ГЕРГЬОВДЕН

На 6 май православната църква чества Свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги. Легендата разказва, че той е живял по времето на римския император Диоклетиян (284 - 305 г.) в Кападокия (Мала Азия). Неговият благочестив баща погинал за християнската вяра. Майка му се споминала скоро след това. Георги изповядал христовата вяра, макар и на служба в римската войска. Той бил красив, снажен и добродетелен и скоро се издигнал във войската, получил чин трибун и станал член на държавния съвет. След като загубил родителите си, Георги раздал своето наследство и освободил робите си. Император Диоклетиян въвел строги закони и започнал гонение срещу християните. Дошло време, когато Георги открито заявил своята ревност към христовото учение. Императорът наредил да започнат мъчение срещу Георги. Първо той бил затворен в тъмница, където поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък; сетне завързали мъченика на колело, под което имало дъска с пирони, които разкъсвали тялото му; после бил поставян в яма, пълна с негасена вар; обували му нагорещени обувки с гвоздей отгоре и го подлагали на много други изтезания. От всички мъчения Георги излизал здрав, невредим, със зарастнали рани, защото вярата му в Бога била силна и истинска и ангел Господен изцерявал раните му. От тъмницата Георги проповядвал Христовото учение, лекувал болни и чудотворил. Съпругата на императора, Александра, повярвала в Христа, заради което, заедно с Георги, била осъдена на смърт. На 6 май Георги бил посечен. Легендата разказва, че недалеч от мястото, където е бил погребан, излизал страшен змей, който опустошавал околността и комуто местните жители принасяли в жертва децата си. В деня, в който царската дъщеря трябвало да бъде принесена в жертва, Св. Георги, на бял кон, поразил змея с копието си и я спасил.
Иконографията изобразява светеца на бял кон, който пробожда змея (символ на езичеството), до него спасената царска дъщеря и около тази централна сцена, медальони с изобразени страданията на Великомъченика Георги.
Гергьовден (Гергювден, Гюрговден, Гергевден и Джурджовдън) е сред най-почитаните и обичани от народа ни празници. Народа ни го е възпял в своите песни като „хубав”, „мил”, „цветен”. В някои песни „Цветен Георги хоро води, хоролище разиграва; в други „стяга враня коня и отива в равно поле“ –
„... та пороси ситна роса,
ситна роса, дребен дъждец:
зимниците пораснали
пролетници изникнали...”
В други песни „хубав Св. Георги кове враня коня на ясна месечина, сребро плочи, злато клинци”, за да отиде да „обиди росно поле, росно поле и зелено”. В песни за „цветен Георги” се пее, че обхождайки нивята, среща сура ламя, триглава и шестокрила. Като отсича главата й с остра сабя,  потичат три реки:
„... първа река жълто жито,
друга река ройно вино,
трета река мед и масло...”
В представите и вярванията на старите българи Св. Георги покровителства нивите, полята, ливадите и стадата, той отключва извори, реки, дъждове и роса. От Гергьовден започва лятото до Димитровден, когато започва есента и зимата.
Вечерта срещу празника или рано сутрин преди изгрев слънце на Гергьовден отиват в гората да берат зеленина - букови клонки, глог, здравец, коприва, капина, цветето гергьовче и други. Те берат цветята при съпровод на обредни песни и сетне от тях ще вият венци и китки за дома и стопанските постройки.
Рано сутринта на празника хората се къпят в реки и езера за здраве. Съществува поверие, че на този ден и мечката се къпе в реката. Момите и невестите мият лицата си с утринна роса за хубост и против лунички и пръскат косите си за да растат буйни, дълги и красиви. В росата се търкалят голи или разголени за здраве, бездетните - с надеждата, че ще заченат, болните, че ще оздравеят. Разпространено е вярването в лечебната сила на т.нар. лява вода, която се завърта от ляво на дясно. Ако вали дъжд на празника хората излизат под дъжда, защото вярват, че водата е лековита. Някои я събират и пият от нея. Вярва се, че Гергьовският дъжд има голяма сила и мощ, народът казва „всяка капка носи жълтица”.
Основен момент в празника е замесването на обредни хлябове. Рано сутрин момите и невестите, накитени с венци и китки, отиват за вода. Във ведрото или котела, в който ще се носи вода, слагат китка гергьовче или друго цвете. Донасяйки го в дома, го поставят в двора, където най-възрастната жена взема китката и поръсва с нея домашните, гумното, дома и стопанските постройки. Докато стопанката ръси, момите и невестите пеят специални песни. Обредните хлябове се месят от млада невеста, облечена в чисти одежди, накитена с китка и за празника тя меси хляб за пръв път в новия си дом. Гергьовските хлябове – „кравай”, „колак”, „овчарник”, „литоргия”, „боговица”, „кошара”, „гергьовски колак” и други,  са три типа, наречени на празничната трапеза - за обичаите в кошарата и за раздаване за здраве. Украсата по хлябовете е направена като шарки с гергьовско кокълче, с печат просфор или с пластична украса от тестени пръчки и топчета, изобразяващи кръст, плетеница, цвете, но най-вече са изобразени кошара, стадо, овчар, гега, куче и т.н.
Вечерта срещу празника или рано сутрин на другия ден преди изгрев слънце се извършва обредно изкарване на стадото на паша със зелена вейка за кратко време. Момите и невестите отиват на кошарата, носейки нарочен обреден хляб, с който обикалят три пъти обора, за да предпазят стадото от зло и магии. После жените влизат в обора, търкалят хляба на кръст и го изнасят. Овчарят пуска овцете и която излезе първа, й се поставя венец и първа ще я издоят. Овчарите правят дупка в земята, в която се поставя ведро, накитено с венец от гергьовче и друга зеленина, вързани с червен конец или марта. Млякото се дои през кравай с дупка, невестински пръстен или венезц, за да се рои стадото и да има много мляко. Първите капки мляко се изливат върху земята или върху червено яйце, което сетне се зарява в земята, за да пази стадото. Първото издоено мляко се раздава на съседи и приятели и с част от него се приготвя сирене за празничната трапеза. Хляба се разчупва и с него се захранват овцете.
Особено място в празника заема приготвянето на курбан на Св. Георги. Традицията повелява всеки дом да приготви жертва на Светеца. Старите българи считали, че е недопустимо на този ден семейството да посрещне празника без гергьовско агне, затова и богатият и сетният сиромах намират средства, за да купят агне. В една народна песен се пее за Стоян, който си нямал свое стадо, нито пари да си купи агне. Неговата булка отрязала от наниза си монети и ги дала на съпруга си, за да приготвят курбана. На празника никой не продавал агне от стадото си. Тогава Стоян и Стояница решили да принесат в жертва Богу и на Светеца едничкото си чедо. Детето било подготвено и поставено в пещта да се пече. Бог и Свети Георги възнаградили предаността на Стоян, като дали живот на сина му, дарили го с жълтици и агне за празника. За жертвено агне се избира първото обягнило се агне, задължително мъжко, някъде изискването да е черно или агнето на първата овца, която излиза на паша. В песен за „Цветен Георги” се пее как рано сутринта на празника Св. Георги идва на долната земя, за да обходи стадата. Той среща юда самовила, пленила три синджира роби – „първи синджир се орачи, втори синджир се овчари, трети синджир се копачи”.
Овчарите молят Св. Георги да ги освободи, а те да му дарят стадо овци. Св. Георги отговаря:
„... не ще Георги стадо овци,
ноло ище рудо ягне,
рудо ягне преди слънце,
преди слънце с право сърце...”
В друга песен „Цветен Георги”,
„... та си бръкна в златни пазви,
та извади китка ключи
та отключи небо, земля,
та им прати земля с трева,
та им прати гора с листе...”
Зарадваните овчари предлагат на Светеца „триста овни”, но той им отговаря:
„... не ще Георги триста овни,
ноло ище едно агне,
сутрин рано на Гергьовден,
с чисто сърце подарено,
с права ръка подадено...”
Жертвеното агне, донесено в дома, се почиства и сресва от момите и невестите, после слагат на шията му венец, а на рогцата му прикрепят свещи. Сетне агнето се освещава. В старо време това е извършвал старецът на задругата, облечен в чисти дрехи, първо ще се прекръсти три пъти на изток, после ще го прикади с палежника и тамян. Освещаването се извършва от енорийския свещеник в дома или черковния двор. Агнето се коли от домовладиката, като преди това му дават да хапне сол, трички и тревица. Жертвата се коли или вътре край огнището, или вън, край къщната стена. Вярва се в магическата сила и мощ на кръвта от гергьовското агне. С нея се правят кръстчета на челата на децата против уроки и за здраве, мажат горния праг на къщите да не влиза зло, събират я в съд и с нея лекуват, заряват я в ниви, лозя и ливади, за да раждат , изсипват я в реката, за да има дъжд през лятото, гадаят по пръските, дали са дебели (пълна къща и благополучие) или тесни (оскъдица), гадаят, дали идващите облаци са градоносни, ако кръвта заври в заровения гюм с кръв и т.н.
Най- вълнуващият момент от празника е сядането на обща трапеза. В черковния двор (ако вали, селяните сядат в притвора). Общата трапеза е имала голямо значение в живота на старите българи. За да са заедно на Гергьовден, враждуващите трябвало да се помирят и да се простят. Всички са празнично облечени и накитени, отправят се към храма, носейки гергьовски хлябове и вино, поставени в нови, шарени торби, печено агне в тепсии, покрити с пъстри месали, прясно сирене. Свещеникът освещава трапезата, реже хляба и курбана. Преди да започне тържеството се извършват два ритуала, свързани с младите булки. До този ден омъжените през годината невести носят своето изключително сложно и богато забраждане, връхни дрехи и венчални обувки. Кръстниците или деверите ще снемат невестинското забраждане и празничните връхни дрехи и обувки. Младите булки ще носят вече забраждане като всички омъжени жени, ще сложат на краката си цървули или обикновени обувки. Тук всички ще вземат по малка бучка прясно сирене, което хвърлят върху младоженците, за да са си „благи” като прясното сирене и невестата да е плодовита. После започва тържественият обяд, след който иде ред на песните, свирките, игрите и забавите. Младите момите и ергените се люлеят на люлките. Според народната вяра, когато Господ създал света, посадил в центъра му орехово дърво, на което вързал люлка. Младите се люлеят за здраве, като носят в пазвите си и червено яйце с вярата, че няма да бъдат залюбени от змейове и змейци и при съпровод на песни, като припяват кой за кого ще се ожени. Освен този обичай с любовно-женитбена символика на Гергьовден се извършва и напяването на пръстени. Предишната вечер, когато момите са набрали цветя и зеленина, те вият китки, като привързват към  тях своите пръстени, покриват ги с алена престилка и ги остават да пренощуват под трендафилово или плодно дърво под звездите. В деня на празника момичетата застават около белия котел с пръстени, една от тях вади китките, а останалите припяват коя за какъв момък ще се омъжи.
На Гергьовден храмовете, които носят името на Светеца, организират събори и тържества. Имениците, носещи името Георги, Гошо, Гьорче, Георгия, Гюра, Гюро, Гергана, Ганка, Гинка, Галя и други, посрещат гости. Домовете, избрали за свои патрон-покровител Светеца, празнуват с роднини и приятели.
След Освобождението от турско робство, в годината на българското царство, е честван и като Ден на българската войнска слава, Ден на храбростта и войската. На празника се освещават бойните знамена и има парад на войската. След 9. IX. 1945 г. тази традиция за жалост е прекъсната, новите управляващи свързват празника с „национализъм”, „реваншизъм” и „монархо-фашизъм” и денят се чества само като празник на пастирите. След промените от началото на 90-те години на миналия век празникът е възобновен по инициатива на ВМРО-СМД и по-специално по идея на един родолюбив българин, родом от Скопие, Иван Шалев, тогавашен член на ръководството на Организацията.
Днес учените все още спорят за корените на този пролетен обичай. Едни го съотнасят към тракийското наследство, други виждат в него остатъци от култа към славянски божества, трети дирят следите му в прабългарските ни корени. Едно е безспорно, празникът оживява през вековете, обичан, тачен и честван от българите-християни и българите- мюсюлмани по цялото етническо землище на българите.
И нека на този ден отправим молитва към Свети Георги „като освободител на пленените и защитник на бедните, като лекар на болните и поборник на царете, победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да се спасят душите ни”.(Тропар гл.4)

Анита Комитска


ЛИТЕРАТУРА

Маринов Д. Народна вяра и религиозни народни обичай С. 1994
Попов Р. Кратък празничен народен календар С 1996