ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА БРОШУРАТА НА Г. С. РАКОВСКИ ЗА РУСКО-ТУРСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕСЕЛВАНЕТО НА БЪЛГАРИ В ЮЖНА РУСИЯ ПРЕЗ 1861 Г.

(МНЕНИЕТО НА Д-Р БОБИ ПЕТРОВ)

В началото на 60-те години на XIX век Г. С. Раковски разгръща изключителна по обема си дейност, за да предотврати преселването на българи, живеещи в Северна България, в близост до река Дунав в Южна Русия. На тяхно място Турската империя, в споразумение с Русия, заселва кримски татари и черкези. Макар че част от тях в следващите десетилетия се изселват, много техни потомци и днес живеят около Дунава във Видинския край и в Добруджа.

Дейността си в защита на българските интереси Раковски разгръща в своята публицистика на страниците на издавания от него в Сърбия вестник „Дунавски Лебед“, както и в подготвената въз основа на статиите му брошура „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“. До ден днешен тази брошура и статиите на Раковски не са включвани в неговите съчинения. На този период от неговия живот дори в биографиите му са спестени подробности. Нов живот за позицията на Раковски към това преселническо споразумение между Русия и Турция в ущърб на народа ни дава Захарий Стоянов, който я препечатва през 1886 г., а три десетилетия по-късно (1922 г.) акад. Михаил Арнаудов я преиздава по нейния оригинален ръкопис от архива на Раковски.

Един от сериозните извори за тази дейност на Раковски е неговият, макар и не напълно публикуван архив. В него е преди всичко и кореспонденцията му с Йосиф Дайнелов. Тя не е напълно запазена, но разполагаме със значителни части от нея в публикациите на Черню Попов, Иван Кършовски, Михаил Арнаудов. Всичко. Запазеното от нея, е включено в том първи от „Архив Г. С. Раковски“.

Един от най-хубавите текстове, отхвърлян не веднъж от професионалните историци, е глава петнадесета от биографията на Раковски от д-р Боби Петров, която той отпечатва през 1910 г. Тази биография д-р Б. Петров пише на базата на публикуваното до 1910 г., както и на работата му с оригиналния архив на Раковски, съхраняван тогава в Разград от сестреника на Раковски Киро Стоянов. Все още не е предаден на държавно съхранение. Допускам, че много от използваната от д-р Петров информация, по-късно е безвъзвратно загубена, както и голямата част от кореспонденцията с Йосиф Дайнелов.

Скоро нашите читатели ще имат възможност да прочетат пълния текст на биографията на Раковски от д-р Б. Петров (Д-р Боби Петров, Биография на Георги Стойков Раковски. София, Печатница П. Глушков, 1910), заедно с книгата на Черню Попов (Черню Попов, Чърти от живота на С. С. Раковски. Русе, изд. 1891 г.)

Сега ще имате възможност да се запознаете с пълния текст на глава петнадесета от книгата на д-р Боби Петров, заедно с оригиналните му бележки.

Накрая прилагам отново и предговора на акад. М. Арнаудов към неговата публикация, който дава важни подробности около авторството и публикуването на статиите и брошурата на Раковски за преселението на българите от Северна България на територията на Южна Русия.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

ИЗ „Д-Р БОБИ ПЕТРОВ, БИОГРАФИЯ НА ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ.“

 

XV.

ПРЕСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИ В РУСИЯ И ТАТАРИ В БЪЛГАРИЯ.

Руската политика по преселението. Брошурата „Преселение болгара в Русии и Руская убийствена политика“. Отиване в Одеса. Среща със Стремоухов. Интригите на Н. Палаузов. Контрактът с Ch. Arene.

 

Преселението на българи в Русия и заместването им в България с руски татари бил един от главните въпроси, който пълнел колоните на вестник „Дунавский Лебед“. Русия, за да пречисти Крим от татарите, започнала такава политика на преселение. Тя сполучила да склони Високата порта, за да издаде един ферман, с който се позволявало изселването на българите от Видинската област и заместването им с кримски татари.(1) Тази политика на Русия била твърде вредна за народността ни. Ето защо Раковски, съзнавайки ясно това, започнал да действа открито и смело против нея. Той писал в „Дунавский Лебед“ пламенни статии против нея. Но не се задоволил само с това. След като събрал достатъчно факти и сведения, написал една брошура: „Преселение болгара в Русии и Руская убийствена политика“; и за да не увреди с нещо на добрите отношения между Сърбия и Русия, решил да не я печати в Белград, а изпратил за тази цел Т. Икономов в Букурещ.(2) В своя стремеж да спре преселението Раковски отишъл още по-далеч. Той решил да отиде сам в Русия и да действа пред руските власти да се спре преселението. На 1-й юни 1861 год.(3) той се отправил за Русия. За редактор на вестника в свое отсъствие оставил Ивана Касабов.(4) По пътя Раковски се спрял в Галац, отдето изпратил Евлогий Георгиев в Прага, за да се запознае с някои учени чехи и да им разясни българското дело. Този отишъл в Прага и при срещите, които имал с някои учени, узнал, че те били на българска страна и че желаели, щото българите да могат си извоюва религиозна независимост, без да си променяват религията.(5)

От Галац Раковски се отправил през Браила за Одеса. Когато пристигнал там, явил се пред генерал Стремоухов, комуто от руското правителство била възложена работата за преселението. Раковски доказал на Стремоухова, че преселението е гибелно за българите, и го помолил най-настоятелно да ходатайства и съдейства за спирането му. Той изтъкнал Стремоухову разни основателни доводи и, благодарение на това, изпълнил успешно мисията си. Стремоухов обещал да ходатайства, като казал, че даже ще телеграфира на руския консул във Видин да спре изселването.(6) При този отговор на Стремоухова Раковски се отказал от предначертания си план: да отива за същата цел в Петербур(7), за което даже по-рано бил взел препоръчителни писма от Строганова до някои видни лица в Петербург. Като си помислил, че въпросът бил свършен, решил да се върне обратно в Белград. Но преди тръгването си от Одеса, една интрига от страна на Н. Палаузов станала причина, щото политиката на Раковски да се насочи пак против Русия. Омразата на Никола Палаузов към Раковски закипяла наново, когато последният се явил в Одеса. Палаузов узнал, за какво е дошъл Раковски, и веднага се явил пред Стремоухова да интригува против него, като казал, че Раковски е писал и говорил против русите и че е дошъл в Одеса, за да настрои българите против Русия; казал също на Строганов, че не направил добре дето му дал препоръчителни писма до Петербург. Строганов след това запитал „българската община“, дали е вярно всичко това, което му казал Никола Палаузов; „българската община“ потвърдила. Тогава Строганов телеграфирал до Петербург да не се вземат под внимание препоръчителните писма на Раковски.(8) Тази интрига, обаче била излишна, защото, както се спомена по-горе, Раковски се отказал от намерението си да ходи в Петербург понеже го счел за излишно и се върнал обратно в Белград. Но Стремоухов не изпълнил обещанието си дадено на Раковски(9): преселението продължавало. Тогава Раковски започнал да поместя пламени статии против Русия(10), а също и разни дописки по преселението, които му били изпращани от Mina Minowitz.(11) С поместването на тези дописки Раковски преследвал целта да запознае Европа с въпроса за преселението. И предвид на това подобрил френския отдел на вестника, като назначил и специален редактор за него - един гимназиялен учител в Белград - Ch. Arene, с когото на 1/13.XI.1861 г. сключил контракт под следното условие: Arene се задължава да редактира френския отдел на вестника, за което Раковски ще му заплаща на 26 число на всеки месец по 125 дуката. Този контракт се сключвал за една година.(12) Вследствие на това подобрение на френския отдел „Дунавский Лебед“ се разпространил много.

Но издаването му не траяло за дълго. Раковски бил принуден поради настаналите нови политически обстоятелства да го спре. Последният брой, 62, излязъл на 24.XII.1861 год.(13)

---------------------

БЕЛЕЖКИ:

(1) Черню Попов, Чърти от живота на С. С. Раковски, изд. 1891 г., стр. 120 - Раковски до Дайнелов, 12.V.1861 г.

(2) Ibid., стр. 123 - Раковски до Дайнелов, 17.V.1861 год.; също Д-р Ив. Касабов, Моите спомени от възраждането на България с революционни идеи, 1905 г., стр. 17.

(3) Ч. Попов, стр. 127 - Раковски до Дайнелов, 1.VI.1861 г.

(4) Ив. Касабов, стр. 18.

(5) Евлогий Георгиев до Раковски, 17/29.X.1861 год.

(6) Архива на Раковски - Мемоар до княз Горчаков, 2.I.1862 г., копие.

(7) Евлогий Георгиев до Раковски, 17/29.X.1861 год.

(8) Васил Друмев до Раковски, 29.VII.1861 г.

(9) Мемоар до княз Горчаков, 2.I.1862 г.

(10) „Дунавский Лебед“, бр. 53, 3.X.1861 год.

(11) Mina Minowitz до Раковски, 21/2.XI.1861 г.

(12) Convention particulaire entre monsieur Arene et Rakovski, 1/13.XI.1861 r.

(13) Гл. „Дунавский Лебед“.

Публ. в Д-р Боби Петров, Биография на Георги Стойков Раковски. София, Печатница П. Глушков, 1910, с. 125-127.

 

* * *

 

ПРЕСЕЛЕНИЕ В РУСИЯ
(1861)

Предговор на проф. Михаил Арнаудов

 

Тази малка брошура е напечатана анонимно, без означение на място и на година – по всяка вероятност в Букурещ, през май 1861 г. Тя има 15 стр. и носи заглавие „Преселение в Русия, или Руската убийственна политика за Българите." В предговора на ІІ изд[ание] от 1886 г. Захари Стоянов приема, че тя е писана в 1859 г.; а в екземпляра, що имаме на ръка, Д. Хр. Попов от Турну Магуреле, Румъния, бележи: „издадена от Г. С. Раковски в год. 1858" и пояснява: „тая пропагандическа брошура, от която само аз съм раздал тогава неколко хиляди, между преселенците...” Но единият и другият грешат в датуването по памет, и най-добре личи, при какви обстоятелства и кога е писал Раковски брошурата си от кореспонденцията му с Йосиф Дайнелов в Цариград и от статиите на „Дунавски Лебед”. В тая кореспонденция, под 18.IV., 17.V., 21.V., 29.V.1861, Раковски бичува жлъчно руската политика по преселването на българите, като поменава и изпращането на Теодоси Икономова в Букурещ с особена мисия, която Ив. Касабов разкрива в спомените си: да отпечата, именно, тайно съставената брошура на Раковски. А в „Дунавски Лебед” от 15 авг., 3 окт., 10 окт., 25 окт., 7 ноем. и 21. ноем. 1861 г. са поместени редица дописки и бележки, в които се описва от очевидци тежкото положение на преселените в Южна Русия българи и се проклинат агентите за това преселване, между които попада и Захари Княжески.

Повод за написване брошурата дава съглашението между Русия и Високата Порта, да се изселят българите от Видинско. Ферман в тоя смисъл бил прочетен и в Битолско, но докато македонските българи отказвали да напуснат отечеството си, видинските – подбуждани от руски агенти и насърчавани от турското правителство и от подкупени български оръдия – захванали да се изселват вече. „Това е едно чисто убийство за български наш беден народ от страни Руссии", възклицава Раковски – и с пламенно слово и с дела иска да осуети вредната агитация. Сърбия също била недоволна от настаняването на татари в пограничните й области („това е разерило сички Сърби," пише Раковски в писмо от 21.V.1861), затова министър Христич отпуснал на Раковски средства за отпечатването на брошурата, насочена против преселването (срв. Касабов, Моите спомени, 17), а сам Раковски – оставяйки грижите по печатане и коригиране на брошурата на Теодоси Икономова, който отишел за тая цел в Букурещ (за да не се изложи Сърбия пред Русия, като се напечата брошурата в Белград) – заминал да действува лично в Русия, та дано отклони руските власти от техното намерение. Въпреки обещанието си, генерал Стремоухов в Одеса не прекратява политиката на преселването, и тогава Раковски открива чрез колоните на в. „Дунавски Лебед” нов поход против Русия – в духа на издадената и пръснатата между българите в Румъния и в България брошура. В една записка до княз Горчакова, министър на външните работи в Петерсбург, от 8.XII.1861 г., Раковски обяснява целта на ходенето си през м. юли в Одеса – „да моли и докажи генералу Стремоухову, чи това приселение е разорително за българите, а пагубно за Руссия и да даде Негово високопревъсходителство инструкции Видинскому консулу да пристани веки да действува на това"; изтъква освен това, как „напротив еще по-деятелно почна да се работи на това приселение без да имаше даже и най-нуждни приготовления за тойзи несчястен транспорт, поради кое починаха толкова невинни души, жени, дечица и мъже еще в пътешествието." – Нека забележим, че стари видинци и сега си спомват за това ходене в Южна Русия и за връщането си от там, поради разочарование от условията на живота.

Езикът на брошурата – покрай всички присъщи на Раковски особености – показва и някои черти, които го сближават доста с живата разговорна реч. Това би могло да се дължи или на желанието на автора, да бъде по-добре разбран от читателите си, прости българи, или на влияние от страна на Теодоси Икономова, когото Раковски натоварва да се грижи за отпечатването и когото някои съвременници сметат дори за съставител на брошурата. Вярно, обаче, е първото, тъй като в Архива на Раковски е запазен оригиналният ръкопис на автора, от гдето се вижда, че менен при печатането е тук-таме само правописът. Този ръкопис е озаглавен: „Приселени в Русия или Руската убийственна политика за Българити," и обхваща 23 страници, подписани на края от „Един Българин." Преди да напише брошурата, Раковски нахвърля един план за нея, запазен също в Архива. Този план, озаглавен „Разположение за брошура – Руская убийственна политика за Българити", има следното съдържание: „Увод. Разделение. 1. От старости каква наклонност е имала Руссия т. е. да завладее България. Волжански Българи завладяла. От Светослава до Великаго Петра. Как е ишла. 2. От Великаго Петра до днешнн времена що е вършила с Българи. Във военни времена силом ги е приселвала, и в мирна чрез интриги ги е придержвала, (Примери). 3. Какви пагубни и разорятелни следствыя ще произидат от това приселение. (доказатьлства). 4. Как живеят в Руссия беднии народи."

Тук препечатваме цялата брошура, като я разделяме за удобство на две глави.

Публ. в Съчинения на Г. С. Раковски. Избор, характеристика и обяснителни бележки от М. Арнаудов. София, 1922, с. 471-473.