Преди да се спра на Майския манифест от 1924 г. и да ви предложа да прочетете пълния му текст, ви предлагам по-долу кратки встъпителни думи, за да ви стане ясен механизмът, с който беше направен опит най-дълго съществувалата българска националноосвободителна организация да бъде вкарана в коловоза на световния комунизъм с цел, ако не да бъде привлечена като съюзник в борбата за победата на световната социалистическа революция, то поне да бъде дискредитирана в очите на народните маси и на нейните последователи. Тук трябва преди всичко да откроим голямата роля в тази игра на българския комунистически и коминтерновски ръководител Георги Димитров. Грешният ход от страна на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация беше бързо изправен, но последствията и пораженията от него останаха дълги години да тежат върху развитието на македонското освободително движение.

 

Когато побеждава Октомврийската революция на 7 ноември 1917 г., болшевиките вече имат своя теория по националния въпрос, оформила се в разгорещена дискусия помежду им и с опоненти от Втория интернационал, преди всичко с немски и австрийски социалисти и еврейския Бунд. Те непрекъснато я допълват и уточняват в зависимост от събитията и международната обстановка.
В. И. Ленин многократно в почти всички свои основни трудове разработва този проблем. През 1914 г. той печата труда си „За правото на нациите на самоопределение”, а през 1916 г. - „За брошурата на Юниус”, полемизирайки с германската социалистка Роза Люксембург. През 1916 г. излизат и тезисите му „Социалистическата революция и правото на нациите на самоопределение” и „Резултатите от дискусията за самоопределението”. Като разработва темата за самоопределението на народите от Европейския изток (Австрия, Балканите и особено Русия), Ленин отбелязва, че „именно тук ХХ век особено разви буржоазнодемократическите национални движения и изостри националната борба. Задачите на пролетариата на тези страни както за довършването на тяхното буржоазнодемократично преобразувание, така и в подпомагането на социалистическата революция в другите страни, не могат да бъдат изпълнени без отстояване правото на нациите за самоопределение. Особено трудна и особено важна е тук задачата за сливането на класовата борба на работниците от потискащите и работниците от потиснатите нации.”


Владимир Илич Ленин


Йосиф Висарионович Сталин
Успоредно с Ленин темата за националния въпрос се разработва и от Й. В. Сталин. През 1913 г. той печата своя най-важен труд - „Марксизмът и националният въпрос”. Тук той дефинира понятието „нация” и всички признаци, които я характеризират, формирането на националните държави и мястото на националните движения в този процес, влизайки в дискусия с австрийските социалдемократи О. Бауер и Р. Шпрингер. В навечерието на Октомврийската революция по време на VІІ априлска Всеруска конференция на 29 април 1917 г. Сталин изнася доклад по националния въпрос, по който е приета резолюция. Тук той стои на позициите за признаване на правото на всички нации, влизащи в състава на Русия, на свободно отделяне и на образуване на самостоятелни държави и се обявява против „културно-националната автономия, тъй като според него тя изкуствено разделя работниците при борбата им с международния капитализъм и буржоазния национализъм. През 1922 г. в писмата си до конгреса Ленин се опитва да внесе корекции по въпроса за националностите, или за „автономизацията”, критикувайки „прибързаността и административното увлечение на Сталин, а също и неговото озлобление против прословутия „социалнационализъм”, което според него изиграва фатална роля при практическото му прилагане при обединяването на съветските републики чрез влизането им в РСФСР на принципа на автономията”.
От 2 до 6 март 1919 г. по идея на В. И. Ленин се учредява Комунистическият интернационал. По своя замисъл КИ представлява световна партия на революционното действие, поставяща си задачата да бъде ръководен център за подготовката и осъществяването на световната социалистическа революция, а в действителност тя се оказва, по думите на един съвременник, „Министерство на съветското правителство за провеждане на световната революция”. Ръководната роля, идейно-политическата, организационната и материалната, в това число и финансовата дейност, в КИ се осъществява от Руската комунистическа партия (болшевики) и респективно от съветската държава, което го поставя в пълна зависимост от партийните и държавните ръководители на Съветска Русия. За осъществяване конспиративната дейност на КИ са ангажирани и всички специални служби, като ЧК, ГПУ, НКВД и военното разузнаване. В преследване на основните си цели КИ се стреми да привлече като съюзници най-широки кръгове от демократичните движения в цял свят, нямащи нищо общо с тази идеология, поставяйки на едно от първите места „буржоазно-демократичните” движения, т.е. националноосвободителните. По такъв начин в обектива на полезрението на КИ попада и ВМРО.

Георги Димитров


Димитър Влахов
В почти всички документи на БКП фигурира националният въпрос, решението на който според директивите на КИ е една от важните задачи пред комунистическите партии. Постановките на БКП по македонския въпрос и изобщо по националния въпрос са съобразени с лозунгите и решенията на КИ и тези на Балканската комунистическа федерация, като се отчита и вече започналото да се налага мнение и на Югославската комунистическа партия по него. Активната намеса на съветските и коминтерновските представители довеждат до значителни промени в македонското освободително движение. Ръководителите на ВМРО отчитат също значимостта на този важен международен фактор, появил се след Първата световна война и деклариращ, че на дело е решил националния въпрос в многонационалната съветска държава. Установените контакти между ЦК на ВМРО с представители на СССР и КИ започват с посредничеството на БКП, която търси съюзник за бъдещата социалистическа революция в лицето на ВМРО. В преговорите участват Христо Кабакчиев и Коста Янков, син на бившия върховистки войвода полковник Анастас Янков. Като пратеници на ВМРО заминават и водят разговори Павел Шатев, а след него - Димитър Влахов и Михаил Монев. (Докладът на Влахов и Монев е запазен и публикуван.) Запазените документи около тези взаимоотношения имат определено декларативен характер, целящи да убедят съветската страна да окаже подкрепа на ВМРО. Първоначалните връзки от лятото на 1923 г., за които споменах по-горе, са последвани от още редица срещи и разговори и довеждат до подписването на злополучния Майски манифест от 6 май 1924 г. във Виена от ЦК на ВМРО. С него организацията на думи поема важни ангажименти и прави отстъпки на комунистическото движение и се обявява срещу управляващите режими в България и на Балканите и преди всичко срещу превратаджийското правителство на проф. Александър Цанков.


Димитър Влахов
Оповестяването на Майския манифест, въпреки несъгласието на Тодор Александров, предизвиква най-голямата криза във ВМРО и в македонското легално движение, която трудно ще се преодолее през следващото десетилетие. Само няколко месеца по-късно, на 31 август 1924 г., ще бъде убит, при все още не напълно изяснени обстоятелства, Тодор Александров, след което ще се предприеме жестока наказателна акция над левицата в движението. Провокацията на Комунистическия интернационал и на съветската държава, подкрепена от БКП, ще вземе безброй жертви от народа ни от последвалото кърваво политическо противопоставяне.


Тодор Александров
По-долу ви предлагам част от документите, свързани с подготовката, подписването и публикуването на Майския манифест, както и на тежките последици от него. И днес прави впечатление точната оценка на ръководителя на Военната организация при ЦК на БКП Коста Янков, който вижда в Майския манифест и в последвалата го криза във ВМРО провокаторската роля на комунистическите водачи Георги Димитров и Васил Коларов. Същевременно този антибългарски акт ще бъде платформа за създаването на нова македонска организация - ВМРО (обединена) през 1925 г., под ръководството на Г. Димитров, но това е тема за друга статия. Само дни след подписването на манифеста БКП на Витошката си конференция взима нови решения по македонския въпрос, задълбочаващи поетия от нея нихилистичен курс за откъсването на Петричкия край от България, което ВМРО отказва да подкрепи, и Т. Александров не изпълнява поетите с Виенските документи споразумения. В отговор БКП излиза със становище да не се подкрепя Т. Александров, а оформящата се вече левица в движението.


Петър Чаулев
Подписването на манифеста в действителност се оказва тактически ход на ЦК на ВМРО по посока на левите сили в движението и международния политически живот, повлияно от болшевишката демагогия за правото на нациите на самоопределение. Въпреки настояването на Т. Александров да не се бърза с публикуването на Майския манифест, тъй като представителите на левицата и съветската страна не са изпълнили поетите ангажименти, Димитър Влахов, Никола Харлаков и Петър Чаулев го публикували на страниците на брой 1 на започналия да излиза на 15 юли 1924 г. във Виена в. „Балканска федерация”. Манифестът бил посрещнат с радост от Арсени Йовков, Георги Занков и др. от ръководството на олевяващата Илинденска организация и бил препечатан в нейния орган - в. „Илинден”. Броят на вестника бил конфискуван от полицията и Илинденската организация излязла с нов брой, който бил повторение на конфискувания, с тази разлика, че на мястото на манифеста бил отпечатан друг материал, нямащ нищо общо с него.


Петър Чаулев
Въпреки многото условности, с които бил съпроводен Майският манифест, тъй като, както посочих и по-горе, че вероятно, е бил замислен само като тактически ход от ръководителите на ВМРО, той след неговото публикуване поставил в неудобно положение организацията пред правителството на проф. Александър Цанков. Същевременно той представлявал и едно отклонение от страна на ВМРО от поетия път на решаване на македонския въпрос чрез Обществото на народите със съдействието на Италия и Великобритания. Спечеленото английско доверие ВМРО бързо загубила, след като бил публикуван манифестът, което наложило своевременно излизане на Т. Александров и ген. Ал. Протогеров с декларация № 772 на ЦК на ВМРО от 1 август 1924 г., с която се отказвали от него и го обявявали за „мистификация”. В декларацията те отхвърляли каквато и да е връзка на ЦК с отпечатания във в. „Балканска федерация” манифест. Това било резултат от натиска на българското правителство и от вероятното ангажиране на дейци на английското правителство да действат по посока на даване автономия на Македония по време на пътуването на Т. Александров в Лондон през май.

Тодор Александров


ген. Александър Протогеров
За да разсее опасенията на английските политически среди, че ВМРО е направила отстъпки наляво, Т. Александров се срещнал през август 1924 г. с руския журналист в емиграция Леонид Неманов и дал интервю пред него, което се отпечатало чак след убийството му във в. „Таймс” на 16 септември 1924 г. В това интервю Т. Александров прави опит да разсее опасенията на английските правителствени среди по отношение на манифеста и за първи път съобщава публично, че организацията ще представи на ОН през септември меморандум, от който „Европа ще може да се убеди, че сръбският и гръцкият режим са по-лоши от турския. Защото сръбският и гръцкият режим по своята жестокост, беззаконие и насилия надминават всичко, което може да си представи човек.” (Този мемоар вече имахте възможност да прочетете в сайта „Сите българи заедно”.)
По-долу в приложенията ще имате възможност да се запознаете както с манифеста, така и с редица съпровождащи го материали и сами да си направите съответните изводи и да видите колко много неприятности навлече на освободителното движение този опит за брак по сметка на българската ВМРО с комунистите. Този ход без малко не доведе до ликвидирането на ВМРО и то благодарение на бързите реакции и действия на продължителя на делото на Тодор Александров, неговия съгражданин Иван Михайлов. Той успя не само да съхрани организацията, но и да й даде нов тласък за продължаване на освободителното дело. Тук в заключение бих искал  да ви посъветвам да прочетете в сайта „Сите българи заедно” и неговата книжка „Сталин и македонският въпрос”. В нея той прави най-сериозна критика от позициите на ръководител на българската ВМРО на болшевишката демагогия по националния въпрос, нанесла толкова много вреди върху националноосвободителните движения.

Цочо В. Билярски

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:

№ 1

Декларация на Димитър Влахов и Петър Чаулев по повод преговорите във Виена с представители на СССР за обединение на македонското движение

[Виена], 9 април 1924 г.

Димитър Влахов
Подписаните делегати на ВМРО, упълномощени от ЦК на последната да преговаряме с представителите на СССР за съвместна работа, целеща освобождението на Македония, в духа на даденото ни пълномощно смятаме за необходимо да направим следната декларация:
1.  ВМРО в качеството си на истинска революционна организация се бори за освобождението и обединението на разпокъсаните части на Македония в една напълно самостоятелна (независима) политическа единица, в нейните естествени етнографически и географически граници. Тя смята, че политическото съществуване на независима Македония може да бъде гарантирана само от съюза на самостойно самоопределилите се балкански народи във формата на една Балканска федерация, която единствено може да парализира анексионистическите стремежи на съществуващите балкански държави, да осигури правилното развитие на всички национални спорове и да гарантира културното развитие на всички етнографически малцинства.
2.  В борбата си за освобождението на Македония и за образуването на Балканската федерация ВМРО разчита преди всичко на обединените революционни сили на цялото македонско население, в сътрудничество с революционните движения на другите балкански народи. А доколкото осъществяването на тая задача зависи от международното положение, тя разчита изключително върху моралната подкрепа на европейските революционни и прогресивни течения, а най-главното на всемерната морална, материална и политическа подкрепа на СССР, който днес се явява единствена държава, бореща се за освобождението на всички потиснати народи, за тяхното истинско самоопределение и федериране и която в своята балканска политика не преследва никакви империалистически цели.
3.  За да даде доказателства за искреността на горните си принципиални заявления, ВМРО декларира, че ще засили по най-решителен начин своята борба както против сръбското и гръцкото правителство, които се явяват оръдия на своя или чужди империалистически стремежи спрямо Македония. В тоя смисъл организацията ще даде всички доказателства за премахването и на най-малкото подозрение или съмнение в сътрудничеството със сегашното софийско правителство и за един пълен разрив и решителна борба с неговата политика.
4.  Ценейки огромното значение на единния революционен фронт на Балканите за борба срещу балканския и европейския империализъм, ВМРО заявява, че ще даде най-искрено всичкото си съдействие за по-скорошното осъществяване на единния балкански революционен фронт, ще влезе в близък контакт и ще съгласува своята борба с борбата на всички истински революционни движения в другите балкански страни, възприемащи и борещи се за истинското самоопределение на своите народи, за освобождението и обединението на Македония в самостоятелна политическа единица и за тяхното равноправно съюзяване в една Балканска федерация.
5.  ВМРО намира, че за образуването на единен балкански революционен фронт от съществено значение е групирането на всички революционни елементи на македонското движение в единен македонски революционен фронт. За постигането на единния мак. револ. фронт ЦК заявява, че е готов да спре преследването на борещите се срещу организацията групи, при условие на взаимност, и да влезе в непосредствени връзки с тях за окончателно разбирателство.
6.  За да дадем доказателства за искреността на гореизложената ни декларация, ЦК се задължава да пристъпи веднага към следните предварителни действия и мерки:
1.  Да издаде окръжно до всички подведомствени нему комитети и органи, в което да изложи политическите и организационните директиви, произтичащи от настоящата платформа.
2.  Да направи публично изявление от името на организацията, в духа на точки 1 - 4 на настоящата декларация.
3.  Да образува от депутатите македонци в парламентите на балканските държави самостоятелни парламентарни групи, които да декларират солидарността си с настоящата платформа и да действуват парламентарно и политически в контакти съгласие с другите парламентарни групи и политически партии, възприемащи настоящата платформа в нейната цялост.
4.  Да реорганизира ръководството на всички печатни органи, защищаващи каузата на организацията, върху които последната може да упражни влияние така, че то да бъде поверено на лица, които ще прокарват настоящата платформа.
5.  Да организира издаването и редактирането на специален печатан орган в странство, който в рамките на легална политическа пропаганда да се бори против европейския и балканския империализъм, ще защищава идеята за самоопределението на балканските народи и Балканска федерация и ще подготви предварителните условия за единния балкански революционен фронт. Редактирането и издаването на тоя орган ще бъде организирано по възможност чрез взаимното споразумение на всички заинтересовани фактори.
6. Да назначи свой специален делегат и да приеме при себе си такъв за взаимна връзка между ЦК на организацията и представителството на СССР.
Д. Влахов, делегат на ЦК на ВМРО
П. Чаулев, делегат на ЦК на ВМРО
Публ. в Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, с. 677-679. БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946). Т. І, С., 1998, с. 202-204.

№ 2

Декларация на ЦК на ВМРО относно обединението на македонското освободително движение

Виена, 29 април 1924 г.

Петър Чаулев
1. ВМРО в качеството си на истинска революционна сила се бори за освобождението и обединението на разпокъсаните части на Македония в една напълно самостоятелна (независима) политическа единица, в нейните естествени етнографически и географически граници. Тя смята, че политическото съществуване на независима Македония може да бъде гарантирано само от съюза на самоопределилите се балкански народи във формата на една Балканска федерация, която единствена може да парализира анексинистическите стремежи на съществуващите балкански държави, да осигури правилното разрешение на всички национални спорове и да гарантира културното развитие на всички етнографически малцинства.
2.  В борбата си за освобождението на Македония и за образуването на Балканската федерация ВМРО разчита преди всичко на обединените революционни сили на цялото македонско население в сътрудничество с революционните движения на другите балкански народи. А доколкото осъществяването на тая задача зависи от международното положение, тя разчита изключително върху моралната подкрепа на европейските революционни и прогресивни течения, а най-главното - на всемерната морална, материална и политическа подкрепа на СССР, който днес се явява единствената държава, бореща се за освобождението на всички потиснати народи, за тяхното истинско самоопределение и федериране и която в своята балканска политика не предявява никакви империалистически цели.
3.  ВМРО ще засили по най-решителен начин своята борба както против сръбското и гръцкото, така и против българското правителство, които се явяват или могат да се явят оръдия на свои или чужди империалистически стремежи спрямо Македония. В тоя смисъл Организацията скъсва всякакви връзки и със софийското правителство и ще води борба с неговата политика.
4.  Ценейки огромното значение на единния революционен фронт на Балканите за борба срещу европейския и балканския империализъм, ВМРО ще даде най-искрено всичкото си съдействие за по-скорошното осъществяване на единния балкански революционен фронт, ще влезе в близък контакт и ще съгласува своята борба с борбата на всички истински революционни движения в другите балкански страни, възприемащи и борещи се за истинското самоопределение на своите народи, за освобождение и обединение на Македония в самостоятелна политическа единица и за тяхното равноправно съюзяване в една Балканска федерация, Организацията ще влезе в контакт с комунистическите партии в балканските държави.
5.  ВМРО намира, че за образуването на единния балкански революционен фронт от съществено значение е групирането на всички революционни елементи на македонското движение в единен македонски революционен фронт. За постигането на единния македонски революционен фронт Централният комитет ще спре преследването на борещите се срещу нея групи и ще направи постъпки, за да обедини цялото македонско движение.
6.  За прилагане на горната директива ЦК ще пристъпи към следните предварителни мерки и действия:
а) Ще издаде окръжно до всички подведомствени нему комитети и органи, в което ще изложи политическите и организационните директиви, произтичащи от настоящата платформа.
б) Ще направи публично изявление в духа на настоящата декларация.
в) Ще образува от депутатите македонци в парламентите на балканските държави самостоятелни парламентарни групи, които ще декларират солидарността си с другите парламентарни групи и политически партии, възприемащи настоящата платформа в нейната цялост.
г) Ще организира ръководството на всички печатни органи, защитаващи каузата на Организацията, върху които последната може да упражни влияние, така че да бъде поверено на лица, които ще прокарват настоящата платформа.
д) Ще организира издаването и редактирането на специален печатан орган, който в рамките на легалната политическа пропаганда ще се бори против европейския и балканския империализъм, ще защитава идеята за самоопределението на балканските народи и Балканската федерация и ще подготвя предварителните условия за единния балкански революционен фронт. Редактирането и издаването на тоя орган ще бъде организирано по възможност чрез взаимното споразумение на всички заинтересовани фактори.
е) Ще назначи свой специален делегат и ще приеме при себе си такъв за взаимна връзка между ЦК на Организацията и представителството на СССР.
Централен комитет на ВМРО
П. Чаулев, А. Протогеров, Т. Александров
ЦДА, мф 54 б, к. 22-24. Фотокопие на оригинала. Машинопис. Публ. в Македония. Сборник..., с. 684-685. БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 208 - 210. Вж. и ЦДА, ф. 396 к, оп. 2, а. е. 12, л. 1. Препис. Ръкопис с печатни букви. В този, посочения последен екземпляр не фигурира последната подточка „е”. Същото се отнася и до публикацията в книгата на Д. Влахов, Изменниците на македонското дело, Виена, 1926, с. 53-55.

№ 3

Протокол за обединението на македонското революционно движение

Виена, 30 април 1924 г.

Димитър Влахов
Подписаните заявяваме своето дълбоко убеждение, че успехът на освободителната революционна борба в Македония при днешното балканско и международно политическо положение е възможен само когато тая борба бъде положена върху следните основи:
1.  Освобождението и обединението на разкъсаните части на Македония в една напълно независима и самостоятелна политическа единица, в нейните естествени етнографически и географически граници.
2.  Когато политическото съществувание на независима Македония бъде гарантирано от съюза на самостойно определилите се балкански народи в една Балканска федерация, която единствено може да парализира анексионистическите стремежи на балканските и европейските държави, да осигури правилното разрешение на всички национални спорове и да гарантира културното развитие на всички етнографически малцинства.
3.  Когато борбата за освобождението на Македония и за образуването на Балканската федерация разчита предимно на обединените революционни сили на цялото македонско население, без разлика на вяра и народност, и когато тая борба бъде поведена в тясно сътрудничество с другите балкански народи, на първо място с балканското комунистическо движение.
4.  Когато тая борба, доколкото нейният успех зависи от международното политическо положение, разчита и се опира изключително върху революционните и прогресивните движения в Европа, начело с комунистическото и върху всемерната подкрепа на СССР, който едничък днес се бори за освобождението на потиснатите народи за тяхното истинско самоопределение и федериране и който не преследва никакви завоевателни цели на Балканите.
Предвид на това първата и най-пряка задача на македонската освободителна борба се явява обединението на всички революционни сили в Македония в единен македонски революционен фронт, като основа за образуването на единния балкански революционен фронт, който да поведе най-решителна борба против анексионистическите и империалистическите политики на всички балкански и европейски държави.
За осъществяването на единния македонски революционен фронт заинтересуваните в македонското революционно движение страни смятат за необходимо и наложително следното:
1.  Обединението на цялото македонско революционно движение в една организация и под едно идейно знаме, което може да бъде само гореизложената платформа.
2.  Това обединение трябва да бъде извършено от обединителния конгрес, свикан въз основа устава и правилника на ВМРО.
3.  Предвид на това, че условията за свикването на един обединителен конгрес не са още назрели и се налага известна предварителна работа за създаването на благоприятна атмосфера за свикването на тоя конгрес, двете страни се съгласяват върху следното:
а) Да прекратят всички враждебни действия помежду си, запазвайки пълна свобода само за организационна дейност на двете страни въз основа на гореизложената платформа.
б) Едновременно с това отменяват се взаимно всички смъртни присъди и преследвания против отделни членове и организационни чети и пр.
в) Да се учреди една обща съгласителна комисия в състав по един представител от двете страни и един член, назначен по желание на двете страни, от представителството на СССР.
г) Задачите на съгласителната комисия са следните: да способствува за отстранението на всички конфликти, които могат да възникнат между двете страни, да подготви условията, при които може да се постави въпросът за свикването на обединителния конгрес; да способствува за разпространението в задграничния печат идеята за необходимостта от единния македонски и балкански революционен фронт и балканската федерация; да уреди издаването и редактирането на общия задграничен и периодичен орган под името „Балканска федерация”.
5. Настоящият протокол е съставен в два екземпляра, подписан от всяка страна поотделно, които се съхраняват у представителството на СССР.
Централен комитет на ВМРО
А. Протогеров, П. Чаулев, Т. Александров
ЦДА, м. ф. 54 б, к. 25-29. Фотокопие на оригинала. Машинопис; ф. 396 к, оп. 2, а.е. 12, л. 1. Препис. Ръкопис с печатни букви. Публ. в [Д. Влахов], Изменниците на македонското дело, Прага, 1926, с. 55-56. БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 210-211. Текстът „от представителството на СССР” е запазен само в съхранявания в архива на КИ оригинал.

№ 4

Манифест на ЦК на ВМРО към македонския народ, към организираното революционно население в Македония и към македонските революционери

Виена, 6 май 1924 г.

Димитър Влахов


Петър Чаулев
Новата ориентировка на Македонското Революционно Движение. Централният Комитет на Вътрешната Революционна Организация е издал към македонския народ един манифест, разпространен в Македония, в който излага новите насоки на своята борба. Понеже тия насоки, в своите главни линии, съвпадат със застъпваното от нашия орган гледище по македонския въпрос, ние го даваме іn ехtеnsо. Тоя исторически документ гласи:

Братя македонци!
Македония, в своите естествени географически граници между реката Места, планините Родопи, Рила и Шар, р. Дрин, Охридското езеро, планината Грамос, р. Бистрица и Егейското море; с едно пространство от 65 000 квадратни километра, прорязано от реките Места, Струма, Вардар, Дрин, Бистрица и надарено с най-разнообразни природни богатства и благоприятни климатически условия; със своето 2 302 000 разнообразно по етнографическия си състав население, със своето централно икономическо и стратегическо положение на Балканите, между басейните на р. Дунав, Егейско и Адриатическо морета - има всичките данни и права за самостоятелно политическо съществуване, като независима и самостойно управляваща се държава, която да послужи за съединително политическо и икономическо звено между народите и държавите на Балканския полуостров.
Вековните борби на македонското население против господството върху неговата територия на едно племе и тиранията, упражнявана срещу останалите племена, населяващи Македония; съпротивата, която то е оказвало срещу денационализаторската политика на държавите, които са владели Македония или са граничили с нея; участието на македонското население във всички въстания и революционни движения; съдействието, което то непрекъснато е давало във всички войни на Балканите, на страните, които са се явявали да воюват в името на освобождението и самоопределението на балканските народи, - е най-очебийното доказателство за правата и съзнанието на македонския народ да бъде една самостойна политическа единица на Балканите.
Изхождайки и опирайки се на това съзнание, Вътрешната Македонска Революционна Организация - ВМРО, - в продължение на цели три десетилетия води най-решителна революционна борба за свободата на Македония. Тая борба, в зависимост от съотношението на факторите и международната и балканската политика и преобладаващия етнографически състав в организацията, си е поставяла различни тактически задачи и се е ползувала с различни средства.
Дълго време македонският народ, вярвайки в освободителните стремежи спрямо Македония на големите европейски и малките балкански държави, беше обърнал погледите си към тях и очакваше своето освобождение от тяхната интервенция. Съобразно с това и ВМРО беше насочила цялата си дейност да издигне гласа на страдащия македонски роб до ушите на бъдещите си освободители, да привлече тяхното внимание, да предизвика тяхната намеса, да използува съревнованието на тяхната политика и по тоя начин да изтръгне свободата на Македония. Примерът за създаването на свободна Сърбия, Гърция, Черна гора и България беше съблазнителен и насърчителен. Съобразно с тая тактическа задача на македонската революционна борба и средствата й бяха преимуществено единичните и частични удари, било върху господствуващата власт, било върху свързаните с Македония чужди интереси. Дори Илинденското въстание, най-голямото и най-масовото движение, не можеше да разчита само да извоюва свободата на Македония, а имаше за цел да наложи на общоевропейското обществено мнение и на международната дипломация разрешаването на македонския въпрос.
За една истинска революционна акция в голям масов, македонски или балкански, мащаб, която да разчита сама на себе си за извоюването на македонската свобода, и дума не можеше да става.
Резултатите от европейската интервенция след Илинденското въстание, изразени в лицемерните реформи, насочени по-скоро да заздравят и укрепят турското владичество в Македония, отколкото да родят нейната свобода, разочарова македонския народ. Това разочарование засили в редовете на ВМРО течението, което, разчитайки върху освободителната мисия на малките балкански държави, насочваше своите усилия да предизвика тяхната военна интервенция. Балканската война, която свърши с подялбата на Македония в Букурещ през 1913 г., и последвалата я общоевропейска война, с нейните Парижки договори, които разкъсаха живото тяло на Македония и го поделиха между окръжаващите я балкански държави, окончателно убиха вярата на македонския народ в освободителната мисия на интервенционната политика на големите европейски и малките балкански държави. Берлинският (1878), Букурещкият (1913) и Парижките мирни договори от 1919 г. убедиха и най-последния невярващ Тома, че както големите, така и малките европейски държави преследват своя егоистична политика, заради която свободата и съществуването на Македония може да бъде само разменна монета.
От това следва, че докогато тия държави се ръководят от правителства, които поддържат завоевателната и империалистична политика на тия договори, или с други думи, докогато в тях не се установят правителства, които да основат своята външна и вътрешна политика върху истинското самоопределение на народите, македонският народ не може да очаква никаква подкрепа от тях за своята свобода.
Преценявайки основно тоя исторически опит, ВМРО дохожда до твърдото и окончателно заключение, че в своята революционна борба за свободата на Македония тя може да разчита само на крайните прогресивно-революционни движения в Европа, които се борят срещу империалистическата политика на своите правителства, против съществуващите мирни договори и за истинското самоопределение на своите и чужди народи.
Ето защо ВМРО заявява, че в интереса на македонската свобода тя ще даде всичката си подкрепа само на ония, които на балканска почва се борят срещу завоевателната политика на европейския империализъм, прокарвана било направо, било чрез правителствата на балканските държави.
Но правителствата на балканските държави се явяват не само оръдия на европейския империализъм; те прокарват и своя собствена националистична завоевателна политика. Благодарение на тая общоевропейска империалистична и общобалканска националистична завоевателна политика, Македония, изтощена от петвековно робство, разорена от три войни, днес отново е поробена и поделена между трите балкански държави: Сърбия, Гърция и България.
Нито едно от правителствата на балканските държави не мисли за освобождението и обединението на разпокъсаните части на Македония; нито едно от тях не мисли и не действува за самоопределението на македонския народ в самостойна политическа единица, нито едно от тях не иска да даде предвидените от договорите права на поробените македонци, които им обезпечават културното развитие като национални малцинства. Поради това ВМРО е принудена да заяви, че политиката на всички сегашни балкански правителства е враждебна на свободното и самостойно политическо съществувание на Македония и че тя ще се бори най-решително и с всички средства на революционната борба против тяхната завоевателна политика спрямо Македония и македонския народ.
За избягване на всякакви недоразумение и неясност, ВМРО заявява също, че тя не може да се дезинтересира от вътрешната и външната политика на балканските държави и особено на Сърбия, Гърция и България, които владеят цели късове от територия и население от Македония.
По отношение на Гърция ВМРО ще се бори срещу всеки опит за възвръщане монархията - най-яркия изразител на ултраимпериалистичната гръцка политика - и против всяко гръцко правителство, което поддържа днешния дележ на Македония, денационализира населението в гръцка Македония и насилствено изменя неговия етнографически състав, като разгонва коренното население и го замества с преселници от Мала Азия и Тракия.
По отношение на Югославия ВМРО ще се бори най-решително против всички без разлика на партия Белградски правителства, които крепят днешната сръбска политика на насилствен централизъм, денационализация и угнетение не само на македонския народ, но и на народите в Хърватско, Босна - Херцеговина, Черна гора, Косово, Войводина, Словения и Далмация; още повече че тая политика, подкрепена от някои европейски държави, е насочена към нови завоевания на чужди територии за сметка на Албания, българска и гръцка Македония. ВМРО заявява, че във вътрешните национални борби на Югославия тя решително застава на страната на всички угнетени народности, които се борят против Белградските правителства, - за демократическа децентрализация и федеративната реорганизация на Югославия.
По отношение на България, ВМРО заявява, че въпреки всички жертви, които българският народ е давал и е готов да дава за свободата и независимостта на Македония, днешното българско правителство на Цанкова води една политика явно противомакедонска и противобългарска, една политика явно сърбофилска, която не само увековечава дележа на Македония, но подготовлява нови териториални прекроявания на Балканите за сметка на Македония. Тя предупреждава народите на Македония, Югославия, България, Гърция и Тракия, че Белградското правителство, опряно на своите съглашения с някои европейски държави за дележа на Хърватско, Албания и Гърция, се готви да разшири своята завоевателна политика към Солун, като тика Софийското правителство към Кавала, заплашвайки го в противен случай да окупира българските Перник и Кюстендил.
И правителството на Цанкова, изглежда, е съблазнено от тия империалистични перспективи, нашепвани от Белградските сирени. То се е заловило да унищожи Вътрешната Македонска Революционна Организация и македонското революционно движение, които се явяват най-сериозната пречка за осъществяването на тия престъпни намерения. Докато Белградското правителство подготовлява и раздухва гражданската война в Албания, Софийското правителство на Цанкова се е заловило с унищожението на ВМРО.
Арестите на няколко стотици македонци в България, заподозрени в съучастие или в съчувствие към македонското освободително движение; запрещаването на всички легални печатни органи на македонската емиграция в България, които защитават освободителното дело на Македония; готовността на Софийското правителство да посегне и върху най-видните дейци на македонското освободително движение, за да ги арестува и предаде на Сърбия, очевидно като изкупителна жертва за новия курс на сръбската и българската завоевателни политики, са най-последните и ярки доказателства за престъпната политика на Софийското правителство.
ВМРО разбира източника на тая сръбска и българска политика. Слабостта на Белградското правителство вътре в страната го кара да жертва интересите на хърватския народ в полза на Италия - Фиуме и Адриатическото крайбрежие - и да търси компенсации за сметка на Албания, българска и гръцка Македония. А вътрешната слабост на Софийското правителство го прави негодно да противостои на Белградските заплашвания и пред опасността за окупирането на Перник и Кюстендил от сърбите, то е готово да отиде на доброволно сътрудничество със сръбската настъпателна политика към Солун, надявайки се да бъде компенсирано самото то откъм Кавала. По тоя начин се жертват не само интересите на Македония и Тракия, но същевременно се заплашват и интересите на България, Югославия и всички балкански народи.
Основната причина за слабостта на Софийското правителство, това е неговата изолираност, откъснатост от народните маси и враждебността на тия последните към него. Борейки се за запазването властта в ръцете си на всяка цена и не намирайки никаква опора в народа, за да се противопостави на сръбската завоевателна политика, то се мъчи в сътрудничество с нея да предотврати опасностите, които висят над България, като тласне последната към нова авантюра, само и само да спечели някой временен успех, с който да закрепи своето разклатено положение вътре в страната. За тая цел то жертва интересите на македонския народ, то жертва и интересите на българския народ. То е принудено да управлява във вътрешната си политика чрез терор, суспендиране на всички конституционни гаранции; то е принудено да суспендира свободата на словото, печата, събранията и сдружаванията, да разтуря цели кооперативни организации и политически партии, то е принудено дори да отказва прибежище за политическите бежанци на Македония.
При това положение ВМРО обявява политиката на правителството на Цанкова за враждебна на македонския и българския народ и апелира към всички българи да поведат най-решителна борба против него.
Те трябва да дадат своята подкрепа само на такова едно правителство в България, което, опирайки се върху широките трудещи се маси от града и селото, няма да имат нужда за своето управление от терора и изключителните закони, няма да прибягва към суспендиране на съществените гаранции за едно действително народно и демократично управление и което, опирайки се върху доверието на масата от свободолюбивия, демократичен и нешовинистичен български народ, ще може да му даде необходимите средства за борба срещу завоевателната политика на съседните държави, без да се бои, че тия средства ще бъдат обърнати срещу него.
Само в установяването на едно такова правителство в България ВМРО вижда гаранция и за по-нататъшния успешен развой на своята революционна борба за свободата и независимостта на Македония и за политическата независимост на всичките балкански народи.
Очертавайки в общи линии своето отношение към държавните фактори на общоевропейската и балканската политика, ВМРО заявява, че тя се бори с всички средства на революционната борба:
1.  За освобождението и обединението на разпокъсаните части на Македония в една напълно независима и самостоятелна политическа единица, в нейните естествени географически и етнографически граници.
2.  За демократизирането на съседните на Македония балкански държави и тяхното съюзяване в една Балканска федерация, която единствено може да гарантира политическото съществуване на независима Македония и независимостта на останалите балкански народи; да удовлетвори икономическите и културните интереси на всички балкански народи, свързани с изхода на трите балкански морета; да парализира анексионистическите стремежи на балканските и империалистическите стремежи на големите европейски държави; а така също да гарантира правилното разрешение на всички национални спорове, като обезпечи културното развитие на всички етнически малцинства.
ВМРО заявява, че в своята борба за независима Македония и Балканска федерация тя разчита преди всичко на обединените революционни сили на цялото македонско население, без разлика на вяра и народност, които ще поведат своята борба в тясно сътрудничество с революционните сили на трудещите се маси в другите балкански държави. А доколкото успехът на нейната освободителна революционна борба зависи от международното положение, ВМРО разчита преди всичко на моралната и материалната подкрепа на прогресивно-революционните движения в европейските държави, които се борят против империалистическата политика на техните правителства, против съществуващите империалистически мирни договори и за пълното и истинско самоопределение на народите.
По тоя начин ВМРО скъсва окончателно с илюзиите да очаква свободата на Македония и създаването на Балканска федерация от интервенцията на балканските шовинистически и европейските империалистически правителства.
Тя заявява, че само ония държави и правителства могат да претендират да бъдат искрени приятели на македонската свобода и на балканските народи, които в своята собствена политика дават достатъчно доказателства, че преследват и на дело осъществяват принципа за свободното самоопределение на народите. Всички други са врагове на македонската свобода и спрямо тяхната политика на Балканите ВМРО ще води най-решителна борба.
ВМРО съзнава относителната слабост на своите сили, но тя също така добре знае, че днес цяла Европа е минирана от противоречия много по-дълбоки и непримирими, отколкото ония, които предизвикаха общоевропейската война през 1914 г. Една нова Балканска и общоевропейска война или международна гражданска революционна борба за освобождението и самоопределението на народите е неминуема. Нещо повече, тя тропа вече на портите на всички държави.
ВМРО съзнава твърде добре голямата, решителна роля, която Балканите изиграха в избухването на общоевропейската война от 1914-1918 година. Тя обръща вниманието на всички македонски и балкански революционери, че и в предстоящите борби, които бързо се приближават, Балканите могат да изиграят още по-голяма и решаваща роля, стига само революционните усилия на всички угнетени балкански народи да бъдат сплотени под знамето на македонската свобода и независимост, под знамето на своята собствена свобода и независимост, под знамето на Балканската федерация.
И затова ВМРО апелира към всички съзнателни борци за свободата и независимостта на балканските народи да сплотят своите сили за бързото формиране на един единен македонски революционен фронт, който да послужи за образуването на единния балкански революционен фронт против всички шовинисти, против всички анексионисти и империалисти, против всички угнетители на своите и чуждите народи.
За да даде всички доказателства, че насочва своята дейност в тоя път, ВМРО заявява най-тържествено, че прекратява всички преследвания и отменя всички екзекутивни мерки и разпореждания против отделните македонски дейци, групи, организации и течения, щом те искрено застават на почвата на истинската революционна борба, в духа на настоящия манифест и подадат ръка за обща борба под знамето на свободна и независима Македония, под знамето на Балканската Федерация.
С това ВМРО прави първата и най-решителна крачка за създаването на необходимата благоприятна атмосфера за свикването в скоро време на един обединителен конгрес на цялото македонско революционно движение, в който, чрез усилията на всички искрени македонски революционери, да се създаде единният македонски революционен фронт, който, опирайки се върху единния балкански революционен фронт, в тясно сътрудничество с всички прогресивно-революционни движения на Балканите и в Европа, ще извоюва свободата и независимостта на Македония, ще наложи създаването на Балканската федерация, ще осигури мира на Балканите - за да подпомогне възстановяването мира в цяла Европа.
Прочее всички напред в редовете на революционната македонска борба!
Да живее единният македонски революционен фронт!
Да живее единният балкански революционен фронт!
Да живее обединена и независима Македония!
Да живее Балканската федерация!
За Вътр. Македонска Революционна Организация,
Централен комитет:
Т. Александров, А. Протогеров, П. Чаулев
ЦДА, ф. 396 к, оп. 2, а.е. 12, л. 1-5. Препис. Ръкопис с печатни букви. Публ. в „La Federacion Balcanique”, г. I, № 1, 15 юли 1924, с. 11–16; в. Илинден, г. IV, 2 август 1924, с. 3; [Д. Влахов], Изменниците..., с. 57-63 и факсимиле (тук документът е датиран погрешно от П. Чаулев на 5 май, вж. с. 57); Идейните основи на ВМРО (Обединена), с. 73-87. БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 216-223.

№ 5

Декларация на Македонската парламентарна група, съставена от ЦК на ВМРО

Виена, 6 май 1924 г.

Подписаните народни представители: Б. Каранджулов и д-р П. Кушев от Неврокопската избирателна околия, Сребрен Петров, М. Маджаров и Хаджиев от Петричката избирателна околия, К. Николов, Мих. Монев и... от Горноджумайската избирателна околия, избрани за народни представители на казаните околии от цялото население на българска Македония да представляваме в XX Обикновено Народно събрание в България интересите на поробения македонски народ в неговата цялост,
Декларираме:
1. Политическото положение на Балканите, създадено от Ньойския договор, постави българския и македонския народ в еднакво положение на борба за разкъсване веригите на тоя договор. Тая борба установява общността в интересите на двата народа, която ни дава правото и възможността, представлявайки в Българското народно събрание интересите на македонския народ, да представляваме същевременно и добре разбраните интереси и на българския народ.
2.  Предвид на това, ние заявяваме: а) че македонският народ се бори за освобождението на разпокъсаните части на Македония в една самостоятелна политическа единица, в нейните естествени етнографически и географически граници между р. Места, планините Родопи, Рила, Шар, р. Дрин, планината Грамос, р. Бистрица и Егейско море; в) че македонският народ и Независима Македония се борят и ще се борят за икономическото и политическото съюзяване на всички балкански държави в една Балканска федерация, която едничка може да гарантира икономическата независимост и политическото съществувание на всяка една от тях, да им обезпечи икономическия достъп до трите балкански морета, да разреши правилно националните спорове на Балканите, като осигури културното развитие на всички етнографически малцинства, и да въдвори по тоя начин окончателен мир на Балканите.
3.  Подписаните заявяваме, че за осъществяването на тоя идеал, еднакво спасителен за Македония, България и всички балкански държави, България с една здрава народна вътрешна политика и с една целесъобразна външна политика в указаната посока може да изиграе решителна роля.
Вярвайки, че днешното правителство ще намери средства, за да поведе политиката на България в тоя път, ние, подписаните, като отделни народни представители, не принадлежащи досега към никоя от съществуващите парламентарни групи в това Народно събрание, сме подкрепяли, явно или мълчаливо, днешното правителство, за да му дадем време и възможност да очертае окончателно своята вътрешна и външна политика.
Днес, когато тая политика е напълно оформена както по въпросите на вътрешното управление на страната, тъй и по външната му политика, а особено когато неговото отношение към македонския народ и аспирациите на македонския народ изпъкна с една яснота, която не допуща никакво съмнение за насоките, по които то поведе вече външната политика на България, ние заявяваме, че преставаме да бъдем отделни народни представители и образуваме самостоятелна Македонска парламентарна група, която, в рамките на легалната борба, определена от българската конституция и закони, ще се бори за издигането на българския народ и България до степента на решающ фактор за освобождението на Македония и образуването на Балканска федерация.
4. От това гледище, в качеството си на новообразувана група, Македонската парламентарна група протестира против цялата вътрешна политика на днешното правителство, основана на терор, убийства, преследване политически противници, разтуряне на цели партии, отнемане свободата на словото, печата, събранията, сдружаванията - въобще суспендиране на елементарните демократически гаранции за личността и нейните убеждения.
Тя най-енергично и решително протестира особено пък за незаконните арести и интернирания, извършени над стотици македонци в България, и спирането печатните органи на македонската емиграция в България, още повече че българското правителство върши тия действия, за да угоди на незаконните домогвания на едно съседно потисническо за македонския народ правителство.
Тя констатира, че поради тая си вътрешна политика днешното българско правителство изпъква не само като враг на македонския народ и неговата освободителна кауза, но то е изкопало дълбока пропаст между себе си и голямата част от българския народ, в града и селото, която го прави не само негодно да организира България за елементарна съпротива срещу външните й врагове, но заплашва страната с нови кървави сътресения, които окончателно ще обезсилят България, а може би и ще я заличат от картата на Балканите.
5. Македонската парламентарна група констатира, че поради вътрешната слабост и изолираност на днешното правителство, това последното е принудено да води една съвършено противонародна външна политика. То е безсилно да изтръгне каквото и да е облекчение за България на нейните репарационни задължения, които са я превърнали в трибутарна държава, то изпълнява и е готово да изпълни най-унизителните за достойнството на народа и държавата прищевки на съседните правителства. То се готви, в сътрудничество със сръбската империалистическа политика към Солун, да въвлече България в нова авантюристична политика към Кавала, с която не само увековечава дележа на Македония, но осуетява за дълги години едничкото правилно и спасително, за всички балкански народи, разрешение на балканския въпрос чрез Балканската федерация.
Тая противонародна външна политика на днешното българско правителство се дължи и на неговата некадърност да постави България в контакт и разбирателство с държавите, които имат общи интереси с нея.
Македонската парламентарна група със съжаление констатира, че правителството не е намерило още средствата и пътищата за възстановяване редовни дипломатически сношения с Албания и Турция. Но тя трябва с особена енергия и възмущение да протестира срещу престъпното нехайство на българското правителство да завърже приятелски сношения със Съюза на социалистическите съветски републики (СССР), едничката държава, която днес не преследва на Балканите никакви завоевателни и империалистически цели, особено пък в един момент, когато и малки, и големи държави се надпреварват да завържат не само дружески, но дори и съюзнически отношения. Това нехайство е толкова по-престъпно, че тая държава, която на дело осъществява принципа за свободното самоопределение на народите, има да играе решаваща роля в окончателното уреждане съдбините на народите в Европа и особено на Балканите.
6.  Като протестира най-енергично против цялата вътрешна и външна политика на днешното правителство, Македонската парламентарна група заявява, че кабинетът на Цанков е изгубил всякакво доверие на народа отсам и оттатък Рила и трябва да си отиде.
Македонската парламентарна група заявява, че ще даде своята подкрепа на едно такова българско правителство, което, опирайки се върху доверието на трудещите се маси от града и селото, ще има моралните сили да даде едно истинско демократическо управление с всички гаранции за свободата на личността, словото, печата, събранията, сдружаванията, парламента и свободното прибежище за политическите изгнаници на поробените народи; ще обедини народа около делото за по-скорошното заличаване раните от разорителните войни; ще даде пълна амнистия, за да успокои развълнуваните от кървавите събития народни маси и ще организира силите им за евентуална съпротива на външните врагове, без да се бои, че тия сили ще бъдат обърнати срещу него; а в областта на външната политика ще има смелостта да извади България от нейната безпомощна изолираност, като я постави в разбирателство с държавите, които се борят за разкъсването робските вериги на Парижките мирни договори, за истинско самоопределение на народите и на първо място, като я постави в контакт и разбирателство със Съюза на социалистическите съветски републики.
8. Македонската парламентарна група заявява, че в интереса на освобождението и обединението на Македония, в собствения интерес на целия български народ и на България, в интереса на Балканската федерация, тя е готова да даде своето съдействие на всички политически групи, даже и на крайнолевите за образуването на такова едно спасително - за Македония, България и всички балкански народи - правителство, стига само те да застанат и възприемат настоящата платформа.
Да живее свободна, обединена и независима Македония!
Да живее мощна България, освободена от веригите на Ньойския договор!
Да живее Балканската федерация!
Македонска парламентарна група в XX Обикновено народно събрание:
(Следват подписите на депутатите)
Настоящата декларация на Македонската парламентарна група в Българското народно събрание е изработена и одобрена от Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация, съгласно публикуващия се през юни манифест от 1924 г. на същата.
Централен комитет на ВМРО
Подп.: П. Чаулев, Ал. Протогеров
За Т. Александров и по негово пълномощие
Подп.: П. Чаулев, Ал. Протогеров.
ЦДА, ф. 396 к, оп. 2 а.е. 12, л. 6-7. Препис. Ръкопис с печатни букви. Публ. в [Д. Влахов], Изменниците..., с. 64-67. БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 223-226.

№ 6

Съобщение на „Руль” (руски емигрантски печат) „Съветска Русия и България”

Берлин, 31 май 1924 г.

Да държиш Балканите в свои ръце и под свое влияние, това означава до голяма степен да държиш ключа на европейския мир... Разбира се, никой както болшевиките не разбира така своята задача на Балканите. Колко пъти московските дипломати са се събирали да разрешат тази задача, използвайки всички слаби и силни страни на балканските народи. Колко много злато е погълнала работата на московската агентура на Балканите, и всичко напразно. Но в Москва, разбира се, не се отчайват, а се мъчат да запалят балканския вулкан. Съветската двулична дипломация работи упорито в тази насока... Тъй като Москва е много далеч от Балканите, дейността на съветската дипломация се ръководи от специален Балкански комитет, заседаващ във Виена. Тя буквално е наводнена от агенти на Коминтерна. През април във Виена бе свикан конгрес на представителите на всички балкански комунистически партии за обсъждане на начините и плановете за действие. Специалният представител на Москва, Харлаков, зарадва много конгреса със съобщението, че Зиновиев и Коминтернът са благоволили да отпуснат 40 хиляди съветски червонци за революционизирането на Балканите. Най-напред е било решено да не се обръща повече внимание на развитието на комунизма в Австрия, Унгария и Чехословашко, а всичките сили и средства да се хвърлят на Балканите и в Бесарабия. Нека там Чичерин повдига престижа на своята дипломация, а ние сами ще засипем България и Югославия с революционна литература и агенти и ще подготвим нови въстания...
На Виенския комунистически конгрес бе решено да се положат всички усилия, за да се привлекат елементи като Радич в Югославия и Македонската революционна организация, начело с Тодор Александров, в България... Македонската революционна организация е била винаги в обсега на болшевишкото внимание... На тях Москва иска да възложи специална задача - да пуснат червения петел на Балканите в момента, когато Троцки вдигне Червената армия към Бесарабия.
Публ. в Ст. Райчевски, Българите в световните хроники. Т. 1, (1912-1925), с. 502.

№ 7

Писмо от Т. Александров до ген. Ал. Протогеров

6 юни 1924 г.

Драги Илия [ген. Ал. Протогеров],
Мирчо [М. Монев] ми писа за пристигането ти заедно с Орфо [А. Василев] и Моров [Г. Атанасов]; добре дошли! Довечера трябва да се видим сами двамата по важните и бързи въпроси. Получиха се преписите от манифеста и декларацията на депутатите. Като ги четох, косите ми настръхнаха. Неизмерими пакости ще се нанесат с публикуването им не само на борческа Македония, а и на цялото бълг. племе. Вчера телеграфирах до Колйо [Н. Велев]: „Съобщете Данилову [Д. Влахов]: Никакви публикации, никакъв вестник. Моля нека дойде веднага среща. Nacoff [Т. Александров].” Ще помислим как да поправим тая наша голяма грешка.
С мн. сърд. поздрави: Sabri [Т. Александров].
П. П. Погрешно е схванал Мирчо, че с Илия дошли Орфо и Моров. Илия дошел сам.
ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а.е. 28, л. 6. Оригинал. Ръкопис.

№ 8

Декларация № 760 на ВМРО, подписана от Т. Александров, за обвинения срещу ВМРО в периодичния печат за извършените политически убийства в България и излагане целите и методите на борба на Организацията в Македония.

Македония, 10 юли 1924 г.

Декларация на ВМРО
По повод станалите в последно време няколко убийства в София, Белградското и Атинското Бюра на пресата побързаха да възобновят своите клевети спрямо Вътрешната Македонска Революционна Организация и да чернят македонското освободително движение. За съжаление известни среди и в България, дирейки авторите на тези покушения, побързаха да хвърлят подозренията си към ВМРО. За да отблъсне тия неоснователни подозрения и да отхвърли несправедливи и клеветнически обвинения, Централният комитет заявява, че убийството на началника на втория участък Карамфилов е лично отмъщение на един обиден бивш македонски революционер. Убийствата на софийския жител Ешкенази и сина му, както и това на народния представител от Земледелческата парламентарна група Петко Д. Петков, също така не са дело на Революционната Организация.
По този случай Централният комитет счита за свой дълг да напомни на българските държавници, журналисти и общественици да не бързат със своите публични изявления или дори разговори при подобни произшествия да ги приписват на ВМРО, преди да се осведомят за това от компетентно място. Може би има лица и среди, на които изнася да стоварят на ВМРО всички убийства и покушения, вършени в България, но в никой случай тия среди не могат да бъдат доброжелатели на поробените народности в Македония; напротив, те като принасят очевидна вреда на България, пакостят на освободителното движение и за това се държи сметка.
Пътуването пък в странство на известни членове от Централния комитет даде повод да се пише в някои чужди вестници и да се мълви в България, че ВМРО в международната си политика се е определила на страната на Съветска Русия и едва ли не е на път да стане оръдие на Московското правителство или - на Третия Интернационал в балканската му политика.
По тоя повод Централният комитет заявява следното:
Трябва много слабо да са познати съставът на ВМРО, нейните традиции, нейните цели и нейните методи, за да може да циркулират подобни слухове и да има сериозни хора, които да им дават вяра. Вътрешната Македонска Революционна Организация е по същество организация национална. Тя се бори за лични човешки и граждански права, свободно културно самоопределение на народностите и политическо самоуправление на Македония.
Борейки се за националните права, във всичката тяхна пълнота, народностите в Македония, ВМРО се бори, само по себе следва, и за по-голяма социална правда, защото националното робство в насилствено завладените страни покрива политическото и социалното робство. Когато всички класи от един народ се чувствуват потиснати, макар и в различна мярка, те биха напакостили на себе, ако дадат преднина на класовите си интереси, преди да се доберат с общи усилия до тези елементарни права и свободи, без които е невъзможен какъвто и да е политически, социален и културен напредък.
Средствата на ВМРО са революционни, защото легалните са невъзможни в поробена и поделена Македония. Македонските деятели са първите, които ще се радват, когато ще се даде възможност да се води легална борба на конституционна и парламентарна почва, защото тогаз ще се дават по-малко жертви в здраве и живот.
Централният комитет на ВМРО се ползува също така от случая да заяви, че Организацията не служи и не може да служи на никоя държава и на никоя партия в която и да е държава. ВМРО разчита на помощта и съчувствието на всички държави и на всички партии в разните държави в борбата й против угнетителите на Македония и против враговете на македонската свобода. За тази цел тя влиза във връзки с всички големи и малки политически и обществени фактори в света. Без съмнение, Централният комитет не си прави илюзията, че ще може някога да спечели всички сили за справедливата македонска кауза, но той се стреми да направи колкото се може повече доброжелателите на изнемогващото в неравна борба македонско поробено население.
България е безспорно една свободолюбива страна. Тя е давала и дава прибежище в границите си на всички прокудени - арменци, евреи, руси, турци, гърци и пр., а най-много на прогонените българи от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. И ако дългът на всички партии в България е да проявят най-голяма хуманност и съчувствие към страдущите, още по-повелителен в този дълг спрямо македонското освободително движение, в което най-голямо участие взимат македонските българи, поради простата причина, че те са най-притеснените и най-многобройните в поделената и поробена страна.
Централният комитет, като заявява, че не е работа на ВМРО да се меси във вътрешния политически живот на България, но че ще се бори с всички сили и средства против враговете и злоупотребителите с нейното име и престиж, които да са и гдето и да се намират те, счита, че е време, щото всички политически партии в България да определят ясно и недвусмислено своята позиция спрямо ВМРО, която е единствено компетентна да насочва своята дейност в преследване на идеала си - свободна и независима Македония.
От Централ[ния] комитет на ВМРО
Т. Александров
(Печат: „Вътрешна М.-О. Р. Организация. Централен комитет”)
ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 17, л. 1-2, 3-4 и 5-6. Оригинал и копие. Ръкопис и машинопис; ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 15, л. 1-2.

№ 9

Писмо от [съветските представители] до Тодор Александров с оценка на Майския манифест и с препоръки за следващите действия на ВМРО

Б. м., [10 юли] 1924 г.

Ние получихме декларацията на ВМРО с подписите на членовете на Централния комитет на ВМРО др. Т. Александров, А. Протогеров и П. Чаулев. Прочетохме декларацията с чувство на удовлетворение. В декларацията се посочва, че в своята борба за освобождение на Македония и за образуването на Балканска федерация ВМРО разчита преди всичко на обединените революционни сили на цялото македонско население в сътрудничество с революционните движения на другите балкански народи.
СССР, се казва в декларацията, е единствената държава, бореща се за освобождението на всички потиснати, за тяхното действително самоопределение и федериране и тя в своята балканска политика не преследва никакви империалистически цели. Накрая, ВМРО обещава да засили най-решително борбата си против сръбското, гръцкото, така също и против българското правителство. В този смисъл ВМРО обещава да скъса всякакви връзки със софийското правителство и да води борба с неговата политика. За целите на борбата ВМРО обещава да влезе във връзка с комунистическите партии на балканските държави.
На основание на тези заявления констатираме, че ВМРО извършва преоценка на своята тактика и специално на своето отношение към потисническото правителство на Цанков, провинило се в редица престъпления против българския и македонския народ. Следейки внимателно борбата за освобождение и независимост на Македония, ние всецяло сме на страната на борците за независимост на Македония и против потисниците на македонския народ. Затова сме радостни да констатираме, че стремежът на ВМРО да създаде единен революционен фронт за борба против неговите потисници и да влезе във връзка с комунистическите партии на Балканите, поставя тази борба за независимост на Македония на пътя, който ще доведе до положителни резултати. Но както според нас, така, по наше мнение, и за трудещите се маси на България и Югославия, и за македонския народ е важно посочените от ВМРО намерения да получат сега своето конкретно проявление в действителността. Особено ние считаме за необходимо в тези окръзи, като например Петричкия окръг..., където ВМРО притежава пълната фактическа власт, незабавно да бъдат изгонени представителите на потисническото правителство на Цанков, разгонени организациите, които го поддържат, и напротив, на работническите организации и комунистическата партия да се предостави свобода на действие.2 Би било желателно ВМРО да поведе борба против потисниците на Македония и за освобождаването на политическите затворници, гниещи в затворите на Балканските страни, особено в България.
Ние се надяваме, че с встъпването в пътя на реалната, решителна борба против потисниците на Македония, против правителството на Югославия, против правителството на Цанков в България, ще доведе до тези последици, които произтичат от нашето пълно съчувствие към борбата за освобождение и независимост на Македония и към всичко това, за което се говори във Вашата декларация.
[Резолюция от Г. Димитров: „Отговор на предложението на Т. Ал. 10 юли!” и втората в края: „юли (началото)”.]
ЦДА, мф. 134 б, к. 33-34. Фотокопие на черновата на руски език. Машинопис. БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 258-259.

№ 10

Статия на английския в. „Таймс” „Болшевишки интриги на Балканите”

Лондон, 19 юли 1924 г.

Посещението, което направи в Лондон през месец май Тодор Александров, имаше непосредствена връзка с изнесените неотдавна усилия на болшевиките да спечелят сътрудничеството на македонците в намерението си да повдигнат революционни бутове на Балканите. Тодор Александров пристигна в Лондон на 30 май и стоя два дни. Той отиде в Лондон с единствената цел да се срещне с Раковски, шефа на съветската делегация в англо-руската конференция. Той провежда няколко тайни срещи с Раковски, след което напуска Лондон и се връща направо в Македония. Предмет на срещата на македонския водач със съветския представител бе да се постигне окончателно споразумение за условията, при които съветското правителство предлага поддръжката си на македонските революционери в борбата им с югославското правителство. Болшевиките правят за първи път това предложение на македонската организация преди две години по време на Генуезката конференция; повторено бе от Раковски в Лозана, а преди няколко седмици и от Левицки във Виена. Но до посещението на Тодор Александров в Лондон то се отхвърляше от македонската организация, която беше доста враждебно настроена срещу болшевизма. Произволните арести на македонци, извършени от българското правителство под натиск на Югославия; мерките на Югославия в Македония и изгубването на всяка надежда да получат подкрепа от някоя велика сила накараха македонските водачи да променят напълно поведението си. Те решиха да приемат съветското предложение: да им се помогне да свалят югославското правителство. Самият Тодор Александров е делегиран да сключи спогодба със съветското правителство, но той отказа да отиде в Москва и тогава се възприе да замине в Лондон, за да се срещне с Раковски. Раковски е съобщил на македонския водач, че съветското правителство не иска учредяването на болшевишки режим в Македония и че то е готово да подкрепи македонската организация с всички възможни средства, с доставяне на оръжие, пари, дипломатическа поддръжка и др., за да освободят своята страна от югославското владичество, и то само при едно условие: македонската организация да се държи строго неутрално в борбата на българските комунисти и земеделци срещу Цанковото правителство. Тодор Александров възприел това условие...
Публ. в Ст. Райчевски, Българите в световните хроники. Т. 1, (1912-1925), с. 505-506.

№ 11

Статия „Задачите на Коминтерна на Балканите”, публикувана в руския емигрантски вестник „Русская газета”

Париж, 23 юли 1924 г.

Миналата година, когато се направи първият опит за установяване на комунистическа власт в България, замислите на Коминтерна се свеждаха до сваляне на правителството на Цанков и образуването на Балканите на Изпълнителен комитет с отделение на Третия интернационал. Предвиждаше се в България да се изгради база за по-нататъшна работа в съседните страни. Този опит, както е известно, пропадна... Според изготвения нов план на Коминтерна като сигнал за въстанието в България трябва да послужи нахлуването на болшевиките в Бесарабия. Складовете с оръжия и боеприпаси се намират по крайбрежието на Черно море на българската граница, където местността е непроходима и дава възможност да се укрият въоръжения, достатъчни за България и Сърбия. Преди няколко месеца във Варна са били заловени сандъци с части за картечници, донесени от Русия. Във Виена трябвало да се проведе съвещание между Радич, Обов и Тодор Александров и водачите на българската и сръбската комунистическа партия за съгласуване на действията, при което Т. Александров трябвало да уговори и запази правото си за повдигане на въстание в Македония с помощта на своите чети.
За изпълнението на плана агентите на Коминтерна започват усилена подготовка и предприемат активни действия като взривове и ред политически убийства. Непосредствената цел е да се компрометира правителството на Цанков. Както установяват заловените документи, в България трябва да се организират „боеви петорки” и „десетки”, които като „разбойници” да упражняват терор върху населението. Към 10 юли има около 30 такива „петорки”, а те трябвало да бъдат 65, по 5 на всеки окръг. Тези чети представляват значителна сила от по 10-30 човека, въоръжени до зъби с карабини, револвери и ръчни гранати. Бандите трябва да действат изключително по черноморското крайбрежие в района на Василико, Малко Търново и Странджа. Предварителната работа се извършва изключително от руски болшевики, изпратени за целта от Русия в България и Сърбия... Тяхна грижа е и да заловят от средите на руската емиграция специалистите и да ги изпратят в Русия, да съставят списъци на враговете на съветската власт и др.
Публ. в Ст. Райчевски, Българите в световните хроники. Т. 1, (1912-1925), с. 506-507.

№ 12

Писмо от Михаил Монев до Тодор Александров за хода на преговорите между представителите на ВМРО и Виенския център и условията на организацията за публикуването на Майския манифест

Виена, 24 юли 1924 г.

1.  ВМР Организация заявява, че държи за взаимното изпълнение на декларацията и на сложените подписи върху нея.
2.  Тя уведомява, че въпреки поетите задължения за намаление или съвсем премахване дейността на Ст. Мишев и С-ие, досега не е констатирано такова намаление, а напротив, има по-засилена противореволюционна дейност, жестокости, затвори и избивания. Нещо повече, на два пъти се правят набеги в Петричко и бидоха заловени от с. Рибница, Петричко, двама души, от които единият е унищожен. Водител на тази група е Узунов, бивш секретар-бирник от с. Рибница, от където е злоупотребил 70,000 лв. общински пари и забегнал при Мишев. В края на месец юний в Ниш е станало едно голямо събрание на контрачетите в Сърбия. В това събрание Мишев тържествено е заявил, че до последна капка кръв ще се бори против ВМРО. Преди тези добити сведения ВМРО чрез своя представител поиска в 15-дневен срок да знае Мишев ще бъде ли спечелен или пък неутрализиран, или да бъде третиран като враг и предател.
3.  ВМРО следи до най-малки прояви политико-обществения живот в България. Поради преждевременните слухове, усърдно разпространявани от комунисти, земеделци, сърби и пресата в и вън от България за постигнато разбирателство и че предстоят съгласувани действия на опозицията и ВМРО против режима в България, тя намира за неудобно в днешния момент публикуването на манифеста по чисто тактически съображения. Ето тези съображения:
а.) Поради засилената книжна кампания от страна на комунистите и земеделците, б.) Поради появилите се нелегални групи в много от околиите в царството, които групи на много места вършат разбойничества и проповядват чисто болшевишки идеи, ако би се шумно изявило, че в съгласие с комунистите и ВМРО открива борба на правителството, целото общество би се смутило, крайните елементи, преди още да бъдат добре организирани, биха започнали да се проявяват в по-силен вид и опасността от анархия в страната е голема, което може да повлече, вместо промена на правителството, окупация на страната, което пък не може да бъде желано от ВМРО.
4.  Уговореното издаване на вестника може да почне в рамките на станалите уяснения,за целта ВМРО е отпуснала и нужните средства за първо време.
5.  Убийствата на Карамфилов - н[ачални]к на участък в София; Ешкенази - търговец, Грашев - адвокат и П. Петков - общественик, приписват на ВМРО, не са нейни дела.
Пратеник: Мирчо
ЦДА, ф. 396 к, оп. 2 а. 12, л. 8-9.Оригинал. Ръкопис с печатни букви. Публ. в БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 276.

№ 13

Писмо Т. Александров до ЗП на ВМРО за опровергаване Майския манифест

1 август 1924 г.

Драги Пандов - Петйофи,
По Лоенгрин да ни се прати обещания от К. Янков бр. 1 от вестника на Харлаков във Виена, за да опровергаем, ако има някои щуротии, които да ни засягат.
Ако не го е дал досега, Брезов - Асенов да го поискат и пратят още днес на Лоенгрин.
Довечера - утре вечер най-късно ще бъдем заедно с Илия и ще обмислим как да отговорим енергично на тези предизвикателства и шарлатании на Данилов - Харлаков - Беркман.
Мисля да искаме телеграфически от Данилова да предаде сметки и суми на Бойко, както и досегашните си пълномощия.
С много сърдечни поздрави: М. Христов
Публ. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. С., 1999, с. 471.

№ 14

Окръжно № 771 на ЦК на ВМРО, подписано от Т. Александров и Ал. Протогеров, до задграничните представители и специалните пратеници на ВМРО да опровергават пред чуждите кореспонденти Майския манифест

Македония, 1 август 1924 г.

До вр[еменните] задгранични представители
и специалните пратеници на ВМРО в странство
Опровергавайте решително пред кореспондентите на чужди вестници публикувания манифест в някакъв Виенски вестник „La Federation Balkanique”.
ВМРО е национална организация; включва в себе си всички класи и съсловия, поради което невъзможно е тя да стане класова или партийна. Тя има своя определена цел и не може да се заема с големи задачи и да разрешава крупни световни проблеми.
С мн[ого] поздрави:
Чл[енове] в Цен[тралния] к[омите]т на ВМРО:
Т. Александров, А. Протогеров
[Печат: Централен комитет. Вътрешна М.-О. Р. Организация]
ЦДА, ЧП 693, 1 л. Оригинал. Ръкопис. Публ. в БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 286-287 и в К. Пърличев, Спомени, с. 472.

№ 15

Декларация № 772 на ЦК на ВМРО по повод публикуването на Майския манифест и за целите и характера на ВМРО

Македония, 1 август 1924 г.

В първия брой на излизащия във Виена „La Federacion Balcanique” е напечатан един манифест, който се приписва на Централния Комитет на Вътрешната Македонска Революционна Организация. Този акт не е на Централния Комитет.
От съдържанието и формата на този манифест всеки може да види, че той е дело на екзалтирани комунисти. Острият език против правителството на България и апелът към всички македонци и българи да поведат най-решителна борба против него, - сякаш то е главната пречка за освобождението на Македония, - също така издават партизанските чувства на неговите автори. През септемврий м. г. Централният Комитет на ВМРО в своя декларация изложи характера на македонското освободително движение. В нея се казва:
„Революционната организация обединява всички класи на македонския народ без разлика на народност, религия, пол и политически убеждения. Четите и легалните конспиративни групи, чиято мрежа се простира върху цяла Македония, са рекрутирани между населението без разлика на класа. В него участвуват и мъжете, и жените, и момите, и децата.
В същите чети и конспиративни групи действат рамо до рамо граждани и селяни, българи, турци, куцовласи, гърци, гъркомани и сърбомани. И най-сетне мрежата на революционната Организация образуват и хората с конспиративни идеи и тези с демократически, социалистически, радикални и дори комунистически убеждения.
От гореказаното излиза, прочее, че Македонската Р. Организация не е шовинистична, но чисто национална. Нейните привърженици не са напоени с омраза против който и да било народ. Народите не са нейни врагове. Тя се бори само против потисническите правителства и техните поддръжници.
Революционната Организация декларира високо, че тя е абсолютно чужда на политиката на българското правителство.
Вътрешната Македонска Революционна Организация ще продължава да следва една линия на независимо поведение; тя разчита за успеха на своята кауза, върху свободолюбивото мнение на целия свят и върху всички организации и групи, които са написали на своите знамена защитата на правото за свободно самоопределение на народите. Нещо повече, тя разчита на моралната и материалната помощ на всички емигранти в България, Америка, Турция, Русия, Румъния и в другите страни, без да се намесва в тяхното действие. Тя разчита най-сетне върху съдействието на всички народности, живущи в държавите, които са си поделили Македония и които се борят за своята национална и политическа свобода.
При все това Вътрешната Р. О. разчита, преди всичко, на собствените си сили. Тя заявява категорично, че не ще сложи оръжие, преди да е достигнала своята цел - пълното освобождение и единството на македонските населения, учредяването на свободна и независима Македония.”
От 6 септемврий м.г., когато е издадена въпросната декларация на ЦК под № 531, до сега не са станали промени от естеството, щото Революционната Организация да измени на този свой характер. Ала по повод слуховете, че ВМРО в международната си политика се е определила на страната на Съветска Русия и Третия интернационал и едва ли не е станала тяхно оръдие, за да се бори за селско-работнически правителства в България, Югославия или Гърция, - Централният Комитет в допълнение на по-раншната си декларация заявява:
Вътрешната Македонска Революционна Организация не може да слугува на никоя държава и на никоя партия в която и да е държава. Тя разчита на помощта и съдействието на всички държави и на партиите на разните държави в борбата й против угнетителите на Македония и против враговете на македонската свобода. За тази цел тя влиза във връзка с всички големи и малки политически фактори в света. Без съмнение, Централният Комитет не си прави илюзията, че ще може някога да спечели всички сили за справедливата македонска кауза, но той се стреми по възможност да направи повече доброжелателите на изнемогващото в неравната борба македонско население. Всяка помощ, от гдето и да изхожда тя, се приема, ала при непременното условие Вътрешната Организация да запази пълната си самостоятелност и свобода в своите действия.
Трябва много слабо да са познати съставът на ВМРО, нейните традиции, нейните цели и нейните методи, за да може да си помисли някой, че тя може да служи на една партия или на една класа. ВМРО е по същество организация национална. Тя се бори за лични човешки и граждански права, свободно културно самоопределение на народите и политическо самоопределение на Македония.
Борейки се за националните права, във всичката тяхна пълнота, на народите в Македония, ВМРО се бори, само по себе следва, и за по-голяма социална правда, защото националното робство в завладените страни се покрива с политическото и социалното робство. Когато всички класи и съсловия от един народ се чувствуват потиснати, макар и в различна мярка, те биха напакостили на себе си, ако дават преднина на частните си интереси, преди да се доберат с общи усилия до тези елементарни права и свободи, без които е невъзможен какъвто и да е политически, икономически и културен напредък.
Що се отнася до България, ЦК, като заявява, че не е работа на ВМРО да се меси във вътрешния й политически живот, но че ще се бори с всички сили и средства против враговете й и злоупотребителите с нейното име и престиж, които и да са и гдето и да се намират те, счита, че е време, щото всички политически партии и фактори да разберат, какво ВМРО е единствено компетентна да насочва своята дейност в преследване идеала си - свободна и независима Македония. Това се налага още повече от обстоятелството, че най-голямо участие в освободителното движение взимат македонските българи поради простата причина, че те са най-притеснените и най-многобройните в поделената и поробена страна. Не само дълг на хуманист, но и дълг национален е, щото всички българи, без разлика на партии, да съчувствуват на Македонското дело или поне в никакъв случай да не му напакостят зарад свои партийни интереси. Това е било, това е и днес становището на Централния Комитет. Всички други манифести, декларации и прочее, които се явяват или биха се явили от негово име, ангажират само техните съчинители и никого другиго.
От Централния комитет на ВМРО
А. Протогеров, Т. Александров
ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а.е. 16, л. 1-2. Копие. Машинопис. Публ. във Veritas, Македония под иго. (1919-1929). Документи и свидетелства. С., 1931, с. 474-476. БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 287-289.

№ 16

Окръжно № 774 от ЦК на ВМРО за отношението на Организацията към правителствата на Александър Стамболийски и Александър Цанков, за преговорите й с представители на БКП и КИ, за поставените условия от тяхна страна и за разграничаването на ВМРО от действията на Петър Чаулев и Димитър Влахов

Македония, 2 август 1924 г.

След известни неуспехи и големи погроми винаги е настъпвала реакция и униние в редовете на ВМРО. Това става след големите афери - Дединска (1896 г.), Винишка (1897 г.), Солунска (1902 г.) и много други подобни; след въстанията - Горноджумайско (1902 г.) и Илинденско (1903 г.), след младотурския хуриет и предприетото обезоръжаване (1908-1910 г.) и след войните и последващите ги погроми (1913 и 1918 г.).
Най-голямо отчаяние и резигнация обзеха борческото население в Македония и голяма част от неговите водачи след погрома на 1918 г. и особено след сключване договорите за мир в Париж. Тогава само най-идеалистично настроените синове на онеправдана, разпокъсана и поробена Македония намериха сили в себе си да се заловят за подновяване революционната борба след току-що установилия се режим на сърби и гърци.
Ние заварените от миналото членове на Централния Комитет на ВМРО, както и нашите добри другари и сътрудници срещнахме от разни страни големи пречки в мъчното дело, с което се заехме да възсъздадем, преустроим и засилим ВМРО.
За голямо наше съжаление пречките, които срещнахме в работата си вътре в Македония от тираните сърби и гърци, се указаха малки - незначителни в сравнение с онези, които ни създадоха: 1) някои изродени синове на Македония - бивши наши другари, 2) лъжеземледелското българско правителство на Стамболийски, Алек. Димитров, Райко Даскалов и С-ие, и 3) Българската комунистическа партия - III интернационал.
Ето накратко в какво се изразиха тези пречки:
1. Групи бивши войводи и четници, свикнали да живеят нашироко, без да работят, след голямата война, когато границите слабо се охраняваха, настаниха се в пограничните градове и села в България и почнаха да се занимават с контрабанди и разбойничество в Македония. На малки групи от 5-7 души влизаха тайно, залавяха богати българи, турци, власи и други и след като ги подлагаха на големи изтезания, за да кажат скритите си пари и скъпоценности, прибираха от тях каквото успеят да изтръгнат и се връщаха в България със задигнатата плячка да водят разпуснат живот - необезпокоявани от никого. Населението на Македония като виждаше, че бивши дейци на организацията се отдават на подобни грабежи и разбойничества, придружени често с изтезания, убийства, обезчестявания и пр., почна да губи вяра и в истинските борци - идеалисти. След като изчерпа всички легални средства, за да ги поправи - даде им амнистия на 1920 г., за да премахне това зло, ВМРО се принуди да почне с тях решителна борба и в скоро време успя да премахне мнозина от тези непоправими разбойници и по тоя начин да спаси македонското население от техните опасни набеги и да го спечели окончателно в редовете на борбата.
2.  Когато оцелелите разбойници бяха уплашени и обезвредени и едни от тях вече молеха за милост, а други бяха почнали да се отдават на мирен труд за изкарване на прехраната си - яви им се в помощ лъжеземледел. правителство на Стамболийски, Райко Даскалов & С-ие. То, при съдействието на д-р Ф. Атанасов и архитекта Юруков, ги оформи в „идейно революционно” течение под името Македонска „федеративна” революционна организация. Снабди ги с пари, оръжие, с открити листове в България и с права безнаказано да изнудват и грабят и даже да убиват български граждани. Първоначално лъжеземледелското правителство в съгласие със сръбското правителство на Пашича прави опити чрез тях да убие водителите на Македонската организация и да унищожи самата организация. Като не успе в последното, използува ги за вътрешни партизански цели - за сплашване и за избиване свои политически противници. Мнозина от тях са взели участие в търновските събития, в засадата над министър Томов по шосето София - Банки и други. След последния опит на лъжеземледелското правителство на Стамболийски - Хр. Стоянов да унищожи ВМРО в съгласие и с подкрепата на сърбите след Нишката спогодба и след последвалия неуспех при с. Сатовче, Неврокопско, гдето изпратените от Стамболийски - Хр. Стоянов разбойници Паница, Стоян Мишев, Мито Суджукаро, Гр. Циклев и другарите им, засилени от оранжевите стражари на брой всичко 400 души бидоха обградени от възмутеното македонско население и едва са успели да се спасят с бягство, част от тях със Ст. Мишев, Суджукаро, Гр. Циклев и други на брой 15-20 души се предават на гърците. От Солун по тяхна молба ги пращат в Щип, гдето в съгласие с великия жупан Добрица Маткович тези македонски изроди почват своята родоотстъпническа работа - стават платени сръбски оръдия, потераджии и палачи на македонското население, а друга част с Паница се връщат в София пак в услуга на правителството на Стамболийски до неговото падане (9 юний 1923 г.). Още на 1920 г. Коста Тодоров като пълномощен министър на България в Белград чрез печата там оповести, че той ще предаде план на сръбското правителство за задружно преследване четите в Македония. Въз основа на това тогавашният сръбски министър на вътрешните работи Драшкович създаде сръбските държавни банди на Кръстю Търговищки, Дончо Църцорийски и много други, от които пропищя македонското население.
Комунистическата партия в България чрез своя идеолог по македонските работи Димитър Х[аджи]димов обяви безмилостна борба срещу македонското освободително движение и срещу ВМРО и нейните водители Тодор Александров и Александър Протогеров, като с това насърчаваше разкола в редовете на организацията. Отначалото „Работнически вестник” - орган на комунистическата партия, се пълнеше с най-жлъчни статии и закани против Македонската организация и нейните водители. По-късно комунистите образуваха емигрантски комунистически съюз в България с орган вестник „Освобождение” - редактиран от същия х. Димов, пак с цел да цепят македонската емиграция и да спъват правилното развитие на македонското освободително движение.
Въпреки тая борба Македонската организация крепнеше и се засилваше. Това не даваше мира на комунистическите идеолози, които проповядваха, че Македония ще получи своята свобода само ако ВМРО стане комунистическа и след като се болшевизират балканските държави, Европа и света чрез болшевишка революция. За да унищожат и ослабат „буржоазната” национална македонска революционна организация, хаджидимовци се опитаха да завземат известни райони в Македония, за която цел улесниха разбойниците Ил. Пандурски, Чочков, Георги Воденски и други да заминат с чети в Малешевско.
След като македонската организация наказа Дупнишкия кмет комунист Д-р Петров - един от идеолозите на тая политика и ятак на бандата на Пандурски и след като биде разбита и пръсната тая разбойническа банда, а нейните остатъци от Пандурски, Чочков, Воденски и Хр. Умленски се предадоха на сърбите заедно с оръжието си и с болшевишката си униформа - на шапките им бе извезана емблемата на комунистите чук и сърп и станаха сръбски потераджии, българските комунисти по заповед от Москва промениха своята тактика към ВМРО Те поискаха среща с пълномощници на организацията, защото имали нареждане от ІІІ Интернационал да помагат на всички национални организации, които се борят за своята свобода.
Преди да стане тая среща, Централният Комитет на организацията бе пратил ултимативно писмо до Централния комитет на комунистическата партия в България, с което, като изтъкваше заловените данни за съучастничество на комунистическите водачи от Джумая, Дупница и София в опита чрез тая банда да завземат райони на организацията, искаше в известен срок: 1) да се отстранят от Джумая и Дупница комунистическите ятаци на бандата Пандурски и С-ие, и 2) да се разформирова емигрантският комунистически съюз и да се спре вестник „Освобождение”. До август 1923 г. комунистите не изпълниха тези искания на организацията, а ги отлагаха с разни молби.
В края на август същата година в една среща между двама от водителите на ВМРО и Хр. Кабакчиев и Ив. Илиев* от страна на българската комунистическа партия последните заявиха, че са разформировали комунистическия емигрантски съюз и спрели в-к „Освобождение” и поискаха ВМРО да ги остави свободно да водят борбата с правителството на Цанков.
Правилно разбрана тяхната мисъл, отговори им се от името на ВМРО в смисъл:
Македонската организация съгласно своите наредби и традиции не се меси във вътрешните работи на Царство България.
Ако бъде предизвикана, обаче, тя ще се разправя с предизвикателите, които каквито и да са и дето и да се намират те.
Понеже Стамболийски и С-ие се опитаха в съгласие със сърбите да избият македонските водители и да унищожат ВМРО и понеже те водеха противомакедонска политика, Организацията води борба с тях и чрез своята отделна борба улесни морално задачата на борците от 9 юни. Организацията не се интересуваше кои лица ще заместят правителството на Стамболийски - ние може би последни узнахме състава на новия кабинет.
Що се отнася до намеренията на българските комунисти, ВМРО не одобрява приготовленията им за кървави междуособици, защото с това излага на сигурен риск съществуването на България. Даже и да се създаде работническо-селско правителство в България, съседите й Сърбия, Румъния и Гърция, па и Великите сили не ще търпят подобно правителство и ще смажат и поделят България. А ние предпочитаме да съществува независима България, даже управлявана от авантюристи като Стамболийски, отколкото да бъде окупирана от гърци, и сърби, и румъни. Поради това, ако избухнат междуособици в Македония под бълг. власт, Организацията ще ги смаже безмилостно, а в стара България съчувствениците й определят поведението си като свободни граждани съгласно своите разбирания, без ВМРО да отговаря за делата им. Съгласно чл. З от правилника на Орг. те не се броят членове на последната.
Подобни декларации-предупреждения Организацията отправи чрез пратеници до комунистическата партия още два пъти: на 12 юний и през юлий 1924 г.
Макар комунистическите водачи да декларираха, че нямат намерение да водят сега нелегална борба, а имат благоприятни условия да приберат в своите редове разстроените земледелци, само след 2-3 седмици избухнаха септемврийските мятежи.
След неуспеха да свалят правителството на Цанкова и го заместят с работническо-селско такова, за да оправдаят своята непредвидливост и своето безумие, забягналите комунистически водачи Коларов и Димитров представиха пред III Интернационал и пред света, че ВМРО, а не Цанковото правителство е смазала Септемврийските мятежи. Поради това в Москва се затвърди убеждението, че за да имат успех за болшевизирането на България, а сетне и на Балканите, ще трябва или да вземат на своя страна Македон. Организация, или ако това не може, да я разцепят, ослабят и унищожат даже.
И почнаха представителите на III Интернационал да преследват с удивителна енергия тези две цели.
В едно и също време те изпращаха свои представители за срещи с нас, като настояваха и ние за пратим при тях такива на ВМРО за разговори и преговори, а зад гърба ни прибираха всички престъпници пред Организацията, отрупаха ги със злато и ги групираха във Виена за борба с ВМРО. Така там бидоха събрани известните на другарите македонски борци и на обществото зад граница: д-р Филип Атанасов, Славе Иванов, Т. Паница и др. подобни. Снабдяват ги със средства и под тяхно ръководство почват да издават един предателски парцал „Македонско съзнание”, който си поставя за цел да дискредитира водителите на ВМРО и да ослаби самата Организация. Разрушителната дейност не спира тук. Представителите на III Интернационал, чрез д-р Атанасов и Сл. Иванов, влизат във връзка с разбойниците - ренегати Стоян Мишев, Илия Пандурски, Мите Суджукаро и другарите им, дават им „идейна” окраска, признават ги за „революционери” и по тоя начин ги насърчават в предателското дело.
Вън от това нашият другар Петър Чаулев, който последните 4-5 год., когато всички истински борци работят в Македония за възсъздаване на Револ[юционната] орг[анизация], се отдаде на безделие и политиканство и не само не помагаше в работата, а създаваше неприятности и пречки. На няколко пъти подканен да изпълнява длъжността си като член в ЦК на ВМРО, той обещава да влезе в Охридския край, дето има връзки и може да бъде най-полезен и тръгва уж нататък, но все намираше претекст да не замине, да изклинчи. Понеже беше почнал на своя глава да влиза в разговори и преговори даже от името на ВМРО с представители на чужди държави, издаде се окръжно № 535 от 30 септемврий 1923 г., което се посочи на времето на известни само среди в странство, които се молеха да го приемат като частно лице, а не като представител на ВМРО.
И това окръжно и новите писмени остри бележки и много други напомнювания, не го стреснаха и не го накараха да се опомни.
Напротив, в началото на тая година узнахме, че той е взел пари от болшевиките, но не искахме да вярваме в това.
Преди да оформим, съгласно правилника, неговото изхвърляне от членство в ЦК и от редовете на Организацията за извършените от него грешки и престъпления, намерихме за добре да го срещнем лично и да го поканим за последен път да влезе в Македония и да се отърве от досегашния погрешен път.
Още при първите срещи, Чаулев призна досегашните си грешки. Устно, а по-късно и с писмо потвърди, че никога няма да се цепи от Организацията и че неговото влизане да работи вътре в Македония е вече „въпрос на живот или смърт”.
Повярвали на декларацията на Чаулев, решихме да направим опити в срещи с представители на болшевишка Русия, да съгласим последните, ако не помагат на македонското освободително движение, поне да не му пречат, или ако не успеем в това, поне да узнаем истинските им намерения и замисли, та според това да вземем по-ефикасни предохранителни мерки.
И така почнаха се разговори и преговори. Когато бяха предявени исканията на представителите на III Интернационал към ВМРО, можаха вече да се прозрат истинските замисли. Преди да характеризираме последните, нека веднага изтъкнем тук някои от съществените искания:
1)  ВМРО да се споразумее с разбойниците „федератисти”, като се образува един общ ЦК. В него от страната на ВМРО тримата членове на ЦК - Протогеров, Александров и Чаулев, а от страна на „федератистите”, изникналият на момента, крайно необходим на Москва „федеративен” ЦК в състав: д-р Ф. Атанасов, Сл. Иванов, Т. Паница и един четвърти, името на когото не казаха, види се, защото ги бе срам да споменат Ст. Мишев, а нужно бе да имат те четирима срещу нас тримата.
2)  Представителят на болшевиките настоя не само да не се преследват от ВМРО разбойниците - ренегати Ст. Мишев, Пандурски, Мите Суджукаро и другарите им, защото те били във връзка с тях чрез д-р Атанасов и Сл. Иванов и щели да ги накарат да преустановят преследванията на македонското население и пречките против ВМРО, а след непродължително време да се обявят против сръбското правителство, като предприемат акции и атентати, след което ще станат нелегални. Той искаше разбойниците да се остават свободно да работят в районите, дето са се установили (с помощта на сръбските джандари и войници), да направят окол. и окръж. конгреси и да участвуват със свои делегати в общия конгрес на ВМРО.
3)  Общият конгрес на Организацията да се свика в странство и то предпочитателно във Виена.
4)  ЦК на ВМРО да порицае публично всички, които са зели участие за потушаване комунистическите мятежи в България през септемврий 1923 год.
5) ВМРО да се споразумее с комунистите в България и с дружбашите - крило Грънчаров-Петрини, за свалянето на правителството на Цанков и заместването му с работническо-селско правителство.
Забел. Последното искане, за споразумение на ВМРО с дружбашите - крило Грънчаров-Петрини, е предявено по-късно пред двама наши пратеници в присъствие на П. Чаулев и Д. Влахов. Когато пратениците на ЦК възмутени са протестирали против това унижение на ВМРО и са заявили, че те на тая база не могат да говорят със Съветска Русия и скъсват разговорите, Чаулев и Влахов остават спокойни и равнодушни.
6) ВМРО с „единния фронт на всички революционни сили на Балканите”, начело с болшевишка Русия, разбирайки в числото на тези революционни сили и разбойниците - ренегати: Ст. Мишев, Пандурски, Суджукаро и др., повеждат борба против всички балкански държави и против цяла буржоазна Европа и света, а още и за важната задача - да се запази непокътната републиката в Гърция.
(Забел. Последното искане узнахме късно след прочита на известния манифест.)
Има ли нужда да се анализират тези искания, за да се разбере какво се е гонило с тях?
Не е ли ясно за всеки, който познава характера на македонското движение, че тези искания са чудовищни, обидни и абсолютно неприемливи за една независима национална револ. организация, каквато е ВМРО, която почита постановленията на своя правилник и която не е забравила своите традиции и държи за своя морал?
За целите на III Интернационал може да е една голяма изгода, в състава на някакъв ЦК на ВМРО да влезнат един нищожник, двама ренегати и един авантюрист, т.е. четири готови послушни нему оръдия. Но за ВМРО те и четиримата си остават доказани престъпници.
Много удобно би било също за тях Общият Конгрес на ВМРО да стане във Виена, щом не може да бъде в Москва. Но правилникът, независимостта и интересите на ВМРО не позволяват това.
Наместо да порицава само зелите участие в потушаване септемврийските мятежи, най-справедливо би било да се порицаят първо подстрекателите на тези мятежи, сетне самите мятежници и най-сетне онези, които са били принудени да потушават мятежите.
Явно е, че е много желателно от болшевишка гледна точка ВМРО да се съгласи да съдействува за сваляне на едно буржоазно българско правителство и сменяването му с едно работническо-селско правителство, напр. Коларов-Димитров-Грънчаров-Петрини, а може би и Коста Тодоров и Обов... ВМРО обаче е в невъзможност да стори нито едното, нито другото, по простата причина, че тя не е една политическа партия, а още по-малко тя е една организация съсловна, класова или наемна.
В тия срещи с представителя на болшевиките настойчиво, ясно и решително се подчертаваше от лицата на Организацията, че:
1) ВМРО е национална организация, в която зема участие цялото македонско население, без разлика на партийни убеждения, националност, религия, пол и възраст. Македонската Организация не може да стане партийна, класова или съсловна Организация: стане ли такава, тя ще отслабне, а може и да се разпадне.
2)  ВМРО може да има известен контакт с българската комунистическа партия дотолкова, доколкото има такъв и с др. политически партии там, но в никой случай тя не може да качва и сваля правителства в България или да дава каквато и да е подкрепа на тая или оная партия.
3)  ВМРО счита д-р Ф. Атанасов, Сл. Иванов, Паница и другарите им престъпници спрямо освободителното македонско движение. Тя може само да не прилага присъдите над тях и да им даде възможност с полезни за Македония дела да омият досегашните свои престъпления и след като се реабилитират по тоя начин, да им се повери ръководяща работа в Македония. Приеме ли тях безусловно в редовете на Организацията, ще се яви недоволство от най-добрите сили.
4)  Що се отнася до разбойниците - ренегати Ст. Мишев, Мите Суджукаро, Илия Пандурски, Гр. Циклев и другарите им, те трябва да извършат акции и атентати против сръбската власт и да станат нелегални. Едва след това те ще могат да се считат отново революционери и може да им се даде място в Орг. Ако направи Орг. единен фронт с тия разбойници - ренегати, ще се отчае цялото македонско население и ще се отвърне от Организацията.
5)  ВМРО не може да излиза с никакви комунистически позиви, манифести и др. поради изброените в т. 1 причини. Тя е национална организация и не може да руши основата, на която стои.
Изхождайки преди всичко от интересите на борческа Македония и десет пъти да бихме подписали подобни вредни за интересите на македон[ското] освободит[елно] движение и унизителни за ВМРО манифести и др. книжа, бихме извършили страшно престъпление, ако не ги отхвърлим, след като узнаем истинските замисли и намерения на авторите им. Това, което настойчиво искаха болшевиките, показва ясно, че те целят дръзкото намерение да внасят смут в нейните редове, да разклатят единството между нейните ръководители и по тоя начин да я обезсилят и разцепят.
За съжаление трябва да се признае, че в тези си старания и цели болшевиките намериха пълна подкрепа и съдействие в лицето на П. Чаулев и Д. Влахов, и двамата изменили на дадения им мандат и злоупотребили с доверието на ВМРО.
Първият от тях, за когото споменахме нещо, след свършека на Европейската война, 4-5 години, през които всички бяха отдадени на усилена работа за възсъздаване и преустройство на ВМРО, той буквално бездействува и даже създава пречки, като от друга страна, срамувайки се от себе си и другарите, винаги си е давал вид, че не престава да работи.
В своето дълго пребиваване вън от Македония и без всякакъв актив от организационна дейност, Чаулев се опознава и сдружава с Митко Пенчев, известен авантюрист и платен агент на болшевишката пропаганда, подсъдим пред ВМРО за злоупотребени организационни суми. Чаулев бърже се спуска по наклонността и получава пари от болшевиките. Впрочем и сам Чаулев признава пред Т. Александров във Виена, че секретарят на съветската легация в Рим, отпосле преместен с повишение другаде, за което той много съжаляваше, му е дал 500 долари. Двамата ние - Александров и Протогеров пред Влахова му предложихме да му дадем тия пари от касата на Орг[анизацията], за да ги върне обратно на болшевиките и по тоя начин да възстанови изгубеното пред тях достойнство, но той отблъсна тая покана, от който факт дойдохме до заключение, че Чаулев е взел по-голяма сума от горната и че е обвързан с тях и не може да се откаже.
Това последното се потвърди още в два случая. Щом се узнаха неприемливите предложения на болшевиките към ВМРО, на поканата да прекъснем или отложим преговорите, той отговори: „Аз съм подписал вече, не мога.” По-късно, ние двамата членове на ЦК на Орг[анизацията] решихме формално да се отхвърлят унизителните за ВМРО условия на болшевиките и предупредихме Чаулев за това с телеграми, писма и специални пратеници, но нищо не помага вече и той не само не се подчини съгласно правилника на решението на ЦК, а печати от свое име нагласени интервюта, разни манифести и отворени писма, пише заканителни и разколнически писма, в които нескрито се декларира за болшевик.
Вторият - Влахов, който, маскирал изкусно своите партийни чувства злоупотреби зарад тях с доверието, което му бе оказвала ВМРО. Така, на 9 април т.г. той заедно с Чаулева, без да бяха упълномощени за това, дават на болшевиките писмо-декларация от името на ВМРО, с което излагат организацията и я тласкат в един опасен път.
Същият, възползувай от създаденото му положение, издал на болшевиките организационни и държавни тайни, като си позволил да отваря частни поверителни писма.
В качеството си на временен касиер на организацията той раздавал големи организационни суми за противонародно дело, без формално разрешение и даже след като му се забранява това от нас двама членове на ЦК.
Три пъти викан на доклад и обяснения пред ЦК и трите пъти отказва да се отзове, докато най-сетне като автор на познатия „манифест”, той минава открито на противната страна, опитвайки се в сътрудничество с Чаулева и познатия авантюрист Харлаков, насила да тикне Орг[анизацията] в пътя на опартизаняването и от чисто идейна и революционна, да я направят орган на пропагандата за болшевизиране на Балканите.
Но нека заявим, че опасността, която се готвеше за ВМРО, е избягната и поставената примка отстранена. ЦК бди и всички органи на ВМРО са на поста си.
Македония има вече дълъг революционен опит, за да не се поддава на младежки увлечения, нито да прави рисковани и крайно опасни скокове. Тя е готова за бързи действия, щом настъпят благоприятни за това моменти и когато вероятността за успех е 90-95%, но ВМРО се готви също за дълготрайна борба, за да няма нужда да играе „ва банк”.
За голямо съжаление малцина познават основно характера на македонското освободително движение, твърдостта и издръжливостта на македонеца, неговия здрав разум, силната му воля и несъкрушима енергия и поради това досега някои получиха разочарование и скъпи уроци в борбите за завладяване или за унищожаване на ВМРО. И при нови подобни - най-малко желани от нас опити за вмешателство във вътрешните й работи, последната е напълно на своя пост и няма никакво съмнение, че крайният успех ще бъде на нейна страна.
Днес ние сме много по-близко до изгрева на македонската свобода, отколкото кога и да било друг път.
Чл. на ЦК на ВМРО: Т. Александров, А. Протогеров.
Публ. в Заговорът против Тодор Александров. По данни на Вътрешната македонска революционна организация, 1924 г., с. 103-107 и в И. Михайлов, Спомени, т. II, с. 319-328. БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 289-297.

№ 17

Писмо от Тодор Александров до Коста Янков за отношението му към Майския манифест

2 август 1924 г.

Драги г. Янков,
Пиша Ви, защото Ви считам за добър българин и за характерен, волеви човек и защото носите името на един виден македонски деец.
Благодаря много за изпратения от Вас брой 1 от „Балканска федерация”.
Възмутен съм от дън душа за напечатване на някакъв манифест в тоя брой на „Б[алканска] ф[едерация]” от името на ВМРО и с „мой” подпис, защото нито съм слагал подписа си под подобен партизански лист, нито мога да давам съгласие да се руши от основа едно народно дело, изградено с толкова усилия и жертви!
Ако под „братски протегнатата ръка на великата страна” разбирате публикуването на несъществуващ за мене и невъзможен за ВМРО от сяко гледище „манифест” и непочтените опити на неколцина виенски жители с машинации и морален и др. терор да изместят македонското националноосвободително движение от неговия естествен път, начертан с потоци кръв на най-добрите македонски синове - между които видно място заема геройски загиналият за свободата на Македония Ваш баща полк. Ан. Янков - благодарим на подобна „братски” протегната ръка, която цели да минира основите на едно велико дело.
Македония има вече дълъг революционен опит, за да не се поддава на младежки увлечения, нито да прави рисковани и крайно опасни скокове. Тя е готова и за бързи действия, когато вероятността за успеха е поне 90-95%, но ВМРО е готова и за дълготрайна борба, за да не играе вече „ва банк”.
За голямо съжаление малцина познават основно характера на македонското движение, твърдостта и издръжливостта на македонеца, неговия здрав разум, силната му воля и несъкрушима революционна енергия и поради това мнозина досега получиха разочарование и скъпи уроци в борбите за завладяване или за унищожаване на ВМРО. И при нови подобни най-малко желани от нас опити за вмешателство във вътрешните й работи, последната е готова на своя пост и няма никакво съмнение, че крайният успех ще бъде на нейна страна.
След осветленията, които имате по въпроса, считам, че затова на скъпия за Вас покойник баща не само не изпълнявате най-добре, а напротив това вършите много зле. Бъдещето ще ви убеди в това и Вас и сички - „qui vivra - verra”!
Т. Александров
Забележка: Поздрав много и от мен. А. Протогеров.
ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а.е. 29, л. 5. Оригинал. Ръкопис; пак там, ф. 3 б, оп. 4, а.е. 55, л. 76-77. Препис. Машинопис. Публ. в БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 297.

№ 18

Статия на руския в. „Известия” „Новите пътища на македонското движение”

Москва, 2 август 1924 г.

В официално съобщение на ВМРО от 15 март се известяваше, че правителството на Цанков започнало да преследва македонските революционери. От този момент раздорът между водачите на македонското движение и правителството на Цанков се увеличава все повече и повече. Политиката на Цанков към Югославия става все по-приятелска: жертва се Македония срещу съгласието на Югославия за излаз на България на Бяло море, която същевременно ще поддържа Югославия да вземе Солун. Свързаното с това автономистко течение на македонците търси нови пътища... Днес най-силното автономистическо течение, което по време на българския преврат се намираше в близки отношения с Цанков, гръмко заявява, че всички балкански правителства са враждебни на интересите на македонското население, че само правителството на СССР е в подкрепа на угнетените, същевременно и на македонците, и че то се примирява със своя смъртен враг - федералистите. Ръководителите на ВМРО обявяват, че в своята революционна борба за свободата на македонците разчитат на крайните прогресивни революционни движения в Европа, които се борят против империализма... ВМРО заявява, че правителството на Цанков води явно противомакедонска и противобългарска политика... ВМРО се отказва завинаги от илюзията за свободата на Македония и създаването на Балканска федерация чрез намесата на балканските шовинистични и европейски империалистически правителства... Същевременно тя заявява тържествено, че прекратява всякакви преследвания против македонските дейци и спира избиването на отделни македонци, групи, организации и течения, доколкото те започват искрена революционна борба под знамето на Балканската федерация.
Ред видни места в правителствените учреждения в България са заети от лица, числящи се към автономистите. Ще изчакаме по този въпрос да се види доколко автономистите са скъсали със софийското правителство. Започнаха да се променят и отношенията към българската комунистическа партия и към лявото крило на българската земеделска партия. Вътре в България силните местни организации, като Илинденската, която е съставена предимно от участвали в Илинденското въстание, са настроени решително против софийското правителство. Три революционни окръга: Солунски, Петрички и Серски, които съставляват мнозинството на ВМРО, организират сами действия против политиката на българското фашистко правителство...
Ст. Райчевски, Българите в световните хроники. Т. 1, (1912-1925), с. 507-508.

№ 19

Писмо от Тома Карайовов до Тодор Александров за хода на преговорите между ВМРО и съветските представители във Виена след публикуването на Майския манифест и с мнение за целите на комунистите по отношение на организацията

Виена, 5 август 1924 г.

Драги Богдане,
Мирчо, който днес замина от тук, ще ти разкаже подробно по водените тука разговори. Към тия обяснения аз ще прибавя някои наши, които той вероятно не ще може да ти каже.
Аз стигнах тука при два свършени факта от голямо значение за нашата работа: 1. Кабинета на Давидовича, който ще се ползува с подкрепата на хърватите, и 2. Публикувания манифест в „Балканска федерация”. Последното за мене означаваше откриване на враждебните действия между нас и Москва. Но понеже това ставаше в момента, когато се прави една значително крачка напред за разрешение вътрешната криза в Сърбия и понеже Москва чрез Радича държи в ръцете си хърватите, държането на които спрямо нас може да бъде много полезно, аз, след като говорих и с Мирча, рекох да пусна в ход аргументите, които ти изложих там, а именно: направеното досега е неизпълнимо и ако те желаят да имат вместо едно парче хартия нашето действително съучастие, трябва да се съгласят да ревизират предишните решения, като приемат следните три основни начала: 1. независимост на о[рганизацията], 2. о[рганизацията] е национална и 3. невмешателство във вътрешните работи на България и на другите балкански държави дотолкова, доколкото тяхната вътрешна политика не засяга основните наши интереси. В двете срещи, които имахме с Ч[ерски], той остана непреклонен на своето: да изпълним това, което е уговорено, и да уговорим практическото му приложение. В последното той разбираше: да възприемем и насилствените средства за борба срещу правителството, като действуваме заедно с комунисти и земеделци от крилото на Петрини и Грънчарова с цел да доведем едно селско-работническо правителство в България. Той даже отиде толкова далеч в тая посока, че поиска от мене срок за пристъпване към насилствените средства за борба. В отговор на това аз отказах да разисквам на тая тема и разговорът трябваше да се прекрати. В следната среща той се постара да придаде смекчително тълкуване на прежните си мисли - това под влиянието на упреци, които Ч[ерски] е чул от по-голямо началство, както ни уверяваха Данаилов и Турлаков. Вчерашният разговор, хладен като лед, се свърши с пожелание от Ч[ерски] ЦК да съобщи по-скоро решението си за пристъпване към работа.
Моето впечатление е следното: по вътрешни и по вънкашни причини Москва има нужда от единния фронт на Балканите. Ако тя не го постигне с нас, ще се старае да го има без нас и против нас. Още данни аз разбрах това от един разговор с Крестински и го съобщих на Ангела, а може би и тебе. Москва бе изпълнена с недоверие спрямо нас и затова постави тежки условия, че както изпълнението, така и неизпълнението им все трябваше да свърши в наша вреда, изразена или в разцепване помежду нас, или в отразяването на връзките ни с България и излагането ни всецяло на тяхната милост. В тая посока те са действували чрез своите оръдия и пред Радича: Турлаков ми каза, че последният е скъсал връзките си с нас, след като е получил от д-р Атанасова един списък на избити. Това недоверие ще да се е усилило още и от твоето ходене в Лондон след разговорите с тях и без да им се обадиш за това. Ч[ерски] каза, че когато те те мислили на път за България, ти си бил другаде и там си се завърнал едва след един месец.
Над тези въпроси, в които личният елемент не липсва, стоят следните два: 1. Изказаните от Ч[ерски] мисли пред мене показват ли намеренията им за едно предстояще въстание в България? Данаилов и Турлаков дават категорично успокоителни уверения и прибавят: нашето участие би могло да бъде от голяма полза за успокояването, защото ще задържаме крайните елементи от излишества. За отбелязване е, че Н. Атанасов и Стоянов, както съобщават тукашните вестници, са избягали в Сърбия със съдействието на някой полковник, който е бил комендант на затвора. Освен това четите никнат в България като гъби. Трябва ли да се споменава, че четите са отговор от страна на комунистите срещу закона за защита на държавата? Стоилов ми каза тука, че Дебер, бившият австрийски канцлер, му казал, какво той не вярва, че с тоя закон правителството ще може да внесе успокоение в страната, а по-скоро без тоя закон. Съобщавам ти това, за да се има пред вид при оценка на положението.
Вторият въпрос е: как ще се отрази разцеплението между нас върху нашето положение в общата сложност на въпросите, които има да се разрешават в Югославия при кабинета на Давидовича. Изолирани от хърватите, последните могат лесно да се извинят за пожертвуването ни на сърбите, което много ще улесни техните задачи и интереси.
Третият въпрос е: как ще се отразят върху духа на нашите хора всичките тия публикации. От това гледище, безспорно имаме най-малко интерес да влизаме в препирня с тях. Аз мисля, че по-добре би било, след като се направи нещо за успокояване на нашите хора след направената публикация, да се избягва полемиката с тях. Турлаков бе много раздразнен от разговора с македонец в „Мир”. Подобни неща могат да действуват не само върху него и върху други, за да ги вкарат още по-дълбоко в кошарата на другите. Ето защо аз препоръчвам хладнокръвие и търпение, докато поизмине време и повдигнатата сега буря престане да бъде актуална и поради това безинтересна.
Утре аз заминавам за Берлин. Ще се опитам и там да направя нещо, но вече нямам почти никаква надежда.
Днес в един магазин на ринга видяхме с Данаилова и Кольо анадолски (караманлийски) килим около 8 кв. м за 5000 лв., което ще рече метра дохожда около 800 лева. Разликата между караманлийския и пиротския е в наша вреда.
Сърдечен поздрав. Твой Клубски
Аз не получих никакви пари от Данаилова, понеже и у него са се свършили. Моля те нареди да ми се изпратят такива по възможност по-скоро, защото не е изключено левовете поради сегашните драсканици из вестниците да паднат значително.
[Резолюция на Т. Александров: „Четено на 17.VIII.1924 г. М. Хр.”.]
ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а.е. 44, л. 1-2. Оригинал. Машинопис. Публ. в БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 307-309.

№ 20

Окръжно писмо № 787 от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров до завеждащите окръзите, окръжните и околийските ръководни тела, задграничните представители, пунктовите началници и специалните пратеници на организацията за отношението на ВМРО към възможността да бъде вдигнато въстание от БКП и БЗНС за сваляне на правителството на проф. Ал. Цанков

Македония, 10 август 1924 г.

Окръжно. Тайно.
До заведущи-окръга, до окр[ъжните] и окол[ийски] ръководни тела в Македония под бъл[гарска] власт и до вр[еменните] задгр[анични] представители, пунктовите н[ачални]ци и спец[иални] пратеници на Цен[тралния] к[омите]т на ВМРО зад граница.
Има неоспорими доказателства, че комунистите и част от дружбашите в България пак ще правят опити за насилствено сваляне сегашното бълг[арско] правителство и сменяването му с работническо-селско правителство. Това се потвърждава и от получените сведения, че както в Царство България, тъй също в частта на Македония под бълг[арска] власт и във сички погранични на Македония околии, дето ВМРО има своите съчувственици, пратеници и др., правили се големи тайни приготовления от комунисти и някои дружбаши за предизвикване нови кървави междуособици, които може да погребат независимостта на България.
Види се, за да подигнат духа на съзаклятниците, известни лица във Виена са публикували напоследък някакъв „манифест” от име на Македонската Организация. Щом се узна, обаче, това, Централният комитет на ВМРО, чрез публична декларация, опроверга по най-категоричен начин тоя, невъзможен от сяко гледище за ВМРО партизански, комунистически манифест.
За щастие активните дейци и ръководни сили на ВМРО, добили поука от нанесените пакости на македонското освободително движение от разцепленията и заимните борби в миналото, сега сички единодушно са против опартизаняването на Организацията и превръщането й в оръдие било на Москва, било на други правителства, партии или класи зад граница, защото в такъв случай тя не ще може да запази своето единство, силата и значението си.
Има наистина някои бивши дейци на Организацията - за щастие единици - попаднали под влиянието на руските болшевики. Повечето от тях са или осъдени за вулгарни престъпления, или подсъдими за пренебрегване на своите задължения към борческата Родина, за противоорганизационна дейност и за извършени грешки и престъпления към ВМРО. Ако тези малцина загазили бивши дейци не се опомнят, ще дойде време и то много скоро да се разкайват за стореното.
Мнозина членове и съчувственици на ВМРО там запитват: „Какво ще бъде поведението на ВМРО, в случай на нови метежи в България”, за да определят и те своето.
Вярна на своя принцип за невмешателство във вътрешните работи на Царство България, ВМРО счита, че най-добре би било нейните членове и съчувственици въобще македонците, намерили временно гостоприемство в България и очакващи освобождението на Македония, за да се върнат в милите си родни места, сички да останат далече от подобни, пагубни за България и вредни за цялото българско племе кървави междуособици и доколкото им е възможно да употребят най-големи усилия, чрез въздействие върху двете страни, да ги предотвратят. Ако въпреки това, обаче, не бъдат предотвратени и част от макед[онските] емигранти и бежанци в Ц[арство] България земе участие на едната страна, свободни са и останалите, като равноправни бълг[арски] граждани там, да земат участие в тая борба, според своите убеждения и разбирания.
В Македония под бълг[арска] власт и в пограничните на Македония околии ВМРО не ще позволи никакви опити за метежи, никакви междуособици. Ако се появят такива, Организацията ще ги потуши най-безпощадно. Поканва се населението в тези краища да не се намесва в подобни метежи и междуособици и вън от границите на своя район.
Забранява се безусловно, под страх на наказание, групи или отделни метежници да напускат тези места и да отидат към вътрешността на Царството, за да помагат на едната страна, защото, ако отидат подобни, за да бъде справедлива Организацията, непременно трябва да разреши и на останалите граждани там да отидат в помощ на другата страна.
Така само ВМРО ще покаже своето безпристрастие в подобни нежелателни и опасни междуособици, както и невмешателството си във вътрешните работи на Ц[арство] България, а по тоя начин, може би, тя ще спомогне за предотвратяването им, което от общобългарско гледище би било най-желано.
Поканвате се бързо да разгласите настоящето, чрез събрания и спец[иални] агитатори - не с писма - и да вземете бързи и най-енергични мерки за точното му изпълнение.
С мн[ого] сърд[ечни] поздрави
Чл[енове] в Цен[тралния] к[омите]т на ВМРО:
Т. Александров, А. Протогеров
(Печат: „Вътрешна М.-О. Р. Организация. Централен комитет”)
ЦДА, ф. 252 к, оп. 1, а. е. 592, л. 1. Хектограф. Оригинал. Ръкопис; ф. 396 к, оп. 2, а. е. 2, л. 1-2, 3-4. Препис. Машинопис.

№ 21

Писмо от Тодор Александров до Петър Чаулев срещу публикуването на Майския манифест и действията му, настояване да върне взетите пари на представителя на Съветска Русия

19 август 1924 г.

Драги Езерски,
Днес чрез Велева пратихме след[ната] телеграма: „Кажете Езерски: Неотложни дружествени работи налагат неговото идване неколко дена при нас. Ако след толкова покани, пак не дойде, съгласно сдружението, отнасяме въпроса надлежното место и държим го отговорен за вреди и загуби от неговите противоуставни дела. Наков, Илия.”
Разбрал си, вярваме, правилно телеграмата.
След като стоя в бездействие години наред, когато други възсъздаваха и преустройваха ВМРО вътре, след като остана да политиканствуваш дълго време в Рим, макар да замина от София, с цел да влезнеш вътре - на тръгване даже си говорил на познати, че в скоро време с няколко хиляди души ще се явиш в Скопие и ще ги поканиш там на гости (тогава сърбите имаха малко войска в Македония); след като и мин. година намери предлози да изклинчиш, очаквахме сички другари това лято поне да изпълни думата, която даде пред нас: „Заминаването вътре за мене е въпрос на живот и смърт”. Ти бе обещал да заминеш, щом се почнат междуособиците в Албания, преди да е сформирано ново правителство в „междуцарствието”, без да чакаш даже Пламенова. За тая цел ти даде такова мнение да извикаш Йосифа толкова рано там. Ти обаче не само не използува това удобно време, но и като пристигна Пламенов с другарите, когато още нямало ново правителство и нареждане да ни се правят пречки, отлагал си заминаването, докато се създадат такива...
Макар да обеща с писмо и телеграма от Рим, че няма да отидеш във Виена, без да дочакаш нашия отговор, замина за там.
Не стига това, но въпреки нашата телеграма от 6 юни до Данилова: „Никакви публикации, никакъв вестник...”, въпреки дългото писмо по Мирчо и устните поръки по Мирчо и Клубски да не допуснат публикуването на никакъв комунистически, партизански манифест, невъзможен от секо гледище за ВМРО, ти и манифеста публикуваш, и интервюта даваш, и се по-дълбоко загазваш.
Ти, който бе извършил вече престъплението да вземеш от секретаря на Съветската легация в Рим, по твое признание пред Накова, 500 (петстотин) долара и като не прие във Виена предложението ни да ти дадем от касата на Орг[анизацията], да ги върнеш на болшевиките, за да бъдеш независим, горд и с достойнство пред тях, предполагаме, че си зел много по-голема сума, - требаше да бъдеш много внимателен и без наше знание и съгласие да не вършиш нищо. Наместо да дойдеш при нас, да изучиш положението и земем задружно правилно решение по въпроса, ти почна да даваш интервюта, да печатиш манифести и статии...; остави се Янтарски и Чернов да ти пишат, каквото уйдисва на други, а ти само да подписваш...
Вън от това ти не отговори на аргументите, които ти се даваха в дългото писмо по Мирчо, нито на устните по Мирчо и Клубски, а имаш време да пишеш заканителни писма до Григора и Генко...
Ако по-рано не се знаеха истинските намерения на Беркманови към борческа Македония и към Царство България и имаше наивници да вярват, че болшевиките ще помогнат на македонското национално освободително движение, без да искат то да промени характера си и без да желаят да го правят оръдие за свои цели, когато г. Беркман да е имал смелостта пред вас с Данилова, в присъствие и на Клубски и Мирчо, да настоява ВМРО да влезне в разбирателство с мерзавците - продажници Петрини и Грънчаров, ако имаше капка съвест у двама ви и малко родолюбиво чувство на българи, требаше да се възмутите и да защитите и своето човешко достойнство и престижа на ВМРО.
Въпреки всичко станало досега, изпълняваме другарски дълг към тебе и дълга си към измъчената, борческа родина Македония, като те поканваме да се опомниш, докато не е станало късно, да престанеш да вършиш нови грешки и престъпления, да дойдеш при нас, макар сега да не можеш замина вътре, асла ни предстои и др. работа. Ако не ни послушаш, сигурно и скоро ще се разкайваш за това.
С много поздрави
Тр. Василев
ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а.е. 29, л. 37-38. Оригинал. Ръкопис; оп. 1, а.е. 34, л. 1-4. Фотокопие. Ръкопис. Публ. в Трите дела, С., 1990, с. 286-289. Факсимиле. Оригинал. Ръкопис. Публ. в БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 324–325.

№ 22

Писмо от Т. Александров до ген. Ал. Протогеров

20 август 1924 г.

Много грешиш, като твърдиш в писмото си: първо, че сме били оръдия на бълг[арското] правителство и второ и 2). „От друга страна и с правит[елство] не сме добре не поради принцип, въпроси, а за дребнавости.” И как са съвместими тези две работи хем да сме оръдия на правит[елството], хем да не сме добре. Мога да докажа пред безпристрастен арбитър, че никога не сме били и сега не сме оръдия на бълг[арското] правителство, а сякога сме били и трябва да бъдем „оръдия” на независима България, на борческа Македония и на цялото бълг[арско] племе. Някога ни считаха оръдия на германците, на Фердинанда, на Радославова; по-късно Стамболийски и С-ие ни представяха за оръдия на демократи, ту на блока; сега сме на Цанкова, за едни, на Москва за други. Сички тези обвинения, едни по едни ще падат. С бълг[арското] правителство не сме добре не за дребнавости, а заради манифеста. А ако бе ме послушал, като настоявах 2-3 дена наред в квартирата на г[оспожи]ца Михайлович и в дългия разговор при Тюркеншанцпарк да отложим разговорите с Беркманови (съветските представители - Бел. Ц.Б.), като им оставим едно писмо и си заминем, нямаше да има сега никакви смущения у обществото в България, никакво разлагане у емиграцията и сред нас, никакво въокуражаване в разрушителните сили в България и никакво недоверие у бълг[арското] правителство. И като сме виновни за тая засилена от нас каша, аз мисля, че трябва да не се колебаем да заемем бързи и решителни мерки, докато не е станало късно. В противен случай не само ще носим голяма историческа отговорност, но и ще изгубим положението си на народни водачи...
ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а.е. 29, л. 40-45. оригинал. Ръкопис.

№ 23

Писмо на Т. Александров до ген. Ал. Протогеров

21 август 1924 г.

По политиката и че ми се бъркал в работата не е това, че си приемал кореспондент, но ти решаваше да изпращаш в Москва Влахова и Монева, без да ме питаш, па и пълномощното само от тебе е подписано; ти добре знаеше, че аз почнах разговори с Раковски и аз трябваше да продължа, но не само не стана това, но твоят представител попречи да се продължат тия преговори, за да ги отпочнеш ти; а можеше да ме подиграваш за срещата с Раковски по доносите на Лоенгрин (Н. Томалевски - Бел. Ц.Б.)?... Що се отнася до тая нещастна Виенска история, която действително е наш пасив, недей се мъчи да се изкарваш прав и да стоварваш всичко върху мене, защото ти не ме пита, като прати Влахова и Монева в Москва и като отпочна преговори с Андреева (Андреев-Базаров - Бел. Ц.Б.), които продължаваше Влахов. Па и в Рим не зная какво си казвал на двамата, та ни изтърсиха тая подписана от тях декларация. Много недостолепно е от няколко прояви, що забелязвам, че ти нищо не си подписвал; а като ти казах пред Орфо, че декларац[ията] подписа, ти замълча. Остава още да се заловим за гушата кой какво е подписал, та да свършим отлично. Сега пък да почнем кой какво е рекъл във Виена, та да има документи за това, понеже ти събираш документи за историята и поради голямото другарство и взаимната вяра. Е, добре тогава що да кажа, аз, какво бе моето впечатление, когато, като дойдох от спалнята в салона при вас, и чух, че ти беше се съгласил на Стоян Мишева да дадеш в пет околии той да произвежда избори за общ конгрес. Това даде впечатление, че Стоян е там господар на положението. Щом няма другарски отношения, а това ти и тук го потвърдяваш, трябвало да държим стенографически бележки кой какво е рекъл. Аз чувствувам, че ти вече приказваш. На добър час... Недоверието на правител[ството] не е от манифеста насам, а много по-рано; Коларов кога ти каза за болшевишката политика? То е сигурно поради отиването на Вл[ахов] и М[онев] в Москва. Съгласен съм, че не трябва в сегашния момент колебания, но не бива да има и прибързаности.
ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а.е. 54, л. 12-23. Оригинал. Ръкопис.

№ 24

Бележки за писмо от Тодор Александров по повод отправените срещу него обвинения от Петър Чаулев и Димитър Влахов за Майския манифест

1924 г.

За да отговоря на закачките и предизвикателствата на Петър Чаулев и Дим. Влахов, поместени в бр. 2 и 3 на „La Federation Balkanique”, ще си послужа с известни извадки от дългото поверително окръжно на Цен[тралния] к[омите]т под № … от …, издадено по повод Виенската игра, не на преговори, а на сметки и хитрувания с цел ВМРО да се превърне в сляпо оръдие на Москва или ако в това не се успее, да се изложи, разцепи, отслаби и унищожи даже.
Преди да почна, считам за свой повелителен дълг да заявя, че Петър Чаулев няма морално право да се обръща „до членовете на ВМРО и до сички борци за македонската свобода”, по следните причини:
От 4-5 години той е пренебрегнал своите задължения към ВМРО, защото, когато други дейци вършеха мъчното дело на възсъздаване и засилване на Орг[анизация]та в Македония, той години наред се шляеше по цели месеци и години из кафенетата и кръчмите в София, което може да установят хиляди.
Да, вярно е, че ВМРО с манифеста от 6 май става независимо от сегаш[ните] балк[ански] и европ[ейски] прав[ителства], а я прави зависима от ІІІ Интернационал и от Грънчаров - Петрини в София, а за Чаулева лично зависим и от получените долари …
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 71. Чернова. Ръкопис.

№ 25

Бележки на Тодор Александров

[август 1924 г.]

І. Опитите на болшевиките или да направят свое оръдие ВМРО, или да я разцепят и отслабят.
1. При създаването и борбата Х[аджи]димовото „Освобождение” и „Работнически вестник”.
2. Превземането и чрез разб[ойнически] банди - Пандурски и сие Малешевско, Чочков, Леонид, Г. Воденски, Воденско и пр.
3. След разбиване бандата на Пандурски и убиване комуниста д-р Петров - един от инспираторите на бандата, дупнишки кмет, болшевиките почват опити за преговори и купуване Организацията, същевременно прибиране всички осъдени престъпници от Организацията и подкупване дейците.
ВМРО, за да намали болшев[ишката] опасност за Орг[анизацията] и Македония, решава да почне преговори, чрез които, ако не успее да ги отклони от престъпния път, да узнае истинските им намерения и замисли, за да вземе предохранителни мерки.
ІІ. Исканията на болшевишките представители от ВМРО бяха не само неприемливи, обидни, но и чудовищно отвратителни.
1. Да се споразумее с „федералистите”, като се образува общ Централен комитет от двата такива:
а) Илия, Богдан и Езерски; б) д-р Ф. Атанасов, Славе, Паница и... може би Ст. Мишев.
2. Общият конгрес на ВМРО да се свика в странство - предпочтително във Виена.
3. Разбойниците - ренегати Стоян Мишев, Суджукаро, Циклев и сие да не се преследват, защото били „федералисти” революционери. Болшевиките били във връзка с тях чрез д-р Атанасов и Славе и вярваха, че когато им заповядат: а) те ще преустановят преследванията към македонското население и ВМРО и б) при удобен момент, след известно време ще се обявят против сръбското правителство, ще предприемат акции и атентати и ще станат нелегални.
Поради това настояваха: а) да не се посяга на техния живот, б) ВМРО да ги остави свободно да вършат своята „революционна” дейност в завладените от тях райони и в) да произведат и те околийски и окръжни конгреси и да пратят делегати в общия конгрес...
4. Публично да порицае всички, които през месец септември м. г. взеха участие за потушаване метежите в България.
5. ВМРО да се споразумее с българските комунисти и с дружбашите - крило Грънчаров - Петрини за сваляне правителството на Цанкова.
ІІІ. Езерски (П. Чаулев - Бел. Ц. Б.):
1. 4-5 години, когато другите работеха усилено за създаване и преустройство на ВМРО, той пасува и създаваше пречки...
2. Лятото на 1922 г. заминава за Албания уж с цел да замине в Охридско-Битолско, заканва се на тръгване пред другарите в София, че щом стигне Охридско, ще подигне въстание, ще изгони сърбите и ще кани другарите на гости в Скопие. Спира се в Рим и не само не заминава вътре, а извиква и жена си там.
3. Не стига че харчи много организационни пари, а почва да пише до познати, че не е време за революционна дейност, хората търсели от нас депутати, че не одобрява дейността на другарите си... по това време обаче изобщо не пише нито един ред на последните. (Вж. Писмата му до Петрински и надписа върху тях от Богдана.)
4. Лятото на 1923 г. уговарят се с Илия заедно да влезнат. Езерски изклинчва, а Илия, по-възрастен, със слабо сърце и пр. влиза в Битолско.
5. Сдружава се с Митко Пенчев, авантюрист, платено оръдие на болшевиките, подсъдим пред ВМРО за злоупотребени суми и изиграване Илия. Изисква чрез Пенчева пари от болшевиките. За това има заловено негово писмо - да се потърси от Илия. Във Виена признава пред Миле, че секретарят на болшевишката легация в Рим, после преместен с повишение другаде, за което Езерски съжаляваше, му е дал 500 долара. Миле и Илия пред Данилова му предложиха да му дадат от касата тези пари, да ги върне на болшевиките, за да е с достойнство пред тях. Той обаче отблъсна тая покана, от което заключихме: а) че е взел по голяма суми, и б) че е обвързан с тях и не може да се откаже...
6. Последното се потвърди още в два случая. Като се чуха неприемливите предложения на болшевиките към ВМРО, на поканата да отложим или прекъснем преговорите той отговори: „Аз съм подписал вече, не мога.” По-късно другите двама членове на ЦК на Организацията решават формално с вишегласие да се отхвърлят неприемливите условия на болшевиките и предупреждават Езерски за това с телеграма, писма и специални пратеници. Той не само не се подчинява на решението, а печати престъпни интервюта, „манифести”, пише разколнически писма.
ІV. Данилов (Д. Влахов - Бел. Ц.Б.):
1. Злоупотребил с доверие и превишил правата си, като дал на 9.ІV. на болшевиките писмо от името на ВМРО, без да е упълномощен за това, с което излага Организацията и я тласка в опасен път.
2. Издавал на болшевиките организационни и държавни тайни, като си позволил да отваря частни поверителни писма за тая цел.
3. В качеството си на временен касиер на Организацията раздавал големи организационни средства за противонародно дело, без формално решение за това и даже след като му се забранява от двама членове на ЦК.
4. Автор на известния партизански и престъпен „манифест” заедно с Харлакова и виновници с последния за напечатването му, като са злоупотребили...
Публ. в 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев, с. 469-471.