Сега, в подножието на Скопското кале, на брега на Вардара, е издигнат грандиозен музей на ВМРО и на македонската борба. Там на един от последните етажи се мъдри една огромна картина, на която е изрисуван гаснещият бивш солунски атентатор и висш македонски чиновник Павел Шатев в килията си в Скопския затвор. Но разказват, че седмица преди да умре в затвора, го изхвърлят, без да го помилват, и скоро боклукчиите ще го открият на битолското сметище, там, където му беше мястото. Ще го погребат в битолското гробище на църквата „Света Неделя”. На погребението на родоотстъпника ще присъстват само семейството му, заедно с битолския поп Миле и двамата гробари. Единствен ще се осмели да присъства само неговият съратник Коста Христов със сина си Димко.

През 1933 г. Македонският научен институт в София издава картата на Македония. Тя е дело на един от най-видните български географи университетския професор Димитър Атанасов Яранов (21 октомври 1909, Солун – 14 август 1962, София). Изданието е във вид на папка. Самата карта се състои от шест листа, като се предхожда от неговото изследване за развитието на картографията изобщо и за мястото на картографията на Македония от най-ранно време до 30-те години на 20 век.

Отговорът на този въпрос е ясен за всички българи. На него все още не могат да си отговорят околовардарските историчари, както и някои наши журналисти манипулатори.

За македонските българи през април 1941 г. е било ясно, че България, възползвайки се от участието си в Тристранния пакт идва в Македония и Беломорието като освободител. Децата на тогавашните българи днес са яростни противници не само на тези свои предци, но и безцеремонни фалшификатори на историческата истина и продължители на Титовата антибългарска политика.

Сега в дните, когато всички българи ще отбележат 100 годишнината от най-жестокият договор - Ньойският, който осакати народа ни, трябва да напомним за дейността на един от неговите най-видни синове – политик, държавник, дипломат, педагог и учен. Това е Михаил Сарафов. По време на Парижката мирна конференция той е сред членовете на Българската делегация. През по-голяма част от живота си Сарафов води своя личен дневник, от който до сега е публикувана малка част. От този дневник може би една от най-важните части е тази, която се отнася до неговото участие в Българската делегация в Париж. Този дневник за първи път беше публикуван от академик Христо Христов в списание Известия на Института за българска история към БАН.