Една от най-симпатичните фигури в македоно-одринското революционно движение безспорно е Михаил Апостолов Попето.

Роденият в Шоплука на 8 януари 1871 г. в с. Горна Диканя, Радомирско бъдещ революционер минавайки през службата си във войската, където достига до подоофицерски чин от кавалерията и като стражар от Софийската конна полиция достига една от най-високите длъжности във ВМОРО. Той заедно с Марко Лерински, Христо Чернопеев, Лазар Поптрайков, Кръстю Българията и Атанас Бабата под ръководството на Гоце Делчев създават истинска военна академия на територията на Македония и Одринско, които са учителите и възпитателите на войводите на четите на ВМОРО. Но освен строг учител на революционерите, Попето е и действащ войвода.

Революционната му кариера започва още през 1895 г., когато напуска полицията и е сред участниците в Четническата акция на Върховния комитет, като четник в четата на поручик Начев. Като самостоятелен войвода Попето предвожда чета през 1897 г. Четата му действа първоначално в Малешевско, а след това се прехвърля в Кочанско, Радовишко и Струмишко.

През следващите 1898 и 1899 г. четата на Попето разширява районите си на действие в Серсок, Кукушко, Воданско и Енидже-Вардарско.

Една от най-успешните му акции през 1897 г. е отвличането на струмишксия бей Назъм.

До 1902 г. М. Попето предвожда числено увеличената си чета в Гевгелийско, отново в Ккукушко, в Кожух планина и в Тиквешко. Сред неговите най-видни четници са Хросто Чернопеев, Михаил Герджиков, Михаил Чаков, Петър Юруков, Никола Дечев, Делчо Коцев, Пешо Самарджиев, Никола Жеков, Стефан Стойчев, Атанас Бабата, Георги Думчев Карчо, Иван Алябака, Гоце Китин, Гоне Бегинин, Иван Варналията и Трайко Гьотов.

М. Попето загива в бой с турската войска на 21 март 1902 г. Между Кукушките села Чугунци и Гавалянци. Тогава е погребан в двора на църквата в с. Гавалянци, Кукушко.

Сега ви предлагам негов кратък потрет от поета-революционер Пейо Кр. Яворов, публикуван за първи път във в. „Революционен лист“, а през 1905 г. Препечатан във в. „Македонски преглед“. Досега тази статия не е включвана в Яворовите съчинения.

Бих искал да насоча нашите читатели, които искат да научат нещо повече за този бележит деец на ВМОРО, да разгърнат и спомените на Михаил Герджиков, Андон Кьосето, Христо Чернопеев и Петър Юруков.

Цочо В. Билярски

* * *

П. К. ЯВОРОВ
МИХАИЛ АП. ПОПЕТО.

Роден през 1871 г. в София, от родители бистричани, свършил с успех III гимназиален клас, напуснал по нямание средства по-нататъшно образование, Михаил Апостолов Попето – буйна и пламена натура – дълго се скита из България, като се залавя ту за една, ту за друга работа, додето, най-после, през 1895 г. намери мястото си в редовете на дейците по освободителното дело в Македония и Одринско.

Надарев с бистър ум и доста начетен, той бързо схвана положението и задачата си и безобзирно се втурна на работа в озрялата народна нива, която очакваше своите „делатели“. Той обиколи Серско, Демир-Хисарско, Поройско, Кукушко, Солунско, Гевгелийско, Струмишко, Воденско, Малешевско, Пиянешко и Джумайско и всъде, дето стъпваше неговия крак, никнеше организация, никнеха добри и съзнателни работници.

Много преживял и много изпитал, добре запозната с живота на народа, умен, беззаветно предан на делото, нелишен от ораторски дар, усвоил езика и изразите народни, духовита – Попето бе най-обичният за народа агитатор. Когато пък условията на организационна развой изтъкнаха нуждата от чети, той влезе в тях и, покрай другите си качества, бе още и предпазлив, сръчен, съобразителен, строг към себе си и внимателен към другарите си, смел и решителен – с една дума даде образец на оная чета, която само в идеал си очертаваше организацията. Четата, начело на която застана Нопето, бе школа за голяма част от най-добрите боеви сили на организацията: Марко войвода, Хр. Чернопеев, Кр. Българията и др. с негови ученици и той справедливо може да се нарече един от родоначалниците на организационните чети. А като такъв, достатъчно е да земем предвид толкова важната роль, която днес играят четите, било агитаторска, било организаторска-революционна, за да си съставим понятие, какво е можал да направи той с реализуванието идеята за четите, какво е направил за организацията и, изобщо, за Освободителното дело.

Със своя силен и наблюдателен ум и с редките си душевни качества, Попето приличаше на богат, неизчерпаем извор на природни богатства, в които, колко повече се вдълбочаваш, толкова по-големи и по-големи богатства откриваш. Другарите и учениците му ценяха тия му качества. Дори и сега останалите живи от тях, повечето от които с дългогодишни войводи, не могат да си спомнят за него, без да кажат: „Попето трябваше още да живее, от него имаше още много да научим.“

За турците цели седем години наред Попето бе неуловима сянка. Той сновеше по селата, градовете, паланките и колибите ту сам, предрешен като просяк, ту овчар, селянин и пр., ала винаги толкова предпазливо и сръчно, щото турците се научаваха за него всеки път само когато той бе вън от всяка опасност.

През пролетта на 1902 г., когато, командируван от Центр[алния] комитет, Попето отиваше за Петричко, в с. Гавалянци (Кукушко) бе застигнат от голяма, изпратена по дирите му, потеря и в сражението с последната той юнашки загина.

В сравнително късото време, през което Попето работи, той съумя да прояви такава изумителна, непосилна, даже за един необикновен смъртен, енергия и да извърши такива дела, които силно тласнаха напред революционното движение и обезсмъртиха името му в историята на Освободителното дело.

Р. Л.

В. „Македонски преглед“, г. I, бр. 4, 10 юли 1905, с. 28-29.