ЧАСТ 1

Едва ли има изследовател на македоно-одринското революционно и легално движение, който да не познава дейността на видния деец на ВМОРО Никола Зографов (1869, с. Ораовец, Велешко – 25 ноември 1931, София). На своята революционна дейност той се спира в две свои книги – първата – „Няколко думи за борбите в Македоно-одринската организация“, която е отпечатана през 1901 г. в Кюстендил, а втората „Строежа на живота“, излязла през 1927 в София.

Неговият богат архив като пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Кюстендил е в основата и на издадените сборници с документите на Гоце Делчев и за дейността на революционната организация от самото й възникване. 

Първата му книга отразява борбите във Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и за овладяването на ръководството на комитета по времето на Борис Сарафов.

Като пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил Н. Зографов е и един от ръководителите на Кюстендилското македоно-одринско дружество. Като такъв той е и делегат на конгресите на ВМОК в София. В протоколите на Върховния комитет може да се проследи неговата активност и в легалната организация на македонските и тракийските българи, а от архива на Кюстендилския пункт се вижда неговата отговорна дейност по изпращането и посрещането на четите на ВМОРО, преминаващи през пункта за Македония и обратно. На него разчитат Гоце Делчев и Гьорче Петров, като задгранични представители в София по снабдяването на организацията в Македония с оръжие, боеприпаси и снаряжение. Той активно участва в прехвърлянето в Македония на революционни книги, вестници и др., както и за пропагандата на идеите на ВМОРО сред населението, а така също и за осигуряването на материали за изработването на бомби в тайната работилница на ВМОРО в Сабляр.

Сега нашите читатели ще имат възможност в два поредни материала да се запознаят с автентичните текстове на неговите забележителни спомени „Строежа на живота“, писани в края на живота му, когато е почти ослепял. Тези му спомени днес са библиографска рядкост и са недостъпни за нашата общественост.

Във въведението на първата им част македоно-одринският революционер се впуска в разсъждения върху смисъла на живота и върху редица морални въпроси от битието на човека. Н. Зографов притежава и сериозни познания върху историята на народа ни и на българската държава. В изложението на най-значителните дати от българската история Н. Зографов ползва книгите на Никола Станев и проф. Г. П. Генов. Образованият читател със сигурност ще се сблъска и с допуснатите от автора фактически грешки в неговото изложение, но те не са решаващи в неговия разказ. Това не може да се каже за неговото изложение върху историята на революционните борби на македонските и тракийските българи, където той при написването на спомените си се е възползвал от съветите на революционерите Иван Хаджиниколов, Михаил Герджиков и редица още негови съвременници, както и от публикуваните спомени на участниците в македоно-одринското движение, записани от проф. Любомир Милетич. При работата върху спомените си Н. Зографов е използвал и богатият си архив, наброяващ над 600 писма, в който той е съхранявал кореспонденцията си с Гоце Делчев, Гьорче Петров, Мише Развигоров, Борис Сарафов, Димитър Миразчиев и др.

Спомените на Н. Зографов с право могат да се наредят до записаните от проф. Л. Милетич, Иван Орманджиев и Боян Мирчев мемоари на нашите революционери.

Цочо В. Билярски

 

* * *

СТРОЕЖА НА ЖИВОТА
ЕДНО ОБЯСНЕНИЕ НА ВЪПРОСИТЕ:

1. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ.

2. ЗАЩО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗВОЯВАНА АВТОНОМИЯТА НА МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО

(ПРИНОС КЪМ ИСТОРИЯТА НА РЕВОЛЮЦИОННА МАКЕДОНИЯ).

От НИКОЛА ЗОГРАФОВ - София, 1927 г.

 

ПРЕДГОВОР.

СВЕДЕНИЯ НУЖНИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ.

Роден съм в 1869 год. в с. Ораховец, разположено 2 часа далеч от гр. Велес (Македония). Нашето село имаше повече от 100 къщи, населени с българи-земледелци, стопани на своя земя. Още малък имах представа що е стопанство, колко голям труд е потребен за неговото нареждане и поддържане. Видях каква свобода и спокойствие дава земледелческото стопанство, каква сигурност в поминъка на семейството идва от тоя живот.

В нашето село празни къщи имаше, но гладни човеци нямаше.

В първите 10 детински години, получих следните 4 силни впечатления:

1) В 1877 год. започнаха да идват в нашето село албанци, на отреди до 300 човека. Наричаха ги башибозуци (развалени глави). Едни от тях бяха облечени добре, други почти голи, престояваха по 23 дена, ядexa, пиеха. Голите се обличаха и никой нищо не плащаше. На тръгване от селото, завличаха добитък, птици, дрехи, каквото им попадне. Убиваха и човеци. Три месеци продължава тяхното движение, изядоха всичко, изплашиха всички. А те бяха органи на турската държава, изпратени да пазят обществения ред. Младите жени и децата от нашата къща, избягахме от тях във Велес.

2) В града видях турци черкези (бежанци с хиляди избягали от руситe, които воюваха с Турция). Добре облечени туркини, турчета, протягаха ръце пpocexa хляб, умираха от глад. Живeexa на открито. Видях 6 мъртви трупа положени върху снега, покрити с дрехи.

3) В нашето село свещеника Иван Левов, бе мой вуйчо и учител; един ден ме заведе в ближното село „Църквино“, което бе негова енория. Още при влизането ни в селото, група деца ни забелязаха и почнаха да му викат „Зър попе зър, зър попе зър, зър попе ... до безконечност. С виковете си събраха всички деца от съседнитe къщи, които започнаха да идват срещу нас със същитe викове „Зър попе зър... Вуйчо ми се смути, позелене, но нищо не им каза. Гюрултията престана, до като влезнахме във втората махала. Там започнаха да идат при вуйчо ми други деца, които му целуваха ръката и тръгнаха заедно с нас. Престояхме в „църквино“ няколко часа. Вуйчо ми чете молитви в много къщи и на връщане го попитах – защо децата му викаха „зър попе зър …“. Той ми отговори: „Те са потурчени българи мохамедани. Родителите им ги учат да се подиграват с нас християните“.

4) В нашето село, при всяко чукане на клепалото, майка ми ме изпращаше в черква. Много често с моя вуйчо свещеника, само двамата бивахме на вечерна.

Той си прочиташе всички молитви, аз му помагах. Един път, след вечерна молитва, когато пак бяхме сами го попитах „На кого пееме ние, когато никого няма в черква?“. Отговори ми – На Господа.

– Ами къде е Господ? – „Той е „на небето от там всичко слуша, което ние говорим и всичко вижда, което правим“.

След този отговор, ред години аз все гледах на горе, дано да мога да видя Господа.

На 12 годишна възраст се преселихме в града. Дадоха ме да уча занаят. Получих представа за гражданския живот.

В 1887 год. почуствувах нужда да мисля, да разсъждавам върху всички страни на живота. Участвувах в културни революционни групи, където виждах пътят на борбата за свобода. Под ръководството на Гоце Делчев и др. бях дългогодишен организатор, участвувах в приготовлението на средствата, за извоювание  Автономията на Македония. Сломен от тежка работа, в 1901 год. заболях с очите. В 1915 година ослепях. Изхвърлен от живота, потопен в мрак, с повече умствена светлина, започнах да наблюдавам живота. Резултатът от моите наблюдения е следния:

Видях водачите на културния свят, как направиха гилотина и в последните войни и революции, погубиха живота на 40 милиона човеци. Видех езическите черкви на христянската религия, как сътрудничеха в тоя процес.

Видях България ограбена, разкъсана на изток, запад, север и юг. Видях поделена Македония, където Сърбия и Гърция направиха разпятие. Заковаха на кръста българския език и българското име. Видях стотици хиляди българи, да се скитат бездомни, голи, гладни, да слушат с умиление всекиго, който им обяснява причините на тяхното и народното нещастие.

Потънал в размишления, пожелах да си обясна следните 5 въпроса:

1) Естествена ли е или научна, основата на нравствените закони, които са потребни на човешкия род, за да се пази и развива.

2) Има ли друга сила вън от човека, която да извършва нещо специално за самия него, за да му направи някое добро или зло.

3) Има ли друга сила освен човекът, която да дава определението – Що е добро и що е зло?

4) Как е създадено определението, за да знаем коя част от земята на Балканския п-в е българска.

5) Какво трябва да се направи, за да се премахне или намали враждата и страданието между хората, да се намали родителската престъпност. Може ли съвременното общество да даде обществена грижа за всички деца. Нужна ли е в живота нова културно социална община.

От получените отговори на такива въпроси съставих книга. Просветени българки и българи ми дадоха ценно съдействие. С радост ми четяха, пишеха, преписваха, критикуваха. На тях се дължи нарежданието на моята книга.

Източниците с които си послужих са следните: Историческите факти и моменти, Държавните и дипломатически актове и документи ги взех от най-новата история на България – от Никола Станев. Извадки от „Зад кулисите на Берлинския конгрес“ от професор Г. Генов. Съвещавах се с Иван Хаджи Николов, член от I-ят състав на Центр. к-т, с Михаил Герджиков – близък другар на Дамян Груев и Г. Делчев и с други съвременници, за да установя точността на някои факти. Разполагам със случайно запазени 600 писма, адресирани до мене, от разни комитети и лица, които не можах напълно да използувам по технически причини. Те ми възбудиха много лични преживевания, спомени и впечатления. Между тях има повече от 50, написани от Г. Делчев. Има от Мише Развигоров, Димитър Мирасчиев, Б. Сарафов, Г. Петров и др. Държа ги на разположение на всеки книжовник и историк, който би пожелал да събере всички писма, написани от Г. Делчев и др. от първите организатори, да напише нова книга, с която да може да се даде душевния мир и деловата служба на първите борци, защитници на автономна Македония.

Нравствено възпитателна е задачата на моята книга. В нея се стремя да дам в пълна яснота, лошото наследство, което се предава от старото на младото поколение.

Посочвам пътя, по който да може всеки младеж самичек да почувствува, че няма причини да мисли и да работи за революция. Стремя се да дам утеха на всички, които страдат от лакомство и от преяждание.

В книгата ми има един план, за нова културно социална община, който да може да осигури на всички човеци собствено жилище, да даде на всички деца хигиена, отхрана, възпитание и образование.

Поднасям моя труд на читающата публика, с дълбокото убеждение, че на българина е потребна такава книга. Почитател на свободното развитие и обединение на мисляща България, оставам със силно благопожелание за сполука в борбата, за всенародно благоденствие.

От автора.

 

I. ЕДНА ПРЕДСТАВА ЗА СТАРИЯ И НОВИЯ СТРОЙ В ЖИВОТА.

Що е зло?

От най-стари времена, между хората се води спор, образуват се конфликти и се дохожда до най-ужасни стълкновения, по отношение правата на човека и разпределение на природните блага. За едни благата са в излишек, а други са лишени от най-съществените им нужди. Съществува също спор, за стар и нов строй в живота.

Стария строй е изразен в старите векове. Тогава, хората са били малко, земята е била много. Всеки е могъл да обработва земя колкото желае и да си построи жилище където желае. Средствата и нуждите са били първобитни, затова пък и споровете са били по-малки.

Новият строй се изразява в постоянното преустройство на живота. Първобитните средства – жилище–пещера, осветление – борина, земледелски инструмент – мотика, се замениха с – хигиенично жилище, електрическо осветление, плугове трактори и т.н. Затова пък и малкият спор, се изрази в най-остри конфликти и противоречия.

Докато за едни цялата днешна култура и разкош, съставляват неразделна част от обикновения им всекидневен живот, много други човеци са лишени от първобитната землянка.

Злото лежи в основите на творческата сила в природата, която създава постоянни страдания в живота. Силата – създател на всичко живо, е създателка на овцата, вълка и човека. Примерът, който тези три живи същества ни дават, е достатъчен, за да ни обясни причините на злото в живота.

Производителят и произведената материя, са твърдата основа на човешкия живот. Овцата е сътрудник и производител на материя, в устройството на живота, а вълкът, за да се нахрани, лишава от живот и овцата и човека.

Човекът, постоянно работи, създава условия, дири сътрудници между другите животни, опитомява ги и задружно с тях, чрез тежък труд обезпечава прехраната си; в същото време, напряга силите си, за да защити от ударите на хищната природа всичко, което му е потребно.

Човекът отнема живота на много от животните, за да обезпечи своята и тяхната храна. За задоволяване на своите нужди, той дава определение на злото и доброто.

Всичко, което му помага в живота, той го нарича „добро“, а всичко което му противодействува – нарича „зло.“

Тази е действителната картина в цялото устройство на живота, която ще се опитам да я нарисувам, ще се помъча да я опиша в оная истина, която ще пролее върху човешкия живот цялата светлина, пълното обяснение на причините създаващи злото, нещо, което ще ми даде възможност да посоча радикалните средства, за обезпечавание общественото добро и спокойствие в живота.

По-нататък с повече примери, ще се постарая да дам обяснение за причините на злото, в човешкия живот.

 

Що е Бог?

От най-стари времена съществува спор за понятието „Бог.“ Що е Бог? – не може да се изясни и от най-добрата дефиниция.

За нас „Бог“ – е една сила, която се проявява във вселената. Всичко онова, което не е построено от човека, трябва да приемем че е построено от проявлението на тази сила, която нарекохме „Бог“ и която представлява от себе си устройството на самия живот. Човекът – със своята дейност, преустройва постоянно живота. За нас значи съществуват две различни положения: устройството на живота,  - което не е дело на човека и преустройството на живота, - което е дело на човека.

От най-стари времена, човешката мисъл е била заета с изясняване на „устройството на живота.“ От там водят началото си всички религии.

Една от най-първите религии е идолопоклонството, породено по причина на човешката немощ, пред природните сили и стихии. Загивали са хора от земнетресение, наводнение, гърмотевица, бури стихии, суша. В началото на своето устройство, човечеството е било с много слаби познания. Нуждата му от защита, укрепване и спасяване от ударите на природните сили, инстинктивно му е налагала да търси спасение, да пада на колене, да се моли, да си създава Божества, каквито са били нужни на всеки човек, родове, племена и народи. Така всеки народ в своето място, според своята нужда си е създал Божества, кумири, храмове, места за радост, надежда и утеха, за спасение от напасти, които всяка минута хвърлят човека в ужас. Първобитните хора са олицетворявали всека природна сила и стихия, в отделно божество. Дълги години по-силните хора, използувайки невежеството на масите, са ги владеели и потискали, под претекст, че са пратеници на Бога – Божи помазаници, облечени в Божествена власт. Много невинни мъже и жени, са бивали хвърляни върху жертвеника, бивали са разкъсвани от диви зверове.

Потоци от невинна кръв се леяла.

Здраво мислящите хора, недоволни от това положение на нещата, постоянно са се борили за по-добра наредба и за по-добри закони.

С изучаването на небесните тела, се дохожда до истината. Узнава се, че животворящата сила на слънцето е неделима от тази на въздуха и водата. Трите – в постоянно съдействие, оживотворяват всичко на земята. Еднакво участие вземат в това луната, звездите, облаците, денят и нощта. Цялата сила на космоса е неделима. Нейната способност да оживотворява, няма начало и край. Така с положителност и ясност доловена истината от хората на науката, за единната животворяща сила във вселената, за Бога – творец, осветлява човешката мисъл и възрадвалия се от великото откритие човек, започва да го разказва и описва на другите, да строи религия, храм, в името на единнаго Бога – творец.

В старите времена са били установени шест религии за слава на Бога, за по-добро устройство на живота, в името на Бога – творец, чиято сила дава целия живот, чиято благодат се излива непрекъснато. От всичко което се извършва в живота, се цели да се направи коренна промяна, от зло към добро. Чрез знанието за небето, да се построи живота на земята. От това действие, произхожда неделимостта на задачата, сложена от религията и впоследствие от науката.

Първата религия – създава Мойсей, с десетте Божи заповеди. Тя е една от най-съвършените по своето устройство.

И днес нейните хигиенически правила и закони, служат за образец в живота. Какво прави Мойсей с тази нова религия?

– Син на едно потискано и измъчвано от египетската царска власт – племе, той повежда своя измъчен народ, води го през пустини край морета, през гори и планини, с всички средства поддържа у него духа и надеждите за добър живот на земята, сочи му обещаната земя, и го завежда в днешна Палестиня – земя с благ климат, плодородни полета, залесени планини, красиви езера, реки и чиста вода за пиене. Там построява новия живот, с новата негова религия.

Втората религия – създава в Индия Брама. Тя е съвършена по чистотата. Нейните жреци, всякога в бяло облечени, са се хранели само с плодове, бивали са чисти и непорочни в своите дела и са работили, за да дадат най-благото и най-доброто устройство на живота, методично разсъждение за силата и любовта на Бога, закони и правила за служба Богу и блаженство в живота. Какво става с Браминската религия? – В строежа на живота, тя разделя хората на четири групи, с названието „касти".

Първата е духовната – която посочва и обяснява Божия закон.

Втората е военната каста – която дава върховната защита на живота.

Третата е търговската – която осигурява всички материални блага на живота.

Тези три касти се ползуват с големи привилегии. Остава четвърта група хора, наречени „парии“ които са били голямото мнозинство от народа, създадено да служи на привилегированитe, без всякакви права, като за всяка грешка и нередовност, привилегирования, свободно можел да ги наказва със смърт, без да отговаря пред никого.

Това неравенство, което Браминската религия е създала в живота, дава тласък на човешката обективна мисъл, да дири нови средства за добър живот, в резултат на което се явява.

Трета религия – създадена от Буда. Религия пълна с любов към всичко живо, която заповядва да не убиваме даже цветята да не късаме. Всичко трябва да си изживее своя живот – да даде своитe плодове. Религията на Буда, представител на най-висшето любовно чувство, създател на съвършеното божество – днес Будизъмът има за своя държава – Япония, в която патриотическото чувство е създало войници, готови сами да се убият и да си разпорят корема, за да не станат пленници на друга държава. Хиляди бяха примерите в Руско-японската война, през 1905 година.

Четвърта религия създава Конфуции, с демократична основа.

Той казва на човека: „Виждай Бога в творенията по вселената; живей природосъобразен живот; недей изследва слънцето, защото ще ослепееш“.

Петата религия строи Христос с философска основа. Исус е син на еврейския народ, когото Мойсей заведе в обещаната от Бога земя, където животът след векове стигнал до тежки страдания и голямо неравенство. В учението на Исуса няма тайна окултна организация. Исус не отрича свещените книги, написани до негово време.

Одежди, корона, жезъл – Исус не е носил. Обличал се е с дрехи, колкото да не бъде гол. Палати, милионни богатства, черкви, салони, той не е имал. Живеел е в планината на открито в къща, колиба, лодка, в семействата на най-беднитe човеци, които с черен труд си изкарват прехраната. Техен другар и сътрудник, той не ги е делил по народност и религия. На полето ги е учил свободно да мислят, открито да изказват своите разбирания, да държат в пълна хармония своите мисли, думи и дела.

Исус строи живота на земята. Нравствената основа в преустройството на живота е дадена от него в най-съвършена форма.

Той преустройва човешката мисъл, анкетира делата на Богатата класа, на която казва: „За Вас няма царство Божие на небето“.

На духовните учители, книжници и фарисеи, той казва: „Вие, които не изпълнявате писанията на свещените книги, Вие нямате Бог, нямате религия. Езичниците самаряни и самарянки, са истинските носители на всички достойнства, те извършват великата добродетел“.

Исус даде публична защита на падналите жени, като каза на мъжете: „Вие сте блудни и порочни, не сте достойни да убивате жените с камъни; прочистете себе си“. Целият живот на Исуса е безсмъртна картина за най-добър строй в общежитието.

Исус вижда цялото страдание на човеците, от закона на Мойсея и почва да се стреми, да унищожи лицемерието, кастите и привилегиите. Издига човека, за да го направи служител на благия Бог на любовта към ближния. Неговият живот е пълно себеотрицание, за спасението на страждущите.

Шестата религия е построена от Мохамеда, с реална основа. Той възвеличава земните блага и удоволствия. Позволява многоженството, като по този начин приравнява човека с другите животни.

С течение на вековете, тези шест религии се развиват, разпростират и обсебват целия свят. Равенството на хората пред единия Бог обаче, не се постига. Остават класи и привилегии, охолни и страждущи.

Когато се е извършвало това велико реформаторско дело на религиите, ние българите сме били племе – порасло в народ. Потомци на Кубрата – син на туранско племе, от Татарско произхождение, с езическа религия – почитали сме за божества: слънцето, месеца и звездите.

Нашият пръв дядо Кубрат, образувал своята държава край реките Волга и Кама в днешна Русия, с главен град – Българ. Когато земята станала тясна за неговите петима синове, двама от тях със своите дружини, потеглили към Дунава, минали през днешна Унгария и изгубили своето име българи. Били асимилирани от други народи. Третия син на Кубрата – Аспарух, в VI век след Христа се заселва в делтата на Дунава на Георгьовския остров. Останалите потомци на Кубрата, към X век след Христа, възприели арабската култура и религия и изгубили българското име.

В 679 сл. Христа, Аспарух минава Дунава със своята дружина. Завладява земята на днешна Добруджа, между Дунава Черно море и Стара планина, образува своята първа Българска държава на Балканския полуостров на мястото на един стар римски лагер, в днешния град, Нови пазар. В село Абоба е била първата българска столица, която после била пренесена в гр. Преслав на река Камчия.

На Балканския п-в, педя по педя с войни е осигурявана земята на българите, които не са били само владетели, а са дирили земя, за да приложат всичкото си знание, цялата си физическа мощ, в земледелие и скотовъдство и да обезпечат своята прехрана в живота.

За всеки строеж в живота, предшествува план, роден от човешката мисъл. Всяка оформена мисъл е план. Всяка написана книга с думи или чертежи е план. Да си послужим с 6 примера: – Библията е един план; Мойсей е друг план; Исус е трети план; Коранът – четвърти план; Евангелието – пети план; Аспарух е шести план. Мойсей е евреин, който владее голяма наука.

Аспарух е велик българин, който обладава трудова желязна логика. Той води способния български народ да създава трудови стопанства там, където всички работят по 18 часа в денонощието.

Българите са живели в семейна задруга, по 60–80 души в общежитие, образували са социална община, където всеки работи колкото има сила и консумира колкото има нужда. Тази трудова организация водена от Аспаруха, който не познава огнените слова на Бога, изпратени до Мойсея, не познава свещените книги, библия, евангелие, коран с помощта на своя първобитен Бог дири земя, за да обезпечи живота на своя народ. Плановете на Мойсея и на Аспаруха преследват една цел – устройството на два народа в техния живот, в две различни времена. Разликата е в средствата и способността.

Земята на Балканския п-ов има пространство 600 000 кв. клм., където сега живеят 27 000 000 жители. Той е най-източния от трите Южно-Европейски полуострови. Съседен е на Азия, през него минават важните пътища, за Мала Азия и Суецкия канал. Полуостровът има пет планински системи: Динарска, Албано-Гръцка, Родопска, Балканска и Карпатска с много планини, полета, котловини, реки и езера. Задачата на българското племе е напълно постигната.

Приемникът на Аспаруха – Тервел, воюва с Византия, която се намира под два удара – от арабите на изток и от българите на север.

Тервел спомогнал на заточения в Крим – Юстиниян II, да се възкачи отново на бащиния си престол в 705 година и като награда за тази му услуга го нарекли Кесар.

В 716 година, българите стигнали до Еркесия – между Бургас и средното течение на Марица.

В 735 год. със смъртта на княз Севара, се прекратил Аспаруховия род – Дуло.

Константин V – византийски цар, предприел осем похода срещу България.

В 755 год. българският княз Кормисош, изгубил войната срещу Карнобат и Котел.

В 759 г. гърците били отново победени в Берегавския проход (днешния Чалъкавак).

В 762 година, княз Телец, нападнал Византия, изгубил войната. След него князе били: Савин, Боян, Умар и Токт.

В 774 год. княз Телериг, сключил мир с Византия и умирил България.

В 796 г. княз Кардам победил гърците, като им наложил да му плащат данък. Цар Крум в 803 година превзел гр. София от гърците.

В 811 г., гръцкият император Никифор, умира между Карнобат и Шумен в боя.

В 813 г. цар Крум потеглил за Цариград. След него царувал син му Омуртаг.

В 820 год., Омуртаг водил война с франките. Неговият син Маломир водил несполучлива война със сърбите.

Цар Симеон в 888 година, завладял Тракия, Македония, Епир, Северна Тесалия, Албания, Черна Гора и днешна Сърбия.

И така, българите станали владетели на 220 000 кв. клм. земя, на Балканския п-ов, където поставили безсмъртните основи в устройството на живота. Българските стопанства напълнили горите и планините със стада от дребен и едър добитък, създали грамадно изобилие от хранителни продукти – имали най-доброто устройство в живота за времето, в което са живели. Създавали хранителни продукти и условия, хранили много непроизводителни свои съседи. Пословични са българската честност и гостоприемство. И сега още има български села в Македония, в Моравско, Тракия и Северна България, където на вратите няма брави, на хамбарите няма ключове, цялото народно имане стои на открито и никой не се досеща да краде; на всеки гост се слага трапеза.

От устието на Дунава, Добруджа и Северна България, Моравско, Македония и Тракия е образувана българската земя на Балканския п-ов, в който както знаем, сега живеят кръгло 27 милиона жители, разпределена по числото на хората, се пада средно на всеки 5 милиона жители, по 100 000 кв. клм.

Ето една най-главна причина, една опасност за спокойното преживявание на българите, в тяхното ново отечество. Завладяната земя станала много и враговете се увеличили, а българите са били малко. Колкото и да били силни не са могли да се защищават. От там са идвали, честите погроми на България.

Коя е земята на българската държава ще видим по късно.

От до тук изложеното, става ясно че в строежа на живота, не участвува никакъв Бог, а всичко става за нуждите на човешкия живот.

В следующата глава ще продължим обясненията, за да допълним как естественото устройство на природата, възбужда страданията и гнева у човека; как творческата сила създава най-висшата радост и най-голямото зло в строежа на човешкия живот. Как животинската природа у човека, почти всякога го тласка към лакомство.

 

Що е религия?

Всяка организирана група, всеки предмет, създаден от естеството, или преработен от човека, си има своята ценност в строежа на живота.

Религията, която е продукт на човешката мисъл, създадена за подобрение на човешкия живот, всяка поотделно за своето място и въобще за целия строеж на живота, може да изрази, да определи една материална цена, една духовна конструкция, една нравствена единица.

Ценността, която религиите дадоха на реалния живот, е науката. Тя най-напред се заражда в училищата, основани от религиите, където се изучавал Божия закон и устройството на живота.

Искрите на знанието растат във вековете, стават пламъци, които осветляват всички страни на живота. Изследванията върху космоса – дават цялата наука с всички нейни разклонения. Човешката мъдрост расте и става все по-голяма. Свободно мислящи хора, откриват физическите закони на естеството и все повече и по-подробно ги развиват. Създава се естествена наука, физика, математика, астрономия и други. Създава се втора редица науки: хигиена, медицина, психология, етика. Създават се ред теории за по-добро устройство на живота. Всички в своето творчество, целят да открият, абсолютната истина в устройството на живота, за което първата представа на първобитния човек, е създала Божествата. По пътя на издирването се открива най-великото:

Човекът на науката с напълно установени научни факти, доказва, че материята на Бога творец, която оживотворява всичко на земята, е пълна с микроорганизми. Човекът, животните и растенията, се състоят от милиони частици малки организми, които се възраждат и израждат. Има също чумни, холерни, тифозни, туберкулозни, дифтеритни и много други микроби и бацили, които се раждат в живота и живеят у човека – носители на болести и смърт. Заразата и благодатта са органически елементи на една и съща сила.

Всички хищни животни от тигъра и лъва, до най-малката гадина, хищните птици и водни животни, са дело на Бога – творец. Бури и стихии, суша и пек, гръмотевица и градушка, землетресение, наводнение, са части от организъма на Бога творец.

От всичко това следва, че източникът на цялата зараза, на ужаса, на разрушението в живота и източникът на благодатта, която го оживотворява е един, чиято цел и задача за нас хората е недообяснена. Бог е проявление на свободни сили, които творят доброто и злото в живота, без да очакват възмездие, без да искат нашата благодарност и нашите жертвоприношения.

Всяка човешка мисъл, която схване това разбиране, се чувствува освободена от грижи да служи на Бога, да принася жертви и вместо това започва да работи за преустройството на живота. Човешката мисъл започва да се бори с всички природни напасти и чрез силата на науката, създава подобри условия за човечеството. Хората, които са стигнали до напълно доказана теоретически истина, са образували организация и са почнали да строят храмове на науката, в името на нов Бог – свободата. В тази организация, човек може да получи знания, свободно може да изследва, да изучава, да пише, да разказва и съобщава всичко, което човешката мисъл долавя. В тези храмове, цялата вселена и небето са като едно цяло, един организъм, което значи че Бог творец се дава на човека творец, да оперира свободно с цялата материя, да реже, да къса, да пречиства, да преустройва, да създава теории за премахването на всички напасти и страдания в живота, произходящи от естественото устройство на природата.

Думите: свободен човек, свободна земя, свободен труд, свободно устройство в живота, прогресивно развитие, стават кумир, божество за служителите в храмовете на науката. От всичко до тук изложено, може да се извади следното заключение – че „религията е изпълнила своята задача.“ Това е вярно по отношение строежа на живота, обаче за строежа на човека, въпроса остава открит. На въпроса – Що е религия? – Отговорът е следния: – „Човешката мисъл, която е изучавала оплодяването и разплодяването на всичко живо в природата, е установила един нравствен закон, за устройството на човешкия живот. От къде дохожда човекът, как е стигнал до това развитие, това са въпроси, които науката ще си ги разрешава. За правилното оплодяване и разплодяване на човешкия род, са намерени нравствените основи, чрез които човекът се устройва в живота. Животинската природа на човека е напълно доказана. Само с един пример ще си послужим: Котката и човекът живеят в една къща, под един покрив. На тези две животни и в двата пола, природата е вложила способност за оплодявание. Котката ражда своите котенца, самичка ги отхранва и отглежда. Котаракът мъж, който е плодникът, не само че не взема никакво участие в тежката задача на котката, но след раждането на котенцата, дежури пред тяхното жилище и когато котката отива да дири храна за себе си и за своята челяд, котаракът влиза при котенцата, умъртвява ги и си отива. Нещастната майка, като вижда този ужас, почва самичка да ги изхвърля от своя дом. След два-три дни, авторът на това голямо престъпление - котаракът, почва да обикаля котката, съблазнява я, предлага й любов и успява да влезе в полови сношения. Котката остава пак бременна, пак самичка ражда и отглежда. Този е нравственият закон в разплодяването на животното котка.

Днес след пълния прогрес в строежа на живота, жената-майка не е много далеч от майката-котка. Човекът-мъж – оплодява, жената-майка ражда, положението на децата не е много далеч от това на другите животни.

Нравственият закон, създаден от човека, иска отговорни баща и майка, иска отговорен духовен баща, високо развита нравствена личност, способна да осигури нравственият закон в разплодяването на човешкия род. Иска мъж и жена в полово въздържание, което трае 18 месеци - време нужно да се спази нравствения закон. Жената – като почувствува оплодяването в себе си, 9 месеци е товарена, бременна. Целият й организъм принадлежи на рожбата; След раждането други 9 месеца детето се храни от майчиния организъм. Майката с тялото си в своята цялост принадлежи на детето. Мъжът-плодник, другарят на брачното легло, трябва да пази пълно полово въздържание, за да може майката да отхрани детето, да осигури здравието на детеродните органи, на които се дължи разплодяването на човешкия род.

За изпълнението на нравствения закон, който е един за всички човеци, раси и езици, за всички религии е нужна една организация, която да обезпечава храмовете на детето, да влиза в спалнята на семействата, на царе и министри, на учени и прости, на бедни и богати.

Едно е детето, което има нужда от родилен дом, от къща построена най-малко метър и половина над земята, обезпечена със слънце и въздух. Една е жената – майка, която трябва да бъде запазена от неправилно оплодявание от неотговорен баща на детето. Този е –

Първият храм за детето.

Втори, храм – са: баня пералня, канализация, всички удобства за поддържание на чистотата.

Трети храм – са: улицата, игрището, полето, еднакво нужни за физическото развитие на всяко дете.

Четвърти храм е храната, в своята цялост, потребна на детето и майката.

Пети храм е училището, където детето от 7–15 години, требва да учи за да получи умствено развитие, да бъде открит вложеният талант у него и съответно със способността, да може да се определи неговата професия, която то може да усвои в техническите училища. Така до 21 годишна възраст, на детето е потребна организация, за да изпълни повеленията на нравственият закон, да обезпечи правилното оплодявание и разплодявание, да приготви детето физически, умствено и технически, за да може така подготвеният младеж, да влезе в живота, подкрепен от гореизложените храмове, приготвен с всичко да встъпи в брак, да встъпи в служба на себе си, на своето семейство и на обществото.

На въпроса: дали Бог участвува в строежа на живота, потребен на човека? Отговорът е – „Не“!

На въпроса: дали съществуващите религии, стари и нови, прости и модерни, изпълняват нравствения закон за разплодяване на човешкия род – отговорът е „Не“ !

Нужна ли е организация, може ли днешният строй да ни даде обществената грижа за децата? На този въпрос ще отговорим в края на книгата, при разглеждание на новата културно социална община.

Ние, българите, които в своя живот постоянно сме спъвани и разорявани от християнската религия на гърците, от мохамеданската религия на турците, седем века сме били безправни роби на завоевателните планове на гръцката и турска държави, които не са подбирали средства, за да ни отнемат език и народност, за да ни отнемат свещеното за нас българско име. В дълго съжителство с тях, сме били принудени да строим потайна организация в своите души и всякога скрити в себе си, видимо да възприемаме онова, което противникът ни предлага. Жители на гори и балкани, в борба с цялата хищна природа, в борба с гръцката византийщина и с турската дивашка власт, у нас се е затвърдил стремежът да дирим винаги свещена личност и нравствена чистота. Да дирим истината, да почитаме свещените лица, които ни дават истинска просвета и наслада в живота. Нашите първи учители Св. Кирил и Методий, които са ни дали писменост, нашите светии, Климент и Наум Охридски, Гаврил Лесновски, Йоаким Паланечки, Иван Рилски и други, които са създали мънастири, където се е списвала българската книжнина, на което дължим запазванието на нашето българско име, нашите нравствени образи на българите, борци за свобода, за български език и наука, които в последните сто години, сложиха костите си пред олтаря на свободата и науката, които изнесоха цялото българско страдание – през тежкото робувание, образуваха нравственият закон в душата на българина, който в училището на живота е получил голямата опитност да разплодява всички питомни животни, да обезпечава храна за себе си, да храни своите врагове владетели, в същото време да строи организация за наука и просвета, за освобождение на своята земя.

Делът на българина в строежа на живота е много голям. Неговата трудова организация е най-солидната нравствена основа. В неговото семейство има социална правда. Българинът най-добре разбира социалните основи в учението на Исуса Христа. От там идва поуката, която българинът често дава на своята челяд – когато става дума за религия, владици и попове. Той казва: „Слушай ги какво приказват, не прави това, което вършат!“

Българинът чувствува силата на науката, постепенно открива нравствените граници на социалните учения, на радикалните принципи и високо се провиква:

„Не с насилие, нито с молитва, а чрез съзнание с мотика се строи живота!“

 

Що е наука?

От коренната промяна, която науката е създала в строежа на живота от всички нейни закони, теории и принципи, се установяват две нравствени системи:

1) Нравствената система на силите в природата.

2) Нравствената система на силите в човека.

Науката е доказала че на изгрев слънце, има само огън и земя, на север има само лед и вода. В останалото пространство на вселената има различни климатически условия, където животът на трите царства – минерално, растително и животинско, има своето нараствание съобразно с климата в който живее. В пространството на вселената има въздух, бури и стихии, има морета и океани, има небесно движение на живи тела.

В центъра на земята има постоянен огън. Кое е началото и къде е края на живота, каква е неговата нравствена задача, всичко това ни се обяснява от силата на човека. Човекът – сила, способна да преустройва себе си и цялата материя в природата, постепенно е създал промяната, в която е вложена нравствената система, нужна на човека у когото трите сили: физическа, умствена и техническа, са направили всичко за да обезпечат най-добре самия него, който не може да търпи своята животинска природа и постоянно работи, за да убие животинското и да създаде човешкото у себе си. Човешката мисъл е създала човешката мъдрост, която в началото се е предавала от уста на уста, на доверие и постепенно е изнесена в планове, изложени на книга, където звукове, букви, срички, приказки, разкази, съчинения, наука, теории и принципи – изразяват средствата за преустройството, което върви от зло към добро, в което има само материя и материялна задача.

Всички научни институти: академии, кабинети и обсерватории, работят за да изнесат средствата, да осигурят борбата, да създадат нравствените основи в строежа на човешкия живот, да го предпазят от противонравствените сили на природата.

Човекът, с науката, откри тайната в природата, с което премахна всички стари учения за рай и пъкъл, за небесно блаженство: окултизъм, спиритизъм, мистерии, магии и духове. Всички които знаят астрално и мантално полета, отделна духовна система в строежа на живота, човекът с науката ги освобождава от губене на време, и хабене на средства, които са потребни за живота, тук на земята. Кабинети и обсерватории са отворени за всички, които знаят нещо и всичко научно доказано, става наука, висше благо, дава своята ценност, своята истина, нужна за живота на земята.

Всеки човек е нравствена личност. Всяка отделна негова нужда за запазване чистотата на органите, вложени от естеството в неговия организъм, иска от човека да знае изпълнението на нравствените задачи. Това е свещеното дело за личността – човек. Онези, които са способни да създадат организация, да осигурят изпълнението на нравствените закони в обществения живот, те с делата си, с пълната хармония между своите мисли, думи и дела, образуват ореола на светлината. Науките и изкуствата, създадени от човека, постигнаха успехи, които се равняват на чудесата, приписвани на Бога.

От огъня и водата, науката създаде парна и електрическа сила, с които движи всички механически уреди. В Америка има много водопади, които движат хиляди фабрики. В Англия на много места, речната вода е изкачена високо и полива цялата култура в полето. В България само една река Въча, може да даде 60 000 конски сили енергия. В Габрово реката Янтра движи 110 малки и големи фабрики. На река Рила има построена електрическа инсталация, с грамадна енергия.

Същият прогрес е и във фабрики, мини, телеграфи и телефони. Мината – Перник, изкарва четири милиона клгр. каменни въглища в едно денонощие. В България има машини, жетварки, вършачки, моторен плуг, който изорава 45 декара в един ден (а в Америка – 80 декара). Прогресът в животни и растения е пълен. Има крава, която дава 20 литри мляко в денонощието, ливада, която 6 пъти през годината се коси, трен, който пренася 500 000 кгр. тежест.

Изкуството, изобретенията, разкриват тайните под името „откровение“, написано в свещените книги. В Индия има хора, които вкарват жива змия в корема и жива я изваждат из устата си. Ядат и бълват огън, умъртвяват и съживяват човек. Аеропланът, като св. Илия лети в облаците. Подводницата, като Мойсея пренася народи в морето, под водата. Параходът, невинно се движи като Исуса по водата и пренася 35 милиона клгр. тежест през морета и океани. Артезианския кладенец, като жезъла на Мойсея, изкарва подземна чиста вода за пиене.

Науката строи човека и чрез науката човек се стреми да даде устройството на живота такова, че за всички да има хляб и свобода.

Така се нареждат имената и образите на всички свободомислящи хора на науката, в миналите векове. Философите Диоген, Сократ, математикът Питагор, естественикът Дарвин и хиляди други мъдреци, свободно заживяват в един храм, с една цел. Занизват се теории, принципи и закони за преустройството на живота, за освобождението на човечеството. От всеки атом, микроорганизъм, бацил, предмет, от всяка нужда в живота, се създава конкретна единица, която всестранно се проучва; изнася се теоретическо знание, за да може човек самичък да работи, сам да си определя доброто и злото, да нарежда живота по такъв начин, че всички хора еднакво да използуват придобивките на науката. Оформиха се хиляди конкретни теоретически истини и се изложиха в храма на науката. Свободата стана божество, стана идеал. Подчерта се мисълта, че както без въздух животът умира, така без свобода човекът е мъртъв. Да се урегулират отношенията между отделните човеци и народи, е била най-великата задача на вековете, от началото на живота до ден днешен.

В човешката мисъл съществува илюзията, че щом се даде ръководство, животът ще тръгне добре, затова и най-великите мъдреци са приключвали с даване и написване ръководства.

Мойсей написа свещени книги, даде Божия закон, посочи пътя на живота. След векове Исус видя противоречия между дела и закони и каза: „Защо четете свещените книги, когато не живeeте по тях?“ Той посочи нов път, даде нова светлина и когато взе камшика, за да изгони търговците от Божия храм, законът на Мойсея го предаде на съд, разпънаха го на кръст като разбойник. Учениците на Исуса, написаха свещени книги за новото Божествено учение. Подир векове, Иван Хус видя противоречието и извика: „Не живеете по закона на Исуса спасителя“. Пазителите на най-благото учение на Исуса го осъдиха на изгаряне, хвърлиха го жив на кладата, убиха този който се застъпи за Христа. Имаме хиляди доказателства за свещените книги и закони, оставени в ръцете на хора, лишени от Божественото. Лошата служба в живота на облечените в мантията на властта, тласка народите към организация за защита. Свещено, божествено дело става борбата за свободата. Свободната мисъл събаря догмите на свещените книги.

Английски граждани в ХIII век се събират на публично място и прогласяват за свещена великата книга на свободата. „Magna Karta Libertatum“, в която от общество човеци, се слагат за основа написани закони, с които се гарантира свободата на гражданите.

Французки граждани в края на XVIII в. признаха за свещена книга: „Правото на човека и гражданина“. Обаче днес Англия въз основа на своята свещена книга, владее 22 милиона кв. клм. земя, с 350 милиона жители от чужди народности.

Франция със своята свещена книга, поставя граници по земното кълбо там, където е изгодно за нейните интереси. Народите изнемогват от веригите на организираната сила. Човекът – сила, заграбва всека теория, всяко знание и го използува за лични облаги и безгранично забогатявание. Днес, след пълното развитие на културата, милиони хора стоят роби, обработват земята на владетелите, изкарват всички подземни богатства и увеличават личното благосъстояние на силните. Наука и култура, остават милиони човеци да се раждат, преживяват и умират – бездомни на улицата. Когато светът се е преустройвал от науката, ние, българите, сме живели в дълбоко невежество, създадено ни от завоевателните планове на Христианска Гърция и Мохамеданска Турция, която всяка по отделно се е стремила да ни отнеме свещеното право върху земята, където с труд сме си създали всичко, което ни е било потребно в живота. Турците, повикани от гърците в XIV в., дохождат на Балканския полуостров, завладяват земята, заробват всички народи.

Когато ние българите, ставаме роби на Турция, която си слага за задача да ни вземе земята, религията и свободата, когато Гърция си слага за задача да ни вземе езика и народността, когато тези опасни наши врагове започнали да обръщат цели окръзи от българи на турци и гърци, давайки ни своята религия, за да ни вземат свещеното българско име – тогава ние, българите, роби прости и неграмотни сме вършили, велико творческо дело в строежа на живота. С най-примитивни средства, начело с брадвата, ние сме строили дървени колела на всички наши реки. С нашите дървени механически уреди, ние сме създавали фабрикация, от която сме получавали цялата материя, потребна в живота.

В Габрово, Сливен, Карлово и другаде е имало чаркове; изработвали са се предмети от желязо, гайтани и платове, аби и шаяци. В Моравската долина са се изработвали килими и въжета. На Вардара е имало колела с голям диаметър, издигали са водата високо, за да поливат бахчи и градини. В много села имало дървени станове, колела, с които се изработвали конци от вълна, козина и коноп, дълги до 30 метра; съединявали ги и с тях тъчели долни и горни дрехи, постелки и покривки. Воденици, тепавици, фабрики за шарлаан и други масла имало в изобилие. Цялата дървена техника и механика, цялото производство от земледелие, скотовъдство и занаяти, почти изключително е било дело – труд на българина.

В Самоков и Прилеп се изработвало желязо и бакър. В Охрид и Дебър българинът е строил своите храмове-паметници, където се е пазила българската свещена книга, която гърците никога не са успели да унищожат.

Неграмотни българи, родени в селата на Македония, са били инженери, архитекти, живописци. От тях са построени черквите и училищата, в градовете: Велес, Щип, Скопие, Ниш, Смедерово, Сараево, Мостар и другаде, където живеели и други народи, роби на турците.

През цялото черно робство под Гърция и Турция, българинът е имал отлична трудова организация. Хранил е себе си и своите врагове, които свободно са влизали в неговия дом, въоръжени, изнасилвали чувствата му, омърсявали му жени и девици, с което са го тласкали към борба за свобода. В нея той е намирал най-голямото възвишение на своята мисъл и всякога е бил готов с брадва да отреже главата на вълка, който му взема живота на него и на стадата му, да отреже главата на гърка, който му взема езика и народността, да отреже главата на турчина, който му взема честта, земята и свободата.

 

II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНИЕ.

Българското възраждание в строежа на българския живот има три основи: – Първата е свобода, на езика, – втората е свобода на българската земя, – третата е свобода на труда, на произведената материя, на която трябва да остане собственик производителят – земята на земледелците.

Възражданието започва от 1762 година, когато българинът Отец Паисий, монах в Света Гора, написва книжка, в която описва историята на българското племе, в която се казва, че Българинът е имал свое царство, своя земя и свой език. Съветва го, да не се срамува от своето име, да поведе борба за своето освобождение. Неговият приемник поп Стойко от гр. Котел, написва други черковни книги на езика, който той е знаел. Става митрополит Софроний Врачански, става водител на книжовните българи, които водеха борбата за освобождение на българския език. Написаха буквари, читанки, разкази и повести и в 1870 г. събрани от всички краища на българската земя, отидоха в турската столица – в Цариград, представители на Северна България, Тракия, на Моравско и Македония.

Извоюваха от турската държава отделна българска църква, започна се освобождението на езика, който през цялото турско робство, бe изложен на загинвание.

Турският държавен план, създаден за да осигури българската земя за турската държава, действуваше непрекъснато с религията на Мохамеда, да потурчи българите. Успехите на тоя план и днес още се виждат. В Стара планина, Родопите, Рила и Пирина, в Осогово, във Вардарската долина, в Шар планина, в царството на Самуила, в хиляди села българите мияци, бръсяци и тромаци и днес се наричат Мохамедани. Говорят български, молят се в храмовете на турски, чувствуват нравствено оскърбление, ако им кажеш, че са българи. Ето това е престъпното дело извършено от турската държава, в нравственото устройство на живота. Също такова е делото на гърците, които са имали право, дадено от турската държава да защищават християните. Вместо това те са вземали, те са унищожавали българската книга, като са давали на българина да чете молитви на гръцки език, с което постепенно започнал да нарича себе си грък. Нравственият закон на свободата, е най-добре изпълнен от светите братя Кирил и Методий, които с възвишено благородно чувство, написали азбука на езика, който се е говорил в Македония – тяхното родно място.

Първите букви аз, буке, веде, глаголе, добро, есте, живите иже и како люди мислите, са живи и днес в говоримия език на българите в Македония, които най-напред възприемат тяхното учение, като висша благодат, която се разширява в цялата българска земя. Също така, с гореща радост тяхното учение се възприема от сърби и руси. Обаче, когато стигат в Хърватско и Словения, където Римската църква Христова, е успяла да даде Латинската азбука, положението се изменява. Кирил и Методий стават виновници, престъпници, отиват в затвора, съдят ги като нарушители на техните закони. Така се развива животът между славяните. Организираните народи и държави, всяка със своя план, завладяват, заробват език и земя.

Най-добър пример имаме от делата на славянска Русия, която в 1793 година заедно с Германия и Австрия, поделват славянска Полша, с която се извършва най-голямото престъпление. За силните няма нравствени закони. За тях всички средства са позволени и славянството е една маска, която е прикривала владетелските планове. Още от 16 век Русия е започнала да изпраща славянски черковни книги и одежди, в поробена България и Сърбия, в които основата е руският език. Така се е създало онова чувство, което дълбоко лежи в народната душа, че Русия се бори за освобождението на славяните в Турция. Обаче, с възраждането на живота в самите тях, всека страна си развива своя собствен език и всяка в себе си пораства. Явяват се носители на свободата, апостоли на Революционна борба, каквито са нашите: 1) Васил Левски, който хвърли монашеското расо и извика: „черквата е тясна за човека на свободата.“ Създава организация за освобождение на българската земя.

2) Христо Ботев с по-висша духовна култура, само с песента си „Молитва“ очертава пътя на свободата. Възпява Бога на разума, защитника на робите, за когото казва, че живее в неговите сърце и душа. Отрича неговото съществувание в сърцата на царе, папи и патриарси. Призовава българския народ с жива любов да се бори, кой как може с душманите на народа.

3) Сава Раковски, става борец с определена форма на свободата. Той допуска за възможно дуалистично управление на българската земя и турската Суверенна власт. Така се занизват борците, сливат се помежду си, и свободата на езика и на земята им става единна цел. Стават въстания, стават кланета над българи, предизвиква се намесата на Европейските сили в Турската държава.

В 1875 год., става конференция в Цариград; европейските консули обсъждат положението на българите, посочват конкретни планове за образуване българска държава.

В 1876 година, тази конференция все повече се приближава към едно разрешение на въпроса, обаче Турция която чувствувала положението, в което се намира, обявява конституция в своите европейски владения, с която дава равни права на всички свои поданици. Нейното действие се взема за хитрост и европейските сили се събират в Лондон, вземат решение, дават мандат на Русия, да разреши с война Балканската проблема, като всяка от тях си запазва специални клаузи, обезпечава си права, да се намесва и да нарежда бъдещето устройство, съобразно нейните интереси.

Австрия сключва договор с Русия, за да вземе Босна и Херцеговина. Задължава Русия да не създава голяма славянска държава на Балканите. Действията пък на Англия, нейният план, предизвиква буря от негодувание в душата на англичанина, либерала Вилям Гладстон, който казва: „Балканските народи ще кажат: по-добре би било да не съществуваше английски народ и английска държава“. И така, тайната европейска дипломация, обезпечи своите планове, за да не може Русия да завладее Цариград, зае своите очаквателни позиции.

Балканските държави: Румъния, Гърция и Сърбия, всяка със своето историческо право, диреха реванши. Сърбия искаше Босна и Херцеговина, Далмация и Стара Сърбия,

Гърция искаше Битоля и Солун, Пловдив, Одрин и Цариград.

Албанците, разделени на латинци и гърци, на католици и православни, в мнозинството си мохамедани, бяха органи на турската държава, извършваха най-жестоки дела над поробените народи в Турция. Реформаторите турци начело с Митхад паша, обновяваха своята държава, строяха пътища и съобщения в Дунавската област, създадоха земледелчески каси, които по-късно, станаха основата на днешната Българска земледелческа банка.

Сърбите в Босна и Херцеговина, правеха въстания, искаха освобождение от Турция. Българите потурчени, защитени от турската държава, бяха трудова организация, служеха си с водна сила, строяха дървени фабрики, изработваха строителен дървен материал в Чепинско и Раложко, в Кочанско и Велешко, в Тиквешко и Мъгленско: те фабрикуваха червен пипер, дървени въглища, катран, хранителни масла, пекмези и суджуци, изработваха бърда за тъчене на платове.

Българският народ, който бе открил борбата за свободата, презираше смъртта. Родоначалникът на тази борба Отец Паисий извика: „Грях и помрачение живее в храмовете на Света Гора, от там излизат гръцките патрици и владици, убийците на българската писменност.“ Напусна Света Гора, отиде между народа, намери си смъртта. И днес още историкът не може да открие неговия гроб. Плеяда български дейци за черковна свобода, начело с братя Миладинови от гр. Струга, измряха в турските затвори и заточения. Балканските орли кълвяха месата на стотини други, начело с Хаджи Димитра. Светлият образ на Васила Левски увисна на бесилка в гр. София. Създадената от него революционна организация, извика хиляди борци на бойното поле, правиха въстания в Панагюрище, Копривщица, Клисура, Сопот, Карлово, Батак и Перущица, Битолско и Кресна, раздрусаха от основи турската държава.

Христо Ботев организиран в Румъния със своя чета, превзе парахода „Радецки“, мина Дунава, поклони се на българската земя, сложи своята безсмъртна глава пред олтаря на свободата. Бесилки и незнайни гробници създадоха условията за Русия, да обяви война на Турция.

Войната бе обявена в 1876 година. Руският народ даде 200 хиляди жертви, спечели победа. България бе освободена, сключи се мир в Сан Стефано. Турция отстъпи цялата българска земя без Одринско, до река Места в Тракия, без градът Солун с голяма околност в Македония.

Европейската дипломация, вярна на своята девиза, покани Русия в гр. Берлин, където се събраха представители на 6-те велики сили: Англия, Франция, Германия, Русия, Австро-Унгария и Италия, под председателството на княз Бисмарка, образуваха Берлинския конгрес, за да разрешат българският въпрос. Там се яви турската делегация, ръководена от Кара-Теодори паша – по народност грък. Турската делегация, прави предложение да се образува българска държава от земите между Дунава, Стара планина и течението на река Янтра. На това предложение председателят на конгреса княз Бисмарк отговаря: „Вие сте победена страна, нямате думата. Да видим какво ще каже победителя“. Победителка Русия, която е била заставена преди да започне войната да сключи договор с Австро-Унгария, с който и дава сръбската земя Босна и Херцеговина, след сключванието на Сан-Стефанския договор по настояването на Англия на 30 май 1878 г. сключва договор в гр. Лондон, според който се задължава от земите Тракия и Македония да се образуват две Автономни области: Източна Румелия и Западна Румелия. (Всички дати които се срещат в книгата до 31 април 1916 година, са стар стил.)

Така великите сили, разпокъсаха Българската земя. България остана малка. Тракия стана Автономна. Австрия взе Босна и Херцеговина. Сърбия взе Моравско-българска земя. Румъния мина на десния бряг на Дунава, взе част от българска Добруджа. Македония остана турска провинция, където Турция сама да прилага реформи, определени с член 23 от Берлинския договор. Така се завърши великата епопея на свободата, в 1878 година. И когато освободените българи боготвориха руският цар Освободител, когато издигаха към небето своите благодарствени молитви, тогава славянска Полша сгъстяваше своите редове в Революционната борба за свобода. Хиляди поляци гниеха в руските затвори, хиляди оставяха кости на заточение в Сибирските полета, хиляди падаха мъртви в градовете на обширна Русия, където бесилки и стрелба на борци за свобода, бяха всекидневната черна картина в Русия, където на кръст се разпъваха пионерите на свободата. Също тогава, сърбите от Босна и Херцеговина, произнасяха проклятия на виновниците, за тяхното ново робство. Така се тури основата на бъдещите войни и революции, тази е главната причина, която измести пътищата на двете славянски държави – България и Сърбия, където Австрия и Русия останаха два големи съперника в устройството на живота, в земята на Балканския полуостров.

 

Поява на българска държава.

На новата българска държава, Берлинският конгрес определи 62 776 кв. клм. земя, с 2 000 000 жители. Под името „България“, берлинските дипломати наредиха да се разбират земите от Дунава до Стара планина и от река Тимок до Черно море. За щастие, в новата държава бидоха включени окръзите София и Кюстендил, които са важни географични, стратегични и икономически връзки, по сред българското племе – център на Балканския полуостров и главен кръстопът от Виена за Цариград и от Дунава за Егейско море. В българската държава, влезнаха първата столица на Аспаруха, втората – гр. Преслав, третата – на цар Асена – гр. Търново, а за нова столица бе избран гр. София, който получи едногласното одобрение на предвидливите български и руски дейци, особено на заслужилия наш историк – Марин Дринов, който настоява щото столицата на нова България да бъде София, център на балканите, под чието влияние спадат всички земи в които живеят българи.

България по форма на управление, става конституционна монархия. Основният закон – конституцията, бе съставен от учения русин С. И. Лукиянов, който в желанието си да даде най-свободолюбива конституция на България, събрал сведения от компетентните българи, познавачи на основния мироглед на народа, характерните особености на неговите понятия, неговите нрави, обичаи и правоотношения, в която конституция основните положения бяха следните: Пълно равенство на българските поданици пред закона;

Съсловия не се допущат, привилегии никому не се дават, забраняват се изобщо титли и ордени, за гражданските лица;

Робство не съществува. Всеки роб от какъвто и пол, вяра и народност да бъде, щом стъпи на българска територия става свободен. Гарантира се напълно свободата на мисълта, съвестта, словото и печата, никаква цензура не се допуща и никакъв залог, нито ценз може да се иска от писателите, книжарите и печатарите.

Тракия става Автономна област, под име Източна Румелия с 35 000 кв. клм. земя с 1 милион жители, която ще се управлява от областно събрание, с управител назначаван от султана, с основен закон под име „Устав на Източна Румелия“.

На 16 април 1879 г., в Търново се свиква първо учредително народно събрание, за да одобри конституцията, на което в състава влизат представители от всичките български земи: Мизия, Тракия и Македония. Съставът му бе 218 души, българи, 12 – турци и 1 – евреин. За Източна Румелия, една европейска комисия изработи органическия устав, в който влезнаха основни положения, почти еднакви с онези на Българската конституция. Това стана под натиска на българското население, което с невъздържано негодувание, изказа своите протести, за гдето бе откъснато, разединено от българската държава.

На 17 април 1879 год., се открива Първото Велико Народно събрание, за да избере княз на България. Руският цар Освободител, препоръчва за български княз – германския принц – Александър Батенберг. Великото Народно събрание знаейки волята на императора, със ставане на крака, с най-живи ръкопляскания, с непрекъснати викове „Ура“ под името Александър I, прогласява 22 годишния принц Александър Батенберг за княз на България. Върховната стража на България, се комплектува от 30 опълченски дружини, от които 21 – остават армия на България, а 9 дружини отиват в Източна Румелия, което дава възможност в първите дни на освобождението, заместникът на руския император в България – княз Дондуков, свободно да обикаля Източна Румелия, да прави инспекция, да създава радостни сцени, да възбужда силни надежди между българското население, което успява да изпрати в Първото Областно Народно събрание 4/5 българи депутати. С всички тези действия, българите от Тракия, доказаха, че тя в грамадното си болшинство е българска. В това време, между българите нямаше автономисти. Всички протестираха против подялбата, която стана. Всички българи желаеха съединение между Тракия и Северна България и обединение с Македония. Когато свободните българи строяxa своя живот, когато пред всеки русин стояха с умиление и кротост, с дълбока почит, тогава великите сили, творците на Берлинския договор, застанаха на своите позиции, започнаха да преследват всяка своя план, от които действия предвидливите българи, започнаха да виждат голямата опасност за българската земя в бъдещето на живота. Когато българският княз, преди още да дойде в България, придружен от членове на депутацията, която му поднесе избора, направи визита на Австро-Унгария. Министърът Андраши му иска обещание, строго да пази Берлинския договор, тъй като българите правеха разни постъпки за неговото изменение. В Германия бе посрещнат от Бисмарка, с пророческите думи: „Идете в България, ще Ви остане поне един приятен спомен“.

Княз Бисмарк бе убеден, че Русия в пътя си за Цариград, ще заеме България и ще изпъди Александра Батенберга. Англия и Франция здраво пазеха Цариград от Русия. Строяха планове за изгонването на русите от България. В Цариград, където България бе васална държава, князът не се облече в турска униформа, не постави фес на главата, а се представи на султана в българска униформа. И това имаше повече характер на посещение, отколкото на васална преданост. С тоя акт, новата българска държава издигна себе си в самостоятелност, отрече всички форми на васална държава, зае спрямо Турция много изгодна позиция. Дълбоките причини на злото което идваше, се гнездяха в Австро-Унгария и Русия.

На съседката Румъния, Русия взе Бесарабия. Австро-Унгария владееше Трансилвания, това стана причина щото Румъния да бъде тласната към българска земя в Добруджа. Австрия, която владееше Далмация, като заключи здраво в своите клещи Босна и Херцеговина, отсече пътя на Сърбия към Адриатическо море. Земята на сърби и албани, край морето, бе завладяна от Турция с религията на Мохамеда, от Австрия – с религията на Исуса Христа, с културни средства. Тези две държави еднакво развращаваха народите, за да ги владеят. В Сърбия крал Милан бе станал голям развратник. Поведе сръбски държавници към Австрия. Сърбите станаха оръдие на австрийскитe планове и когато сърбите в Босна и Херцеговина вдигаха въстание за освобождение от Австрия, тогава Сърбия бе тласната да дири земя от България. В тоя престъпен път, Сърбия сключи договор с Австрия и под нейна защита, приготви своите малки зъби, за да къса парчета от българската земя.

Първото министерство в България, бе съставено от руси, а военния министър ред години бе русин. Военната команда, обучението на войниците ставаше на руски език. В това време, грамадното мнозинство от българите, бе неграмотно. Българите в черките си получаваха религиозна култура на славяно-руски език. Във войската, в казармата, получаваха военни знания на руски език и това бе голяма опасност. Простият, неграмотният човек, живее повече с чувства. В него съзнание и знания не могат намери място, защото е неправилно развит, а чувствено развитият човек, най-лесно отива към престъпления, без да може да почувствува престъпността. Това положение на българите бе голямата опасност, която можеше да дойде от руския план. И в деня, когато Русия ще завладее Цариград, почвата за разделянето на Балкана, между Русия и Австрия ставаше готова, с което за балканските народи се готвеше участта на Полша. Щастлив бе българският народ, че можаха да се намерят между неговите водители, предвидливи и съобразителни българи. Както ще видим, младите български държавници изнесоха на щастлив край в първите 10 години от освобождението – българската задача. Надвиха всички свои противници.

На 26 юний българският княз, предвождан от първия Български екзарх Антим I се яви във Великото Народно събрание, пред което положи установената клетва и закри събранието. Княз Алесандър се установи в своята столица гр. София, където бе посрещнат най-тържествено от народа, който с различни надписи на плакарди, му изразяваше своята любов и му посочваше бъдащата дейност. Между посрещачите се намираше и познатият вече търновчанин Стефан Стамболов, който особено високо издигаше своята табличка с надпис: „Помни Целокупна България“. В общия народен възглас, неговият вик така звънливо се е слушал, щото князът не можел да не се заинтересува и да не пожелае да се запознае с него. Той се запознал и с най-силния конституционалист-теоретик и подпредседател на Учредителното събрание Петко Каравелов. В София князът пое управлението на страната от Дондуков-Корсаков, който си замина в Русия заедно с окупационното правителство.

 

Българската опасност.

При изработванието на конституцията, бяха се образували две български политически партии, консервативна и либерална. Учени българи се брояха на пръсти: Константин Стоилов, Григорий Начевич, Димитър Греков, Петко Каравелов и много малко други. Недоучени самоуци имаше повече: Π. Р. Славейков, Драган Цанков, Захари Стоянов, Стефан Стамболов и много други. Опасността идваше от невежеството. Българинът само за труд бе силен. Освободеният българин с пълна радост започна да си обработва свободно земята. Държавата с тенденция върху принципа на частната собственост, раздаде земята от землевладелеца на земледелеца. Българското семейство, научило много тайна наука от черното турско и гръцко робства, се строи в пълна семейна охрана, изгубило всяко любовно чувство към държавата, действува от общото към частното. Частните си интереси поставя по-горе от тези на държавата. Държавата се строи културно. Всички форми и закони, съществуващи по света, започват да се пресаждат. Десятки институти и учреждения се нареждат. В села и градове веднага се чувствува голямото противоречие: културна държава, некултурен народ. В цели околии, в общинските и държавни учреждения се нарежда персонал, без специалисти. Мнозина след назначение са се учили да се подписват. Разни занаятчии ставали зъболекари, фелдшери, доктори. Много черковни клисари, много орачи, са ставали офицери, съдии, адвокати, администратори, народни представители и други. Животът се е движил опрян само върху нравствените основи на семейството. Всички негови членове направо са ставали държавни управници. Честността в тях, суеверният страх от Бога, добрата воля за наука, са били основата на която се е крепяло движението на държавната машина. Едва по-после се явяват постепенно, подготвени специалисти и започва да се подобрява устройството на държавата.

Княз Александър в първия момент се уплашил, дали може да намери 6 души българи за министри на България. Политическите групи започнали своята вражда, която естествено съществува в живота, разделен на чорбаджии и бедняци, каквито в турско се деляха, започнаха политическата борба, с дива ярост едни спрямо други. Либералите са били в голямо мнозинство. Свободни в своите отношения, водителите не са спазвали формалност и етикеции, каквито князът се е навикнал да среща. От там у княза се е съставило убеждение, че те са опасни елементи за държавата. Петко Каравелов са го нарекли нихилист, което е равно на днешния анархист.

Ha 25 юний 1879 година е съставено първото министерство, от консервативната партия: Министър-председател и на външните работи – Т. Бурмов, на правосъдието – Д. Греков, на външните работи – М. Балабанов, на финансиите – Гр. Начевич, на народното просвещение – д-р Атанасов. За министър на войната бе назначен руският генерал Паренсов.

Споровете и кавгите започват. В конституцията е писано: на князът титлата е „Ваша светлост“, а той иска от правителството да го титулуват „Ваше Височество“. Правителството се съгласява, нарушава конституцията. Дипломатическото тяло в отношенията си с княза го нарича „Ваше Височество“, а военният министър не се съгласява. Издава заповед по войската и всички офицери при среща с княза го титулуват „Ваша светлост“. Така започва първата борба за конституцията и против нея.

Второ нарушение правят либералите. Стефан Стамболов – любимец на търновчани, бил избран за депутат. Според конституцията, депутатът трябва да бъде на 30 годишна възраст. Стамболов бил по-млад, а мнозинството в Народното събрание одобрява неговия избор. Така започната борбата в политическия живот, с нарушение на конституцията, избива в крайности. У княза и консервативната партия се създава план, за суспендиране на конституцията. Русите са разделени на два лагера, едни – за, други против конституцията. Военният министър – генерал Паренсов се оплаква пред руския император, действува самостоятелно, нарежда българската армия, прави от нея една голяма величина и всичко става на руски строй. Дипломатите на Англия и Франция, които искат България да има джандармерия и милиция – негодуват. Княз Александър, който иска германски строй, за което си довежда и офицери от Германия, също негодува, протестира пред руския император Александър II, който много го обича и искрено желае конституцията да съществува.

В Русия се извършва атентат срещу царя Освободител Александър II, който пада убит на 1 март 1881 год. Император става Александър III. Неприятелите на българската конституция се увеличават. Руските консули Давидов и други аристократи, презират българите. Консулът – Хитрово, заедно с княз Александър, отива по агитация в България, убеждава народа, че без конституцията ще му бъде по-добре. В тоя момент Драган Цанков, отправи до Хитрово едно твърде остро отворено писмо. Цанков написа: „Що виждаме? Руските консули кръстосват из княжеството и агитират от името на руския цар и руския народ, че българите трябва да изпълняват всички желания на княза, инък последния щял да си отиде и турците пак ще дойдат. Сами Вие г-не агенте, пътувате заедно с княза и го насърчавате да отива против народната воля. Какво мнение да си съставим за Вашето безпристрастие? Ще Ви кажа, че с тези постъпки, русите принуждават българите, както принудиха и сърбите, да си припомнят думите на един древен мъдрец, отправени към пчелата: „не ти ща нито меда, нито жилото!“

Борбата между либералната партия и княз Александър, избива в крайности. На 27 април 1881 год. князът сваля либералното правителство, назначава правителство от консерватори с военен министър генерал Ернрот, който мрази либералите. Князът издаде прокламация, в която като изтъква, че конституцията е неприложима, че досегашното управление по нея е „дискридитирало България външно и я дезорганизирало вътрешно, съобщава че свиква Велико Народно събрание, пред което той слага короната си. Само ако Великото Нар. събрание, приеме други наредби, необходими за стабилното управление на страната, той щял да остане, иначе той се отказва от престола. Либералната партия бе сразена. Ала веднага тя се опомни, приготви се за борба и издаде следния позив към народа: „Съществуващитe договори между княза и народа са разкъсани! Законното правителство е уволнено и заменено с незаконно, народната воля насилена, свободата на словото задушена.“ Това предизвика арести на буйни партизани и новата консервативна полиция, се яви с камшик в ръка. Борбата на либералите се разшири и срещу Русия, чиито офицери, чрезвичайни комисари и представители, помагаха на княза и на консерваторите да унищожат демократическата конституция.

Второто Велико Народно събрание одобри плана, даде пълномощия на княз Александър за 7 години, да управлява България, да изменя конституцията, да създава нови закони. И така, княз Александър стана и пръв министър на България и цар и управник. Настъпи тежко положение за водителите на либералната партия. Петко Каравелов и Π. Р. Славейков избягват в Автономна Тракия. В гр. Пловдив стават учители. Българите в Тракия бяха зарегистрирали големи успехи. Още в първата среща с назначения от султана управител, българинът Алеко Богориди паша, депутацията, която била определена да го посрещне на границата, при срещата му съобщава, че Тракийския народ не желае той да носи фес на главата и ако се яви с фес между народа, да знае че всички ще се разбягат и ще му откажат посрещание. Жената на добрия българин, която слушала това, веднага отключва куфара и поднася шапка на управителя.

Така започва борбата с формата и състава на турската власт. Постепенно българите успяват да не допуснат турска войска, да пази границата между Тракия и България, в Стара планина и Ихтиман. Така цялата фигура за раздяла между двете български области, създадена в Берлинския конгрес, постепенно се изгубва. Очертават се две български държави една до друга.

В Тракия се образуват две политически партии: 1) на чорбаджиите, под име народна, с водители Ив. Евстатиев Гешев, Константин Величков, Ив. Вазов и др., 2) либерална – с водител д-р Странски и др. Народната партия се движеше с желанието на руските консули. Имаше написано на знамето си „съединението на Румелия с България“. Либералната вървеше с управителя Богориди, който управляваше Тракия в пълна свобода, където икономически въпроси животът не повдигаше. И там българите земледелци, ставаха собственици на земята. Много турци се изселваха; гърците в градовете гдето ги имаше, се държаха много горделиво, презираха българите, мечтаеха за Константинополи, (Адрианополи), Солоник, Филипополи и Никополи, които са били и пак щели да бъдат гръцки. Това тяхно държание, постоянно предизвикваше кипящо негодувание у българите. Вековната турска власт, под която бе живял българинът – роб, нравствените престъпления на турската нация, която през цялото робство е дирила само наслада, е изнасилвала честта на българската жена и цялото черно робство, будеше в душата на българина, отчаяно отмъщение. Всички мислеха, че каквото и престъпление: нравствено, политическо или икономическо което се извършва над гърци и турци, не е нищо друго освен вземане на своя дял. Всеки от тези двама вековни грабители на българската земя, на българската чест, на българския език, заграбвали са похищавали са и трябва да си вземем нашето от тях.

В България без конституция става по-лошо. Властта на руските генерали става по-голяма, униженията на българският княз стават по-големи. Упоритостта на всички българи за независимост, за самостоятелност става по-голяма. Българите офицери успяват да станат стража на своя княз, започва да се образува сила, която си слага за задача да се бори с руският план, за който се разполага с факти, че руситя готвят завладяването на България. Княз Александър получава обстойно изложение от българи за тежкото положение в което е поставена България. Григорий Начевич съветва княза да подири съдействието на либералната партия. Руският посланик Йонин донася, че Русия желае да се възстанови конституцията. Драган Цанков съставя коалиционно министерство от консерватори и либерали. Животът се движи в полуразстройство. Конституцията бе възстановена.

Ha 29 юний 1884 год. Петко Каравеловата група от либералната партия, спечелва мнозинство в изборите, образува правителството на България. Когато в България започва легална строителна работа, в Източна Румелия е образуван Революционен комитет. Начело застава Захари Стоянов, стар революционер, самоук, буен, писател, издава вестник „Борба“ привлича българите офицери, привлича и интелигенцията.

Буйните млади македонци Никола Генадиев, Андрей Ляпчев, Д. Ризов и др., устройват празници, за чевствуване паметта на загиналите през въстанието войводи: Хаджи Димитър, Бенковски, Ботев и др. Възбуждат народния дух, доказват, че е безсмислица да съществуват две български държави, отделени една от друга. Като се организираха добре, образуваха чети начело с български офицери, на 6 септемврий 1885 год. Свалиха управителя на Тракия, прогласиха съединението. Управителят Гаврил Кръстевич паша, добър българин им казва: „Аз няма да повикам турска войска, искрено желая да имате сполука в съединението.“ В тоя момент княз Александър се намира в гр. Варна. Една депутация отпътува от Пловдив, за да му изрази лично народната воля, да го покани да приеме предложението, да отиде в Южна България.

Президент министъра на България – Петко Каравелов, уплашен от бързината на действието, съвещава се с председателя на Народното събрание – Стефан Стамболов, образува се общо мнение, за да се приеме поканата. Съединението става. Княз Александър, със своята свита потегля за Пловдив. Руският консул протестира. Българската армия потегля за Тракия. Руските офицери напущат България. Турция, уморена, уплашена да не и се крои нов капан, не обявява война. Англия, възхитена от факта, че русите си отиват от България, за да ги отдалечи още повече от Цариград и Балканите, английската дипломация дава ефикасна защита на България. Австро-Унгария, която всякога бе готова да създава конфликти между славянските народи, действуваше в Сърбия, която под пълната защита на Австрия, обяви война на България.

В 1881 год. Сърбия бе сключила договор с Австрия, в който Австрия заявява, че ще даде съдействие на Сърбия, за да може да се разшири на юг и изток. Щом стана съединението, крал Милан помисли че е дошел момента да се възползува от горнята конвенция. Крал Милан отиде във Виена, получи съвети от Австрийския император и министра Калноки, върна се в Белград, самичек обяви мобилизация, свика коронен съвет. Взе решение да нападне България, което мотивирва с факта, че съединена България става много голяма и много опасна за Сърбия. Умните сърби го съветват да не прави това безумие. Крал Милан не ги послушва. На 2 ноемврий 1885 год., сръбскитe войски навлязоха в границитe на България. Българитe приготвени да се бият с Турция, получиха известието за нападението от Сърбия и всички като един човек, като стрела се впуснаха, с железница, на коне, пеша тичаха, пристигнаха на бойните позиции. Сърбитe бяха успели да обходят гр. Брезник, когато българитe полуприготвени, трябваше да атакуват сръбскитe позиции; княз Александър и председателя на Народното събрание – Стефан Стамболов, се намират в първитe редове близо до боевата линия. Поражда се мнение, взема се решение от Генералния щаб, да не се атакуват сърбитe. Българската армия да отстъпи на Ихтиманскитe позиции и от там солидно подготвена да даде генерално сражение. Младитe капитани, убедени в българската победа, на 7 ноемврий нападат сръбскитe позиции на Сливница и в двудневен бой българската армия разклаща сръбския фронт, минава в настъпление. Сърбитe бягат. Град Видин издържа, отбива всички сръбски атаки. Българитe триумфално влизат в град Пирот – на 15 ноемврий. В тоя момент Австрийския агент – Кевенхюлер по заповед на Австрия, Русия и други, се явява пред българският княз Александър и му заявява, – че ако българскитe войски продължат настъплението, ще срещнат Австрийска армия срещу себе си.

Лишено от външна поддръжка, българското правителство прие Австрийския ултиматум. Сключи се мир на 19 февруарий 1886 год. в гр. Букурещ, който мир имаше текст само от един член, в който се казваше: „България и Сърбия си въстановяват мирнитe отношения и си остават на старитe граници“. Така стана съединението на Северна с Южна България. Славата и победата бяха на България. Основитe на сполуката лежаха в дипломатическата подкрепа, която Англия и Франция ни дадоха, за което им дължим дълбока почит и вечна признателност. Берлинският договор падна. Руският план пропадна. България стана по-голяма от Гърция и Сърбия. Русия, Австрия и Сърбия, станаха неприятели на българитe. Така се създадоха дълбокитe причини за бъдещата опасност, за неосвободенитe българи.

 

III. ПОЯВА НА МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС.

Учредявание на български Централен Революционен комитет в Европейска Турция, за извоювание Автономията на Македония и Одринско.

В 1886 год., след съединението и след голямата българска победа, започнаха да се приготовляват два ужасно страшни планове, спрямо българското племе: единият в Сърбия, другият във велика Русия.

Австрийският план, за Сърбия да бъде тласната в крива насока, напълно постигна своята цел. Сърбите като един човек: кралската власт, държавници и народ, си зададоха за задача завладяванието на Македония – чрез просвета и култура. За тази цел държавният бюджет отпусна ежегодни големи кредити на сръбските консули, в Европейска Турция, които образуваха своя централа в гр. Скопие и започнаха да примамват и да подкупват българи. Даваха заплати на отделни лица от които само едно искаха, да наричат себе си сърби. На този план се турна в услуга цялата сръбска народна мощ. Дружеството „Св. Сава“, македонците живущи в Сърбия, с цялата сръбска държавна и научна организация, влезнаха в разбирателство с гръцката патриаршия и започнаха да създават условия за откриване на сръбски училища в Македония, на сръбски черкви под гръцко ведомство.

Руският план, бе старият завоевателен план. В член 3 от Берлинския договор, имаше клауза в която се казваше: „на българския престол не може да бъде избиран княз от руска народност“. Русия си зададе за задача да създаде условия в България, за да бъде изгонен омразният на Русия княз Александър Батенберг, с надежда че по този начин ще може най-лесно да се възстанови руското влияние в България.

Имайки пред вид тези задачи, руските консули в България и сръбските в Македония, заеха своите позиции.

Когато озлобена и унижена Сърбия, започна своето престъпно дело, българите в Македония бяха сдобили големи успехи.

В 48 административни околии на Европейска Турция, грамадното мнозинство бяха българи. В 40 от тях, властта на Гръцката патриаршия бе унищожена. За това извършено голямо дело, нямаше отделни лица-герои, защото всички българи мъже и жени, като гранитна скала, застанаха срещу вековния си враг – гръцкото духовенство. Жените, които познаваха нравствения образ на гръцките владици, сами ги изругаха и позорно изгониха от черквите. Българите селяни и граждани в пълно единомислие, във взаимно съдействие, строяха своите училища. В градовете Солун, Скопие и Битоля българските гимназии и педагогически училища, започнаха да дават със завършено образование учители за страната. Велес, Щип, Кукуш, Прилеп, Охрид и други градове, имаха добре уредени трикласни училища. Така, българите самички без ничия помощ, строяха своето учебно дело. Българската екзархия, която още нямаше в турската държава права, да образува българска община, даваше частно своето съдействие.

В административните съвети при валии, мутесарифи и каймаками, имаше представители на Гръцката патриаршия, които постоянно ковяха клевети и доносничества, срещу българите. Това ставаше причина, турската власт да върши многобройни арести, да изпраща на заточение в Мала Азия много българи. Тази борба между гърци, българи и турци, създаде много гробници в села и градове.

И в разгара на най-силния ентусиазъм, когато гръцкото духовенство остана без паство, се яви сръбската пропаганда, която на първо време бе посрещната с присмех и подигравки. След тригодишна обаче планомерна работа, създадена от организацията на сръбските консули когато успяха тук-таме да отворят училища, които измамиха около 200 възрастни ученици, които бяха следвали в българските гимназии и ги заведоха в Белград, дадоха им стипендии, дадоха им по един клас награда, като всеки свършил III клас, щом кажеше че е следвал четвърти, без да има документи, приемаха го в V клас. Така, постепенно опасността от Сърбия бе открита, и мислеща Македония дълбоко я почувствува.

Когато озлобена и унижена Русия, започна своите атаки, българските държавници имаха големи успехи. След Сръбско-българската война при демобилизацията княз Александър отдаде голяма почит на Русия. В прокламацията до войската и народа имаше и следния пасаж, а именно – като благодари на офицерите и войниците за показаната храброст и патриотизъм, князът добавя, че победата се дължи на руските инструктори, които приготвили боевата сила на българската армия. Написа саморъчно благодарствено писмо на руския император, което изпрати по генерал Кантакузин. На това писмо и на други отношения на княза към Русия, руският император Александър III отговори: „Не искам да слушам нищо за принц Батенберг“, което означаваше, че князът не може да разчита на Русия, и че трябва да дири само вътрешна опора за своя трон.

През май 1886 год., Петко Каравелов произведе избори в Тракия. Неговата група, спечели голямо мнозинство. Народните представители от Тракия, дойдоха в Народното събрание в София. Така фактически стана пълното съединение – един парламент, една войска, една държава. Петко Каравелов – първият министър на България и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, строяха България, сключиха спогодба с Турция, отстъпиха Кърджалийска и Тъмрашка околии на Турция. Българския княз, формално бе назначен от султана за управител на Тракия. Фактически съединението по всички линии на живота бе постигнато. Имаше българска държава, с 96 хиляди кв. клм. земя, имаше една данъчна система, имаше сведения от българския консул в Букурещ – Григорий Начевич, че европейските дипломати нищо не приказват за съединението. За Европа опасни положения в България не съществуват. И когато започна спокойното устройство на българската държава, когато правителството подири средства, за да изплати реквизицията, когато през горещините държавните мъже диреха почивка, тогава пъкленият заговор на българите, оръдия на руския план за свалянето на княз Александър, започват своята работа.

Драган Цанков със своята група, постоянно тръбеше, че съединението е една грешка и че без Русия, България е в опасност. Помощникът на военния министър – майор Груев с майорите Бендерев и Радко Димитриев, стават ръководители на заговора. Възползувани от отсъствието на военния министър, те преместват верните войски на княза. Изпращат ги към Сливница, довеждат в София Струмския полк и вдигат юнкерите. На 9 август те обсаждат двореца през нощта. Сменяват стражата. Майор Груев, придружен от Радко Димитриев се явява пред княз Александър и му подава готова написана оставка, в която се казва: „Понеже българският народ и войската намират, че моето по-нататъшно стоене на българския престол е вредно за интересите на страната, то аз се отказвам от престола, като обещавам, че не ще имам за него и за напред никакви претенции“. Князът взе написаното и попита: – Искате да подпиша ли? – Да! бе отговорът. Князът написа: „Бог да пази България. Александър“.

След това, князът с брата си под силен конвой, бе откаран в гр. Оряхово, гдето го чакаше приготвената яхта „Александър“, която го отнесе заедно с брата му по Дунава и го стовари в гр. Рени. Планът на съзаклятниците не бе добре обмислен. Те не знаеха що ще правят, дори и на първия ден. Те всичко вършеха така, както им диктуваха техните лични интереси, за производство в по-горни чинове в армията. Мнозина се чувствуваха пренебрегнати от княза и всичко вършеха, по образеца, както го намираха написан в руските вестници. Те мислеха, че българският народ всичко ще одобри. Опасявайки се от Каравелова, те извършиха фалшификация. Написаха окръжна телеграма до властите, в която казваха: „Принц Батенберг е свален от престола. Направете митинги в утвърдителна смисъл. Подписали: Каравелов и главнокомандующ българските войски Груев“. Заговорниците известиха руските агенти и в България се яви пратеникът на руския император княз Долгоруков, за да уреди новото управление на България. В тоя момент, Стефан Стамболов от гр. Търново, в качеството си председател на Народното събрание, след кратко колебание обяви телеграфически в цялата страна, че превратът е престъпно дело, че правителство в София няма и че народът трябва да въстане против извършеното. Стамболов влиза във връзки с българския консул в Букурещ – Начевич, с командующия тракийските войски – подполковник Муткуров. Неговата инициатива ободрява всички истински българи. Със светкавична бързина летят към София, войски и народ, свалят престъпническото изменическо ново правителство. Издават следната прокламация: „В името на българския княз Александър и на Народното събрание, обявяваме за изменическо Софийското правителство начело с Климента и всеки който го слуша ще бъде наказан и съден по военните закони. Назначаваме за главнокомандующ на всички български войски, бригадния командир Муткуров, комуто всички трябва да се покоряват. Призоваваме доблестния български народ в защита на короната и отечеството“. Подписали: Председател на Народното събрание Стефан Стабмолов, главнокомандующ подполковник Муткуров.

Стефан Стамболов подири княза, намери го, съобщи му всичко, което е направил и от името на истинските българи го моли да се върне. Князът се връща и още с влизането си в България, бие телеграма от гр. Русе до руският император, в която, като му известява, че поема управлението и като му благодари за изпращането на княз Долгоруков като извънреден пратеник, комуто обещава всяко съдействие, за изглаждане на недоразуменията, завършва със следните кавалерски думи: „От Русия съм приел короната, готов съм да я сложа в ръцете на нейния владетел“.

На пътя за Южна България (в гр. Елена), князът получи на своята русенска телеграма следния отговор от императора: „Получих телеграмата на Ваше Височество. Предвиждайки страшните последствия за тъй зле изпатилата страна, не мога да удобра Вашето завръщане в България. Мисията на княз Долгоруков става ненавременна. На Ваше Височество остава да решите, какво трябва да правите“.

Княз Александър навсякъде посрещан с най-гореща искреност от народа, пристигна в София. След дълги съвещания с ръководящите сфери, той реши да се отрече от престола. Всички молби, увещания и обещания на Стефан Стамболов, не можаха да изменят неговото решение.

На 25 август, княз Александър се отрича от българския престол и съгласно конституцията назначи регенти: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и подполковник Муткуров, прости се с народа и офицерите и си замина през Лом изпратен от регентите и министрите. В тоя момент в живота на страната стояха и следните факти:

1) Турската държава бе добра съседка, а руската бе страшна и опасна съседка на България.

2) В Турция вътрешното положение бе много лошо, а в Русия най-лошо. Там дворяни и землевладелци бяха диктатори над руските царе, ръководители на външната и вътрешна политика на държавата. Селяните руси нямаха земя, нямаха човешки права. Руската полиция бе най-жестоката. Русите-социалисти, радикали, демократи и либерали, се бореха, искаха такива политико-икономически права и свободи, каквито в България съществуваха. В конституцията бе вложена французката декларация, за правата на човека и гражданина.

3) Българите нямаха гражданско съзнание, нямаха способност за да използуват правата и свободите които законите им даваха. По силата на тия факти, българите русофили, детронатори, нямаха основа. Те извършиха престъплението, ръководени от душевна илюзия на чувствата. Почувствуваха своето престъпление, след като го извършиха.

Регентът Стефан Сламболов, стана най-големият фактор в България.

Постави здраво във верни pъце войската. Президентът Васил Радославов образува патриотически дружини в защита на България. Войсковите части, които взеха участие в детронацията, бяха унищожени, знамената им бяха изгорени. Произведоха се избори за Велико Народно събрание, за избирание княз на България. Всички българи отправиха молба към Русия за помирение.

Русия стои неотстъпчива, иска освобождението на детронаторите иска русофилско правителство, па тогава помирение. Събранието в гр. Търново избира за княз на България – княз Отон Валдемар, син на краля на Дания, който вместо сина си, отговаря че не приема избора. Изпраща депутация да дири княз в Европа. В Австро-Унгария се явява кандидат, княз Фердинанд Сакскобургготски. Българите се намръщиха, оставиха го в резерва. Депутацията обиколи Европа, втори кандидат не намери.

Русите изнасилват България. Руски агенти, на чело с Каулсбарс, обикалят България, мамят българския народ, организираните българи, отбиват всички атаки. Драган Цанков със своята група прави доноси, клеветничества пред руските агенти. Положението се влошава. Стамболов дири изход предлага българската корона на турския султан при условия – в Европейска Турция да бъде прогласена конституция, да бъдат въведени закони, еднакви на българските. Турският султан да стане княз на България, да образуват дуалистична конституционна монархия. Султан Хамид отказва. Предлага на румънския крал Карол, да стане български княз, да образуват дуалистична държава. И той отказва. Положението все по-лошо става. Стават военни бунтове в Русчук и Силистра. Военните съдилища издават присъди. Биват застреляни 9 души офицери, с майорите Олимпи Панов и Узунов. България пак се обръща към Русия, моли я да и препоръча княз. Русия препоръчва княз Мингрели, по произход татарин. Българите се уплашват от тоя черкезин и така българският избраник отказва престола. Препоръчаният от Русия княз, не бива приет от България. Австро-унгарският кандидат сполучва избора. След една година регентство, на 2 август 1887 година княз Фердинанд даде клетва пред Великото Народно събрание в Търново и пое управлението на България, без да става дума за Румелия.

Стамболов се оттегля на почивка, ала руската атака, става още по-страшна и жестока. Княз Фердинанд не се признава от Русия.

Стефан Стамболов става президент-министър на България. Руски военни параходи обикалят българските пристанища на Черно море. Русия се готви да окупира България. Действува пред Турция. Великият везир Кямил паша подава нота до България. Иска изгонването на княз Фердинанд. Стамболов основан на приятелството си с Турция, заповядва на българския представител в Цариград д-р Вълкович, да попита великия везир защо е подадена такава нота. Кямил паша отговаря: „Гледайте си работата, нищо сериозно няма, принудени сме· да Ви пишем така.“

В това време Англия, Австрия и Италия, правят колективни изявления, че те няма да допуснат една велика сила, сама да нарежда работите на Балкана. Германският канцлер казва друго: „Между Австрия и Германия съществува съюзен договор и ако едната от тях бъде нападната, другата с оръжие ще я защищава.“ Франция стои в резерва. В Русия планът за окупация изчезва. Така в България започва относително спокойствие да царува. Стефан Стамболов води искрено приятелска политика с Турция. Издействува 3 берата за български владици в Македония. По-късно отива лично в Цариград и издействува от султана още двама владици и няколко ирадета (разрешения). Българските владици стават петима в Македония, а именно в градовете Скопие, Битоля, Охрид, Велес и Неврокоп. Признават се българските училища и общини от турската държава. Екзархията получава равни права с Патриаршията. Стамболов се върна в България тържествуващ. Българските сполуки произведоха потресающе впечатление в Гърция и Сърбия. Патриаршията затвори гръцките черкви, силно протестира, ала всичко остана без успех. Положението в Македония ставаше все по-сложно, Българите се увеличаваха, много гъркомани ставаха българи, ала и много българи, ставаха сърбомани.

В 1888–1889 год. от македонцитe ученици в Белград, около 80 души, демонстративно напускат Сърбия и дохождат в България като казват: „ние не сме сърби“. България дава на всички стипендии. От тоя публичен позор в Сърбия никой не трепна. Там бяха готови народ и държавници, да извършат най-голямото престъпление.

Сърбия имаше държавен план, строго очертан в най-големи подробности. Заселена в 48 000 кв. клм. земя, Сърбия се чувствуваше окована в тежки търговски вериги.

Австро-Унгария владееше 7 славянски области: Полша, Чехия, Словения, Хърватско, Далмация, Босна и Херцеговина. За да обезпечи своите владения, Австро-Унгария в 1881 год. в сключения договор със Сърбия, се задължава при бъдеща Европейска конференция, да действува за земята на Вардарската долина, без град Солун, да бъде дадена на Сърбия. България след съединението й с Тракия, бе станала двойно по-голяма от Сърбия – 96 000 кв. клм. Адриатическо море бе много далеч зад непроходими планини, а Бяло море бе близо, имаше железен път по Вардарската долина – от сръбската граница Зибевче до гр. Солун се отиваше за 16 часа. Тази бе задачата, която Сърбия преследваше, затова всички сърби като един човек, бяха готови да извършат вероломството и макар да нямаха в Македония нито една сръбска община училище или черква, сръбски учители на големи групи сновяxa в македонските градове и села, диреха паднали и слаби българи, раздаваха злато, правеха мили очи печелеха сърби. Мислещите македонски българи, дълбоко се озадачиха подириха път за спасение, започнаха да кроят нови планове. Скопският владика – Теодосий, предлага отделна македонска черква, за което Екзархията го детронира. Петър поп Арсов от село Богомила – Велешко, издава списание „Лоза“, на македонско наречие. Предлага отделен македонски правопис. Гьорче Петров – учител от гр. Прилеп, пише македонска география.

Александър К. Чакъров – учител от гр. Велес, предлага бързо въстание, за да се постави Македонският въпрос на дипломатическата зелена маса, като казва: „Само свободата ще ни спаси от всички врагове“. Една голяма група учители и търговци начело с Даме Груев от село Смилево – Битолско, Тодор Лазаров, Хаджи Димитриев и Христо поп Коцов от гр. Щип, Пере Тошев, Гьорче Петров и Георги Пешков от гр. Прилеп, д-р Хр. Татарчев от гр. Ресен, Иван Хаджи Николов от град Кукуш, Лука Джеров от Битоля и други, в пълно единомислие подчертават факта, че Македония може да бъде много по-добра държава от Швейцария, защото освен равнини и планини, реки и езера, Македония има Солунското морско пристанище, каквото Швейцария няма.

В Швейцария живеят французи, немци и италианци в една държава. И в Македония могат да живеят българи, турци, гърци, албанци и власи, равноправни в една държава. Върху тази основа, в 1893 год., се заражда план за създаване революционна организация за свобода и в същото време започва своята деятелност – един Централен революционен комитет, със свой устав, в който се приемат за членове само българи и който има за задача да дири приложението на чл. 23 от Берлинския договор. Членове и основатели на Централния комитет са следните лица: д-р Христо Татарчев, Петър поп Лрсов, Даме Груев, д-р Андон Димитров, Хр. Батанджиев, Ив. Хаджи Николов. Тази организация още в началото на нейното устройство, бе наречена сепаративна. Куп хули се сипexa върху нея, обаче нейните ръководители – организатори, бяха с твърдото убеждение, че само автономна, свободна държава Македония ще даде удовлетворение на нейното население, ще го освободи от турската държава, ще го постави в най-изгодни условия за развитие, със съседните държави Сърбия, Гърция и България.

Македония бе родила и друг един обективен мислители, Тодор Г. Ецов от гр. Велес. В 1887 год. той се завърна от България, където бе ходил на учение. Започна да събира народни песни, да дири стари книги, пергаменти, да снема преписи от разни паметници в черкви и манастири. Посветен в строго научна работа, Ецов постепенно, влезна в сношение с професор Димитър Матов – родом от Велес, на когото изпращаше всичко, което събираше. В тази негова работа му стана другар Никола Зографов – простичко селянче, което жадно за самообразование в лицето на Тодор Ецов, намери своя учител. Двамата другари, станаха искрени приятели и ред години вършеха научна културна работа. Тодор Ецов отбягваше да взема участие в Революционното дело. Обаче Зографов вземаше участие в таен революционен кружок, самородно образуван във Велес, за доставка на оръжие главно на револвери.

Йордан Малезанов от Велес, Тодор Божков от Башино село, бяха образували канал, който започваше от гр. Прешово, Бояновци, Куманово, Велес. В основите на това предприятие, което докато стигне до Йордан Малезанов, имаше и търговски сметки.

Един ден Зографов каза на Ецов, че Темелко Байрактаров, Коце Диманин от Башино село пренасят комити през Вардара. На пролет ги превеждат към Прилеп и Битоля, а на есен се връщат обратно в България. Тодор Ецов наставнически даде следното мнение: „Който е виждал комити и ги познава, не им се много радва. Прости и невежи човеци не са способни, да строят живота в свобода. Свободата ще дойде от науката. Виждаш ли пампура (тренът), който всеки ден минава през нашия град. Пренася 500 000 оки стока. Той е орган на свободата. Един трен освобождава 5000 коне и 3000 човека, пренася стоката в 10 пъти по-малко време. Когато човеците станат просветени, ще освободят своята мисъл от заблуждение и суеверия. Тогава свободата ще дойде.

Така тези двама другари се разделиха. След 8 години пак се срещнаха. В дълга беседа, Тодор Ецов разказа, че се отказал от бащино наследство. Ходил в Румъния, в Букурещ. Живял с тежка физическа работа, пренасял тухли с количка, качвал се е по скелета на строещи се здания, със сандъче на рамо пълно с вар. С пот на челото си изкарвал прехраната.

Зографов бе влезнал на дълбоко в революционната борба. Пълномощник на централния комитет, ръководеше голям граничен революционен район. Той разказа на Ецова всички тайни планове, които той знаеше. След всичко това, Тодор Ецов даде обективна преценка в която каза: „Основата е вярна. Автономна Македония е нужна, обаче как ще образувате македонска национална организация, когато няма македонски народ с македонски език.“

1) В Македония живеят 2 600 000 жители, от които 2 милиона са българи и турци остатъка гърци, власи и албанци, а сега има вече и сърби. Сърбия и Гърция, са против автономията. На българите никой не вярва, защото в Тракия само след 7 години, направиха съединение с България. Остават турцитe, които са много назад и с тях не може да се изнесе автономията на Македония.

2) В Македония съществуват международни пътища. Тя свързва Средиземно море със Средна Европа. Македония е географска единица земя, неделима с другите групи, които живеят между Дунава, Адриатическо и Бяло море. Пътят Солун–Скопие; открива 3 други: 1) Скопие–Ниш–Моравската долина–Средна Европа; 2) Скопие-Ниш–Белград–Средна Европа; 3) Скопие  Качанишкият проход–Прищина–Митровица–Босна–Далмация до Виена–Солун, Битоля–Охрид–реката Дрин–Албания–Адриатическо море. Така Македония свързана с всички други народи, образува една географска единица – земя.

Втора географска единица на Балкана е България, която има повърхност 120 000 кв. клм. земя. На Дунава има 9 пристанища, от Видин до Силистра; на Черно море 7 – от Каварна до Бургас. На българската държава трябват, долното течение на реките Струма и Марица, Бялото море от Кавала до Деде Агач. Тази географска единица земя, няма равна на себе си по своето устройство и богатства. В нея са двата масива – Стара планина и Родопите, Рила и Пирина, Витоша и Средна гора и ред планински възвишения. Стотици реки, Дунавската низина, Добруджанското поле, Софийското поле, Тракийската низина със своите полета, Струмска долина със Серско поле; Българската държавна земя, представлява житница, гори и пасбища за милиони стада има в изобилие, подземни минерални богатства има неизчерпаеми. Днес, България притежава 5/6 от тая земя. Когато българите станат свободни, чрез просвета и гражданско съзнание, когато технически ще се подготвят, културно ще завладеят географската единица земя на българската държава.

3) Земята на Балканския полуостров, има 600 000 кв. клм. повърхност, от която Румъния владee до Дунава 130 000 кв. клм. със 7 000 000 жители.

Българската държавна земя, както що я описахме по-горе в географските й граници, при най-голямо развитие и увеличение на българското племе, в размер какъвто е Белгия, където в 29 000 кв. клм. земя живеят 7 000 000 жители. На българите земята може да отхрани 30 000 000 жители. Неправилното заселване на народите в Балканския полуостров, историческите права върху земята, религиозният фанатизъм и грубият национален егоизъм, ще счупат на много от народите главите, ще донесат много нещастия. Те създават дълбоките причини, за войни и революции.“

Така приключи своята мисъл Тодор Ецов. Така предсказа отчасти бъдещето. И без да взема участие в Революционното дело, след малко години, изпадна в краен песимизъм и една нощ в гр. Солун се хвърли пред един идващ трен, тури край на своя живот. Загина една скъпа рожба на гр. Велес, един човек неспособен да помисли зло за другите хора. Отлете една душа в сияюща светлина и чистота. Страдалческа Македония даде много достойни борци, които всичко можеха да предвидят. Можаха да преценят, каква държава е потребна за да обезпечи свободата на своите жители, за да обезпечи правата и трудът еднакво за всички, да обезпечи размяната на произведенията, да създаде федерация на свободни народи, на Балканския полуостров.

Централният комитет на Вътр. Ор-ция, приемаше само българи в своите редове. Това той правеше не за да отблъсне другите народи от себе си, но защото трябваше да бъде много предпазителен, защото общественото равнище на всички жители в Македония и Одринско, не бе готово да възприеме Автономния принцип, за който са потребни по-висши схващания на обществото, за да може да възприеме Автономния принцип на свободата. На първо време Централният комитет образува 3 окръга.

В Скопския вилает се създаде окръжен комитет, със седалище гр. Щип, където Дамян Груев, през 1894 год. учителствува и държи тайно на гражданите сказки и реферати, за француската, за италианската и за българската революции.

През това време в гр. Щип, дохожда Гоце Делчев – родом от гр. Кукуш, свършил 6 клас в Солунската гимназия, следвал в старшия клас на юнкерското училище в гр. София, посветил себе си на Революционното дело. Даме Груев и Гоце Делчев стават учители в гр. Щип – стават ръководители на Революционното дело.

В Битолския вилает в гр. Битоля, се образува окръжен комитет по инициативата на Дамян Груев.

В гр. Солун, Централния комитет ръководи революционното дело в Солунския вилает, който е във връзка с Щип и Битоля. Така постепенно без да имат връзка с България, ръководните тела на Вътрешната Революционна организация, постепенно пускат революционна мрежа към Серския санджак, към Одринския вилает, към Струмица и Малешевско.

В 1895 год., организацията се затвърдява, обаче цялото нейно дело се намира в ръцете на малки кръжоци, които постепенно се увеличават като дейността се развива в строга централистична насока. Преди всичко, дирят се отделни лица, приемат се под клетва и всякога се преследва само едно – да бъдат способни да запазят тайната, да предпочетат смъртта.

Твърди и характерни личности, застават начело на революционната борба, в Македония и Одринско.

 

Борбата на македонците преселени в България, за освобождението на своята родина.

В 1880 година в Цариград, заседават представители на Европейските сили, за да изработят органически устав, за приложението на чл. 23 от Берлинския договор, в останалитe български земи под турска власт. В тоя момент, в България се намират преселени повече от 10 000 българи, родом от заробените краища на българската земя. Болшинството от тях са македонци, които веднага се загрижват, устройват комитет от македонци, от владици, като Натаил, Милети и много първи граждани. Организирват чети, правят въстание в Разложко, Кресна и Малешевско. Други самородни, въстават в Битолско и Охридско. Целта на това движение, преследва увличанието на руситe от една страна – да продължат освобождението и в Македония, от друга страна се иска приложението на чл. 23 от Берлинския договор. Европейските консули в Цариград, предават изработеният устав на Турция, искат неговото прилагание. Турското правителство прави контра предложения: а) иска по-напред да бъдат изпратени турски войски в Стара планина и Ихтиманско, да вземат границата между България и Източна Румелия; б) иска да види въведена милиционната система във въоръжените сили на България, след което ще приложи предадения му устав. Така започва дипломатическата игра на над хитрувание. България постепенно става самостоятелна, независима в своите действия, успява почти по всички линии, да не изпълнява Берлинския договор в задълженията й спрямо Турция.

Турция възползувана от това положение, с помощта на свои приятели се осигурява, както й е на нея възможно и удобно. Така че Берлинския договор оставаше силен, само срещу руския държавен план. След създаването на публичната война, между руската и българска държави, руското държавно учреждение с име „Азиатски департамент“, откри широко своите явни и тайни врати за българите русофили, които постепенно ставаха негово оръдие, създаваха големи компликации и страшни комплоти срещу българската държава. Българското духовенство в лицето на владицитe, в болшинството си беше русофилско. Македонците в България живееха с една много радостна илюзия в душата, а тя бе, че Русия, която освободи България, няма да остави Македония под турско робство. От там се зараждаше у тях убеждението, да вървят с Русия. Така постепенно у тях се образуваха две течения: едни за България, други за Русия. От това се пораждаше голяма опасност, за самостоятелността на борбата, за освобождението на Македония.

Планът на Стефан Стамоблов, който имаше нужда да води приятелска политика с Турция, се атакуваше от македонците, като предателски. Последните минаваха на другата страна, сливаха се с българите емигранти в Русия и Цариград, образуваха чети, правеха комплоти. След дохажданието на княз Фердинанд в България, между тактиката и плана на Стефан Стамболова по вътрешното и международно положение на България, се създаде трето положение: княз Фердинанд, голям аристократ с широки връзки в европейските дворове, започна своя политика, свой план. Поставиха се едни срещу други двама великани. 1) Синът на България, смелият революционер Стефан Стамболов, който в живота си е спал на гола земя, който знае дълбините на страданието в живота, с всички средства, каквито българската действителност ги дава, води борбата за да защити своя план за българската независимост.

2) Княз Фердинанд постепенно, систематично се мъчи да го измести.

Държавниците, министри в Стамболовия кабинет – Константин Стоилов, Начевич, Д. Греков, минават на негова страна. Висшите офицери от армията начело с Рачо Петров, стават верни негови служители. Князът прави произволи, нарушава конституцията, редом с народното знаме, което се развява в Княжеския дворец, той поставя и знамето на своя Кобургси дом. Учредява ордени за гражданска заслуга, издава рескрипти само от свое име, води тайна дипломация в Австрия и Франция, съветва се с германския император, прави опити да се помири с Русия и всичко това става без знанието на Стефан Стамболов, който всякога навреме реагира. Със сполука или с отстъпка, се приключват всички самостоятелни прояви на солидно подготвения държавен глава на България. И така, всеки нов ден донася нова страшна вътрешна борба в българската държава, като за всяко зло, всички атаки се отправят срещу Стамболова. Млади буйни македонци образуват революционни групи, предприемат акции срещу правителството на България. Всички са убедени, че личността на Стамболова е най-голямата опасност. Ако той падне, ще падне цялата тираническа власт. В 1890 год., македонците имат тайна организация. Издават вестник „Борба“, и разполагат със средства от незнаен източник. В тази група се намира буйния офицер – майор Паница, крупен деятел в съединението и в Сръбско-българската война. Майор Паница готви своя чета, действува за освобождението на Македония. Българите-емигранти, го повикват в странство и го убеждават да извърши със своите хора преврат в София, като арестува Стамболова и княза. Паница се връща в България и организирва с няколко офицери за говор, да изпълни възложената му задача. Стамболовата тайна полиция узнава готвеното и съобщава дето трябва. Паница и другарите му (14) души биват арестувани и дадени под военен съд, който осъжда Паница на смърт, чрез застрелване, а другарите му на затвор. Князът утвърди присъдата и Паница бе застрелян край София (юний 1891 година). След несполуката с акцията на Паница, емигрантския таен Революционен комитет, дири нови хора да убият Стамболова и се готви след убийството му да навлезе с въоръжена сила в България. Намерените от него хора на 25 март 1891 год. при градската градина в София, стрелят срещу Стамболова, обаче вместо него убиват министъра на финансите Хр. Белчев. Подозрени в това убийство 18 души, биват затворени. Между тях са държавникът Петко Каравелов и македонеца Трайко Китанчев – даровит училищен инспектор. След една година разследване, съдът осъжда четирима на обесване: писателят Светослав Миларов, К. Попов, Тома Георгиев и Лепавцов. Последният като малолетен не бил обесен, а затворен и умрял в тъмница. Останалите – осъдени на затвор.

Конспираторитe пренасят действията си в Цариград. Наемат млади революционери, които на 24 февруари 1892 год., убиват българският представител д-р Вълкович, който бе много способен българин и умееше да води с турците твърде благоприятна политика за България. И така македонците в България ред години, напуснаха своята специална задача – да водят борбата за свободата на Македония. Навлязоха дълбоко в управлението на държавата, изместиха своята пряка цел, станаха сподвижници на страните, които ръководexa устройството и управлението на българската държава, станаха съучастници в плановете на враговете й.

В 1894 г. тираническото Стамболово вътрешно управление, опълчва всички политически групи против себе си. През месец април същата година, Стамболов пада. Пръв министър на България става Константин Стоилов, образува правителство и нова политическа партия, с име народна. Той поведе русофилска политика. В тоя момент в България имаше преселени около 100 000 българи от всички заробени краища. Болшинството от тях бяха македонци, които в много градове на България, имаха свои дружества с различни цели: благотворителна, просветна, политическа, национална, революционна, културна, еснафска и пр.

В София, със силен подем се започна организирването на македонците, които взеха инициатива и в март месец 1895 год., повикаха съществуващите дружества на конгрес в гр. София. Стана първият македонски конгрес. Образуваха единна организация и изработиха устав с основно искане – прилагане на чл. 23 от Берлинския договор. Избраха Македоно-одрински комитет с председател Трайко Китанчев, подпредседател Наум Тюфекчиев. Три месеци след своето съществувание, Софийският Македонски комитет, без да влезе в разбирателство с българите, жители в Македония, без да съзира съществуващата там революционна организация, напълно самостоятелно взема решение да прави въстание в Македония. Въоръжава чети и в юний месец, същата година, започва въстанието. Водители на тези чети станаха млади офицери, около 20 души, които си дадоха оставките и със силен патриотически жар се впуснаха в борбата. Старите войводи, които живееха край турско-българската граница, заедно със своите кадри, застанаха в редовете на борците. Вестниците в София загърмяха – въстание в Македония. Една от тези чети, под ръководството на Борис Сарафов (подпоручик) направи три дневна обсада на гр. Мелник, населен с турци и гърци. Други нападнаха помашките села Якоруда и Доспат. Трети, навлязоха в турска територия, дадоха на няколко пъти сражения на открито, в които паднаха много идеални българи, начело с поручиците Начев и Мутафов. Четвърта група чети, които бяха под пълното ръководство на стари войводи, цял месец пътуваха от София до Турската граница и обратно и за тях въстанието трая най-дълго време. В действителност, цялото това дело, бе една маневра на новото правителство, с което постигна дипломатически цели. Подпредседателят на комитета – Наум Тюфекчиев, през време на въстанието, за да отмъсти за изгубването на своя брат, който бе умрял от изтезание, през режима на Стамболова в държавните затвори, устрои убийството на последния. Трайко Китанчев внезапно умря, от разрив на сърцето. През това време, Вътрешната Революционна организация, бе в началото на своето устройство.

В разгара на въстанието, Александър К. Чакъров – учител в село Виница (Кочанско), член на Вътрешната Революционна организация без да вземе съгласието на Скопския Окръжен комитет, написва писмо до Димитър Ризов, родом от Велес, фабрикант на брашно в гр. Кюстендил, с което го моли да съобщи на Софийския Македонски комитет, че той е готов да подигне въстание, иска бързо да му бъдат изпратени 200 пушки. Никола Зографов, който през месец февруарий 1895 год., бе дошел в Кюстендил от Велес, след няколко съвещания с Георги Гочев родом от Щип, който завършваше педагогическото си образование в Кюстендил, задружно двамата решиха да направят едно изложение на положението, създадено от Софийския Македонски комитет. За тази цел Никола Зографов, написа писмо и Георги Гочев през месец юлий, замина за Щип – успя да пренесе писмото, на което писмо Зографов получи отговор, с подпис Клебел. Така се завърза революционна кореспонденция между Скопския Окръжен Революционен  комитет и Никола Зографов. Клебел съобщаваше, че Ахил скоро ще дойде в България. Ахил бе Гоце Делчев, а Клебел бе – Мише Развигоров, учител, родом от Щип. Акцията на Софийския Македонски комитет, създаде силно възбуждение в духовете на посветените в Революционната борба в Македония и Одринско. Даме Груев, със съгласието на своите другари от Скопския и Битолския Революционни окръзи, отива в гр. Солун, явява се на доклад пред Централния комитет, където след обстойно обсъждане решават: Централният комитет, да изпрати свои представители в България, на които да възложи задачата да предпазят Македония от създаване на външно вмешателство, в Революционната задача, каквато бе, действието на Софийския Македонски комитет.

През декемврий 1895 год. бе свикан втория конгрес на Македонскитe дружества в София. Делегати в конгреса бяха повече от 90 души. Между тях личеха представители, от всички политически групи в България. За председател на конгреса бе избран Александър Люцканов, зет на Драган Цанков. Дебатите, които се развиха в конгреса, установиха едно тежко положение, създадено от управата на Софийския комитет; Нечестни човеци, мистериозни действия за лични и партийни цели, за планове стоящи вън от Македонската задача; в пълна светлина бe представена мърсотата, кощунството, с идеала на робска Македония. В резултат на своята деятелност, конгресът прогласи за Върховен – Софийския Македонски комитет. Избра за бъдещи председател на комитета – запасния генерал Николаев, подпредседател – професор Йосиф Ковачев.

В конгреса се явиха делегати, които представляваха пълномощия на организации вън от пределите на България. Конгресът отхвърли тези пълномощия. Това конгресно решение, създаде разцепление у делегатите. 23ма от тях на втория конгрес се отцепват, събират се отделно на заседание и дохождат до заключение да образуват втори комитет, правят избор, с председател запасния офицер Антон Бозуков и с двама членове на изпълнителното бюро: Н. Тюфекчиев и запасния подпоручик Венедиков, касиер – запасния поручик Жостов и запасен член Георги Влахов. И така, вторият Македонски конгрес, завърши своята работа с едно порочно разцепление. Мнозинството от делегатите си сложиха задача, да се ограничат с дипломатическата акция в бъдещата своя дейност, а малцинството отцепници, бяха убедени, че само революционната акция ще донесе свободата на Македония и Одринско. Искрено се отделиха от мнозинството. В действителност, съучастницитe в политическите борби на българската държава, образуваха два лагера – един с правителството начело с братя Иванови и Тюфекчиеви, другият против него.

В 1896 год. България откри търговски консулства в градовете Солун, Скопие, Битоля и Одрин. Трите български организации: екзархийска, революционна и дипломатическа, взеха ръководството на българите в Македония и Одринско. За да отстояват и защищават българизма, те действуваха задружно на много места, а често влизаха помежду си и в конфликт, поради принципни и тактически различия. Почти в началото на образуванието революционна организация в Македония, в Солун е образувано Тайно българско революционно братство, на което първи водители се явяват: Атанас Наумов, Иван Гарванов, Колушев и др. Това братство е засилено от българския търговски агент – Ат. Шопов. Така още в началото и във Вътрешната организация се създаде разцепление. Мотивите лежат в различните планове, Екзархията, която бе религиозно учреждение с политически права в турската държава, бе против революцията. Солунската втора организация на революционното братство е екзархийски орган – действува контрареволюционно. В следующите развиващи се действия и събития напълно ще бъдат обяснени трите български планове:

Първи – на Екзархията, която представлява националното обединение на българския народ.

Втори – Вътрешната революционна организация, която искрено обича своята братска страна – България и за най-сполучливото разрешение на Македонския въпрос, искрено работи за образувание автономна Македония и Одринско.

Третия план – е българският държавен план, за който всички българи се чувствуват длъжни да работят за българския народен идеал – обединение в една държава.

Публ. в Н. Зографов, Строежа на живота. София, 1927, с. 3-53.