ВЪЛШЕБСТВОТО НА ЧИПРОВСКИТЕ КИЛИМИ

Векове наред в градчето Чипровци, наричано някога  цветето на България, се тъкат неповторимите по своята хубост чипровски килими. Килимарството е не само занаят, но и съдба на чипровчани. Килимите съпровождат човека от люлката до гроба. Децата израстват с песента на тупицата (уред за набиване на преждата при тъкане). Момиченцата от малки са край стана на своите майки. На 6 – 10-годишна възраст те изтъкават първите си фигурки по килима. Килимите са сватбен дар, който получават младите за новия си дом от свекървата, те са и част от чеиза на невястата, с малки килимчета се дарявят сватбарите. Чипровчанката тъче килими за украса на дома или за да изпроводи с тях мъжете от своя род на гурбет. Килимите са сред даровете в черкви и манастири, за да се измоли Божията благодат за дома и челядта. Изработвайки килими за продан, тя изхранва своето семейство. Килим се поставя и в ковчега на мъртвите, за да ги съпроводи на оня свят. Чипровските килими очароват със своята красота и изящество, със съвършенството и простотата, с чудното съчетание на багри и знаци. Килимите разкриват света на своите създатели, свят на хармония, мъдрост и доброта. Тъкачката вярва, че шарките и цветовете по килима предпазват от зло и носят добро и сполука. Магията на чипровските килими е завладяла и пътешествениците, посетили Чипровци през XIX–то столетие. През 70-те години на XIX век големият художник и публицист Феликс Каниц пише: „... Днес Чипровци е хубаво селце с триста къщи, известно с износа на килими... Щастието ме заведе в гостоприемната къща на един бакалин, жената на който тъчеше килим с голямо майсторство. Това ми даде възможност да се запозная по-отблизо с производството. В него най-ярко се откриват богатите творчески възможности на българите, съчетани с вродено чувство за ритъм на линиите и цветовете... Човек може да се учудва как се създават  и то безцветни или други модели, както е прието в европейските фабрики, онези игри на пъстрите геометрични линии, отиващи нагоре  и надолу зигзаговидни форми... Тези килими бяха наградени на Виенското изложение с първа награда и са много търсени като обичана салонна украса, за завеси на врати, покривки на дивани и др.Търсенето им се покачи така много, че парижки, берлински, рейнски и австрийски фирми – например световноизвестнта фирма „Хаас”, спорят помежду си кой да имитира тези велеколепни по тонове произведения на изкуството,  създадени по традиционен път”. По-късно Алиса Мюлер-Найдорф, посетила
Чипровци, е впечатлена от килимите и отбелязва: „...В затънтеното планинско селце  Чипровци се е запазило тъкането на килимите по стария начин... Килимите от Чипровци са с такива живи бои, така особени и с такъв прелестен рисунък, че могат да красят всеки европейски салон.    Все още остава открит въпросът за началото на чипровското килимарство. През1938 г. излиза изследването на големия народовед Й. Захариев за Чипровци. Авторът, основавайки се на липсата на запазени образци и факта, че в донесенията изпращани от католическите епископи до конгрегацията в Рим не се споменава за килимно производство, отнася началото на чипровското  тъкачество през първата половина на XVIII век. Той смята, че след погрома на въстанието от 1688 г. православни чипровчани намират спасение в селата около Пирот и сетне, връщайки се по родните места, донасят новия занаят. Тезата за началото на чипровското килимарство в периода след въстанието се застъпва и от големия  познавач на чипровските килими Д. Станков. Гореспоменатата А. Мюлер-Найдорф определя началото на този занаят в Чипровци  около 1700 г., твърдейки, че  е пренесен от Сараево. А. Минкин, представител на изтъкнатата фамилия от Чипровци Минкини, не отрича, че „...чипровчани е възможно да са познавали килима като явление, търгувайки из цялата Османска империя и извън нея, но килими в Чипровци се тъкат от първата половина на XVIII век...”                    Редица изследователи поставят началото на чипровското килимарство далеч преди XVIII-то столетие. Пръв застъпва тази теза С. Попов, потомък на една от най-старите и лични чипровси фамилии. През 1930 г. излиза неговото забележително изследване „Чипровските килими”. Авторът се позовава на една записка на своя дядо - поп Лило, където между записаните дати на раждания, кръщавки и скърби в домочадието се посочва, че „...един негов съселянин му дал  едно малко килимче, наричано тогава янче, а днес сададже  за кръщене, опело и други духовни треби и че щерката на някого си, Моца, му изтъкала килим тоже за духовни треби...” Според С. Попов, основавайки се на две легенди, в Чипровци килими са се тъкали много по-рано. Той отбелязва, че „...през епохата на Цар Симеона, а и след него други царе, князе и боляри са украсявали палатките си освен с кожи, но и с чипровски килими...” Авторът обяснява големите привилегии на чипровчани в годините на османското владичество с факта „...че някаква си султанка срещу един подарен хубав килим дала почти пълна свобода на чипровското население...” Тезата за по-ранен етап на начало на чипровското килимарство застъпва и Д. Велев в труда си „Български килими” от 1960 г. П. Митрева, изследвайки чипровското килимарство,  посочва , че „...времето на неговото появяване може да се измести по-назад в миналото...” Тезата за ранна поява на тъкането на килими в Чипровци е застъпена и от местния учител и краевед Н. Николов, който търси аналогии в цветовата и

фигуралната украса на чипровските килими с тези от Кавказ и Средна Азия.            Тъкачеството по българските земи е познато от дълбока древност по данни от археологията през средния неолит 6-5 хилядолетие пр. н.е. Землището на Чипровци е населено още през I-то хилядолетие пр.н.е. от тракийското племе трибали. По-късно тук се заселват славяни и прабългари. Сериозен довод за ранното начало на чипровското тъкачество е високото ниво на този занаят, познат на прабългарите още от пребиваването им в Азия преди преселението, което производство     те донасят и в земите отсам Дунава. Ако приемем тезата на Р. Сефтерски за произхода на торлаците (българска етнографска група, обитаваща селища в Чипровско, Белоградчишко и Пиротско), че са прабългарско население, както и древнобългарския произход на думата „шарки”, с която и до днес местното население обозначава фигурите върху килимите, бихме могли спокойно да приемем, че тъкането на килими в региона е от времето на прабългарското заселване на Балканите. Безспорна е близостта на чипровските килими с тези от Средна Азия и Кавказ, приликите са в техниката на изработване, цветовата украса, композицията и основните мотиви. Обичаната от чипровските тъкачки фигура „канатица” и до днес се среща при наследниците на прабългарите в Поволжието, изобразена е и на върха на дървото на Тангра.
Версията, че чипровското килимарство е произлязло от Пиротското, според мен, е несъстоятелна. Двата типа килими, сходни помежду си са възникнали самостоятелно като част от западнобългарското килимарство и техните образци са еднакви с тези от Самоков, Прилеп и Охрид.
Чипровските килими се изработват на вертикален стан - „разбой”. Те са гладки, двулицеви , изпълнени с гобленна техника. Стана се поставя в „собата” на светло, а през летния сезон - под навеса. Материалът, от който се изработват килимите, е вълна. В обработването на вълната и приготвянето й за тъкане вземат участие всички, в това число и мъжете. Първоначално вълната се преде на ръка, по-късно на чекрък. От гъстотата на нишките на основата зависи качеството на килима. Чипровските килими се изработват с вълнена основа, която от началото на XX век е заменена с памук.
Неповторимото  очарование на чипровските килими се дължи на оцветяването на преждата с естествени багрила. Те придават мекота на тоновете, по-трайни са и са израз на чувството за красота и хармония на тъкачките. Жените подбират листата, корите, сърцевината на определени дървета, цвета или корените на специално подбрани растения, които  се обработват до получаването на боята.
Така например от листата на дюлята се получава бледорозов цвят, от ореховата шума - кафяв, от сърцевината на руевото дърво – червен, от листата на прасковата –зелен, от индигото - син и т.н. Времето, в което прекарва преждата в боята, е от значение, дали тоновете ще са по-бледи или  по-наситени и силни. Този начин на   боядисване дава възможност да се представи един и същи тон в неговото гамово разнообразие, при което се получава преливане на цветовете, плавно и особено  красиво. От втората половина на XIX век в Чипровци се появява и багренето с навлезлите тогава в употреба бои с кезап (азотна киселина), кърмъз, тергия и др., които са по-наситени и експресивни. Най-старите чипровски килими са изградени в кафяви, бежови, сини и зелени тонове. Определяща за тях е строгата геометрична композиция, състояща се от основно поле и един или няколко бордюра - това са т.нар. килими „бакамски” или „гарибалда”.

От този период са  и килимите „каракачка”. Композиционно те са изградени от голямо основно поле с бордюр, един или няколко. Тъкани са от предимно червена, черна и по-рядко тъмно синя вълна. Декорацията на този вид килими се състои от шахматно разположени мотиви, „каракачки”, в полето и ограждащите го бордюри. Търсен е контрастът на основния цвят и фигурите, червено и черно, тъмносиньо и червено.

В последващото развитие на килимарството се появяват освен основните червени и сини тонове и белият, жълтият и зеленият цвят. Килимите стават тържествени и пищни. Наред с геометричните мотиви, в централното поле се изтъкават стилизирани изображения на пролетни и есенни, с плод лози,цветя, птици, човешки фигури, дарителни надписи и т .н.

Многоцветието е характерно за следващия период от развитието на чипровското килимарство. Множество ритмично редуващи се геометрични мотиви съставят централното поле.

Килимите от Чипровци са с различен размер в зависимост от предназначението си. Най-малките са били с размер 50/50 см, нар. „каре” с големина 110/170 см - „сададже обикновено”, 220/300см - „ак седмак”, 350/400 см  „мерка голема” и др. Големите килими са се изработвали от 4 или 6 жени, разпределени на участъци, като всяка тъче своя участък. Чипровските килими са се продавали на големите панаири в Пирот, Узунджово, Ески Джумая, Солун, Битоля, Скопие. На Първото търговско промишлено изложение в следосвобожденска България през 1892 г. в гр. Пловдив чипровският  търговец Минчо Попов получава сребърен медал. Две години по-късно той се завръща от международното изложение в Анверс с диплома и златен медал. През 1894 г. получава още един златен медал от изложението в Брюксел. Чипровчанинът М. Попов печели диплом и сребърен медал на изложението в Лиеж през 1905 г. На Лондонското изложение М. Минкин печели диплом и златен медал през 1907 г. През 1926 г. чипровската кооперация „Ръчен труд” (създадена малко преди това с помощта на държавата) печели награда от Женевското изложение. След 1944 г. тази кооперация преминава в ТПК „Кипра”. След промените в страната ни през 1989 г. се наблюдава замиране на този старинен занаят. Така например през 1990 г. в градчето има 156 работнички, изтъкали 6558 кв.м. килими, на следната година броя им е 71, а продукцията – 2133 кв.м., 1999 г. в градеца работят 5 жени, изработили 110 кв.м. Днес в ТПК „Кипра” работят десетина жени, толкова са и в другата  фирма - „Чушкарчето”, за тъкане на килими. Не е голям броят на жените, които изработват килими по домовете си. Тревожно е състоянието на вековното чипровско килимарство. За жалост средното художествено училище по текстил вече е затворило вратите си, в началното училище килимарството се изучава като свободно избираем предмет. Парадоксално е, че в последните 20 години към чипровските килими имаше чуждестранен интерес. Турски фирми изкупуваха стари чипровски килими или ги заменяха за нови „персийски” - практика, която продължава и днес. В европейските столици съществуват магазини за ориенталски килими, сред които можем да разпознаем и нашенските чипровски килими. Мисля, че е дошло време държавата да се намеси за спасяването на чипровското килимарство, преди то да се погуби окончателно. И може би е нужно, както нестинарството и бистришките баби, и чипровското килимарство да бъде признато от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство!

Анита Комитска