ДИМИТЪР ТАЛЕВ ПОД УДАРИТЕ НА БКП, ДС и СБП

На 23 ноември 1944 г. на Общо събрание на Съюза на българските писатели е възприето решението на Управителния му съвет да бъдат изключени от Съюза за „подчертана фашистка дейност” 29 български писатели, сред които на първите места са: Димитър Талев, Кирил Кръстев, Георги Константинов, Йордан Стубел, Славчо Красински, Николай Дончев, Петър Горянски, Владимир Василев, проф. Богдан Филов, Йордан Бадев, проф. Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов, проф. Михаил Арнаудов, Димитър Шишманов, Никола Балабанов, Павел Спасов и др. Името на Димитър Талев сред този списък не е случайно. Не са случайни и имената на останалите, които днес осмислят българското литературно наследство от периода до 9 септември 1944 г., а тези, които оживяха, обогатиха националната ни култура и с редица нови постижения.


гр. Прилеп
До тази срамна дата от историята на Съюза на българските писатели Димитър Талев имаше значително по обем творчество и дейност - от 1928 до 1930 г. публикува в три части романа си „Усилни години”, посветен на революционните борби на македонските българи и послужил по-късно като основа при създаването на четирилогията му „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”. През 1942 г. в библиотека „Бранник” е отпечатана биографията „Гоце Делчев”, а през 1943 г. очеркът му „Град Прилеп. Борби за род и свобода”. От 1927 г. работи в редакцията на вестник „Македония” - от 1927 г. като коректор, от 1929 г. е член на редколегията, от 1930 до 1931 г. е главен редактор, а от 1933 до 1934 г. е директор на вестника. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. заедно с Никола Коларов редактират вестник „Обзор”, а след това работи в редакцията на в. „Зора” при Данаил Крапчев.


Иван Михайлов и Менча Кърничева

След емигрирането на Иван Михайлов и съпругата му Менча Кърничева в Турция Димитър Талев заедно с десетки български учени, писатели и общественици се подписва под писмо от юли 1936 г. до турския министър-председател Исмет Иньоню в защита на Михайлов и с настояване да му бъде разрешено да напусне Турция. До 9 септември 1944 г. Димитър Талев написва и десетки статии, защитаващи правата на поробените българи в Егейска и Вардарска Македония и няколко сборника с разкази и исторически новели.
Тази му „фашистка” дейност ще се окаже решаваща при формулирането на обвиненията срещу него за арестуването и затварянето му в Централния затвор в София, за изпращането му в концлагерите в Бобовдол и „Куциян” и работа в мините и за последвалите интернирания и изселвания.
На среща с Христо Огнянов в Париж през 1965 г. сам Димитър Талев разказва за избавлението си: „Останах жив по една случайност. Бях арестуван незабавно. Натикаха ме в Дирекцията на народната милиция - така са прекръстили старата Дирекция на полицията, заведоха ме документално в списъка на арестуваните. На този прост факт се дължи и моето спасение.” Този факт става пречка, за да попадне в ръцете на Лев Главинчев и да бъде убит без съд и присъда.
За освобождаването му от лагера-рудник „Куциян” се застъпват Георги Кулишев, Георги Караславов, Георги Константинов, Христо Калайджиев и Тодор Попадамов. И след освобождаването му Държавна сигурност продължава да го следи. В рапорт на началника на V група, отделение Б на ДС Тома Трайков до помощник-министъра Руси Христозов от 3 юни 1948 г. четем следната събрана информация от агенти: „След освобождаването му продължава да се движи с неговите съмишленици, изказвайки се, че бил безработен и щял да пукне от глад при новата народна власт. Добре обигран. Усвоил всички тънкости на политиката, той се опитва да маневрира и заблуди ОФ, но вярното е, че той си остава враг с целия си престъпен фашистки багаж, като с нищо не спомага за изграждане на републиката.”… И по-нататък: „Може при пръв удобен случай да се постави в услуга на реакцията с перо и меч да се бори против народната власт. Вследствие на това предлагам лицето Д. Т. Петров заедно със семейството му да бъде изселен от София.” И наистина скоро след рапорта, на 25 август 1948 г., е издадена заповедта за ново интерниране заедно със семейството си в Луковит.


Димитър Талев

По време на интерниранията в глад, мизерия и безработица през 1946 г. успява в общи линии да завърши „Железният светилник”, глави от когото завършва и печати в пресата още преди края на войната. Ръкописът стои дълго време (чак до 1952 г.) в чекмеджетата на Мирослав Минев и Георги Караславов.
Едва след застъпничеството на Христо Радевски от Съюза на българските писатели пред Секретариата на ЦК на БКП започва раздвижване и може би на практика започва с голямо закъснение изпълнението на т. нар. приемственост в областта на културата от буржоазния към социалистическия период. Този въпрос беше много важен по време на нашето следване в Университета, като се подчертаваше, че наистина е имало критична приемственост на най-доброто от буржоазната култура. Но човек, като се вгледа в жизнените и творческите перипетии на Димитър Талев, ще види колко жестока е била тази приемственост. Секретариатът на ЦК на БКП приема на 3 юни 1950 г. решение да се разреши на Димитър Талев да печата книгите си в нашите издателства, но само „след като същият покаже, че е скъсал със своето фашистко минало, като излезе в печата със статии, разобличаващи дейността на Ив. Михайловци и Титовци в македонското движение”. Позволяват му и да се завърне в София със семейството си. Пред Хр. Огнянов Димитър Талев разказва за трудностите, пред които бил изправен след завръщането си: „Дали му да разбере, че трябва да си направи самокритика. Че какво зло е сторил, та да се самокритикува? Седнал той, написал едно изложение, съвместимо с фактите на неговия живот и неговото човешко и писателско достойнство. Христо Калайджиев (по това време е главен редактор на в. „Работническо дело”) първо се опитал да го публикува в „Работническо дело”, отишъл при Владимир Поптомов. Прегледал го и му го върнал троснато: „Че това самокритика ли е?, опитал си късмета и в други редакции. Бил и при Г. Караславов. Той избухнал в саркастичен смях: С такава самокритика ли ще мине? Няма го майстора! Върнал се Калайджиев и уведомил Талев за неуспеха си. Какво да се прави при това положение? Той не може да стори това, което искат от него - да осъди миналото си, да се разкае за „великобългарския си шовинизъм” и пр. Махнал с ръка, да става каквото ще! След време обаче му донесли брой на „Пиринско дело”. Там стояло името му под дълго изложение, което той никога не бил писал. Казах му: „Всеки от твоите приятели и почитатели така го и възприе! Нито по съдържание, нито по стил то би могло да му се припише. В „Македонска трибуна” се яви статия в тоя смисъл. Талев не е можел в България да опровергае тази фалшификация, съчинена от другиго и скрепена с неговото име. Невероятно ми изглеждаше, че на върха на своята слава той все още не е в състояние да защити своето име. Ами нали може един ден същите тези нечестивци да му издигнат и паметник? Тук той изрично ме помоли да кажа един ден от негово име, че онова изложение е фалшификация.”
Но в интерес на правдата трябва да подчертаем, че явно натискът над Д. Талев успява и на 27 август 1954 г. в бр. 36 на вестник „Литературен фронт” излиза исканото от него изявление под заглавие „Девети септември в моето творчество”.


гр. Прилеп

За да стане ясно на читателите докъде е стигнала гаврата с големия български писател, и той колкото и да е лаконичен, все пак изрича част от това, което искат от него висшите партийни функционери. Ще цитираме част от неговите думи, след като изрича задължителната дефиниция за ролята на Девети септември и БКП за развитието на българската литература и за собствените си успехи: „В настъпилото ново време за нашия народ моята мисъл се освободи от редица предубеждения и предразсъдъци, от тъмни заблуди, които забулваха погледа ми и разкриваха в лъжлива светлина много от големите истини за човека, за неговия живот; в новото велико време на социализма сърцето ми се освободи от разяждащата отрова на едно погрешно разбрано народолюбие, когато моите най-дълбоки чувства към родната ми Македония не бяха омраза и сляпа ярост към съседните й народи. Сега моята обич към Македония е по-силна и по-честа, сега аз виждам по-ясно нейната правда, сега аз знам по-добре кои са нейни истински врагове и нейни истински приятели. Справедлив към другите, аз се чувствувам по-справедлив и към своя народ, към своя злочест роден край. Новото време, новият живот ме научи на социалистически патриотизъм, а това значи любов и правда не само за твоя народ, а за всички народи по света. И като пиша сега книги за моята родина, за моя народ - в тях се отразява, в тях влагам с всичката й сила тая моя нова любов; тя е по-чиста, по-свободна, по-мъдра. От нея иде и една неизпитана радост - да си справедлив човек, да си човек със свободна мисъл и свободно сърце.”


Димитър Талев

Животът и творчеството му в годините, които му остава да изживее, доказаха, че думите, изречени в това изявления, бяха само необходимата парола, която големият творец трябваше да изрече, правейки един скъпо струващ му компромис със съвестта, който, уверени сме, че историята на българската литература отдавна е оправдал. А предчувствието и предупреждението на Христо Огнянов, че „един ден същите тези нечестивци ще му издигнат и паметник”, се сбъдна. Но кой и защо е издигнал паметника, едва ли е толкова важно днес, важното е, че признателните потомци и съвременници свеждат глава пред бюста на големия български писател в Борисовата градина в София и там винаги има пресни цветя, свидетелство за отношението на сънародниците ни към творчеството на големия писател и към живота на поредния мъченик от Македония.
Приложените по-долу документи са предадени цялостно, без каквито и да било съкращения, подредени по хронология, като са отбелязани всички техни особености.


Подготвената преди време от мен и от колежката ми Ива Бурилкова публикация на документи от бившия Централен партиен архив на ЦК на БКП, която беше отпечатана под заглавието „Гаврата с писателя Димитър Талев”, допълвам с новооткритите документи от Архива на МВР, за да бъде още по-ясна картината на гаврата и тормоза, на който е бил подложен големият наш писател. Нямам намерение да се ровя и в редакторската намеса на Съюза на българските писатели преди издаването на неговите книги, а само да отбележа мимоходом, че тя е наистина голяма, тъй като всеки непредубеден човек може да я установи, като сравни творчеството му до 9 септември 1944 г. с това след тази дата. Независимо от това книгите на Талев днес за нас, българите, са не само гордост, но и трайно заеха мястото си сред българската класика.

Цочо В. Билярски

 

ДОКУМЕНТИ


№ 1

Донесение на информатор „Атанасов” за Димитър Талев и резолюция от Славчо Ив. Радивоев

4 юни 1947 г.

Донася агент „Атанасов”
Строго секретно
Приел о.р. Славчо Иванов, V гр[упа], „Б”, I отделение
Справка: отнася се за лицето Димитър Талев, който се изказал в полза на ОФ и предупредил агента да не говори много, защото ще загуби.
Донесение
В неделя с жена ми отидох при Талев в дома му. Бях посрещнат много любезно. След това се нахвърлих върху ОФ, като казвах, че няма снабдяване, не мога повече да търпя и няма да забравя интернирането. Той ми каза да зашия устата си и да млъкна, защото пак ще пострадам. На въпроса за книгата ми каза, че е за Македония и е дадена за преглед в министерството, но ми беше неудобно да проверя в кое точно министерство. Също пише още една книга. В заключение той се изказа в полза на ОФ власт.
Задача: Да се срещне с Д. Талев и вземе книгата му и постави въпроса какво мисли за войната и за СССР.
о. р. Славчо Ив. Радивоев.
АМВР, ф. № 3, оп. 2, а. е 1037, ОНД № 16410, л. 82.

№ 2

Донесение на информатор „Атанасов” за Димитър Талев и резолюция от Тома Трайков

25 юни 1947 г.

Донася информатор „Атанасов”
Строго секретно
Приел: н[ачални]к V група, Б-отделение Тома Трайков
Информатор „Атанасов” се е срещнал на 16 юни 1947 г. с известния активен член на бандата на Иван Михайлов - Димитър Талев, бивш редактор и директор на в[естни]к „Македония”. Разговорът продължил около 5 минути, между другото Талев е задал въпроса как информаторът е останал на свобода, без да бъде интерниран, обаче информаторът му отговорил, че преди 4-5 месеца бил освободен. Щом разбрал, че е бил интерниран, веднага запитва за неговите бивши другари Страхил Развигоров, Страхил Топуков, Стоян Катошев и др. Пита го какво е държанието на охраната, дали ги тормозят и пр. Информаторът му задал въпрос как вървят работите и ние какво правиме, останали сме без работа, гладуваме, Ванчо къде е, понеже разказват, че се е обадил по радиото. Талев отговорил на тия въпроси: сега не се занимавам с никаква политическа дейност, абстрахирал съм се от всичко, за Ванчо нищо не зная, но не вярвам да се е обадил на някой. Както виждаш, вестниците постоянно пишат за бандата на Ив. Михайлов. Информаторът е пожелал да види семейството на Талев, понеже не го е виждал много отдавна, разбира се, Талев го поканил.
Задача: Да се среща по-често с Талев и посредством него да научи нещо за Никола Коларов и други михайловисти.
Н[ачални]к група Тома Трайков
АМВР, ф. 3, оп. 2, а. е 1037, л. 87.

№ 3

Протоколи за разпит на Димитър Талев

21 октомври 1947 г.

Протокол за разпит
Именувам се Димитър Талев Петров, роден 14.IX.1898 г. в гр. Прилеп. Женен, с две деца, образование висше - писател; живущ в гр. София, бул. „Паскал Паскалев” № 1. В София живея от 1921 г. Тук завърших славянска филология, след което се отдадох на писателство. Издал съм редица книги, романи, разкази, предимно с битов характер. Бил съм член на Прилепското македонско братство и редактор на в. „Македония”, орган на македонската емиграция до 1934 г. След това станах литературен сътрудник на в. „Зора”. Последната ми работа е един роман от времето на Възраждането, за който имам разрешение, но още не е излязъл. До 1928 г. сътрудничих в сп. „Нов път”, в[естни]к „Работнически вестник”, в. „Звезда” и др. През времето от 1941 до 1944 г. ходих три пъти в Македония, главно в родния ми град Прилеп - през юли 1941 г., м. април 1942 г., Великден, към края на юни докъм средата на юли 1944 г. Не съм ходил там с никаква мисия, нито съм проявявал някаква политическа дейност. С Никола Коларов ме свързва общо познанство, никаква интимност, нито някаква обща работа. Държеше се студено с мене, на два пъти издаваше вестници, но не ме кани да му сътруднича. Срещите ни са били случайни. Последния път го видях в Скопие, където бях при последното ми пътуване за Прилеп.
Както много други, така и аз повярвах, че през 1941 г., с влизането на германците, Македония се освобождава. Не бях ходил в Македония повече от 20 години и дадох израз на радостта си с някои писания. През 1943 г. престанах, защото видях, че съм много излъган. Изобщо видях, че политиката не е за мене. От 9.9.1944 г. не съм проявявал абсолютно никаква вражеска дейност към новата власт. Напротив, схващам още по-добре някои свои грешки в миналото. Приемам, че сегашното разрешение на македонския въпрос е правилно и справедливо. Възхищавам се също от идеята за федериране на южните славяни. Сега повечето от времето си прекарвам в къщи, където пиша. Срещам се главно със следните лица: Петър Балтов, книжар на ул. „Левски”, мой първи братовчед; Митко Михайлов, адвокат, мой кумец; Кръстьо Велянов - мой кум; Светослав Дончев, бивш чиновник във Върховен стопански съвет; Венко Томов - също в Министерство на финансите; Мирослав Минев - писател и издател, който ще издава новата ми книга. Горното написах саморъчно, за което се подписвам.
Подписи: Д. Талев
Следовател: Д. Терзийски

Протокол за разпит

От 1923 до 1934 г. и едно прекъсване от около 1 година бях редактор на в. „Македония”, орган на македонската емиграция в България. От 1936 г. постъпих като сътрудник и после редактор на в. „Зора”, като завеждах литературния подлистник. Помествали са няколко мои работи (разкази в „Слово”, „Нашенец”, „Днес”, „Мир” (1 разказ), издавали са мои книги: „Сълзите на мама” - разкази за деца, мое собствено издание; „Усилни години” - роман в 3 части (Илинденското въстание, мое издание); „Под мрачно небе” - пиеса, издание на Македонския младежки съюз; „Златният ключ”, битови разкази, І издание мое, разпространено от книгоиздателство „Хемус”, а ІІ издание на „Хемус”; „Старата къща” - битови разкази, I и II изд[ания] на книгоиздат[елство] „Хемус”; „Великият цар”) Самуил - исторически разкази, I изд[ание] на Синджирджиев, а II на „Хемус”; „На завой” - роман, издание на библиотека „Завети”; „Гоце Делчев” - биография, издание на библиотека „Бранник”; „Град Прилеп” - изд[ание] на Мин[истерство] на нар[одната] просвета; „Завръщане”, разкази, изд[ание] на книгоиздателство „Перун”. За „Хемус” бях във връзка с Хр. Хаджиев, за „Завети „с Мирослав Минев, за „Перун” с П. Спасов, Б. Болгар, Тузсузов; за библ[иотека] „Бранник” с Георги Константинов; за Министерство на нар[одната] просвета - с Балев. Книгите излязоха приблизително през следните години: (изброяват се)
Като привърженици на политиката с Германия не ми е известно дали са участвали в някаква фашистка организация. От дружеството на столичните журналисти познавам: Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Тодор Кожухаров, А. М. Николов, Хр. Бръзицов, от Съюза на бълг[арските] писатели: Фани Попова Мутафова, Чавдар Мутафов, Димитър Симидов. В управлението на Македонския научен институт влизат: Ник. Стоянов, Симеон Радев, проф. Ал. Станишев, проф. Д. Яранов, проф. Кирил Мирчев, Т. Павлов, също и членовете му в момента си спомням Ив. Хаджов, Йордан Бадев, К. Пърличев, К. Станишев.
През 1940 г. по покана на германското Министерство на пропагандата заминахме на обиколка из Германия - писатели и художници: Райко Алексиев, Ангел Каралийчев, Александър Добринов, Константин Каменов, Георги Константинов, Светослав Минков, Йордан Бадев и аз. Посетихме Виена, Мюнхен, Нюрнберг, Дрезден, Берлин. За тая обиколка писах неколко подлистника в „Зора”, писа също и Г. Константинов, струва ми в „Днес”, не си спомням дали писа и друг някой от групата. Поканиха ни там да изкаже някой от нас по радиото впечатленията си, но ние отказахме. По Радио София досега съм чел един или два пъти битови разкази. През 1942 г. по покана на Съюза на европейските писатели присъствуваха на конгреса на същите писатели във Ваймар Т. Траянов, Ф. Мутафова, Ч. Мутафов, П. Спасов, д-р Дим. Стоевски и аз. Във връзка с това пътуване не написах нищо. Мои разкази са печатани в сп. „Дом и свят”, сп. „Македония” (Скопие).
Дим. Талев

Допълнителни показания
Скоро след края на войната 1918 г. Тодор Александров възобнови предишната ВМРО под името Вътрешна македонска революционна организация. Тя беше нелегална. Македонската емиграция в България бе организирана по следния начин: 1. Съюз на македонските братства начело с национален комитет. 2) Отделни братства на македонските градове в София, в страната общи македонски братства; 3) Съюз на македонските женски дружби; 4) Съюз на македонските младежи - 2 съюза; 5) Дружество на илинденци - на участниците в Илинденското въстание; 6) емиграцията в Америка също е организирана в дружества и съюзи.
АМВР, ф. № 3, оп. 2, а. е. 1037.

№ 4

Рапорт на Тома Трайков за Димитър Талев


МВР - ДС, V група, „Б”, отд[еление] I   
Строго поверително
Рапорт
от н[ачални]к гр[упа] Б, отд[ел] I, от[делени]е I, Тома Трайков
Донасям Ви г-н Началник, че от наличните данни, с които разполагаме и от разпита, който направих на лицето Димитър Талев, писател - журналист, привърженик на Иван Михайлов; в продължение на няколко години е бил редактор на в. „Македония”, орган на македонската емиграция в България. Сътрудничил на в. „Мир”, „Днес”, редактор на в[естни]к „Зора”. Същият е с добре подготвена фашистка идеология и активно е подпомагал германските агресори. Бил е на два пъти в Германия и добрите си впечатления е предавал по Радио София. Той е идеологически крепител на Ив.-Михайловистите, с добър авторитет всред македонските среди. Понастоящем е враждебно настроен към ОФ власт, изказва се, че снабдяването било много лошо, стопанската политика на ОФ власт била отрицателна. Интересува се и поддържа връзки с македонските лагеристи: оплаква се, че безработицата ще го умори; прикрива се, обаче пред позната приказва неприязнено за властта.
От гореизложеното се вижда, че той в миналото е бил опасен михайловист, а понастоящем враг на ОФ власт, следователно същият представлява опасност за сигурността на държавата. Затова моля да бъде изпратен в трудово-възпитателно общежитие.
Началник V група Тома Д. Трайков
АМВР, ф. № 3, оп. 2, а. е.1037, л. 91.

№ 5

Донесение на агент „Руен” за Димитър Талев и резолюция от о.р. Борисов

14 юли 1948 г.

Донася „Руен” писмено
Приел о.р. Борисов”, 24 група

Справка: отнася се за писателя Димитър Талев и неговите отзиви около положението в Югославия.
Донесение
На 11. т. м. посетих Талев в дома му. Разговаряхме за Тито и изменничеството на ЮКП. Той каза, че ще бъдат отнети правата на македонците и ще се върне положението при старите сръбски режими. Тито бил заобиколен от стари сръбски шовинисти (Рибар), остро критикува управлението на Македония начело с Кулишевски като пагубно за македонците. Отрича Ив. Михайлов, смята, че си е изпял песента. Разказа за разговорите му с Георги Караславов - директор на Народния театър, обещал му да пише в духа на новото време, да възхвалява бъдещето, да пише в градивен дух.
На 12 т. м. Талев дойде у дома на имен ден на баща ми. Разговаряхме по македонските въпроси и за македонците в България след измяната на Тито. Талев каза: „От друга страна и управлението в България може би ще започне да гледа на македонците в България с по-добро око, тъй като болшинството от тях не може да одобряват политиката на Тито. Изказа се, че официалният език в Македония е изкуствен. Почти всички литературни думи са чисто сръбски думи и нямат нищо общо с говорите в Македония и той като езиковед знае, че тая изкуственост е чужда на македонците. Говори и че това е успех на досега скривания сръбски шовинизъм.
Задача: Да продължи срещите за установяване на михайловисти.
АМВР, ф. 3, оп. 2, а. е. 1037, л. 115.

№ 6

Писмо № 193 от Съюза на българските писатели до Секретариата на ЦК на БКП с ходатайство да се разреши на Димитър Талев да печата книгите си

София, 24 март 1950 г.

До Секретариата на ЦК на БКП
Другари,
Писателят Димитър Талев, който след 9 септември бе изключен от Съюза на писателите за фашистка дейност, бе арестуван и интерниран, и след като си изтърпя наказанието, се върна в София. По-миналата година, обаче, го изселват от София в Луковит. Той е дал изложение до Министерството на вътрешните работи и уверява, че след 9 септември няма абсолютно никакви прегрешения. За връщане в София, обаче, сега не прави въпрос. Въпрос прави вече няколкократно да му се даде възможност да печати одобрените в издателство „Народна младеж” негови книги и спрени поради изселването му.(1)
Нашият секретариат и Партийното бюро на организацията при Съюза няколко пъти се занимаха с този писател и след внимателно проучване излизат с мнение, че може да му се разреши да печати книгите си.(2) А колкото за връщането му в София - това е работа на съответните компетентни органи.
Ние решихме да ходатайствуваме за печатане книгите на Талев, след като получим Вашето положително отношение по неговия случай. Молим да ни съобщите мнението си.(3)
Секретариат на Съюза на българските писатели
Главен секретар: Христо Радевски
ЦДА, ф. 1 б, оп. 8, а. е. 1611, л. 3. Оригинал. Машинопис.
--------------
(1) Последното изречение от този пасаж е маркиран в лявата страна с две линии с черен молив. (Подчертаванията и бележките вероятно са на Р. Леви.)
(2) Почерненият текст е подчертан в оригинала с черен молив.
(3) Почерненият текст е подчертан в оригинала с черен молив, а целият пасаж е маркиран в лявата страна с една черта с черен молив.

№ 7

Докладна записка от Рубен Леви до Секретариата на ЦК на БКП за необходимостта Димитър Талев публично да се отрече от дейността си до 9 септември 1944 г.

София, 31 май 1950 г.

До Секретариата на ЦК на БКП
Докладна записка
Другари,
Постъпило е в отдела искане от Съюза на писателите да се даде възможност на писателя Димитър Талев да печати книгите си, които според писмото, били одобрени от издателството „Народна младеж” и печатането им е било спряно поради изселването му. От справката, която направихме в поменатото издателство, се оказа, че Талев наистина е бил представил свои ръкописи в него, които отначало са били приети от редактора на издателството, а след това са били отхвърлени от художествения съвет на същото издателство поради недъзите на представените материали, а не поради изселването на Талев.
Димитър Талев е известен не толкова като писател, колкото като един от най-видните дейци на реакционната клика на Ив. Михайлов в македонското движение в миналото; той беше редактор на ежедневника на тая клика - в. „Македония”. След 9 септември той още с нищо не е доказал, че е скъсал със своето минало.
Смятаме, че преди да му се даде възможност да излиза с книгите си, необходимо е той да даде доказателство за своето желание да допринесе за изграждането на нашата нова култура. Това Димитър Талев най-добре може да направи, като излезе в печата с някои статии, разобличаващи михайловистката банда и днешните прояви на реакцията и национализма в македонското движение, представлявано от титовци. Колкото се отнася до печатането на негови книги, те да бъдат издадени едва след това, и то доколкото художествените съвети на отделните издателства ги намерят за подходящи.
Предложението е съгласувано с Дирекция на милицията, а също с другарите Хр. Калайджиев, Ас. Чаракчиев и Д. Кйосов.
Зав[еждащ] отдел „Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП:
Рубен Леви
ЦДА, ф. 1 б, оп. 8, а. е. 1611, л. 2. Оригинал. Машинопис.

№ 8

Решение „А” № 666 на Сeкретариата на ЦК на БКП за разрешаването да се печатат книги на Димитър Талев, след като публично се откаже от дейността си до 9 септември 1944 г., като разкритикува в печата „Ив. Михайловци и Титовци”

[София], 3 юни 1950 г.

Решение „А” № 666 на Сeкретариата на ЦК на БКП от 3. VІ. 1950 година.(1)
1. Дава се възможност на писателя Димитър Талев да печати в нашите издателства одобрени от тях книги, след като същият покаже, че е скъсал със своето фашистко минало, като излезе в печата със статии, разобличаващи дейността на Ив. Михайловци и Титовци в македонското движение.(2)
В. Червенков, Г. Цанков, Г. Чанков, Д. Дичев, Т. Живков(3)
ЦДА, ф. 1 б, оп. 8, а. е. 1611, л. 1. Оригинал. Машинопис.
-----------------
(1) В горния десен ъгъл на документа е отбелязано, че той е проект, но след подписването и редактирането му е станал действително решение. Решението е оформено в отделна папка с приложени становищата на Хр. Радевски и Р. Леви, а от вътрешната страна на корицата на папката е отбелязано, че то е изпратено на Рубен Леви и Христо Радевски с изходящ № 1377 от 3 юни 1950 г. от завеждащия „Протоколната служба” на Секретариата на ЦК на БКП С. Гичева.
(2) След точка първа на решението следва следният текст, който е задраскан със син молив, вероятно от В. Червенков: „Преди да се отпечатат, тези статии да бъдат представени за одобрение в ЦК.”
(3) Подписите на В. Червенков и Д. Дичев са със син молив, на Г. Цанков със синьо мастило, а подписите на Г. Чанков и Т. Живков са с червен молив.

№ 9

Донесение на агент „Гусев” за Димитър Талев

София, 7 февруари 1951 г.

Донася агент „Гусев”, с[екретен] с[ътрудник]
Наскоро освободеният от концлагер Димитър Талев разправял, че Македония е пак в робство. От тези приказки ясно се определя становището на този господин от фашисткия лагер.
АМВР, а. е. 1037, л. 146.

№ 10

Писмо от Славчо Васев до Вълко Червенков, с което му препраща статията на Христо Калайджиев „Македонският въпрос в романите на Димитър Талев” и за интереса на обществеността към романите на Талев

София, 26 ноември 1955 г.

Другарю Червенков,
Изпращаме Ви статията на другаря Христо Калайджиев -„Македонският въпрос в романите на Димитър Талев”. Тя е написана след един разговор между другарите Калайджиев и Христо Радевски. Статията обсъдихме в редакционната колегия в присъствието на др. Калайджиев.
Ние намираме, че статия, която да изясни македонския въпрос в романите на Д. Талев, е нужна. Още повече, че в София, па и из страната романите се обсъждат масово: и при тези обсъждания често се изказват погрешни становища по македонския въпрос.
Имаме сведения, че на места среди от бившите националистически настроени кръгове използуват тия обсъждания да спекулират с успехите на Талевите романи. За правилното тълкуване на македонския въпрос в романите на Талев статията на др. Хр. Калайджиев може да допринесе много. И затова тя може да се напечата.
Но смятаме, че политически няма да бъде целесъобразно така отделно, откъснато от произведенията и съсредоточено да разглеждаме въпроса. По-успешно би се отговорило на същата нужда, ако се помести една обстойна критическа статия върху романите на Талев, където да се засегнат и въпросите, които разглежда др. Хр. Калайджиев. Ние обаче и до този момент не можахме да осигурим такава статия. Тъкмо македонският въпрос е който спъва нашите критици да напишат статията.
Това ни заставя да се обърнем към Вас за помощ.(1)
Сл. Васев
ЦДА, ф. 1 б, оп. 7, а. е. 1766, л. 1. Оригинал. Машинопис.
---------------
(1) Писмото е резолирано в горния ляв ъгъл със син молив от В. Червенков: „В архива. 14.4.56 г. Ч.”

№ 11

Статия от Христо Калайджиев „Maкедонският въпрос в романите на Димитър Талев”

Б. м. Б. д.

Творчеството на Димитър Талев от две годени насам доста нашумя в нашата общественост. И с право. Той даде в художествена форма сполучливо съчетание на социалните и националните борби в македонската действителност. При описанието на тези борби Талев се е ръководил от принципите на социалистическия реализъм - в смисъл, дал е действителността и същевременно тия прояви в нея, които дирижират прогресивното развитие и носят в себе си бъдещето. В това е силата и ползата от неговото творчество. Някои реакционни среди обаче искат да спекулират с това творчество и да поставят в услуга на българския буржоазен национализъм във връзка с македонския въпрос, понеже предава борбата против Патриаршията под знака на българщината. Други пък искат да го изкарат великобългарин, защото не говори за македонска нация през оная епоха, а за сходство между българи и македонци.
Поради това налага се въпросът; - е ли Талев правдив и последователен проводник на социалистическия реализъм, описвайки една стара епоха от македонската действителност, и кое дава повод за това различно възприемане на неговото творчество.
Нека преди всичко отговорим на въпроса - кой е Талев и какъв е неговият психологически склад, който безспорно дава отражение в неговото творчество.
Талев се е родил в Прилеп и с израснал в семейство със силни български чувства. В Прилеп след Балканската война следвал и завършил сръбска гимназия. В гимназията се пораждат в него симпатии към комунистическото движение, в което той намира удовлетворение на своето недоволство от кралския потиснически режим в Македония. В България идва след Първата световна война като симпатизант на комунистическото движение и със силни български патриотични чувства.
Поради незакрепнало и задълбочено марксическо съзнание той не е могъл да намери връзката между социалния и националния вьпрос, не е могъл да види подчинеността на последния от първия и се е клатушкал в своето развитие. Така той до 1923 г. бе сътрудник на сп. „Наковалня” с редактор Д. Полянов, а след Септемврийското въстание е правил на два пъти срещи с мен по конспиративни работи. За това много влияеше въздействието върху него на един словослагател, прилепчанин, добър марксист, който скоро се помина от туберкулоза. През това време българската буржоазия с голям шум изкара на обществената сцена националния въпрос и чрез Тодор Александров - македонския въпрос. Както много честни македонски патриоти, така и Талев не можаха да разберат класовото съдържание на тая игра на българската буржоазия, приеха, че организацията на Тодор Александров е самостоятелна македонска организация и че нейният път е най-възможният и кратък за освобождението на Македония от нейните потисници и поради тая измама свързаха своите патриотични чувства с политиката на българската буржоазия - както вътрешна, така и външна. Мнозина от тия честни хора, кой по-рано, кой по-късно, се освободиха от тая измама. Между тях е и Талев. Най-големият грях на Талев през тоя период е редакторството му на в. „Македония”.
Катастрофалният край на буржоазната национална политика отново пробужда в него симпатиите към комунистическото движение. Заедно с това за него се остава дълбоката симпатия към македонското освободително движение.
Въпросът е - Талев успял ли е да съчетае тия две симпатии в себе си, успял ли е да съзре и да подчини националния въпрос на социалния, да съзре социалното съдържание в националния въпрос, успял ли е правдиво да опише развитието на македонската действителност.
В споровете за даване ход на неговите произведения в македонските среди надделя мнението, че при обсъждането на тоя въпрос не трябва да изпаднем в положението на дервиша, който молел да му се даде пет гроша и ако му дадеш пет пари по-малко, не ги приемал. Напротив, ако положителното дава физиономия на неговото творчество, бихме били сектанти да го отречем.
Положителното в творчеството на Талев при изобразяването на икономическото развитие на македонската действителност не може да се отрече. И ми се струва, доколкото съм запознат с нашата литература, че не ще е преувеличено, ако кажем, че никой литератор на българска почва така сполучливо не е разрешил тоя въпрос.
Основната стопанска картина през тая епоха в Македония през турско господство се характеризира с феодалния строй. Почти всички земи в Македония, особено полските, са били притежание на беговете. И селяните фактически са работили за тях и за издръжка на тяхната държава, начело със султана. Тая стопанска картина продължи до Балканската война. В основата на цялата борба през тая епоха в Македония стои борбата на поробените селяни против беговете. Тя почва с бягство от чифлиците, укриване на част от реколтата и стига до революционната организирана борба под ръководството на ВМРО, която бе предимно селска организация.
Втората страна на тая стопанска картина е развитието на местния търговски капитал и борбата на неговите притежатели с гръцките или с гърчеещите се търговци, които са държали едрата търговия в ръцете си в крайморските и другите големи градове в Македония.
Трета страна е вярата на народните маси в освободителната мисия на Дядо Иван и оформяващата се тенденция към самостоятелно развитие на македонския народ.
Как са поставени и развити тия въпроси в романите на Талев? Безспорно е, че голяма част от страниците на неговите романи са посветени нa селяните чифлигари, на тяхното тегло; на техните борби, на грабежите и зулумите над тях от султанските и бейските представители. Голяма част от ръководителите и масата, участвувала в Илинденското въстание - Талев рисува като хора от селски произход. Главата на семейството Глаушеви - Стоян Глаушев, е селянин, избягал от село в града, поради насилията на бейските хора. Сподвижниците на пламенния агитатор на революцията - Вардарски са главно хора от селата. На няколко пъти се описва правдиво и трогателно как селяните укриват житото от зоркото око на бейските представители. Събитията през въстанието стават в село и дейците са главно селяни. Само тоя, който е бил в Македония и е преживял тия събития, знае каква правдивост и какво силно въздействие има картината, когато пашата с войската си обгражда селото, изкарва селяните на поляната и ги подлага на безчовечни побоища. Въпреки изтезанията селяните не разкриват революционните тайни и мълчаливо умират.
Страданията след потушаването на въстанието пак се струпват върху селяните. И те са описани много художествено (особено страданията на съпругата на войводата Велко).
Безспорно, с тия описания, в които селяните чифлигари са показани като основен двигател на македонската революция, насочена против турския феодализъм, Талев е поставил своите романи на правилна идейна марксическа основа.
Паралелно с борбите на село, показано е как в града се е развил търговски капитал с местни хора начело, които неминуемо се сблъскват с гръцките търговци. Тези гръцки търговци са държали, както се каза по-горе, в ръцете си предимно едрата търговия и са пазили своето влияние чрез гръцката пропаганда, ръководена от Патриаршията на религиозна почва. Търговските успехи на братя Бабулеви изтласкват от пазара гръцките търговци. Братя Бабулеви стават главни фактори на търговския обмен, създават търговски връзки чак с Виена и оживяват стопанския живот. Развитието на търговския капитал създава първата голяма мелница и стопаните й разоряват дребните мелничари и житари.
В същото време се явяват готовите медни листове, които се внасят в Македония от чуждите индустриални страни. Готовите медни листове улесняват труда на бакърджиите, дават им възможност да изработват по-хубави произведения и изхвърлят от производството голям брой работници и икономически по-слабите занаятчии. Това от своя страна засилва недоволството и оживява революционната дейност в града, на която дейност най-добър представител се явява Лазар Глаушев.
Тая картина отговаря ли на тогавашната македонска действителност и на марксическото разбиране за стопанското развитие? - Безспорно, да! Това развитие поражда в Македония националната борба, насочена в началото против гърцизма и патриаршията, а след туй - срещу турската власт, върху която се е крепила феодалната система.
Борбата против гърцизма и Патриаршията също заема много страници в романите на Талев. Тая борба е дадена, че се води под знака на българщината, тук някои търсят слабото място на Талев и искат да го обвинят, че той си остава такъв националист, какъвто си е бил. Оттук изхождат и някои националисти и искат да видят в него изразител на своите чувства. Но и едните, и другите не са прави. Има сериозен дефект в произведенията на Талев, но той не е в това, че предава борбата против патриаршията през оная епоха под знака на българщината. В това отношение Талев вярно пресъздава историческите факти. Защото не са прави тия, които отричат единството в миналото между българи и македонци, които търсят корените на македонската нация във времето на Самуила. По пътя на формалната логика те искат да изхвърлят или да изопачат всичко, което противоречи на подобна теза за развитие на македонска нация от тогава до сега. И защо е нужно да се обосновава македонската нация върху една логика на фалшива основа и да се изопачават явни исторически истини. Безспорно, има самостоятелно македонско развитие, което отделя македонците от българската общност. Това развитие е наложено от редица политически причини. Но тая раздяла, която даде тласък и доведе до оформяването на македонската нация днес, почва от Берлинския договор, когато българи и македонци бяха поставени при различни условия на съществуване. Признаването и обективното изложение на тоя процес на отделяне и самостоятелно македонско развитие е един от въпросите, които разграничават буржоазния национализъм на балканските буржоазни държави и македонския патриотизъм.
Това отделяне в живота на македонския народ се проявява в борбата против вмешателството на Екзархията в училищното дело и другите пропаганди, а още повече в борбата на ВМРО против завоевателната политика на балканските буржоазни правителства.
Показано ли е развитието на този въпрос ярко и отчетливо в романите на Дим. Талев? - Той е поставен чрез устата на Делчев в срещата му с ръководителите на революционната организация в Преспа в романа „Илинден”, чрез окръжното на ЦК на ВМРО, което прочитат местните ръководители пред пленената върховистка чета пак в романа „Илинден” и с едно изречение на Делчев в края на романа „Преспанските камбани” (че Македония има свой отделен път на развитие). Този въпрос е поставен и в недоволството на Лазар Глаушев от политическите порядки в България, поради което той побързал да се върне в своята родина, но не и като враг на българския народ? Но тая тенденция в македонския живот, която е характерна за илинденската епоха и която би трябвало да преминава като червена нишка в романа „Илинден”, се явява като случайно подметната и не се врязва в съзнанието на читателя. Това е именно сериозният дефект в творчеството на Талев. Това показва, че макар Талев да възприема правото на самостоятелно съществуване на македонския народ, то не е залегнало дълбоко в неговото съзнание и в неговите чувства. Нека се надяваме, че във второто издание на романа „Илинден” той ще отстрани остатъците от българския буржоазен национализъм и ще заличи тоя дефект.
Тая половинчатост в Талев по отношение развитието на македонския народ към самостоятелен живот не дава основание да се твърди, че сегашният Талев е старият Талев, както се иска на някой да бъде или както се иска на други да го обвинят. Българският буржоазен национализъм, изразен във великобългарската идеология, не се състои само в идеята за единството между българи и македонци и в политиката за присъединяване на Македония към България. Българският буржоазен национализъм означава същевременно стремеж към хегемония на Балканите, раздухване на омраза към съседните народи, дава образа към работническото движение и комунистическата идеология, както и към Съветския съюз. Той означава търсене на разрешение на националния въпрос не другояче, а под ръководството на буржоазията чрез нагаждане към империалистическите съперничества. По тия въпроси Дим. Талев достатъчно се е разграничил от буржоазния национализъм.
Той успешно ни предава стопанското развитие от марксическа гледна точка, осъзнал е и прекрасно предава на няколко места в своите романи братските чувства между народите, въпреки шовинистичната отрова на техните реакционни правителства. Образът на Реджеп ага в „Преспанските камбани”, съчувствието, с което се отнасят някои турци към възванието на въстаническия щаб в романа „Илинден”, винаги ще възпитават народните маси в братство и дружба помежду им. Особено силно в това отношение е художественото описание на топлото братско чувство на македонския народ към руския народ и непоколебимата му вяра в неговата освободителна мисия (в романа „Преспанските камбани”). Всичко това е от грамадно значение особено днес. Като се прибави към това и правдивото описание на завоевателната политика на Австрия и други западни държави спрямо българския народ през време на Кипровското въстание, става ясно, че Талев е скъсал повечето от нишките, които са го свързвали с буржоазния национализъм, и романите му възпитават масите в прогресивен патриотизъм. Нека му помогнем в това негово развитие, към което той искрено се стреми. И да му пожелаем със същия художествен успех да ни опише развитието на борбата чрез единния фронт срещу македонското национално революционно движение и работническото движение против фашизма на Балканите - в името на мира, демокрацията, свободата на македонския народ.
Хр. Калайджиев
ЦДА, ф. 1 б, оп. 7, а. е. 1766, л. 2-6. Оригинал. Машинопис.

№ 12

Писмо от Вълко Червенков до Начо Папазов, с подкрепата за предложението на Райко Дамянов, Димитър Талев да бъде награден с орден

2 септември 1958 г.

Др. Начо Папазов,
Др. Р. Дамянов предлага да се обсъди в ПБ въпросът за ордена, с който да се награди писателят Димитър Талев. Той смята, че орденът, който Секретариатът на писателите предлага - „Кирил и Методи” І степен - бил малък.
Моля да се има предвид предложението на др. Р. Дамянов и на предстоящото заседание на ПБ да се доложи за това предложение.
В. Червенков.
ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а. е. 3708, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

№ 13

Решение „А” № 222 на Политбюро на ЦК на БКП за награждаването на Димитър Талев с орден „Народна република България” във връзка с 60-годишнината му

[София], 13 септември 1958 г.

Решение „А” № 222 на Политбюро на ЦК на БКП от 13.ІХ.1958 г.
Не възразява писателят Димитър Талев да бъде награден с орден „Народна република България” - І степен по случай 60 години от рождението му и за неговите заслуги към българската литература.
М. Григоров, Ант. Югов, Ив. Михайлов, [Н. Папазов], В. Червенков(1)
ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а. е. 3708, л. 1. Оригинал. Машинопис.
--------------
(1) Решението е парафирано на 12 септември 1958 г. Решението е изпратено до Вълко Червенков с изходящ № 399 от 13 септември 1958 г.