ПРЕЗ 1861 Г. Г. С. РАКОВСКИ ПИШЕ ДО ИЛИЯ ГАРАШАНИН ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИ ОТ ВИДИНСКИЯ КРАЙ В РУСИЯ

Известно е, че сръбските архиви съхраняват значителна и ценна документация за българската история. Тя в своята цялост все още остава неизвестна за българските историци, но не са малко и тези документи, които са вече публикувани. На първо място трябва да посочим публикуваните документални сборници в Берлин, Белград и Скопие. Само при един бегъл поглед върху тях може да се убедим колко стойностна е тази документация. Но това, което все още е непознато и непубликувано е преобладаващо, а темите от нашата история, както и от българо-сръбските отношения са в своята цялост забулени в неизвестността.

На един такъв важен документ, излязъл изпод ръката на патриарха на българската национална революция Г. С. Раковски попада академик Михаил Димитров по време на своите командировки в Белград. Това е едно писмо, което Раковски изпраща от Галац на 5 юли 1861 г. до сръбския министър-председател Илия Гарашанин, автор на известното „Начертание“. От него сръбският антиквар, който е негов притежател дава на нашия известен историк да направи препис и по-късно то е включено в том първи от Архива на Г. С. Раковски.

Илия Гарашанин

В това писмо Раковски съобщава на Гарашанин за пътуването си за Одеса, където се среща с руския княз Гагарин, от когото разбрал за неприязнените чувства на руското правителство към сръбското. Раковски не отбелязва, но вероятната причина за това руско отношение е, руското неодобрение на Гарашаниновото „начертание“, а и станалото в ущърб на Русия сближаване на Сърбия с Австро-Унгария, проводник на която политика е именно Гарашанин.

Раковски пише, че много българи са се обявили против преселението на българите от Видинската област в Крим, което те същевременно писмено декларирали  пред Петербург. Един неизвестен до сега факт е, потвърден от самия Раковски, че неговата брошура „Преселение в Русия и руската убийствена политика за българите“ била преведена на турски и френски език. В това си писмо българският революционер и вестникар изразява надеждата си че по време на своите предстоящи срещи с руски дипломати и държавници ще ги убеди руското правителство да спре преселението на българите.

В писмото си Раковски, който е умел дипломат, прави един реверанс пред сръбския държавник, заявявайки му, че българите почитали паметта на покойния сръбски княз Милош.

Писмото ви предлагам във вида, в който е поместено в Архива на Раковски, придружено с бележките на съставителя проф. Георги Димов.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

ПИСМО НА Г. С. РАКОВСКИ ДО ИЛИЯ ГАРАШАНИН

5-ГО ЮЛИЯ 1861, ГАЛАЦ

Уважаеми Господине!(1)

Последное мое писмо отправих Вам от Букурешта чрез Княж Србск. Агенция и надея ся да сте го получили на время. Тамо изложих Вам в какво състояние се находи наше дело и какви мерки би възможно да ся предуземат за предупреждения му.(2) От Букуреща дойдох на Гюргюво и от тамо на Браила и после на Галац де са налазим сада. В него время кога дойдох на Гюргов дойде тамо и Г-н Маринович кого чякаше Майор Мишо и бе му приготвил свои кола. В истий пароход с кого дойде Г-н Маринович беше и княз Гагарин кой идеше от Беча и отиваше за Одеса. В пътешествие си от Гюргева до Браила бехме заедно с Княза и са познакомихме. Он пита много и къту русец откри все пред мене относително Министерства Србии. Една велика противност владей в тях и види ся да интригуват много против Вас да наместят на Ваше място Г-на Мариновича. Това ми каза сам Княз Гагарин еще чи Руски кабинет бил твърде задоволен от Г-на Влангали и сматра в него едного най-добраго дипломата и сходнаго да изпълни своя мисия в Белград! Я му казах откровено чи Влангали не е за Белград и кога он ме попита: Защо? Я му отговорих кога идем в Петербург тамо ке да кажим министру.(3)

Относително приселения в Видинско и в Бесарабия никакво начяло еще не е станало. Наши многи знаменити блъгари су писали и даже в Петербург о тому и всеки противодействува на това. Овде в Галац бе дошла една депутация от Ломско да иди в Русия за за пригледа места, нъ ми успехме та я вратихме натраг и убедихме ги да докажат народу да си седи на място. Някои си от руских говори, кад са срби първи провокирали ово приселение за в Србию, защо ми да ся не ползуваме и с того тражи да ся извини!? Брошурата е приведена на турски и на француски и представена е Порти.(4) Порта е остала задоволна. Известявам ся да неки руски агенти су сплели интриги и клевети против мене, нъ я ся не боим никак от тога и после три дни отлазим за Одессу. Я ся надам да поправим все и да докажем Пегерзбурскому кабинету да ова политика не е в полза нита Русии, нити славяним и да Руски кабинет боле учини да шиля агенти више с славянски искрени чювства, а не фанариотски интриганти. Я съм добил пълномощни писма от няколко наши Български общества и надам ся в Петроград да ся послуша мой глас.(5)

Познати Георги Кара-Ташо българин налази ся по настоящему овде в Галац и има намерение да доиди в Србию да ся поклони над гроба покойнаго Княза Милоша. Он е еще добър юнак. Гърци су люти много защо он говори български и ся казва да е българин! Я мислим да он ке бити потребен о Србии, а особито кад цела Македония да гледа на него као на Бога! Он има с себе и сина своего и иешче едного си сродника.

Наши българи с взторг възпомянуваю имя Светлаго ни Княза и Сърбии!

Наш человек еще не е освободен. От овде сме учинили някакви си свидетелства и послали сме ги на Ямбол де е он отведен от тъмница в тъмница. Има надежда да го освободим.

В Турция общо незадоволствие владей и народ всуда ся налази в волнение велико. Я кю ся трудити по-скоро да ся вратим у Београду.

Ваш покорний Г. С. Раковский

Публ. в Архив на Г. С. Раковски. София, 1952, том 1, с. 282-283.

-------------

(1) Включването на това писмо в настоящото издание дължим на акад. М. Димитров. Преглеждайки материалите на това издание, той бе любезен да ни изпрати това писмо, придружавайки го със следните бележки относно обстоятелствата, при които го е придобил: „Приложеното тук писмо намерих в Белград. Един книжар при когото се бях отбил да си купя книга, ми се похвали, че негов чиновник притежавал писмо от Хр. Ботев до Гарашанин от 1861 година. Разбрах, че писмото не може да бъде от Ботев, но вероятно е от Раковски. Това бе по време на Славянския конгрес 1946 година. За съжаление чиновникът бе в отпуск и аз не можах да се видя с него през малкото дни, които ми оставаха да стоя в Белград. Затова, когато през есента 1947 г. отидох в Белград, първата ми работа бе да посетя въпросната книжарница. Още на следния ден писмото бе донесено, но притежателят му пожела да го запази за тамошната академия, а мен се съгласи да даде препис. Понеже на пишущата машина не можеше да се предаде правописът на Раковски, с ръка поправих преписа дума по дума. Притежателят на писмото не бе донел плика, за да препиша адреса, но от казването му, пък и от съдържанието на писмото, се вижда, че то е до тогавашния министър-председател на Сърбия – Гарашанин. Накрая помолих притежателя на писмото да ми съобщи името си, за да му благодаря в печата, но той отклони това. Това е всичко, което мога да кажа за писмото“.

– Изказваме особена благодарност на акад. М. Димитров.

(2) С възкачването на Михаил Обренович на сръбския престол Раковски е влязъл в близки отношения със сръбското правителство. Той е искал да използува противотурските настроения на Михаил Обренович и на министър-председателя Гарашанин, за освобождението на българския народ.

(3) Тъй като сръбското правителство подкрепяло борбата на Раковски против политиката на руското царско правителство относно преселването на българите в Крим и заменянето им с татари, то руските консули, Гагарин във Виена и Влангали в Белград, изразявали явно недоволството си от Гарашанин и искали неговото сменяване.

(4) Касае се за брошурата на Раковски „Преселение в Русия, или Руската убийствена политика за Българити“. Вж. за нея писмото до Дайнелов от 17 май 1861 и бележките към него.

(5) Целта на посещението на Раковски в Русия е била: да убеди руските управници да спрат преселението на българи в Крим, което било пагубно за България. Подробности по пътуването на Раковски, както и по резултатите от посещението вж. в писмата му от това време до Дайнелов.