100 ГОДИНИ ОТ ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ В НЬОЙ - 27 НОЕМВРИ 1919Г.
,,Там на Балканите има един див народ, който трябва да бъде унищожен!“
Жорж Клемансо-министър-председател на Франция (1917-1920г.)
и председател на Парижката мирна конференция от 1919г.
На 27 ноември се навършва точно век от едно от най-трагичните събития в българската история-подписването в парижкото предградие Ньой сюр Сен от България на мирния договор с победителките от Първата световна война, с който страната ни е жестоко наказана и е записана поредната национална катастрофа.
БЪЛГАРСКАТА ПРЕСА ЗА ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
С неговата гибел българския народ губи един от своите велики синове, а Вътрешната македоно-одринска революционна организация загубва своя върховен ръководител на невидимата въоръжена армия. Макар, че досега нашите читатели са имали възможност да четат значително число материали, както от Гоце Делчев така и за него. Сега те ще имат възможност да се запознаят със събраните на едно място съобщения от българската преса за последната битка и за гибелта на Гоце Делчев. Материалите са представени по различните техни издания в българската преса, като към всяко отделно издание е давана и кратка справка за издаването и за неговите редактори.
ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ИЗДАНИЯ НА ПРОФ. ДРАГИ ГЕОРГИЕВ – БЕЗСПОРНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ И ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА ВМОРО И НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯЕдва ли личността и творчеството на този македонски историк-османист заслужаваше такова внимание, но битността му на директор на Института за национална история в Скопие и на председател на македонската част от Съвместната българо-македонска историческа комисия ме накара да се спра на някои негови публикации през последното двадесетина години. Преди време в сайта „Сите българи заедно“ имахте възможност да се запознаете с мой кратък материал за една публикация на тогавашния магистър Драги Горгиев, озаглавена „Най-после скопско признание за българския характер на Илинденско-Преображенското въстание“. Той беше отпечатан като бележки за излязлата в Скопие негова книга „Амнистираните илинденци во 1904 година.“ (Превод и коментар магистър Драги Горгиев. Издание на Държавен архив на Република Македония и Институт за национална история, Скопие, 2003, 413 г.)
ЗАКЪСНЯЛОТО ОСЪЗНАВАНЕ НА РАЗКАЯЛИТЕ СЕ РОДООТСТЪПНИЦИ ПАВЕЛ ШАТЕВ И ПАНКО БРАШНАРОВСега, в подножието на Скопското кале, на брега на Вардара, е издигнат грандиозен музей на ВМРО и на македонската борба. Там на един от последните етажи се мъдри една огромна картина, на която е изрисуван гаснещият бивш солунски атентатор и висш македонски чиновник Павел Шатев в килията си в Скопския затвор. Но разказват, че седмица преди да умре в затвора, го изхвърлят, без да го помилват, и скоро боклукчиите ще го открият на битолското сметище, там, където му беше мястото. Ще го погребат в битолското гробище на църквата „Света Неделя”. На погребението на родоотстъпника ще присъстват само семейството му, заедно с битолския поп Миле и двамата гробари. Единствен ще се осмели да присъства само неговият съратник Коста Христов със сина си Димко.
ДИМИТЪР-ЯРАНОВАТА КАРТА НА МАКЕДОНИЯ
|
- БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ ПРЕЗ АПРИЛ 1941 Г. ОСВОБОДИХА ИЛИ ОКУПИРАХА МАКЕДОНИЯ?
- ДНЕВНИКЪТ НА МИХАИЛ К. САРАФОВ ЗА ПАРИЖКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ И НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР (1854 – 1924)
- 100 ГОДИНИ ОТ НЬОЙСКИЯ ПОГРОМ НАД БЪЛГАРИТЕ
- ДОКУМЕНТАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА РУМЪНСКИТЕ АПЕТИТИ КЪМ НОВИ БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ ПРЕЗ 1912-1913 Г.