За революционната дейност на Никола Обретенов е писано толкова много, и като че ли трудно може да се каже нещо повече. Неколкократно са издавани и преиздавани неговите „Спомени за българските въстания“. Публикувани са неговите запазени дневници, както и голяма част от кореспонденцията му, запазена но разпръсната в няколко архива, музеи и библиотеки. С най-голяма стойност е кореспонденцията му с неговия зет Захарий Стоянов (женен за негова сестра), със Стефан Стамболов и Иван Андонов. От тази кореспонденция може да се проследи както революционната, така и политическата и държавническата дейност на Н. Обретенов. От особено значение за възстановяването на детайли от революционните борби в навечерието, по време и потушаването на Априлското въстание е кореспонденцията между Н. Обретенов и З. Стоянов. В нея двамата уточняват различни моменти от борбата, когато летописецът работи по „Записки по българските въстания“ и биографиите на Ботев и Левски и четите в България. По такъв начин спомените на Н. Обретенов и Захарий-Стояновите „Записки“ се допълват. 

По едно щастливо стечение на обстоятелствата, в края на 2006 г. в един софийски антиквариат открих дневникът на Кръстю Мисирков. Той го е озаглавил “Бележки за събитията на деня. Мемоари на К. П. Мисирков”. На края на ръкописа отбелязва, че това са “Записки за България и руско-българските отношения”. Дневникът се съхранява в Централния държавен архив в София (Вж. ЦДА, ЧП № 1297.). Той е в отлично състояние и е написан върху 381 номерирани от него голямоформатни страници, гъсто изписани с мастило. Листата са подшити в 16 отделни коли, или тетрадки, както ги нарича Мисирков. Към тях са приложени 22 неномерирани страници, оригинални и копия от негови писма до руски министри и ръкописа на статията му “Престижът на Русия на Балканите”. Дневникът е саморъчно писан от К. Мисирков на литературен руски език, докато живее в с. Климентово, Ахтирска околия, Харковска губерния със семейството си.

Едва ли има българин, чието сърце да не трепне и душата му да не се стопли, когато чуе имената на светите братя Кирил и Методий. За тях е писано толкова много, че дори двете български библиографии наброяват хиляди заглавия, разположени на стотици страници. Нашите читатели ще имат възможност да си припомнят, а други да прочетат тук за пръв път два сериозни приноса за гроба на Свети Кирил – Константин Философ и на брат му Свети епископ Методий, който се намира в Рим.

Религията боледува, езикът се пренебрегва,
народността само на дума съществува.

Иван Селимински

Литературата върху българския църковен въпрос е огромна. Едва ли е останал проблем, свързан с него, който да не е бил проучен. Водещи сред неговите изследователи са акад. Иван Снегаров, Димитър Цухлев, акад. Иван Шишманов, акад. Михаил Арнаудов, Българския патриарх Кирил, акад. Димитър Косев, акад. Димитър Ангелов, акад. Петър Динеков и др., като заслужават внимание и по-новите изследвания на акад. Васил Гюзелев, проф. Николай Генчев и Зина Маркова. Заслужават внимание и документалните публикации за развитието на Българския църковен въпрос преди всичко на Димитър Мишев, Михаил Арнаудов и акад. Николай Тодоров. Родната публицистика също има свое извоювано място в проучването му като водещи тук са Симеон Радев и Тончо Жечев.