Неговия портрет и до днес може да видите в учебниците по история, но това, с което е забележителен за учебникарите, беше принадлежността му към Българската работническа социалдемократическа партия. Това, че той живя и се бори за свободата на поробените българи от Македония, някак си оставаше на заден план. А скопските манипулатори отидоха още по-далеч, представяйки го за македонец, пожертвал живота си за някаква си македонска държавност и самостойност. Една лъжа, която и днес се тиражира там, около Вардара.

град Крушово
Независимо, че от справочниците неговото име и дейност са достатъчно известни, искам накратко да Ви припомня най-важните моменти от живота на този български революционер, съумял да съчетае най-доброто от социалистическите идеи с националносвободителната борба.
Никола Янакиев Карев е роден на 10 ноември 1877 г. в град Крушово като четвърто дете в бедно въглищарско семейство. Учи в родното Крушово, но още 16-годишен поради липса на средства е принуден да прекъсне обучението си и през 1893 г. идва в София. В столицата на княжеството той опитва да си изкарва хляба,  работейки каквото му попадне, първо като зидар, а впоследствие и като столар. Движи се и дружи с работници и млади социалисти, предимно преселници от Македония и Одринско. Ненавършилият още 20 години Н. Карев през 1896 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и се присъединява към Македоно-одринския социалдемократически съюз. Този съюз на практика представлява малка група от социалисти, родом от Македония и Тракия. В средата на 90-те години той се оформя като част от възглавяваната от Димитър Благоев БРСДП, роден също в с. Загоричене, Костурско. Основатели на съюза са: Васил Главинов, Вельо Марков, Димитър Мирасчиев, Андон Шулев, Александър Раздолов. Към съюза се присъединява и Димо Хаджидимов. Младият Карев сътрудничи на печатния орган на съюза - вестник «Революция» (1895) и на близкия до него в. «Политическа свобода» (1898-1899). Тук трябва да се направи едно уточнение, а именно, че всичките социалисти от съюза са и дейни членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и една от главните му цели е да се насаждат всред останалите организационни членове социалистическите идеи. Това влияние особено ще се забележи в програмните документи на ВМОРО, когато се обосновават нейните социални искания – ликвидирането на чифлиците и раздаването на земята на селяните, подобряване на поминъка на селското и градското население, както и намаляване на данъчното бреме.
Н. Карев се връща в Македония през 1899 г. и се заема да довърши образованието си. През 1900 г. завършва Битолската българска класическа гимназия и се включва в редовете на Българските македоно-одрински революционни комитети (по-късно ВМОРО). По това време учители в гимназията са Дамян Груев, Михаил Герджиков и Васил Пасков. От този момент социалистът поема пътя на революцията. Избран е за член на Битолския революционен окръжен комитет, ръководен по това време от Дамян Груев. В Окръжния комитет са освен тях и останалите учители от гимназията, както и Георги Пешков, Недялко Дамчев, Аце Дорев и Георги Попхристов, който също получава назначение в гимназията. Н. Карев последователно учителствува в с. Горно Дивяци, Крушовско от 1900 до 1902 г. и в родното му Крушово от 1902 до 1903 г. И тук той е сред ръководителите на революционните комитети.

Никола Карев в четническа униформа
От 2 до 4 януари 1903 г. заседава Солунският общ конгрес на ВМОРО, който взема решението за Илинденско-Преображенското въстание. След Солунския конгрес започва усилената подготовка за въстанието. Свикват се и окръжните конгреси, които трябва да планират действията си през въстанието. От 19 до 24 април 1903 г. в родното село на Дамян Грув Смилево заседава конгресът на ІІ Битолски  революционен окръг. Даме  отново застава начело на Битолския революционен окръг и председателства конгреса. Н. Карев е крушовски делегат на конгреса. За членове на Глав­ния щаб на въстанието в Битолско са избрани Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Приема се решението „въстанието да бъде повсеместно, всички райони в окръга да въстанат". По време на Илинденско-Преображенското въстание Н. Карев е назначен за крушовски войвода и за член на Крушовското горско началство. Той ще бъде и един от организаторите и ръководителите на Крушовската република, но времето няма да му стигне да приложи на практика социалистическите идеи. Създаването на свободни територии по време на въстанието е една от главните цели на Общия план за въстанието. Най-дълготрайните такива образувания са Крушовската и Странджанската републики, за които са изписани досега хиляди страници, основаващи се на истински, а и на не малка доза измислени факти. Много от тези измислици, които влязоха дори в научната, пък и в художествената литература, една от които е измисленият от Никола Киров Майски през 20-те години Манифест на Крушовската република и художествените пресътворения от Георги Томалевски. А да не говорим за скопските фалшификатори-фантасти, които са на светлинни години далеч от истината. Те дори издадоха фототипни издания на изобретения от Н. К. Майски фалшификат.


Ако все пак читателите искат да научат истината за Крушовската епопея, бих ги посъветвал да прочетат спомените на Наум Томалевски или да разгърнат том І на Хр. Силяновите “Освободителни борби на Македония” (1933 г.). Там разказът е най-близко до историческата истина. В историята си Силянов разказва за боевете за превземането на Крушово и избирането на т. нар. Временно правителство на освободения град от представителите на трите народности – българската, гръцката и влашката. Превземавено на Крушово и провъзгласяването на Крушовската република е свързано с името и дейността на ръководителя на Крушовското горско началство Никола Карев. За него Силянов пише: «Още на 22 [юли] слезе в града Горското началство, начело с учителя Никола Карев – една блогородна фигура, най-светлата личност в Крушовското въстание». Краткотрайната Крушовска република, в която народностните дрязги и различия са преодоляни по впечатляващ начин, и то преди всичко със заслугата на нейния ръководител се стяга за упорита защита срещу настъпващите турски войски и башибозук от околните села, предвождани от Бахтиар паша.



Въстаническите сили, макар че наброяват около 1200 четника, няма да успеят да задържат града и след съвещание на Горското началство с Временното правителство на Крушово въстаниците се изтеглят. Решителното сражение въстаниците дават в местностите «Слива» и «Мечкин камен». Въстаническите чети се ръководят от едни от най-добрите и решителни български войводи – Никола Карев, Питу Гули, Андрей Христов, Иван Наумов Алябака, Гюрчин войвода, подпоручик Тодор Христов и др. Градът пада в турски ръце на сутринта на 31 юли и с това се слага края на Крушовската република. Градът избухва в пламъци. И днес от запазените снимки от него зловещо ни гледат изгорелите къщи с избитите си прозорци и стърчащите руини. След потушаването на въстанието Н. Карев, заедно с оцелелите си четници, успява да се изтегли към свободна България. Тук той участва в започналите дискусии за резултатите от въстанието, но биографите му отдават по-голямо значение на участието му в дейността на БРСДП, която току-що (през 1903 г.) е преживяла поредното си разцепление.

Никола Карев
През 1904 г. Н. Карев, чужд на разгърналото се партизанство и политиканство, прави опит по легален път да се върне в Македония, възползвайки се от Българо-турската спогодба за амнистия от 26 март (8 април) 1904 г., т. нар. Начевичева амнистия. Но изпратените негови заявления до комисията по амнистията и българския дипломатически агент в Цариград Григор Начевич чрез българския министър-председател генерал Рачо Петров остават без последствия. 
Една след други организационните чети преминават българо-турската граница и се насочват към районите си. Н. Карев сформира и екипира новата си чета и се подготвя да замине за родния си край.
На 16 март 1905 година четите на Никола Карев и Петър Ацев преминават през Кюстендилския пункт на ВМОРО, като са придружени от трима влашки терористи.
Прилепската чета на Петър Ацев е в състав от 20 души, като към нея са включени и тримата организационни терористи Янаки Атанасов, Григор Атанасов и Христо Станков – власи от с. Гопеш, Битолско. Тримата са определени от Задграничното представителство да действат в Битолско.
Четата на Н. Карев е в състав от 8 четника. Списъкът на четата е записан в дневника на Кюстендилския пункт на ВМОРО. Щи Ви го цитирам изцяло, така както е записан в дневника:
«Никола Карев от Крушово, Битолско, на 28 години, неженен,
Марко Христов от с. Сопотница, Битолско, на 28 години, неженен,
Тримо Груйов от с. Брегово, Битолско, на 30 годиин, женен с едно дете,
Йован Силянов от с. Радово, Битолско, на 32 години, женен с пет деца,
Стоян Димов от с. Зашле, Битолско, на 22 години, женен с едно дете,
Силян Костадинов от с. Цер, Битолско, на 19 години,
Иван Димов от с. Цер, Битолско, на 22 години,
Мито Гиоргиев от Крушово, Битолско, на 27 години.»

Никола Карев в четническа униформа
Четите на Н. Карев и П. Ацев се установявят край кратовското село Райчани, но скоро са открити от турския аскер. Н. Карев загива в завързалото се сражение с турската войска на 14 април 1905 г. Заедно с него загиват и петима от четниците му. Оцеляват само двама от четата, които се завръщат в Кюстендил на 20 април 1905 г. В тази битка от четата на П. Ацев убитите са 12, а ранените, сред които и самият войвода, са трима. Войводата Н. Карев е погребан в с. Райчани. Но впоследствие скопските неверници гробари и мародери два пъти препогребват костите му. Първият път през 1953 г. ги пренасят в Крушово, а в последствие ги изравят отново и през 1990 г. ги погребват над града в изграбена нова гробница.
Двама от братята на Н. Карев също записват имената си в революционното движение на македонските българи. Единият от тях - Георги Карев е кмет на града. Интересна е съдбата на втория му брат Петър, който от 1904 г. е член на Крушовския околийски революционен комитет. През обезоръжителната акция турците го арестуват и изтезават. При повторното връщане на сърбите във Вардарска Македония през септември 1944 г. за участието си в българското революционно движение той е арестуван от скопските потурнаци заедно със сина си Михаил, който е и племенник на войводата Н. Карев. Новата антибългарска власт го осъжда през 1946 г. на 5 години затвор. Изпратен е да излежи присъдата си в зловещия концлагер Идризово. В навечерието на освобождаването му от затвора е одушен в килията.

Никола Карев
Днес братята Кареви са славени и възхвалявани от скопските манипулатори, като борци и жертви за някаква измислена македонска нация и държавност, а образите им са изрисувани и изляти от восък по възможно най-некадърно изработения начин от художници-бояджии и скулптори-манифактуристи в смешния ала „Мадам Тюсо” Скопски паноптикум-музей. Децата на физическите убийци днес убиват духа и паметта на загиналите за България и за българската свобода македонски българи, а костите на българите от Мизия, Тракия и Добруджа, пръснати из цяла Македония, се вадят от гробовете и хвърлят в реките или на сметищата. Подобна лудост не е позната дори и в най-дивашките и варварски държави.
По-долу Ви предлагам да прочетете няколко документа, свързани с революционната дейност на Н. Карев.

Цочо В. Билярски

ПРИЛОЖЕНИЯ:

№ 1

Прошение от Томе Никлев и Никола Карев до ген. Р. Петров за желанието им да се завърнат в Крушово

София, 22 април 1904 г.
До Г-н Господина Министра на външните работи и изповеданията в София.
Прошение
От Томе Никлев и от Никола Карев,
родом от гр. Крушово, Битолски окръг в Македония
Понеже подписаните спадаме в числото на ония, които се обвиняват за активни участници във въстанието през миналото лято (1903 г.) в Битолския окръг; нещо повече, тъй като върху нас двамата се приписва всичкото станало през времето на въстанието в Крушово; то с настоящето си, предвид че стоенето ний по за дълго тук става невъзможно, молим, господин министре, за разпорежданието Ви, да се узнае чрез княжеския допломатически агент в Цариград, дали ний спадаме в в числото на амнистираните и следователно, дали можем безпрепятствено да се върнем в отечеството си.
При това считаме за неизлишно да Ви съобщим следните данни относително нашите личности:
Томе Никлев, родом от гр. Крушово, на възраст 48 год., бивш градски кмет (коджабашия).
Никола Карев, родом от гр. Крушово, на възраст 28 год., бивш учител в града.
С почитание:
Томе Никлев, Никола Карев
Адрес: улица “Гурко” № 48,
Тома Никлев, София.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 2022, л. 128-129. Оригинал. Ръкопис. Прошението е написано от ръката на Никола Карев, което е видно от оригинала. В а. е. 2024, л. 83 се съхранява и втори екземпляр от прошението, изпратен до турското правителство от София на 17 юни 1904 г., отново написано от Н. Карев.

№ 2

Бележка V от МВРИ до Отоманското имперско комисарство в София с питане за амнистирането на Тома Никлев и Никола Карев

София, 22 април 1904 г.
Споменатият Тома Никлев, роден в Крушево, на 46 г., бивш кмет (коджабаши) на града, и Никола Карев, също роден в Крушево, 28 годишен, бивш учител в същия град; признават, че са участвали в събитията от миналата година и, че са причинили вреди на града (като: опожаряването на конака, пощата и телеграфа и т. н.)
Желаейки да се върнат в родните домове, те искат да знаят дали постановената амнистия в Турско - Българското споразумение се отнася до лицата от тяхната категория и дали няма да има пречки за завръщането и пребиваването им в Крушево.
В[ернаца].
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 2022, л. 130. Копие на френски език. Машинопис. Нотата е с изходящ № 152.

№ 3

Писмо от Г. Вернаца до Гр. Начович с което му препраща нотите на МВРИ за амнистирането на Кр. Калчев, Т. Никлев, Н. Карев, Г. Атанасов, Н. К. Бакрачев

София, 24 април / 7 май 1904 г.
Уважаеми Г-н Начович,
По поръчение, направено от Г-н Министър Председателя, се ангажирах да Ви изпратя приложените тук пет бележки, с молбата, да благоволите да направите необходимото по тях.
Позволявам си, да привлека специално Вашето внимание върху параграф 2 и 3 на бележка І, както и върху споменатите Никлев и Карев (бележка V)
Приемете, Уважаеми Г-н Начович, уверението ми в искрените ми чувства.
Вернаца.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 2022, л. 139. Копие на френски език. Ръкопис. Писмото е с изходящ №152 и има резолюция “В делото.”

№ 4

Прошение от Томе Никлев и Никола Карев до Турското правителство за помилване и за разрешение да се завърнат в Крушово

София, 17 юни 1904 г.
До почитаемото правителство на Отоманската империя.
Прошение
От Томе Никлев и от Никола Карев,
родом от град Крушово, Битолски вилает в Турция
Понеже подписаните спадаме в числото на ония, които се обвиняват за активни участници в движението през миналото лято (1903 г.) в Битолския вилает и забягнали сме в същото лято; нещо повече, тъй като върху нас се приписвало всичкото станало и през време на движението в Крушово, като на водители и след два – три месечното ни скитане из горите, решихме да минем границата още през месец септември същата година; сега като се разкайваме за тази не добре обмислена от наша страна работа, в която ние бяхме увлечени и като се отказваме от досегашното движение; то с настоящето си молим, почитаемото ни правителство на Отоманската империя, на основание амнистията дадена от Н. И. В. султана, да бъдем помилвани, за да можем да се възползуваме от амнистията и да се завърнем при домашните си, да се отдадем на мирна работа и да бъдем верни поданици на почитаемата Отоманска империя?
При това считаме за неизлишно да съобщим следните данни относително нашите личности: Томе Никлев, на възраст 48 години, бивш коджабашия на Българската махала. Никола Карев, на възраст 28 години, бивш учител в града.
С почитание:
Томе Никлев, Никола Карев
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 2024, л. 83. Оригинал. Ръкопис. Прошението е написано от ръката на Никола Карев, което е видно от оригинала.

№ 5

Прошение от Мицо Бълджиев до Високата порта за разрешение да се завърне в родното си място

София, 18 юни 1904 г.
До почитаемото правителство на Отоманската империя.
Прошение
От Мицо Бълджиев от с. Чугунци, Кукушка околия – Солунски вилает.
През месец август 1901 година се откри една революционна чета под водителството на Михал Попето, след разбиванието на четата от императорската жандармерия от страх избягах от селото и живея постоянно в столицата, досега като работник – воденичар по софийските воденици.
Сега основавайки на сключеното между императорското и княжеското правителства съглашение и прокламираната от Негово Императорско Величество султана амнистия, аз желая да се завърна в родното си място при семейството ми, за да се предадем на мирното си занятие.
За това най-покорно молим високото Отоманско правителство да благоволи и да ми разреши свободно завръщание в с. Чугунци (Кукушко) като обещавам да бъдем верен поданик на Негово Императорско Величество султана, да живея мирно предаден на занятието и нема да предприема нищо против държавата.
С високо почитание
Мицо Бълджиев.
[Към прошението е прикрепен следния списък от софийския градоначалник от 18 юни 1904 г.:] Списък на македонските бежанци, които са подали заявления че желаят да се върнат в родните си места. 1. Томе Никлев, от гр. Крушово, Битолско, 2. Никола Карев, от гр. Крушово, Битолско, 3. Мицо Гудов, от с. Гавалянци, Кукушка каза, Солунски вилает, 4. Петр Гудов, от с. Гавалянци, Кукушка каза, Солунски вилает, 5. Мицо Бълджиев, от с. Чугунци, Кукушко, Солунски вилает.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 2024, л. 84. Оригинал. Ръкопис.

№ 6

Писмо № 382 от ген. Р. Петров до Гр. Начович с ходатайство за завръщането на Н. Карев, Т. Никлев и др. дейци на ВМОРО за завръщането им в  Македония

София, 23 юни 1904 г.
Господине Агенте,
В допълнение на писмото ми от 14 того под № 367, имам чест да ви изпратя тук приложени още няколко списъци на 14 души четници из разни краища в Турция, които със заявления подадени до нашите власти, ходатайствуват да им се разреши от страна на тур[ското] правит[елство] да се върнат като мирни граждани по домовете си. Между тези лица фигурират две по-важни, а именно Никола Карев и Тома Никлев, първият бивши учител родом от Крушово, а вторият таксилдарин в същия град. И двамата се обвиняват като водители на движението в гр. Крушово и превзиманието му от въстаниците, следователно за да могат те безопасно да се върнат по домовете си нужно е да им се даде специално разрешение. Те категорично заявяват не само че се въодушевляват от най-миролюбиви намерения в бъдаще, но и се каят горчиво за постъпката си.
За същите лица, повереното ми м[инистерст]во има случай да Ви изпрати и специална бележка.
За резултата на постъпките ви моля да ми съобщите своевременно.
Приемете и пр. М[инистъ]р Петров.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 2024, л. 109. Чернова. Ръкопис. Писмото има входящ № 1429 / 1452 / 1904.

№ 7

Писмо на Даме Груев до Битолския окръжен революционен комитет за предстоящото преминаване на организационни чети за Македония, инструкции за продължаването на мандата на Ив. Гарванов като временен представител на окръга в ЗП, като съвмести тази си длъжност с длъжността си и на скопски представител и др.

[Преди 16 март 1905 г.]

За мъчениците в Битоля
1.  Да им се припомни за изпращането на Кочо и Пецо, количеството на поверените им материали и предназначението им по тяхно усмотрение. Пецо да остане при Ванча, а четниците - където намерят за нужно.
2. Да си приберат товара бертолетова сол, изпратен с тиквешката чета.
3.  Протогеров замина с петдесет и няколко души, между които и Смиле [Войданов], Деян [Димитров] и Тасе [Христов], с по няколко тям привързани момчета. Понеже маршрута им ще бъде дълъг, няма да носят екстра материали. За Тасета се съгласихме поради силното му настояване, със следното задължение: а) предварител­но да му се разгледат обвиненията; б) даже и след оправдание, в случай че го не щат в околията, да приеме където би му определили с право, ако не би пристанал на последното, да остане при Протогерова като редник; в) последния зима на себе си грижата за съблюдение на споменатите усло­вия. Сигурно Дуле [Христо Узунов] ще се сърди, но нека има предвид, че при по-голяма упо­ритост от наша страна имаше се опасност да се хвърли в друга крайност.
4. Преди два-три дена с един другар за Дримкола замина и Марко. Той ще мине през Църна гора. Дадоха му се два револвера, единия от които за Милуша. Планът му за Гйорги, сърбоманския войвода, е добър, стига последния да му се довери.
5. Готови са веч за заминаване Ацев и Карев с около тридесет души. С тях ще има и две влашета терористи. Ако се наемат да носят, ще им се предаде и нещо екстра.
6. Да им се опише - ако това не е направено в друго писмо - как стои въпроса с изпращането на четниците за Костурско, обмундировани от Бо­рис Чекаларов, и на какво се дължи повръщането им.
Предполагайки, че действително има се опасност в Костурско от гър­ците, тая партида ще бъде пропусната да мине, но за друг път нека знаят, че без ваше писмо никой няма да бъде улеснен. Нелегалните ръководите­ли на Скопския окръг продължават да вярват, че изпращането на помена­тите четници става с партийни цели и се безпокоят да не би по тоя начин усилят позициите си в Костурско. В желанието си да очистят окръга си от техните сепаратистични домогвания напоследък те върнаха обезоръжен и последния остатък от Байчевата чета в Кумановско и заявяват, че с оръ­жие ще се възпротивяват на всеки, който би се опитал мимо съгласието им в техния сектор да стъпи. Подобни строги мерки са взети в Струмишки и Серски окръзи с остри осъждания по адрес на въпросните своеволници. Не по-розово им е положението и пред големците тук, от които занапред не ще могат доби нито (…). Всичко туй ги кара да климнат глава и да се въздържат - поне засега - от всеки нов опит за всяване на бърко­тии. Сами заявяват уж последна пратка ще им бъде помената за Костурс­ко, но и да би желали, за друга не ще им бъде посилно след взетите мер­ки по дължина на цялата граница.
7.  По издръжката и обмундировката на пристигналите от и за вашия окръг хора по наше задължение досега се е грижел Гарванов.
При отсъствие на формално задължение от ваша страна, че му е неп­риятно да не би след време услугата му бъде претълкувана в смисъл на стремеж за заемане на положение. От друга страна интересите на окръга изискват да има кой да се грижи за тях тук. По подобие на Скопско да се натоварва специално лице като отделен представител и това би било неудобно, едно, че с туй би се завела лоша система и второ, че до окончател­ното разглеждане въпроса за представителите още малко остава. Обсъж­дайки тоя въпрос Пере, Ацев и Сугарев, ние сме на мнение за негово оп­равдание и неизоставяние бъдещите ви нужди. Да му изпратите официал­но писмо със следното съдържание:
„За господин Иван Гарванов, временен задграничен представител на Скопския окръг.
Като ви благодарим за указаните от ваша страна съдействия по изд­ръжката на дошлите там от окръга ни дейци и обмундировката на сформированите за Битолския окръг чети, молим, до учредяването на Общото представителство, продължете да се грижите за посрещане и на бъдещи­те нужди на окръга ни в България, като си служите за покриване на раз­ходите със средства, каквито сами бихте могли да намерите в рамките на организационните законоположения.
8. Преди няколко дена оттук замина за при вас един старик от Путурус с намерение да продаде имотите си. Упътихме го да се отнесе до вас чрез Никола и вероятно досега сте го измълзали. С каквото бихте могли добре е да му спомогнете, за да не го съблекат други.
9.  Един чорбаджи такъми от Пространье...
Публ. във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски», София, 2007, стр.457-458.