АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ, Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ И ДНЕШНОТО МАКЕДОНСКО ОГЛУПЯВАНЕ

Казват, че когато Господ искал да прибере някого при себе си, първо му взимал акъла, т.е. оглупявал или се побърквал. А известно е още, че глупакът се радва на лъскавото и шаренкото. Нещо подобно се случва от двете страни на Вардара. На македонската лудост беше посветено и едно дълго предаване по CNN, да не би светът да остане неинформиран какво се случва днес в бившата югославска република Македония. Да не би да мислите, че тази световноизвестна информационна агенция се е отнесла критично към ставащото там?! Нищо подобно! Някакво министърче с приповдигнат тон надълго и нашироко обясняваше какво се строи и какви са плановете за бъдещето, а кореспонденти и оператори увековечаваха строящите се паметници на глупостта и грандоманията. Интересно, в тази уважавана световна информационна агенция нямат ли консултанти, които да предотвратят тиражирането на измамата срещу човечеството! Защото тук вече не става дума за кражба и фалшифициране само на българската история и култура, а изобщо за ограбване и профаниране на европейската и световната. Нищо чудно утре около Вардара да се издигне я някоя египетска пирамида или нова Александрийска библиотека - нали Клеопатра е от македонската династия, или да въздигнат някой нов Тадж Махал или Вавилонската кула - та нали Александър Македонски е бил по тези места! Едва ли са забравили великия учител на Александър, Аристотел, който също бил с македонски произход!? А „подлия” Демостен би трябвало днес да го приковат на позорен стълб заради антимакедонските му „филипики”. А до огромния кръст на Водно, би трябвало да щръкнат и езическите символи от предхристиянско време, нали са потомци на античните македонци! Когато преди години един сбъркан екскурзовод ни обясняваше как в древната Хераклея се разпространило християнството преди Христос, помислих, че момчето се е объркало, но след като тази масова психоза и лудост около Вардара взима огромни размери, се оказа, че там сбърканите вече не са малко за незабележимата на световната карта миниатюрна държавичка, родееща се само с Потьомкиновите села.

Мостът над река Вардар

Ако човек случайно падне от небето на старият мост на Вардара в Скопие изобщо няма никакви шансове да се ориентира къде е попаднал. Имаш чувството, че си попаднал сред декорите на някой нескопосан холивудски исторически филм и аха да видиш насреща си я Ричард Бъртън с Елизабет Тейлър, я Брат Пит, я Арнолд Шварценегер, я Ръсел Кроу …

Старата чаршия



Паметникът на Даме Груев

Как не се намери един нормален археолог или историк там, около Вардара, да им обясни на тези манипулатори и фалшификатори, че културните пластове са подредени по вертикала, а не по хоризонтала, за да разберат, че щръкналите паметници и скулптури са несъвместими една с друга. Как може до групата партизани да качиш на коне Гоце Делчев и Даме Груев, а зад Даме да поставиш император Юстиниан!? Срещу императора от другата страна на площада се белее „македонскиот цар Самоил”, а близо до него е призрачната фигура на Методи Андонов Ченто, в съседство с Димитър Чуповски, като от лявата му страна блести римският храм на весталките на фона на мракобесния и отблъскващ замък на „Нова Македония”. Недовършена все още беше и македонската триумфална арка (Интересно кого са победили? По този въпрос историята мълчи!). От другата страна на реката и моста се извисява грандиозният паметник на героя от борбите през Възраждането Георги Пулевски, който по време на пребиваването си в Белград прописал и сътворил своята „Славяно-македонска обща история”, надминала по обема си Свещеното писание. (В скоби казано, този „Втори Птолемей” в саморъчната си автобиография скромно е написал, че е „българин, родом от Галичник, Македония”. Който не вярва, да разгърне драсканиците на Блаже Ристовски, нищо че при първата им публикация в „Нова Македония” белокосият академик беше пропуснал думичката „българин”. А оригиналът на автобиографията се съхранява в Централния държавен архив в София.) Та да продължа обиколката на пространството около стария мост на Вардара. От другата страна на моста, също яхнал кон, е застинал войводата Карпош. Образът му не бил запазен, но скулпторът е развихрил фантазията си и е копирал умело фигурата му от творбите на Иван Мещрович.

Паметниците на Даме Груев и Гоце Делчев

А ако се питате на кого ви прилича Даме Груев на кон, бързо ще се сетите - на фигурата на Фридрих Велики! Явно язденето на коне е било несбъднатата детска мечта на премиера строител, нищо че никой не е чувал Даме и Гоце да са имали също своите Буцефали или Росинанти. Но то от Свещеното писание знаем, че Исус е влязъл в Йерусалим на магаре, та в този нов Йерусалим пък що да не качим тези достойни мъже на коне! Но тъкмо заговорих за магарета, и се сетих да пробутам една моя идея на скопските умници. Нали техният Хитар Пейо (става дума за нашия Хитър Петър) е от старопрестолния Прилеп и е известно, че той заедно с побратима си Настрадин Ходжа са се предвижвали на магарета. Тук може да краднете от рисунките на Илия Бешков, но той понеже е българин, нищо не ви пречи да копирате и рисунката на французина Оноре Домие на Дон Кихот и Санчо Панса. И що не вземете да настаните двамата хитреци някъде в пространството зад вестиария, поне да радват децата, когато обикалят това ново осмо чудо на света (имам предвид цялата площадна композиция), а защо пък не и пореден по лудостта си рекорд на Гинес! Може би ще кажете, че съвпаденията с оригиналите и в подражателството са случайни и само Адам е бил оригинален, защото е бил първи, а неговите потомци си подражават или крадат идеите си едни други. Но да продължа обиколката, защото се отплеснах в размисли. В началото на моста, откъм чаршията, се извисяват също две познати скулптурни групи - от едната страна са Светите братя Кирил и Методий, а от друга - техните ученици Климент Охридски и Наум Охридски. Но гвоздеят на тази атракция е възвишаващият се над площада и над главите ви паметник на Александър Велики, яхнал своя Буцефал. И това чудо на изкуството е качено на една дебела колона, но не толкова висока, колкото Траяновата. (Чудно нещо, как са допуснали някой да ги надмине?! Още се чудя.) Колоната е украсена с релефи, разказващи за подвизите на великия македонец. Около него в цял ръст са го наобиколили македонски войни с мечове и копия. А от по-външния кръг на това чудо на пластиката са приклекнали македонски лавове (т.е. „лъвове”) - едни обърнали задниците си, а другите с втренчени гладни погледи към апетитната скулптурната група с великия пълководец и неговите войни. Но с това не свършват новите чудеса на света. Край брега на Вардара се извисява също грандиозно строителство, копиращо това от древните Атина и Рим. Но да ви припомня баснята на Езоп за планината, която гърмяла и трещяла и накрая родила мишка. Ето това става там, около Вардара. Отмина времето, когато преди век македонецът Антон Страшимиров възкликна, че не бива да се забравя, че „там край Вардара се твори българската история”. Строящото се днес там може да е всичко, но няма нищо общо с българската история, а е нещо, което здравият разум не може да проумее.

Паметникът на Александър Македонски

Може би след всичко, което става около Вардара и Скопие, трябва да се прекръсти на Александрия, тъй като където е минал Александър и поставял основите на градове с това име, та чак до далечна Индия, а днешните му потомци с това име скромно са кръстили само едно нищо и никакво вино. Няма значение, че Скопие не е било столица на древната Македония, па тя и Първа Юстиниана, която учредил император Юстиниан, който днес си почива в каменния си трон зад гърба на Даме, също не е била в Скопие, а някъде към Охрид. Но това са подробности! Не разбрах какви са плановете за светлото македонско бъдеще, но смятам, че сред тези чудесии има място и за поне една египетска пирамида и съпровождащия я свинкс. Бих могъл да ви посъветвам и кой образ да използвате за свинкса - много биха били подходящи, както Сталин, така и Тито; така поне хората ще ви разберат. Та нали Александър е бил и в Египет и са го въздигнали както за фараон, така и за живо божество. Ако набутате сградите около този грандиозен площад, ще се намери място и за един нов Колизеум и поне един олимпийски стадион, а амфитеатър те откриха и достроиха в Охрид. Все още си нямат и Айфелова кула, но статуя на свободата отдавна вече са построили. Тя се кипри на покрива на един хотел, намиращ се срещу кръчмата „Плава лагуна”. Смятам, че този самотен гол кръст на Водно е недовършен. Я погледнете статуята на Исус Христос в Рио де Жанейро и си довършете започнатото дело! Какво ще кажете и за прилепския владетел Крали Марко, той поне е яздил на кон и спокойно би могло да го поставите, крачнал се върху двата бряга на Вардара. И без това народните легенди го рисуват по подобен начин, а като пример би могло да копирате от рисунките на Родоския колос. Но бих ви посъветвал да не го строите от глина, както са постъпили глупавите антични гърци, щото ще вземе да падне и да задръсти реката. Направете го също като останалите творения - от бронз, защото след време разумните хора, които би трябвало да се появят и по тези географски ширини, ще могат да го предадат заедно с останалите метални отливки в пунктовете на „Вторични суровини” за старо желязо. Така поне ще има някаква възвръщаемост на пропилените народни пари! Имате примери за подражание и за кражба от цялото Земно кълбо. Вече грабите от българската, гръцката и албанската история и култура, т.е. от всички, с които граничите. От албанците сте присвоили владетеля Скендер бег, също яхнал коня и Майка Тереза, но тя вече не е на кон, а е изобразена като скромен пешеходец. Тук да добавя, че двама бележити македонци са възпели в рими албанския владетел - през Възраждането Григор Пърличев (нищо че той сам се е наричал българин) и наскоро починалия академик - учен и поет, Гане Тодоровски. Само сърбите са пощадени на този площад. Любопитно защо? Може би защото тук си е казала думата сръбската закваска и шлифовка, а може би и насаденият страх от почти вековната и все още неприключилата сръбска окупация?! Та тъкмо споменах думата окупация. Там, в Македония, под това се разбира само българската окупация от времето на световните войни, а по отношение на сърбите се мълчи. Поне вземете пример от българските историци, които преди години определиха петвековното турско робство като „турско присъствие”. Послушайте ме и се поучете, защото ибрикчии има не само около Вардара! Има ги и в София.

Паметникът на Кръстьо Мисирков

Но да спра с моите предизвикани „размишления край Скопския Акропол” (Не съм оригинален в този момент, а просто „осинових” този израз от Димитър Шишманов, но какво да се прави, и аз съм расъл по тези краища, където чувството за малоценност нерядко е комбинирано с нищо необяснима грандомания).
Но да се върна отново на паметника на Александър Велики и на ширещата се около Вардара, а вече и далеч извън границите на Македония лъжа.
Преди десетина години и скопските умници най-после отпечатаха известната „Александрия”, или както е известна от литературата биография на Александър Велики и като „Животът на Александър, цар на македонците”. Тя е разпространявана из цял свят по-късни версии и преразкази на биографията на Александър Велики от Псевдо-Калистен. По думите на историците на античната литература, тази книга в продължение на 17 века е най-широко разпространената след Новия завет. Тя има и своите издания както на старобългарски, така и на новобългарския възрожденски език и е също най-разпространяваната светска книга по нашите земи през времето на Българското възраждане, а те, както се знае, са Мизия, Тракия и Македония. Може би ще се запитате защо ви разказвам тези известни неща. Ами защото и аз бях удивен и направо смаян, когато видях, че македонското издание е в превод от сръбски и то по екземпляр, съхраняван в архива и библиотеката на професор Стоян Новакович. Да ви припомня кой е Новакович. Това е известният сръбски учен, държавник и дипломат, един от създателите и най-агресивните пропагандатори на ширещия се и до днес македонизъм. Та скопските умници не си бяха направили труда да потърсят „Александрията” на родния си език. Поне да бяха я превели от старогръцкия или византийския вариант, а те от сръбски. Това за пореден път е потвърждение, че пъпната връв на македонизма с Белград и до днес не е срязана. И да отбележа още един правещ впечатление факт. Всички съседи на македонските фалшификатори недоволстват от това, което се върши в „македонския паноптикум”, само сърбите си траят и вероятно самодоволно се подсмихват.

Паметникът на Александър Македонски

Та отново да се върна на Александър Македонски и на народността и езика на старите македонци. Не се бойте, няма да ви предложа ново философстване и умуване на тази тема! Ще ви припомня, че преди няколко години Македония беше посетена от някакъв самозванец, уж от македонски царски род от далечен Афганистан. Та този „Кандахарски цар”, потомък на Александър Велики, стана повод за разговор с един охридски историк и музеен работник. След моя хумористичен коментар на събитието бях веднага поставен на мястото си, че македонска експедиция установила, че в тези краища на Кандахар, откъдето беше дошъл този потомък на Александър, се говорело по „нашенски”. Питам аз, възможно ли е това и веднага получих учения отговор, че армията на Александър Македонски е достигнала до Индия и както е известно, там останали от неговите войни и създали както семейства, така и запазили своите македонски традиции, народност и език. Нищо ново от това, което разпространява македонската историография, а и наскоро излязлата Македонска енциклопедия го потвърждава. Още повече, че около Вардара поддръжниците на античния произход на македонците и на техния език отдавна разпространяват тази версия. Според нея те не са славяни и не са и българи, а са потомци на античните македонци.
Тук им предлагам една друга версия, от която могат не само да намерят потвърждение на своята теория, но и вдъхновение за нови наукообразни теории. Тази теория, която ви предлагам, не е моя и не е оригинална, а само е позабравена.
Тя е лансирана от известния в миналото български историк д-р Ганчо Ценов, работил в областта на българската история през Късната Античност и Ранното Средновековие.
Неговата версия е свързана с коминтерновските решения от тридесетте години на миналия век за създаването на отделна македонска нация и дори отделянето от българската държава на „съветско Петричко”. Тогава по решение и инструкции, т.е. диктат от ИК на Коминтерна, българските комунисти започват да работят в тази насока за осъществяването й, а големият наш поет Никола Йонков Вапцаров, заедно със свои съмишленици-комунисти, създават Македонския литературен кръжок. По това време (1938 г.), когато нашата и чуждата историография премълчава започналото отродяване на македонските българи и създаването под диктата на Коминтерна на македонска нация, именно д-р Ганчо Ценов се противопоставя на лъжата и на изкривяването на историческите факти, като публикува своята сказка от 4 ноември 1938 г. за народността на старите македонци в една малка брошура, която разпространява безплатно чрез печатницата на П. Глушков. По този начин д-р Ценов се възправя и срещу утвърдили се исторически теории и на основата на античните и средновековните автори и документи отстоява своята истина.

Ганчо Ценов

Тази коминтерновска теория ще даде храна на българските историографи-комунисти да заклеймят д-р Г. Ценов като фашист и поддръжник на германския националсоциализъм.
Той се счита за родоначалник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в основния му труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“. Според него българите са туземно, т.е. местно население, и че те са живели по тези географски ширини открай време, като само са променяли народностното си име. Тази теория, макар и отричана и отхвърляна, и до днес има своите поддръжници и теоретици.
Ще припомня само някои моменти от биографията на този отричан и същевременно възхваляван български историк, при когото дори и ако има някои пропуски в неговото творчество, то патриотизмът му е безспорен дори когато оспорва утвърдили се исторически постановки и теории на големите светила в историческата наука. А логическите му построения, основани на историческите извори, са трудно оборими.

Ганчо Ценов

Ганчо Ценов е роден на 6 юни 1870 г. в с. Бойница, Видинско. Завършва история с първия випуск във Висшето училище в София. След това учителства в продължение на две години във Видинската мъжка гимназия. Постъпва на служба във Военното министерство, откъдето през 1899 г. след спечелен конкурс заминава на 4-годишна специализация в Берлинския университет в Германия. Там той защитава дисертация за Наполеоновата война срещу Русия на тема „Кой е запалил Москва в 1812 г.?”. Но едва след години отново ще се върне към една тема от руската история, но този път тясно свързана и с първата национална катастрофа и ролята на Русия в нея. През 1915 г. излиза от печат книгата му „Русия и завоевателните стремежи на сърбите“, изградена отново на основата на богат и безспорен документален материал.
След защитата на дисертацията, при която получава научната степен „доктор по философия”, интересът му се насочва към темата за произхода и ранната история на българския народ. След продължително проучване и работа с античните извори, през 1910 г. издава основния си труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“. В нея той излага хипотезата, че българският народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи (гети), които той смята за стари трако-илирийци и келто-скити и които в историческо време са били автохтонни (туземни) европейски народи от древната Скития.
Неговата теория не е приета от българските академични среди и кандидатурата му за доцент по стара история в Софийския университет е отхвърлена. Идеите му срещат съпротивата и на редица чуждестранни изследователи, включително и в Германия, където той се установява след претърпения неуспех. Оженва се за богата германка, която не само че му създава необходимия за един учен комфорт, но и подкрепя безрезервно неговата изследователска работа и спонсорира отпечатването на трудовете му в немските издателства Walter de Gruyter, Ebering, Steiwetz, Minerva, Reisland, Dyk, Vaduz. На най-сериозна критика неговата теория и трудове са подложени от университетските професори Васил Златарски, Петър Ников, Петър Мутафчиев, Стефан Младенов, Гаврил Кацаров и др. Но те не плашат учения новатор. Той излиза публично в ежедневната и в научната периодика със сериозна и аргументирана критика срещу отрицателите си, посочвайки техни плагиатства и неправилно боравене с изворите, като прави нови преводи от оригиналните извори. Това не стряска неговите критици и те тиражират в отговор в публичното пространство пълното си отрицание към неговата теория и творчество и не спестяват дори и обидните квалификации от рода на „учен чукундур”, „патриот”, „агент на българското военно министерство”, като го обвиняват дори в плагиатство. Това кара д-р Г. Ценов да заведе дело за публична обида и клевета срещу проф. Петър Ников и проф. Петър Мутафчиев.
След смъртта на проф. Васил Златарски, през 1936 г. д-р Г. Ценов се кандидатира за професор в Катедрата по българска история в Софийския университет. За място кандидатства и проф. Петър Ников, като проф. Петър Мутафчиев е назначен за рецензент-арбитър. След като арбитърът определя, че д-р Г. Ценов има „чудовищен метод на работа, който е отрицание на всяка наука”, кандидатурата му е отхвърлена от Факултетния съвет и катедрата е възглавена от проф. П. Ников.
Биографите на д-р Г. Ценов отбелязват, че теориите му не се приемат на сериозно в научните среди и са разглеждани като въплъщение на българския ултранационализъм, който се развива под влиянието на германския националсоциализъм. След 9 септември 1944 г. в България книгите му са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София, а д-р Ценов е обявен за „фашист и великобългарски шовинист”. И след края на Втората световна война д-р Г. Ценов продължава да живее в Германия, където се издържа с преводи.

Ганчо Ценов

Д-р Ганчо Ценов умира на 25 септември 1949 г. в Берлин.
С повторното публикуване на брошурата на д-р Ценов „Народността на старите македонци” смятам, че донякъде ще се даде отговор на завладяващата нови пространства лъжа - македонизма, като същевременно ще даде и храна за размисъл на недотам загубилите си акъла историци.
По-долу ще имате възможността да се запознаете с пълния текст на сказката. В заключение към моите встъпителни думи ще ви цитирам заключението на д-р Ценов от неговата брошура:
„Македонците се нарекоха българи, подобно на другите тракийски племена, защото са стари мизи. Тия мизи, както в Тракия, тъй и в Илирия, се нарекоха след края на IV в. българи.
Накъсо казано, не е имало унищожаване или пък изчезване на старите македонци. Тъй че, както днешните гърци са потомци на старите гърци и днешните албанци на старите албанци, тъй и днешните македонци са потомци на старите македонци.
Александър Велики е произлязъл от оня народ, който се казва днес български народ.” (с. 15)

За тези, които биха пожелали да се запознаят по-подробно с трудовете на д-р Ганчо Ценов, предлагам тази кратка негова библиография: Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt?, Gantscho Tzenoff. - Nachdr. d. Ausg. Ebering, Berlin 1900. - Vaduz: Kraus Reprint, 1965; Праотечеството и праезикът на българите. Историко-филологически издирвания (1907, 2005); Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните, сп. „Преглед“, кн. 4, 1907 г.; Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните. Исторически издирвания въз основа на първоизточници (1908); Критически разбор на българите (1910); Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква (1910, 2002); Първите религиозни борби в България (1912); Покръстването на българите - обяснение (1914); Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент Охридски (1914); Goten oder Bulgaren: quellenkritische Untersuchung über die Geschichte der alten Skythen, Thrakier und Makedonier, Ganco Cenov - Leipzig: Dyk, 1915; Кой е Климент Охридски? (1915); Хиляда години ли от смъртта на Св. Климента? (1915); Произходът на хуните (1915); Русия и завоевателните стремежи на сърбите (1915); Geschichte der Bulgaren, Steiwetz, Berlin, 1917; Das wissenschaftliche Leben in Bulgarien, „Minerva” (WdeG), Berlin, 6 Sept., 1924; Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven: eine historisch-philologische Untersuchung über die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skythen, Goten, Hunnen, Kelten u.a., Cenov, Gančo, Berlin-Leipzig: de Gruyter, 1930; Geschichte der Bulgaren und der anderen Südslaven von der römischen Eroberung der Balkanhalbinsel bis zum Ende des neunten Jahrhunderts, Dr. Gantscho Tzenoff, Berlin-Leipzig, Walter De Gruyter & Co., 1935; Препирните по народността на българите. В що се състоят и защо се водят (1936); Кроватова България и покръстването на българите (1937, 1998, 2004); Народността на старите македонци (1938); Прокопиевите хуни и Теофановите българи. Турци или славяни основаха българската държава (1938, 1998, 2004); Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство (1940, 2002).

Цочо В. Билярски

 

НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

Сказка, държана на 4 ноември 1938 г. в София

от Д-р Ганчо Ценов


Предговор
Едно общество от любители на българската история ме покани да държа сказка върху народността на старите македонци. Същото това общество откри родолюбивия българин и столичен печатар, господин Петър Глушков, който бе тъй любезен и щедър да издаде даром тая книжка, за което казаното общество и аз му благодарим най-сърдечно.
Питането за народността на старите македонци не се изчерпва с тая книжка. В нея обаче е казано най-същественото, от което се вижда, че старите македонци продължават да живеят в днешните македонци и че те са принадлежали към оня народ, който ние наричаме сега български народ.
София, декември 1938 г.
Д-р Ганчо Ценов

Народността на старите македонци


Ганчо Ценов

Балканският полуостров се населяваше преди римското завоевание от елини (гърци), траки и илирийци.
Траки са се наричали племената, които живееха в Тракия, илирийци - оние, които живееха в Илирия, а елини - оние, които живееха в Елада. Обаче, с време дохождат римляните, покоряват тие народи и завземат целия Балкански полуостров. Не само това, римляните завзеха и цялата държава на Александър Велики, т. е. Мала Азия и Египет. Понеже голямата Римска държава не можеше да се управлява от един център, тя се раздели най-напред на четири, а сетне на две държави със столици в Рим и Цариград. Цариград бе основан на тракийско или мизийско селище от Константина Велики, който не беше грък, с помощта на гетите или мизите, които тъй също не бяха гърци. Пред вид на това Цариград трябваше да стане средище на тракийска култура. Това не стана, защото тракийците, които бяха ръководителите на държавата, нямаха свой писмен език и своя литература и бяха принудени да си служат с гръцкия език, било при съставянето на разни държавни актове, било при сношаването с някои чужди народи.
Тъй управляващата аристокрация се погърчваше, и с време Източната римска империя, която се нарече и Византийска империя, взе гръцки облик. Понеже не само всички държавни актове, но и всички книги се пишеха на гръцки език, чужденците си помислиха, че цялата Византийска империя се обитава от гърци. Старите тракоилирийци се счетоха, прочее мълчешката за гърци. Обаче, върху тая теза се изказаха напоследък съмнения. Гърцизмът на старите македонци започна да се оспорва. Той се оспори и в България от проф. Гаврил Кацаров, но и Кацаров, както и другите, само изтъкна някои данни, от които се видя, че старите македонци не ще да са били гърци. Да са били българи или поне славяни - това Кацаров по никой начин не допускаше и не допуска, защото е против тезата, че старите тракоилири са били българи, които са принадлежали към славянската раса.
Какви са били тогава старите македонци?
Понеже днешните гърци са потомци на старите гърци, днешните албанци - на старите албанци, днешните власи - на старите власи, би трябвало да се каже, че и днешните македонци са потомци на старите македонци. Защо да правим тук разлика?
Възразява се, обаче, че днешните македонци оротуват славянски, а славяните били късни пришелци в Македония, тъй че не е възможно днешните македонци да са потомци на старите македонци.
Работата е сега да се види, имало ли е славянско дохаждане, защото днешните македонци не се наричат славяни и не казват, че техният език е славянски. Освен това, историята не знае досега нищо за някаква славянска държава на Балканския полуостров. Тук е имало и има само държави на българи и сърби, а не и на славяни.
Ония, които казват, че е имало славянско нахлуване, разправят за това нахлуване следното: Славяните до V в. живели на север от Карпатите, в Галиция. Към края на V и началото на VI в. те минали Карпатите и заели Дакия, днешно Влашко, след това минали Дунава и заели Тракия и Илирия.
А когато се пита, где са старите жители на Дакия, Тракия и Илирия, отговаря се, че те били унищожени от славяните. Това предположение се опровергава от фактите. Защо славяните, като са унищожили толкова тракоилирийци, не са основали своя държава? Щом славяните били унищожили толкова свят, каквото никой друг народ на света не е правил досега, трябваше да създадат една голяма славянска империя. Такова нещо няма. Наместо това, ние намираме славяните покорни роби на гръцката Византийска империя! Победителите били станали роби на победените! Отгде се взеха гърците, които управляваха сега Балканския полуостров, ако славяните да бяха унищожили тук всички гърци и тракоилирийци? Пред вид на тия факти, има ли някакъв смисъл теорията, че славяните били унищожили тракоилирийците?
След това се разправя, че тия храбри и жестоки славяни, които тъкмо-що бяха изтребили всички тракоилирийци, щом видели една гола, боса и дива турско-българска ордица, безропотно навели глава и пожелали да бъдат управлявани от нея. Може ли човек да приеме тие парадокси? Ние не можем да ги приемем, защото са противни на фактите. Славяните били заели най-напред днешна Румъния, обаче, ние виждаме, че румъните не са унищожени, защото и днес си живеят там, гдето са живели преди мнимото нахлуване на славяните. Напротив, румъните са днес много по-многобройни, отколкото би трябвало да бъдат, защото са унищожили много славяни, като са ги порумънчили.
Същото е и с гърците.
Не славяни унищожиха гърци, а гърците - славяни, като ги погърчиха. Ние намираме славянски гео-хидрографически имена във Влашко и в Гърция, а не намираме влашки и гръцки в България. От това се вижда кой кого е унищожил или унищожавал.
Как тъй славяните унищожили тракоилирийците, най-храбрия народ на старата история, а гръцките селища по брега на Черно, Егейско и Мраморно море не могли да унищожат? Те унищожили илирийците до Адриатическо море, а албанците не могли да унищожат? Хипотезата, прочее, че славяните били унищожили старите жители на Балканския полуостров, не може да се оправдае.
Тая хипотеза се постави в едно време, когато авторите й не разполагаха с достатъчни сведения и знания по тия питания.
Понеже тук става дума, че днешните македонци били славяни, нека обърнем внимание на следния неопровержим факт: името славяни е споменато най-напред от живелите в VI век хронисти Прокопий и Йордан. И двамата считат славяните за скитски народ, който от правреме живял в Дакия, на север от Дунава, или в днешна Румъния. Йордан пише, че от долното течение на р. Драва до р. Днестър живеят склавените, а от Днестър до Днепър - антите, пак славянско или скитско племе. Същото се разбира и от Прокопия. Южно от тия склавени и анти, по брега на Черно море, живели според Йордана българите. (Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distendunt. Getiса V, 37). И за да поясни по-добре где са живели българите, Йордан казал на Равенския козмограф, че в Долна Мизия, Тракия или Македония само българи живеят. (Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant … ut tests=atur mihi multotiens dictus Iordanis cosmographus. - Ravennat. Cosmogr, IV, 6). Значи, когато склавените и антите са обитавали днешно Маджарско и Влашко, българите са обитавали Мизия, Тракия и Македония. Македония, значи, е била населена от българи още когато славяните са живеели на север от Дунава или преди да минат Дунава. Ето защо македонците се казват българи, а не славяни. Същото е казал и Прокопий. Той нарича Йордановите българи хуни и пише, че утигурите са живеели на юг от антите, т. е. на юг от Дунава.
Тъй че, ако е имало некакво славянско нахлуване в Мизия, Тракия и Македония, славяните са били дошли при българи, защото българите населяваха тия земи преди славяните.
А понеже и днешните жители на Тракия и Македония се казват българи, излиза, че славяните не са унищожили завареното в Тракия и Илирия население. Наричат ли се днес македонците българи, те са старото население на Македония. Тъй че, както днешните елини, власи и албанци са потомци на старите елини, власи и албанци, тъй и днешните македонци са потомци на старите македонци, и то толкова повече, защото няма никакви доказателства, че днешните македонци са късни пришелци в Македония. Разлика тук не може да се прави, а се прави. Защо? - Защото ония, които поставиха тезата, че старите македонци са гърци, си мислеха, че днешните българи са късни пришълци на Балканския полуостров. Те даже не бяха чели, при поставяне на тая теза, Прокопия и Йордана, най-важните хронисти в случая, затова разправят измислицата, че когато славяните живели покрай Дунава, тогава българите били живели по Уралските и Хималайските планини! Тая заблуда е тровила и трови не само българския народ, но и Славянството, па и Европа.
Ние казахме дотук няколко думи, като тръгнахме от север към юг, а сега нека разгледаме това питане, като тръгнем от юг към север.
Старите македонци не са били гърци, защото старите гърци не са ги считали за такива. А това е най-важното.
За народността на македонците е станало дума още в V в. пр[еди] Хр[иста]. Херодот пише, че македонският княз Александър I се считал за елин. Добре, но гърците не са го считали за такъв, и когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, те му отказали, защото тия игри били само за елини, а не и за варвари, какъвто бил Александър. Това го накарало да докаже, че е елин, и доказал, че е елин, защото е от аргийски произход. Но и с това той не доказа, че е принадлежал на елинската раса, защото аргийците не са били елини, а само спечелени за елинската култура. Още Изократ (Paneg. 50), който е живял в V в. пр[еди] Хр[иста], пише, че с името елини не се е означавал родът или родовият произход, а духът, убеждението и възпитанието. Поради това като елини са били означени и люде, които расово не са спадали към елините, но са държали за тях или, просто изразено, били са гъркомани. Тук, обаче, става дума за расов произход. Старите гърци са считали Александра за негрък от расово гледище, но, като видели, че той изразява гръцки убеждения, приели го в игрите.
Въпреки това допускане на Александра I в Олимпийските игри, старите гърци са продължавали да считат македонците и техните князе за варвари.
Демостен, за пр., е считал македонците за варвари, или за негърци. Но понеже някои възразяват, че той правел това по политически съображения, нека обърнем внимание на самите негови изрази. В своята Олинтска реч (III, 16) той се провиква: „Не е ли Филип неприятел..., не е ли варварин!”   
Демостен не би питал тъй своите слушатели, ако не е очаквал положителен отговор, че Филип е варварин. По-нататък в същата реч Демостен казва, че във време на Аристида, Никия и Перикла македонските царе са се повинували на елините, както подобава на варвари - спрямо елини. (Olinth, 24). След това Демостен представлява Филипа не само като неприятел на Атина, но и като неприятел на елинизма. Като укорява обичая на своите съотечественици нищо да не правят, а само да питат за новини, той веднаж казва:
„Има ли нещо по-ново от това, гдето един македонец поразява атиняните и се разпорежда с онова, което принадлежи на елините?” (Ф. П. IV, 10). А в друга една реч той казва, че Филип нарушавал мира с атиняните и заговарял против всички елини (Ф. П. 1). А в третата си реч против Филипа той казва:
„Филип върши неправда не само на нас, атиняните, но и на всички други елини.” (Ф. Ш. 1.)
От казаното се вижда, че македонците не са считани за елинско племе. Най-добре е изтъкнал това Демостен със следните думи:
„И това знаете вие, атиняни, че всичко онова, което елините са претърпели от лакедемонците или от нас (атиняните), това, прочее, им стана от истински синове на Елада... Такъв не е случаят с Филипа. Филип, който не само че не е грък и няма нищо общо с гърците, но не е поне един варварин из една почетна земя, а е недостоен македонец, отгдето някога нито годен роб (слуга) можеше човек да си купи.” (Ф. III, 7)       
От всичко това се вижда, че македонците не са били членове на елинската раса.
Но и самите македонци не са се считали за членове на тая раса. Плутарх ни разправя, че Александър Велики във време на похода си в Азия, за да покаже своята вежливост към атиняните, изпратил им плячка из Азия със следния надпис:
„Александър, Филиповият син, и елините” (Плут., Алекс. 10, 6). Той прави, прочее, разлика между себе си и елините. Ясно е, че Александър е считал елините за друг народ.
Това се вижда и от факта, че той се е сношавал с варварите, посредством Хефеста, а с елините посредством Кратера. Считал е значи елините за друг народ. След това Плутарх пише, че във време на каранията си с Клита Александър извикал телохранителите си по македонски (Алекс. 51). А като описва срещата на Евмена с македонските войници, Плутарх (Евмен 14) пише, че войниците го били поздравлявали на македонски език. Македонският език не е бил, значи, гръцки език. Курциус пък ни разправя следната сцена от съденето на Филота, един от приближените на Александра:
„Царят (Александър) отправи погледите си към Филота и каза: Македонците са решили да те съдят. Питам те, ще искаш ли да говориш с тях на роден език? Филота отговори: „Освен македонците тук има твърде много свидетели, които, чини ми се, по-лесно ще разберат моите думи, ако си послужа със същия език, на който ти тъкмо-що говори, което ти, мисля, направи поради това, за да може твоята реч да се разбере от повече люде.” След това Царят каза: „Виждате ли, Филота мрази даже бащиния си език, защото той сам отказва да се изразява на него. Но той може да говори, както ще, вие, обаче, ще да знаете, че той се е отдалечил както от нашите обичаи, тъй и от нашия език.” (Курциус Руфус 6, 36)
От приведеното ясно се вижда, че македонците не са се считали за гърци. Техната интелигенция е знаяла и гръцки, защото гръцкият език е бил най-разпространеният език тогава, за да се сношава с външния свят; гръцка, обаче, тя не е била.
Понеже нито гърците са считали македонците за гърци, нито македонците сами са се считали за гърци, какви са били тогава македонците?
Както днес има гърци там, гдето в старо време е имало пак гърци, и както днешните гърци се смятат за потомци на старите гърци, тъй би трябвало да кажем, че и днешните български македонци са потомци на старите македонци, или че старите македонци са били българи.
Добре, но в душата на модерните учени е втълпено толкова много убеждението, че българите, били те славяни или турци, са късни пришелци на Балканския полуостров, щото те по никой начин не могат да си представят, че старите македонци може да бъдат българи.
Че старите гърци са считали македонците за варвари, това не трябвало да се взима под внимание, защото старите гърци правели това по политически съображения; че македонският език не е бил гръцки език, и това нищо не доказвало; той е бил някакъв си гръцки диалект, който атиняните не разбирали. Значи, и тие доказателства не стигат да се приеме, че старите македонци не са били гърци.
Ще посочим други, от които няма вече да отстъпваме.
Старите македонци не са били гърци, защото са населявали земя, която не е била населявана от гърци.
Гърция е населявана, преди дохаждането на гърците, с пелазги, един варварски, т. е. негръцки народ.
Върху езика на пелазгите Херодот пише: „Какъв език са оротували пелазгите, не мога да кажа сигурно... Ако, обаче, се съди по останалите живи пелазги..., трябва да кажем, че те са оротували един варварски език. Щом това е тъй, жителите на Атика, която е пелазгска земя, с преминаването им към елините, са възприели друг (елински) език.” (Херодот 1, 57-58)
Това е казано 450 години преди Р. Хр. Гърците, значи, били дошли едно време на полуострова при пелазги, които те ту изпъдили, ту погърчили.
А Страбон пише за пелазгите: „Що се отнася до пелазгите, всичко свидетелствува, че те са един стар народ, който е бил разпространен в цяла Елада, особено между етолците в Тесалия.
Също и Хомер означава тесалийските жители в областта Лариса, на юг от р. Пенеос, като пелазги. (Jl. II. 840 и пр.)
Трог Помпей (Justin. VII, 1, 3) пък пише, че македонцитe са от пелазгски произход. Ето защо македонците не са считани за гърци. Те не са считани за гърци, защото са от пелазгски произход.
По-нататък Страбон пише, че „Тесалия между устието на р. Пенеос, Термопилите и планината Пинд се е казвала Пелазгски Аргос, защото пелазги били населявали тази земя” (Стр. 221, 4)
От тие пелазги - аргийци - е произлязъл македонският цар Александър Първи, затова гърците са го считали за негрък, или варварин.
На друго място (V, 2, 4) Страбон пише, че и епиротските племена били, според много автори, от пелазгски произход.
Поливий потвърждава Страбона и пише, че повечето етолци не са гърци (αὐτῶν γἀϱ Αἰτωλῶν oὐκ ἐιϱιν `Έλληνες oἱ πλoἱoυς XVIII, 5, 8).
Понеже македонците, етолците и акарнанците са от пелазгски произход, Тит Ливий пише, че те са оротували един и същи език. (Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29)
Като пелазгски народ, македонцитe са оротували същия език, както и пелазгските етолци и акарнанци. Ето защо гърците не са разбирали македонския език; не са го разбирали, защото той не е бил гръцки.
Името пелазги е употребявано в най-старо време; в историческо време това име се замества от името траки или мизи.

В най-старо време като Мизия е означавана една малка област на азиатския бряг на Дарданелите и Егейското море, обаче, още Хомер (1000 г. пр[еди] Хр[иста]) нарича и тракийците мизи.
Херодот (VII, 20) пише, че мизите и тевкрите минали преди Троянската война през Босфора от Азия в Европа, покорили траките и се разпрострели чак до Ионическо море и р. Пенеос.
Тукидид пък, който е малко по-млад от Херодота, пише (II, 97), че одриският княз Ситалк бил много богат, защото събирал данъци от земята между Черно море и Ионическия залив. Между Черно море и Ионическия залив е живял, прочее, един народ, който в старо време се наричаше пелазги, а сега мизи или траки.
Понеже в тая област спадат и Македония, Тесалия, Етолия и Акарнания, чиито жители се считаха досега за пелазги, тия жители сега се нарекоха мизи или траки. Македонците, тесалийците, етолците и акарнанците са спадали, прочее, към тракийската раса.
Страбон, като описва Пиерия, която е лежала южно от Македония и югоизточно от долното течение на р. Бистрица, пише: Пиерия, Олинт, Пимпла и Либерта са стари тракийски местности и планини, които принадлежат сега на македонците (р. 471, 17). По-натам Страбон пише, че селищата на тия тракийски пиерци се простират чак до р. Пенеос. Тъй че и според Страбона тракийците са се простирали до р. Пенеос. А понеже македонците живееха не само на север от р. Пенеос, но и на север от р. Бистрица, те са спадали към тракийската раса.
Тоя факт многократно е изтъкван и от средновековните писатели, които често пишат: „Тракия или Македония”.
Разликата между гърци и македонци е изтъкната и в деянията на апостолите, в които се казва, че когато апостол Павел, заедно с ученика си Тимотея се намирали в Троя, на азиатския бряг на Дарданелите, той имал видение: един македонец стоял пред него и го помолил да дойде в Македония. Той дошъл във Филипи (който, ако и географски да е тракийски град, тогава се е считал за македонски град), а след това заминал за Атина или за Гърция.
Апостолите, прочее, са правели разлика между македонци и гърци.
А за отношенията между тракийци и мизи Страбон пише: „Теснината между Халкедон и Византия, която сега се казва Тракийски Босфор, едно време се е казвала Мизийски Босфор. Това може да се вземе като свидетелство, че мизите са тракийци (р. 566, 8). А на друго място (р. 6, 10) Страбон пише: „Хомер е знаял и Истера (Дунава), защото той споменава и мизите, които живеят покрай Дунава. Той е знаял още, че Тракия се е простирала до р. Пенеос.”
Жителите между Черно море, р. Пенеос и Ионическо море са се считали, значи, още в Хомерово време за траки или мизи, а не за елини. Днешният Босфор се е намирал, прочее, на мизийска или тракийска, а не на гръцка земя.
Страбон каза, че още Хомер е знаял, че мизите или траките са населявали земята между Дунав и р. Пенеос.
Сега нека притурим, че тие мизи или траки са били главните противници на гърците в Троянската война. Йордан пише, че Телеф, сестриният син на троянския цар Приама, който е бил мизийски княз и чиято държава се е простирала от устието на Дунава до Истрия, е паднал убит в тая война, която е станала най-вероятно в Тесалия. В тая война като Менелаеви или гръцки съюзници се споменуват хора от Корфу, от Крит, от Елиза, от Етолия, от Родос, мирмидоните и пр. А като Приамови или троянски съюзници се споменуват: пелазгите, които са живели в Тесалия, около Лариса, траките, които са живели около Хелеспонта или Дарданелите, хелизоните и амазоните, които са живеели в Тракия. След това: дарданците, фригийците (бързаците), мизите, енетите и др. (Jl. II, 840 и пр. и III, 189). Всички тие племена не са били според Хомера елини, защото той пее:
„Много са защитниците на големия град на Приама Други език на други дошли от разни места хора.” (Jl. II. 803 и н.)
Троянските народи са оротували друг език, не са били, значи, гърци. Във време на Троянската война е станало, прочее, сблъскване между две разни раси, между елини и мизи или българи.
Ако и областта Лариса, която се намира на юг от р. Пенеос, е отбелязана като населена с пелазги и елински неприятели във време на Троянската война, тогава не остава никакво съмнение, че не само Македония, но и цяла Тесалия по онова време не е била елинска.
„От казаното дотук се вижда, че като започнем от западната част на Коринтския провлак на север чак до Черно море, жителите на тия местности са спадали към тракийската раса и, следователно, не са били гърци.
Какви са били? Где са те сега?
От изложеното дотука се вижда, че те са били мизи, а мизите се нарекоха още в четвъртия век българи.
Римляните покориха на Балканския полуостров мизи, които се бяха разделили на разни племена. Когато се пита где са тия мизи сега, отговаря се, че те били унищожени от славяните, които в шестия век били заели Балканския полуостров. Тоя отговор няма сега никаква стойност, защото славяните били заели земята на мизите в шестия век, а мизите са наречени българи още в четвъртия век, или преди славяните да дойдат при тях.
Славяните, значи, са дошли на юг от Дунава, когато мизите са се казвали българи. Те, прочее, са били дошли при българи, ако изобщо можем да кажем, че са дохождали.
Поради това в една писана в 354 г. хроника, в която се изброяват живеещите в Тракия племена, се казва, че българите били произлезли от тракиеца Циеци (Ziezi ex quo Vulgares).
В главата, съставена от самия Константин Велики или по негова поръка, за „Готските игри”, гдето се излагат коледните приеми и празненства на византийския двор, се споменават и развлеченията след пиршеството - музика, песни, театрални представления и латински славословия. На шестия ден на праздника се устройва закуска, на която се поканват сините, зелените, българите и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки; всички се явяват в национално облекло, народни горни дрехи ковади (гл. Руск. древн.; гр. Толстой и Кондаков, в. IV, стр. 139).
Интересен е горният цитат за манталитета на съвременните учени. Кондаков съобщава, че българите са канени на закуска от Константин Велики (306-337 г. сл[ед] Р[ождество] Хр[истово]) като местни хора, а не като чужденци, защото казва и разни чужденци, които наименува, а същевременно твърди упорито, че българите били монголци, които едва в края на VII в. били дошли на Балканския полуостров!
Св. Иероним, който също е живял в четвърти век, пише в своята карта: „Mesia hec et Vulgaria”, Мизия, т. е. България. Надписът е поставен върху Македония.
Ако Св. Иероним да беше споменал само българи в Мизия, могло би било да се помисли, че българи били дошли отнякъде си в Мизия, но понеже той нарича самата Мизия България, излиза, че за него България и Мизия е едно и също.
А тицинският епископ Енодий, живял във втората половина на петия в[ек] и началото на шестия в[ек], пише, че в 504 г. Гърция започнала война със своите българи, защото искала да ги подведе под опекунство. Българите, значи, са живели тогава във Византийската империя. Хомер нарича мизите коньодоячи, които се хранили с конско мляко. А Енодий, като описва извънредната храброст на българите, пише, че що се отнася до храненето, за тях е било достатъчно пиенето на конско мляко. С това Енодий идентизира българите с мизите, защото мизите бяха поданици на Източната римска империя и се хранеха с конско мляко. Същото се потвърждава и от Комеса Марцелина, който пише, че Иоан Юстиниановият военачалник, претърпял в Италия в 548 г. поражение в едно нощно нападение от готския княз Тотила поради издайничеството на своите българи. Иоан, значи, е бил българин и е воювал начело на българи, които са били поданици на Римската империя.

Йордан пък, който е живял в шестия век, казва, че в Долна Мизия, в Тракия или Македония само българи живеят. (Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant. - Rav. Cosmographus (IV, 6).
Долномизийцитe, тракийците и македонците, които от по-старите писатели се считаха за мизи, се считат от Иордана за българи. Това се разбира и от Комеса Марцелина, който пише, че патрицият Цита бил разбит в 535 г. на р. Янтра в Мизия от българи, та едва избягал през Шипченския проход към Цариград.
И Теофилакт Симоката нарича българите мизи. Той пише, че абарите във войната си против Византия се били сдружили със скити и мизи, когато други автори пишат, че се били сдружили с хуни и българи. Наместо българи, Симоката казва мизи.
Също тъй схваща българите и Зонара. Като описва сражението на подигналия се в 515 г. Виталиан начело на хуни и българи против императора Анастасиа, той пише, че за да защити Цариград, Анастасий съградил против нахлуването на мизите или българите и скитите (хуните) една дълга стена от Черно море до Силиврия на Мраморното море. Мизите, прочее, се наричат българи, а хуните - скити.
А владиката на Никиу Иоан (VII в.), като описва сраженията на същия Виталиан, който е роден в Залдаба, днес Шумен в Мизия, с военачалника на императора Анастасия, което сражение станало около Варна, в Малка Скития, пише, че Виталиан, който се оттегли към Шуменско в Мизия, се бил оттеглил в провинцията България.
Иоан от Никиу не само че нарича Мизия България, но казва още, че България е била римска провинция.
Това се потвърждава и от Константина Багрянородни, който пише, че до императора Хераклия (610-642) България се е намирала под римска власт. Била е, значи, до Хераклия и до Кровата, който я освободи, римска провинция. Римляните са покорили тук мизи, които впоследствие те нарекоха vulgares (мнозинството, простия народ), или българи.
В малкото житие на св. Климента Охридски пък се казва, че св. Климент произлизал от европейските мизи (защото е имало и малоазиатски мизи), които поради множеството си се наричат българи.
От всички тия данни се вижда, че мизите не са изчезнали, а са наречени българи, или пък обратно, че днешните българи не са нищо друго, освен друго наименование на старите мизи.
Понеже мизите се простираха чак до Ионическия залив, в която област живееха и старите македонци, тогава се разбира, защо и македонците, подобно на тракийците, се казват българи. Те се казват българи, защото са мизи. И понеже са мизийски потомци, те са потомци на старите македонци, понеже и те бяха мизи. Македонците най-напред бидоха наречени пелазги, сетне мизи и най-сетне българи.
Българи се нарекоха и мирмидоните. Малала Иоан (VI в., стр. 97) пише, че в Троянската война Ахил е имал своя собствена войска, състояща се от тъй наричаните тогава мирмидони, които сега (6 в.) се наричат българи. (ἔχων ἳδιoν στϱατὸν τῶν λεγoμένων Mυϱμιδόνων τὀτε, νυνὶ δὲ λεγoμένων Βoυλγάϱων).
Мизите, или трако-илирийците, са се делили в най-старо време на два главни дела: скити и кимерии. И едните, и другите се наричат днес българи.
Като скити в най-старо време са означавани предимно крайдунавските жители и жителите на север от Дунава, а като кимерии - тракийците до Босфора, затова Босфорът се казва и Кимерийски Босфор.
Обаче, още преди Христа настана едно разбъркване на тия понятия, защото още Херодот означаваше като скити и тракийците до Черно, Мраморно и Егейско море и обратно като кимерии или кимбери, кимбри са означавани и съседните на германците горнопанонци.
Някои модерни учени считат кимберите дотолкова за стар европейски народ, че даже ги обявиха за германско племе.
Тие именно панонски кимбери или кимерии се нарекоха отпосле хуни. Името Атила било германска дума и значило бащичко.
Прокопий, обаче, продължаваше да счита тракийските кимерии за хуни. Тия негови хуни живееха като кимерии от правреме не само покрай Босфора, но обитаваха и Херсонес, т. е. Галиполския полуостров. Римляните покорили тук според Прокопия хуни.
За тракийци е считал хуните и Иоан Малала.
Прокопиевите кимерии-хуни живееха в Източна Тракия до Босфора. Тях Йордан, както споменахме по-преди, нарича българи, като остави името хуни за западните хуни или за панонците. Но и масагетите (гетите) Прокопий нарече хуни, защото той на друго място пише, че масагетите се казвали в негово време хуни. От масагетски или хунски произход е бил, според Прокопия, и прочутият Юстинианов военачалник Белизар, който е роден в Германия, днес Сапаревска баня, Дупнишко. А Амиан Марцелин (23, 5, 16) поставя масагетите в съседство с албанците. Страбон пък ги поставя като източни съсели на даките. И Херодот означава масагетите като тракийски народ. Той пише (I. 205, 211 и пр.), че масагетската царица Томира разбила персийския цар Кира на р. Араксес, а Трог Помпей пише, че Томира, след като разбила персите на р. Хабраксес (Хебрус, Марица), оттеглила се в Малка Скития и основала града Томи (днес Костанца). Тъй че Малка Скития е била населена в старо време с масагети. Тия масагети се нарекоха от други автори хуни, защото ние намираме, че писатели от IV и V в. говорят тук за хуни. Тъй, за пример, Иероним пише, че живеещите покрай Дунава хуни учили псалтира, а Созомен пък пише, че живеещите край Дунава хуни обожавали владиката на Томи Теотима поради добродетелите му.
Крайдунавските скити - масагети - хуни са били, прочее, християни.
Латинските писатели, обаче, като Енодий, Касиодор, Комес Марцелин, Йордан и др., нарекоха мизийците или тракоилирийците българи, а името хуни оставиха само за дакийците.
Понеже и хуните се нарекоха отпосле българи, можем да кажем, че днешните българи са потомци на старите мизи, мирмидони, кимерии, масагети или гети, скити. Тук, обаче, ние нямаме работа с отделни раси, а с отделения на една и съща раса, която ще наречем мизийска или тракийска раса. Затова ще кажем накъсо, че днешните българи са потомци на старите мизи или че старите мизи са българи.
Българите са мизи и стари тракоилирийци не само поради изложеното, но и поради факта, че не са намерени досега данни, от които да се вижда, че те са късни пришелци на Балканския полуостров.

От гръцките автори най-стар е Иоан от Антиохия, който е споменал името българи. Той пише, че около 480 г. император Зенон се бил обърнал за помощ към тъй наречените българи против двамата Теодориховци, които владееха Тракия и заплашваха Цариград.
Казва се „към тъй наречените българи”, а не само към българите, от което се разбира, че истинското име на българите е било друго - мизи, които сега получили прякора българи (vulgares).
Где живееха българите, към които Зенон се обърна за помощ? - Те живееха в Македония, защото Зенон се обърна в случая към Сабиниана Велики, войводата на Едеса (Воден), столицата на старите македонци.
Сабиниан съумя с разни маневрирания да изпъди Теодориха, Теодомировия син, из днешна Албания, без обаче да го унищожи. Зенон не бе доволен от това, та проводи убийци да убият Сабиниана. След това Зенон се сприятели с Теодориха и го подбутна да иде да завладее Италия за империята. Това стана. Теодорих завладе Италия, но за себе си и стана италиански крал. Сега Теодорих и Византия се съюзяват и нападат илирийските българи, които бяха предвождани от Сабиниановия син, пак на име Сабиниан. Сражението е станало в 504 г. на р. Морава, при днешна Кюприя. Българите били разбити.
След поражението на българите император Анастасий, наследникът на Зенона, за да подведе българите под опека или покорност, заточил илирийските владици, а именно владиците на Ниш, София, Кюстендил, Охрид и Никопол (на Ионическия залив). От Никопол (на Ионическия залив) до Ниш са живели, значи, но онова време българи. Анастасий е искал да подчини тия българи под гръцката църква, па и под гръцката власт.

Сега настъпва най-интересният момент в българската история. Северните братя на илирийските българи, или жителите на Скития и Мизия, помолили родения в Шумен (Залдаба) Виталиан, който е бил главнокомандуващ на византийската армии, обаче, син на Патрикиола, водителя на федератите в Мизия, която от Иеронима се нарича България, а от Йоана от Никиу провинция България, да потегли против безбожния Анастасий, за да освободи заточените владици. Полусвободните българи, или федератите на Източната римска империя, се подигат за освобождаването на стоящите още под пряката византийска власт илирийски българи. Това подигане ще да е било най-силно в Сердика (София) и Пауталия (Кюстендил), защото владиците на тия градове били веднага освободени.
Народът в Цариград, който мразел Анастасия, се готвил да посрещне Виталиана като император, но това не станало, защото Анастасий наскоро умрял, а за император бил избран началникът на императорската гвардия, илириецът или македонецът Юстин (518 г.).
Цариград си помисли с тоя илириец да примири илирийците, което и станало донейде. Виталиан биде пак назначен за главнокомандуващ  на императорската армия, но това не трая дълго време.
По подбуда на Юстиниана, братовия син на Юстина, Виталиан биде убит, и на негово място за консул и главнокомандуващ на войските биде назначен Юстиниан, който след смъртта на Юстина (527 г.) стана император. Българите, обаче, продължиха борбата си за политическа и духовна еманципация и принудиха Юстиниана да отстъпи.
По-преди споменахме, че когато император Анастасий заточи илирийските владици, тогава, пише Теофан, скитите и мизите се били подигнали за тяхното освобождение. Като скити Теофан означава жителите на север от Дунава, които Йордан наричаше склавени и анти, а като мизи - жителите на юг от Дунава, които Йордан нарича българи.
Иоан Малала пък, кой го нарича скитите хуни, пише, че Виталиан се бил подигнал начело на хуни и българи, наместо скити и мизи, той пише хуни и българи.
За нас в тоя случай са най-компетентни Йордан и Прокопий, защото са взимали участие в тия събития. Йордан в своята Romana (Римска история) пише, че във време на Юстиниана българи, склавени и анти всеки ден настоявали (за правдини) (instantia cottidiana Bulgarum, Antium et Sclavinorum, р. 52).
Българите, прочее, които живееха в Мизия, се сдружили със склавените и антите, които живееха в Скития отвъд Дунава, за да освободят илирийските владици или илирийската църква от гръцката.
Ако, обаче, бихме искали да си послужим с езика на по-старите автори, би трябвало да кажем, че мизите откъм Дунава се сдружили със скитите отвъд Дунава и се притекли на помощ на мизите, които живееха в Македония и останала Илирия.
Прокопий, който, както по-преди споменахме, нарича тракийците или Иордановите българи хуни, ни описва тия събития по следния начин:
„В Илирия и цяла Тракия, т. е. от Ионическия залив до предградията на Византия, там, гдето селището се населяваше от елини и херсонити, хуните, склавените и антите извършваха почти всяка година, откак Юстиниан стана император, непоправими злини на тия хора там. Аз мисля, че при всяко нападане биваха премахвани или заробвани повече от 200 000 от живеещите там гърци, тъй че цялата тая земя (от Ионическия залив до предградията на Византия) се съедини най-сетне действително със скитската пустиня.” (Анекдота 18, 20)
Това свидетелство е важно от много гледни точки.
Най-напред нека кажем, че това е единственото свидетелство, което се сочи за доказателство, че тракийците и илирийците били унищожени от славяните. Когато се пита где са тракоилирийците, отговаря се: ето где: Прокопий пише, че славяните при всяко нападане унищожавали по 200 000 души, догдето ги унищожили всички, и заели Тракия и Илирия. В края на VII в. дошли монголски българи при дунавските славяни, покорили ги и основали в Долна Мизия българска държава.
На това нека възразим,
а)    че тие опустошения не са правени от славяните, а от българите или хуните, които са предвождали славяните;
б)    че тие опустошения не са се извършвали над местното население, или над тракийците и илирийците, а над населяваните от елини селища.
Това Прокопий е изтъкнал и в своето съчинение върху войната с персите (II, 4, 11), в което той пише, че хуните навлезли в Тесалия и прочее и след като унищожили всички елини, с изключение, на пелопонесците, върнали се (oὕτω τε σχεδὸν ἃπαντας `Έλληνας πλὴν Πελoπoννσίων διεϱγασάμενoυ, ἀπεχώϱησαν).
Унищожавани са, значи, само елините, а не и пелопонесците, които не бяха елини и принадлежаха към тракийската раса. Тракоилирийците, значи, не са били унищожавани, а защищавани.
Другото важно обстоятелство, на което трябва да се обърне внимание, е, че дошлите откъм Дунава или из Мизия хуни, които сега завладяха Илирия до Ионическия залив, са били християни. Още Иероним (IV в.) пише, че хуните или гетите учили псалтира (Hunni discunt Psalterium); били са, значи, християни. А Созомен пише, че живеещите покрай Дунава хуни (oἱ πεϱὶ τὸν Ἲστϱoν Oὖννoι βάϱβαϱoι) обожавали Теотима, владиката на Томи около 390 г. Тия християнски хуни се подигнали под водителството на Виталиана за освобождаването на илирийските владици и успели, както Прокопий пише, да присъединят и Илирия, или земята от Ионическия залив до Византия, към останала Скития.
Защо българите или хуните, склавените и антите присъединяват към останала Скития само земята от Ионическия залив до Цариград, а не и земята от Атина до Цариград?
Защото на тая земя бяха заточени владиците, за чиято защита те са се били подигнали, и защото до Ионическия залив се простираха мизите, или траките, тъй че те са освобождавали свои сънародници, а не са превземали чужда земя.
След като бидоха изгонени гърците или по-добре гръцкото духовенство из казаните земи, Юстиниан се видя принуден да създаде особена архиепископия за тая земя със седалище в Охрид. Тая Юстинианова архиепископия обхващаше провинциите: Средиземна Дакия, Брегова Дакия, Първа (Горна) Мизия, Дардания, Превалитана, Втора Панония, Втора Македония (Охрид), Горна Албания, Тесалия, тъй наричания остров Еврипос, Епир, Ливадия (земята между Тесалия, Епир и Коринтския пролив).
Тъкмо на тия провинции бе заточил император Анастасий владиците, за чието освобождаване се бяха подигнали българите, славяните и антите.
Жителите на тия провинции, както по-преди изложихме, са считани винаги за варвари, или неелини. За неелини, или мизи, които се казват сега българи, се създаде архиепископията Първа Юстиниана. Понеже в тая архиепископия влизаше и провинцията Македония, трябва да кажем, че Юстиниан бе създал своята архиепископия и за старите македонци, които се наричат сега българи.
Българите, или хуните, славяните, или антите, не дойдоха в Илирия да унищожават илирийци, както твърдят ония, които не са вникнали в същността на питането, а да освобождават илирийците от византийско потисничество.
Със своята архиепископия Юстиниан отдели духовно илирийските мизи, или българи, от гърците. Затова тая архиепископия се нарече от гръцките църковни писатели българска архиепископия.
За щастие на науката и правдата тия обстоятелства са потвърдени и от Цариградския вселенски събор от 869/870 г. Тоя събор се събра да реши под Рим ли или под Цариград да спада тая българска църква.
Препирните, които станаха в тоя събор по предмета на събирането му, са изложени подробно в книгата на д-р Ганчо Ценовъ - „Кроватова България и покръстването на Българите”.
Ще споменем само, че още в 860 г., или десет години преди събора, папа Николай писа писмо до българския цар Михаила, в което той искал  от цар Михаила да се повърне старият обичай на апостолския престол, в Стария и Новия Епир, т. е. в двата Епира в Илирикум, Македония, Тесалия, Брегова Дакия, Средиземна Дакия, Мизия (Горна), Дардания, Превала, гдето той е ръкополагал до времето на папа Хормизия или до създаването на архиепископията Първа Юстиниана.
Рим е претендирал, прочее, за супрематията тъкмо над ония провинции, които българите освободиха във времето на Юстиниана от гръцката супрематия и за които бе създадена архиепископията Първа Юстиниана.
Съборът трябваше да реши сега дали на Рим, или на Цариград да се подчинят тие провинции.
Това, обаче, което сега нас най-много интересува и за което ние разправяме тие работи, е, че съборът е наричал горните провинции българско отечество в Илирия (Vulgarorum patriam quae in Ilyrico constituta est), а именно: Двата Епира, цяла Тесалия, Дардания и пр., което българско отечество се казва днес по тия българи България (Cuius nunc patria ab his Bulgaris Bulgaria nuncupatur).
Това е важно да се изтъкне, защото в историята, която се учи в българските училища, се казва, че едва Борис бил стигнал до средата на Македония, а всички тук споменати провинции никога не били български, когато съборът недвусмислено ги е смятал за български земи.
Гърците претендирали за духовно господство над гореказаната Илирийска България, защото преди българите да я освободят, което стана във времето на император Юстиниана, там е имало гръцки свещеници.
Тая претенция римляните оборваха, като доказваха, че българите въз основа на правото на сродствеността (че са от един род) съединили своето отечество и са го държали през цялото време оттогава (VI в.) досега (IX в.). (Quia Vulgares, qui jure gentili sibi partiam subjugantes, eam per tot annos retinent).
Македония и другите поменати провинции са били, значи, населени от българи, които в VI в. се съединили с другите българи. По-натам се казва, че апостолското седалище не е правило никакви постъпки за обратното им заемане, защото българският народ дойде и си ги освободи въз основа на правото за владение (Vulgarorum nation addit et sibi jure patestatis omnia vindicat).
Правото на владение на казаните провинции се обуславя от правото на сродствеността, което ще рече, че всеки народ има право сам да се управлява, един принцип, който едва в днешно време се появи в Средна Европа.
Как държава и църква са вървели заедно, може да се види от казаното по-натам, че гърците, след изгубването на правото над диоцезата, изгубили и правото на държавата си над казаните провинции (области).
Българите, прочее, се освободили най-напред духовно, а от сетне и политически.
Архиепископията Първа Юстиниана, или Охридската архиепископия, е първата стъпка от еманципацията на българската раса.
Изложи се това само да се обърне внимание, че в 870 г. Вселенският събор е считал, че двата Епира, Дардания, Дакия, Тесалия и другите Илирийски провинции са населявани от българи и че те от началото на VI в. или от създаването на архиепископията Първа Юстиниана до IX в., па и по-натам, са били независими от гърците и римляните не само в църковно, но и в политическо отношение.
Хуните, или българите, които са били християни, се подигат във време на император Анастасия поради заточаването на илирийските владици и след дълги борби принуждават Юстиниана да създаде независима църква за българите в Македония и останала Илирия. След това българите откъм Дунава се съединяват с българите в Македония и останала Илирия. Не са покорявали Илирия, не са я заселвали, а са се съединили с нея въз основа на сродствеността или племенността (ткие жехшсвс), т. е. защото и македонците, и останалите илирийци са принадлежали към същия род, към който са принадлежали и хуните, или българите, които живееха покрай Дунава.
Не е имало, значи, унищожаване на македонци.
Досега се мислеше, че старите македонци са били унищожени от нахлули във време на Юстиниана славяни. Това твърдение се оказа безосновно, защото не е имало самостоятелно славянско нахлуване; славяните са подкрепяли българите, за да извоюват известна независимост за илирийските българи.
Македонците се нарекоха българи, подобно на другите тракийски племена, защото са стари мизи. Тия мизи, както в Тракия, тъй и в Илирия, се нарекоха след края на VI в. българи.
Накъсо казано, не е имало унищожаване или пък изчезване на старите македонци. Тъй че, както днешните гърци са потомци на старите гърци и днешните албанци на старите албанци, тъй и днешните македонци са потомци на старите македонци.
Александър Велики е произлязъл от оня народ, който се казва днес български народ.

С това се решава не само проблемата за народността на македонците, но и проблемата за народността на българите изобщо.
За да поясним това, нека се повърнем още един път върху приведеното от Прокопия свидетелство на стр. 12. От малограмотност ли, или по коя друга причина, това свидетелство е предавано досега в изопачена форма. Докато Прокопий пише, че хуни, склавени и анти правили тия и ония опустошения, в българската история се споменават само славяните, а българите, или хуните, които собствено са били водители на тия опустошения, се премълчават. По тоя начин се създаде убеждението, че славяните били унищожили тракоилирийците и заели тяхната земя. А българите, или хуните, били дошли от Волга едва в края на седмия век, като малка гола и дрипава ордица, която покорила славяни в Долна Мизия и основала българска държавица. Тие хуни или българи никога не били владели Южна Тракия и Илирия?!
Това не е наука, защото, ако Прокопий, който е бил секретар на Юстиниановия военачалник Белизар, разправя, че хуните били съединили земята от Ионическия залив до предградията на Византия към останала Скития, не може да се казва, че хуните били дошли в Долна Мизия едва в края на седми век и че никога не били владели Южна Тракия и Македония. Оня, който разправя това, или изобщо не е проучвал тия работи, или не търси истината.
Същото е и що се отнася до народността на хуните, или българите.
Ако Анастасий библиотекарят пише, че българите, или хуните, заели цяла Тесалия, Дардания и пр. въз основа на народностното право, от което се разбира, че българите, или хуните, са сродни с жителите на цяла Тесалия, Двата Епира и пр., или със старите илирийци, не може да се казва, че българите са турци, което никой не е доказал досега.
Същото е и що се отнася до християнството на българите.
Апостол Павел дойде заради македонците в Европа. Ако тия македонци живеят в лицето на днешните македонци, които се казват българи, кой покръсти тогава българите?
Ако ап[остол] Павел говори в 3 гл. колос, за скити, ако старите църковни историци пишат, че скитите били покръстени от апостолите и ако хуните, или българите, се считат за скити, кой покръсти тогава българите?
Ако българите са мизи, а мизите бяха покръстени от апостолите, кой покръсти тогава българите?
Ако хуните, които основаха българската държава, бяха още в VI век християни и издействуваха създаването на независимата Охридска архиепископия, може ли да се казва, че тия хуни-българи били покръстени едва от „хан” Бориса в IХ век?
Всичко това може да твърди само оня, който не е проучвал тия работи, или пък, който е негоден за научна работа.
Публ. в Народността на старите македонци. Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. в София от д-р Ганчо Ценов. София, Печатница П. Глушков, 1938 г., 16 с.