ПОП АНГЕЛ ЧОЛАКОВ СТАВА ЖЕРТВА НА ПЪРВОТО ПОЛИТИЧЕСКО УБИЙСТВО В СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

През 1886 г. цяла България е разтърсена от едно политическо убийство, жертва на която става големият родолюбец свещеник Ангел Чолаков. Но кой е поп Ангел Чолаков и как се е стигнало до убийството на свещеник в свободна България? Документални сведения за детските и по-ранните младежки години на поп Ангел няма. Известен е само фактът, че е единствен син на новаковския първенец и родолюбец Тодю Чолака. Баща му е получил това прозвище, което става фамилно име на целия род, заради отсечените му пръсти на едната ръка в неравна схватка с турците. Човек с буен и непокорен нрав, той е един от помагачите на легендарния хайдутин Ангел войвода. Тайните посещения на хайдутите на Ангел войвода са били улеснени от разположението на къщата на Таню Чолака с двете му воденици. Те са се намирали в самия край на село Новаково. Само едно дере с тясна поляна, на което е било селското гробище с параклиса „Св. Архангел” ги е отделяло от гъстата гора - убежище на хайдутите. В Новаково се е разказвала легендата за облога между Таню Чолака и Ангел войвода: кой от двамата е по-точен стрелец? Върху надгробен паметник поставили свещи, по които двамата стреляли. Облогът завършил без победител, защото с по един изстрел свещите са били съборени и от Таню Чолака, и от легендарния войвода. В такава обстановка е израстнал роденият през 1851 г. Ангел.

Бащиният му дом е мястото, където той получава първите си уроци по родолюбие, храброст, чест и национално достойнство. Досега няма точни сведения и за образованието, което има Ангел Чолаков, нито пък къде е учил. Знае се само, че е получил добро за времето си образование – най-вероятно в някое от манастирските средища, огнища на бунтовен дух и книжовни традиции от векове. Безспорното доказателство, че Ангел Чолаков е бил високо интелигентен човек, с траен интерес към книгите и към знанията въобще, е неговата доста голяма за времето лична библиотека. Малка част от книгите в нея обаче са оцелели до наши дни.

До 1870 г. Ангел е учителствал в своето родно село, заедно с Александър Груев, който е брат на видния просветител от епохата на Възраждането Йоаким Груев. Около 1870 г. Ангел приема свещеническия сан в Цариград. След това семейството му се установява за постоянно в Новаково, но самият той е бил свещеник в своето родно село сравнително кратко време. Селската църква в Новаково се е обслужвала главно от другия местен свещеник поп Спас Иванов и от стария поп Ангел - гръкоман, с когото младият поп Ангел не се е погаждал. През 1881 – 1882 г. поп Ангел Чолаков е бил свещеник в селата Караджалово, Червен, Кочачово, Катуница, Катунско конаре, Чешнигирово, Богоридово, Тополово и Червен.


Поп Ангел Чолаков като млад свещеник


Наред с духовните дела, поп Ангел Чолаков се занимавал и с просветителска дейност. Сведения за нея черпим от самия Иван Вазов, който пише: „Тоя бежбожник (в тази оценка надделява русофилското отношение на „народния поет” - б.а. ) беше някога събирал пари с просия и изградил черква на селото си и едно училище. И то му беше останало благодарно.” С голямо уважение си спомня за помощта, която е получавал от поп Ангел Чолаков, в своята „Паметна книга” и Атанас Маринов, който е бил учител в Новаково от 1877 г. до 1880 г. Назначаването му става по препоръка на новаковеца Димитър Пешков, с когото поп Ангел през целия си живот е бил в близки приятелски отношения. Поп Ангел е поддържал приятелства и с други по-млади от него учители в двете околии с центрове Конуш и Хаджи Елес (днес гр. Първомай). За неговото положително отношение към образователното дело съдим от факта, че е бил член на околийското училищно настоятелство. Има запазен документ, издаден през 1883 г., в който стои подписът на поп Ангел именно като член на същото настоятелство. Поп Ангел Чолаков е полагал големи грижи за образованието на своите деца. В дома му са се получавали десетки вестници, списания и други издания, някои от които са запазени и досега.

Затова никак не е изненадващо, че при своите две посещения в Новаково Васил Левски е потърсил съдействието на поп Ангел. Сведение за едно от тези посещения черпим от спомените на дядо Кольо Косето от село Тополово, който е взел участие в проведеното тайно събрание. Това събрание е станало в една от стаите на поп Ангеловата къща.

„Левски ни приказва. Казваше ни, че не бива да сме баби, че трябва да сме герои, да съюзим целия народ и да прогоним заробниците си…Викаше ни, че скоро ще се освободим, ама ако влезем в комитета. И както приказваше, извиси глас, та запя… По-сетне Левски запя по църковно. Поп Ангел отговаряше. Най–сетне всички всички ни закълна, като ни караше да целуваме евангелие, кръст и кама…” За жалост революционната дейност на поп Ангел Чолаков преди Освобождението е забулена в мъгла. Няма документи за нея. До нас са достигнали само спомени, някои от които звучат като легенди. Но те едва ли само са плод на народната фантазия, защото, ако няма извършени конкретни революционни дела от този българин патриот, няма как да тръгнат легендите, които да се предават от поколение на поколение. От устните предания разбираме, че поп Ангел е бил преследван и арестуван от турците, а в неговия дом са укривани оръжие и барут по време на подготовката на Априлското въстание от 1876 г.



Епитрахилът на поп Ангел и негов нож - експонати от РИМ Пловдив

Ясна и сравнително добре документирана е патриотичната дейност на поп Ангел след Освобождението. След разгрома на Априлското въстание избухва Руско - турската война от 1877 – 1878 г. В заключителния й етап, по време на общото руско настъпление на юг от Стара планина, бойните действия обхващат и района на родното село на поп Ангел. Новаково е било на пътя на изтеглящите се към Одрин разгромени части на армията на Сюлейман паша, заедно с които се движат и много турски бежанци. Това става в началото на 1878 г. Заплахата от погроми и унищожение на селото е голяма. Затова всички жители на Новаково се изтеглят на бивак в планината и виждат как подпалената на 7 януари 1878 г. селска църква „Свето възнесение”, строена през 1843 г., се срутва. Това за поп Ангел ще да е било голяма трагедия. Неговото семейство е също в планината, но той самият не е там. Пътува към щаба на руската армия, за да предаде някакви важни сведения. Остава жив, като по чудо. На 19 февруари (ст. стил), 3 март 1878 г. в Сан Стефано е сключен прелиминарният (предварителен) мирен договор, с който Руско - турската война завършва.

Голямата Санстефанска България съществува до юли 1878 г., когато Берлинският конгрес на великите сили я унищожава. Свобода под формата на ограничена политическа автономия получава само Княжество България, заедно със Софийския санджак, ограничено териториално между Дунав и Стара планина. Южна България, в която са главните огнища на кърваво потушеното Априлско въстание под името Източна Румелия остава като автономна провинция в пределите на Османската империя. Така жадуваната от векове свобода носи горчиви плодове. Берлинският договор със своята несправедливост предизвиква гнева на целия български народ, прераснал в съпротива. Граничната линия с Османската империя преминава по билото на планината – над самото село Новаково. И поп Ангел, който не може да се примири с горчивата участ на българите да живеят разпокъсани и разединени, застава

начело на борбата срещу Берлинския договор. Поп Ангел е в центъра на протестните акции и „душата” на зараждащото се съпротивително движение, както споделя Панайот Сребрев – секретар на революционния комитет за освобождението на Македония и обединението на България в град Станимака (дн. Асеновград). Пак от него научаваме: „Станимашкият таен революционен комитет събираше средства и оръжие, за стъкмяване и изпращане на чети в Македония и Одринско … Много деен бе и поп Ангел. Той бе действителният председател на комитета.” Включва се активно в прогонването на върлуващите башибозушки банди, които постоянно нападат граничния район в това размирно време. Патриотичната му дейност, както и неговият прям характер и изострено чувство за справедливост са причина скоро да стане неудобен за властите в Източна Румелия. И те намират повод да го санкционират. С постановление, издадено от митрополита в Пловдив, той е наказан, като му е отнето правото да извършва църковни служби за цели три години. Става жертва на един църковен произвол по политически причини.

Ето какво пише поп Ангел в писмо до екзарха: „Никога не мислех, че ще бъда преследван така жестоко от наместника на пловдивската митрополия , что-то да я докараме до положението да бъдем лишени аз и семейството ми от насъщния хляб, без да имаме абсолютно никаква вина. Никога не мислих, че ще наруши толкова произволно екзархския устав срещу мене...”. И по-нататък: „Ваше блаженство! След десетмесечно тегло и лишения отправям се до Ваший много просветен разум и всепознато правосъдие и моля най-покорно да направите това, което намерите за добро да се даде удовлетворение, както и свещеническа служба в родната ми страна, съответствена със способностите на мене, най-последния служител на Църквата Христова..." „Аз съм без служба и лишен от правото да свещенодействам без да знам кои са причините. При всичко, че многократно исках препис от наказателната преследа, за да мога да я апелирам пред Ваше Блаженство, всякога ми се е отказвало.” „Подир всичките тия преследвания и неволи, липсва ми и утешение за едно нравствено удовлетворение, което е най-същественото за мене. „Нито неволите, нито преследванията отклоняват поп Ангел от неговата тайна революционна дейност. Изпитанията само изострят чувствителността. Засилват неговата решимост да следва неотклонно доброволно избрания път на родолюбец.

В Княжество България не всички патриоти са били удобни за властта. Затова част от тях се установяват в столицата на Източна Румелия Пловдив. Около бившия революционер и летописец на Априлското въстание Захари Стоянов се събират група от родолюбиви българи, които са решени да отвоюват съединението на българския народ. В този кръг попада и аргосаният поп Ангел. Той е пряк участник в преврата около Съединението. Според предварителните замисли на заговорниците съединисти на поп Ангел е възложено да поведе след себе си народа от Хаджиелеска и Конушка околии, където се ползва с голям авторитет. Няма по–удобен човек за тази работа. Поради честите му скитания от село на село той поддържа лични контакти с много местни дейци, привърженици на Съединението. По това време поп Ангел има и малко свое кафене в Садово, което е служело за клуб на съединистите революционери. Съединистката му дейност е много добре документирана. Разполагаме с писмо от 2 септември 1885 г.- денят на началото на акцията за Съединение в Панагюрище, в което четем следното: Попе, щом получиш настоящото на минута да дойдете тук, т.е. в Пловдив за твърде важна работа. По никакъв случай не можете да отлагате – С.К. Караджата.” Писмото е написано от Спиро Костов, който е бил началник на тайната революционна полиция на комитета, обявил Съединението. На гърба на същото писмо поп Ангел е пояснил своите действия след получаване на писмото.

На 4 септември 1885 г. поп Ангел е в Пловдив и получава последните наставления за предстоящото въстание, което ще свали османската власт в Източна Румелия. Предвид започналите размирици в района на Голямо конаре Съединението е обявено на 6 септември 1885 г. Вечерта на същия ден поп Ангел чете възванието на въстанието пред членовете

на революционния комитет в Станимака. Това става в къщата на учителя Никола Кръстев, която служи и за щаб на въстаниците в града. Никола Кръстев е председател на Станимашкия революционен комитет. Разпратени са куриери, които да разнесат вестта и да призоват хората да подкрепят народното дело. За сборен пункт е определено село Конуш, където на 5 септември 1885 г. е развято знамето на бунта под ека на черковната камбана. Привечер около 2 500 души – представители на интелигенцията, на средния еснаф и на селяните се отправят въоръжени по Цариградското шосе за Пловдив. Според предварителния план в местността Кемера те трябва да се срещнат с въстаниците, които ще дойдат от Чирпан, предвождани от капитан Коста Паница. В състава на Конушката чета, фигурираща в някои източници още и като Станимашка, няма военни лица. Кoнушките четници пристигат на уреченото място и изпращат в лагера на войската пратеници, които да известят на майор Данаил Николаев, че задачата е изпълнена. Поп Ангел Чолаков и Никола Кръстев очакват идването на чирпанлии, за да поведат своите хора към пловдивския конак.

По същото време в лагера са пристигнали и пратениците на Голямоконарската чета, която е наброявала около 700 души. Тогава майор Д. Николаев издава заповед за настъпление.

Но в Чирпан стават размирици, които попречват на капитан К. Паница да поведе своите хора по първоначално определения маршрут. Поради това той не се явява в определеното време. След няколко часа напразно чакане поп Ангел дава разпореждане за настъпление към конака. Когато четниците пристигат там, областният управител Гаврил Кръстевич е вече арестуван и изведен, а Съединението е провъзгласено с изстрели и бурно „Ура!” След пристигането на Конушката чета следва импровизиран митинг, на който много оратори произнасят възторжени приветствени слова . После цялата чета дефилира по улиците на Пловдив. Това е звездният миг за поп Ангел Чолаков – един от истинските герои на българското Съединение от 1885 г.

Гледката е величествена. Върху седлото на белия кон, с гола сабя в едната ръка и със сребърен кръст в другата, поп Ангел язди триумфално начело на колоната под бурните овации на гражданството. Тази истинска народна армия преминава сутринта на 6 септември 1885 г. по калдъръмените улици на Пловдив и край всички консулства, приветствана от камбанния звън и неудържимия възторг на пловдивчани. Демонстрацията прави добро впечатление на чуждите дипломати и на кореспондентите на редица авторитетни издания. Преминаването на въоръжените мъже, сред които се извисява внушителната фигура на един български свещеник, е прието от тях като доказателство, че Съединението не е военен преврат, а народно въстание. Така в деня на Съединението пред конака в Пловдив поп Ангел Чолаков със своя сребърен кръст и със своята сабя освети самия акт на Съединението. От този период е и снимката, правена в Станимака на членовете на комитета, която се съхранява в РИМ Пловдив.

 


Членове на Тайния революционен комитет за Съединението от Станимака (Асеновград), от ляво надясно, прави: Никола Кръстев – председател, Атанас Богоев, Панайот Сребров, Георги Ковачев. Седящи: Костадин Балтов (учител), поп Ангел Чолаков, Герасим Старчев, Станимака 1885г. Снимката е от сайта „Изгубената България”

На 17 септември 1885 г. поп Ангел Чолаков пристига в Търново Сеймен, за да бъде зачислен със заповед N 8 към щаба на Източната армия на длъжност отряден свещеник. Тук той участва в подготовката на укрепления срещу евентуално турско нападение, а също и в тържествените клетви на войниците, които целуват знамето и се кълнат да защитават провъзгласеното Съединение на Княжество България с Източна Румелия. След обявяването на Сръбско - българската война войските от Търново Сеймен започват светкавичния си преход на запад към границата. Поп Ангел тръгва към Сливница с последния конвой, заедно със щаба, чийто началник е Сава Муткуров. В коя войскова част е зачислен след неговото пристигане на бойната линия, не се знае. Успява да се добере до Пирот, превзет „на нож” след двудневни боеве от българската войска.

Сключеното в декември 1886 г. примирие връща поп Ангел в Хасково, където се установява неговата военна част. Тук между него и префекта на града избухва конфликт. Поп Ангел е засегнат на революционна чест и обявява дуел на префекта. Петър Иванов - тогавашен хасковски префект, се изплашва от тази дързост на поп Ангел и иска публично прошка, защото попът бил известен със своята смелост и умение да стреля точно, подобно на своя баща, съратник на Ангел войвода. Затова дуелът не се състои, но накърненото честолюбие озлобява страхливия префект. И той намира случай да си отмъсти. Когато войската от доброволци е демобилизирана, поп Ангел подава заявление до военното министерство да бъде назначен за военен свещеник в редовната българска армия. Министерството удовлетворява молбата, но заповедта впоследствие е осуетена с помощта на командира на полка Тепавски под внушението тъкмо на хасковския префект. Поп Ангел отново остава без работа, а на плещите му тежи голямо семейство - той има двама сина и една дъщеря. По повод на тежкото положение, в което се намира, той пише писмо до Захари Стоянов. То е с дата 12 март 1886 г. и в него четем: „Много ми е жално и мъчно, бай Захарие, като гледам свещеници назначени за военни, когато знам, че до вчера (до преврата) са се кланяли на друг Бог. А мене изфърлиха… На някои свещеници военни медали дадоха за заслуги.А аз, като че ли ни лук ял, ни на лук мириша.Когато и аз съм бил 4 ½ месеца с войната. Но види са те имат препоръки. Но доще время, видим са кой кум, кой стар сват.Нивата е още голяма, недожъната…” След това припомня, че префектът и преди Съединението е бил на власт и след него, че пак неговата дума се слуша и завършва с горчива ирония: „Няма оправия на тоя свят.” Поредният неуспех в личния живот не сломява поп Ангел. „За нас, пише той на Захари Стоянов, идеите, началата ще стоят по-горе от всичко, защото ние не мислим нито министри да ставаме, нито коронни чиновници".

В края на март 1886 г. той е София, където взема участие в издаването на в. „Независимост” - орган на българските патриоти и дейци от Съединението, в който се подвизава т. нар. „Св.Троица” Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов. За връзката с тях на поп Ангел научваме от поредното му писмо до Захари Стоянов, който тогава се намира в Русе. Пак от същото писмо узнаваме, че той живее с болките на Либералната партия, чийто деен привърженик е отпреди Съединението. Така стигаме до събитията от 1886 г., довели до убийството на поп Ангел. По това време обстановката в страната е силно нажежена. Правителството на П. Каравелов е атакувано едновременно от лагера на съединистите патриоти начело със Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов, и от крайните русофили около Драган Цанков, подкрепени от „лъжесъединистите” от бившата Източна Румелия.

България навлиза в остра политическа криза, в центъра на която се оказва личността на българския княз Александър Батенберг, станал неудобен на Русия заради подкрепеното въпреки нейната забрана Съединение и спечелената война против Сърбия. С мощната политическа и финансова подкрепа на Русия през пролетта на 1886 г. русофилите засилват агитацията си, което е само видимата страна на подготовката за свалянето на българския княз. Когато на 29 март 1886 г. правителството на Петко Каравелов вдига военното положение, започва безогледната, пълна с демагогски формулировки и обвинения кампания на русофилите.

Изборите през май 1886 г. имат голямо политическо значение за страната, което се отчита от всички - от княза, правителството, патриотичната и русофилската опозиция. В Южна България тези избори са един вид референдум „за” или „против” Съединението. Българите тук за пръв път на основа на всеобщото избирателно право получават възможност да избират свои представители в Народното събрание в София. Цялата кампания преминава в условията на остри сблъсъци между русофилите и техните противници. Руските дипломати пряко се намесват в избирателната кампания. Кроят интриги и разпространяват много слухове, които объркват населението, особено в Южна България. Новият замисъл на руската дипломация е чрез провокиране на инциденти и сблъсъци да се провалят изборите и да се даде нужният повод за руска окупация. Руският консул в Пловдив Игелстром ръководи опозиционната борба в Южна България и според сведенията на някои съвременници материално я поддържа. Той вдъхновява „лъжесъединистите” да провокират чрез своите привърженици сблъсъци в изборния ден, за да компрометират българската власт през Европа и се отвори пътят за руската интервенция. Смъртта на поп Ангел Чолаков се вписва в цялата тази верига от събития. По настояване на ръководството на Либералната партия, след нейния провал на изборите на 11 май 1886 г. в гр. Хаджи Елес, той се явява като либерален кандидат на допълнителните избори в съшия град, предвидени за 18 - 31 май 1886 г. Изборът като че ли изглежда предрешен в негова полза, защото той има висок авторитет и слава на доказан на дело патриот. По това време поп Ангел е бил вече „героят от 6 - ти септември”, както го нарича сам Захари Стоянов и има огромно влияние сред обикновените българи. Това е добре известно и на неговите политически противници русофилите и те решават да го елиминират, като го унищожат физически.

Хаджи Елес (Борисовград дн. Първомай), където е убит поп Ангел Чолаков

В деня на изборите поп Ангел отсяда в дома на околийския началник на Хаджи Елес. Тук става жертва на непредизвикано, но добре организирано нападение от страна на неговите политически противници русофилите. Къщата, в която пребивава поп Ангел, е обкръжена от пияна тълпа. Това са над 500 селяни, повечето от които носят нарочно подготвени дебели сопи. Селяните са манипулирани и насъскани от русофилите, които цели две седмици ги лъжат, че селата им ще останат в Турция, защото новата граница щяла да минава по р. Марица. Русофилите убеждават селяните да викат за руския император, който щял да им даде волове. Освен това, близо 400 от тези невежи селяни според в. „Независимост” получават на ръка 2 лв. пари „за вино и подкупване”. Сумата е осигурена от руското консулство в Пловдив. Малобройната охрана на поп Ангел не успява да предотврати замисленото убийство. Малко преди да бъдат отворени избирателните урни, насъсканата подпийнала тълпа от селяни се нахвърля върху него с тояги. Селяните линчуват свещеника, чието тяло е буквално разкъсано на парчета. Жестокото убийство разтърсва цяла България. Гняв обсебва сърцата на всички истински български патриоти. Във в. „Независимост” Захари Стоянов посвещава материал на убития български свещеник. В нея летописецът на Априлското въстание изнася поредната си патриотична лекция, съпроводена с яростни обвинения против предателите „рубладжии”. Според Захари Стоянов това е първото политическо убийство в свободна България: „Умря поп Ангел, не съществува вече героят от Шестий септември, млъкнаха вече устата, които проповядваха по широкия Конуш словото Божие, словото на свободата и самостоятелността".

Поп Ангел Чолаков е погребан като герой в Чирпан в присъствието на над 3 000 души, които оплакват героя от Съединението. Седмица по-късно се ражда третият син на поп Ангел, който е наречен на името на баща си. Синът продължава неговото дело. Той защитава независимостта и целостта на България край Одрин по време на Балканската война и получава орден „За храброст”. Най-големият син на поп Ангел, Димитър Чолаков, завършва право и става военен прокурор. Вторият син, Тодор Чолаков, е учител, участвал като доброволец в Балканската война, където обаче умира от холера. Дъщерята на поп Ангел Ивана се омъжва за учителя Георги Ковачев, който е член на Станимашкия таен революционен комитет за Съединението, а също участник в самото Съединение.


Паметник на поп Ангел Чолаков в Новаково

Янко Гочев, историк