100 ГОДИНИ ОТ ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ В НЬОЙ - 27 НОЕМВРИ 1919Г.

,,Там на Балканите има един див народ, който трябва да бъде унищожен!“

Жорж Клемансо-министър-председател на Франция (1917-1920г.)
и председател на Парижката мирна конференция от 1919г.

На 27 ноември се навършва точно век от едно от най-трагичните събития в българската история-подписването в парижкото предградие Ньой сюр Сен от България на мирния договор с победителките от Първата световна война, с който страната ни е жестоко наказана и е записана поредната национална катастрофа.

продължава>

 

БЪЛГАРСКАТА ПРЕСА ЗА ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Когато Гоце Делчев загива в битка с турския аскер на 4 май 1903 г. при с. Баница, Серско българската преса е залята с информация за тази последна битка на бележития български революционер.

С неговата гибел българския народ губи един от своите велики синове, а Вътрешната македоно-одринска революционна организация загубва своя върховен ръководител на невидимата въоръжена армия.

Макар, че досега нашите читатели са имали възможност да четат значително число материали, както от Гоце Делчев така и за него. Сега те ще имат възможност да се запознаят със събраните на едно място съобщения от българската преса за последната битка и за гибелта на Гоце Делчев. Материалите са представени по различните техни издания в българската преса, като към всяко отделно издание е давана и кратка справка за издаването и за неговите редактори.

продължава>

 

ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ИЗДАНИЯ НА ПРОФ. ДРАГИ ГЕОРГИЕВ – БЕЗСПОРНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ И ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА ВМОРО И НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ

Едва ли личността и творчеството на този македонски историк-османист заслужаваше такова внимание, но битността му на директор на Института за национална история в Скопие и на председател на македонската част от Съвместната българо-македонска историческа комисия ме накара да се спра на някои негови публикации през последното двадесетина години.

Преди време в сайта „Сите българи заедно“ имахте възможност да се запознаете с мой кратък материал за една публикация на тогавашния магистър Драги Горгиев, озаглавена „Най-после скопско признание за българския характер на Илинденско-Преображенското въстание“. Той беше отпечатан като бележки за излязлата в Скопие негова книга „Амнистираните илинденци во 1904 година.“ (Превод и коментар магистър Драги Горгиев. Издание на Държавен архив на Република Македония и Институт за национална история, Скопие, 2003, 413 г.)

продължава>

 

ЗАКЪСНЯЛОТО ОСЪЗНАВАНЕ НА РАЗКАЯЛИТЕ СЕ РОДООТСТЪПНИЦИ ПАВЕЛ ШАТЕВ И ПАНКО БРАШНАРОВ

Сега, в подножието на Скопското кале, на брега на Вардара, е издигнат грандиозен музей на ВМРО и на македонската борба. Там на един от последните етажи се мъдри една огромна картина, на която е изрисуван гаснещият бивш солунски атентатор и висш македонски чиновник Павел Шатев в килията си в Скопския затвор. Но разказват, че седмица преди да умре в затвора, го изхвърлят, без да го помилват, и скоро боклукчиите ще го открият на битолското сметище, там, където му беше мястото. Ще го погребат в битолското гробище на църквата „Света Неделя”. На погребението на родоотстъпника ще присъстват само семейството му, заедно с битолския поп Миле и двамата гробари. Единствен ще се осмели да присъства само неговият съратник Коста Христов със сина си Димко.

продължава>

 

ДИМИТЪР-ЯРАНОВАТА КАРТА НА МАКЕДОНИЯ

През 1933 г. Македонският научен институт в София издава картата на Македония. Тя е дело на един от най-видните български географи университетския професор Димитър Атанасов Яранов (21 октомври 1909, Солун – 14 август 1962, София). Изданието е във вид на папка. Самата карта се състои от шест листа, като се предхожда от неговото изследване за развитието на картографията изобщо и за мястото на картографията на Македония от най-ранно време до 30-те години на 20 век.

продължава>