ГЕРОИЗМЪТ НА ВАРНЕНСКИЯ ПОЛК В БОЕВЕТЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ДОБРИЧ

През тази година на 12 октомври варненци ще отбележат 135 години от създаването на 8 пехотен Приморски полк. При образуването му в неговия състав влизат 12 Раховска, 15 Провадийска и 20 Варненска пехотни дружини.

Варненци са участници в славните битки за освобождението и обединението на българския народ. Техният героичен път започва през Сръбско-българската (1885), Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915-1918) и Втората световна война (1941-1945).

Окиченият с безсмъртна слава полк е разформирован на 25 март 1951 г.

Въпреки, че си заслужава, няма да се спирам на бойната история на Варненския полк. На него голямо място заделя в книгите си за Първата световна война на Добруджанския фронт „Варна–Баладжа–Добрич“ и „Добричката епопея“ командирът на Варненския укрепен пункт  генерал Тодор Кантарджиев.

Варненци са едни от най-изявените участници и в боевете за освобождението на Добрич. В битките срещу румънци, руснаци и сърбо-хървати те дават стотици свидни жертви, като губят и голяма част от ръководния си офицерски състав.

Значителна част от геройски загиналите Варненския военноначаници е приложен в предлагания ви по-долу материал. Това е един кратък възпоменателен текст от варненеца Е.М., публикуван през 1926 г. в том I на сборника „Възпоменателен сборник. Епопея на българския войн“.

Авторът се спира само на две от големите и паметни битки на Варненци – за освобождението на Пирот през 1885 г. и за освобождението на Добрич през 1916 г.

Този спомен е част от книгата ни „Добричката епопея“, която се очаква скоро да излезе от печат.

Цочо В. Билярски

 


Е. Μ., ВАРНА.
ИЗ БОЙНАТА СЛАВА НА 8 ПЕХОТЕН ПРИМОРСКИ ПОЛК

БОЯТ ПРИ ПИРОТ - 1885 ГОД.

През гори и планини летят те без сън, без почивка, посред непрогледна тъмнина и заслепяваща виелица – подобни на призраци вдъхновени.

Кои са тези герои, що преграда не знаят в полета си смел? Какво ги тласка в този устрем безспирен? Къде отиват те?

Капитан Златев, командир на 3 дружина 8 пехотен Приморски полк, убит в боя при Нешков връх 12 ноември 1885 год.

– Приморците гонят враг коварен, който е нахлул в свята им Родина из зад тил. Не спряха се на „Бабина глава“, на „Остри връх“, ни при „Нишава“. Там где вихрено се носеше смъртта, те хоро извиха под звуците на родна песен. Врагът бяга и чува не куршумен свист, а песни и весели подвиквания, като че сватбари го следват.

Ей, ги приморците пред Пирот, вече вкусили върховната духовна наслада на победата! Пред тях се простира равна открита поляна, от дъното на която любовно ги поглежда български град, намиращ се сега под сръбска власт – Пирот. Около него висоти, по които противникът е заел позиции с многохилядна войска. От векове се е чувало българска реч в този град. Врагът опира, но приморците вскърмени от самодивите на родни покрайнини не спират летежа свой, ако и гладни, неотморени, боси, с изпокъсани облекла.

Начело със своя вожд, развърнати в боен ред, налитат напред. Не плаши ги вражески огън, дъждът от куршуми и гранати усилва техния щурм, тъй както морските вълни се усилват, когато вятър ги достигне и бързат по своя път към заветна цел. Настигнати от нощната тъмнина, приморците при пълна тишина приближават града. И еква гръмогласното им „ура“, смутява неприятелския стан; в панически страх сърбите напущат позицията и се изгубват из вътрешността на града. Едни по улиците, други в къщята. Завързва се ужасен бой по улиците на Пирот. От фронт, от страни, отгоре из къщята стрелят по българските войни, а те, разбъркани в непрогледната тъмнина на калните улици, тук с щик мушнат, там с приклад храстнат и път си пробиват, дор настигат западния край на града. И както ненадеен гръм възпира нощен друмник, тъй взрива на сръбските барутни складове, осветил и разтърсил цялата околност, възпира за миг безстрашните български синове на Черноморския край.

„Напред към сарлъка, да сломим врага в самото му гнездо“, изкомандува някой. И по този победен зов налитат напред и превзимат онази висота, отдето неспирен град от куршуми ги обсипваше през целия ден.

Замлъква боя, не чуй се ни глас – сал тонът на тежко ранени спомня ужасния бой.

Когато изток с пурпурно сияние освети бранно поле, приморците се видяха врязани, като в клин, между позициите на врага. Тогаз кат рицари що пазят свещена земя, отбраняваха те и стъпка по стъпка се оттегляха на югоизточната окрайнина на града. Насърчен, противникът връхлита на тях няколкократно по-многочислен, но куражът му се стопява пред гранитните гърди на героичните приморци. Подпомогнати от бойни другари те остават господари на града. Неустояват сърбите, в бяг търсят спасение и молят за мир, а българинът тръпне, за да го настигне и нанесе съкрушителен удар, тъй както ловец настига хищен вълк и със секира го поваля мъртъв на земята. Преди лекостъпната нощ противникът изчезна. Не чуй се вече пукот, не чуй се гръм. Сал едва доловим далечен тътен изрядко долита, и с задявки безгласно бранниците наши гадаят, кой гърми.

Нощ е тъмна като в рог. Низко надвесили се облаци – ръми. Из града кучета вият в уплахата си заблудени, и мук на крава, гаче ли е въздишка на предсмъртник.

На следната заран бойната тръба възвести примирие. „Ах“ простенаха болезнено мъжки гърди...

Българският войн със своята храброст направи да заговори цял цивилизован свят за малката ни и незачитане до тогава родина. С кръвта си пролята в тази битка и приморците със своя дял запечатаха великото дело на Съединението – Северна и Южна България станаха едно княжество, първата крачка в борбата за обединяване разпокъсаното тяло на България, а в българския народ се закрепи вярата, че щиковете ще осъществят заветни идеали.

 

БОЯТ ПРИ ДОБРИЧ

На 5 септември 1916 година 8 и пехотен Приморски полк, бе разположен по хълмовете северно от гр. Добрич. Разсъмваше се. Кървавата зора обагри хълмовете и крайчеца на къдравите облачета, които волно плуваха по модрото небе. -Изглеждаше, че ще бъде един от ония дни, които в началото на есента напомнят жаркото лято.

Легнали възнак, с очи широко разтворени към небето, войниците почиваха и още чувствуваха ръцете, които предния ден се обвиваха около вратовете им, целувките, с които ги наградиха освободени, виждаха радостно възсиялите им лица и слушаха сладките им слова. Добрич бе освободен, след като видя свирепостта на една власт, разумът на която е била красиво... хищна жена. Тя е жената на префекта. В пекарнитe още лежаха 53 трупа на по-будни граждани· а други 300 души арестувани, обречени на заколение, видяха живот, видяxa свобода благодарение на бързото освобождение на града.

Сега хилядно множество граждани от ранни зори шумяха из улиците. Камбаните тържествено възвестяваха освобождение и сливаха своя звън с възторженото „ура“!..., „Да живее България и армията“! възкликнато от освободени, подзето от освободители. Този победен зов продължително се носеше към околните височини, разливаше се по широката планина, настигаше и преследваше подлите похитители на свободата в този златен край на родината, дразнеше ги и ги предизвикваше. Не са далеч безчисленитe им пълчища, но тук са приморцитe, освободителитe на града. Те са шепа браници срещу многохиляден враг... Но има случаи, когато вярата спасява, и тоз народ вярваше в българския войник, вярваше в приморци тъй, както мъченик във възкресението... Та не беше ли той с тия приморци по полкови бойни полета? Не познава ли мощта им? Не знаеше ли, че неговите страдания, са легнали като зла мора на душата им? Не виждаха ли те игото, под което са превили врата на толкова техни горди братя, смели бойци редом с тях по ширните полета на Тракия – в борба за свободата на поробени части от България, а сега сами роби? Това като че кръв извиква в сърцето, гневи, възмущава. И приморците през своята възбуда, чувствуваха, каква вяра има в тях тоз освободен народ. Tе виждаха сълзите изблик на несдържима радост. Τе извикваха умиление и готовността му да умрат за свободата им...

He беше още свършено разместването на частите по позиции, едва бяха направили стрелкови окопчета и резки изстрели се сплетоха с тържествения звън на камбаните и пробудиха цялата околност. Скоро те зачестиха и артилерийските басове разтърсиха хълмовете. Боят се разгоря неочаквано. Цялото поле пред позицията почерня от гъсти вериги, които упорито и непрекъснато настъпваха. Явно беше, че противникът подкрепен с нови сили, бързаше чрез бърз и стремителен удар да вземе обратно Добрич – важен стратегически пункт. Явно беше, пълчищата на генерал Зайончковски – 50 хилядна армия, стотина оръдия, 2000 сабли – с назначение да заеме Добрич, Варна и да образува широка база на бъдещите руски десант. Срещу тази армия се съпоставяше днес 8 и пехотен Приморски полк и 1 дружина от 48-и пехотен полк.

Операцията при Тутракан ще зависи напълно от упоритата съпротива при гр. Добрич, и опорочване задачата на генерал Зайончковски. Чувствуваха всички, че столицата на Добруджа ще бъде лобното място на победения. Шепа изморени още през нощта и неспали хора трябваше да противостоят от стрелкови окопчета срещу грамадно число противници. Ако тия хора не удържат позицията, всичко е изгубено, и те за миг видеха майки в черни чембери сълзи да ронят в тежка робия ... Значи, трябваше позицията да се задържи на всяка цена.

Неприятелското нападение се развиваше бързо и стремително. Неговите сили се състояли от 30 и 40-и румънски полкове, 1 дружина от 9 и стрелкови полк; 9 и 10 и Калърашки полкове, 1 руски конен полк (7 ескадрона) и 8 батареи. Зад тия войски се намирала 61-а руска дивизия, която не могла да вземе участие в боя този ден, понеже привършвала съсредоточаването си. Веригите, като вълни на бурно море, идваха с настървение. Боят се ожесточи. Оръдейният  трясък и зловещото пищене на куршумите се сливаха в една буря, като да бе това вихъра на адския огън с всичкия негов тънтеж и свист. Противникът се силеше да изпълни задачата си и предотврати печалната участ на агонизиращата си при Тутракан армия. Но и отбраняющият схващаше сериозността на положението, той можеше да падне, но трябваше да задържи позицията. Всред кипежа на боя от към с. Езибей бързо се зададе някаква си войскова маса, покрита с бяла покривка. Това е руска конница. Тя се разгъва и насочва да полети и атакува левия фланг на позицията ни. Зачуха се резки звънливи сигнали, подадоха се нервни гръмогласни команди, развя се бойният щандарт с двуглав орел и в миг конната маса се разпъна в боен ред. Буйно се мятат и пръхтят конете, внушително летят с пики страхотно насочили към чернеющите се на позицията линии на нашите стрелкови окопи Страшен шум, подобен на приближаващата се стихийна буря се зачу. Стълбове прах, като мътна завеса, съединиха земята и облачното небе. Страшно главоломно фучи казашката маса. Би ли повярвал някои, че съществува на света сила, която би могла да спре тази стихия? Да, приморците, защитници на Родината си. Тe низко притаени в окопите си чакаха решени да умрат, но да сломят врага, който се насочил да се гаври в отечеството им - ... шепата приморци ...

– Чуй се команда... и вихъра вихър помете – 8-а рота приморци и 4/48 рота още с първите си залпове разредиха фронта на атакуващите, а след малко не остана строй – всичко бе повалено на земята или извърна да бягa където завърне. Вихърът на приморците изтребваше ... Един ескадрон успя да мине от към фланга в тил на българската позиция и вижда 2 скоро-стрелни батареи в походен ред насочващи се за позицията – най-съблазнителната цел за конницата. Разделя се на две групи; едната в кариер се насочва към батареите, другата в тил на 8-а рота. И почва бой между артилеристи и кавалеристи. Батареите снемат на открита позиция, на около стотина крачки зад стрелковите окопи, и бързо откриват огън на картечно действие. По-голямата част от конниците бива повалена. Част избяга, а неколцина екзалтирани младежи, успели да прескочат стрелковите окопчета, достигат до батареите и там биват сломени. Единът от тях млад, висок, рус, с чисто ново облекло и трикольорен шнур около пагоните, изахка с вражеска ярост, отпусна ръце и се предаде. Един взвод от 8-а рота приморци обърнати гърбом в стрелковите окопи повали насочилите се към нея кавалеристи. Между това неприятелските вериги прииждат на вълни, на вълни и успяват да се доближат до окопите на 200–300 крачки. Защитниците на освободения Добрич, съсипали атаката на руската конница, насочват сега спокойно своя огън срещу тях и ги приковават на мястото им. Незадоволени с това, че не им дават възможност да се окопаят, припълзяват до тях, хвърлят се на нож и прогонват противника. Той отстъпи в безпоредица, преследван от артилерийски и пушечен огън. Веригите, току-що настървено налитаха, пръсват се като пилци, когато над тях се спусне доган. В своето паническо бягство увличат и настъпващите след тях подкрепления. Чак на хоризонта се показаха силуети на пръснатите бегълци, преследвани от артилерийски огън. А тук по позициите бранещите свободата на родината екват гръмовно „Ура“ и завършват със сладките звуци на „О, Добруджански край“.

Така заплатиха румънци и руси за илюзията си, че лесно ще си вземат обратно Добрич и ще завладеят Варна. Настъпателният им устрем се разби в упоритата защита на шепата герои. Историята ще помни този велик подвиг на славните приморци. След пладне противникът наново се хвърли в атака, за да досее полето с нови жертви, със своето свирепо настървение и да пожъне нов неуспех. Тъй биват наказани посегателите на чужди права. С безславието и позора си остават запаметени те.

В този знаменит ден добричани се показаха достойни за свободата си. Стари и млади, жени и деца се втурнаха да помагат, кой с каквото може във време на най-усиленото бушуване на боя; носеха вода с кобилици, със стомни; помагаха на ранените, нареждаха болници и т.н. Луксозни файтони сновяха непрекъснато по шосето и пренасяха ранени, кервани с каруци отнасяха гранати, патрони и вода. Всичките бързаха, подканяха се … А слънцето печеше, гаче бе спряло на възбог да гледа неравната борба и после бавно тръгна на запад. Тогаз се извиси над бранното поле и сладкопойната чучулига и трепетна изпя химн на победата. Нощта като да бe отразила пролятата кръв, настъпи тиха, с небе осеяно със звезди. На седянка събрани те причакваха луната, тя нащърбена и кърваво червена се подаде иззад хоризонта на изток и пред вида на полето бойно пребледняла се стъписа на сред път. А татък негде вещите в боевете началници преценяваха числената съразмерност на противостоящите войски в позиционна война и отсякоха: безпримерната героичност на българския войн и чиличената му упоритост опровергават математическите разчети на военната тактика.

Когато утринта слънцето озари бойното поле, зърна приморците, окрилени от подвига на миналия ден, спокойно и твърдо да чакат съюзниците на подлия враг съсед. И те ще изпитат удара на непобедимите приморци, но ще съзнаят ли подлостта на посегателството си върху свободата на един народ, готов да умре за нея? Този ден пристигна една бригада от 6-та дивизия и части от 4-и маршеви полк. Те заеха позиция в ляво. След пладне пламна бой, сега изглежда, че и с. Геленджик, ще види буря. Забушува ураган и селото се преобърна на вулкан. чийто тътен се отгаси в песента „О, Добруджански край“ ... С настъпването на мрачната нощ борбата се разгоря в с. Геленджик гърди срещу гърди: храсват с приклади, мушкат с ножове и труп върху труп се повалят.

В този бой се погреба легендата, от която обществото се опасяваше, че българският войник не ще се срази с руските войски. В този бой приморците доказаха, че знаят, как се свободата брани. Хвала им! Те бяxa титани... В гранитните им гърди се руски щик затъпи и настървеният му дух сломи. Отстъпи врагът с дух отпаднал и прикри това с адската демонстрация на артилерийския огън.

Тези боеве свидетелствуват любовта на приморците към родината; ревностната защита на свободата народна и преданата им служба за постижение народния идеал на обединението.

 

СЪСТАВ НА 8 ПЕХОТЕН ПРИМОРСКИ ПОЛК.

Преди 9 септември 1915 год. полка се е състоял от 3 дружини по 4 роти = 12 роти, 1 картечна рота, 1 нестроева рота и 1 музикантска команда. Офицери 60, долни чинове 5298.

След обявяването на мобилизацията е сформирован в боен състав от 4 дружини по 4 роти, или всичко 16 роти, 3 картечни роти, 1 гранатохвъргачен взод, 1 телефонна команда, 1 парков взвод и 1 санитарна команда, или всичко I офицери и военни чиновници 68, долни чинове 5298 – а всичко 5484  – (една нестроева рота).

През 1916 год. състава на дружините, ротите и командите е същия й личен състав (числеността) офицери и военни чинове 74/8 долни чинове 5591 – всичко 5673; през 1917 год. – офицери и военни чиновници 74/8, долни чинове 5563, или всичко 5621; през 1918 год. е сформирован 1 гранатохвъргачен взвод. Числен състав офицери и военни чиновници 75/8, долни чинове 4776.

През време на войната 1915–1918 г. полка е командуван от: полковник Свещаров (убит), подполковник Минков (убит) и полковник Миланов.

 

СПИСЪК НА УБИТИТЕ ОФИЦЕРИ ПРИМОРЦИ ПРЕЗ ВОЙНИТЕ 1915-1918 И 1912-1913 ГОДИНИ.

Полковник Свещаров Никола, командир на полка, убит 23.X.1916 г. при с. Назарча, подполковник Минков, командир на полка – 7.IX.1916 г. с. Геленджик, майор Павлов Асен – 14. IX. 1917 г., капитан Бояджиев Александър – 24.V.1917 г. с. Хума, капитан Тодоров Тодор – 14.IX.1918 с. Хума, поручик Николов Иван – 18.IX.1916 г. кота „1050“, поручик Долапчиев Ст. – 19.IX.1916 г. с. Османджа, поручик Иванов Ангел – 19.IX.1916 г. с. Османджа, поручик Иванов Михал – 19.IX.1916 г. с. Османджа, поручик Киров Марко - 19.IX.1916 г. с. Османджа, поручик Грудев Константин - 10.V.1917 г. с. Хума, поручик Кьорбанчев Вълчан – 30.VIII.1917 г. с. Хума, поручик Ненков Христо – 5.X.1916 г. с. Татладжикьой, поручик Гешев Иван – 20.IX.1916 г. с. Т. Хисар, подпоручик Костов Любен – 1.IX.1916 г. с. Ботево, подпоручик Бадев Петър – 5.IX.1916 г. с. Амузача, подпоручик Ковачев Владимир – 19.X.1917 г. с. Т. Хисар, подпоручик Иванов Георги – 30.VIII.1917 г. с. Хума, подпоручик Шейтанов Атанас – 30.VIII.1917 г. с. Хума, подпоручик Великов Ст. – 15.IX. 918 г. с. Хума, подпоручик Попов Борис – 27.IX.1918 г. позицията, офицерски кандидат Грудев Дамян – 10.V.1917 г. с. Хума, офицерски кандидат Авджиев Радослав – 10.V.1917 г. с. Хума, офицерски кандидат Ковачев Лазар - 14.IX.1918 г. позицията, подполковник Попов Никола – 16.X.1912 г. с. Караагач, капитан Бояджиев Ст. – 10.VII.1913 г. с. Калиманци, капитан Пенчев Иван – 10.VII.1913 г. с. Калиманци, поручик Христов Христо – 10.X.1912 г. с. Караагач, поручик Недев Никола Василев – 10.X.1912 г. с. Караагач, подпоручик Ненов Панайот – 10.X.1912 г. с. Караагач, подпоручик Антонов Антон – 16.X.1912 г. с. Караагач, подпоручик Денчев Петко – 17.X.1912 г. с. Караагач, подпоручик Колев Колю – 5.VII.1913 г. с. Калиманци, подпоручик Мутафов Петър  – 10.VII.1913 г. с. Калиманци, подпоручик Стоянов Ст. Илиев – 10.VII.1913 г. с. Калиманци, подпоручик Станков Христо – 11.VII.1913 г. с. Калиманци, подпоручик Ноев Иван – 13.XI.1912 г. починал в с. Бекира, подпоручик Ковачев Б. Т. – 20.VI.1913 г. Сърбия, подпоручик Пейчев Б. Ст. – 18.VI.1913 г. Сърбия, подпоручик Мандаджиев Янко – 16.X.1912 г. с. Караагач, подпоручик Попов Коста Атанасов – 16.X.1912 г. с. Караагач, подпоручик Думбев Васил – 20.X.1912 г. Чонгора, офицерски кандидат Ганчев Ганчо – 16.X.1912 г. с. Караагач. Убити долни чинове: подофицери 81, войници 671.

Публ. във Възпоменателен сборник. Епопея на българския войн. Том I. София, 1926, с. 273-281.