ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ АРХИВЪТ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

От дни на българския книжен пазар се появи една дългоочаквана книга - „Архив на Гоце Делчев“. Тя е резултат на продължителната работа и изследванията на историците-документалисти Ива Бурилкова и Цочо Билярски, дългогодишни специалисти в Централния държавен архив в София, посветили голяма част от живота си на проучването на македоно-одринския въпрос и на политическия и културния живот на българите. В резултат на техните упорити съвместни проучвания нашата историческа наука се е обогатила с близо стотина документални сборника и стотици публикации. Огромният том, в който е поместен архивът на Гоце Делчев - един от най-големите български революционери е издание на най-реномираното българско издателство „Захарий Стоянов“.

Вероятно много от нашите читатели се запитват защо нашите Македония, Северна Добруджа, Тракия, Моравско и Западните покрайнини са извън границите на България, а народа ни разпокъсан и подлаган на жестока денационализация и отбългаряване. Огромна е документацията, наша и небългарска която дава отговор на този въпрос. Един от най-категоричните отговори на него дава Кръстю Мисирков в дневника си. Той, както и писанията на Симеон Радев, д-р Владимир Руменов, Константин Стоянов, Данаил Юруков разкриват официалната руска политика спрямо България, както и действията на руските консули в Македония срещу народа ни. 

С Младотурската революция през 1908 г. е свален турския султан Абдул Хамид. На турския престол застава султан Мехмед V. Македонските и тракийските българи активно участват в революцията и с надежда приемат започналите промени в Турската империя. ВМОРО се легализира, като редица от нейните членове вземат най-активно участие в политическия живот. Създават се български политически партии, започват да излизат в Цариград, Солун и Битоля български вестници и списания. Българите изпращат свои представители в Османотурския парламент.

1928 година е една от най-важните години в развитието на македонското движение. Тя е и годината, в която разединението в средите на македонските дейци има и своите външни белези. През тази година, на 7 юли, е убит членът на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация генерал Александър Протогеров по нареждане на другия член на ЦК Иван Михайлов като виновник на убийството на Тодор Александров. Веднага след убийството ВМРО провежда своя Седми редовен конгрес. Този конгрес узаконява станалото разцепление на организацията на михайловисти и протогеровисти, което ще бъде последвано от кървава саморазправа.