Отскоро на книжния пазар се намира книгата „Владо Черноземски и атентатът в Марсилия – 1934 г.“ Тя излиза с пореден № 52 от библиотечната поредица „Сите българи заедно“.

За Марсилския атентат и за българския революционер досега се носеха какви ли не легенди и измислици. Сега за пръв път се публикуваха редица документи и фотографии, свидетелстващи за този съвместен терористичен акт на българската Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) и за хърватската революционна организация „Усташа“.

 

С това издание личността на нашия революционер Владо Черноземски и на стореното от него в Марсилия се приземи и много от митовете са отхвърлени и е дадено място на историческата истина за двата братски народа – българският и хърватският, борещи се за освобождение от зловещата прегръдка на Белград и на сатрапа Александър Караджорджевич.

 

 

Д-р Анте Павелич

Извън тази книга останаха невключени още стотици документи, свързани с революционната дейност на Владо Черноземски, които доскоро бяха недостъпни, тъй като се съхраняваха в архива на МВР. Надяваме се че те също ще видят някой ден бял свят, тъй като неговата дейност е тясно свързано до края на живота му с борбите на македонските българи за освобождение. В неговото обемисто досие се съдържат и стотици изрезки от българската и чуждестранната преса, както и стотици малкоизвестни фотографии на дейците на „Усташа“.

Д-р Константин Станишев

Преди да се сключи споразумението между Иван Михайлов и д-р Анте Павелич са установени тесни контакти между водачите на Хърватската правашка партия д-р Анте Павелич и Густав Перчец с ръководителите на Националния комитет на македонските емигрантски организации в България, начело на който стои д-р Константин Станишев. По време на посещението им в България през април 1929 г. д-р А. Павелич и Г. Перчец са посрещнати най-тържествено от българската общественост във Видин и София. Речи държат освен двамата хърватски гости и председателят на НК на македонската емиграция д-р К. Станишев. Публично ръководителите на двете организации обявяват, че това е началото на общата нелегална борба на македонските българи и хърватите. Подписано е и официално споразумение и обща декларация. В лицето на д-р А. Павелич нашата общественост посреща защитника на българските студенти, съдени по Скопския процес. Тези връзки се задълбочават докато възглавяваната от д-р А. Павелич нелегална революционна организация „Усташа“ сключва споразумение за обща борба и с възглавяваната от Иван Михайлов ВМРО.

Д-р Анте Павелич и Иван Михайлов в Загреб

 

Това посещение е намерило отражение в българските вестници „Македония“, „Свобода или смърт. Революционен лист“, „Македонска трибуна“ и в хърватските задгранични издания.

Сега ще имате възможност да се запознаете с почти недостъпни и неизвестни документи за началото на това сътрудничество започнало през 1929 г., което в много отношение е продължение на контактите между трагично загиналите хърватския политически деец Степан Радич и ръководителя на ВМРО Тодор Александров. Документите вземам от нелегалното миниатюрно издание, посветено на това официално посещение и от печатния орган на ВМРО вестник „Свобода или смърт. Революционен лист“.

Включвам и едно съобщение от италианската преса, която е една от най-първите съобщили за установените връзки между хърватите и македонските българи. По-късно Италия, заедно с Унгария ще бъдат държавите, които ще окажат своето гостоприемство при подготовката на терористите на двете революционни организации за Марсилския атентат.

Иван Михайлов

 

Тук е намерил място и протоколът от срещата на Иван Михайлов с д-р Анте Павелич в Швейцария когато се взема решението за убийството на югославския крал Александър Карагеоргевич.

Тези документи са важен принос към съвместната история на революционните борби на двата братски народа – българския и хърватския.

Цочо В. Билярски

 

 

ДОКУМЕНТИ:

№ 1

Братският съюз за обща борба на македонци и хървати.

Съдбата на Хърватско и Македония е обща. Робството, под което изнемогват всички националности в кървавата кралевина на Карагьоргевичите, е еднакво. И техния инстинкт за самосъхранение, както правото им на свободно и самостоятелно съществуване, им налагат повелителния дълг да обединят  усилията си и чрез обща борба да съкрушат непоносимия гнет на Белград.

Пръв пример на това високо съзнание за еднаквата участ на всички народности в „Югославия“ и за необходимостта от създаването на единен фронт срещу чуждото насилие, дадоха двата братски народа – хървати и македонци.

След постигнатото единство на поробеното хърватско и македонско население в границите на днешна „Югославия“, македонската и хърватската емиграция в чужбина си подадоха братска ръка за съвместна легална дейност в полза на поробената им родна земя.

Тук е поместен текста на постигнатите съглашения между македонската емиграция в България и Америка и техните хърватски братя. Не е излишно да се отбележи, че посещението на д-р Анте Павелич и Густав Перчец в България е било съпроводено с трогателни сцени на радост и сърдечно единство, което съединява македонци с хървати. Стотици хиляди македонски изгнаници са манифестирали своята любов към разкъсаното им отечество, своята вяра в неговото щастливо бъдеще и пълната си готовност да продължат борбата за свобода и самостоятелност на Хърватско и Македония.

 

№ 2

Декларация

През време на братското посещение, което хърватският народен представител д-р Анте Павелич и градският застъпник на град Загреб Густав Перчец направиха на Националния комитет на макед[онските] емигрантски организации в България, от двете страни се констатира, че невъзможния режим, на който са подложени Хърватско и Македония, им налага еднакво да координират своята легална дейност за извоюване на човешки и национални права, политическа свобода и пълна държавна независимост на Хърватско и на Македония.

По този случай двете страни заявяват, че в бъдаще те ще напрегнат и обединят усилията си за постигане тези идеали на двата братски народа.

София, 20.IV.1929 г.

Подписали:

Д-р Анте Павелич, Густав Перчец

Макед[онски] нац[ионален] комитет:

Председ[ател]: Д-р К. Д. Станишев;

Подпредсед[атели]: Л. Киселинчев и Н. Якимов;

Секретари: В. Ив. Василев, В. Думев и Н. Габровски;

Членове: Г. Кондов, М. Димитров, Б. Антонов, Ив. Хаджов и С. Нанев.

 

№ 3

Ръка за ръка!

Хървати и македонци в Америка срещу общия противник.

Отдавна вече, както е известно, между македонската и хърватската емиграция в Америка се проявяваше дух на братство и съчувствие поради страданията на отечеството им oт общия потисник. Но, докато хърватската емиграция не бе организирана в политически организации, нашият съюз не можеше да предприеме съдружни действия с нея за освободителното ни дело. Днес вече е факт организирането на хърватите в един съюз, сроден по цел с нашия. Ето защо, една от първите работи след Първия учредителен конгрес на Хърватския съюз в Америка беше: двете Централни тела да се споразумеят и по общо съгласие те издадоха следния съвместен позив на английски, български и хърватски езици:

От като Сърбия завладя другите южнославянски земи, върху тях се простре една мрачна тирания на великосърбиянството.

Най-рано започна и най-чудовищна бе тя в Македония. Тук тя надмина султанската кръвожадност.

Един след друг, всички останали южно-славянски народи, вмъкнати в държавата на сърби, хървати и словенци, почувствуваха, че ги стягат все по-тясно клещите на белградската хегемонистична власт, стягаща всички – освен Шумадия – като завоювани провинции и като тор на шумадийската нива.

Днес дойде реда и до Хърватско.

Ако доскоро Белград смяташе, че с ласкави увещания, с обещания и разни други интриги и примамки, ще може незабелязано да въвлече в стремежите си и да обезличи национално и подчини напълно духовно, политически, административно и стопански Хърватско – тая обширна, културна и със славно минало страна – в последно време Белград видя ясно, че никое от употребените средства не ще постигне желаната от него цел. И реши да действува и в Хърватско, както в Македония, с терор, убийства, затвори и измъчвания.

Пуниша Рачич на 20 юний 1928 год., освети тържествено чрез изстрелите си в Скупщината, тая белградска – нова за Хърватско – политика.

Така, от този момент, Македония и Хърватско се почувствуваха почти с еднаква участ. От там и общия стремеж за задружно действие срещу общия им враг.

Македонците, живущи в Съединените Щати и Канада, от години вече водят легална борба под знамето на своя Съюз на Македонските политически организации в Съединените Щати и Канада.

Сега и хърватите в Америка туриха начало с образуване на свой съюз с определена, системна народна борба за свобода и самостойност на своето отечество – Хърватско. Тази нова сила ще има за задача да изнася пред света – в Америка и другаде – лъжите и престъпленията на Белград.

Така, двата съюза – Македонския и Хърватския – в тоя пункт намират сходство в стремежите си и с настоящия задружен позив до всички родолюбиви хървати и македонци в Америка, поставят начало на сътрудничество в борбата срещу общия ни потисник.

Братя хървати и македонци,

Нашите домове е завладяла смъртта. Нейната дясна ръка – великосръбската „Бяла ръка“ – рови всеки ден нови и пресни гробове. Вчерашните гробове още не са слегнали, а се отварят други такива, които ще приемат нови жертви, паднали за освобождението на хърватския, македонския, черногорския и словенски народи. Обаче, това не бе достатъчно за великосръбските касапи от Белград. Те подготвят по-големи и по-страшни кланета над потиснатите от тях народи. Така, отдавна те са въвели в Македония и Черна Гора кървавия великосръбски военен режим, който днес те разширяват и към запад в хилядогодишна западно-културна хърватска държава, назначавайки за нейни управители, най-големите си кръволоци-войници. За по-успешното приложение на своите пъклени кървави замисли, наводниха нашите страни с безчувствени диваци, чиято безсъвестност надминава всички граници.

Всеки един протест против тези техни попълзновения, великосърбиянците охарактеризирват като болшевишки или комунистически, или изобщо като подбутнат от агенти на чужди държави, искайки по този начин, да оправдаят пред чуждия свят своите криминални разбойничества, за които, ако не днес то утре ще трябва да отговарят пред лицето на целия свят и да дадат удовлетворение.

На нашите родни братя в стария край, а косвено и на нас тука, се наложиха страшни налози, чиито размери надминават всякакво военно обезщетение. Великосръбския бюджет за 1929-1930 г. от двадесет милиарда динари е най-доброто доказателство за великосръбското безсрамно ограбване на населението. Последиците от това са: все по-чести умирания от глад и непрестанни самоубийства поради мизерия.

А за да затвърдят колкото е възможно по-добре режима си, белградските великосръбски разбойници, разширяват своето поле на действие, като организират, където могат, свои терористически и насилнически банди, снабдявайки ги с оръжие, за да задушат с тях и най-малкия повик за правда и човечност.

Освен това, те се опитват да създават тревога между хърватските редове, разпространявайки лъжливи слухове, че хърватските представители ще се уплашат и ще паднат на колене пред Белград, за да молят за милост.

На една подобна великосърбиянска скъпоплатена акция и пропаганда, навсякъде трябва да се отговори най-енергично. Тази великосърбиянска лъжа най-добре се опровергава от представителя на грамадното болшинство на хърватския народ, д-р Владко Мачек, който каза: „Ние искаме безусловно пълна законодателна и изпълнителна власт и държавна независимост и то основана на хърватското държавно право“.

Хървати и македонци!

Виждате ли кръвта на Вашите невинни жертви? Виждате ли как великосръбските престъпници в Белград изпоцапаха собствените си ръце с кръвта на хърватските водители, паднали на 20 юний в самото гнездо на неправдата и насилието - в самото законодателно сръбско тяло наричано Скупщина и в което се готвят народните закони! Убеждавате ли се, че е невъзможно да се живее нито минута с подобни кръвопийци, притежаващи инстинктите на диви народи? Прочие, Вие, които сте достатъчно съзнателни, разбирате, че пролятата кръв за свободата не е вода и че неправдата в така наречената Сърбо-хървато-словенска държава или по-право Велика Сърбия, вика до небеси.

За да се разруши, унищожи за винаги и да се погребат следите на тази неправда, Вие, хърватите, трябва да стъпите в редовете на новата хърватска организация в Америка, „Хърватско Коло“, а Вие, македонците, увеличете редовете на Вашия Съюз на МПО в Щатите и Канада - единствените в новия свят организации, които искрено жертват и се борят против терористическото белградско правителство. Така Вие ще помогнете на вашите родни братя в гигантската им борба против великосръбското зло и напаст и ще издействувате своята пълна самостоятелност и държавна независимост.

Хървати и македонци!

Да се сплотим всички заедно. Със сдружени сили по-лесно ще можем да победим общия си враг. Да убедим света в правотата и истинността на нашата кауза и, с думи и с дела, да победим великосръбските лъжи, където и да се появят те. Да бойкотираме всякъде, всички и всекиго, който е в най-малки връзки с ония в Белград.

Нашите отечества не искат кръвни жертви, защото сами те ги дават, но искат да им дадем в подетата от тях борба нашата морална подкрепа. Ние сме тук със стотици хиляди, които ще се върнем по нашите огнища, когато отечествата ни ще се освободят от чуждия ярем. Ако искаме да се явим с чисто лице пред нашите братя в стария край, нека им помогнем, защото по този начин ние ще помогнем на себе си.

Времето хвърчи. Не може и не трябва да се чака.

Често големите събития, като тези от 1918 г., идат ненадейно. Ето защо, ние не трябва да ги дочакаме неподготвени. Нека изпълним своя дълг спрямо нашата родина, която нам ще бъде благодарна.

А на нашите братя от стария свят да пожелаем силна съпротива във великата борба за спасението на отечеството ни, в борбата правда, човещина и истина, в борбата за независимост и държавна самостоятелност на всички народи! Към тях cа отправени нашите очи, както и очите на целия свят, който така будно следи всички събития в нашите страни.

А пък на нашата юнашка, борческа младеж - македонска и хърватска - отправяме нашите поздрави за бодрост и успех. Нека тя по никой начин не отстъпва в борбата за извоюване на нашите искания за народна държавна самостойност. Македонците отдавна водят юнашки борбата. Нека и хърватите сега я поведат. Защото в нея е спасението, свободата и щастливото бъдеще на нашите братски народи. Нека задружно сгъстим нашите редове където и да сме и със сдружени сили да съкрушим неприятелската напаст.

Нашата борба не е за власт, но борба за елементарни човешки права и за непобедимата истина. Ето защо с нас е целия свободолюбив и правдолюбив свят.

На работа!

Центр[ален] комитет на „Хърватската Кола“ в С[ъединените] Щати и Канада.

Центр[ален] комитет на Съюза на МПО в С[ъединените] Щати и Канада.

Публ. в миниатюрно книжле като Малък френско-английски речник за нелегално пренасяне, с. 3-26.

 

№ 4

Македония желае да се сдружи с Хърватско против сръбското тиранично потисничество

 

Италианското списание „Еки е Коменти“, излизащо в Рим, пише по повод инициативата на германския министър на външните работи г-н Щрезман относно разглеждане въпроса за малцинствата:

„Доста вероятно е той (Щрезман, б.н.) да не е избрал случайно тоя момент, в който след белградския държавен преврат вниманието е било насочено не само към Хърватско, но и към Македония, където се говори открито, че тя желае да се сдружи с Хърватско против сръбското тиранично потисничество. С тaя стъпка, която е имала вече своя отглас не само в Македония, но и сред всичките малцинства. Германия цели, очевидно, да застане начело на едно движение за искане да не бъде вече илюзорно онова покровителство на малцинствата, което е един дълг пренебрегват до сега от ОН.“

Публ. във в. „Революционен лист“, год. V, бр. 89, 15 март 1929 г., с. 8.

№ 5

Статия от „Лавров“ „Хърватите в София“

30 април 1929 г.

 

Двама видни представители на братския хърватски народ посетиха София и издадоха една декларация за съвместна легална борба с македонците срещу общия им враг — потисническия режим в Югославия. Този факт е знаменателен. Той смути много съвести и отрази една светла надежда за потиснатите народности в пределите на югославянската държава.

Белградският печат надава тревога. Белградското генералско правителство побърза да направи и официални постъпки пред Външното м[инистерст]во на България.

Смущението е голямо. Към съществующите затруднения в Югославия се прибавя един нов факт, от голямо политическо значение, с решителни последици за съдбата на хървати и македонци.

Преди всичко ние трябва да отбележим един знаменит факт. Д-р Павелич и неговия другар публично съобщиха, че Македония е подхвърлена на нечуван терор. Това свидетелство иде от хора, които непосредствено са чували и виждали мъките на българите в Македония. Д-р Павелич беше защитник на една група младежи които бяха съдени в Скопие и изгниха в сръбските зандани, за гдето проявиха невинно самочувство за своето българско произхождение.

Хърватите дойдоха при македонците, защото белградската диктатура и варварския режим в Югославия ги подтикна към това. Съдбата им се уеднакви с нашата под кървави бич на сръбските жупани и пандури. Инстинктът за самосъхранение събира техните усилия за обща борба против общия враг. Те могат да не отиват в София, те могат да бъдат нагонени от пределите на България, но общата им участ все ще ги събере някъде, за да подирят общите средства за своето избавление.

Скопие и Загреб мислено се обединиха в оня фатален ден, когато в белградската Скупщина се повалиха труповете на Радича и неговите другари, тъй както се избиваха македонските българи в южната част на злокобното кралство. Скопие и Загреб мислено се обединиха още когато сърцераздирателните писъци на македонските и хърватските майки, вдовици и сираци на избитите, надаваха вопли по кървавите запустели полета на Хърватско и Македония. Скопие и Загреб мислено се обединиха още в ония трагични съдбоносни моменти когато един суров и варварски режим искаше да загаси културните родни огнища на Македония и Хърватско. Когато душите и сърцата се разберат отразеното чувство е една стихия! Тежко на ония, които излязат срещу нея!

Лавров.

Публ. във в. „Революционен лист“, год. V, бр. 92, 30 април 1929 г., с. 2.

 

№ 6

Статия във в. „Революционен лист“ „Македонските прокуденици за родината си - Хърватско-македонският съюз“

30 април 1929 г.

 

На 19 април са пристигнали в София водителят на хърватската правашка партия, г. д-р Анте Павелич, ведно с главния секретар на същата, хърватския журналист г. Густав Перчец.

Няма македонец комуто да не е известно името на Павелича, доблестния защитник на невинно осъдените в Скопие македонски студенти, това обстоятелство, редом с това, че двамата водачи на Хърватско са направили посещение на македонската емиграция в България, като представители на борящия се хърватски народ, е станало причина гостите да бъдат посрещани от македонските прокуденици, из гарите през които са минали през България, по начин най-тържествен и трогателен.

Органът на македонската емиграция в България, в. „Македония“, дава в броевете от 20 и 21 април т.г. обширни сведения по това гостуване.

На Софийската гара, след приветствията от македонска страна, силно развълнуван, г. Павелич заявил:

„Дошел е момента, когато между нашият и вашият народ трябва да съществува още по-искрено и братско сътрудничество.

Това въодушевление, тази любов, с която вие ни посрещате е доказателство, че такова сътрудничество съществува.

Нека тази среща и тази внушителна манифестация послужат като сигурна гаранция за общата ни работа, за общата ни борба до осъществяването на пълната независимост на вашият и нашият народи.“

След това е говорил г. Перчец който казал:

„Когато ние пристигнахме във Видин, гдето македонската емиграция ни устрои също така трогателен и сърдечен прием, ние видяхме на пристанището знамена обвити в черен креп.

Това ни напомни, че днес има още българи, които страдат под робство и то много по-страшно и по-отвратително от турското.

Но знайте едно, скъпи братя македонци, че и с днешните поробители на Македония скоро ще се случи онова, що стана с онези, които я владееха преди 1912 година.“

Говорителите са бивали прекъсвани с бурни ръкопляскания, накрая акламирани и понесени от група македонски младежи на ръце.

Целият път до хотела, в който са отседнали гостите, е бил трогателна и величествена манифестация, съпроводена с патриотични песни, ура, и възгласи: „Да живее Хърватско! Да живее Македония!“

Пред хотела гостите са се видели принудени отново да кажат своята дума. Те пак са благодарили за симпатиите и вниманието, което им се указва. Г-н Павелич е казал:

„Без жертви няма свобода. И всички ония, които са в затвора, и всички които загинаха допринесоха за свободата на народа. Но, бъдете уверени, Македония и Хърватско ще се освободят.“

А. г. Перчец:

„Ние, хърватите, братя македонци, опитахме всички средства, за да водим една легална борба, но нас ни насилиха към нелегална борба, защото другата е невъзможна.

И ония, които ни насилиха да прибегнем до нелегални средства в борбата, сближиха нас, хърватите с македонците в Югославия, да сме едно и да водим обща борба с общия враг.“

На 20 април, в чест на гостите, Националният комитет на емиграцията е дал голям банкет, на който са присъствували представители от всички македонски организации в София.

Пръв е говорил председателят на Националния комитет г. д-р К. Д. Станишев, който споменавайки за положението на македонските българи под турско робство е казал:

„Всички ние тук присъствующи македонски българи: професори, инженери, лекари, адвокати и др. получихме своето гимназиално образование в нашата родина. Ние имахме нашите вестници, пеехме нашите песни, молехме се на Всевишния на нашия роден майчин език. Но дойде в нашата страна оня господар, неочакваният белградски шовинист когото ние още в турско време познавахме като зъл наш враг защото рамо до рамо се биеше с турчина срещу нашите революционери, за да не остави Македония на македонците, какъвто е бил и е нашия девиз.“

После е говорил г. д-р Анте Павелич, който е изложил накратко историята на хърватския народ, и днешното непоносимо положение на което е подложено Хърватско. В речта си, говорителят, между другото, заявил:

„Една от демоничните цели на белградските управници е да се справят с недоволните народи и ето защо те искат да унищожат първо българите в Македония, а след това и нас. Ние не можем да се борим с молитвеник в ръка с разбойниците от Шумадия.

Ако ние искаме да видим свободни родните си земи, трябва да запретнем ръкавите си за борба.

Какъв мир може да има, когато Македония и Хърватско са заробени? Тези народи бяха потиснати въз основа на една велика лъжа, че в Македония и Хърватско живеят сърби, че македонският народ е сръбски. Но това не е било и няма никога да бъде, защото в Македония нито е имало, нито и сега има сърби.

Да живеят Македония и Хърватско - независими и свободни!“ — това са били последните думи на оратора.

Трети е говорил г. Перчец, който казал:

„Вчера в моето слово при посрещането ми аз казах, че в бъдеще ние ще се борим с нелегални средства. Това е изненадало журналистите и мнозина от тях дойдоха днес да ме питат какво значи това и какво ние разбираме под нелегална борба. Но никой от тях не можа да ми посочи нито едно легално средство, с което бихме могли да се борим срещу нашите потисници. Ние днес не можем нито да пишем, нито да говорим в родината си за нашите права. Какво друго средство легално ни остана, като ние не можем да правим това?“

Сред най-голямо въодушевление, от председателят на Националния комитет г. д-р К. Д. Станишев е била прочетена накрая една декларация, изпратена с химни и нескончаеми акламациии. Декларацията носи следния текст:

„През време на братското посещение, което хърватският народен представител д-р Анте Павелич и градският застъпник на град Загреб, Густаво Перчец, направиха на Националния комитет на македонските емигрантски организации в България, от двете страни се констатира че невъзможният режим на който са подложени Хърватско и Македония им налага еднакво да координират своята легална дейност за извоюване на човешки и национални права, политическа свобода и пълна държавна независимост на Хърватско и на Македония.

По този случай двете страни заявяват, че в бъдеще те ще напрегнат и обединят усилията си за постигане тези идеали на двата братски народа.“

Публ. във в. „Революционен лист“, год. V, бр. 92, 30 април 1929 г., с. 4-5.

 

№ 7

Протокол от разговорите на Иван Михайлов (Радко) с д-р Анте Павелич и Август Кошутич в Швейцария за съвместни действия между ВМРО и Хърватската организация „Усташа“.

Люцерн, 15 февруари 1930 г.

Разговорът в Люцерн на 15 февруари 1930 г. между Радко, от една страна и А. Павелич и Кошутич от друга.

С. Евтимов доведе двамата от Цюрих. Преди тяхното идване Радко искаше да отстрани мене (Тома Карайовов) от тия разговори. Той каза, че един от нас: Евтимов разбираше той - трябвало да присъствува на разговора, за да държи бележки за говореното, каквото в последствие не стана. В две безсънни нощи аз измъчих себе си с въпроса: какво ще правя аз запратен в някое кюше на хотела, когато тия разговори ще се водят? Най-после, ако и да съзнавах, че предложението, която щях да направя на Радко в смисъл: аз предварително да се отстраня от Люцерн под предлог на екскурзия и без гостите да знаят, че аз преди това съм бил там, - ако и да съзнавах, че това предложение може да подействува на нервите на Радко, не можех да глътна тоя горчив хап и му казах горното. Той се опомни и ми отговори, че уж не е разбирал така своето предложение и че аз съм могъл да присъствувам на разговорите. С това случката се приключи и аз останах при разговорите, които траяха два дена и се приключиха със следните общи заключения.

Павелич уверява, че те нямали оръжие, за настроението както в интелигентните така и в селските маси е било враждебно на сръбската власт, че тактиката на последната била да раздели хърватския народ на две части, враждебни една на друга, като си послужи с ренегати, взети из интелигентните среди, след което се смятало от сръбска страна да претопят и селските маси, че крал Александър е пречка за развитието на общото дело, затова трябвало да се побърза с неговото отстранение, което щяло да стане до невъзможност мъчно, ако се пропусне времето, до като той не се е още преселил в новия дворец на Дедино, и най-после, че те свързани с Италия, решени са срещу извоюването на своя независимост да пожертвуват Славония на италианците.

Въз основа на изложените до тука общи заключения, аз предадох на Радко следните мои заключения от тях.

Планът почива на следните общи основи:

1. Материална, парична и дипломатическа поддръжка от страна на Италия.

2. Материална, а може би и парична поддържка от Унгария. Преди всичко полага се въпроса: при изложените от Павелича условия е ли неговият план реален?

Но ако го вземем за минута за такъв, трябва да заключим, че той не може да се осъществи без големи парични средства, каквито организациите нямат поради което те остават във вечна зависимост от своите покровители. Второто последствие от тоя план е, че неговото осъществяване зависи от привличането на нашите, албанските и черногорските сили в тая борба.

При наличност на последното условие, успехът на плана се благоприятствува от следните две условия:

1. От сгодното за хърватите географическо положение - те имат обща граница с Италия и Унгария - двете основи за тяхното материално снабдяване и

2. От традиционната антиславянска политика на Запад и предимно на Италия и Англия, в сегашно време.

При казаните условия поддръжката на Италия за хърватите се разбира, защото тя има само изгоди от неговото осъществяване. А те са: поставяйки пожертвувана Славония под пряката или косвена своя власт, Италия засилва своите позиции в Източна и Средна Европа с настъплението към югоизток и заедно с Хърватско и Унгария препречва пътя за разширението на Германия. Според казването на Павелича, тоя план трябвало да се осъществи без война и само с материалните жертви и дипломатическата поддръжка.

От това следват съществените въпроси:

1. Може ли Югославия да се разруши и от последното да произлязат свободните държави?

2. Ако това не е възможно, което е и вярното, и стане нужда от намесата на Италия в открита война срещу Югославия, ще може ли Италия сама да нарежда бъдещата карта на Югоизточна Европа, както на нея изнася, при пълното отстранение на Германия?

От наше гледище тия планове ни налагат следните заключения:

1. Че до като Италия е в такива тесни връзки с хърватите, нас тя държи съвсем на страна и поддържа само някакви мътни преговори.

2. За Италия автономията на Македония, изглежда не като главен, а като спомагателен обект. Не е изключено, щото в постепенността, с която Италия смята да развива своето проникване на Балканите без риска на една война, задържането на Македония под сръбска власт да е потребно като елемент на разединение между сърби и българи в бъдеще. На всеки случай, сега Италия се стреми да си подчини България, крепейки нейните надежди срещу Югославия.

При тия предпоставки и предположение, за нас ще бъде важно да научим:

1. Какво се предполага да стане със Славония.

2. Имат ли хърватите или Италия връзки с черногорци и албанци и какво роля те заедно определят за последните.

3. Ставало ли е дума с Италия за нас и за нашата роля.

АМВР, Об.д. 23650, л. 7-9. Оригинал. Машинопис.