БЪЛГАРСКАТА ПРЕСА ЗА ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Когато Гоце Делчев загива в битка с турския аскер на 4 май 1903 г. при с. Баница, Серско българската преса е залята с информация за тази последна битка на бележития български революционер.

С неговата гибел българския народ губи един от своите велики синове, а Вътрешната македоно-одринска революционна организация загубва своя върховен ръководител на невидимата въоръжена армия.

Макар, че досега нашите читатели са имали възможност да четат значително число материали, както от Гоце Делчев така и за него. Сега те ще имат възможност да се запознаят със събраните на едно място съобщения от българската преса за последната битка и за гибелта на Гоце Делчев. Материалите са представени по различните техни издания в българската преса, като към всяко отделно издание е давана и кратка справка за издаването и за неговите редактори.

 

Като приложение е включено и съобщението на вестник „Ню Йорк Таймс“ за смъртта на Гоце Делчев.

Материалите са повторно публикувани и в книгата Гоце Делчев, Спомени, документи, материали.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

В. „ВЕЧЕРНА ПОЩА“

Информационен вестник, започнал да излиза от средата на 1900 г. и който по-късно става ежедневник. Помества разнообразна информация за различни външно и вътрешно-политически събития. Следи отблизо освободителното движение в Македония и Одринско. Главен редактор Стоян Шангов.

 

№ 1

СБЛЪСКВАНИЯ В НЕВРОКОПСКО И СЕРСКО

 

На 16 того станало сблъскване между една чета и войска начело на неврокопския каймаканин при селото Балдево. Казват, че цялото село било унищожено, останала само църквата. Четата била разгонена, а някои четници били заловени. Последните, както уверявал Хилми паша, изповядали, че четата имала заповед да вземе участие във въстанието в Солун. Съгласно съставения план Солун бил разделен на десет части и във всяка част една група революционери имала заповед да унищожи с динамит по-главните здания. Благодарение на това, че тая чета била разгонена, Солун бил спасен от едно съвършено унищожение.

Друго сблъскване станало във вторник при с. Баница, Серско. Войската заобиколила къщите, дето били четниците. Последните се защищавали, като хвърляли непрекъснато бомби, от които се запалили къщите. Много българи изгорели живи в огъня, 11 били убити и един хванат жив. Намерени били една карта на Серско и един план за нападение на железопътната линия. Турците имали петима убити и осем ранени.

Б.Р. Тия съобщения са от турски източник, та цифрите не ще да са верни.

В. „Вечерна поща“, София, г. IV., бр. 642, 26 април 1903.

 

№ 2

СРАЖЕНИЯТА В БАНИЦА И КРУШОВО

 

Снощи пристигнали куриери от Неврокопско и Серско разправят:

„Четата на Илия войвода и поручик Делчев, състояща се от около 40 души отбор юнаци, се установила в с. Баница, Серско — на 21 т.м. Шпионското око обаче не закъсняло да услужи на началството си — още в зори на 22 с.м. пристигнали два ескадрона кавалерия от 200 души и заградила селото, като открила огън. Въстаниците овреме се окопитили и завзели добри позиции и с помощта на баничани отговорили на огъня. Като чули гърмежите, селяните от съседното село Фращени се притичат на помощ на братята си, като заграждат турската кавалерия, която вътре в 2 часа била унищожена до крак. Едва-що се посъвзели победителите, ето че пристигнала и пехота — един табур, под началството на един бимбашия и заграждащ отвред въстаниците. Още при първия въстанически куршум бимбашията пада мъртъв. След това се започва убийственият огън. Сражението е траяло до вечерта, когато сигналистът на четата засвирил на атака. Но турците, наместо да срещнат щикове и ножове, посрещат ги бомби, които вселили ужас в тях и обърнали на бягство, като оставили голямо число жертви и оставили въстаниците да се оттеглят в балкана, от върха на който видели селото Баница цяло в пламъци. Те успели да се смъкнат още същата нощ в с. Крушово.

Но и там не могли да се укрият от предателското око и на другия ден били обсадени от 600 души турска войска. Открил се огънят. Притичат се с оръжие в ръка селяните от съседните села Каракьой, Фращени, Саево и др. и заобиколили турската войска. Тука турците претърпяват пълно поражение, но привечер им пристигат още два табура аскер на помощ. Сражението траело цяла нощ, но за изхода му няма сведения. Но по последвалите разпореждания от турското правителство може да се заключи, че не е било в полза на тяхна страна. Били изпозатворени всички по-видни македонци-българи, учителите, поповете, училищата закрити и черквите затворени.

В. „Вечерна поща“, г. IV, бр. 647, 1 май 1903.

 

№ 3

УНИЩОЖЕНИЕТО НА С. БАНИЦА

ЧЕТАТА НА Г. ДЕЛЧЕВ. РЕЗНЯ И КЛАНЕ В СЕЛОТО. ЗАПОВЕДТА НА „ЦАРЯ“

(Сведения на един очевидец)

 

Един участник в Делчевата чета и очевидец на клането, извършено на 21-й в с. Баница, ни описва този страшен ден със следующите кратки, но толкова по-впечатлителни думи:

„На 21 април рано сутринта около 800 души редовна турска войска и 200 души кавалерия обсажда с. Баница, находящо се на 2-3 часа разстояние от гр. Сяр, и открива квартирующата там чета на Г. Делчева, състояща се от 15 человека. Захваща се кръвопролитно сражение, което продължава до полунощ. Веднага след откриването на четата по заповед на главнокомандуващия турските войски Кемик Къран, бимбашия и адютант на солунския валия, свикват се всички селяни на определено място, дето се започва поголовна резня. Всички млади жени и моми обезчестени от войската и след туй изклани. През деня цялото село изгоря (115 къщи). Спасени всичко около 15 мъже, жени и деца, които са били вънка от селото, преди то да бъде заградено от аскера. От четата падат убити 7 души, между които и Г. Делчев, а останалите 8 души успяват да излязат здрави. Достойното за забелязване е, че това грозно разорение и тая нечувана сеч се извърши не от башибозук, а от редовната турска войска. 2-3 дни преди тази случка бимбашията в с. Горно Броди (Серско) е събрал първенците и кълнейки се в Мохамеда и султан Хамида, е казал, че царят е разрешил, щом се залови в някое село чета, веднага да се изгори цялото и да се изколят всички селяни. Оттук може да се съди, че подобни мерки са били предварително препоръчани от централното правителство, считайки вероятно, че солунският атентат е някакъв сигнал за общо въстание.

На следващия ден при останките на с. Баница дохождат трима турски големци от Сяр да констатират станалото и да прикрият грозните следи от ужасното клане. Спасените 8 души от четата прибират пръснатите наоколо живи души от Баница и ги препращат из съседните села на прехрана. В същото време на пътя на Горно Броди минават избягали от строя турски войници и прибират находящия се из нивите добитък и го подкарват със себе си.“

В. „Вечерна поща“, г. IV, бр. 659, 14 май 1903.

 

№ 4

ДВЕ ИМЕНА, ДВЕ ТЕЖКИ ЗАГУБИ

 

Утре, в неделя, в съборната черква „Св. Крал“ след втората литургия ще се отслужи панихида за двама паднали герои на освободителната македонска борба, именно за Т. Давидов и Гоце Делчев. Давидов — както е известно, е издъхнал на 13-и март край с. Издегнавие, Дебърца, а Делчев е паднал на 21-и април в с. Баница, Серска каза. Имената на двамата борци за свобода са известни на българския народ.

Т. Давидов е роден 1868 г., се е отличил тая година с деятелността си особено в Охридско и Битолско.

Пътници и куриери, пристигнали оттам, започнаха да разправят за някакъв легендарен войвода, който вършил чудеса по тия места, който бил посрещнат открито от цели села, жени, деца и старци няколко часа далеч като месия. Разправяха те как той съумял да повдигне духа на четите, да организира и най-малодушните, да създаде от всяка селска колиба по една въстаническа крепост, да примири и най-непримиримите за борба против тиранията. Разправяха те как се притичали с въоръжените селяни по десетки села, за да избави някое обречено на изгаряне село, за да спаси някоя заобиколена чета от турските потери, как избивал цели пълчища войски и с победните трофеи въоръжавал беззащитните селяни. Разправяха още, че селяните не ги е страх от турците, защото безстрашният войвода е бдял върху тях.

Гоце Делчев е роден 1872 г. в Кукуш.

Напуснал Военното училище по причина от висок нравствен характер, Гоце Делчев с особена радост прескочи границата и прекара първата година самостоятелен живот като главен учител в Ново Село, Щипско. На неговия здрав и бистър ум, на неговата твърда воля, на безграничната му преданост и на дълбоката му вяра в освободителното дело се дължи бързата боева подготовка на тоя край. Свидетели за тая негова трескава деятелност са материалите, открити през нещастната Винишка афера в 1897 г., която постави в ръцете на турската власт повече от 1200 пушки и 100-на бомби.

Мир на праха Ви, незабравими герои!

В. „Вечерна поща“, г. IV., бр. 683, 8 юни 1903.

 

В. „МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ КУРИЕР“

Ежедневен вестник, излизал през април - май 1903 г. за кратко време в София, който третира въпроси на освободителното движение в Македония и Одринско. Поместените в него сведения за сражението в с. Баница, Серско, както и сведенията в другите излизащи в България по това време вестници не са съвсем точни, а понякога са дори и противоречиви. Издател Павел Генадиев.

 

№ 5

УПОРИТОТО СРАЖЕНИЕ ПРИ С. БАНИЦА. — СЕЛОТО ИЗГОРЕНО. — НАСЕЛЕНИЕТО ИЗБИТО.

 

Пътник от Серес ни съобщава, че сражението, което през миналата седмица е станало при с. Баница, Серски санджак, е било едно от най-кръвопролитните, дадени от въстаниците. Влязлата в с. Баница въстаническа чета от 11 души е била открита от турските потери. Обкръжено цялото село от много войска и башибозуци, четата, ще не ще, трябвало да влезе в сражение. Укрепени четниците в селските къщи в продължение на едно денонощие се сражавали с войската непрекъснато. Въстаническите куршуми и бомби са причинили големи загуби на турската сган. Селото Баница е ограбено, цялото население — изклано, без разлика на пол и възраст. За четата не се знае още нищо положително.

Телеграфическите съобщения на европейските вестници за [това], че войводата на сражаващата се чета при с. Баница бил Георги Делчев, не се потвърждават от добитите досега сведения.

В. „Македоно-одрински куриер“, София, г. I, бр. 14, 29 април 1903.

 

№ 6

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ ЗА СРАЖЕНИЕТО ПРИ С. БАНИЦА.

 

Село Баница е било нападнато най-напред от стотина души кавалерия, които били посрещнати от четниците със залпове и бомби. Кавалерията с изключение само на няколко души била цяла унищожена. С пушките и сабите, взети от убитите войници, се въоръжили селяните от Баница, които заедно с четниците напуснали селото и се укрепили по хубавите височини над него. Не се минало много, и от Сяр пристигнали 400-500 души аскер. При първия залп от страна на сражаващите се четници бил убит бимбашията, началникът на турския отряд. Войниците тогава отстъпили и не искали да се подчинят на заповедите на своите началници. В това безредно бягство пристигат още войска и башибозуци, които повръщат бягащите войници. Тогава, след дълго настъпване и отблъскване, турците успели да подпалят най-напред селото, а на другия ден - да избият всичко живо, от старец до пеленаче.

Баница е вече пепелище... грозна, страшна гробница на цяло село юначни борци и... и мъченици...

В. „Македоно-одрински куриер“, г. I, бр. 15, 30 април 1903.

 

№ 7

АРЕСТИ, ИНТЕРНИРАНИЯ И ЕКСТЕРНИРАНИЯ. - ДЕЛЧЕВ ЖИВ.

 

Днес пристигнал от Сяр пътник предава следните достоверни сведения:

В Сяр не останали българи; те или са арестувани, или интернирани в родните си места. Между последните е и С. Божов, секретар на общината. Търговецът Москов, от 30 год. установен в града, е бил арестуван по показания на гръцкия владика и сетне пак освободен по негово ходатайство и му е внушено, че се освобождава от ония, от които той бяга.

Арестуваните ужасно са изтезавани. Ежедневно пристигат арестувани учители и първенци. Интернираните повечето ги изпращат пеша със заптии, които по пътя ги претупват. Така от Солунската гимназия са екстернирани шест ученика по сухо за България, понеже нямали пари. Сигурно няма да видят България.

Сражението при с. Баница, дето четата на дядо Ильо войвода и Делчева била предадена, е било страшно за турците, сума турци погинали. От четата паднали 4-5 момчета, но Делчев е жив.

В. „Македоно-одрински куриер“, г. I, бр. 17, 2 май 1903.

 

В. „РЕФОРМИ“

Орган на Върховния македоно-одрински комитет, започнал от началото на 1899 г. и излизал до 1905 г. Изразява разбиранията на Върховния комитет в различните етапи на неговото развитие. Редактори Андрей Ляпчев, Димитър Ляпов Гурин, Владислав Ковачев, Коста Шахов, Георги Влахов, Илия Гологанов. В редактирането на вестника са участвували и дейци, близки на Вътрешната организация, като Антон Страшимиров, Никола Харлаков и др. През 1902 г. след разцеплението на Върховния комитет за известно време излизат две течения, едното начело със Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев, а второто начело с инж. Христо Станишев и Тома Карайовов, с еднаква номерация, но с различно съдържание.


№ 8

ЧЕТАТА НА ДЕЛЧЕВА

 

На 22-й того четата на Делчева е имала кръвопролитно сражение в с. Баница, около четири часа на север от града Сяр. При Делчева е бил и Илия Кърчовски.

Въстаниците почивали в селото, когато турската войска настигнала и ги нападнала. Боят се е продължавал няколко часа с големи жертви за турците; но и от въстаниците изгинали доста. Селото било най-сетне запалено и останките от четата сполучили да заловят върховете на Шарлия планина. Повечето от жителите на Баница били изсечени, другите се разбягали по горите.

Въстаниците се опитали да прехвърлят Шарлията и да заловят върха Алиботуш, над селото Крушово; обаче не са сполучили да заемат този непристъпен връх. Крушовският аскер, уведомен за сражението в Баница, заел позиция около Червената скала, между Алиботуш и Шарлията, и им пресякъл пътя. Завързал се втори лют бой над село Кърчево и след една юнашка борба четата, изтощена, била разбита.

Няколко души от борците се вмъкнали в планинските клисури и се избавили. Не се знае дали Делчев е между живите.

В. „Реформи“, София, г. V, бр. 5, 2 май 1903.

 

№ 9

БОЯТ НА ДЕЛЧЕВАТА ЧЕТА

 

Пристигнали въстаници от Делчевата чета разправят, че сражението е станало в с. Баница (Серско). Четата е била разположена в една от селските къщи. С появяването на войската подкачил се лют, отчаян бой. Четата се е била юнашки.

В. „Реформи“, г. V, бр. 11, 10 май 1903.

 

№ 10

ЦЯЛО СЕЛО ИЗГОРЕНО И ИЗКЛАНО

 

Телеграфират ни от Кочериново:

„Пратеният нарочен куриер съобщава: селото Баница, Серско, буквално опожарено от турски аскер, от 500 жители останали живи 48 души, които избягали в гората, останалите — мъже, жени, деца, старци — избити посред селото и хвърлени в реката. Жените и момите предварително били обезчестявани, после убивани. Аскерът предвождал юзбашията Тефиков, свършил българското военно училище, дезертьор, офицер от нашата армия.“

В. „Реформи“, г. V, бр. 12, 10 май 1903.

 

№ 11

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

е родом от град Кукуш, свършил VI клас на Солунската българска гимназия в 1891 година, следвал три години във Военното училище тук и уволнен по едно несправедливо обвинение в изпращане анонимни писма до военния министър, Той заминава в Щип за учител. Предан на своя народ, той се отдава всецяло на своето отечество.

Скоро той заема едно доста видно място в младата Македонска организация и заедно с Гьорче Петров бива избран като представител пред Върховния македоно-одрински комитет. От тая дата (зимата 1896 година) той почва да играе една голяма роля в святото дело до своята смърт на поста си при касапницата в с. Баница.

Поклон пред неговите кости, сложени на македонския ешафод!

Той умря, без да види триумфа на македонското дело.

Пред ползотворните му подвизи ний се прекланяме, като оставим историята на македонското движение върху основа на складирани документи и неопровержими факти да се занимае с неговите и ония на приятелите му съдбоносни действия като дейци в Македония и тук в България.

Заедно с Делчева погина и Димитър Гощанов, млад, енергичен войвода, родом от с. Крушево — Демир Хисарска кааза.

В. „Реформи“, г. V. бр. 25, 31 май 1903, с. 1.

 

 

СП. „БУНТОВНИК“

Илюстровано списание, от което излезли само три книжки с материали за дейци на освободителното движение в Македония и Одринско. Редактор Гьорче Петров.

 

№ 12

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

 

Скръбната, но пък славна и героична смърт покоси живота на един от най-скъпите, доблестни и самоотвержени дейци на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация. Загина лицето, което в продължение на 8 години учи и буди роба не с тъжовна песен да оплаква петвековното си тежко и черно робство, а с оръжие в ръце като един човек да се вдигне против угнетителя и скъса тежките вериги на робството. Той загина в разцвета на своя живот, едвам на 32-годишна възраст. Делчев е роден в гр. Кукуш (Македония) през 1871 година от православни родители българи. Първоначалното си образование получил в родния си град Кукуш, сетне продължил в Солун и оттам дошъл в София. Тук той постъпва във военното училище и учил с успех, но буйният и бъдещ апостол на македонската свобода напуска пред края учебната година и не чака випуска. Него го чакаше голяма мисия — зовеше го робът оттатък Рила и Родопите, за да го организира, сплоти и му даде план как да действува против тиранията, за свободата и културата...

Той непрекъснато работи, докато стана жертва и си найде гроба в тая земя, която тъй мило и драго обичаше. Той посвети на делото и двамата си братя, от които единият, т.е. Мицко, стана жертва на студа за този народ, а другият е още жив и войвода на една местна районна чета.

Георги Делчев остана революционер-апостол до края на своя живот за свободата на Македония. Неговата скромност, великодушие и преданост на каузата бързо се оцениха от истинските дейци там и въобще от роба. Всичките дейци се събраха под революционното знаме на Делчева и му повериха ключа на Македонската революционна организация. Той с кама и револвер, различно преоблечен, обикаля македонските села и градове и учеше роба как да се води борбата против нетърпимия режим на падишаха. Поради постоянството си на волята му, твърдия характер и неустрашимост не напразно се нарече втори Левски или Македонски Левски. Делчев е легендарен в Македония: той е толкова заслужил и толкоз популярен на народа, щото робът го възпява с песни. Твърде бе неприятно на младия революционер да се говори в разни събрания и в многолюдни тълпи кой е и какъв е Георги Делчев. Той не искаше да го обсипват с блестящи речи по площади, митинги и пр. Той не искаше овации... Така постъпват само истинските революционери, апостоли и хуманни борци за свободата и благото на народите. След загинванието му цялата европейска преса писа за тази идеална личност. Акцията на миналогодишното есенно и ненавременно въстание постави дееца в голяма грижа и безпокойствие, като съзря, че последствията от него ще бъдат гибелни за народа; ще се даде възможност на властта всред зима да открие мрежата на революционната организация, когато мъчно може да се действува, което се и случи на някои места. С една дума, той малко плахо наблюдаваше събитията през туй време вътре. Къде половината на месец февруари н.г. в един празничен ден той напусна София, премина оттатъка Рила и Родопите и се озова между своите братя роби. Залови се енергично на посветената си работа и даде заповед след горските събори, устроявани от него, за общо действие навсякъде. При всичката си разумна революционна предпазливост шпионското око откри следите му в с. Баница на северозапад от гр. Сяр и на около 10-15 километра от същия град. През туй време той се завръщал от гр. Солун тъкмо подир солунските събития. В Баница той се спрял идещ с няколко души другари, за да си отпочине тук и да даде някои нови съвети на тамошните районни чети. На 21 м. април в зори, пред изгрев слънце, турска войска повече от 1000 души, която постепенно се увеличавала и станала до 2-3 хиляди, заобикаля селото Баница и къщите, където били разделени четите на две места. Тези войски са били предвождани от някой си Тефиков, български офицер и съученик на Делчева във военното училище в София. Мръсният бимбашия Тефиков с едно отделение войска влязва в селото и предлага на селяните да предадат Делчева, но те, верни на своя апостол, отказали предаванието; обаче зверски им отмъстил отпосле мръсникът Тефиков. Като узнал самоотверженият, решителният и неустрашимият Делчев, че е обсаден от неприятеля, той пръв се хвърля в позициите с няколко души другари. След няколко залпа Делчев бива ударен в лявата част на гърдите. Първият турски залп събаря Делчева и няколко души от другарите му, а именно: Ст. Страхинов, Величко Петров от с. Кърчево (Демирхисарско), Георги от с. Савек (Демирхисарско), Димитър Арнаутчето и Димитър Гощанов от с. Крушово (Демирхисарско), който, след като свърши преди няколко години правните науки в Швейцария, замина като учител в родната си земя да просвещава готвещите се за въстание роби.

Делчев бил пронизан в лявата част на гърдите. При раняването му той се обърнал към другарите си със съкрушено сърце и убита душа и им казал само тази дума: „раниха ме“.

Вечна Ви памят, борци!

Сп. „Бунтовник“, София, кн. III, 1903, с. 9-12.

 

В. „ИЗГРЕВ“

Провинциален обществено-политически вестник, издаван и редактиран от Иван Кепов, излизал от началото на 1900 г. до средата на 1903 г. в Кюстендил. Стои на позиции, близки на социалистическите, като в полемиката между ВМОРО и ВМОК е на страната на вътрешните дейци.

 

№ 13

ГЕОРГИ ДЕЛЧЕВ

 

Георги Делчев — това име светло и омайно — е вече име на мъртъв труп!

Георги Делчев — тоя безподобен революционер, заместник на Левски, ученик на Гарибалди, едномишленик на Ботева, не е между живите!

И знаеш ли ти, о злочеста земьо, люлка на кръв и сълзи, майка на мъченици, кърмачка на херои, знаеш ли ти кого изгуби на 21 април?

Знаеш ли ти, чии кости погълна твоя кът — селцето Баница, на 21 април - тоя злополучен проклет и трижди злочест ден!

Ти изгуби най-достойния измежду достойните свои синове, ти изгуби своя легендарен херой, ти изгуби любимеца на всичко, що тежко диша в твоите прегръдки, ти изгуби, о злочеста земьо, най-беззаветния, най-решителния, най-смелия, най-самоотвержения свой борец, ти изгуби половината от душата на твоя буден страж!

Македонио, на 21 април ти изгуби Делчев!

* * *

Да, ръката трепере, сърцето престава да бие, умът се забърква пред грозната, черната, печалната мисъл, че безподобният, умният, славният, безстрашният, милият Гоце не е вече нито под сянката на горския бук, нито в Солунското „Коломбо“, нито на Джумайския пазар, нито във Велешката чаршия, нито при прилепските бакърджии, нито в хубавата Битоля, нито при юначни костурци, нито на скопските мегдани, нито в струмнишките ливади, нито във винишките чалтъци, нито в Гевгелийско поле, нито в Малашевски гори, ни за стока и добитък из широко Одринско, ни в щипските махали, ни в зелено Разложко, ни в бащини си кукушки двори, а е ... там, горе, високо над македонските равнини, над шуместите планини!... Там духът му витае, оттам се носят сладките му думи за мъст, за свобода — братският му зов за бой, за борба!

* * *

И знаеш ли ти, читателю, кой бе Г. Делчев? Срещал ли си ти човек, в когото в чудна хармония да се сливат милата женствена благост с решителността и смелостта на звяра-лъв? Виждал ли си ти такъв човек?

Виждал ли си човек, който няма смелостта мравка да настъпи, а с олимпийско спокойствие, с неразделимите си 2-3 бомби и силен револвер се спуска като тигър всред гъста паплач на оскотени турци?

Ако сте в състояние да си представите нещо подобно, ще разберете кой бе Георги Делчев, кой бе любимецът на всичката, ама абсолютно на всичката (ни гръцка и сръбска) султанова рая в Македония и Одринско!

Перото се отказва да описва по-нататък тоя мощен елемент, тоя истински великан, защото при най-големите грижи все пак не ще може да даде за него правилно и пълно понятие, пак не ще може да нарисува високо нравствения, безукорно честния, недосегаемо идеалния образ на Гоце Делчев!

Гоце.

Ти умря, ала ти все пак си жив! Пред живото въображение на достойните твои ученици — гъстата мрежа смели революционери - стои изправен твоят светъл лик, стърчи твоят мил, благ и същевременно строг образ!

Ти умря, ала твоето име шепти всяка отчаяна македонска душа, твоята велика памет е нетленна, незабравима, безсмъртна!

Поклон пред твоя свещен прах, славний Гоце!

Поклон пред твоя легендарен живот, пред твоята желязна воля, пред твоя светъл ум!

Поклон, поклон, незабравимий Гоце, пред твоя ангелски лик, пред твоята безсмъртна памет.

Ние ти пращаме нашето задушевно, просълзено „прости“, ала никога няма да се простим с твоята памет.

Ние коленичим пред твоя светъл лик и молим горчивата съдба дано замести твоята величайша загуба с достойни твои братя и другари по замисъл, смелост, ум, енергия, себеотричане и великодушие.

В. „Изгрев“, Кюстендил, г. IV, бр. 9, 17 май 1903.

 

СП. „ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД“

Списание, редактирано от Тодор Г. Влайков, Илия Георгов и Антон Страшимиров, изразяващо разбиранията на групата млади демократи, които по-късно образуват Радикално-демократична партия.

 

№ 14

ГЕОРГИ ДЕЛЧЕВ

(1870-1903 Г.)

 

Закръглил своето велико дело, беззаветно загина Георги Делчев.

Той не остави никаква празнина след себе си; вестта за смъртта му сякаш не беше изненада; никой не се стресна от страшната загуба; само със сълзи на очи се спогледаха неговите приятели, ученици и неволни поклонници.

И колкото повече дни минават от кървавата дата, толкова по се свиват нашите сърца и толкоз по настръхват нашите души; но истина Гоце вече не е между живите!

И ние мълчим... За бога, не! Да проговорим вече! Да проговорим, за да чуе и дете в люлка!

Защото наистина делото за свободата на един народ не е дело на единична личност, но светлият могъщ човек е въплъщение на духа и на подвига на своя народ и е девиз за нов подем на неговия дух, е знаме за нови подвизи...

А няма по-пълно въплъщение на духа и на подвига на един народ-мъченик от безсмъртния образ на Делчева!

* * *

Македония днес би могла да се обърне към всички героически народи, към цял свят, с едно страшно питане:

- Какви начини за славна смърт има още? Кажете ми ги: аз крия в пазвата си нова плеяда синове, готови за смърт!

И народите, човечеството, светът ще трябва със свян на чело да наведе глава...

Виница, Прилеп, Охрид, Кадино село, Карбинци, Одрин, Солун, Кладероби... няма им броят, Боже мой!

Не десет, не сто — безчетни са вече имената, безчетни са сенките — от Чемков и Гавазов, от Марко войвода и Попето до гинещите и в настоящата минута мъже-великани, които паднаха и падат не като войници на бойното поле, не като верни на дълга си мъже — не, а като пълководци, повели на живот и смърт цял народ.

Да, светът със свян на чело ще трябва да се запита:

- Има ли наистина още някакъв начин на славна смърт, невписан от македонските борци в хрониката на мъчениците?

А учител на тази плеяда титани на чувството и на волята беше Георги Делчев.

Роден в Кукуш, следвал Солунската гимназия, свършил Софийското юнкерско училище в 1894 г. и изключен при един характерен случай, без да е бил произведен в офицерски чин, Гоце се е върнал в родината си и в скоро време е стъпил на нелегална апостолска нога.

И оттогаз, че до нощта на 24 мин. априлий — през 8 години — Делчев беше един фантом: от Дунава до Архипелага и от Албанските гори до Босфора за него имаше вярна стряха вредом, дето живеят българи, и верни приятели вредом, дето грее възторг от добро и правда.

Където замръкнеше, той не осъмваше сам.

И където поминеше — оставаше утъпкан път за всеки борец.

А когато заговореше, вселяваше и в старците духа на свободата, на братството, на беззаветното геройство.

Него ни веднъж нийде не предаде; — а от преди пет години султанско ираде бе обещало 500 лири за главата му!

Той създаде първите македонски чети в горите, първите македонски комитети в селата, първите македонски конгреси в градовете.

Той затварян не бе, но познаваше всичките турски зандани: посещаваше затворените си другари в тях...

Той не беше заучил никакъв книжен идеал, но непримиримо мразеше коронованите глави, безпощадно презираше царедворците и наистина благотвореше народа.

И народът и четирите крайове на Македония вече отдавна му пееше и пее му песни...

Поронете сълза, съвременници! Вашите деца добиват още една ръководна звезда — може би от такава величина, каквато достига само Васил Левски...

А вий, македонски борци, ликуйте: Делчев загина вчера — от днес той възкръсва!

Да живее Делчев!

Антон Страшимиров.

Сп. „Демократически преглед“. София, г. 1, бр. 17, 17 май 1903, с. 329-330.

 

СП. „МАКЕДОНИЯ“

Обществено-литературно списание, излизало за кратко време през 1903 и 1904 г. Редактори Милан Грашев и М. Копанов. В него сътрудничили Ив. Вазов, Π. К. Яворов, К. Христов, Хр. Силянов и др.


№ 15

ГЕОРГИ ДЕЛЧЕВ

 

На североизток от Солун, на една гола рътлина, е разположен известният по светлото си минало беден градец — Кукуш — родина на толкоз скъпи и мили за нас български чада, гордост на потомството. В туй събудено градче, дето турчин до преди 5-6 години не е смял да стъпи, роди се и порасна и един от най-славните наши патриоти, безсмъртните дела на когото ще останат със златни букви записани в аналите на българската кървава история. Георги Делчев е роден в 1872 г. Син на бедни родители, той няма щастието да се наслаждава на детски охолен живот и да се развива под родителски грижи, а беше оставен на произвола на съдбата и по една случайност само сполучи да се изтръгне от хищните й нокти и да достигне онова, за което всеки би му позавидял. Баща му, дели Делчо, един закоравял едър пияница, беше най-големият деликанлия в града и се отличаваше със своята извънредна буйност и раздразнителност. Кобури и ятагани сякога предизвикателно сгърчеха на широкия му алов пояс и тежко томува, който дръзне да го закачи. Майка му пък беше една умна къщовница, покорна на своенравния си домакин и търпелива пред лишенията. Едничката й утеха и надежда бяха децата, които въпреки голямата сиромашия се трудеше добре да огледа. От баща си нашият герой наследи сърцето, от майка си - духа. На 7-та си година Георги беше даден на учение и можа да свърши третия клас в родното си място. Ала поради домашни несгоди и лишения беше слаб в успеха, та предпочиташе да се скита с веселата си дружина по околността, да се наслаждава на приятната природа, да се катери по стръмните канари, да се провира из гъстите тайнствени гори, да слуша буйния рев на пенестите водопади и нежния шепот на листата, отколкото да седи дома, да слуша безконечните псувни на пияния си баща и пред слабия блясък на трепетливото кандилце да си вади очите над аритметика или катихизис. С грандиозната природа Делчев имаше нещо сродно, затуй я люби толкоз страстно до смъртта си.

След това две години стоя без работа, докато по ходатайството на един влиятелен българин биде приет в Солунската гимназия. Тук под учителския надзор способният момък се отдаде всецяло на работа и завърши VI клас с отличие, за което биде възнаграден със съчиненията на А. Пушкин. След свършването на гимназията веднага дойде в София и се записа във Военното училище, дето следва три години. Ала и тука щастието не му проработи. С военните предмети не можа да се спогоди, та я караше културата. Обвинен за едно анонимно писмо, той бе изключен веднага с няколко другари и замина да учителствува в Щип. Тук за пръв път бе посветен в революционната организация и благодарение на готовността му да се пожертвува секи момент, благодарение на неговото умение, ловкост, акуратност и желязна воля скоро привлече вниманието на Централния комитет, който го упълномощи да споходи цяла Македония и Одринско, за да свика страдалния роб на оръжие и да пръсне семето на свободата. И тук, вече дългогодишният авантюрист, намери онова, към което провидението го беше предупределило, и прояви бляскавите си дарования на отличен организатор. Той презря еднообразния и глупав живот, пълен може би с хиляди продоволства, но лишен от сяко величие и прелест и с вдъхновение на древен пророк дигна тежкия кръст на правдата и свободата и през хиляди беди литна пълен с младежки възторг из свещеното отечество да буди спящия гений на македонянина, да освети умовете, влее живот в сърцата и огън в кръвта. И не остана град, нито селце дето да не посети и да излезе с пълен успех. Сладките му думи и жешки изрази сякаш по някаква особена магичност заразяваха всички. Него можеше да разбере от най-интелигентния гражданин до най-простия селянин. А не само с думи той искаше да убеждава хората! Безбройни са случаите, когато поканен от селяните да убиват някой бег, той зарязваше сичко и тръгваше начело. Така словото му убеждаваше, а делото потвърждаваше и с туй си печелеше още повече уважението и привързаността на хората. Секи смяташе за най-голямо щастие да чуе поне една сладка думица от него или само да го види. Славата му като вихър се понесе по сички кътове на благословена Македония и проникна в най-бедната хижа. Не действителният Делчев, а някакъв епически герой почна да се върти във фантазията на сички. Песни и приказки отвред се посипаха и беше секиму най-приятно да ги тананика или да ги слуша. Днес един ще ти разкаже как Делчев, преоблечен в селски дрехи, с торба и тояга на рамо, се скитал из Прилепския пазар и ласкаво поздравлявал помръзналите от ужас приятели, които ей сега изпратили полицейския с петима стражари; утре друг с възторг ще захване, как „туй копиле Делчев“ се е вмъкнал в битолския или одрински затвор и цял час е разговарял с приятели, а уморените от скитане заптиета пред него тюхкали и ахкали, че и тоя път не могли да пипнат „баш кумитата“, за главата на когото Н. В. султанът е обещал 1000 жълтички; други ден трети в омая ще почне как „извънредно късметлията магьосниче“, наконтено от глава до пети, с разкошна капела и елегантен бастон бърза за Лерин, а един мистифициран селянин му служи за водач и как слепите турци, предизвестени от гърците шпиони, на тълпи тичат навсякъде и улавят водача, а него с чест и хиляди извинения изпращат, мислейки го за някой европеец; четвърти ще те позанимае върху това, как Делчев в турски дрехи вървял спокойно из тиквешките шосета и често дружил с аскера, що ходил да го дири; пети ще ти поразкаже с ентусиазъм за баснословното убийство на Кязим бег или улавянето на пашовия син и пр., и пр.

И тоя славен герой, верен на своите идеали, падна най-после в родината си, на която тъй много услужи, като най-отличен войник. На 19 априли, заграден от аскера в с. Баница (Серско), при едно ожесточено сражение биде тежко ранен и предаде богу дух усмихнат. Последните му думи бяха „Приятели, прощавайте, умирам!“

Георги Делчев беше крупен човек с много приятна външност. Неговото спокойствие и хладнокръвие към тежките изпитания беше баснословно. Той беше веселяк и приказлив, но във висше общество се чувствуваше много стеснен. Когато говореше, се вдъхновяваше: очите му пламваха, лицето му приемаше особена изразителност и внушителност, а гласът му ставаше все по-гръмлив и по-гръмлив. Едничкото му богатство беше едно кехлибарено чибуче, подарено от някой си приятел не знам по какъв случай!...

Ние оставяме историята да се произнесе по-обстойно и критично върху Г. Делчев. Нам не ни позволява ни времето, ни мястото, нито ентусиазмът, от който сме обладани в тоя момент.

Сп. „Македония“, София, кн. III, май 1903, с. 7-9.

 

СП. „СВЯТО ДЕЛО“

Списание, излизало през 1902-1903 г. в Кюстендил с тенденция за обединяване на различните течения в освободителното движение на Македония и Одринско. Редактор Иван Димитров.

 

№ 16

ГЕОРГИ ДЕЛЧЕВ

 

На устата на всички днес стои името на Георги Делчев, осемгодишният повсеместен апостол в Македония, тъй както преди тридесет години името на Васил Левски беше на всичките уста.

И колкото повече години изтичат, толкоз повече това ново, светло и велико име ще светлее и ще сияе като пътеводна звезда пред очите на българските поколения.

Кой бе Георги Делчев?

Ах, дано неговият дух, който витае сега над родината, дано ни прости за всички наши лудории и грешки, на които той стана жертва, беззаветна, безцелно скъпа, незаменима жертва.

Прости, прости на враговете си, безсмъртни Георги Делчев! — Прости на всички, които приживе те не разбраха...

Подобно на Христа, ти трябваше да умреш мъченически, геройски, за да повярваме в тебе, в твоето велико дело — и да потреперим от ужас...

Всички!

Да, всички! Защото, ако приживе ти имаше врази, сега всички, и приятели и неприятели, чувствуват с ужас загубата ти за освободителния идеал.

В онова проклето време на ежби междуособни, когато злобата бе помрачила умовете, кой деец остана неопетнен, незачернен, неохрачен; кой ратник остана неохулен? В това жестоко минало ти чу много укори и не се оправдаваше.

Трагичната ти и юнашка кончина оправда всичко — по-добре от всички писмени и устни оправдания!

Твоите приятели дори, когато ти пожела да се турне край на срамните раздори от искрено добро желание, дори приятелите ти се усъмниха в тебе и те укориха.

Ти, с твоята смърт, доказа, че и греховете, които си имал, не са били умишлени, че ти всякога си действувал за доброто и благото на своя погазен край.

Такива грешки не са грехове: тях родината прощава!

Но кой деятел обществен е без грешки?

Само Исус е бил съвършен, но и въз него са хвърляни камъни, замеряли са го фарисеи и садукеи; разпнат на Голгота, и там той е бил руган и подиграван. А той в предсмъртна агония е шепнал: „Прости им, Господи, те не знаят що правят.“

Когато оценяваме значението на една историческа личност, ние не трябва да правим от единичните случки общи съждения и умозаключения, а сме длъжни да проучим добре целия живот на личността и да преценим целокупната й дейност.

А великите дела на Делчева, неговите подвизи, заслугите му към каузата на раба като апостол и организатор, като войвода и учител заличават неговите грешки. Неговата велика смърт запушва устата на онези, които и подир смъртта му биха волнодумствували...

Не! Нека спрем, за Бога, нека спрем с безумствата си и нека извлечем поука от смъртта на този архиреволюционер, който и със смъртта си ни завеща смърт на тирана!

Как? — Георги Делчев — безстрашният Гоце умрял?! —

Вдъхновителят на македонския народ, предтечът на свободна Македония умрял?!...

Не вярвайте това, о роби! Не вярвайте и вие, ученици на великия учител, на безсмъртния ратоборец, не вярвайте!

— Георги Делчев е жив, по-жив от нас, живите! Да, той едвам сега ще заживее в народната песен, в народната памет, в историята народна... И неговият лик ще бъде отпечатан в сърцето на всеки македонец.

Осем години скитничество благородно, бури и тревоги, осем години мъки душевни и терзания сърдечни, и грижи братски, бащински за отечество, на кол натъкнато — това живот ли бе, това живот ли се нарича? — Не, Георги Делчев не беше живял, защото той от юношество още е почнал да страдае духом за родина-сиротня и да се бори за нея неуморно, ней беззаветно отдан.

Тепърва, да! Сега едвам Георги Делчев заживява...

Мир на праха ти, Гоце!

От Рила до Архипелага, от Черно море до Шар и до Пинд приживе македонката за тебе пееше:

„Ще мине Делчо войвода

С петстотин души дружина“...

Да, още жив, ти, по-добре, делата ти увековечиха името ти.

Като мрежата на паяк ти замрежи цяла Македония с революционни комитети, по села и градища, гори и полета, и в тия мрежи ти подготви, както паяк за мухите, гробницата на Абдул Хамида и неговите креатури, и неговия режим.

Войвода и бунтовник в планините, проповедник и учител в градовете и селата, стихия неуталожима, буреносецо! — ти и сега витаеш над Сяр, над Солун, на Битоля, Охрид, Прилеп, Скопие, Одрин и Цариград, над Малеш и Пирин, над Беласица и Пелистер — навсякъде бдиш, пак окуражават този народ, който се е стъписал от вестта за твоя високо трагичен край...

Не, не, не! Гоце не е умрял!

Не трябва той да е умрял! Жив да го знаете вие, македоно-одрински роби! Защото иде ден, когато той пак ще се яви...

Тъй възкръсват ратниците и борците. —

Дух, фантом, въплатен идеал... Георги Делчев!

Коленичете, българи! — пред този свещен лик!

Македонци, не плачете, но дерзайте!

Дерзайте! — Сам Гоце ви говори... Защото той е жив!

И неговият светъл образ изпъква пред нас ту като учител в Щип, ту като апостол по цяла Македония; в Солун — продавач на яйца; в Битоля— в арнаутски дрехи; в Скопие в затвора — преоблечен на заптия; в Одрин— купувач на едър добитък; в Джумая — търговец на овце и пр. — всякъде решителен, смел, неустрашим като Левски, неуловим като стрела, горд като орел. Той нямаше крила, а прехвъркваше гори и планини, поля, долини, езера. Коя беше тази мощна тайнствена сила, що движеше този необикновен човек, който създаде от Делчева една стихия?

Свободата, тази богиня, и любовта към тебе, родино!

Поколенията ще благоговеят пред паметта на този политически светия, който подобно на Паисия, що възроди българския род, можа с осемгодишен неуморен труд да организира масите, да ги въплати и от тях да сътвори народ.

След борците в Ърбени, Голак, Карбинци, Габрово и др., след скъпите тия жертви: Тодор Саев и другарите му, Тома Давидов и другарите му, Софроний Стоянов и другарите му, с чиито имена историята македоно-българска има да се гордее, и след по-раншните сияйни ликове на Трайко Китанчева, Начев и Мутафов, на братя Миладинови, на Чемков и Гавазов, на Лазо Москов и пр. и пр., името Георги Делчев иде да допълни този поменик от герои-самоотверженици, тия ковачи на македонската независимост.

Херой над хероите, юнак над юнаците — това бе последната много ценна жертва!

...И ще се възрадва някога девойката, ще заплаче от радост цяла Македония, когато просияе свободата, ще се разцъфтят скоро македонските райски градини, сега запустели, и славей-птиче ще замре в песен над своята мила — само в бащината къща на Делчева старата му майка пак ще бъде безутешна и сълзи ще рони по своя мил син, Гоце... И нищо, нищо не може да й вдъхне утеха: нито бъдещият величествен паметник в Кукуш. С отворени очи, ненаплакана по своето първо чедо, ще влезе в черен гроб клетата му майка. Но ти, майко, не плачи, твоят син е вече осиновен от цяла Македония...

Селото Баница, дето погина този необикновен македонски син, ще стане свято, историческо място като Козлодуй, Бузлуджа, Веслец и др. Необикновен, казваме, защото Георги Делчев притежаваше извънредни способности на велик организатор; Георги Делчев беше един организаторски гений, под чието мощно влияние се намираха и намират още няколко организаторски таланти, които са въодушевени от гения му.

А геният на Делчев ще въодушевява и след неговата херойска кончина десетки и стотини самоотвержени апостоли — борци, които бродят родната страна. При всичката ни вражда приживе, ние сме длъжни да изповядаме истината. Нито злобата, нито нищо не може да затъмни сияйния лик на Гоце, идола на македонската селска и градска младеж, на целия македоно-одрински народ. А този народ вярва, че негова велик апостол е още между живите. Такива дълбоки следи е оставила Делчевата революционна дейност, неговият мощен дух, неговата организаторска десница.

Поклон и слава на бореца!

Слава на народа, който го роди!

Защото той доказа, че е достоен за свобода...

Сп. „Свято дело“, Кюстендил, г. I, кн. VIII и IX; май и юни 1903, с. 337-340.

 

В. „РЕВОЛЮЦИОНЕН ЛИСТ“

Легален орган на ВМОРО. Излизал от август 1904 до декември 1906 г. Редактор Димо Хаджидимов.

 

№ 17

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

 

Който само един път го бе видял, никога вече не можеше да го забрави.

Загина той.

Но той живее. Пред нас върви неговият светъл образ и ни озарява пътя към свободата.

Неговият безсмъртен лик е най-съвършеният израз на духа и на подвизите на народа, който се бори за един свободен живот.

Безбройни са вече имената на оние другари великани, които паднаха и падат и които изумиха света със своя хероизъм и със своята беззаветна самоотверженост.

А техният учител беше Гоце Делчев.

Роден в Кукуш, следвал в Солунската гимназия, свършил курса на Софийското военно училище в 1894 г., изключен по повод на един твърде характерен случай, без да бе произведен в офицерски чин, Гоце се върна в своя роден край и след като учителствува в Щип и Банско, започна своята нелегална апостолска дейност.

И от тогава до 24 април 1903 г. – цели осем години – Гоце бе въплощение на някакъв дух: не остана място в Македония и Одринско, дето да не е стъпил неговия крак. За него вредом, дето живеят българи, имаше сигурен подслон. Него нийде никой ни веднаж не предаде, макар султанско ираде да бе определило за главата му 500 и после 1000 лири и бинбашийски чин. – Мисията му на апостол-революционер и несъкрушимата му вяра даваха му оня свеж и разчетлив ентусиазъм, онази свръхчовешка енергия, която поразява и която никога не го напусна. За него нямаше умора. Като вихър кръстосваше той цялата страна. Турците го нарекоха „хвъркат“ (канатлъ). Най-големият враг на организацията Дервиш ефенди за него каза: „Кажете на тоя дивен юнак, че желая да го видя и да му се поклоня: ние всички, от цар до последното заптие, отдавна вече сме изморени – само той не се уморява.“ (Той бе няколко години наред директор на полицията в Скопския вилает. Той води следствието по Винишката афера и тогава прояви нечувана жестокост към обвинените българи. През пролетта на 1902 г. бе убит в руското консулство в Скопие.)

Той имаше за религия своите убеждения. За тях той принесе в жертва не само живота си, а, което е много по-трудно, и мислите си, защото той нямаше друга мисъл, освен да служи на освободителното дело.

Със своята блага душа, със своето безпределно като океан сърце той предразполагаше всички, които се доближаваха до него; със своята пламенна реч вкарваше и у старците духа на свободата, на братството, на беззаветния хероизъм и омайваше всички, които го слушаха; със своята несъкрушима вяра – най-мощната човешка сила, която разклаща планини – заразяваше всички, които заработваха с него. – И всеки го разбираше; всеки се чувствуваше свободен и доверчив към него; всеки бе готов да му даде сърцето си и сляпо да се покорява на всяка негова дума; и всеки заставаше с твърда вяра на поста, който той му определяше. „Където замръкваше, той не осъмваше сам; и където поминеше, оставяше утъпкан път за всеки апостол и борец.“

Той създаде първите комитети в селата, първите чети в горите, първите конгреси в градовете. – И въпреки туй неговата скромност бе безподобна, несравняема, едничка по рода си. С това свое качество той поразяваше всички и тогава, когато вече държеше нишките на цялата Организация.

При постоянните опасности той бе всякога бодър и засмян, всякога пъргав и безстрашен. Сам се излагаше, но свидно му бе да излага другите.

Чужд на всякакъв шовинизъм, той работеше за всички, които страдат под тиранията. И пред неговата пламенна и убедителна реч изчезваха всички национални вражди в името на една самоуправна Македония. Пред неговото възторжено предричане на една федеративна республика на Балканския п[олуостро]в изчезваха всички племенни ненависти.

Той любеше, обожаваше народа, а народът виждаше в неговото лице най-близкия, най-верния, най-любимия свой учител, приятел и син. За тоя народ той живя, работи без умора и умря. И народът по всички краища на Македония и Одринско отдавна му пееше и пее песни – задушевни, пленителни песни.

Загина той.

Но той живее. Пред нас върви неговият светъл и безсмъртен образ и ни озарява пътя към свободата.

Публ. във в. „Революционен лист“, бр. 1, 12 август 1904, с. 3-4.

 

В. „ИЛИНДЕН“

Легален орган на ВМОРО. Излизал от ноември 1907 до септември 1908 г. Редактори Васил Пасков, Данаил Крапчев, П. К. Яворов, Петко Пенчев, Григор Василев и Никола Милев.

 

№ 18

ПEТ ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

 

Пета година вече ний посрещаме тази тъжна и тържествена дата, която за минута ни откъсва от трагизма на настоящето и ни пренася в неотдавнашното наше минало – във времето на пламенния ентусиазъм, на непостижимия борчески полет, на крепката вяра и упованието – времето на изумителната творческа и съзидателна работа, което се завърши с трагичната илинденска епопея.

„Как мало прожито, как много пережито!“

Тоя покъртителен вик на Надсона, певеца на безименните човешки страдания, неволно се изтръгва от нашите гърди при спомена за оная могъща фигура, която изпълва тази епоха на идеализъм и на творчество – фигурата на Гоце Делчев.

Пет години!

Колко малко време ни дели от деня, в който вражеският куршум в Баница покоси живота на великана, който в чудна хармония съчетаваше и изразяваше интелекта и вдъхновението на правата наша борба и който разнасяше светкавиците и бурята на революцията в умовете и сърцата на македоно-одринските роби! Но колко много е преживяно в тия пет години! Каква голяма дан е трябвало светлото дело на Делчевци да заплати на егоизма и неразбранщината, на невежеството и некултурността!

В тия пет години ний дочакахме тържеството на безумието в редовете на борците, за които до неотдавна имаше широко място за задружна и обща борба, в името на освободителния идеал. В тия пет години егоизма и низките инстинкти удържаха върх над идеализма и себеотрицанието, духовната слепота – над светлото съзнание на бореца за правда и свобода; Гоцевите завети бидоха погаврени и дори опетнени с позора на подли братоубийства; местата и ролите се забъркаха; общите врагове на общото дело се оставиха на заден план.

И днес воят на безумието продължава да свирепствува в помрачените съзнания... Ний може би сме жестоки егоисти по отношение на Гоце като личност и революционна фигура, когато съжаляваме, задето днес го няма между нас.

Ний сами не можем даде положителен отговор, дали неговия светъл ореол, който го окръжаваше приживе, окръжава го и след смъртта, би спечелил или би изгубил временно сред жестокостта и безумието на преживените моменти. Но в нашето съзнание господствува непоколебимата мисъл, че той трябваше днес да живее, ако не за своето собствено име, то за делото, на което той бе един от най-мощните творци. Да, той трябваше да живее. Оплаквайки загиналите наши великани, ний съзираме две незапълнени празнини, две места, които очакват и до днес да бъдат заети от достойни приемници: това са местата на Гоце Делчева и Даме Груева. И ний дълбоко вярваме, че при великия дух, могъщата мисъл, обаянието и примера на двамата живи великани безумието не би взело тия ужасающи размери; самолюбието и егоизмът не биха възтържествували; Революционната организация би намерила сама, чрез собствените си вътрешни сили, пътя на обновлението; безименните и неотговорни външни фактори не биха държали в духовен плен учениците на Гоце Делчева...

Нека прочее на днешния печален празник у искрените продължители на Гоцевите завети проблесне съзнанието на дълга към поробената родина и нека те с вяра в бъдещето сгъстят своите редове за тържеството на тия светли завети.

П. К. Яворов

Публ. във в. „Илинден“, год. I, бр. 39, 21 април 1907, с. 1.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ:

 

В. „НЮ ЙОРК ТАЙМС“


№ 19

 

Виенският кореспондент на „Таймс“ съобщава, че смъртта на българския революционен ръководител Делчев се смята като сериозна загуба за въстаническото движение. Говори се, че той е бил действителният водач на известната организация.

Делчев устрои залавянето на американската мисионерка мис Стоун, вероятно за да се получат средства за организацията.

В. „The New Jork Times“ - May 11, 1903, p. 3.