ДОКУМЕНТИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Интересът към личността и делото на видният български революционер Гоце Делчев никога не е заглъхвал. Напоследък интересът към него нарасна още повече след обсъждането на неговия произход от хора, не само с нечисти помисли, но и некомпетентни да се занимават с делото и ръкописното наследство на този наш революционер. Той беше сред народа истински продължител на делото на Васил Левски. И него народът по подобие на Левски беше нарекъл Апостол. На него са посветени и стихове и народни песни, свързващи го с борбите на народа ни.

 

Преди седмици в библиотечната поредица на „Сите българи заедно“ беше отпечатана книгата ни за Гоце Делчев „Що можем да правим, когато си сме българи“. В нея са включени както оригинални документи, в които Гоце декларира най-категорично своя български произход, така и най-хубавата биография на революционера, написана през 1904 г. от най-близкия му приятел - поета-революционер П. К. Яворов. Тук са намерили място и други текстове на Яворов за Гоце, както и стихове и народни песни за бележития български революционер, излезли и записани от Яворов, Христо Силянов, Кирил Христов, Михаил Герджиков и Панчо Михайлов.

От най-ранните си години Гоце Делчев е най-тясно свързан с борбите на народа ни срещу поробителите. Гоце е възпитаник на българските екзархийски и Военно училище. Пак там, по-късно, в българските училища в Щип и Банско Гоце ще учителства като български учител.

Сега ще имате възможност да се запознаете с текстовете на оригиналните документи от военното обучение на Гоце Делчев в Софийското военно училище, обхващащи времето от 1891 до 1894 г., пазещи се в Централния военен архив.

След провеждането на Първия общ революционен конгрес на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) в Солун през 1896 г. Гоце е назначен за главен учител в Българското Банско второ класно училище.

По същото време Гоце, заедно с Гьорче Петров, пишат първите устав и правилник на БМОРК, която задача им е възложена от Общия конгрес на организацията. По-късно (1898-1899) Пере Тошев пише правилника на четите на БМОРК, който е коригиран и допълнен от Гоце Делчев.

Също по решение на Солунския конгрес Гоце и Гьорче са назначени за първите задгранични представители на Вътрешната организация в София. Като такива те стават по право и членове на втората българска революционна, макар и съществуваща легално организация – Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Тази им дейност пък е отразена в протоколите на Върховния комитет, които отдавна са публикувани и са на разположение на изследователите.

Сега нашите читатели ще имат възможността да се запознаят с пълните текстове на документите от обучението на Гоце във военното училище, както и с тези за дейността му като главен учител в Българското Банско второкласно училище. Тук са включени и изготвените с негово най-активно участие първи програмни документи (устав и правилници) на Българските македоно-одрински революционни комитети, които от 1905 г. на Рилския общ конгрес ще се преименуват на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Оригиналите на тези програмни документи се пазят в Централния държавен архив в София и в архивите в Смолян и Благоевград. Екземпляри от тях се съхраняват и в Скопие, където за пръв път бяха публикувани преди половин век от македонския историк Иван Катарджиев. Впоследствие те бяха публикувани и в София от покойния вече Коста Пандев.

Цочо В. Билярски

 

ДОКУМЕНТИ:

 

№ 1

Из заповедта на началника на Военното училище, в която е означено зачисляването на Гоце Делчев като юнкер

Княжево, 11 юли 1891 г.

 

ΠРИКАЗ ПО ВОЕННОТО УЧИЛИЩЕ № 192 § 6

Приемат се за щатни юнкери в повереното ми училище поименованите тук младежи, като се зачислят в 1-а рота Съйко Николов и във 2-а рота Димитър Астарджиев, Иван Шкойнов, Стефан К. Стрезов и Георги Делчев. Предписвам да се зачислят по списъчно състояние и котлово доволствие от днешно 11 того.

ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 53, л. 20-21. Публ. в Гоце Делчев, Спомени, документи, материали. София, 1978, с. 344.

 

№ 2

Из дневника на Военното училище със сведения за Гоце Делчев

11 юли 1891 – 24 септември 1894 г.

ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 47, л. 46. Публ. в Гоце Делчев, Спомени, документи, материали, с. 344.

№ 3

Списък на юнкерите от средния клас с означение на оценките от изпита по алгебра

3 декември 1892 г.

 

ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 61, л. 3. Публ. в Гоце Делчев, Спомени, документи, материали, с. 346.


№ 4

Из заповедта на началника на Военното училище, в която се съобщава за изключването на Гоце Делчев от училището

24 септември 1894 г.

 

ЗАПОВЕД ПО ВОЕННОТО УЧИЛИЩЕ

№ 107

Изключват се от училището и зачисляват в запас на армията юнкери

§ 5

На основание предписанието на Военното министерство от 26 тото под № 133 юнкерите от повереното ми училище: Васил Минчев, Владимир Ковачев, Марко Ванков, Господин Желязков. Георги Делчев, и Марин Пеев, се изключват от повереното ми училище и се зачисляват в запаса на армията като редови. Първите двама без право на повторно постъпване и представление за производство в офицерски чин, а последните четирима с право за приемане отново на служба, загдето писали анонимно писмо до господина военний министър. При това тия, на които се разрешава повторно постъпване в армията, ако пожелаят това, то предварително трябва да постъпват по собствено желание в някои войскови части, отдето и ще се представляват за производство в 1-ви офицерски чин. Заповядвам и шестимата да се изключат от списъците на училището и ротата и от котлово доволствие от 28 того.

ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 63, л. 287. Публ. в Гоце Делчев, Спомени, документи, материали, с. 346-347.

 

№ 5

Свидетелство на Гоце Делчев за завършен старши клас на Военното училище

София, 4 септември, 4 октомври 1894 г.

 

ВОЕННО УЧИЛИЩЕ

СВИДЕТЕЛСТВО № 2722

Дадено на юнкера от Воен[ното] училище Делчев Георгий затова, че той е свършил старший клас и по успехите си е получил следующите балове

I. По строевото образование и знание уставите:

1. Строевой устав - 9.50

2. Теорията на стрелбата - 10

3. Гарнизонна стрелба - 9.66

4. Дисциплинарен устав - 10

5. Вътрешна служба - 10

6. Полева служба - 10.66

7. Гимнастика фехтование и стрелба в цел -

8. Фронтово учение и практическо знание строевата служба -

9. Фехтование на рапира и шашки -

II. Специални предмети:

I-во разрядни

1. Тактика - 8.75

2. Военна администрация - 9

3. Топография и снимка планове - 8

4. Фортификация и фортификационно чертане - 8.33

5. Законоведение - 11

6. Артилерия - 8

7. Военна история -9

8. Военна статистика - 10

9. Военна стилистика -

-----------------

Всичко – 9.42

III. Общи предмети:

I-во разрядни

1. Български език - 7

II-ро разрядни

1. Математика (алгебра, геометрия и тригонометрия) - 11

2. Механика – 10.33

3. Аналитична геометрия - 9

4. Начертателна геометрия и проекционно чертание - 7 5. Физика – 10.50

6. Химия – 7.77

III-то разрядни

1. Френски и немски език - 9

2. История – 10.33

3. Военна хигиена -9

------------------

Средний - 8.99

 

На основание предписанията на В[оенното] министерство от настоящата година под № 133 и заповедта по училището № 107 от 24 септемврий изключен от училището за недобро поведение с право за повторно постъпвание на военна служба и представление за производство в офицерски чин.

Ст. София, 4 октомври 1894 год.

Началник на училището, подполковник Ботьов

Командир на ротата, подполковник …

Адютант на училището, поручик …

Инспектор на класовете Капитан Цветков

Заб[ележка] Оценката на успехите е 12-бална система

ЦВА, ф. 1621, оп. 1, а. е. 65. Публ. в Гоце Делчев, Спомени, документи, материали, с. 348.

 

№ 6

Писмо от Неврокопския български митрополит Иларион до Гоце Делчев1

Неврокоп, 30 септември 1896 г.

 

До Господина Г. Делчев, гл[авен] учител

Неврокопски български митрополит

№ 862, Гр. Неврокоп, 30 септември 1896 год.

Пита дали се е „изпълнил“ учителският персонал и накрая добавя: „Ние разполагаме с кандидати учители, достойни за Банско.“

Неврокопский – Иларион

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско. Сп. „Исторически преглед“, г. ХХХІІІ, 1977, кн. 3, с. 84.

------------------

1 Писмата и документите на Г. Делчев от учителствуването му в Банско са вписани в Служебната книга на училището в Банско за учебната 1896/1897, 1897/1898 и 1898/1899 г., съхранявана от Драгостин Радонов и в Изходящата книга на училището за 1896 / 1897 г., съхранявана в Къщата – музей „Н. Вапцаров“ в Банско. Книгите представляват подшити на ръка обикновени пощенски, начертани на ръка листове. Вж. Ив. Дивизиев, Писмени сведения ..., с. 83 – 90.

 

№ 7

Писмо от Гоце Делчев до Неврокопския български митрополит Иларион

Банско, 5 октомври 1896 г.

 

До Н[егово] Високопреосв[ещенство] Господина, Г-на Илариона, Упр[авляващ] Св[етата] Невр[окопска] епархия

В Неврокоп

Банско ІІ-ро кл[асно] правосл[авно] уч[илище]

№ 1, Банско, 5 октомври 1896 год.

Със същата дата прати се писмо до Н[егово] В[исоко]пр[еосвещенство], с което се излагат причините за късното отваряне на училището ни; като в същото време съобщава се за изпълнение на учителский персонал.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 85.

 

№ 8

Писмо от Гоце Делчев до Султана Кафеджийска и учителите в Банското второкласно училище

Банско, 5 октомври 1896 г.

 

До г. г. и г-ца Султана Кафеджийска – учителка.

Тук

Българско Банско ІІ-ро класно училище

№ 1, Банско, 5 октомври 1896 г.

Поканвате се днес в 4 часа преди обед на заседание, в което ще се разисква кои учебници да се въведат за ръководства в класовете и отделенията.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: Г. К. Голев, М. Решовалиев, Султана Г. Кафеджийска, К. Чучулайн, К. Кошоев.

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 83.

 

№ 9

Писмо от Гоце Делчев до учителите в Банското второкласно училище

Банско, 22 октомври 1896 г.

 

До г. г. учителите.

Тук

№ 2, 22 октомври

Днес ще имаме заседание, в което ще се разпределят предметите от класовете и отделенията; ще се определи времето на занятията.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: Г. К. Голев, К. Кошоев, М. Решовалиев, К. Чучулайн.

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 84.

 

№ 10

Писмо от Гоце Делчев до учителите в Банското второкласно училище

Банско, 25 октомври 1896 г.

 

До г. г. учителите.

Тук

25 октомври

Поканвате се днес в 6 ч. на заседание за нареждане на годишната програма за седмичните часове в класовете и отделенията.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: К. Янев, Г. К. Голев, К. Кошоев,

М. Решовалиев, К. Чучулайн.

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 84.

 

№ 11

Писмо от Гоце Делчев до Лазар Сирилещов

Банско, 31 октомври 1896 г.

 

До Господин Лазар Г. Сирилещов, Председател на Църков[но]-училищ[ната] община.

Тук

Банско ІІ-ро класно училище

№ 2, 31 октомври 1896 г.

Писмо до председателя, с което се поканва да свика същия ден събрание в общината, в което да се избере един от учителите да управлява училището, поради моето подаване на оставката пред Св[етата] Екзархия.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 85.

 

№ 12

Писмо от Гоце Делчев до Неврокопския български митрополит Иларион

Банско, 1 ноември 1896 г.

 

До Негово Високопреосвещенство Господин, Г-на Илариона, Управител Св[етата] Неврокопска епархия в Неврокоп.

Българско правосл[авно] уч[илище]

№ 3, Банско, 1 ноемврий 1896 г.

Ваше В[исоко]преосвещенство,

Като Ве уведомявам с долоизложените кратки сведения за вървежа и състоянието на училището ни, чест имам да Ви явя, че поради известни на Ваше Високопреосвещенство здравословни причини, които не позволяват да изпълнявам по-нататък длъжността си, със съгласието на Чер[ковно]-учил[ищната] община поставихме учител Г. Голев да управлява училището, до като пристигне новоназначения гл[авен] учител за училището ни, вследствие на моята оставка, подадена с писмото до Св[етата] Екзархия чрез В[аше] В[исоко]преосвещенство.

При това, моля, ако е възможно, да назначите Вие такъв в по-скоро време, за да не пострада училищния успех.

 

Рапорт № 1.1

Съгласно решението на Банската черков[но]-училищ[на] община курсът на обучението в Банското смесено училище през настоящата 1896-1897 учебна година се състои от: забавачница, първоначално и класно училище.

За помещение на учениците служат черковно-общинското здание, принадлежащо на Рилския монастир, но в настояще присвоено от черков[но]-учил[ищната] община.

В първото, главно, съгласно решението на учит[елския] съвет поместяват се учениците от І-во, ІІ-ро, ІV-то отделение и І и ІІ класове; второто, наречено „Метоха“, поместяват се учениците от ІІІ-то отделение и забавачницата.

Училище, както Ви е известно, отворихме на 1 октомври, от която дата започна се и записването на учениците. При всичко че се яви на селяните, че записването ще продължи до 15-и с.м. и редовните занятия ще почнат от същия ден, обаче малцина изпратиха децата си до тоя ден, че мнозина още ще се запишат занапред, обстоятелство твърде неблагоприятно за училищния успех.

На 14 с.м. се извърши водосвет в училището, на 15 по причина малочислеността на учениците почнаха се нередовните занятия, без да стане някакво разпределение на преподавателите в кл[асовете] и отделенията предмети, понеже всекидневно се очакваше пристигането на назначения от общината учител К. Молеров, намиращ се в България и който вместо да доди, отказва писмено по причина неудовлетворителната за него плата. Веднага след отказа на К. Молеров общината се разпореди и назначи на негово място К. Янев, родом от с. Бачево, свършил ІV клас на Серската прогимназия преди три години.

След назначаването на К. Янев за учител, с когото и се попълни тукашния учителски персонал, в заседанието от 22 т.м. на учителския съвет стана следующето разпределение:

1. Султана Кафеджийска ще ръководи (по назначение) забавачницата, ще ръководи ученичките по ръкоделие.

2. К. Янев ръководител на ІІ-ро отделение, преподавател по Всеобща история в І и ІІ кл[ас] и География във ІІ кл[ас].

3. К. Кошоев ще ръководи І отделение, задължава се да преподава Закон Божи в ІV-то отделение и славянски в І-ІІ клас.

4. К. Чучулайн ще ръководи ІІІ-то отд[еление], ще преподава черк[овно] пение в І-ІІ клас.

5. М. Решовалиев ръководител на ІV отделение, преподавател по Зак[он] Божи в І-ІІ клас и География в І клас.

Забел[ежка]. Всеки ръководител е в същото време и наставник на отделението си.

6. Г. Голев класен наставник на І кл[ас], преподавател по Аритметика, Геометрия и Геометр[ично] чертане, Ест[ествена] история, Рисуване, Краснописание и Гражданско пение в І и ІІ кл[ас] и Краснописание в ІV-то отделение.

7. Г. Делчев класен наставник на ІІ кл[ас], преподава по български, френски езици и гимнастика в І и ІІ кл[ас].

Преподаването по турски език остава на назначения от Мехомийския каймакамин преподавател Сабри Енепов.

След горното разпределение нареди се годишна програма на седмичните часове. При това задължиха се г-да учителите за пазене ред и тишина, по очеред да дежурят в училището и черквата.

Редовните занятия в училището ни започнаха на 28 м.м.

Броят на досега записаните ученици възлиза на 279, от които:

а) в забавачница 58 ученика (44 момчета и 14 момичета)

b) в І-во отделен[ие] 84 ученика (61 момчета и 23 момичета)

c) във ІІ-ро от[деление] 58 ученика (42 момчета и 12 момичета)

d) в ІІІ-то отделение 29 ученика (25 момчета и 4 момичета)

e) в ІV отделение 33 ученика (29 момчета и 4 момичета)

f) в І клас 12 ученика (12 момчета и ... момичета)

g) във ІІ клас 9 ученика (9 момчета и ... момичета)

Училището е снабдено с доволно принадлежности, но и с много малко пособия, и то по география: с карти по всички им части на свят земните полушария и с най-разпространената географическа карта на Балк[анския] п[олустр]ов, по зоология с 8 таблици колорирани изображения не пълни, налепени по платно и нагодени за окачване на стената; по ботаника с 5 таблици колорирани изображения, тоже нагодени за окачвания – всичките от Шронбера. По смятане само едно сметало.

Такъв е досегашния вървеж на училището. Надявам се на добрия успех занапред.

Гл[авен] учит[ел] Г. Делчев

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 85-86.

-----------------

1 Рапортът е приложен към писмото оставка.

 

№ 13

Писмо от Гоце Делчев до учителите в Банското второкласно училище

Банско, 1 ноември 1896 г.

 

До г. г. учителите.

Тук

№ 4, 1 ноември 1896 г.

Поканвате се днес в 5 часа на извънредно заседание.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: К. Янев, Г. К. Голев, К. Кошоев,

М. Решовалиев, К. Чучулайн.

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 84.

 

№ 14

Писмо от Гоце Делчев до учителите в Банското второкласно училище

Банско, 3 ноември 1896 г.

 

До г. г. учителите.

Тук

№ 5, 3 ноември 1896 г.

Поканвате се днес в 7 часа на извънредно заседание.

Гл[авен] у[чите]л Г. К. Голев

Учители: К. Янев, К. Чучулайн, М. Решовалиев.

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 84.

 

№ 15

Молба от Гоце Делчев до Българския екзарх  Йосиф І

Банско, 1 ноември 1896 г.

 

Чрез Негово В[исоко]преосвещенство Господина, Г-на Илариона, управл[яващ] Св[етата] Неврокоп[ска] Епархия.

В гр. Неврокоп

До Негово Блаженство Господина, Г-на Йосифа І Бълг[арски] Екзарх

В Цариград

Б[ългарско] прав[ославно] ІІ-ро класно уч[илище]

№ 4, Банско, 1 ноември 1896 г.

Ваше Блаженство,

Понеже здравословни причини не позволяват да изпълнявам за напред възложената ми от Ваше Блаженство длъжност, чест имам да Ви явя, че със съгласието на тукаш[ната] черк[овно]-училищ[на] община поставихме учителя Г. Голев временно да управлява училището ни. При това, за да не страда учебното дело тук, моля, Ваше Блаженство, да приемете оставката ми в най-скоро време да назначите друг да ме замести.

Гл[авен] учител Г. Делчев

Предавам архивата на г. Геор. Голев

Г. Делчев

[Печат на училището с разтворена книга в средата и надпис: „Бълг[арско] православно училище – Банско – Разложко“.]

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 87.

 

№ 16

Устав на Българските македоно – одрински революционни комитети, съставен след Солунския общ конгрес на организацията.

[Солун, 1896 г.]

Устав на Бълг[арските] Македон[о] – Одр[ински] Револ[юционни] Комитети.

Глава І.

Цел.

Чл. 1. Целта на БМОРК е придобивание пълна политическа автономия на Македония и Одринско.

Чл. 2. За постигание на тая цел, те са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в казаните в 1 чл. области, да разпространяват между него революционни идеи чрез печатът или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно възстание.

Глава ІІ.

Състав и устройство.

Чл. 3. Член на БМОРК може да бъде всеки българин, без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното Освободително Дело.

Чл. 4. Членовете на всеки комитет се делят на групи с по един началник, определен от ръководителя. Всякой член на групата, както и началника, носят по един номер, даден от надлежния комитет. Всеки работник знае само членовете на неговата група и началника, а последния знае само ръководителя на комитета или посредника.

Чл. 5. БМОРК се делят на окръжни, околийски и селски, а над всичките тях стои един Централен БМОРК, който ръководи общите работи по Делото и го представлява. Района и числото на окръжните комитети определя Централния, на околийските – окръжните, на селските околийските.

Чл. 6. На чело на всякой комитет стои едно управително тяло. Управителните тела на окръжните комитети се назначават от ЦБМОРК, на околийските се определят от окръжните и се назначават от Централния, а на селските се назначават от околийските. ЦБМОРК в известни случаи има право да повери ръководението на работите в окръзите и околиите в ръцете на едно избрано от него вътрешно или опълномощено вънкашно лице.

Чл. 7. Всеки член на управителното тяло носи псевдоним, даден от ЦБМОРК.

Чл. 8. ЦБМОРК има за печат с емблема знаме, саби, пушки и бомба, с надпис Македоно – Одрински Централен Революционен Комитет и с големина в радиуса 2 см. и 6 мм. и обиколка 16 см. и 8 мм. С него той подкрепва важната кореспонденция.

Чл. 9. За сношения с околните комитети всякой окръжен, околийски и селски комитет си има своя тайна поща.

Чл. 10. За следение делата на вътрешните и външните врагове и за предпазвание от тях, всякой комитет има своя тайна полиция.

Чл. 11. Всякой комитет държи в течението на работите в района му по-горния от него комитет, а в края на всеки месец му дава подробен отчет за всичките си работи в всякое отношение.

Глава ІІІ.

Материални средства на Р[еволюционните] Комитети.

Чл. 12. Р[еволюционните] Комитети ще се снабдяват с пари.: 1) от доброволни пожертвувания; 2) от редовните членски вносове и 3) от пари, събрани по начин, какъвто ЦБМОРК намери за целесъобразно или пък местния с предварително съгласие на централния.

Глава ІV.

Наказания.

Чл. 13. Всякой, който се провини в вредение на делото, бил той работник или не, българин или не българин, се наказва. Наказанието му се определя от местния комитет и се извършва със съгласието на Централния.

Чл. 14. Въз основа на настоящия устав, изработен е подробен вътрешен правилник.

Край.

ЦДА, ф. 1932 к, оп. 2, а.е. 1, л. 16–17. Печатно. (Има и номерация на страниците от 1 до 4.) ДА – Смолян, ф. 30 к, оп. 1, а. е. 1, л. 1–2. Печатно. Публ. в К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание, ИИИ, т. 21, София, 1970, с. 249–250.

 

№ 17

Правилник на Българските македоно–одрински революционни комитети, съставен от Гоце Делчев и Гьорче Петров след Солунския общ конгрес на организацията.

[Солун, 1896 г.]

 

Правилник на Бълг[арските] Македон[о] – Одр[ински] Револ[юционни] Комитети.

Глава І.

Състав, устройство и длъжности на Р[еволюционните] Комитети.

Чл. 1. Централния Бълг[арски] Мак[едоно] – Одр[ински] Рев[олюционен] Ком[итет], както и управителните тела на местните Р[еволюционни] Комитети съставляват се: 1) от председател, 2) секретар, 3) кассиер, и няколко члена за съветници.

Чл. 2. Членовете на ЦБМОРК се избират всякоя година по вишегласие от ръководителите на окръжните Комитети или техните пълномощници. Мястото и времето на избиранието се определя от ЦК.

Чл. 3. В това събрание от пратениците се определя местопребиванието на ЦБМОРК, което трябва да остане тайна за всички останали членове на Комитетите и управителните им тела.

Чл. 4. ЦК има следующите длъжности: 1) Ръководи управит[елните] тела на местните Комитети, следи общия вървеж на Делото и дава потребните наставления и подкрепления. 2) Той направо отвън и чрез местните комитети отвътре се грижи за доставяние оръжие, революционна книжнина и др. т. неща, потребни за преуспяванието на делото. 3) Нему е предоставено правото и грижата за разпределение по местните Комитети внесените отвън, както и излишните на местните комитети материали. 4) Той води сношенията с вънкашните М[акедонски] Р[еволюционни] К[омитети], ако има такива и в споразумение с тях и с окръжните вътрешни комитети, прогласява деньт на въстанието, урежда плана на действията и ръководи движението направо или чрез особена коммисия, съставена от него в споразумение с вънкашните комитети.

Глава ІІ.

Длъжности на управит[елните] тела на местните Р[еволюционни] Комитети.

Чл. 5. Освен предвидените в чл. 2 от устава длъжности, Р[еволюционните] Комитети са длъжни да образуват колкото се може повече комитети в района им, да се грижат за въвеждание строг ред в работите, да въоружат несъстоятелните работници, да се грижат за доставлявание нуждното оръжие, увеличението на материалните средства и въобще за всичко онова, от което зависи успеха на революционното дело в района им. Грижата и отговорностьта за всичките тези работи се споделя наравно от всичките членове на управит[елното] тяло.

Чл. 6. Окръжните Комитети направо, а околийските чрез окръжните трябва да държат ЦК. В течението на работите в района им, а в края на всеки месец дават отчет за числото на членовете, за направеното по въоружаванието, за състоянието на Комитетската касса и въобще за състоянието на работите в района им. В края на всякоя година дават подробен рапорт, в който излагат: 1) колко другари ратници за свободата имат в всякой град и село и колко от тях са способни с оръжие в ръка да се борят против врага; 2) колко оръжие имат и колко още им е нужно; 3) качеството и деятелността на тайната полиция; 4) уредбата и деятелността на пощата; 5) състоянието на кассата; 6) духовете на членовете и на противниците и 7) постоянните въоръжени турски сили: войска, заптиета, полиция, башибозуци и пр.

Чл. 7. Никой Б[ългарски] М[акедонски] К[омитет] не може да влиза в сношение с други Комитети, било вътрешни, било вънкашни, без разрешение на ЦК. Исключение от това се прави между съседните Комитети за работи внезапни и за нужди, които не търпят отлагание. В такива случаи, споразумяват се ръководителите с частни писма, и веднага съобщават това на ЦК.

Глава ІІІ.

Длъжности на членовете на управит[елните] тела.

Чл. 8. Председателя на Комитета свиква и ръководи събранията, които стават редовно всяка седмица и извънредно, когато се яви нужда.

Забележка. Въпросите се решават по вишегласие.

Чл. 9. Председателя съобщава сам или посредствено решенията комитетски на началниците на групите; той се разпорежда сам или посредствено с тайната полиция и поща и подкрепва кореспонденцията с подписа си.

Чл. 10. Кассиера завежда паричната част на Комитета; той прибира членските вносове, доброволните помощи и др. и отпуска пари за комитетски нужди само по заповед на председателя. Той не може да харчи комитетски пари по своя потреба.

Чл. 11. Кассиера трябва да бъде готов на всяка минута да даде сметка както на Централния, така и на местния комитет.

Чл. 12. Секретаря държи протоколите на заседанията и води всичките писмени работи на Комитета.

Глава ІV.

Длъжности на началниците на групите.

Чл. 13. Началниците на групите са длъжни: 1) да предават на подведомствените им групи приказаното тям от ръководителя или посредника поръчение; 2) да съобщават на председателя или посредника всяка седмица положението на групите в всяко отношение: дисциплинарно, оружейно и пр.; 3) да се грижат за държението в порядък оръжието на момчетата; 4) да събират редовно всяка седмица подведомствените си и извънредно винаги, когато стане нужда, за да ги поучават, наставляват и обучават; също тъй да им раздават и четат революционни книги и въобще да им усилват революционния дух по разни начини; 5) да събират месечните вносове и доброволни помощи на подведомствените си и да ги предават на председателя или посредника.

Глава V.

Длъжности на членовете – работници.

Чл. 14. Нови членове се приемат само по препоръка на някой стар член и с разрешението на председателя.

Чл. 15. Всеки член при постъпванието в Комитета трябва да положи клетва, която гласи: “Заклевам се в Бога, вярата и честьта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско, че ще се покорявам безусловно на началството и безпрекословно ще изпълнявам заповедите му; че няма да издам никому нито с дума, нито с дело тайната, с която днес се увенчавам и всичко онова, което от днес нататък ще чуя, видя и разбера по делото. В противен случай, нека бъда убит от едного от другарите с револвера или камата, които тук целувам”.

Клетвата се дава пред евангелие, револвер, кама, или каквото оръжие се намери; правят се три поклона, целуват се изброените неща, които подир клетвата пак се целуват. Клетва може да даде кой и да е член от Комитета, но духовните лица се предпочитат.

Чл. 16. Преди да се препоръча новия член, трябва право или косвено да се узнае мнението му по възстанието, чувствата, степента на решителността му и, дето се може, неговото минало. Към клетвата се пристъпва само след като му се покажат най-големите опасности и смъртта и той не показва никакво малодушие. Преди клетвата нищо не трябва да му се съобщава по делото, каквито обещания и да дава.

Забележка. Като агитационно средство за придобивание нови работници, служат бунтовническите вестници, брошури и книги, разговори в общ вид по положението, живота, нуждите и длъжностите ни и др. т.

Чл. 17. Всякой работник дава паричен внос според състоянието си, длъжен е сам да се грижи за въоружаванието си и да държи оръжието си в исправност. За въоружаванието на несъстоятелните членове се грижи Комитета.

Чл. 18. Всякой член ще знае само другарите и началника на неговата група. Ако някой от членовете се опитва да узнае от друг член било лицата на управителното тяло, било другите членове или някои подробности по Делото чрез запитвания двусмислени и хитри, запитвания член трябва да изобличи открито запитвача и да яви това на началника си. Работниците трябва да бъдат трезвени, честни, тайни и неподатливи; те не бива нито да пиянствуват, нито да говорят каквото и да било по революционното дело никому, неисключая и най-блиските приятели, домашни и роднини. Те не трябва да държат заканителен език спрямо никого и систематически да избягват всичко онова, което може да породи у хората съмнение, че те са членове в Комитета. Пеението на бунтовнически песни и излияния на патриотически чувства не само пред непредани на Делото хора, но и пред другари по Делото се забраняват на работниците.

Чл. 19. Никой работник и под никакъв предлог не може да откаже безнаказано испълнението на възложената нему от началството длъжност, била тя лека или тежка, в мястото или другаде.

Чл. 20. Всякой работник каквото узнае и чуе нещо полезно или вредително за Делото, длъжен е на време да го съобщи на началството си.

Чл. 22. Ако някой член попадне в ръцете на полицията при извършвание някоя комитетска работа или просто като революционер подозрен не по негова вина, Комитета е длъжен да се грижи за неговото освобождение с всички възможни средства и да се притече на помощ нему, както и на семейството му с пари.

Исключват се от това право онези членове, които на своя глава са предприели да вършат някои работи и попаднали в ръцете на полицията по своя вина или по частна работа.

Чл. 23. – Всякой работник е длъжен да се притече на помощ на другаря си, когато го види в някоя беда.

Чл. 24. – Забранено е на работниците да вършат без разрешение на ръководителя на своя глава каквато и да е работа даже и тогава, когато явно виждат, че от работата ще има полза за Делото. Който с такава работа на своя глава принесе вреда на Делото, освен дето се лишава от правото на защита, но и се наказва.

Чл. 25. – Работниците от една група не бива да се откриват на работници от друга група или от друг Комитет, освен когато това им се заповеда.

Чл. 26. – За пакостници на Делото се смятат онези работници, които критикуват и нападат началниците си, управителното тяло или Делото изобщо.

Глава V.

Кореспонденцията.

Чл. 27. – Кореспонденцията между Комитетите се води всякога с химическо мастило и с приетата шифрована азбука, която ще знаят само секретаря и председателя и се изпраща с тайната поща. В адресите, обещанията и пр., всякога трябва да се употребяват псевдонимите и номерите.

Чл. 28. – Архивата на Комитетите състои от протоколите на управителното тяло, от кореспонденцията с подчинените и по-висшите Комитети, от сметките, копие от рапортите, от хартата и географико – статистическите бележки и от списъка на работниците. Тя трябва да бъде написана с шифрована азбука и с приетото за архивата мастило.

Глава VІІ.

Тайната поща.

Чл. 29. – За сигурно водение кореспонденцията, всеки Комитет си има своя тайна поща.

Чл. 30. – За куриери се избират хора потайни, твърдохарактерни и мъжествени. Те са длъжни да предават писмата на предназначеното лице непокътнати. Устните поръчки трябва да се предават от куриера направо на определеното лице и буквално без никакви пропущания и прибавки. Имената на куриерите предварително трябва да се съобщават на лицата, до които е изпратена кореспонденцията.

Забележка. Нарочните пратеници или се снабдяват с пълномощно, или през друг канал имената им се съобщават.

Чл. 31. – С тайната поща се пренасят и по-крупните материали като оръжия, книги и пр.

Чл. 32. – Когато се пренася важна кореспонденция или важни материали, куриерите обязателно трябва да са добре въоръжени и снабдени с отрова.

Чл. 33. – Пътните разноски и дневните загуби на куриерите се изплащат от кассата на местния Комитет, когато те нарочно са испратени.

Глава VІІІ.

Тайната полиция

Чл. 34. – Всякой комитет има тайна полиция, която състои от две отделения: испитателна и наказателна. Ръководителя на Комитета избира едного измежду работниците за началник на испитателната коммисия, а той си избира трима помощници, които не трябва да се знаят помежду си.

Чл. 35. – Тайната испитателна полиция ще следи: 1) поведението и делата на членовете на Комитета, 2) думите и делата на турското и христианско население по отношение към Делото, 3) мерките, които взема против него турското правителство, 4) ще следи стъпка по стъпка турската явна и тайна полиция и делата й против Делото и 5) ще следи и изучава всички новодошли в града чужденци без разлика на народност. За всичко чуено и видено тя долага чрез началника си на ръководителя на Комитета.

Чл. 36. – Наказателната полиция се избира по същия начин, както испитателната и е подчинена на ръководителя на местния Комитет. Началника дава клетва на ръководителя за безпрекословно испълнение неговите заповеди, а помощниците дават нему такъва клетва.

Чл. 37. – Длъжностьта на наказателната полиция е: да извършва по заповед на ръководителя предвидените от местния Комитет или предписаните от Централния Комитет наказания на лица, провинивши се по Делото.

Чл. 38. – Испълнителите на наказанията се избират по жребие. Тям се представя свобода да изберат начина на наказанието, нъ времето на извършванието се определя от ръководителя.

Чл. 39. – Всякой член на наказ[ателната] полиция всякога трябва да е въоръжен с револвер и кама а в време на действие – с два револвера.

Чл. 40. – Тайната наказ[ателна] полиция цяла или отчасти по жребие с длъжна да се притича на помощ на съседните Комитети по заповед на ръководителя в окръга и по заповед на ЦБМОРК вън от окръга.

Глава ІХ.

Наказания.

Чл. 41. – Провинившите се членове – работници се подхвърлят на следующите наказания: 1) ако простъпката е слаба, напр. слабост в някой разговор, нередовност в задълженията и исплащанието вноса и др. т. прави му се бележка от началника, а ако повтори същата постъпка, наказва се с глоба според състоянието му; ако ли и след туй не се поправи и стане опасен за Делото, наказва се с смърт; 2) ако погрешката е гибелна за Делото, особено ако извършителя на погрешката рискува да пропадне и да тури Делото в опасност, той се наказва с смърт даже и тогава, когато погрешката е неволна; 3) ако някой откаже да испълни заповедта на началството, за пръв път му се прави виговор, а ако повтори същото, наказва се с смърт и 4) ако някой умишлено издава тайна или с недобросъвестното испълнение възложената му длъжност излага Делото в опасност, наказва се с смърт.

Чл. 42. – За ония, които вредят на Делото и не са членове на Комитета, предвиждат се следующите наказания: 1) ако някой говори и разгласява съществуванието на Комитета, гаври се с Делото и подмята имена на работници – революционери, първо му се внушава, че това поведение не е патриотично и е свързано с риск, а подире, ако не се вразуми, наказва се с смърт; 2) който умишлено пречи на Делото, бил той българин или не, наказва се с смърт.

Чл. 43. – На смъртното наказание подлежат още: шпионите и онези чиновници на правителството, които са се отличили с гонение на Делото, онези българи, вътрешни или вънкашни, които се опитват да всяват в Комитета раздори и расцепление; изменниците куриери, членовете на тайната полиция, които се отказват да испълнят заповедите на началника и онези членове на комитета, които при прогласяванието на възстанието се откажат да дигнът оръжието.

Чл. 44. – Смъртните наказания се извършват от местната тайна наказателна полиция или от тайни пратеници на Централния Комитет. Те стават с предварителното разрешение на Централния Комитет.

Глава Х.

Въоружавание.

Чл. 45. – Всякой член трябва да бъде снабден с пушка, а там дето се може – и с револвер и кама. Купуванието на оръжие става с предварително съгласие на ЦБМОРК, като му се яви цената, вида и пр.

Чл. 46. – Всякой член трябва да има готови предписаните нему от началството дрехи, царвули, сухари, памук, вързки за рани и пр.

Глава ХІ.

Материални средства на Комитета.

Чл. 47. – За посрещание нуждните расходи на Комитета, а главно за въоръжавание работниците, Комитета набавя средства: 1) от редовните ежемесечни вносове на членовете, определени според състоянието им и 2) от пожертвуванията, които биват доброволно дадени или наложени.

Забележка. Доброволни помощи са тия, които се дават както от членовете, така и от хора, що не се решават да станат работници, нъ симпатизират и желаят да помогнат на Делото, та дават известни сумми. Наложените помощи се взимат с заплашвание или насила от хора, които могът, нъ не искат да помогнат.

Чл. 48. – Както за едните, така и за другите помощи се издават на подарителите расписки номеровани и подпечатани с печата на ЦБМОРК.

Забележка. Испърво се събират помощите на желающите да помогнат, а когато стане нужда и от друга помощ, пристъпва се към събиранието й с предварително удобрение на ЦБМОР Комитет.

Чл. 49. – Суммите, както за едните, така и за другите помощи се определят от местния Комитет с съгласието на ЦБМОР Комитет.

Забележка. При събиранието наложителните помощи се поднася от едного от наказателната полиция или от друг член заплашително писмо с чек, носящ печата на ЦБМОР Комитет и, като брои парите, дава му се расписка срещу тях.

Чл. 50. – Всякой комитет испраща обязателно в кассата на ЦБМОР Комитет третята част от събраните пари заедно с сметките. Те са длъжни да внасят в кассата на Централния Комитет взаимнообразно и останалата част от парите, когато им се поискат.

Край.

ЦДА, ф. 1932 к, оп. 2, а.е. 1, л. 23–31. Печатно. (Има и номерация на страниците от 1 до 15.) ДА – Смолян, ф. 30 к, оп. 1, а. е. 6, л. 1–8. Печатно. Публ. в К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание, ИИИ, т. 21, София, 1970, с. 250–257.

 

№ 18

Правилник за четите на БМОРК, съставен от Пере Тошев и Гоце Делчев

Б. м., [от края на 1899 до средата на 1900 г.]

 

Правилник за четите на организацията

(Определен от Централния Комитет).

Във всеки революционен район урежда се една четичка, като неразделна част от организацията. Тя се движи тайно из района по нужда на делото и под разпорежданието на местния комитет.

Назначението на четата:

1). Четата организира боевите сили на организацията с съдействието на ръководителите в селата и града.

2). Обучава момчетата на боево изкуство и ги подвежда под боева дисциплина.

3). Грижи се за разпространение оръжие, както между членовете на организацията, така изобщо между българското население. Прокарва чрез убеждение и морално влияние идеята за самовъоръжаванието и подпомага населението в покупката и разпространението на оръжие.

4). По разпореждание на главния ръководител сама извършва или подкрепва преноската на боеви материяли в района си. Ней се предоставя грижата за раздаванието оръжие между населението и запазването му в добро състояние, било в складовете, било по работниците. Всичко това се върши по разпореждането и под надзора на главния ръководител, комуто началника трябва да докладва всичко извършено по тая част.

5). В помощ и съдействие на местните ръководители тя изпълнява и следующите агитаторски задачи.

а) В места, дето има съставени комитети подготва членовете на тези комитети за истински народни борци, опътва ги в духа и направлението на организацията и ги закрепва в организационно и дисциплинарно отношение. б) В места, дето няма комитети, но има почва, организира такива съгласно правилника от Централния комитет и за направеното съобщава на главния местен ръководител, за сведение и надлежно разпореждание. в) Запазва с думи и дела борческия дух в населението, изобщо – върши в името на местния комитет всичко предвидено в правилника на организацията и неизвършено, което забележи в движението си.

6). Четата остава в разпорежданието на местния комитет и за следните работи: а) Да допълнява изпълнителната и разузнавателната власт. б) Да подкрепва ръководителя в принудително събирание на пари, като употреблява морално и физическо насилие и влияние върху посочените от ръководителя лица. в) Да въздействува върху разни лица членове и не членове на организацията за тяхното вразумяване. г) Да изтребва по разпореждането на комитета подлежащите на смъртно наказание лица. д) Да дебне и парализира пренасянето на оръжие, което попада в неприятелски ръце. е) Да дебне и преследва разбойниците, били те турци или българи и с съгласието на местния ръководител да взема нужните мерки, за изтреблението им, или за парализиране техните действия.

7). Четата е предназначена да служи в района си, като ядка и спретне дружина в време на въстанието; тя първа трябва да повдигне знамето на революцията по разпореждането на Ц[ентралния] Комитет и да подържа и съживява духа на борците, и самата борба, и в най-трудните й времена и минути. За постигането на тази й крайна цел през време на подготвителната й деятелност, тя трябва да има пред вид: а) С примерното си поведение спрямо населението, да му стане обичлива, та да я следва то във време на борбата. б) С думи и дела смели, безкористни и произходящи от искренна преданност на освободителното дело да бъде пред членовете на организацията, като образец на истински народни борци, за свободата на отечеството и с това да го насърдчи, въокуражи и привържи към себе си. в) Да се подготви измежду членовете на организацията, колкото се може повечето верни другари – способни да издържат до край борбата, като замества по-избраните хора да взимат участие заедно с нея в разните рисковани предприятия или ги подбужда и кара и те сами да вършат такива. г) Да изучи своя, а по възможност и съседния район в географическо и боево отношение: пътищата, пътеките, реките, разположението на планините, всичките стратегически пунктове, годни за прикриване, отпор или нападение на неприятеля, дух, численост и оръжейна подготовка на нашето турско население, военните сили на неприятеля изобщо и частно по пунктовете и района и др.т.

8). Четата върши политически обири и грабежи, но само с позволението и разрешението на местния ръководител и Ц[ентралния] Комитета и в името на освободителното дело и за него. Парите, взети по този начин, принадлежат на комитетската на комитетската каса. Те се прибират с знанието на цялата чета и се предават под разписка на главния местен ръководител, който ги препраща в Ц[ентралния] Комитет.

Общи разпореждания на четата.

9). В движението и действията си четата трябва да гледа по възможности да запази в тайна не само делото, но и съществуванието си, както и да отбягва предприятия, които могат да повличат след себе си големи нещастия за местното християнско население и катастрофи за организацията.

10). Като част от революционната организация, тя трябва да съобразява поведението, делата и проповедите си с правилника на организацията с общите разпореждания от Ц.К. изобщо с духа и направлението на организацията.

11). Тя трябва строго да съблюдава предписанията на правилника на организацията за тайнствеността: а) Работа по делото от едно село не бива да се съобщава в друго. б) За своите дела и за работите по организацията трябва да запази строга тайна пред всекиго другиго, освен пред главния местен ръководител и пред инспектора на четите или друг пълномощник на Ц.К. в) По възможност да отбягва по пътищата и по селата срещата с хора чужди на освободителното дело, а при квартируванието й по селата да гледа и отбягва срещите и отношенията с жени, деца и хора, неспособни да принесат отговорностите на властите. г) На момчета от четата се забранява по просто любопитство да разпитват и разузнават работите по организацията, които не им влизат в работа.

12). За извършване в полза на делото някое предприятие, дето са потребни повече сили, или за запазване от по-силен неприятел, четите от съседните райони могат да се сливат времено в една под командата на началника на местната чета. Повикването за сливане става по покана чрез ръководителите или в краен случай началниците на четите. Четата от един район може да влиза в друг без разрешение още, за да се прикрие от преследванията на неприятеля, в който случай тя е прост гостенин под командата на тамкашния началник на четата и под разпорежданието на ръководителя. В подобни случаи, сиреч за определено предприятие, в полза на делото и за свое самосъхранение, тя може да си послужи временно и с вънкашни хора и да влиза в пряко разбирателство с дейци от друг район. Вън от тези случаи четата по никой начин не може да отива без разрешение в друг район, строго й се забранява да влиза на своя глава в сношения и споразумения за работа на делото с хора от друг район, а особено с вънкашни хора.

13). Нападения на села за отмъщения, опити за повдигание на села за бунт, изобщо предприятия от по-крупен и общ характер, които могат да завлечат организацията преждевременно в борба, се смятат за дела престъпни и изменнически. Виновниците се преследват и наказват, като престъпници и народни душмани.

14). Четата няма право да извършва никакви убийства без разрешение на комитета. Изключение от това се прави само когато е заставена от случайна среща да извърши това за самосъхранение или при среща с някоя разбойническа банда, за преследването на която е предварително разрешено от комитета.

Отношения на четата с комитета.

15). Четата безусловно се подчинява в общите работи и е под разпорежданието на главния ръководител или на лице, което Ц.К. й препоръча. Всичко негово разпореждание тя безпрекословно изпълнява за всичките свои работи и мероприятия, от него търси удобрения и разрешения и нему докладва за всичко извършено от нея. Отношенията си с него води по начин, какъвто взаимно си определят.

16). Разпорежданието на Ц.К. и районния ръководител до селските комитети четата не може да не прибягва и игнорирва, установения в района ред между селата и града трябва да крепи. С положението на селските комитети трябва в действията си да се съобразява и с селските ръководители да се спогажда. Всеки месец четата е длъжна да даде на ръководителя пълен отчет за извършеното от нея, който отчет се изпраща в Ц.К.

17). Ръководителя е дължен да се грижи за навременното доставяне на всичко потребно на четата, по въоръжаването, храната, облеклото и подържането й, той, като дава разпореждания на четата за работа и движение, дължен е в същото време да вземе всичките мерки, за да й даде възможност, улеснения, подкрепления за бързото й и сигурно движене и криене или за извършване на предприятието, както и на време да удовлетворява всичките нейни справедливи искания.

18). Четата, за ятаци, посредници и крепители трябва да има само хора на организацията, затова пак ръководителя е дължен да се разпореди до всички работници в района да дават на четата нужното съдействие и подържка, да се грижат за нейната безопасност.

19). Споразуменията между началника на четата могат да стават и устно чрез здрави и сигурни хора, пратеници от едната – другата страна или писменно по наредения организационен междуселски канал. За предприятия от по-важен характер свързани с някаква отговорност, като убийства, обири и др.т. ръководителя трябва да издава писменно, за да има четата документ.

20). Недоразумение между четата и селските началници разрешава главния районен ръководител, а онази помежду последния и четата разрешава Ц.К. чрез лично исповядване на работата по специален негов пратеник. На оплаквания на четата в Ц.К., било от него, било изобщо от положението ръководителя е дължен да даде ход по комитетския канал.

21). Четата може да измени района си само по предписание и разрешение на Ц.К.

22). Самоволното напускане на района се смята за произвол. Разтуряне на четата става само по разпореждание от Ц.К.

Състав и вътреш[ен] ред на четата.

23). Четата обикновено се състои от 5–6 души, има си началник и секретар, които се определят от Ц.К.

24). Момчета от четата трябва да бъдат готови и способни да пренесат всичките трудности на горския и скрит живот, и рискованостьта на работата им; те трябва да са клетвени членове на организацията по възможност по-събудени и съзнателни борци за доброто на народа си с доказана твърда характерност, постоянство, нравственост и безкористност. С една дума те трябва да бъдат образцови борци, за да направят и четата такава. За момчета, които търсят частно отмъщение и лични материялни и морални облаги, няма място в тези чети.

25). Избора на момчета за четата става с съгласието на местния главен ръководител и с удобрение от по-горе. За променки в четата веднага се известява на ръководителя. Четата не може да приеме в състава си нов член без съгласието на ръководителя, но и този последния не може да наложи такъв въпреки желанието на четата.

26). Четата служи като свърталище на работници, които за работа по делото се компрометират и преследват от властите и са станали невъзможни за мястото си до като се препратят другаде. Тези или други хора на делото, които биха дошли направо до четата, тя ги държи при себе си просто на съхранение, до като се споразумее с ръководителя.

27). Препоръчва се на момчетата скромност в облеклото, въздържаност в обноските с хората и в изискванията за храна. Добивание храна, прибежище и подържка чрез насилие забранява се, освен в крайни наложителни случаи. Произволи и неприличия на момчетата по къщите, които могат да компрометират четата пред населението се осъждат, а тия с пиянство и блудство се наказват най-малко с обезоръжавание, изключване от четата и организацията. Момчетата трябва да се обичат по между си като братя и всякой от тях да е готов да се жертвува за другарите. Всеки е длъжен да се притече на помощ на изпадналия в опасност другар.

28). При първ признак, че някое момче за лично самосъхранение и спасение напусне другаря си в минута на опасност и не му помогне при възможност да направи това, той се изключва от дружината, като страхливец. Всяко момче е длъжно да отсътствува от личните си желания и предложения за работа щом дружината не се съгласи с него. Хитруванията и интригите в четата се осъждат от нея и виновниците се мъмрат от другарите, като хора служащи на едно свято дело, те братски делят помежду си всичко (пари, храна, вещи и др.т.) което им попадне или им се даде. Началника в този случай никой няма особено право. Сребролюбието, користолюбието и саможивството у момчетата се смята за лошо качество. Които от момчетата са родом от мястото, дето работат, препоръчва им се да отбягват среща с домашните, роднини и приятели. Без позволение на началника никое момче не може да напусне четата и да иде дома си или при някой познат. По възможности момчетата трябва да крият имената, произхожденията, месторожденията и живота си.

29). Никое момче не може да напусне четата с цел да отива в друга чета или да състави нова без разрешение. При подобен опит началника на четата има право да обезоръжи и аристува момчето.

30). Оръжието на четата се смята за комитетско, когато някое момче напусне четата завинаги, началника на четата прибира оръжието му и го предава на комитета.

31). Началника на четата ръководи всичките работи, касающи се до живота и движението на четата и изпълнението на разните й предприятия. Той определя мястото и времето за настанявание, квартируване и криене на четата; определя стражата и взима всичките нужни предохранителни мерки за четата, разпорежда се за доставяне и раздаване храната и другите принадлежности на четата, той разрешава и недоразуменията на момчетата, било помежду или населението. Плана за предприятията определят началника и секретаря в съвещание с цялата дружина, а изпълнението на плана се ръководи и командува от началника, който има право на свое усмотрение да разпределя момчетата и да им дава работа, да избира мястото и времето за работа на всяко момче и др.т. Когато се поиска от ръководителя някое момче за работа, началника не прави избор: негово е правото да назначава момчето из между момчетата, което иска той за ръководител на обученията, когато той лично не може да ги ръководи.

32). В всичките гореизложени случаи дружината е длъжна да му се подчинява и го слуша. Но и той, като другар и брат е длъжен в отношение с четата да бъде като вежлив другар. В разпорежданията да избягва грубостите и неприличията и да уважава мненията и желанията на дружината, доколкото с това не се разваля реда на работата.

33). В случай на разногласие между момчетата по някой план на предприятие или друг въпрос гласа на началника е решающ. Общите спорове, които началника не може да разреши, както и недоразуменията между дружината и началника разрешава главния ръководител, при лично изследване на спора от него или негов пратеник. Началника е дължен да дава ход на момчетата и да ги препраща до местния или Ц[ентралния] Комитет. До разглеждането на оплакването момчето е длъжно да не нарушава с нищо реда на четата.

34). Секретаря води кореспонденцията с местните комитети и писмените работи на четата, всичко това върши с знанието на началника и от негово име.

35). Секретаря има равно право да се грижи за доброто изпълнение на общите задачи на четата, като агитацията между населението за въстание и самовъоръжаване, устрояване нови комитети, организиранието на боевите сили и др.т.

36). От момчета в четата много зависи за да изпълни добре своята задача или не: от тяхното примерно поведение спрямо населението, много зависи четата да бъде обичана от него, само при добро пазене вътрешния ред от цялата дружина, при пълен зговор между момчетата тя може да стане образец за работниците, успешното изпълнение на каквато и да е работа е възможно, само когато всякое момче с ревност служи и изпълнява възложената му работа от началника. В всичките тези отношения за грешките на четата пред комитета еднакво с началника са отговорни и всичките момчета в нея.

37). В агитациите си в срещите с населението момчетата имат право и са длъжни еднакво с началника да взимат живо участие в духа и направленията, които им са дадени от ръководителя.

38). За вътрешния ред, образцовата дисциплина в четата е тъй необходима за нея в всяко отношение главната грижа лежи на началника, но не е освободена от това и цялата дружина. Недоразуменията, обикновените грешки и нередовността в четата изглаждат се по миролюбив начин. Грубостите трябва да се отбягват. За по-големи престъпления, като нередовност в стражата, в изпълнението на възложена някоя мисия, противопоставяне на началника или на цялата чета, отклонения с думи или дела от духа на организацията и др.т. За такива престъпления може да се наложат и дисциплинарни наказания, като например временно отнимане на оръжието, запрещение да взема участие в някое предприятие на четата и др.т., но това може да стане само с съгласието и по желанието на цялата чета. При непоправимост, повторно непокорство на началника, незачитание на ръководителя, голямо отклонение от духа на организацията, при доказано користолюбие и безнравсвенност, за продължително пиянство и за лоши отношения с другарите и работниците на организацията и др.т. престъпления, виновните пак с съгласието на цялата дружина се представляват на обезоръжаване и оволнението от четата.

39). Смъртно наказание се предвижда в следните случаи: а) Когато някое момче се опита да извърши предателство за някой работник по делото или към четата и организацията. б) Когато волно или неволно издаде тайни работи, от които би излязла опасност за организацията или за четата, или за някои работници. в) Когато на своя глава, за лични облаги и по лични съображения, извърши работи несъгласни с назначението на делото и с духа на организацията. г) Когато в време на някое предприятие на четата, се опита да избяга от нея, не изпълни възложената му работа с това парализира действията на цялата чета. д) Когато цялата дружина на основание дълго наблюдение намери някого достоен за смърт.

40). Решенията за смърт се взимат от цялата дружина и чрез ръководителя се препращат в Ц. К. на удобрение, подир което се прилагат от нея. В случай бързото прилагане на наказанието е належаще, четата може да го извърши с съгласието само на ръководителя или в краен случай сама по себе.

ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а.е. 3, л. 1–32. Оригинал. Ръкопис. Старите искови данни са били ЦПА, ф. 226, оп. 3, а.е. 3, л. 1–32. В горната част на корицата на л. 1 пише “док. 8”. Публ. в Ц. Билярски, Първите програмни документи на ВМОРО до есента на 1902 г., Известия на държавните архиви. София, 2004, кн. 87, с. 235-243.