Повод за тази статия стана опитът ми да открия някои данни за тракийския българин Димитър Кудоглу в Интернет. С голямо разочарование открих, че почти е изличен споменът за живота и делото на този изключителен човек - най-големият дарител за българското здравеопазване през ХХ век. Най-често срещаните въпроси са защо неговата фамилия не окончава на –ов или –ев, какво пък е направил толкова или какви са тези българи в Беломорска Тракия? Искам да разкажа неговата история, която е много поучителна и примерът му ни е необходим днес, в началото на новия ХХІ век.

Тя започва през 1862 г. в чисто българското село Габрово в Беломорска или още наричана Западна Тракия. Тя се заключава между долните поречия на реките Места и Марица и повече от половината от нейното население тогава е българско. Така е още от времето на заселване на славяните на Балканския полуостров и създаването на българската държава през VІІІ век. По време на турското робство една част от българите приема исляма, но и до днес те говорят родопското наречие на българския език. Българите тук са земеделци, скотовъдци, даже и рибари по крайбрежието на Егейско море. Едно от най-богатите български села е Габрово, разположено на двайсетина километра северно от град Ксанти в южните поли на Родопите. Когато Бог е създавал земята, е изсипал тук благоденствието с двете шепи – плодородна почва, тучни пасища, вековни гори, мек средиземноморски климат. Габровци произвеждат зърно, плодове, зеленчуци, известното „черно” вино, но богатството им е най-вече от тютюна. Още през ХVІІ век тук започва да се произвежда прочутата „Ксантийска басма” – най-качествения ориенталски тютюн с дребни листа и изключителен аромат. Ако останалите тютюни се изкупуват по 1 грош оката, то за габровския тютюн се плаща до 20 гроша и се изкупува цялата продукция.
Димитър Кудоглу е роден в село Габрово през 1862 г. и отрано е възпитан в трудолюбие и уважение към хората. Неговите родители са заможни хора, но не му спестяват работата в чифлика и на нивите и от дете той разбира, че богатство се печели с честен, макар и тежък и изнурителен труд. Не е благосклонна съдбата към семейството на Петър и Стана Кудоглу. От седемте деца живи отрастват само Димитър и неговата сестра Мария.  И още нещо помни той от уроците на своя баща и чичовци, че само добродетелните хора се ползват с уважение, техните имена се предават от поколение на поколение. От майка си е наследил човешката доброта и истинското християнско милосърдие. Особено по Коледа и Великден тя не оставя без подкрепа нито един сиромах в селото: „Грехота е – казва – ние да имаме всичко, каквото пожелаем, а други да зъзнат от студ, да са гладни и печални”.


Димитър Кудоглу през 80-те години на ХІХ век.

Неговите съселяни са известни с пословичното трудолюбие и пестеливост, с общата грижа за болни, вдовици с малки деца и сираци. Милосърдието и благотворителността се причисляват към най-висшите добродетели. С три неща човек може да обезсмърти името си - като създаде и възпита добро потомство, напише полезна книга или учреди благотворителен фонд. Богатството не дава на човека ни величие, ни достойнство, защото обикновено то прави хората склонни към егоизъм, суетност, разпуснатост.
Неговият пръв учител Яков Змейкович в родното село Габрово успява да му вдъхне любов към познанието. Той се подготвя да наследи бащината търговия  с тютюни, а за нейния успех е необходимо да научи гръцки, турски, основните европейски езици. Неговият дядо забогатява от търговия с рязан тютюн в Цариград, баща му създава чифлик в Габрово и продължава търговията на баща си, но в Османската империя това е несигурна работа. Подготвя се държавен монопол и за огромните количества произведен качествен тютюн трябва да се осигурят европейски пазари. И съвсем естествено Димитър е изпратен да учи в престижното гръцко училище на остров Хиос. По-късно бащата закарва Димитър в Цариград, за да продължи образованието си в известния Френски колеж. Тук Димитър учи не само езици, а придобива и широта на мислене и познания, необходими за големия бизнес. А те много скоро ще му потрябват. Ранната смърт на бащата го принуждава да поеме неговата търговия с тютюн и грижата за майката и  сестрата.
Въвеждането на тютюневия монопол в Империята през 1883 г. прекъсва търговията на габровци с рязан тютюн в Цариград и Димитър Кудоглу съсредоточава дейността си в откупуването и преработката на суров тютюн в град Ксанти. Тютюневата търговия по своето естество и по своето предназначение, е да служи като съединителна връзка между земеделеца-производител и индустриалеца-фабрикант и да направи тютюна търговска стока. Тук Димитър Кудоглу устройва своя дом и се задомява. Неговата съпруга Екатерина е от един от най-известните и богати родове в Беломорието. Така той умножава семейното богатство и започва да търси европейската перспектива на търговията със тютюн от Османската империя. Легенди се разказват за търговския нюх на Димитър Кудоглу още в първите години на неговата дейност. Всички се чудят, как нещо, което никой не го иска, той го взема и като го пипне, се превръща в злато. Но  междуетническите отношения в Ксанти са сложни. Повечето от населението е гръцко и тук борбата между патриаршистите и българите - екзархисти е особено тежка и продължителна. Гърците не могат да простят на чичото на Димитър – Киряк Кудоглу, че със собствени средства открива български параклис и училище в Ксанти. Особено ревниви са и към успехите в тютюневата търговия на Димитър Кудоглу и неговата намеса в обществения живот на страната на българите. По неговите по-сетнешни разкази, той непрекъснато е заплашван и заминаването на неговото семейство от Ксанти през 1903г. по-скоро прилича на бягство. Дотам са стигнали гърците, та да посегнат на живота му. Това той не може да прости никога и до края на живота си винаги е подчертавал с гордост, че е българин. Много често му задават въпроса за фамилията – защо Кудоглу? Традициите в Османската империя са основани на патриархалност и уважение към възрастните. А наставката –оглу се дава, като признание за заслугите на предците. Това е обществен сан, който се удостоява като наследствена титла за почит към добрите дела на предците. Затова, че неговите деди са едни от най-тачените търговци на тютюн в столицата на империята, фамилията от Кудев станала на Кудоглу. Така е възпитан той и затова държи на името си. А тогава имало и друго – с бизнеса си човек утвърждава името си, а после неговото име е гаранция за добрия бизнес. 
В началото на ХХ век ясно се очертава засилената тенденция на консумация на тютюневи изделия на континента и през 1903 г. Димитър Кудоглу се преселва да живее в Дрезден, където е борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Семейството на Димитър и Екатерина Кудоглу устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на Дрезден и успешно се адаптира към елитното общество на прочутия германски град.


Домът на Димитър Кудоглу в Дрезден

Домът е устроен съгласно традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални фамилии, така както подобава на  ранга и състоянието на Димитър Кудоглу. Широката лятна градина пред къщата е известна с магнолиите, които се развиват добре при влажния климат на града. На първия етаж са трапезарията с колекция от скъпи порцеланови сервизи, салонът за пушене и кабинетът на Благодетеля с богатата библиотека. От тези помещения се влиза в зимната градина, където е любимото място на семейството през студените месеци. Постоянно на разположение на Кудоглу е автомобил с шофьор, за което се грижи наета фирма. Кудоглу вече е един от най-богатите българи, но обича обикновените човешки радости - да се повози на лодка в градското езеро, като изпуши цигара и изпие любимата бира, да пътува и развежда гостите си из най-красивите кътчета на Германия. Неговият  дом винаги е отворен за гости, не само роднини и приятели, но и всички търговски и бизнес партньори. Най-скъпи са гостите от родното Габрово. Димитър Кудоглу закупува и втора къща, където изпълнява задълженията си на почетен консул на България в Дрезден. Така я наричат в града – Консулатото.
През всичките тези години Димитър Кудоглу запазва своята дълбока връзка с родния край. При всяко идване в Беломорието, той посещава село Габрово и се интересува от училището, църквата, лечението на съселяните. В края на ХІХ век поема издръжката на младежи от Габрово да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия.  През 1908 г.  създава лечебница и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните лекарства за габровци, а през 1910 г. дарява бащината си къща за училище и финансира нейното преустройство.
Зареждат се години на успехи в бизнеса и увеличаване на семейното богатство, на щедри дарения, но и на нещастия в семейния живот. До Балканската война дейността на Димитър Кудоглу е свързана с износа на тютюни от Османската империя за Европа. Войната променя коренно ситуацията. Империята губи почти всичките си балкански владения, където се произвеждат най-качествените тютюни. Същевременно към България са присъединени именно Беломорска Тракия и части от Македония с традиции в производството и преработката на ориенталски тютюни. Бежанците от частите на Тракия и Македония, попаднали под чужда власт, донасят в старите предели опита в отглеждането и манипулацията на тютюн. Именно тук са корените на богатството на Димитър Кудоглу. През военните години той реализира успешни сделки за снабдяване на армиите и цивилното население в изолираните от останалия свят Германия и Австро-Унгария, които му донасят десетки милиони печалба.
Войната винаги е била време на големи печалби, но и време на смърт и страдание. Ентусиазмът на българите в началото на Балканската война и бляскавите победи при Лозенград, Бунархисар и Одрин впечатляват Кудоглу, но при всяко посещение в България той става свидетел на черните забрадки на вдовиците, на първите домове за сираци на загинали воини. През лятото на 1913 г., по време на Междусъюзническата война, село Габрово е изгорено от гръцката армия и турските башибозуци от околните села. Цялото население е прокудено и се спасява с бягство през планината към долината на река Арда в старите предели на България. Съселяните на Кудоглу се заселват в района на Пловдив. Разбирайки за тази трагедия, той изпраща две хиляди златни наполеона, за да подпомогне бежанската им неволя. От тук започва и неговата благотворителна дейност в България. Потресен от последствията на националната катастрофа, през 1913  и 1914 г. той оказва помощ на стойност около 1 000 000 лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища, болници и благотворителни дружества. След включването на България в Първата световна война през 1915 г. прави дарения на дружествата на  „Червен кръст” в Пловдив, София и Ксанти; на дружество „Самарянка” в Пловдив; на различните фондове на царското семейство; на българските пленници чрез благотворителни организации в Швейцария. Той става най-големият дарител на създадения в Пловдив „Върховен комитет на благотворителността” с повече от 195 000 лева. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които ежедневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър  Кудоглу за първи път споделя идеята си да създаде в Пловдив болница за безплатно лечение на всички нуждаещи се. Закупува и место, но до практическа реализация не се достига. През 1917 г. организира безплатни трапезарии в Кавала, Ксанти и София със 100 000 лева.
Даренията на Димитър Кудоглу продължават и след войната. През 1920 г. внася в Българската академия на науките 100 000 лева за фонд на негово име, приходите от който са предназначени за издаване на литературни трудове. През 1921 г. прави дарения за фонд „Иван Вазов” – 130 000 лева, за фонд „Цанко Церковски – 100 000 лева, за Министерство на просветата – 50 000 лева, за фонд „Автономия на университета” – 10 000 лева. С писмо от 29 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски благодари за родолюбивата дейност на дарителя и го уведомява, че е награден от цар Борис ІІІ с орден „За гражданска заслуга” ІІ степен.  
През тези години в Пловдив всички считат Димитър Кудоглу за най-богатия човек и го наричат Благодетеля. Всъщност той не е най-богатият българин, от него има много по-богати. Но неговото сърце е най-щедро и отдадено на любовта към хората.  От 1919 до 1926 г. сумата използвана от Димитър Кудоглу за благотворителност достига 2 500 000 лева.


Димитър Кудоглу през 20-те години на ХХ век.

Всъщност едва ли някой е в състояние да даде точна сметка за изразходваните от него суми на полето на благотворителността.  Няма друг българин, който да е провъзгласен за почетен гражданин на толкова села и градове или член на благотворителни дружества, да притежава толкова много благодарствени адреси и писма. През тези години той се грижи за синовете на своята сестра, която рано остава вдовица. Осигурява тяхното образование, а по-късно те работят във фирмите му в Ксанти и Пловдив, където ги устройва с великолепни жилища.
Димитър Кудоглу понася тежки удари на съдбата – семейството няма деца, а в края на декември 1923 г.  умира неговата съпруга Екатерина. Последните месеци от живота си тя прекарва на лечение в Сан Ремо, Италия и там Димитър изгражда нейния вечен дом - най-красивата гробница с прочутата статуя на майка и детенце. 
Съвременниците винаги са търсели отговор на въпроса как този добре облечен, с аристократично държание господин, е тъй щедър и благороден, а намира език с всекиго и в разговор запазва неговото достойнство. Прави впечатление и неговата скромност. Забранява на роднините да говорят за проявената щедрост и дарения. „Каквото съм направил, то е за доброто на хората, а не за да разказвате за мен” – казва Кудоглу. Затова днес е толкова трудно да възстановим летописа на всички негови дарения. Той никога не е връщал някой, дошъл да помоли за помощ.
Но сърцето на Димитър Кудоглу при всяко връщане в родината се изпълва с мъка, когато вижда бежанците от родната му Тракия, които работят в тютюневите складове, а повечето от тях са без социално и здравно осигуряване и в края на всяка кампания хиляди остават без работа. Това увеличава заболяванията от туберкулоза и детската смъртност. Така Димитър Кудоглу през 1924 г., само  няколко месеца след смъртта на първата си съпруга, се връща към идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение, в което „да намират на вечни времена изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни болести”. В този град се създава тютюневото богатство на България. Тук са неговите тютюневи складове, тук живеят неговите родственици, тук се заселват като бежанци повечето от неговите съселяни от село Габрово, Ксантийско.
Димитър Кудоглу знае, че е по-престижно да помагаш на образованието, защото от там след време ще излязат по-видни и благодарни хора. По-престижно е да си меценат в културата, защото резултатите се появяват по-бързо. Но той иска да помага за запазване здравето на хората – да се създаде поколение здраво физически и нравствено, годно да твори морални и материални блага. Защото най-ценното благо за всеки човек отделно, както и за самото общество, е доброто здраве.


Сградата на хотел „Цар Симеон”, 1925г.

Така се ражда Домът на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу” – първото социално здравно заведение в България. В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон”, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов”, с приходите от които да се издържа Дома. Всичко това Димитър Кудоглу дарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специален закон за фондация „Дом на благотворителността и народното здраве”. Управлението се възлага на Ефория, чиито членове не получават възнаграждение за своята работа. Това здравно заведение от диспансерен тип е създадено след консултации с най-добрите български лекари и запознаване с европейския опит в лечението на обществено опасните болести. Тук се лекуват бременните, майките и децата до 14 години; заболелите от туберкулоза и венерически болести. Лечението на бедните е безплатно, а богатите според волята на дарителя трябва да заплащат своето лечение „защото това е справедливо и морално”.


Откриване Дома на благотворителността и народното здраве на 8 ноември 1927г.

Тържественото откриване на Дома е на 8 ноември 1927г. – Димитровден, в присъствието на Министър-председателя Андрей Ляпчев, Димитър Кудоглу, неговите роднини, най-добрите български лекари – професор Стефан Ватев, професор Богомил Берон, д-р Владимир Руменов, Кмета на Пловдив Панайот Костов и цялото население, което е дошло да приветства своя Благодетел.


Димитър Кудоглу с лекарите и персонала на Дома

Домът на благотворителността и народното здраве става най-известното здравно заведение в Пловдив. Стотици хиляди болни от Пловдив и Южна България намират тук съвет и лечение. Историците са изчислили, че до 1944г. дарението Димитър Кудоглу за Дома надхвърля 39 милиона лева. След 1944 г. дейността и собствеността на Дома на благотворителността  и народното здраве е одържавена. С годините се изличава и спомена за Дома. През 1973 г. сградата е разрушена, за да се извърши безсмислено разширяване на Централната поща. Няма я и уличката в центъра на Пловдив, която носеше името на Димитър Кудоглу. Самият Благодетел умира през месец март 1940 г. в Пловдив. Погребан е във величествена гробница в Центалния гробищен парк. Още през същата година в градската градина „Цар Симеон” е издигнат негов бюст – паметник. Но през 1950 г. този паметник е свален, защото на новата власт не са необходими дарители и благодетели като Димитър Кудоглу. Но днес той ни е необходим, защото неговото верую „Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи на човека, да върши добри и полезни дела” съхранява най-добрите български традиции и помага на мнозина да намерят своя път към милосърдето и благотворителността.

СТЕФАН ШИВАЧЕВ