Още през първата половина на XIX век започват да наричат Русия „тюрма на народите“. Но това е само началото, тъй като през следващия век тя увеличава неимоверно още повече своята територия и под нейно управление попадат огромен брой народи, голяма част от които и през 90-те години на миналия век не успяха да получат своята независимост.

През 1914 г. на българския пазар излиза една малка книжка „България и интригите на Русия. (Сборник от статии)“. Едва ли трябва в нея трябва да се търси обективност и научна истина, понеже тя има преди всичко пропаганден характер, тъй като в оня момент страната ни все още не се е определила през бушуващата от месеци Първа световна война в кой от двата воюващи лагера да се присъедини. Почти всички автори в нея са пристрастни към Тройния съюз, от който България очаква да получи своя реванш от съседите си за катастрофата от Балканските войни.

Може би една от най-добрите статии в тази книжка е статията на С. Стефанов „Русия и поробените от нея народи“. За автора малко е известно, или по-точно на мен ми е доста оскъдна информацията. Досега в сайта „Сите българи заедно“ сме публикували и други негови текстове, сред които ще посоча двете части на книгата му „Константин и Венизелос“ и брошурата му за Солунските атентатори. Той е вероятният член на редколегията и авторите от списанието „Народ и армия“, издавано и редактирано от Григор Василев след Балканските войни. Върху едно негово писмо до инж. Христо Станишев, получателят е резолирал върху него с думата „върховист“. Може би едно по-задълбочено издирване ще ни даде повече информация за този интересен автор.

В публикуваната по-долу статия С. Стефанов прави доста пространен исторически обзор на пълзящата вековна руска колонизация към съседните ѝ народи и държави. Особено място той заделя на заграбването и управлението на полските земи, прибалтийските и азиатските народи. За днешния читател ще бъдат интересни страниците, посветени за украинския въпрос и войните за присъединяването но Кримския полуостров към Руската империя.

На отношенията на Русия към България са заделени само няколко реда, но в онзи момент все още не се е разгърнала голямата руска антибългарска кампания, което ще стане само няколко месеца по-късно. Тук той е визирал само бившия български пълномощен министър в Санкт Петербург големия русофил Стефан С. Бобчев.

Авторът разкрива всичкия фалш на възраждащата се славянофилска идея, пропагандирана от Русия в началото на Първата световна война. Едва ли можем да се съгласим, след като съвсем малко са неизвестните около мястото на Австро-Унгария в разиграващите се събития в края на по-миналия и началото на следващия век и за благоденствието и правата на погълнатите от двойната империя славянски народи.

Но както казват французите „на война, като на война“, а не бива да забравяме, че тази статия е част от тази предвоенна пропаганда, където всичко е позволено.

Цочо В. Билярски

С. СТЕФАНОВ.
РУСИЯ И ПОРОБЕНИТЕ ОТ НЕЯ НАРОДИ.

Завоевателната мания е стара историческа болест на Русия. Тя завоюваше Сибир тогава, когато цялото и европейско владение беше в състояние на анархия, в диво варварство; за завоювания Сибир систематически се харчеха стотини милиони лева и стотини хиляди хора, когато в него не е имало нито един русин. Петстотин години вече русите владеят Сибир и те не са внесли тук ни най-малкия проблясък от култура, ни най-малко не са подобрили икономическия и промишлен бит на тая не¬обятна страна. Единствената тяхна културтрегерска мярка е била, да изградят тук ужасните каторжни затвори, в които стотини хиляди виновни и невинни руски престъпници се мъчат при страшните, безчеловечни, варварски условия.

Възползувана от своята сила, Русия завзе Хива и Бухара, унищожи тяхната самостоятелност и ги обърна във васални държави. И тези държави, които, като самостоятелни, имаха развита търговия, както външна, така и вътрешна, които обработваха обширни памучни плантации, сега, след установяването на ру¬ската власт у тях, все повече и повече вървят към пълен упадък. Руските драконовски закони запрещават на населението свободно да се занимава със земледелие и индустрия. В стремле¬нието си към някаква безсмислена денационализация на местното население, русите насила го заставят да учи езика им, който то ненавижда, а руските административни власти, без да държат сметка за нещо, посягат върху религиозните светини на насе¬лението, на неговите нрави, обичаи, семеен живот, с което подбуждат против себе си цялото население и то на няколко пъти вече, с цел да се освободи от непоносимото тираническо руско иго, прибягва към въстание. Но всеки път въстанията му биват безпощадно потушавани с ужасни жестокости от страна на усмирителите.

Едно време Русия страстно жадуваше да завладее Индия и по такъв начин да лиши Англия от най-ценната ѝ колония. За тая цел русите дълго време и ожесточено се бориха за за¬воюването на Туркестанския край, като единствен път към Индия. В тая продължителна борба русите изхарчиха стотини милиони народни пари, дадоха няколко стотини хиляди жертви, завладяха страната, която живее на средства на централните гу¬бернии и чийто население, благодарение жестокостите на руските завоеватели, ненавижда ги от всичката си душа. Но мина не много време и оказа се, че руската дипломация се е излъгала в своите сметки, че Туркестан не само не може да служи като естествен път за завоеванието на Индия, но че даже сама идеята за такова едно завоевание е болна фантазия на неуравно¬весените руски дипломати.

Тъкмо 40 години русите водиха непрекъсната война за завоеванието на Кавказ. За тая цел те се биха ту с персий¬ските шахове, ту с Турция, ту с дагестанските планинци начело с Шамиля. Християнското население на Кавказ, арменци и грузини, през тая продължителна война винаги беше на страната на русите и като верен съюзник, навсякъде и във всичко ри¬царски честно им помагаше. Грузинското дворянство се би с дагестанските планинци в полза на Русия; арменските генерали Шелковников, Мадатов, Тергукасов, Лорис-Меликов, Долгорукий, опирайки се на помощта на арменското население, спече¬лиха блестящи победи на руското оръжие, като взеха крепостите Шуша, Шемаха, Елзаветпол, Ериван, Карс. За цялата тая безкористна помощ руският император тържествено обеща, че в Кавказ ще бъдат възстановени двете самостоятелни дър¬жави, арменска и грузинска.

Но щом се свърши войната и силата на кавказките мюсюлмани биде сломена, Русия забрави обещанията си. Оказа се, че обещанията на императора били нагла и коварна лъжа и не само че на арменците и грузините не дадоха политическа самостоятелност, а напротив, започна се най-усилено гонение срещу всичко будно, което се осмеляваше да напомни на царя за неговото ве¬роломство. Така мнозина видни арменци и грузини бидоха обесени, много други, под един или други предлог, изпратени на за¬точение в Сибир и там, заковани във вериги, умряха неизве¬стно где. По тоя повод биде отровен и арменският католикос Нерсес V от Паскевич Еривански.

И ето вече повече от 50 години русите окончателно владеят Кавказ и през тоя грамаден промеждутък от време страната, която по своите колосални природни богатства справед¬ливо се нарича „бисер в короната на царя“, си остава съвър¬шено дива; ни подземните, ни надземните ѝ богатства се разработват. Алчните руски чиновници, благодарение на широко разпространената система на подкупи и грабежи, са довели мест¬ното население, до пълно разорение. А централното правителство със своите систематични деспотически мерки, се стреми да изсели от страната цялата будна част от жителите, а останалите да държи в пълно невежество. Така арменските и грузински училища са затворени; в съществуващите правителствени училища вла-стите не позволяват да се произнесе нито дума на родния език; на населението се заповядва да забрави своя език и да учи руски, който му е ненавистен. Най-после работата дойде до там, че с царски указ бидоха затворени всички арменски черкви и на населението се забрани да се моли на своя Бог.

Цялата тая система на тирании в Кавказ внушава на мест¬ното население ужасна ненавист към русите, които, така вероломно се подиграха с най-свещените чувства на народните маси. Ето защо и населението на Кавказ е ярък враг на Русия. То ту повдига въоръжени въстания, ту устройва терористически по¬кушения над руските чиновници: (над наместника на княз Голицин, княз Накашидзе, княз Алиханов - Аварски и др.). При днешното положение на нещата, вероятно, скоро ще избухне война между Турция и Русия, главна арена на която ще бъде, разбира се, Кавказ. При съществуващата у кавказците ненавист към, русите, съвсем няма да бъде чудно, ако всички те бъдат с турците против русите. Днес, още войната не е обявена, но в Кавказ има вече въстание. Телеграмите съобщиха, че под водителството на члена на Государствената дума Чхеидзе повдигнато е въстание в Баку и целият град с околностите е в ръцете на въстаниците. Обяви ли се война, това въстание ще се увеличи и ще достигне максимални размери; толкова повече, че на Кавказ има 8 1/2 милиона мюсюлмани, които и по вяра и по народност са крайно близки с турците. Но и християнското насе-ление ще бъде на страната на турците и нищо странно няма в това: Арменците имат в Турция около три милиона единоверци и техните интереси диктуват, щото цялото арменство да бъде по-скоро под турско иго, отколкото под руско, защото, обеди¬нило се в компактна маса, то много по-скоро би се освободило от турското иго, отколкото от руското; то по-скоро би получило национална автономия от турците, отколкото от русите и затова още, защото знае се, че Русия е вековен и непримирим враг на арменската нация; знае се, че всички Хамидови кланета над арменците в Турция са организирани и продиктувани от руското правителство в Петербург. Някога още руският министър на външните дела, Ростовски-Лобанов, каза: „нам е нужна Арме¬ния, но без арменците“. Грузините пък, тоя малък, но геро¬ичен народ, в течение на десетилетия е дал не малко реални доказателства, че във всички борби той винаги е бил и ще бъде на страната на враговете на Русия и ще води непримирима борба до тогава, докато не си извоюва тъй вероломно откраднатата му национална свобода.

Не по-малко вероломно е бил завоюван и Крим, това дивно красиво кътче на Русия. Могъщото едновремешно кримско ханство със здравото си татарско население било безмилостно потъпкано от Русия. И важното е, че това не е завоевание с цел да се внесе култура; напротив, това е преднамерено планомерно опустошение: Повече от половината кримско население е било буквално изтребено, на незначителна част само се удало да избяга в Турция, а още по-незначително число намерили убежище в непристъпните планини, но и те днес, благодарение драконовските мерки на правителството, съвършено измират.

В Русия живеят около 8 милиона евреи и населяват преимуществено южните губернии. Нигде, обаче, на света, нито през една, даже най-варварска, епоха нещастните евреи не са се третирали тъй отчаяно лошо, както в Русия. Даже инквизиционна Испания през средните векове не е прилагала към тях такива драконовски мерки, както съвременна Русия. Евреинът, или „жидът“, както ги наричат русите, не се ползува с граждански права, той не може да живее в известни губернии, не може да владее земя, не може да постъпва в училища, гимназии, университети. Над евреите правителството устройва систематически погроми, като насърчава убийците и грабителите (Киевския, Одес¬кия, Кишиневския, Лодзския, Житомирския, Гомелския и т.н. по¬громи). Всички тия гонения на евреите в Русия имат за цел изключително да задушат у тях всяко национално самосъзнание, да ги разорят икономически, да ги държат в невежество, а когато всички тези мерки са недостатъчни, те чисто и просто биват избивани. Всичко това, разбира се, не може да не озлобява еврейството, което, задушвайки се под насилията, мечтае да тури край на това положение и при всеки удобен случай прибягва към революционни действия и терористически акции.

Почти в същото положение се намират и истляндците, лифляндците, курляндците, латишите и немците от прибалтийските губернии. Над тия народности руският терор и насилията са бивали толкова по-тежки, защото правителството прекрасно съзнава, че това са елементи много по-културни и от самия руски народ и със своите ужасни репресии винаги се е стремяло да ги постави в такива тежки условия, че да не бъде възможно никакво културно и икономическо развитие. В 1905 год., през време на революцията, правителствените войски извеждали из селата всичките им жители - деца, жени, старци и мъже - на полето и там ги застрелвали всичките. Единадесетгодишно момче в Рига било осъдено от военнополевия съд на смърт и обесено, като „опасен революционер“.

Финландия, една от най-културните страни в Европа, от завоюването ѝ и до скоро се ползуваше с пълна политическа автономност. По тая именно причина, тя от много отдавна имаше либерална конституция по шведски образец, всеобщо избирателно право даже и за жените, задължително народно образование и в културно и икономическо отношение стоеше много по-високо от Русия. Едничкото това обстоятелство - културността - правеше Финландия подозрителна в очите на Русия и последнята с всички средства се стараеше да намери поводи за да унищожи финландската автономия и да я обяви за обикновена руска губерния; нещо, което и направи преди няколко години, като лиши финландците от техните политически и административни свободи. Създадени и публикувани бяха за финландците изключителни закони, които съвършено спираха културното развитие на страната. Против тая варварска мярка протестираха почти всички парламенти в Европа и много културни учреждения, но на всичките тия протести рус¬кият царизъм, разбира се, не обърна никакво внимание.

Когато Русия се хвърли в манджурската авантюра, там на Далечния Изток, гдето тя нямаше никакви интереси, срещна протестите на всички благоразумни слоеве от обществото у себе си. Но, както винаги, гласът на благоразумието и съветите за предпазливост бидоха пренебрегнати, защото за официална Русия, колкото по-фантастична е авантюрата, толкова по-добре, защото толкова по-лесно тя ще може да отвлече вниманието на народа от ужасното положение вътре в страната. Манджурската епопея е още твърде прясна в паметта на целия интелигентен свят, за да няма нужда да се спираме подробно на нея. За тая авантюра са похарчени около 5 милиарда рубли (13 милиарда лева) и 500 000 човешки жертви. И защо всичко това? Какви интереси имаше Русия в Манджурия? След като Япония я позорно наби и отне Манджурия, какви жизнени интереси на Русия пострадаха? На всички тия въпроси оставяме да отговори идиотската руска дипломация.

Не по-малко смешна беше и завоевателната авантюра на русите в Персия, гдето те си служеха с най-подлите и гнусни интриги, с което заслужиха дълбоката ненавист на целия персийски народ. Какво търсеше Русия в Персия? Земя ли? Но тя има тъй необятни територии и съвсем незаселени. Искаше да внесе култура в Персия ли? Но сама тя е некултурна, варварска страна и много по-благоразумно би било, щото стотините милиони, които тя харчи за подкупи и интриги в Персия, да ги похарчи за културно-економическото повдигане на собствената си страна. Казахме, че за да пороби Персия, руската дипломация си послужи с най-големите подлости: руските казаци бомбардираха персий¬ския парламент, разстрелваха депутатите му, убиваха видни по-литически деятели и, арестували шаха, държаха го във фактически плен, като го заставяха безропотно да изпълнява волята на то¬гавашния руски посланик в Техеран - Хартвиг. (Всичко това на времето си биде изнесено в руския печат от кореспондента на в. „Речь“, Т. Панов, който печата оригиналните до¬кументи за всичко това в брошурата на английския професор Броун. Сам г. Т. Панов лично пред Изволски в Петербург заявил, че Хартвиг в Техеран е вземал рушвети и че той е готов да установи това с документи, ако бъде даден в съд. За тая беседа аген¬цията „Райтер“ даде подробно изложение.)

Незапознатият с истинската картина на руската действителност, може би, ще си помисли, че Русия поробва с такава ужасна безпощадност, души в желязната си лапа сибирците, манджурците, хиванците, бухарците, туркестанците, кавказците и т.н. само защото са чужди на руския елемент, не са славяни, а много от тях не са даже и християни. Но, напразно се мисли така. Съдбата на славянските елементи в Русия е много по-печална и тежка, отколкото оная на съвършено чуждите на Русия елементи.

Достатъчно е да погледнем съдбата на малорусите, един елемент, който е крайно близък до коренното руско население. Само затова, че малорусите имат собствен език, имат своя литература, свое славно историческо минало, своя история, русите се стремят с всички средства да унищожат всяко малоруско национално самосъзнание. В малоруските училища е запретено да се преподава родния им език; даже децата се подлагат на най-жестоки наказания, ако само разбират оня, който в учили¬щето им говори на родния им език. Неотдавна пожелаха да издадат историята на Украйна на малоруски език. Правител¬ството, обаче, се намеси и не позволи. Миналата година пожелаха да празнуват паметта на великия малоруски поет Тарас Шевченко, но властите запретиха това, защото не желаеха народът да празнува паметта на поета, който тъй горещо обичаше и възпя Украйна. А в същото време, когато в славянска Русия малорусите са подложени на такъв гнет, на такива гонения и преследвания, техните родни братя в Австрия се ползуват с широки културни и политически права: те имат собствен университет, собствени училища, гдето преподаванията се водят изключително на родния им език. И чудно ли е, че след като Русия обяви война на Австрия, славяните-украинци решително се обявиха против варварска Русия, като канеха своите сънародници да се борят за тържеството на австрийското оръжие?

Украинският главен съвет е издал един позив, в който, между другото, се казва: „Войната се желае от руския цар, главата на оня империализъм, който е исторически враг на Украйна. Руските царе разрушиха договора, с който се за¬дължаваха да щадят независимостта на Украйна и подчиниха свободна Украйна. Една победа на Русия би турила украинския народ в Австро-Унгария под същото иго, под което пъшкат 30-те милиона украинци от царската империя. Ето защо нашият път е ясно начертан. Нашата свещена длъжност е да положим всичките си сили пред олтара на отечеството. Победата на Австро-Унгарската монархия ще бъде и наша победа. И кол¬кото по-голямо бъде поражението на Русия, толкова по-скоро ще удари часът на освобождението на Украйна и т.н.“

Друг не по-малко характерен пример за отношенията на Русия към поробените славянски народности е съдбата на нещастната Полша. Още от времето на Екатерина II (най-голямата проститутка на трон) Русия с всички средства интригувала против Полша, която още тогава имала свободно републиканско управление (Реч Посполита). Благодарение на нейните интриги, хайдамаките нападнали Полша; благодарение на нейните интриги, полската шляхта започнала вътрешните борби срещу слабохарактерния крал и в края на краищата довели до въоръжената намеса на Русия. И напразно истинските полски патриоти Красновски и Чайковски са се борили срещу тая намеса; русите успели да обявят своя протекторат над Полша. Редицата въстания срещу бруталната руска намеса били потъпкани със сила. Костюшко и другарите му, оковани във вериги, били заточени в Сибир. В желанието си, обаче, да унищожат и оная номинал¬на свобода, от която поляците са се ползвали до 1830 год., в 1830 год. русите обявили война на Полша, нападнали я с много по-големи сили, взели Варшава, прекарали през огън и меч цялата страна и си я присъединили окончателно. Славянска Русия не се срамувала да бъде палач на славянска Полша. Тя не само я разкъсва на части, които дава на неславяните немци и австрийци, а в своето нашествие, прилично на варварски ураган, в 1830-та година пожелава да превърне Полша в пустиня. Но винаги ужасите извикват, ако не активно, то пасивно съпро-тивление. Не тъй леко е можело да бъде убито националното са-мосъзнание у полския народ и с течение на времето все по¬вече расла и закрепвала се у широките народни маси ненавистта към русите. За да задуши окончателно този протестационен дух у народа, руското правителство, чрез своите власти и чрез подкупени агенти-провокатори, повдига в 1863 година полското въстание. През време на това паметно въстание рус¬ките войски преминават с огън и меч през цяла Полша и Литва. Навсякъде населението, особено младежта и интелигентната му част, бивали немилостиво избивани; цели села бивали опожарявани, градовете бомбардирани, а дворянските имения ограб¬вани и после предавани на огън. Но тези ужаси достигнали до своя апогей, когато начело на усмирителните отряди бил назначен граф Муравьев, този звяр в човешки образ, който оставил действително ужасни спомени в цяла Полша. Той събирал цялото женско население на села и градове, даже и десет¬годишни момиченца и предавал ги за поругание на войниците. Много от тия нещастници така бивали измъчвани, че умирали в страшни мъки пред очите на всички. Не рядко заставяли ба-щите и братята да присъствуват при отвратителните картини, когато оскотелите казаци и войници безчестели техните мало¬летни момичета.

Граф Муравьев заповядал да хващат всеки мъж, който им попадне и да обесват хванатите на дърветата по двете страни на шосетата. И случвало се някога по двете страни на пътя в продължение на десетки километри да висят трупове. Тук те оставали без да се снимат и разлагайки се, разпро¬странявали страшна миризма наоколо; а когато всичкото месо изгнивало и окапвало или бивало изяждано от кучетата, на дърветата дълго време оставали да висят грозните бели призраци на човешките кости.

А от тия паметни по своите ужаси дни и до тоя момент животът на нещастния полски народ е истински поменик на ужасни мъчения. Руската царска сатрапия не се спира пред никакви средства, за да застави славянския полски народ да забрави своите религия и език, да се откаже от националността си. Разбира се, един от най-страшните грехове на поляците е, че те са католици. По тая причина техните черкви се затварят, свещениците им се подлагат на гонения, пияната полиция и черносотнишката руска тълпа във Варшава през време на богослужение нахлува в черквата, напада молещите се, раздира одеж¬дите на свещеника, а светите дарове с причастието хвърля на земята и ги стъпква.

В полските училища е запратено преподаването на полски език и децата са длъжни да учат на руски. Имало е случаи, когато поляците, в желанието си да учат децата си на родния си език, организират тайни послеобедни курсове, но полицията, узнала чрез шпионите си за това, насила е влизала в част¬ните къщи, гдето са събрани 10-15 деца и ги е била с нагайки.

Преди няколко години „Курьер Варшавский“ описваше приблизително следната картина: Децата, сварени на „местопрестъплението“, че четат полска азбука, биват бити с нагайки от казаците. Но ето, че техният учител, 70-годишен старик с бяла брада, пада на колене и с треперещ старчески глас за¬почва да пее полския национален химн. Всички деца в същия миг падат на колене и подхващат започнатата песен. Каза¬ците ги бият, на мнозина от тях тече кръв по лицето; де¬цата плачат и едновременно пеят полския национален химн. Сълзи, ридания, невинна детска кръв, пищенето на нагайките и прекъсваните думи на националния химн, смесени с тъжните стонове, като безсилно проклятие се отправят към славянския руски народ от неговите славянски братя ...

На всички тези ужаси се подлагат поляците в славянска Русия тогава, когато в немска Австрия те се ползуват с всички свободи, с пълна автономия ... И след всичко това, чудно е просто нахалството на руския главнокомандуващ велик княз, който в своята прокламация нарича поляците „братя“, иска от тях помощ и говори, че руските войски носят мир и свобода на поляците. Разбира се, за никого не е тайна, че руските власти са толкова нахални, колкото са и варвари; но това безсрамно на¬халство на великия княз преминава всяка граница ... От кога поляците станаха братя на русите? Когато цяла Полша изнемог-ваше под руските насилия, защо русите не си правеха труд да си припомнят, че поляците са техни братя? Сега ли си спом¬ниха русите, че и поляците са хора, че и тям е нужна сво¬бода? Това е само един маниер на ниски и безчестни хора, които лижат краката другиму само когато са в опасност. Не, даже ако полският народ, забравил всичко, би протегнал ръка на русите, сенките на стотините хиляди благородни полски си¬нове, загинали от руската тирания, биха се опълчили срещу та¬кава една измяна. За щастие, на подобна измяна на паметта на погиналите свои борци полският народ не е способен, нещо, което и събитията доказаха. Полските соколи явно застанаха на страната на австрийците срещу славянска, но варварска Русия, и руските военни власти бяха принудени да ги обявят за въстаници и да ги преследват.

Всички съединени полски партии единодушно се обявиха против Русия. В Руска Полша се разпространява следния позив:

„Братя! Войната между Австрия и Русия започна. Сърбите, които разчитаха на помощта на Русия, отхвърлиха поставените от Австрия условия. Войната започна от малката Сърбия под влиянието на Русия. Нашите села и градове ще бъдат отдадени на пламъци и земята ни ще се напои с кръв. Нашият народ ще бъде замъкнат на бойните полета от русите, за да се бие за царизма. Ние ще трябва да се бием като защитници на руското потисничество, като благодарност за малтретиранията ни, за Сибир. Ние ще бъдем поставени на бойното поле срещу нашите братя от Австрия.“ И т.н.

Полските социалисти тоже зоват полския работнически народ на борба срещу Русия.

И наистина, тая борба срещу славянска Русия е за тях борба на живот и на смърт; те знаят прекрасно, че ако победят немска Германия и Австрия, поляците ще получат поли¬тическа независимост или, в най-лошия случай - политическа автономия, от каквато се ползуват в Австрия. Победи ли Русия, тогава Полша трябва да се прости с всички свои политически мечти; освен това, тя ще бъде смачкана и дивите руски орди отново ще прекарат под меч и огън цяла Полша, за да накажат поляците за измяната им към славянското дело.

Всичките наши симпатии са на страната на поляците, този измъчен от руската тирания, но благороден и героичен на¬род и, ако има справедливост на света то в тая неравна борба поляците трябва да излязат победители. Стига цял век робство под ужасния руски режим!

Официална Русия, подкупените от нея черносотнишки учени, професори, вестниците вроде „Новое Время“ вече няколко години проповядват усилено панславистката идея, като лансират мисълта, че единственото спасение на славянството е в това, да се обедини под скиптъра на Русия, защото последната е призована от самата съдба за играе решаваща роля в мировата история. И за разпространяването и популяризирането на тая идея официална Русия и руската дипломация не жалят ни труд, ни средства: - те свикват събори и конференции, в които от Русия участвуват господа вроде Бобрински и Вергун, с една дума, цялата политическа сволоч, а от страна на България - С. С. Бобчев, който за организирането на събора получи тъкмо 50 хиляди лева от Руската легация в София.

И целият шум около панславянството е имал единстве¬ната цел, да внуши на австрийските славяни, че те при един въоръжен конфликт между Австрия и Русия трябва да застанат на страната на славянска Русия. И като че, русите наистина дълго време си оставаха тъй късогледо-наивни, че вярваха в тая химера, докато действителността не разруши всичките им очак¬вания. Обяви се войната и всички славяни в Австрия с ентусиазъм тръгнаха срещу варварска Русия.

Чешкият в. „Хлас Народа“ пише, че последните речи на руския император и на министъра на външните работи г. Сазонов отново доказват, какво липсата на сведения за положението на нещата извън Русия докарва компетентните фактори от тази империя до една напълно невярна оценка. Императорът набляга на обединението на славяните с Русия. Обаче, само сърбите, притежаващи една жалка слава с убийството на техния крал и кралица, се присъединяват, както и Черна Гора, към Русия; българите енергично протестират против опитването да ги турят в услуга на Русия. Никой народ от Австро-Унгария няма желание да се обедини с Русия. Най-бележитите мъже от чехския народ заявиха още от началото, че Австро-Унгария е силна гаранция за тяхното съществувание и за тяхното бъдеще.

„Хлас Народа“ спомня поведението на поляците, украинците, както и на словаците, против Русия. „Въпреки това, казва вестникът, компетентните руски политически мъже карат владетеля си да държи един език противен на действителността и истинността и подозиращ верността на славянските националности от Австро-Унгария към империята и династията. Русия се бие в една голяма борба, но не за славяните, а за свои собствени и егоистични цели. Славяните не желаят да споделят участта на голяма част от поляците и украинците. Русите ще сторят добре, щото тези ужасни битки да не бъдат борба за сметка на славянството и всичката отговорност за боевете и последствията от тях да паднат върху ония, които ги предизвикват“.

Австрийските славяни не биха могли да забравят, че и след хилядогодишно политическо съществувание Русия, по своята вътрешна организация, си остава съвършено варварска; те не могат да забравят, от друга страна, високият културен уровен и завидното икономическо благосъстояние и политическа автономност, от които се ползуват чехи, хървати, поляци, славони в Австрия и че всички тия резултати на немската култура ще изчезнат съвършено, културният им прогрес ще спре съвсем от момента, когато миризливият руски ботуш стъпи в земята им. Те знаят, че завладее ли ги брутална Русия, първата ѝ работа ще бъде да посегне на тяхното национално самосъзнание, затова именно и всички славянски народи в Австрия се борят за своята култура, за своята политическа автономност, за своето национално самосъзнание, за своето икономическо благосъстояние; борят се за всички свои права срещу посегателството на руския варваризъм.

Австрийските славяни не могат да не знаят, че славянската идея на Русия, това е само временно, за да се хвърли прах в очите на наивните; мине ли нуждата, Русия веднага ще прояви своята подлост и коварство, като започне да унижава, мачка и позори славянските народи също така, както и неславянските. Като отлично доказателство за това може да послужи печалната участ на малорусите, още по-печалната съдба на руска Полша и най-после безпримерно подлата измяна, която Русия из-върши по отношение на България в 1913 г.

Вестник „Словенец“, който излиза в Любляна, като коментира тронното слово на руския цар в Думата, с което царят призовова всички славяни за борба, казва че този позив трябва да се отхвърли, защото царят се унижавал, като ставал покровител на убийци и с това компрометирал руското име пред целия свят. Руският царизъм бил едно петно върху славян¬ския щит и затова дълг било на западните славяни, чиято култура била много повече развита, да се борят против този царизъм. И т.н.

Публ. в България и интригите на Русия. (Сборник от статии), 1914 г., с. 38-48.