ПОЛЗИТЕ И ВРЕДИТЕ ОТ СОЛУНСКИТЕ АТЕНТАТИ

Славата на солунските атентатори от 1903 г. вече в продължение на повече от век неувяхва. Къде с право, къде без каквото и да е основание, но името им се свързва с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и със славното Илинденско-Преображенско въстание (1903). Ако погледнете таблата с македонските и тракийските революционери и албумите-алманаси за Македония и Одринско, те заемат достойно и доста централно място в тях. Дори в албумите и в изследванията стореното от солунските атентатори се представя като величава прелюдия към последвалото въстание. А така ли е, или не, или трябва да се направят допълнителни уточнения?! Техният героизъм не само, че е безспорен, но е и безпримерен по организацията и изпълнението си. Но в случая тяхната саможертва не беше ли безсмислена и дори вредна за замисленото голямо въстание на поробените българи от Македония и Одринско?! На тези въпроси ще се помъча да отговоря, като смятам да се абстрахирам от патетичните патриотарски писания. Българските анархисти от своя страна бяха ученици на руските нихилисти и френските анархисти. Но се случи така, че малко по-късно техният пример беше подет от руските социалисти революционери (есерите), за което свидетелства ръководителят на тяхната група Борис Савинков. От неговите спомени може да се види голямото му преклонение към солунските атентатори и ВМОРО. Наскоро след героичните и кървави български пролет и лято на 1903 г. терористът от групата на Савинков И. Каляев показва пред него преклонението и завистта си към македонските революционери: „Мечтаеше си за бъдещия терор, за неговото решаващо влияние върху революцията. – Знаеш ли – казваше ми той в Харков – бих искал да доживея, за да видя… Ето виж – Македония. Там терорът е масов, там всеки революционер е терорист. А у нас? Пет, шест души и толкова… Останалите се занимават с мирна работа. Но може ли един есер да се занимава само с агитация и пропаганда? Та нали есерът без бомба вече не е есер. И можеш ли да говориш за терор, без да участваш в него?… О, аз знам: цяла Русия ще пламне. Ще си имаме и ние своята Македония. Селянинът ще се въоръжи с бомби. И тогава е вече революцията…“ (Вж. Б. Савинков, Спомени на един терорист, С., 1998, с. 38.)

Солунските атентатори

Солунските атентатори бяха приемници и продължители на започнатото от Михаил Герджиков и Петър Манджуков в Пловдив, когато в Пловдивската гимназия основават анархистки таен революционен комитет, а малко по-късно пренасят дейността му в Швейцария - в Женева. И до днес М. Герджиков е почитан като най-видната личност сред българските анархисти. Той е тясно свързан както с анархисткото движение в България, така и с останалите още под робство Македония и Тракия. Герджиков, заедно с Петър Манджуков, е основател и ръководител на първите анархистки кръжоци и комитети, поставили си за цел да се борят за освобождението на поробените българи. Те са основателите и ръководителите на първия Маке­донски таен революционен комитет в Пловдив (МТРК), който се изгражда на основата на съществуващите в Княжество България ученически кръжоци, намиращи се под влиянието на анархизма, социализма и руския нихилизъм. Такъв анархистически кръжок е образуван в Пловдивската мъжка гимназия през есента на 1895 г. Както посочих по-горе, негов пръв ръководител е М. Герджиков. Другите членове на кръжока са Стефан Михов от Пазарджик, Димитър Жечков от Сливен, Владимир Ико­номов от Сливен, Борис Христов от с. Градец, Сливенско, Петър Манджуков, родом от с. Мирковци, Скопско (племенник на Охридския и Пловдивски митро­полит Натанаил), Гаврил Мачев от Пловдив (работник словослагател) и др. М. Герджиков и П. Манджуков успяват да привлекат към кръжока и двама участници в четата на Кочо Лютата – Йордан Божков от Велес (телеграфист в Пловдив) и Иван Костов от с. Вишени, Костурско.
Групата чете и разисква върху руската нихилистическа и анархистическа литература – брошурите на Пьотр Кропоткин и Михаил Бакунин, книгите на Сергей Степняк (С. М. Кравчински) «Подземна Русия» и «Попрището на нихилиста», книги за Парижката комуна и др. Кръжочниците се посвещават на борбата за освобождение на поробените българи в Македония и Одринско, а средства за започването на тази дейност възнамеряват да набавят с първата си експроприаторска акция, открадват брилянтния орден на митрополит На­танаил Охридски и Пловдивски и брилянтния пръстен на майката на Герджиков Магдалена Герджикова. Дейността на кръжока завършва с изключването им от гимназията за неподчинение и неспазване на училищния ред. След изключването им кръжокът се саморазтуря, тъй като членовете му отиват да учат в други градове на княжеството, където също създават подобни групи. Такива групи и кръжоци са основани и действуват в цяла България (Казанлък, Стара Загора, Силистра, Лом и др.). Сред техните членове са бъдещият професор Захари Недевски, Юлий Цезар Розентал, братята Килифарски и др. Членовете на бившите кръжоци от Княжество България заминават да следват в Женева в последните месеци на 1897 г. Тук те се конституират в Централен комитет на Маке­донския таен революционен комитет. За влиянието върху МТРК и връзките му с чуждестранни революционни организации М. Герджиков отбелязва в конспекта на спомените си: «Контакт с руските емигранти в Женева. – Социа­лизъм, анархизъм, Плеханов, Черкезов, генералните стачки, пряката акция», «контакт с арменските емигранти революционери», а Симеон Радев изтъква в спомените си, че М. Герджиков поддържал в Женева и връзка и с италиански работници.

Михаил Герджиков

Всички членове – основатели на МТРК, са от Княжество България: Михаил Герджиков от Пловдив, Димо Николов от Казанлък, Григор Попдо­чев от Казанлък, Димитър П. Общински от Пловдив, Светослав Мерджанов от Карнобат, Кина Генова от Русе, Олга Балинова от Русе, Тодора Златева от Кюстендил, Йордан Калчев от Тутракан, Иванка Ботева, дъщеря на Христо Ботев, Надежда Добрева и др. Единствен сред тях, родом от Македония е Петър Манджуков, който по-късно също пристига в Женева. По същото време е написано възвание (прокламация) на МТРК към българския народ с призив «да вземе активно в своите ръце македонската кауза», програма на МТРК, устав на МТРК и клетва за членовете на комитета.
Дейците на комитета остават анонимни. Никъде в разпространените документи и във вестни­ците на МТРК не е отбелязано къде е седалището на комитета, кои са членовете му и къде се печатат неговите материали. Учредителите на комитета замислят и издаването на вестник, чрез който да пропагандират идеите си, но това се осъществя­ва няколко месеца по-късно.
В Пловдив е образувана по същото време Македонска анархистическа група, която действува като клон на комитета. В София МТРК установява връзка с групата на македонските революцио­нери социалисти, събрани около вестник «Политическа свобода», редактиран от Васил Главинов, при близкото сътрудничество на Никола Карев, Димо Хаджидимов, Андон Шулев и Димитър Влахов. Във в. «Политическа свобода» е публикувано съобщение за получаването на възванието на МТРК към българския народ в редакцията на вестника и е дадено резюме от него и цялата програма на комитета. В. «Политическа свобода» и в следва­щите си броеве продължава да публикува статии върху програмата на МТРК и кратки съобщения за дейността му. МТРК изпраща програмата на комитета в превод на френски език за публикуване във френския вестник «Тан». Про­грамата му започва с думите: «Македонският таен революционен комитет отправи наскоро една прокламация до българския народ, приканвайки го да вземе активно в своите ръце македонската кауза».
Липсата на средства довежда до това, че към средата на юни 1898 г. МТРК се разцепва и от него остават само трима – М. Герджиков, Й. Калчев и П. Манджуков. Св. Мерджанов, заедно с приятеля си, художника от Кюстендил Петър Соколов, по това време се намират все още в България, правейки различни комбинации за снабдяване на комитета с пари. Близък сътрудник на МТРК е и видният български писател Геор­ги Порфириев Стаматов, който по това време изучава право в Женева. Той същевременно служи и за връзка с руските анархисти. За него П. Манджуков казва, че от дружбата си и разговорите си с дейците на МТРК «той беше дооформил своя мироглед на пълна всестранна критика на съвре­менния живот, която провежда в своите разкази и която толкова много го доближаваше до нас».

Българската гимназия в Солун

По едно и също време М. Герджиков и П. Манджуков се заемат със спис­ването и издаването на два вестника – Герджиков с «Глас на Македонския таен революционен комитет», а Манджуков с «Отмъщение», който излиза като орган на македонските революционери терористи. Вестниците са отпечатани през юли 1898 г., но и от двата излиза само по един брой. По времето, докато се грижи за отпечатването на в. «Отмъщение», П. Манджуков превежда на български от френски език брошурата «Престъпленията на Бога» от Жан Грав и от руски език брошурата «Речта на Емил Анри», а ръкописите на преводите са редактирани от Г. П. Стаматов. През октомври 1898 г. П. Манджуков ги предава на Гоце Делчев, с когото се среща в Пловдив. По-късно Гоце ги дава за печат. Гоце като задграничен представител на ВМОРО в София и като ръководител на четите на организацията, макар че е привърженик на друга линия в революционното движение – масовото революционно движение на подготвения за това народ, също не отхвърля тероризма като метод и използването му в удобен момент.
След редица сериозни опити МТРК успява да си набави пари, но комитетът фактически е саморазтурен. През втората половина на септември 1898 г. П. Манджуков, Св. Мерджанов и Й. Калчев поотделно отпътуват за България с намерение да се прехвърлят в Македония: Св. Мерджанов да отиде при Д. Кощанов в Солун, а П. Манджуков и Й. Калчев – в Скопие, за да организират анархистически кръжоци сред учениците от Солунската българска гимназия «Св. Св. Кирил и Методий» и Скопското българско педагогическо училище с цел да пропагандират идеите на МТРК. Манджуков взема със себе си отпечатаните броеве от в. «Отмъщение», като част от тях дава за разпространение на Йордан Шурков, председател на Пловдивския анархистически кръжок, а останалите броеве пренася в Скопие.
След напускането на Женева от членовете на МТРК и завръщането им в България комитетът престава да съществува. Дейците му се вливат във ВМОРО и ВМОК, а други, сред които Славчо Мерджанов и Петър Соколов полагат основите на групата на солунските атентатори («гемиджиите») сред българските ученици в Солунската българска гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”, като всички се включват активно в борбата за освобождение на българите от Македония и Одринско.
Към МТРК проявява интерес ВМОРО и търси връзка с тях. Г. Делчев поръчва на С. Радев да установи контакт с М. Герджиков в Женева. Дори двамата заедно живеят в обща квартира. За това и за съвместния си живот в Женева с Герджиков разказва подробно в спомените си С. Радев. През 1898 г. М. Герджиков като представител на МТРК се среща в София с Г. Делчев, който по това време е задграничен представител на ВМОРО в София. По думите на М. Герджиков до този момент едната организация не подозирала за съществуването на другата. На тази среща е постигнато споразумение за обща дейност в Македония. По този повод Герджиков подчертава, че «срещата даде добри резултати и в редовете на Вътрешната организация навлязоха млади и просветени хора, възпитани в принципите, духа и идеоло­гията на революционерите от 1789, 1848 и 1871 г. и принадлежащи към поко­лението, което израсна под непосредственото влияние на руската революционна литература, на Бакунизма и Ботевизма». След сливането на двете организации МТРК оказва идеологическо влияние върху ВМОРО, като се внася и социален елемент в борбите за освобождението на българите в Македония и Одринско.

Тунелът под банка „Отоман” в Солун

Св. Мерджанов и П. Манджуков след саморазтурянето на МТРК, както посочих и по-горе, стават едни от идеолозите и основателите на групата на солунските атентатори (т.н. “гемиджии”), които на практика изпитват неговото влияние и превръщат в дело замислите на комитета: чрез атентати и терористични акции да се засегнат капиталите на западните страни в Османската империя. Със своята самопожертвователност и с личния си пример солунските атентатори оставят една героична диря в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско като последователи на МТРК. Близко до групата на солунските атентатори стои С. Радев, който дори им подхвърля идеята да ударят по западните капитали в Турция, за да се повдигне македонският въпрос от дипломатите на великите сили. Групата на солунските атентатори получава сериозна парична подкрепа и динамит от Гоце Делчев, който по това време е задграничен представител на ВМОРО в София и от председателя на Върховния македоно-одрински комитет поручик Борис Сарафов. Дори в писмата на председателя на ЦК на ВМОРО Иван Гарванов до ЗП в София нарича солунските атентатори “Принцовите пичове”, по прякора на Б. Сарафов – “Принца”.

Взривената банка „Отоман” в Солун

Макар че искрата на “гемиджиите” е запалена в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий", техните учители в болшинството си са членове на ВМОРО, но те поемат пътя на анархизма, който в края на ХІХ и в началото на ХХ в. е изключително популярен сред българската учаща се младеж. Групата на “гемиджиите”, която извършва солунските атентати през 1903 г., се ръководи от Йордан Попйорданов – Орце от Велес. Групата на гемиджиите, макар че е приемник на Женевската група, се намира под силното влияние на руските анархисти, но действайки в Турция, тя е свързана преди всичко и с арменските терористи. Младите анархисти по съвета на С. Радев, който е студент по право в Женева,  вземат решение да извършат атентати срещу западните капитали в Турската империя, на които да бъдат засегнати икономическите интереси, за да бъдат предизвикани да се постави македонският въпрос за разрешаване от великите сили. За тази цел Орце пътува до Женева, където се среща със С. Радев. В първоначалния план на атентаторите влиза взривяването на двата клона на Отоманската банка в Цариград и Солун. В Цариградската група, която се ръководи от Славчо Мерджанов от Карнобат, влизат още Петър Соколов от Кюстендил, Петър Манджуков от с. Мирковци, Скопско и Павел Шатев от Кратово. Голямата цел на атентаторите е именно Цариградската банка, затова в нея са изпратени най-опитните, дори първите трима са бивши членове на анархисткия Македонски таен революционен комитет (Женевската група). Двете организации – легалната ВМОК и революционната ВМОРО, чрез своите първи хора - Б. Сарафов и Г. Делчев - не само бяха в течение със започнатото от “гемиджиите”. Г. Делчев, Иван Гарванов и Б. Сарафов осигуряваха динамит и пари за атентаторите, смятайки че ще могат и да ги контролират и атентатите да избухнат в подходящ момент, за да бъдат прелюдия на едно въстание в Македония и Одринско. И двете групи – цариградската и солунската, започват изкопните работи едновременно. Солунската група се ръководи от Орце, но в нея влизат и Константин Кирков, Димитър Мечев, Тодор Органджиев, Илия Тръчков, Тодор Богданов, Георги Богданов, Владимир Пингов, Милан Арсов, Марко Бошнаков и Димитър Кощанов. В болшинството си те са родом от Велес.

Арестът на гемеджиите в Солун

Най-добра характеристика на групата на солунските атентатори прави в една брошура Ст. Симеонов, която ще цитирам изцяло:
„Първо място в съзаклятието се пада на Орцето. Той беше млад, на двадесет и две години, висок, сух, с кестеняви коси и мургаво лице, интелигентен, начетен и пропит с общечовешки чувства и крайни, присъщи на възрастта му и обясними с тежкия хамидовски ярем над родината му възгледи върху живота и света. Орце беше живо олицетворение на извънредно силна воля, упорита твърдост и непоко­лебимо постоянство.
Както през време на подготвителния период на атентатитe, така и при изпълнението им, Орце беше душата на съзаклятието. Само неговата пламенна вepa в правотата на избрания път, твърдостта му, неговият трезвен и практичен ум, както и неизчерпае­мата му енергия и желязна воля можаха да преодолеят невероятните пречки за успеxa на започна­тото дело.
Той си беше избрал своя път за борба с хамидовото потистничество в родния си край. Но зачи­тайки и чуждите убеждения върху методитe за борба с хамидовщината, той не можеше да търпи светотат­ството с делото. Разправят, че в едно солунско ка­фене, гдето хората на кръжока често отиваха да пият кафе, група българи спорили в присъствието на кръжока, заемащ едно от кюшетата на кафенето, върху разногласията между върховисти и централисти. Орце, след като се вслушал в спора, станал от мястото си, ударил по една плесница на спорещитe, заявявайки им, че в кафене не могат да се водят подобни спо­рове, и се върнал на мястото си. Спорещитe българи навели глави без да реагират, признавайки правотата на искането на Орце.
Предупреждаването на семейството на директора на отоманската банка да се спаси от явна смърт, за което поменахме на друго място, издава една високо благородна душа у Орцето.
Орце беше и крайно брутален и дори нахален, когато някой от другаритe му разсеяно изпълняваше възложената му задача. Той се нахвърли брутално срещу най-верния си другар, Коста Кирков, и то в деня, когато започваха атентатите, загдето навреме не е била занесена храна на Мечето, който беше на стража в подземието на банката, и загдето Коста се е вгледал в мазето на банката през решетката на улицата и с това можал да хвърли съмнение между случайните минувачи за готвения атентат. Това издава началнически качества у незабравимия герой.
Някои от другаритe сравняват Орцето с дина­мита; той имаше сродни качества с динамита: има ли препятствия, Орце избухваше с цялата си душа, няма ли препятствия, той беше тих и миловиден като същинско момиче.
Орце, не вярвайки на силитe и добрата воля на някои от съзаклятниците, се държеше крайно аро­гантно спрямо тях. Това отнемаше много усилия на останалите другари, за да подържат необходимата сдушеност за успеха на акцията.

Съдебният процес срещу гемеджиите

Ръководството на цялото съзаклятие беше в ръцете на Орце. Той подържаше външните връзки със София и Цариград писмено и лично. Той вземаше па­ричните суми и ги разпределяше между другаритe. Впрочем всичко това ставаше без всякакви формалности, защото верните до фанатизъм едни към други съзаклятници никога не помислюваха даже да дирят сметка за поверените им и изразходвани суми.
Посещенията в Швейцария и София бяха шлифо­вали доста груби черти от характера на Орце. Той беше индиферентен към живота и нуждитe му. Цялото му същество беше обзето от намислената идея. Нищо не беше в състояние да го отклони от строго начерта­ния план.
Неколко седмици преди атентатите родителите на Орце, тежко загрижени за милото си чедо, особено след убийството във Велес на по-големия му брат Милан, пак в свързка с революцията на поробе­ните българи в Македония, изпратиха един доверен свой сродник да увещава Орцето, щото последният да се откаже от плановете си и да се смили над своите родители. Орце отклони всичко това с един внушителен жест заявявайки, те той не иска да жи­вее робски живот.
Вторият по величина герой е Константин Иван Василев Кирков, именуван от дру­гаритe Коста. Той беше млад и хубавец. У него интелигентността и красотата взаимно си съперничеха. Тоя млад момък беше олицетворение на възвишен идеализъм, свойствен само на лица, израснали в среда, гдето фамилнитe традиции и общият морал са най-големата ценност.
И Коста, както Орцето, беше пропит с крайно възвишени и общочовешки идеи и чувства. Той беше високо благороден, крайно учтив в отношенията си и никога не мислеше за себе си, а всичко оставаше за своите другари, идеята и отечеството. Ако Орце беше материалната връзка на съзаклятническия кръжок, Коста представляваше духовното звено, което обединяваше и сгряваше душите на всички съзаклятници и съчувственици.
Коста беше най-целостна натура, способен както за умозрителна наука, тъй и за практическа революционна борба. Тези негови качества не представляваха един парадокс, защото характерната черта в обикновения му живот беше извънредната нежност в чувства и мисли, а във време на борба Коста беше смел и великодушен.
Третият по ред герой е Димитър Мечев, наричан от другарите си Мечето. Той беше корав и смел революционер и дългогодишен сподвижник по Пелистер и Бабуна на Гоце Делчев и Дамян Груев и техен личен приятел. Той имаше средна възраст. Най-вече от всички той беше изпил чашата на разочарованието в революционните борби и беше изтърпял извънредно големи физически и морални тер­зания. Това беше го хвърлило в особено голям песимизъм за всичко в живота.
Наглед Мечето не беше тъй красив и приветлив, обаче по душа той беше извънредно нежен, благороден и отзивчив. Всички, които са имали случай да се запознаят отблизо с него, са оставали смаяни от неговия ум, характер, воля и чувства.
„Няма да кажа голям, а ще река велик безсребреник беше Мечето!", заявява един от живитe му другари.
В моменти на почивка любимото занятие на Ме­чето беше черната работа в мината „Перник". Само там той можеше да намери спокойствие и мир на всички мисли, които го занимаваха за робска Македония. В разрез с мнозинството от тогавашните деятели на революционната организация той избягваше да тежи на ръководнитe фактори и на народа, и по тоя начин според своите разбирания той успяваше да запази сво­бодата си и да избегне всякакви ангажименти, които биха спънали действията му и биха му наложили ком­промиси в живота.
Илия Тръчков беше най-мълчаливият от всички, ала в замяна на това, той беше най-изпълнителният и делови герой. Както общата работа на Орце не можеше да върви без сътрудничеството на Коста, защото двамата взаимно се допълваха, така и в отделната конкретна акция Илия Тръчков допълваше Мечето.
Илия, макар и много по-млад от Мечето, беше храбър и експанзивен по природа. Тези качества на Илия ярко го отличаваха от останалите съзаклятници, макар да притежаваше и той повечето от качествата на останалите свои другари.
Илия беше млад, връстник на Коста и Орце, образован, физически достатъчно развит, колкото атлет, толкова и левент по душа и външност. Като венец на всички в характера на Илия беше свойствената му дързост при появата на опасности и беззаветна преданост към другарите и делото.
Владимир Пингов е петият по ред герой. Той беше също така връстник на останалите съзаклят­ници и любимец на целия кръжок поради веселия си характер. Владо, в противовес на Орце и Мечето, беше олицетворение на епикуреизма.
В най-трудните и трагични моменти, при много­бройните пречки, когато съмнението на Мечето го тро­веше до болезненост, а умът на Орцето изнемогваше, Владо със своя флегматизъм увличаше всички и им въздействуваше насърчително.
Владо правеше всичко това по инстинкти несъз­нателно. Обаче неговите верни другари се ползуваха твърде много от това му качество и високо го ценяха.
Скромен, наглед спокоен, Владо беше горещо предан на делото и винаги беше готов да умре за него. Ала и последната си минута от живота той иска­ше да изживее така, както е присъщо на мнозина велешани.
Най-малкият съзаклятник в кръжока беше Mилан Арсов, родом от с. Ораовец (Велешко). Макар и ученик в гимназията, Милан беше твър­де надежден другар на съзаклятниците. Той е типичен феномен на епохата, която роди всички герои в паметните борчески години на Македония. Милан беше твърде млад, на осемнадесет години. Но у него смелостта съперничеше с младостта, а ентусиазмът му нямаше граници. Той загина далеч от Македония в пустините на Северна Африка.
Като обща характеристика на съзаклятниците ще припомним следния факт от техния живот:

Взривеният френски параход „Гудалкивир” в Солунското пристанище – 1903 г.

По една случайност завръщането на Мечето в Солун за участие в предстоящия атентат стана със същия влак, с който се пренасяше тялото на убития в Прищина руски консул Щербин. Съзаклятниците се бояха да не би Мечето да бъде открит по пътя и с това да се осуети съзаклятието. За да се справят с тази евентуалност, те се въоръжиха с бомби и ре­волвери и вкупом се отправиха за гарата на скопската линия, чакайки влака от Скопие. Планът им беше да избият полицията, ако тя е заловила другаря им, и по тоя начин да го освободят, или пък, в случай че това не им се удаде, да хвърлят бомби срещу при­дружаващите Мечето полицаи, даже с риск да бъде убит и самият Мечето.
Обаче тъкмо стигнали на гарата, те забелязали консулите да пристигат за посрещане телото на Щер­бин. Коста каза на другарите си съзаклятници, че сега е момент да се извърши нещо по-велико от проекти­раните атентати. Ето удобен случай да се застраши животът на официални представители на Европа, която крепи тираническия режим в Македония. Смелите съ­заклятници имаха всички средства и нужната смелост, за да осъществят една такава акция. Те се оттеглиха настрана и след кратко съвещание решиха да изоставят тоя прелъстителен случай за алчните им за от­мъщение души и да останат верни на доизкарване подготвените вече динамитни атентати.
Един съвременник на тия събития казва: „Всичкитe съзаклятници можеха да се спасят стига да иска­ха, защото тe бяха господари на града от осем часът, вечерта, до два часът след полунощ”. Но те не мислexa да се спасяват, а бяха решили да умрат в смела борба за провалянето на потисническия режим в родната им страна Македония.
Тленните останки на героите почиват в българските гробища в Солун, люлката на македонската просвета и революция, а техните немирни духове неспо­койно витаят по кървавия небосклон на поробена Ма­кедония и напомнят на верните синове на тъжната ро­дина да не забравят, че само в беззаветната борба стои залогът за по-добро бъдеще и по-добри дни на измъченото македонско население.
Нека бъде вечна паметта на храбро загиналитe солунски герои и примерът им за самопожертвование високо назидателен за младото българско поколение!"
Работата на цариградската група върви трудно, тъй като при изкопа по посока на банката попадат на скала. Скоро групата е разкрита след залавянето на пристигналия за атентата динамит. Свързаният с доставката на динамита арменец – Козаков е арестуван първи и изтезаван, но като руски поданик е изпратен за Русия, откъдето е заточен в Сибир. В ръцете на турската полиция попадат Мерджанов, Соколов и Шатев. След изтезания, при които те не издават нищо, първите двама са предадени на българските власти като български поданици, а П. Шатев е интерниран в родното му Кратово. Солунската група на Орце продължава изкопните работи, тъй като властите не успяват да се доберат до нея. Скоро към нея се присъединява П. Шатев, който пристига в Солун с паспорта на учителя Георги Манасов.

Павел Шатев

Въпреки че организацията подпомага “гемиджиите”, те са в непрекъснат конфликт с ЦК и с председателя й, Ив. Гарванов, който също ги подпомага с пари. Проф. Любомир Милетич нарича групата на “гемиджиите” “своеглави младежи, замислили да извършат мимо Вътрешната революционна организация, па дори и против нейната воля един голям подвиг”. За да се убедите с що за личности ВМОРО поддържа отношения и разчита на разбиране след като ги подпомага морално и материално, ще Ви цитирам един интересен документ от ръководителя на групата на “гемиджиите”. На 14 май 1902 г. от Солун Орце Попйорданов изпраща на Г. Делчев следното писмо:
“Гоце,
Като бях у София поисках да се срещна с тебе. Аз мислех, че старите ни отношения ми позволяваха да извърша тази нахалност. Ти не прие макар да го не изказа направо. Аз го преглътнах.
Сега пък ти скимнало да научиш нещо за нас и си пуснал една сюрия копои по нас. Ако имаше нещо интересно, аз ти представих случай и ти можеше да го научиш направо. Така,че нямаше нужда от копои. Но види се на тях повече вярваш.
Едно време, Гоце, (ако не си забравил) ти се кълнеше, се печеше да ни уверяваш, че ни съчувствуваш, че щом се яви случай ще работиш солидарно и още какви ли не обещания. Но то беше едно време, а сега друг вятър вее, та затова ти остави, че не искаш да чуеш за някаква подържка на нас, ами земал си да ни пакостиш. Пък мъчно ви е, когато не ви призна власт за нравствени сили. Може би ще възразиш - има по средата недоразумение. Тогава обясни се направо, без да си служиш с посредници, защото те са опасни.
Миналото лято на два пъти се беше разпръснало лъжливи слухове, че в Солун се издала някаква тайна. Ти побърза да ме питаш - имаме ли и ние пръст в тези работи, тогава аз ти казах, че занапред и да работим солидарно со Вас и да не работим - ние ще ви казваме предварително всичко, каквото мислим да вършим. Защото видяхме, че вашите приятели, ако не за друго, за шпиони ги бива. Тебе ти е известно как пропадна Цариградската работа. Та занапред ще работим со отворени карти. Ако нещо вършим, или ще трябва да не ни закачате, или пък предварително с вас ке си опитаме силите.
Ние имаме работа со стария  Централен - ще се позанимаем и со пародията на едноврешния Централен. Па дай Боже да е силен и сегашния. Но да го еба, уж не се боим от Султана, та от него ли  ще се плашим.
Всеки случай аз бих желал да им пишеш.
Много ти здраве
Орце”
Под “пародията на едновременшния Централен” Орце има предвид  сегашния Централен комитет на ВМОРО, ръководен от Ив. Гарванов. За да се види какви са били отношенията между атентаторите и ВМОРО, може да видите от едно писмо на Гарванов от Солун от 4 юни 1902 г., което той пише до Гоце Делчев и до Задграничното представителство в София:
“От Света Гора за Висока, четвърти юни, втора година.
Едвам днес пристигна терориста ни след шестдневно обикаляние по тринадесет села и в Бер най-после успел да намери Апостол и Павле наедно два часа далеч от Бер. От проверката се оказа, че те са получили всичките ни писма и от петнадесет дена са по дирите на Иванчо, но не намират сгоден случай за нападение. Ако се сражаваме, казали те, ще загубим много момчета, защото неговите са опитни и по-добре въоръжени. Тези дни обаче този въпрос ще се реши окончателно.
Още не сме се разправили с генералите, а принцовите пичове захванаха да проявяват живот. Особено добре известният на Ахила Вано Манолев е вече нетърпим. Съобщих ви, че в Междурек брат му Никола беше раздвоил селяните. Този последни и мутиловци признали пред Григор, че са вземали наставления от маноловци. Григор турил ред в Лъгадина, че ако не беше авторитета и умението на ръководителите, кой знае какви последствия щеше да има. Вано чрез своя роднина Анго Попов и неговия овчарин Курумов надумали около сто члена от дружините да искат сметка, защото знаели, че парите се злоупотребяват. Пращат една депутация от пет души и след като ръководителното тело им дало сметка, те се задоволили и опасността се премахнала. Обаче Анго и маноловци не престават да ровят. Последните неколко дни Манолев е говорил на много наши селски учители, че той е сарафист и че скоро между тех и нас ще стане компромис, та учителите да заминели по селата като принцови хора. Същото правят и три копелтии от орцовата компания. Днес дойде един от Лъгадинските ръководители и настоява за убийството на Манолева. Намерих за по-добре да помоля Ахила да му пише едно писмо направо на него и да му каже да се откаже от старите си постъпки, защото инак ще бъдем принудени да се освободим един път завинаги от него. Той е направил толкова пакости на делото, че само за старите постъпки заслужава това. Три пъти съм го викал на обяснение и той безсрамно ми заявява, че нищо не прави против нас. Ще викам сега и Анго от Лъгадина, че ако ме предаде – майната му.
Ако принца мисли с тукашните орцовци да освобождава Македония, тежко нему и нам. Тези хора, освен петно на делото, друго не могат да [дадат]. Ще накарат само по-добрите сили да се отстранат от работата или пък да се борят с тех. Той трябва да ги повика назад или да им спре паричните подръжки. Те цел ден от сутрин до вечер пиянствуват и [са] като скитници без работа. При първи опит за работа ще попаднат в ръцете на полицията. Пишете що ще направите по този въпрос, защото търпението у нас е почти на границата. С нетърпение очакваме прокламацията и вестника. Те са необходими за сега. Пращайте на адрес: Иван Дренков, учител, Жимназ бюлгар; десет броя от вестник “Право”. Съобщете ни кога ще се свика конгреса. Пълномощното на Влахова с право от наше име да държи няколко сказки в България. Дайте ни един адрес да ви изпратим сметките, а също и кореспонденцията с вътрешноста. Нашите писма, както и онез, що ви изпращаме от страната, требва добре да се съхраняват. За изпратените ни сметки ще ни пишете на едната страница на писмата: получихме сметки за толкова и документи за толкова.
С братски поздрав Давид
Пращам ви и едно писмо от Лъгадина, за да видите що пишат от там.»
(Света Гора е псевдоним на Солун; Висока е псевдоним на София; Бер е псевдоним на Енидже Вардар; Апостол и Павел са Апостол Петков Ениджевардарски от с. Боймица, Гевгелийско и Павел Граматиков от с. Кониково, Ениджевардарско, ениджевардарски войводи; Иванчо е Иван Христов Карасулията; “Генералите” са дейците на ВМОК, а “принцовите пичове” са членовете на известната терористическа група на солунските атентатори (“гемиджиите”) в Солун, тясно свързани с Борис Сарафов (с прозвище “Принца”); Ахил е псевдоним на Г. Делчев; Иван Манолов е анархист от Кукуш; Анго Попов е кукушки чорбаджия, привърженик на ВМОК; Орцевата компания са “гемиджиите”, наричани така по името на техния ръководител – Йордан Попйорданов (Орце) от Велес; прокламацията и вестника са окръжните писма на ЦМОРК от юни 1902 г., написани от Г. Делчев и Г. Петров; конгресът е Х редовен конгрес на ВМОК, проведен в София през юли – август 1902 г.; Влахов е Димитър Влахов от Кукуш, по това време е студент във Висшето училище в София; Давид, псевдоним на Ив. Гарванов; Лъгадина е псевдоним на Кукуш.)

Взривената банка „Отоман” в Солун

След прокопаването на канала под Отоманската банка групата е притеснена да не бъде разкрита и да се провали нейният план, както става в Цариград, и решава веднага да действа. Междувременно ВМОРО е провела своя Солунски конгрес от 2 до 4 януари 1903 г., на който е взето решение да бъде повдигнато Илинденско-Преображенското въстание. Но тъй като организацията все още не е готова за вдигането на въстание, тя прави опит чрез председателя си, Ив. Гарванов, да попречи на анархистите да действат и да изчакат започването на въстанието. Усилията на Гарванов и на ЦК не успяват и тогава Гарванов предлага гемиджиите да бъдат избити, за да не попречат на въстанието. Но терористите, решени да действат въпреки всичко, започват с планираните атентати. Решават никой от тях да не остане жив след атентатите. На П. Шатев е отредено да действа първи и той на 15 април 1903 г. се качва с натъпкани куфари с динамит на френския параход „Гвадалкивир”. Скоро динамитът е взривен и параходът избухва в пламъци. Пътниците са евакуирани по най-бързия начин със спасителните лодки. Противно на взетото решение да не остане жив П. Шатев напуска горящия кораб и веднага хваща тренът за Скопие, като по-късно на 17 април е заловен на Скопската гара и върнат в Солун.
Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов също на 15 април поставят динамит на жп линията Солун – Цариград, който избухва, но не нанася очакваните повреди. От там М. Арсов взривява бомба в кафене “Алхамбра”, а Коста Кирков разрушава газопроводните тръби, по които тече светилния газ и хвърля бомба пред Гранд хотела в Солун. Владимир Пингов предизвиква пожар в “Бошнак хан” и е убит от аскера пред Топхането, в момента когато хвърля бомба. Мечев и Тръчков по предварителния план правят опит да хвърлят във въздуха резервоарите на фабриката за светилен газ, но са убити. Солун потъва в мрак и жителите му са обзети от ужас, но най-силният удар е нанесен от ръководителя на групата Орце, който подпалва фитилите на динамита под Отоманската банка. След това се качва в банката да предупреди директора на банката да напусне веднага банката със семейството си, тъй като тя ще избухне всеки момент. Динамитът избухва и банката рухва, обгърната в пламъци. Изпълнил задачата си, Орце се оттегля в квартирата си и започва да стреля и хвърля бомби от прозореца си, докато аскерът успява да го застреля.

Съдебният процес срещу гемеджиите

Останалите живи – П. Шатев, М. Бошнаков, Г. Богданов и М. Арсов са арестувани и изправени пред военен съд и осъдени първоначално на смърт, но като окончателно решение на съда е замяната на смъртното наказание с доживотен затвор. По време на процеса М. Арсов издава, че Ив. Гарванов е подпомагал с пари атентаторите. Гарванов и останалите членове на ЦК Димитър Мирчев и Йосиф Кондов също са арестувани, осъдени и заточени на остров Родос. Четиримата атентатори са заточени в град Мурзук, намиращ се в областта Фезан (сега в Либия). Според Григор-Начевичовото споразумение за амнистия от март 1904 г. турските власти допълват текста, че атентаторите не могат да бъдат амнистирани, а трябва за излежат цялата си присъда. Освободени са от заточението веднага след Младотурската революция през 1908 г.
Героизмът и решимостта на солунските атентатори, откъдето и да го погледнем, е безспорен и ние, българите, имаме право да се гордеем с това, което те извършиха, но същевременно трябва да кажем и безспорната истина. Солунските атентати не станаха прелюдия на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като неговата подготовка не беше завършила. Така също Централният комитет на организацията беше своевременно арестуван, съден и пратен в затвора и на заточение, тъй като турската власт не правеше разлика между атентаторите и дейците на Вътрешната организация. С арестуването на Централния комитет и преди всичко на нейния решителен и действен председател, старозагореца Иван Гарванов, организацията беше обезглавена, което затрудни неимоверно ръководството и координирането на самото въстание, което избухна близо три месеца по-късно – на 20 юли 1903 г. Същевременно турските власти предприеха поголовни арести и избивания на българи в Солун и Битоля. Бяха направени и разкрития на организационната мрежа и се нанесоха сериозни удари върху ВМОРО. В някои райони като Костурския и Леринския, без да бъде обявено въстанието, въоръжените действия на четите бяха започнали. 

Павел Шатев


Гробът на Павел Шатев

Ефектът от акцията на солунските атентатори действително потресе цивилизования свят, но той не предприе никакви мерки, за да облекчи положението на българите в Македония и Одринско, а турските власти и башибозукът бяха дотам озверели, че започваха такъв терор над българите, който може да бъде определен с модерните днес думи – етническо прочистване и геноцид. Като всеки ефектен тероризъм и действията на солунските атентатори не доведоха до нищо положително, а точно обратното. Но на практика доказаха, че българите не могат повече да търпят робския ярем.
Като приложение Ви предлагам няколко интересни дипломатически документа от времето на процеса срещу солунските атентатори и срещу ЦК на ВМОРО.

Цочо В. Билярски

 

№ 1

Рапорт № 294 на Ат. Шопов, търговски агент в Солун до Иван Ст. Гешов, дипломатически агент в Цариград за арестуването на всички български първенци и учители от Солунския вилает във връзка  със солунските атентати.

Солун, 18 април 1903 г.

До Господина господина Ив. Ст. Гешов,
Княжески дипломатически агент
в Цариград
Препис до Министерството на външните работи
и изповеданията.
Господине агенте,
Имам чест да Ви явя, че вчера пощите, както и цялата чаршия и всичките дюкяни по улиците, бяха затворени, следователно писмата ни не можаха да се предадат, а останаха за днес.
Тая сутрин чаршията продължава отчасти да е затворена, духовете обаче са поуспокоени, по улиците се виждат по-малко войски и има надежда че паниката не ще се повтори.
Нощес около полунощ топовните гърмежи известиха изново пожар, но тая сутрин се известихме, че на Вардар Капия изгорял един обор със сено. Фанатизмът и наежеността на турското население в нищо още не се прояви. Съществуваха обаче сериозни опасения. Тая сутрин ми донесоха известието, че в едните български гробища при черквата “Св[ети] Павел” били закарани вчера 51 убити българи, всички работници и лица неизвестни; в турската болница имало други тежко ранени. Колко убити са занесли в другите български гробища на Вардар Капия, не е още известно.
От учителите досега са арестувани: Ив. Гарванов и Д. Апостолов, а от търговците: Насте Стоянов, Хр. Наумчев (епитроп на едната черква), Ачков, Д. Хлебаров и брат му, П. Матов, Саздо Ризов, Коста Бакалов и Андрея Весов (син).
От преди два деня, т. е. от самото зачало на революцията, целият персонал на повереното ми Агентство успя да се прибере, още през нощта, в Агентството, дето продължава да пребивава и досега; портите са пазени от гавазите при пълно въоръжение. Досега нищо за забележвание не се е случило.
Един ден преди революцията французкият консул г. Стег е ходил при валията и му е казал, че се очаква да стане нещо и за това трябва да се вземат мерки за запазвание учрежденията и газа, дето може да се произведе страшна експлозия. Тоже един ден преди революцията, при валията е бил директорът на Отоманската банка и му е обърнал вниманието да се вземат мерки, защото някои подозирали, че в “Бошнак хан” срещу банката се приготовлявали бомби. Никакви мерки обаче не били взети.
В същата вечер на революцията били хвърлени бомби в градината “Алхамбра”, дето имало ранени. Ранения в немския клуб г. Филипс, за когото Ви явих във вчерашното си писмо че е инженер на Източните железници, не е такъв, а е виден немски търговец.
Вчера всичките консули ходиха при валията, за да го молят да вземе мерки, за да се запазят поданиците и интересите им. Някои от консулите са обърнали вниманието на валията, че не трябва да се убиват невинните хора и ония, които не показват съпротивление, а да се преследват само виновните. Вчера сутринта, троица българи, като бягали от полицията, успели да влезат в къщата на един французки поданик, дето влязла и полицията и убила и троицата. Претърсили ги после и нищо не намерили върз тях. Щом се научи за това г-н Стег отиде при валията и сериозно направи своето заявление, че трябва да се избягва кланието, че трябва да се не убиват хора, които не се противят и могат да се уловят живи. Валията му благодарил за известието и му казал, че сам ще излезе по града да види що става и да вземе мерки.
Шатев, който с увереност предполагат, че е хвърлил бомбата в парахода “Гвадалкивир”, е арестуван в трена при Скопие и е докаран в Солун.
Свършвах настоящето си когато се чуха топовни гърмежи, които предизвестиха пристиганието в Солунския залив на един военен австрийски параход заедно с един торпильор.
Приемете, Господине агенте, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Княжески търговски агент: А. Шопов.
(Рапортът е получен в агентството на 22 април 1903 г., заведен е под входящ № 889 и има следната резолюция на Ив. Ст. Гешов от 21април 1903 г. “За сведение.”)

№ 2

Рапорт № 307 на А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за арестуването на всички български учители от двете български гимназии в Солун и българските търговци във връзка  със солунските атентати и информация за действията на атентаторите.

Солун, 20 април 1903 г.

Г-н Ив. Ст. Гешов,
Княжески д[ипломатически] агент
в Цариград
Г-не агенте,
В допълнение на вчерашното си писмо под № 299 имам чест да ви явя, че вчера и днес направиха обиски в двете български гимназии и арестуваха директорите и всичките учители. Продължават да арестуват и българските търговци. Числото на арестуваните точно не се знае, но трябва да има около триста души. Вчера била хвърлена бомба в зданието на Режито, но не експлоадирала.
Известията, пристигащи от провинцията гласят, че вън от Солун не се е случило нищо извънредно, всичко е по старому.
Точното число на убитите и пострадалите във време на динамитната нощ и последващите дни е мъчно да се определи, защото всякой е скрит някъде из къщата си. Училищата на всичките народности са още затворени.
Досега никакъв факт, никакво обстоятелство не е показало, че тия динамитни разправии и тая предизвикана страшна паника са служили като предисловие на друга някоя цел, например – завладяванието на града, или част от него, съсредоточвание на революционни сили върз 1 една точка на града и пр. Не се полага тоже никакъв знак да се е опитвала някоя чета от вън да влезе в града. В никое военно учреждение, склад или участък динамитна бомба не е хвърляна, освен пред военната болница. Никое правителствено учреждение, освен Отоманската банка, тоже не е закачено. Всичките покушения бяха на частни учреждения и обществени места. Може да се предполага, че анархистите революционери не са успели да изпълнят и четвърта от своята програма. Казват, че разполагали с 300 килограма динамит.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] агент: (п.) А. Шопов.

№ 3

Поверителен рапорт № 312 на А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за арестуването на всички български първенци и учители от Солунския вилает във връзка  със солунските атентати и за назначаването на Извънреден военен съд, който да ги съди и подробности по подготовката на атентатите и връзките на атентаторите анархисти с ВМОК и ВМОРО.

Солун, 22 април 1903 г.

Господину Гешову,
Княжеский дипломатический агент
Цариград
Препис до Министерството на външните работи
и изповеданията.
Господине агенте,
Имам чест да Ви явя, че вчера се оповести в Солун ирадето, с което се учреждава извънредно военно съдилище, което веднага ще съди и осъди авторите на динамитните покушения, а така също и всички ония, които би действували против реда, законите, разпорежданията и временните предупреждения. Председателят на това съдилище е Едип паша, а членове: Расим Паша, артилерийският полковник Сахбан бей, кавалерийският подполковник Омер бей, Ешреф бей, комендантин на стасионера “Неджими Шевкет”, артилерийският майор Джемал бей от Генералния щаб и следователят Хюсеин ефенди. Съдилището захвана да работи още вчера. Вчера е започнало и изпитванието на затворниците, които трябва да бъдат на брой близо триста. Както имах честта да Ви известя, между затворените са всичките български учители заедно с директорите и някои от българските търговци: Насти Стоянов, П. Сарафов, К. Самарджиев, синовете на Д. Златаров, П. Матов и други второстепенни. Между затворените учители има четворица родом от България: Шаранков и Пъргов от Лясковец, Куюмджиев от Разград и Ив. Гарванов от Ст[ара] Загора.
Констатира се, че е била направена мина, която се е започвала от зимника на една бакалница срещу банката, вървяла е под пътя и се е спирала под същата банка. Бакалницата е била хваната преди три месеца с наем от един непознат българин. Както в мината, тъй и в самата бакалница са намерени толкова взривни вещества, щото ако всичките бяха подпалени, цялата махала щеше да отиде на въздуха. В една тясна уличка близо до банката, освен това, една малка къщичка е била заета от неколцина непознати българи, които са се занимавали с приготовлението на динамит и бомби. В друга малка къщица на същата улица, в едно италианско семейство, е заемал стая други един млад човек по име Йордан, който е минувал ту за сърбин, ту за българин и който предполагат да е играл важна роль в динамитните приготовления. На другия ден след първата динамитна нощ, той дошел в стаята си с един свой приятел и като ги потърсила полицията, приятелят му изхвърлил от терасата против полицейските дестина бомби без да може да повреди някого, сам станал жертва на бомбите, а Йордан взел револвера си, слязъл в градината и пръснал главата си. В куфара на Йордана биле намерени части от униформа на български офицер.
Във вчерашното си писмо имах честта да Ви спомена, че по всяка вероятност тая ужасна динамитна разправия трябва да е организирана от една група български анархисти, които в някои случаи трябва да са биле фаворизирани от Вътрешната революционна организация. Сведенията на повереното ми агентство по тая група са следующите. – Тя съществуваше в Солун от преди повече от две години и се съставляваше от десетина души млади голтаци. Преди две години и половина тая група бе откраднала, с тяхно съгласие и съучастие, двоица шестокласни ученици от Солунската гимназия, родом от Велес, бе ги скрила някъде и искаше от богатите им бащи откуп, който и получи след няколко месеци. За тая афера своевременно съм имал честта да Ви рапортирам обстоятелствено. Един от тия някога крадени от анархистите ученици на име Георги Богданов от Велес, завчера се залови тук жив в една къща с една вализа с бомби. Той прямо заявил пред властите, че съставлява част от една анархистическа дружина, която е организирала всичката тая динамитна афера. Често тая Солунска анархистическа група е била в сношение с анархистите в Женева и е получавала по някога пари от Виена и Швейцария. Миналото лято тя е била в сношение и чести преписки с Борис Сарафова. Много малко, или по-добре никак, не се е сношавала с другите български кръгове в Солун.
Вчера французкият консул г-н Стег ми съобщи, че едно лице от върховистите му казало какво никак не било тайна за върховистите и централистите, че се приготовлява мина под Отоманската банка и въобще много динамитни покушения против няколко учреждения в Солун. И върховистите и централистите знаяли за трескавата деятелност на въпросната анархистическа група, съществуванието на която било игнорирано от върховистите, а търпимо и в много случаи, фаворизирано от централистите.
Тъй или инак, но тук всякой е съгласен, че тая ужасна динамитна разправия доде в голям интерес на турската политика. Някои се съгласяват даже, че полицията е знаяла приготовленията на казаните анархисти, но с цел ги е оставила да довършат своето дело до край. Тия анархистически покушения и динамитни разправии са прямо против интересите на македонската кауза. В кръга на тукашните консулства се изказва вече мнение, че тия ужасни разрушителни действия успели да тикнат вече македонския въпрос двадесет години надире.
Вчера се е захванало изпитванието и на лицето, което хвърли бомбата в парахода “Гвадалкивир”. В дрехите му бе се намерил документ от българските пощи с името Шатев от Кратово, но от другите му документи и от българския му паспорт се оказва, че той се е именувал Георги Манасиев.
Приемете, Господине агенти, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Княжеский търговския агент: А. Шопов.
( Става дума за Йордан (Орце) Попйорданов; Павел Шатев е използвал паспорт на името на Георги Манасов; На първата страница на оригинала има следната резолюция: “За сведение. 25. ІV. 1903 г.” и “Получено на 25 априлий 1903 г. Вх. № 913.”)

№ 4

Рапорт № 317, 318, 319 на А. Шопов до българските агентства в Скопие, Битоля и Сяр за арестуването на всички български първенци и учители от Солунския вилает и положението в Солун след атентатите.

Солун, 23 април 1903 г.

До Агентството
в Скопие, Битоля, Сяр
(с отделни номера)
Г-не агенте,
Имам чест да Ви дам следующите допълнителни сведения по последните събития в Солун.
От всичко се вижда, че цялата тая динамитна разправия е била организирана от една група български анархисти, центра на които е бил в Солун. Досега има арестувани около триста души българи, между които са всичките български учители заедно с директорите. От търговците са арестувани и: Д. Кондов, Мацанов, Н. Попев, П. Сарафов, Папа-Стефанов, д-р Тенчев и Д. Златареви (братя). В първите дни на паниката има избити до сто души българи всички непознати; убит е и един свещеник от Ваташа. Обиските продължават. Намери се една мина, прокопана под земята от една българска бакалница до банката. Намери се около банката и една малка къща, дето са живели непознати българи и са фабрикували бомбите. Има убити и гърци, турци и всякакви чужди поданици. Пристигна в Солунското пристанище по една ескадра австрийска и италианска флота. Солун се обяви във военно положение и зачена да заседава военно съдилище. Въобще в града е мирно и чаршията е отворена. Всичките консулства са пазени от войници.
Моля да ми явите за получавание на настоящето.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] а[гент] А. Ш.

№ 5

Рапорт № 387 на А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за продължаващите арести на българи в Солун и разпространяваните слухове за нови атентати в града.

Солун, 12 май 1903 г.

До Господина Господина Ив. Ст. Гешова,
Княжеский дипломатический агент
Цариград
Препис до Министерството на външните работи
и изповеданията.
Господине агенте,
Положението в Солун продължава да е същото почти каквото беше два деня три след динамитните атентати. Военни патрули на всяка стъпка по всичките улици; всичките консулства, всичките учреждения и домовете на чуждите поданици и знатни турци се пазят от войници; след 12 1/2 часа по турски вечерта никой не смее да излезе из дома си, а ако излезе, веднага се арестува. Търговията е спряла, никакви почти зимания–давания. Никой още от българските търговци, комисионери, учители и по-видни граждани не е пуснат. Некои от тях са се разболели в затвора; сина на известния български книжар К. Самарджиев – Юрдан Самарджиев, който преди десетина години бе се учил в Европа и бе се предал на търговия, е полудял в затвора. Обиските и затворите се продължават. Между другите търсят и Борис Сарафова, който според упорити улични слухове, спохождал често града Солун. Въобще населението в Солун се държи в постоянен страх и тревога от разни слухове, които създават и пръскат българските неприятели – гърци, турци и евреи. Например, упорити слухове се носеха, че на Св. Кирил и Методий щели да станат нови динамитни покушения, че в домовете на повечето български търговци и комисионери намерили динамит, че на 13 май щяла да се изгори новата част на града, че в много провинциални градове и села се намерили бомби и динамит, че желязно-пътните линии щели да бъдат разрушени и пр., и пр. Тия ужасни слухове, тоя страх и тая тревога с всякой ден от един месец насам и мен се струва, че техният главен източник ще да е самата власт, която иска с подобни слухове да оправдава пред консулите извънредните мерки, които взема въобще към невинните български граждани и по-първи селяни.
От друга страна, кореспондентите на разни европейски вестници, които спохождат София и после дохождат в Солун, разправят на всеослушание, че в България открито се говорило, какво динамитните покушения щели да се повторят и потретят, че тайните комитети взели ново решение, да развалят с динамит на няколко места железните пътища, мостовете и пр. Всичко това усилва страха и паниката в населението, опасението у властите, а следователно и строгите мерки против невинните хора.
Всичките чиновници на повереното ми агентство продължават да живеят в зданието на агентството, което денонощно е заобиколено от тайна и явна полиция, която наблюдава кой влазя и кой излазя. Това не е попречило обаче до сега агентството да се наводнява от безброй жени, които идат да се оплакват и да търсят съвет и утешение. Консулите на великите сили при това не ни лишават от ежедневните си почти посещения.
Приемете, господине агенте, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Княжески търговски агент: А. Шопов.
(По време на атентатите Б. Сарафов се е намирал в Смилево, Битолско, където започват заседанията на Смилевския конгрес; Рапортът е получен в агентството на 17 май 1903 г. и е заведен с входящ № 1095. На първата му страница има резолюция на Ив. Ст. Гешов от 16 май 1903 г. “За сведение.”)

№ 6

Рапорт № 391 на А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за арестуването на всички български първенци и учители от Солун във връзка  със солунските атентати и за разпространяваните слухове, че ще бъдат заточени в Анадола без съд с приложен списък на арестуваните български първенци.

Солун, 13 май 1903 г.

До Господина Господина Ив. Ст. Гешова,
Княжески дипломатически агент
Цариград
Препис до Министерството на външните работи
и изповеданията.
Господине агенте,
Вчера около 50 жени на затворените солунски българи пресрещнаха валията при влазянието му в конака, заставиха го да слезе от колата и му подадоха прошение, в което се оплакаха, че мъжете им били немилостиво бити и злоупотребявани в затвора; те молиха да се прекрати боя и малтретиранието в затворите. Валията, след като приел прошението, се разговарял около половин час с ридающите жени. Той им казал, че не е истина че са били бити в затвора мъжете им и ги съветвал да не вярват на всичко що се говори по улиците.
Същите жени подадоха прошения и до консулите и ги молиха да направят постъпки пред валията, за да се прекрати боя в затворите.
Докарванието на българските първенци от провинцията продължава. Мението, че всички без съд щели да бъдат изпратени в Анадол все повече и повече се затвърдява. Руският генерален консул г. Гирс е говорил против тая постъпка, а мнозинството на другите консули се отнасят неудобрително към подобно поголовно заточение на всичките македонци първенци, търговци и заможни хора и се чудят на бездеятелността на своите цариградски посланици въобще в македонския въпрос. Във всякой случай, аз съм убеден, че ако турците се решат на една подобна много гибелна за българите мярка, то не ще бъде освен със съгласието и одобрението на Великите сили. А освен това, подобна мярка от страна на турското правителство ще покаже, че това последното е решено да води война с България, защото само при подобно решение би било оправдателно за турската система изпращанието в Азия всичките македонски първенци, търговци, заможни и въобще интелегентни и по-събудени хора.
При настоящето си имам чест да ви приложа списък само на солунските български търговци, комисионери и учители, които са в затвора и чакат своето изпращание в Анадол. Мнозина от тях са били преследвани от революционните комитети за своята неутралност в революционните агитации и за това са били заставени да напуснат родните си градове в провинцията и да се преселят в Солун, дето са мислили да намерят по-голяма сигурност, тишина и справедливост от страна на властите. Но съвършено напротив, наместо да оценят това тяхно положение се намерват и първенците от провинциалните градове като лежат в затвора и ще отидат в заточение за своето коректно държание спрямо турското правителство и законите. Между тия затворени първенци има и хора, които за своето коректно поведение спрямо законите в страната, са били осъждани на смърт от революционните комитети, стреляно е върху тях, горени са къщите им; има и хора, които са прекарали целия си живот като членове на меджлисите и в служба на турското правителство. И сега турската система и турската справедливдост най-напред и най-строго тях наказва!…
Тая система и подобно поведение, няма съмнение, има и ще има съвършено противоположни резултати що се касае до тишината и умиротворението на страната.
Приемете, господине агенте, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Княжески търговски агент: А. Шопов.
І Търговци от гр. Солун. 1. Хаджи Иван Весов, 2. Саздо Весов, 3. Андрея Весов, 4. Христо Златаров, 5. Христо Д. Златаров, 6. Кочо Д. Златаров, 7. Даме Кондов, 8. Йосиф Кондов, 9. Стефан Шафкулов, 10. Томе Баялцалиев, 11. Христо Фукара, 12. Саздо Дерменджиев, 13. К. Самарджиев, 14. Йордан Самарджиев, 15. Ив. Х[аджи]николов, 16. Серафим Петров, 17. Гаврил Петров, 18. Константин Бомбалов, 18-а. Бомбалов син, 19. Д. Петров, 20. Ив. Велков, 21. Д. Наумов, 22. Н. Лазаров, 23. Илия Папа Стефанов, 24. Лешков.
ІІ Комисионери от Солун. 25. Ничо Попев, 26. Коне Попев, 27. Григор Попев, 28. Саздо Ризов, 29. Спиро Ризев, 30. Спиро Суруджиев, 31. Иван Суруджиев, 32. Андон Петеровски, 33. Димитър Попгеорчев, 34. Георги Тишин, 35. Димитър Х[аджи]янков, 36. Илия Мирев, 37. Илия Кулев, 38. Коста Кямилов, 39. Марко Стоянов, 40. Илия Стоянов, 41. Неофит Георгиев, 42. Панче Драндаров, 43. Георги Драндаров, 44. Панче М. Кюлюмов, 45. Петър Тафов, 46. Петър Апостолов, 47. Петър Матов, 48. Петруш Хр. Сарафов, 49. Стефан Матлиев, 50. Анастас Матлиев, 51. Тодор Кожинков, 52. Х. Кожинков, 53. Тодор Мацанов, 54. Георги Х[аджи]панов, 55. Сотир Х[аджи]илиев, 56. Христо Динков, 57. Христо Пиперков, 58. Георги Пиперков, 59. Йосиф Дамян – Петров, 60. Петър Дамян – Петров, 61. Коце Мирчев, 62. Георги Попиванов, 63. Коста Бакалов, 64. Иван Баялцалиев, 65. Бояджиев, 66. Голистоянов, 67. Борис Къртов, 68. Петър от Велес, 69. Миле Ставрев, 70. Марко от Щип, 71. Доне Бояджиев, 72. Спиро Бояджиев, 73. Христо Наумчев, 74. Велянов, 75. Васил Мончев, хотелджия, 76. Иванчо Маджар, хотелджия, 77. Д-р Казанджиев, 78. Д-р Тенчев, 79. Иван Тенчев, аптекар, 80. Иван Крайничанец, аптекар, 81. Мито Тенчев, 82. Кирил Тенчев. В тоя списък не фигурират бакали, кундураджии и въобще еснафлии.
ІІІ Учители от Солун. 83. Георги Раев, 84. Д. Мирчев, 85. М. Шаранков, 86. Ив. Гарванов, 87. Хр. Кюлюмов, 88. Христофоров, 89. Караджов, 90. Н. Господинов, 91. А. П. Стоилов, 92. Сапунаров, 93. Хр. Пъргов, 94. Куюмджиев, 95. Калейчев, 96. Т. К. Танев, 97. Бл. Десковски, 98. 99. Хр. Батанджиев, 100. Дим. Апостолов, 101. Саманджиев, 102. Б. Танчев, 103. Шурбанов, 104. Битраков, 105. Мандичов, 106. Маджаров, 107. Казанджиев, учител в с. Негован, Лъгадинско, 108. Аладжов, учител в с. Негован, Лъгадинско, 109. Една учителка, учителка в с. Негован, Лъгадинско.
ІV Свещеници от гр. Солун. 110. Поп Христо, 111. Поп Стамат, 112. Поп Петър, 113. Дякон Йосиф.
(Рапортът е получен в агентството на 16 май 1903 г. и е заведен с входящ № 1086. На първата му страница има следната резолюция на Ив. Ст. Гешов от 16 май 1903 г.: “За сведение; ще говоря на В[еликия] везир и на посланиците.” Във ф. 334 к, оп. 1, а. е. 116, л. 74 - 75 има чернова на този списък. )

№ 7

Рапорт № 394, 395, 396 на А. Шопов до агентствата в Скопие, Битоля и Сяр за арестуването на всички български първенци и учители от Солунския вилает във връзка  със солунските атентати.

Солун, 14 май 1903 г.

До Княжеското, търговско агентство
в Скопие, Битоля, Серес
Господине агенте,
В допълнение на писмото си от [...] того, под № [...], имам чест да Ви съобщя, че вследствие на последните солунски случки, всички български първенци и учители из градовете и селата на вилаета са арестувани и повечето от тях са вече докарани в тукашните затвори. Според сведенията, които се има, всички, без да ги съдят, щели да бъдат изпратени на заточение.
Жените на тукашните затворници днес телеграфически молиха застъпничеството на руския, австро-унгарския, английския и французкия посланици.
Приемете и пр.
Кн[яжески] търг[овски] аг[ент] А. Шопов

№ 8

Рапорт № 404 на А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за освобождаването на арестуваните учители и ученици от Солунския вилает, български поданици с изключение на Ив. Гарванов.

Солун, 16 май 1903 г.

Г-н Ив.Ст. Гешов,
княжески дипл[оматически] агент в Цариград
Копие в министерството.
Г-не Агенте,
Имам чест да Ви явя, че снощи освободиха следующите учители: Танев, директор на Девическата гимназия, Мартинов, Десковски, Шаранков, Пиргов, Куюмджиев, Господинов и Караджов. На всичките са дали по два - три дена срок, за да заминат за месторождението си. Учителите от другите градове и села на Солунския вилает, които не са арестувани, всички са изпратени по родните им места. Така щото, училищата всъде, по всичките градове и села, са затворени.
Снощи тоже, между другите по-прости хора,се пуснаха и следующите търговци и комисионери: Д. Матов, Мирев (син), д-р Казанджиев, Кямилов, свещ[еник] Христо, Матлиев (баща), двоицата синове Баялцалиеви, Стефан Шавкулов, Ил. Кулев, Гр. Попев, Панче Кюлюмов, Хр. Х. Наумов, Вел. Ачков, Мише Ставрев и Новков. Другите освободени вчера хора са пове­че от еснафите. Освобождаването ще следва утре.
От освободените учители родом от България са: Пиргов, Господинов, Шаренков и Куюмджиев. На всичките е дадено по няколко дена срок, за да си заминат за България. Пуснати и изпратени са в България, освен това, всичките ученици от Солунската гимназия, които са български поданици. Така що то, освобождаването на по-видни хора се започна от ония, които са родом от България.
В свързка с това имам чест да Ви съобщя, г-не агенте, че повереното ми агентство с официално писмо от 6 того под № 361 се отправи до валията и го моли да се разгледат по-скоро работите и на учителите и учениците български поданици и да се освободят не­винните. За сега български поданик остава само един в затвора, имен­но Ив. Гарванов.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Ш.

№ 9

Рапорт № 438 от А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за произнесените присъди срещу со­лунските атентатори и предстоящия процес срещу Ив. Гарванов и ос­таналите арестувани българи.

Солун, 25 май 1903 г.

До Господина Господина Ив. Ст. Гешова,
княжески д[ипломатически] агент в Цариград
Препис до Министерството на външните работи
и на изповеданията.
Г-не агенте,
Имам чест да Ви явя, че вчера Солунското военно съдилище произнесе смъртната присъда над четворицата българи, за които се бе дока­зало, че са вземали прямо участие в последните динамитни покушения в Солун. Осъдените са:
1. Павел Поцев, от Кратово, който хвърли бомбата в парахода Гвадалкивир;
2. Марко Стоянов, от Охрид, който е държал срещу Отоманската бан­ка бакалницата, от която е копана мината;
3. Георги Богданов, от Велес, у когото се намери цяла вализа с бомби, който е хвърлил в градината "Алхамбр" и бил определен да хвъ­рли бомби в консулствата;
4. Милан Арсов, от Велес, ученик от Солунската гимназия, който тоже е хвърлил бомба вечерта на 17 април.
И четворицата осъдени са хора млади, от 19 до 23 години. В съдилището бяха доведени само троица, защото Богданов бил болен и умопобъркан. Консулите бяха поканени да присъствуват при четенето на присъдата, но никой не отиде; изпратиха драгоманите си. Подсъдимите изслушали присъдата си с голямо хладнокръвие.
Председателят Едип паша прибавил в конеца на присъдата, че за другите виновни българи щяло да има особен процес. Кои именно ще бъдат тия "други виновни българи” тук нищо не се знае. Правят се само разни предположения. Именно, отделени са в Беяз-куле срещу военното комендантство, дето заседава военното съдилище, около петдесет души по-първи българи с осем души учители от Солунската гимназия. Мисли се, че те са отделени там, защото трябвало да минат през военното съдилище. Там са Весовци, Самарджиевци, Кондовци, директорът Раев, Гарванов и пр. У някои от тях са намерени при обиските по някои невинни писма. Например, у учителите филолози Стоилов и Мирчев са намерени писма с филологическо съдържание, в които учители – филолози от България и другаде ги запитват как се произнасят в разни места в Македония известни думи със старото юсово произношение. Тия думи турските чиновници не могат да разберат и предполагали, че трябва да са някакви революционни знакове. Така щото, юсовото произношение (назализма) ще бъде съдено във военното съдилище.
Братя Весови (хаджи Иван, Саздо, стари хора, и сина на Саздо Андрея) щели да бъдат съдени, защото при обиска в къщата им се намерило някое училищно тевтерче на децата, в което имало някоя детинска песен с противно съдържание. Както хаджи Иван тъй и Саздо Весови са преминали целия си живот във верност и полезно служение на турското правителство. Хаджи Иван цели тридесет години е бил член във Велеския идаре меджлиси, а от няколко години насам Саздо Весов е член в Солунския идаре меджлиси. По причина коректното им поведение спрямо законите в страната и двоицата братя са били преследвани от революционните комитети. Преди шест години осемгодишното момче на Саздо биде отвлечено от комитетите с цел да искат откуп. По това дело съдебните власти имат заведен цял процес. Преди две години, когато хаджи Иван Весов управляваше търговската къща във Велес, биде нападнат една вечер на улицата, за да бъде убит и едва се избавил. Нападателят бил от крайните македонски елементи. След тая случка, Весовци, за по-сигурен и тих живот, се преселиха съвършено в Солун, но тук пък намериха преследвания от там, от дето никак не се надяваха – от турското правителство. Те са състоятелни и известни търговци.
Що да Ви кажа за директора Раева, който е известен всекиму със своето смирение и със своята невинност.
Учителят Д. Апостолов, от Велес, трябвало да мине през военното съдилище, защото му било намерено частно писмо от бащата на осъдения Богданов по някакъв процес за наследство, воден пред съдилищата във Велес. Г-жа Д. Апостолова е в сродство с фамилията Богданови.
Братя Кондови (Дамян и Йосиф), банкери, а в същото време и представители на Осигурителното дружество “Балкан”, трябвало да минат през военното съдилище, защото ги подозират, че чрез тях се внасяли комитетски суми от София в Солун.
Книжарят К. Самарджиев тоже е бил преследван от революционните комитети, а Илия Папастефанов, зет на фамилията Богданов, от Велес, и представител на Осигурителното дружество “България”, никога не е бил причастен в комитетските работи.
Предполога се, че всичките тия хора, заедно с много още други, щели да бъдат съдени от военното съдилище.
Приемете, господине агенте, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Княжески търговски агент: А. Шопов.
(Рапортът е получен в агентството на 28 май 1903 г. и е с входящ № 1184. На първата страница на оригинала е резолиран от Ив. Ст. Гешов на 29 май 1903 г. “За сведение.” Преписът от рапорта е получен в МВРИ на 27 май 1903 г. и е заведен в Тайната му архива с входящ № 1017. На първата му страница княз Фердинанд се е подписал, в знак, че се е запознал с него.)

№ 10

Рапорт № 474 от А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за освобождаването на арестувани българи от Солунския затвор и продължаващото задържане на Ив. Гарванов.

Солун, 2 юни 1903 г.

До Господина Господина Ив. Ст. Гешова,
княжески д[ипломатически] агент в Цариград
Препис до Министерството на външните работи
и на изповеданията.
Г-не агенте,
Имам чест да Ви известя, че снощи освободиха от затвора още 40 души солунски българи, между които по-първи са: д-р Тенчев, аптекаря Тенчев, печатаря Тенчев, учителите: Батанджиев, Маджаров и Битраков, дякон Йосиф, комисионерите: двоицата братя Пиперкови, Йосиф Дамян – Петров, Попгьорчев, Ничо Попев, Спиро Суруджиев, Иванчо Велков и двоицата заточени в Солун щипяни: Попкоцев и Тодор Лазаров. Всичките други са хора от еснафите.
В допълнение на писмото си от 30-и май под № 459 имам чест да Ви явя, че тая сутрин изпратиха за България учителите: Господинов, Лимончев, дякона Йосиф, и Куюмджиев, и учениците: Методий Иванов, Васил Ников и Гайдаров. В затвора остаят още следующите български поданици: учителите Гарванов и Шаранков и учениците Балев и Андреев. На учителя Шаранков и на учениците Балев и Андреев преди 15 деня тоже беше съобщено, че са невинни и че веднага трябва да заминат за България, но и до днес ги държат в конака, като им разрешават да се разхождат само по средния двор.
Приемете, господине агенте, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Княжески търговски агент: А. Шопов.
(Рапортът е получен в агентството на 5 юни 1903 г. и е заведен под входящ № 1247. На първата страница Ив. Ст. Гешов е резолирал на 5 май 1903 г.: “За сведение.”)

№ 11

Рапорт № 479 от А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за освобождаването на арестувани българи от Солунския затвор и продължаващото задържане на Ив. Гарванов с приложен списък на задържаните солунчани.

Солун, 3 юни 1903 г.

Г-н Ив. Ст. Гешов,
княжески д[ипломатически] агент в Цариград
Г-не агенте,
Имам чест да Ви явя, че вчера са освободени от затвора 8 души солунски българи. Между освободените завчера на 1-и юни са и следующите по-видни хора: учителят Д. Х. Георгиев, комисионерът К. Мирчев, аптекарят Крайничанец, комисионерът Мацанов и неколцина ученици от Солунската гимназия. От по-видните хора за сега в затвора остаят:
Видни търговци: 1. Хаджи Ив. Весов, 2. Саздо Весов, 3. Андрея Весов, 4. П. Сарафов; Сарафи: 5. Д. Кондов, 6. Йос. Кондов, Кичюк Петре; Книжари: 7. К. Самарджиев, 8. Йорд. Самарджиев, 9. Х. Николов; 10. В. Мончев, хотелджия; Г. Тишин; Г. Къртов; Учители от гимназията: 11. Г. Раев, Хр. Далчев, 12. Ив. Гарванов, 13. Мирчев, 14. Апостолов, 15. Стоилов, 16. Шаранков, 17. Сапунаров.
Има в затвора още неколцина и ученици от гимназията и доста еснафлии. От провинцията всякой ден продължават да докарват по неколцина арестувани.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Ш.
(Към този рапорт има приложен, на чисто преписан, списъка на френски език.)

№ 12

Доклад № 1315/441 от Али Ферух бей, турски комисар в България до Великия везир за направени постъпки от ген. Р. Петров за освобождаването на Ив. Гарванов и другите задържани българи в Солун.

София, 3 юни 1903 г. (20 реби – юл – еввел 1321 г.)

С доклада си от 31 май т. г. под № 1276 / 420 бях донесъл на Ваше Височество, че министър-председателят генерал Петров ми заяви, че от арестуваните в Солун българи имало още неосвободени, а от освободените мнозина отново били арестувани, когато пристигнали по домовете си.
Снощи при една среща с него на едно забавление той пак ми повтори същото, като прибави, че ако и да е решено Куюмджиев да бъде освободен, той още се намира в затвора, както и Шаранков, Господинов, Тасев и много ученици и попове, след като били освободени, отново били задържани. Училищният директор Раев и учителят Гарванов още се държат в затвора, въпреки гаранцията, дадена за тях от турското население на Стара Загора. Той моли Ваше Височество да разпоредите, когато се освободят задържаните, да се изпращат по железницата. Като донасям горното …
Али Ферух, комисар в България

№ 13

Строго поверителен рапорт № 487 от А. Шопов до ген. Рачо Петров, министър-председател и министър на външните работи за отношенията между солунските атентатори и ръководителите на ВМОРО и намеренията на ЦК да се отложат атентатите.

Солун, 6 юни 1903 г.

Строго поверително
Г-ну министру на вънкашните дела
и изповедани­ята в София
Копие в Ц[ариградското] агентство.
Г-не Министре,
От рапортите ми въобще по последните нещастни солунски съби­тия сте благоволили да видите, че групата от крайни революционери - анархисти, които, в сношение с Борис Сарафова са приготвили динамитните атентати, не са правили част от Вътрешната революционна организация, но са били търпими от нея и приготовленията и са били известни. В последно време все повече и повече излазят наяве сведения, които доказват, че Борис Сарафов е бил прякия началник на тая група крайни революционери и ги е снабдявал със средства. Тукашните води­тели на Вътрешната организация са предвиждали катастрофата и са искали да вземат мерки против необмислените детински покушения; те са се отнесли един път и са се оплакали лично на Делчева от тая малка група от крайни революционери, но тоя последния им е дал да разбе­рат, че трябва да се оставят да работят. Не много време преди нещастните солунски покушения, солунската група от крайни елементи се отнесла до началниците на Вътрешната организация и им съобщила, че е принудена да тури в действие част от приготвените си планове, защото се лишавали от средства да продължават и да се поддържат. Вътре­шната организация ги убеждавала да не предприемат още нищо и им отпуснала една помощ от около петдесет лири. Няколко дена след това обаче, въпросната група съобщила на организацията, че били заставени да започнат и същата вечер започнали. Началниците на Вътрешната ор­ганизация, в самото надвечерие на динамитните покушения били взели решение да се избият всичките членове на въпросната група по при­чина, че искали да действуват на своя глава.
Динамитното разваляне на железопътния мост при Анджиста, меж­ду Сяр и Драма, било дело на Делчева, а динамитното покушение на трена около Солунската станция било дело на солунските крайни еле­менти.
Приемете и пр.
Кн[яжески]  т[ърговски] аг[ент] А. Ш.

№ 14

Рапорт № 502 от А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за възникнал конфликт между солунския валия и председателя на Военния съд по въпроса за съденето на задържаните българи във връзка със солунските атентати.

Солун, 11 юни 1903 г.

До Господина Господина Ив. Ст. Гешова,
княжески дипломатически агент в Цариград
Препис до Министерството на външните работи
и на изповеданията.
Г-не агенте,
Имам чест да Ви съобщя, че в настоящото време между солунския валия Хасан Фехми Паша и председателя на военното съдилище Едип Паша съществува едно малко пререкание относително въпроса кое съдилище ще съди затворниците от провинцията на Солунския вилает. Едип Паша казва, че Солунското военно съдилище свършва мисията си след като прегледа делата само на затворниците от града Солун, а валията е на мнение, че същото съдилище трябва да свърши и с делата на затворниците от целия вилает. От града Солун стоят затворени и не осъдени още българи около 40 души, а от разните градове и села на вилаета има в Солунските затвори около 400 души.
Досега Солунското военно съдилище се е показало сравнително безпристрастно в делата си. Вярва се, че ако обикновените солунски съдилища разгледваха делата на последните солунски събития, щели да бъдат осъдени най-малко сто души от хилядото затворени солунски българи. При това, ако Военното съдилище се закрие след като свърши със солунските затворници, процесите на останалото множество провинциални затворници ще има да се провлачат цяла година, ако не и повече.
Тук се вярва въобще, че Военното съдилище ще бъде по-безпристрастно в разгледвание делата и на затворниците от провинцията, от колкото обикновените съдилища.
Приемете, господине агенте, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Княжески търговски агент: А. Шопов.
(Рапортът е получен в агентството на 14 юни 1903 и има входящ № 1318. На първата му страница на 16 юни 1903 г. Ив. Ст. Гешов е написал следната резолюция: “За сведение.”)

№ 15

Рапорт № 509 от А. Шопов до ген. Р. Петров за освобождаването на арестувани български поданици от Солунския затвор и продължаващото задържане на Ив. Гарванов и М. Шаранков, като Гарванов е сред затворниците, които ще бъдат съдени от военен съд.

Солун, 14 юни 1903 г.

До Господина Господина Р. Петрова,
Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията в София.
За сведение до Княжеското дипломатическо агентство в Цариград.
Господине министре,
В допълнение на писмото си от 2-и юни т. г. под № 474, имам чест да Ви явя, че всичките арестувани учители и ученици български поданици се освободиха вече и изпратиха в България, с изключение само на учителите Ив. Гарванов и М. Шаранков. Гарванов се държи в Беяз-куле, т. е. при затворниците, които ще минуват през Военното съдилище. Що се касае до учителя Шаранков, той беше, както имах вече случая да Ви съобщя, освободен и щеше да се изпраща за България, когато му се намерило някакво писмо с компрометирующе съдържание, което станало причина да го задържат още известно време, додето изследват какво е това писмо. От новите постъпки, които се направиха завчера за г. Шаранкова, се узна от самите власти, че намереното писмо приличало да е фалшиво и г. Шаранков щял да тръгне за България след един – два деня.
Приемете и пр.
Княжески търг[овски] агент: (п.) А. Шопов.
Вярно: секретар: Г. Стоев.
[Печат: “Българско търговско агентство в Солун”]
(Рапортът е получен в агентството на 18 май 1903 г. и е заведен с входящ № 1355. На първата страница има следната резолюция на Ив. Ст. Гешов от 20 май 1903 г.: “За сведение.”)

№ 16

Рапорт № 556 от А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за продължаващото задържане и разследване на Ив. Гарванов и на други учители и солунски първенци .

Солун, 8 юли 1903 г.

Г-н Ив. Ст. Гешов,
княжески д[ипломатически] агент в Цариград
Г-не агенте,
Имам чест да Ви съобщя, че от затворените търговци и учители от града Солун пуснаха последните дни: Апостолов и Христофоров, учители от Солунската гимназия, и комисионера П. Матов. Последните дни са започнали да изследват и затворниците от провинцията, някои от които пуснаха и изпратиха в месторождението им. Пуснаха, например, около 30 души от Кукуш и Кукушко. От друга страна, докарват от провинцията нови затворници, у които при обиските било намерено оръжие. Дирение на оръжие по селата на вилаета се продължава с всичките свои ужаси. От там и продължавание на арестите.
От солунските учители и търговци остаят в затвора още: Георги Раев, и[зпълняващ] д[лъжността] директор на Солунската мъжка гимназия, Стоилов, Мирчев, Гарванов и Сапунаров, учители; Даме Кондов, Йосиф Кондов и П. Сарафов, търговци, К. Самарджиев, Йорд Самарджиев и Никола Хаджиниколов, книгопродавци. Всички са повърнати от военното съдилище в конака, защото не е имало причини и факти, за да бъдат съдени; полицията обаче ги държи в затвора без никакви факти, а просто по подозрение.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Ш.

№ 17

Поверителен рапорт № 560 от А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за задържането на Ив. Гарванов и другарите му в затвора въпреки, че Солунския военен съд не открива никаква тяхна вина по делото срещу солунските атентатори.

Солун, 9 юли 1903 г.

Поверително.
Г-н Ив. Ст. Гешов,
княжески д[ипломатически] агент в Цариград
Копие в министерството.
Г-не агенте,
Както имах честта да Ви съобщя, Солунското военно съдилище, което се закри, не намери никаква вина и изпрати обратно на валията за надлежно разпореждане делата, заведени против: Георги Раев, и[зпълнявашият] д[лъжността] директор на Солунската мъжка гимназия; Стоилов, Мирчев, Гарванов и Сапунаров, учители; Д. Кондов, Йос. Кондов и П. Сара­фов, търговци; и К. Самарджиев, Йордан Самарджиев и Н. Хаджиниколов, книжар. У всичките тия лица Военното съдилище не намери вина, следователно валията трябваше веднага да ги освободи, както направи с всичките други, които Военното съдилище не осъди. Между това, ето вече трета неделя как казаните лица са излезли от Военното съдилище и стоят в затвора по простата причина, че полицията имала някакво съмнение в тях.
Аз имах честта да Ви съобщя, че това поведение на солунския валия спрямо тия лица се видя странно и неоправдателно на мнозина от тукашните консули, някои от които (руския и английския) даже частно запитаха валията, но получиха отговор, че уж в делата на държаните още в затвора имало още някои неясноти, които давали съмнение на полицията. Още по-странното е, че един от тия затворници, именно Йордан Самарджиев, от два месеца е луд в затвора и досега от никого още не е разпитван.
Как да се помогне на тия хора? Някои от тукашните консули ми изказаха следующето мнение. - От вестниците напоследък видяхме, че между турското и българското правителства станало съглашение, една от точките на което била да се освободят всичките българи, които ле­жат в затвора просто по подозрение. Казаните солунски първенци и учители са именно от тая категория, т. е. от категорията на лицата, кои­то са затворени само по подозрение. Ако бяха виновни в нещо, па даже и ако имаше някакво силно подозрение и съмнение против тях, Военното съдилище щеше да ги осъди, както осъди вече няколко души на осно­вание само на силно подозрение. Следователно, могла би да стане пос­тъпка за освобождението на гореспоменатите търговци и учители на основание обстоятелството именно, че страдат не по някаква вина, а само по подозрение, интриги и клевети.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Ш.
(А. Шопов има предвид поставения от Гр. Начович пред Високата порта въпрос за освобождаването на арестуваните българи във връзка със солунските атентати, по време на първата му мисия в Цариград през втората половина на м. май 1903 г.)

№ 18

Твьрде поверителен рапорт № 580 от А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за показанията на Георги Богданов и Милан Арсов, че Ив. Гарванов, Д. Мирчев и Йосиф Кондов са членове на ЦК на ВМОРО и са поддържали връзки със солунските атентатори.

Солун, 15 юли 1903 г.

Твърде поверително.
Г-н Ив. Ст. Гешов,
княжески д[ипломатически] агент в Цариград
Копие в министерството.
Г-не агенте,
Според сведенията на повереното ми агентство, осъдените на смърт Арсов и Богданов в последно време били разкрили пред власти­те много работи, от които излизало, че учителите Иван Гарванов и Д. Мирчев били в Солун началници на Вътрешната тайна революционна ор­ганизация, че са били в сношение с групата, която извърши последните солунски покушения, че и са доставили част от динамита, че са я снабдявали с пари и пр.
От същите показания излизало, че и Йосиф Кондов се подозирал да е бил член в тукашния съвет на Вътрешната тайна рев[олюционна] организация.
Завчера обикновеното съдилище оправда учителя Стоилов, а осъ­ди книжаря Никола Х[аджи]николов на две годишен затвор.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Ш.

№ 19

Строго поверителен рапорт № 589 от Ат. Шопов до ген. Р. Петров за запитването на Ив. Гарванов и другите членове на ЦК на ВМОРО да обявят публично пред Солунския съд революционната си дейност.

Солун, 18 юли 1903 г.

Строго поверително
Г-ну министру на вънкашните работи
и изпове­данията в София
Копие в Ц[ариградското] агентство.
Г-не министре,
В допълнение на писмото си от 15 юли под № 580, имам чест да Ви съобщя, че, според сведенията на повереното ми агентство, затворе­ните учители Гарванов и Мирчев, против които се били открили много работи, се отправили към известни личности от тукашното българско общество със запитване: не е ли по-добре те (Гарванов и Мирчев) да излязат пред съдилището с открити карти, да изповядат че действител­но те са били в Солун началниците на Революционната организация и високо да заявят причините за дето се бунтува и въстава население­то.
Изказало им се обаче мнение, че по-добре щяло да бъде ако не разкриват истината, а продължават да отказват пред съдебните власти.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Ш.

№ 20

Рапорт № 629 от Ат. Шопов до Ив. Ст. Гешов за прочитането на обвинителния акт срещу Ив. Гарванов и другите членове на ЦК на ВМОРО от Солунския съд.

Солун, 30 юли 1903 г.

Г-н Ив. Ст. Гешов,
княжески д[ипломатически] агент в Цариград
Копие в министерството.
Г-не агенте,
Имам чест да Ви съобщя, че тукашните съдебни власти са раздали обвинителния акт на арестуваните Ив. Гарванов, учител, Йосиф Кондов,  банкерин, Д. Мирчев, учител, Диме Мичев, Трайко Гочев, Никола Влахов, Христо Влахов и Мицо Пиргов. Всички се обвиняват, че са били членове на Централния революционен комитет, на който Ив. Гарванов е бил предсе­дател. Според обвинителния акт, това се установило: 1) от дадените пред Военния съд показания на осъдените на смърт Георги Богданов и Милан Арсов и 2) от приложената към делото шифрована телеграма от Министерството на вътрешните работи в Цариград1.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Ш.
(Приложен е и текста на телеграмата от Цариград на турски език.)

№ 21

Рапорт № 680 от А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за създаването на извънреден съд за съдене на членовете на ЦК на ВМОРО.

Солун, 9 август 1903 г.

Г-н Ив. Ст. Гешов,
княжески д[ипломатически] агент в Цариград
Копие в министерството.
Г-не агенте,
Имам чест да Ви съобщя, че от вчера нататък всичките българи провинени в революционни и въобще комитетски работи, няма вече да се съдят от обикновените съдилища, а от едно съдилище, специално учредено по заповед от Цариград. Това съдилище се състави вчера от следующите лица: Омер Лютфи ефенди, председател на Солунската апелация, Константиниди паша, муавитин на солунския валия, Сали Ефенди, член в Солунския идаре меджлиси, Исак ефенди и Али-Риза бей, членове в Солунската апелация. Омер Лютфи ефенди ще бъде председател на то­ва ново съставено съдилище.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Ш.

№ 22

Рапорт № 710 на А. Шопов до Ив. Ст. Гешов с показанията на Милан Арсов против Ив. Гарванов пред Солунския военен съд.

Солун, 2 септември 1903 г.

Г-н Ив. Ст. Гешов,
княжески д[ипломатически] агент в Цариград
Копие в министерството.
Г-не агенте,
Процесът, на лицата, обвинени че са били членове на Централния М. О. комитет в Солун още продължава. При настоящето си имам чест да Ви приложа превод от показанията на Милан Арсов пред Военното съдилище по тоя въпрос, които показания, заедно с тия на Богданова, служат за основа на това дело на заседавающето в настоящето време извънредно съдилище в Солун.
Приемете и пр.
Кн[ески] т[ърговски] а[ент] А. Ш.

Показанията на Милан Арсов пред Военния съд против Иван Гарванов и пр.
- Да, както казах и по-преди, 300 кг. динамит от Велес и 400 кг. от Цариград пристигна. Йордан Попйорданов, който се самоуби в Солун­ските приключения и другарите му, освен това, донесоха и други дина­мит. Изпратения през Дедеагач за тях от Сарафова динамит бил взет от противния комитет. Този динамит беше 1000 кг. ЦМОР Комитет в Со­лун го е взел. На този комитет е председател учителя И. Гарванов, а членове: уч[ителя] Мирчев, един комисионер в Солун родом от Кукуш. Заради този динамит Йордата и другарите му искаха да убият Гарва­нова, последният обеща да им даде от него 200 кг. и 200 кг. барут. Но ги излъга. Преди случката обаче той даде на Йордата два пъти по 25 лири. Повтарям, че председател е Гарванов и членове: уч[ителя] Мирчев, по-малкия брат Кондов, учителя от католическото училище Вано Динев и един кукушанец комисионер. Този последния засвидетелствува пред австр[ийската] поща самоличността на Богданова, за да изтегли прис­тигналите от София 25 наполеона. Председ[ател] на Кукушкия комитет е Влахов, който беше затворен по случката в "Маджар хотел". Той е брат на ученика Никола Влахов.
Македонските революционери са делят на три партии: Върховисти, с председател Михайловски; Сарафисти, с пред[седател] Сарафов; Централисти, с прeд[седател] Делчев. Гарванов е председател на вътрешния клон от Централния комитет. Тези партии винаги си помагат. В Солунските случки Гарванов каза на Йордата да почакат още малко, защото и те готвили нещо, а именно намериха човек да запали топхането, та и други работи щели да извършат. Чакайте да изпълним програ­мата си, та всички заедно да свършим работата в една минута. Обаче Йордата и пр. колкото помощ и пари и да взеха от Гарванова пак му се сърдиха за 1000-те кг. динамит и не го послушаха, а действуваха самостоятелно.
За комитетските работи имам още известие:
Първо, кръчмарят при Кемер капия на име Мицо Пиргов. Той има брат Гоце, който няма хабер от работата. И второ, кафеджията в “Манас­тира" хан Яце, който има двама братя, но те не знаят нищо. Преди Велик­ден 2 - 3 недели, този кафеджия се изгуби, а след това пак се върна. Когато Диме Мечев го виде, каза че го е видял в София и Йордата потвърди, че е ходил в София. Той носеше национален револвер. У хората на Гарвановия комитет има такива револвери. На ханските врата има дупки пробити от револвера на кафеджията, който гърмял с него по Великден.
Никола Влахов, ученик от VI кл[ас] на гимназията е също комита може да се уверите от намерените в книжата му мешини, от които са правени калъфи за револвери. Питайте го защо употребява тия мешини; намерете револвера и ще узнаете истината. Где крият динамите си и пр. не знам. Стегнете Мицо Пиргов и кафеджията Яце, те ще Ви кажат много неща. Аз мисля да е скрит или в кръчмата на Мицо Пиргов, или в стаята на градинара при католическото училище в Зейтинлика. Гарва­нов даде на Йордата 25 лири в понеделник, 2 деня преди случката, като му заръча да каже на Диме Мечев да отиде на другия ден вечерта във “Вардар хотел" да се видят. Във вторник вече Диме Мечев и Коста Василев имаха свиждане с Гарванова в една от стаите на "Вардар хотел".
Във Велес: Гьоше Грашанец, Оравчаля, учителя Трайко Гочев, Илия Кирков и Пено Димко Пандов са също членове от Гарвановия комитет. Както показах и в първоначалното изследване Пейко Божик и уч[ителя] Трайко Гочев дохождаха по Великден в Солун да получат наставления и заповеди от Гарванова. Преди 1 1/2 м., Гарванов ходи в България не заради болната си майка, а за да се срещне и разговаря с председа­телите на комитетите. В туй време Делчев и Сарафов не бяха минали границата. При свиждането си във "Вардар хотел" Гарванов давал 800 фр[анка] на Диме Мечев, за да отиде в Одрин. Това чух от Коста Василев. Те канили кореспондента на един френски вестник от София да дойде в Солун, но той отказал. Той щял да отиде в Цариград под чуждо име, защото се страхувал, понеже взел участие в бунта на арменците. Павле Поцев беше интерниран от Цариград, защото беше участник в подкопавание на тамошната банка. Всички ученици от Солунската гимназия от IV кл[ас] нагоре, родом от Кукуш, са членове на комитета.2
(Става дума за отиването на Ив. Гарванов в София през януари 1903 г., за да разясни заедно с В. Думев решението на Солунския конгрес пред заседаващите дейци на ВМОРО в ЗП. Приложен е и турският оригинал от показанията на Милан Арсов.)

 

№ 23

Рапорт № 716 от А. Шопов до Ив. Ст. Гешов за произнасянето на присъдите от Солунския извънреден съд срещу Ив. Гарванов и другите членове на ЦК на ВМОРО.

Солун, 5 септември 1903 г.
Г-н Ив. Ст. Гешов,
княжески д[ипломатически] агент в Цариград
Г-не агенте,
Имам чест да Ви известя, че вчера Солунското извънредно съдилище свършило с разгледване делото на Гарванова и другарите му, които се обвиняваха, че са съставлявали Солунския Централен македонски ко­митет. Осъдиха се на вечен затвор: Иван Гарванов, учител, Йосиф Кондов, банкерин, Д. Мирчев, учител, Диме Ничев от Велес, Трайко Гочев от Кукуш и Никола Влахов от Кукуш. Оправдаха се Христо Влахов и Мицо Пиргов, и двоицата от Кукуш.
Същия ден се разгледа и делото на тукашния търговец П. Сарафов, обвиняван в събирането пари за комитета; г. П. Сарафов се оправда и освободи.
Тоже вчера се разгледа делото на 16 души селяни от с. Богородица, Петричко, обвинявани във вземане участие във въстанически работи. Всички се осъдиха на вечен затвор.
Приемете и пр.
Кн[яжески] т[ърговски] аг[ент] А. Ш.

№ 24

Рапорт № 758 на А. Шопов до Ив. Ст. Гешов с присъдите на Солунския военен съд срещу Ив. Гарванов и другите членове на ЦК на ВМОРО.

Солун, 8 септември 1903 г.
Г-ну Гешову,
кн[яжески] дипл[оматачески] агент Цариград
Г-не агенте,
В допълнение на писмото си от 5 септ. под № 716, по делото на лицата, които бяха обвинени че са били членове на Централния революционен македоно-одрински комитет, в настоящето си имам чест да Ви приведа превода на самата твърде кратка присъда, прочетена от самия председател на Извънредното съдилище. Тая присъда, по своята оригиналност и съдържание заслужва внимание:
Ето мотивировката:
"Осъждат се на вечно заточение:
1) Иван Гарванов, учител в Солунската мъжка гимназията дето е ходил в България без никаква причина, което потвърждава показанията на Милан Арсов, който заяви че Гарванов е пътувал, за да вземе наставленията; за дето е изпращал пари в България и за дето е присъствувал на банкета в хотел "Манастир"  в Солун.
2) Йосиф Кондов, агентин на застрахователно дружество и банкерин, за дето е отишъл на пожара, когато е горяла Отоманската банка в Солун, което потвърждава обвиненията, хвърлени върху му от Милан Арсова.
3) Д. Мирчев, учител в Солунската мъжка гимназия, за дето се е намерило у него едно писмо, съдържащо непонятни фрази и че в това писмо е било казано, че му е запазено кресло в Министерския съвет.
4) Мицев или Ницев, за дето е бил осъждан за книги с вредно съдържание, което потвърждава показанията на Милан Арсов.
5) Трайко Гоцев, за дето без причина е идвал в Солун в денят, показан от Милан Арсов.
6) Никола Влахов, за държанието си пред съда и за дето на ляво и на дясно е харчил пари."
Ето и обясненията, дадени пред съда от осъдените, чрез адвока­тите си:
1) Гарванов ходил в България, за да види зле болната си майка, и това той можал да докаже с телеграмата, с която му било съобщено за критическото положение на майка му и с медицинско свидетелство. Колкото се отнася до внасяните пари в България, те били за изплаща­не вносовете за застраховката му за живот, която можало да се види от полицата, която притежавал от застрахователното дружество.
2) Д. Мирчев обясни, че непонятните за съда в писмото фрази са запитвания за различното наименование на разни предмети из разните краища на Македония и че в писмото не било дума за запазване министерско кресло, а за кресло в бъдещата Българска академия на науките, и това било казано с насмешка.
З) Мицев заяви, че за първото си осъждане е бил помилван със султанско ираде и че той е Мицев - това се доказа пред съда - а не Ницев, против когото е свидетелствувал Милан Арсов.
4) Трайко Гоцев е дохождал в Солун да се лекува и е бил гледан от д-р Мизрахи.
Приемете и пр.
Кн[яжески] търг[овски] аг[ент] А. Шопов

 

№ 25

Из рапорт № 834 от А. Шопов до Григор Начович, дипломатически агент в Цариград за осъждането на Ив. Гарванов и другите членове на ЦК на ВМОРО от Солунския съд на доживотен затвор.

Солун, 22 октомври 1903 г.
Г-н Гр. Д. Начович,
княжески д[ипломатически] агент в Цариград.
Г-не агенте,
Имам чест да Ви дам, следующите сведения върху досега разгледаните дела от Извънредното Солунско съдилище. […]
Дело № 6 / 4 септ[ември]
43. Ив. Гарванов, учител, от Ст[ара] Загора - До живот Кален бенд.
44. Йосиф Кондов, банкерин, от Прилеп - До живот Кален бенд.
45. Дим. Мирчев, учител, от Прилеп - До живот Кален бенд.
46. Диме Гьоше Ничев, от Велес – До живот Кален бенд.
47. Трайко Гочев, от Кукуш - До живот Кален бенд.
48. Никола Влахов, от Кукуш - До живот Кален бенд.
Оправдани: Христо Влахов и Мицо Пиргов от Кукуш. […]
Приемете и пр.
Княж[ески] т[ърговски] агент: А. Шопов
(Приложен е и списък на осъдените българи от Солунския извънреден съд, като отново са изредени имената в графата "За­що е арестуван" е отбелязано "участие в революционни комитети", в графата "Кога е осъден" е отбелязано "4-ий септември", а в графата "Какво наказание, му е определено" е отбелязано "на доживотен крепо­стен затвор".)