1934 година е една от най-важните години в историята на народа ни. С преврат идва на власт правителството на Кимон Георгиев, което не само че отменя Търновската конституция, разтуря Народното събрание и забранява политическите партии, но и забранява ВМРО и македонските легални организации, но и започва разправа с техните членове. Установена е и жестока цензура и са спрени изданията  както на ВМРО, така и на другите български патриотични революционни и легални организации. Правителството на Военния съюз и ПК Звено официално демонстрират своите симпатии към Кралство Югославия, където нашите сънародници от Македония и Западните покрайнини са подложени на гонения и жестока денационализация.

В навечерието на втората национална катастрофа видният български журналист и вестникар Петър Н. Даскалов пише една от най-разгромяващите си статии за русофилството в България и за вредите, които то нанася на страната и народа ни. Но освен като журналист П. Н. Даскалов се изявява и политическото поприще. По политическите си убеждения П. Н. Даскалов принадлежи към Либералната партия (стамболовисти) и се придържа строго към принципите на парламентарната демокрация. Тези принципи той застъпва в статията си „Неотговорно правителство“ през септември 1918 г., един изключително труден за страната момент.

След Освобождението от 1878г. в продължение на няколко десетилетия известни чешки историци, индустриалци, художници, архитекти, музиканти и въобще учени и специалисти в различни области на човешкото познание идват в България и съвсем безкористно започват да помагат за възстановяването на държавата.

Няма област от обществения живот на България след 1878г., в която да не са записани имена на чехи. Тези чехи са били ценени много като специалисти в своите области от българските правителства и са назначавани на важни държавни длъжности съобразно своята професия и опит, дори във войската на Княжество България. Малко известен факт е, че част от чешките музиканти стават капелмайстори във войската и дори създават своя школа.

Стефан Стамболов е един от главните герои в творчеството на Симеон Радев. Може би най-незабравими са страниците на Симеон-Радевия шедьовър „Строителите на съвременна България“, в които разказва за политическата му дейност до 1887 г. За съжаление историкът не довършва „Строителите“, след предупреждение от цар Фердинанд. В тяхното продължение С. Радев хронологически трябваше да разкаже за управлението на Стамболов.

На Ст. Стамболов и на неговото управление С. Радев посвещава десетки страници в седемтомните си спомени „Лица и събития от моето време“ както за управлението, така и за допълнителни разкрития от времето от предходния период, както и за убийството и за убийците му. Дори самият С. Радев е заплашен с убийство от физическия убиец на Стамболов Халю.