ЧАСТ ВТОРА

Този текст е хронологическо продължение на предишния, носещ същото заглавие. Той разглежда времето от окончателното настаняване в антантските войски в Гърция и започването на войната между България и Гърция и превземането на Рупелското дефиле.

Най-много място във втората част на книгата отново е заделено на конфликта между крал Константин и Ел. Венизелос, в която битка победител ще се окаже Венизелос. Особено голяма подкрепа на венезелистите и непрекъснат натиск върху краля ще упражнят френските пратеници и военни. В тази битка за принудителната абдикация на крал Константин ще се окаже решаваща ролята на Франция.

След абдикацията на краля и възкачването на престола на новия крал Александър, негов син, Ел. Венизелос ще обвърже Гърция окончателно с Антантата. За това след войната ще видим как Франция самоволно щедро ще се отблагодари на Венизелос, предавайки на Гърция българската Западна Тракия.

Елефтериос Венизелос

И тази част на книгата е изградена върху богат изворов материал и литература, като Ст. Симеонов в случая използва не само гръцкия периодичен печат, но и френския, английския и германския. От всяка дума на Венизелос и неговите привърженици личи безграничната им омраза към България и българите, като на второ място сред мразените са Германия и Турция.

Отново искам да подчертая убеждението си, че този непознат труд на Ст. Симеонов, както в България, така и в Гърция ще намери място при нови изследвания върху българо-гръцките отношения. Освен точно документално, книгата е написана и четивно и с голям емоционален заряд и определено трябва да се подчертае, че тя има и високи художествени достойнства. С особен интерес се четат страниците, посветени на абдикацията и отпътуването на сваления крал, както и на последвалите репресии на венезелистите срещу привържениците на крал Константин. И сега текстът е предаден изцяло, без каквито и да било съкращения и допълнения.

Убеден съм че тази книга на Ст. Симеонов, заедно с книгата му за солунските атентатори би трябвало отново да се преиздадат и да намерят мястото си в нашите библиотеки, тъй като литературата за българо-гръцките отношения е не само оскъдна, но и пълна с неточности и натрупани негативи.

Цочо В. Билярски

 

СТ. СИМЕОНОВ

КОНСТАНТИН И ВЕНИЗЕЛОС

II ЧАСТ:

СВАЛЯНЕТО НА КРАЛ КОНСТАНТИН ОТ ПРЕСТОЛА И ТЪРЖЕСТВОТО НА ВЕНИЗЕЛОС

СЪДЪРЖАНИЕ: Слeд настаняването на англо-френците в Солун. – След завзимането на Рупел. – През първата половина на 1917 година. – Абдикацията на крал Константин. – Крал Константин напуска Гърция. – Венизелос в Атина. – Тържеството на венизелизма.

 

ПЪРВА ГЛАВА

СЛЕД НАСТАНЯВАНЕТО НА АНГЛО-ФРЕНЦИТЕ В СОЛУН

Новият концентрационен кабинет със Заимис начело. – Тоя кабинет щял да пази неутралитет. – След един месец идва кабинетът Скулудис. – Камарата бива разтурена. – Съглашението обявява блокада на Гърция. – Ралис държи енергичен език против Съглашението. – На 27 ноември бива подадена нова нота до гръцкото правителство. – На 3 декември подадена още една нота. – На 20 декември стават изборите, в които Скулудис добива мнозинство. – Крал Константин протестира против насилията на Съглашението за хвърлянето на Гърция, във войната и оспорва, че Венизелос бил поканил съюзницитe да дойдат в Солун. – И Скулудис протестира, задето Гърция била третирана като поробен народ. – Грижи за засилване Източната армия. – Дух на военнолюбие в Солун и арести на венизелисти в Атина. – Ролята на гръцките колонии в чужбина. – През януари агентите на Съглашението се предават на усилени агитации, като се стараят с подкупи и обещания за отстъпване на територии, да предизвикат гръцката намеса. – На 13 януари бива подадена нотата за отстъпването на Корфу. – Венизелос, макар отдавна да обещал на Съглашението гръцките пристанища, през февруари не искал да запали революцията. – Крал Константин за своята политика. – Гърците мечтаят за общи действия с румъните. – Тежкото положение в Гърция. – През април Венизелос раздухва страха от българската опасност. – Съглашението иска да пренесе през Гърция сръбските войски от Корфу. – Гръцкото правителство не се съгласява на това. – Венизелос за бъдещата опасност от България. – Ако англо-френците си отидели от Македония, последната била загубена за Гърция! – Към средата на май крал Константин става по-примирителен.

 

Ha 5 октомври Венизелос излязъл в оставка. Кралят свикал коронен съвет, който решил да се образува концентрационен кабинет, под председателството на Александър Заимис, управител на Гръцката народна банка. Новият кабинет щял да пази неутралитет. В новия кабинет Ралис взел портфейла на правосъдието и съобщенията, Теотокис – просветата и народното стопанство, Гунарис – вътрешните работи, Кундуриотис – марината.

На 11 октомври новият гръцки кабинет се представил пред Камарата и заявил, че, след грижливо разучване на крайно замотаното международно положение, неговата политика щяла да почива върху същите принципи, които служат за основа на гръцката политика от началото на Европейската война до днес. Гърция щяла да пази въоръжен неутралитет.

На 20 октомври 1915 година, според „Кориере делла Сера“, Заимис отговорил на устните представления на пълномощните министри на Англия и Русия, че Гърция щяла да поддържа Сърбия, само ако съюзниците стоварят в Солун 300 000 души.

На 6 ноември кралят повикал партийните шефове, за да се съвещава върху положението. Кабиненетът Заимис излязъл в оставка. На 8 ноември бил образуван нов кабинет, под председателството на Скулудис.

На 13 ноември излязъл кралски указ, с който се разтуря Камарата и новите избори се насрочват за 19 декември. Новата Камара щяла да бъде свикана на 24 януари.

Английските вестници от 22 ноември съобщават, че Съглашението решило да обяви икономическа и търговска блокада на Гърция.

Ha 18 ноември гръцкият министър Ралис дал едно интервю на кореспондента на „Дейли Мейл“, в което, между друго, казал:

„Ние ще демобилизираме в 24 часа, ако съюзниците напуснат Солун.“ След това, министърът, крайно разгневен, добавил: „Английското правителство и английският печат държат срамно поведение спрямо нас. Едничкото нещо, което желаем ние, е: мир. А вие искате да ни заставите да воюваме. Вие искате да ни уморите с глад.“

След това, министърът посочил на кореспондента един брой от „Илюстрасион“, дето била  поместена една снимка на гръцко-българските чети и казал: „Вие искате да започнем отново борбата и да се притечем на помощ на Сърбия, докато нито един английски войник не е пролял капка кръв за нея и нито една английска пушка не е гръмнала срещу нейните неприятели? Английското правителство направи редица грешки и сага иска от нас да воюваме и да измрем, когато ни са изпратени на помощ само няколко хиляди войници. Ние не искаме да ни сполети участта на Сърбия и Белгия.“

На 27 ноември пълномощните министри на Съглашението в гръцката столица подали нова нота до гръцкото правителство, след по-рано подадената такава. На 28 ноември гръцкото правителство връчило своя отговор, написан в примирителен дух. Скулудис заявявал, че гръцкият неутралитет щял да бъде благосклонен към силите от Съглашението до тогава, до когато бъдат запазвани правата на гръцкия суверенитет.

На 3 декември пълномощните министри на Съглашението подали нова нота. На 5 с.м. те имали среща със Скулудис. На 9 с.м. гръцкото правителство отговорило примирително на подадената от Съглашението нота.

По туй време става оттеглянето на генерал Сарай от фронта при Черна.

Към средата на декември Скулудис бива уведомен, че икономическите мерки спрямо Гърция били суспендирани и че задържаните гръцки параходи щели да бъдат освободени.

На 20 декември били произведени новите избори, в които правителството добило мнозинство. Венизелос се въздържал да вземе участие в изборите.

* * *

През декември 1915 година, крал Константин приел представителя на „Асошиейтед Прес“ и му заявил:

„Съглашението се отнася към мене, като към чернокож шеф на някое племе от Средна Африка, който съвсем не иска да знае за нещастията на своя народ. Аз съм взел участие в три войни и не искам да воювам, до когато войната може да бъде избегната честно. Също и моят народ не желае да воюва. И ако аз и моят народ имаме възможност, ще попречим на войната.“

След това, кореспондентът запитал дали Венизелос поканил англо-френците да дойдат в Солун. Кралят казал, че това не било вярно. Възможно било, щото Венизелос частно да е казал на някой пълномощен министър от Съглашението, че, ако съюзните войски бъдат стоварени в Солун, Гърция не би се съпротивила. Обаче, Венизелос, като отговорен шеф на правителството, да е поканвал чуждите войски да дойдат в Гърция, в това нямало нищо вярно.

След това, кралят казал, че Англия и Франция не пращали достатъчно войски на Македонския фронт и за неуспехите им Гърция щяла да заплати разноските. Гръцката армия трябвало да бъде готова, за да брани отстъплението на англо-френците. „Но, добавил кралят, аз не мога да направя нещо повече, защото аз не искам да напусна неутралитета.

Силите от Съглашението, продължил кралят, искат много нещо от мене. Te се опитват да ме заставят да напусна неутралитета и проникват в териториалните води на Гърция, като у дома си. В Навплия те разрушиха петролните резервоари, защото последните могли да служат за продоволствуването на германските подводници. Те задържат гръцките параходи и съсипват гръцката търговия. Сега те искат да турят ръка и върху железниците и настояват да изтегля войските, които пазят гръцките граници и така да оставя последните открити за българското нашествие. Но това няма да направя.

Гърция няма да напусне неутралитета си. Тя ще запази независимостта и суверенните си права, за да се самозащищава при нужда.“

След това кралят заявил, че Гърция щяла да се противи до край. Тя щялa да протестира пред цял свят за насилията и на края гръцката армия щяла да бъде разпусната и щял да се чака по-нататъшния ход на събитията.

* * *

През втората половина на декември, гръцкият министър-председател Скулудис приел кореспондента на „Дейли Кроникъл“ и му заявил, че, ако Гърция не се биела на страната на Съглашението, това било грешка на държавниците и дипломатите от Съглашението. От Гърция били искани жертви, вместо да й се обещавали награди. Съглашението искало от Гърция да помага в Дарданелите, а не давало право, на гръцките войски да влязат в Цариград.

„Напоследък, казал Скулудис, ние сме третирани като поробен народ. Един пълномощен министър от държавите на Съглашението дойде при мене и ми заяви най-арогантно, че правителството изневерило на обещанията, дадени от гръцкия крал. Аз протестирах в Лондон и Париж.

Сега ние искаме да запазим нашата територия от неприятелско нашествие. Германските и австро-унгарските войски имат пълно право да вършат това, което е позволено на съюзниците.“

* * *

В края на 1915 година въпросът на деня в лагера на Съглашението е засилването на Източната армия и запазването на гръцката граница от едно германо-българско нашествие.

На 24 декември „Ом Аншене“, органът на Клемансо, писа: „Понастоящем ние разполагаме в Солун с 200 хиляди души 30-40 хиляди англичани, взети от Галиполи, чакат на един остров на Средиземно море, а други 100 хиляди сърби чакат в Албания. Така че, една 350 хилядна армия стои неизползувана.

През декември и януари натискът на военните действия на Македонския фронт намира израз в честите нападения с аероплани и цепелин срещу Солун.

Ha 17 декември c.г. генерал Москопулос, началник на Третия гръцки армейски корпус в Солун, отправил една прокламация до офицеритe и войниците, в която се казвало:

„Нашето мило отечество се намира обкръжено с  вековни неприятели. Спомняйки си за последните двe героични години, през време на които се увеличи и прослави, то наново вика своите синове под знамената, за да бранят с оръжие в ръка гръцката земя, спечелена с потоци кръв и тежки жертви. Кой от борцитe при Сарандопуро, Кукуш, Енидже, Кресна и Хасан паша, ще се осмели да каже, че е изморен и че не може да защищава отечеството си? Гърция брои много герои, готови да се самопожертвуват за нея. Когато настъпи моментът, нашият крал ще застане начело на армията и ще я поведе към слава и победи.“

Според сведения от Атина до английския в. „Дейли Мейл“ (края на декември 1915 г.) всички войници и моряци, които поздравили Венизелос, по случай именния му ден, били арестувани и интернирани в провинцията. Много други лица били преследвани, за дето критикували кралската политика. В кръговете на Съглашението се разправяло, че за всички тези факти трябвало Скулудис да се държи отговорен.

* * *

На 27 и 28 декември с.г., в Париж се състояла конгрес на гръцкитe колонии в чужбина. На тоя конгрес било решено Гърция да се намеси срещу вековните си неприятели - българитe и турците.

На 8 януари 1916 година, атинският в. „Кери“ съобщава, че чужди агенти в Гърция се стараели с подкупи да вдъхнат в гръцката армия идеята за една въоръжена съпротива против германо-българското нахлуване на гръцка територия.

На 11 с.м. един висш дипломат на Съглашението в Атина заявил на един от редакторите на „Асперинон Неон Асти“: „Ако Гърция желае да сътрудничи с държавите от Съглашението, последното е разположено да й отстъпи остров Кипър, мало-азиятските земи, които й са обещани вече, Гевгели и Дойран, а, може би, и Битоля, Северния Епир и крайбрежието на Тракия до Енос със съответния хинтерланд.“

На 13 януари съюзните пълномощни министри подали една нота до гръцкото правителство, за да се отстъпи остров Корфу за пренасянето на разбитите сръбски войски, забегнали в албанското крайбрежие.

Към първите дни на февруари, всички сръбски войски от Албания били пренесени в Корфу. В кръговете на Съглашението нетърпението за една по-скорошна намеса на Гърция винаги е било голямо, особено пък в тоя момент. Проводник на тези тежнения на Съглашението бил пак Венизелос. „Неа Имера“ от 5 януари разкрива, че Венизелос, в битността си на министър-председател, по време на погребението на крал Георги, в един разговор с Жонар, който тогава бил пратеник на френското правителство, казал, че, в случай на Европейска война, „всички гръцки пристанища щели да бъдат считани за френски и английски пристанища“.

Въпреки познатите чувства на симпатии към Съглашението, Венизелос, през февруари, заявил на кореспондента на „Тан“ в гръцката столица: „Всеки опит и всяко желание за революция би било престъпление в момента, когато българинът е при нашите врата. Аз питам френските и английски патриоти, както и патриотите от всички свободни страни, може ли, без да се измени на отечеството, да се запалва гражданска война, когато вековният неприятел с оръжие в ръка стои на гранщата? Колкото и мъчно да бъде нашето бездействие, то се налага от нашия дълг.“

„Тан“ от 14 февруари обнародва едно интервю с крал Константин, който завил: „При упражняването на моя суверенитет, аз имам само един принцип: защитата на интересите на Гърция. Никакво друго съображение не ме вдъхновява. Аз съм крал на Гърция и само това съм. Аз управлявам, без да фаворизирам тази или онази гръцка политическа партия. Като държавен глава, аз не храня нито злопаметност, нито предпочитане. Аз съблюдавам конституцията и никога не съм преставал да я съблюдавам. Намирам, че, до сега, не се е случило някакво събитие от общ характер, което да бъде от естество да повлияе на сегашното поведение на Гърция. Никога не съм преставал да гледам на българите, като на вековни неприятели на моята страна.“

На 14 февруари атинският вестник „Проини“ писал: „Едно съвместно действие на Румъния и Гърция, през сегашната война, би значило да се смаже окончателно и да изчезне от лицето на земята общия враг на тия две балкански държави – гордата и ненаситна България, която, поразена през 1913 година, днес иска наново да играе първостепенна роля в реда на балканските държави. Онова, което не можа да се постигне през 1913 година, ще може напълно да се осъществи сега, през 1916 година, стига само Румъния да напусне неутралитета си и да се реши да действува съвместно с Гърция, с която я свързват общи желания и интереси.“

* * *

По онова време, в цяла Гърция положението било окаяно.

Вестник „Тарос“ (от 4 март 1916 год.), излизащ в Трикала, описва в най-черни краски безизходното вътрешно положение, вследствие на безогледната администрация. Правителството не било взело никакви мерки, за да облекчи страданията на населението, поради ужасните последици от войната. Семействата на бедните войници били в мизерия и страдали от разни лишения, поради липса на правителствена помощ.

„Вчера, пише вестникът, със стотини жени, сестри и деца на войници, нахлуха в префектурата и искаха помощи. Напразно префектът искаше да ги успокоява с думи. – „Не искаме думи, викаха жените, а пари, за да купим хляб на децата си! Или ще ни дадете пари, или ще оставим децата си тук, а ние самите ще отидем да се издавим!“ В префектурата били оставени шест малки деца.“

Солунският в. „Елас“ писал, че цялото население било изпаднало в мизерия. Търговията била замряла. Много семейства искали помощи. Държавата не била в състояние да се справи с най-елементарните си задължения. А народът бил натоварен да плаща нови данъци, възлизащи на 50 милиона годишно.

Янинският в. „Симея“ казва: „Твърде голямото покачване на цените на съестните продукти, бездействието на пазаря и безработицата във всички професионални кръгове, съсипаха почти всички. Има много случаи от гладна смърт. Много семейства страдат, защото няма кой да ги поддържа.“

Халкидическият в. „Еврипос“ пише: „Семействата на войниците, свикани под знамената, още не са получили помощите. Всеки ден пред тях е гладът, печален и страшен. Тези отчаяни гласове се чуват не само в Халкидика, но и навсякъде в Евбея, дето трагедията е още по-грозна.“

Митилинският в. „Салпинкс“ пише: „Семействата на войниците, свикани под знамената, страдат. Те са болни и гладуват. За седем месеца време, те са получили помощи само за един и половина месец.“

* * *

Във в. „Кирикс“ от 2 април 1916 год, Венизелос пише: „До като, преди Балканските войни, България по население и богатства, в сравнение с Гърция, беше в отношение 6 към 4, а по военна организация – 6 към 2, след Букурещкия договор туй съотношение биде унищожено: възстанови се пълно равновесие. Гърция удвои военната си сила. През 1918 година Гърция би имала равна военна сила с тази на България.

В това именно истинско равновесие на силите се крие единствената реална гаранция за националното бъдеще на Гърция.

България, придобивайки 16 нови окръзи и 80 околии, без Призрен и Прищина, съвсем измени съществуващето равновесие и поставя Гърция спрямо България в същото положение, както преди Балканските войни.“

На 30 април 1916 год., Венизелос пише във в. „Кирикс“:

„Отказът ни да се притечем на помощ на сърбите създава пропаст между сърби и гърци. При тия условия, националното бъдеше на гърците ще бъде твърде мрачно. Те, като бъдат съседи на неотстъпчиви неприятели и без да граничат с някой приятел, ще се излагат на опасността от едно евентуално неприятелско групиране на нашите съседи за наша сметка.

У сърбите остава едно огорчение, за дето не им се притекохме на помощ.“

* * *

През април 1916 година френците и сърбите искали да се разреши пренасянето на сръбските войски от Корфу през гръцка територия, по железнопътната линия Солун–Патрас. Гърците по никой начин не искали да се съгласят на това.

На 27 април пълномошните министри на Франция и Англия подкрепили сръбските отстъпки от 7 април за превоза на сръбските войски. И тоя път гърците не се съгласили да изпълнят сръбските искания, изтъквайки, че това би било явно нарушение на гръцкия суверенитет и на неутралитета; би се навредило на движението по железниците; чужди войски биха се настанили край главните градове и околностите на столицата; биха избухнали недоразумения с местните власти; би се затруднило продоволствието; мъчно би се запазил реда и народното здраве; чужденци биха се месили във вътрешните рабоги на кралството, както е случая със Солун и Корфу. С една реч, казвало се в гръцкия отговор, сериозно би се посегнало върху независимостта на Гърция!

* * *

В първите дни на април Венизелос пише във в. „Кирикс“:

„Няма съмнение, че, след сегашната война, не ще мине много време и българите ще нападнат Гърция, за да й заграбят Македония. Тия, които твърдят, че Гърция сама и изолирана би била в състояние да устои победоносно на неприятеля, умишлено лъжат. Политическият мъж, който, още от сега, би се направил на сляп пред такава една явна опасност, би бил наистина слепец. Нещастни са кралете, които са обкръжени от такива съветници. А още по-нещастни са народите, чиито крале са жертва на такива държавници!“

Тези думи във вестника на Венизелос са писани по повод на едно интервю на крал Константин пред кореспондента на „Берлинер Тагеблат“ в Атина.

По-нататък в статията си Венизелос казва: „Не може да се вярва на думите на краля, какво Германия официално се е задължила да отстрани със сила българите от Македония, след войната. Тогава, отговорните министри как ще обяснят задържането на толкова много войски, от шест месеца насам?“

* * *

На 7 април от Атина телеграфират на френските вестници, че Венизелос в едно интервю заявил:

„През печалните обстоятелства, които Гърция прекарва понастоящем, обстоятелства, които са последствие на Общоевропейската война, единствената гаранция и единствената сигурност за Македония е задържането на англо-френците в тоя край. Ако Македония бъде сега изпразнена от съюзните армии, тя ще бъде завинаги изгубена за Гърция.

България, която недавна придоби грамадни територии, няма да закъснее – вярвайте ми в това – да ни нападне и да ни върне в старите граници. Македония ще бъде превърната в един голям театър на кланета и последните остатъци на елинизма веднага ще бъдат премахнати.

Що се отнася до прелъстителните обещания и мнимите гаранции за целостта на Гърция, давани не веднъж от България, не трябва да им се отдава никакво значение. Не ни ли се обещаваше, че Битоля, Дойран и Гевгели ще ни бъдат отстъпени? Но не само тия крайно мъгляви обещания не бяха удържани. Българите организираха едно систематическо преследване на гръцкото население в местата, които ни бяха обещани.

Нашите консули са изгонени. Гръцкото знаме е осквернено. Всичко това става в момента, когато българите трябваше да следват една крайно внимателна политика спрямо Гърция, на която дължат успеха на завоевателните си планове. А можете да си представите какво ще стане в деня, когато българите няма да имат никаква полза от неутралитета на Гърция. Щом българите бъдат по-многобройни, ще доизкарат националните си блянове.

Поради всички тези причини именно, гръцкият народ трябва да улесни настаняването на англо-френците в Солун и да им сътрудничи за преуспяването на благородния им идеал, следван от Съглашението: смазването на варварството.“

* * *

Ha 17 май телеграфират от Атина на в. „Тан“, че в време на свиждането на полковник Васич с крал Константин, последният заявил:

„Аз никога не съм престанал да считам Сърбия за съюзница на Гърция. Ние ще направим всичко, което е в ръката ни, за да улесним пренасянето на сръбските войски. Впрочем правителството ни сериозно се занимава с тоя въпрос заедно с пълномощните министри на Съглашението.“

Когато станало дума за Венизелос, кралят казал: „Признавам големите заслуги, направени от Венизелос на отечеството и съжалявам, че Съглашението не ни разбра.“

 

ВТОРА ГЛАВА

СЛЕД ЗАВЗИМАНЕТО НА РУПЕЛ

Възбуждението на френския печат. – Скулудис заявява в Камарата, че Източна Македония не била застрашена. – Нотата от юни; иска се демобилизация на гръцката армия, гаранции за сигурността на Източната армия и вътрешни свободи, които могли да се осигурят чрез смяна на правителството, немедленото разпускане на Камарата, насрочването на нови избори и отстраняването на някои чиновници. – Нотата била приета от гръцкото правителство. – Скулудис излиза в оставка и бива заместен със Заимис. – Енергичните мерки на съюзниците. –Блокадата на Гърция и откъсването на Пелопонез. – Новото министерство и венизелистите. – Изборната борба и агитациите на Венизелос. – Войнишките Лиги. – Пожар в Татои. – Печатът на Съглашението в пълна услуга на венизелизма. – В края на юли венизелистите печелят почва.– Венизелос продължава агитациите си. – На 14 септември идва на власт кабинетът Калугеропулос. – Венезелистки войски шумно заминават за фронта. – Съзаклятие против Венизелос. – Нови предложения на Съглашението за намесата на Гърция. – И гунаристи се обявяват за привърженици на Съглашението. – Преследването на венизелистите. – Прокламацията на временното правителство. – Силата на венизелизма в края на септември. – Отговорът на солунския комитет за народна отбрана до Венизелос и Кундуриотис. – На 5 октомври идва на власт кабинетът Ламброс. – Силата на революционната армия се увеличава. – Нотата на френския вицеадмирал Дартиж-дю-Фурне от 16 ноември. – Декемврийските събития. – Ролята на венизелистите. – През декември Венизелос звявява от името на временното правителство, че Гърция се намира във война с Германия и България. - Силата на венизелистката армия.

 

Завзимането на Рупел от нашите войски, което стана на 26 май, внесе голямо възбуждение във френския печат. Дипломатите на Съглашението стават особено нетърпеливи.

„Журнал де Деба“ (от 4 юни 1916 год.) пише: „В началото на тая седмица, гръцкият министър на войната съобщи на войските, че, в недалечно време, те може да бъдат повикани да се бият. (Следва пасаж, заличен от цензурата) Ние не можем да изоставим на страна тези увещания, както и фактите, които ги придружават. Явно е, че трябва да вземем инициатива. Ако още веднъж оставим неприятеля да ни изпревари, ще провалим цялата си източна политика и, в голяма степен ще компрометираме общите резултати от войната. (Следва пасаж, заличен от цензурата). Времето за палиативи е минало. Константин I наруши ангажиментите, които беше поел към силите-покровителки. Той превърна в монархия, по пруски образец, конституционната монархия, установена с договор. В едно сензационно интервю той се похвали, че може да разтуря Камарата колкото пъти иска, без да държи сметка за волята на народа. От независима Гърция той направи едно подчинено на Германската империя кралство, управлявано без контрол и със своеволия.“ (Следва пасаж, заличен от цензурата).

Авторът на статията препоръчва да се постъпи спрямо Гърция, както през 1843 година, и привежда инструкциите, дадени на пълномощните министри на Англия и Франция в гръцката столица.

Същият език държи и „Тан“.Тоя вестник, в броя си от 6 юни, пише: „През последните месеци делата на Скулудис и неговите колеги са пропити с явна враждебност. (Следва пасаж, заличен от цензурата). Цeлият гръцки печат се държи предизвикателно спрямо Съглашението.“

Прeз юни, при откриването на гръцката Камара, Скулудис държал рeч, в която заявил, че германо-българското нашествие в Източна Македония преследвало чисто военни цели и че не застрашавало нито целостта, нито интересите на страната.

Според сведения от Солун, с дата 19 юни, заповедта за демобилизация на гръцката армия се отнасяла само до наборите от стара Гърция. Шесте набора от нова Гърция си оставали въоръжени.

* * *

На 21 юни пълномощните министри на Франция и Англия подали една нота до гръцкото правителство, приподписана и от представителя на руското императорско правителство. В тази нота се казвало, че, по заповед на правителствата си, представителите на силите-гарантки на Гърция заявявали, какво те не искали от Гърция да напусне неутралитета си, а настоявали за пълна демобилизация на гръцката армия, за да се гарантирали на гръцкия народ спокойствието и мира. Те изказвали съмнение в лоялния неутралитет на Гърция, която явно фаворизирала действията на някои чужденци, открито работящи, за да заблуждават общественото мнение в страната.

Вън от това, в нотата се добавяло, че навлизането в Гърция на български войскови части, завзимането на Рупелския проход и други стратегически пунктове, при съдействието на гръцкия кабинет, съставлявали за съюзните войски нова угроза и затова тритe велики сили искали гаранции и настоявали да се вземат немедлени мерки.

По-нататък в нотата се казвало, че гръцката конституция била незачитана, общото гласоподаване – спъвано, Камарата – разтурена за втори път, в срок по малък от една година, избирателите – свикани през време на самата мобилизация; цялата страна била подложена на потисничество. Силите не само имали право, но и дълг да протестират против едно подобно нарушение на свободите на гръцкия народ, с пазенето на които те били натоварени. (1)

Вследствие на всичко това, силите-гарантки искали немедленото приложение на следните мерки:

1) Действителна и пълна демобилизация на гръцката армия, която, в най-късо време, да бъде поставена в мирновременното си състояние;

2) Правителството да бъде заменено с един временен кабинет без политически нюанс; кабинет, който да дава нужните гаранции за лоялното прилагане на благосклонния неутралитет, който Гърция се е задължила да спазва спрямо съюзните сили, както и за искренността на едно национално консултиране;

3) Немедлено разпускане на Камарата и насрочване на нови избори;

4) В съгласие със силите-покровителки, да се заместят някои чиновници от полицията, чието поведение било вредно за мирните граждани и държавите от Съглашението.

Нотата била подписана от Гиймен, Елиот и Демидов.

* * *

При подаването на нотата, една англо-френска ескадра, под началството на френския контра-адмирал Моро, заедно с транспортни параходи, натоварени с войски, се явила във водите на Фалирон и Пирея.

Гръцкото правителство приело исканията на съюзниците. На 22 юни Скулудис излезнал в оставка. Образуван бил кабинетът на Заимис, който обещал да изпълни всички искания на Великите сили.

На 29 юни била дадена заповед за обща демобилизация на гръцката армия, която била разпусната на 31 юли, вместо на 31 август, поради нови постъпки на английския пълномощен министър.

Оставало да се разпусне Камарата и да се чака изборът на нова камара, в която Венизелос да има мнозинство.

* * *

Силите-покровителки, за да заставят гръцкото правителство да приеме подадената нота, си послужили със засилването на блокадата на гръцките брегове, откъсването на гръцката армия, интернирана в Пелопонез, и заплашвания, че ще бомбардират Атина, ако исканията им не бъдат приети.

Вследствие блокадата ва гръцките брегове, животът в страната бил съвсем замрял. Това положение ясно се илюстрира от следното описание на кореспондента на „Илюстрасион“ и в. „Сюис Либерал“, Роберт Воше, който, през месец април, посетил Пирейското пристанище:

„В цялото пристанище владее гробна тишина. Слънцето е пекнало с всичките си лъчи. Пирея, като че спи. Няма лодки, които да пренасят стоки, както в друго време. Няма мауни, които да се движат насам-нататък, вършейки крайбрежна служба. Няма я гръцката флота, която обикновено беше хвърлила котва при казармите. Изчезнала беше и флотилията на германските параходи, забегнали в гръцките води, при обявяването на войната.

Нашият параход хвърля котва съвсем близо до митницата, без някой да се погрижи за него. Многобройните лодкари, които, по-рано, като същински рояк скакалци, се нахвърляха върху нещастните пътници, оглушавайки ги със своите викове и блъскайки ги кой как може, само за да ги завлекат в лодките си, не се показват вече. Само един френски торпильор и един малък италиянски крайцер излизат от пристанището и отиват при флотата, хвърлила котва в дъното на залива Керацини, готова за всяка евентуалност. Никой не може да слезе на суша, без специално разрешение на контра-адмирала.“

В Коринт френски войници правили преглед на товарните вагони, предназначени за стара Гърция. Прегледът се извършвал с особена грижливост, за да не се пропуснели забранени оръжия в пратките за стара Гърция. Щом тренът преминавал Коринтския канал, навлизал в територията на стара Гърция, която се намирала под надзора на войските на Съглашението. Група френски офицери правили нов преглед на трена. Те преглеждали грижливо всички позволителни и връщали обратно офицерите-константинисти, които се опитвали да отпътуват за гръцката столица.

На 10 срещу 11 юни, през нощта, свалени били френски войски пред Каламаки и, минавайки покрай канала, стигнали до моста на железнопътната линии, дето се окопали, след като скъсали телеграфните и телефонни съобщения. По тоя начин константинистите, интернирани в Пелопонез, били съвсем откъснати от Атина.

* * *

Към средата на февруари „Таймс“ се научава от Атина, че блокадата започнала да се чувствува твърде силно. На човек се раздавало по 52 грама, хляб. Из атинските улици навсякъде се срещали голям брой просяци.

* * *

По повод свалянето на Скулудис, видният политически писател в „Еко де Пари“ (24 юни 1916 г.) Жан Хербет, пише:

„Режимът Скулудис беше една смешна декорация, а гунаристическата Камара – една група от тъмни фигуранти. Зад кулисите разни лица, добре прикрити, направляваха всичко.

Новото министерство Заимис трябва навън да пази неутралитет, благосклснен за съюзниците, а вътрe – честно да произведе редовни избори. С това ще се осигури успеха на венизелистката партия.“

От друга страна, атинският в. „Неа Имера“ разоблачава, че Венизелос посетил пълномощните министри на Съглашението и лично им продиктувал текста на нотата за демобилизация на гръцката армия. Вестникът добавя, че Венизелос бил казал, какво с едно министерство Заимис или министерство Гунарис, прикрития на краля, злото щяло да продължава да съществува в страната. Венизелос бил искал да се образува венизелистки кабинет, който да се наложи със сила или чрез избори.

Демобилизираните войници образували роялистични Лиги, които изпращали поздравителни телеграми до крал Константин. Тези Лиги били предназначени за борба с Венизелос и привържениците му.

* * *

Започва изборната борба.

Венизелос почва агитационните си речи и интервютата из вестниците.

На 4 юли, в една телеграма от Атина до „Журнал де Женев“ се казва:

„През миналата седмица, една делегация от търговци се представи на Венизелос, за да му изрази предаността си. Венизелос поблагодарил за изразените чувства и заявил, че, след разтурянето на Камарата, щял да изложи програмата си.

„Обвиняват ме, казал Венизелос, че съм бил революционер. Вярно е, че в Крит винаги съм бил с пушка в ръка. Сега, моята страна е потисната. Политическите ми противници експлоатират моите разногласия с короната за свои политически цели, които са от естество да хвърлят гръцкия народ в робство. Ако тоя тиранически режим не беше се провалил, ние без друго трябваше да прибегнем до крайни средства за извоюване на нашата свобода.“

Явилите се при Венизелос търговци устроили импозантна манифестация в чест на гръцкия държавник.“

На 4 юли Венизелос заявява на кореспондента на „Журнал“: „Нотата на Съглашението беше едно благодеяние за Гърция. С тази нота стана излишна една революция за възвръщане националните ни свободи.“

Кореснондентът запитал Венизелос дали неговата партия ще се бори във време на изборите при лозунга: „неутрална Гърция“, или тоя за „намеса на страната на Съглашението“.

Венизелос отговорил: „Аз няма да сложа въпроса ребром. Избирателите идват от окопите, дето са стояли цели девет месеца. Може ли да им се каже: Облечете шинелите и хайде наново отидете в окопите!

Аз ще им кажа: Всички вие, които се бихте на два пъти против турчина и българина, вековните ви неприятели от край време, приемате ли да бъдете съюзници на тези неприятели? Вие, които винаги сте били защищавани, поддържани и гарантирани от съюзниците, като свободен народ, искате ли да бъдете техни неприятели?

Някои казват: „Венизелос значи войната!“ Аз отговарям: „Връщането ми на власт означава минаването на Гърция на страната на Съглашението.“

* * *

Изборната борба разделя цяла Гърция на два непримирими лагера. На едната страна стоял Венизелос, а на другата – Гунарис с гунаристи, ралисти, драгумисти и скулудисти – всички антилиберали.

В-к „Кирикс“, орган на Венизелос, по това време, пише, че образуването на войнишки Лиги е национално престъпление, което трябва да изпълни с тъга душата на всеки грък.

През юли в кралския дворец Татои избухва пожар, който се отдавал на венизелистите.

Целият печат в държавите от Съглашението взима решително страната на венизелизма.

Френският публицист Пол Луи пише в „Ревю Бльо“ от 15-22 юли:

„Гъркът има двама вековни неприятели: турчинът и българинът. Едно време, турчинът беше най-много мразен. Историята от няколко века насам обяснява тази омраза. Днес българинът заема първо място в гръцките антипатии, защото народните маси в Гърция, които са доста интелигентни, знаят добре, че цар Фердинанд желае да си отмъсти за неуспеха през 1913 година и да завземе Кавала и Солун дори. Тези народни маси с мъка биха се съгласили, щото дипломацията им да отстъпи Кавала, срещу големи земи в Мала Азия.

Германия и Австрия са съюзници на Турция и България. Риболовецът от Коринтския залив, рудокопачът от Лориум и овчарят от Тайгет, които са избиратели, никак не разбират как техният господар може да бъде приятел на приятелите на техните неприятели. Венизелос посочи българската опасност, както и германската, която се крие в българската.“

В края на юли положението в страната назрява. Венизелистите печелят почва. Много политически лица, стоящи до тогава на страна от борбата, минали към Венизелос. Между тези лица бил и Драгумис, бивш гръцки пълномощен министър в Петроград.

В границите на стара Гърция венизелистката партия разчитала да спечели 60 % от гласовете.

Венизелос чакал обнародването на указа, с който се разтуря Камарата, и, след това, да тръгнело агитация в стара и нова Гърция.

Черквата била в пълна услуга на краля и против Венизелос.

Венизелос обнародва редица статии във в. „Кирикс“, в които се застъпва за една намеса на Гърция във войната, на страната на Съглашението.

В края на август пред къщата на Венизелос се явила една делегация от 150 души, като представители на разни работнически организации и други търговски и работнически синдикати. Представителите се обърнали към Венизелос със следните думи:

„Днес отечеството ни преживява по-големи опасности от тия през 1909 година. Идваме при Вас, който един път ни спасихте, за да ни кажете какво трябва да правим.“

Венизелос отговорил: „Един път ни остава за спасение: да се подслоним в обятията на Съглашението. Конституцията ни дава правото да проявим волята си. Нека организираме една манифестация, за да разберат управниците, че гръцкият народ не е умрял и че не желае да умре.“

Българското настъпление оттатък Битоля внася една по-голяма оживеност в изборната кампания на кралството.

На 14 септември кабинетът Заимис излезнал в оставка. Новият кабинет бил образуван от Калогеропулос, бивш член от кабинета Теотокис.

В края на септември един полк от венизелистките войски, преди да замине за фронта, дефилирал из солунските улици. Генерал Зимбракакис сърадвал войниците, които, според генерала, трябвало да се гордеят, че отивали да изгонят неприятеля от родната земя.

Пак по това време, бива открито някакво съзаклятие срещу живота на Венизелос.

И държавите от лагера на Съглашението не стоят със скръстени ръце. Атинският в. „Кери“ съобщава, че по това време Съглашението предлагало на Гърция да се намеси във войната на негова страна, при следните условия:

Гръцката армия – сухопътна и морска – да се намеси с целия си състав, като направи десант в Порто Лагос, Деде Агач и други места на българска и турска Тракия. Срещу това, Съглашението давало на Гърция 800 милиона в заем и нужните военни материали. Държавите от Съглашението щели да повторят пред гръцкото правителство декларациите си за даване компенсации на Гърция от българска Тракия и малоазиятското крайбрежие, заедно с остров Кипър. Само въпросът за Цариград оставал открит.

По това време гунаристите Стратос и Шлиман съставили нова политическа партия за намесата на Гърция на страната на Съглашението. Венизелистите, както и атинските кръгове на Съглашението, виждали в това дело на гунаристите една изборна мистификация.

В края на септември министър-председателят и военен министър Калсгеропулос решил да преследва всички офицери, подофицери и войници, които са се присъединили към революционното движение на Венизелос.

* * *

На 30 септември парижкият в. „Еко де Пари“ обнародва една телеграма от Атина, в която се съобщава, че официалният вестник на временното правителство обнародвал следната прокламация до гръцкия народ:

„Граждани! Горчивата чаша е препълнена. Унижението надмина всяка граница. Една политика, причините на която не искаме да разглеждаме, предизвика в продължение на една и половина година такива народни нещастия, че онзи, който би сравнил тогавашна Гърция със сегашната, би се усъмнил дали това е една и съща държава.

Короната, вслушвайки се в лоши съвети, следва една политика, чрез която Гърция, като се отдалечава от традиционните си приятели, търси да влезе в съприкосновение с вековните си неприятели.

Резултатите от тази политика са: вътре в страната – нарушения на конституцията и вътрешно разлагане, а вън от нея – изолиране и презрение.

Около себе си имаме умраза, а вътре у нас – анархия.

Нашите традиционни приятели и покровителките на Гърция вземат предпазителни мерки на гръцка територия и ни смятат за неприятели.

Нашите вековни неприятели окупират земите ни.

След като оставихме да бъдат победени нашите съюзници – сърбите, ние подпомогнахме българите да възтържествуват.

Ние попречихме на първите да минат през наша територия, за да се явят срещу общия неприятел, а отворихме пътя на последния, за да улесним възтържествуването му.

Гръцката армия, победоносна през 1912 и 1913 години, напусна без бой спечелените преди три години области.

Рупел и Кавала са завзети. Гръцкото население бяга пред завоевателите. Гръцкото знаме е заменено с това на българския цар. Гръцката армия получава заповед да присъствува, като ням свидетел на това разпъване на нацията.

Гръцките първенци са отведени от българите в неизвестни места. Комитите са свободни да действуват, както си искат.

Елинизмът в Македония е изкоренен.

От всички краища на Македония прииждат бежанци, а гръцката армия, унижена, се завежда в Германия.“

* * *

В края на септември гръцките колонии в странство пак свикват конгрес, бюрото на който изпраща поздрави на Венизелос.

Според в. „Патрис“ от 1 октомври, в редовете на революционното движение се числили: адмирал Кундуриотис, генералите Зимбракакис, Параскевопулос, Ковакас, Лапитиотис, двама полковници, 13 подполковници, 28 майори, 67 капитани, 89 поручици, 74 подпоручици и 11 морски офицери. Всичко 58 висши офицери и 249 низши.

* * *

Парижкият в. „Голоа“ от 1 октомври обнародва текста на отговора на Солунския комитет за народна отбрана до Венизелос и Кундуриотис:

„Комитетът за народна отбрана, като се научи за телеграмата, с която ни съобщавате за съставянето на временното правителство, от името на македонския народ и армията на народната отбрана, се присъединява към решението на критския народ и заявява, че признава временното правителство и го моли да продължи благородната си задача за спасяване нацията на страната на силите от Съглашението с всички средства, които се окажат необходими.

Комитетът за народната отбрана, горд, че е взел инициатива за едно решение, което се налагаше от положението, щастлив се счита, като вижда начело на свещеното дело великия гръцки гражданин, който уголеми двойно земите на Гърция и покри последната със слава, както и храбрия адмирал, който осигури победата на отечеството, във време на Балканските войни.

Комитетът за народната отбрана очаква заповедите и инструкциите на временното прааителство. Той благопожелава, щото Бог, покровител на Гърция, да ви дава сила, за да реализирате задачата, с която сте се нагърбили, като има пълно доверие във вашата смелост и далновидност, за да заличите безчестието, което понастоящем черни държавата. По такъв начин, отечеството ще бъде прославено, спасението на народа – осигурено и народното наследство – възвърнато.

Да живее народа! Да живее временното правителство!“

След това критските власти били поканени да се отнасят за всичко до временното правителство на Венизелос, вместо до атинското на крал Константин.

* * *

На 5 октомври пада кабинетът Калогеропулос и бива заместен с кабинета Ламброс.

На 7 октомври в Солун се очаквали нови войски за армията на временното правителство. Между тези войски 72 души били от атинския гарнизон, от които 20 души от кралската гвардия и други 80 офицери и 70 подофицери.

На 12 октомври агенцията „Райтер“ съобщава, че началникът на френската флота подал ултиматум до гръцкото правителство, за да му били предадени -броненосците „Георгиос“, „Аверов“ и „Килкиш“, както и железнопътната линия Пирея–Лариса.

На 22 октомври Венизелос заявил на кореспондента на „Матен“, че революционната армия разполагала с 4 пехотни дивизии и една морска дивизия.

Според друго едно съобщение на временното правителство на Венизелос, от 24 октомври, към армията на казаното правителство се присъединили хиляда офицери и подофицери.

* * *

На 15 ноември френският вицеадмирал Дартиж дю Фурне, главнокомандуващ на съюзните морски сили в Средиземно море, подал нота до гръцкото правителство, в която казвал, че с предаването на Рупелското укрепление и на Кавала в ръцете на българите нарушавало се равновесието на силите в Балканите, като се давало надмощие на неприятелите на Съглашението. За да се запази равновесието, вицеадмиралът искал от гръцкото правителство да му предаде 13 полски батареи с по хиляда снаряда на оръдие, 16 планински батареи, 40 хиляди манлихерови пушки с по 220 патрона на пушка, 140 картечници, заедно с патроните им, и 50 камиона.

Според достоверни сведения, почерпени от едно официозно гръцко издание (2), френският вицеадмирал искал повече военни материали от тия, паднали в български и германски ръце: българи и германци са взели 25 000 пушки, а съюзниците – 24 130 пушки; в Серско-Драмско са останали 39 картечници, до като съюзниците са взели 46 картечници; ние сме взели 12 планински оръдия, а съюзниците – 20; полски оръдия, взети от нас – 8, а от съюзниците – 28; тежки оръдия (без дула), останали у нас, 26, а в съюзнишки ръце – 29, от които 20 нови и скорострелни. Към тях трябва да се прибави цялата артилерия на леката гръцка флота, възлизаща на 22 оръдия; леката крепостна артилерия, взета от нас – 78 оръдия, а от съюзниците – 30. Покрай тези оръдия съюзниците взели 84 оръдия от леката ескадра.

* * *

Интересно е да се изложат малко по-подробно, някои данни в свръзка с паметния в отношенията на гърци и френци 1 декември 1916 година, защото този ден е един от особено критическите дни, когато се е проляла кръв между двете страни.

Още от началото на кризата, за всички познавачи на гръцките работи било ясно, че френците, благодарение на флотата си, винаги си остават господари на съществуването на страната. Но никой не допускал, че ще се прибегне до явно вмешателство във вътрешните работи на Гърция. (3)

Гръцкото правителство категорически отказало да предаде на френския вицеадмирал исканите оръжия и муниции, като предупредило, че ще станат нежелателни инциденти, ако се прибегне до въоръжена сила от френска страна. Въпреки тоя отговор на гръцкото правителство, Дартиж дю Фурне заповядал да бъдат предприети военни операции, чийто обектив било окупирането на стратегическите пунктове в околностите на Атина, както и на казармите, военните складове и фабриките за муниции. С тези мерки гръцката столица сериозно се застрашавала и явно било, че френците искали да извършат насилие над Гръцкото кралство.

Няколко дни преди 1 декември, аероплани от съюзната флота летели с часове над празния площад, дeтo е построен кралският дворец. Също и автомобили със съюзни офицери в тях правили редовни разузнавания около казармите на Стадиума и други важни в стратегическо отношение пунктове; приготовлявали топографически карти, на които с разни цветове били нанесени обществените сгради в Атина. Кралският дворец бил отбелязан със същия цвят, както казармите. Имало подробни планове за направляване стрелбата на флотата и за ръководството на военните действия дори в самия град Атина.

На 1 декември, сутринта, около три хиляди добре въоръжени френски войници били стоварени в Пирея и, разделени на три колони, те потеглили към гръцката столица. Всички гръцки предни постове, срещнати от френските войски, били пленявани. Барутното депо и инженерните казарми паднали във френски ръце. В 10 часът, сутринта, един малък гръцки пост, който се оттеглял от барутното депо, бил нападнат от френците с пушечни изстрели. В 11 часът и 15 минути, подобно нападение било извършено и срещу едно друго гръцко отделение, от към обсерваторията. На хълма, дето се издига старият паметник на Филопапос, 70 гръцки войници били обградени от три френски дружини и не могли да се отбраняват. Там паднали убити четири гръцки войници и били ранени пет души. 400 френски войници завзели барутното депо, близо до гробищата, и обградили един гръцки пост от пет души. Друг гръцки пост от 70 души също така бил ненадейно нападнат и трябвало да се брани с атака на нож. Той успял да пръсне по-голямата част от неприятелските сили. 180 души от френските войници се затворили в барутното депо, дето останали до края на деня.

Открит бил огън и между френските отделения, разположени при Запейон, и гръцките постове пред кралския дворец, които били снабдени с едно планинско оръдие.

Към два часът, след обяд, дворцовият комендант забелязал, че една френска дружина излизала от Запейон и настъпвала към двореца, който е разположен наблизо. Комендантът дал заповед да се даде един изстрел срещу настъпващите френски дружини. Френците също така отговорили с огън. Почнало се редовно сражение.

Наскоро огънят престанал. Само оръдията от военните параходи на съюзната флота продължавали да стрелят чак до 7 часът, вечерта, срещу кралския дворец и източната част на града. Повредени били много къщи. Имало доста граждани убити.

След това, постигнато било споразумение между гръцкия крал и пълномощните министри на Съглашението. (4). Съгласно това споразумение, съюзните войски се оттеглили на параходите си, а гръцкото правителство отстъпило шест полски батареи на вицеадмирал Дартиж дю Фурне.

Гръцката кавалерия придружила оттеглящите се френски войници чак до Пирея, за да били запазени последните от възбудената тълпа.

Във време на френското нападение, венизелистите от Атина се опитали да предизвикате смут в града, като стреляли от прозорците и балконите на къщите срещу войниците, надяйки се, че по тоя начин ще успеят да всеят паника между населението.

На 2 декември усилията на венизелистито станали още по-отчаяни. Смутителите били пръснати под план в 64 пункта из по-главните части на града. И през тоя ден, венизелистите стреляли от прозорците и балконите срещу патрулите и минувачите. Имало много ранени. Чак към 9 часът, вечерта, смутителите били изловени и редът възстановен. Когато задържаните лица били прекарвани из улиците, тълпата ги освирквала и замервала с камъне.

В Атина венизелистите разполагали с повече от 35 хиляди пушки и с милиони патрони, скрити във венизелистките къщи. Повечето от задържаните лица се числили към англо-френската полиция в Атина, която, още от 1 януари 1916 година, действувала в гръцката столица съвсем открито и без всякакво разрешение. Тя арестувала гръцки граждани и ги задържала в свои специални постове. Местните власти, поради близкото присъствие на съюзната флота, не били в състояние да се съпротивяват на това.

Само в къщата на Венизелос били намерени 15 гранати, 6 пушки система „Гра“, 40 манлихерови пушки, 20 маузерови, 6000 патрона, 2500 револверни патрона, 35 маузерови револвери, 6 броунинга, 18 Голт, 15 динамитни пакети, 100 динамитни капсули и 37 метра фитил.

През време на сраженията на 1 декември, гърците изгубили 4 офицери и 26 войници убити и 4 офицери и 51 войници ранени, без жертвите, дадени в града.

* * *

В края на октомври Кюстенджа пада в наши ръцe, а в края на ноември изгубваме Битоля.

Според едно съобщение от Атина до „Пти Журнал“ от 2 декември, Венизелос счел, че тоя момент е благоприятен, за да обнародва от името на временното правителство една прокламация, в която заявявал, че то се намира във война с Германия и България.

„Тан4 от 5 декември съобщава, че в Солун продължавали да прииждат нови гръцки войници, с цел да се присъединят към армията на временното правителство. Тази армия броила 6000 души само на фронта. Други 20 хиляди били готови да се присъединят, а 40 хиляди чакали в островите, за да бъдат прехвърлени в Македония.

Към 10 декември в Солун били устроени шумни тържества с венизелистките войски, които заминавали за фронта.

 

ТРЕТА ГЛАВА

ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА 1917 ГОДИНА

Новият ултиматум от 9 януари. – Поздравляването на съюзните знамена. – Интернирането на гръцката армия в Пелопонез. – Блокадата продължава. – Страхът на Съглашението от Гърция не е изчезнал. – Кореспонденцията на генерал Кобуе с министър-председателя Ламброс. – Анкетата на френския депутат Луи де Шапеделен: Източната армия, застрашена в тил. – Силата на епистратите. – В началото на май, конгресът на гръцките колонии в чужбина обявява крал Константин за свален от престола. – Венизелос върху деятелността на временното правителство, – Задачата на Венизелос: да засили Македонския фронт с една 300 хилядна армия. – Венизелистката армия. – Френските надежди и действителността. – Подозренията към константинистите. – Венизелизмът се разширява в островите Занте и Кефалония. – Съпротивата на константинистите. – Обиски в и около Атина. – Венизелистите и англо-френската подкрепа. – Френският печат иска да се вземат енергични мерки. – Венизелос не искал да създава нова държава, а желаел Гърция да отива със Съглашението, за да били набити германците и българите! – На 6 май, на един митинг в Солун, крал Константин бил обявен за свален от престола. – В Атина преследват офицерите-константинисти. Венизелизмът печели почва в Тесалия. – Солунското духовенство благославя новото правителство. – Нападението във Фалирон. – Нов заговор против Венизелос. – Атинските манифестации на 12 юни. – Около тесалийската реколта.

 

През 1917 година гръцката криза влиза в решителна фаза.

На 9 януари пълномощните министри на Англия, Русия, Франция и Италия подали нов ултиматум до гръцкото правителство. Условията на ултиматума били изпълнени. Задържаните венизелисти били освободени и поискана била прошка за декемврийските събития.

На 10 януари се състояла церемонията с поздравляването на съюзните френски, английски и италиянски знамена. Френският печат проявил неописуема радост от нанесената в Атина победа.

На 21 януари съобщават от Атина на „Таймс“, че вторият артилерийски планински полк заминал за Коринт. На другия ден трябвало да отпътува 13-я полк. Военната комисия надзиравала превоза и всяко движение на армията. Всяко оръдие и всяка ракла се преглеждали най-грижливо преди и след пристигането им в Коринт и Патрас. Същата проверка се правила и на пехотните части, преди и след пристигането им.

Интернираните войски трябвало да бъдат разпределени в разни центрове на Пелопонез. Съгласно плановете на военната комисия, съюзни офицери оставали в Пелопонез, за да бдят да не би гръцките войски да напуснат посочените им лагери.

Изобщо, казва кореспондентът на меродавния английски вестник, начинът, по който бидоха изпълнени клаузите на първия ултиматум, се счита за доста задоволителен.

През февруари гръцките войски от гарнизона в Корфу били препратени в Пелопонез, концентрационния лагер на гръцката армия. Модерните оръдия, били предадени на френците още през декември. Оставали само няколко стари Крупови оръдия. Френски торпильори придружавали гръцките войски, за да проверят дали войскитe наистина ще бъдат стоварени в Пелопонез. Когато войскитe заминавали от Корфу, викали „Да живee краля!“, който вик бил подеман от населението. През това време тежката артилерия на френската марина давала изстрели в залива на Корфу, в отговор на виковетe „Да живee Константин!“

* * *

Въпреки тържественитe обещания на силитe-покровителки за вдигането на блокадата, уморяването на страната с глад продължило чак до 20 юни. Никакви параходи с храни не се пропускали. Редица дни не е имало никакъв хляб за населението. Всеки ден могли да се наброят случаи от гладна смърт.

В края на януари гладът взел големи размepи. В Патрас избухнали безредици между гладуващето население.

Вследствие на това непоносимо положение, генерал Сарай, към средата на февруари, обещал да смекчи блокадата.

Френцитe очаквали, че крал Константин, като разтури Лигите на офицеритe и на епистратитe (5), ще се съгласи, щото и войскитe да бъдат пренесени в Пелопонез.

* * *

Какво е било настроението в политическите кръгове на Съглашението в първите месеци на 1917 година, по отношение на гръцките работи, ясно се вижда от една кореспонденция на Ал. Лондър, атински кореспондент на „Пти Журнал“. Тази кореспонденция била изпратена на вестника още през февруари, но била забранена от френската цензура и могла да бъде обнародвана едвам в края на април.

„Гръцкият Генерален щаб, казва се в тази кореспонденция, готви война срещу Съглашението. Неговите планове са големи. Той сътрудничи с Германия за разгромяването на солунската армия. Тези планове имат за цел да предизвикат въоръжената намеса на Гърция в избрания от Германия момент. Проектира се, щото Гърция да хвърли на крак една 60 хилядна добре въоръжена армия и да нападне в тил солунската армия, за да я откъсне от продоволствената й база.

Полковете от редовната гръцка армия, оръдията и военните материали бавно се пренасят в Пелопонез, под надзора на френски офицери.

Началник-щаба, Дусманис, организира епистратите в Тесалия и Атина. Всичко това се върши тайно, бързо и мълчаливо. За всеки окръг се държи отделен списък на привържениците на Генералния щаб. Офицерите, предназначени да вземат участие в тази акция, познават поименно лицата, които са предназначени да образуват ротите, дружините и полковете. Тези тайни войници се занимават с мирновременните си занятия. Те са: риболовци, земеделци и търговци.

Въпреки всички ултиматуми на държавите от Съглашението, около 140 хиляди пушки остават изгубени. Тези пушки са изпокрити в малки складове из разни провинциални краища. Покрай железнопътната линия Халки–Воло–Лариса има много и големи подземни складове с храни и муниции. Има сведения за един централен склад, дето са скрити всички съестни припаси, задигнати от Пирея. Тоя склад е житницата на армията-призрак.

В Атина тайната организация на Дусманис работи на участъци. Всеки офицер има отделен списък на своите люде. Достатъчно е да се изпрати един колоездач, за да се събере стадото и всичко това да не отнеме повече от три часа време.

Дусманис е предвидел и вдигането на изпратените от Съглашението в Пелопонез гръцки войски и оръдия. Ще кажете, че, ако се разруши моста на Коринтския канал, Пелопонез ще се превърне в остров и тогава оставените там войски и оръдия не ще могат да излязат. Но войските могат да минат по суша, защото каналът може да бъде затрупан с минни взривове. Дусманис бил взел всички мерки за това.

Органите на Съглашението могат да правят внезапни обиски. Благодарение на това, има шанс да се открие централния склад за продоволствието. Другите складове не могат да се открият. Невъзможно е да се претърси земята от Атина чак до Лариса. Невъзможно е да се постави по един френски войник зад всеки гръцки епистрат, съучастник в съзаклятието.

Народът, не е виновен за амбициите на Дусманис. Нека раздаваме брашно на гладното население и нека следим как се консомира брашното, от момента, когато излезе от парахода, до когато стигне до устата на потребителя. След това, смело и без колебание нека затворим Гърция.“

* * *

Също така много интересна е и кореспонденцията между генерал Кобуе, шеф на Комитета за упражняване съюзния военен контрол в Гърция, и гръцкия министър-председател, Ламброс, върху деятелността на гръцките комитаджии в неутралната зона. В тази кореспонденция, както тя е възпроизведена в „Таймс“, между друго, се казва:

„В края на месец февруари, генерал Кобуе се оплака, задето един жандармерийски офицер, на име. Караманолис, организирал чети и задето един френски патрул от сенегалци бил избит. Ламброс отговори, че нелегалните чети, които са извършили това дело, по всяка вероятност, били съставени от албанци и че това ставало в неутралната зона, над която кралската власт не упражнявала никакъв контрол.

Френският генерал изброява някои факти, в свръзка с образуването на нелегални чети, които използували монастирите, като казарми. В тия монастири били открити 312 пушки и 430 хиляди патрони.

В края на месец март, тези нелегални чети били нападнати от френците и в ръцете на френските войници паднало едно писмо на Сагияс, председател на Лигата на епистратите. В писмото се казвало, че разпускането на Лигата на епистратите е срам за Гърция.

На 1 април генерал Кобуе се оплаква, че някои офицери, които уж били изпратени в Пелопонез, активно вербували комитаджии. А, за да прикрият действията си, те заявили, че се занимават с организирането на един противореволюционен корпус. Върху книжата, с които си служили тия офицери личели марки с лика на крал Константин.

На 3 април министър-председателят Ламброс отговорил, че въпросните чети не съставлявали никакъв противореволюционен корпус. Всички посочени офицери се намирали в Пелопонез, а останалите лица, от които се оплаквал генерал Кобуе, били търговци.

Ламброс поискал да се направи анкета върху деятелността на четите и тази анкета да се извършела от гръцки офицери, при сътрудничеството на съюзниците. Френският генерал отхвърлил това предложение, заявявайки, че за всичките действия на въстаническите чети той държал отговорно гръцкото правителство.

Наскоро генерал Кобуе, от името на съюзниците, поискал от гръцкото правителство да отстрани от Атина някои гръцки офицери, между които били началникът на жандармерията и секретарят на дирекцията на полицията.“

* * *

Интересни са фактическите сведения и на френския депутат и член на Комисията за външните работи, Луи де Шапеделен. Ето тия сведения, както ги срещаме в „Пти Паризиен“ от 23 април:

„Известни са всички тайни складове с оръжия. Във всички малки селища в Тесалия се събират стражари и се групират по шест души наедно. Повечето от тези лица са привърженици на Константин. Между тях има и офицери.

Така че, в тила на Източната армия се събират войски и оръдия. С тези войски, на всеки момент, може да се образува една голяма сила. Френските власти бяха излъгани с превоза на оръдията за Пелопонез.

По-рано, в гръцките складове имаше 163 хиляди манлихерови пушки, които са истинският тип боеви пушки на гръцката армия. С тия пушки Гърция воюваше през двете Балкански войни В Пелопонез бяха пренесени само 60 хиляди манлихерки. В складовете са останали скрити 103 хиляди пушки. Тези складове са пръснати из разни краища на страната. Константинистите, за да заблудят контрольорите на Съглашението, прекарали в Пелопонез около 90 хиляди пушки, система „Гра“, продадени на Гърция от френското правителство, и 60 хиляди, маузерки, взети от турците, през време на Балканските войни.

Мъчно е да се борите с един скрит неприятел, който ви дебне из засада. Генерал Сарай се намира между българската армия и въстаниците на крал Константин. Последните едва ли ще предприемат някаква по-голяма акция, но те, сигурно, разполагат с всички средства, за да скъсат телеграфните и телефонни жици, да разрушат релсите, да вдигнат във въздуха мостовете, да нападнат из засада обозите, с една дума, да безпокоят тила на Източната армия и да събират сведения за неприятеля.

В цяла Гърция се организира една подробно планирана акция, насочена против Съглашението. Поддържа се смут в страната и се чака деня, когато ще бъде удобно да се нападне в тил експедиционния корпус на Съглашението, действуващ на македонския фронт.“

По-нататък френският депутат, без да иска, разкрива бъдещите планове на силите от Съглашението по отношение на Гърция. Той казва, че Съглашението трябвало да предаде на Венизелос цялата гръцка флота, която се намира на разположение на френските военни власти. С тази мярка временното правителство на Венизелос щяло да бъде улеснено, за да върши по-лесно полицейската служба по море и косвено щял да се подигне авторитетът на самия Венизелос.

По-нататък, Луи де Шапеделен предлага, щото неутралната зона и Тесалия да се окупират от венизелистки войски. Туй щяло да засили броя на привържениците на Венизелос; щяло да се засили движението против краля в Йонийските острови и Тесалия, щом местното население се осигури, че няма опасност да попадне под властта на краля.

* * *

Страхът на френците идвал главно от организацията на епистратите, които били подозирани, че се намират в тесни връзки с германския всенен аташе в Атина, Фалкенхаузен, и германските офицери Мюлер и Алфенслебен. Последните били подозирани за всеки свой излет до неутралната зона, вътрешността на страната, или крайбрежието. Епистратите се държали много шумно. Те правили манифестации, давали сигнали с ракети из улиците и живеели на широко.

Правени били много обиски, но винаги тези обиски оставали без резултат. Във военното училище „Евелпидес“ били намерени 75 хиляди патрони. Обаче, скритите пушки не могли да се намерят. Тези пушки били изпокрити в частните жилища на офицерите.

В края на април, атинският кореспондент на „Таймс“ телеграфира, че в Коринт непрекъснато ставали инциденти между френските войници, които вършили патрулна служба при канала, и гръцките войници. Последните арестували отделни френски моряци и цели патрули дори.

Всичко това не било от естество да сломи духа на верните на краля привърженици. Някои атински вестници искали връщането на гръцката армия от Пелопонез, за да се поотивопостави на едно нахлуване на венизелиститe, проектирано от временното правителство на Венизелос.

* * *

В първите дни на май, по внушение на меродавните кръгове във Франция, организирал се конгрес на гръцките колонии в чужбина. Френският печат вдигнал голям шум около тоя конгрес, като направил всички изводи в полза на борбата срещу крал Константин.

Конгресът се председателствувал от Триандафилидес и представлявал гръцките колонии в Европа, Африка и Америка. Имало представители и на малоазиатските гърци. Във взетите резолюции крал Константин бил държан отговорен пред гръцката нация и силите-покровителки на Гърция за всички последици, които щяла да предизвика личната му германофилска и противонародна политика; крал Константин и цялата му династия били прогласени за свалени от престола и лишени от всички права да царуват в Гърция. Конгресът намирал, че републиканският режим е единствено пригоден за националните традиции на гърците. От силите-покровителки се искало да не пречат на отделните гръцки провинции да се присъединяват към солунското правителство на Венизелос и да признаят гръцката република.

* * *

През един мартенски ден в 1917 година, кореспондентът Роберт Воше посетил в Солун шефа на временното гръцко правителство, Венизелос, и го запитал: „– Защо революцията не беше извършена в момента, когато гръцките войски, съгласно Гръцко-сръбския договор, трябваше да се намерят срещу българите?“

Венизелос отговорил: „Тогава страната не беше назряла за революцията. Един държавен мъж не става революционер за 24 часа.

До последния момент ние се надявахме да останем в кръга на законността. Агентите на Централните сили изкусно пръснаха слуха, че осемстотин хиляди германци настъпвали срещу Солун. Кралят, който води две победоносни войни, се ползуваше с голям военен престиж в армията. Крал Константин виждаше победата в противния лагер, а не в тоя, дето ние вярваме да я намерим.

Ние скъсахме с Атина само след като изчерпахме всички легални средства за борба.

Ако аз запалех гражданската война, преди навлизането на българите в Македония, общественото мнение би ме държало отговорен за това нашествие. А туй би провалило моето движение.

Аз не можех да разчитам на една армия, чиито кадри бяха преданни на краля от сърце и душа. В нова Гърция, дето нямаше армия за съпротива, революцията успя.

Не беше възможно да се запали революцията и в Атина, защото един народ без оръжие не може нищо да направи срещу картечници и скорострелни оръдия. Да остана в Атина, значеше да оставя да пропадне движението, преди то още да има време да се появи. Днес барикадите на героите от Френската революция биха били безполезни. Времената се промениха.

До сега две пети от Гърция са се присъединили към народното правителство. Ако движението не се е разпростряло другаде, това не е наша грешка. Не искам за това да виня никого.

След намесата на Румъния във войната, като видях, че кралят, противно на това, което беше заявил на антуража си, отказва да върви със Съглашението, почувствувах, какво политиката на държавния глава беше германска политика, а не гръцка и добавих, че считам за свой дълг да се разбунтувам.

Заимис, който тогава беше министър-председател, биде натоварен от краля да започне преговори за напускането на неутралитета, за да може по тоя начин да се успокои общественото мнение в страната и да се уталожи възбуждението, което се проявяваше в част от армията.

За момент би помислил човек, че цяла Гърция, най-после, ще се хвърли в борбата срещу българите. Но тогава именно се получи телеграма от Вилхелм II до Константин, дето се казваше, че, до един месец, германски войски сигурно щели да прегазят Румъния и щели да хвърлят армията на Сарай в морето. Германският император искаше от своя зет да се съпротивлява още четири седмици на венизелистката политика. Десет дни едвам бяха изминали от когато кралят беше започнал преговорите със Съглашението. Веднага той скъса тези преговори и наново поде германофилската политика.

Заимис, който беше ядосан, за дето са го мамили, си подаде оставката. Адмирал Кундуриотис, генерал Данглис и аз (6), възмутени от дън душа за голямото вероломство на краля, решихме да вдигнем знамето на смута.

В началото нашата цел беше да отидем в местата, дето нямаше войски и дето населението беше с чисто либерални чувства. Ние подигнахме смут в Крит, Самос, Митилин, Хиос и Лимнос.

След това бяхме повикани от Комитета за народната отбрана, който беше образуван в Солун. Там, в Солун, ние отидохме да организираме националната армия, в тясно сътрудничество със съюзнишката военна власт.

В тоя именно момент аз поисках от силите на Съглашението да признаят официално временното правителство. Булоньската конференция отказа да признае временното правителство. С това ние ставахме едно просто революционно движение, към което не смееха вече да се присъединят колебливите люде, защото самите съюзници не ни признаваха официално. Те ни обещаваха подкрепата си само при едно условие, че движението няма да бъде антидинастическо.

Аз смятах от Солун да замина за Тесалия, Епир, Беломорските острови и Йонийско море. Населението в тези провинции и острови, с изключение на Корфу, който хранеше антилибералски тежнения, желаеше нашето пристигане там. По тоя начин на наша страна щяха да бъдат три пети от Гърция. Без съмнение, също и стара Гърция, виждайки, че ние сме поддържани от съюзниците, щеше да се присъедини към движението.

След инцидента в Катерин (7), Съглашението, за да не се скара с крал Константин, създаде една неутрална зона, като ни забрани достъпа в Тесалия и Епир. След това, не ни питайте защо движението нямаше вече по-нататъшно разширение.

След Римската конференция, водими вече от същите чувства за щадене на краля, от мене поискаха да напусна Сериго; наложиха ми една неутрална зона; молиха ме да спра движението. Аз изпълних всичко това, само за да не създавам затруднения на тия, на които исхах да дам скромна, ала ефикасна помощ.

Аз не исках да създам една нова държава, а да поставя силите на онази Гърция, която съчувствуваше на Съглашението, на разположение на съюзниците. В тоя момент, има едно само нещо, което е от значение: да се разбият германците и техните сподвижници българите. Съдбата на Гърция ще се реши след победата.

Вие ще заминете за нашия фронт. Ще видите какво правят войниците ни. Една дивизия е на първа линия и наскоро тя ще бъде засилена. Френската мисия при гръцката армия извърши превъзходни дела. Най-добрите елементи от нашите войски, произходящи от Митилин, Хиос, Самос, Крит и Цикладските острови, за сега се обучават и наскоро ще дадат превъзходни полкове. Щом пристигнат оръдия и снаряжение от Франция, тридесет и четири хиляди гръцки войници ще могат да заминат за фронта. Общата мобилизация, приготовленията за която са свършени, ще не позволи да имаме 60 хиляди души на крак, Когато терорът в стара Гърция престане, можем да се надяваме за образуването на още една нова дивизия – пета на брой.

А какви са войските на националното правителство, Вие ще можете сами да се убедите в това. Имали сте случай да следите военните действия в Дарданелите, Сърбия и Италия. Можете да направите сравнение.“

* * *

Главната задача на Венизелос, след идването му на власт, била да осигури мобилизацията на гръцката армия и да прати последната на Македонския фронт или, както се изразява френският кореспондент Роберг Воше, „да се засилят Вардарският и Струмският фронтове с 300 хиляди гърци, обучени по френски образец“.

Още когато българите се биеха с френците над Гевгели, една дружина гръцки евзони, като видели, че френците ще бъдат ударени в тил, нападнали българските войски.

В първите дни на май, Венизелос приел специалния пратеник на в. „Франс де Бордо“, Ед. Роже, и му казал същите думи, както на кореспондента Роберт Воше:

„Ще идете на фронта. Там ще видите делата на нашите войници. Една дивизия е на първа линия. Наскоро тя ще бъде засилена. Френската мисия при Солунската армия, под ръководството на генерал Жанен, извърши чудни дела. Най добрите ни войски са от Митилин, Хиос, Самос, Крит и Цикладските острови. Те са добре обучени и скоро от тях ще бъдат образувани презъзходни полкове. Щом се преустанови терорът в стара Гърция, надяваме се да образуваме една нова дивизия, която ще бъде пета на брой.“

В едно писмо от Солун до „Журнал де Женев“, с дата 31 януари, се казва:

„Една дивизия от 15 хиляди души, съставена от доброволци от Македония и стара Гърция, се намирала в Солун още преди пристигането на Венизелос. След пристигането на Венизелос, Крит дал една дивизия запасни, а островите Хиос, Митилин, Самос и Лемнос – още една дивизия. Три полка били пратени в Крит и други три – в останалит острови, за кадър на мобилизацията, която се бавила, поради липса на военни материяли.

През април се очаквало Гърция да има два корпуса от по три дивизии, сир. 60 хиляди души. Към тях трябва да се прибавят 27-то хиляди души от Солун и Македонския фронт, 15-те хиляди от Тесалия, или всичко 102 500 души. Вън от тези войски в Солун имало още 4500 души от критския жандармерийски корпус.“

В едно писмо от Вардарския фронт, с дата 20 март 1917 год., изпратено от Роберт Воше до княз Никола, се казва:

„... Дивизията, към която се числя, е на фронта от три месеца насам и се бие с неприятеля. Три други дивизии са попълнени и чакат френски военни материали, за да заемат мястото си на фронта. Никога армията ни не е познавала по-съвършена дисциплина.

Гръцкият войник винаги е оня превъзходен войник, който Ви е известен, особено когато го хвърлите срещу българина. Днес той се хвърля в боя без Вас.“

На 27 май генерал Сарай отишъл при Венизелос, за да му съобщи лично един рапорт, получен от началника на една гръцка дивизия. В тоя рапорт се казвало: „Операциите на гръцките войници от … полк, станали на 5 май по хълма, дето минава железнопътната линия през възвишенията на Хаджи Вари, и от ... гръцки полк, срещу Бомбардите (?), бяха водени с голяма бързина и радост. Капитаните Кондилис и Палидис приготвили атаките си грижливо и изкусно. Всички нападения били водени енергично. Офицери и войници си съперничили по храброст в нападението. Пристъпите били водени с ръчни бомби и на нож. С храбростта си гърците дадоха пълно удовлетворение и доказаха военната си храброст. Искам награждаването на капитаните Кондилис и Палидис.“

В първата половина на юли, чувствува се засилване на венизелисткото движение. Според сведения, на „Таймс“ от Атина, с дата 9 юли, само в един ден за Солун са заминали 57 офицери.

От друга страна, според сведения от антуража на крал Константин, до свалянето на краля, от 6 хиляди офицери в гръцката армия, едвам 300 души са минали на страната на Венизелос.

Венизелистките войски били обучавани от френската военна мисия при гръцката армия, под началството на генерал Жанен. Първите отряди, съставени от войници, свикани ог Македония, не оправдали надеждите на организаторите на революционното движение.

Според една солунска телеграма до в. „Тан“, от 2 април 1917 год., войските на временното правителство на Венизелос в боевете с българите дали 113 ранени, от които 6 офицери, и 59 души убити между които 3 офицери.

Според „Нир Ист“, венизелистките войски към 1 юни 1517 г., изгубили 9 офицери и 125 войници убити и 22 офицери и 400 войници ранени.

През средата на юли, общественото мнение във Франция очаквало една 200-300 хилядна гръцка армия, която да настъпи срещу българите и, след това, да се използуват гръцките железници, за да се избегне опасността от подводниците.

Сам висшият комисар на силите-покровителки в едно интервю с кореспондента на „Матен“ заявил, че очаква от Гърция да свика 15 дивизии с 200 хиляди бойци и 100 хиляди запасни.

На 3 май временното правителство обявило обща мобилизация на запасните в Крит. От тази мобилизация се очаквали 20 хиляди души.

* * *

Подозренията към константинистите били от различно естество. Необяснимо било за властите на съюзните държави защо се държат пет милиона килограма хляб в Тива. Константинистите били обвинявани, че разпространявали една брошура под надслов „Кайзерът“, написана в панегирически тон за възвеличаване на Вилхелм II; в Коринт били правени разкопки уж за разучване геологическите пластове, а в същност, според сведения на агентите на Съглашението, там бил изкопан един бунар, дълбок 18 метра и свършващ с някакви галерии, снабдени с мини. В планините, черквите, избите, гарите и др. имало изпокрити картечници, пушки и оръдия. Уж в Пелопонез били занасяни стари оръдия, вместо модерни. Много муниционни коли били пълни с камъне, вместо муниции. Много от стражарите в стара Гърция уж били преоблечени офицери. За да били запазени повече пушки, северно от Коринтския залив в цяла стара Гърция жандармерията била въоръжена с манлихерови пушки, вместо с пушки система „Гра“. Лигите на епистратите били преименувани и реорганизирани: Централната Лига станала „Национално Филантропическо Дружество“; друга една Лига – „Дружество на тримата йерарси“, а трета – „Спортно Дружество“. Агентите на Съглашението разправяли, че техните противници били издържани от сумите, които барон Шенк оставил на княгиня Ипсиланти, жена на дворцовия щалмайстер.

На 3 април „Журнал де Деба“ писал, че положението в Гърция било твърде лошо. Условията на съюзния ултиматум – не изпълнени, или зле изпълнени. Броят на изпратените в Пелопонез войници бил нищожен. Мнозина се връщали обратно в стара Гърция, облечени в цивилни дрехи. Войниците, изпращани от Тесалия в Пелопонез, слизали по разните станции и се губили в неизвестни направления. Жандармерията получавала фантастични подкрепления. Някъде тя била удесеторена.

* * *

Към средата на април, всички власти в островите Занте и Кефалония били изгонени и вместо тях назначени венизелисти.

Към втората половина на април, „Манчестер Гардиан“ писал: „Не се съмняваме, че Венизелос, при съдействието на съюзниците, наскоро ще бъде господар на цяла Гърция. Ние трябва да желаем такъв един резултат и да работим за неговото реализиране. Крал Константин не е само един деспот, а и един реакционен монарх, който е издигнал деспотизма над развалините на гръцката свобода.“

През април, в Каландри, при Атина, били открити оръжия и муниции.

На 21 април, панелинското дружество на председателите на 250 професионални сдружения и синдикати в Атина и Пирея свикало едно събрание и гласувало редица резолюции, в които се протестирало най-енергично против проектираната амнистия на венизелистите, както и против изгонването на ония гърци, които били обвинявани, че покровителствували германската пропаганда. В една от тези резолюции се казвало: „Тези мерки са истинско покушение срещу народния суверенитет. Те ще застрашат престола и ще възбудят народното негодуваме. Гърция желае да не се намесва във войната, разчитайки на справедливостта на силите, които трябва да се вслушат в гласа на истинските тълкуватели на елинските аспирации.“

Според „Тан“ от 30 април, в стара Гърция се завърнали от Пелопонез около 2500 гръцки войници и то все в 45 дневен отпуск. В страната били задържани пушки под разни предлози.

По-нататък, вестникът иска премахването на неутралната зона между „Нова Гърция“ и „Гърция на крал Константин“. Нямало вече смисъл от една подобна Гърция, дето били организирани нападения: срещу съюзните войски.

В края на юли, пак в Каландри, били открити скривници с 400 пушки и 28 500 патрони, предназначени за епистратите.

През първите дни на август в Атина и Беоция било обявено военно положение, защото константинистите ставали застрашителни.

В първите дни на май, в една атинска къща били намерени 12 хиляди пакета с манлихерови патрона, 40 военни костюма, пушки и щикове. Обиските продължавали. 60 офицери от атинския гарнизон държали събрание във военния клуб, на което било решено да се извикат в столицата всички офицери. Една делегация от офицерите отишла в двореца, дето княз Андрей ги отклонил от намеренията им.

Петдесет мобилизирани депутати от партията на Венизелос не могли да получат разрешение да отидат в избирателните си околии. Тези мерки накарали Венизелос да се въздържа от изборите заедно с цялата си партия и да съветва избирателите си да не гласуват.

Министър Драгумис направил една декларация, според която сръбските и англо-френските войски, които биха били отблъснати на гръцка територия, щели да бъдат обезоръжени от евзоните и интернирани.

Но тъкмо в тоя момент, когато Гърция уж била на път да се вслуша в съветите на Германия, в Атина пристигнали френецът Дени Кошен и англичанинът лорд Киченер, за да припомнят на Гърция влиянието, което географията упражнява върху историята.

* * *

На 4 май един талантлив парижки публицист ето как очертава политическото положение:

„Гръцката проблема не представлява вече такава непосредствена опасност, както на времето, когато дворецът разполагаше с една армия, снабдена с муниции и с подкрепата на флотата. Днес Гърция не може да пакости вече. Обаче, недопустимо е, щото ние да запазваме гръцката опасност в нашия тил. Недопустимо е да се оставим вечно на интригите на краля и да не отмъщаваме за нанесените обиди.

В Гърция се е създало едно нетърпимо положение за нашето достойнство и сигурността на нашите интереси, както и за средиземноморската политика на Франция. Веднаж за винаги трябва да се ликвидира с гръцката проблема, като се държи сметка за волята на народа, чието желание са извикани да изпълнят държавите от Съглашението.“

В първите дни на май, Венизелос приел специалния солунски пратеник на в. „Франс де Бордо“, Ед. Роже, и, след като му припомнил причините, поради които се отделил от краля, добавил:

„Аз не съм искал да създавам нова държава, а желая да поставя на разположение на съюзниците силите на тази Гърция, която спмпатизира на Съглашението. Само едно нещо е важно в настоящия момент: да се набият германците и техните съюзници българите. Съдбата на Гърция ще се реши след войната.“

* * *

На 6 май, в Солун, на площада „Беяз Куле“, бил свикан голям митинг, на който присъствували 40 хиляди души. На тоя митинг крал Константин и династията му били обявени за свалени от престола.

Произнесени били много речи. Тълпата акламирала Венизелос и временното правителство. Магазините били затворени. Разни делегации на занаятчийските сдружения и синдикатите обикаляли из улиците с музика и знамена начело. Митингът бил председателствуван от солунския кмет. Свалянето на династията било искано с викове: „Да живее републиката!“ Тълпата се явила пред къщата на Венизелос, за да го акламира. Из града били разлепени афиши, с които се поздравлявала народната борба.

На 7 май вестниците съобщават, че кабинетът на Ламброс паднал от власт и бил заместен със Заимис.

На 12 май в Атина била дадена заповед за отстраняването на 40 офицери константинисти, които били обвинявани в германофилски чувства. На 7 души между тях било заповядано от Заимис да отпътуват за Пелопонез в срок от 43 часа. Офицерите се съвещавали дали да се подчинят на тази заповед или не.

На 19 май лондонската англо-елинска Лига съобщава, че движението в Тесалия се засилвало. През последните избори в Гърция, на 13 юни 1915 год., в Тесалия били избрани 26 депутати – всички венизелисти. От 119 офицери, родом от Тесалия и служили в гръцката армия, 93 души се присъединили към Венизелос. Около 250 офицери и 1500 доброволци минали през неутралната зона. Шефовете на разни синдикати в Тесалия били арестувани от кралските власти и хвърлени в затвора във Воло.

В края на май, в Солун била организирана грамадна процесия, в която взели участие 23 епископи, с митри на главите и жезли в ръцете си. Тези епископи отишли в черквата „Св. София“, за да благословят гръцкото национално правителство.

Островитe Занте. Итаки, Кефалония и други се присъединили към солунското национално правителство. Намиращитe се там кралски власти били свалени. Стара Гърция, благодарение на неутралната зона, останала незасегната.

* * *

На 30 май, при брега на Фалирон, били нападнати с кама двама английски поручици. Тази случка рисува какви големи размери е взело възбуждението на гръцките народни маси. По тоя повод, английският представител в Атина, сър Елиот, имал дълги конференции с гръцкия министър-председател Заимис.

Към края на май, агенцията „Хавас“ разгласява една телеграма от Солун за някакъв нов заговор против Венизелос. Тоя заговор уж бил открит от гръцката полиция, при съдействието на френскитe полицейски власти. Един от съзаклятницитe, Ламбропулос, бил издал другаритe си. Арестувани били осем души, между тях един фелдфебел от кралската жандармерия, на име Димопулос, който изявил желание да постжпи в френската армия. Атентаторът, който, според френската версия, щял да извърши покушението, трябвало да се облече в свещенически дрехи. Арестуванитe, според френскитe сведения, били признали, че образували тайно дружество за убиването на Венизелос. Дадени били пари на съзаклятницитe и, ако убийството ycпялo, обещани им били още 100 хиляди драхми.

На 12 юни в Атина станали големи манифестации. Ето как ги предава „Таймс“:

„600–700 манифестанти, придружени от 60 полицейски агенти, облечени в униформа и заедно с оръжието си, обиколиха главните улици на столицата. Пред Британската легация, дето пребиваваха френските и британските власти, бяха произнесени обидни думи и викове.

След тоза манифестантите отидоха пред редакциите на благоприятните за съюза вестници, като „Патрис“, „Естиа“, „Етнос“ и „Неон Ясти“ (трябва да се касае за венизелисткия в. „Астир“, защото „Неон Асти“ беше орган на Гунарис и „Кирикс“. Всички прозорци на редакциите бидоха изпочупени. Бяха причинени и други вреди. Особено усърдие показваха агентите на тайната полиция.

Нападателите хвърляха камъни в редакцията на в. „Неа Елас“ и стреляха с резолвери срещу прозорците.“

Към края на юни се очаквало прибирането на тесалийската реколта, която щяла да бъде реквизирана от кралските власти. Очаквало се да се приберат 115 хиляди тона храни. По тоя начин могло да се осигури продоволствието на кралските войски в Пелопонез и да се упражни натиск върху гладуващето венизелистко население в островите.

 

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

АБДИКАЦИЯТА НА КРАЛ КОНСТАНТИН

Мисията на Жонар. – Пристигането на Жонар в Гърция. – Съвещанията на Жонар и първите мерки. – Стоварването на войски в Коринт и срещите със Заимис. – Исканията на Жонар. – Настроението в Атина. – Нова среща между Жонар и Заимис. – Подаването на ултиматума за абдикацията на крал Константи. – Заимис при краля. – Съмеен съвет. – Коронен съвет. – Съвещания и решение.

 

Лондонската конференция на силите от Съглашението, която се състояла на 23 и 29 май, била свикана, между другото, за да се занимае и с положението в Гърция. В заседанията на тази конференция взел участие и френският сенатор Жонар, бивш френски министър на външните работи от кабинета Бриян, през 1913 година, и бивш губернатор на Алжир. Същият бил предвиждан за длъжността висш комисар на силите-покровителки в Гърция.

Задачата, която силите от Съглашението искали да възложат на Жонар, се състояла в следването на една енергична и същевременно благоразумна политика, за да се покаже на константиновска Гърция, че търпението на съюзниците има граници и да се попречило, щото реколтата от Тесалия да не може да навреди на очакваните последствия от блокадата. Част от тази реколта искали да дадат на новите земи в Македония, които, поради слабото производство, не могли сами да се изхранят. А тези грижи за новите македонски земи произлизали главно от там, че политическата база на действие на венизелизма се намирала в Солун и Македония, благодарение присъствието на експедиционните войски на Източната армия.

Франция била най-ярката привърженица на венизелисткото движение в Гърция и застъпница на една енергична политика спрямо константиновска Гърция.

Във време на Лондонската конференция, френското правителство поддържало следната теза по гръцкия въпрос. До когато крал Константин и семейството му остават в Атина, съюзниците ще бъдат лъгани. Има едно средство да се възстанови единството в Гърция: да се свали династията и по тоя начин ще се изпълнят желанията на гърците, които са на страната на националното правителство на Венизелос, най-здравата опора за политиката на Съглашението в тази държава.

Русия поддържала съвсем противна теза: тя не искала да се вземат насилнически мерки спрямо династията. Тя била против вмешателство във вътрешните работи на Гърция.

Англия искала да работи за обединяването на Гърция, но енергично се противопоставяла на всяка промяна на режима в страната.

Вследствие на тия противоположни становища на силите-покровителки, разискванията били твърде оживени и единодушие могло да се постигне само след редица взаимни отстъпки.

На Жонар били дадени широки пълномощия, с които той трябвало да избягва да си служи. В случай че събитията предизвикали отстраняването от престола на крал Константин, короната трябвало да се даде на втория син на краля, княз Александър, който, в очите на съюзниците, изглеждал по-отговарящ, за да се приспособи към новия режим, отколкото самия крал.

Всъщност, в основата на непримиримата политика на Съглашението спрямо Гърция и особено на френската политика, чийто изразител се явявал висшият комисар Жонар, се криели разни други, по-дълбоки причини: отстраняване на всяка опасност за Източната армия, действуваща на Солунския фронт; туряне ръка върху тесалийската реколта, която била и една гаранция за съюзническата армия, застрашена в продоволствието си от подводниците, действуващи в Средиземно море; впрягане на гръцката армия в кървавата борба на страната на Съглашението, като с това се облекчат усилията на Солунския експедиционен ксрпус и се намалят грижите с полицейските мерки около гръцкото крайбрежие и във вътрешността на страната; с поставянето на Венизелос за фактически господар в Атина, блокадата ставала излишна, параходите на Съглашението, употребявани за тази цел, се освобождавали; германските параходи, забягнали в гръцките пристанища, щели да могат да се използуват за продоволствието на Източната армия; вдигал се един кошмар от съзаклятничеството на Константинова Гърция в тила на Източната армия и др.

* * *

На 4 юни Жонар стигнал на остров Саламин, дето имал разговор с пълномощните министри на  Англия, Русия, Франция и Италия в Атина. Тогава той ще можал да говори с гръцкия министър-председател, Заимис. Последният имал разговор само с френския депутат Давид, който придружавал висшия ксмисар. Този е първият разговор, в който се засегнала „сериозността на положението“. Френският депутат разправял, че силите-покровителки мислили само върху едно нещо: да възстановят единството на разпокъсана Гърция. Те хранили неизменни приятелски чувства към тази страна, „без да искат да увредят в нещо конституцията или династията“. Давид добавял, че трите велики сили имали пълно доверие в Заимис и се надявали, че той ше бъде готов да ръководи работите на правителството и за напред. В края на разговора, на Заимис било съобщено, че Жонар желаел да се срещне с него, след завръщането си от Солун.

В същия дух говорил и Гиймен, френският пълномощен министър в Атина. В един разговор със Заимис, той казал, че правителствата на трите велики сили напълно споделяли гледището на Гърция по въпроса за тесалийската реколта.

Напразно Заимис предлагал част от реколтата за нуждите на Източната армия, само за да може да предотврати окупацията на Тесалия.

Френците имали други намерения, които се илюстрират от следните думи на парижкия в. „Матен“ от 2 юни: „Нашите интереси, пише вестникът, в свръзка с новата тесалийска реколта, с не само в приятелското ни поведение към венизелистка Гърция, а и в чисто военната страна на въпроса, с оглед към продоволствието на Източната армия.“

* * *

Жонар и Гиймен скрили характера на мисията си. В Атина, обаче, се знаело, че Лойд Джордж и Рибо, при последната си среща, разисквали върху детронирането или най-малко временното отстраняване на крал Константин от престола, макар че влиятелните политически кръгове в Англия, както и в Италия, решително не одобрявали тези планове.

След това, Жонар заминал за Солун, дето, на 8 юни, имал продължителни беседи с генерал Сарай, Венизелос, Роберт де Били, френския пълномощен министър при венизелисткото правителство, и генерал Зимбракакис. В събота Жонар се завърнал обратно в Саламин, а в неделя, на 10 юни пристигнал в пирейското пристанище на френския бронаносец „Жюстис“.

В залива Керацини, при Саламин, стояли големите френски броненосци: „Ла Репюблик“, „Ла Демокраси“, „Ла Верите“, „Ла Жюстис“, с насочени срещу брега оръдия. Покрай тия броненосци, в Коринтския залив дошли да хвърлят котва и параходите „Валдек Русо“ и „Льо Жюриен де ла Гравьер“. Друг военен параход, „Латуш Тревил“, кръстосвал във водите на Коринтския залив. Също и крайцерът „Брюикс“ бил хвърлил котва в Пирея. Артилеристите били отворили захлупалките на оръдията и били готови за всяка евентуалност. Цялата тази флота била снабдена със страшна артилерия.

В събота вечерта станало известно, че една силна френска ескадра с много войски кръстосвала в Коринтския залив и че в неделя сутринта били стоварени войски при Итеа. (8) Съобщавало се още, че през предидущите дни, намиращата се, при Керацини средиземноморска съюзна ескадра била засилена с нови единици.

В неделя, на 10 юни, Жонар, веднага след пристигането си в Пирея, поканил министър-председателя Заимис да го посети на парахода „Жюстис“. Към шест часът, вечерта, Заимис отишъл при висшия комисар. Последният, в разговора си бил крайно предупредителен, но същевременно и крайно рошителен в исканията си.

Той давал уверения, че трите сили покровителки искали една велика, силна и напълно независима Гърция и затова именно желаели да възстановят единството й „Силите, добавял Жонар, по никой начин не искат да турят ръка върху конституцията, или върху династията“. Те преговаряли върху личността на крал Кснстантин и резултатът от разменяваните мисли щял да бъде съобщен на Заимис веднага, щом Жонар получи очакваните телеграми. Той говорил с „голяма симпатия“ за краля, с когото имал случай да се запознае в качеството си на представител на Франция, при погребението на покойния крал Георги I.

По тоя случай, министър-председателят Заимис не пропуснал да протестира, за дето особата на държавния глава ставала предмет на разискване в разменяваните мисли между „силите-покровителки“.

За момент, Жонар поискал писмено, щото Гърция да допусне засилването на съюзните войски в Коринтския провлак, както и окупирането на някои градове в Тесалия, „за да има с това възможност да се упражнява контрол върху прибирането на реколтата“. Министър-председателят не се възпротивил на това искане, макар че то противоречило на даваните от по-рано уверения от страна на френския пълномощен министър в Атина, Гиймен, който заявявал, какво гръцките предложения са приети от трите велики сили и че всяка опасност за окупирането на Тесалия от страна на съюзниците била отстранена.

По-нататък, Жонар изразил желанието на Великите сили да пристъпят към закупването на тесалийската реколта и организирането контрол за осигуряване равномерното продоволствуване на всички гръцки провинции.

По-нататък, висшият комисар съобщил, че, предвид на събитията, станали след 1915 година, Великите сили се виждали принудени да искат по-пълни гаранции за сигурността на Източната армия, възстановяване единството на кралството и прилагане конституцията, съгласно нейния дух и истина.

Жонар говорил и за отстраняването на някои гръцки политически лица, като Гунарис, бивш министър-председател и водител на мнозинството в Камарата, началник-щаба Дусманис, заместника на началник-щаба Метаксас и други. Заимис отговорил, че той не може да прибегне до една такава мярка, защото гръцката конституция изрично забранява екстернирането на гръцки граждани в чужбина. При това, той обяснил до колко взимането на една подобна мярка е слабо обосновано. По-нататък Жонар не настоявал върху искането си. Той не пропуснал да изкаже пред Заимис доверието на Великите сили, като казал, че ако той, Заимис, оставал на своя пост, с това се искало да се покаже, че той е единственият способен държавник, за да възстанови единството в страната. Силите, добавил Жонар, зачитат волята на гръцкия народ да остане неутрален и не желаят, срещу никаква цена, да вмъкнат Гърция в Световната война, или пък да се месят във вътрешната й политика. На много пъти те са обещавали това тържествено. Обаче, за да се успокоели духовете и за да се възстановяло единството, Жонар искал веднага да се помилват венизелистите, които, след първи декември, били обвинявани в престъпления за висша измяна и организиране смутове и, след ултиматума от 31 декември 1916 година, били пуснати на свобода. Искала се амнистия за всички лица, които взели участие в смута.

Висшият комисар апелирал към патриотизма на Заимис, щото делото туй дело да се извърши по мирен начин.

На края, на Заимис било съобщено, че съюзнишки военни постове щели да организират контрола на Коринтския провлак и че на негово разположение била оставена съюзна въоръжена сила, за да осигури, в случай на нужда, поддържането на реда в Атина.

Върху първото искане на силите Заимис заявил, че няма какво да отговаря, защото всички лица, замесени в събитията от 1 декември, след ултиматума от 31 декември, били пуснати на свобода По-нататък, Заимис изтъкнал пред Жонар, че големият брой владици, духовници, депутати, съдии, административни чиновници, офицери, подофицери и войници, задържани от солунския триумвират на Венизелос, генерал Данглис и адмирал Кундуриотис, защото останали верни на клетвата си и не се разбунтували, гниели в затворитe от дълги месеци насам, макар че гръцкото правителство не веднъж е искало освобождението им. Това освобождение било обещано, срещу освобождението на венизелистите, което отдавна било изпълнено. Впрочем и силите-покровителки чрез своите пълномощни министри в Атина, при подаването на ултиматума от 31 декември 1916 година, тържествено обещали, че и Венизелос ще освободи всички задържани лица, веднага след приемането на ултиматума.

Що се отнася до даването на обща амнистия, Заимис отговорил, че тоя въпрос щял да бъде проучен.

* * *

След разговора си с Жонар, шефът на правителството, схващайки положението, разпоредил да се афишира из улиците едно официално съобщение, в което се казвало, че Великите сили никак нямали намерение да засягат правата на Гърция, нито конституционния режим в страната, а, напротив, искали да създадат една силна и независима Гърция.

Широкото общество посрещнало индиферентно известието за сваляне френски войски в Коринтския залив и навлизането в Тесалия на една съюзнишка колона. Германофилите се безпокоили за дето били скъсани съобщенията с интернираната в Пелопонез армия. Епистратите се събирали в разни кафенета на града и оживено разисквали върху мерките, които трябвало да се вземат, вследствие на новосъздаденото положение.

Привечер, чувствувала се една натегнатост в положението. Венизелистите били крайно изплашени. Те, спомняйки си за кланетата през декември, започнали да се барикадират в къщите си.

В понеделник сутринта, на 11 юни, в девет часът, министър-председателят отново отишъл да се срещне с Жонар.

В града всички прекарали нощта при голямо безпокойство. Носили се слухове, че е предстояще подаването на някакъв ултиматум с крайни искания. Още от рано сутринта започнали да се събират люде на групи, които постоянно се увеличавали. Водили се оживени разговори върху положението. Правителството и Заимис били критикувани, за дето отстъпвали пред новите искания на силите. Имало опасност от безредици.

Към девет часът сутринта, когато Заимис отивал при Жонар, обнародвана била следната официална декларация:

„Според официални известия, всички слухове за нови по-големи искания на силите, предявени към министър-председателя, са безосновни. Министър-председателят, във вчерашния си разговор с представителите на трите сили-покровителки, не е можал да долови никаква опасност нито за независимостта на страната, нито за династията, нито пък за формата на управлението. Напротив, висшият комисар изрично подчертал желанието на Великите сили да видят Гърция велика, силна и напълно независима. Ето защо гръцкият народ трябва да остане с пълно доверие към своя крал и правителство, както и с убеждение, че той ще осигури неговите усилия, като пази миролюбиво поведение.“

* * *

Вторият разговор на Заимис траял около един час. В 11 1/2 часът, министър-председателят се завърнал от Пирея и веднага отишъл в двореца. В тоя си разговор Жонар, без много заобикалки, предал на министър-председателя един ултиматума от страна на трите сили-покровителки, които искали абдикацията на крал Константин, защото нарушил гарантираната от Великите сили конституция. От краля се искало, щото той, в съгласие с трите велики сили, да си избере един наслодник, като се отстрани кандидатурата на диодоха, който не давал всички гаранции, вследствие на германофилските си чувства. Даден бил двадесет и четири часов срок, за да се приемат условията на ултиматума. Срокът изтичал на другия ден, на пладне. Жонар се заканвал, че, ако условията на ултиматума не били приети, щял да даде заповед на флотата да обстрелва града и да стовари войски за окупирането на Гърция.

Заимис, от своя страна, признал безкористността на Франция, Великобритания и Русия, но казал на висшия комисар, че по въпроса за абдикацията ще може да бъде взето решение от краля, само след като бъде свикан коронен съвет, съставен от бившите министър-председатели. Заимис заявил, че той лично бил наклонен да съветва държавния глава да отстъпи пред исканията на Великите сили.

Историята се повтаряше, както много пъти това е ставало с печалната съдба на балканските народи. През 1863 година, когато първият английски министър, лорд Палмерстон, оповести свалянето от гръцкия престол на крал Отон, бащата на Заимис биде натоварен да съобщи на баварския княз, че трябва да напусне Гърция. Изглежда, че такава е била съдбата на държавниците Заимис: да свалят короните от главите на гръцките крале.

* * *

Заимис, още с влизането си при краля, предал ултиматума на силите. От първите думи, които кралят разменил с министър-председателя, разбрал, че всяка съпротива е безполезна.

Положението не беше както на първи декември, цяла флотилия от транспортни параходи, натоварени с войски, беше хвърлила котва пред Пирея. Войскови колони настъпваха през Тесалия и евентуално можаха да продължат настъплението си към Атина. Крал Константин чувствуваше, че всяка съпротива е безполезна.

Ауденцията на Заимис траяла само четвърт час. Веднага след това била дадена заповед да се свика коронен съвет. А преди него се състоял семеен съвет, на който присъствували: кралица София, диодохът Георги, князете Александър и Павел и князете Никола и Андрей. В тоя семеен съвет крал Константин изложил положението, в което се намира Гърция, както то е създадено от Съглашението, и заявил, че единственото спасение остава в абдикацията, макар и за известно време.

Диодохът посрещнал съвсем хладнокръвно това съобщение.

Крал Константин се обърнал към княз Александър и му казал: „Силите-покровителки ми дадоха право да избера тебе или брата ти Павел за диодох. Аз натоварвам тебе, за да ме заместиш.“

При тия думи на краля, малкият княз започнал да плаче, като заявявал, че не се чувствува способен да се нагърби с такава отговорност и че не желае да остане сам в Атина. Баща му го поуспокоил, като го уверявал, че той ще отсъствува за кратко време и че формално той нямало да се откаже от престола. Крал Константин искал едно нещо от своя син: да продължи семейните традиции, за да се запази престола.

Някои разправят, че кралицата по никой начин не желаела да се откаже от престола. Тя заявявала, че ще повика народа да брани застрашения престол. Кралят уж побледнял, при тия думи, и добавил разгневено, че всяка съпротива би била лудост, която ще погуби династията.

* * *

След семейния съвет, кралят отишъл в кабинета си, дето го чакали бившите му сътрудници: бившите министър-председатели Скулудис, Калогеропулос, Ламброс и двама партийни водители. Димитракопулос и Стратос. След тях наскоро пристигнали Драгумис и Гунарис, възторжено акламирани от тълпата, натрупана пред двореца.

Коронният съвет продължил повече от два часа. Кралят заявил на членовете на коронния съвет, че е решен да приеме ултиматума на Великите сили и да напусне Гърция заедно с диодоха. Това щял да направи, защото нямало друг изход. Трябвало да се спаси Гърция от нови нещастия и да се избегне един конфликт с трите велики сили. Един такъв конфликт, добавял кралят, би бил в противоречие с политиката на неутралитета, следвана от Гърция, от избухването на Всеобщата война насам.

Кралят непоколебимо стоял на решението си, макар че почти всички членове на коронния съвет му навеждали разни аргументи, за да се противопостави на искането на Великите сили. Някои от присъствуващит дори били на мнение, че по-добре би било кралят да се остави да бъде пленен от войските на Великите сили, отколкото да отстъпи пред исканията им.

Заимис и останалите членове на кабинета заявили, че споделят гледището на своя господар. Те, макар и верни към краля и кралицата, както и към династията, обяснявали, че нямало друго средство за спасяването на Гърция от пълен погром.

Всички членове на съвета, един след друг, взели думата. Стратос и Димитракопулос възприели гледището на Заимис Калогеропулос, в началото, се колебаел, но отпосле и той възприел същото гледище. Гунарис се нахвърлил против Съглашението и заявил, че трябвало да се прибегне до съдействието на народа. Драгумис го подкрепил и добавил, че роялистите по-скоро щели да се бият до последна капка кръв, отколкото да предадат своя държавен глава на силите-покровителки. Осемдесет годишните старци Скулудис и Ламброс се произнесли за една съпротива до край. Скулудис със сълзи на очи молил краля да не напуска Гърция. Ала Константин настоявал на решението си, като благодарил с прочувствени думи на своите съветници за преданността им към неговата особа и династията.

Гледището на непримиримите членове в коронния съвет Гунарис, Драгумис, Ламброс, Димитракопулос, Калогеропулос и Скулудис най-добре било изразено със следните думи, казани в съвета: „Жонар ни заплашва с опасности и нещастия, ако Гърция отхвърли ултиматума. Но няма по-голяма опасност и по-страшни нещастия за нас от последиците, които ще настъпят в страната, в случай че приемем ултиматума на силите. Последните не удържаха нито едно от дадените обещания. Где е гаранцията, че абдикацията на краля ще спаси страната от по-тежки нещастия? Ако, след тази тежка жертва на краля и нацията, съюзните армии настъпят в стара Гърция, за да поставят Венизелос на власт със силата на щиковете си и насилят Гърция да обяви война на Централните сили, въпреки нейната воля и даваните до сега гаранции от страна на Съглашението, кой ще може да попречи на това? Де са гаранциите, че обещанията на Жонар, какво Венизелос не ще бъде докаран на власт, също ще бъдат удържани? Гърция, съвсем обезоръжена, не ще може да устои на войските и на флотите на съюзниците, които я окръжават от всички страни. Тогава дали не би било по-добре да загинем, отколкото да изгубим честта си, за което най-голямо доказателство служи готовността на краля да се самопожертвува?“

Само Заимис и Стратос се изказали за една по-малко остра политика.

Кралят останал неумолим. Той се ограничил само с това, че посочил по-нататъшната линия на поведение на Гърция, през Всеобщата война: да се пази неутралитет.

„Нямаме право, казал кралят, да се съмняваме в искреността на Жонар. Аз мисля, че моят дълг към отечеството ми налага тази жертва, с която ще предотвратя по-големи нещастия за страната и един конфликт с Великите сили.“

На края, кралят поискал от събраните при него политици да обещаят, че те ще направят всичко възможно, щото гръцкият народ спокойно да посрещне неговото решение, да не се наруши обществения ред и с това да се влоши и така застрашителното положение в Гърция.

Всички лица, които присъствували на коронния съвет, плачейки напуснали залата. Княз Александър, който учиствувал на съвета, казал още веднаж, че се счита неспособен да носи тежкия товар на кралството. И той не можал да задържи хълцанията си.

Ето при такава обстановка бил приет ултиматума на силите-покровителки за абдикацията на краля.

Фатално или по проста случайност, тази драма се разигравала в същия ден, в който последният византийски император, Константин Палеолог, паднал убит на цариградските крепости, когато турците навлизали в Цариград. Трагичният край на оня, който с гордост се титулуваше Константин XII Българоубиец, през краткото си петгодишно царуване, не можеше да бъде пожелаван в тази форма дори и от неговите неприятели.

Явно е, че ако Световната война се свърши при условия, които биха запазили позициите на Англия, Франция, Италия и Русия в гръцкото крайбрежие, Константин едва ли ще може да се върне в Гърция: Венизелизъмът ще остане по-силен от всякога и страната фактически ще бъде република, макар и с крал Александър начело.

Тук не искаме да упоменаваме за неизцеримата хроническа болест на бившия крал, която, в недалечно време, може да го повали в гроба и от неговото царуване да остане само един жалък спомен заедно с ужасите, които се вършеха по негова заповед при опожаряването на българскитe селища в Македония, във време на отстъплението на нашата непобедима армия, през паметната 1913 година.

 

ПЕТА ГЛАВА

КРАЛ КОНСТАНТИН НАПУСКА ГЪРЦИЯ

Гръцкият неутралитет нарушен. – Закани и обещания.– В Атина: мерки за успокояване войската и населението. – Манифестации на константинистите и епистратите. – В двореца и наоколо. – Предаността на офицерството. – Вестта за абдикацията и народът. - Отговорът на Гърция. – Тълпата пред двореца. – При краля и кралицата. – Преданността на маниотите. – Делегации на гражданството, офицерството и корпорациите. – Опити на краля да напусне двореца. – Прокламацията на краля. – Манифестът на Жонар. – Писмото на Жонар до Заимис. – Стоварването на войски в Пирея. – Жонар става нетърпелив. – Крал Константин с хитрост напуска двореца. – Крал Константин се прощава. – Последното писмо на крал Константин до Заимис. – Новият крал се прощава с баща си. – На път за пристанището Оропос. – Крал Константин се бои от подводниците. – Последното сбогуване. – Кралските параходи заминават.

 

С налагането на ултиматума на силите-покровителки, гръцкият неутралитет биваше основно нарушен. Впрочем, тоя неутралитет биде нарушен още със свалянето на войски на Съглашението в Солун и с окупирането на гръцките острови. Това е в явно противоречие с конституцията на гръцката държава. Спорец гръцката конституция, без обнародването на особен закон, забранява се присъствието на чужди войски на гръцка територия.

От друга страна, силите-покровителки си запазили преголеми права да се месят във вътрешните работи на страната. Те искали да се обяви обща демобилизация на армията, да се разтури Камарата и да се поставят под контрол всички клонове на администрацията. Вън от това, те турнали ръка и върху флотата. Повече от шест месеца страната била държана под блокада. Силите-покровителки настоявали, щото цялата армия и военните материали да се пренесат в Пелопонез, за „да нямало опасност за сигурността на армията на генерал Сарай“. Всичко това показва до колко лъжливи били обещанията за нефаворизиране венизелисткото движение и запазването на гръцкия неутралитет. Гърция понесе всичко и не можа да запази неутралитета си. В неутралитета Гърция е виждала гаранцията за запазване гръцките въоръжени сили, предвид на пълното с неизвестност бъдеще на променливите в политическо отношение Балкани. Абдикацията на крал Константин за Гърция означаваше една решителна стъпка за хвърлянето на гръцките въоръжени сили срещу България и Централните сили.

* * *

След това, започват заканите. Жонар, в един разговор с министър-председателя Заимис, казал: „Господин Заимис! Аз съм роден в Арас. Видях родния си град разрушен из основи, при обстрелването на тежката неприятелска артилерия. Не желая, щото и Вие да преживеете едно подобно зрелище във Вашето отечество. Пожелавам, щото това нещастие да отмине Гърция.“

На тази закана на Жонар, Заимис напомнил, че Гърция е неутрална държава.

Официалното съобщение на правителството, обнародвано сутринта, успокоило обществото за няколко часа. Обаче, връщането на Заимис, след разговора му с Жонар, и бързото свикване на коронния съвет отново засилили безпокойството в обществото.

През това време силите-покровителки разгласили чрез агенцията „Радио“ следното съобщение:

„Официално сме упълномощени да заявим, че, ако кризата, която днес Гърция преживява, бъде разрешена по мирен начин, силите-покровителки веднага ще пристъпят към снабдяването на страната със съестни продукти.

Блокадата ще бъде вдигната. Силите ще гарантират личната свобода и собствеността на всички гърци без разлика. Те не ще търпят никакви репресалии. Те ще оомислят при какви условия ще може да се даде обща амнистия.

Силите никак нямат намерение да принудят Гърция да напусне неутралитета си. Те искат само едно нещо: да възстановят единството на страната и затвърдяването на конституционното правителство. Те желаят само едно: щастието на Гърция, с която ги свързват стари връзки. Те разчитат на благоразумието на гръцкия народ и на любовта му към отечеството, както и на съдействието му да се възстанови една единна, силна и независима Гърция.

Ако, обаче, благородните и свободолюбиви намерения на силите не бъдат разбрани от гръцкия народ и се случи и най-малкия инцидент, тогава силите-покровителки ще се намесят с всички сили, с които разполагат. В такъв случай, Гърция ще бъде отговорна пред историята за всичко, което ще стане.“

* * *

Мерките, взети от правителството, жандармерията и полицията, увещанията на власти и политици да се пази спокойствие и замислените физиономии на всички лица, които излизали от двореца, не оставали никакво съмнение върху крайната сериозност на положението.

Засилени патрули обикаляли из улиците. Офицерите се събирали в казармите. Третият брат на краля, княз Андрей, отишъл в канцеларията на 1-я армейски корпус и имал дълъг разговор с началника на корпуса. По-после станало известно, че князът отишъл там по заповед на краля, за да предупреди пребиваващите в Атина офицери, че трябва да пазят пълно спокойствие и да се въздържат от всякакви действия.

Началникът на полицията повикал всички влиятелни лица на отделните градски части и ги заклел да пазят спокойствие. Същата молба отправил с един позив и председателят на студентското дружество.

Но, изобщо, възбуждението в града било твърде голямо. Всред вечерния здрач, константинистите, наредени в дълъг безконечен кортеж, се изкачвали към двореца, носейки ликовете на краля и кралицата, укичени с цветя и палми.

Кафенетата на епистратите в Акрополския квартал били празни. Всички тръгнали да организират манифестации.

Когато настъпила нощта, всички лампи из мрачните улици били изгасени. Тълпата продължавала мълчаливо да снове нагоре-надолу, като надавала викове против силите от Съглашението, освирквала съюзните дипломати и акламирала краля и кралицата. Всички камбани започнали да бият непрекъснато, за да викат народа да отиде в двореца. Евзоните от кралската гвардия, засилени с полиция, мъчно могли да задържат фанатиците, които искали да проникнат при краля.

* * *

Вътре в двореца, зад високите и добре осветлени прозорци, се виждали разни лица да минават всред светлината и да се движат бързо и непрекъснато.

Разни импровизирани оратори държали речи на събралото се множество народ, подканвайки го да нахлуе в двореца и със сила да попречи на заминаването на краля и кралицата.

Една делегация от епистрати с фрегатния капитан Мавромихалис начело отишла при краля, за да му заяви, че армията и народът му са предани. Кралят се ограничил да им отправи само няколко успокоителни думи.

Един прокурор, на име Ливиератос, обиколил кафенетата с цел да предизвика нови манифестации, но не успял в задачата си. Пред двореца оставали само около хиляда епистрати. Те стояли цяла нощ около двореца. Зората ги заварила там, изнурени и капнали от умора. Камбаните продължавали да бият.

В два часът след полунощ около две хиляди офицери-роялисти, събрани в Запейон, взели решение в смисъл, че те са готови да изпълнят кралската воля, каквато и да бъде тя.

* * *

Когато коронният съвет се свършил и бившите министър-председатели напуснали двореца, новината за абдикацията гръмотевично се разнесла из града. Вечерните вестници издали специални притурки за оповестяването на тази новина.

След това, станали известни и някои подробности от разговора на Заимис с Жонар, окупацията на Коринтския провлак от многобройни френски войски, развалянето на железнопътната линия между Пелопонез и Атина, засилването на съюзнишката флота при Керацини и заминаването на представителите на трите сили-покровителки.

Възбуждението у народа се засилвало всекичасно. Навсякъде из града се образували групи, дето се шушукало за абдикацията на краля.

* * *

След пладне, към 4 1/2 часът, се състоял Министерски съвет, под председателството на краля, който, въпреки настоятелните молби на министрите си, не отстъпвал от своето решение, което било категорично и окончателно.

Предстояло да се приготви отговорът до Великите сили. С тази задача бил натоварен Заимис. Проектът за тоя отговор трябвало да се одобри от краля и да се съобщи на висшия комисар на силите-покровителки. Когато Жонар получил проекта на нотата на Заимис, веднага заявил на правителствения делегат, че напълно одобрява тоя проект.

Текстът на нотата на Заимис гласял:

„Господин главни комисарю,

Франция, Великобритания и Русия с вчерашната Ви нота поискаха абдикацията на Н.В. крал Константин и посочването на негов наследник. Долуподписаният, министър-председател и министър на външните работи, чест имам да съобщя на Ваше Превъзходителство, че Негово Величество кралят, мислейки, както винаги, само за интересите на Гърция, реши да напусне с кралския принц страната и посочва за свой наследник княз Александър.

Заимис.“

Тази нота била връчена на Жонар в 9 1/2 часът сутринта.

* * *

Когато в града се пръснало печалното известие за решението на краля да абдикира, народът на големи тълпи продължавал да се влачи към кралския дворец. Всички били твърдо решени да попречат на заминаването на краля. Целият град бил потънал в дълбок траур. Всички камбани биели, като за погребението на умрял. Дворецът бил обкръжен от всички страни. Зрелището напомвало дните от боледуването на краля, когато народът се трупал в двореца, за да чака известия от лекарите.

В 11 часът сутринта, министър-председателят отишъл в двореца, за да присъствува на предаването на властта и полагането клетва за вярност към конституцията от страна на княз Александър. Тълпата освиркала Заимис, а колата на митрополита, който отивал да утешава краля и кралицата, била нападната и стъклата на вратите на колата били изпочупени.

Атина била пуста. Магазините и кафенетата били затворени. Всички били обзети от чувство на тягост и душевна мъка. Около двореца тълпата ставала застрашителна, въпреки увещанията на краля.

Към 4 часът след пладне, тълпата забелязала един автомобил, идещ от двореца. Автомобилът бил заставен да спре. В автомобила бил заел място генерал Генадис, началник на 1-я армейски корпус. Тълпата викала подире му: „Кажете на краля, че народът го моли да остане и да не ни напуска.“ Генералът искал да продължи пътя си, но не можал да успее и, след като почакал малко време, трябвало да се завърне обратно в двореца. Тълпата викала след него: „Да живее краля!“

Всички пътища за двореца били препълнени с люде. Само един вик се чувал: „Нема да го оставим да си отиде! Цяла нощ ще пазим!“

Колкото часовете повече минавали, толкова тълпата ставала по-гъста из улиците, които водили за двореца, от Стадиона за Константиновия площад. Тя не пропускала никого да излезе от двореца, или да отиде там. По всички лица била изписана голяма печал. Навсякъде владеело тъжно мълчание, прекъсвано с печални викове: „Няма да допуснем да си отидеш! Няма да те оставим!“

* * *

По едно време, дворът и площадът на двореца се изпълнили с народ. Всички искали да видят краля и кралицата. Многобройни депутации се вестявали при краля и го молили да оттегли решението си. Кралят им отговарял, като ги молел да бъдат спокойни и послушни.

Към полунощ, една депутация на маниотитe (9), начело с Д. Воиди Мавромихалис, се явила при краля за да го уведоми, че ще попречи на заминаването му и че маниотитe искали да се повери на тях надзора на двореца. Те мислили, че силитe покровителки искат насила да заставят краля да си замине. Кралят ги попитал дали обичат Гърция и че, ако я обичат, трябва да се подчинят.

Други делегации се втурвали в министерствата. Всички искали да говорят на Заимис, като се надявали, че той ще ycпее да придума краля да измени решението си. Заимис обещавал на лицата, които го посещават, че отстранението на краля ще бъде само временно. В декларацията си сам Жонар признавал, че, след войната, кралят отново ще бъде повикан да заеме своя престол. Иначе, въпреки съпротивата на народа, би последвало немедленото отстраняване на династията и прогласяването на републиката с Венизелос начело.

Макар никой да не се боял от едно евентуално обстрелване на столицата или от завзимането й от чужди войски, трябвало да се пази спокойствие. Само така могла да се предотврати военната окупация. Народът не трябвало да се безпокои, ако известен брой чужди войски бъдели стоварени в Пирея. Благоразумието и дисциплинираното поведение на народа, в края на краищата, би осигурило запазването на династията, би възвърнало благоденствието на страната и би възстановило единството на кралството, защото временното солунско правителство на Венизелос веднага щяло да бъде разпуснато.

Поради всичко това именно, правителството, съгласно изричното желание на краля, заклевало народа да преглътне голямата си печал в интереса на държавата, за да може да се запази династията и да се предотвратят по-големи нещастия за страната.

През това време, офицерите от атинския гарнизон изпратили една многобройна депутация до краля, за да му съобщят, че са на негово разположение и чакат заповедите му. Кралят отговорил на депутацията: „Вие знаете моето решение. Интересите на отечеството налагат, щото вие да се подчинявате на дисциплината, без разлика на граждански или военни лица. Всички, които обичат страната, така трябва да постъпват. Останете спокойни и бъдете предвидливи.“

Друга една делегация, съставена от председателите на всички корпорации в града, отишла при краля, за да го съветва да се противопостави на силите-покровителки, опрян върху своето право и непоколебимата преданост на народа си.

Кралят отговорил: „Господа, изхождайки от интересите на държавата, принуден съм да напусна страната. Народът трябва да има вяра в съветниците ми. Бог винаги ще бъде с нас и Гърция пак ще бъде честита.

Заклевам ви, господа, в името на Всевишния, да не оказвате никаква съпротива. Всяка съпротива от ваша страна би била крайно опасна за държавата. Ако аз, който съм роден и възпитан в Атина и съм грък до мозъка на костите си, се решавам да замина вън, от страната, това правя, разберете, само за да спася моя народ и отечеството си.

Моля ви, всеки един от вас да отиде при членовете на своето дружество и да обясни на тях и на гражданите, че е желателно да разпуснат събранията си, да бъдат спокойни и благоразумни, защото, в тоя момент, кралят изпълнява един свещен дълг.“

* * *

В един часът след полунощ, бившият министър-председател Скулудис бил забелязан да излиза от двореца. Той изглеждал твърде унил. Тълпата го видяла и започнала да вика подире му: „Няма да ни вземете краля!“ Скулудис се мъчил да успокоява възбудения народ.

Към 4 1/2 часът, рано сутринта, откъм един от малките входове на двореца се приближил един автомобил. Всички познали шофьора на краля и разбрали, че автомобилът е дошъл, за да вземе краля и кралското семейство, които по това време се явили на вратата на двореца. Евзоните, които пазили двореца, легнали на земята, за да покажат, че автомобилът, за да може да отпътува, трябва да мине през техните тела. Тълпата образувала жива стена, която било невъзможно да се премине. Кралят и кралското семейство трябвало да се оттеглят в двореца. Автомобилът бил заставен да се отстрани.

Кралското семейство останало будно чак до сутринта. Направени били два други опита да се напусне двореца, но и те останали безрезултатни. Тълпата не позволявала да се отвори която и да било врата. Мълчалива и твърдо решена, тя стояла по местата си. Народът не искал да допусне да се отстрани краля.

А кралят и семейството трябвало без друго да заминат още рано сутринта за Татои, лятната кралска резиденция. От Татои те трябвало да отпътуват за малкото пристанище Оропос и от там – за Италия и Швейцария. Предвид на поведението на тълпата, заминаването се отложило за след пладне.

Жонар отправило едно писмо до Заимис, в което настоявал, щото заминаването да не бъде отлагано.

* * *

Когато слънцето изгряло през тоя ден, лъчите му паднали върху същата тълпа, събрана около двореца.

Още към четири часът сутринта, държавният вестник в специално издание обнародвал следната прокламация на краля:

„Подчинявайки се на необходимостта и изпълнявайки един дълг към Гърция, за чието благо единствено съм мислил, напускам обичното ми отечество заедно с престолонаследника, като оставям на престола моя син Александър. Далеч от Гърция, кралицата и аз ще храним същата обич към гръцкия народ.

Моля всички да посрещнат моето решение със спокойствие и хладнокръвие и да имат пълна вяра в  Бога, чието милостиво благословение призовавам над нацията. А за да не отиде на пусто тази жертва за отечеството, заклевам ви всички, ако обичате Бога и отечеството си и, най-после, ако самия мен обичате, да не нарушавате реда и да се подчините, и най-малкото действие от ваша страна, дори ако то бъде продиктувано от благородни чувства, може да доведе до най-страшни нещастия.

В тази минута, най-голямото утешение за кралицата и за мене стои в обичта и преданността, която вие сте проявявали спрямо нас, в дни на щастие и нещастие.

Бог да пази Гърция!

Атина, 30 май 1917 год.

Константин.“

От друга страна, Жонар отправил до гръцкия народ един манифест, в който се казвало:

„Делегатът на Великите сили изпроси позволение от министър-председателя да стовари в Пирея известен брой съюзни войски, защото, по хигиенически съображения, беше невъзможно за по-дълго време да се държат на параходи люде заедно с животни. За тази цел биде избрано Пирейското пристанище, защото в него могат да се намерят храни и вода за пиене.“

А до самия Заимис било отправено от Жонар следното писмо, което било обнародвано и от вестниците:

„Искам да Ви изложа причините, поради които войските, оставени от правителството на мое разположение, не мога за по-дълго вроме да задържа на парахода. Принуден съм да ги стоваря на брега. След като прецених всички обстоятелства, дойдох до заключение, че трябва да изоставя плана за стоварването на войски в Елевзис или в Саламин. За тази цел най-пригодно място е Пирея. Надявам се, че нашите войски ще намерят там най-добри условия, за да прекарат нощта и да съберат нови сили и да могат утре да отпътуват за Македония, за да продължат борбата срещу вековните неприятели на Гърция, турци и българи.

Съгласно декларациите, които бяхте така любезен да ми дадете, нашите войници днес ще бъдат щастливи да влязат в братски връзки с гръцкото население. И когато те се завърнат в окопите си, при съзнанието, че с мир са работили за обединението на Гърция, уверен съм, че ще запазят от краткото си пребивание в славната земя на Атика най-мил спомен.

Приемете моля и пр.

Жонар.“

* * *

И наистина, към един часът след пладне, за всяка евентуалност, военните параходи „Ла Верите“ и „Дьо Брюикс“ взели позиция пред пирейското пристанище. Оръдията на тези морски чудовища били насочени срещу Атина. Флотилията на транспортните параходи се приближила до брега. Две параходчета „Канада“ и „Тимгад“, всред неописуема горещина, стоваряли войници на брега. (10)

След това, от стоварените войски се образували дружини, които с голяма бързина заминавали северно от Пирея, дето устройвали лагери. Картечници и планински оръдия заемали позиции по височините. Хидроплани с трицветни кокарди кръстосвали над града, а високо в синьото небе аероплани правили над Акропол големи кръгове.

Висшият комисар на силите-покровителки, Жонар, който дал уверение на Заимис, че на краля и семейството му ще се даде един английски крайцер, за да отпътуват за Италия, неочаквано съобщил на министър-председателя, какво присъствието на краля в Атина може да предизвика опасности и затова наложително било щото Техни Величества веднага да напуснат града. Ако кралят не се подчинил на това, Жонар заявявал, че войските, които имал на разположение, щели на сила да отстранят кралската двойка.

* * *

Дворцовата стража била засилена с една дружина евзони и няколко жандармерийски бригади. За да се избегнат инциденти, полковнико Михалакопулос, началник на военната полиция, измислил една военна хитоост, в каквито гръцкият ум винаги е плодовит, щом като силата е слаба или недостатъчна. Пръснал се слух, че кралят ще замине за Запейон и шумно била изпратена стража към това направление. Тълпата веднага побързала да се настани при входа, пазен от войниците, а, през това време, кралят и кралското семейство излезли пеша от двореца и минали през изпразнената улица „Херод Атикус“ и влезнали в големия парк на стария дворец, дето ги чакали автомобили.

Заминаването на краля станало в пет часът, след пладне. В тоя момент, от небето падали едри капки дъжд. Между тълпата се пръснало слух, че кралят е в градината. Настанала суматоха. Всички се разтичали кой на където види. Тълпата приличала на развълнувано море. Някои се накачили върху преградата на градината и викали след краля да не си заминава.

Късно било вече. Автомобилите отлетели със светкавична бързина по направление към Декелеа и двореца Татои. Тълпата се спуснала подир автомобилите. Но стражарите, поставени из пътя, върнали манифестантите обратно в Атина.

Вечерта, всички театри и увеселителни заведения в Атина били затворени.

* * *

В сряда, на 13 юни, целият ден минал в прощавания. Тоя ден бил прокарана в Татои, дето атиняните от всички съсловия отивали да изразят на краля и кралицата своите почитания и преданост. Между посетителите имало със стотини лични приятели на краля, офицери, чиновници и верни поданици. Кралят и кралицата не скривали тъгата си и не могли да удържат своите сълзи, когато техните приятели им изразявали чувствата си на симпатия и преданост. На всеки един от посетителите те намирали да кажат по една дума за утешение.

„Аз си отивам със спокойна съвест, казвал кралят, и със сигурност, че съм изпълнил моя дълг към отечеството, както това би направил всеки добър родолюбец. Аз никога не съм служил на династически интереси, а винаги съм работил за благоденствието на нацията.“

В отговор на думите на един от министрите, кралят казал: „Бъдете убеден, че пътят, който избрах, ми се налагаше от моята съвест. Сега, когато с натъжено сърце напускам обичното си отечество, имам убеждението, че изпълнявам най-високия си дълг. Благото на нацията налага да се вземе това решение. Аз не храня зла умисъл към никого. Само едно желая: народът да си даде точна сметка за критическото положение и опасностите, които отстранява заминаването ми от Гърция.“

Представители на много учени дружества, както лекари и адвокати от Атина, изразявали дълбоката си печал по повод заминаването на краля и изказвали надежда за час по-скорошното завръщане на последния.

* * *

След обед кралят изпратил следното писмо на Заимис:

„Татои, 31 май 1917 год.

Господин министър-председателю,

В деня, когато трябва да напусна моето обично отечество, приятно ми е да Ви изразя още веднаж крайната си благодарност за услугите, които Вие указахте, през моето царуване, било на Гърция, било на самия мен. След като Вие, при критически обстоятелства, с голямо ясновидство изкарахте на добър край националното дело, както в Крит, така и при царуването на приснопаметния ми баща, повикан бяхте за трети път на високия пост министър-председател, за да ръководите съдбините на страната.

Надевам се, че Вие ще продължавате да не скъпите услугите си за благото на нашето отечество и да подпомагате моя син Александър. Изказвам Ви от моя страна и от името на кралицата нашата благодарност за Вашата преданост към нас в тези критически часове.

Константин.“

* * *

Крал Александър вечерял в Татои и, в присъствието на Заимис, имал дълги разговори с баща си. Новият крал изглеждал твърде разположен да следва политиката, която му диктувал неговият баща. Впрочем това личи и от прокламацията, която крал Александър отправил към народа, в момента на възкачването си на престола.

Установено било, щото кралят и семейството му да отпътуват в 2 часът след полунощ, за да може по тоя начин да се избегне всяко натрупване на люде, при изпращането, Обаче, поради проливния дъжд, паднал през деня пътят от Татои за Оропос станал почти непроходими. Решено било да се чака до сутринта.

Кралят дал още няколко ауденции и след това имал с крал Александър един разговор, който продължил два часа.

В 10 часът Константин напуснал Татои. Кралица София се хванала за ръката на краля и, когато се качвала в колата заедно с диодоха и княз Никола, била потънала в сълзи. За последен път дворцовата стража отдала почест на Константин с пушките си. През същата ясна и слънчева сутрин кралското знаме на двореца било свалено бавно.

Пътят, който води от Татои за Оропос, е почти пуст. Тук-там малки войнишки постове отдавали почест на сваления крал. Също и селяни от околността оставяли работата си, за да поздравят за последен път крал Константин, който бил облечен в бяла адмиралска униформа от гръцката флота. Из пътя сваленият крал се разговарял с диодоха, облечен в униформата на артилерийски капитан.

Кралската свита още от вечерта била се качила на яхтата „Сфактериа“ и парахода „Спецаи“, които били хвърлили котва в малкото пристанище Оропос, разположено в Евбейския канал. За всеки случай, на същото място се намирали два френски контраторпильори.

При заминаването си, крал Константин не скрил своите големи опасения от подводниците. Той поискал от съюзните правителства да съобщат на германското правителство чрез някоя неутрална държава за деня, в който ще отпътува кралското семейство, както и за пътя, по който ще върви параходът.

На малкото скеле при Оропос стояли контраадмиралът Дамианос и морският капитан Франгопулос, на които били поверени капитанските постове на яхтата „Сфактериа“ и на парахода „Спецаи“, докато трае пътуването.

* * *

В 11 1/2 часът, кралското семейство пристигнало в Оропос, дето чакали многобройни приятели. Край пътя, стотини селяни коленичили при минаването на краля. Всички били развълнувани. Княгините хълцали непрекъснато. Кралицата, бледа и с подути очи, напразно се силила да се усмихва. Диодохът се старал да се покаже безчувствен. Константин, дълбоко трогнат, благодарил на верните си привърженици и им изразявал надеждата си, че направената от негова страна жертва ще послужи за благото на Гърция.

След това Константин започнал да се сбогува с изпращачите. За последен път той се сбогувал се сина си, когото прегърнал, както и с брата си; поблагодарил на Заимис и слезнал, заедно с кралицата, в лодката, която трябвало да ги пренесе до яхтата „Сфактериа“.

Тълпата викала: „До виждане!“, „Ти наскоро ще се завърнеш при нас!“, „Защо ни напускаш?“

След това, зацарило гробно мълчание между изпращачите. То било нарушавано само от хълцанията на присъствуващите лица. В 12 часът на пладне, без 10 минути, кралят и кралицата стигнали на яхтата „Сфактериа“, над която веднага било издигнато кралското знаме. Войските отдали военни почести. Константин, София, диодохът, княз Павел и княгините изпращали поздрави за последен път.

На парахода отишъл и министър-председателят Заимис, който искал да се сбогува за последен път с крал Константин. Наскоро той се върнал обратно, както и новият крал Александър, придружен от князете Никола, Андрея и Христофор и от княгините Елена и Алис. Всички се качили натъжени в автомобилите си и се върнали обратно в Атина.

* * *

От френските контраторпильори се разнесли звуците на една тръба и тези на една свирка. След това двата кралски парахода вдигнали котва и, конвоирани от двата контраторпильори с френски знамена, се впуснали на път из широкото море.

Изпращачите били крайно опечалени. На някои жени припаднало. Чували се оскърбителни думи за държавите от Съглашението и проклятия за Венизелос, като причинител на цялото това нещастие.

Параходите добивали все по-голяма и по-голяма скорост и, не след много време, те се превърнали в две слаби точки в обширното синьо море.

Константин отивал в чужбина, изгонен от царството си, а новият крал Александър се завръщал в Атина крайно опечален и загрижен.

 

ШЕСТА ГЛАВА

ВЕНИЗЕЛОС В АТИНА

Новият крал полага клетва и отправя първата прокламация до гръцкия народ. – Успокоителнитe думи на Жонар. – Настроението в Атина. – Залавянето на константинистите и отстраняването им от Гърция. – Константинистите, въпреки всички потиснически мерки, не отпадали духом. – Венизелос пристига в Пирея. – Венизелистите и Жонар настояват да се свика Камарата от 31 май. – Заимис се оттегля. – Венизелос бива натоварен да състави новия кабинет. – Константинистите и епистратите в Атина.– Френците решават да изпратят войски в Атина. –На път за Атина. - Особеното становище на русите. – Обсъждането на гръцката столица. – Членовете на временното правителство пристигат в Пирея. – Венизелос в Атина. – Новите министри полагат клетва. – Атинската тълпа акламира Венизелос. – Първата реч на Венизелос. – Венизелизмът на работа. – Войските полагат клетва за верност към новия крал. – Генерал Сарай в Атина.

 

В това време, когато крал Константин напускал Гърция, новият крал, в присъствието на атинския митрополит, полагал клетва. На същата церемония присъствували и някои от министрите.

Новият крал отправил първата прокламация до гръцкия народ, в която се казвало:

„До гръцкия народ.

В момента, когато славният ми баща, правейки преголяма жертва към милото ни отечество, ми поверява тежкия дълг на гръцкия престол, аз предявявам само едно желание: Дано Бог чуе неговите желания и да пази Гърция! Дано Всевишният позволи да видим Гърция обединена и мощна!

В душевната ми тъга, когато се разделям с обичния си баща, всред така критически обстоятелства, остава ми едно утешение: да изпълня свещения му приказ. Аз ще се старая да изпълня тоя приказ с всичките си сили, съгласно следите, оставени от бляскавото му царуване и със съдействието на народа, на чиято обич се крепи гръцката династия.

Убеден съм, че, подчинявайки се на волята на баща ми, народът с послушността си ще допринесе да се спаси с общи сили обичното ни отечество от ужасното положение, в което се намира.

Атина, 30 май / 12 юни 1917 год.

Александър.“

Прокламацията на новия крал била пръсната между народа в няколко хиляди екземляри и разлепена по стените на обществените учреждения.

Атиняните, няколко часа след заминаването на краля, тълкували с известна душевна тъга новата прокламация на крал Александър. Те, смутени от събитията, изгубили способност да преценяват работите. Само едно разбирали, че техен дълг е да бъдат послушни.

* * *

Същевременно във в. „Емброс“ излязло едно официално съобщение, чийто текст бил уговорен между правителството и Жонар. Това съобщение гласяло:

„Днес, на пладне, след полагането клетва от крал Александър, Жонар със специален пратеник съобщил на гръцкото правителство, че последното може веднага да изпрати войски в Солун, защото временното правителство било вече разтурено. Съобщено било също, че Венизелос в никой случай не трябвало да се върне в Атина и че Великитe сили нямали никаква задна мисъл, за да го повърнат пак на власт. Гърция по никой начин не трябвало да следва политиката на триумвирата и да се представлява, като воюваща държава, а че е свободна да продължи и по-нататък политиката на неутралитета.

В разните министерства се работи за изпращане на нужния персонал в новите провинции, завзимането на които по възможност ще започне още утре. Има се надежда още тази вечер да се даде с кралски указ обща амнистия за всички престъпления от двeте страни. Няма да се търпят никакви репресалии. Крал Александър положи клетва в кралския дворец към един часът и веднага след това той отправи една прокламация до народа.“

Наскоро, обаче, в Атина се пръснал слух, че свалените в Пирея френски войски вървели към столицата и се намирали вече на половин час разстояние от нея.

* * *

Няколко часа след заминаването на крал Константин, настроението било тъжно в Атина. Обаче, това положение не могло да продължава. На всички било омръзнало да живеят в тази мъчителна атмосфера, при страха от епистратитe, които били в услуга на Дусманис, Щрайт, Гунарис и други крайно преданни служители на сваления крал.

Веднага след заминаването на Константин, блокадата била вдигната. Разпоредено било да се раздава достатъчно хляб на населението, да се пропуща пощата и да се допусне завръзването на търговски сношения. Още през първия ден, след заминаването на сваления крал раздаден бил бял хляб в Атина. Това успокоило духовете много по-ефикасно, отколкото каквито и да било речи. В Пирея гръцки и френски войници завързали приятелски сношения.

За да не се побъркало на обединението на двете Гърции, Жонар поискал да се отстранят някои политически лица, имената на които изброил в специален списък. Това отстраняване трябвало да последва без всякакво отлагане. Само в тоя списък личели имената на тридесет души. Вън от тях, около стотина души, повече или по-малко компрометирани в декемврийските събития, били поставени под специален надзор. Между тези лица били: министрите Драгумис, Скулудис, Ламброс, Цоле, министър на вътрешните работи в кабинета Ламброс, Руфиес, Канакарис, полковник Стратигос, началник-щаба, двама владици и много видни офицери и граждански лица.

Всички неблагонадеждни лица трябвало да напуснат Гърция още на 19 юни. При едно особено пекнало слънце, тези лица пристигнали в Пирейското пристанище, обкръжени от френски войници. Полковник Метаксас, заместник началник-щаба, разглеждал с особен интерес бронзовите лица на френските войници, които придружавали неблагонадеждните. Тези войници били изтеглени от фронта, за да послужат, като груба сила, при свалянето от престола на крал Константин. Полковник Метаксас бил напет и натруфен и представлявал пълен контраст с коравите лица на френските войници. Подир него идвал началник-щаба, генерал Дусманис, едър и дебел, цял потънал в пот. Между изгнаниците били още: атинският кмет Меркурис, освиркван от тълпата: френските войници трябвало да го пазят от нападенията на тълпата; Хьотцлин, бивш председател на Камарата; Драгумис, бивш представител в Петроград; Саяс, адвокат, и Песмадзоглу, пристигнали бледи и отпаднали. За тези две лица лошите езици от лагера на Съглашението разправяли, че проявявали голяма смелост, за да храчат в лицето на Бенакис, венизелисткия кмет в Атина, и удряли плесници на генерал Коракас и Булаканис, здраво вързани от епистратитe.

Гунарис изглеждал с десет години по-стар, всред подигравките и освиркванията на тия, които му припомвали, че той дължи политическото си щастие на Венизелос, комуто изменил и искал да го убие. Тълпата припомвала на Гунарис, че той, още като министър-председател, стрелял с картечници срещу народа.

Обаче, всички лица, които трябвало да се отстранят от Атина, не били там. Ливиератос, главен държавен прокурор, и неговият син, Макрис, както и Триандафилакос, успели да избягат в Пелопонез.

Всички задържани лица били заведени на парахода „Тенедос“, който ги пренесъл към Керацини. От там те били прехвърлени на друг параход „Василевс Константинос“, който, с френско знаме, ги пренесъл насила в Аячио, Корсика.

В тоя списък личал и професор Щрайт, бивш министър на външните работи, но той бил отпътувал заедно със свитата на краля.

Свободата на печата била ограничена. Затворите били препълнени с политически заподозрени лица.

Всичко това, обаче, не убило духа в силната партия на константинистите. Някои техни вестници писали, че сваленият крал пак щял да се завърне в Гърция. В самата Атина се разправяло, че Германия ще изпрати на Солунския фронт всичките си разполагаеми сили и че тогава крал Константин щял да се завърне в Атина, начело на верните си люде.

Френци и венизелисти смятали, че тяхното положение от 17 до 20 юни било крайно критическо. Заимис все отлагал да изпълни исканията им и пречил на завръщането на Венизелос. Обаче, Жонар отново прибягнал до насилнически мерки.

На 20 юни Венизелос бил повикан да замине за Пирея. И наистина, на 21 юни той пристигнал с торпильора „Сфендони“. Веднага, след неговото пристигане, на парахода „Жюстис“ се състояла една конференция с висшия комисар на силите-покровителки.

Вестта за пристигането на Венизелос в Пирея се разнесла като гръм в Атина. Редица приятели и верни привърженици на Венизелос се запътили за Пирея, за да поздравят своя водител.

След това събитията се ускорили. В събота, на 23 юни, била съставена една комисия от Ралис и Лидорикис, от страна на константииистите, и Репулис и Михалакопулос, от страна на венизелистите. На тази комисия било възложено да намери база, върху която да може да се постигне едно споразумение между двете Гърции. Във време на разискванията бил засегнат и въпроса за свикването на камарата от 31май. Тази камара била разтурена от краля още в началото на 1915 година. Крнстантинистите не се съгласявали на това, като изтъквали, че техният мандат не им позволява да разискват върху тоя въпрос. В неделя сутринта Жонар заявил на крал Александър, че желанието на силите-покровителки било да се свика една конституционна камара. Кралят отговорил, че е готов да направи всичко за създаването на една силна и обединена Гърция, стига с това да се тури край на несигурното положение в страната. Заимис, който присъствувал на свиждането между Жонар и крал Александър, заявил, че неговото правителство не могло да пристъпи към свикването на Камарата от 31 май, но че той бил решил да си подаде оставката и с това да се улесни изпълнението на предявеното от силитe-покровителки желание.

И наистина, в неделя, на 26 юни вечерта, Заимис подал оставката на кабинета и крал Александър, в съгласие с Жонар, натоварило Венизелос да образува новия кабинет.

Още същата вечер торпильорът „Сфендони“ заминало за Солун да вземе членовете на националното правителство на Венизелос, повикани да станат министри в новия гръцки кабинет и съветници на младия крал.

* * *

Френските войски, които били стоварени в Пирея, останали на лагер във Фалирон и Пирея.

В неделя вечерта, към 10 1/2 часът, когато всички кафенета и кинематографи били препълнени с посетители, епистратите устроили манифестации против силите от Съглашението. Една тълпа минала из улиците, пеейки предизвикателни песни за Съглашението и викайки: „Да живее Германия! Да живее кайзерът! Да живее Константин! Долу предателя Венизелос! Долу Франция!“

На 25 юни, към полунощ, тълпата стигнала до хиляда души и заставила оркестъра на Запейон да свири обичния им марш в чест на крал Константин, победителя на френци и англичани! Неколцина венизелисти, срещнати на пътя, били малтретирани. Вратите на в. „Атине“, който поддържал политиката на Съглашението, били замервани с камъни. Полицията не взела никакви мерки. Тя си останала безучастна зрителка на всички изтъпления на манифестантите.

* * *

Генерал Реньо, началник на войските, стоварени в Пирея, като се научил за атинската манифестация, веднага свикал на съвет в Пирейското общинско управление началниците на отделните войскови единици, както и капитаните на френските броненосци, хвърлили котва в Пирейското пристанище. След кратко разискване, решено било да се изпратят съюзни войски в Атина още през същата нощ, уж за поддържане на реда.

В 4 часът сутринта, дала се тревога и в 6 часът три колони френски и руски (11) войски, се отправили за Атина. Първата колона войски, състояща се от 58-я френски пехотен полк, заедно с тиловите си части, стигнала през улица „Сингрос“. Втората колона войски се състояла от 40-я френски пeхотен полк и 19-я и 29-я артилерийски полкове. Тя настъпвала покрай трамвайната линия Фалирон–Атина. А третата колона, състояща се от един руски полк заедно с тиловите му части вървяла по пирейския път и спряла при консерваторията. Всички войски, стигнали Атина, били командувани от генерал Кастен. Последният, веднага след пристигането си в Атина, се настанил на квартира в Акропол.

В 8 часът сутринта, войниците заели всички позиции, главно Запейон (12) и Музейон. По всички хълмове, владеещи над града, били поставени картечници и оръдия.

В сряда, на 27 юни, Венизелос бил очакван да пристигне в Атина заедно с министрите, за да положи клетва. Същата вечер, в Атина се пръснал слух, че офицерите-константинисти били се заклели върху евангелието, че ще убият Венизелос, преди последният да влезне в столицата. Френски войници били натоварени да пазят реда в града.

Сутринта градът имал вид на обсадена крепост. На всяка улица били поставени картечници и патрули. На всеки кръстопът имало малки постове. Населението било възбудено. Народът се трупал около картечниците, за да ги разглежда.

* * *

Също и в Пирея на френски моряци била възложена грижата да пазят реда. Тълпата все повече и повече прииждала. Към 10 часът пристигнало едно отделение критски войници от Солун и се настанило до пристанището. Чули се ръкопляскания. Генерал Кундуриотис, бъдещият министър на марината, пристигнал с гръцкия торпильор „Тетис“.

Наскоро, една лодка от парахода „Жюриен де ла Гравьер“ била спусната в морето и занесла на брега Венизелос и главните му сътрудници. От всички страни ръкоплясканията продължавали.

Пирейският кмет поздравил с „добре дошъл“ шефа на временното правителство. Редица автомобили чакали. Наскоро Венизелос и министрите се качили в тях. Войските отдали чест и кортежът набърже потеглил към Атина. Целият път се пазил от войски, които отдавали чест, а мъже, жени и деца акламирали Венизелос. Вътре в столицата кордонът от френски войски бил двоен.

Ето какво разправя един очевидец на събитията, които се разигравали в Атина в тоя момент:

„Нашите автомобили пристигнаха при кралския дворец. В кралската градина влезе само министър- председателят. При скалата на двореца срещнахме княз Ипсиланти, щалмайстер на краля. Той искаше да се качи в горния етаж. Обаче, един венизелистки офицер му заповяда да слезне долу.

В 11 часът, крал Александър, облечен в разкошна униформа, отишъл в залата на трона. Заедно с него били адютантът му капитан Васос и бившият министър-председател Заимис. Венизелос пръв положил клетва. Заимис подписал протокола и се оттеглил.

След Венизелос всички останали министри също така положили клетва.

В 11 часът и 20 минути, Венизелос напуснал двореца, качил се на автомобил и, всред викове „Зито!“ на тълпата, която била задържана от войници, отишъл в Британската легация, дето останал да живee, до като се поправела къщата му, повредена през декемврийските събития Тълпата се повлякла подир Венизелос и настоятелно искала от последния да се яви пред нея на балкона, Манифестантите пеели Марсилезата и един химн в чест на Венизелос.

* * *

В 5 1/2 часът бил открит първият Министерски съвет, който бил прекъснат, когато се приближил един критски полк, току-що пристигнал от Солун. Веднага била образувана една грандиозна манифестация от народа, който вървял след войниците. Манифестантите акламирали Венизелос. Последният взел думата и казал:

„Когато българите нахлуха в Македония и плениха един гръцки армейски корпус, аз предупредих краля. Но всяка надежда за промяна на политическата ориентация се осуетяваше. Разбрахме, че времето за колебания е минало. Само слепите не виждаха, че Гърция, с нарушаването на съюзния договор със Сърбия, не само честта си изгубваше, но и се разпокъсваше.

Една надежда имаше: да се вдигне на крак здравата част на нацията и да се спаси отечеството, вън от факторите, които бяха заграбили конституционната власт. Тогава, ние не се поколебахме да напуснем Атина и да основем една нова Гърция, привързана към националните традиции и вярна на съюзите и която Гърция би застанала на страната на приятелските сили, за да се отбранява срещу вековните си неприятели.

На нашия позив се отзова цялата нация. Елинизмът в чужбина и част от свободното кралство се подчиниха на националното правителство. Ако властта на това правителство не се разшири, това се дължи на намесата на приятелските сили, които начертаха неутралната зона. В тези именно граници ние се заехме да уреждаме военната си организация. Въпреки всички агитации за поквара, ние успяхме да свикаме войски под знамената.

Силите-покровителки и благодетелки, които създадоха гръцката държава, дават нови доказателства за привързаността си към тази страна, като не се спират пред жертвите, нужни за възстановяване националното единство. Тия сили гарантират не само целостта на Гърция, но и свободния й режим. Те се намесиха, за да наложат възстановяването на националното единство и конституционния, режим, след като бившият крал заяви, че е отговорен само пред Бога и че не е длъжен да се подчинява на народната, воля, когато се касае за големите национални въпроси.

Правителството наскоро ще свика Камарата, която да засили чисто демократическия характер на кралството. За сега се премахва несменяемостта на съдиите, за да може да се пречисти това съсловие.

Ние смятаме, че мястото на Гърция в световната борба е на страната на силите от Съглашението против Централните сили, с които се намират в съюз двама наши вековни неприятели.

Ние мислим, че, ако не прогоним единия от тия неприятели от Източна Македония, вратите на която му бяха отворени от престъпната политика на премахнатия режим, тази част от страната е изложена на най-голяма опасност.

Ние знаем, че страната е изтощена и изнемощяла. Всичко ще направим, за да я засилим материално и морално. Ще попълним войсковите части, както и продоволствените магазини на армията и населението.

Всички лица, които са се провинили, ще бъдат повикани да отговарят пред съдилищата.“

* * *

Започва нов процес в страната. Венизелизмът проявява пълна реакция срещу действията на константинизма.

Новите министри заели министерствата си. Печатът добре посрещнал новото правителство. Довчерашните германофилски вестници даже заявявали, че истинските гръцки патриоти трябвало да застанат на страната на Венизелос.

Започнало пречистването на администрацията и министерствата. Обявена била обща амнистия за всички престъпления против царската особа. Имотите на поданиците на Централните сили били конфискувани.

Всички единици от секвистираната от съюзниците флота били съсредоточени в Керацини и предадени на адмирал Кундуриотис, новия министър на марината.

Министърът на финансите, Негропонтис, заварил държавното съкровище съвсем разстроено. Влизайки в министерството, той намерил в касите само 300 000 драхми и облигации за около 15 милиона драхми. Срокът на тия облигации вече изтичал. Дори и пари нямало в наличност. Требвало да се искат пари от Солун.

Всички войски, интернирани в Пелопонез, щели да бъдат изтеглени. Генералите Москопулос, Сотилис, Гианакицас и Папулас били извикани да се представят на министъра на войната. Те отговорили утвърдително. Само генерал Папулас, който бил по-сериозно компрометиран в декемврийските събития, не искал да се подчини.

* * *

На 1 юли, към пладне, атинските камбани почнали да бият усилено, за да канят населението да присъствува на церемонията за полагане клетва за вярност към новия крал от страна на войските на атинския гарнизон. Клетвата щяла да се положи на Марсово поле.

На същото място, преди шест месеца, атинският митрополит Теоклитос и членовете на Синода, прочели анатема против Венизелос и конкретно свързали тази анатема с една купчина камъни, хвърляни от насъбралото се множество народ, при пението на кралския химн. На другия ден, след тази церемония, тоя паметник, достоен за средните векове, бил покрит с цветя, поставени от поклонниците на Венизелос.

Сега, на същия площада, венизелисти и константинисти отивали, за да положат клетва за вярност спрямо новия конституционен крал, поставен на гръцкия престол от силите покровителки.

По горещо пекнало слънце, войниците се наредили в каре. В средата се намирал Троадският владика заедно с няколко свещеници от разни полкове. В дясно и в ляво се издигали знамената на 7-я и 34-я полкове, заедно с почетните им стражи.

Тълпата акламирала министъра на войната, Венизелос, който приемал клетвата на войските от името на краля. Жандармерийският кордон мъчно задържал тълпата. Войниците свалили шапките си. Владиката прочел молитва за крал Александър и за гръцката армия. След това, дума по дума, бавно била прочетена клетвата, повтаряна от генерали, офицери и войници.

Генерал Милиотис Комнинос, бивш министър на войната, сега началник на Първа гръцка армия, произнесъл реч пред войниците. Между другото, в речта се казвало: „Нека забравим миналото. Нашите войски трябва да помогнат, щото победата да бъде спечелена на страната на съюзниците.“

След това, войските дефилирали пред Венизелос. Подир войските минавали учениците от училището на Евелпидите. Най-после дефилирал критският полк.

Из улиците се развявали знамена. Момичета хвърляли цветя върху войниците. И всичко това ставало двe седмици след заминаването на крал Константин.

В катедралата била отслужена панихида за офицерите и войниците, паднали на македонските бойни полета. Атинският депутат Лагопатис и командуващият френските войски, генерал Реньо, произнесли речи, съпроводени със силни ръкопляскания.

Венизелос, застанал на балкона на Британската легация, изказвал задоволството си пред манифестантите, дето „следите от миналото всекичасно се заличват и се очертават чувствата на гръцкия народ, в полза на националната борба, на страната на съюзниците“.

* * *

Тържеството на венизелизма и налагането волята на държавите от Съглашението, трябвало да се изрази и с посещението на генерал Сарай в Атина. Това посещение станало на 4 юли.

На гарата били наредени войски. Там били и френските генерали Реньо, Жанен, Мас, Кобуе, Кастен, Монтеру, Рьойе, Браке и Колен. Венизелос приятелски се разговарял с висшия комисар Жонар.

В това време тренът, с който пътувал генерал Сарай, пристигнал шумно всред ръкопляскания на тълпата.

Започнало представляването на лицата. Председателят на народната комисия, Зервос, поздравил генерал Сарай от името на Атина и му предал един лавров венец. В речта си той казал: „Нека този лавров венец от Атина да кичи вашето славно чело. Гърция, опирайки се на Франция, днес, най-после, навлиза в пътя на дълга.“

Из целия път, от гарата до Британската легация, народът акламирал генерал Сарай.

След това се състояли съвещания между Жонар, Венизелос и генерал Сарай. Последният отишъл да се разпише в двореца и посетил атинските паметници.

Вечерта бил даден банкет в чест на генерал Сарай. Произнесени били речи, в които се говорило за ролята на френската армия, спасяването на Гърция и признателността на последната към Франция.

 

СЕДМА ГЛАВА

ТЪРЖЕСТВОТО НА ВЕНИЗЕЛИЗМА

Усмиряването на Тесалия от френцитe. – Около мисията на Жонар. – Полагане венци върху френските гробове в Пирея, – Речта на Политис. – Тържества, поздравителни телеграми, парад и декорации. – Крал Александър полага клетва за вярност към конституцията. – Новият крал прочита тронното слово. – Крал Александър. – Ролята на новия крал и Венизелос. – Жонар подчертава пред новия крал особените права на Венизелос. - Новото министерство суспендира несменяемостта на съдиите и внася промени в администрацията и военните власти. – Военно положение. – За една седмица, Венизелос предава цяла Гърция в ръцете на Съглашението.

 

През месец юли, неутралната зона в Тесалия била премахната и двете Гърции – обединени.

Напредването на френските войски в Тесалия срещало редица спънки. В Лариса франкофобският генерал Баирас, началник на местната дивизия, получил изрична заповед да не се противопоставя на френците. Обаче, тази заповед не била съобщена на офицерите, подофицерите и войниците.

От преди два месеца, германофилският депутат Шлиман, генерал Баирас и полковник Франгос водили усилена агитация между тесалийските селяни, подканвайки ги да въстанат, в случай че френци и венизелисти нахлуят в Тесалия. Организирани били чети, които трябвало да се противопоставят на френско-венизелисткото проникване в Тесалия. Четите на Дуфас, Манис и Триандафилакос били натоварени да запалят реколтата, ако селяните изменят на свещената кауза на краля.

През една юлска сутрин, една колона марокански спахии настъпили от казармите на Лариса. Това са били низки къщи, обкръжени с нивя, cевepозападно от града. Войниците на полковник Франгос били изпокрити из пожълтелите жита и не могли да бъдат забелязани. Спахиите, яхнали на коне, служили за добър прицел на верните на крал Константин войници.

Ненадейно, чули се изстрели от гръцка страна. Един френски бригадир паднал от коня си. Почнала се усилена престрелка. Паднали са още един капитан, един поручик и десетина спахии. Те не могли да дадат дори един изстрел.

След малко спахиите се поокопитили и започнали редовна сеч със саблите си между залостените из трапищата гръцки войници. Полето се покрило с трупове.

В това време, към града пристигнали и френски пехотни части. Всички гръцки войници били обкръжени. Станало нещо неочаквано, на което е способен само гръцкият характер: Един бригадир измежду гръцките войници, на ръст цял гигант, се хвърлил срещу подофицера-знаменосец, разцепил му черепа с един удар на саблята си, грабнал знамето и избил стражата. Самият полковник Франгос бил също така пленен. Това било сигнал за обрата.

Френските картечници били вече в пълно действие. Ако гръцките войници не хвърлили пушките си и не били се предали, кървавата схватка щяла да бъде много ожесточена.

И без това, поради непримиримостта на генерал Баирас, проляла се не малко кръв. От френска страна имало 16 жертви, а от гръцка – 3 офицери и 80 войници убити и 11 офицери и 98 войници ранени.

След тази кървава баня, френските мароканци тържествено влезли в Лариса.

* * *

Жонар престоял само 25 дни в Гърция и успял да закръгли своето дело, – изгонването на крал Константин, въпреки нежеланието на русите, щото техни войски да влязат в Атина, както и съпротивата на англичаните, които не искали тяхно знаме да се развява при стоварването на войските.

В навечерието на подаването на ултиматума, двама съюзнишки пълномощни министри дошли да се сбогуват с Жонар и със сълзи на очи му казали: „Няма да се видим вече. Утре, вие ще пролеете реки кръв в Атина!“

При обнародването на първата прокламация на крал Александър, един венизелист казал: „В Гърция няма никаква промяна! Има само един човек по-малко!“

Според сведения от френските кръгове, Жонар бил плашен от противниците на Съглашението, че не трябвало да се сваля кабинета Заимис, защото с това могли да бъдат предизвикани големи вътрешни безредици и истинска революция. Някои се опитвали да убедят Жонар, че Венизелос нямал вече партизани в Атина. Навсякъде в Атина се разправяло, че Константин временно си отива от Гърция и че той наново ще се завърне там, наложен от Германия.

Венизелос, връщайки се в Атина, казвал: „Ще ни трябват само три месеца, за да възвърнем самоувереността на гръцкия народ.“

Гърците, за да се покажат любезни към френците, викали: „Зито Галия!“ и пеели Марсилезата.

На 14 юли вестниците излезли с ликовете на Жонар, Венизелос и генерал Сарай. Някои вестници възпроизвеждали френското знаме в трите му цвята. В редица уводни статии се възхвалявала храбростта на войниците на „великата френска република“.

* * *

През същия ден, на 14 юли сутринта, Венизелос, заедно с министрите, отишъл в пирейските гробища, за да положи венец върху гробовете на убитите на 1 декември френски войници. (13)

По тоя случай министърът на външните работи, Политис, държал реч, в която казал:

„От името на гръцкото правителство, чест имам да положа тези венци върху гробовете на офицерите, подофицерите и моряците на Франция и Великобритания, умрели на 1 декември 1916 година на гръцка земя в услуга на една велика и благородна кауза.

Покланям се с дълбоко уважение пред тия славни жертви на дълга. Те бяха дошли със самоувереност, за да спасят една приятелска страна от безчестието и провалата, дето беше водена тази страна от престъпната лудост на недостойните управници.

Уви! Те сами трябваше да изпитат размерите на тази лудост. Те бидоха изменнически нападнати и загинаха под куршумите, които нацията предназначаваше еа неприятелите си. Тяхната смърт изпълва натъжените сърца на близките им с един справедлив гняв, който насмалко щеше да измести традиционното приятелство на великите им страни спрямо Гърция.

На всеки случай, колкото и справедливо да беше възмущението във Франция и Великобритания, то не можеше да засенчи чувството на справедливостта. Общественото мнение наскоро разбра кои са истинските виновници на нападението. И само върху тези виновници пада безчестието, а не върху цялата нация.

Гръцкият народ, благодарен за грижите на силите-покровителки, видя свободата си възвърната. И, ползувайки се от тази свобода, той се провиква пред целия свят, че се отвращава от един проклет с престъпленията си режим, най-отвратителното от които е онова от 1 декември.

Започва вече едно бележито изкупление, което трябва да развълнува с радост душите на храбреците, чиито останки почиват тук. Това изкупление се дължи на техните съотечественици и другари, които, в тоя ден на свободата, биват поздравлявани и чествувани от гръцкото население, за да изразят признателността си към славното им отечество.

Не можем, обаче, да забравим, че освободителното дело, което днес е привършено, беше започнато с жертвите от 1 декември. Ние чествуваме с общо чувство на благодарност живите и умрелите.

Почивайте в мир, храбри моряци на Франция и Великобритания! Вашата благородна кръв, несправедливо пролята, не е отишла напразно! В тази класическа земя на хубостта и истината, тази кръв ще напои корените на дървото на свободата, което ще процъфти наново.

Гръцкото правителство отдава чест на паметта ви и отправя на вашите далечни семейства приятелски израз на най-големите си симпатии.“

След това, върху гробовете били положени венци.

* * *

През същия ден, във Френската легация имало прием, речи и поздравления. Крал Александър, Венизелос и Политис отправили телеграми до френското правителство, в които изразявали чувствата на Гърция към Франция.

В четири часът след пладне, образувано било грамадно народно шествие, което минало из главните улици и спряло пред Френската легация. Държани били речи, направен бил преглед на войските и раздадени били декорации.

* * *

На 4 август новият крал Александър положил клетва в Камарата. Последната била гиздаво окичена. Председателят на Камарата, Софулис, се обърнал към краля, облечен в генералска униформа, и му казал: „Ваше Величество, в днешното заседание трябва да положите клетва за вярност към конституцията.“

Митрополитът, облечен в духовните си одежди, прочел молитвите и поднесъл на краля евангелието. Кралят сложил ръката си върху последното и се заклел да бъде верен на конституцията, да пази законите и да поддържа независимостта и целостта на гръцката държава.

Преди четири години, върху същото евангелие се заклел бившият крал Константин.

След като новият крал положил клетва, в Камарата се разнесли трикратни викове: „Да живее крал Александър!“ Новият крал целунал ръката на владиката и подписал протокола за положената от него клетва.

От партера и банките на Камарата се разнасяли викове: „Да живее конституционната свобода! Да живее Венизелос! Да живее Венизеларос!“ (14)

След това, Венизелос подал на краля тронното слово, което било прочетено от последния. То гласяло:

„Със сърдечна радост отправям към народното представителство моя пръв поздрав.

Известни ви са събитията, които докараха разцеплението на гръцката държава. Обаче, благоволението на силите-покровителки успя да възстанови, без жертви и вътрешни борби, националното обединение, като повърна на народа конституционния режим.

Условията, при които се извърши промяната на кралската власт, ясно очертаха пътя на бъдещето. Налага се да се прибегне към националния суверенитет и да се позволи на последния да ревизира и да заздрави основания от него режим и, заедно с тоя режим, да постави самия кралски престол върху желаните основи; да се установи по-конкретно до къде ще се простират суверенните права, предвидени от конституцията; да се изтъкне демократическия характер на конституцията, върху който почива кралският девиз: „Моята сила стои в обичта на народа ми!“ В бъдеще, тоя девиз ще бъде засилен.

Външните събития, обаче, не позволяваха веднага да са прибегне до едно народно събрание. Новият конституционен период, в който влизаме, биде открит с премахването на указа за разпускането на Камарата на Двадесетата законодателна сесия. Същата Камара трябва да се свика на втора редовна сесия. В недалечно време, след нея ще се свика Великото народно събрание.

Честит съм, че мога да ви съобща, какво празителството ми, вярно на националните традиции, е следвало външната политика, която народът е одобрил с изборите от 13 юни 1915 година и която политика биде одобрена от Камарата. Гърция, стремяща се към мир и имаща нужда от такъв, след двете победоносни войни, за да се съвземе от понесените жертви, да възстанови силите си и да направи удвоената държава достойна за великата й културна мисия на изток, видя с известна тъга новата война, предназначена да стигне до един всесветски конфликт, в който се противопоставят един на други два свята и две култури, имащи две различни схващания за нацията и човечеството. Без да има други причини, самосъзнанието за историческите и хуманитарни традиции, както и моралните задължения, които произлизат от тях, говореха на малката Гърция да не се колебае да постави силите, с които разполага, в услуга на онази група от воюващите, която е вписала върху знамето си, като военна цел: „Защита на правото на нациите и свобода на народите!“

Но и други още по-наложителни задължения викаха гръцката нация в същия лагер. Гърция възприе поведението, което налага дългът на чест спрямо един великодушен и храбър съюзник; поведение, което се налага от защитата на правата на елинизма, в съгласие с чувствата на признателност, вдъхнати от едновремешното освобождение на нацията, както и от защитата, с която тя се е ползувала до сега. И ако тази политика не можа да бъде следвана по-скоро от цяла Гърция, което би направило по-ефикасна борбата, започната срещу естествените ни и вековни неприятели, тя все пак даде повод на част от гръцката армия да докаже с чудно геройство величието на гръцката душа и да издигне в очите на съюзните армии, които се бият за Гърция, както и пред съвестта на чуждите страни, престижа на Гърция, така силно подбит и по тоя начин да намали националната катастрофа, която ни грозеше. Геройството и себеотрицанието, показани от действуващата на фронта армия, са добър знак за бъдещето на започнатата от Гърция борба, защото тази смелост и проявеното себеотрицание отразязат силното чувство на честолюбие и храбростта на гръцката душа.

Вследствие на тази политика, господа народни представители, моето правителство вече отзова представителите на Гърция при правителствата на държавите от неприятелския съюз.

Следваната от нас политика има за пръв резултат възстановяването независимостта на държавата, решено през последната Парижка конференция. Тази независимост биде възстановена, благодарение вдигането на контрола, който намаляваше суверенитета на страната и благодарение изпразването на Епир и на други места, завзети от съюзниците. Гърция има право да бъде горда, че можа да заседава в Парижката конференция на равна нога с другите сили, нейни съюзници и покровителки.

Що се отнася до нуждите, появили се вследствие на войната, моето правителство ще ви представи законодателните мерки, които счита за необходими, при убеждението, че ще срещне от ваша страна едно неограничено съдействие. Но всички нужди на страната не изхождат единствено от военното положение.

Ненормалното политическо положение, напоследък, което застрашаваше държавата с пълно разложение в управлението, остави неразрешени много въпроси и подигна много нови такива, които заслужават да привлекат вашето внимание.

В тоя ред на мисли, моето правителство се видя, преди всичко, принудено да суспендира с кралски указ последствията от членовете на конституцията, в които се говори за несменяемостта на съдиите.

Правосъдието е първата нужда в едно организирано общество и основата на всяка добре организирана политика. Всяко нарушение на правосъдието влачи подир себе си провалянето на цялата политическа система. На това се дължи факта, дето всички либерални режими се старали да гарантират съдебната власт и да я запазят от всяко политическо вмешателство. През време на последната ревизия на конституцията, гаранциите, които се отнасяли до правосъдието в Гърция, бидоха попълнени със създаването на един висш съд.

Също държавата не се поскъпи пред никакви парични жертви, за да осигури на съдебното ведомство материалната независимост, с която би могло това ведомство да функционира свободно от всяко чуждо влияние и то за да се гарантират пред каквото и да било посегателство правата на гражданите, които права са поверени на съдиите.

За жалост, правосъдието не е имало винаги достойни служители за свещената мисия. Мнозина от тях, като пазители на закона, скъсаха веригите му и създадоха от правосъдието, считано до сега като единствена несменяема власт, едно отрицание на справедливостта.

При тия условия, налагаше се едно бързо пречистване на съдебното ведомство, за да му се възвърне заслуженото място, което, според конституцията, трябва да има това ведомство, както и чувството на сигурност, което трябва да вдъхва в Гърция упражняването на човешките права. Указът за премахване несменяемостта на съдиите ще бъде представен за одобрение на Народното събрание, което трябва да бъде свикано. Правителството ще представи на ваше одобрение всички мерки, в свръзка с това, което то счита за необходимо да се направи за нормалното възстановяване и редовното функциониране на правосъдието.

Авторитетът на черквата, за жалост, намаля. Тя се провини в дела не само противни на духа на християнството, но и несъгласни с писаните духовни закони. Моето правителство ще се занимае също и с възстановяването на религията в границите на каноническото право.

Паралелно с премахването на несменяемостта на съдиите, ние намерихме за необходимо да се премахне с кралски указ и несменяемостта на гражданските чиновници. Това трябва да се направи, за да се освободи администрацията от недостойните за техните постове елементи. Тези елементи с незаконното си вмешателство в управлението са засилили многовластническата анархия, владееща през последните шест месеца. Нужният за това указ също ще ви бъде представен за одобрение от ваша страна.

Подобни мерки са взети и за временното пречистване на полицията, което ще бъде последвано от окончателното пречистване на това ведомство.

Делото за националния подем, разширено в областта на народната просвета и обгръщаща всички клонове на администрацията, е твърде трудно и сложно. За да може да се изкара това дело на добър край, разчитам на предвидливостта на народното представителство, на неговия ум и опит, както и на патриотизма му.

Апелирам също и към вашата предвидливост и предварително приемам вашата подкрепа, досежно разучването на морките, отговорящи на икономическото състояние на държавата и на страната и посочени от обстоятелствата.

Съществуващите затруднения не се дължат само на жертвите, предизвикани от войната. Те не са само последици от световния катаклизъм. Те бидоха засилени и с ненормалното състояние на работите, напоследък, като се предизвикаха икономически и социални затруднения, които наложиха на държавата непоносими разходи. В тоя момент, когато от народа се искат жертви в пари за защита на страната, трябва да се вземат съответни мерки, за да се облекчи обществото от страданията, наложени от положението.

Не мога да се стърпя да ви заявя, че между тия мерки личи и данъкът върху печалбите от войната, който ще позволи на държавата да се притече по-ефикасно на помощ на нуждаещите се класи, особено на бедните войнишки семейства. За тази цел биде учредено Министерството за раздаване на помощи.

Каквито и грижи да налага войната, моето правителство не ще изпуска из предвид мерките, годни за организацията и развитието на производителните сили на страната. За тази цел ще полагаме грижи да се реализират в стара Гърция мерките, възприети в новите земи за защита на земледелческите класи, като се дадат земи на тия, които нямат такива. За тази цел най-добре отговаря Министерството на държавните имоти. В границите на възможността взимат се всички мерки за осигуряване продоволствието на страната.

За всичко гореказано и други аналогични мерки, правителството ми ще прибегне до съдействието на Камарата, която, убеден съм, ще се укаже достойна за своя произход, чувствата си и доверието, което нацията има в нейния ум и патриотизъм.

Никога отечеството не е прекарвало по-сериозни времена. Гърция трябва да защищава земите си против нападателите-варвари. Но, ако в изпитанията си в миналото Гърция, благодарение на културната и морална сила на расата, е могла да се справи със завоевителите и да се издигне свободна всред натрупаните развалини, днес работата стои съвсем другояче: днешният катаклизъм ще реши окончателната съдба на елинизма. Това, което ще се изгуби, не би могло вече да се възвърне.

Убеден съм, че моето правителство, за изпълнението на великата и мъчна задача, с която е натоварено, ще срещне у вас съдействие, равно на опасността, която съзнавате. Също така аз съм сигурен, че себеотрицанието на гръцкия народ ще бъде на висотата на жертвите, налагани от борбата, която сме повикани да водим, вследствие големите грижи за нашата национална отбрана и на която борба благопожелавам успех, повиквайки божията подкрепа.“

Последните думи на младия крал били съпроводени със силни ръкопляскания. След това, кралят се поклонил на депутатите и, придружен от министър-председателя и председателя на Камарата, си излезнал. Минавайки из улиците, той бил акламиран от тълпата.

* * *

Крал Александър е твърде млад. Той е роден в Татои на 20 юли 1893 година. Според сведения на един добър познавач на гръцкия кралски двор, новият крал, до възкачването си на престола, се е интересувал само от автомобили и танцувачки, но не и от политически въпроси. Той бил много силен физически, превъзходен атлет, плувец и най-изкусният шофьор в Атина. Какъвто и автомобил да му попаднел на ръка, той можал да го кара по един чуден начин, макар и лудо.

Както всеки проницателен читател ще забележи, тронното слово на новия крал е програмата на новия министър-председател, Венизелос. Впрочем последният добре беше очертал правата на короната в речта си, държана пред една делегация на работническите сдружения в Пирея: „Ако водителите на народите умеят да са задържат и да царуват дори и след сегашната война, те ще живеят и ще царуват само като зачитат режима на всяка държава. Днес кралете са само републикански председатели, които, вместо да бъдат избирани всеки четири или седем години, получават короната наследствено.“

На първо време, младият господар не искал да се съгласи с Венизелос върху това схващане за управлението на държавата и издал един манифест, в който заявявал, че иска да следва делата на баша си.

След няколко дни, Венизелос съобщил на краля, че отзовал гръцките пълномощни министри в София, Цариград, Виена и Берлин и че скъсал дипломатическите сношения с Централните империи. Кралят бил очуден и поискал да узнае защо от по-рано нищо не му било съобщено по тоя въпрос.

– Ваше Величество, отговорил Венизелос, нямаше зашо да Ви говоря за това, зашото правителството поема отговорността за тоя акт.

– Безполезно беше, казал кралят, да се предизвиква теза скъсване на сношенията с Централните сили, защото доброволците на вашата армия са на фронта и те са достатъчни, според мене, да докажат на приятелите ви от Съглашението нашата добра воля.

– Не, заявил Венизелос. Ние имаме всичкия интерес да скъсаме окончателно с Централните империи и с това да се сближим колкото се може по-тясно с нашите приятели.

– Но тогава, казал кралят, ако Вие действувате по този начин и в бъдеще, какво ще остане, за да върша аз?

Венизелос позамълчал и след това казал. „Негово Величество крал Георги понесе неуспехите на Гръцко-турската война. Все пак върху него не падна отговорността за тия неуспехи, защото той, зачитайки конституцията, не беше нито предизвикал, нито внушил тази война. Други станаха жертва на тази война. Вашият баща следваше друга линия на поведение и виждате постигнатите резултати.

Вие можете да действувате, както си искате, без да се месите в политиката на правителството. В Гърция ние нямаме благотворителни дружества. Изящните изкуства и литературата имат нужда от един силен покровител. Под вашата закрила те биха могли да добият силен подем и да преуспеят. А на празителството трябва да дадете инициатива и отговорност за делата му, ако не искате да се явяват нежелателни компликации.“

След два часа, Жонар пристигнал в двореца и намерил краля в недоумение.

„Правителството, казал кралят, намалява моите прерогативи, като взе решение, щото дворцовите празненства да имат чисто граждански характер. Протоколът и подробностите на тия празненства щели да бъдат уреждани от правителството. Моите поздравителни телеграми или други такива, имащи съотношение с политиката, поради качеството на лицата, до които тия телеграми ще бъдат отправени, щели да бъдат съставяни от правителството. Инициативата за установяването на моите действия, по случай кралските церемонии или националните празненства, за напред щяла да принадлежи на правителството. Моите министри не си дават вече труд да ми донасят сами указите за подпис. Те ми ги изпращат с разсилни, като махват крайната формула: „Верният и послушен на Ваше Величество служител.“ Никой не се облича в официални дрехи, когато посещава двореца. Всички идват, облечени в платнени дрехи и със сламени шапки на главата.

– Вие знаете, господин комисарю, че желая да бъда полезен на моята страна. Но моля Ви, посъветвайте ме каква е моята роля?

Жонар, като стар и опитен парламентарист, дал на младия крал един урок по конституционно право, посочвайки му сериозността на положението:

– Следвайте примера на крал Георги, казал той на краля, и през първите шест месеца, задоволете се с подписването на указите. През другите шест месеца пътувайте из Европа с царски почести, оставайки вашите министри да се разправят с преплетените въпроси от вътрешната и външната политика.

Ето такива бяха правата и прерогативите на новия млад крал в Гърция, наложен на честолюбивия Венизелос от Англия и Русия.

* * *

Венизелос, веднага след поемането на властта, суспендирал несменяемостта на съдиите и чиновниците. Всички префекти в кралството и няколко хиляди чиновници били сменени. Синодът бил заставен да преустанови деятелността си. Срещу всички владици били заведени дела. Председателят, подпредседателят и шест члена от Касационния съд, както и много съветници от апелативния съд и други съдебни чиновници били сменени. Почти всички генерали, адмирали, 127 висши офицери, между които 60 полковници, били лишени от постовете си. Други 150 офицери били задържани.

Помощник директорът на Народната банка Зографос и поддиректорът Максимос били заставени да се оттеглят. Ректорът и неколцина видни професори от университета също били отстранени.

Пречистването на Гърция от константинистите продължило. В скоро време, броят на интернираните в Цикладските острови офицери стигнал до 1300 души. От тях около 400 души били хвърлени в затворите.

Навсякъде в страната било обявено военно положение. Дадена била обща амнистия, но само за венизелистите.

Френски войски окупирали цяла Тесалия и навлезли чак до Ламя. Около четиридесет хиляди френски войници окупирали Атина.

В гръцката история за една седмица настъпил дълбок прелом. На 21 юни Венизелос стигнал в Пирея. На 26 юни се образувало новото министерство, а на 29 юни, Венизелос скъсал сношенията на Гърция с Централните сили и дал страната на разположение на Съглашението.

--------------

БЕЛЕЖКИ:

(1) На много места в нашето изложение се среща изразът силите-покровителки, относящ се до Франция, Великобритания и Русия. Ето върху какво основават правото си тия държави да се месят във вътрешните работи на Гърция.

На 6 юли 1827 година, с първия Лондонски договор, подписан от княз де Полиняк, лорд Дюдлей и княз де Ливен, трите велики сили се ангажирали да поддържат спасителното дело за умиротворяването на Гърция (чл. 4).

След това, между трите държави бил сключен втори договор. Казаните държави чрез специалните свои представители княз де Монморанси–Лавал, лорд Абердеен и княз де Ливен, свикани в Лондон на 3 февруари 1830 година, постановили, че „всяка една от трите държави ще запази правото да гарантира всички предидущи споразумения и клаузи“ (политическа, административна, търговска независимост и пр.) (чл. 8).

На 7 май 1832 година, в Лондон биде подписана една трета конвенция: този договор беше сключен между силите-покровителки и баварския крал, който приемаше гръцката корона за сметка на малолетния си син. Според тази конвенция, която носи подписите на княз Талейран, лорд Палмерстон и княз де Ливен, от Гърция щяла да се образува „една независима монархическа държава под гаранцията на трите императорски двора ...“

(2) Le Guet-Apens du 1 Decembre 1916 a Athenes, издание на L’Union Hellinique de Suisse.

(3) На 23 ноември англо-френците заставили представителите на Централните сили да напуснат Атина заедно с персонала си.

(4) Гиймен, френски пълномощен министър в Атина, разправял на американския кореспондент на „Чикаго Дейли Нюс“, че, когато той посетил крал Константин, по повод събитията от 1 и 2 декември, напомнил му, какво той по-рано се съгласил да предаде 6 от 10-те батареи, искани от Дартиж дю Фурне, и запитал защо туй не било съобщено официално на адмирала и защо гърците открили огън срещу Запейон, когато там се намирали вицеадмиралът и френските войници. Кралят отговорил, че пълномощните министри трябва да се сношават чрез правителството, защото той бил конституционен господар. В това време избухнала една граната до прозореца на стаята, дето се водил разговора и последният бил прекъснат. Кралят обещал да даде отговор за исканите шест батареи и да заповяда на гръцките войници да преустановят огъня. Същото обещал да стори и вицеадмиралът Дартиж Дю Фурне.

(5) Запасните от армията.

(6) Както е известно, Венизелос, генерал Данглис и адмирал Кундуриотис образуваха прочутия в новата гръцка история солунски триумвират.

(7) При Катерин стана сбиване на войски от двата политически лагера в Гърция.

(8) Итеа е пристанище на древния Делфи и има голямо стратегическо значение. От там, както в древността, минава единствения път през средногръцките високи планини, от Коринтският залив за Тесалия. Коринтският провлак е дълъг седем километра и служи за връзка на Пелопонез с останалата част на кралството. Със завзимането на Итеа от съюзни войски, отнимала се всяка възможност на гръцката армия, интернирана в Пелопонез, да предприема нападение срещу останалата гръцка територия.

(9) Маниотитe са войнствено племе от южнитe планини на Лакония, което и във време на турското владичество било запазило независимостта си. От ред поколения насам членоветe на семейството Мавромихалис били водители на маниотите.

(10) За всекиго, който познава страната, явно е, че Саламин и Елевзис са по-пригодни за стоварването на войски. Но целта на Жонар била съвсем друга.

(11) През юли 1917 година, временното руско правителство съобщило, че, към средата на тоя месец, в Париж щяла да бъде свикана една конференция на съюзниците, в която щели да бъдат разгледани всички въпроси, в свръзка с балканските събития, за да се постигнело общо гледище по тия въпроси.

Временното руско правителство не одобрявало насилническия начин, с който бил сменен един крал с друг. То не се въодушевлявало от чувства да се задържи на престола на гръцките крале Константин, чиято лична политика била неодобрявана, а от неприемането да се върши намеса във вътрешните работи на гръцкия народ. Това съображение карало русите да се въздържат от участието в една експедиция в Южна Гърция. Стоварените руски войски в Гърция били наскоро изтеглени.

Руското временно правителство в разговорите си със своите тогавашни съюзници изхождало от гледището, че гръцкият народ е единствено компетентен да определя формата на управление в Гърция и административната си организация. То заявявало, че симпатиите на руския народ, който, също, както руския, се е освободил от династическото иго, са били за едно свободно и самостоятелно решение, взето от самия гръцки народ.

(12) Монументална сграда с парк, близо до Атина. Тя е разположена зад кралския дворец.

(13) В пирейските гробища има всичко 54 гроба, украсени с бели мраморни плочи, върху които, покрай името на моряка, личи и един еднообразен надпис: „Умрял за Франция!“

(14) Венизеларос значи великия Венизелос.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВА ГЛАВА

СЛЕД НАСТАНЯВАНЕТО НА АНГЛО-ФРЕНЦИТЕ В СОЛУН

Новият концентрационен кабинет с Заимис начело. – Тоя кабинет щял да пази неутралитет. – След един месец идва кабинетът Скулудис. – Камарата бива разтурена. – Съглашението обявява блокада на Гърция. – Ралис държи енергичен език против Съглашението. – На 27 ноември бива подадена нова нота до гръцкото правителство. – На 3 декември подадена още една нота. – На 20 декември стават изборите, в които Скулудис добива мнозинство. – Крал Константин протестира против насилията на Съглашението за хвърлянето на Гърция във войната и оспорва, че Венизелос бил поканил съюзниците да дойдат в Солун. – И Скулудис протестира, задето Гърция била третирана като поробен народ. – Грижи за засилване Източната армия. – Дух на военнолюбие в Солун и арести на венизелисти в Атина. – Ролята на гръцките колонии в чужбина. – През януари агентите на Съглашението се предават на усилени агитации, като се стараят с подкупи и обещания за отстъпване на територии да предизвикат гръцката намеса. – На 13 януари бива подадена нотата за отстъпването на Корфу. – Венизелос, макар отдавна да обещал на Съглашението гръцките пристанища, през февруари не искал да запали революцията. – Крал Константин за своята политика. – Гърците мечтаят за общи действия с румъните. – Тежкото положение в Гърция. – През април Венизелос раздухва страха от българската опасност. – Съглашението иска да пренесе през Гърция сръбските войски от Корфу. – Гръцкото правителство не се съгласява на това. – Венизелос за бъдещата опасност от България. – Ако англо-френците си отидели от Македония, последната била загубена за Гърция! – Към средата на май крал Константин става по-примирителен.

ВТОРА ГЛАВА

СЛЕД ЗАВЗИМАНЕТО НА РУПЕЛ

Възбуждението на френския печат. – Скулудис заявява в Камарата, че Източна Македония не била застрашена. – Нотата от 21 юни: иска се демобилизация на гръцката армия, гаранции за сигурността на Източната армия и вътрешни свободи, които могли да се осигурят чрез смяна на правителството, немедленото разпускане на Камарата, насрочването на нови избори и отстраняването на някои чиновници. – Нотата била приета от гръцкото правителство. – Скулудис излиза в оставка и бива заместен със Заимис. – Енергичните мерки на съюзниците. –Блокадата на Гърция и откъсването на Пелопонез. – Новото министерство и венизелистите. – Изборната борба и агитациите на Венизелос. – Войнишките Лиги. – Пожар е Татои. – Печатът на Съглашението в пълна услуга на венизелизма. – В края на юли венизелистите печелят почва. – Венизелос продължава агитациите си. – На 14 септември идва на власт кабинетът Калугеропулос. – Венезелистки войски шумно заминават за фронта. – Съзаклятие против Венизелос. – Нови предложения на Съглашението за намесата на Гърция. – И гунаристи се обявяват за привърженици на Съглашението. – Преследването на венизелистите. – Прокламацията на временното правителство. – Силата на венизелизма в края на септември. – Отговорът на Солунския комитет за народна отбрана до Венизелос и Кундуриотис. – На 5 октомври идва на власт кабинетът Ламброс. – Силата на революционната армия се увеличава. – Нотата на френския вицеадмирал Дартиж дю Фурне от 16 ноември. – Декемврийските събития. – Ролята на венизелистите. – През декември Венизелос звявява от името на временното правителство, че Гърция се намира във война с Германия и България. – Силата на венизелистката армия.

ТРЕТА ГЛАВА

ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА 1917 ГОДИНА

Новият ултиматум от 9 януари. – Поздравляването на съюзните знамена. – Интернирането на гръцката армия в Пелопонез. – Блокадата продължава. – Страхът на Съглашението от Гърция не е изчезнал. - Кореспонденцията на генерал Кобу с министър-председателя Ламброс. – Анкетата на френския депутат Луи де Шапеделен: Източната армия, застрашена в тил. – Силата на епистратите. – В началото на май, конгресът на гръцките колонии в чужбина обявява крал Константин за свален от престола. – Венизелос върху деятелността на временното правителство. – Задачата на Венизелосъ: да засили Македонския фронт с една 300 хилядна армия. – Венизелистката армия. – Френските надежди и дейсгвителността. – Подозренията към константинистите. – Венизелизмът се разширява в островите Занте и Кефалония. – Съпротивата на константинистите. – Обиски в и около Атина. – Венизелистите и англо-френската подкрепа. – Френският печат иска да се вземат енергични мерки. – Венизелос не искал да създава нова държава, а желаел Гърция да отиде със Съглашението, за да били набити германците и българите! – На 6 май, на един митинг в Солун, крал Константин бил обявен за свален от престола. – В Атина преследват офицерите-константинисти. – Венизелизмът печели почва в Тесалия. – Солунското духовенство благославя новото правителство. – Нападението във Фалирон. - Нов заговор против Венизелос. – Атинските манифестации на 12 юни. – Около тесалийската реколта;

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

АБДИКАЦИЯТА НА КРАЛ КОНСТАНТИН

Мисията на Жонар. – Пристигането на Жонар в Гърция. – Съвещанията на Жонар и първите мерки. – Стоварването на войски в Коринт и срещите със Заимис. – Исканията на Жонар. – Настроението в Атина. – Нова среща между Жонар и Заимис. – Подаването на ултиматума за абдикацията на крал Константин. – Заимис при краля. – Семеен съвет. – Коронен съвет. – Съвещания и решение.

ПЕТА ГЛАВА

КРАЛ КОНСТАНТИН НАПУСКА ГЪРЦИЯ

Гръцкият неутралитет нарушен. – Закани и обещания. – В Атина: мерки за успокояване войската и населението. – Манифестации на константинистите и епистратите. – В двореца и наоколо. – Предаността на офицерството. – Вестта за абдикацията и народът. – Отговорът на Гърция. – Тълпата пред двореца. – При краля и кралицата. – Преданността на маниотите.– Делегации на гражданството, офицерството и корпорациите. – Опити на краля да напусне двореца. – Прокламацията на краля. – Манифестът на Жонар. – Писмото на Жонар до Заимис. – Стоварването на войски в Пирея. – Жонар става нетърпелив. – Крал Константин с хитрост напуска двореца. – Крал Константин се прощава. – Последното писмо на крал Константин до Заимис. – Новият крал се прощава с баща си. – На път за пристанището Оропос. – Крал Константин се бои от подводниците. – Последното сбогуване. – Кралските параходи заминават.

ШЕСТА ГЛАВА

ВЕНИЗЕЛОС В АТИНА

Новият крал полага клетва и отправя първата прокламация до гръцкия народ. – Успокоителните думи на Жонар. – Настроението в Атина„ – Залавянето на константинистите и отстраняването им от Гърция. – Константинистите въпреки всички потиснически мерки, не отпадали духом. – Венизелос пристига в Пирея. – Венизелистите и Жонар настояват да се свика Камарата от 31 май. – Заимис се оттегля. – Венизелос бива натоварен да състави новия кабинет. – Константинистите и епистратите в Атина.– Френците решават да изпратят войски в Атина. – На път за Атина. -Особеното становище на русите. – Обсаждането на гръцката столица. – Членовете на временното правителство пристигат в Пирея. – Венизелос в Атина. – Новите министри полагат клетва. – Атинската тълпа акламира Венизелос. – Първата реч на Венизелос. – Венизелизмът на работа. – Войските полагат клетва за вярност към новия крал. – Генерал Сарай в Атина.

СЕДМА ГЛАВА

ТЪРЖЕСТВОТО НА ВЕНИЗЕЛИЗМА

Усмиряването на Тесалия от френците. – Около мисията на Жонар. – Полагане венци върху френските гробове в Пирея. – Речта на Политис. – Тържества, поздравителни телеграми, парад и декорации. – Крал Александър полага клетва за вярност към конституцията. – Новият крал прочита тронното слово. – Крал Александър. – Ролята на новия крал и Венизелос. – Жонар подчертава пред новия крал особените права на Венизелос. - Новото министерство суспендира несменяемостта на съдиите и внася промени н администрацията и военните власти. - Военно положение. – За една седмица, Венизелос предава цяла Гърция в ръцете на Съглашението.

Публ. в Ст. Симеонов, Константин и Венизелос. II част: Свалянето на крал Константин от престола и тържеството на Венизелос. Съвременна политическа библиотека № 3. Под редакцията на Ст. Симеонов. София, 1918, 152 с.