През 1467 г. умира пьрвата жена на Ивана III u след две години след тая смърт се започват преговори за брак със София, дъщеря на Тома Палеолог, брат на последния византийски император Константин Палеолог.

След завладяването на Морея от турците (1460 г.) Тома Палеолог, княз на Морея, избягва в Рим, след няколко години умира и папа Павел II взема семейството му под свое покровителство. По съветите на известния по делото на Възраждането учен грък кардинал Весарион, един от най-ревностните привърженици на флорентинската уния, Павел II се заема чрез посредничеството на Весариона да устрои брак между София и Иван III с цел чрез тоя брак да се простре флорентинската уния, cup. папската власт, и в Московското велико княжество или в обширните източни земи и да се получи помощ против турците, за чието изгонване папите постоянно са действали в ония времена (папата е вярвал, че София е имала достатъчно време да се привърже към католишкото вероизповедание и че тя ще бъде оръдие в неговите ръце). Весарион изпраща един грък и двама италианци с писмо да Ивана III, в което му е предлагал брак със София, като му е съобщавал между другото, че нейната ръка са искали двама силни западни Владетели (француският крал и не- аполитанският херцог), ала тя им отказала, защото не е искала брак с католик. Иван III с радост приема предложението, защото е схванал значението на брак с княгиня от Византийския императорски дом, праща свой пратеник в Рим и се завързват дълги преговори, които благополучно се завършват. През лятото на 1472 г. София, придружена от много гърци, тръгва от Рим за Московското велико княжество, бива тържествено посрещната в Москва и през есента с.г. става венчавката. София е била придружена и от папски легат с мисия да вкара в правия път великия княз и поданиците му, ала легатът нищо не постигнал, скоро се завръща в Рим (той е останал в Москва 11 седмици) и от цялото държане на София отпосле папската политика нищо не е извлякла, защото София е останала непоколебимо вярна на православието, та не е обръщала никакво внимание на папските домогвания за уния.

Бракът на Иван III със София е събитие в историята на Русия с важни последици: 1) вследствие на този брак Иван III и приемниците му са се считали за наследници на византийската империя и Иван ІІІ е бил тьй обзет от тая идея, че е приел Византийския герб - двуглавия орел, въвел в двореца Византийски придворни обичаи и Византийски блясък. При това гр. Москва от това време се считал за приемник на Цариград, за "трети Рим" и Московското велико княжество става единствен представител на православието; 2) великокняжеската власт, която със съдействието на черквата все повече се е засилвала, от това време по образеца на византийската императорска власт почва да се обръща в автократическа, в самодържавна. И вече във време на Ивана III, който от време на тоя брак с голяма последователност е действувал в това направление, като е научил от София "тайната на самодържието"... 3) поради тоя брак в Москва са се заселили учени гърци и монаси от Атон, които отнесли в Русия гръцки ръкописи, остатъци от старо гръцко образование; 4) тъй като София е отишла в Москва не от Цариград, а от Италия, бракът й е открил пътя за сношения с Рим, с Венеция и със Западна Европа, та от това време се почва заселване в Московското велико княжество, по покана на правителството, на архитекти, инженери, рудничари, лекари, артилеристи и пр., които запознават русите със западното образование и поради това, както и поради започнатите сношения със Западна Европа, се започва умствено движение...

Откъси от книгата „Нова и най-нова история"
Том І на Георги Дерманчев
София, 1922-1930 г.

Интересите на Русия и българските интереси

Времето тече. Минават век след век. С борбата за съществуване народите пишат своята история. Едни оцеляват и тяхната история продължава и днес, други са победени, асимилирани и са затворили последната страница на своя летопис. В противопоставянето си народите защитават своите интереси в течение на векове, на хилядолетия дори. Затова, за да познаваш добре сегашните интереси на дадена държава, трябва да знаеш нейната история. Защото в отношенията между държавите през цялата история властват вечните интереси: икономически, политически, географски, културни, църковни и т.н.
Затова женитбата през 1472 г. на руския княз Иван ІІІ и племенницата на последния византийски император София Палеолог трябва да се разглежда като историческо събитие, което е определяло и определя интересите на Русия и до днес. А тези интереси са следните:

1. Интереси на наследник на Византийската империя, на "третия Рим" - както се определя от този момент нататък Русия.
2. Интереси на провъзгласилата се Русия за единствен представител на православието.
Затова са съдействали, борили са се и са налагали многото преселили се в Русия византийски аристократи, учени, монаси, които съвместно със София Палеолог пренасят и утвърждават в Руското княжество интересите на Византийската империя, интересите на гръцката общност.
В тези исторически факти и събития следва и ние, българите, да търсим аргументите за поведението на "братска" Русия, на "дядо Иван" през последните столетия към българския народ, към българската държава, към българските интереси. Именно в преливането, препокриването на Русия с Византия ще намерим отговор на следните важни исторически събития от нашата история, които засягат нашите интереси:
1. Гръцкият проект на Екатерина II от 1782 г. за възстановяване на Византийската империя на Балканския полуостров
2. Непрекъснатият стремеж на Русия към Цариград и проливите и произтичащите от това непрекъснати войни на Русия с Турция
3. Нежеланието на Русия да признае, да позволи да бъде призната за независима българската църква.
4. Замислите и опитите на Русия да превърне България в Задунайска губерния
5. Отнемането на Северна Добруджа от Русия и даването на тези населени с българи земи от столетия на Румъния
6. Подготвянето от Русия на решенията на Берлинския конгрес, съгласуването им с Англия и представянето им в Берлин за утвърждаване през 1878 г.
7. Отказът на Русия да признае направеното от българите - съединение на Княжество България и Източна Румелия, и подтикването на Турция за окупация на Източна Румелия
8. Отзоваването на руските офицери от българската войска след Съединението
9. Многото политически заговори и убийства, органи зирани от Русия с цел компрометирането и свалянето на княз Батенберг и Стамболов
10. Наложеното от Русия на Турция назначение на сръбския митрополит Фирмилиян в Скопие
11. Отрицателното отношение на Русия към национал- ноосвободителните борби на българския народ в Македония и особено към ВМРО
12. Активното подпомагане от Русия на сръбската и гръцката пропаганда в Македония от 1878 до 1912 г.
13. Неодобрението на Русия към обявената на 22.09.1908 г. от България независимост
14. Безкрайното протакане на изпълнението от Русия на поетия ангажимент за арбитраж между Сърбия и България през 1913 г. (особено като се знае, че сръбският премиер Никола Пашич е руски шпионин)
15. Стимулирането от Русия на сръбско-гръцкия договор с антибългарска насоченост от 19 май 1913 г.
16. Активната помощ от Русия за двете неславянски държави - Румъния и Гърция, срещу славянска България през 1913 г.
17. Незачитане от Русия на подписаната в 1902 г. между Русия и България в Петербург военна конвенция за взаимна защита срещу Австро-Унгария и Румъния
18. Подтикването на Румъния от Русия да нападне в гръб България в 1913 г. и подпомагането на румънската армия с понтонни мостове, за да мине Дунав. Връх на цинизма е присъствието на руски официални лица при това преминаване
19. Посещението на руския император Николай II през 1914 г. в Румъния и награждаването от него на полка, който пръв е влязъл в България.
20. Активното участие на Русия в Санктпетербургската конференция на 26 април 1913 г., където се решава град Силистра да бъде даден на Румъния
21. Мълчанието на Русия (Съветския съюз) относно страданията на българите в окупираните български земи от 1919 до 1941 г. (Западните покрайнини, Егейска и Вардарска Македония, Тракия и Добруджа)
22. Активното участие на Русия (Съветския съюз) в позорния процес по налагането на сръбската идея - "македонизма", във Вардарска и Пиринска Македония
23. Мълчанието на руския политически елит и преобладаващата част от руските учени относно гаврите в Македония с творчеството и наследството на българските възрожденци от Македония, с българската история, с българската култура, църква, език и писменост от страна на сърбокомунистите през последните 80 години
24. Продължаващото и днес толериране от Русия на геноцида над българския народ в Македония чрез най-грозната и античовешка лъжа на XX и XXI век - македонизма.
Мнозина сигурно ще кажат: Нищо ново - Русия си защитава интересите. Да, така е. Но при това тя никога не е зачитала, а всячески е погазвала българските интереси. Това именно трябва да знаем ние, българите. Познавайки историята, познавайки днес истинските интереси (замисли) от векове на Русия (Византия), ние, българите, ще знаем как да се пазим, как да защитим нашите, българските интереси. Само така ще можем да се опазим. Само така ще можем да оцелеем като нация. За да може да я има България! Нашата вековна, хубава, гостоприемна и толерантна България!

Никола Григоров