ПРЕЗ 1861 Г. Г. С. РАКОВСКИ ПИШЕ ПИСМО ДО РУСКИЯ КАНЦЛЕР И ВЪНШЕН МИНИСТЪР КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР ГОРЧАКОВ

Досега нашите читатели имаха възможност да прочетат редица материали, свързани с преселението на българи от Северна България в Южна Русия и заменянето им с кримски татари и черкези.

Един от най-активните българи срещу тази вредна за българите руска и турска политика е патриархът на българската национална революция Г. С. Раковски. Въпреки това тази тема беше избягвана в българската историография, а в биографиите на Раковски на нея е заделяно незначително място. В съчиненията на Раковски, издавани след 1944 г., статиите му от „Дунавски Лебед“, както и брошурата му „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ никога не намериха място. Същото се отнася и до протеста на Раковски пред държавния канцлер и външен министър на Русия княз Александър Горчаков (1798-1883).

Протестът си Раковски отправя през същата 1861 г., когато пише статиите си и брошурата си. Нямаме информация дали изложението е стигнало до адресата си и дали то е запазено в руските архиви. Макар, че изложението е публикувано в първия том на „Архивът на Г. С. Раковски“ през далечната 1952 г. то е малко известно и използвано в историческите изследвания.

Княз Александър Горчаков

Сега на нашите читатели го предлагаме в запазените негови два варианта, съхранявани в архива на Г. С. Раковски, които са намерили място в посочената по-горе публикация. Заедно с него ви предлагаме и двете писма на Раковски до руския консул в Белград, чрез когото изложението е изпратено до руския канцлер.

Цочо В. Билярски

№ 1

ИЗЛОЖЕНИЕ НА Г. С. РАКОВСКИ ДО РУСКИЯ КОНСУЛ В БЕЛГРАД

БЕЛГРАД, ЮЛИ 1861 Г.

 

Раковски изтъква, че той вече е престанал да бъде руски поданик и следователно бил освободен от всяко задължение към руското консулство. Отказва да се яви лично при него и предлага, консулът да му съобщи писмено, което имал да му каже.

Ваше Високоблагородие!(1)

Консулатский ясакчи Мехмед призова мене от стръни Вашего Високоблагородия да дойдем в 1 чяс после пладне у канцеларии. Я не могу да доидим и молим покорно имайте доброту да ми явите писменно оно що имате да ми говорите. При том известявам Вашему Високоблагородию чи аз кога бях в Руссия исках да будим руски подданик и присягах в Одеска дума, за кое имам и документ под № 10553, нъ почто в разтоянии девят месецов, както гласи той документ, не избрах себе род жизни, по закону я съм свободен всякои обязаности Рускаго подданства.

А Руский пашапорт кои ми е даден заграница доказва явно що я не съм в никакъв род жизни и съсловия поступил, и пашапорт ми е даден както и другим многим българам без да су руски подданици.

Я кога съм отишал в Одесса не съм отишал с турски пашапорт, нъ с гръчъски, понеже съм бил гръчъски подданик. На това имам и нуждния документи.(2)

Приимете Ваше Високоблагородие дълбочайшее мое уважение к Вами и будите добри приимити вишеизложения основания чрез коих съм разрешен всякои обязанности Рускаго подданства.

Покорнии

Г. С. Раковски

АДБ, ф. Раковски, инв. № 7761

-------------------

(1) Не е означено кому е предназначено писмото, но от съдържанието му може да се заключи, че е отправено до руския консул в Белград, а хронологически трябва да се отнесе към юли 1861 г.

(2) Когато през 60-години руското правителство, в споразумение с турското започва да агитира за масово преселение на българите, особено от Видинско, в Крим и заменянето им с татари, Раковски се обявява открито против тази политика и в редица статии печатани в „Дунавски Лебед“ съветва българите да не напущат родната си страна, като разобличава и противонародната политика на руските управляващи кръгове. По-късно Раковски предприема и специално пътуване в Русия, за да убеди руските управници в пагубната им за българите политика. Вж. М. Димитров, Комитет на „старите“, ц. кн. с. 753.

Навярно заради това поведение на Раковски спрямо официалната руска политика руският консул в Белград е викал на обяснение Раковски, предполагайки, че е руски поданик. За да се освободи от отговорност пред руското правителство, Раковски се позовава на своето гръцко поданство, прието още през 1841 г. чрез гръцкия консул в Браила, когато отивал там да организира въстание.

 

№ 2

МОЛБА НА Г. С. РАКОВСКИ ДО РУСКИЯ КОНСУЛ В БЕЛГРАД

БЕЛГРАД, 8 ДЕКЕМВРИ 1861 Г.

 

Моли го да препрати приложеното изложение до княз Горчаков.

 

Ваше Превъзходителство!(1)

Молим покорно отправете званично приключеное писмо Н. С. Князу Горчакову, министру вътрешних дел.

Подобно и равно того е отправену Неговой Светлости и чрез Австр. поща.

Вашего превъзходит.

покорний слуга

Г. С. Раковски

АДБ, ф. Раковски, инв. № 7758-а

-----------------

(1) Това писмо, отправено до руския консул в Белград, е написано на втората половина от двойния лист, който съдържа следващото изложение до княз Горчаков.

 

№ 3

ИЗЛОЖЕНИЕ НА Г. С. РАКОВСКИ ДО КНЯЗ ГОРЧАКОВ В ПЕТЕРБУРГ

ПЪРВА РЕДАКЦИЯ

БЕЛГРАД, 8 ДЕКЕМВРИ 1861 Г.

 

Раковски изтъква привързаността на българския народ към руския. Западните сили искали да унищожат руското влияние върху православните народи на Изток. Заслугата на „Дунавски Лебед“ за защитата на българските интереси. Подчертава гибелните последици за българския народ от преселението на българи в Русия. Моли го да се спре преселението.

 

Ваша светлост!

Русий е познат най-добре българский народ, каква привърженност е имал кам нея и какви учястия е земал он в всекий поход против турков, до колко му са допущали обстоятелства; а най-паче в 1854 година колко българи станаха жъртва турскаго свирепства и колко бидоха застрелени в Шумен от Омер Паша поради руское имя!

После же Паришкаго мира западните сили, добивши веки пълно влияние в турския дела и свободен ход в Турция, не пропустиха това благовремие да употребят сички възможни средства за да уничтожят съвсем руское влияние, не само между българите, нъ в обще и между синките православни християни в Турско. Тии избраха, при другия, за най-удобно средство да впосеят между нами религиозний раздор, както е всякому познато.(1)

Българите кату ся видяха в такова едно опасно положение, в кое страдаяше свята им прадедна вяра, а с ней и милая им народност, с големи трудове и ускъдности съставиха и едвам можаха да издържят учредничество вестника „Дунавскаго Лебеда“ в Белград за народен си орган, кой неуморно почна да брани народния им религиозни и други права и успя най-после та разора тая западна пропаганда, коя на мало бе останало да достигни цел си.

Никой не можи отказа тая заслуга и успех учредничества „Дунавскаго Лебеда“. Нъ в това разстояние ся яви друга еще по-голяма опасност за българите, коя явно веки разораваше милото им отъчество и упрапастяваше народност им. Това беше изселението на кримските татари в България, а приселението българ в Крим. Сичките благоразумни и родолюбиви българи видяха в това приселение с най-голяма си жалост и скърб не само своя пропаст и разорение, нъ и конечное уничтожение рускаго влияния между вси православни християни. Общо роптание ся появи между сички благоразумни и най-голями привърженници Руссий българи кат то и между другите славяни против тая й постъпка.

Тии кату гледаха една недоброразмисленна политика в това и разорението милаго си отъчества и народности, решиха да противодействуват на това с чиста любородности съвест и да възпрат това разорително приселение. Учредничество „Дунавскаго Лебеда“, кату народен български орган, не можаше да постъпи другче освен съгласно с народните благородни чювствувания, кое и непълни с най-голямо усърдие.

Българский народ в обще няма никаква си страст и умраза против руссите, защото ги свързва с тях крепкий съяз единородия и единоверия. Той противодействувавш на това приселение, учини две главни заслуги: спаси себе си от разорение и дади Руссий да разбере чи тая, о преселению, политика беше противополезна и за сама Руссия.

Учредничество „Дунавскаго Лебеда“ преди да започни да противодействува на това приселение кое еще не беше почнало, отправи главнаго си управителя в Одесса (в месеца...) с цел да моли и да докажи Генералу Стремоухову, чи това приселение е разорително и за българите и за Руссия, и да даде енструкции Видинскому консолу да престани веки да действува на това. Генерал Стремоухов обеща чи не само ще даде такива енструкции, нъ и че незабавно ще телеграфира о тому Видинскому консулу. Нъ неговото обящание не ся изпълни, напротив еще по-деятелно почна да ся работи на това преселение, без да имаше даже и най-нуждни приготовления за тойзи незчястен траспорт поради кое ся починаха толкова невини души, жени, дечица и мъжие!

Ваша светлост! Приимите искренное уверение привърженности и любви българскаго беднаго народа к руссам.(2)

По пълномощию членов учредничества „Дунавскаго Лебеда“ написа.

Вашия Светлости Покорнейший слуга главний управител и редактор учр. „Дунавскаго Лебеда“

Георгий Стойков Раковски

8-го декемвр. 1861, Белград

АДБ, ф. Раковски, инв. № 7758а

-------------------

(1) След като се уверява, че обещанията дадени му от Стремоухов през време на посещението в Русия през юли 1861 г., за спиране преселението на българите не се изпълняват, Раковски подава настоящото изложение по същия въпрос направо до княз Горчаков.

Княз Александър Горчаков (1798–1883), руски държавник, бил министър на външните работи и м-р председател. Водил политика на сътрудничество с Австро-Унгария и Германия относно балканските въпроси, което било против интересите на славянските народи. Вж. писмата до Дайнелов от 1861 г.; Б. Петров, ц. кн. с. 125-127; бележка 1 към изложението на Раковски до руския консул в Белград, док. 24.

(2) Под същия инв. № има още два други ръкописа, написани с един и същ почерк, не на Раковски, които по съдържание се схождат с горното изложение, при малки разлики в текста. На края има един пасаж, който рисува плачевното положение на преселниците българи, и който липсва в изложението написано собственоръчно от Раковски. Освен това, другите две изложения са от 2 януари 1862 г. и без препроводително писмо. Вж. следващото изложение.

 

№ 4

ИЗЛОЖЕНИЕ НА Г. С. РАКОВСКИ ДО КНЯЗ ГОРЧАКОВ – ПЕТЕРБУРГ

ВТОРА РЕДАКЦИЯ

БЕЛГРАД, 2 ЯНУАРИ 1862 Г.

 

Раковски го уверява за привързаността на българския народ към Русия. Западните сили се мъчели да премахнат руското влияние всред българския народ, като създавали религиозни раздори между българите. Вестник „Дунавски Лебед“ защищавал националните и религиозните права на българите. Изтъква лошите последици за народа ни от преселението им в Русия и заместването им с татари. Генерал Стремоухов обещал да спре това гибелно преселение, но не изпълнил обещанието си. Преселените българи живеели в голяма мизерия. В името на братството на двата народа, моли го да нареди спирането на това преселение.

 

Ваша светлост!(1)

Русии е познат най-добре българский народ, каква привърженност е имал всегда кам нея и какви участия е земал и он в всеки и поход против турков, до колко му са допущали положение и обстоятелства; а най паче в 1854 лето колко българи станаха жъртва невинна турскаго свирепства и колко их бидоха застрелени в Шумен и другаде от Омер паша поради руское само имя!

После же Паришкаго мира западнии сили, добивши веки пълно влияние в турския дела и свободен ход в Турция, непропустиха това си благовремие, да употребят сички възможни средства, за да уничтожят съвсем руское влияние, не само между българите, нъ в обще и между сите православни в Турско християни. Тии избраха при другия, за най-удобно и сходно средство, да впосеят между нами религиознии раздор, както всякому е известно.

Българи видевше себе в такова едно опасно положение, в кое страдаяше святая им прадедна вяра, а с ней и милая им народност с голями трудове и ускъдности съставиха, и едвам можаха да издържят, учредничество Вестника „Дунавскаго Лебеда“ в Белград за народен си орган; кой неуморно почна да брани религиозния и други им права и успя най-после та разори тая съставена и в България западна пропаганда, коя на мало бе остало да достигни цел си и между българите!

Никой не можи отказа тая заслуга и успех учредничества „Дунавскаго Лебеда“. Доказателства са благодарителните пълномощните писма, кои му са отправени от цяла България. Нъ в това растояние, за голямо несчястие ся яви друга еще по-голяма опасност за българите, коя явно веки разораваше милото им отъчество и упропастяваше народност им.

Това беше изселението на татарите от Русия в бедна България, а приселението българ в Русия.

Сичките благоразумни и родолюбиви българи видяха в това приселение, с най-голяма си жалост и скърб, не само своя пропаст и разорение, нъ и конечное уничтожение рускаго влияния между вси православни на Въсток християни. Общо роптание ся появи между сички благоразумни и най-големи от прежде привърженици Русии българи, както и между другите славяни и гърци против тая постъпка.

Тии кату гледаха една недоброразмисленна политика в това и разорението милаго си отъчества и народности решиха да противодействуват на това с чиста любородности съвест и да възпрат това разорително преселение.

Учредничество „Дунавскаго Лебеда“, кату народен български орган, не можаше да постъпи другче, освен съгласно с народния благородни чувствувания, кое и испълни с най-голямо усърдие.

Българский народ в обще няма никаква си страст и умраза против русите, защото го свързва с тях крепкий съяз единородия и единоверия. Той противодействувавш на това преселение, учини две главни заслуги: първо, спаси себе си от разорение и второ, дади Русий да разбере, чи тая о преселению политика беше противополезна и за сама Русия.

Някои си искат да обвинят чястно някои си лица, принадлежащи учредничеству „Дунавскаго Лебеда“, за това приселение Нъ ето учредничество как постъпи в това важно обстоятелство. Преди да започни то да пиши против това преселение, кое еще не бе почнало, отправи главнаго си управителя, Георгия Стойкова Раковска го, в Одесса (в месец юлия) с цел да моли и докажи Генералу Стремоухову чи това приселение е разорително за българите, а пагубно за Русия и да даде Негово Високо превъзходителство инструкции Видинскому консулу да пристани веки да действува на това. Генерал Стремоухов обеща, чи не само ще даде такива инструкции, нъ и че незабавно ще изпълни това чрез телеграфическая депеша; нъ това обещание не ся испълни, напротив еще по-деятелно почна да ся работи на това преселение, без да имаше даже и най-нуждни приготовления за тойзи несчастен транспорт, поради кое починаха толкова невинни души, жени, дечица и мъжие еще в пътишествието.

За да покажим какъв плод има това приселение, допустете Ваша Светлост, да разкажим следний случай:

Преди няколко дни ся върнаха в отечество си няколко несчастни домородства от тия приселци. Тии щом достигнаха на Видин, с плач целуваха крайбрежието и пригърнаха турците кату братия, викаящи гръмогласно: да ги нераздели веки Бог от тях! После кату влезоха в града, прибраха ся на около им турци и българи и ги питаха, що са испатили? Тии разказваха с кървави сълзи на очи, чи остали гладни жядни, без покрив и еще поругани!

Кому деца измрели, кому жена, коей мъж, а някои си даже ся разделили с чядата си без да знаят що са станали! На това освен Видинская община що ни даде тия известия, имахме случай да ся уверим и от очевидци. Сега остава, Ваша Светлост, да разсъди, какво впечатление ще даде това на руските неприятели, а какво понятие ще земе българский народ, кой види и слуша подобни неща от пострадавшите си на тойзи начин братия! Неще ли стани това едно оръжие в ръцете на западните и на турците против руската защита на православните в Турско! С какви аргоменти ще отбиваме веки пропагандата, ако ся пак появи? А турски свирепства?...

Ваша Светлост!

Приемете искренное исповедание българскаго самаго и първаго до сега противодействия (ако можи ся каза това за противодействие) на руските дела; а от друга страна нека Ваша Светлост бъде уверена, чи българите всякоги ще обичат русите, кату свои единородни и единоверни братия и ще забравят сичко това, ако Русия убърни един само умилен поглед кам тях в самите им истинни народни дела.

По пълномощия членов учредничества „Дунавскаго Лебеда“ написа

Вашия Светлости

покорнейший слуга

главний управител учредничества „Д. Лебеда“

в Белград, 2-го януария 1862

АДВ, ф. Раковски, инв. № 7758 б

--------------

(1) Този мемоар е написан с друг почерк, но съдържанието е подобно на първия, написан лично от Раковски. Вероятно това е последната редакция на мемоара, изпратен до княз Горчаков.