Христо Силянов е най-известният изследовател на борбите на македонските и тракийските българи. Самият той е участник в македонското и тракийското движение. Бил е войвода и в Македония, и Тракия. Хр. Силянов е и един от видните политически дейци през 20-те и 30-те години на миналия век, утвърден публицист и поет, автор на едни от най-интересните мемоари за революционните борби, които историци и литератори сравняват със Захари-Стояновите „Записки по българските въстания”.

Съдбата на поробените българи, останали в рамките на Турция след Берлинския договор, интересува д-р Константин Стоилов още от Учредителното събрание, където той произнася една от най-хубавите си речи по „общонародния въпрос” на 27 февруари 1879 г. във Велико Търново, а след близо месец, на 24 март с. г., той произнася другата си голяма реч, известна под името „Църквата в политически разделеното ни отечество ще служи за единство между отделните части на народа”, в която се спира на църковното единство между поробените и свободните българи (вж. Д-р К. Стоилов. Речи. С., 1939, с. 3-7, 9-11).

За него няма да срещнете нито биографии, нито романи, нито стихове. Не знам да има някъде и паметник. Дано и неговите съграждани от Ловеч да не са го забравили! Спомням си, преди години видях на една снимка неоформен камък насред полянка, близо до гората. Отдолу пишеше, че това било паметникът на поручик Тома Давидов от Ловеч, лекар, загинал като охридски войвода. Не знам дали скопските сърбомани пазят и днес този скромен камък, или и него са бутнали, както бутат паметниците или ровят в гробовете на българите от Мизия, Тракия и Добруджа, загинали за свободата на тамошните българи?!

За Кирил Борисов Дрангов (1901, Лом - 1946, София) почти нищо не е писано в историческата литература. Името му рядко се среща само в обобщаващите изследвания за македонското освободително движение от 20-те години до смъртта му през лятото на 1946 г., около която и до днес има редица неясноти. Не малко място за него като революционер отделя членът на ЦК на ВМРО Иван Михайлов в спомените и книгите си. Биографията на този революционер, син на видния български пълководец и военен теоретик полк. Борис Дрангов, тепърва трябва да се пише, но липсата на исторически документи за неговия живот и дейност са основна пречка за това. Ще спомена само основните моменти от неговия живот.