СИМЕОН ЕВТИМОВ - ИЗРАЗИТЕЛ НА МИСЪЛТА ЗА УЧАСТИЕТО, РАЗБИРАНИЯТА, СТАНОВИЩАТА И ДЕЙНОСТТА НА ВМРО

„Смъртта на Евтимов е една национална катастрофа."
Симеон Радев


Тези думи дават, макар и съвсем лаконична, но може би най-точна оценка за значението на Симеон Евтимов в нашия обществен живот през двадесетте и началото на тридесетте години на нашия век. Блестящ журналист, с прекрасен стил, с дълбочина на разсъжденията и сила на аргументацията, прекрасно запознат с миналото и настоящето на националноосвободителното движение на българите в Македония, той става един от най-изтъкнатите негови дейци. Близък съратник на водача на ВМРО Иван Михайлов, с перото си Евтимов блестящо защитава идеите на Организацията.
Роден е в с. Емборе, Кайлярско, на 11 септември 1897 г. Отрано остава сирак. Образование получава благодарение на Емборската българска община, която преценява способностите му и го изпраща като стипендиант в Солунската търговска гимназия. По време на Междусъюзническата война, едва петнадесетгодишен, Симеон Евтимов постъпва като доброволец в българската армия, където остава и през цялата Първа световна война. След края й успява да завърши средното си образование в Свищовската търговска гимназия. Известно време работи като чиновник в една френска книжарница в София и овладява добре френски език. Непосредствено след войната, по време на Парижката мирна конференция, Евтимов се изявява за първи път като журналист. Във френското списание „L Europe nouvele” той успява да публикува една статия–протест и предупреждение към авторите на мирните договори. По същото време започва да сътрудничи и във в. „Напред”, издаван от Стоян Михайловски.
През 1920 г. Симеон Евтимов постъпва като счетоводител в тютюневата фирма „Никотея” в Пловдив. Способностите и качествата му се проявяват и в тази област и скоро е назначен за административен директор на фирма „Фумаро” в Дупница. През 1920–1921 г. е редактор на сп. „Тютюн” като орган на пловдивския клон, а по-късно  - на цялото Сдружение на експортьорите и фабрикантите на тютюн в България.
И в Пловдив, и в Дупница Симеон Евтимов участва най-активно в живота на македонските организации и поддържа връзки с дейците на ВМРО. Тогава през 1927 г. се поставя въпросът в Женева да започне издаването на вестник на френски език за информиране на европейското общество относно положението в Македония и поставянето на нерешения Македонски въпрос пред света. По предложение и настояване на Иван Михайлов за редактор е определен Евтимов. Най-подходящо място за издаване на такъв вестник се приема, че е градът-седалище на Обществото на народите. Освен това в Женева още в началото на века Симеон Радев издава в. „Льо мувман маседониен”.
Преодолявайки опасенията си, дали ще се справи с възложената му отговорна мисия, Симеон Евтимов напуска перспективната си работа и заминава за Швейцария. На 13 юни 1927 г., деня на Македония, излиза първият брой на в. „Ла Маседоан”. Броят съдържа уводна статия, която излага програмата на вестника и мнения по Македонския въпрос от проф. Густав Вайганд, Жантизон, кореспондент на в. „Тан” в Цариград, Алфред Рапопорт, бивш австрийски консул в Македония, и др.
Новият вестник веднага прави впечатление както в чужбина, така и у нас. Появяват се първите отзиви: „Вестникът е спретнато издание на хубав френски език, дава осветление на текущите събития, които имат връзка с Македонския въпрос ... Вестникът, прочее, отговаря на една въпиюща нужда на движението.” (В. „Македония”, бр. 217, 4 юли 1927 г.) Иван Михайлов отбелязва в спомените си: „Навремето всички чужденци приятели бяха възхитени от в. „Ла Маседоан”. Предоволно беше и нашето общество. Симеон Радев, някогашен редактор на „Льо мувман маседониен”, издаван също в Женева в ранните години на македонската борба, ми направи много комплименти за „Ла Маседоан” и редактора му. Той казваше, че неговият някогашен вестник е бил много по-слаб. (Иван Михайлов, Спомени. Т. III, с. 568.)
Основни теми на „Ла Маседоан” стават въпросите за малцинствата, българските училища в Македония, отношенията между балканските държави, отношенията между народите в Сърбо-хървато-словенското кралство, сръбският режим в Македония, борбата срещу него, съзаклятията и атентатите. По всички тези проблеми Симеон Евтимов пише аргументирано и убедително. Скоро след пристигането му в Женева отношението на външния свят към освободителната борба на българите в Македония започва постепенно да се променя. До този момент единствената информация в Европа по тези въпроси се предоставя от в. „Балканска федерация”, основан във Виена през 1924 г. от Димитър Влахов и поддържащ коминтерновската политика по Македонския въпрос. С появата на в. „Ла Маседоан” идеите и делото на ВМРО и легалните македонски организации в България получават авторитетна трибуна и надеждна защита от сръбските и комунистическите нападки.


Симеон Евтимов, Никола Малешевски и Иван Трифонов

Евтимов не се ограничава само с работата си във вестника. Той поддържа лични контакти с видни журналисти, с общественици и политици, с водачите на освободителните движения на другите народи под сръбска власт. Ежедневно отговаря на многобройни писма и запитвания. Известни журналисти се обръщат към него, когато искат да разберат истината по някое събитие не само от македонските борби, а и по всякакви въпроси, засягащи България. Редакцията се превръща в щаб за разясняване и защита на българските интереси.
След пет години работа в Женева Симеон Евтимов оставя издаването на в. „Ла Маседоан” на помощника си Димитър Цилев и се връща в София, за да поеме редактирането на в. „Македония”. Под негово ръководство за по-малко от три месеца органът на македонската емиграция добива нов облик. Редакторът обръща върху себе си вниманието на цялата българска културна общественост. Става ясно, че в нашата журналистика се е появила „нова, голяма сила”.(„Симеон Евтимов и българската журналистика”, В-к „Македония”, бр. 1862, 2 януари 1933 г.) „Никой в нашите среди не се съмняваше, че той е най-способният журналист между македонските българи. Но имаше всички данни да се наложи в недалечно време и като най-добрият български журналист изобщо.” (Иван Михайлов, Спомени. Т. IV, с. 800.)


Иван Михайлов

Мястото на един от интелектуалните водачи на македонското движение, на което се утвърждава Симеон Евтимов, го прави естествен прицел за враждуващите с ВМРО македонски организации. На 29 декември 1932 г. той е тежко ранен и след два дни умира. Покушението е извършено по обяд, в центъра на София, пред двореца, с явната цел да вдигне колкото може повече шум, да всее страх, да предизвика неодобрението на световната общественост към това, което става в България. Групата на Петър Шандов и Кръстан Поптодоров, тъй наречените протогеровисти, в съюз с комунистическата ВМРО (обединена) организират атентата като продължение на поредицата „македонски” убийства. („Признанията на Симеон Кавракиров”, В-к  „Македония”, бр. 1859, 30 декември 1932 г.). Няколко месеца по-рано са устроени покушения срещу Стоян Филипов, народен представител от Горна Джумая, убит е Димитър Михайлов, председател на Националния комитет на македонските братства.
Точно две седмици преди атентата Симеон Евтимов публикува статията си „Пръстът върху раната” в подкрепа на протеста на македонската парламентарна група и ръководствата на легалните македонски организации в София до правителството за това, че не се вземат достатъчни мерки за прекратяване на убийствата на легални македонски дейци. (В-к „Македония”, бр. 1845, 14 декември 1932 г.) Някои от съвременниците му виждат в това съвпадение зла ирония на съдбата. Убийството му обаче е напълно закономерно. Евтимов представлява твърде значителна фигура и много опасен противник, за да бъде пощаден.
Тленните му останки са пренесени и положени до гроба на Тодор Александров. Погребението му се превръща във внушителна манифестация. Всички очевидци го окачествяват като грандиозно. (В-к „Свобода или смърт”, г. IX, бр. 139, януари 1933 г.; Иван Михайлов. Спомени. Т. IV, с. 799.) В София ковчегът е изпратен от 30-хилядно шествие до гарата. Влакът е посрещан тържествено на всяка спирка по пътя към Пирин. „Ако някому бе нужно да се уверява и в ония моменти, че делото на ВМРО и на македонската емиграция е дело народно, трябвало би да придружи тленните останки на Симеон Евтимов от София до мелнишките долини над село Сугарево.” (Иван Михайлов. Спомени. Т. IV, с. 805.)
В цялото си творчество (статии, беседи, писма) Симеон Евтимов отстоява идеите и делото на ВМРО и легалните македонски емигрантски организации в България, като подчертава, че именно ВМРО е „една крепка опора на освободителната борба и един фактор, който мисли, че най-добре ще служи на Македония ... Говорейки за нашето участие, нашите разбирания, нашите становища и нашата дейност – аз ще ставам изразител на мисълта за участието, разбиранията, становищата и дейността на ВМР организация.” (Симеон Евтимов, Македонците и политическите борби в България. София, 1926. с. 13.)


Симеон Евтимов

Приложените по-долу писма на Симеон Евтимов са от периода от 14 юни 1927 до 14 февруари 1928 г., т. е. времето, когато в. „Ла Маседоан” прави първите си стъпки. Шест от тях са до Иван Михайлов (Радко) и едно до неуточнено лице с обръщение „Драги Атанасе”. Основната част от съдържанието им е посветена на трудностите, с които се сблъсква редакторът при издаването на вестника, вложените енергия и упоритост при организиране на каналите за събиране на информация, подбора на материалите, пласирането и популяризирането в Европа. С Иван Михайлов авторът споделя резултатите от контактите си с видни общественици и журналисти като Л. Неманов, П. Парини, С. X. Грей и др. Напълно откровено са изложени мненията му по редица въпроси. Например относно реалните резултати от постъпките пред ОН в защита на българите в Македония. В други случаи, без изрично да е декларирано, отношението му към проблемите се чете между редовете. Особено интересни в това отношение са пасажите, в които коментира изказванията на дейци на организацията по въпроса за автономията на Македония като въпрос на тактика, наложена от обстоятелствата в момента, а истинската цел си оставала обединение с България. Искреното възмущение на Евтимов е насочено не към факта, че така се мисли, а че може така да се говори, и то пред чужденци.
Писмата се съхраняват във фонда на Иван Михайлов в Централния държавен архив, където бяха предадени от синовете на Трифон Савев, пунктов началник на ВМРО в Кюстендил до 1934 г. След разтурването на организацията, част от архива й остава при него и бяха в много лошо физическо състояние тъй като той, за да ги запази, ги заравя в земята в газени кутии. При постъпването им в архива писмата бяха реставрирани, но въпреки това някои думи и изрази в текста не можаха да бъдат разчетени.

Ива Бурилкова

ПРИЛОЖЕНИЯ

№ 1

За излизането на първия брой на в. „Ла Маседоан”.(1)

Женева, 14 юни 1927 г.
Драги Радко(2),
Получих писмото ти от Банки. И за мене беше голяма радост, но на Недялка кейфа особено набъбна от твоето съчинение, относно чопленето на носа. Може и специално за тая забележка за мене да е станало дума с Менча(3), но ето и в този момент не мога да се лиша от удоволствието – напук на Недялка, която е седнала отсреща ми – да опитам ширината на ноздрите си.
Но – що се отнася за пред чужденци – там преставам да бъда емборец и давам си вид на английски лорд.
И вероятно затова именно, когато съм пред свои и близки, гледам да наваксам въздържанието си пред чужденците. Нейсе – тури му точка.
Днес ти пратих (чрез Менча) първия брой на вестника. След като вземеш в съображение онова, що писах за тукашните вкусове и настроения и от това гледище прецениш вестника – ще пишеш: с двойка или тройка почвам!
Спомни си, че аз не бях твърде сигурен за тройката!
Ще чакам писмо за достойнствата и недостатъците, които ще намерите. Сам никой не може да забележи грешките си.
А ти ще можеш ли да го разбереш на френски? Понеже се пише все по наши работи – сигурно всичко ще можеш да разбираш и отгатваш.
Преди няколко дни ти бях пратил чрез Сердика 28 книгата на Ралопорт(4). Получи ли я?
Не ми се вижда особено нещо. Ако са дадени много пари за нея – не оправдават твърде надеждите.
Благодарение на тебе – досега всички господа са редовни поне в писмата си. Сътрудничеството не знам как ще върви, но не бих искал нищо друго, освен новини, сведения и факти, разбира се, всички верни и проверени и навреме изпратени.
Разбира се, че никога не бих пропуснал да отбележа във вестника един факт, като протеста на американската емиграция до Кулидж(5). В Македония, обаче, е сбъркан текстът и чакам „Трибуна”, за да го преведа за идущия брой. Ако, на всеки случай, можеш да наредиш да ми се изпрати един верен препис от английския превод, моля те, не пропущай да сториш това.
За адвокатлъка на Менча най-желаното, което бих могъл да й поднеса – то е (понеже тя ще бъде близо при тебе) като виновница тя да яде конфуза или в противен случай – съответното! Какво друго по-справедливо от това!
Много сърдечни поздрави на всички ви от Недялка и от мене.
Сърд[ечни] братски прегръдки Симо

№ 2

За нередовното получаване на информации за в. „Ла Маседоан”, за създаване на постоянни рубрики, за изказване на Георги Баждаров(6) за автономията на Македония и др.

Женева, 23 юни 1927 г.
Драги Радко,
Ако знаех, че веднага ще прекъснеш писмата – не бих избързал да те похваля за редовността ти. И наистина, откакто те похвалих – нито едно писмо вече не съм получил.
Изпратих ти първия брой на вестника, снощи ти изпратих и втория, а ти нито един ред още не си ми драснал. Чакам присъда! А нали знаеш колко е мъчително да се очаква присъда.
Знай че рубриката „Pages d`Historie et de Science", която във втория брой мина в колоните, е предвидена за подлистник. Технически това ще бъде още по-добре. Но във втория брой не уйдисваше пущината, защото с „предварителната бележка" стана много дълга и в подлистник щеше да заеме половината от страницата, а това не е красиво. Не исках да възприема чалъма на “La Macedoine Libre”.
На всеки случай ще има още подобрения и още рубрики. В тази рубрика ще мина география, статистика, история, език, сръбски, гръцки и български тези, мнения на учените и пр. Въобще – един цикъл, от който един незапознат четец да добие завършено впечатление от Македония, нейното минало и нейната етнографска принадлежност.
Друга рубрика (написана вече първата статия, но стои поради липса на място) ще се посвети на македонското освободително движение: кои организации в целия свят го съставляват, средствата им на борба.
Отвреме навреме ще се дават и подлистници [...] за известни акции, които са станали исторически, със своя героизъм и самоотверженост: Солунските атентати, сраженията и самоубийствата на четите на Патчев и Хр. Узунов и др. подобни.
Ето по тия работи всички приятели биха могли да сътрудничат, но никой не се е още обадил и сигурно няма намерение да се обади.
Бадев(7) беше обещал да пише, най-малко, за „културния отдел". Преди да излезе първият брой писах му и напомних задължението му. Отговори, че „обещаното е обещано", но разбира се – все „обещано" си стои, а нито ред няма. В София, гледам, обажда се.
Разбирам, че е по-добре човек да се обажда с името си в един вестник, който излиза в София, защото там се „печели име" сред емиграцията и обществото, а тук ще минава анонимно, а дори и да излиза с името си – пак ще. остане неизвестно за емиграцията и обществото, в което утре ще се върне, но дългът не трябва да се свързва нито с „мудността", нито с „мързела", нито с перспективите за именитост.
Не стига това, а и работи, които за нас тука имат пет пъти по-голямо значение, отколкото за София, нам не се съобщават дори за информация, а в София се пращат дори кореспонденции за тях.
Например декларацията на френската лига за защита на правата на човека и гражданина.(8) Каква обективна полза за делото може да има появяването на тази декларация в София и каква – тука, всеки може да разбере.
На нас, обаче, не се е сетил да изпрати дори един препис от нея. А да я превеждаме [...] – неудобно е, защото тя е минала в превод в Македония и ако и ние вземем да я превеждаме, сигурно този втори превод ще я измени дотолкова, че лигата в Париж няма да я познае!
Нали уж тукашният вестник щеше да бъде общо дело на всички? Не може едни в Париж и Берлин да си гледат кефа, а други да се пекат на ръжен.
Защото, уверен съм, че се печем на ръжен:
Липсва ни информация; датата наближава, а материал няма; още не си привършил експедицията на първия, а времето настъпва и от печатницата искат ръкописи – въобще едно положение, което може да се поправи само ако всички се впрегнат – не за друго, а да пращат ония сведения и материали от информационен характер, с които разполагат.
Къде е „уредената" информационна служба? Нали беше обещано да се пише на Велев(9) да ми изпраща един препис от ония сведения, които изпращал в София? Не му е писано или въобще няма такива сведения? И едното и другото говори само лошо. А вестникът иска сведения.
Неманов(10) беше напоследък тук и той същото съветва: хубав бил вестникът, но хората искали факти и сведения за положението. Това каза той.
Нуне(11) ми прати уж някакви сведения, но такива и аз мога като седна да си ги съчинявам: край границата населението било карано да работи ангария, жандармите искали храна от населението и пр.
Коя граница? Кои жандарми? (гръцки ли, сръбски ли), от кои села? Кого именно са били и пр. Това се казват сведения и факти.
[Ако] седнем да пишем общи фрази – всички ще свият устни и ще кажат, че си съчиняваме в редакцията.
За всичко това ще трябва да се помисли и да се помисли сериозно! Ще трябва да излезнем из областта на фразите и обещанията, за да навлезем в делата. Аз не мога да пиша тези работи на всички тези господа, затова се изповядвам на тебе, а ти ще намериш начин да уредиш работите.
Друго.
Бях просто изумен, когато Неманов, в течение на един разговор за нашите цели и задачи и за идеалите ни, ми заяви, че бай Георги(12) в Париж, в присъствието на кап. Жамба, адютант на един от управляващите, заявил, че ние сме били за автономията, защото нямало как сега да се работи за обединението; че ако е за нашите предпочитания – те отиват за обединението на Македония с България. И най-после – че се стремим към автономията засега, като първи етап! ... С други думи, утре пак може да си искаме обединение! Възможно ли е такова нещо, за Бога! Какво значи всичко това? Ако да дем право на българския империализъм, имаме ли тогава правото да осъждаме сръбския и гръцки империализъм в Македония? – Просто не знаех какво да му отговоря и му заявих, че това може да бъде само лично мнение на господин Баждарова. А когато Неманов ми заяви, че Баждаров не е „който и да е" – казах му, че всеки организационен деец запазва своето положение в редовете на Организацията дотогава, докато се движи в рамките на нейните принципи и устави. Излезе ли из тях – той престава да говори от нейно име и сам се поставя [извън] нея! Та не е ли това същото с Чаулев(13) [...] Нямам място да пиша повече. Пък и работа ме чака. Малко ти писах – много ще разбереш. Обаждай ми се поне с по два реда. Мн[ого] здраве на всички ви от Недялка и от мене.
Сърдечно твой Симо

№ 3

За стила и политическата линия на в. „Ла Маседоан”, за интереса към него в Европа, за осигуряване на материали, за рубриките и подлистниците, за нуждата от помощник в редакцията и др.

Женева, 5 юли 1927 г.
Драги Радко,
Получих последното ти кратко писмо. До 26 наистина ме беше малко позабравил, но по-късно получих писмата, които си ми пратил.
Не мога да разбера кое изложение до З. П. си получил чак сега: Писмото ми до Пърличева!(14) или до Нуне? Защото две ти бях пратил.
С две думи може да се резюмира веичко: който може – а трябва – да се постави в моята кожа тук, ще разбере; който не иска да стори това – никога няма да разбере защо аз, който ще се изям вътрешно, когато пиша – държа такъв тон и такава форма. И още да се знае; че така, както го пиша, чужденците го схващат абсолютно тъй, както ние бихме го схванали, ако го напишех с много удивителни и многоточия, това последното, обаче би отблъснало чужденците.
Сърбите са се скъсали. Самият началник на сръбската пропаганда тук – Петрович – лично дойде в редакцията уж да търси вестници. Нарочно – уж подреждах – изложих всички хърватски и сръбски вестници, за да види, че те ни дават фактите и материала. Позеленя като жабуняк!
Гърците пращат постоянно хора да търсят вестника.
Тукашната (швейцарска) вестникарска агенция ни иска за пръв път 50 екземпляра.
От Германия сума хора и библиотеки ни писаха, за да искат вестника, който много се интересувал.
От Италия също.
Сега върху сътрудничеството:
[...] Добре сте се сетили да намерите човек [...]. Не е абсолютно нужно той да знае [френски], но необходимо е да бъде кадърен, за да набавя материали за вестника – и то не уводни или други статии, а разнообразен материал.
Защото – както сега я карам – сам-саменичък да търся и да пиша всичко – за 2–3 месеца ще се изтоща. Защото Цилев(15) чака само да му дам материал, за да го преведе. Следователно, дори и за това, що се взема от вестниците – сам трябва да ги прегледам, да подбера, което ми трябва, да зачеркна, което не е нужно - и в този вид да му го дам за превод. А само заглавията да се прочетат, нужни са часове и главата ти се подува от това.
Макар да е в София, Македония допуща работи, които аз тук съм принуден да изхвърлям: подчертаванията, че ако се даде на населението правото да говори своя език – борбите ще престанат; че администрацията била лоша в Македония и с падането на радикалите ще се премахнат причините, кокито създават лошото положение в Македония и пр. (което се черпи от чужди писания) аз тук го изхвърлям, за да не остава впечатление, че въпросът в Македония е въпрос за администрацията или че един по-толерантен режим може да разреши Македонския въпрос.
Господата не виждат това в София, а се надигат да го търсят с лупа в Женева!
Днес прочетох и оповестяваната от 4 дни реч на Кулишева(16) в Народното събрание.
Бре ужасни атаки срещу мирните договори и срещу незаинтересуваността на бълг[арското] правителство!! Страх го е, като че ли да спомене за жестоки мирни договори и за [неи]зпълнен дълг на правителството! И ако това става в София, какво искат от Женева?
Извини, че се отклоних от въпросите.
Връщам се: При това положение на работите във вестника, значи, ще трябва да се намери човек, който било във връзка с нашите хора, било от Дирекция на [печата или от] други източници да ми съобщи [...] за нашата борба и въобще с [...] комбинации, сръбско-българско сближение, събития и настроения „вътре", преглед от световния печат и пр. Аз тук наистина получавам изрезки от вестници от една агенция, но почти нищо не ми дава.
И не знам какво бих правил, ако не бяха сръбските и гръцки вестници!
Освен тази служба, с която може да се занимава Тр. Попов(17), ти можеш да проучиш и да разрешиш и следното:
За отдела „Pages d`Historie et de Science" ще ми трябват една серия подлистници, от които:
1-а серия върху историята на Македония
Те ще трябва изчерпателно да засегнат: славянизирането на Македония, политически живот в границите на 1-то царство, Самуилова епоха, турско робство, духовни борби и нови борби.
ІІ-ра серия върху езика на Македония
Те ще трябва да засегнат филоложките спорове, обичаи и език на Македония.
ІІІ-а серия. Географска и икономическа Македония
Те ще трябва да изтъкнат, че Македония представлява едно географско и икономическо цяло.
Само че да се има предвид:
1-о че всяка серия трябва изчерпателно да засяга въпроса.
2-о Всеки подлистник (кратък, а не дълъг) сам по себе си да представлява едно цяло, за да не се протакат [...] „следва", а освен това, дори и да се прекъсне един-два броя [...] да изглежда, като че сам по себе си [...] подлистникът е бил завършен.
3-о тия подлистници да се има предвид, че са [замислени] да не представляват научни или исторически етюди, а достъпно (по-приятно) изложение.
Последните три подлистника, които аз наредих върху географията и статистиката на Македония трябва да ти дадат една идея върху това.
Ако аз се занимавам с тая работа – ще ми отнеме извънредно много време, защото трябва да се ровя в разни книги, да комбинирам, да коментирам и пр.
Ако могат да се намерят компетентни хора, които популярно да напишат тези изложения – ще бъде голямо улеснение за мене.
Както и ако се намери някой да опише атентатите в Солун, самоубийствата на четите на Хр. Узунов, Патчев и пр., и пр., които ще подчертаят себепожертвуванието и героизма в нашата борба.
Но, подчертавам, да се даде поетическо описание, а не поетическо съчинение или разказ с подобни сюжети.
Разбираш ме какво ми е нужно. Това ще ме облекчи много, а и няма да ме направи „tutti quanti": хем уводни статии, хем бележки, хем дневни въпроси, хем подлистници, отзиви, значки и не знам що – правят от човека нещо като машина, та не е съвсем в интереса на работата това.
По въпроса за хартията и червеното заглавие на вестника и в тоя случай, без да разменим мисли предварително пак [не бяхме] съгласни: от писмото, което чрез тебе бях отпратил на Нуне – ще си разбрал, че хартията се сменява, но червеното си остава!
Хайде да свършвам, че ръката ме заболя. Току-що бях свършил материала за вестника и трябваше да пиша десетина писма до приятели, които чакат отговор.
Много сърдечни поздрави на Мария, на [...]
Сърд[ечно] твой Симо
Кръсте ми пише, че сте се смели от моето „одипломатичване". Така е: оставихте ме на топа на устата – сега се чудите, че съм се „одипломатичвал". Как ми се иска да им дръпна по една на всички, но няма що: трябва да им се усмихвам.
Понеже ти си „амнистирал" бай Димитрий(18) – връщам ти писмото му, което бях забравил. Аслъ и няма в такъв случай от важни доказателства.
Не е зле да ми се изпраща прегледа на печата, който Дирекцията на печата и БТА дават всеки ден на вестниците.

№ 4

За спецификата в излагането на идеите и тактиката на ВМРО от в. „Ла Маседоан” и др.

Женева, 8 октомври 1927 г.
Драги Радко,
Получих писмата ти.
1. Навреме получих сведенията в голям плик. Проучвам ги с най-голям интерес. За много от тия сведения често съм си мислил, че са необходими, а сега ги намирам. Ще искам един екземпляр от тях, но не твоя, където има номерирани с щемпела сведения, а друг. Нареди, моля те, да се приготви един екземпляр и да ми се прати. Твоя ще повърна, след като го прегледам.
2. Бях помислил, че си схванал лошите оплаквания като егоистични, защото ми говориш само за “La Macedoine”, а не и за „Македонска трибуна”, от която има много нещо да се съобщава на емиграцията в България.
3. За Трайко Поп Гоцев – възпираха ме същите съображения, за които ми загатваш и ти. Писах на Петьофи по това. Сигурно ще приказвате.
4. На ония типове от „Балк[анска] федер[ация]”(19) ще отговоря тъкмо така, както пишеш: с пренебрежение. Защото, аслъ, никога не са заслужавали друго.
5. На Петьофи отговорих по съвършено неуместните съпоставки на писаното в „Македония” и „La Macedoine”. Шам нерде – Багдат нерде! Аз съм писал и винаги ще пиша за права на малцинствата и за лоялно отнасяне (ако ни се гарантират правата), но никога не съм писал, че ще се отречем от политич[еска] автономия, ако ни се гарантират тия права, както твърди Неманов в статията си. Значи – аз разбирам гарантирането на правата ни като средство (, за да сменим нелегалната борба с легална), а не като цел. Бай Петьофи съвсем е изместил и размесил въпросите. Той ми прави тълкувания на декларациите на ЦК, които аз отдавна прилагам на дело. Всеки ред на „La Macedine” говори за това. Тези декларации трябва да се напомнят, но не на мене, а на онези, които ми ги напомнят.
Поискай му писмото ми, за да видиш какво му пиша. Разбира се, ограничих се, защото неловко ми е да му казвам, че е обидно да ми се напомват тия елементарни работи, които се застъпват отдавна в „La Macedoine”. („Наредено чрез Баждаров" – бележка на Иван Михайлов.)
6. Олар има го в адресите, но не си го забелязал.
7. В Югославия пращам само на хърватски вестници и на хървати в пликове. Вадя 50 екземпляра на тънка хартия.
8. Извикай Кръсте да го утешиш той пак се е влюбил и въздиша.
9. Пропуснах: поверителното получих, разбрах и унищожих. Ще те държа, доколкото мога в течение кога и къде ще се свикват такива конференции. Но пиши ми евентуално какво поведение да държи при такива събития „La Macedoine”! Докато за действията вътре можем само да съжаляваме и оправдаваме от необходимост – за събития от друг характер това би значило да ни изпъдят.
10. Гръцката аларма ми се вижда фантасмагория. Що има? Загадките им, собствено, са великолепно замислени, но тоя „лов на комити" с документи и автомобили е невероятно нещо.
11. Последните събития раздвижиха всички.(20) Разбира се – ония, които треперят върху ОН и върху мирните договори – не ги одобряват, но достатъчно е, че постоянно приказват за тях и се безпокоят.
Мн[ого] сърд[ечни] поздрави тв[ой] Симо

№ 5

За реалните резултати от постъпките пред ОН в защита на българите в Македония, за издаването на в. „Macedoine” в Букурещ и др.

Женева, 8 декември 1927 г.
Драги Радко,
Късно отговарям на писмото ти от 22 м. м., защото няма какво да ти съобщя от тук.
Що се отнася до ОН, аз все още мисля, че от него не може да се очаква нищо. Ако е въпрос да викаме и да искаме – разбира се, че това трябва да вършим и непрекъснато да викаме. Но вършейки това – не трябва нищо да очакваме. То е само една тактика, за да оправдаваме другата дейност, казвайки, че въпреки постоянните ни молби и оплаквания – никой от ОН не иска да знае и ние сме принудени сами да търсим начини, за да се пазим.
Дори ако се намери някой да повдигне въпроса пред Съвета – сигурен съм, че няма да вземе никакво решение. И ти така би мислил, ако беше тук да следиш какви възмутителни езуитски решения се взимат по най-обикновените и безопасни въпроси. Мога дори още отсега да ти дам съдържанието на резолюцията, която биха гласували, ако въпросът се повдигне: „Осъжда дейността на неотговорните смутители на мира, влиза в положението на югославското правителство, съзнава необходимостта от мерките, взети за запазване имота и живота на гражданите, взима акт от лоялното поведение на българското правителство и подканва двете правителства в името на мира да продължават да действуват за отстраняване осъдителната активност на размирните елементи."
Хем вълкът сит, хем агнето цяло, а като потърсиш някакъв смисъл – не можеш да го откриеш зад кухите фрази! Ето това е ОН!
2. Значи – остава другото. И аз все повече и повече вярвам, че то идва! Няма какво да изгубиме.
3. Въпроса ми „дали има условия за продължаване на досегашната дейност" добре си разбрал. Тъкмо това питах. А и това, което стана вътре, след запитването – е един добър отговор.
4. Понеже Мария частно никога не се сеща да се обади, нека официално ми отговори: знае ли имената на някои румънски държавници от македонски произход и каквито данни за произхода им се знаят – също нека бъде така добра да ми ги съобщи. След публикуването на статията „Разбойници или идеалисти?" в „La Macedoine” – обадиха се някои чужденци и ми поискаха по-конкретни сведения за участието на македонците в държавния живот на балкан[ските] държави. От Букурещ ми пращат в. “Macedonia”. В него, гледам, вдигат сума работи от “La Macedoine”, но повечето минават като техни, без да посочват източника: нашите драги съотечественици в Букурещ са придобили някои чисто румънски качества! Защо нашият „Македония” нищо не съобщи за появяването на този вестник. Чрез установяване на един контакт с тях – само полза ще [има]. Вярно е, че те [днес] са „румънски върховисти", но именно чрез [...] ние самите се излекувахме. Тая „дипломация", е струва ми се, по-подходяща за „Македония", отколкото дипломацията на мълчанието.
Много сърд[ечни] поздрави на всички ви
Твой Симо
Приложено изпращам ти едно изложение, което е било разпратено до вестниците в Париж. Не знам от кое ЗП е: от Праховското или от Парижкото – затова и не го пращам на Нуне-та да не се обидят, ако е от тях: но то е едно ужасно недозряло и детинско съобщение! Аз не допущам да е от ЗП нито дори Бадев да го е писал. То е сигурно работа на Спространов(21), но може ли той да излиза от името на ЗП с такива работи? Нито мисълта му, нито съдържанието му. А езикът е невъзможен. Езикът е – нека се изразя малко пресилено – като „българският" на вашия Едхем Ефенди. Не е чак толкоз, но чужденецът не може да търпи тия български фрази с френски думи! Пращам ти и един „позив" на „Обединените" предатели(22). Получих го в плик от Загреб. Нещастниците: не знаят какво да правят – (да осъждат или да оправдаят), та са направили една [каша].

№ 6

За впечатленията на С. X. Грей от пребиваването му в Македония, за поведението на представители на ВМРО пред чужди журналисти и др.

Женева, 15 декември 1927 г.
Драги Радко,
1. Изпращам ти един препис от писмото, което пиша на Нуне, защото тия въпроси те интересуват и ще те радват. Този Грей(23) е същият, на който сръбските вестници бяха приписали „изявления", че е очарован от положението в Македония и който се хвана за главата, когато тук му съобщих за тия „изявления" ..., които той никога не е бил правил. Ти сигурно знаеш какви впечатления той е съобщил на Нуне, а вероятно Нуне ти е говорил и за новите впечатления, които е добил с връщането си от България в Югославия, както ги бях съобщил с едно писмо след срещата(24) си с Грей.
Не знам само кои са нашите „бабаджани" в Кюстендил, които са му говорили, че нашият идеал си остава все още присъединението на Македония към България. Той ни съобщи това един вид като съмнение в моите категорични твърдения в кореспонденцията ни, която бе предшествувала заминаването му в Македония, че днес нито един македонец не мисли за обединение с България.
Аз много искрено вярвах това, защото не допущах да се намери макар и един човек, който да е толкова тъп, че да не може нищо да научи от миналото, и нищо да не проумее от настоящето. И неговото съобщение ме изненада, та исках да се уверя дали македонец е могъл да каже това. Той твърди, че е честно и прямо момче; не изпитва като Неманов с измислени работи.
Представи си какво голямо зло [може да] се причини и какво [...] и незаслужено съмнение може да се хвърли върху делото, ако той вземе да пише за тоя разговор в своите статии или в своите рапорти и дискусии. („Има и такива единици – не ми е чудно. Но що ги карал [...] да говорят нему?!" – бележка на Иван Михайлов.)
2. Аз не мога да разбера, от друга страна, и пълната откровеност, с която наши хора посрещат някои журналисти, които днес са добре разположени спрямо нас. Случаят с Парини(25) от „Popolo l`Italia".
Не знам кой от нашите му е казал, че Кралев(26) всичко е признал и вече „всичко, което казал на сърбите, било вярно". Той един вид се обижда от моето държание и смята, че не съм имал пълно доверие в него, като го уверявах, че се съмнявам в точността на признанията на Кралев и вярвам, че той просто е подписал онова, което на сърбите се е искало да признае.
Аз по много съображения върша това и смятам, че с чужденците няма защо да приказваме така, както бихме приказвали помежду си. Особено когато се касае да поддържаме, че цялата сила на Организацията е вътре. От този факт, обаче, излиза, че не всички мислят така. И Парини се обижда, че хора, с които имал слабо познанство, били по-откровени и имали доверие в него, а аз съм бил въздържан ...
Той не ми съобщи нищо, но допущам да се е срещал и с тебе, щото изпусна няколко думи за твоята къса „италианска пушка" ... („Нищо подобно!!" – бележка на Иван Михайлов.)
3. Преди няколко дни бях на легло и този случай ми дава повод да ти пиша, че не трябва леко да поглеждате на въпроса за изпращане на човек за помагане. Ето писма валят от всички страни и трябва да се отговаря. Завчера не се безпокоях толкова от болестта, колкото от мисълта за вестника: ако легна десетина дни болен – ще трябва да спре. Тогава ще се разтичате и ще търсите цяр. Цилева не трябва да считате като човек в редакцията. Той, за жалост е просто една механическа сила – за превод. Но трябва да [има кой] да му даде, за да превежда.
Много сърд[ечни] поздрави
Твой Симо
4. Щях да забравя: бях писал на Петьофи, че Лазар Поповски(27) е в Лозана – „Директор на албанското бюро по печата"! Сега научих, че там разправял, че Т. Александров(28) убил Грекова(29), Генадиева(30), та и Милева(31)! Все се каня да прескоча един ден в Лозана (един час е с влак от тук), но не мога да намеря един ден свободно време. Този предател се мъчи да натиска нашите студенти там.

№ 7

Писмо от Симеон Евтимов до неуточнен кореспондент с обръщение „Атанас" за несвоевременното изпращане на сведения за вестник „Ла Маседоан” от представителите на ВМРО в Берлин и Париж и др.

Женева, 14 февруари 1928 г.
Драги Атанасе,
1. Чаках да се обадиш с телеграма, че си решил да останеш и след 18 февруари в Будапеща, затова се обаждам с писмо.
2. За Берлин: от Карайовова(32) не съм се оплаквал, че не отговарял на писмата ми, защото от него не съм искал сведения. За всичко съм писал за Бульова. А това съм вършил – първо, защото „главните представители" не искам да занимавам с второстепенни въпроси и второ, защото специално за Карайовова никога не съм знаел кога е в Берлин и кога не и понеже исканите сведения са били бързи – не съм искал да ги отправям до човек, който евентуално би отсъствувал и с това би се забавил и отговорът. Свръх това и Бульов ми бе писал за подобни сведения да се обръщам към него, защото бай Томата често отсъствувал.
Но, изглежда, че по-скоро бих имал отговорите ако съм писвал на Томата, макар да не е бил там.
Тъй щото, пиши му, че лично за него си имал грешка. Що се отнася до оплакването му, че бил „изолиран" – не знам какво да кажа. Никога не съм се обаждал на хора само за „живо-здраво". Относно резултатите от конгреса на малцинствата – всичко, което се случи бе писано във вестника, та нямах излишно време същото нещо да му го повтарям в специално изложение – а което засягаше специално дошлите от Берлин неща, съобщих го веднага на Бульов, защото той ми искаше [...] сведения.
3. Вярвам, че в Париж са сторили това, което е било възможно. Но няма защо да лицемеря и да го осуквам: възможностите, в такъв случай, за различните хора са различни. Аз съдя по дребните работи за големите. И съдейки по това, че Спространов от три месеца не ми е отговорил за сведения относно проф. Блондел(33); че от шест месеца не ми е отговорил (писах му пет пъти) относно начина, по който един Leon Abastado урежда продажбата на в[естни]ка; че от два месеца не ми е отговорил дали има албуми „Македония в картини"(34) (Цилев казва, че имал много), които са ми искани от редактори на илюстровани списания, за да възпроизвеждат клишета; че [...], че и т. н. казвам: не всичко, което е възможно вършат!
4. Младият човек, с който се среща тук, не се е сетил за нищо и не е правил запитвания, които да сочат, че се съмнява.
5. На снимката не само съм излезнал „най-хубаво", но съм си „най-хубав". Какво ми завиждате на хубостта!
6. Забравих да ти кажа, да си вземеш бележка за превеждане на една по-голяма сума чрез Америка.
7. На американския пълномощен министър в Белград няма да пиша направо, защото: първо – не искам да му потвърдя с това, че сме във връзка с бълг[арските] легации и второ – възможно е Велев криво да е разбрал или да е попреувеличил, та с това да се изложи. Значи ще пиша на Велев [...] да изясни работата.
8. Ако въобще стане нужда да идвам, както бе казал тук, гледай да ми се съобщи две-три седмици по-рано, за да оставя тук поне няколко статии готови, а друг актуален и дребен материал ще мога да пращам от там, пък и от път.
9. Чкатров(35) ми пише много отчаяни писма; много е разочарован. Пиша ти това, за да имам повод да кажа, че е нужна твърдост, когато се режат циреите. Може да боли, но необходимо е гнойта да се отстрани от здравото тяло. Аз се радвам, че диагнозата е установена; сега трябва да логически да се приеме и съответното лекуване. Затова решават лекарите, а не милосърдните сестри.
10. Лоенгрин(36) вероятно ще те настигне. Не знам дали ще се видим с него тука. Грях на душата ми: по-рано със страшно нетърпение го чаках да мине, а сега, – понеже отскоро съм се видял с тебе – такова безразличие. Колко съм егоист!
11. И ние се си спомняме за жълтото цилиндърче и „каменните цукала". Но струва ми се, че Гриневалд не би бил така красив, ако не бяхте там вие.
12. Ние още не сме се скарали. Но това не трябва защото аз не се карам без причина. Виж – с вас друго е ...
Много сърдечни поздрави на тебе и на Люба.
Сърд[ечно] твой Симеон
Кръстьо(37) щял да се годява на 24 т. м. Що му трябва на баир лозе.

Бележки
(1) Първият брой на в. „Ла Маседоан” излиза на 13 юни 1927 г.
(2) Радко – псевдоним на Иван Михайлов.
(3) Менча (Мелпомена) Кърничева (1900–1964) – съпруга на Иван Миихайлов.
(4) Алфред Рапопорт – генерален консул на Австро-Унгария в Македония (1904–1909). През 1927 г. в Париж излиза книгата му „В страната на мъчениците 1904–1909".
(5) Става дума за изложението на ЦК на МПО в САЩ до президента Калвин Кулидж от 7 май 1927 г. срещу проектираното ликвидиране на българските църковни и училищни имоти в гръцка Македония.
(6) Георги Баждаров (1881–1929) – учител, публицист, член на ЗП на ВМРО. В писмата се среща и със псевдоним Петьофи.
(7) Йордан Бадев – литературен критик, публицист, деец на македоно-одринското движение.
(8) Става дума за резолюцията на Съвета на Лигата за защита на правата на човека и гражданина във Франция, предложена от главния й секретар Анри Грено, осъждаща режима в Македония, публикувана от Й. Бадев под заглавие „Още една защита" във в. „Македония”, бр. 195, 8 юни 1927 г.
(9) Никола Велев (1897–1976) – ръководи от Виена Македонската младежка студентска организация в чужбина и служи за връзка с ВМРО.
(10) Леонид Неманов – руски журналист, живеещ в Париж, сътрудник на много вестници и списания по балканските въпроси.
(11) Нуне – псевдоним на Наум Томалевски, деец на македонското легално и революционно движение, член на ЗП на ВМРО.
(12) Става дума за Георги Баждаров.
(13) Петър Чаулев (1882–1924) – член на ЦК на ВМРО.
(14) Кирил Пърличев (1874–1944) – член на ЗП на ВМРО.
(15) Димитър Цилев – сътрудник на С. Евтимов в редактирането на в. „Ла Маседоан”. След завръщането на Евтимов в София през 1932 г. поема неговата работа в Женева.
(16) Георги Кулишев (1885–1974) – юрист, журналист, деец на ВМРО, народен представител. На 1 юли 1927 г. в Народното събрание държи реч от името на Македонската парламентарна група в рамките на разискванията по отговора на тронното слово.
(17) Трайчо Попов – деец на македонското легално и революционно движение.
(18) Вероятно става дума за Димитър Цилев.
(19) Вероятно става дума за в. „Балканска федерация”, орган на ВМРО (об.), издаван във Виена от Димитър Влахов и Никола Харлаков в коминтерновски дух.
(20) Симеон Евтимов има предвид убийството на ген. Ковачевич в Щип на 6 октомври 1927 г. и последвалите го събития. В сръбска Македония е обявено военно положение.
(21) Димитър Спространов (1897–1967) – белетрист, драматург, син на Ефтим Спространов. В периода 1924–1929 г. работи в Париж.
(22) Става дума за дейците на ВМРО (обединена).
(23) С. X. Грей – английски общественик и публицист, посетил Македония през 1927 г.
(24) През лятото на 1927 г. по искане на С. X. Грей Симеон Евтимов се среща с него в Париж.
(25) Пиеро Парино – италиански журналист. На 1 май 1927 г. публикува статията „Македонската драма” във в. „Ил пополо д'Италия”.
(26) Благой Кралев – деец на революционното македонско движение, арестуван за убийството на ген. Ковачевич и осъден на смърт. Подписва самопризнания, "истинността на които ВМРО оспорва.
(27) Лазар Поповски (1891–1952) – журналист, работи в редакцията на в. „Балканска федерация” във Виена.
(28) Тодор Александров (1881–1924) – деец и ръководител на македонското революционно движение. От 1911 г. е член на ЦК на ВМРО, а през 1920 г. възглавява организацията.
(29) Александър Греков (1884–1922) – дипломат и журналист. Един от организаторите и пръв председател на Народния сговор, убит от анархисти по повод негова статия във в. „Слово” – орган на Народния сговор.
(30) Д-р Никола Генадиев (1868–1923) – лидер на Националлибералната партия, основател на партия Народно единство (1923).
(31) Никола Милев (1881–1925) – член на ВМРО от 1898 г. Историк и публицист. Един от създателите на Народния сговор и директор на печатния му орган в. „Слово”. През февруари 1925 г. убит по решение на Специалната наказателна тройка към ЦК на БКП.
(32) Тома Карайовов (1868–1951) – дипломат, подпредседател на ВМОК, публицист, председател на Съюза на българските конституционни клубове.
(33) Проф. Жорж Блондел – преподавател по политически науки в Сорбоната. На 4 февруари 1928 г. произнася реч „Централна Европа и Балканите".
(34) Става дума за илюстрования албум „Македония в образи", съставен от Л. Ми- летич и Т. Александров през 1919 г.
(35) Йордан Чкатров – деец на ВМРО, един от ръководителите на македонската емиграция в САЩ.
(36) Лоенгрин – псевдоним на Наум Томалевски.
(37) Вероятно става дума за Кръстьо Велянов, родом от Крушево, деец на Македонския студентски съюз в чужбина.