БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ПРЕГОВОРИ И ДОГОВОРЕНОСТИ ОТ 1914 Г. И РОЛЯТА НА АНДРЕЙ ТОШЕВ В ТЯХ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 1

Наскоро се навършиха 75 години от смъртта на един от най-видните наши дипломати, историци и държавници Андрей Тошев (16 април 1867, Стара Загора - 10 януари 1944, София), загинал по време на англо-американските бомбардировки над София. А тия дни ще се навършат 152 години от неговото рождение.

За дейността на Андрей Тошев  като дипломат не веднъж е ставало дума в сайта „Сите българи заедно“, макар че за него все още нашата наука е в дълг.

продължава>

 

БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ПРЕГОВОРИ И ДОГОВОРЕНОСТИ ОТ ЕСЕНТА НА 1913 Г.

Върху българо-турските отношения след неуспешните за Турция и България Балкански войни (1912-1913 г.) са изписани хиляди страници, а и публикуваните документи по тази тема са огромни като количество и почти необхватни дори и за изследователите.

Сега ще имате възможност да се запознаете с част от документацията, обхващаща само няколко месеца и то непосредствено след подписването на Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 г., последвано от сключването на Цариградския българо-турски договор от 16 септември 1913 г. 

продължава>

 

СЪР ЕДУАРД БОЙЛ ЗА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ

Дългогодишната дейност на сър Едуард Бойл (1878-1945) в защита на правата на македонските българи е известна. Той е член на Лондонския Балкански комитет още от самото му създаване през 1903 г. до самата си смърт. Последователно е негов секретар, а по-късно и председател. Заедно с братята Бъкстон, Джеймс Брайс и Джеймс Баучер той се нарежда сред най-големите английски познавачи на македонския въпрос и положението на Балканите.

Не малка част от документите на Балканския комитет по времето когато той е сред неговите ръководители е публикувана.

За неговата научна дейност и за защита на нашия народ той е удостоен през 1939 г. от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с научната степен доктор хонориус кауза, когато е почетен гост по време на юбилея на Университета.

През 1927 г. в „Conterporary Review“ той публикува статията си „Сърбия и македонците“, която още същата година е преведена и публикувана на български език от Изпълнителния комитет на Съюза на македонските благотворителни братства в България.

продължава>

 

ЕДНА МАЛКО ПОЗНАТА ИСТОРИЯ НА БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР

Въпреки, че литературата за историята на Бачковския манастир, както и за неговото място в средновековната и възрожденската българска култура е огромна, всяко откритие за него представлява интерес. За историята на манастира са писали най-добрите български, а и редица чуждестранни историци. Запазен е и богатия архив на манастира за най-новия период от историята му. 

продължава>

 

БИОГРАФИЯТА НА ПЕТКО ВОЙВОДА ОТ СТ. Н. ШИШКОВ

Личността и дейността на Петко войвода е достатъчно популярна сред нашата общественост, още повече че за това имат заслуга преди всичко големият наш писател Николай Хайтов, както и многосерийният телевизионен филм, направен отново по негов сценарий. И днес пред неговият паметник във Варна винаги има свежи цветя от потомците. Но дали всичко писано за него е достатъчно известно.

Преди време имахте възможност да се запознаете с малко известната и представляваща библиографска рядкост първа биография на Петко войвода, писана от Христо Попконстантинов. Известният родопски краевед я беше написал след редица срещи и разговори с войводата. Той оповестяваше и важни документи от личния архив на Петко войвода. 

продължава>