До дни на книжния пазар ще се появи най-новата книга от библиотечната поредица „Сите българи заедно“ – „Автономията на Македония – етап за обединението на българските земи и народ“. Тя е подготвена от Цочо Билярски и излиза под редакцията на издателя на поредицата Никола Григоров под № 66.

Книгата дава отговор на един от най-важните проблеми - какъв е произхода и как се нодеше борбата за осъществяването на идеята за автономия на Македония. По този въпрос продължават спекулациите от страна на вихрещата се противобългарска пропаганда на скопските политици и лъжеучени.

 

Сега на нашите читатели предлагаме предговора на книгата, който е също дело на съставителя на книгата Цочо Билярски. Едва ли сме толкова наивни, за да смятаме че от раз сърбоманските потурнаци, подвизаващи се около Вардара и нашите родни пропагандисти на македонизма ще си посипят главите с пепел и ще се разкаят за стореното от тях до момента. Въпреки това смятаме, че винаги силата на българската наука е в нейната позиция за отстояване на истината.

Именно това е и целта на тази книга, в която се съдържат текстове от автентичните документи и изказвания на създателите и водачите на българската Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

 

* * *

 

 

 

ПРЕДГОВОР

 

Въпросът за автономията на Македония се поставя отново и отново и то без да се познават основните документи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), а се правят само логически построения въз основата на дочуто и недоразбрано. Такива гласове се чуват, както от Македония, така и от България. Откъм Скопие автономията се приема и тълкува като някаква небългарска идея, а като стъпка на ВМОРО, и изобщо на македонците към създаването на независима и самостойна македонска държава.

В своите изказвания самите водачи на ВМОРО са категорични – това е българска идея, на самата ВМОРО и нейните водачи, и на българското население в Македония и Одринско, която е етап към обединението на целия български народ в една държава.

Д-р Христо Татарчев

При неуспех, се смята да се осъществи автономията, така, както за нея се намеква в Берлинския договор, и от Македония и Одринско да се образува една автономна област, както остров Крит и Източна Румелия след Руско-Турската война (1877-1878), отново, с решение на Берлинския конгрес, и отново както със Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) да се обедини народа ни в една държава. Съединението е осъществено, но не и обединението, което първоначално е в плана на ръководения от Захарий Стоянов Български таен централен революционен комитет в Пловдив, в който влизат и са негови дейни членове младите македонски българи Гьорче Петров, д-р Христо Татарчев, Пере Тошев, Андрей Ляпчев, Димитър Ризов, д-р Никола Генадиев и т.н., и т.н.

Трайко Китанчев

Първи от македоно-одринските революционери, които формулират тази идея и я приемат в устава си, са дейците на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), които я включват като самостоятелен член в Решенията на Първия си учредителен конгрес през март 1895 г. в София, под ръководството на Трайко Китанчев от Ресен. Т.е. първи върховистите, като български патриоти приемат и налагат идеята за автономията, а през пролетта на следващата 1896 г., в Солун, когато е проведен Първият учредителен кон-грес на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), вътрешните, също като български патриоти, приемат и формулират идеята за автономия в устава си, вземайки я непроменена от статутите на Върховния комитет. Разликата при формулирането є е само в степента на автономност.

Гоце Делчев

В личния архив на инж. Христо Станишев, от Кукуш, председател на Върховния комитет, се пази запис на един негов разговор с Андре Шеридам. Французинът дословно му казва: „Вие българите един път ни излъгахте с автономията, като обединихте Южна със Северна България. Мислите ли, че отново ще успеете с този номер?!“ Да допълня с един всеизвестен факт – сърби и гърци са били винаги против ВМОРО и против идеята за автономия, тъй като те са наясно, че болшинството на населението в Македония и Одринско е българско, и ако подкрепят идеята за автономия, означава да подкрепят борбата за обединение на българите.

 

Гьорче Петров

Дамян Груев

Нашите революционери говореха за автономия на Македония и Одринско, когато тези български територии бяха в рамките на Турската империя, но когато бяха разделени между четири държави борбата за автономия се преобразува в борба за независима, но отделна и то като втора българска държава, за да се запази в нея българското население с неговите институции. Това съвсем не значи, че тези водачи на Вътрешната организация не са български патриоти. Просто идеята за автономията еволюира в идеята за независима Македония и Тракия. Тази истина се крие в запазените, а така и в някои от публикуваните документи. Но те трябва да бъдат прочетени, за да се разбере истината.

Тук отново ще Ви припомня и повторя някои важни момент от възникването на ВМОРО и възприемането на идеята за автономията на Македония и Одринско и преобразуването є в идея за независима държава.

Солун

 

На 23 октомври 1893 г. в Солун шестима млади образовани българи създават Македонската революционна организация. Учредителите на организацията са д-р Христо Татарчев от Ресен, Дамян Груев от с. Смилево, Битолско, Иван Хаджиниколов от Кукуш, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско и Христо Батанджиев от с. Гумендже, Ениджевардарско. Шестимата заседават на няколко пъти, но след продължителни обсъждания, каква да бъде целта на организацията, по думите на д-р Татарчев, отхвърлят гледището „прямо присъединение на Македония с България“, защото виждат, че „туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция“. Накрая шестимата възприемат принципа за „автономия на Македония с предимство на българския елемент“, който влиза, както в устава на организацията, така и във всичките є програмни документи.

Тази революционна организация не е нещо ново в историята на българския народ. Тя е продължение на съществуващия преди Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), Български таен революционен централен комитет, но вече при нови и променени условия.

Основната задача, която си поставя организацията, е борбата срещу чуждия поробител за извоюване на политически права за Македония, гарантирани от Берлинския договор. При решаването на тази задача се формират идеологията и тактиката на ВМОРО, като наред с това се изгражда и гъста мрежа от революционни комитети. Прокламираната борба за извоюване на автономия на Македония и

Христо Матов

Проф. Любомир Милетич

Одринско всъщност представлява тактическо прикритие за ВМОРО, докато крайната цел е освобождението на поробените български земи и обединението на разпокъсаните части на Отечеството в една държава. Тя е създадена, както подчертават нейните първи ръководители, и за да се даде организиран отпор срещу активизирането на чуждите пропаганди в Македония – сръбската и гръцката.

Мемоар на ВМОРО, 1904 г.

 

Още при създаването на Вътрешната организация, нейните учредители застават на становището, че ще се борят за „придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско“, като член на организацията може да бъде „всеки българин, без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото, и който обещава да бъде полезен на революционното освободително дело“.

Тази формулировка влиза в член 1 от първия ни известен устав на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) от 1896 г., съставен от Гоце Делчев и Гьорче Петров. От 1896 г. Одринско влиза също в революционната територия на организацията, което е посочено и в устава. В спомените си Гьорче Петров разказва, че на Първия Солунски общ конгрес от 1896 г., по тази формулировка не е дискутирано, тъй като тя е взета наготово от Решенията на Първия македонски конгрес от март 1895 г., проведен в София. (Гьорче има предвид Първия учредителен конгрес на Върховния македоно-одрински комитет.)

Целта на организацията остава непроменена през целия период на съществуването є, като известни промени претърпяват формулировките не за целта, а по въпроса за членската маса. От 1902 г. започват да се употребяват регионалните термини – македонци и одринци, както и християни. Но определено трябва да подчертаем, че българският характер на организацията остава непроменен до ликвидирането є през 1934 г. От 1905 г. отпадат и термините за регионалната принадлежност, а вече се говори за „всеки живущ в Европейска Турция, без разлика на пол, народност, вяра и убеждения“.

Михаил Герджиков

Димо Хаджидимов

Ръководители на ВМОРО, сред които Хр. Матов, Т. Александров, Т. Лазаров, П. Пенчев и др. Солун, 1908 г.

 

След Първата световна война в променените програмни документи на VI и VII редовни конгреси на Вътрешната организация започва да се споменава като цел на организацията създаването на независима македонска държава. Това се налага по следната причина – след Ньойския договор (1919 г.) Македония е разпокъсана на четири дяла – най-голямата част Егейска Македония е заграбена от Гърция, а втората по големина територия – Вардарска Македония – от Сърбо-Хърватско-Словенското кралство (по-късно то ще започне да се нарича Югославия), известни райони остават в Албания, а единствено свободна е Пиринска Македония, която остава в България. Разпокъсаността на Македония на практика означава, че автономията не може да бъде осъществена. За това Т. Александров и по-късно Иван Михайлов отстояват идеята за независима македонска държава, която да се създаде след като се откъснат географските є части  от четирите държави, но независимо от това дейците на ВМРО продължават да се определят като „автономисти“. Създадената Македония след 1944 г., както и днешна Северна Македония, нямат нищо общо с идеите на революционерите от българската ВМОРО. За това безспорно свидетелстват програмните документи на Вътрешната организация.

Тодор Александров

Преди години се оповестява едно неизвестно до тогава изказване на члена на ЦК на ВМРО Тодор Александров от юли 1919 г., относно идеята за автономия на Македония. Става дума за едно негово писмо до известния деец на македонското революционно и легално движение Владимир Карамфилов, съхранявано в личния архив на Т. Александров. Това, което знаехме от спомените на дейците на Вътрешната организация този път е потвърдено и документално.

В навечерието на Ньойския мирен договор (1919 г.) Т. Александров все още се надява на справедливо разрешаване на македонския въпрос, което личи от това негово писмо. Тук той пише за програмата на ВМОРО и за нейните цели и тактически замисли, като подчертава, че автономията на Македония е разбирана само като етап в борбата на организацията за обединение на българския народ и от основателите, и от всичките дейци на организацията. Тук той не цитира писаните устави, правилници, програми и декларации, а се опира на неофициалните виждания на ръководителите на организацията. В писмото са показани и позициите на ВМОРО, на Изпълнителния комитет на македонските братства, на Временното представителство на обединената бивша ВМРО, и на българското правителство във връзка с поставянето на българския национален въпрос на Парижката мирна конференция. Прави впечатление силната вяра на Т. Александров, че българският национален въпрос ще бъде решен правилно. Вероятно читателите ще забележат и крайно негативното отношение, което Александров има към дейците на Временното пред-ставителство Димо Хаджидимов, Михаил Герджиков и Гьорче Петров. Но, както се вижда през следващите години борбата на идеи между различните течения в македонското движение прераства и в братоубийствено кръвопролитие. В текста Т. Александров споменава и за в. „Лист за македонската емиграция. Орган на Изпълнителния комитет на македонските братства в България“, от който излизат само 5 броя (от 2 юли до 14 септември 1919 г.), и за редактирания от Димо Хаджидимов орган на Временното представителство на Обединената бивша ВМОРО в. „Бюлетин“, от който през 1919 г. излизат 10 броя.

По своята стойност този документ държи първо място сред всичката документация, показваща борбата за автономията на Македония в истинския є смисъл, т.е. като етап към обединение на българските земи.

Ген. Александър Протогеров и Тодор Александров

 

По думите на Тодор Александров и Иван Михайлов, автономията, както и нейният по-висок етап, независимата македонска държава, това е само начинът, чрез който ще се запази българското население от денационализацията, на което е подложено от сръбска и гръцка страна. За да стане ясно на читателите ще посоча по този повод и едно красноречиво изявление на Иван Михайлов.

Иван Михайлов

 

През декември 1934 г. в Цариград, където Михайлов се намира като политически емигрант, заявява пред кореспондента на Американската агенция „Юнайтед Прес“: „Ние искаме да установим една напълно независима Македония, която се простира от албанската граница до река Места на изток, от Шар планина на север до близо 40-тия градус ширина на юг. Това ще включи доста голяма територия не само от Югославия, но също така Гърция ще загуби част от тракийския си бряг, включително Солун и Кавала. Докато за България тя ще трябва да отстъпи част от нейната западна територия на македонската държава.“ И тогава, както и по-късно, а и до края на живота си Ив. Михайлов, който е приемник и продължител на делото на Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров, стои на позицията за запазване и отстояване на българския характер и език на населението в Македония, подложено на насилствено отродяване във Вардарския и Егейския дял на Македония. Тези идеи Михайлов доразвива, като се аргументира изключително подробно в книгата си „По трънливия път на македонското освободително дело“ (1939 г.). Тук той отделя значително място на принципа за автономията на Македония и отношението на официална България към него през различните години, както и еволюцията в официалната българска политика. Той не смята, че този принцип е в противоречие с мечтата на всеки български патриот – обединението на българ-ските земи. По този повод Михайлов подчертава, че „нито един македонски водач-българин не е бил по начало против идеята за обединението на българския народ. Всички ръководители на ВМРО са смятали тая идея двойно скъпа – и като идея на българската нация, и като велик принцип, издигнат след Френската революция за знаме и жизнена необходимост на всеки събуден народ. Нито един измежду най-отговорните хора на организацията не е считал за империализъм българското национално обединение. Те много не се поддадоха на купешки и звучни фрази. В същото време обаче те отлично разбираха, че политическият път на македонското движение трябва да води към автономия, бидейки налице цял комплекс от елементи, очевидно затрудняващи българското национално обединение.“

Какво по-ясно и по-точно да се каже по въпроса за автономията и за независимостта на Македония. Те определено са два етапа в борбата на Вътрешната организация за постигането на декларираните є български цели. Всякакви други напъни и фалшификации от страна на околовардарските манипулатори са чиста проба лъжа, която се опровергава от запазената и публикувана документация и от мемоарите на нашите революционери.

По-долу ще имате възможност да се срещнете с някои документи – цели, както и с извлечения от най-важните от тях по въпроса и публични изяви на ръководителите на ВМОРО за автономията на Македония и етапите, през които трябва да премине борбата на македоно-одринските революционери до освобождението на останалите под робство българи, и до окончателното обединение на всички български земи. Казвам всички български земи, тъй като във времената, когато българските земи са разкъсани още по-жестоко след Букурещкия (1913 г.) и Ньойския (1919 г.) договори, ВМРО става основният двигател и крепител на борбите на тракийските, добруджанските и западнопокраинските българи за освобождението и обединението на Тракия, Добруджа, Западните покрайнини и Македония със свободна България в една държава. Автономията е един важен етап по пътя на обединението на българския народ в една държава.

Читателите не могат да не забележат, че по време на войните (1912-1913, 1915-1918) ВМОРО сваля от своите програмни документи автономията като нейна цел, и издига лозунга за обединението на всички български земи и народ в една държава – целокупна България. Така ще се нарича и ежедневника „Целокупна България“, който излиза от 1941 до 1944 г. в Скопие.

Това е безспорен факт, потвърден от запазената огромна изворова база, в който случай истинската наука не се нуждае от философстване и интерпретации.

За да бъдат въведени в темата читателите най-напред са отпечатани части от едни от най-важните документи, които не са от български произход, свидетелстващи за границите на Македония, но и за това, че Македония е българска земя, в която живеят от векове българи и тя заедно с Мизия, Добруджа и Тракия представляват Целокупна България – нашето Отечество. Това са Султанският ферман за Българската екзархия (1870 г.), решенията на Цариградската конференция (1876-1877 г.), Санстефанския мирен договор (1878 г.) и Берлинския договор (1878 г.).

В това сборниче документите са номерирани и подредени по хронология, като са посочени след всеки от тях архивът в който се съхраняват, а при публикуваните – изданието, в което са поместени. При възстановяването на съкратените думи са използвани квадратните скоби, а изпусканите текстове, несвързани с темата за автономията, са отбелязани с многоточия.

Прилагам и кратка библиография на основните издания, свързани с историята на ВМОРО за времето от създаването є от 1893 до 1934 г.

От съставителя

Цочо В. Билярски

 

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА

 

Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация. С две карти. 1904.

Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония. Т. 1. Илинденското въстание. София, 1933, 454 с.

Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония. Т. 2. След Илинденското въстание. София, 1943, 570 с.

К. Пандев, Националноосвободителното движение в Македония и Одринско (1878-1903). София, 1989 (2000 – второ издание, 424 с.).

К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание, сп. Исторически преглед. София, 1969, кн.1, с. 68-80.

К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание, Известия на Института за история при БАН, София, 1970, т. 21, с. 245-275.

Материали за историята на македонското освободително движение. Издава Македонският научен институт, кн. І-ІХ. Съобщава Л. Милетич, София, 1925-1928 (кн. І – Въстаническото движение в Югозападна Македония (до 1904 год.) По спомени на Славейко Арсов, София, 1925; кн. ІІ – Освободителната борба в Костурско (до 1904 год.) По спомени на Пандо Кляшев, София, 1925; кн. ІІІ – Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 год.) По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, София, 1926; кн. ІV – Към борбите в Югозападна Македония (Кичевско, Битолско, Леринско, Преспанско, Дебърско) По спомени на Лука Джеров, Георги Попхристов, Ангел Андреев, Георги Папанчев и Лазар Димитров), София, 1926; кн. V – Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, София, 1927; кн. VІ – Солунският атентат и заточениците във Фезан. По спомени на Павел П. Шатев, София, 1927; кн. VІІ – Движението отсам Вардара и борбата с върховистите. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров, София, 1927; кн. VІІІ – Спомени на Гьорчо Петров, София, 1927; кн. ІХ – І. В Македония и Одринско. Спомени на Михаил Герджиков, ІІ. Първият Централен комитет на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев, София, 1928. Вж. и кн. Х – Ст. Аврамов, Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието, София, 1929, кн. ХІ – Революционната дейност в Демирхисар (Битолско). По спомени на Алексо Стефанов (демирхисарски войвода). Съобщава Б. Мирчев, София, 1931. Вж. и спомените на Даме Груев в сп. Македоно-одрински преглед, София, год. ІІ, бр. 30, 11 март 1907, с. 467-470; бр. 31, 18 март 1907, с. 486-488 и Спомените на Иван Попов в сп. Македония, София, год. І, 1922, кн. І, ІІ, V и VІ. Вж. и Н. Зографов, Строежа на живота, С., 1927.

Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1896-1903). Издания на Тракийския научен институт и Тракийския върховен изпълнителен комитет. Кн. I-IV. Съставил Ив. Пандалеев Орманджиев (кн. I – Георги Кондолов и дейността му в Странджанското въстание (с 6 портрета). Бургас, 1927; кн. II – Борбата в Бунар-Хисарския район (с 13 образи). По спомени на Димитър Ташев, Христо Настев, Анастас Спасов Разбойников и местни дейци. София, 1929; кн. III – Революционното движение в Малко-Търновския район. По спомени на 4 войводи, 2 подвойводи и 75 легални и нелегални дейци. София, 1933 и кн. IV – Освободителната борба в Лозенградския район. По спомени на 1 войвода, 1 подвойвода и 80 легални и нелегални дейци. София, 1941).

Вътрешната македоно-одринска революционна организация през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Петър Попарсов. Съст. Т. Петров, Ц. Билярски. София, 2002, 210 с.

Македония в пламъци. Освободителните борби на българите от Македоиня в спомени на дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация – Андон Кьосето, Анастас Лозанчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров, Екатерина Паница. Записал Б. Мирчев. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. София, 2003, 240 с.

От София до Костур. Освободителните борби на българите от Македония в спомени на дейци от Върховния македоно-одрински комитет – полк. Анастас Янков, майор Димитър Думбалаков, поручик Борис Сарафов, Георги Белев, Коста Шахов, инж. Христо Станишев. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. София, 2003, 240 с.

Документи и материали за историята на българския народ. Съст. М. Войнов, К. Палешутски, Л. Панайотов, К. Пандев, Здр. Пляков, А. Райкова, Р. Стойков. София, 1969, 562 с.

Македония. Сборник от документи и материали. Съст. В. Божинов, Л. Панайотов, Д. Мичев, Д. Мирчева, К. Пандев, А. Райкова, К. Палешутски, С. Жерев, М. Михайлов, Р. Стойков. София, 1978, 824 с.

Освободителната борба на българите в Македония и Одринско (1902-1904). Дипломатически документи. София, 1978, 592 с.

Ц. Билярски, Първите програмни документи на ВМОРО до есента на 1902 г., Известия на държавните архиви, София, 2004, кн. 87, с. 200-275.

Ц. Билярски, Проектоправилниците на Вът-решната тайна македоно-одринска революционна организация, съставени и обсъдени на Прилепския конгрес през 1904 г., сп. ВИС, София, г. 51, кн. 5, септември – октомври 1982 г., с. 83-120.

Ц. Билярски, Преговорите между Вътрешната македонска революционна организация и Турция за съвместни действия в Македония през 1913 и 1921 г., ИДА, София, 1994, кн. 67, с. 313-336.

Ц. Билярски, Б. Дряновски, Документи за дейността на Одринското дружество „Странджа“ (1896-1900 г.), ИДА, София, 1995, кн. 69, с. 225-252.

Ц. Билярски, Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Съюзът на българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция, ИДА, София, 1988, кн. 56, с. 117-189.

Ц. Билярски, Два документа за Прилепския конгрес на ВМОРО от 1904 г., Векове, кн. 2, София, 1988, с. 75-84.

Ц. Билярски, Л. Попалексов, Две виждания по решенията на Прилепския конгрес на ВМОРО, Архивен преглед, кн. 3, София, 1992, с. 36-43.

Ц. Билярски, Документи на Българската народна македоно-одринска революционна организация от 1910 г., Векове, София, 1986, кн. 5, с. 71-80.

Ц. Билярски, Документи на Македоно-одрин-ската революционна организация от 1908 г., ИДА, кн. 54, София, 1987, с. 77-95.

Ц. Билярски, Отношенията на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет до 1902 г., ИДА, кн. 59, София, 1990, с. 233-291.

Ц. Билярски, Проектопланът на Илинденско-Преображенското въстание. ВИС, 1992, кн. 4, с. 195-204.

Ц. Билярски, Планът на Илинденско-Преображенс-кото въстание 1903 г. ВИС, 1987, кн. 6, с. 213-222.

Ц. Билярски, Преговорите между Вътрешната македонска революционна организация и Турция за съвместни действия в Македония през 1913 и 1921 г., ИДА, кн. 67, София, 1994, с. 313-336.

Ц. Билярски, Проектоправилниците на Вътрешната тайна македоно-одринска революционна организация, съставени и обсъдени на Прилепския конгрес през 1904 г., ВИС, кн. 5, София, 1982, с. 83-120;

Ц. Билярски, Протоколите на Върховния македоно-одрински комитет между VІІ и VІІІ конгрес (1900-1901), ИДА, кн. 51, София, 1986, с. 107-167.

Ц. Билярски, Св. Елдъров, Непубликувани документи на Българските освободителни братства (1897-1901 г.), ВИС, София, 1997, кн. 2, с. 68-89; 1998, кн. 3, с. 98-133.

Ц. Билярски, Статути на Върховния македоно-одрински комитет, ВИС, София, 1984, кн. 2, с. 111-131.

Ц. Билярски, Т. Петров, Документи от конгресите на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание, ИБИД, кн. ХХХVІІІ, София, 1986, с. 333-404.

Ц. Билярски, Т. Петров, Циркулярите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, съставени след Рилския конгрес от 1905 г., ИДА, кн. 50, София, 1985, с. 191-210.

Б. Николов, Протоколи от районните конгреси на Върховния македоно-одрински комитет през 1905 г., ВИС, София, 1984, кн. 3, с. 164-179.

Св. Елдъров, Правилникът на ВМОРО от 1908 година. ВИС, г. 55, София, май-юни 1986, кн. 3, с. 185-204.

Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.) Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма). Съст. Ц. Билярски, И. Бурилкова. Т. I, Ч. 1 и 2. София, 2007, 1228 с.

БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1918-1946). Съст. Ц. Билярски, И. Бурилкова.  Т. 1 и 2. София, 1998-1999, 1372 с.

Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. София, 2003, 632 с.

Архив Христо Матов (Към историята на културно-просветните и революционни борби на македонските и тракийските българи в края на XIX и началото на XX век). Документален сборник. Съст. Ц. Билярски. София, 2004, 480 с.

Официалната и тайната българо-турска дипломация (1903-1925 г.). Документален сборник. Съст. Ц. Билярски, В. Китанов. София, 2009, 784 с.

Даме Груев – живот и дело. Съст. Ц. Билярски. Ч. 1 и 2. София, 2006, 830 с.

Ц. Билярски, Тайните на ВМРО. Легенди и сензационни разкрития от нейните водачи. София, 2010, 992 с.

Ц. Билярски, Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса. София, 2006, 512 с.

Хр. Матов, Македонска революционна система. Съчинения. Съст. Ц. Билярски. София, 2001, 368 с.

Княжество България и македонският въпрос. Протоколи от конгресите на Върховния македоно-одрински комитет (1895-1905). Т. 1. Съст. Ц. Билярски. София, 2002, 400 с.

Гоце Делчев, Писма и други материали. Издирил и подготвил за печат Дино Кьосев. София, 1967, 348 с.

Гоце Делчев – Спомени, документи, материали. Съст. Л. Панайотов, К. Пандев, К. Палешутски, Тр. Трифонов, П. Пеев. София, 1978, 420 с.

Д-р Христо Татарчев – Спомени, документи, материали. Съст. Ц. Билярски. София, 1989, 376 с.

Михаил Герджиков – Спомени, документи, материали. Съст. Л. Панайотов, К. Пандев, Н. Недкова. София, 1984, 440 с.

Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник. Съст. Н. Недкова, Е. Петрова, София, 2002, 284 с.

Иван Гарванов – Спомени, документи, материали. Съст. В. Китанов, Ц. Билярски. София, 2005, 392 с.

Т. Александров, Непубликувани спомени. Съст. Ц. Билярски. София, 2002, 300 с.

Александър Протогеров – генералът-войвода. Съст. Ц. Билярски. София, 2012, 236 с.

Г. Попхристов, Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония. Съст. Ц. Билярски. София, 2012, 202 с.

Ив. Михайлов, По трънливия път на македонското освободително дело. Съст. Ц. Билярски. София, 2007, 466 с.

Ив. Михайлов, Избрани произведения. Съст. Ц. Билярски, Кр. Гергинов. София, 1993, 496 с.

Ив. Михайлов, Спомени, т. 1–4. Рим, Лувен, Индианополис, 1958-1973.

36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, 1999, 640 с.