ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО МЕЖДУ ГРЪЦКИЯ КРАЛ КОНСТАНТИН И НЕГОВИЯ ПРЪВ МИНИСТЪР ЕЛ. ВЕНИЗЕЛОС И МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ В ТАЗИ БИТКА, СПОРЕД СТ. СИМЕОНОВ

ЧАСТ ПЪРВА

Първата световна война избухва през 1914 г., като поводът е Сараевския атентат. Турция, България, Румъния и Гърция изчакват, обявявайки неутралитет. Последна във войната се включва Гърция, проявявайки своето двуличие в дипломатическата игра. Въпреки публично обявения неутралитет на нейна територия се струпват значителни антантски войски, главният противник на които е България, от която се страхуват, че тя ще потърси реванш за първата национална катастрофа.

В това предвоенно време в Гърция се води усилена борба за власт между двама българоубийци, наследници на Василий II Българоубиец крал Константин I и Елефтериос Венизелос. До голяма степен двамата ги разделя виждането им към коя военна групировка да се включи Гърция. Крал Константин гравитира към Централните сили, докато Ел. Венизелос, въпреки известни лъкатушения, не крие намеренията си да привърже Гърция към страните от Антантата. Въпреки сериозния конфликт между двамата, те са единодушни че главния им противник е ограбената и унижена в Букурещ България. Между двамата няма спор, че Гърция е обвързана с таен договор с другата грабителка – Сърбия. В тази борба и двамата виждат, че естествен техен съюзник на Балканите в предстоящия сблъсък с България освен Великите сили е и все още неутралната Румъния, участвала също в грабежа.

Елефтериос Венизелос

Независимо, че в Гърция по това време се сменят няколко кабинета, основната политическа борба е между крал Константин и Венизелос.

Преди време нашите читатели можаха да се запознаят със спомените на българския военен аташе в Атина генерал Илия Каблешков, достигащи до времето на неговото отзоваване поради започването на войната между България и Гърция. На тази тема са посветени и двете части на книгата „Константин и Венизелос“ на малко известният днес историк и изследовател Ст. Симеонов.

Нашите читатели го познават от брошурата му „Солунското съзаклятие (1898-1903)“, с която преди време имахте възможност да се запознаете.

Изследването на Ст. Симеонов за крал Константин и Ел. Венизелос е завършено на 8 септември 1918 г., т.е. 20-тина дни преди подписването на Солунското примирие, с което страната ни излиза от войната. Документалните извори и литературата, които авторът ползва са значителни и разнообразни по обем и стойност. На водещо място в неговата изворова база е политическия гръцки печат. Тази негова информираност и познаването на гръцкия език ще му окаже съдействие да завърши едно от най-добрите изследвания за гръцката дипломация и вътрешни борби, излязло изпод перото на един македонски българин. Най-значителните документи, използвани от Ст. Симеонов в изложението си, той включва като приложение на книгата си.

Любопитното  в случая е, че личността и изследването на Ст. Симеонов е останало незабелязано от специалистите по международни отношения и българска дипломатическа история.

Сега ви предлагам пълният текст на първата част от неговото изследване, обхващащ само 1915 г. Изпуснал съм само приложеният в печатното издание на книгата показалец на собствените имена по страници, тъй като те не отговарят на приложения по долу текст.

Скоро читателите ще могат да се запознаят и с втората част на това сериозно изследване за гръцката дипломация и вътрешни борби между крал Константин и бележитият гръцки политик и държавник Елефтериос Венизелос. От всяка негова страница изпъква гръцкият страх от ограбената и унижена България, както и тесните връзки между Гърция и Сърбия, подкрепяни в тази кървава битка от Англия, Франция, Русия и Италия.

Цочо В. Билярски

 

* * *

СТ. СИМЕОНОВ
КОНСТАНТИН И ВЕНИЗЕЛОС

I ЧАСТ: ДВЕТЕ ГЪРЦИИ

(Развоят на гръцката криза през 1915 год.).

 

СЪДЪРЖАНИЕ: Предговор. – Двете Гърции. – Преговори около гръцката намеса. – Англо-френците в Солун. – Около гръцко-сръбския договор.– Приложения.

 

ПРЕДГОВОР

През юни 1908 година, Рене Пинон(1) пишеше,  че изобщо големите кризи на Източния въпрос се  случвали всеки път, когато към местните елементи за смут и движение се прибавяли за възбуда интересите на една или няколко европейски сили. Тези интереси добиха конкретен израз с въоръжената намеса на държавите от Съглашението на Балканите, през 1915 година. С това още веднаж конкретно се потвърди, че Източният въпрос е централния пункт, около който с се движили големите европейски съюзи и съглашения.

Позицията на всеки един от замесените в Световната война блокове от държави не беше случайно избрана на тази или онази воюваща държава в Балканите. Но много от страните на балканската фаза от тази война бяха предопределени от ред политически предразсъдъци на ръководните лица на някои от големите европейски държави.

Елементите, които съставляват Източния въпрос в главните му черти, въпреки многобройните кървави фази на световния катаклизъм, продължават да съществуват и чакат своето правилно разрешение. Мъдра беше преценката на Франси де Пресансе в „Revue des Deux mondes“ от 1 декември 1895 година, че „няма арменски въпрос, а един голям и страшен източен въпрос, на който арменският въпрос е само една от многобройните страни; в същност, даже няма отделен източен въпрос, вън от сложното цяло на затрудненията, които тежнеят върху модерна Европа.“

Сегашната Европейска война най-добре разкри съществените елементи на Източния въпрос, като изтъкна и тясната връзка на тоя въпрос с големите европейски интереси. Сега, когато тази война е към своя край, ние виждаме ясно разкрити всички съставни части на Източния въпрос: македонския въпрос, албанския, гръцкия, сръбския, румънския, арменския, арабския и най-новия от тях, еврейския – за свободна чисто еврейска държава в Палестиня.

Гръцкият въпрос, преди и през време на Световната война, намери израз в борбата на крал Константин и Венизелос. Самата тази борба е един епизод от Световната война в балканската фаза на последната.

Задачата на нашата книга е да изложим подробно в съществената им част перипетиите на тоя епизод от Световната война, който е в тясна връзка с нашата намеса във войната за осъществяването на националните ни идеали: обединението на нашето племе на Балканския полуостров.

Тази страница от съвременната гръцка история обхваща развоя на гръцката криза от 1915 година до края на 1917 година. Подбирайки изобилния фактически материал и документи, в свръзка с тази криза, старали сме се да изложим по-подробно главните фази от последната, до колкото те представляват интерес за нас, с оглед към българските национални интереси. Верваме, че нашият етюд ще заинтересува българската четеща публика, защото много от застъпените в него факти и документи не са известни на  широкото общество.

При написването на тоя етюд, старали сме се, преди всичко, да излагаме и подреждаме фактите и документите, а на читателя сме оставяли сам да си прави изводите и заключенията за преценка на чисто гръцките въпроси, за отношенията на европейските сили към малките балкански народи, resp. гръцкия, и за чисто междубалканските отношения на самите балканци.

Какво представляваше Гърция, при избухването на  кризата, Която е предмет на нашето изложение?

До Балканските войни, Гърция броеше 64 658 кв. км., а след Балканските войни – 115 – 120 000 кв. км. През 1907 година, населението на страната възлизало на 2 631 952 жители, от които 2,4 милиона новогърци, сир. потомци на старите елини с славянски, албански, турски и румънски примес, около 200 хиляди албанци, 20 хиляди турци и 5000 евреи. Заедно с населението на новопридобитите земи, Гърция брои 4 – 4,5 милиона жители.

Гърция е конституционна монархия с наследствена династия. Кралят назначава министрите, които са седем души на брой. Законодателната власт принадлежи на Народното събрание, състояще се от 177 представители, избирани всеки един по на 16 хиляди жители в страната. Народните представители се избират за четири години. Двойно повече избрани народни представители образуват Великото народно събрание.

В мирно време, въоръжената сила на Кралство Гърция възлиза на 31 250 души, заедно с офицерите. Всички въоржжени сили на кралството броят около 192 хиляди души, но те могат да се увеличат до 450 хиляди души.

През 1911 година, гръцката военна флота броила: 4 брегови бронирани параходи, 1 блиндиран крайцер, 7 невъоръжени параходи, 14 торпедоразрушители, 7 торпильори, 2 подводници, 4 минопоставачи с 3873 моряци.

След Балканските войни, гръцката флота броеше три броненосци: „Аверов“, „Килкиш“ и „Лемнос“. Последните два броненосци са американски параходи, купени за да се осигури гръцкото морско надмощие над Турция, която по-рано беше си осигурила два военни параходи в английските заводи. Гръцките броненосци, според сведения на компетентни лица, са добре въоръжени, ала без нужната бързина. Вън от броненосците, гръцката флота брои два крайцера „Псара“ и „Идра“ и 1 лек крайцер „Хели“.

Пак през 1912 година, държавните гръцки, приходи възлизали на 116,7 милиона марки, разходите – на 116,1 милиона марки, а дълговете – на 796,7 милиона марки.(2)

* * *

Морският характер на гръцката държава играе особено важна роля в развоя на гръцката криза. Дори може да се каже, че голямото крайбрежие на държавата и островите предопределят до някъде тоя развой. Ако крайбрежието е залог за търговия и икономически подем на страната, не трябва да се забравя, че то е и ахилесовата й пета, защото е изложено на пипалата на неприятелските флоти. Туй ясно се вижда от гръцката криза и е от голяма поука.

Морският характер на страната предопределя политическите задачи на гръцката държава на запад – в свръзка с италиянските аспирации за надмощие в Адриатика и настъпване във Валона и Епир, на юг – в свръзка съантагонистическите тежнения на големите европейски интереси около териториалното владичество над беломорските острови, на север – около стремежите на гърци и сърби за обща граница при Вардар и съюз, насочен срещу българското племе, и на изток – около тежненията на гърците за владичество над целия Беломорски бряг, за да се откъсне, по тоя начин, България от своя излаз на открито море и да се отвори за гръцката мечта пътя й за Византия.

* * *

Гръцката криза дава на балканските народи един урок, който никога не трябва да се изпуска из предвид, а именно, че животът и интересите на балканците са тясно свързани с ония на големите европейски народи и че организираната сила на тия народи няма да позволи увреждането интересите на последните. Всички хубави думи и изрази за хуманност, великодушие и покровителство прикриват груби и то крайно груби интереси.

„Солунската армия е гаранция за бъдещето ни на изток“, казал Жонар на редактора на „Матен“ (26.VII.1917 год). Бъдещето на Франция на изток и запазването на френските интереси в източната половина на Средиземно море и Балканите продиктуваха енергичната намеса в Гърция. Франция стои в Солун, преди всичко, за свои интереси, та после за да брани каузата на малките народи.

Френската дипломация, според свидетелства на публицисти от държавите на Съглашението, е извършила непростени грешки. Тя се показала крайно нахална и нерешителна, без да се говори за невежеството й върху същинското положение на работите в Гърция. Но това не й попречило да парадира с великодушните чувства на силите-покровителки; да говори за „благородството, величието и безкористността, с които Франция е изпълнила възродителното и освободително дело в Гърция“, както и за „нанесената победа, при възстановяването на демократическия режим в страната“, вместо „абсолютизма на кайзеровите ученици“; целта на френската намеса в Гърция била: „да се даде възможност на свободна Гърция да следва за напред пътя, който й е начертан от историята и традициите на страната ...“

* * *

У нас, като е известно двуличието на гръцката раса, мнозина се питат: дали няма една предварително скроена игра в политическия антагонизъм на Константин и Венизелос, за да може, по тоя начин, най-добре да се запазят гръцките интереси? Всъщност, както ще се види от нашето изложение, в Гърция са съществували редица условия и съображения от политически характер, които са предопределили позициите на Константин и Венизелос. Всеки един от двамата ръководители на антагонистическите политически течения в Гърция намира, че неговите позиции и програма на действие най-добре ще запазят националните интереси на гръцкото племе, през време на Световната война, когато окончателно ще се реши съдбата също и на много други малки народи.

Венизелос мечтае да създаде от Гърция една първоразредна сила в Близкия Изток, която да бъде господарка на Източното Средиземно море и да има решаващ глас на Балканите. Балканските съюзи с българи и сърби, повикването на англо-френците в Солун и даването на тяхно разположение островите, са били само средства за осъществяването на тази висша цел.

На 7 април 1916 година, Венизелос заявява, че англо-френците непременно трябвало да бъдат задържани в Македония, защото инак тази страна била загубена за Гърция! Тези думи на Венизелос издават не само чувство на съзнание за значението на съюзната подкрепа, в даден момент, за една малка страна,  но и най-добре илюстрират венизелизма, като политически път за защита на гръцките интереси на страната на държавите от Съглашението.

Всред широката маса на гръцкия народ, която е инертна и не желае да носи тежестите на войната, се очертават противоречиви чувства.(3)Тази маса, както всички низкокултурни народи, е поклонница на личности, а не на принципи. През март, в 1915 година, съвременните атиняни боготворили два идола: Константин и Венизелос. Обаче, дойде балканската фаза в Световната война и трябваше да се направи избор между тези два идола, като се жертвува единия от тях. Но да се идеше с Венизелос, значеше война, а да се тръгнеше с Константин – мир. Политици и народ останаха в недоумение. Туй не малко допринесе за парализирането на гръцките сили.

Личността на сваления крал, който, през Втората Балканска война, особено се изложи с даваните лично от него заповеди за опожаряване българските села и изколване населението, намира силни позиции в страната, въпреки тържеството на Венизелос. Последният, в очите на много гърци, минава за политик, който е узурпирал властта по насилнически начин с въоръжената помощ на заинтересувани чужденци и при безогледно преследване на политическите си противници. Ако войната се свърши, без да се гарантират особено здрави позиции за привържениците на Съглашението в Гърция, Венизелос ще остане един прегорял политик без здрави устои вътре в страната. Особено вярно е това за момента, когато се завърнат в Гърция водителите на разните политически течения, насочени против Венизелос. Както е известно, тези водители сега се намират на заточение в Аячио (Корсика).

Както казахме, мнозина измежду нас, като виждат действията на Венизелос и действителните позиции на сваления крал, казват: това е политическа игра. Те не си напрягат вниманието, за да проумеят перипетиите на самата криза, която си остава чужда и непонятна за семплистичните им схващания в политиката, отговарящи на социалния развой на българския народ, състоящ се от земеделци, и добавят: „хитрата лисица с двата крака в капана“, за да представят трагичното положение, в което е изпаднала Гърция!

Самият крал Константин, питат се други, ако наистина искрено скъпи за интересите на страната, не трябваше ли да се подготви за по-енергична защита на интересите на своя народ, като прибере, в даден момент, войските си от Гьорлиц и, заставайки начело на тях, да се яви на Епирския фронт? Убежденията, за които не сме готови кръв да проливаме, не са искрени и резултатни! Иначе, всеки има право да мисли, че ние се намираме пред един изкусно организиран политически шантаж!

* * *

Историята на балканските държавици е еднаква в много отношения. От там и интересът у нас към събитията в Гърция. Макар последната да е поставена в по-друго положение, отколкото България, все пак и в двете страни, както и в целите Балкани изобщо, минават преплетени голямоевропейски интереси, защото Балканският полуостров е разположен на пътя за Изток. Ако Гърция може да се счита като удобна база за флотите на Съглашението, България пък е разположена на големия път по суша за Близкия Изток.

Естествените качества на расата, като гаранция за борба с неприятелските и чужди попълзновения върху нашата земя и нейните произведения, са ценни. Обаче, те не стигат. Нужен е и опит, както познания и подготовка у ръководителите и интелигенцията. На първо място, трябва да познаваме добре своите съседи, в случая, южната ни съседка Гърция, с народа на която от години живеем в съседство.

През 1912 година, ние преодоляхме чувствата си и сключихме известния Балкански съюз. Ала, въпреки постигнатите бляскави резултати от това разумно дело, достойно за по-културни народи, устрои се заговора против България с обнародвания вече Сръбско-гръцки договор, духовният баща на който, без друго, трябва да е бил гърк. Последният, още като съюзник, започна с делата си да се очертава в същата онази физиономия, която ни е известна от историята на вековете. А в 1913 година, през паметното отстъпление на нашата храбра армия, гръцки войници, по заповед на своя крал, изгаряха българските села, избиваха жените и децата, сечеха пленниците и им вадеха очите.

Новият гръцки крал Александър, в тронното слово, държано в Камарата, наскоро след поставянето му на престола от страна на силите-покровителки на Гърция, говори за „великата културна мисия на Гърция на Изток“. Тази мисия се състои в осигуряване гръцкото надмощие в източната половина на Средиземно море и в създаването на едно преобладаваше положение на Гърция в Балканския полуостров, като носителка на особен някакъв дух на англо-френската култура, в противовес на тоя на централните империи. Всъщност, това са формули, залъгващи умовете на полукултурните люде. В основите си самата цивилизация на съвременните европейски народи е обща за всички, без разлика дали те живеят на запад, или в центъра на европейския материк. Пък и въпрос е дали гръцката раса има качествата да бъде носителка на една култура, присъща на по-издигнати народи, живеещи в съвсем други условия.

Общо взето, дипломатическата програма на всички малки държави е еднаква в основата си. Тук ще изтъкнем някои от поучителните изводи, които всеки ще направи, при разучване събитията на съвременна Гърция.

Политическите ръководители на страната трябва, в даден политически момент, когато се налагат енергични действия, трезво да претеглят интересите на държавата, без да се влияят от странични съображения и внушения, и да се стараят да намерят и установят средствата, необходими за осигуряването на тия интереси.

Политикът на една малка страна никога не трябва да забравя, че неговото отечество има наложителни и неизбежни задачи в даден политико-обществен момент. От правилното разрешение на тези задачи зависи, в голяма степен, съществуването на нацията, или пък създаването на условия за нейния спокоен живот и благоденствие. Казаните задачи могат да се нарекат националистична или шовинистична политика, но в големите си основите остават един и същ факт.

Въпросите и събитията, с които е свързано реализирането на тези задачи, вървят към своя развой и разрешение, мимо инициативата или пасивността на ръководителите на политиката на малката страна. За да могат да се оградят интересите на тази страна и на народа, който живее в нея, потребни съдействия и то планомерни действия, съгласно преследваната цел, като се държи сметка за антагонистическите контраусилия на съседните и други заинтересувани народи. Когато се предприемат подобни действия, никога не трябва да се изпускат из предвид строго националните интереси.

Никога не трябва да се забравя, че, без творчество и инициатива в политиката, няма истинска резултатна работа за запазване на националните интереси.

В политиката висш принцип е максимата do ut des и тази максима е особено задължителна за малките народи.

Политикът на малката страна трябва да държи изключително за точно начертаните национални задачи без да се залъгва подир разни бленове, като балканска конфедерация, общ митнически съюз на балканските държави и др., за които, в настоящия момент, балканците още не са назрели достатъчно.

Малката държава не може да играе мирова роля в политиката. Ето защо политиката на тази държава, за да бъде резултатна, трябва да запази коректни отношения с големите държави от съюзите и групировките в Европа. Малката държава не може да си позволи лукса, допустим и простен за една голяма държава: да реагира срещу разни предизвикателства и дразнения; тя трябва да мълчи и да преглътва много неща, които за големите държави без друго биха дали повод за реакция.

Политичните действия и разговори трябва да бъдат от голямо значение за служителите в дипломатическото ведомство на една малка държава, чиито интереси трябва да се запазят. У нас твърде начесто тия действия и разговори съвсем погрешно се наричат хитрости, лъжи и кривения на душата.

При това, не трябва да се изпуска из предвид, че и за най-талантливия политик тактичността в политическите усилия, при преследването на дадена задача, е абсолютно наложителна. Това важи особено за политиците на една малка държава. Тактичността е задължителна дори когато политикът заема най-правата позиция за защита на националните интереси на страната.

Политикът трябва да знае кога е настъпил благоприятен момент за мудни и кога за енергични действия и, най-после, кога е момент за пасуване. През февруари 1906 година, Венизелос заявява, че всеки опит и всяко желание за революция от страна на един гръцки държавник би било престъпление в момента, когато българинът е при вратите на Гърция. Венизелос заявява на френския кореспондент Роберт Воше, че един държавник не ставал революционер за двадесет и четири часа. А на 30 септември през същата година Венизелос вдигна знамето на революцията, без да държи сметка, че и тогава българинът продължаваше да стои при вратите на Гърция и то с всичките си въоръжени сили!

Най-после, политическите деятели и ръководителите на политиката не трябва да забравят, че те са длъжни да знаят на какво е способна, в даден момент, страната, за да допринесе със своите усилия за осъществяване предначертаните национални задачи.

* * *

Правителствата на държавите от Съглашението изпратиха войски в Солун, по искането на Венизелос, за да улеснят гръцката намеса, замествайки контингента от въоръжени сили, предвиден в Гръцко-сръбския договор. Обаче, и в случая, гръцкият характер с перфидността и несигурността си трябваше да се прояви: стоварената в Солун армия води в своя тил не по-малко опасна война от тази на фронта; гръцкото съзаклятничество, на всеки момент, можеше, да отреже стоварените в Солун войски, като ги удари в тил и откъсне самата база на войските.

Ръководните лица от правителствата на Великите сили, преценявайки събитията и фактите на Балканите, трябва да не изпускат из предвид присъщите черти на гръцкия характер.

Обвиняват българина в неискреност и нелоялност. Но българинът никога не би можал да играе тази изкусна игра на двуличие и съзаклятничество, на която беше изложен експедиционният корпус на Съглашението още след първите дни на стоварването му в Солун. Българинът е лоялен и верен на своите задължения, поети по договор.

Ние, българите, водим три войни за една и съща цел: обединението на племето ни, границите на което са очертани с международни актове и договори. Никой у нас не е мислил, че, из кървавия път за постигането на нашата заветна цел, ще срещнем войски на велики народи, като британския, френския, италиянския или тези на освободителката Русия. Българинът винаги е предполагал, че в борбата си ще има да се разправя само с алчни и перфидни съседи, които са му пречили на развитието и обединението по най-невероятен начин и с най-недопустими на глед средства.

От двадесет години пред Европа се разиграва червената драма на македонския българин, който, като същински мъченик от християнските времена, бива бесен, клан, затварян и заточван. Той, за да си облекчи живота, прибягваше до ред организирани усилия и до смели въоръжени въстания, най-бележитото от които е Илинденското. И винаги у съзнанието на българина фактът, че поробените български земи, особено Македония, няма да се освободят без справедливия вердикт на Великите сили в Европа от двете политически констелации, е бил ясна аксиома. Тази е предпоставката, която е говорила на българина, че той няма защо да се разправя с въоръжена сила срещу велики народи, в лицето на които е навикнал да вижда свои покровители и съдии, а не и противници. Смешно е да се твърди, че така малобройният български народ ще може да решава мирови проблеми, като тези за всесветските пазари, индустриалното надмощие, свободата на моретата, въпроса за колониите, тоя за световните пътища, протоците и др.

Ако тази психология на българина беше разбрана на времето от ръководителя на френската външна политика г. Делкасе, както беше твърде сполучливо застъпвана от талантливи и учени публицисти, като Луи Леже, Рене Пинон, Леон Ламуш, Гюстав Херве, Пелисие и др., нямаше малката България да се види въвлечена в противния на Съглашението лагер, а още от началото тя щеше да сътрудничи на самото Съглашение; за това свидетелствуват програмите и действията на повечето български партии от избухването на Всеобщата война насам.

Във време на Берлинския конгрес, велики държави, като Великобритания, опасявайки се от малката България, че последната може да стане проводник на руските интереси на изток, дадоха съгласието си за разпокъсването на българското отечество на пет части. До колко е била голяма тази заблуда, ясно се видя от тази война.

За културните народи, борбата на бойното поле, като се води честно и открито, е един изпит за чувствата на кавалерство и за храбростта на воюващите. Тази борба, далеч да остави чувства на неприязън, съдействува за по-доброто взаимно опознаване на ангажираните в борбата народи. А този факт е от голямо значение за бъдещите търговски сношения на народите, за които сношения се води и днешната кървава война.

Дано грешките през тази война, извършени на Балканите от малки и големи народи, да помогнат за предотвратяване на нови изпитания на народите в Европа. За нас, българите, ще бъде голяма печалба, ако Великите държави, представлявани с въоръжени сили на Балканите, разберат по-добре лоялния характер на българина и винаги си припомват историята на борбата на Константин и Венизелос, на която борба можа да се тури край само с енергични и някъде съвсем радикални мерки: това беше една война на съюзна почва и тази война беше съпроводена с не малко изненади и опасности.

* * *

При написването на настоящия етюд сме се ползували, покрай информацията и преценките на печата от държавите от лагера на Съглашението, още и от фактическите данни и документи, обнародвани в следните книги: Le pourpariers diplomatiques. – 1913-1917), Constantin dethrone par Robert Vaucher (Les evenements des Konigs Konstantin von Griechenland (herausgegeben von der Deutsch – Griechischen Gesellschaft), Ainsi parla Venizelos par Leon Maccas (etudes de politique exterieure grecque), Le Guet-apens du 1-er Decembre 1916 a Athenes и др.

София, 8 септември 1918 год.

Ст. Симеонов.

 

КОНСТАНТИН И ВЕНИЗЕЛОС.
I ЧАСТ: ДВЕТЕ ГЪРЦИИ

(Развоят на гръцката криза през 1915 година).

 

ПЪРВА ГЛАВА

ДВЕТЕ ГЪРЦИИ

Гръцката криза в 1915 година се конкретизира в борбата на Константин и Венизелос. – Средите, дето двете Гърции рекрутират привържениците си.– Произходът на антагонизма на двете Гърции. – Кариерата на Венизелос. – Гръцката външна политика до идването на власт на Венизелос. – Политическата програма на Трикупис. – Програмата на Венизелос: вътрешна реорганизация и поддържане добри връзки с двете големи политически констелации в Европа. – Гърция и Всеобщата война: политически съображения и факти, които определили гръцкото поведение през време на войната. – Основите на дипломатическата програма на Венизелос.

-------------

През 1915 година, гръцката криза се конкретизира в непримиримия антагонизъм на две политически течения: на една страна венизелизмът, а на друга – константинизмът. Дълбоки причини от международен и местен, гръцки характер наложиха тази форма на гръцката криза.

Много може да се спори коя от двете политики – венизелизмът и константинизмът – най-добре ще запази интересите на кралството в последния момент от Световната война. Но тези научни изводи имат значение само за чистата историческа наука. В действителност, делата на обществените деятели, в повечето случаи, се диктуват от чувства, а не от хладно разсъждение. Нашата задача в случая е да изложим по-главните факти, които дават ясна идея за физиономията на венизелизма, като политико-обществено течение в най-новата история на Гърция. По тоя начин косвено ще се разграничат и главните форми на константинизма.

* * *

За да поясним произхода и физиономията на двете антагонистични Гърции, ние ще си послужим с някои данни на гръцкия публицист Леон Макас, който, макар и краен привърженик на Венизелос, разполагайки с богат фактически материал и лични наблюдения, е в състояние да ни осветли върху много неясни въпроси, стоещи в връзка с гръцката криза.(4)

„Всяка дълготрайна криза, казва Леон Макас, предполага борба между два елемента с почти равни сили. Така е с европейската въоръжена борба. Така е и с борбата в Гърция, дето две системи си оспорват арената.

Германофилското течение в Гърция има за партизани: 1) крал Константин, който се е учил в Германия и е женен за сестрата на кайзер Вилхелм II; 2) кралският антураж, който, както всички царедворци, ненавижда свободолюбивите идеи, ласкае слабостите на краля и обича да заема местото на отговорните министри; 3) генералният щаб, чиито офицери са бивши ученици на военното училище в Берлин; 4) някои учени люде, които са следвали в Германия; 5) някои второстепенни политически лица, които чрез кралската милост се надяват да спечелят народното доверие, изгубено през 1909 година.

В противния лагер стоят: 1) грамадното мнозинство от гръцкия народ(5), който не може да забрави добрините, получени от Франция, Англия и Русия; 2) либералната политическа партия, дошла на власт през 1918 година и ползуваща се с доверието на гръцкия народ, който й дължи военното, политическото и особено моралното повдигане на страната, както и Балканските войни, изкусно подготвени и, от дипломатическо гледище, триумфално ликвидирани от Венизелос, шефа на партията; 3) финансовият, търговският и индустриялният гръцки свят, който вижда икономическото и финансово пропадане на Гърция, ако последната отидеше с Централните сили, през време  на кървавата Европейска война; 4) живущите в чужбина гърци, главно в Египет, западните държави и Америка, дето има цветущи гръцки колонии, чужди на политическите борби в кралството.

Ето тези са елементите, от които, през 1915 година, се оформиха двете Гърции всред мъчителната криза на кралството.

Оформяването на тези две Гърции датира отдавна и се очертава при разни случаи: през 1907 година, избухна голям конфликт при разрешаването на въпроса за избора на оръдията, нужни за въоръжаването на гръцката армия: едната страна настояваше, щото оръдията да се купят от Круп, а другата –  от Крьозо.

По-после, когато в Гърция пристигна френската военна мисия, избухнаха спорове в твърде остра форма между германофили и франкофили. Тези спорове бяха крайно оживени във военните кръгове. Това бяха все двете Гърции. По онова време, на власт беше Венизелос и, при туй, министър на войната. Той изглади отношенията между френската мисия и франкофилските офицери от една страна, с членовете на гръцкия Генерален щаб, от друга.

През 1913 година, идването на крал Константин на престола засили германофилското движение в страната. Той ставаше оръдие на Германия за развалянето на Балканския съюз. В Гърция се очертаваха две течения: привържениците на едното течение искаха да се нападнат българите с въоръжена сила, а другите, умерените, казваха, че, преди да се прибегне до оръжие, трябва да се изчерпят всички дипломатически средства за изравняването на спора. Умерените взеха връх. В края на краищата, сръбско-гръцкият съюз стана стожер на балканската политика.

Тостът на крал Константин в Потсдам, през месец септември 1913 година, в отговор на тоста на Вилхелм II, още повече изтъкна разликата между двете течения в Гърция.“

* * *

Венизелос започнал дипломатическата си кариера още в Крит, през 1888 година, когато за пръв път бил избран за народен представител в критското Народно събрание. Тогава Венизелос работил за автономията на остров Крит, като препоръчвал за постигането на тази цел тясно сътрудничество между критяни и гърци от свободното кралство.

Венизелос взел участие във въстанието през 1896 година и бил посочен като делегат на критското революционно правителство, натоварено да преговаря с консулите на Великите сили върху организацията на бъдещето управление на острова. Той помогнал твърде много за даване автономия на острова и последователно бил избиран за председател на критското Народно събрание (1897 год.), министър на правосъдието и министър на външните работи на княз Георги, когато последният бил назначен от Великите сили за висш комисар на острова (1898 г.).

Отпосле Венизелос застъпвал външната политика и успял да наложи идеите си: постигане обединението на остров Крит с Кралство Гърция на етапи. Той дал европейски характер на гръцкия въпрос, а не гръцко-турски; осъдил неотстъпчивостта и прибързаността в политиката на противниците си и работил, за да се дадат повече автономни права на острова.

На 28 август 1909 година, когато Военната лига подготвила държавния преврат и поискала реорганизацията на кралството, с тази задача бил натоварен Венизелос. След няколко месеца нему били поверени съдбините на страната.

Леон Макас, горещ поклонник на Венизелос, като говори за тоя момент от кариерата на последния, казва: „Венизелос беше се очертал вече като дипломат: умерен националист. Той беше се убедил, че дипломатическият успех, при разрешаването на какъвто и да е международен въпрос за всяка една държава, е подчинен на две условия: 1) военната мощ на тази държава и 2) настойчивостта, лишена от неотстъпчивост у дипломата, комуто са поверени преговорите по въпроса.“

До идването на власт на Венизелос, Гърция не е следвала една добре очертана политика по външните въпроси, които пряко я засягаха. У всички гърци имало желание да се осъществи Великата идея. Дори й най-реалистичните умове не могли да се освободят от тези чувства. Обаче, нуждни били средства за осъществяването на тази идея. Често пъти най-умните на вид гръцки политици намислювали най-малко пригодни средства за постигането на целта. Някои от тия политици съветвали да се постави Гърция в услуга на политиката на една велика сила, като Англия например, която би наложила на всички превръщането на Гръцкото кралство в една нова Византийска империя. Други политици пък настоявали да се пази търпение и искали, щото отношенията спрямо Турция да останат напълно коректни. Някои даже отивали по-далеч: те искали да се установят съвсем тесни връзки с Турция – нещо като споразумение или съюз. Едните вярвали, че по един вълшебен начин гръцката столица ще се пренесе от Атина в Цариград, а другите предпочитали запазването на Отоманската империя, пазителка за неопределено време на наследството, чакано от гърците.

Между всички гръцки политици, предшедствуващи идването на Венизелос, само Харилаос Трикупис коренно се различавал с възгледите си по разрешаването на външните въпроси, интересуващи гръцкото племе. Той разбрал, че ключът за разрешението на въпросите, с които е свързано бъдещето на елинизма, стои във военната мощ на кралството и в силата на съюзите, които ще сключи Гърция.

Обаче, програмата на Трикупис, макар и напълно положителна, пропаднала, поради три причини от различно естество:

1) Романтичният и твърде слабо реалистичен дух у неговите съвременници;

2) Нестабилността на кабинетите, съставени от тоя гръцки държавник. Когато Трикупис напуснал властта, последната минавала в ръцете на бездарници, или на лица, въодушевяващи се от чувства за лична отмъстителност. Те разрушавали делото, което било постигнато от по-раншното министерство;

3) Надменните и слабо примирителни условия, които Трикупис поставял, за да може да се сключи един гръцко-български съюз. Един такъв съюз, дори и според мнението на явни гръцки шовинисти, можал да даде, в оня политико-обществен момент, твърде ценни изгоди на Гръцкото кралство.

* * *

Това, което не можал   да постигне Трикупис, заел се да го осъществи Венизелос. За да реорганизира вътрешното управление в кралството, Венизелос прибегнал до услугите на разни Велики сили: от Франция искал инструктори за армията, от Англия – за марината, а от Италия – за жандармерията. Ръководният персонал по военното и морското ведомства бил повикан от Германия, Франция и Англия.

В дипломатическото ведомство Венизелос благодарил на държавите от Съглашението за благоволението им към Гърция. Същата линия на поведение той държал и към Германия, когато германският император, искайки да пристегне родствените връзки, които го свързвали с династията на кралството, проявявал благоприятни за Гърция жестове. По Кавалския въпрос, както и в момента, когато се заговори за ревизия на Букурещкия договор, Венизелос се опирал едновременно върху Франция и Германия.

През декември 1912 година, когато Венизелос отивал в Лондон през Италия, той изпратил една сърдечна телеграма до Сан Джулиано. Венизелос отивал да посети всички столици, за да подготви едно по-добро разрешение на Епирския въпрос. Въпреки враждебността, проявана от италиянското правителство през 1912–1913 година, Венизелос се показал напълно коректен и лоялен. Същото поведение той държал и спрямо Австро-Унгария, въпреки неприязнените чувства на последната спрямо Гръцкото кралство, проявени в съгласие с Италия.

* * *

Поведението на Венизелос през време на Европейската война се определило от три основни съображения:

1) От изричните ангажименти на Гърция спрямо Сърбия, нейната съюзница;

2) От нуждата за Гърция да поддържа балканското равновесие, установено с Букурещкия договор. На първия коронен съвет в Атина, след обявяването на Всеобщата война, Венизелос казал: „Ако, вследствие на тази война, други балкански държави ще трябва да се уголемят, ние не бива да пропускаме случая, щото и Гърция да се уголеми. Благоприятните за това случаи не се представят често. Това еднакво важи за отделните личности, както и за народите. Последните и първите трябва да бързат да използуват първия удобен случай, който ще се представи, защото после ще бъде късно.“

3) На дълга и основния интерес на Гръцкото кралство да следи внимателно поведението на Турция, защото в Отоманската империя живеят с милиони гърци, за съдбата на които атинското правителство не може да не се интересува.

Вследствие на това именно, Венизелос на 25 юли 1914 година уведомил сръбското правителство, че Гърция ще изпълни поетите спрямо нея ангажименти, в случай че тя бъде нападната от България. И след това, той, съвместно с румънското правителство, като направил приятелски представления пред българското правителство в смисъл, че Букурещкият договор требва да бъде запазен, Венизелос запазил на крак една сто и двадесет хилядна армия против България.

Разправят още, че Германия внушавала на Венизелос идеята да нападне Сърбия съвместно с Румъния и България. Венизелос бил отговорил на това: „Гърция е твърде малка държава, за да може да извърши едно толкова голямо безчестие!“

Избягването на германските военни параходи „Гьобен“ и „Бреслау“ в Дарданелите разтревожило Гърция, защото имало опасност, че тези параходи ще застрашат гръцката флота. Вследствие на това, взети били мерки за мобилизирането на няколко гръцки набора.

Същевременно Венизелос се отнесъл до английското правителство, за да узнае дали последното е наклонно да подкрепи Гърция срещу едно евентуално нападение на турската флота. Тогавашният английски министър на външните работи, сър Едуард Грей, отговорил: „Ако Турция предприеме едно подобно нападение, Англия не ще позволи на турската флота да излезе от Дарданелите.“

От тези думи на сър Едуард Грей се виждало какви са чувствата на Англия спрямо Гърция и каква позиция се налагала на последната от самото политическо положение с оглед към двете групировки на Великите сили.

Още в началото на Всеобщата война, Венизелос се стараел да постигне едно увеличение на територията на Гръцкото кралство. Това увеличение могло да се извърши на две страни: откъм Албания, дето Гърция можеше да придобие земите на Северния Епир и от към Мала Азия, дето живеят с милиони гърци. Но това увеличение могло да се извърши само срещу услуги, направени от гръцка страна на ония, които биха били в състояние, в даден момент, да наложат по международен път това увеличение.

Венизелос дал първите услуги на Сърбия, като улеснявал превоза на муниции и други военни материали на сръбското правителство през Солун. След това, той дал пристанището Санти-Кваранта в Епир за морска база на англо-френската флота, за да се улеснят действията й в Адриатика. С това той негласно взимал страната на Съглашението, което му позволило, през есента на 1914 година, да завземе Северния Епир, сир. окръзите Премети и Аргирокастро. Инициативата за това е излязла най-първо от Англия Това разширяване на гръцките граници към север било мотивирано с несигурността на положението в Албания, след заминаването на княз Вид. По същото това време, Италия се настанявала във Валона.

Мечтата на Венизелос била да създаде от Гърция една първоразредна сила, господарка на Източното Средиземно море.

Гръцката намеса щяла да последва още през време на първото австро-унгарско нашествие в Сърбия, през ноември 1914 година. Обаче, отпорът на сръбската армия във Валево отложил тази намеса.

* * *

За доочертаване фигурата на Венизелос, като съвременен гръцки политически деятел, ще приведем следната характеристика на политиката на Венизелос от гръцкия публицист Леон Макас, обнародвана в александрийския в. „Реформа“, от 10 и 16 юни 1915 година:

„Без съмнение, пише Леон Макас, Венизелос е националист. Той вярва в гръцката раса и нейните идеали. Обаче, неговата вяра не е сляпа. Идеята за осъществяването Велика Гърция, според Венизелос, може да се осъществи само на етапи и при условие, че всички фактори на страната, били те материални, като сухопътните и морски сили, заедно с икономическото благосъстояние, били те морални, като честността и лоялността на политическите мъже, избирателите и капиталистите, или духовните сили, като напреднала просвета, издигнат и безпристрастен печат, ще допринесат за общото народно дело, като бъдат поставени в услуга на гръцкия държавник, застанал начело на управлението.

Според Венизелос, дипломатическата програма на Гърция трябва да почива върху: 1) военната подготовка на страната, 2) съюзите и съглашенията на Гърция, които да се поддържат от една или няколко балкански държави; 3) престижа и уважението, с които Гърция трябва да се ползува в очите на Европа и света; тоя престиж и уважение трябва постоянно да се издигат и затвърдяват от гръцката дипломация; 4) европейските неизбежности, които Гърция не трябва да изпуска из предвид, когато ще се присъедини към тия или ония Велики сили, схващащи и разбиращи, че е от техен интерес да подкрепват усилията на кралството за постигане законните му искания.

Гръцката национална програма трябва да бъде осъществена:

1) С твърдост, като не се правят никакви отстъпки пред натиска на общественото мнение, което винаги не може да схваща и разбира трудностите, с които има да се справя властта. Общественото мнение често препоръчва една неотстъпчива и смела политика. То е доволно, когато един държавник послуша съветите му, до като стовари върху него отговорността за нещастията, които фатално ще последват от една авантюристична политика.

2) С лоялност и прямота. Само тия качества могат да дадат на един държавник възможност да различава във всички случаи истинските интереси на отечеството си или висшите интереси, които трябва да вземат връх над всички други второстепенни интереси. Тези качества у държавника ще го предпазват да не се опиянява от успеха, който е спечелил; ще му посочват где трябва да спре и да запази щастливите резултати от постигнатия успех и да чака и предвижда момента, когато ще може без страх да продължи осъществяването на програмата си, започвайки от там, дето я е преустановил;

3) Да се действува с оптимизъм и гъвкавост. Тия качества позволяват на държавника винаги, когато събитията му избягват от предвижданията и пресмятанията – това става с всички, които постигат успехи във време на дипломатическа криза или във военно време – да следва тия събития без внезапни разочарования, както и без голям ентусиазъм. Тия качества позволяват, при това, да се използуват всички благоприятни обстоятелства, които могат да бъдат докарани от събитията и да се премахнат всички опасни и неблагоприятни положения, създадени от тези събития;

4) С таланта да се нагласяват набърже интересите на страната към обстоятелствата, създадени от фактори, които не зависят от ръководителя на политиката. По тоя начин една малка страна никога не би се намерила изолирана и лишена от действителната защита на ония велики държави, чиито интереси се съгласяват с интересите на малката държава.

5) С западняшкия дух, сир. като се осигури запазването и разширяването правата и интересите на страната, без да се игнорират правата и интересите на другите, били те неприятели, съперници или неутрални.“

Ето, върху тези основи почивала дипломатическата програма на Венизелос.

 

ВТОРА ГЛАВА

ПРЕГОВОРИ ОКОЛО ГРЪЦКАТА НАМЕСА

През януари Англия прави предложения на Гърция. – Гръцката намеса и поведението на Румъния: равновесието на Балканите и гръцките интереси. – Според Венизелос, на каква цена могло да се постигне гръцко-българското сътрудничество през 1915 година. – През февруари, се водят преговори между гърци и сърби за Битоля. – Преговори за гръцката намеса до време на Дарданелската акция. – Крал Константин и привържениците му против гръцката намеса. – На 8 март Венизелос, пада от власт. – Новият кабинет Гунарис и политиката му. – Вестник „Патрис“ критикува политиката на неутралитет, като политика за изолирането на Гърция. – Борбата Гунарис – Венизелос. – Защитата на Венизелос. – Последният се оттегля временно от политическите борби. – През април и май и кабинетът Гунарис върши интервенционистична политика: при какви условия била предлагана намесата на Гърция. – Изборната борба. – През юни, юли и август, държавите от Съглашението правят предложения за възстановяването на Балканския съюз. – Гръцката неотстъпчивост. – На 16 август, бива открита новата гръцка камара, в която мнозинството било на страната на Венизелос. – На 24 август, Венизелос поема, властта. – Действията против Сърбия и гръцката намеса.

 

Перипетиите на гръцката криза през 1915 година се развиват около гръцката намеса. Вътрешните борби в страната за отслабването или засилването на венизелизма имат смисъл до толкова, до колкото те биха допринесли за хвърлянето на Гърция в кървавата борба на народите.

* * *

През януари Съглашението направило предложения на Гърция чрез английския пълномощен министър в Атина. На Гърция били обещавани важни териториални отстъпки в Мала Азия. Сър Франсис Елиот, английски пълномощен министър в Атина, добавял, че, ако предложението му бъде прието, Венизелос можел веднага да се обърне до кабинетите в Лондон, Париж и Петроград, за да се сключи едно окончателно споразумение. Всяко предложение от гръцка страна щяло да се посрещне добре, стига Гърция да не се противяла на отстъпките от сръбска страна в Македония в полза на България.

Точният текст на телеграмата на сър Едуард Грей до сър Франсис Елиот гласи:

„Сър Едуард Грей до сър Франсис Елиот – Форен – Офис, 23 януари 1915 година.

Умолявате се да приказвате неофициално с г. Венизелос в следния смисъл:

Тъй като е предстоящ един сериозен австрийски опит за смазването на Сърбия, от голямо значение е, щото последната да бъде подпомогната от всички, които могат да й се притекат на помощ. Ако Гърция застане на страната на Сърбия, в качеството си на съюзница, и вземе участие във войната, аз зная, че Франция и Русия на драго сърце ще се съгласят да направят на Гърция сериозни териториални отстъпки край бреговете на Мала Азия.

Ако, при тия условия, Венизелос желае да се постигне един окончателен договор, той трябва, без да губи повече време, да съобщи това на правителствата на Англия, Франция и Русия и сигурен съм, че всяко предложение от негова страна ще бъде благоприятно посрещнато.

Въпросът е спешен, защото, ако Сърбия бъде победена, макар че това не ще измени в нищо хипотезата за поражението на Австрия и Германия, все пак свършените факти ще имат тежест през време на войната на Балканите и ще направят мъчно, ако не и невъзможно, постигането от страна на Сърбия и Гърция така благоприятни резултати, както тия, които днес се имат предвид.

Напротив, немедлената намеса на Гърция и Румъния във войната би направила сигурна победата над Австрия, би осуетила опита за смазването на Сърбия и би затвърдила сигурността на тия три държави – Гърция, Румъния и Сърбия – да осъществят аспирациите си и да станат господарки на събитията, които биха се разиграли около тях. За да може тази намеса да бъде ефикасна, крайно желателно е, щото България да бъде осигурена, че, ако аспирациите на Сърбия и Гърция се задоволят другаде, тя би получила териториални отстъпки в Македония, при условие, какво самата България ще се намеси във войната против Турция, или поне че не ще пази поведение на неблагоприятен неутралитет, в случай че тя не се да се бие активно на страната на Сърбия.

Тоя въпрос особено интересува Сърбия и ще бъде предмет на преговори в Ниш. (Вие ще приказвате върху тоя пункт с Венизелос, само за да искате от него да не се противопоставя на отстъпките, които Сърбия евентуално би била разположена да направи на България, при условие, че тя, Сърбия, би осъществила славянските си тежнения към Адриатика.

Грей.“

Тази телеграма била съобщена на Венизелос от Франсис Елиот на 24 януари. С нея трите велики сили от Съглашението признавали на Гърция националните й аспирации в Мала Азия.

Гръцкият генерален щаб, обаче, се противопоставил на това искане, боейки се от българската опасност, която си оставала и след румънската намеса.

Венизелос подал два дълги мемоара до крал Константин, в които се застъпвал за намесата на Гърция на страната на Съглашението. Според Венизелос, поддържането на неутралитета било твърде опасно.(6)

* * *

През септември 1914 година, Румъния заявявила, че „тя не считала Букурещкия договор, като необходима база за уреждане балканското status quo и че равновесието между балканските държави би трябвало да бъде основано върху една нова база“. Румъния признавала, че, ако Централните сили излязат победителки от войната, в резултат от победата ще се яви, от една страна, погромът на Сърбия (впрочем само отслабването на последната сериозно би нарушило балканското равновесие), и от друга – твърде вероятното увеличение на България за сметка на Сърбия, което би повлекло пълното премахване на равновесието.

Най-после, победата на Съглашението, по всяка вероятност, би донесла едно сериозно уголемяване на българската сила, защото неутралитетът на България и още по-вече нейната намеса във войната, в полза на Съглашението, би й осигурила сериозни териториални печалби в Македония и Тракия. От там и румънското заключение: Status quo-то, установено в Букурещ, в единия и другия случай, би престанало да бъде от значение.

* * *

В края на януари, Венизелос, разглеждайки евентуалността за едно гръцко-българско сътрудничество, препоръчвал на крал Константин следното:

1) Да се отстъпят на България Саръ-Шабанско, Кавалско и Драмско (2000 кв. км. с 30 хилядно гръцко население (?! Б. Р.);

2) Гърция да не се противопоставя на окупирането от страна на България част от сръбска Македония;

при следните условия:

1) че България ще сътрудничи с Гърция на страната на Сърбия;

2) че тя ще отстъпи на Гърция, като компенсация, сектора Дойран–Гевгели, с който би се закръглила северната гръцка граница и би й се дала стратегическа сигурност. Тази стратегическа сигурност, до сега не беше необходима, поради съседството на Гърция с една съюзна държава, каквато е Сърбия;

3) че гръцкото население от земите, които ще бъдат отстъпени, ще се размени срещу българското население, живущо в Гърция; че имотите на гръцкото население ще бъдат откупени от България; че конвенцията за разрешението на тоя етнологически въпрос ще се изработи при съдействието на силите от Съглашението и че последното ще гарантира изпълнението на конвенцията от страна на България;

4) че Съглашението ще признае на Гърция частта в Мала Азия, разположена на запад от една линия, почваща близо до Троя, срещу остров Тенедос, заедно със старите гръцки провинции Мизия, Лидия, Кария, част от Фригия (оттатък градовете Кютахия, Булвадин, Исбарта) и част от Ликийската провинция, чак до Финека (около 160 километра източно от остров Родос) – или всичко 125 хиляди квадратни километра територия с 800 хилядно гръцко население;

5) че Съглашението ще обещае на Гърция финансовата си подкрепа.(7)

* * *

През месец февруари гърци и сърби водят преговори за териториални отстъпки. Солунският в. „Емброс“ и нишкият в. „Гласник“ разкриват, че тези преговори се отнасяли до отстъпването на Битоля на Гърция. В същия смисъл се изказал и гръцкият пълномощен министър в Рим, Коромилас, в едно интервю, дадено на вестниците.

В края на месец февруари, когато биле започната Дарданелската акция, за втори път на Венизелос се удавал случай да се намеси на страната на Съглашението. Тогава, в Атина, били водени официозни преговори между Венизелос и пълномощните министри на Англия и Франция. Русия, макар и съгласна  със своите съюзници, не приемала, щото гръцки войски да влязат в Цариград. А това, от гръцко гледище, не било от малко значение, като се държи сметка за чувствата на гръцкия народ.

Жан Драгумис, който по това време беше гръцки представител в Петроград, пише в списанието си „Политически Преглед“ (Бр. 1 от 15 януари 1916 г.):

„Руското правителство не гледаше с благосклонност на едно евентуално присъствие на гръцката армия в Цариград. Английското правителство се нагърбваше да уреди тоя въпрос. Руското правителство продължаваше да настоява, щото ние, гърците, както и българите, да сме били използувани срещу австрийците. То изказваше готовност да се присъедини към гледището на съюзниците си, за да бъдем употребени и против Турция също, но пак при условие да изпратим подкрепления на сърбите, срещу австрийците.“

Венизелос давал само 15 хиляди души за акцията срещу Дарданелите, защото армията му трябвала срещу българите. При това, цялата гръцка флота щяла да сътрудничи с англо-френската флота.

Разправят още, че уж, в началото, Венизелос давал цял един корпус, но Генералният щаб не се съгласявал за повече от една дивизия. Тогава Венизелос отстъпил пред исканията на Генералния щаб.

Венизелос настоявал главно върху моралното значение на гръцката намеса, която би ускорила тази на България и Румъния. По-после, той обещавал пълното сътрудничество на Гърция. При това, Венизелос изтъквал, че гръцкото сътрудничество щяло да даде на англо-френската флота всички гръцки пристанища и острови, които да служат за операционни бази. Гръцката намеса щяла да подигне и духа на гръцкото население в Цариград, Тракия и Мала Азия.

Гърците особено се радвали на всичките тия залъгалки, устройвани на англичани и френци, защото по тоя начин най-добре се парализирала българската опасност и на България не се правили никакви отстъпки.

И в странство гръцките представители действували в същия смисъл. Петроградският гръцки пълномощен министър, Жан Драгумис, пише в атинския „Политически Преглед“ (бр. 4 от 5 февруари 1916 год):

„През февруари 1915 година, аз препоръчах Гърция да се намеси във войната. Предполагах, че ние, като бъдем обединени със сърбите, по-добре ще можем да се противопоставим на политиката на силите, които искаха от сърбите и от гърците отстъпки в полза на България, ако се бием на страната на Съглашението.

При това, аз предполагах, че идеята за основаването на една балканска Лига е била изоставена от правителството и че ние ще подпишем със силите един редовен договор с изрични и предварително установени условия, едното от които би било да не се правят никакви териториални отстъпки на България ...“

Драгумис настоявал за гръцката намеса, защото бил сигурен, че Цариград ще падне в ръцете на англичани и френци и, в такъв случай, интересите на Гърция налагали да участвува в конференцията на мира.

* * *

Венизелос изложил гледището си пред крал Константин, в присъствието на бившите гръцки министър-председатели. Обаче, и в двата коронни съвети крал Константин, Теотокис и Генералният щаб се противопоставили на плановете на Венизелос.

В едно интервю на самия крал Константин, дадено през март 1916 г. на „Берлинер Тагеблат“, кралят казал, че Венизелос твърде начесто бил „визионер по политическите въпроси“. „Сър Едуард Грей му посочи част от малоазиятския бряг, казва крал Константин, и той заявява в Камарата, че щели сме да имаме Западна Мала Азия чак до Афиум – Карахисар.“

В коронните съвети полковник Метаксас, началник на гръцкия Генерален щаб, през март 1915 година, поддържал, че Дарданелската експедиция не щяла да успее да пробие Проливите. На 2 март 1915 година, Метаксас дал на Венизелос един дълъг мемоар, написан в тоя дух, и намирал, че Гърция не трябвало да компрометира в Дарданелската акция своето съществуване, като държава и нация. Венизелос се опитал да повлияе на полковник Метаксас, но последният заявил, че е готов да напусне редовете на армията.

Това гледище напълно хармонира със схващанията на гръцкия Генерален щаб през Балканската война от 1912 година. През ноември, същата година, гръцкият Генерален щаб проучвал тоя въпрос за пробиването на Проливите с цел да предложи на България подкрепата си и дошъл до заключение, че Дарданелите не могат да бъдат превзети само с изолирана морска акция и че, при тогавашното състояние на работите, би трябвало да се стоварят три гръцки дивизии на Галиполския полуостров откъм Сароския залив.

През февруари 1915 година, Жан Драгумис, гръцки пълномощен министър в Петроград, дал тия сведения на английския посланик в руската столица.

От друга страна, искането на Русия, щото гръцки войски да не влизат в Цариград, послужило за коз в ръцете на краля и привържениците му против намесата на Гърция във войната.

На Венизелос било възразено още, че липсвали сигурни гаранции, какво на Гърция непременно ще бъдат дадени обещаните в Мала Азия земи; че мъчно ще бъде уреждането на администрацията в толкова много новоосвободени земи и, най-после, изтъкнато било съществуването на българската опасност.

Венизелос не можал да убеди краля и Генералния щаб и трябвало да си подаде оставката.

* * *

На 6 март крал Константин свиква коронен съвет, който поискал от началник-щаба на гръцката армия, генерал Дусманис, да даде подробен доклад за състоянието на сухопътните и морски сили на страната. На тоя коронен съвет присъствували: Венизелос, Драгумис, Теотокис, Ралис и Дусманис.

На 8 март Венизелос пада от власт, защото кралят не одобрил политиката му.

Заимис бил натоварен да състави новия кабинет. Обаче, той, като не успял с тази задача, бил натоварен патраският депутат Гунарис.

Още с идването си на власт, новият кабинет на Гунарис дал едно съобщение до вестниците, в което се казвало: „Гърция, след победоносните войни, има нужда от мир, за да работи за благоденствието на страната, да организира сухопътните си и морски сили и, по тоя начин, да запази придобитото. На Гърция се налага неутралитет, но тя винаги е имала и има дълг да изпълнява съюзните си задължения.“

* * *

По повод политиката на новия кабинет Гунарис, органът на Венизелос в. „Патрис“ (март 1915 год.) пише:

„Политиката на неутралитет, следвана от сегашния гръцки кабинет, е политика на изолиране, която лишава Гърция от помощта на приятели и сътрудници. Гърция, отказвайки се да се бие на страната на Съглашението, се лиши от положителната помощ на Англия, Франция и Русия. От друга страна, за в бъдеще, тя си отчужди и приятелството на Сърбия.

Вън от това, ние се лишаваме от всяко друго споразумение или помощ, защото Румъния вече ни заяви, че тя остава индиферентна.

България е наша явна неприятелка и чака само благоприятен момент, за да ни нападне с изненада. А лошите разположения на Италия спрямо нашата страна не с тайна за никого.

Авторите на неутралитета, на изолирането могат ли да ни обещаят приятелството на двете немски империи?

Така че, благодарение политиката на кабинета Гунарис, днес Гърция е изолирана, както от европейско гледище, така и от балканско. Ние нямаме вече приятели и съюзници нито между европейските сили, нито между балканските народи. Мнозина, може би, вярват, че Гърция ще може със свои собствени сили да отблъсне единствения си неприятел, България.

Тази политика ни довежда до плачевни резултати: на Гърция се отнема всяка перспектива за териториално увеличение и се отлага осъществяването на националните й аспирации. Вън от това, същата политика е една сигурна опасност за териториалната цялост на Гърция, която всеки ден може да се намери пред сериозни компликации.

След ликвидирането на днешната война, какъвто и да бъде нейния изход, сигурно е, че Сърбия и България ще бъдат уголемени териториално. От друга страна, сигурно е така също, че България, вън от Тракия и сръбска Македония, ще окупири също и гръцка Македония чак до Солун. Кой ще се противопостави на това българско нашествие? Гърция ли? Но тя сама е най-слабата. Сърбия ще ли се притече на помощ на Гърция? Нашата довчерашна съюзница няма да остане вече вярна на съюза си с нас, защото ние отказахме да й се притечем на помощ през Европейската война. От друга страна, тази държава ще има интерес да се сближи с България.

Прочее, днешната политика на кабинета Гунарис е убийствена за държавата и одушва елинизма.“

* * *

На 29 март, Венизелос имал среща със своите приятели и във време на тази среща протестирал против последното комюнике на кабинета Гунарис, в което било се подразбирало, че той, Венизелос, за да запази Гърция от опасностите откъм България, бил се съгласил да заплати на последната известен откуп. Венизелос заявил, че нямало нищо вярно в тази инсинуация и добавил, че, в момента, когато той напуснал властта, от Гърция не се искали никакви териториални отстъпки, а, напротив, са я молили да не настоява, щото Сърбия да откаже каквито и да са отстъпки на България, защото компенсациите, които Гърция би получила другаде, биха възнаградили широко териториалното увеличение на България с отстъпването на част от сръбска Македония. Венизелос казал, че неприятелите му, ако искат ясно да сложат въпросите, трябва да кажат, че Венизелос с една дивизия и с флотата желаел да удвои Гърция. Без война държавите не се увеличават.

„Възразява се, казал Венизелос, че ако Гърция беше се намесила срещу Дарданелите, днес трябваше да оплаква изгубването на параходите си. Но броненосците не са построени, за да бъдат поставени в стъкленица. Държавата харчи годишно по тридесет милиона за флотата, които именно за такъв момент требва да послужат в нещо.

България, и да напусне, и да запази своя неутралитет, е сигурна, че ще постигне облаги. От двете страни й предлагат широки компенсации за тоя неутралитет. Тя не би посмяла да ни нападне, ако бяхме се намесили, защото, в случай на победа на Съглашението, тя би рискувала да изгуби дори и това, което днес притежава.

Днешният кабинет чака, щото България да не пусне неутралитета, за да действува. Но България ще ли бъде достатъчно наивна, за да помогне на Гърция да увеличи територията си тогава, когато самата тя би спечелила в акцията само тридесет хиляди километра.

Само с една дивизия и с флотата, завършил Венизелос, ние щяхме да спечелим приятелството на три велики сили.“

Вследствие на всички тези разобличения, Венизелос решил да се оттегли временно от политическата борба и заминал за остров Самос.

* * *

„Патрис“, от 10 април, разобличава, че условията, сложени от правителството на Гунарис пред френското правителство, могли да се разделят на две категории: политически и военни.

Що се отнася до компенсациите, искани от кабинета Гунарис, пише органът на Венизелос, ние сме в състояние да съобщим, че базата, възприета по тоя въпрос от Венизелос, вдъхновява и днешните управници в Гърция.

От военно гледище, Гърция е сложила следните три условия:

1) Сключването на една военна конвенция, с която да се определят подробно ролите на двете договорни страни;

2) Установяване театъра на военните действия на гръцката армия;

3) Пълна свобода на гръцкия Генерален щаб, който си запазвал право на свободна инициатива при воденето на военните действия.

Вън от това, Гърция искала, щото Съглашението да изработи един план за подялбата на Мала Азия.“

Италиянската намеса нямало да повлияе върху поведението на Гърция, защото Италия щяла да действува главно против Австро-Унгария, а гръцката армия била нужна на Съглашението, преди всичко, на Балканите. Италиянските претенции в Мала Азия нямало да засегнат сферата на гръцките аспирации в тази страна.

* * *

През май, венизелисткият в. „Патрис“ прави нови разкрития върху предложенията на Гърция пред силите от Съглашението. Тези предложения могли да се резюмират, както следва:

1) Гърция поискала да се гарантира териториалната й цялост. С това искане се целило:

а) Гърция да бъде подпомагана, в случай че бъде нападната от трета страна и б) предварително да се изключи всяко искане за отстъпване гръцки земи на трета страна.

Силите отговорили, че една подобна гаранция би създала за Гърция едно привилегировано положение, защото, опирайки се на нея, тя би могла да не приема постъпки и условия, чието осъществяване би изнасяло на други договорни страни. Това искане било доказателство за недоверие към Великите сили.

2) Гърция поискала да се сключи един договор за няколко години, като желаела с това да си осигури, за след войната, спокойно време, нужно за възстановяване на силите й. На това било възразено, че никакъв съюз не свързвал Франция и Англия, нито Англия и Русия, нито Сърбия с тия сили и при все това нямало спънки за ефикасните действия на съюзниците.

3) Гърция поискала сключването на една военна конвенция. Великите сили отговорили, че, в такъв случай, би трябвало да сътрудничат в Атина генералните щабове на Англия, Франция и Русия, а тоза не било удобно, защото участието на Гърция не било установено.

Не било отговорено нищо положително за мало-азиятския въпрос, нито било задоволено искането за взимане мерки против българската опасност. Напротив, започването на Дарданелската експедиция без участието на Гърция, било отрицателен и мълчалив отговор.

* * *

Новите законодателни избори на кабинета Гунарис изпърво били насрочени за 23 май, а след това – за 13 юни.

През май кралят паднал тежко болен и болестта дала повод за големи манифестации на атинското население.

По повод изборите в Гърция, английският в. „Таймс“ писал, че, ако Венизелос спечели изборите и вземе властта, това щяло да значи, че Гърция е готова да направи териториални отстъпки на България. Писаното от „Таймс“ било коментирано от атинския печат, който единодушно заявявал, че в Гърция няма партия, която да съчувствува на подобни отстъпки.

На 11 юни изборите започнали. Венизелос пристигнал в Атина. Неговата партия спечелила 193 мандата, срещу 100 мандата на Гунарис, от 316-те мандата в Камарата.

През юни започнали предложенията на държавите от Съглашението за възстановяване на Балканския съюз. В. „Патрис“ (юни 1915 год.), орган на Венизелос, писал, че предложенията, направени на България от страна на държавите на Съглашението, били явно дипломатическо поражение за Гърция.

През юли вестниците „Етнос“ и „Патрис“, органи на Венизелос, се нахвърляли против силите от Съглашението, за дето последните искали да възстановят Балканския съюз, срещу териториални отстъпки от Гърция и Сърбия, в полза на България.

В. „Патрис“ пише: „Вън от репресивните безчестни мерки, с които си служат англичани и френци, за да ни заставят да се намесим във войната, те създават един непоносим режим в островите, който са окупирали, и с това се посяга върху независимостта на Гърция. Днес Англия и Франция правят онова, което, едно време, се вършеше от кръстоносците. Като същински пирати, те бомбадират остров Кастелоризо, залавят гръцките параходи, които напускат Пирея, ограбват търговците от Лимнос и Митилин и изнасилват малолетните момичета в гръцките острови.“

* * *

На 3 август пълномощните министри на държавите от Съглашението са подали една обща нота на министър-председателя и министър на външните работи, Гунарис. С тази нота се искало уреждането на балканските работи в смисъл да се осигури възможността за едно сътрудничество на балканските държави на страната на Съглашението.

На 4 август, в същия смисъл били направени постъпки и в Ниш, пред Пашич.

Гръцкият печат бил крайно недоволен от постъпките на Съглашението. „Неа Елас“ искал оттеглянето на кабинета Гунарис и повикването на Венизелос, който щял да се справи със затрудненията.

Населението от Сяр, Драма и Кавала протестирало против решението на държавите от Съглашението да се отстъпят неговите земи на България, за да се възстанови Балканският съюз. Устроени били манифестации от местното население, което разнасяло черепи от последната Гръцко-българска война и черни знамена.

* * *

На 16 август гръцката Камара била открита. Венизелисткият кандидат за председател на Камарата бил избран със 182 гласа срещу 93 за кандидата на Гунарис. Вследствие на тоя вот, Гунарис подал на краля оставката си. Венизелос бил акламиран в Камарата. Той бил повикан от краля на съвещание. Кралят му съобщил условията, при които би го натоварил с управлението. Венизелос поискал четири дни, за да разучи положението, преди да отговори на искането на краля.

След като разучил положението, Венизелос отговорил на краля, че приема да образува новия кабинет и представил листата на членовете на кабинета. Кабинетът бил образуван на 24 август и вечерта положил клетва.

На 22 септември биде обявено българската мобилизация, а на 24 с.м. в Гърция били мобилизирани 20 набора.

* * *

Леон Макас ето какво пише за тоя момент от гръцка история:

„Събиитята вървяха едно след друго. Крал Константин хранеше надежда, че те ще се развият благоприятно за неговата политика. Същите надежди хранеше и Венизелос.

Настъпи бомбардирането на Белград. Венизелос, в отговор на българската мобилизация, подписа указа за мобилизирането на гръцката армия, съгласно Гръцко-сръбския договор, който задължаваше Гърция да се притече на помощ на Сърбия с всички сили, ако последната бъде нападната от една трета сила; с една реч, да се запази балканското равновесие,, като се осуети установяването на българската хегемония (?! Б.Р) над полуострова.

Съветниците на крал Константин караха последния да приподпише указа за мобилизацията, за да се милитаризира нацията, да й се отнеме всяка възможност да проявява своите разбирания, да се отстрани Венизелос, чието присъствие би ги спъвало. В случай на нужда, да се обяви диктатура, да се наруши Сръбско-гръцкия договор, да се помага на Германия, Австро-Унгария и България с бездействието на Гърция в общото дело за смазването на Сърбия и, при благоприятен момент, да се простре ръка на българи и германци над трупа на Сърбия!

На 21 септември Венизелос обещал на Франция и Англия да мобилизира гръцката армия, само ако последните изпратят в Солун един експедиционен корпус от 150 хиляди души в замяна на войските, които Сърбия беше длъжна да достави, съгласно Гръцко-сръбския договор.

Венизелос успя да наложи на крал Константин стоварването на експедиционния корпус. Крал Константин се задоволи само с това, че поиска от правителството да протестира за форма против формалното нарушение на гръцкия неутралитет.“

 

ТРЕТА ГЛАВA

АНГЛО-ФРЕНЦИТЕ В СОЛУН

Венизелос повиква съюзнишки войски в Солун за борба срещу българите. – Кралят против стоварването на съюзните войски. – Венизелос бива заставен да иска да се преустанови изпращането на англо-френски войски, защото с това би се нарушил гръцкия неутралитет. - Гръцкото правителство отправя формален протест. – Англия и Франция заявяват, че стоварвали войските, за да помогнат на Сърбия, съюзница на Гърция. – Сам Венизелос върху деятелността си по време на българската мобилизация. – Венизелос пада от власт, но съюзната армия остава в Солун.

 

Първата задача на Венизелос, след поемането на властта, била да канализира всички спънки за участието на Гърция във войната, на страната на Съглашението. Едно от главните средства за тази цел било повикването на съюзни войски в Солун.

На 1 октомври в Солун пристигнали френският крайцер „Латуш-Тревил“ и генерал Хамилтон, заедно с генералния си щаб, и около 20 англо-френски офицери с известен брой войници, всички се настанили в хотели и частни къщи.

На 2 октомври пристигнали няколко английски крайцери. През тоя ден се очаквало стоварването на един корпус от 40 хиляди души.

Според солунския в. „Неа Алития“, в Солун до 6 октомври били стоварени 7500 души, от които 5500 френци и 2000 англичани. Стоварените войски се настанили в Лембет, на пет километра северно от Солун.

* * *

Атинското „Политическо Списание“ (от 22 януари 1916 година) дава следните сведения върху стоварването в Солун на повиканите от гърците съюзни войски:

„Гръцкото правителство сондира съюзниците, за да види дали те ще приемат да изпратят войски до Балканите в размер до 150 хиляди души, в помощ на гръцката армия за борба с българите. Сам Венизелос лично бил отправил тази покана в смисъл воиските да се стоварят в Солун, както бяха стоварени такива войски в Мудрос.“

Вестник „Кирикс“ (от 28 април 1916 година), орган на Венизелос, пише: „Указът за мобилизацията на гръцката армия биде обнародван на 23 септември 1915 година. Венизелос, веднага след излизането си от двореца, покани пълномощните министри на Англия и Франция да съобщят дали съюзните Велики сили са разположени да изпратят една 150 хилядна съюзна армия в помощ на гръцката армия, сир. толкова войска, колкото Сърбия беше длъжна да изпрати, съгласно военната гръцко-сръбска конвенция, при една обща война срещу България, Венизелос не се съгласяваше да му се изпратят колониални войски, а такива от самата Франция и Англия.

Отговорът на съюзниците пристигна в 48 часа и то в положителен смисъл. Венизелос поблагодари на пълномощните министри и побърза да съобщи всичко това на краля. Крал Константин възрази на Венизелос, че, съгласно изявленията на Радославов, българската мобилизация не е имала за цел едно нападение срещу Сърбия, а запазването на въоръжен неутралитет. Следователно, според краля, изпращането на англо-френските войски, и то в момент, когато това не било наложително, би съставлявало за Гърция нарушение на нейния неутралитет. При това, в Гърция всички били съгласни да пазят неутралитет, поне до тогава, до когато България не нападне Сърбия. Едно подобно нападение било вероятно, но не и сигурно.

Венизелос съобщи всичко това на пълномощните министри на Англия и Франция, като ги помоли да преустановят изпращането на англо-френски войскови части. Но казаните държави продължиха да изпращат войски в Солун, особено като знаеха, че политиката на Венизелос беше: да се нападне България от гръцка страна, щом тя се нахвърли срещу Сърбия.

Когато пълномощните министри на Англия и Франция телеграфираха на правителствата си за втората постъпка на Венизелос, последните отговориха, че не могли вече да преустановят изпращането на войски, което било разпоредено вече и започнало да се туря в изпълнение.

Венизелос забележил, че пристигането на тия подкрепления в Солун, преди българското нападение срещу Сърбия, би било едно преждевременно нарушение на гръцкия неутралитет; Гърция била решена да напусне неутралитета, само когато българското нападение стане факт.

При това, Венизелос обяснявал, че не можал да приеме, щото стоварването на съюзни войски в Солун да стане без протест от страна на Гърция за запазване на неутралитета на последната.

Пълномощните министри на Англия и Франция забелязали на Венизелос, че техните правителства били напълно сигурни, какво българското нападение е предстояще. При това, те добавяли, че поемат моралната отговорност пред гръцкото правителство за преждевременното изпращане на подкрепления, бидейки сигурни, какво, веднага след като българското нападение стане свършен факт, правителството на Венизелос, решено да се притече на помощ на Сърбия, ще има причини да благодари на силите, за дето те не са закъснели с изпращането на войските си.

Френският пълномощен министър изпратил една нота за стоварването на войските, в която изтъквал, че това стоварване не ставало по повод искането на гръцкото правителство. Тоя език в нотата бил нарочно държан, за да не се постави в затруднение самия гръцки неутралитет.

Самата нота на Гиймен, френския пълномощен министър в Атина, гласи:

„Атина, 19 септ. – 2 окт. 1915 г.

Господин министър-председателю,

По заповед на моето правителство, чест имам да съобщя на Ваше превъзходителство за пристигането в Солун на първия контингент френски войски и да заявя същевременно, че Франция и Англия, съюзници на Сърбия, изпращат тия войски, за да подкрепят и запазят съобщенията си с нея и че тези две сили се основават върху това, какво Гърция, която им е дала толкова много доказателства за приятелство, не би се съпротивила на мерките, взети в интереса на Сърбия, която също така е съюзница на Гърция.

Приемете и пр.

(подп.) Гиймен.“

На тази нота, продължава в. „Кирикс“, гръцкото правителство отговори още същия ден с една своя нота, в която, за да запази неутралитета си, „до когато съюзният casus foederis се представи“, протестира против решението за стоварване на англо-френски войски.

Правителството на Венизелос въпреки формулирания протест за запазване неутралитета, до когато българското нападение стане факт, гледаше с радост на пристигането на англо-френските войски в Солун, бидейки веднъж решено да се притече на помощ на Сърбия. Също и Венизелос беше убеден, че българската намеса е предстояща. Той се считаше щастлив, че в деня, когато гръцкото правителство щеше да започне война срещу България, в Солун се съсредоточаваха колкото се може повече англо-френски войски.“

* * *

Самият Венизелос ето как разправил своята деятелност, през време на българската мобилизация, пред специалния пратеник в Атина на френския в. „Пти Журнал“:

„Веднага след българската мобилизация, казал Венизелос, отидох при краля в двореца „Татои“ и му казах, че Министерският съвет, събран под мое председателство, реши да се обяви обща мобилизация, за да се притечем на помощ на Сърбия, в случай че последната бъде нападната от България.

При това съобщих на краля, че министърът на войната, след половина час, ще се яви пред него, за да представи за подпис декрета за мобилизацията.

Кралят прие мобилизацията, но се колебаеше върху нашето задължение да се притечем на помощ на сърбите, тъй като Сърбия не могла да даде 150-те хиляди щика, предвидени във военната конвенция. Аз казах на краля, че тези сили могат да се изискват от правителствата на Съглашението.

Щом се завърнах в министерството, веднага повиках при мене френския и английския пълномощни министри и им съобщих разговора, който имах с краля. Те веднага телеграфираха за това на правителствата си.

Половин час след това, дворцовият маршал дойде да ме помоли, от страна краля, да не правя тези постъпки пред правителствата на държавите от Съглашението, преди да се съвещавам наново върху това заедно с краля. Аз отговорих на краля, че постъпките са направени.

След два дни, отговорът на силите пристигна. Правителствата на силите от Съглашението бяха готови да изпратят 150 хиляди души.

Отидох при краля да му съобщя отговора. Кралят ми възрази, че, тъй като г. Радославов току-що заявил на нашия пълномощен министър в София, какво България нямала намерение да напада Сърбия, а просто искала да пази въоръжен неутралитет, трябвало да се помолят държавите на Съглашението да не изпращат войски, защото нападението на България срещу Сърбия могло да не стане и тогава гръцкият неутралитет щял да бъде нарушен без наложителна причина.

Съобщих на пълномощните министри на държавите от Съглашението какво е решението на краля. Два дни след това, те ми обадиха, че нападението на България срещу Сърбия е предстояще и за това правителствата им решили още от сега да започнат да изпращат войски в Македония. В противен случай, би било късно да се пращат войски.

Аз взех акт от тази декларация, но предупредих пълномощните министри, че, тъй като моето решение се състои в ненапускането на неутралитета, преди Сърбия да бъде нападната от България, аз ще бъда заставен да протестирам против стоварването на войски, ако това стоварване стане преди българското нападение. И аз отправих моя протест.

Това, обаче, не ми попречи да окажа всички улеснения на френските войски и дори да изпратя в Солун моя министър на съобщенията, за да приготви пътищата.“

* * *

В същия брой на в. „Кирикс“ четем: „Стоварването на френските войски в Солун започна на 22 септ. (5 октомври) 1915 година, в 5 часът, след пладне, а Венизелос подаде оставката си в 3 часът след пладне, през същия ден, сир. два часа по-рано.

Новият кабинет положи клетва и пое властта на другия ден сутринта. Наследникът на Венизелос, поемайки властта, не само не помисли да създава затруднения за по нататъшното стоварване на войски или да иска преустановяването на това стоварване, но още се задължи да пази твърде благосклонен неутралитет спрямо Съглашението, като обеща и даде всички улеснения за стоварването на войските.

Няколко дни, след като Венизелос беше дал съгласието си за изпращане на съюзнишки войски в Македония, пред Солун се намери една съюзнишка армия от 15 хиляди френци и 7 хиляди англичани.

В гръцката Камара, Венизелос произнесе една реч, в която изложи политическите си възгледи с голяма ясност и откровеност, като подчертаваше изрично задачите на мобилизираната гръцка армия. Последната била извикана да се бие не само срещу българите, но и срещу австро-германците, ако балканските военни действия наложат това.

Речта на Венизелос биде одобрена от Камарата с един вот на доверие. Обаче, кралят, по настояването на граф Мирбах, германския пълномощен министър, поиска немедлената оставка на Венизелос. Това не беше конституционно.“

* * *

От друга страна, в заседанието на гръцката Камара от 12 октомври 1915 година, Венизелос бил казал:

„Аз ще допусна, че договорът не съществува и ще кажа: Можем ли за минута, да се съмневаме, че основата на нашата външна политика трябва да бъде поддържането на всяка цена равновесието, установено от Букурещкия мир? Можем ли да позволим смазването на Сърбия от България, която по тоя начин би взела преобладаваше място на Балканите? Ние знаем, че България предявява искания за земи от нашите граници, защото нашите краища в Македония са по-богати от тия на другите народи на Балканите. Питам, прочее, когато ние имаме един подобен съсед, можем ли да вярваме, че войната с него ще може да се избегне? Да се постави тоя въпрос, значи и да се разреши. Следователно, трябва ли да чакаме, щото Сърбия да бъде смазана и главният ни съперник да може да ни смаже на свой ред, когато ще се намерим без съюзници и приятели?“

* * *

Поканата на Венизелос до правителствата от Съглашението да изпратят войски в Солун, дала повод за редица строги мерки над гръцкото население: окупирани били малоазиятските острови, стоварена била в Корфу разбитата сръбска армия, окупирани били Йоническите острови, почнали вмешателства във вътрешните работи на кралството, конфискувани били гръцките параходи, както и разните пощенски пратки и телеграми, изпращани вън от Гърция, устроена била англо-френска полиция, чиито органи задържали гръцки граждани и др.

 

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ОКОЛО ГРЪЦКО-СРЪБСКИЯ ДОГОВОР

Австро-сръбската война и Гърция. – Венизелос взима позиция за Букурещкия мир и против България. – Същата позиция взима и Щрайт, министър на външните работи. – Венизелос готов да мобилизира, в случай на българска мобилизация. – Той иска да осигури и помощта на Румъния. – Венизелос предрешава поведението на Гърция през Европейската война. – Гръцките уверения в Ниш. – Берлин предупреждава крал Константин. – Крал Константин отговаря, че единствената възможна политика на Гърция си остава неутралитетът. – Турско-българският съюз и Гърция, в случай на едно българско нападение срещу Сърбия. – Гръцките интриги против България. – Съглашението не успява да споразумее балканските държави. – Гърция остава неутрална. – Лавиранията на Гунарис. – На 24 август Венизелос идва на власт. – Сближеността на България с Централните сили обезпокоява Венизелос. – На 5 октомври Венизелос пада от власт. – Кабинетът Гунарис продължава да държи за съюза със Сърбия. – Кабинетът Заимис се обявява за въоръжения неутралитет. – Сърбите, очаквайки българското нападение, поканват гърците към действия. – Гръцкият отговор: балканският характер на Гръцко-сръбския договор и българската опасност налагат неутралитет на Гърция. – Кабинетът Скулудис уверява сръбското правителство в Митровица в приятелските чувства на Гърция. – Сръбският отговор: България цели промяната на положението на Балканите. С това се застрашават и гръцките интереси. България може да се държи в респект само с общи сили на гърци и сърби. Вследствие на това, гръцката намеса трябвало да последва веднага. – Освен през 1915 година, Гърция изменява на сърбите и през април 1916 година, когато се иска пренасянето на сръбските войски от Корфу за Македонския фронт през гръцка територия.

 

Сърби и гърци, с договор от 19 май 1913 година (8), още преди Междусъюзническата война, бяха се споразумели да ограбят съюзна България и да й наложат неприемливи условия.

Тук искаме да скицираме бегло хода на дипломатическите преговори между гръцкото и сръбското правителства, преди и след избухването на Австро-сръбската война. В тази скица, както и в приложените в края на настоящата книга дипломатически документи, се крие дълбока поука за нас. Ние виждаме в същинския им образ нашите съседи, които не са се спирали пред нищо при отстояването на своите груби интереси. Само тази фактическа материя е достатъчна, за да освести всички люде у нас, които, забравяйки свещените български племенни интереси, се увличат подир разни теории, като тази за балканската конфедерация, без да държат сметка за действителността и същинските чувства на тия, които ще трябва да влязат, заедно с. България, като членове на проектираната конфедерация на Балканите.

* * *

Избухването на Австро-сръбската война създаде съвсем ново положение на Балканите. На 25 юли 1914 година, гръцкият министър-председател, Венизелос, телеграфира от Мюнхен на гръцкия министър на външните работи, Щрайт (9), че, в случай на въоръжен конфликт между Австрия и Сърбия, съветвал да се внуши на дипломатите, какво Гърция, при едно българско нападение срещу Сърбия, не могла да остане със скръстени ръце; не могло да се търпи едно подобно българско нападение, което би довело до уголемяването на България и застрашаването на Букурещкия договор, туй се налагало не само от съюзнишките задължения спрямо Сърбия, но и от собствената самозащита на Гърция.

По една странна ирония на съдбата, същият ден, Александропулос, гръцки пълномощен министър в Белград, изпраща една телеграма до Венизелос (10), в която съобщава, че Пашич искал да знае дали сръбското правителство може да разчита на въоръжена помощ от страна на Гърция, в случай на нападение от Австрия и България.

На 28 юли, Щрайт, министър на външните работи, телеграфира на гръцкия пълномощен министър в Берлин, Теотоки, че, в разговор с управляващия Германската легация в Атина, заявил, какво, при една евентуална намеса на България в австро-сръбския конфликт, на Гърция се налагало да се противопостави на това с всички средства. Ако България се намеси във войната, създавало се, според Щрайт, голямо нарушение на равновесието на силите на Балканите и Гърция рискувала да се намери обкръжена и да бъде нападната при първия удобен случай. Елементарното чувство за самозащита налагало на Гърция да не допусне едно нападение срещу Сърбия от страна на България, с цел да се подигнат наново за разрешение въпросите, които били разрешени вече в Букурещ.

На 29 юли Венизелос дава на Щрайт упътвания, тюради избухналата война между Австрия и Сърбия. (11) Той напомня, че съгласно съюзния договор, Гърция трябвало веднага да мобилизира 40 хиляди души. Но, за да не се предизвикала обща мобилизация в България, от общ интерес за Сърбия и Гърция било, щото те да не прибягвали още от сега до една подобна мярка. Венизелос заявява, че трябвало да се даде категорично уверение на сръбското правителство, какво Гърция е твърдо решена да мобилизира веднага, в случай на българска мобилизация.

Както винаги, когато се налага по-сериозна стъпка на слаба, ала хитра Гърция, нейните управници прибягват до чужда помощ. И в случая, Венизелос не забравя да вземе мерки за осигуряване съдействието на Румъния, която, заедно с Гърция, трябвало да даде обща декларация за немедлена мобилизация, ако бъде мобилизирана българската армия.

В същата телеграма от Мюнхен, Венизелос предрешава бъдещето поведение на Гърция, през време на Европейската война. Той заявява, че, след зряло обмислюване, дошъл до заключение, какво, ако се обобщи войната, срещу никаква цена Гърция не би могла да бъде заставена да застане в противния на Сърбия лагер и да сътрудничи срещу нея заедно с неприятелите й. Венизелос казва: „Това би било противно на жизнените интереси на Гърция, на верността към договорите и достойнството на държавата. Под никакъв предлог аз няма да изменя на тази политика.“

На 2 август министърът на външните работи, Щрайт, телеграфира на Александропулос, гръцки пълномощен министър в Ниш, да направи на Пашич една декларация, в която се казвало (12), че Гърция изпълнявала целия си дълг на приятелка и съюзница, като решавала да пази спрямо Сърбия твърде благоприятен неутралитет и да бъде готова да отблъсне всяко нападение, предмет на което би била Сърбия от страна на България. Хитрият потомък на Одисея се сили да докаже, че въоръжената намеса на Гърция идела да бъде от слаба полза за Сърбия; Солун, единственото пристанище за продоволствуването на Сърбия, в случай на такава намеса, щяло да бъде изложено на решителни нападения от страна на Австрия; трябвало да се запази непокътната гръцката сила и то за общ интерес, защото инак България не могла да се държи в респект (!); ако България мобилизирала, и Гърция веднага щяла да стори същото.

На 4 август крал Константин бива предупреден от Берлин, че Турция е в съюз с Германия и че към тоя съюз щели да се присъединят България и Румъния (13) и че Гърция трябвало да върви с Германия.

На 7 август крал Константин отговаря, че не можал да разбере как би бил полезен, ако мобилизира армията си, когато Средиземно море е изложено на съединените англо-френски флоти, които биха унищожили военната и търговска флота на Гърция, биха окупирали гръцките острови и биха попречили на концентрацията на гръцката армия, която концентрация, при липсата на железници, би могла да се извърши само по море. И крал Константин дава уверения в Берлин, че на Гърция се налагала политиката на неутралитета, като не се засягат приятелите на Германия между гръцките съседи, до когато последните не се докоснат до гръцките местни балкански интереси.

На 11 август Теотоки, гръцки пълномощен министър в Берлин, телеграфира на Щрайт, министър на външните работи, че бил виждал Цимерман, държавния подсекретар на външните работи, който му разкрил съществуването на съюз между България и Турция и че последните щели да нападнат Гърция, ако тя се опита да спре нападението на България срещу Сърбия. „Както виждате, казва Теотоки, ние сме изолирани. Остава ни неутралитетът, до когато другите бъдат неутрални, и да действуваме веднага, след като другите действуват, като имаме за обектив Сърбия.“

Същото било съобщено на Щрайт и от германския пълномощен министър в Атина, който добавил, че, ако България, нападайки Сърбия, бъде нападната от Гърция, той би трябвало да поиска паспортите си, считайки враждебно едно подобно дело на кралското правителство.

Щрайт отговорил на германския пълномощен министър, че, в случай на българска мобилизация, и Гърция щяла да мобилизира, безразлично от нейното поведение през време на войната, защото иначе България би могла да се възползува, за да нападне Гърция. Във всичките си планове Щрайт изхождал от чисто балкански съображения и убеждавал германците, че от техен интерес било да се избегне българската мобилизация, защото двойствеността на България била известна! България, веднъж мобилизирала, възможно било да бъдела въвлечена от русофилското течение и да застане на страната на Съглашението намирайки изгоди да се разбере със Сърбия!

През юни, юли и август 1915 година, дипломацията на Съглашението се сили да изтръгне отстъпки от гърци и сърби в полза на България, с цел да възстанови Балканския съюз и, по тоя начин, да осигури на своя страна целите Балкани. Интересен е в това отношение мемоарът на Венизелос до крал Константин.(14) Тоя мемоар е подаден още през януари с.г.

Но Гърция, въпреки всичко, пак си запазва неутралитета.

На 10 март с.г., идва на власт кабинетът Гунарис, който дава декларация във вестниците, какво на Гърция се налагал неутралитет. Тя трябвало да изпълни съюзнишките си задължения, но и да се грижи за задоволяването на собствените си интереси, без с това да се компрометира целостта на територията на кралството.

На 30 юли английският пълномощен министър в Букурещ съобщил на гръцкия пълномощен министър в тоя град, че Германия категорически уверила софийското правителство, какво гръцкият неутралитет бил осигурен дори и в случай на българско нападение срещу Сърбия.

На 2 август гръцкият министър-председател, Гунарис, телеграфирал на всички легации в странство, че в такива случаи, като горния със съобщението на английския пълномощен министър в Букурещ да се заявявало, какво едно нападение на България срещу Сърбия не би могло да остави Гърция индиферентна и че Турско-българският съюз щял да пристегне още повече връзките между двете страни.

Вътрешните борби в Гърция налагат на краля един кабинет Венизелос, сир. борба на страната на Съглашението. Тоя кабинет бива образуван на 24 август.

На 3 септември Венизелос телеграфира на Теотоки, гръцкия пълномощен министър в Берлин, че гръцкото правителство било сериозно загрижено от явната сближеност на България с Централните сили. Ако тази сближеност има за цел само пропускането през България на германските сили, казва Венизелос, ние нямаме основание да се безпокоим. Обаче, ако България, възползувайки се от пристигането на германските сили, предприеме нападение срещу Сърбия, ние не бихме могли да останем индиферентни пред перспективата за едно вероятно разгромяване на нашата съюзница от страна на България. Като изключим общността на съюзните ни задължения, нашите жизнени интереси ни налагат да сторим всичко, за да предотвратим една българска победа, чиято първа жертва, рано или късно, ще бъдем самите ние.

На 5 октомври Венизелос пада от власт.

На 8 октомври новият министър-председател, Заимис, телеграфира на всички легации, че Гърция, за да гарантира по-добре жизнените си интереси, щяла да пази въоръжен неутралитет и да се съобразява с обстоятелствата, чието развитие щяла да следи с напрегнато внимание.

На 12 октомври Заимис, министър-председател и министър на външните работи, телеграфирал на гръцкия пълномощен министър в Ниш, Александропулос (15), че сръбският пълномощен министър в Атина искал да знае, дали гръцката армия е готова да влезе в действие срещу България, тъй като се предвиждало едно нападение от българска страна в близко бъдеще; да се дадели нужните инструкции на Гръцката главна квартира, за да се споразумеела тя със Сръбската главна квартира, с цел да се установят подробностите на плана за общо сътрудничество против България.

Заимис отговаря, че, при съществуващите тогава обстоятелства, не се засягал предвидения в съюзния договор casus foederis; сключеният през 1913 година съюз имал чисто балкански характер и не можал да се прилага при перипетиите на една всеобща война; имало се предвид едно изолирано нападение от страна на България, срещу Сърбия или Гърция. Никъде в договора не се говорило за едно съгласувано нападение на две или няколко сили.

По-нататък в депешата си Заимис обяснява, че българското нападение, ако се случи, било последствие на един договор, уговорен с Германия, Австро-Унгария и Турция, и щяло да се извърши в комбинация с предприетото вече нападение срещу Сърбия от двете централни империи. Българското нападение щяло да представлява нещо като епизод от Европейската война. Сърбия сама признала това, като скъсала дипломатическите си сношения с България, без предварително да се споразумее за тази цел с Гърция, балканската си съюзница.

Заимис добавя, че гръцката въоръжена подкрепа в един подобен момент, зле би услужила на общите интереси на двете страни. Гърция, оставайки неутрална, вършила най-добрата услуга на Сърбия; задържала България и запазвала целостта на силите си и свободата на съобщенията за една евентуална атака от българска страна. Гърците имали пред очите си само българската опасност. За тази цел била обявена обща мобилизация, в отговор на българската мобилизация. Но гръцкото правителство имало предвид едно българско нападение, предприето отделно, а не в свръзка с други военни действия срещу Сърбия. Такова комбинирано нападение не се предвиждало от Гърция. Да се намесила последната, при такива обстоятелства, би значило да се самоубие без ни най-малка надежда да се спаси Сърбия. Гръцките сили да се пазили в резерва, за да се използували по-добре отпосле!

Така че, според Заимис, от значение било, щото Гърция да остане неутрална и въоръжена и да следи хода на събитията, решена да бди с най-пригодни средства за запазване на своите жизнени интереси и тия, които са общи със Сърбия.

На края, Заимис изказва дълбокото си съжаление, дето гръцкото правителство било в материална невъзможност да направи нещо повече за Сърбия в тоя момент. Той давал уверение, че гръцкото правителство щяло да продължава да оказва на сръбското правителство всичката си подкрепа и да дава всички улеснения, съвместими с международното му положение.

На 8 ноември новият гръцки министър-председател и министър на външните работи, Скулудис, телеграфира на всички легации, че неговият кабинет щял да следва политиката на по-раншния кабинет.

Същия ден Скулудис телеграфира на Пануриас, управляващ Гръцката легация в Митровица, да даде на сръбското правителство най-категорични уверения за чувствата на най-искрено приятелство спрямо Сърбия от страна на Гърция и за твърдото решение на гръцкото правителство да продължава да оказва на Сърбия всички улеснения и подкрепа, съвместими с жизнените гръцки интереси. (16)

На 15 ноември Пануриас, управляващ Гръцката легация в Сърбия, телеграфира на Скулудис, че говорил на Пашич, съгласно депешата на Заимис от 26 октомври, какво неутралитетът на Гърция щял да бъде въоръжен, за да се гарантират по-добре жизнените интереси на Гърция!(17)

В сръбския отговор, връчен на Пануриас, се изтъква, че духът на съюзния договор, който гарантирал целостта на територията на всяка договорна държава, в случай на нападение, както и самия текст на договора, в който никъде не се казвало, какво договорът престава да има задължителна сила, ако България би действувала в съюз с друга някоя сила, доказвали ясно и логично, че Гърция била длъжна да се притече на помощ на Сърбия, ако последната, без предизвикателство от нейна страна, би била нападната от България или друга някоя сила. За сръбското правителство било ясно, че България нападала Сърбия с едничката цел да й заграби оная част от териториите, които тя спечелила с Лондонския и Букурещкия договори и за да попречи на Сърбия и Гърция да имат обща граница. А целта на сръбско-гръцкия договор била да се гарантира положението, създадено след войните на Балканския полуостров. В договора се говорило общо за нападение и не се упоменавало нищо за броя на нападащите сили.

Нападението на България срещу Сърбия, според сръбското правителство, целило промяната на съществуващото положение на Балканите. Целта на нападението, както и последствията от него, са били важни, а не какъв е характерът на новата война – европейски или балкански. В единия и другия случай, гръцко-сръбските интереси се увреждали. Пък и придадените към българската армия германски сили се компенсирали с военната помощ на държавите от Съглашението, които имали за цел да поддържат положението, създадено и гарантирано от Букурещкия договор.

Сърбия скъсала дипломатическите си сношения с България по простата причина, че нямала да прави избор и че не зависело от нея да скъса или да поддържа сношенията. Това скъсване на сношенията станало неизбежно, поради нападателното поведение на България. Пък и Гърция, давайки заповед за обща мобилизация на армията си, без предварително да се споразумее за това със Сърбия, веднага след общата българска мобилизация, постъпила по същия начин спрямо Сърбия.

По-нататък, сръбското правителство казва, че сама Гърция признавала, какво сегашната сръбско-българска война могла да постави в опасност собствените й интереси и, поради това, обещавала да се намеси в сгодния момент, толкова за да се гарантират общите сръбско-гръцки интереси, колкото и за да се осигурят специалните гръцки интереси. Но само че, според схващанията на гръцкото правителство, тази намеса, за да била ефикасна, трябвало да стане в сгодния момент. Така че, Гърция приемала възможността за една намеса срещу двама противници на Сърбия, но само ако тяхното нападение бъдело едновременно, а не комбинирано. Впрочем, според сръбското правителство, от военно гледище, това значило едно и също нещо. И в единия, и другия случай, военните затруднения за Гърция били същите.

Гърци и сърби с обединени сили биха могли да се справят с българите, дори и ако последните биха били подпомагани от германците по-лесно, отколкото една изолирана Гърция би се справила с една германо-българска коалиция, на която предварително тя би оставила време, за да победи Сърбия. С поведението си Гърция давала възможност на тази коалиция първо да разбие Сърбия и, след това, същата участ да постигне и Гърция, макар да било сигурно, че тя не би могла да победи едновременно двете държави.

Гърция, казва по-нататък сръбското правителство, винаги е давала уверения на Сърбия, че била готова да влезе в действие, стига България да нападне Сърбия. Самите гръцки интереси налагат, щото Гърция веднага да влезе в действие с всичките си сили срещу България, дори ако не съществува сръбско-гръцки съюз. Всяко закъснение в намесата на Гърция може да бъде фатално не само за Сърбия, но още и за самата Гърция. Ето защо, гръцката намеса трябва да стане веднага.

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

ПРИЛОЖЕНИЕ №1

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА СРЪБСКО-ГРЪЦКИЯ ДОГОВОР ОТ 19 МАЙ 1913 ГОДИНА

Негово Величество кралят на Сърбия и Негово Величество кралят на елините, намирайки, че е техен дълг да бдят за сигурността на своите народи и за спокойствието на кралствата си;

вън от това, при изричното им желание да запазят траен мир на Балканския полуостров, считайки, че най-ефикасното средство, за да се постигне това, е свързването им с тесен отбранителен съюз,

решиха да сключат един съюз на мир, приятелство и взаимна защита, като обещават никога да не дават нападателен характер на чисто отбранителния си договор и назначиха за свои пълномощници:

Негово Величество кралят на Сърбия – пълномощния си министър в Атина, г. Матиас Бошкович, награден с кралския орден „Св. Сава“, и командирския кръст на кралския орден на „Спасителя“,

Негово Величество кралят на елините – пълномощния си министър в Белград, г. Жан Александропулос, награден с командирския кръст на кралския орден на „Спасителя“ и кралския орден „Таково“.

Днес, те, след като размениха пълномощията си, намерени в изправност, установиха следното:

1. Двете договорни страни изрично установяват взаимното гарантиране на владенията си и поемат ангажимент в случай че, противно на всяко очакване едно от двете кралства, без никакво предизвикателство от негова страна, бъде нападнато, взаимно да си дават помощ с всичките си въоръжени сили и отпосле, да не сключат мир освен заедно и при взаимно съгласие.

2. При разпределението на териториите на Европейска Турция, които, при свършването на сегашната война, ще бъдат отстъпени на балканските държави с мирния договор с Отоманската империя, договорните страни се задължават да не влизат в никакво отделно споразумение с България, да си оказват постоянна подкрепа и да вървят винаги в съгласие като поддържат взаимно териториалните си искания долупосочените гранични линии.

3. Двете договорни страни, имайки предвид, че от жизнен интерес за кралствата им е, щото никаква друга държава да не се вмъква между респективните им владения, западно от реката Вардар, заявяват, че взаимно ще си оказват помощ, щото Сърбия и Гърция де имат обща граница. Тази граница установена върху принципа на действителната окупация ще почва от високия връх на планинската верига Кама, с който се отделя басейна на пункта Шкумбия, ще изобиколи Охридското езеро, ще стигне до западния бряг на Преспанското езеро, при селото Конско, източния брег при Долно Дупляни, ще мине през Рахманли, ще върви по водораздела, между реката Черна и Мъгленица, и ще стигне до реката Вардар на около три километра южно от Гезгели, съгласно подробно посочената граница в приложение № 1 от настоящия договор.

4. Двете договорни страни признават, че сръбско-българската и гръцко-българската гранични линии ще бъдат установени върху принципа на действителната окупация и на равновесието между трите държави, както следва:

Източната сръбска граница ще почва от Гевгели, ще върви по течението на Вардар до притока Божимия дере, ще продължи по тази река и, минавайки през коти 120, 350, 754, 895, 577 и реките Кривата Лакавица, Брегалница и Злетовска, ще се отправи към един пункт на старата турско-българска граница от Осоговска планина, кота 2225, съгласно подробната гранична линия, посочена в приложение № 2 от настоящия договор.

Гръцката граница от към България ще остави на Гърция, на левия бряг от Вардар, териториите, окупирани от сръбските и гръцки войски, срещу Гевгели и Давидово, до Беласица планина и Дойранското езеро и, след това, изобикаляйки южно от Кукуш, тя ще минава през реката Струма, северно от моста при Орляк, и ще върви през езерото Тахинос и реката Ангиста към морето до един пункт, източно от Елефтерийския залив, съгласно подробната гранична линия, посочена в приложение № 3 от настоящия договор.

5. Ако се случи разногласие с България върху горепосочените граници, двете договорни страни се резервират да предложат по общо съгласие на България, щото спорът да бъде представен на посредничеството и арбитража на държавните глави на Тройното Съглашение и държавните глави на други държави. В случай че България откаже да приеме тоя начин на мирно уреждане на въпроса и възприеме застрашително поведение срещу едно от двете кралства, или би се опитала да наложи претенциите си със сила, двете договорни страни тържествено се задължават да си оказват взаимна помощ с всичките си въоръжени сили и да не сключват отпосле мир, освен заедно и при взаимно съгласие.

6. За да се подготвят и осигурят средствата за военна отбрана, ще бъде сключена военна конвенция във възможно най-къс срок, след подписването на настоящия договор.

7. Негово Величество кралят на елините се задължава, щото правителството му да даде всички необходими улеснения и да гарантира, за един период от 50 години, пълна свобода на сръбската износна и вносна търговия през Солунското пристанище и железнопътните линии от Солун за Скопие и Битоля. Тази свобода ще бъде колкото се може по-широка, стига тя да е съвместима с пълното и целостно упражняване на гръцкия суверенитет. Една специална конвенция ще бъде сключена между двете договорни страни в срок от една година, считан от днес, за да се уредят подробностите по прилагането на тоя член от договора.

8. Двете договорни страни се съгласяват, щото, веднага след окончателното уреждане на всички въпроси, произтичащи от сегашната война, генералните щабове на двете армии да се споразумеят, за да уредят паралелно увеличението на военните сили на всяка държава.

9. Двете договорни страни се съгласяват, щото след ликвидирането на сегашната война, да пристъпят, по общо съгласие, към проучването на един проект за митнишка конвенция с цел да се стегнат по-тясно търговските и икономическите сношения на двете страни.

10. Настоящият договор ще влезе в сила веднага за един период от 10 години. Ако една от страните има намерение да се освободи от задълженията си, трябва да съобщи това на другата шест месеца по-рано. В противен случай, договорът ще задължава двете страни до изтичането на една година, след деня на денонсирането на договора.

11. Настоящият договор ще бъде пазен в пълна тайна. Той не ще може да бъде съобщаван на трета сила, било изцяло, било отчасти, освен при съгласието на договорните страни.

Договорът ще бъде ратифициран колкото се може по-скоро. Ратификациите ще бъдат разменени в Атина. В удостоверение на горното, респективните пълномощници подписаха тоя договор и сложиха под него печатите си.

Сключен в Солун в два екземпляра на 19 май 1913 година.

Жан Александропулос.     М. Бошкович.

(печат) (печат)

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2

Александропулос, гръцки пълномощен министър в Белград, до министър-председателя Венизелос в Мюнхен.

Белград, 12/25 юли 1914 год.

Министър-председателят ме помоли да Ви запитам: „Дали сръбското правителство може да разчита на въоръжената помощ на Гърция: 1-о в случай че Сърбия бъде нападната от Австрия и 2-о в случай че Сърбия бъде нападната от България.“ Подобно запитване ще бъде отправено и към кралското правителство от сръбския пълномощен министър в Атина.

Министър-председателят ми каза, че Черна Гора ще върви със Сърбия и в двата случая и че Румъния прави постъпки, за да уреди положението и да се избегне войната между Австрия и Сърбия и че тя ще вземе решение по-нататък, в случай на европейска война. Негово Превъзходителство добави, че, според последните му сведения от Петроград, руският Министерски съвет решил да подкрепи Сърбия военно, но се чакало решението на Н. В. руския император.

Александропулос.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 3

Министър-председателят Венизелос до министра на външните работи в Атина.

Мюнхен, 16/29 юли 1914 год.

В момента, когато обявяването на войната от Австрия ни заставя да имаме предвид сериозни евентуалности, считам за свой дълг да Ви посоча някои ръководни мисли.

Ако в една война, ограничена между Сърбия и Австрия, можем да останем неутрални, ние не трябва да забравяме нашия съюз, който ни заставлява веднага да мобилизираме 40 хиляди души. Между това, от общ интерес за Сърбия и Гърция е да не прибягват, още от сега, до една подобна мярка, която би могла да предизвика обща мобилизация в България, – нещо, което би рискувало да ускори сериозни събития. Моля Ви да дадете спешно нуждните инструкции и на пълномощния ни министър, който да обясни на сръбското правителство причините за нашето поведение и да даде категорично уверение за твърдото ни решение да мобилизираме веднага, в случай на българска мобилизация. Той може да добави още, че нашето поведение напълно отговаря на онова, което сръбското правителство беше решено да пази, в общ интерес, по време на нашата криза с Турция. (18)

Същевременно аз съм на мнение, че сътрудничеството на Гърция и Румъния би трябвало в недалечно време, да има в София една проява, чрез идентична декларация на двата кабинета за твърдото им решение да мобилизират немедлено, в случай на българска мобилизация. Разберете се с Букурещ, за да се дадат конкретни инструкции в казания смисъл до респективните пълномощни министри.

Вън от това, трябва да се има предвид евентуалността за едно обобщаване на войната, за да се установи предварително нашата политика. Моето добре обмислено мнение е, че, при една такава евентуалност, кралското правителство, срещу никаква цена не би могло да бъде заставено да застане в противния на Сърбия лагер и да сътрудничи срещу нея заедно с неприятелите й. Това би било противно на жизнените интереси на Гърция, на верността към договорите и достойнството на държавата. Под никакъв предлог аз няма да изменя на тази политика.

Венизелос.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 4

Щрайт, министър на външните работи, до Александропулос, гръцки пълномощен министър в Ниш

Атина, 20 юли / 2 август 1914 год.

Досежно въпросите, сложени от сръбското правителство, в свръзка с поведението, което кралското правителство смята да възприеме по австро-сръбския конфликт, моля Ви да направите на министъръ-председателя следната декларация, от която упълномощени сте да му оставите и препис, ако Ви потърси такъв:

„Кралското правителство, без да влиза в разглеждане задълженията, произлизащи от съюза му със Сърбия, намира, че само съображението, какво независимостта и териториалната цялост на Сърбия са един съществен фактор за установеното с Букурещкия мир балканско равновесие, за поддържането на което Гърция е твърдо и решително привързана, стига за да наложи решението, което трябва да се вземе от кралското правителство, поне сега, за да се помогне по-ефикасно на приятелската и съюзна нация.

Кралското правителство е убедено, че изпълнява целия си дълг на приятел и съюзник с взетото решение, да спазва спрямо Сърбия един твърде благоприятен неутралитет и да бъде готово да отблъсне всяко нападение, предмет на което би била Сърбия от страна на България.

В същност, участието на Гърция в една вече обявена война, далеч да бъде полезно на Сърбия, би било твърда вредно. Гърция, като стане воюваща страна, ще даде само твърде слаби сили на съюзницата си, по отношение силата на нейния противник. При това, Солун, единственото пристанище, открито за продоволствуването на Сърбия, ще стане неминуемо предмет на решителни нападения от Австрия.

Вън от това, намесата на Гърция във войната фатално що намали силата на нейната армия. А от общ интерес е да се запази незасегната тази сила, за да се държи в респект България.

Кралското правителство е убедено, че сръбското правителство ще признае, какво неговото решение се вдъхновява от реалната грижа за общите интереси и че то е най-мъдрото решение.

Кралското правителство повтаря, че то е готово да устоява на опасността от едно българско нападение. То взе всички мерки, годни за да улеснят, в краен случай мобилизацията на неговата армия. Ако то още не е мобилизирало, туй се дължи само на съображението да не се предизвика в България една подобна мярка, която, без съмнение, би ускорила събитията, като забърка без всякаква полза сегашното състояние на нещата. Впрочем, когато настъпи моментът, гръцката мобилизация ще бъде привършена поне едновременно с тази на България.

Кралското правителство се надява, че неговите възгледи по тоя въпрос абсолютно се схождат с тия на сръбското правителство, което ще благоволи, в краен случай, да му съобщи разсъжденията си.

Щрайт.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 5

Щрайт, министър на външните работи, до Теотоки, гръцки пълномощен министър в Берлин.

Атина, 25 юли / 7 август 1914 год.

Съобщавам Ви следната депеша на Н. В. краля:

„Моля Ви да предадете долуследващето, в отговор на Вашата телеграма от 22 юли (19):

„Императорът знае, че моите лични симпатии и политическите ми убеждения са на негова страна. Аз няма никога да забравя, че нему дължим Кавала. След зряло обмислюване, невъзможно ми е да видя как бих можал да му бъда полезен, ако бих мобилизирал веднага армията си. Средиземното море е изложено на съединените англо-френски флоти. Те биха унищожили военната ни и търговска флоти, биха окупирали островите ни и биха попречили главно на концентрацията на моята армия. Концентрацията може да се извърши само по море, защото за тази цел още не съществува железница. Без да бъдем полезни в нещо, ние бихме били заличени от картата. Заставен съм да мисля, че нам се налага неутралитета. Той би бил полезен на Негово Императорско Величество с уверението да не се засягат приятелите му от моите съседи до тогава, до когато последните не биха се докоснали до нашите местни балкански интереси.

Константин.

Щрайт.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 6

Пълният текст на мемоара на Венизелос, подаден до крал Константин, в края на януари 1915 година, гласи:

Ваше Величество!

Аз имах честта вече да предам на Ваше Величество съдържанието на едно съобщение, което английският пълномощен министър ми изпрати по заповед на сър Едуард Грей. С това съобщение Гърция се намира пред едно от най-критическите обстоятелства на своята национална история. До днес, нашата политика се състоеше в запазването на неутралитета, поне до толкова, до колкото нашият ангажимент спрямо съюзницата ни Сърбия не налагаше да излезнем от тоя неутралитет. Днес, обаче, ние сме повикани да вземем участие във войната, не само за да изпълним един морален дълг, но и срещу компенсации, които, осъществени, ще създадат една велика и мощна Гърция, каквато най-оптимистите не биха могли да си я представят, преди няколко години. За да успеем да добием тези големи компенсации, сигурно, ние ще има да се борим с големи опасности. Обаче, аз, след като разучих въпроса надълго, идвам до заключение, че ние трябва да предприемем борба с тези опасности. Ние трябва да се борим с тези опасности, защото, дори ако не участвуваме сега във войната и се силим да пазим неутралитет до край, пак ще бъдем изложени на големи опасности. Ако днес позволим, щото Сърбия да бъде смазана с новото австро-германско нашествие, ние не можем да имаме никаква сигурност, че австро-германската армия ще се спре пред нашите македонски граници и не ще бъде естествено привлечена към Солун.

Но, дори като предположим, че тази опасност ше бъде отстранена и допуснем, какво Австрия, задоволявайки се с военното сразяване на Сърбия, няма да желае да се настани в Македония, можем ли да се съмняваме, че България, поканена от Австрия, не ще настъпи, за да окупира сръбска Македония? И ако това стане, какво ще бъде нашето положение? Ние трябва да се притечем на помощ на Сърбия, ако не искаме де изгубим честта си, не устоявайки на съюзническите си задължения. И ако ние, индиферентни към собственото си морално принижаване, останем и безчувствени, бихме търпели нарушаването на балканското равновесие в полза на България, която, засилена по тоя начин, ще може, било веднага, било след известно време, да ни нападне, когато ще бъдем лишени от всякакъв съюзник и приятел.

Изпълнявайки един наложителен дълг, ние бихме се притекли на помощ на Сърбия в много по-неблагоприятни обстоятелства по-после, отколкото ако сторим това още днес, защото по-късно Сърбия би била смазана и, следователно, нашата помощ не би била никак ефикасна или даже достатъчно ефикасна. От друга страна, днес, като отблъснем предложенията за преговори на силите от Съглашението, ние не бихме имали, дори в случай на победа, никаква положителна осигурена компенсация за помощта, която бихме дали.

Но, необходимо е, да се разгледа при какви условия трябва да стане нашето участие в борбата. Трябва да се потърси особено сътрудничеството не само на Румъния, но, ако е възможно, и това на България. Ако едно подобно сътрудничество би могло да успее и всички християнски държави на Балканите да се съюзят, не само всяка опасност от локално поражение ще се отстрани, но и участието на тези държави би било едно твърде съществено подкрепление в борбата на силите от Съглашението. Не би било преувеличено да се каже, че това участие би упражнило съществено влияние в полза на надмощието на тия сили.

За да се постигне осигуряването на тоя успех, аз мисля, че на България трябва да се направят важни отстъпки. До днес, ние не само отказвахме всякакво разискване по тоя въпрос, но и заявявахме, че ще се противопоставим на каквито и да било големи отстъпки в полза на България от страна на Сърбия. Тия отстъпки биха нарушили равновесието на Балканите, установено с Букурещкия договор. И нашата политика в това направление, до днес, беше ясно посочена.

Но сега нещата явно се измениха. В момента, когато пред нас се очертава осъществяването на националните ни идеали в Мала Азия, ние бихме могли да направим някои отстъпки на Балканите. За да осигурим успеха на една такава велика политика, ние трябва, преди всичко, да отдръпнем възраженията си досежно отстъпките на Сърбия в полза на България, дори ако тези отстъпки се простират и върху десния бряг на Вардар. Обаче, ако тези отстъпки не биха стигнали, за да привлекат България за едно сътрудничество с бившите й съюзници или, най-малко, тя да пази благосклонен неутралитет, аз не ще се поколебая, колкото и мъчителна да бъде операцията, да посъветвам пожертвуването на Кавала, за да се спаси елинизма в Турция и да се осигури създаването на една наистина велика Гърция, в границите на която да влизат почти всички страни, дето елинизъмът е упражнявал своето действие, през цялата дълга история на вековете. Но тази жертва не ще се даде, като награда за неутралитета на България, а като компенсация за нейното активно участие във войната заедно с другите съюзници.

Ако моето мнение бъде възприето, трябва, при съдействието на силите от Съглашението, да се вземе гаранция, че България ще се задължи да откупи имотите на всички жители, които биха пожелали да се изселят в Гърция от отстъпените на България земи. Същевременно, с една конвенция ще се установи, щото гръцкото население, живущо оттатък границите на България, да бъде разменено срещу българското население в границите на Гърция. Имотите на тези населения да бъдат взаимно откупени от респективните държави. Тази размяна на населението и откупването на недвижимите имоти да стане от комисии, съставени от по пет члена, назначени от Англия, Франция, Русия, Гърция и България. Изпълнението на тези условия ще предшествува ефективното отстъпване на Кавала от наша страна.

По тоя начин ще може да се постигне едно окончателно етнологическо споразумение и да се осъществи идеята за балканска конфедерация. На всеки случай, един съюз на тези държави с взаимни гаранции, би можал да бъде сключен. Това би позволило на казаните държави да се посветят на икономическото си развитие, както и на други задачи, без да бъдат поглъщани изцяло, още от началото, с военното си засилване.

Същевременно, като частична компенсация за тази отстъпка, ние бихме поискали, щото България, ако се разшири оттатък Вардар, да ни отстъпи сектора Дойран–Гевгели, за да добием спрямо България една важна, граница на север, защото ще бъдем лишени от превъзходната граница, която днес имаме на изток. За жалост, поради българската алчност, никак не е сигурно, че такива отстъпки, колкото и големи да бъдат те, биха могли да задоволят България и да я накарат да сътрудничи с бившите си съюзници. Ако не се успее да се осигури сътрудничеството на България, необходимо ще бъде да се осигури поне сътрудничеството на Румъния, защото без последната, нашата намеса в борбата би била твърде опасна.

Безполезно е да добавям, че ще трябва да се поиска от силите на Тройното Съглашение обещание в смисъл да ни се даде нужния кредит, за да се справим с разноските по войната и да бъдем улеснени да закупим на техните пазари необходимите военни материали и снаряжение.

Моето мнение в смисъл да се съгласим с поканата, която ни е направена от Съглашението, за участие във войната, се засилва и от други мисли.

Като останем хладни зрители на започнатата борба, ние се излагаме не само на гореизброените опасности, а и на други такива, които ще се създадат с евентуалното смазване на Сърбия. Дори ако проектът за едно ново нападение срещу Сърбия бъде изоставен, Австрия и Германия, като насочат всичките си усилия, за да излязат победителки на двата главни военни театри, полския и фландрийския, биха създали твърде големи опасности. Тези две сили, бидейки победителки, биха могли да наложат на Балканите същите промени, които вече изложих и които ще бъдат еднакви с промените, в случай на едно евентуално смазване на Сърбия, независимо от факта, че победата на Австрия и Германия е от естество да нанесе непоправим удар на независимия живот на всички малки държави, без да говорим за непосредствената вреда, която ние бихме понесли със загубата на островите. Най-после, ние трябва да приемем предложението на държавите от Съглашението и по тази причина, че, ако войната не се свърши с окончателно надмощие на едните или на другите, а с връщането към положението от преди войната, изтреблението на елинизма в Турция ще се ускори. Турция, като излезе незасегната от войната, която тя посмея да води срещу три велики сили, ще добие смелост и едно чувство на сигурност, което би и дал съюзът с Германия, – съюз, който ще бъде запазен и в бъдеще. С това би се изпълнило, без отлагане и систематически, делото за изкореняването на елинизма в Турция, като се прогони масово населението, на което ще бъдат конфискувани и имотите. В това дело Турция не ще срещне никаква опозиция от страна на Германия, а, напротив, ще бъде насърчавана от нея. Самата Германия ще иска да се освободи от един алчен претендент в Мала Азия, върху която тя аспирира. Масовото изгонване на милионите гърци, живущи в Турция, не само ще съсипе тези гърци, но рискува да въвлече и самата Гърция в една икономическа катастрофа.

Поради всички тези причини, аз заключавам, че, при горните условия, нашето участие във войната абсолютно се налага. Това участие във войната е съпроводено, както биде вече изложено, със сериозни опасности. Над опасностите, на които ще се изложим, взимайки участие във войната, стои обоснованата надежда, както вярвам, да се спаси голяма част от елинизма, намиращ се в Турция, и да се създаде една велика и мощна Гърция. Дори да не успеем в това, ние ще имаме съвестта си чиста, че сме се борили за освобождението на сънародниците си, които пъшкат още под робство и са изложени на най-големи опасности; че сме се борили за най-висшите интереси на човечеството и независимостта на малките народи, които неминуемо биха били застрашени от едно германо-турско надмощие и, най-после, дори в случай на неуспех, ние ще запазим уважението и приятелството на силни нации, на тия именно нации, които създадоха Гърция и които, след това, й помагаха и я поддържаха на толкова пъти.

От друга страна, нашият отказ да изпълним съюзните си задължения спрямо Сърбия, не само ще унищожи моралното ни съществуване, като нация, ще ни хвърли и в опасностите, изложени по-горе, но още и ще ни остави без приятели и без кредит в бъдеще. При подобни условия, нашето национално развитие ще бъде изложено на твърде големи опасности.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 7

Министър-председателят и министър на външните работи, Заимис, до Александропулос, гръцки пълномощен министър в Ниш

Атина, 29 септември / октомври 1915 год.

Сръбският пълномощен министър ми остави препис от една депеша на правителството си, което, считайки, че предвиждането на едно предстоящо нападение на българските сили срещу сръбската армия, реализира предвидения в нашия съюз casus foederis, иска от нас да го уведомим спешно, дали, съгласно нашите договори, гръцката армия би била готова да влезе в действие срещу България и дали кралското правителство би било наклонно да даде на Главната квартира необходимите инструкции, щото последната да се споразумее със сръбската Главна квартира с цел да се установят подробностите на плана за едно общо сътрудничество против България.

Кралското правителство с твърде голямо съжаление съобщава, че не може да приеме така формулираното искане на сръбското правителство.

На първо място, то счита, че, при сегашните обстоятелства, не се засега предвидения в съюзния договор casus foederis. Наистина, съюзът, сключен през 1913 година, предвиждайки едно българско нападение и, след разпределението на общо завладените земи от Отоманската империя, с цел да се установи и запази едно равновесие на силите между държавите на полуострова, има, съгласно самата встъпителна част на договора, чисто балкански характер и приложението му никак не се налага при перипетиите на една всеобща война. Въпреки общността на изразите на член 1, съюзният договор и военната конвенция, която служи за допълнение на тоя договор, доказват, че договорните страни са имали предвид само хипотезата за едно изолирано нападение на България, насочено срещу една от тях. Член 4 от военната конвенция служи за доказателство на това. Той е предназначен да ограничи съдействието на единия от съюзниците, зает другаде вече, и не предвижда друг casus foederis, освен нападението на България срещу другия съюзник. Никъде не става въпрос за едно съгласувано нападение на две или няколко сили. Напротив, колкото и обширно да бъде в изразите си общото постановление на член 1 от военната конвенция, то се ограничава с хипотезата за война между една от двете съюзни държави и само една друга сила. Другояче не можеше и да бъде; би било акт на луда самонадеяност, да се предвижда в договора явно немощното и смешно съдействие на въоръжените сили на едната страна, при евентуалността, когато другата страна би била във война с няколко държави едновременно.

А няма съмнение, че тази именно хипотеза се представя днес. Ако българското нападение, от което се опасява сръбското правителство, трябва да се осъществи, то би било последствие на един договор, уговорен с Германия, Австро-Унгария и Турция. То ще стане в комбинация с предприетата вече атака срещу Сърбия от страна на двете централни империи. То ще представлява нещо като епизод от Европейската война. Сръбското правителство само призна тоя му характер, като скъса дипломатическите си сношения с България, по подражание на силите от Съглашението, европейските му съюзници, без предварително да се е споразумяло с Гърция, балканската си съюзница. Явно е, след това, че ще се намерим вън от предвижданията, както и духа на нашия съюз.

Кралското правителство, като изтъква това съображение, убедено е, какво, при тия обстоятелства, никакво договорно задължение не тежнее върху него. Вън от това, то е убедено, че въоръженото му съдействие, доброволно предложено в подобен момент, зле би услужило на общите интереси на двете страни. В тези именно интереси то се вслушва, като остава неутрално през Европейската война, считайки, че най-добрата услуга, която би могло да укаже на Сърбия, е да задържа България, запазвайки за една евентуална атака от нейна страна, целостта на силите си и свободата на съобщенията. То винаги се е държало готово, за да устоява на българската опасност, дори и тогава, когато тази опасност би се проявила през време на Европейската война, макар Сърбия е вече в борба с две велики сили. Ето защо, то побърза веднага да отговори на българската мобилизация с обща мобилизация на армията си. Но то винаги е имало предвид едно българско нападение, предприето отделно и не в свръзка с други военни действия срещу Сърбия. Хипотезата за едно нападение, съгласувано с това на други сили, беше и трябва да си остане вън от неговите предвиждания, защото Гърция, намесвайки се в тоя случай, би се самопогубила, без ни най-малка надежда да се спаси Сърбия. Явно е, че Сърбия не би могла да желае подобен резултат. Напротив, общият интерес налага, щото гръцките сили да продължават да бъдат държани в резерва, с цел да се използуват по добре отпосле.

Прочее, от значение е, щото Гърция да остане неутрална и въоръжена и да следи внимателно хода на събитията, при решението да бди винаги с най-пригодните средства едновременно със запазването на жизнените си интереси и за защита на интересите, които й са общи със Сърбия.

Кралското правителство, убедено, че сръбското правителство ще признае основателността на съображенията, които не позволяват на Гърция да му обещае, при сегашните обстоятелства, въоръжената си подкрепа, като съжалява дълбоко, че е в материална невъзможност да направи понастоящем повече за Сърбия, желае да му даде уверение, какво то, вярно на тяхното приятелството, ще продължава да му оказва всичката си подкрепа и да дава всички улеснения, съвместими с международното му положение.

Благоволете да прочетете гореизложеното на г. Пашич, като му оставите препис от него, в случай че той Ви поиска такъв.

Заимис

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 8

Гръцкият министър-председател и министър на външните работи, Скулудис, до Пануриас, управляващ Гръцката легация в Митровица

Атина, 26 октомври / 8 ноември 1915 г.

Като разговаряте със сръбското правителство, ще благоволите да дадете най-категорични уверения за чувствата ни на най-искрено приятелство, които храним спрямо Сърбия, както и за твърдото ни решение да продължаваме да й оказваме всички улеснения и подкрепа, съвместими с жизнените ни интереси.

Скулудис

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 9

Пануриас, управляващ Гръцката легация в Сърбия, до министър-председателя и министър на външните работи, Скулудис, в Атина

Митровица, 2/15 ноември 1915 год.

Говорих на министър-пръдседателя в смисъл на вашата депеша от 26 миналия месец, получена късно през вечерта, като изложих декларациите, съдържащи се в депешата от 25 септември. (20). Аз отново развих аргументите, които говорят в полза на нашето гледище. Министър-председателят ми поблагодари за съобщението и добави, че жизнените интереси на Гърция са идентични с тия на Сърбия; че уголемяването на България би било загуба колкото за Сърбия, толкова и за Гърция; че победата на австро-германците никак не гарантира жизнените интереси на Гърция и че той храни твърда надежда, какво Гърция ще се намеси в последния момент.

В същия смисъл говорих и на помощника на министъра на външните работи, който ми каза приблизително това, което ми говори министър-председателят, и ми съобщи, извинявайки се за закъснението, вследствие иа събитията, на отговора на сръбското правителство, даден от (нечетливи думи в депешата Б.Р.) върху външната политика на кабинета Заимис.

Ето текста на тоя отговор:

„В края на месец септември, гръцкият пълномощен министър в Сърбия предаде на сръбското правителство препис от една телеграма на правителството си, с която Гърция, в отговор на апела, отправен от Сърбия, в момента, когато българското нападение срещу Сърбия ставаше предстояще, заяви, че съжалява, дето не може да отговори по един благоприятен начин на нашия апел, за да влезе в действие срещу България, веднага щом като последната нападне Сърбия.

Мотивите, изтъквани от Гърция в тоя отговор, бяха, че тя счита, какво една подобна евентуална атака от страна на България, влизала в перипетиите на Европейската война и че в никакъв случай тя не могла да се счита за casus foederis, тъй като Гръцко-сръбският съюз имал чисто балкански характер.

Сръбското правителство, вдъхновявайки се единствено от солидарността на жизнените сръбско-гръцки интереси, предвид на българската опасност, чието значение и Гърция признава в отговора си, счита за свой дълг да изложи на гръцкото правителство аргументите които говорят в полза на една немедлена акция от страна на Гърция против България. Духът на съюзния договор, който гарантира целостта на територията на всяка договорна държава в случай на нападение, както и текстът на договора, в който никъде не се казва, че договорът престава да има задължителна сила, ако България бъде в съюз с друга някоя сила, доказват по един ясен и логичен начин, че Гърция е длъжна да се притече на помощ на Сърбия, ако последната, без предизвикателство от нейна страна, бъде нападната от България или друга някоя сила. За сръбското правителство няма никакво съмнение, че България напада Сърбия, само за да и заграби частта от териториите, които тя спечели с Лондонския и Букурещкия договори и за да попречи на Сърбия и Гърция да имат обща граница. Целта, преследвана със съюзния договор със Сърбия, е да се гарантира положението, създадено след войните на Балканския полуостров, и тоя договор има характер на договор за взаимно гарантиране целостта на Сърбия и Гърция (чл. 1). Наистина, в тоя член не се казва, че Сърбия и Гърция трябва да бъдат нападнати от един неприятел само, а не от няколко; в него се говори за една атака изобщо и не за броя на нападащите сили. Да се предполага, че договорът предвидял случая за нападение от страна на една само сила, а не от няколко сили, би значило да се предполага, че договорът искал да гарантира Гърция и Сърбия срещу най-малката опасност и че не е имал за цел да ги гарантира срещу по-големите опасности. От това тълкуване излиза, че прилагането на договора би трябвало да престане да има сила тъкмо в момента, когато беше най-необходимо.

Нападението на България срещу Сърбия, според мнението на сръбското правителство, издава явното намерение да се промени съществуващето положение на Балканите. Но то и да е само един епизод от тази Европейска война, а не събитие от чисто балкански характер, важният въпрос не ще бъде да се знае какъв е характерът на тази война, а каква е преследваната с това нападение цел и какви последствия могат да произлязат от него. Винаги ще се дойде до същото заключение, било ако териториалното status quo на Балканите бъде променено от една чисто балканска война, или от една комбинирана европейско-балканска война. В единия и в другия случай, гръцко-сръбските интереси еднакво се увреждат. Неудобствата, създавани от евентуалността за една комбинирана атака на германците и българите срещу Сърбия, се компенсират с военната помощ на силите от Тройното Съглашение, които имат за цел да поддържат положението, създадено и гарантирано от Букурещкия договор.

Сърбия, скъсвайки дипломатическите си сношения с България, без предварително да се споразумее с Гърция, не е искала да признае европейския характер на евентуалната атака на България; тя е искала да представи българската мобилизация, като насочена срещу Сърбия и като опасност срещу нейното съществуване. Тя не се споразумя с Гърция, досежно скъсването на дипломатическите сношения с България, по простата причина, че нямаше да прави избор и че не зависеше от нея да скъса или да поддържа сношенията. Скъсването на сношенията беше станало неизбежно, поради нападателното поведение на България. След това, струва ни се, че Гърция, давайки заповеди за обща мобилизация на своята армия, без предварително споразумение със Сърбия, веднага след общата българска мобилизация, постъпи по същия начин, както Сърбия.

Самата Гърция признава, че сегашната сръбско-българска война може да постави в опасност нейните собствени интереси и, поради това, тя обещава да се намеси в сгодния момент, толкова за гарантиране общите ни интереси, колкото за да се осигурят специалните интереси на Гърция. Обаче, според схващанията на гръцкото правителство, тази намеса, за да бъде ефикасна, трябва да стане в сгодния момент. Прочее, гръцкото правителство признава, че може да се намеси в сегашната война срещу българската опасност, която би се представила през време на Европейската война. То приема с това възможността за една намеса срещу двама противници на Сърбия, но само ако тяхното нападение срещу последната бъде едновременно, а не комбинирано. А това, впрочем, от военно гледище, значи едно и също нещо. В единия и другия случай, сир. нейните противници, съюзници ли са или не, Сърбия е задължена да се бие на два фронта и военните затруднения за Гърция са същите.

Обаче, гръцкото правителство, признавайки възможността за неговата намеса през тази война, счита, че тази намеса трябва да стане в сгодния момент. Съвсем ясно е, че Сърбия и Гърция, обединявайки силите си, биха се справили с българите, дори ако последните биха били подпомагани от германците, много по-лесно, отколкото изолирана Гърция би се справила с една германо-българска коалиция, на която тя би оставила предварително време, за да победи Сърбия. Със сегашното си поведение, Гърция дава възможност на тази коалиция, първо, да разбие Сърбия и, след това – Гърция, макар да е сигурно, че тя не би могла да ги победи едновременно.

Като се имат предвид всички тези предшествуващи аргументи, както и общите сръбско-гръцки интереси, сръбското правителство намира за нужно да привлече вниманието на гръцкото правителство върху тоя факт, че Гърция на много пъти ни е дала уверение, какво тя би влязла в действие, при тази резерва само, че изпърво би трябвало да се остави България да нападне Сърбия. Самият интерес на Гърция й диктува дългът веднага да влезе в действие с всичките си сили срещу България, дори ако не съществуваше сръбско-гръцки съюз. Всяко закъснение в намесата на Гърция може да бъде фатално, не само за Сърбия, но още и за Гърция. Ето защо, сръбското правителство прави последен апел към гръцкото правителство, щото тази намеса да стане веднага.

Пануриас.

----------------

 

БЕЛЕЖКИ:

(1) L`Europe et l`Empire Ottoman, par Rene Pinon, p. 3.

(2) Вж. Habbeis Kleiner Atlas und geographisches Handbuch – herausgegeben von D-r Adolf Genius. 2 Aufi. 1915, s.s. 148-150.

(3) На 13 юли през 1913 година, по време на нашето отстъпление, гръцкият войник Тсантилас Николаос, като разправя в едно свое писмо за изгарянето на български села и изколването на населението, добавя: „Пишете за новите набори. Изглежда, че наскоро ще бъдат свикани и старците. Анатема на Венизелос!“ Тези думи говорят не само за отвращението на гърка от войната, но и за съществуващия в гръцката народна маса зародиш на политическото идолопоклонство към двата кумира: Константин и Венизелос.

(4) За подробности вж. Leon Maccas - Ainsi parla Venizelos (etudes de politique exterieure grecque), Paris, 1916.

(5) При тази преценка, както казахме, не трябва да се забравя, че Леон Макас е краен, чак до заслепеност, привърженик на Венизелос. (Б. Р).

(6) Вж. приложение № 6.

(7) Вж. приложение № 6.

(8) Вж. приложение № 1.

(9) За всички тези данни, по-големи подробности могат да се прочетат в Livre Blanc grec (Les pourpariers diplomatiques - 1913-1917).

(10) Вж. приложение № 2.

(11) Вж. приложение № 3.

(12) Вж. приложение № 4.

(13) Вж. приложение № 5.

(14) Вж. приложение № 6.

(15) Вж. приложение № 7.

(16) Вж. приложение № 8.

(17) Вж. приложение № 9.

(18) Касае се за отказа на Сърбия, през май 1914 година, да се притече на помощ на Гърция, застрашена по това време от Турция. (Б.Р.)

(19) На 22 юли (4 август) 1914 г. Теотоки телеграфирал на крал Константин, че бил викан от германския император, който му казал да съобщи на краля, че Турция е в съюз с Германия, към който щели да се присъединят България и Румъния. Императорът апелирал към германския маршал, напомвайки му, че Гърция нему, на кайзера, дължи Кавала, да мобилизира войските си и да върви с Германия. В противен случай, всичко щяло да бъде скъсано между Гърция и Германия.

(20) В тази депеша Заимис съобщава на всички легации, че новият кабинет, разучвайки крайно заплетеното международно положение, заявявал, какво политиката му щяла да почива върху същите основи, както политиката, следвана от началото на Европейската война. За да се гарантирали по-добре жизнените интереси на Гърция, неутралитетът й щял да бъде въоръжен и щял да се съобразява със събитията, чието развитие новият кабинет щял да следи с напрегнато внимание.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

ПЪРВА ГЛАВА

ДВЕТЕ ГЪРЦИИ

Гръцката криза в 1915 година се конкретизира в борбата на Константин и Венизелос. – Средите, дето двете Гърции рекрутират привържениците си. – Произходът на антагонизма на двете Гърции. – Кариерата на Венизелос. – Гръцката външна политика до идването на власт на Венизелос. – Политическата програма на Трикупис. – Програмата на Венизелос: вътрешна реорганизация и поддържане добри връзки с двете големи политически констелации в Европа. – Гърция и Всеобщата война: политически съображения и факти, които определили гръцкото поведение през време на войната. – Основите на дипломатическата програма на Венизелос.

ВТОРА ГЛАВА

ПРЕГОВОРИ ОКОЛО ГРЪЦКАТА НАМЕСА

През януари Англия прави предложения на Гърция. – Гръцката намеса и поведението на Румъния: равновесието на Балканите и гръцките интереси. – Според Венизелос, на каква цена могло да се постигне гръцко-българското сътрудничество през 1915 година. – През февруари, се водят преговори между гърци и сърби за Битоля. – Преговори за гръцката намеса до време на Дарданелската акция. – Крал Константин и привържениците му против гръцката намеса. – На 8 март Венизелос пада от власт. – Новият кабинет Гунарис и политиката му. – Вестник „Патрис“ критикува политиката на неутралитет, чато политика за изолирането на Гърция. – Борбата Гунарис– Венизелос. – Защитата на Венизелос. – Последният се оттегля временно от политическите борби. – През април и май и кабинетът Гунарис върши интервенционистична политика: при какви условия била предлагана намесата на Гърция. – Изборната борба. – През юни, юли и август, държавите от Съглашението правят предложения за възстановяването на Балканския съюз. – Гръцката неотстъпчивост. – На 16 август, бива открита новата гръцка камара, в която мнозинството било на  страната на Венизелос. – На 24 август, Венизелос поема властта. – Действията против Сърбия и гръцката намеса.

ТРЕТА ГЛАВА

АНГЛО-ФРЕНЦИТЕ В СОЛУН

Венизелос повиква съюзнишки войски в Солун за борба -срещу българите. – Кралят против стоварването на съюзните войски. – Венизелос бива заставен да иска да се преустанови изпращането на англо-френски войски, защото с това би се нарушил гръцкия неутралитет. – Гръцкото правителство отправя формален протест. – Англия и Франция заявяват, че стоварвали войските, за да помогнат на Сърбия, съюзница на Гърция. – Сам Венизелос върху деятелността си по време на българската мобилизация. – Венизелос пада от власт, но съюзната армия остава в Солун.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ОКОЛО ГРЪЦКО-СРЪБСКИЯ ДОГОВОР

Австро-сръбската война и Гърция. – Венизелос взима позиция за Букурещкия мир и против България. – Същата позиция взима и Щрайт, министър на външните работи. – Венизелос готов да мобилизира, в случай на българска мобилизация. – Той иска да осигури и помощта на Румъния. – Венизелос предрешава поведението на Гърция през Европейската война. – Гръцките уверения в Ниш. – Берлин предупреждава крал Константин. – Крал Константин оттоваря, че единствената възможна политика на Гърция си остава неутралитетът. – Турско-българският съюз и Гърция, в случай на едно българско нападение срещу Сърбия. – Гръцките интриги против България. – Съглашението не успява да споразумее балканските държави. – Гърция остава неутрална. – Лавиранията на Гунарис. – На 24 август Венизелос идва на власт. – Сближеността на България с Централните сили обезпокоява Венизелос. – На 5 октомври, Венизелос пада от власт. – Кабинетът Гунарис продължава да държи за съюза със Сърбия. – Кабинетът Заимис се обявява за въоръжения неутралитет. – Сърбите, очаквайки българското нападение, поканват гърците към действия. – Гръцкият отговор: балканският характер на гръцко-сръбския договор и българската опасност налагат неутралитет на Гърция. - Кабинетът Скулудис уверява сръбското правителство в Митровица в приятелските чувства на Гърция. – Сръбският отговор България цели промяната на положението на Балканите. С това се застрашават и гръцките интереси. България може да се държи в респект само с общи сили на гърци и сърби. Вследствие на това, гръцката намеса трябвало да последва веднага. – Освен през 1915 година, Гърция изменява на сърбите и през април 1916 година, когато се иска пренасянето на сръбските войски от Корфу за македонския фронт през гръцка територия.

Публ. в Ст. Симеонов, Константин и Венизелос. I част: Двете Гърции (Развоят на гръцката криза през 1915 год.). Съвременна политическа библиотека № 2. Под редакцията на Ст. Симеонов. София, 1918, 116 с.