Днес като че ли стана актуален въпрос отношението на Франция и на нейния президент към Македония. Явно там отдавна не са наясно с историята, а и с външната политика на френската държава през последните 150 години. Начело на френската дипломация преди малко повече от стотина години стоят образовани и знаещи политици.

Още от средата на XIX век френските пътешественици в територията на тогавашните Вардарска и Егейска Македония откриваха предимно българи. За тях беше чуждо и непознато името македонец. Дори и когато преди 100 години наложиха на България Ньойския диктат никъде в протоколите на Парижката мирна конференция (1919 г.) не се говореше за околовардарски, егейски и беломорски македонци.

 

Високо извисяващия се глас на френските журналисти, публицисти, дипломати, политици и държавници от първото десетилетие на ХХ век защиташе историческата истина, че там в Македония живеят предимно българи и революционното движение беше българско. Едва ли можем да забравим писанията на Огюст Дозон, Густав Шлюмберже, Анри Пози, на Виктор Берар, на Пол Анри д'Естурнел дьо Констан, Леон Ламуш, Андре Мазон, Жан Жорес, Жюстен Годар, а дори и на ранния Жорж Клемансо.

Но може би на едно от водещите места във френската дипломация е дългогодишния френски външен министър Теофил Делкасе. Той е главното действащо лице и във Френската жълта книга по македонския въпрос, която през 1903 г. превежда на български език видния македонски деец, участник в борбите за Съединение и дългогодишен български дипломат Димитър Ризов.

В далечната 1903 г. тя е издадена като притурка на легалния печатен орган на македонското освободително движение вестник „Право“. Днес тя е изключителна библиографска рядкост и може да се намери само в нашите големи библиотеки. От нейните страници читателят може да проследи борбите на македонските българи за освобождение през цялата 1902 г. Пред очите на френските дипломати си дават среща и се противопоставят българските революционери от двете български организации – Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). От българската и турската столица, както и от столиците на Великите сили, заинтересовани от положението на Балканския полуостров може да се проследи развитието на македонския въпрос, което своевременно френските дипломати докладват на външния министър Делкасе, а той от своя срана в рамките може би на часове им дава своите инструкции как да действат сред македонските българи, пред турския султан, руския император и тогавашния български министър-председател д-р Стоян Данев. В тази книга може да видите и френските проекти за облекчаване положението на македонските българи и то месеци преди Пъдарските и Мюрцщегските реформи, непосредствено след Горноджумайското и месеци преди Илинденско-Преображенското въстание.

Може би някой би трябвало да обърне вниманието както на френския президент, така и на некриещите простотията и незнанието си балкански политици и държавници по македонския въпрос и да разгърнат тази неголяма по обема си книга, където историческата истина струи от всяка нейна страница.

Сега ще имате възможност да се запознаете с нейния пълен текст, тъй като преди години българското външно министерство в един сборник включи само няколко отделно взети от нея документа.

Цочо В. Билярски.

ФРЕНСКАТА ЖЪЛТА КНИГА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС
ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ НА ФРЕНСКОТО МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ ДЕЛА

Превел от оригинала Д. Ризов

Издание на в. „Право“

София, Придворна печатница „Бр. Прошекови“, 1903.

Димитър Ризов

 

Когато пристъпвахме към превода на настоящата „Жълта Книга“, ний не мислехме да пишем предисловие към тоя превод. Документите, напечатани в нея, с толкоз велеречиви сами по себе си, щото нам изглеждаха излишни, и даже неуместни, всякакви коментарии към тях. Ала колкото по-отблизу се запознавахме с тия дипломатически творения, колкото по-дълбоко вниквахме в техния съкровен смисъл, толкоз повече те израстваха в очите ни и толкоз по-силно ний чувствувахме нуждата да изкажем поне своите общи впечатления по тях.

Първото чувство, което породи у нас тая „Жълта Книга“, е едно чувство смесено от гордост и удовлетвореност. Изпитахме ний това чувство още при прочитанието на първите страници. Защото: на ред с отчаяния стон на нечовешките страдания в Македония, в тия скъпи страници ясно се слуша и усиления пулс на робът, готов вече сам да тури край на тези страдания. И кой знае, дали в тая готовност на изправения на краката си роб не са намериле източникът на своето вдъхновение авторите на „Жълтата Книга“. Във всеки случай, в нея именно готовност лежи залогът на бъдещата свобода в Македония.

Второто впечатление, изнесено от „Жълтата Книга“, е, че македонския въпрос е вече влязъл във фазиса на своето разрешение. При всичките умишлени упущения в нея, тя ни представя тоя фазис, като началото на края. Непроходима наивност би било да се вярва, че това разрешение ще настъпи така скоро и така лесно, както мнозина мечтаят и очакват. Дипломатите не би биле дипломати, ако са толкова бързи, колкото са и глухи. А в македонския въпрос бързината на дипломатите е невъзможна, даже и те сами да би я желали, защото тоя въпрос е част от трънливия источен въпрос. Но „Жълтата Книга“ създава у нас увереността, че няколко Велики сили са се вече уплели в тоя въпрос; а ний сме биле винаги убедени, че, веднаж нагърбени с разрешението му, те не ще могат да не свършат там, от гдето би требвало да започнат: с една политическа автономия в Македония, гарантирана и приложена от самите тях. Ето защо, ний не се тревожим, когато виждаме сериозни дипломати да се бават със съставляванието на проекти за прости административни реформи в Македония. Каквото и да правят те, все пак тям няма да се удаде да примирят цивилизацията със status-quoто, докато ще възлагат на самите турци реформиранието на Турция. Още по-малко те ще успеят, посем сега, да задоволят жадния за политическа свобода роб с даванието му право само на един чисто зоологически живот.

Но понеже между дипломатите се намират хора, като френския консул в Солун, които не съзират в Македония оня християнски елемент, на чиито плещи може да се сложи въвежданието на една политическа автономия в тая страна, ний се боим, че едно общо въстание може да се наложи на тоя елемент в близкото бъдеще. Защото само един начин има, види се, за да се застават дипломатите да признаят, че един народ е узрял за известни правдини: ако тоя народ е готов да се бори с оръжие в ръка за тия правдини. И един само способ остава, за да не могат тия дипломати да затрупат със своите книжа един политически въпрос: ако може да им се наруши мирът. Ако тая чаша на изпитания не отмине Македония, настоящата „Жълта Книга“ ще послужи, като най-силно аргументирания и най-добре стилизирания революционен манифест. В това отношение, македонците ще бъдат най-щастливите измежду всичките революционери, които познава историята; защото, по странната ирония на съдбата, тоя революционен манифест е написан от дипломати на международния език и ... при благосклонното участие на двама от най-консервативните императори в Европа.

Такива са мислите, на които ни натъкна „Жълтата Книга“. Но те са общите впечатления, изнесени от прочитанието й. А тя съдържа и някои работи, които не могат да останат замълчани в едно предисловие към нея.

На първо място е недостойното поведение на гърците в Македония спрямо всички ония, които искат освобождението на тая многоизпатена земя. Има ли нужда да казваме, колко ни печали това поведение? Нима е толкова трудно на съвременните гърци да се отречат от онова нравственно разтление, което им остави в наследство разложившия се от него византизъм? И как те не чувствуват, колко ядовита ирония се съдържа в следните думи на г. Макс Шублие: „Самите гръцки власти (чети: гръцкия владика и гръцкия консул) в Битоля не се вече свенят да насърчават туй доносническо движение и да взимат страната на турците против същите онези християнски населения, които те претендират да ги видят един ден присъединени към Гърция“.

На второ място идат ония данни в „Жълтата Книга“, които ни дават косвено право да опровергнем една легенда, постоянно повтаряна в Сърбия, а именно: че Вътрешната организация в Македония, в началото си, била представлявала от себе си „дружество за убиване на сърби“. Както ще се види от един рапорт на г. Констана, тая организация е убивала българите, които предателствуват. Лесно е да се заключи, следователно, че „сърбите“ (преимущественно: посърбени цинцари), които са биле убити от нея организация, не са убити като сърби, ами като турски шпиони. Че това е така, служи за доказателство всеизвестния факт, че убитите от тази организация българи са много повече, от колкото убитите сърби и гърци наедно.

На трето място иде друга една легенда, която още се носи из Европа, и която представлява Вътрешната организация в Македония, като олицетворявана и ръководена от г. Бориса Сарафова. Мъчно е да се замисли по-голямо заблуждение от това: г. Б. Сарафов е само един от ратниците на Вътрешната организация, и, като такъв, той е вече получил заповед от тая организация да заеме постът си в Македония – което и е сторил. Нищо повече от туй. Не е ли странно тогаз, че горното заблуждение се поддържа и от хора, които добре знаят силата и мощта на тая организация, и на които не са неизвестни даже лицата, що туриха нейните основи и успеха да премрежат цяла Македония с комитети? А пак още по-странното е, че от това заблуждение не се е още освободил и управляющия френското агенство в София. Това последното явление ще трябва, вероятно, да се обясни със старата острота, че дипломатите, като изневерените мъже, последни узнават истината. ...

Било би грешно да завършим тия няколко реда, без да изкажем дълбоката си признателност към главния автор на „Жълтата Книга“, г. Делкасе, днешния министър на външните дела във Франция. Ний не се съмняваме, че Македония никога няма да забрави заслугите му. А искаме и да вярваме, че македонската емиграция в цяла България телеграфически ще изкаже своите топли чувства на благодарност към благородния тоя французин, и, чрез него, към всичките негови сътрудници, фигурирующи в „Жълтата Книга.“

Р.S. – На читателите може да се види тежък превода ни. Грехът не е наш. Дипломатическите документи, както и светите писания, не търпят свободен превод; а пак известно е, че никой по-добре от дипломатите не умее да заплита мислите си в мрежи от фрази. От там – и тежкия език. Ние: само се помъчихме да предадем точно и ясно на български оригинала.

 

№ 1.

Маркиз де Монтебело, посланик на Френската република в Петербург, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Петербург, 28 февруари 1902 г.(1)

Революционната агитация в Македония, която ежегодно почти се подновява, изглежда, че ще вземе по-обезпокоителни размери тая година. Комитетът, който има седалището си в България и чиито действия се следят, разделил се е на две фракции, едната от които, под ръководството на Сарафова, се е предала на деятелни маневри. Имаше се надежда, че посещението на австрийския архидук Фердинанда в Петербург ще произведе благотворно влияние, и, за някое време поне, ще спре ровенията на агитаторите в Македония. Защото не можеше да не се знае, че резултатът от туй пътувание на архидука бе затвърдяванието на постигнатото споразумение между Русия и Австрия в 1897 г., когато императора Франц Йосиф бе дошъл тук. Следователно, революционната агитация, която сега се развива е толкоз по-сериозна, че е по-силна от всеки други път, макар и да се случиха политически събития, които трябваше да я спрат.

При всичкото хладнокървие, с което руското правителство се отнася към това положение, австрийският посланик и сръбският министър-резидент не са съвсем спокойни. Ако турското правителство бъде принудено да се вмеси в работата, то ще стори това с енергия, и, може би, с много голяма енергия. От друга страна, и Сърбия не ще допусне никакво движение на своята граница, без да го потуши веднага. От всичко туй има да произлязат усложнения, чиито последствия не могат да не бъдат опасни. Граф Ламсдорф схваща напълно положението. Той изглежда уверен, че в България са взети всички предупредителни мерки. Но при все, че македонският комитет има седалището си в Княжеството, той е съставен, в голяма част, от разни народности и е разклонен в целия Балкански полуостров, та много искреното въздействие на България ще стане безсилно, щом революционната агитация започне да се развива вън от нейната територия.

Монтебело.

 

№ 2.

Граф де Вовиньо, френски министър в Белград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Белград, 1 март 1902 г.

Едно сериозно сблъсквание е станало в Ипек между албанци и редовни турски солдати поради убиванието на един албански главатар. Уверяват, че и от двете страни имало много убити и ранени. Тая случка произвежда голямо вълнение между населението на черногорската граница.

Моя руски колега не скри от мен силните безпокойства, що му причинява революционната агитация, която от някое време насам се забелязва в Македония и в Стара Сърбия.(2) От много източници, които той счита за съвършенно сигурни, единодушно му заявяват, че движението, на чело на което стои македонският комитет, силно се разпространява, и че тая година ще бъде много по-мъчно от миналите да се спре взривът, очакван за идущия месец. При все туй, той ми изказа увереността си, че, ако неговите предвиждания се осъществат, Сърбия ще запази пълна въздържаност. Той е съобщил тая своя гледна точка и на правителството си.

Черногорския министър на външните дела, през последното си престоявание тука, уверил е краля, че и княз Николай бил решен да задьржи същото поведение.

Австро-унгарският и турският ми колеги, макар и да не са напълно убедени в тая въздържаност на Сърбия, телеграфираха на своите респективни правителства в същата смисъл.

Вовиньо.

 

№ 3.

Г-н Макс Шублие, френски вицеконсул в Битоля, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Битоля, 4 март 1902 г.

Навсякъде се шепне за едно въстание на пролет, и при все че не трябва да се отдава много значение на слухове, които се подновяват в края на всяка зима, не може да не се признае, обаче, че положението от година на година става по-опнато и едно движение става все по-вероятно. Трудно е да се предвиди точно в коя имено част на Македония може да се очаква най-много едно българско движение. Трябва само да се забележи, че, в тая минута, комитетите съсредоточават своите усилия надлъж по една линия, която започва от българската граница и криволичи през цяла Средна Македония пресичайки почти всички планинисти и гористи местности на Щип, Велес, Прилеп, Битоля и Костур.

Няма съмнение, че комитетите сега са повече готови за едно въстание, от колкото бяха миналата година през това време. Но искат ли го те? Има признаци, които би дали право да се предполага такъво нещо. Тия признаци се състоят: в една повсеместна агитация на комитетите и в известно едно безпокойство на турските власти. От месец насам даже, последните прибягнаха до помощта на башибозуците в своите действия против българите.

На 26 януари, битолския валия уведомен, че мнозина комитетски главатари се биле събрали в Екшису, изпрати капитана Рифаат бей със 100 души конница да улови конспираторите. Но, наместо да иде направо в Екшису, Рифаат бей се побавил в съседните села, за да забере със себе си и 200 души башибозуци. Конспираторите, предупредени за неговото идвание, имали време да избягат, но жителите на селото платиле за тях: те биле бити и жестоко изтезавани.

Веднъж повикани на помощ от самите власти, башибозуците са се счели за упълномощени, и в тяхно отсъствие, да продължават преследванието на българските агитатори, толкоз повече, че турската полиция не се отказва от услугите им. Благодарение на направените от тях обиски в селата Егри, Букри, Барешани, Жабяни и Лажец(3), 31 души българи бидоха арестовани.

Докато още да пристигнат заптиите и турските власти, жителите на селата Жабяни и Барешани са биле малтретирани: изпърво – вързвани, а после – и бити от башибозуците. Едно оплаквание от Барешанци до Битолския валия се остави без последствие. Няколко башибозуци от турското село Острица още стоят в Барешани, и, пред очите на заптиите, продължават своите обиски.

Турците от Ресен (5 часа на север от Битоля) организират един антибългарски комитет. Близу до Ресен, по бреговете на Преспанското езеро, турски чети правят обиски.

Селото Краня, от Наколешката нахия, е заето от една чета башибозуци, които, както и в Барешани, действуват самостоятелно – в отсъствието на властите и без техните заповеди. Тe тъй са избиле своите жертви, щото цели два дена са биле нужни на нещастниците, за да могат пропътува няколко-часовия път от Краня до Наколещи.

Слухът за тия жестокости се разпръсна по селата и силно порази населенията. От друга страна, комитетите, изненадани от тия жестокости, изглеждат като да са спрели за минута своите действия. Тяхната деятелност до сега бе улеснявана от инерцията на полицията, повече или по-малко подкупвана. Не тъй стои работата, от както е дошъл тук новия валия, Едип паша, който отблизо следи началниците на полицията и постоянно ги кара да гонят безпощадно членовете на комитетите.

Деятелността на комитетите е още повече парализирана и от войната, що им са откриле гръцките и гъркоманските първенци, които, щом се видяха поддържани от властта, започнаха навсякъде да правят доноси против българите. Самите гръцки власти(4) в Битоля не се вече свенят да насърчават туй доносническо движение и да взимат страната на турците против същите онези християнски населения, които те претендират да ги видят един ден присъединени към Гърция.

Това ослабвание деятелността на комитетите не успокоява никак турците. Те изглеждат много разтревожени. Големите турски землевладелци, които, по туй време на годината, обикновено се навъртат в чифлиците си, сега не смеят да оставят Битоля. В самия даже град царува един вид терор. След 6 часът вечерта, чаршията е затворена и никой не смее да излезе на улицата без фенер. Дори и с фенер, гражданите не рискуват да се появяват на улиците нощно време.

Валията, когото запитах завчера върху общото състояние на вилаета, отговори ми, че той не се безпокои вече, тъй като неговите подчинени добре бдят; но тази бдителност била необходима, понеже нему било известно, че комитетите се готвели „да нанесат един лош удар“. Българският комитет в Крушовската околия (Крушово е градец, отстоящ на 8 часа път на изток от Битоля) бил решил, преди два месеца, да плени или убие някого от консулите в Битоля, с цел да се накара Европа да заговори по македонския въпрос.

По сведения, изходящи от друг източник, излиза, че Сарафов карал така наречените „вътрешни“ македонски комитети, които продължават да признават властта му, да започнат да действуват на пролет. Комитетските главатари сами чувствуват, че наближава денят, когато те ще трябва да започнат да действуват без друго, ако не искат да видят провалена цялата си организация. А знае се, от друга страна, че, ако македонските българи започнат едно движение без никаква външна поддръжка, тe ще бъдат смазани. Не е известно, дали въстаническите чети ще бъдат подпомогнати от населенията – колкото слаба и да бъде тая помощ. При все това, комитетските главатари искат да действуват. И ако те не успеят, както се вярва, да възбунтуват страната, ще могат, може би, да увеличат вълнението, и, по тоя начин, да предизвикат някои кланиета.

Туй положение на работите загрижва моите колеги. Депутации от българските села постоянно прииждат в Руското консулство, около което турската полиция усилено бди.

Гърците настояват за взиманието на сурови мерки против българите.

Сърбската пропаганда, напротив, не е неприятелски настроена против българите. На депутациите от сръбските села във вилаета, които идват да търсят съветите му, сръбския консул препоръчва: да не влизат в редовете на българските чети, но всякога да запазват спрямо тях най-благосклонен неутралитет, и даже да им помагат в случаи, когато четите са принудени да се спасяват от преследванието на турците.

Това поведение на сръбския консул ми се вижда мъдро. Твърде слаба в тия места и недостатъчно организирана, сръбската пропаганда би се компрометирала безполезно, ако би искала да последва примерът на българите. А пък известно е, от друга страна, че, ако се опълчат против българското въстаническо движение, сърбите ще изгубят симпатията на местните населения, които не са толкова патриоти, колкото са петимни да се отърват от днешното си мизерно положение, и, поради туй, с радост ще посрещнат всеки свой освободител, който и да бил той.

Макс Шублие.

 

№ 4.

Г-н Констан, посланик на Френската република в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 6 март 1902 г.

Ваше Превъзходителство благоволи да ми съобщи едно писмо на графа де Вовиньо, в което нашия министър в Белград изказва силните безпокойства, що причинява в тамошните дипломатически кръгове революционната агитация, забелязвана напоследне в Македония и в Стара Сърбия.

Благодарейки В. Превъзходителство за туй съобщение, аз считам за свой дълг да го запозная с мнението си върху сегашното положение, което ми изглежда от естество да вдъхва силни страхове. Още от началото на зимата, моето внимание бе постоянно привличано от усилванието деятелността на българските комитети в Македония.

От наскорошни разговори, които имах със своите колеги – и, между другите, с руския посланик – излиза, че и те са получиле напоследне особенно обезпокоителни сведения относително ровенията на българските и македонските комитети, които сериозно приготовлявали едно въстание за на пролет. Истина е, че подобни слухове се пърскат почти всяка година през туй време; но аз трябва да заява, че тая година, по моему, те заслужват повече вяра, от колкото през миналите години, и че, вследствие на голямото разпространение, което е взело революционното движение, тоя път, може би, ще бъде по-мъчно да се спре взривът.

Последните събития, станали в Ипек, са произвели едно голямо възбуждение между програничните населения. Няма съмнение, че подобни случаи са от естество да отегчават все повече и повече положението, и, при днешното състояние на духовете у християни и турци, могат се очаква опасни евентуалности.

Аз искам да се надявам, че и този път ще могат овреме се избегна тоя род усложнения, толкоз опасни по ония последици, що може да повлече всяка агитация на Балканския полуостров; но сега вече аз не се решавам да храня, в това отношение, оня оптимизм, който проявявах миналата година. Опасните признаци днес са повече, и те ми налагат дълга да привлека вниманието на В. Превъзходителство върху събитията, готвящи се в тези турски области, които, може би, скриват още много изненади и много заплитания на Европа, до денят на окончателното решение тяхната съдба.

Констан.

№ 5.

Маркиз де Реверсо, посланик на Френската република във Виена, до г. Делкасе, министър на външншите дела.

Виена, 9 март 1902 г.

Новините, които са пристигнали в тукашното Министерство на външните дела върху положението на Балканския полуостров, съвпадат с ония на нашите и руските агенти. Хоризонтът е мрачен, и страховете от едно въстание на пролет изглеждат тая година по-основателни, отколкото всеки други път. Навсякъде се готвят за борба, особенно в Македония, гдето турските притеснения като че ли се удвояват.

Руския посланик, който тия дни се е съвещавал с графа Голуховски, увери ме, че съществувало пълно съгласие между двете правителства, за да упражнят, доколкото туй е възможно, влиянието си в полза на мирът и тишината. Но ще надделее ли туй влияние? Всичко зависи от една искра, която може да подпали барута, от заповедите, що има да дойдат из Цариград, и, главно, от начинът, по който ще бъдат разбрани и изпълнени тия заповеди.

Реверсо.

 

№ 6.

Г-н де ла Булиниер, пълномощен министър, натоварен с управлението на Агенството и Генералното консулство на Франция в София, до г. Делкасе, министър на външните дела.

София, 10 март 1902 г.

С интерес прочетох рапортите на граф де Вовиньо и на маркиз де Монтебело върху опасността от едно революционно движение в Македония. Особенно привлякоха вниманието ми сведенията на нашия вицеконсул в Битоля, които сведения като да доказват, че забелязаната опасност не е химерична.

От проявената до сега агитация може ли да изникне едно сериозно въстание без някакво насърчение от вън? Позволено е да се съмняваме в туй. Сърбия, пише г. де Вовиньо, обещава да пази пълнейша въздържаност; Черна гора изявява същите намерения; известно е, че Гърция е открито враждебна на едно движение, което поражда у нея само скърби и от което нищо добро тя не очаква. Що се отнася до България, тя е абсолютно спокойна и мирът ней е нужен: никакво образувание на чети, никакво изпращание на оръжия и припаси, никакво подозрително ровение, българското правителство не търпи днес – и турския комисар сам признава коректността на неговото поведение. Следователно, никое правителство на Балканския полуостров не дава, нито насърчение, нито помощ, на македонските агитатори. Опасността вече не идва от тях. Българското правителство няма намерение да покровителствува македонските комитети, чиито действия са станали компрометирующи. Изоставено само на себе си, движението, водено от придобитата сила, трябваше да вземе чисто революционна форма.

Тая еволюция бе фатална, и от там ще дойде опасността в денят, когато идеята за въстание бъде достатъчно развита в Македония. „Ний не желаем нищо друго, освен да се изпречат отпреде ни 20 000 въстанници, за да свършим еднаж за винаги с тях“ – така бе ми казал турския комисар.(5) Само че всяка турска репресия е пълна с непредвидени случайности, даже когато тя е оправдана; винаги опасна по своите прекалености, тя може да срещне неочаквани отпори. Въобще, турската репресия никога не е изчерпвала някой въпрос, а, напротив, поставяла го е на дневен ред.

Ж. де ла Булиниер.

 

№ 7.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до маркиз де Монтебело, посланик на Френската република в Петербург.

Париж, 13 март 1902 г.

От последните рапорти на нашите посланици в Цариград и Виена излиза, че наскоро могат се очаква смущения в Балканския полуостров. Впрочем, туй положение на работите е изобщо доста известно, и даже сам аз имах случая да намекна на него два пъти от трибуната на парламента.

От друга страна, тук приложена ще намерите една официозна паметна записка, която ми се предаде от турския посланик, и която отбелязва, от турска гледна точка, загриженостите поради положението на Балканския полуостров.

Макар – според вашия рапорт от 28 последний февруари – императорското правителство и да гледа спокойно на близкото бъдеще в Балканския полуостров, но признаците, които ни идат от разни страни, подтвърждават своевременността на разменените ни напоследне възгледи с Петербургския кабинет върху необходимостта да се направят предостережения на В. Порта. Без съмнение, ние не сме да не разбираме крайната предпазливост, с която трябва да се формулират в Цариград препоръки за умиротворението на области, гдето християнски елементи се намират в съперничество с турски елементи. Ний знаем и злоупотреблението с тия съвети, що могат направи турските власти, като вземат от тях предлог, за да упражнят прекалени и несправедливи строгости в ущърб на оная именно част от населението, която ний искаме да покровителствуваме. Но в каквото положение и да би се намирала работата, Силите са длъжни да предварят всякаква двусмисленост в туй отношение. Под тая резерва, аз бих желал да узная съображенията, до които би довели руския министър на външните дела всичките тия сведения върху положението на работите в Балканския полуостров.

Делкасе.

 

Приложение.

Отоманското правителство е уведомено, че македонскитe комитети приготовлявали наскоро една акция за осъществлението на техните разрушителни домогвания. Те имали намерение да разрушат железниците на много пунктове в европейските области и да предизвикат кланета, та, по тоя начин, да дадат повод за интерпелации и разисквания в Нар. Събрание, които би задължиле бълг. правителство да се обърне към Силите, за да иска вмешателството им.

Високата порта счита за нужно да предупреди за туй европейските кабинети, уверена, че те не ще се оставят да бъдат измамени от подобни маневри.

Императорските власти навсякъде са взели действителни мерки за поддържанието редът и сигурността, та всеки престъпен опит ще бъде на бързо подавен.

В. Порта моли Н. Превъзходителство г. министъра на външните дела да благоизволи и изпрати на френския дипломатически агент в София наставления, с които да го подкани още сега да даде на бълг. правителство да разбере, че такава една постъпка от негова страна не ще намери никаква поддръжка пред Великите сили, чиято едничка грижа е поддържанието на редът и тишината.

 

№ 8.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до г. де ла Булиниер, пълномощен министър, натоварен с управлението на Агенството и Генералното консулство на Франция в София.

Париж, 13 март 1902 г.

Чест имам да ви изпратя тук приложения препис от една официозна памятна записка, която напоследне ми предаде турския посланик в Париж, за да ми привлече вниманието върху загриженостите, що причинява на В. Порта агитацията, която се проявява в Балканския полуостров. Както и сами ще забележите, турското правителство изглежда да вярва в близки революционни предприятия от страна на българските комитети, и изказва желание да бъде упражнено едно въздействие върху българското правителство, за да се предварят тия предприятия.

Сега за сега, няма защо да бързаме с една точно определена постъпка пред княжеското правителство в горната смисъл, понеже няма защо да предосъждаме събития, които, надяваме се, няма да се случат.

Преди да взема някаква инициатива по тоя въпрос, аз счетох за свой дълг, в каквото положение и да се намира работата, да се споразумея с Петербургския кабинет. Следователно, до нова заповед, вий ще счетете настоящето ми съобщение, като предназначено само за ваше уведомление.

Във всеки случай, аз ви моля да направите това ми съобщение предмет за разговор с вашия руски колега, с когото вий трябва да се намирате в постоянно съгласие по въпроси от такъво естество.

В общи думи, вие можете още от сега да припомните на българското правителство голямата важност, която ний придаваме на поддържанието тишината в Македония, и да му изкажете вярата ни, че, в случая, неговото съдействие няма да ни бъде отказано, улеснявайки, по тоя начин, усилията, които ний не преставаме да правим в Цариград, за да изтръгнем от Портата едно сериозно подобрение съдбата на населенията в Македония.

Делкасе.

 

№ 9.

Г-н Констан, посланик на Френската република в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 17 март 1902 г.

Новините от Македония са все обезпокоителни.

В своя рапорт от 4 март, г. Шублие твърди, че башибозуци са биле употребени от турските власти против жителите на с. Екши-су, и че тези башибозуци още продължавали да правят насилия в селата Букри, Барешани, Жабяни и Лажец. Аз се тъкмя да видя още днес военния министър, за да му съобща тия работи, и да му припомня, че те са противни на постановленията на договорите.

Неколцина от моите колеги ми изказаха желанието си да подадат на Портата една обща нота относително разбърканото положение в тая област. Види се, че правителствата им са ги упълномощили да сторят това. Аз, обаче, не вярвам в полезността на подобна постъпка, щом всичките представители на Силите не са разположени да вземат участие в нея.

Констан.

 

№ 10.

Г-н де ла Булиниер, пълномощен министър, натоварен с управлението на Агенството и Генералното консулство(6) на Франция в София, до г. Делкасе, министър на външните дела.

София, 23 март 1902 г.

В последния ми разговор с г. Данева, той наново ми потвърди, че редът не ще бъде нарушен в България, гдето комитетите, не само се следят сега, но са и лишени от всякакви средства. Той ми изказа още своето убеждение, че агитацията в Македония е повърхностна. Аз се възползувах от случая, за да му заявя, съгласно вашите наставления, каква важност ний придаваме на поддържанието редът, задоволствието което неговите уверения ни причинява, и вярата, която ний имаме в съдействието на княжеското правителство – което, впрочем, знае нашето застъпвание за населенията в Македония.

Моя руски колега, с когото аз се грижа да съм в пълно съгласие, бе натоварен, поради обезпокоителни новини от Белград, да препоръчи на българското правителство да бди добре. Никой от моите колеги, освен италиянския, не изглежда да е получил съобщение на турската нота. Австрийският агент направи аналогична постъпка с оная на г. Лермонтова. Що се отнася до г. Полако, който ме запита, дали имам наставления и от какво естество са те, аз му изказах чувствата, които бях натоварен да изразя на княжеското правителство касателно македонското движение.

Ж. де ла Булиниер.

 

№ 11.

Г-н маркиз де Монтебело, посланик на Френската република в Петербург, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Петербург, 27 март 1902 г.

По повод на последната нота, която ви предал Мюнир бей(7), вчера имах случая да поговоря с графа Ламсдорфа по агитацията в България и Македония. Като нас, и императорското правителство не е престанало и ще продължава ща дава съвети на благоразумие, както в София, тъй и в Цариград.

Що се отнася до бълг. правителство, неговото вътрешно положение е толкова деликатно, неговите финансови затруднения са толкова тежки, щото то само не може да не чувствува, каква наложителна необходимост има да избягва всекакво усложнение.

Впрочем, то е взело всички възможни мерки, за да спре разпространението действията на комитетите, настанени в неговата територия. То е турило на границите си един твърде тесен кордон от войски. Турското правителство, от своя страна, е взело същите предпазителни мерки. И ако тия мерки на двете страни са искрени, всяка сериозна агитация ще бъде лесно избягната и предупредена. Турция ще бъде енергична в потушаванието и на най-малките смутове; тя, може би, ще бъде даже много енергична. Но в това и състои опасността, на която императорското правителство и правителството на Републиката са взели грижата да укажат.

Монтебело.

 

№ 12.

Г-н Констан, посланик на Френската република в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 7 април 1902 г.

Макар от някое време насам турското правителство да се страхуваше от усложнения, причинени от страна на македонските комитети, но първите мъчнотии, през тая пролет, създадоха му албанските племена, у които безнаказанността е възбудила апетит към вендетата и грабежите.

Преди няколко дена, албанските главатари Ферхад бей, с 1000 свои партизани, и Иса Болетинац, с 300 души, навлезли в Нови пазар и заели конакът, като принудили управителя да избяга в крепостта. Тази насилническа манифестация, която е имала за цел да изтръгне помилванието на един много популярен главатар, Акиф бей, увенчала се е с пълен успех: днес научих, че исканата милост е била вече дадена. Незадоволни само от тоя успех, албанците искат сега сменението на Ново-пазарския каймакамин, когото обвиняват, че бил заточил Акифа. Нашия вицеконсул в Скопие, който ми депешира това известие, бои се от наскорошни по-сериозни смущения, ако не се даде пълно удовлетворение на недоволниците.

Както и да е, а турското правителство реши да вземе достатъчни военни мерки, за да посрещне временно всяко произшествие; но, поради немотията в съкровището, която немотия не позволява да се хранат едно голямо количество допълнителни войски, вместо 36 батальона „иляве“, които поиска великия везир, военния министр не можа да мобилизира повече от 24. Те бидоха разпределени в окръзите, гдето смутовете са най-възможни, а именно: 11 в Скопие, 4 в Битоля и 9 около Солун, от гдето могат на бързо да бъдат изпратени в три разни направления. По тоя начин, войските в областта бидоха увеличени от 45 000 на около 60 000 души. Одринския гарнизон даде един батальон за пазение железно-пътната линия Солун–Дедеагач, близо до Драма, гдето е твърде лесно да се хвърлят на въздуха много изкуствени съоръжения, и, благодарение на туй, да се побърка съсредоточението на войските.

Най-после, изпрати се един батальон на изток от Одрин, за да усили караулите, които наблюдават българската граница, през която агентите на комитетите минаваха твърде лесно.

Констан.

 

№ 13.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до г. маркиз де Монтебело, посланик на Френската република в Петербург.

Париж, 11 април 1902 г.

Турския посланик в Париж ми предаде цяла серия от ноти, в които разкрива ровенията на българските комитети, казва, че те биле се снабдявали с оръжия и припаси от военните складове на княжеското правителство, и моли, щото „едно решително съобщение да бъде направено на туй правителство, за да се тури край на тия работи“.

Аз се тъкмя да отговоря чрез г. Констана следното:

Аз ще припомня съветите за бдителност, които ний дадохме в София и които не се отказваме да ги подновим. От друга страна, ний знаем, че Портата тури в ход всичките необходими средства, за да спре развитието на всяко движение в европейските си области, предизвикано от нарушители на редът. Но ний разпитваме, главно, на мъдростта и умереността, с които турските власти ще употребяват тия средства, за да могат те да дадат добри резултати в полза на общото спокойствие.

Сама Портата ни разкрива тактиката на комитетите, стремящи се да предизвикат сурови репресии, за да привлекат симпатия върху жертвите на тия репресии. На турското правителство предстои да осуети тая тактика, като се отнася добре с населенията, и, по тоя начин, унищожи влиянието на комитетите; а в случай на нужда, като се придържа строго само до неизбежните принудителни мерки. В подобни случаи, то трябва старателно да избягва всяко употребление на недисциплинирани елементи, каквито са башибозуците или турското население, чието необуздано съдействие може да повлече само опасни усложнения.

Аз ви моля да предадете на графа Ламсдорфа смисъла на това съобщение, което г. Констан ще направи тия дни, та да може и императорското правителство, от своя страна, да направи подобно съобщение на В. Порта, ако го счита за уместно.

Делкасе.

 

№ 14.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до г. де ла Булиниер, пълномощен министър, натоварен с управлението на Агенството и Генералното консулство на Франция в София.

Париж, 12 април 1902 г.

Турския посланик ми предаде напоследне нови ноти по смущенията в Македония, в които ноти той разкрива ровенията на българските комитети, казва, че те се снабдявали с оръжия и припаси от военните складове на княжеското правителство, и моли, щото „едно решително съобщение да бъде направено на туй правителство, за да се тури край на тия работи“.

Аз съм на мнение да посочя тия дни смисъла на отговора, който нашия посланик в Цариград ще трябва да направи на тия съобщения. Между това, ние разпитваме на благоразумието и наблюдателността на княжеското правителство, за да се избегне всяка постъпка, която би могла да даде повод на обвинения против него от тоя род. Впрочем, ний не се съмняваме, че княжеското правителство си дава пълна сметка за големия интерес, който то само има да се запази мирът в Балканския полуостров. И дипломатическия агент на България, г. Золотович, когото видях в среда, даде ми непоколебими уверения за това.

Аз ви упълномощавам, ако считате за нужно, да припомните туй на княжеското правителство, и да продължите в тоя дух със своите колеги – особенно с дипломатическия агент на Русия – разменението на възгледите, което вий сте вече имали, както ми явихте с рапорта си от 23 марта. Всичко позволява да се предполага, че и вашите колеги са получили от правителствата си наставления в същата смисъл, каквито са и нашите.

Делкасе.

 

№ 15.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до г. Констан, посланик на Френската република в Цариград.

Париж, 13 април 1902 г.

Турския посланик в Париж ми предаде тия дни нови ноти по смутовете в Македония, в които ноти той разкрива ровенията на българските комитети, казва, че те се снабдявали с оръжия и припаси от военните складове на княжеското правителство, и моли, щото „едно решително съобщение да се направи на туй правителство, за да се тури край на тия работи“.

Ний не се отказваме да подновим и определим по-точно съветите за бдителност, които сме дали в София. От друга страна, ний ценим предвидливостта на В. Порта, която изглежда да се е заела със събиранието в заплашваните си области на редовни сили за действие, доста значителни, за да може обезсърчи с тях опитите на авторит на безредици, и, в случай на нужда, да спре развитието на тия опити. Н ний разчитаме, главно, на умереността и мъдростта, с които турските власти ще използуват евентуално тия сили, за да могат те да дадат добри резултати в полза на общественото спокойствие.

Портата сама ни разкрива тактиката на комитетите, която състояла в предизвикванието на сурови репресии, благодарение на които да могат се спечели симпатии за жертвите на тия репресии. На турското правителство предлежи да осуети тая тактика, като унищожи влиянието на комитетите пред населенията чрез едно справедливо отнасяние с тях, а в случай на нужда, като се употребяват само неизбежни принудителни мерки. Такъво поведение би било съгласно, и със собствените негови интереси, и с задълженията, които то е взело спрямо Силите.

То трябва старателно да избягва, в подобни случаи, служението си с недисциплинирани елементи, каквито са башибозуците или турското население, чието необуздано съдействие може да създаде само тежки усложнения.

Вий ще бъдете добри да съобщите на В. Порта указанията, които предшествуват. Аз имах грижата да ги доведа до знанието и на Петербургския кабинет, с който считам нужно да се поддържа общност на възгледи в тези обстоятелства.

Делкасе.

 

№ 16.

Маркиз де Монтебело, посланик на Френската република в Петербург, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Петербург, 15 април 1902 г.

Не пропуснах да съобща на министъра на външните дела изявленията, съдържащи се в телеграмата ви от 11 април.

Граф Ламсдорф поръча да се отговори на официалните турски ноти на Портата точно в същата смисъл, както и вий мислите да отговорите чрез г-н Констана. Тукашния турски посланик посочва известни факти в Армения, които, след проверка, се оказват неверни. Същото тряба да е и относително фактите в Европейска Турция. Изглежда, прочее, че умишлено се преувеличават работите, и то много прекалено, та ще е нужно да се дадат на Портата енергически съвети.

Монтебело.

 

№ 17.

Г-н де ла Булиниер, пълномощен министър, натоварен с управлението на Агенството и Генералното консулство на Франция в София, до г. Делкасе, министър на външните дела.

София, 16 април 1902 г.

Министъра на външните дела ми даде следните сведения върху взетите напоследне мерки от страна на княжеското правителство, както за да се спре изпращанието на оръжия и припаси в Македония, така и за да се попречи на всеки опит в българската територия да се помага на революционните комитети.

„Според канона, каза ми г. Людсканов, правителството може да запрети пренасянието на взривни вещества, и, в случай на нарушение, да ги конфискува; същата власт има и по отношение припасите и патроните. Не е имало изпращание на динамит, както се твърдеше, а само изпращание на патрони, които ний конфискувахме. Касателно оръжия, закона не предвижда и не забранява пренасянието им; следователно, ний не можем да конфискуваме оръжия. Ала в качеството си на министър на вътрешните дела и впредвид на изключителните обстоятелства, аз дадох най-строги наставления, като полицейска мярка, щото пренасяние и изпращание на оръжия да не се допуска в окръзите Кюстендилски, Софийски и Пловдивски.

В 1897 год., при министерството на Стоилова, 92 000 бракувани пушки бидоха продадени на търг и купени от един македонец, на име Иванов; известно количество от тия пушки се намират складирани още и сега в разни градове на България. Тяхното пренасяние по направление към границата сега се следи и е затруднено. Тази мярка биде взета вследствие една пратка на пушки от Русе с предназначение за Кюстендил; вагона, който ги съдържа, ще бъде задържан в София.

Двама запасни офицери, г.г. Саев и Стоянов, и двамата македонци, единия агент на комитетите в Дубница(8), а другия – в Кюстендил, бидоха арестувани, за да бъдат препратени под конвой, първия в Габрово, втория в Добрич (близу до Варна), за където се интернират.

Освен туй, началниците на гарите в Радомир и Цариброд, като компрометирани в една афера за пренасяние на патрони, бидоха преместени, единия в Мездра, другия в Търново“.

Г-н Людсканов се надява, че не ще може вече да бъде подхвърляна на съмнение искреността в миролюбивите намерения на княжеското правителство. От друга страна, той изглежда доста загрижен поради движението на войски, което турците правят в околностите на българската граница, и поради приготовленията за една същинска мобилизация, които му са съобщени от Одрин.Той не скри и безпокойствата си по тоя случай, които безпокойства са проникнали вече и в печатът. Не зная, до колко те са основателни; н публикуванието във Виенските вестници на един циркуляр, с който Портата търсила била един вид мандат от Европа, за да тури край на българските ровения, бе зле подействувало на общественото мнение, а новините, които идват от Турция, не са от естество да го успокоят.

Аз забележих на министъра на външните дела, че Силите дадоха вече да се разбере, че те не би погледнали благосклонно, нито на едно нападение от страна на Турция, нито пак на едно предизвикателство от страна на нейните съседи, и че тия разположения на Силите ми изглеждат от естество да го успокоят, щом княжеското правителство държи едно коректно поведение.

Ж. де ла Булиниер.

 

№ 18.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до г. Констан, посланик на Френската република в Цариград.

Париж, 21 април 1902 г.

Припомняйки писмото си от 13-ий текущий, чест имам да ви изпратя препис от една нова нота на Мюнир бей, в която са указани мерките, що тъкми да вземе турското правителство, за да предвари смутовете в Македония.

Ще ме задлъжите, ако вземете писменно акт пред В. Порта от уверенията, които ни са дадени в тая нота: че само редовните воени власти и жандармерията ще бъдат натоварени да потушават смутовете, които би произлезли.

Делкасе.

 

Приложение.

16 април 1902 г.

Турския посланик има чест да доведе до високото знание на Н. Превъзходителство министъра на външните дела, че В. Порта, с цел да предвари, и, ако стане нужда, да потуши всяко разрушително действие на българските македонски революционни чети в европейските области на империята си, е взела вече всичките мерки, които изисква сегашното положение.

Точни наставления се дадоха на валиите в Одринския, Солунския, Битолския и Косовския вилаети, за да запазят редът и тишината в тия области, и за да се забрани строго на населението да съдействува в случай, че би произлезли смутове, тъй като тая грижа е изключително възложена на военните власти и на жандармерията.

 

№ 19.

Г-н Констан, посланик на Френската република в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 5 май 1902 г.

На 21 изтеклий месец, В. Превъзходителство ме поканихте да взема писмено акт пред В. Порта от уверенията, дадени в една нота, която бе ви предал Мюнир бей на 16 същий месец; тези уверения се отнасяха до мерките, взети от турското правителство за поддържанието на редът в Македония.

Съгласно наставленията на В. Превъзходителство, на 29 април, аз предадох на Портата нотата, препис от която прилагам тук.

Констан.

 

Приложение.

Г-н Констан, посланик на Френската република в Цариград, до Тевфик паша, министър на външните дела.

Пера, 29 април 1902 г.

На 16 текущий, посланика на Н. И. В. Султана в Париж е имал честта да предаде на министъра на външните дела на Републиката една нота, по смисъла на която биле дадени точни наставления на валиите в Одринския, Солунския, Битолския и Косовския вилаети, за да запазат редът и сигурността в областите и строго да забранят вмешателството на населението в случай, че би произлезли смутове, тъй като тая грижа е изключително възложена на военните власти и на жандармерията.

Чест имам да уведомя В. Превъзходитество, че, съгласно заповедите на моето правителство, аз взимам акт, в негово име, от уверенията, които са му биле дадени в тая смисъл от турското правителство.

 

№ 20.

Маркиз де Реверсо, посланик на Френската република в Виена, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Виена, 13 май 1902 г.

Комисията по външните дела при Унгарската делегация, разгледвайки бюджета на външните дела, е запитала графа Голуховски върху формата и текста на споразумението, сключено през 1897 год. в Петербург между Австро-Унгария и Русия. Министъра е отговорил, че не съществува формална и писана конвенция, н само едно устно разменение на възгледи върху необходимостта за двете правителства да наложат мирът на Балкан. полуостров, чрез едновременно въздействие върху разните народи, които го населяват.

Реверсо.

 

№ 21.

Г-н Бонарде, натоварен с управлението на Агенството и на Генералното консулство на Франция в София, до г. Делкасе, министър на външните дела.

София, 16 юли 1902 г.

Македонската агитация, в тая минута, е предмет на угриженост за правителството.

Изглежда, че една доста значителна българска чета, под началството на един запасен подполковник, на име Янков, снове из Македония и била имала с турски башибозуци едно сериозно сражение, в което тя била излезла победителка.

Тия факти съвпаднаха с появяванието в официозния орган на комитета, в. „Реформи“(9), на буйни статии, които са истинско призовавание на оръжие против турците: „тъй като момента е благоприятен“.

Правителството се бои, да не би комитета да бъде увлечен от крайната фракция на партията, та му направи най-формални предосторожения, като му даде да разбере, че всяка революционна агитация непременно ще повлече вмешателството на Силите с цел да се добият до разтурянието на комитетите.

Македонските вестници явяват, че един конгрес от делегати на македонските дружества ще се държи наскоро – на 28 юли. Хората, които съставляват настоящия комитет, за да усигурят в тоя конгрес надмощието на умерените, отказаха се да свикат делегатите на някои дружества с революционни стремления. Макар, че решенията на тоя конгрес ще бъдат тайни, но от резултата на някои избори, що има да станат за него, ще се узнае, кои настроения ще вземат връх.

Бонарде.

 

№ 22.

Г-н Бапст, управляющ посолството на Франция в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Терапия, 29 юли 1902 г.

Вестниците печатайки доста тревожни новини по едно сражение, което било станало между турските войски и една българска чета от 300 души, близо до Струмица, местност разположена на границата между Солунския и Косовския вилаети, аз помолих нашия консул в Солун да ме уведоми, каква вяра заслужват тия новини.

Според както ми съобщава г. Стег(10), въпросната случка се била отнасяла до едно сблъсквание, станало преди два месеца в тоя край, в което сблъсквание са паднали десетина души и от двете страни. Освен туй, едно по-послешно сблъсквание е било забелязано, през последните дни, близо до железнопътната гара при Демир капия, в което двама турски офицери били тежко ранени.

По сведенията, които ми пристигат, най-размирната част на Македония, сега за сега, е Битолският вилает, гдето четите са най-многочислени, и гдето те са успели да се въоръжат, па да въоръжат и населението, с пушки „Гра“, докарани от гръцката граница. Впрочем, нравственото смущение, предизвикано от общата несигурност, все повече расте, а злоупотребленията на турската администрация и изтръгваните на сила пари от турската жандармерия и от българските чети фатално тикат населенията към отчаяние в един даден момент.

Прочутата комисия, събрана при Великия везират вследствие постъпките на посланиците, за да се изнамери един цяр на това положение, ще свърши, както и предшествующите, без никакъв резултат: тя няма друга причина за съществувание, освен да даде едно привидно удовлетворение на оплакванията от посланиците. Това, което се иска от Портата, то е: първо, да се запрети на военните власти да оставят солдатите да се настаняват в частните жилища и да ги реквизиционират, както си искат; и второ, да се заповяда на валиите да спрат всякакви притеснения в селата, гдето не са били забелязани, нито смутове, нито опити за въстания.

Очевидно е, че един строг административен, финансов и съдебен контрол ще бъде единственото средство, за да се внесе малко морално спокойствие и малко материално благосъстояние у тия толкова изпатени населения; но съмнително е, и този път, че тия толкова желаеми и толкова очаквани реформи ще излязат от съвещанията на комисията, заседающа по настоящему при Великия везират.

Едмон Бапст.

 

№ 23.

Г-н Бонарде, натоварен с управлението на Агенството и Гералното консулство на Франция в София, до г. Делкасе, министър на външните дела.

София, 13 август 1902 г.

Македонския конгрес се отвори миналата неделя. Правителството упражни своята власт, за да задържи заседанията му на миролюбива почва и да не позволи изражданието им в революционни манифестации. Чиновниците бидоха предупредени, че не могат да участвуват в конгреса, като делегати, под страх на немедлено уволнение.

Още в първите заседания на конгреса изпъкнал антагонизма, съществующ между партизаните на сегашния комитет и ония на Бориса Сарафова. Комитета успя да си избере едно предано бюро, но със слабо болшинство. Той отказа да приеме в конгреса 33 делегати, избрани от дружествата, които не са признати от него. Тия делегати, веднага събрани от Бориса Сарафова, решили да протестират и взели решение да присъствуват на заседанията на конгреса въпреки недопусканието им.

Таз сутрешните вестници констатират тия разногласия и увещават делегатите да се примирят. Достоверно е, че, ако това разногласие продължи, комитетите ще бъдат скоро обезсилени и делото им в Македония компрометирано.

Комитета напечати напоследне една брошура, която бе изпратена до всичките дипломатически агенства, и която съдържа едно изложение на положението в Македония и програмата на реформите, предлагани от комитета. Тая програма може да се резюмира така: „Македония за македонците“. Ясно е, че туй, що иска комитета, е: Македония за българите. Но знаейки, че българите са болшинство в тая област, комитета не препоръчва, както гърците и сърбите, една належаща делба. Той не се бои за Македония от един период на автономия, който ще позволи на бълг. народност да укрепи надмощието си и ще състави само един етап в пътя на присъединението й към България.

Бонарде.

 

№ 24.

Г-н Бонарде, натоварен с управлението на Агенството и на Гепералното консулство на Франция в София, до г. Делкасе, министър не външните дела.

София, 27 август 1902 г.

Още в първите заседания на македонския конгрес станало едно разцепление между партизаните на сегашния комитет и ония на Борис Сарафова.

Раздорът се е усилил след преизбиранието на настоящия комитет. Партизаните на Борис Сарафова се отеглили от конгреса и се присъединили към делегатите, на които сегашния комитет не бе признал за редовни пълномощията. Всички наедно, те избрали един нов комитет, начело с някой си Станишев, като председател. Но Борис Сарафов ще бъде душата на тая нова групировка.

Разцеплението е, прочее, пълно. Сега вече има два македонски комитета: единия, умерен, под председателството на д-р Михайловски(11) и на генерала Цончева; а другия, с по-революционни стремежи, под тайното ръководство на Бориса Сарафова. Този последния комитет изглежда да е по-многоброен.

И двата конгреса приключиха заседанията си миналата неделя. Не изглежда да е извършена в тях някаква сериозна работа. Новите Сарафови дружества пак започнаха своите покушения пред някои търговци в градът, за да изтръгнат от тях пари. Вестниците явяват също, че една чета от 60 македонци, въоръжени всеки с по две пушки, която чета бе тръгнала от София, за да нахлуе в Македония, била е спряна близу до полите на планината Витоша. Лицата, които са я съставлявали, били са арестувани.

Бонарде.

 

№ 25.

Г-н Констан, посланик на Френската република в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 6 октомври 1902 г.

Положението в Македония не се е подобрило след последния рапорт за тая област, който посолството бе изпратило в министерството с дата 29 юли.

Битолският вилает е все още най-размирния, и агитацията, насърдчавана от турската репресия, не щади и съседните вилаети. Туй е заключението, до което може да се дойде от депешите на нашите агенти в Битоля, Солун и Скопие, пристигнали напоследне в посолството.

В самата Битоля и в околни ней села, турците са изклали мнозина християни, с цел да отмъстят за двама поляци и един кехая, убити от българите. От друга страна, углавния съд в Битоля непрестанно съди и безразборно осъжда голямо число българи. Близо до Костур, местността е размирена от борбата на две групи въстаници, чиито главатари различават в мненията си. Къде Прилепско, около 17 септември, е било забелязано появяванието на две въстанически чети, състоящи от стотина души, между които двадесетина дошли направо от България. Войски са биле изпратени в местата, гдето са се надявали да срещнат тия въстаници; но, до сега, всичките дирения останали безплодни.

С една реч, революционния комитет все си остава твърде деятелен. Той не се обезсърдчава от осъжданията на своите партизани, и, по един най-енергичен начин, отмъщава за предателствата, които се вършат между тях. Напоследне, един от арестуваните въстанници, който бе успял да се спаси от затвора благодарение на своите доноси, биде след малко убит от другарите на ония, които той бе предал.

През последната седмица, издадена бе заповед да се свикат редифите в Янина, Охрид(12) и Битоля. Очакват се войски и от Азия, за да окупират вилаета (13).

Изглежда, следователно, че турското правителство е наклонно да пристъпи енергически към потушавание на въстанието.

Констан.

 

№ 26.

Г-н Бонарде, управляющ Агенството и Генералното консулства на Франция в София, до г. Делкасе, министър на външните дела.

София, 7 октомври 1902 г.

На 28 септември, в момента когато щяха да започнат Шипченските възпоминателни празници, от Македония пристигнаха доста обезпокоителни новини. Ако би трябвало да се вярва на бълг. вестници, целия Битолски вилает бил въстанал железно-пътните и телеграфни линии биле прекъснати, турските войски биле заплаишвани от българските чети, на чело на които бил застанал полковник Янков. Тия новини са твърде преувеличени. При последния разговор, който имах с г. Данева, той опровергна тревожния им характер. Според министър-председателя, касаело се само до една агитация, създадена от няколко въстанически чети. Турците лесно ще се разправят с тия чети, ако само не се предадат на кървави репресии, които скоро би превърнали мирните жители във въстаници. От сведенията, които събрах между хора, замесени в македонските движения, излиза тоже, че тия въстанически опити не могат да вземат големи размери, тъй като вътрешните македонски комитети, сега за сега, са против всяко въстание.

Разцеплението, което произлезе между македонските комитети, се прояви и в тоя случай. Председателя на Сарафовия комитет изпрати на всичките си подведомствени дружества едно окръжно, в което заявява, че движението не е сериозно, и че те трябва да се въздържат да вземат участие в него, или да го подпомагат, било направо, било косвено. Комитета Михайловски, напротив, се старае да създаде една агитация между публиката. Той печата в особени притурки новините, що получава от Македония, и свиква митинги. Но и в средата на тоя комитет съгласието не е пълно. Един от най-старите негови членове си е подал оставката, за да протестира против сегашните му опити за въстание, а също и против поведението на полковник Янкова: тоя последния, преди да замине за Македония, бил се задължил писмено пред комитета Михайловски да не подига никакво въстание, а не бил си сдържал клетвите.

Прочее, между македонците няма пълно съгласие: повечето от тях считат момента зле избран. И наистина, сегашния сезон е много близо до зимата и до първия сняг, за да може въстанието да се разпространи, да потрае и да предизвика вмешателството на Силите. Трудно е да се обясни акцията на полковник Янкова, толкоз повече, че касата на комитета е празна, а хората, съставляющи неговите чети, получават известно възнаграждение.

При все това, комитета Михайловски взе предлог от тия събития, за да свика миналия петък един македонски митинг в София. Тоя митинг взе резолюция: да се покани българското правителство да поиска енергически от Великите сили подобрение съдбата на християните, съгласно 23 член от Берлинския договор.

Бонарде.

 

№ 27.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до г. Констана, посланик на Френската република в Цариград.

Париж, 14 октомври 1902 г.

Сведенията, които ми донесе вашата депеша от 6 текущи, върху положението на Македония, и особено на Битолския вилает, не можаха да не приковат моето внимание.

Подробностите, които вий давате за начинът на репресия, употребяван от турските власти, съживиха страховете, които аз бях ви изказал в писмото си от 13 април, и които страхове, в съгласие с графа Ламсдорфа, аз бях ви поканил да съобщите на Високата порта.

При тия условия, аз ви моля да подновите с по-голяма енергия съветите на умереност, които ний бяхме дали.

В аналогичен дух и министър-резидента на Гърция ни предаде загрижеността, която вдъхва на неговото правителство сегашното състояние на Македония. Според г. Делияни(14), Гърция разбира, че, в тоя час, заявяванието на известни права рискува да остане ялово, за туй тя е готова искрено да прегърне подържанието на „status quo“-то в Македония, гдето тя има толкова свои синове, стига само Турция да се съгласи да осъществи действително реформите, без които революционната агитация няма да престане.

Излишно е да се убеждава много В. Порта, че в неин собствен интерес е: да се заеме с осъществлението на тия реформи без всяко губение на време.

Делкасе.

 

№ 28.

Г-н Стег, френски консул в Солун, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Солун, 15 октомври 1902 г.

Изглежда установено, че едно силно съсредоточение на български въстанически чети е станало през първите дни на тоя месец в каазите: Петрич, Мелник, Джумая Баля и Разлог. В 17 села на тоя край, цялото мъжко население се било присъединило към въстаниците. В някои места даже се развяло едно зелено-червено знаме – цветовете на независима Македония.

Факт е, че значителни въстанически сили са заели дефилето на Кресна между Мелник и Джумая Баля. Един агент на публичния дълг, един закупник на десятъка и трима жандарми са биле убити на един пост, близо до входа на това дефиле. Уверяват, че едно отделение турска войска, което е влязло в сражение с въстанниците там, било съвършено унищожено: счита се за достоверно, че, вследствие на туй сражение, 70 ранени турци са биле закарани в болниците на Серес.

Преди три дена още, Кресненското дефиле е било в ръцете на въстаниците. Тукашния валия, който в началото отричаше пред мене тоя факт, вчера е заявил на моя драгоманин, че съобщенията между Мелник и Джумая Баля биле вече възстановени. Твърди се, че, освен сражението при Кресна, произлязло било и друго едно сражение, също тъй неприятно за турците: едно отделение турска войска от 50 души, обсадено от въстаници, много повече на брой, се било предало и било освободено от тях, след като са му взели оръжията, припасите и дори ботушите.

Турските власти покриват с пълен мрак всичко онуй, което става по Струмската долина. Но, безсъмненно, тям ще бъде трудно да уловят въстаници, които се опират, от една страна, на Малешевските планини, а от друга, на многолесистата Пирин планина, която, няколко месеци през 1896-та година, служи за непристъпно прибежище на 200–300 души въстаници.

Стег.

 

№ 29.

Г-н Констан, посланик на Френската република в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 18 октомври 1902 г.

Султана сам ми заговори вчера по събитията, които се развиват в Македония, за да мога, както ми каза той, да дам отчет по тях на В. Превъзходитество. Не ми се видя, че той им придава твърде голямо значение; оплака ми се само от преувеличението на печатаните от европейските вестници новини по тия събития, и каза ми, че ще даде една амнистия, от която ще могат се възползува всички ония въстаници, които би се покориле на властите. Една официална бележка в Цариградските вестници, напечатана по негова заповед, прави намек на тая великодушна мярка.

Едно голямо количество селяни са се вече завърнали в огнищата си, и Н. Величество смята, че, до няколко дена, всичко ще си влезе в редът.

Констан.

 

№ 30.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до посланиците на Френската република в Петербург, Лондон, Цариград, Берлин, Виена и при Н. В. Италиянския крал.

Париж, 20 октомври 1902 г.

Английския посланик в Париж ми предаде завчера една памятна записка, препис от която прилагам тук. Тая записка резюмира дадения от неговото правителство отговор на постъпките от Турското посолство в Лондон, което е молило Англия да упражни давление в София, за да се прекрати растящата деятелност на македонските комитети. Лондонския кабинет е заявил, че той охотно ще се придружи към всеки опит, който има за цел да спре по-нататъшното разпространение на сегашните смутове.

Аз отговорих на сър Едмонд Монсон(15), че ний сме имали случая, на няколко пъти, да привлечем вниманието на бълг. правителство върху необходимостта да наблюдава строго границата си, като спира всяко внасяние на оръжия и всяко минавание на чети в Македония; но че Софийския кабинет всеки път се е бранил, с една извънредна енергия, да е манкирал своя дълг при всичките трудности на положението. Аз прибавих, че ний сме готови да подновим нашите съвети, ако другите Сили пожелаеха да се придружат към нас за една задружна постъпка; но че аз считам не по-малко полезна една същевременна акция върху В. Порта, за да се накара тя да се отнася справедливо спрямо населенията в Македония, които би могли тогаз да противостоят по-силно на подстрекателствата от въстаниците.

В същата смисъл се отговори и на Мюнир бей същия ден, когато тоя последния, като следствие от многото ноти, що бе ми подал, дойде в министерството да се оплаква от българските ровения в Македония. Като се припомни на турския посланик предпазливостта и благоразумието, с които трябва да се потушава сегашното въстание, указа му се, че най-сигурното средство за В. Порта да спре успеха на пропагандата, която правят комитетите, би било: да се реши, най-после, да осъществи необходимите реформи, които населенията на страната очакват от много дълго време. Само по тоя начин, султанското правителство ще може да унищожи доверието на агитаторите, и да предвари повтарянието на произшествия, които създават едно положение все по-тежко и по-тежко.

Делкасе.

 

Приложение.

Памятна записка.

Париж, 18 октомври 1902 г.

В отговор на една нота от управляющия Турското посолство върху растящата деятелност на бълг. революционни комитети, маркиз Лансдоун(16) заяви, че, преди да вземе някакво решение, английското правителство трябва да преговори по въпроса с другите Сили, на които са били направени същите представления. Движението е толкова популярно в България, щото не е вероятно, че едно българско правителство, което и да било то, ще му се противопостави по съветите само на една Сила. Ще бъде нужно да се упражни едно силно давление, и, очевидно е, че Русия е държавата, която е най-много в положение да стори това, ако би била наклонна.

Английското правителство ще бъде щастливо да се придружи към всеки опит, за да се спре по-нататъшното разпространение на сегашните безредици.

 

№ 31.

Г-н де ла Булиниер, пълномощен министър, натоварен с управлението на Агенството и Генералното консулство на Франция в София, до г. Делкасе, министър на външните дела.

София, 20 октомври 1902 г.

Чест имам да доведа до знанието на В. Превъзходителство последните разпореждания, които бълг. правителство взе, за да обезпечи тишината в Княжеството. Запасни войски бидоха свикани под оръжие в Дупнишката околия, за да усилят военните постове, недостатъчни да наблюдават границата. Освен това, правителството приготовлява мерки, предназначени да разтурят македонските комитети в България. Няма съмнение, че то ще укаже, като мотив за взиманието на тия мерки, на факта, че организираните от тези комитети чети са противостояли, с оръжие в ръка, на българските войници, които са им пречили да минат в Македония. Тая последна мярка много мъчно ще може да бъде изпълнена; но сега вече не подлежат на никакво съмнение, нито твърдата воля на кабинета Данев да не участвува в агитацията, и да спира, в границите на възможността, изпращанието на помощи или материялни насърчения на въстаниците в Македония, нито пак неговото желание да предостави на Силите решението на въпроса. Опасността, прочее, от разпространението на въстанието в Македония идва от начините на репресия, които турците употребяват. Впрочем, Ваше Превъзходителство не сте се излъгали в тях – както се вижда от препоръките, които сте натоварили нашия посланик в Цариград да направи на В. Порта. Но тази опасност е почти невъзможно да се избегне, ако агитацията се продължи: и сега вече числото на македонските бежанци, забягнали от страх, постоянно се увеличава в българските погранични околии.

Ако искат да упражнат едно умиротворително давление върху събитията, що се приготовляват, Силите ще трябва да вземат инициативата за един план от реформи, които требва да се наложат на Турция. Може би, само зимата ни дели от събития, които, ако не се предупредят, могат да бъдат толкова по-тежки, че, не само българските, н и славянските симпатии ги приготовляват и ще увеличат значението им.

Ж. деля Булиниер.

 

№ 32.

Г-н Стег, френски консул в Солун, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Солун, 28 октомври 1902 г.

След като дълго време мълчаха върху събитията в Струмската долина, които бяха предмет на рапорта ми от 15 текущи, турските власти се решиха да публикуват някои подробности върху тях. Цариградските вестници получиха комюникета, доста повърхностни, които са допълнени от една по-определена нота, поместена в разни печатни органи на тоя град. Тази нота отбелязва имената на някои от селата, чието население бе се присъединило към българските чети; упоменава седем села, чиито жители още не били се завърнали в огнищата си до денят на обнародванието й (20 октомври), при всичките обещания за амнистия, които са им били направени; и посочва, най-после, местата на три сражения между турските войски и въстаническите чети. Нотата завършва, като казва, че тишината вече започва да се възстановява в размирените краища, „гдето наскоро ще изчезне всяка следа от разбойничество“.

Ала е извънредно трудно, за да не кажа невъзможно, да се проверят тия сведения, тъй като властите продължават да прекъсват всякакви сношения между Серес и Джумая Баля, от една страна, и размирните напоследне местности, от друга. Но по настаналата задръжка в движението на войските трябва да се заключи, че положението наистина се е подобрило, и че войските турени в действие са достатъчни, за да посрещнат всяка евентуалност.

Безспорно е, че последните произшествия в Струмската долина, по своята важност, надминават всички ония, които са вълнували Македония през последните няколко години. Надминават ги: и по пространството на замесените в тях краища, и по числото и значението на селата, що взеха участие в них, и по количеството на турските войски, чието раздвижвание те предизвикаха. Акцията само на един македонски комитет в България, безсъмненно, не би била достатъчна, за да предизвика едно движение в такива размери, ако тая акция не бе се проявила в една местност вече подготвена за туй, както посредством една дълга и усилна революционна работа, тъй и от недоволството на населенията и анархическото състояние на страната.

Разбира се, че суровостите на сезона наскоро ще разпилеят четите и ще принудят въстаналите селяни да напуснат планините. За няколко месеца, поне догдето трае зимата, въстаническите движения ще се прекратат.

Но какво ще се случи на пролет? Според сведенията черпени от достоверни източници, няколко български въстанически чети накарали били жителите на разни села, които не взели участие в последното движение, да се закълнат, че ще въстанат идущата пролет. Но аз не мисля, че тогаз ще станат движения много по-сериозни от тия, що станаха напоследне. Военните сили, които турските власти могат да турят на крак в едно късо време, са достатъчни, за да потушат всеки въстанически опит, и македонските българи едва ли си правят някакви илюзии върху туй.

Ала това не им бърка, все повече и повече многобройни, те да излагат на риск имотите си и живота свой и на домашните си, като се хвърлят в безнадежни авантюри.

Изглежда, че има само два начина, за да се избегнат последствията от това състояние на духовете.

Една репресия изродена в кланиета, разумява се, била би най-бързото средство, за да се въдвори малко по-траен мир в Македония. За никого не е тайна, че громките подвизи на въстаническите чети много силно са раздразнили турското население против българите, и мнозина са ония турци, които чакат само един знак, за да направят услуга Султану, като го отърват от смутовете по същия начин, „както стана и в Армения“. Това разположение на турското население, може би, не е най-малката опасност, що крие сегашното положение.

Но понеже е немислимо да се прегърне това решение, остава да се види, дали не ще бъде възможно да се изменят достатъчно условията на живота у македонските българи, за да се заставят те да отвърнат глава от вълнения, които нямат изгледи на успех. Не е трудно да се изпробва, поне като опит, да се гарантира сигурността на личностите им и имуществата им. По моему, две практически реформи ще бъдат достатъчни, за да се постигне тоя резултат.

Известно е критическото състояние, в което се намира българския селянин в Македония, изложен, от една страна, на всичките насилия от въстаническите чети, а от друга, на всичките изедничества от страна на турската жандармерия, зле рекрутирана, нередовно плащана и принудена „да живее на гърбът от самите жители“.

Организиранието на една жандармерия, достатъчно многобройна, добре платена, съставена от подбори хора и командувана от отлични офицери, като че ли би била достатъчна да затрудни все повече и повече движенията на въстаническите чети и да успокои селяните, които, не боейки се от насилия, може би, ще станат помагачи на властите.

Такава една реформа повлякла би по-малко разноски, от колкото мобилизациите на редифите и раздвижванията на войските, към които мерки турското правителство прибягва все по-често и по-често.

От друга страна, познати са злоупотребленията, произходящи от системата на закупванието десятъците. Почти всякога десятъците се закупват от влиятелни бегове, които се ползуват от делегиранието на държавата, като предлог, за да изтръгват пари от населението под всевъзможни видове. Ако би се търсело доказателство за особената важност на тоя въпрос, то би се намерило във факта, че последните две въстанически движения започнаха с убиванието на агенти, натоварени с прибиранието на десятъците.

И понеже, в по-голямата част на Македония, десятъците са предназначени за гаранциите на железниците (Солун-Битоля и Солун-Дедеагач), приходите от закупванието им се дават на Публичния дълг. Един правилник, който би задължавал тая администрация да прибира тия приходи по стопански начин, бил би достатъчен да тури край на тези злоупотребления, често пъти несносни.

Без съмнение, има и доста други причини, които въоръжават българите против турското владичество: към всички ония, които предизвикаха въстанията в 1876 г., от Берлинския договор насам трябва да се прибавят: обещаните реформи, за чието изпълнение никога не е ставало дума, и, главно, съседството на една граница, зад която тяхното племе е пълен господар на себе си, тогаз когато отсам границата то стои на последен ред между християнските населения.

Минималните реформи, които аз указах, като практически изпълними, няма да примирят окончателно българите с турското владичество. Никакво съмнение няма, че те ще продължават да търсят цял ред мерки, които, посредством избирателната система, би им създали едно надмощно положение в управлението на обществените работи. Аз бих прибързал да кажа, обаче, че няма да бъде безопасно създаванието, още от сега, на нови причини за стълкновение в средата на населения, толкоз дълбоко разединени.

А пък ако, чрез реформиранието на жандармерията и начинът за прибиранието на десятъците, се обезпечеше на македонските населения един минимум на сигурност, те не би останали безчувствени към тоя прогрес. Други важни реформи, каквато е по-широкото приемание на служба в магистратурата и в администрацията на християни, могат отпосле да се обсъдят, при по-свободно време. По тоя начин, самите водители би се видели принудени да подчинят на съвременните интереси осъществлението на техните политически стремежи.

Стег.

 

№ 33.

Г-н Делкасе, министър на въшините дела, до г. Бутирон, управляющ Посолството на Франция в Петербург.

Париж, 30 октомври 1902 г.

Нашия посланик в Цариград дава ми отчет на един свой разговор със Султана, в течението на който, Абдул Хамид, присъединявайки се към нашите възгледи, е изказал намерение да даде една амнистия на въстаниците в Македония.

От друга страна, аз получих един рапорт от нашия дипломатически агент в София относително разпорежданията на бълг. правителство и положението в Македония. Г-н де ла Булиниер би желал да се дойде до съгласие между Силите, за да се вземе инициативата на един план от реформи, които да се наложат на Турция, та, по тоя начин, като се даде известно удовлетворение на населенията в Македония, да могат те се изтръгна от ръцете на революционните агитатори – доколкото туй е възможно.

Нашия представител в България схваща въпроса от една гледна точка, на която сам аз бях се поставил в разговорите си с чуждите посланици, и особено с княза Урусова.(17) Без съмнение, било би опасно за мирът на Балканския полуостров, ако въстанието, което, по известни признаци, се намира сега на изгасвание, идущата пролет избухне с една нова сила, благодарение на туй, че причините, които бунтуват Македония, все още продължават да съществуват. Това е една евентуалност, с която благоразумно е да се позанимаем, и от която – според всичките сведения, що получаваме от нашите консули в Солун, Скопие и Пловдив – трябва действително да се боим, ако не се изнамери някой лек за злините, от които страдат жителите на Македония.

Щом като ви се представи случай да поговорите по тоя въпрос в императорското Министерство на външните дела, вий не ще пропуснете да изкажете моето впечатление по него, както и да ми съобщите възгледите на руското правителство.

Делкасе.

 

№ 34.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до г. де ла Булиниер, пълномощен министър, натоварен с управлението на френското Агенство и Генерално консулство в София.

Париж, 30 октомври 1902 г.

Чест имам да ви явя за получаванието на вашата депеша от 20 текущи, в която вий ми съобщавате разпорежданията на бълг. правителство, за да се обезпечи тишината в Княжеството и се разтурят македонските комитети в България. С най-голямо удоволствие узнах за твърдото намерение на кабинета Данев да спомогне, във възможно най-широк размер, за възстановлението на мирът в Македония и за прекратяванието на размириците, които, от много дълго време, върлуват в тая област на Турската империя. От наставленията, които вече получихте по тоя предмет, вам е твърде добре позната гледната точка на правителството на Републиката, за да се има нужда наново да се настоява върху значението, което аз отдавам на обстоятелството, щото княжеското правителство да се проникне от съветите на благоразумие и предпазливост, които съвети ний не сме преставали да му ги даваме.

От друга страна, не може да се отрича, че ако умиротворителната акция на българ. правителство е необходима, тя не е съвсем достатъчна, и съдействието на Портата е не по-малко нужно. Вий ми посочихте и на полезността, що представя, в тази смисъл, една задружна постъпка на Силите, с цел да се наложи на турското правителство един план от реформи, предназначени да обезпечат поддържанието на редът, като премахнат причините на сегашните смутове – доколкото туй е възможно. Аз имах случая да говоря по това с руския посланик в Париж и да му изкажа желанието си да видя неговото правителство съгласно с нас върху тая точка.

Делкасе.

 

№ 35.

Г-н Бапст, управляющ Посолството на Франция в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 4 ноември 1902 г.

Новините, пристигнали тия дни от Македония, едногласно твърдят, че, с първото появявание на зимата, деятелността на въстаническите чети е много ослабнала, и че, щом снегът засипе пътищата, една привидна тишина ще настане в цялата страна. Но сега е вече известно, че тазгодишното движение бе много по-сериозно от всички ония, които са ставали от войните на 1876–1878 год. насам, и че това движение дава право да се предвещават за идущата пролет по-разпространени и по-опасни смутове.

В момента, когато тазгодишното движение се обяви, всички разбрани българи го осъдиха почти еднодушно: „Какво правят тия нещастници? Те жертвуват живота си без полза за националната кауза; напротив даже, те й бъркат; те ще бъдат разбити от турците и ще навлекат на своите съотечественици злини още по-лоши от ония, против които те се оплакват днес; работите ще свършат в Македония, както те свършиха в Полша през 1863 г.“ И понеже никаква поддръжка не можеше да се очаква от странство, понеже Българското княжество бе принудено да бездействува, понеже самия македонски комитет бе в раздор помежду си, като само една част от неговите членове бе съгласна да подпомага въстаниците, то изглеждаше, наистина, че тези последните скоро ще капнат. Събитията доказаха, обаче, че предвижданията на разбраните хора не се оправдаха.

Не само четите не бидоха унищожени от турците, не само, в края на сезона, те остават почти непокътнати, като са запазили и главатарите си, ами по всичките места, гдето са минали, те са срещнали симпатии от по-голямата част на населението и са биле подпомагани от него в борбата им против турците.

Очевидно е, че въпроса за реформите в Македония изново става съвременен въпрос. В 1896 г., под давлението на посолствата, Султана бе издал цял един план от реформи за Румелийските вилаети (г. Камбон)(18) бе препратил тоя план в повереното ви министерство на 30 април 1896 г.); но събитията, които последваха, главно, Гръцко-турската война, позволиха на Портата да се изплъзне от своите задължения, и ирадето от 1896 г. остана мъртва буква. През последния месец В. Превъзходителство поканихте посолството да препоръчи на Портата въвежданието на реформи в Македония. Аз зная, че и някои други посолства получиха подобни наставления, и че особенно г. Зиновиев, щом се завърне от Ливадия, ще настои силно пред турското правителство, за да удовлетвори то желанието на Силите по тоя въпрос.

В един свой рапорт от 28 октомври, изпратен същевременно, и в министерството, и в посолството, нашия консул в Солун препоръчва, като най-належащи подобрения, организиранието на една местна жандармерия, която успешно би заменила сегашния екзекуционен бирнически систем в Македония, и унищожението закупката на десятъците, най-често закупвани от влиятелни турци, които угнетяват християнското население, като изтръгват от него повече, отколкото то е длъжно да плаща. „Други важни реформи, като по-широкото участие в магистратурата и в администрацията на християнския елемент, прибавя г. Стег, могат се обсъди отпосле, при по-свободно време.“

Ако възпроизвеждам тия внушения на г. Стега, то е, за да мога добави, че, ако се желае да се добие нещо от Портата, трябва точно да се определи туй, което се иска от нея. Да се търсят же изобщо „реформи“, без да се определи, в що би трябвало те да състоят, няма да има никаква практическа полза; защото, оставена свободна да избира, какви реформи са нужни за страната, Високата порта ще избере и въведе само илюзорни реформи.

Такъво е мнението, което ми изказа, между другите лица, и руския посланик, та искам да вярвам, че той ще донесе от пътуванието си в Ливадия една определена програма.

Бапст.

 

№ 36.

Г-н Бапст, управляющ Посолството на Франция в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 19 ноември 1902 г.

От 4 ноември насам, дата на моята последна депеша върху Македония, положението на тая страна не се е много изменило. Настаналата зима не позволява на въстанието да бъде много активно; но то още трае, и макар един от главатарите му, Цончев, да се е отеглил в Княжеството, то продължава да дава знаци на живот. В течение на последните две седмици, въстаниците са имали няколко малки сражения с турските войски, вследствие на които сражения един транспорт от 16 ранени турски войници е вече пристигнал и в Цариград. От един месец насам, това е втори път, как подобно нещо става, и то доказва, че в Серес и другите ближни на въстанието градове всичките свободни помещения трябва да са пълни с ранени.

Правителството вече не мисли да скрива силата на отпорът, който му дават въстаническите чети, защото то е позволило на Цариградските илюстровани вестници да печатат картини, преставляющи турски войници, ранени в последните сражения. От друга страна, военния министър доста ясно дава да се разбере, че той прави разпореждания впредвид на едно общо въстание в Македония през идущата пролет.

И наистина, очевидно е, че стават трескави приготовления за едно по-разпространено въстание. Тия дни английския посланик ми казваше, според получени от него сведения, че внасянието на оръжия в Македония все повече и повече се усилва; той прибавяше, че, ако Европа желае да спре едно общо пламвание, което толкоз признаци го предвещават, време е вече да се внесат подобрения в положението на тая страна.

Австрийския посланик мисли, че може да се възстанови едно относително спокойствие в Македония, ако съдилищата и полицията изпълняват коректно обязаностите си (в денят, когато населението, освободено от главните злоупотребления, от които то страда, престане да дава поддръжка на агитаторите, тези последните, предоставени сами на себе си, много скоро ще бъдат обезсилени); а туй изменение на досегашните навици много лесно ще се постигне, ако Силите вземат необходимите мерки, за да обезпечат на съдилищата и на полицията редовното изплащание на заплатите им.

Мен се много искаше, в това свое изложение, да можах прибави и възгледите на руския посланик към ония на английския и австро-унгарския посланици. Г-н Зиновиев, който е разменил мисли със своя господар, трябва сега да има една определена линия на поведение; но едва вчера той се е завърнал в Цариград.

Бапст.

 

№ 37.

Г-н Бонарде, управляющ Агенството и Генералното консулство на Франция в София, до г. Делкасе, министър на външните дела.

София, 19 ноември 1902 г.

От началото на тоя месец възстаническите чети започнали са да се прибират в България. Първите паднали снегове засипали са планинските пътеки и лишили са въстаниците от обикновените им прибежища. Българското правителство обезоръжва четите и държи главатарите им по няколко дена в затвора; а населението чествува, и главатари, и редници, акламира ги и им дава средства за живеение.

Между завърналите се лица е и генерал Цончев, който е доста сериозно ранен. Правителството го арестува в жилището му. Говори се даже, че, щом оздравее, той ще бъде преследван от съдилищата. Не зная, дали това преследвание ще стане; но туй, което е добре познато, то е, че министерството още не е изпълнило планът си за разтурянието на македонските комитети, за да не възбуди общественото мнение.

Разказите за страданията на македонските братя, изоставени на турските произволи, причиняват известно вълнение. Говори се даже, че някаква агитация се развивала между бълг. офицери от македонско произхождение, около хиляда на брой. Казва се, че те щели да се опитат да подадат оставка вкупом, не желаейки да стоят мирни, когато животът на техните близки е в опасност. Аз се силно съмнявамт че подобно заплашвание може да се осъществи. Както и да е, а числото на бежанците, които минават границата, е значително. Г-н Бахметиев ми каза, че руския консул в Пловдив, изпратен с мисия къде Дупница и Кюстендил, е изброил повече от 600 души безвредни старци, жени и деца, които са избягали от турците. Всеки ден пристигвали по стотина нови бежанци, и, според г. Бахметиева, тяхното число щяло да надмине хиляда още до края на този месец.

Мнението на моя руски колега е, че трябва да се проучи една програма от реформи, която да бъде отпосле разисквана от Силите, защото, нямайки такава програма, те ще се видят принудени, от самия тоя факт, да приемат една част от оная програма, която би им се предложила. А когато съгласието между Силите се постигне, тогаз трябва да се наложат на турците определените реформи.

Съдейки по това, което В. Превъзходителство явявахте на г. де ла Булиниер в писмото си от 30 миналия октомври, тая ваша програма напълно се схожда с програмата на г. Бахметиева. Но е доста ясно, че нейното осъществление ще бъде мъчно, и колкото по-отблизо ще се проучава въпроса, толкоз по-големи ще изглеждат мъчнотиите. А пак, по мнението на всички, въстанието ще се поднови на пролет с нова сила.

Бонарде.

 

№ 38.

Маркиз де Реверсо, посланик на Френската република във Виена до г. Делкасе, министър на външните дела.

Виена, 20 ноември 1902 г.

Увеличвающата се агитация в Македония и съобщената от Софийските телеграми новина, че мнозина бълг. офицери щели да подадат оставките си, за да се турят на служба на въстанието, причиняват във Виена големи страхове, не за настоящия момент – наближаванието на зимата прави невъзможно започванието на неприятелските действия, – но за идущата пролет.

Тук са много загрижени поради туй и считат положението за тревожно. Ако Силите не успеят да наложат на бълг. правителство и на бълг. княз едно по определено и по-решително противодействие, а на турското правителство – сериозни реформи в изборът на неговите чиновници и в досегашните му административни похвати, може да се очаква едно сериозно въстание, което ще запали огъня в Балканския полуостров и ще тури Европа в едно от най-критическите положения. Има се надежда, че Силите ще се споразумеят, за да изнамерят средство, с което да предотвратят една толкова страшна опасност.

Реверсо.

 

№ 39.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до г. Бутирон, управляющ Посолството на Франция в Петербург.

Париж, 27 ноември 1902 г.

В писмото си от 30 миналия октомври, аз ви разправих загриженостите, които ни причиняват работите в Македония, не за сега, разумява се, а за едно бъдеще, по всяка вероятност, доста близко.

От тогаз насам, аз получих един рапорт от нашия консул в Солун, с дата 28 октомври, в който рапорт ясно са указани характерът и размерът на последните въстанически движения, надминавающи по значение всички предшествующи. Една депеша от управляющия нашето посолство в Цариград, с дата 4 ноември, потвърждава страховете на г. Стег, като представлява българите изненадани от успехите на въстаниците, а ония, които са стояли на страна, решени да поддържат, идущата пролет, подновяванието на въстанието.

С един втор рапорт, носящ дата 19 ноември, нашия представител в Цариград ми предава сведения, които заслужват да приковат всичкото наше внимание. Оказва се, че, даже през сегашния зимен сезон, смутовете още траяли, въпреки всякакви предвиждания, и че турските военни власти са очаквали едно общо въстание за на пролет. Едновременно с г. Бапста, управляющия нашето агенство в София ми отбелязва впечатлението, произведено в България от пристиганието на македонски бежанци, симпатиите, които те възбуждат в бълг. войска, и всичките причини, които, довеждайки до безсилие княжеското правителство, не позволяват да се вярва, че то ще може да даде един истински отпор на революционното течение.

Положението, което произлиза от подобно едно състояние на работите, не остава съмнение върху факта, че трябва да се стори нещо в самата Македония, за да се спре агитацията между християнските населения. Повечето от представителите на Силите в Турция, чиито мнения е взел г. Бапст, са изказали аналогичен възглед. Австрийския посланик вярва в действителността на известни административни реформи; и това негово мнение се споделяло във Виена, гдето би погледнали благоприятно на една задружна акция от Силите – както се вижда от едно писмо, което що-току получих от г. Реверсо. Английския посланик е предложил на своето правителство един план на нова организация за Македония; и ний вече знаем от памятната записка, която бе ми предал на 18 миналия месец сър Едмон Монсон, че английския кабинет „ще бъде щастлив да се придружи към всеки опит, за да се спре по-нататъшното разпространение на сегашните безредици“. В отсъствието на г. Зиновиева, г. Бапст не е могъл да вземе мнението на руския посланик; но г. Зиновиев трябва да е донесъл направо от Ливадия особени препоръки до Султана за въвежданието реформи в Македония.

Що се отнася до нас, моето мнение си остава същото, както и по-преди, а именно: че трябва много скоро да се спре революционната пропаганда, като се въведат веднага необходими реформи. В същата смисъл аз се изказах и пред посланиците на Англия, Австрия, Русия и Турция още в средата на м. октомври.

Важно е, следователно, щото френското и руското правителства да дойдат до съгласие, час по-скоро, върху една обща линия на поведение, с цел да се препоръчи приеманието на най-практични и най-съществени реформи. В това отношение, аз бих бил наклонен да препоръчам програмата, която внуши нашия консул в Солун, и която се касае специално до преобразуванието на жандармерията и начинът за прибиранието десятъците. Ще ви бъда задължен, ако се уведомите за чувствата на императорското правителство по тоя предмет.

Важното е: да не се остава да измине времето.

Загрижени преди всичко с резултата, ний сме съгласни да се задоволим с постъпки пред Портата, в които да участвуват ония от правителствата, които мислят като нас. И наистина, ний не можем да не признаем, колко е мъчно да се дойде до едно пълно съгласие между Великите сили.

Ала самия факт, че най-заинтересованите в балканските въпроси Сили, каквито с Русия и Австрия, би се съгласили върху решението, що има да се преследва, ще натегне върху решенията на останалите Сили и ще позволи да се предвещае един благоприятен резултат.

Във всеки случай, ако императорското правителство мисли, че трябва да се направи опит, за да се сгрупират всичките добри воли, с цел: да се съкруши злото в неговите същински причини, да се обезпечи на населенията в Македония сигурността и правосъдието, и така да се избегнат опасни осложнения, – то може да бъде уверено, че правителството на Републиката няма да му откаже съдействието си. Като нас, и то, вероятно, ще счете, че трябва всичко да се стори, за да се предупредят, ако е възможно, събития, чиито последствия ще бъдат за него, както и за нас, предмет на най-сериозни загрижености.

Делкасе.

 

№ 40.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до г. Бапст, управляющ Посолството на Франция в Цариград.

Париж, 1 декември 1902 г.

Вий знаете нашето мнение върху необходимостта да се подобри незабавно съдбата на населенията в Македония, за да се предупредят усложнения, които се считат належащи от всичките ни сведения.

Аз поканих управляющия нашето посолство в Петербург да настои върху полезността от една обща линия на поведение за френското и руското правителства, с цел да се препоръча приеманието на най-практическите и най-съществените реформи. Аз препоръчвам програмата на нашия консул в Солун по преобразуванието на жандармерията и прибиранието на десятъците. Загрижени преди всичко с резултатът, ний сме съгласни – без да упорствуваме в идеята на една конференция, за чието свиквание може да се има страх още от сега, че няма да се получи еднодушното съгласие на Силите, – да се направят настоятелни постъпки пред В. Порта, в които постъпки би участвували ония от правителствата, които би споделяли същите възгледи.

Още от сега ви упълномощавам да се възползувате от първия случай – в съгласие с посланика на Русия и посланиците на Силите, които би пожелали да се присъединат към вас, – за да убедите султана, че мерките, що има да се вземат, трябва да бъдат сериозни и същественни, и че те трябва да се вземат без всеко отлагание.

Делкасе.

 

№ 41.

Г-н Бапст, управляющ Посолството на Франция в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 1 декември 1902 г.

Впредвид поведението взето от по-главните Сили, султана учреди две комисии: едната, която ще отиде да изучава на самото место „подобренията“, що има да се внесат в положението на Македония; а другата, която ще стои при В. Порта, за да обсъжда предложенията на първата.

Изглежда, че тия решения са биле взети, за да се избегнат исканията на руския посланик, който бе натоварен от царя да поиска действителни реформи, и който бе настоял силно пред султана за туй в своята последна ауденция. Но г. Зиновиев що-току ми каза, че той няма да се задоволи с палиативни мерки, и че е получил формална заповед от царя да настои за реформи.

Решенията, взети от султана по отношение към Македония и прогласени вчера с ираде, са напечатани във вестниците в следните изражения:

„Н. Пр. Хюсеин Хилми паша, валия в Йемен, е натоварен, в званието на инспектор, да наблюдава и преследва прилаганието на мерките, изработени напоследне за вилаетите на Европейска Турция и удобрени с императорско ираде. Хюсеин Хилми паша ще бъде придружаван от едного от членовете на високата военна комисия, заседающа в двореца на Илдизъ кьошк.

„Като последствие от туй назначение, учредена е една комисия при В. Порта, която има за задача да проучава рапортите, които ще й се изпратят от казаните вилаети и от инспектора. Н. Пр. Ферид паша, валия в Коня, е назначен за председател на последната тая комисия“.

Изтезавана тия дни от увещанията на посланиците, Портата иска да си придаде вид, че е взела в съображение всичко, що й е било казано, и че е склонила на някакво преобразование в Македония; но, при малко вниквание в напечатания текст, лесно се забелязва, че правителството не се е въодушевявало от никакво сериозно намерение.

Назначения инспектор трябва „да наблюдава и преследва прилаганието на мерките, изработени напоследне за вилаетите на Европейска Турция и удобрени с императорско ираде“. А пак, освен изпращанието на войски в Македония, никакви мерки не са биле издавани от Султана. Репресията ли с въоржжена сила ще „наблюдава и преследва“ Хюсейн Хилми паша?

И защо, под името „вилаети на Европейска Турция“, Македония (т.е. неосвободената част от великата България на Сан-Стефанския договор) се претрупва с Албания, с Епир, и с гръцките и турски окръзи на Одринския и Солунския вилаети? Реформите, пригодни за една от тия области, не могат да бъдат пригодни и за другите. Тая несъвместимост е един мотив, за да не се изменява нищо.

Хюсейн Хилми паша има репутацията на един човек честен и трудолюбив; а Ферид паша, през своето управление в Коня, прояви широки идеи и големи административни способности. Но деятелността на единия ще се ограничи в писванието на рапорти, а на другия – в тяхното обсъждание. Те могат да дадат разумни съвети, но кой ще ги слуша? Както и в миналото, решенията ще продължават да се взимат в Илдъз кьошк.

Едмонд Бапст.

Р.Ѕ. – Тая минута получих от Портата текстът на „наставленията“, одобрени от Султана, относително вилаетите на Европейска Турция. Тези наставления съдържат „мерките“, на които намекаваше комюникето, възпроизведено в моята депеша. Те не внасят чувствителни изменения в сегашния режим, освен в един пункт, по който, впрочем, е настоявал г. Зиновиев: вкарванието на християнския елемент в жандармерията,

 

Приложение.

НАСТАВЛЕНИЯ

ОТНОСИТЕЛНО ВИЛАЕТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ТУРЦИЯ.

ЧАСТ ПЪРВА.

ОРГАНИЗАЦИЯ.

ГЛАВА I.

АДМИНИСТРАЦИЯ.

Член 1. – Валиите ще бдят за прилаганието на всички мерки, които обезпечават прогреса на обществените работи, на търговията, на земледелието и на индустриалните институти, както и развитието на народното просвещение.

При всеки валия ще бъде наново създадена службата на директор на обществените работи.

Ще бъдат назначени и директори на народното просвещение и на земледелието в ония области, гдето до сега не е имало такива.

Член 2. - Работите, относящи се до чужденците в областите, ще останат, както и в миналото, под отговорността на валиите. Един чиновник, в званието на „умур еджнебие мюдири“ (политически директор), назначаван от Министерството на вътрешните дела и запознат с международното право, с постановленията на договорите и с дипломатическите обичаи, ще се намира при всеки валия. Драгоманите на вилаета ще бъдат също назначавани от Вътрешното министерство. Но Министерството на външните дела ще трябва предварително да удостовери, че предложените за тия служби кандидати притежават изискуемите се познания.

Член 3. – В главния град на всеки вилает ще бъде създадена службата на каймакам, който ще заведва администрацията на централната каза (околия).

Член 4. – Валиите ще бдят, щото чиновниците, назначавани от вилаета, да имат изискуемите се способности. Касателно мутесарифите помощници на валиите, мектубчиите(19), каймакамите и другите чиновници, документите относящи се до техния избор ще се препращат в комисията за гражданския персонал, която комисия, след като ги изследва и вземе мнението на валиите, ще пристъпи към назначаванието им съобразно с правилника.

Член 5. – Уволнението, преместванието и назначението на висшите и субалтерни офицери в жандармерията, както и на началниците на полицията и полицейските комисари, ще става от респективните им министерства със съгласието на валиите.

Член 6. – Жандармите в областите ще бъдат рекрутирани измежду мюсулманите и християните. При назначението си, те трябва да положат клетва съгласно правилото.

Член 7. – Измежду мюсюлманите, които ще бъдат приети в жандармерията, ще се предпочитат ония от тях, които са прослужиле военната служба, без да са биле никога осъждани. Вън от тях, лицата, които ще стават жандарми, трябва да се радват на една добра репутация и да не са биле никога осъждани.

Член 8. – Полицейските комисари и агенти във вилаетите ще се рекрутират измежду мюсюлманите и християните, и, при назначението си, ще полагат клетва, съгласно правилото. Те ще трябва тоже да бъдат честни и учтиви и да не са биле никога осъждани. Те ще трябва да знаят да четат и пишат по турски. Между мюсюлманите, ония, които притежават тия качества и са прослужиле военната служба, ще имат право на предпочитание при назначаванието.

Член 9. – В случай, че стане някое произшествие от естество да смути обществения ред, и, недостатъчността на жандармите констатирана, вилаета счете за необходимо да разполага с войски, валията уведомява веднага за туй военния комендант, който, приготвяйки войските, ще уведоми телеграфически, и без губение на време, Военното министерство, с цел да изпроси императорското пълномощие за това. След като, в отговор, му се съобщи императорското ираде, коменданта ще направи надлежното. Ала при подобна евентуалност, валията ще трябва да даде едно мотивирано изложение, което трябва да бъде одобрено и от военния комендант.

ГЛАВА II.

ПРАВОСЪДИЕ.

Член 10. – В местностите, гдето никак не съществуват съдилища низамие(20), ще се учредят такива, съобразно закона за съдоустройството. Начинът за избирание на съдиите, който е сега в сила, ще бъде отменен, и членовете на съдилищата, които ще трябва да имат изискуемите се качества, ще бъдат избирани от Министерството на правосъдието, както и в миналото, половината мюсюлмани и половината християни.

Членовете на съдилищата ще трябва да принадлежат на съдебната кариера, а ония от тях, които са юристи от Факултета на правото(21), ще бъдат предпочитани.

Член 11. – Съдилищата от първа инстанция, натоварени с гражданските и углавните дела на казата, ще бъдат разделени на две различни отделения, едното за гражданските процеси, а другото за углавните – както е в санджаците и в някои каази.

Наибите(22) ще продължават да председателствуват в гражданските съдилища. Изправителните съдилища ще имат за председатели хора от съдебната кариера, също тъй и един заместник-прокурора и един съдебен следовател.

Член 12. – Съдилищата са независими и запазени от всяко вмешателство. Когато ще се констатира, че съдиите и съдебните чиновници са извършили работи, противни на законите и на честността, валиите и главния инспектор веднага ще уведомят за туй Министерството на правосъдието. След като установи, чрез допълнителна анкета, тяхната виновност, министерството, според случая, или ги отдава под съд, или ги уволнява от служба, или пак само ги отрешава от длъжността за известно време.

Глава III.

НАРОДНО ПРОСВЕЩЕНИЕ.

Член 13. - Ще бъдат отворени първоначални училища във всичките села, които съставляват повече от 50 къщи, а нямат такива училища.

Също така ще се отворят първоначални и висши първоначални училища в казите, както и първоначални и средни смесени училища в седалищните градове на санджаците и вилаетите; а там, гдето има такива, ще се увеличи числото им. Преподаванието във всичките училища ще бъде съобразно с програмите, изработени в Министерството на народното просвещение.

Член 14. – Двете трети от училищния налог във вилаетите ще се дават за разходи по народното просвещение в самите вилаети, а едната трета ще се дава за висшите училища в столицата.

ГЛАВА IV.

ОБЩЕСТВЕНИ РАБОТИ.

Член 15. – Пътната повинност за построяванието на пътищата и съобщенията, която сега е в сила, остава си и за напред. Освен нея, ще се отделят 5% от общите приходи на всеки вилает за предприятия от обществена полза.

ЧАСТ ВТОРА.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНИЕ.

Член 16. – Валиите са натоварени с прилаганието на постановленията, съдържащи се в предшествующите членове. Освен тях, назначава се един главен инспектор, с чинът везир, който има в свитата си граждански и военни чиновници.

Член 17. – Главния инспектор ще има за задача:

1-о Да изисква прилаганието на предшествующите постановления;

2-о Да посочва на валиите ония от постановленията, които не са биле приложени, и да уведомява за туй В. Порта;

3-о Да наблюдава върху гражданските и финансовите дела, както и върху другите административни клонове във вилаетите, и да представя на В. Порта ониия техни пунктове, които имат нужда от подобрение.

4-о Да уволнява, в съгласие с валиите, чиновниците, чието уволнение би се счело необходимо, и да предава на компетентните съдилища ония от тях, които са изършиле дела заслужвающи даванието им под съд. Той ще трябва да изпросва у В. Порта заместванието на онези от уволнените или дадените под съд чиновници, които са биле назначени с императорско ираде.

Член 18. – При В. Порта се учреждава една комисия, състояща от един председател и трима членове, която комисия ще има за задача: да проучва всички съобщения, изпратени до В. Порта, относително мерките взети от валиите за прилаганието на предшествующите постановления и относително резултатите от инспекцията, упражнявана от главния инспектор; да се преписва, в случай на нужда, с валиите и с главния инспектор; и да представя незабавно решенията си на Великия везират.

 

№ 42.

Г-н Стег, френски консул в Солун, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Солун, 3 декемери 1902 г.

В рапорта си от 28 октомври, аз бях изказал надеждата, че настъпванието на зимата и паданието на снеговете ще способствуват, поне толкоз колкото и разпращанието на войските, за да се възстанови известна тишина във вътрешността на Македония за няколко поне месеца. Аз правях тогаз оценка на фактите въз основа на сведенията публикувани от турската власт – единствените, които можаха по онуй време да проникнат до Солун при строго упражняваната от турците бдителност около възбунтуваните местности; но и тия сведения бяха достатъчни, за да докажат извънредната важност на последното въстаническо движение.

Днес ми се чини, че, и по двете тия точки, аз съм се провинил в оптимизъм. От няколко дена насам, някои от жителите на казите, гдето през месец октомври стана въстанието, можаха да донесат в Солун устни съобщения за последните събития.

От тия съобщения излиза: 1) че въстаническото движение през последний м. октомври се е разпростряло в тридесетина села; 2) че в момента, когато официалните турски съобщения прогласяваха тишината за възстановена и повечето от въстаналите жители за завърнали се в селата си (20 октомври), сраженията са биле толкова чести, колкото и в първите дни на м. октомври; и 3) че известно число въстанали села са биле разграбени и изгорени, вследствие на което техните жители ще останат без храна и без покрив тая зима.

От друга страна, изглежда, че, въпреки прогласената амнистия, която повърна в огнищата им повечето от въстаналите селяни, тия последните силно са пострадали от обиските на жандармерията, вършени под предлог да се търсат оръжия. Тия обиски могат да се считат, като една от главните причини за доста значителната емиграция, която сега наводнява България.

Оплаквания са подавани против войските, а особенно против редифите. Не може точно да се знае, до колко са основателни тия оплаквания; но почти неизбежни са насилията и грабежите след едно сражение, в което са взели участие жители на едно село, или което е станало в туй село или в неговите околности. Според както ме увери английския генерален консул, редовните турски войски, напротив, са биле принудени да удържват и даже със сила да спират грабежите, които е предприемало турското население. Не може се отказа, обаче, че последните разпращания на войски и държанието под знамена на 14 батальона редифи съставляват един тежък товар, и за турското съкровище, и за заетите от войската места, чиито жители трябва да посрещат нуждите й до известна степен, и за самото турско население, което, със свикванието на редифите във време на полски работи и посеви, се лишава от хиляда работни ръце, нужни за препитанието му.

Добре установената вече днес характеристика на последния въстанически опит е, че тоя опит е дело на комитета председателствуван в София от генерала Цончева (23), който комитет, ускорявайки събитията, е искал, главно, да пипне в свои ръце ръководството на македонското национално движение. Що се отнася до чисто македонските комитети, чиято вътрешна организация си остава все мистериозна, и чиито автономически стремежи са в противоречие със съединистическите стремежи на комитета Цончев, те не са се ограничиле само да се държат на страна от последното движение, ами и са се бориле живо против него, като против едно предприятие преждевременно и осъдено на сигурен неуспех. Техните печатни органи в София не скриха мнението си, и тяхната акция в самата Македония не се ограничи само с разубеждавание селяните да не взимат участие в последното движение, ами случвало се е понякога, щото техни чети да посрещат с оръжие в ръка четите, изпращани от Софийския комитет.

А пак доколкото аз можах да узная, съмисленниците на Македонската революционна организация са много по-многобройни и по-добре организирани от ония на Софийския комитет, и на тая именно организация по-скоро би трябвало да се преписват смъртните наказания и терористическите актове, толкова чести в тая страна. Прочее, може с право да се предполага, че когато тази организация счете, че е настъпил денят тя да вземе една инициатива подобна на Цончевия комитет, въстаническото движение – без да има, може би, много повече шанси за успех – ще вземе по-значителни размери. А по някои признаци изглежда, че тая организация е направила сериозни приготовления впредвид евентуалността от едно въстание за идущата пролет.

Всичко онова, що се знае за тази вътрешна организация, позволява да се вярва, че, в такъв случай, тя не ще пренебрегне ни едно насилие, за да повлече след себе си всичките християни в страната (гьрци патриаршисти, българи и власи). Ако тя успее в туй, борбата ще се обърне в борба между мюсюлмани и неверни, и ще вземе обликът на свещенната война – „джихад“. Ако ли, напротив, тя не успее в това, и гърците с власите се въоръжат против българите, турското население ще се възползува от случая, за да се вмеси в работата и да сложи върху гърбът на християните небългари всичките ужаси и кланиета, на които то ще се предаде, за да си излее над българите одавна сдържваното отмъщение за техните революционни предизвикателства.

Тая опасност от въоръженото вмешателство на турското население не е най-малката от ония опастности, които крие в себе си днешното положение. Всички онези от моите колеги, с които имах случай да се разговоря по тоя предмет, изглеждат доста силно замислени от такваз една евентуалност. Що се отнася до мене, аз не мога да не споделям техните страхове от лошото разположение на беговете във вътрешността, които, накърнени в своите интереси на землевладелци и оскърбени в своето честолюбие на феодални господари от неуспехът на мерките взимани от властите, охотно би се уловиле о първия предлог, за да вземат върху си грижата за възстановлението на редът, както те си знаят. Макар че никога не са липсували оръжия на турците, все пак аз вярвам да зная, че, сега, те правят в Солун нови и значителни покупки. Ако подобна една борба избухне, може ли да се предполага, че турските войски ще се ограничат само с ролята да се нахвърлят между воюющите?

Българското княжество ще може ли тогаз да гледа безучастно, как се изтребват неговите родни братя?

Ако Силите искат да избегнат тая евентуалност, необходимо ще бъде – и като казвам това, аз възпроизвеждам мнението на повечето от моите колеги – преди още да настъпи критическия период, който ще настане идущата пролет, те да са вече обявили и добили прилаганието на някои реформи от естество да ослабят анархическото състояние на тия вилаети, и да създадат у населенията, както у турците, така и у християните, известно доверие в едно бъдеще миролюбиво развитие.

В моя рапорт от 28 октомври, аз указах на организиранието една добра жандармерия, като на необходимото условие за възстановяванието на известна сигурност в полята, и на прибиранието десятъците по стопански начин от администрацията на Публичния дълг, като на средство, за да се тури край на някои злоупотребления, от които непосредственно страдат македонските земледелци, без разлика на вяра и народност.

Сведенията, които съм получил от тогаз насам върху опасностите, що крие в себе си днешното положение, карат ме да мисля, че ще има нужда да се поразшири отпосле тая програма на реформи.

Стег.

 

№ 43.

Г-н Бонарде, управляющ Агенството и Генералното консулство на Франция в София, до г. Делкасе, министър на външните дела.

София, 3 декември 1902 г.

Тия дни, г. Данев произнесе в Н. Събрание една реч върху македонския въпрос. Той коментира тая си реч в последното свиждание, което имах с него. „България, каза ми той, иска да следва една лоялна политика. Тя не се домогва до никакво териториално разширение в Македония; но тя не може да бъде безучастна към македонския въпрос поради македонската емиграция в България, която е значителна и поддържа в страната една вечна агитация. За да се прекрати тая агитация(24), трябва да се направи сносно съществуванието на християните в Македония, а, за туй, трябва да се осъществят обещаните от Берлинския договор реформи“. Като ми говореше за усилията, които неговото министерство не преставало да полага, за да запази границата и спре нахлуванието на чети, аз му припомних казаното от него на г-н де ла Булиниер за намерението му да разтури македонските комитети.

Г-н Данев ми отговори, че той не е изменил проектите си. Но, според конституцията, разтурянието на асоциации е работа на съдебната власт. Министерството на вътрешните дела, след като изброило в един свой рапорт престъпните факти в тежест на комитетите, поискало от Министерството на правосъдието да разреши въпроса чрез съдилищата. Такава е процедурата, възприета от правителството, което, по тоя начин, е намерило средство да не взима върху си отговорността за такъво едно решение на тоя въпрос.

Вестниците съобщават новината за приидванието в България на нови бежанци. Един благотворителен концерт биде даден, за да се облегчи тяхната мизерия. В съставения комитет за събирание на помощи, княз Фердинанд изпрати 10 000 лева, княгиня Клементина 5000 л., Славянските благотворителни дружества в Русия 10 000 рубли. Турския комисар протестира, като казва, че се искало да се създаде въпрос за бежанци, и че такъв въпрос не можал да съществува, понеже Султана е дал амнистия на всички бежанци, а турското правителство предлагало да ги повърне в жилищата им на свои разноски.

По-главните главатари на въстанието са вече оставиле Македония. В. Превъзходителство знае, че генерал Цончев и полковник Николов се намират в София. Полковник Янков, който воюваше в околностите на Битоля, избегнал е в Гьрция. Той е бил изгонен от там и се връща в България.

Бонарде.

 

№ 44.

Г-н Бутирон, управляющ Посолството на Франция в Петербург, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Петербург, 3 декември 1902 г.

Чест имам да ви явя, че получих писмото на В. Превъзходителство от 27 ноември, което се занимаваше с работите в Македония. Понеже граф Ламсдорф не е сега тук(25), аз помислих, че ще е уместно да предам на първия съветник на министъра на външните дела, за да бъде съобщено на тоя последния, една кратка памятна записка, чиято същност аз извлякох от депешата на В. Превъзходителство, и която памятна записка ще даде на графа Ламсдорфа една точна идея за начинът, по който В. Превъзходителсто схваща мъчнотиите през идущата пролет в Балканския полуостров.

Даваеки тоя документ на г. Аргиропуло(26) да го прочете, аз настоях, и върху общия за всички Сили интерес да не пренебрегнат нищо, за да предупредат опасни събития, и върху добрата воля, която проявява правителството на Републиката, като дава съдействието си на Русия в тоя случай.

Според последните новини, впрочем, изглежда, че г. Зиновиев, който е получил наставления да вземе в ръцете си македонския въпрос и да говори за него на султана по най-сериозен начин, е вече пристъпил към изпълнението на тая своя мисия.

Декларацията на г. Данева в Н. Събрание, според която князьт не бил се чувствувал в сила да спре движението у себе си, доказа, че е вече минало времето на голите думи и на съветите непоследвани от дела. Тръгвайки от Цариград, г. Груич(27) е имал куражът да се изкаже в полза на старо-сърбите, жертви на турската административна тирания. Черногорския представител е направил същите оплаквания. Невъзможно бе, щото, след българина, сърбина и черногореца, Русия да не заговори тоже, и да не държи един език, достоен за най-голямото внимание на Султана. Аз добавям, че славянските комитети откриха тука подписка, и изпратиха помощи, не само в София, но и в Македония, и че руските вестници получават от специални дописници, изпратени в тая турска област, сведения, които са в състояние да развълнуват общественното мнение.

Бутирон.

 

№ 45.

Г-н Бапст, управляющ Посолството на Франция в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 9 декември 1902 г.

Аз се заех да прокарам пред Султана едно съобщение, което възпроизвежда мнението на правителството на Републиката върху нуждата да се подобри незабавно положението на населенията в Македония, и което посочва ясно, че мерките, що следва да се вземат, трябва да бъдат сериозни и съществени.

В. Превъзходителство ще намери тук приложен текста на тази pro memoria(28), която предадох на министъра на външните дела.

При редактиранието на тоя документ, аз исках да отбележя ясно, че той не е бил съставен преди прогласяванието на последните „наставления“ на Султана. Трябваше, следователно, да не се упоменава нуждата от реформиранието на жандармерията, защото султанските „наставления“ обещават тая реформа; финансовия въпрос бе единственния, който заслужваше да се упомене. По тоя начин, не би могло да ми се нанесе привидното поражение, като ми се каже, че аз говоря за работи вече уредени.

Едмон Бапст.

 

Приложение.

Френското правителство счита, че е абсолютно необходимо да се подобри незабавно положението на населенията в Македония, за да се предупредят усложнения, считани за предстоящи от всички сведения, и които усложнения могат да имат опасни последствия.

Управляющия посолството на Франция има заповед да заяви на турското правителство, че мерките, които следва да се вземат за гореупоменатата цел, трябва да бъдат сериозни и същественни.

Френското правителство обърща особеното внимание на турското правителство върху нуждата от прилагание в Македония принципите на едно добро финансово управление, за да се обезпечи редовното плащание на войските и чиновниците и се тури край на продължающето се изтръгвание пари, от което населенията сега толкоз много страдат.

 

№ 46.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до г. Бутирон, управляющ посолството на Франция в Петербург.

Париж, 11 декември 1902 г.

Що-току бе при мене руския посланик. Граф Ламсдорф е довел до знанието на императора резюмето на моята депеша от 27 ноември върху Македония, което резюме вий бяхте съставиле. Той е натоварил княза Урусова да ми каже, че императора е бил твърде щастлив да констатира пълното съгласие на нашите възгледи, и е поръчал да ми се благодари за поддръжката, която ний сме решили да дадем на императорското правителство, за да се изтръгне от Портата едно същинско подобрение съдбата на македонските населения.

Прочее, съгласието е напълно установено между двата наши кабинета.

Делкасе.

 

№ 47.

Г-н Бапст, управляющ Посолството на Франция в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 15 декември 1902 г.

Палатът, Портата, и, въобще, целия турски свят, приструват се да вярват, че „наставленията“ на Султана, чиито текст вече изпратих на Ваше Превъзходителство, уреждали биле окончателно македонския въпрос, и, че след тяхното прогласявание, положението се е много подобрило. Това душевно състояние излиза на яве най-вече от едно официално съобщение, напечатано тия дни в столичните турски вестници.

Но действителността далеч не съответствува на дитирамбите(29) на турските официози.

По всичките сведения, които аз получавам и които съвпадат с ония на другите посолства, изтръгванието пари и жестокостите от страна на жандармерията и на редовните войски никога не са биле толкова многобройни, колкото сега. Летящи колони кръстосват страната, за да дирят оръжия и да ги прибират; през време на обиските, те квартируват у жителите и ползуват се от случая, за да ги ограбват. Директора на железнопътната линия Солун-Битоля казваше ми завчера, че в дните, когато получават заплатите си, служащите на компанията редовно се обират от войниците, натоварени да пазят линията.

Руския посланик тоже ми говори за това усилвание на преследванията против македонските населения. Той констатира, че насилията на турците са подлудели македонското население, което емигрира на тълпи в Бълг. княжество; княжеското правителство е безсилно да сдържва чувствата на гняв, що възбужда против турците видът на тези нещастници; ако, за кратко време, мирът и сигурностьта не бъдат възстановени в Македония, никой не може предвиди, какво може да стане.

Едмон Бапст.

 

№ 48.

Г-н Стег, френски консул в Солун, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Солун, 15 декември 1902 г.

Главния инспектор на Румелийските вилаети, Хилми Паша, пристигна в Солун вечерта на 8 декември със специален трен, придружен от един дивизионен генерал, двама чиновници и неколцина секретари, а на 12 същи отпътува за Скопие. През своето престоявание тук, той не напусна хотела, в който беше слязъл; свикал у себе си неколко чиновници и заповядал да му донесат известно количество дела; говори се, че най-много се е занимавал с финансови въпроси.

Изглежда, че минаванието на тая извънредна мисия е било посрещнато с много голям скептицизъм, както от турския чиновнически свят, така и от разните слоеве на населението. И наистина, туй минавание бе предшествувано от обнародванието на едно официално съобщение, което резюмираше така наречените реформи, чието прилагание щеше да подготви главния инспектор. А тук изобщо намират, че тоя документ – пълен, в по-голямата си част, с разбърканото повторение на извлечения от съществующите закони – не съдържа, като нови постановления, освен незначителни някои мерки, повече вредни отколкото полезни. Аз предавам общото мнение тук, когато резюмирам реформите така: „новите „реформи“ състоят в създаванието на служби, скъпоплатени и безотговорни; като че ли авторите на тези „реформи“ са искали да организират, не прогреса, а противостоението“.

А пак – както писвах и в рапорта си от 3 текущи – ако се иска да се избегне възможността от опасни смутове на пролет, все повече и повече вероятна, неотложно нужно е да се въведат в македонските вилаети сериозни и практически реформи, които би могли да всеят доверие за едно по-добро бъдеще у населенията, без разлика на вяра и народност. Всички сведения, които можах да събера от тогаз насам върху разни произшествия, които стават във вътрешността на страната, още повече ме укрепяват в това мнение. Въпреки извънредната суровост на сезона, сраженията между въстаническите чети и войската или жандармерията, макар и да са по-редки, но не са съвсем престанали. Тия дни още бяха забелязани няколко сражения в околностите на Джумая Баля, впрочем, без голямо значение. Нещо преди 4 дена, двама албански поляци биле нападнати през нощта, на 20 километра от Солун, от една чета, въоръжена с манлихерови пушки. На заранта намериха поляците твърде тежко ранени; до тях е бил намерен и задържан един българин, когото те са раниле, като са се защищавали, и трупа на друг един българин, когото те са убиле. В друг един ред на мисли, аз ще упомена, най-после, един факт, който се случи преди десетина дена. В Няуста(30) (малък гьрцки градец, населен от 5000 души, на 60 километра разстояние от Солун, по железно-пътната линия Солун-Битоля), един гръцки търговец е бил уловен в 4 часа вечерта в своя дукян от четирма албански разбойници, които преминали през целия градец на крак, наедно с окръжения от тях свой пленник (или „роб“, както казват тука). За освобождението му разбойниците са поискали 5000 лири турски. Една подробности заслужва да бъде отбелязана по тоя случай: бащата на същия тоя търговец е бил хванат в плен преди 4 години от същите албански разбойници, но той успял да им се изтърве от ръцете. Разбойниците биле уловени, арестувани и осъдени по на 3 години затвор. Още тогаз, те се биле заклели да си отмъстят за туй негово избягвание, и, за да изпълнят тая си клетва, приготвили и отвлекли в плен синът му.

На ръка имам преводът на една жалба, подадена до валията от десетте махаленски мухтари в Няуста, в която си жалба те твърдят, че, от три години насам, несигурността в градеца им е такъва, щото жителите му едва смеят да излязат вън от градеца, за да идат на именията си: „по-богатите даже не смеят да излязат на гарата, без да са придружени от въоръжени пазачи“. Мухтарите прибавят, че местните албанци (поляци или сонбашии, пазачи на тютюневия монопол или колджии, и тям подобните от същото племе) постоянно се разхождали из градеца въоръжени с пушки мартинки: „всички онези граждани, които пресрещнаха разбойниците, когато те задигнаха пленника, мислеха, че се срещат с колджиите на монопола“.

Аз счетох за нужно да дам някои подробности по тая случка, защото ми се струва, че тя добре характеризира несигурността в страната, даже в местностите, гдето няма български комитети.

Аз констатирах, както бях писал и в моя рапорт от 3 текущи, единодушието на моите колеги по тоя пункт: неотложност да се вземат сериозни мерки, за да се избегне една криза през идущата пролет.

От своя страна, аз се опитах да изложа в една записка, която имам чест да приключя тук за В. Превъзходителство, минималната програма на реформи, които би трябвало, по моему, да се изтръгнат по настоящем от Портата.

Стег.

 

Приложение.

Записка относително реформите, които трябва да се въведат в Македония.

Критическото положение на македонските вилаети може да се отдаде на две общи причини:

1-о Развитието на националното чувство у разните християнски населения; и

2-о Злоупотребленията от всякакъв род, отдавани на турското управление.

Докато трае турското владичество, неговия способ на управление, колкото съвьршен и колкото бащински да стане, не трябва никога да се вярва, че християнските народности ще бъдат напълно задоволни от него. Всяка от тия народности се стреми да се освободи окончателно от турското владичество, било чрез присъединението си към оная от независимите днес дьржави (Гьрция, България, Сърбия), с която я свързват кръвта и езика, било чрез една местна автономия, която ще й даде първенство.

Тези стремежи към независимост, за всяка от тия народности, се сливат с амбицията да се властвува над другите народности. Борбите на разните пропаганди и упражнявания от българските комитети терор са осязателни доказателства на туй душевно състояние. Има се страх, следователно, че пълното освобождение на тия вилаети може да бъде последвано от вътрешни борби, които би могли да създадат едно положение поне толкова опасно, колкото е и сегашното.

Прочее, в много отношения, задържанието в турски ръце висшата власт над тези съперничествующи си народности може да се счита, като един залог за мир. Никой друг режим не е по-пригоден, по силата на своите традиции, да остави на разните населения в тия вилаети една широка местна независимост, и в религиозно, и в гражданско отношение.

Впрочем, жителите на тия вилаети, изобщо много назад останали от векът си, по-малко би се подавали на внушенията от политическите агитатори, ако не бяха биле доведени до отчаяние поради несигурността на живота си и поради мизерията си. Позволено е да се вярва, че голямата маса македонски селяни не би искала нищо повече от това: да може да се предаде спокойно на занятията си и да бъде сигурна в денят, когато ще трябва да прибере плодът им.

Следователно, въпроса за реформите в Македония може да се постави, както следва: възможно ли е, без да става териториална промяна, и без да се взимат мерки, които могат да се счетат като предисловие на тая промяна, да се тури край на злоупотребленията, от които страдат в тия вилаети населенията, без разлика на вяра и народност?

Известно е, как знаменития Гюлханейски хатишериф прогласи, още в 1839 г., принципът на равноправността за всичките турски поданици, и как последвалите го мерки надариха Турция с повечето от институтите и кодиксите на Западна Европа. Ако това модерно законодателство беше било приложено, и в буквата си, и в духът си, не би са се чували днес същите ония оплаквания против турското управление, които са се чували и се повтарят от векове насам. Така щото, въпроса за реформите могъл би да бъде сведен и към следното питание: съществува ли средство, за да се обезпечи в тая страна строгото приложение на съществующите закони? Безспорно, туй питание не е така просто, както изглежда, защото всичките така наречени реформи, с които Султана си прави удоволствието, от време на време, да дава едно привидно удовлетворение на бележките от Силите, не са биле никога нищо друго, освен едно ново прогласявание, в изражения повече или по-малко тъмни, на принципи одавна записани в турското законодателство, но които, и сега както и преди, остават без приложение и без санкция.

Трябвало би да изгубим надеждата за всяко подобрение, ако би се установило, че турския чиновник е непременно неспособен и злоупотребител.

А пак, без да се упоменават многобройни и почтени изключения, опитът, направен от управленията на тютюневия монопол и на Публичния дълг, доказва, че от тия елементи могат се устрои служби, действующи съвършено правилно. Но тоя резултат се намира в зависимост от две условия:

1-о Да се плаща редовно на служащите; и 2-о Да се определят отговорностите, като се създаде санкция за награждавание на добрите услуги и за наказванието на лошите.

В днешното же положение, тия две условия липсват у турските обществени управления.

1-о. – Заплатите нередовно се изплащат. Въпреки правилниците, които постановяват да се изплащат, преди всичко, заплатите на дребните чиновници, тези последните не са биле никога плащани преди да се изплатят разходите за войската, сумите изтегляни за Цариград и привилегированите заплати. След като се изплатят всички тия суми, тогава само се плащат заплатите на дребните чиновници от останалите във вилаетските каси свободни пари.

По тоя начин стават постоянни закъснения в изплащанието на тия заплати, които закъснения, в края на годината, завършват с неизплащанието на няколко месечини от една заплата, едва достатъчна за прехранвание.

Без да искам да говоря за приемите, до които са принудени да прибягват чиновници и магистрати, за да посрещат тая немотия, доста е да напра върху факта, че жандармите, които едва получават по тридесетина лева в месеца, са първите жертви на това състояние на работите.

Изедничествата от всякакъв род, до които прибягват те по селата, и които изедничества са едно от най-тежките страдания на македонските населения, наложени им са от необходимостта да се живее.

Прочее, всичките мои колеги, както и всички турски чиновници, с които имах случая да поговоря върху тоя въпрос, еднодушно мислят, че първото условие за всяко подобрение в състоянието на страната трябва да бъде: да се обезпечи редовното изплащание заплатите на всички чиновници, и, особено, на жандармерията.

Предписанията, издавани за тая цел до сега, са оставале мъртва буква, тъй като те са биле най-често нарушавани по висша заповед. Тяхното подновявание, следователно, не би послужило за нищо.

Определянието за всеки вилает по един бюджет, от който да се изплащат редовно тези разходи, било би първото условие, за да се постигне тоя резултат. Без да влизам тук в подробностите на едно финансово преустройство, което би трябвало да бъде проучено по-отблизо от специалисти, аз мисля, че мога указа вкратце някои от гаранциите, що би трябвало да легнат в основите на туй преустройство.

Бюджетните приходи, при постъплението им, могле би да се внасят в клоновете на Отоманската банка (или на Публичния дълг, ако туй се предпочете). Банката (или Публичния дълг) би обезпечила посрещанието разходите на вилаета, изплащайки платежните заповеди, издавани от дефтердарите(31); тези платежни заповеди биле би предварително визирани от Банката, или изплащани няколко дена след представянието им, за да има време да се провери, дали те са предвидени в бюджета.

Остатъка от вилаетските приходи, останал свободен след изплащанието на вилаетските разходи, могъл би да бъде внасян в някоя централна каса на съкровището (чиято служба могла би да се повери на Отоманската банка или на Публичния дълг); разходите на централното правителство и ония на войската плащале би се в платежни заповеди, издавани до тая каса и продаваеми в клоновете на Отоманската банка. По такъв начин окончателно би се унищожиле „хавалетата“ (32) до вилаетските каси, които са една от главните причини на финансовата бъркотия и на произтекающите от нея административни злоупотребления.

Аз се осмелявам да кажа, че, без едно аналогично преустройство на финансовия режим, напразно ще се очаква някакво подобрение в положението на вилаетите в Европейската Турция.

2-о. – Това, което характеризира сега турските администрации, то е смешението на отговорностите у тях, което смешение достига до там, щото унищожава всякакви отговорности, и, поради туй, злоупотребленията остават без санкция. Финансовата бъркотия, за която що-току говорихме, е едно от следствията на тая обща причина.

Закона за главното управление на вилаетите от 1870 г. (1287 г.), допълнен с общите наставления от м. Мухарем 1293 г. и със Закона за общинското управление от 1292 г. и пр., определя доволно точно правата и длъжностите на административните чиновници. Според тоя закон, вилаетското управление е турено под висшата власт на валиите, които имат широки пълномощия, упражнявани под ръководството и контролът на В. Порта и на разните министерства. Небезинтересно е да се приведат тук няколко извлечения от тоя остарял вече документ:

„Член 5. – … „3-о. Валията контролира непосредственно действията и поведението на окръжните управители (мютесарифите) и на чиновниците в седалищния град на вилаета, а посредственно, чрез тия последните, поведението и действията на всички служащи във вилаета; той има право да уволнява чиновниците, които са се провиниле при изпълнение на своите служебни обязанности. 4-о Ако уволнението на служащия е било предизвикано от някое злодеяние или от някое престъпление, валията заповядва даванието под съд на служащия ....

„В границите на своята власт, валията избира и назначава, съгласно особения правилник, административните чиновници ....

„Член 6. – По всека административна работа, която не влиза в тяхното ведомство, валиите се отнасят до В. Порта, на която съобщават и своите мнения.

„Касателно обикновените работи, валиите пристъпват направо към тяхното изпълнение.

„Член 7. – По един или два пъти през годината, валиите правят инспекторска обиколка във вилаета.

„Член 8. – Валията наблюдава: 1-о постъпванието на данъците; 2-о общото заведвание на постъпилите суми; 3-о разрешението на споровете появили се в тая служба; 4-о действията на бирниците.

„Член 12. – Валията е натоварен с устройството и управлението на вилаетската жандармерия, със сигурността на пътищата и с поддържанието на обществения ред във вилаета ...“

При наличността на тия текстове, помислил би човек, че политическото състояние на вилаета трябва да зависи, преди всичко, от избора на лицата, на които е предоставена тая широка власт. В същност, така е било някога, и може се указа на много вилаети, чието положение радикално се е изменило вследствие изпращанието в тях на честни и енергични валии. Одринския вилает, гдето гражданската и военна власт са слени в ръцете на един валия, одавна занимающ тоя пост, представлява, в туй отношение, една поразителна разлика с пограничния нему Солунски вилает.

Ето вече 3 1/2 години и нещо, как аз съм в Солун. През туй време, аз видях да се изреждат на чело на вилаета: един старец с ослабнали умствени способности, един млад човек, образован, бивши секретар в Палата, и, най-после, сегашния валия, бивши министър, бивши председател на Сметната палата, който изглежда въодушевен от най-добрата воля и минава за човек радвающ се на личното доверие от Султана. При все туй, който и да е стоял на чело на вилаета, аз никога не забележих някаква промяна, нито в административното делопроизводство, нито в качеството на подведомствения персонал.

Ако това е така, причината е, че и най-малките административни решения, избора и уволнението и на най-дребните служащи, се диктуват на валиите от Палатът, който урежда всичко с депеши и оставя на валиите само сянката от оная власт, що им дава закона. Това положение на работите е особено поразително в Скопие, гдето разбойническите дела и на най-дребните албански главатари мотивират изпращанието на особенни султански пратеници.

При последното въстание в Струмската долина, мютесарифина и дивизионния командир в Серес сношаваха се с валията и корпусния командир в Солун само за форма: всичко се ръководеше от Палатът, който изпрати разни лица с мисии на самото място.

Какви подобрения, каква инициатива, какъв авторитет, могат се очаква от валии, уволнявани ad mutum (33), и, които, за да запазят постовете си, задлъжени са да гледат повече към Цариград, от колкото към своите вилаети?

По моему, има само едно средство, за да се направят действителни постановленията на закона, който определя атрибутите на валиите; това средство е: да се реши, че тия високи чиновници ще бъдат назначавани за един определен срок. Проектът на реформи за вилаетите в Македония, изработен в 1880 г. от Европейската комисия на Източна Румелия, постановяваше (член 5), че валиите ще бъдат назначавани за един период от 5 години. Било би напълно желателно, щото това постановление, или всяко друго, което би имало същия резултат, да може се тури в действие.

Ако закона за вилаетите бе определил доста широко и доста ясно изпълнителните атрибути на валиите, трябва да се признае, че той бе пропуснал да им добави нужните органи за упражнението тяхната власт на контрол и наблюдение върху разните клонове на управлението. Без да се повръщам върху причините на безсилие, упоменати по-горе, явно е, че важността на службата, с която са натоварени валиите, многото им занятия, и най-после, голямото пространство на вилаетите, в които съобщенията са бавни и трудни, не им позволяват да се запознаят лично със злоупотребленията, които имале би дълг, и, често пъти, желание, да премахнат.

Някои постановления от реформите, издадени през 1896 г. за вилаетите в Армения и приспособени отпосле, в известни свои части, в Румелийските вилаети, като да имаха за цел да създадат тия именно контролни органи. Такъво бе решението: да се прибавят към валиите, мютесарифите и каймакамите християни „муавини“(34) (чл. 1 и 3), за които се предполагаше, че ще бъдат в състояние да изслушват оплакванията на своите едноверци и да обезпечват удовлетворението им. Същевременно с муавините, създаваха се и съдебни инспектори, мюсюлмани и християни (чл. 19), натоварени „да ускоряват съдението на процесите и да наблюдават състоянието на затворите.“ В същност же, службите на муавините и на съдебните инспектори християни – възложени на хора безлични и готови на всичко за да ги запазят – бидоха преобърнати в такива синекюри(35), щото тяхното закривание днес би минало незабелязано.

А пък необходимо би било да се снабди турското управление със сериозни органи на контрол, чиято роля би била да бдят за прилаганието на законите и премахванието на злоупотребленията. Само инспектори, които би имали правото да отстраняват от служба провинившите се чиновници, н които сами би биле назначавани за един определен срок, със съгласието на Силите, и би принадлежали на някоя чужда народност, биле би в състояние да изпълняват тези обязаности с нужната независимост и авторитет.

Достойно за забелязвание е, че ирадето, което простря и върху Румелийските вилаети прогласените реформи за вилаетите в Армения, постановява, че чужденци ще могат да бъдат назначавани на общественни служби с императорско ираде. Следователно, няма нужда от никакво ново принципиално решение, за да се поверят на чужденци тия контролни функции, толкоз необходими за добрия ход на обществените служби.

В рапортът, който изпрати до своето посолство върху въпросът за реформите в Македония, и със същността на който рапорт ме запозна, сър Билиоти, английския генерален консул в Солун, за да избегне всякакви съперничества, внушава мисълта, щото на инспекторските постове да се назначават чужденци, взети от малките държави, като: белгийци, датчани и пр. Аз подемам това предложение, като такъво, което може, в нужда, да послужи за средство, с което да се отстранят някои мъчнотии.

Дългата кариера на сър А. Билиоти в Изток и неговите добре познати симпатии към Турция са една гаранция за стойността на тия предложения.

Той дава да се разбере, че подозренията, които ограждат турското правителство, и вярата, що срещат в Европа всичките разкази – верни или измислени – за турските злоупотребления и жестокости, не позволяват на това правителство да се справи с въстанническите опити на своите поданици по начини, до които всяко европейско правителство би се счело в правото си да прибегне спрямо своите поданици.

Наедно с турянието край на повечето от злоупотребленията (като изтезания, лошо обращение със затворниците и пр.), чието премахвание е нужно за спокойствието на страната, самото присъствие на тези инспектори чужденци ще постави турското правителство в положение да иска прилаганието на законите с една оправдана твърдост, тъй като инспекторските рапорти, в които Европа ще вярва, ще го гарантират от опасността да види фактите изопачени по партийни съображения.

Тия бележки са най-много приложими към съдебните инспекции, създадени от правилниците на 1896 г., които инспекции достатъчно е само да се снабдят с титуляри чужденци, назначени за един определен срок с официалното или официозното съгласие на посолствата.

Създаванието на специални инспектори за жандармерията и полицията ще даде същите резултати, а непосредствената полза, която те ще принесат, ще бъде още по-голяма.

Нищо друго не може толкоз скоро да способствува за възстановлението на материалния ред в Македония, колкото организиранието на една жандармерия, достатъчно многобройна, добре рекрутирана и добре платена, която, наместо да разорява селяните, да им служи за защита против разбойниците и против четите на революционните комитети. Но за туй: 1-о Организиранието на жандармерията, както го доказа примерът с Крит, трябва да стане под ръководството на чужденци специалисти; и 2-о Без един бдителен и независим контрол над нея, какъвто само чужденци могат да упражнят, старите злоупотребления скоро ще се подновят.

Назначението на европейци за финансови инспектори изглежда да е необходимо условие за практическото приложение на ония финансови реформи, чиято неотложност е вече доста доказана. Без да се говори за редовното изплащание разходите по управлението, което ще обезпечи това назначение, то ще способствува и за увеличението, в широк размер, постъпленията на данъците. Много дълго ще бъде да се изброяват тука нередовностите, които стават сега при събиранието на данъците. Ще се огранича само да цитирам няколко пасажа от едно излязло напоследне съчинение, което е напълно авторитетно по въпроса (Morawitz: „Les Finances de la Turquie“)(36). Ето тия пасажи:

„Следваната практика при оценката на поземелния налог („верги“) странно различава от установените правила: всеки, който има влиятелни връзки с агентите на фискът, или знае (като плати) да си обезпечи благоволението им, вижда триетажната си къща оценена почти за нищо, тогаз когато една барака се налага вън от всяка пропорционалност.

Още по-странна е системата за събиранието недоборите. Наместо да се събира данъчния оклад на падежа му, фискът цели години на ред не дава никакви признаци за живот, ами чака момента, когато данъкоплатеца се готви да продаде, да даде под наем, или да поправи недвижимия си имот. Пред видът на дълг един списък от закъснели даждия, данъкоплатеца предпочита да се спогоди .... един дебел бакшиш служи като предговор към сърдечното съгласие, което скоро се установява с бирника, и от което съгласие само фискът страда.

Данъка „темету“ (налог върху предполагаемите печали, върху заплатите и надниците). Фискът остава по някога да минат цели години, без да иска изплащанието му; туку наведнъж, той излиза от своето нехайство. Данъкоплатците срещат много големи затруднения да изплатят значителни закъснели суми; еди коя си фабрика се вижда изеднаж лишена от една голяма част свои работници, арестувани защото не си изплатиле закъснелите даждия (подобно приключение се случи преди няколко дена на раздавача при френската поща в Солун). Същото могло би да се каже и за налогът „бедел аскери“ (откупвание от военна повинност).

Налог върху овцете и пр. Всяка година, кметовете съставляват един списък на говедата в техния район. Цифрите, които те вписват в тоя списък, разбира се, зависят от предварителните преговори .... Впрочем, контрола лесно се избягва: когато контрольорите пристигнат, говедата се изпращат в широките владения на Цивилната листа (които владения, както е известно, са освободени от всякакви налози). Прочее: земледелци, кметове, бирници, поляци, всички спокойно си делят  печалбите от тая тяхна малка комбинация“.

Десятъците. – Доволно известни са злоупотребленията, произтекающи от събиранието на десятъците, продавани на публичен търг. (Моравиц прави крупна грешка по тоя повод, като предполага, че десятъците се продават вкупом за цял вилает. Закона за десятъците предписва, щото закупванието им да става за всяко село поотделно в седалищния град на казата). Не по-малко истина е, че търговете, често пъти, са илюзорни поради влиянието на закупвачите, които, в ущърб на съкровището, знаят да отстраняват всяка конкуренция. Що се отнася до земледелеца, той нищо не печели от низкия търг; но всякога той е, който ще плаща направените грешки от закупника, ако търга се е възкачил на някоя висока цифра. Аз зная случаи, когато селяните са плащали по 30% върху реколтата си (вместо 10%). Една личност, достойна за вярвание (игуменката на един католишки манастир), констатирала, че закупника на десятъка мерил житата у нея с фалшива мярка; тя разкрила фалшификацията и го накарала да премери с официалната мярка; но съседните ней селяни не посмели да протестират против измамата.

Ала още по-лошото е, че земледелеца няма право да прибере реколтата си, преди закупникът на десятъка да е изброил припадающите му се снопове. По тоя начин, жътвата, оставена на открито поле, се разваля; а закупника, който често пъти е и търговец, умее да се възползува, за да купи всичко по долна цена.

За многобройните местности в Македония, гдето десятъците са предоставени за гарантирание лихвите на железниците и се събират от Публичния дълг, изглежда доста лесно да се тури край на тия злоупотребления, като се наложи на управлението на Публичния дълг да събира то само и по стопански начин детятъците. То би било един опит от най-полезните, от чийто резултат ще може да се съди и за общите мероприятия.

Гореизложените кратки данни, чини ми се, достатъчни са, за да докажат, че, при една метода на по-правилно събирание съществующите в Турция даждия, те ще могат да дадат един приход много по-голям. Контролът на чужденците инспектори, които ще внесат привичките на едно строго счетоводство, без да подпаднат под местните влияния, ще бъде достатъчен, за да осигури тоя резултат. От друга страна, възстановяванието на сигурността, чрез едно добро функционирание на полицията и на правосъдието, ще увеличи чувствително бюджетните приходи, като усили, в широки размери, производството на страната. Това увеличение на приходите е първото условие на всички други подобрения, които изисква положението на тия области. Лесно би било да се изброят на дълго тия подобрения; но, без пари, как може да се пристъпи към приложението им?

Без да се влиза в други подробности, полезно е да се кажат няколко думи за един институт, предвиден още през 1870 г. (1287 г.) в Закона за вилаетите, който институт, при всичката си непосредствена полезност за функциониранието на администрацията и полицията, още никъде в Македония не съществува. Думата ми е за „нахиите“(37), един вид малки околийски райони, промежутъчни между казата (околията) и селото.

По настоящем, властта е представена в седалището на казата, чието население, в повечето случаи, е съставено от народности (турци, гърци, власи)(38), различающи от ония които живеят във вътрешността на страната. Благодарение на туй, властта не се намира в съприкосновение с населението на селата, което население, лишено от надзор и противодействие, се поддава на влиянията от бълг. революционни комитети. Учредяванието на нахиите ще подобри това положение на работите, като създаде малки еднородни райони, в които ще бъде установено едно административно тяло с помощта на местната народност. За тая цел, достатъчно ще бъде прилаганието на правилника от 1875 г. (1292 г.), упоменат и в правилниците от 1896 г. (чл. 7 до 14). Може да се вярва даже, че съставения от местни жители институт на нахийските съвети – които сами ще избират своя мюдюрин и неговия помощник, от които първия „трябва да принадлежи на оная класа, която съставлява болшинството на населението“ (чл. 13 от правилника на 1875 г. и чл. 8 от правилника на 1896 г.) – ще даде на жителите от вътрешността и едно начало на удовлетворение, за гдето до сега те са биле изключавани от всяко участие в административните работи. Казват, че Солунския валия се е заел напоследне да приготви разграничението на тия райони. Нека се надеем, че не ще се отлага още за дълго време прилаганието на закони вече остарели, чието туряние в сила ще внесе едно твърде ценно подобрение в македонските вилаети.

Резюмирайки горното, могло би да се дойде до заключението: че критическото положение, в което се намира днес Македония – ако не се желае, щото то да стане скоро причина за опасни осложнения – изисква ред реформи, предназначени да турят край на главните оплаквания на населението и да създадат у тях известно доверие в бъдещето.

Тоя резултат не може практически да се постигне чрез мерки, които имат само целта да гарантират прилаганието на закони и правилници вече съществующи в Турската империя.

Но тоя резултат се намира в зависимост:

1-о. От въвежданието на една правилна финансова система, основана върху раздвоеността на вилаетския бюджет от оня на централното управление. А тоя режим не би могъл редовно да функционира без участието на един финансов институт, каквато е Отоманската банка или Публичния дълг, и без надзора на финансови инспектори, които би трябвало да се изберат измежду чуждите поданници. И

2-о. От действителното туряние в ръцете на валиите оная власт, която им дава закона от 1870 г. За тази цел: а) валиите ще трябва да бъдат назначавани за един определен срок – както бе предвидел проекта за реформи във вилаетите на Европейска Турция, изработен в 1880 г. от Европейската комисия; и б) те (валиите) ще трябва да бъдат подпомагани – в упражнението на своето право на общ контрол върху разните клонове на администрацията и правосъдието – от инспектори, ползующи се с нужната независимост и авторитет, т.е. също така назначавани за един определен срок, а, при това, и избирани измежду чуждите поданици със съгласието на посолствата. Защото, само при тия условия, инспекторското тяло ще може да направи на турското правителство двояката услуга: да тури край на голяма част от злоупотребленията, и да го защити, с рапортите си, от всякакви лъжливи обвинения, на които то може да стане предмет.

 

№ 49.

Маркиз де Реверсо, посланик на Френската република във Виена, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Виена, 17 декември 1902 г.

Новината, съобщена вчера заран от Виенските вестници, относително предстоящето посещение на графа Ламсдорфа, произведе в тукашния политически свят толкова изненада, колкото и удовлетворение.

Аз вече ви явих за големите страхове на австро-унгарското правителство и на общественото мнение, причинени от евентуалността на едно въстание в Македония, което се счита за неизбежно на пролет. Слабия успех на първите постъпки, които посланиците са направили пред Портата; недействителността на обещаните от султана реформи; организиранието на въстанически чети; – всичко туй не бе от естество да успокои духовете. Едно тясно съгласие между Австрия и Русия било би единственото средство против едно въстание и неговите последствия. Но това съгласие изглеждаше до сега, като една мечта. Посещението на графа Ламсдорфа преобръща тая мечта в действителност, и, за туй, то произвежда едно истинско облекчение. Разменените между двата кабинета възгледи признаваха нуждата от общи постъпки; но те не определяха начините на действие. Депешата на В. Превъзходителство до нашето посолство в Петербург, съобщена на руския император и одобрена от него, не само създаде почва за разисквание, н и улесни изработванието на един общ и практически план, който би могъл да бъде поддържан и от другите Сили. Такъва ще бъде целта, и, вярвам, резултата от свижданието на австрийския и руския министри.

Реверсо.

 

№ 50.

Г-н Бапст, управляющ Посолството на Франция в Цариград, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Пера, 30 декември 1902 г.

При всичките успокоителни съобщения, положението на македонското население си остава едно от най-плачевните. Руския посланик, когото видях вчера доста надълго, каза ми, че той е буквално засипан с твърде обстоятелственни оплаквания, които имат за причина злоупотребленията и ограбванията, вършени от войската и администрацията. Особено са се отличиле албанците, които съставляват един от полковете квартирющи в Македония: те се предавали непрестанно на насилия, които припомнят ония от 1876 г. Г-н Зиновиев не се уморява да подава на Портата ноти, в които той отбелязва, един по един, всичките факти строго проверени от него, и в които си ноти той иска наказанието им.

Съобщиха ми се няколко извлечения от рапорта на г-жа Бахметиева, жена на руския агент в София, съставен след посещението, което тя е направила в станът на македонските бежанци при Рилския манастир. Тоя рапорт дава такива подробности върху изтязанията, на които са биле подвергнати от страна на турците мнозина от тия бежанци, щото разкритието на тези подробности не може да не възбуди още повече ненавистта и желанието за отмъщение у българското племе.

От друга страна, всички сведения, които получавам направо, доказват, че не се върши нищо, което би могло да бъде приятно на християните и неприятно на турците. Така на пр.: върховния комисар, Хюсейн Хилми паша, бе предложил уволнението на известно число жандарми, полицейски агенти и граждански чиновници, провинени в големи насилия; това предложение биде удобрено от комисията, която заседава при Портата под председателството на Ферид паша(39); ала препратено в Палатът, то остана без отговор и упоменатите в него лица спокойно продължават своите подвиги.

Към своя твърде интересен рапорт от 15 декември, изпратен едновременно, и в министерството, и в посолството, нашия консул в Солун е прибавил една записка относително реформите, които е желателно, според него, да се въведат в Македония.

Първата от тия реформи е: въвежданието на една правилна финансова система, основана върху раздвоеността на вилаетските бюджети от оня на централното управление - система, чието функционирание би било обезпечено посредством контролът на една независима власт, каквато е Отоманската банка.

Идеите на г. Стег върху финансовите реформи, с някои малки отсенки, са идеи, които целия свят тук изповядва. Особено са съгласни всички в едно: че, каквито и да бъдат издадените мерки, които би въвели в Македония едно добро финансово управление, те ще бъдат съвсем илюзорни, ако трябва да се прилагат на мястото от турските чиновници, предоставени сами на себе си; един контрол над тях е абсолютно необходим.

А тоя контрол е вече предвиден в сегашното законодателство: чл. 13 от акта, с който е дадена концесията на Отоманската банка, гласи, че „тя ще изпълнява обязаностите на главен ковчежник на Турската империя“; правилника пак, който е прибавен към тоя акт на концесията, определя условията, при които Банката ще събира недоборите и ще посреща изплащанията. За да може да влезе в сила тоя правилник и в Македония, доста ще бъде Банката да отвори свои клонове в седалищните градове на вилаетите, гдето тя няма сега такива.(40). Може да се предполага, че тя не ще се откаже да стори туй, защото тя склони да отвори подобни клонове в Кастамбол и Коня поради службата на руското военно обезщетение, гарантирано отчасти с приходите от тия два вилаета, с която служба Банката е натоварена.

Едмон Бапст.

 

№ 51.

Маркиз де Реверсо, посланик на Френската република във Виена, до г. Делкасе, министър на външните дела.

Виена, 31 декември 1902 г.

Граф Ламсдорф, пристигнал вчера тук, има, още вчера заранта, дълго свиждание, изпърво с графа Голуховски, а отпосле и с императора, в което свиждание, те са разменили своите мисли: 1-о, върху необходимостта да се подобри съдбата на християните в Македония; и 2-о, върху най-пригодните средства, за да се добие тоя резултат, без да се изменява в нищо status-quo-то, и без да се посяга на суверенните права на Султана върху тая област от неговата империя.

Граф Ламсдорф благопожела сам да ми даде сведенията, които следват. Разговорите му с императора и с графа Голуховски убедиле са го в сходството на неговите възгледи с техните върху нуждата да се улесни Султана с реформи, които той не би могъл да отхвърли, и които би го успокоиле върху почитанието на неговите права. Тези реформи ще се отнасят до събиранието на десятъците и до преустройството на жандармерията, в която християните действително би биле приети без да бъдат задължени да знаят да четат и пишат по турски. После. Като гаранция за изпълнението на тия реформи, ще трябва, щото администратора, делегиран от Султана, да има доста независими пълномощия, за да може да вземе върху си отговорността за своята служба, и да може избра за свои сътрудници хора, които би зависели изключително от него.

Такива са основите, върху които се е постигнало съгласие с австрийското правителство, и които напълно отговарят на възгледите от В. Превъзходителство.

Граф Голуховски, когото ей-сега видях, ми потвърди, че той е съвършено съгласен със своя руски колега върху принципът и средствата на една акция в Цариград.

Реверсо.

 

№ 52.

Г-н Делкасе, министър на външните дела, до г. Бапст, управляющ посолството на Франция в Цариград.

Париж, 3 януари 1903 г.

По заповед на своето правителство, турския посланик изказа желанието да узнае, как правителството на Републиката схваща положението на Македония, което положение, каза Мюнир бей, живо интересува В. Порта. Отговори му се, че е вече време за Турция да приложи в Македония реформи, толкова значителни и толкова пълни, колкото е възможно. Ако тя продължава да упорствува в инерцията си, възбудените населения ще въстанат, Източния въпрос рискува да се открие, и неговото разрешение, както винаги, ще бъде разпокъсванието на Турция.

Няколко административни и финансови реформи бидоха представени на Турция:

Най-напред, изборът на един добър главен управител, който ще трябва да се назначи за няколко години, за да бъде независим и да има истински авторитет върху всичките чиновници, които не ще могат да се преписват с Цариград, освен посредством него.

Начините за събиранието на десятъците трябвало би да бъдат сериозно уредени, строго контролирани, и селянина да бъде запазен от всяко надзимание пари.

Всяка област ще трябва да има своя особен бюджет по начин, който да прекратява установения до сега обичай, в силата на който Палатът или централното управление в Цариград изтегляха направо областните суми чрез „хавалета“. Областните приходи ще покриват областните разходи, и само излишъкът, ако има такъв, ще отива за държавата.

Жандармерията ще трябва да се преустрои(41) и да се плаща достатъчно и редовно; тя ще трябва да бъде съставена от християни и мюсюлмани в една пропорция, аналогична с оная на населенията в областта, и ще да има на чело европейски началници.

Впрочем, не само жандармерията, но и администрацията, правосъдието и финансиите ще трябва да се подложат на една европейска инспекция.

От друга страна, забеляза се на турския посланик, че управляванието Съветът на Публичния дълг и на тютюневия монопол доказва, че турците са способни да станат добри служащи под ръководството на европейците.

Мюнир бей взе акт от разните тия указания и заяви, че ще ги направи предмет на един рапорт, който неговото правителство му е поискало да изпрати в Цариград по този въпрос.

Делкасе.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА ДИМИТЪР РИЗОВ:

(1) Датите навсякъде са по новия стил, т.е. 13 дена по-напред от нашия календар.

(2) В оригинала е Сърбия, но трябва да е печатна погрешка. Туй се вижда и от писмото № 4.

(3) В оригинала е напечатано Зажец, но трябва да е печатна погрешка, защото село с такова име няма в Битолско.

(4) Под думите „гръцки власти“ автора трябва да разбира гръцкия владика и гръцкия консул.

(5) В оригинала стои би ми казал [m’aurait dit], но трябва да е печатна погрешка [вместо: m’аvait dit], защото самите казани думи са турени в кавички, като думи произнесени. Тия думи са доста смели, за да си позволи един френски дипломат да ги тури в чужди уста, без да са биле те произнесени, и доста бабаитски, за да може да ги каже всеки турски дипломат.

(6) В оригинала стои само консулство – очевидна печатна грешка.

(7) Турски посланик в Париж.

(8) В оригинала стои Дуленица – очевидна печатна грешка.

(9) В оригинала стои: „Реформа“. Очевидно, грешка на автора.

(10) Френски консул в Солун.

(11) Очевидна погрешка на автора, тъй като г. Ст. Михайловски никога не е бил д-р.

(12) В оригинала стои Дерида (вместо: Охрида), но трябва да е печатна грешка.

(13) Думата е за Битолския вилает.

(14) Гръцки министър-резидент в Париж.

(15) Английски посланик в Париж.

(16) Английски министър на външните дела.

(17) Руски посланик в Париж.

(18) Тогавашен френски посланик в Цариград.

(19) Началниците на канцелария при валиите.

(20) Реформирани съдилища, т.е. не шераатски.

(21) Разумява се, турския факултет на правото в Цариград.

(22) Заместниците на кадиите.

(23) В оригинала е напечатано Цонче – очевидна грешка на автора.

(24) В оригинала стои емиграция, но трябва да е печатна грешка; защото прекратяванието, от сега нататък, на емиграцията из Македония, не ще отслаби агитацията на досега заселената македонска емиграция в България.

(25) Тогаз граф Ламсдорф е бил при царя в Ливадия (Крим).

(26) Пръв съветник в руското Министерство на външните дела, бивш руски посланик в Черна гора и Персия.

(27) Сръбски министър-резидент в Цариград.

(28) Памятна записка (по френски: aide-memoire).

(29) „Дифирамба“ или „дитирамб“ е род ода. Думата означава още: славословие, песен хваления, превъзнасяние до небесата. У древните така се е наричала една песен в чест на Бакхуса – бог на виното.

(30) Негуш.

(31) Главни счетоводители при всеки вилает.

(32) „Хавалета“ се наричат ония платежни заповеди, които не се изплащат в местоиздаванието им, ами в друг някой град на държавата.

(33) Ad mutum буквално значи: по ням начин, т.е. мълком.

(34) Помощници [техни].

(35) Служби със заплата, но без работа.

(36) Моравиц, Финансите на Турция.

(37) Като че ли г. Стег се бърка в туй, защото „нахиите“ съществуват в Македония отдавна, макар и не в широкия размер, който той иска да им даде – като задължителни административни единици.

(38) Нима в повечето казалийски градове – ако не и във всички – не живеят българи? Види се, че любовта към статистиката у г. Стега е чисто платоническа. ...

(39) Сега велик везир.

(40) Отоманската банка има клон за Македония само в Солун.

(41) В оригинала стои: ще трябва да се устрои (devrait etre organisee), но трябва да е печатна грешка (вместо: devrait etre reorganisee), което се вижда и от смисъла на последующите думи.

 

Публ. във Френската жълта книга по Македонския въпрос. Дипломатически документи на френското Министерство на външните дела. Превел от оригинала Д. Ризов. Издание на в. „Право“. София, Придворна печатница „Бр. Прошекови“, 1903, 53 с.