БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ ПРЕЗ АПРИЛ 1941 Г. ОСВОБОДИХА ИЛИ ОКУПИРАХА МАКЕДОНИЯ?
Отговорът на този въпрос е ясен за всички българи. На него все още не могат да си отговорят околовардарските историчари, както и някои наши журналисти манипулатори.
За македонските българи през април 1941 г. е било ясно, че България, възползвайки се от участието си в Тристранния пакт идва в Македония и Беломорието като освободител. Децата на тогавашните българи днес са яростни противници не само на тези свои предци, но и безцеремонни фалшификатори на историческата истина и продължители на Титовата антибългарска политика.
Преди години в Югославия беше отпечатана една история на антифашистката борба в т.нар. Източна Сърбия, от която ставаше ясно, че сръбските партизани са освободители на българите от Нишко и Пиротско от българските окупатори. Ако човек следи македонската преса ще види, че Титовите партизани през 1944 г. били освободили и на македонските българи от българските окупатори. Че е парадоксално, парадоксално е, но е и колкото е смешно, толкова е и трагично.
Тук ще имате възможност да се срещнете с някои важни документи за това как населението във Вардарска Македония посреща българските войски като освободители около Великден 1941 г. и то написано черно на бяло от една от трагичните личности в нашата „обща“ история – Методи Шатаров, който по това време все още е секретар на Покраинския комитет на Югославската комунистическа партия. По тези причини Шатаров предлага комитетът да премине към БКП – „една държава – една партия“.
На това „най-аргументирано“, съобразено с линията на Комунистическия интернационал, на Й. В. Сталин и на Й. Б. Тито, използвайки витиеватия език и стил на комунистическата партия му отговаря висшия комунистически деец Трайчо Костов, правейки опит да го разубеди, че това което вижда не е истина и че той все още стои на „великобългарските си позиции“. Достига се до там, че под натиска на Тито и Сталин БКП е принудена да застане на открити антибългарски позиции, декларирайки дори писмено линията си. А за да спасят от разправа на Титовите убийци „старият българин“ Шарло – Методи Шатаров българското комунистическо ръководство успява да го изтегли първоначално в София, а по-късно в Пазарджишкия край. Но и тези мерки не успяват да го спасят, тъй като в началото на септември 1944 г. двама изпратени Титови убийци го екзекутират. Документи за това преди години бяха открити от военния историк полковник Димитър Димитров, който не успя да ги публикува, но копия и преписи от тях той пазеше в личния си архив.
За тези събития преди 40 години за пръв път писа в спомените си Цола Драгойчева (Вж. Ц. Драгойчева, Из моите спомени. На класови и интернационалистически позиции. С., 1979). В тях Ц. Драгойчева за пръв път оповести и строго пазени в тогавашния Партиен архив на ЦК на БКП документи, свързани както с тази дейност на М. Шатаров така и за конфликта с набиращия авторитет пред Коминтерна и пред „великия кормчия“ Сталин Й. Б. Тито. Още повече, че Ц. Драйгойчева, заедно с Боян Българанов беше един от най-добре запознатите висшестоящи български комунисти със ставащото в Македония.
Ялов и недъгав отговор веднага последва от Скопие, където Ванчо Апостолски издаде книжката си „На великобугарски националистички позиции. Повод Цола Драгойчева и нейзините мемоари“.
Отговор на тези въпроси дават и кинопрегледите от онова време, когато македонските българи с цветя, знамена и транспаранти с приветствия посрещат българската армия. Пресата от тогава също дава отговор на този въпрос. Прилагам и факсимиле от великденския брой на излизащия в САЩ вестник „Македонска трибуна“. Читателите ще имат възможност отново да прочетат и статията на Иван Михайлов „Предателството на Българската комунистическа партия на българщината“, която е сериозен принос по тази тема. На тези, които проявяват интерес бих препоръчал и друга книжка на водача на ВМРО „Цола Драгойчева пише история“.
Предлаганите тук документи през 1998 г. бяха включени в двутомника „БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946)“, където може да откриете още стотици автентични документи, които разкриват истината по македонския въпрос и отношението към него на БКП.
Цочо В. Билярски
ДОКУМЕНТИ:
№ 1
ДИРЕКТИВНО ПИСМО ОТ ТРАЙЧО КОСТОВ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЗАДАЧИ НА БКП СЛЕД ПОБЕДАТА НА ГЕРМАНИЯ НАД ЮГОСЛАВИЯ, ЗА ОПАСНОСТТА БАЛКАНСКИТЕ ПРОБЛЕМИ И ОСОБЕНО МАКЕДОНСКИЯ ДА СЕ ЗАДЪЛБОЧАТ И ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПАРТИЯТА ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО МУ
[СЛЕД АПРИЛ 1941 Г.]
Здравей.
Поради събитията и свършените факти, които ви са известни, положението на Балканите и у нас в последните дни се доста промени. Наистина, събитията на Балканите още не са приключени (за войната въобще хич и да не говорим - тя тепърва има да се затяга), от към Турция тепърва могат да се очакват усложнения, но въпреки всичко това, общата картина на Балканите за сега се очертава така: на Балканите се създаде ситуация, която се характеризира с това, че поради своите военни победи в Югославия и Гърция, Германия за сега укрепи своите позиции на Балканите, а заедно с това укрепи до известна степен и позициите на българския фашизъм. За нашата работа се създават редица допълнителни трудности. Но от това, че положението се затруднило съвсем не следва, че има каквито и да било основания за безпокойство, за губене на перспективи. Налице са всички данни и фактори, които правят това положение повече или по-малко временно и нетрайно. Още сега се забелязват слабите и противоречиви страни на новото положение, преди то да е успяло още що-годе да се стабилизира. Югославия се разчленява, но около нейното наследство се забелязват още сега глухи разногласия между самите завоеватели и между тях и техните сателити, респ. България. Италия, както изглежда, претендира за част от Македония и Солун, както и цялото адриатическо крайбрежие да бъде под неин пряк контрол, а не посредством Анте Павелич, който вече играе под германска свирка, а не както до вчера под италианска. Германия пък, изглежда, предпочита да създаде под своя егида на Балканите - лилипути, озлобени и враждуващи помежду си и следователно послушни. Германците също така не са против да имат непосредствен излаз на Адриатическо море и по-самостоятелно да разполагат с порта Солун и другите морски бази на Егейско море.
Как всичко това ще се разреши, разбира се, сега не може да се предвиди точно. Но че такива проблеми възникват, че те ще откриват нови перспективи в борбата, че това ще извади на сцената нови фактори, това е безсъмнено.
Ясно е от сега също, че нашия народ ще има да понесе (в пари и в натура, пък и в кръвни жертви) грамадната част от разноските по „светкавичните“ победи на германците в Югославия и Гърция и установяването на „новия ред“ на Балкана. Всяка педя нова земя „Велика България“ ще заплати с лихвите стократно. Икономическото заробване на страната, жертвите и страшното положение на масите не ще закъснее да разсее разливащият се днес по улиците шовинизъм и изкуствен ентусиазъм; много разпалени днес глави ще има да поизстинат. А основното, войната, все още си остава, на Близкия и Далечния Изток положението се изостря и може всеки ден да доведе до ново разширение на войната. „Победата“ на едната воюваща страна на Балканите и „умиротворението“ на същите не ще решат въпроса за края на войната. Балканската война е само един епизод от голямата империалистическа война, колкото и тоя епизод да е важен. А трябва да знаем, че и английският и германският и другите народи не могат вечно да воюват. Червеят на умората, съмнението и нетърпението сред тях вече се чувствуват. Най-после не бива да се забравя, че сега иде ред на Проливите, на Мала Азия и на други свързани с това въпроси, които засягат интересите и на други решаващи сили и фактори, които са в състояние да създадат бързо ново съотношение на силите и да внесат промени от по-друг характер.
Към всичко това, като прибавим и проблемите, които неизбежно следват от непоносимото положение, което се създава за масите, което е много важен фактор, но за които упоменаваме тук само мимоходом, защото за всички това е известно, ще имаме ясна представа за нещата, които стоят пред нас. Ето защо казваме още от сега, че нямаме никакви причини, констатирайки новите трудности в положението у нас, да изпадаме в смущение. Общото положение си остава за нас не съвсем благоприятно и ни изправят пред нови по-големи трудности. Събитията и борбите се развиват не винаги равномерно и по права линия.
* * *
Гледайки ясно на бъдещето, ние трябва с всичката обективност спокойно да видим и посрещнем това, което непосредствено сега ни заобикаля и най-близките перспективи.
Оценявайки трезво общото положение и положението у нас, ние считаме:
1) Че основателната тактическа линия и основните наши политически и други задачи на момента си остават и засега тия, които са изложени в политическата резолюция на нашия пленум.
2) За нашите патриотари се създаде благоприятна атмосфера да разлеят в страната голяма шовинистическа вълна. С развитието на събитията тая вълна без съмнение ще изтече и много глави ще изтрезнеят. Наша задача е да ускорим тоя процес. Разбира се при сегашните условия и възможности това ще стане преди всичко по пътя на упоритото, методичното, най-широкото и най-убедителното разяснение. Устният и писменият език на нашите разяснения трябва да бъде спокоен, самоуверен и убедителен. Разясненията ни трябва да бъдат съдържателни по същество и силно и богато аргументирани. Спазвайки това правило ние трябва да разясняваме много активно:
а) Преди всичко империалистическия характер и цели на войната; нейното затягане и неспособността на империалистите да й турят край; умората, която от това неминуемо ще настъпи у воюващите държави и какво би означавало това за самите империалисти.
б) Във възможна най-убедителна и без всякакви дразнения форма трябва сериозно да разясняваме на всеки, който искрено вярва и се заблуждава в хитлеровия „социализъм“ (а някои и в „новия социализъм“ на английските лордове и лейбъристи), че това не е никакъв социализъм. Там, дето властта е още в ръцете на капитала, дето съществува частната собственост върху заводите, банките и всички средства за производство, дето фамозната плутокрация свободно си разиграва коня или както в Германия дето последната е покровителствувана и чака жадно да се нахвърли след победата над колониалните, над своя и другите победени и окупирани народи и т.н. и т.н. Срещу тоя „социализъм“ трябва във всяко отношение (държавно устройство, власт, икономика, култура, свобода и гаранции за масите, свободно съжителство на стотини народи, всестранен напредък и мир и т.н.) да се противопоставя ясно и убедително в действително социалистическата могъща държава. Трябва настойчиво да популяризираме съветския път на разрешение и националните и социалните проблеми.
3) Положението на Балканите: разорение, разчленение и обезсилване на балканските народи; порочността на „новия ред“ на Балканите, защото тоя „нов ред“ е продукт не на сътрудничеството и разбирателството на самите народи, за да бъде той жизнеспособен и траен, а е резултат на империалистически конфликти и сметки и се изгражда с оглед на техните военни, политически и икономически, сегашни и бъдещи интереси.
Във връзка с това трябва да се разяснява и положението днес в Хърватско, а утре може би и в някои и други части на Югославия. По тоя повод трябва да се разяснява, че нашата партия единствено навремето взе рязко отношение към договора от Ньой и как нашите патриотари, указвайки помощ на Врангеля и подкрепяйки и инсперирайки кървавите репресалии против ръководения от нас недоволен от Ньой български народ в течение на десетки години подред лежаха в краката на репарационната комисия, проглушиха света и бяха станали за посмешище с хвалбите си, че ,,те(!?) са най-честните и смирени платци“, в сравнение с всички други жертви на Версайлската система; трябва да разясняваме срамната търговия с многострадалния македонски народ. Докато нашата партия, начиная от 90-те години и до днес, не е престанала да се бори за правата и свободите на македонския народ, докато тя последователно е признавала и защитавала винаги правото на свободно самоопределение на всички потиснати на Балкана народи, в това число и на първо място и на македонския народ, нашите лъжепатриоти и империалистически лакеи в течение на това време безбройно пъти търгуваха с този народ: след Берлинския договор от 1878 година, те в 1912 година първи сами признаха и осветиха началото на разкъсването на Македония, като я разделиха на три нежизнеспособни части: българска, сръбска и гръцка. По-късно, както е известно, с пакта за вечно приятелство с Югославия те забравиха и Свети Климент и „заветите на Самуила“, като окачиха на пирона делото на братята македонци; те даже забраниха емигрантските им организации у нас. И, да не изреждаме цялата тая верига от срамни покупки и продажби, ще трябва да спомним още това, което вчера стана: същите тия патриотари, макар и с кисела мутра, но приветствуваха широко влизането на Югославия в Тристранния пакт и последвалите декларации на Хитлер и Мусолини, с които се гарантираше териториалната цялост на Югославянската държава и се обещаваше Солун. А днес, същите патриотари се перчат, забравяйки, че и вчера и днес те играят само ролята на безропотни лакеи на империализма. Тоя последен факт, между впрочем, говори ясно колко политически искрени са били те вчера и колко самостоятелна е била и вчера и днес тяхната политика.
4) Трябва да разясняваме особено упорито и системно всички промени в живота на масите (политически притеснения, скъпотия, материална нищета и пр.) които и сега са на лице, но които с новото положение ще вземат още по-остри и бедствени форми, и да организираме масите в защита на техните непосредствени интереси (скъпотия, надници, помощи за безработни и мобилизирани и пр.) Не е нужно подробно тук да разясняваме какви широки размери ще вземе мизерията сред цивилното и униформирано наше население тепърва с развитието и затягането на войната. Тук трябва ние да бъдем всякога на поста си, защото именно в тоя котел ще се изпарят всички „светини“, победи и високопарни фрази на нашите патриотари. Практическото използуване на тоя терен е изчерпан във всички резолюции на пленума и ние тук само ви привличаме още веднъж върху тях най-голямо внимание.
С гореизложеното не се изчерпва, разбира се, всичко, което в дадения момент трябва да се каже. Важното е да се разбере, че обстановката, която създаде по-големи трудности, изисква от нас и по-големи нови усилия. Условията и възможностите ни позволяват да останем и сега на почвата на разяснителната работа да организираме ежедневните борби на масите на почвата на уякчаване на нашите връзки, на запазване нашите сили. Това се диктува не от нашите субективни желания, а от трезвата оценка на действителното положение на нещата. Разяснителната работа съвсем не значи пасивност, или, както някои казват, че „трябва да се чака“ със скръстени ръце. Нищо подобно! Една добре организирана и извършена разяснителна работа против войната във всички възможни според сегашните условия форми (позиви по разни поводи, беседи, агитация и пр., и пр.), непозволяване на фашистките елементи да заразят масите с отровата на бесния шовинизъм - всичко това при сегашните условия означава осигуряване половината победа. Необходимо е, обаче, тая разяснителна работа да се върши най-активно и най-широко във всички възможни форми, като се придържаме строго към приетата партийна установка за момента. Необходимо е също така тя да се съчетава с най-активна защита на непосредствените интереси на масите, така жестоко засегнати от войната. Всяко нетърпение, недисциплинираност и левичарско отстъпление от тая установка, както и всяко свиване, обезверяване или опортюнистическа пасивност, са еднакво пакостни. Нашата задача е, неподавайки се на левичарски забягвания и водейки борба срещу тях, да дадем ясна перспектива на масите, да държим бодър техния дух и активно да работим за разясняване на онова, което става, за защита интересите на масите, за борба против шовинизма, за пропагандиране съветския път за разрешаване социалните и национални проблеми.
Π.П. Последните събития изкараха на преден план два нови въпроса от голямо значение: македонският и тоя за защита на национално поробените малцинства. Ние трябва да разясняваме, че онова, което става сега на Балканите, не е разрешение на съществуващите балкански национални въпроси, а ново безразборно разкъсване на Балканите, съгласно интересите на германо-италианския империализъм без да се държи сметка за волята на самите балкански народи, при което нови грамадни национални малцинства и ще останат поробени и обезправени, и което ще създаде само нови вражди и повод за нови братоубийствени войни. Ние трябва да разясняваме, че онова, което става специално в Македония, не е жадуваното освобождаване на македонския народ: македонския народ никой го не пита, други се разпореждат безцеремонно с неговите съдбини и се готвят да прекрояват по своему македонската земя, македонските градове са жестоко разрушени от бомбардировките, сума македонци са избити. Не така борците за македонското освобождение в миналото и голямото мнозинство от самия македонски народ сега, са си представлявали освобождението: вместо свобода на цялото македонско население, без разлика на националност и вяра, Македония се превръща отново в огнище на национално потисничество и денационализация; вместо да стане съединително звено за изграждане сговора между балканските народи, Македония се превръща отново в ябълка за раздори и вражди между балканските народи. Ще трябва да се разяснява, че „Велика България“ такава каквато я проповядват великобългарските шовинисти и македонските върховисти, многонационална и потисническа, вътрешно немощна, както бяха следверсайлските многонационални държави, ще бъде играчка в ръцете на германския империализъм, оплот на реакцията в Югоизточна Европа. Най-сетне, ще трябва да се разяснява, че истинско разрешение на националните въпроси на Балканите може да се получи не по пътя на завоеванието и империалистическото насилие, на разпокъсванията на други народи и на изостряне националните вражди, а само по пътя на братското споразумение между балканските народи и на тяхното тясно сътрудничество с великия СССР, който е доказал на дело, че е против империалистическото поробване и разпокъсване на народите и сам е дал бляскав пример на мирно братско съжителство и тясно взаимно сътрудничество между свободните и равноправни многобройни съветски народи. Ние сме за правото на всички балкански народи да определят свободно своите съдбини, против хазяйниченето на империализма на Балканите, за дружба и взаимна помощ със СССР.
Тая разяснителна работа трябва да се върши, както между македонската емиграция така и сред населението в самата Македония. В Македония, от голяма важност ще бъдат въпросите за снабдяването, прехраната, възстановяване на разрушенията, създаване работа и пр., както и въпроса за правата на многобройните другонационални малцинства.
Окупирането на Моравската област и гръцка Тракия, с подавляващо другонационално население (сръбско, гръцко), което ще бъде подложено на страшно национално угнетение, поставя ребром проблемата за работа сред националните малцинства, които само от нас могат да чакат помощ и подкрепа и само на СССР възлагат своите надежди.
С поздрав: Григоров
ЦДА, ф. 1 б, оп. 4, а.е. 358, л. 1-2. Препис. Машинопис.
№ 2
ПИСМО ОТ МЕТОДИ ШАТАРОВ, СЕКРЕТАР НА ПОКРАИНСКИЯ КОМИТЕТ НА ЮКП В СКОПИЕ ДО ЦК НА БРП(К) С ВЪПРОСИ ЗА ЛИНИЯТА НА ПАРТИЯТА ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС, ЗА ХАРАКТЕРА НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ, ЗА ОБВЪРЗВАНЕ НА МАКЕДОНСКОТО ПАРТИЙНО РЪКОВОДСТВО С БКП И ДР.
КЪМ 15 МАЙ 1941 Г.
ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС
Доколкото, след събитията, социалният въпрос (борбата против войната, против безправието и терора, против разрухата и скъпотията, против произволите на властта и т.н.) сега става по-остър и по-наложителен, ние сме съвършено на ясно. По пътя на организиране на масите в тази социална борба, ние ще създаваме внушителна обществена сила в новите земи, както и в старите територии и ще подготвяме възможностите за окончателното решение и на националните въпроси, които за нас са функция от общия социален въпрос. Това, обаче, ни най-малко не значи, че ние ще се откажем да поставяме и националните въпроси, като такива в съгласие с нашето ленинско общо гледище в случая. Новосъздаденото положение, обаче, ни изправя пред редица допълнителни трудности, с които, така или иначе, ще трябва да се справяме от сега нататък.
Преди всичко, може ли да се издига от нас сега лозунг за връщането на Македония на Югославия и за даването й автономия вътре в една нова югославска държава, дори когато последната би била в отношение на пакт за взаимен неутралитет със СССР? За мене е съвършено ясно, че няма да се намери словом нито един македонец, който да се съгласи с подобно решение на въпроса, и следователно ние бихме се откъснали абсолютно от масите, което би било непоправимо нещастие за нас. Повече да се говори по този въпрос смятам за съвършено излишно.
Второ, може ли да се издигне още сега, да се издигне актуелен въпрос, като задача за непосредствено решение, искането МАКЕДОНИЯ ДА БЪДЕ ОТКЪСНАТА ОТ БЪЛГАРИЯ И ДА БЪДЕ ОФОРМЕНА КАТО НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНСКА ДЪРЖАВА? Теоретически, това може да е много право и много изгодно, но сега за сега, при фактически създалото се странно положение, издигането на подобен АКЦИОНЕН (т.е. не само пропагандистки) ЛОЗУНГ също така би ни откъснало от големи части на македонското и българското население, което, макар и заблудено, гледа на присъединяването на Македония към България, като решение на нашите национални вековни въпроси. Нужно е, и може при днешните условия, да се води разяснителна, пропагандистка и политическо - акционна работа за разобличаването империалистическия характер на станалото на Балканите, да се разкриват интимните намерения на силите от Оста и на англо-американската банда, а също и на империалистическите балкански правителства; нужно е да се сочи примера на правилното решение на националния въпрос в СССР; нужно е да се свързва борбата ни за истинско, мирно и братско споразумение между балканските народи с общата ни борба против войната и противонародните балкански правителства - оръдия на империалистическите воюващи лагери; нужно е да се сочи на масите, че и националния въпрос, както и социалният, изисква общо действие (съюз, пактове и пр.) със СССР и т.н. Тъкмо в това отношение последния партиен документ постави правилно въпроса, макар да не го доизяснява напълно, което ние сме длъжни да сторим в по-нататъшната си агитационна, пропагандистка и целокупна работа. Няма съмнение, че ще срещнем сериозни затруднения в това отношение, но партията затова е партия, за да преодолява трудностите, а не да се плаши от тях. Войната пък, заедно с всичките и страхотни последици, ще ни бъде в това отношение мощен незаменим съюзник и ние скоро ще можем да отбележим големи успехи, стига нашата партийна работа да бъде поставена както трябва, особено в новозаетите области, дето влиянието на комунизма, дори и по признанието на Бадевци, е и без това вече голямо.
Трето, крайно време е да се тури точка на всички доктринерско сектантски спорове и дразнения около въпроса дали македонците са отделна нация или са македонски българи. По този въпрос вече съм имал не веднаж случай да си кажа мнението по-подробно, така щото смятам за излишно да го повтарям сега. Ще кажа само, че за ИСТИНСКИ СВОБОДНА МАКЕДОНИЯ СА ГОДНИ ДА СЕ БОРЯТ НЕ САМО ТАКА НАРИЧАЩИТЕ СЕ МАКЕДОНСКИ СЛАВЯНИ, НО И МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ, а също така не по-зле от тях и всички онези национални малцинства, които съгласно новото положение, остават в пределите на присъединените към България земи. Гоце Делчевата постановка на този въпрос продължава да има и сега своето пълно значение, а ние в никой случай не би трябвало да развиваме македонски или български шовинизъм. При решаването въпросите, например, за връщане на земите на бившите тракийски изселници и следователно за изгонването на много стотици трудящи се гръцки граждани и селяни из Тракия, както и по въпроса за чудовищния терор и изтребителна политика, практикувана днес в Югославия от „борците“ против Версайлските договори, ние можем и трябва да вземем достойно за нас, като комунисти и като последователи на Гоце и на Даме, становище. Тук пак ще срещнем маса трудности, но това е вече по-друг въпрос. Във всеки случай, срещу Бадевия великобългарски шовинизъм ние не можем и не бива да противопоставяме някакъв си нов великомакедонски шовинизъм, стигащ понякога до обявяването на изпитани и прекрасни македонски дейци за ... национални ренегати, само защото ... не искали да се чувствуват „македонски славяни“. На чисто културната работа на последните ние няма да пречим, напротив, ще трябва да й гарантираме свобода и дори да я подпомагаме, но доктринерството и сектантщината в този въпрос трябва да бъдат жестоко бити, като за тази цел дори и в „Работническо дело“ би трябвало да се напише овреме подходяща статия, която ще изиграе прекрасна роля тъкмо в настоящия момент.
Четвърто, всичко това не ни пречи, напротив ни задължава да се борим заедно с целокупния македонски народ против домогванията на италианските и другите империалисти за нови делби на Македония (Дебър, Кичево, Гостивар и пр.), за реализиране на целокупна Македония, като не се допусне Солун да стане германски или италиански порт военен и като се разобличават овреме всички интригантски, противомакедонски и противобългарски и въобще противобалкански аспирации и маневри на германски и на всички империалисти. В каква точно ФОРМА ще се реализира истинското освобождение на Македония - това е въпрос, който ще бъде решен с оглед на реалните исторически възможности и с безусловното съдействие на СССР. Ние сме длъжни сега за сега да подчертаваме призрачността на сегашното „решение“ на Македонския и на Тракийския въпроси и да мобилизираме масите около нашите лозунги, около нашата социална и национална програма.
Най-сетне, не бива, според мене, не е целесъобразно да таксуваме всяка радост на всеки македонец от станалата промяна, като пример на реакционен шовинистически бяс. От опит вече се убедих, че подобно отношение дава често много отрицателни за нас резултати, защото има хора, които искрено мислят, че станалото е наистина някакво правилно решение на въпроса. На такива аз обикновено поставям въпроса: а колко пъти досега е освобождавана Македония и защо след това са следвали катастрофи? Не поради империалистическата ли политика на малките и големи държави? Този въпрос действува отрезвяваше и разкрива душите за разбиране на по-нататъшните наши програмни и акционни лозунги и аргументи. В това отношение нужна е по-внимателна работа. Ние не можем и не бива да изпадаме, разбира се, във фалшивия патос на Бадевци и компания и да наливаме вода в шовинистическата воденица на нашите империалисти и лъжепатриоти, но, струва ми се, едва ли е целесъобразно да стоим олимпийски безстрастни и да обиждаме чувствата на голяма част от македонското население, което по едни или други причини не е още дорасло до нашите по-дълбоки и по-далечни съображения и предвиждания.
Пето, във връзка с всичко това, и въпроса за бъдещия съюз между балканските народи (във връзка и с отношението им и към СССР) добива отново особено значение за нас. Като пропагандираме съветския опит, съветското решение на националния и на социалния въпроси, ние не трябва да забравяме, че все още поставянето на лозунга за съветска власт у нас и целокупните Балкани (поставянето му като акционен лозунг за непосредствено реализиране с въстание и пр.) не е предстояще в най-близките дни и следователно, би трябвало да се помисли по-сериозно за ФОРМАТА, В КОЯТО евентуално би се изразило едно държавно сътрудничество между балканските народи (респективно държави) при основната предпоставка на търсенето на главната опора в мирната политика на мощния СССР. Този въпрос за мене все още не е много ясен, макар да ми е известно по-раншното наше отношение към Балканската федерация. Сега условията се значително измениха и не би ли следвало и ние да изменим, да уточним, да детайлизираме отношението си към идеята за Балканската федерация, като не правим, разбира се, капитал от името (Балканска федерация, или Балкански съюз, или Балканско сътрудничество). Във връзка с това се поставя и въпроса с коя партия би следвало да се свърже по-непосредствено днес македонското партийно комунистическо движение - с югославската ли пак или с българската.
Ето по тези последни, а също и първите въпроси би трябвало час по-скоро ние да получим изчерпателни, ясни и всестранни аргументирани директиви и именно такива директиви аз помолих да ни се дадат, като за целта се поиска по-бързото и по-активно участие, преди всичко на другарите, които познават прекрасно македонския и тракийския въпроси и следят най-отблизо всички перипетии в развитието на отношенията между Германия и СССР. Своето мнение, като лично мое мнение, в изложения по-горе смисъл, изказах, разбира се, но това с нищо не задължава партията и нашето революционно македонско движение. Ако се дадат директиви несъгласни напълно с моето лично мнение, аз ще се постарая да ги проумея и да ги приложа най-точно в личната си практика. Има, обаче, известно смущение у нашите хора и нашите съчувственици и това смущение би трябвало час по-скоро да се премахне из корен. А за тази цел най-добре би било тъкмо сега да се получат по-изчерпателни, по-ясни, по-категорични директиви, които могат да изиграят просто историческа роля при днешното международно и балканско положение.
ЦДА, ф. 3 б, оп. 4 , а.е. 590, л. 30. Копие. Машинопис. Датировката е по бележката на 2 с. на писмото „Към 15.5.1941 г.“, а на 1 с. на ръка е отбелязано: „Получ. 20.VI.1941 г. П-в“.
№ 3
ПИСМО ОТ ТРАЙЧО КОСТОВ ДО МЕТОДИ ШАТАРОВ С ОТГОВОРИ НА ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ ЗА РАЗРЕШЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС, ЗА ОТПАДАНЕТО КАТО НЕАКТУАЛНИ ЛОЗУНГИТЕ ЗА ВРЪЩАНЕ МАКЕДОНИЯ НА ЮГОСЛАВИЯ, ЗА БАЛКАНСКА ФЕДЕРАЦИЯ И СЪВЕТСКА ВЛАСТ, ЗА НАЛИЧИЕТО НА МАКЕДОНСКО СЪЗНАНИЕ И ЕЗИК
[СОФИЯ], МАЙ 1941 Г.
Драги,
Получих твоето изказване по един актюелен въпрос. Ето няколко мои бележки по това:
1) Лозунгът за „връщане на Македония на Югославия“ и за даване на последната на автономия вътре в една нова югославска държава, дори когато последната“... и т.н. не отговаря на действителното положение на нещата на Балканите; той не е актюелен за пострадалите „освободени народни маси; той е политически неправилен и вреден при създадената фактическа обстановка и, както сигурно си забелязал, аз никъде не го издигам, пък, доколкото ми е известно, и никой в нашите среди не го издига. Първата половина на тоя лозунг го издигат днес англо-американските империалисти. Ние можем (и това правим) да осъждаме разчленението и поробването на някои балкански държави, което се извършва брутално, с кръв и желязо, с оглед на империалистически сметки; ние можем (и това правим) да разобличаваме всичката нетрайност, всичката порочност, всичката несправедливост и гибелност на създаващия се „нов ред“ на Балканите в замяна на „порочната, разбойнишка и несправедлива Версайлска система“. Обаче горния лозунг ние не издигаме, освен поради казаните съображения, още и за това, защото войната продължава, събитията продължават да се развиват, откриват се нови перспективи и балканските проблеми могат да бъдат поставени от живота в друга плоскост, особено с изменението в съотношението на борящите се не само държави, но и социални сили.
2) Разбира се, ние не можем и не бива „да издигаме сега като актюелен въпрос, като задача за непосредствено решение искането Македония да бъде откъсната от България и да бъде оформена като независима македонска държава“. Това не би съответствувало на сегашната обстановка. Но ние не можем да не разясняваме, че онова, което става сега в Македония, не е никакво освобождение, а ново разпокъсване, нова подялба на Македония, че то не съответствува на интересите на икономическото развитие и на идеалите на македонския народ за свободна, единна и неделима Македония, в нейните естествени географически граници, в която всички населяващи я националности да се ползуват с равноправие, и която от огнище на национални вражди и национално подтисничество да се превърне в звено на сговор и сътрудничество между балканските народи. Ние не можем да не изтъкваме, че новото „разрешение“ на македонския въпрос игнорира напълно правото на македонския народ сам да определи своите съдбини, че то се диктува изключително от империалистически интереси на „победителите“ и техните лакеи, че българската буржоазия и тоя път се интересува не от освобождението на Македония, а от заграбването на колкото се може по-голяма територия, независимо от волята на населението, и че тя е готова пак на всякакви пазарлъци и сделки за сметка на Македония. Ние не можем да не изтъкваме, че така, както се очертават досега намеренията на силите от Оста, Македония ще бъде разпокъсана пак на три части, като Италия тури вече ръка върху част от Македония и аспирира за цяла Македония със Солун - направо или по хърватски образец, или - за Южна Македония - чрез едно васално гръцко правителство и че грози нова масова „размяна на населенията“ между тия три части (македонци от гръцка Македония срещу гърци от Тракия, македонци от Реканско срещу албанци) с всичките ужаси, които тя носи. Най-сетне, ние не можем да не изтъкваме, че извършеното по империалистически път и с империалистически средства „освобождение“ донесе опустошение, разорение и ограбване на Македония, че новата администрация импортира от Стара България, въвежда в „освободена“ Македония режим на фашистка диктатура и безправие, че се прочистват от народни елементи и разгонват македонски комитети, че е вече забранено на населението да се нарича македонско и пр. и във връзка с това ние не можем да не издигнем високо исканията на македонските маси и да не подкрепим тяхната борба за възстановяване на разрушенията, за работа и осигуряване прехраната за местно самоуправление, за демократически права и свободи. Населението в самата Македония не е възхитено от българската администрация, то иска своя, македонска администрация, състояща се от свои хора, избирани от македонското население, а не натрапници на Габровски и на тютюневите и други български експортьори и директори на германските фирми. Много са фактите, които показват, че македонското население вече води упорита борба именно в тая посока (плюс борба против глада и пладнешкия обир, на който е подхвърлено от всевъзможни „освободители“ - наши, германски и пр.). Обърни внимание на скопския в-к „Македония“, бр. 2 и другите: пълна откъснатост на „освободителната“ администрация от „освободените“ братя, само заповеди, запрещения и закани - десятки една след друга; никакво положително, в интереса на народа дело; разпускане на македонските комитети, макар някои от тях да се състоят само от местни търговци, бакали, касапи, кариеристи и други бандити - за „освободителите“ крайно полезни на пръв поглед хора (очевидно по селата и ред градове тия комитети се състоят от съвсем други хора); оплаквания от младежта, че била „нетърпелива“, искала „всичко изведнъж“ и „при това“, не както пратениците на Габровски искали, а както тая същата младеж „предлагала“ и „искала“; съветват македонското население да изостави разните идеи за „федерации“ и „автономии“, дори за „отделна нация“ и пр., като идеи и лозунги вече „отживели времето си и безпредметни“. Всичко това много говори в какво направление и ние самите требва да работим: требва да подкрепим борбата на македонските маси против натрапваните им бандити, за правото им сами да посочват и избират своите администратори на най- демократически начала; борбата им против грабежа, безправието и терора; требва да издигнем и разясним широко постановката за независима Македония, тъй както бе тя поставено от великите македонски апостоли, начело с Гоце Делчев, като всичко това, както казах, се придружава и свързва с резката критика на „новия балкански ред“, който се създава, с посочването на съветския пример и т.н.
Така сега политически се поставя от самия живот този въпрос. Нашата практическа задача е да активизираме, в тая именно посока, борбата на масите и в старите и в новите предели. За сега така, а развитието на събитията и борбата ще ни покажат какво по-нататък ще правим.
3) Спорът за това, дали македонците са македонски българи или македонски славяни би бил, наистина, при сегашните условия доктринерско и сектантско чешене на езика. Ние, обаче, сме длъжни да се съобразяваме с фактите. А фактите говорят, че една голяма част от македонското население е вече с македонско, а не македонобългарско съзнание. Според наши сигурни сведения, изхождащи от компетентни, оторизирани среди от самата Македония, македонското съзнание е проникнало много дълбоко, особено сред младото поколение, незасегнато от екзархийската пропаганда. Според тия другари, познаващи отлично положението в Македония, не по-малко от 80% от славянското население в Македония се чувствува македонско, а не българско (не разбира български език нашите документи се канят да превеждат на македонски) и едва ли - казват тия другари - българската пропаганда ще успее да разколебае това македонско съзнание. Населението не само че не е във възторг от „освобождението“, но не могат да го накарат да вика „ура“, то е не наблюдател на патриотарските дандании. Очевидно, процесът на оформяване македонския народ в нация е вече твърде много напреднал. И ние не можем да не се отнасяме положително към тоя процес и активно да не го подпомагаме, тъй като той отговаря най-добре на интересите, традициите и задачите на македонския народ. Ние ще се борим, разбира се, против великомакедонския шовинизъм, колкото и където такъв се проявява, който би отказвал каквато и да било обща работа за интересите на Македония с ония които се считат за македонски българи. Но главната опасност иде сега не от великомакедонския, а от великобългарския шовинизъм, който е почнал вече, със силата на властта, борба за убиване на македонското съзнание, за насилствено побългаряване на населението. Да не се разбира това, значи да се обръщат нещата с краката нагоре.
4) Въпросът за положението на националните „малцинства“ в „новите“ земи, особено на гръцкото население в Тракия, по моему, скоро ще придобие голямо и остро актюелно значение и ще засегне кръвно огромни трудящи се маси. Какъв е точния план на правителството по преместването, изгонването и експроприацията на имотите на тия маси за сега още не е напълно известно. Обаче, от това, което е известно от пресата и по слухове се вижда, че срещу тия нещастни маси се готви нечувано по своята жестокост варварство. Готвят се в голям мащаб нечувани злодейства: насилие, грабеж, разкъсване и разлагане на ненадеждни компактни национални мнозинства и малцинства - източник на бъдещи вражди и недоверие между отделни национални групи в границите на самата „Велика България“; създаване насила огромна безпомощна трудова бежанска армия - обект на предстояща експлоатация на германските империалисти и техните български васали. Позицията ми по тоя въпрос е ясна: против изселванията. Основания: много.
5) Правилна е бележката ти, че трябва да бъдем внимателни към македонците които, тъй или инак, реагират на „станалата промяна“. Това е не само въпрос на такт. Ние требва да имаме политическо отношение към тия хора, и да съумяваме да ги убедим в нашата правилна политика, с всички възможни средства. Би било, обаче, неправилно, под предлог да не нарушаваме идиличната радост на подведените, да се отказваме от най-енергично разясняване истинския смисъл на станалото „освобождение“.
6) Че е неправилно да се издига в настоящата обстановка лозунга за съветска власт на Балканите, като акционен лозунг - е вярно и, доколкото ми е известно, никой това не прави. Но от това съвсем не следва, че требва да търсим „формата за държавно сътрудничество между балканските народи (респективно държави)“ и да възкресяваме лозунга за „Балканска федерация“ или „Балкански съюз“. Доколко изкуствено е поставянето на тоя въпрос се вижда, макар от това, че положението на Балканите е още съвършено неустановено и даже не се знае, какви държави ще има. Неужели ще правим федерация с италианския протекторат в Хърватско или германските протекторати в Сърбия и Гърция?!! И мислиш ли, че е съвършено изключено такова развитие на нещата, при което въпроса за съветска власт на Балканите (или в част от тях) да се постави преди да са се окончателно кристализирали новите държавни образувания и, следователно, преди да се постави въпроса за „държавно сътрудничество“ между тях? Ти виждаш, че положението на Балканите в последните 6 месеца в подробностите се мени на няколко пъти. И сегашното положение е нетрайно, то е в процеса на оформяването си по плановете и сметките на едни, но какво ще стане утре и те самите не са сигурни и не знаят, макар да си дават вид, че градят нещо трайно. Може ли при това положение и нужно ли е да чертаем отсега формите на бъдещето, когато знаем, че то ще има да мине през много още етапи и кризи, преди да се създаде нещо що-годе по-стабилно. В нашата обща пропаганда и борба ние и в миналото и сега сме имали и имаме какво да посочим на масите, като най-радикално и най-идеално в противовес на техния „нов ред“, па и на „старият“ им ред, който уж разрушиха. Критикувайки ги още от началото на войната, и особено през последния период, ние в нашия печат посочвахме и конкретни форми, доколкото това политически бе необходимо: антиимпериалистическо разбирателство на балканските държави (такива, каквито са си те) за запазване на мира и неутралитета им на базата на най-тясно сближение и взаимна помощ със СССР. Не стана нужда да говорим за никаква федерация, а само за разбирателство, сътрудничество и т.п.
Ти питаш: не би ли следвало да изменим, да уточним, да детайлизираме отношението си към идеята за Балканска федерация, като не правим капитал от името - Балканска федерация, Балкански съюз или Балканско сътрудничество и т.н. Преди всичко, понятието Балканска федерация и Балканско сътрудничество не могат да се идентифицират. Първото е израз на държавна форма, а второто - на политическо действие, което не засега въпроса за формите на отделните сътрудничещи си помежду си държави. Ние говорим за сътрудничество между балканските партии и народи, което е само по-целесъобразна и по-висша форма на тяхната политическа борба.
Въпроса за „федерацията“ е изчерпан в документа, който ти е известен. Новото положение, според мен, не предявява никаква нужда да се ревизира въпроса. Съветска власт на Балканите като акционен лозунг е разбира се, политически неправилен при сегашното положение на нещата. Но ние не сме се отказали от нашата програма и във всички възможни и полезни форми ние популяризираме и пропагандираме тая единствено спасителна в края на краищата идея. Сега вършим упорно това, за което говорих по-горе (резка критика на „новия ред“ и т.н., мобилизиране масите на борба за мир и т.н.) без да сме длъжни непременно да чертаем конкретни схеми на държавното устройство за целите Балкани или за отделни държави на Балкана. Положението не е трайно, събитията се развиват - когато узреят условията дотам, че въпроса за формите стане актюелен, тогава, надявам се, ще бъдем в състояние да намерим, заедно с народите, най-подходящата форма, която ще отговаря на степента на тяхната подготвеност, организираност и относителна политическа сила.
Подробно моето гледище и позицията ми по подигнатите въпроси ще намериш в следващия брой на вестника и в специален за това наш документ.
Накрая, позволи ми да изразя съжалението и учудването си, че твоето изложение не допринася за изясняването на македонския въпрос, както би требвало да се очаква от човек като тебе. И това, по моему, едва ли е случайно. То требва да се изясни с неизживените още напълно от тебе остатъци от великобългарска постановка на въпроса. Наистина от публичните декларации, че не съществува македонска нация е в процес на оформяване, и до констатацията в последното изложение, че трябва да се подпомага културното дело на македонските славяни - е направена голяма крачка напред, която требва да се приветствува. Но, очевидно, не всичко от великобългарската постановка е изживяно, все нещо е останало и то те дърпа назад. Само така може да се обясни, защо ти в последното си изложение съсредоточаваш вниманието си върху несъществуващи или изкуствено измислени „проблеми“ и защо раздуваш опасността от великомакедонския шовинизъм (македонците заплашвали с потисничество българите, у които е калъчката!), когато е съвършено ясно, че голямата опасност сега иде не от него, а от империализма и от великобългарския шовинизъм и когато ударението в нашата борба требва да бъде поставено върху разобличаване империалистическия характер на промените, които стават на Балканите, и специално в Македония, в ущърб на жизнените интереси на македонските, българските и други народни маси, върху борбата срещу националното потисничество и поробването.
По моему, ти би требвало да си помислиш върху това.
П.П. Що се касае до последния пункт на изложението ти, то е ГРУБА грешка, рецидив на твоето старо, неведнъж осъждано, не наше, антинаше разбиране на орг. проблеми, пакостно дело. Но по него и по други някои работи ще си поприказваме специално - и сериозно!
Григоров
ЦДА, ф. 3 б, on. 1, а.е. 590, л. 28-29. Копие. Машинопис. На 1 с. на писмото е отбелязано на ръка: ,,Π.VI, 20.VI.1941. Отговор.“
№ 3
ПИСМО ОТ ЦК НА БРП(К) ДО ЦК НА ЮКП ЗА СЪГЛАСИЕТО МУ С РЕШЕНИЕТО НА КОМИНТЕРНА МАКЕДОНИЯ ДА ОСТАНЕ В РАМКИТЕ НА ЮГОСЛАВИЯ, ЗА ОТНОШЕНИЯТА С ОБЛАСТНИЯ КОМИТЕТ НА МАКЕДОНСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПАРТИЙНОТО НАКАЗАНИЕ НА МЕТОДИ ШАТАРОВ
[СОФИЯ, СЛЕД 23 АВГУСТ 1941 Г.]
1. Ние безрезервно се съгласяваме с решението на КИ. Предлагаме на македонските другари безусловно придържане и незабавно създаване на връзки в Югославия и активно изпълнение на решението под ръководството на Югославия.
2. За контакта с Югославия и координацията на работата в Македония ние предлагаме наш пълномощник в ОКМ (Областен комитет на Македония).
3. За основно изясняване и по-леко ликвидиране на ненормалното положение изпращаме специален наш човек, за когото ще подготвим писмени инструкции.
4. Съгласни сме с линията на Югославия, изложена в писмото, което ни е изпратено.
Същевременно правим следните бележки:
а) Решението за свързването с Македонската партия е взето, без да е уведомен специално представителят на Югославия и ръководейки се от практически причини.
б) Съгласни сме, че другарят „Стария“ [Методи Шатаров] е направил груби политически и организационни грешки ... за което го осъждаме ... Но ние смятаме, познавайки неговата предана дейност в България, че пресилено е охарактеризиран като класов враг и контрареволюционен елемент.
Настояваме за смекчаване на наказанието. Искаме реорганизацията да се извърши максимално организирано и без раздори, за което ще съдействуваме и ние.
Приемете братски поздрави за величествената борба и пожелания за успех.
ЦК на БРП
Публ. в Ц. Драгойчева, Из моите спомени. На класови и интернационалистически позиции. С., 1979, с. 57-58.
№ 4
РАДИОГРАМА ОТ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДО АНТОН ИВАНОВ С РЕШЕНИЕТО НА ИККИ ЗА ВЛИЗАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ В РАМКИТЕ НА ЮГОСЛАВИЯ И ЗА ПАРТИЙНОТО РЪКОВОДСТВО ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ
МОСКВА, 23 АВГУСТ 1941 Г.
Ръководството в сръбска Македония трябва да бъде в ръцете на Югославската КП по съображения за практическа целесъобразност. Основната борба се води сега против немските и италианските окупатори и техните агенти. Главно средство на борбата сега е партизанското движение. Това движение сега се развива на югославска територия под ръководството на компартията на Югославия. Сръбска Македония трябва да стане една от базите на партизанското движение, което да дезорганизира тила на хитлеристка Германия и фашистка Италия на Балканите. Имайки предвид особеното положение в Македония, необходимо е да се създаде най-тясно сътрудничество между българската и югославската компартии, особено по места. От своя страна българската компартия трябва да даде директива на българските комунисти, намиращи се на югославска територия да оказват всестранна помощ на югославската компартия. Двете партии трябва да отстояват правото за самоопределението на македонския народ. Те трябва да се стремят и да осигурят сътрудничество между българския народ и народите на Югославия против общия фашистки враг.
Жан
Коминтерн и Вторая мировая война, ч. II. После 22 июня 1941 г., Москва, 1998, с. 149-150. Публ. с известни непълноти и различия в Ц. Драгойчева, Из моите спомени. На класови и интернационалистически позиции, С., 1979, с. 56-57. Писмото е от Жан, псевдоним на Георги Димитров и е адресирано до Велко в София. Велко, псевдоним на Антон Иванов. Радиограмата е отговор на съобщение от ЦК на БРП от 16 август, получено от Г. Димитров на 23 август за стремежа на ЮКП да играе ръководна роля в сръбска Македония и за създаването в Скопие паралелни организации и комитети. БРП иска инструкции по този повод. Вж. Коминтерн и ..., ч. II, с. 150.
№ 5
ПИСМО ОТ ЦК НА БРП(К) ДО ЦК НА ЮКП ЗА СЪГЛАСИЕТО МУ С РЕШЕНИЕТО НА КИ МАКЕДОНИЯ ДА ОСТАНЕ В РАМКИТЕ НА ЮГОСЛАВИЯ, ЗА ОТНОШЕНИЯТА С ОБЛАСТНИЯ КОМИТЕТ НА МАКЕДОНСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПАРТИЙНОТО НАКАЗАНИЕ НА МЕТОДИ ШАТАРОВ
[СОФИЯ, СЛЕД 23 АВГУСТ 1941 Г.]
1. Ние безрезервно се съгласяваме с решението на КИ. Предлагаме на македонските другари безусловно придържане и незабавно създаване на връзки в Югославия и активно изпълнение на решението под ръководството на Югославия.
2. За контакта с Югославия и координацията на работата в Македония ние предлагаме наш пълномощник в ОКМ (Областен комитет на Македония).
3. За основно изясняване и по-леко ликвидиране на ненормалното положение изпращаме специален наш човек, за когото ще подготвим писмени инструкции.
4. Съгласни сме с линията на Югославия, изложена в писмото, което ни е изпратено.
Същевременно правим следните бележки:
а) Решението за свързването с Македонската партия е взето, без да е уведомен специално представителят на Югославия и ръководейки се от практически причини.
б) Съгласни сме, че другарят „Стария“ [Методи Шатаров] е направил груби политически и организационни грешки... за което го осъждаме... Но ние смятаме, познавайки неговата предана дейност в България, че пресилено е охарактеризиран като класов враг и контрареволюционен елемент.
Настояваме за смекчаване на наказанието. Искаме реорганизацията да се извърши максимално организирано и без раздори, за което ще съдействуваме и ние.
Приемете братски поздрави за величествената борба и пожелания за успех.
ЦК на БРП
Публ. в Ц. Драгойчева, Из моите спомени..., с. 57-58.
№ 6
ИЗ ПИСМО ОТ ЦК НА БРП ДО ЦК НА ЮКП ЗА СЪГЛАСУВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА НА ДВЕТЕ ПАРТИИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС И ДР.
[ОКТОМВРИ 1941 Г.]
Линията, която вие поехте и провеждате в съгласие с КИ ние смятаме за правилна.
Между другото смятаме - че би било погрешно да се постави знак на равенство между положението в Югославия и положението в България, както вие правите във вашето писмо.
След капитулацията на Югославия се установи положение, съществено различно от това в България. Докато в Югославия съществуваше унищожение на военния апарат и пълно разстройство и разрушение на стария държавен апарат, а новият държавен апарат, който сега се създава под опекунството на германците в Сърбия и дори в Хърватско, е слаб, компрометиран и няма абсолютно никаква опора и не разполага с доверието на народните маси, в България старият държавен апарат не само, че продължава да съществува, но в известна степен се и засилва благодарение на непосредствената германска помощ. Докато Югославия беше разбита във войната, докато тя загуби своята национална независимост и Хитлеровите бандити напълно се разобличиха пред югославските народи като поробители и кървави убийци, то ... България формално още не е влязла във войната ... Германия формално третира България като „съюзница“, на която даже помага да увеличи своята територия. Въпреки че България сама е подложена на бездушна експлоатация и грабеж от страна на немските фашисти, все пак методите на това грабителство са по-други от онези в окупираните краища на Югославия. Това дава на българската буржоазия много по-големи възможности за демагогия и заблуда на народните маси, представяйки се като „защитник на мира“, като осъществител на българските „национални идеали“ с помощта на Германия.
Докато в Югославия народните маси поради войната и окупацията са насилствено изхвърлени от нормалния живот и се създават условия за масово въоръжаване и въоръжено въстание, у нас този процес още не е отишъл така далече, оръжието се намира изключително в ръцете на нашите врагове и условията за въоръжаване на масите са крайно тежки.
У нас, за разлика от положението в Югославия, има все още да се преодоляват значителни трудности в работата по организирането на масите и повеждането им в решителна въоръжена борба против фашистките окупатори и техните български агенти.
Затова очевидно би било неправилно и преждевременно в сегашния момент нашите задачи да се поставят по същия начин както в Югославия. Едно въоръжено въстание сега и в най-близко време не може да бъде масово и лесно ще бъде потушено от организираните сили на още ненакърнения полицейски и военен апарат на българската държава (а още по-лесно при сътрудничеството на намиращите се в България германски военни сили) и поради това няма да бъде в състояние да окаже никаква ефикасна помощ в борбата на Червената армия... Работейки активно за подготовката на въоръженото въстание против фашисткия окупатор и неговите оръдия, за което и у нас ще назреят условията, ние вече и понастоящем оказваме немалка помощ на Червената армия с дезорганизацията на немския тил у нас по пътя на саботажи и диверсии.
Партията и народът показаха голям героизъм и дадоха немалко скъпи жертви: в концентрационните лагери има хиляди комунисти, има избити другари, а военните съдилища непрекъснато произнасят смъртни присъди над работниците и селяните.
Що се отнася до Македония... ние все пак смятаме за необходимо да ви обърнем внимание върху това, че и тук не може изцяло да се идентифицира ситуацията със ситуацията на Сърбия или дори с Хърватско. Не трябва да се забравя, че в рамките на Югославия македонският народ беше най-потисканият от великосръбските шовинисти и най-обезправеният народ и това е оставило в него особени следи. У него съществува известна омраза към бивша Югославия.
Има места в Македония (Куманово, част от Скопие), чието население е готово за активна борба... Но в останалата част на Македония населението още не е готово за една такава решителна борба и предварително се поставя задачата да се подготви за нея чрез масова политическа пропагандна работа и борба за защита на непосредствените политически и икономически интереси на македонското население..., а също така за постепенното му въвличане в решителната борба по пътя на саботажните и диверсионни действия. В процеса на тази борба ще назреят условията за една широка въоръжена дейност. Това трябва да бъде сега задачата на отделните бойни групи (чети). Една безогледна борба против българските войници при сегашната ситуация би рискувала да не намери достатъчно поддръжка на масите, да увисне във въздуха и по този начин партията да се изолира от масите.
Наред с това ние смятаме, че е необходимо, за да се разчисти почвата за работа на КПЮ сред македонското население и по-бързо да се спечели неговото доверие в досегашната политика на партията, КПЮ открито и недвусмислено да осъди национално-потисническата политика, провеждана по-рано от великосръбските шовинисти по отношение на македонския народ, за неправилното решение на аграрния въпрос в Македония и да признае правото на македонския народ на самоопределение. Наред с тази основна точка, доколкото ни е показал собственият опит, може би би било целесъобразно да се дадат автономни права на македонската организация (докато вие бихте запазили общия политически контрол над нея), която в своята практика би действала от свое име и по своя инициатива, подчертавайки, че работи в най-тесен контакт и в пълно съгласие с братската КПЮ и БРП. Така вие ще помогнете на македонското население бързо да се освободи от създаденото недоверие към сръбския народ и Югославия, което е насадено по-рано у нас от насилническата политика на великосръбските шовинисти.
Ето така ние преценяваме ситуацията в Македония... Във всеки случай за нас е безспорно едно: че положението в Македония трябва да се оценява и задачите на нашата работа трябва да се поставят не на основата на положението в другите югославски земи, без да се взима предвид специфичното в македонските условия, а във връзка с конкретно проучване на условията и положението в самата Македония.
Публ. в Ц. Драгойчева, Из моите спомени..., с. 60 - 64.
ПРИЛОЖЕНИЕ:
ИВАН МИХАЙЛОВ
ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРЩИНАТА
Настоящите редове може да се смятат повече като кратък разговор с отдалечени по разстояние от мене лица, които са ме запитвали за едно или друго. Нахвърлени са бегло по случай четиридесетгодишнината на политическите промени на Балканите, станали през септември 1944 година.
В Белград, Скопие и София ще се устроят тържества. И каквото там ще се каже и пише по случая, ще бъде неминуемо пак израз на едно или друго комунистическо крило, даже и при евентуални опити да се прикриват различията.
По преценка на множество наблюдатели най-популярна проява на Българската комунистическа партия по време на войната, а известно време и след нея бе така нареченият „Отечествен“ фронт, чийто гръбнак бе тя. А във Вардарска Македония пък особено явление бе появата и проявата на черногореца с псевдоним Темпо (истинско име Светозар Вукманович). Колкото за учудване, толкова и за смях, той дойде там, за да дава указания как да се урежда македонският въпрос по волята на чужди сили и без знанието на нашия народ, който цели двадесет и три години бе съвсем основателно срещу всичко югославско.
Българската комунистическа партия и югославската се стараеха да вървят уж по една линия относно този класически балкански въпрос – македонския. И двете страни поддържаха уж, че са за независима Македония, както някога бе решила и Югославската комунистическа партия на Третата си конференция след Първата световна война. Но скоро се явиха недоразумения помежду двете страни и започнаха да се нападат тъкмо във връзка с македонския въпрос, надвиквайки се взаимно и публично: „Вие сте взели позицията на Иван Михайлов!“
Стигна се дотам, щото командуваните от Белград комунисти, да агитират, че образецът на Швейцария бил назадничав, т.е. уредбата на Швейцария била ръждясала работа, която не представлявала волята на народа; и че идеята на авантюриста и мегаломан – да не говорим за кръвник – Тито била спасителна за народа ни в Македония.
Какво излезе накрая? Излезе това, на което всички бяхме свидетели и отдавна знаем: печалбата за Белград бе тая, че успя да внесе разкол между българите, както пророкуваше преди сто години още Стоян Новакович. А за България като държава, резултатът е този: никое нейно поражение (нито това свършило с договора в Букурещ през 1913 година, нито онова от Ньой от 1919 г.) не нанесе на българщината такъв удар, и то безсрамен, какъвто нанесе договорът след Втората световна война, сключен в Париж през 1947 година.
Случи се най-чудноватото: българските комунистически държавни „величия“ да твърдят, че българите от Македония не били българи. Това бе по-немислимо от онова, що казваше Стоян Новакович. По-немислимо, защото и на него не е идвало наум, че български комунистически държавни ръководители сами ще отрекат своята българска националност. Сам таванският герой Георги Димитров бе родом от Македония от околията на Отец Паисия; а само той ли?
Не стигаше и това, но се започна едно – и от двете споменати комунистически крила Белград и София, които взаимно се подпомагаха – безразборно избиване на българи от Македония, което по величина е достойно само на престъплението някога на византийския император Василий Българоубиец.
Ако би се устроил поединичен правилен съдебен процес за всички тия загинали хора, положително ще се окаже, че огромната част от тях не са имали не само разпра, но и допир с комунистическата партия или „Отечествения“ фронт.
Така наречената, с откраднатото име на ВМРО, Виенска канцелария (ВМРО обединена) бе само едно обикновено крилце на комунистическата партия и нейната акция. Димитър Влахов, ренегат на стари години – верен член на БКП, – с нескриван яд пише в своя дневник, че един ден неочаквано, тъкмо когато вестник „Македонско дело“, издаван от него, бил под печат, дошло нареждане от Георги Димитров, че „ВМРО обединена“ трябва веднага да се закрие. Влахов се принудил да махне от печатната машина започнатия брой на вестника. Ето до каква степен тая „ВМРО обединена“ бе само жалко клонче на БКП и оръдие на Коминтерна. Във всеки случай и чрез това всекиму става ясно колко популярно и обичано бе всред народа ни името на ВМРО, та ако не го откраднеха комунистите, не биха могли да подмамят никого всред миналото наше поколение, изцяло българско.
Че народът ни и особено работничеството във Вардарска Македония не отиваше с партизаните, посочва и следният факт: до 10 септември 1944 година по признанията на осведомени лица от учреждението по труда в Скопие абсолютно нито един работник не е отишъл с партизаните; а броят на записаните работници в това учреждение е бил над 6 500 души.
Намерили база в заетите от Албания шест западни македонски околии, партизанските групички си пишеха програми и възвания само защото разчитаха на победата на съюзниците, които воюваха срещу Германия, а не защото нашият народ е бил със сърбокомунизма.
Мъчеха се някои да обяснят, че под натиск на Югославия, която едва се надигаше от получените през войната удари, агитирали и в Пиринска Македония, че нашата народност не била българска. Нима не Българската комунистическа партия, а някаква Югославия нареди, щото в дипломите на учениците в Пиринския край директорите да вписват, че народността на учениците е „македонска“, а не българска.
Доброто е все пак, че това колосално престъпление в българската история се съзнава сега от всички българи, даже и от комунистите. То не може да се заличи от историята, но поне в значителна степен признаването намалява болката на много български сърца. Тази болка ставаше особено люта за българина, когато някои комунистически вестници открито уверяваха света, че тъкмо комунизма разрешил отлично македонския въпрос. Че нищо не е разрешил, а повече е усложнил тоя въпрос, не се впускаме да доказваме. Достатъчно е да се спомене само липсата на човешки права в нашата родина. В програмата на македонското освободително движение тези права винаги са представлявали едно измежду най-важните условия за установяване на свободата и независимостта.
Нека запомним и се съобразяваме и в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година.
Публ. в сп. „Български демократически сговор“, Берн, 1983-1984, кн. 3, с. 6.