Исторически клипове

1885 г. Сръбско-българската война в картини

p { margin-bottom: 0.08in; }

Ход на Сръбско-българската война от 1885 г. във фотографии и картини на художници. Сърбия, подтикната от Австро-Унгария и Русия напада на 2.11.1885 г. България, която току-що се е съединила. Сръбската войска, командвана от самия крал Милан е разгромена от младата Българска армия, командвана само от капитани. Сърбия получава заслужен урок заради вероломното си нападение, а България с победата си защитава Съединението, което става необратим факт за всички велики сили.

 

1885 г. Сръбско-българската война в картини

 

1916 г. Тутраканската епопея на Българската армия

В снимки, карти и схеми проследвяваме една от най-големите победи на Българската армия. На 5-6.09.1916 г. румънската крепост Тутракан е завзета без обсада, от движение, чрез атака „на нож“ от 4-та пехотна Преславска дивизия и части на 1-ва пехотна Софийска дивизия, командвани от ген. Пантелей Киселов. За 36 часа е унищожена 40 000-на румънска войска на ген. Теодореску.

Румънското поражение е голямо. Пленени са 3 генерали и 450 офицери и 28 000 румънски войници. Взети са огромни трофеи - 120 оръдия, с цялото въоръжение на румънския гарнизон. От тогава остава българската поговорка „Власите се давят на долния Дунав“.

1916 г. Тутраканската епопея на Българската армия

 

Aлбумът на Македоно-Одринското опълчение от 1932 г.

Албумът на Македоно-Одринското опълчение, издаден през 1932 г. след юбилейното тържество по повод 20-годишнината от началото на освободителната Балканска война. Днес гробовете на тези българи герои от Македония и Тракия, сражавали се в състава на Българската армия тънат в забрава и бурени.

Aлбумът на Македоно-Одринското опълчение от 1932 г.

 

Пътеводител на град Битоля от 1942 г.

 

Албум-пътеводител на македоноския град Битоля, издаден през 1942 г., когато за последен път той е в пределите на България. Това е стопанско-туристически и исторически „указател“ на града, който съдържа ценни снимки на неговите и на околните села забележителности и редки битолски народни носии. Издаден е в Скопие в 5000 екземпляра по инициативата на кмета на Битоля Илия Ненчев. Според неговите думи „този град трябва да бъде опознат от българите, за да бъде обикнат така както заслужава.“

Пътеводител на град Битоля от 1942 г.

 

Пътеводител на град Охрид от 1943 г.

 

Албум-пътеводител на град Охрид от 1943 г. Издаден е в София, когато „българският Ерусалим“ за последен път е бил в България.

Пътеводител на град Охрид от 1943 г.

 
Още статии...