Гръцките жестокости и варваризъм продължават и след Първата световна война. Това, което не беше доизклано и изгонено от народа ни в Тракия и Егейска Македония след Балканските войни, беше прогонено с българо-гръцките преселнически спогодби. Тези спогодби са: Конвенцията между България и Гърция относително свободата за емиграция на малцинствата, подписана на 27 ноември 1919 година в Нйоий на Сена; Правилникът по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства, изработен от Смесената комисия по гръцко-българското изселване въз основа на горната конвенция. (Обнародвани в брой 68 на „Държавен вестник” от 28 юни 1922 г.); Спогодбата между България и Гърция „Моллов–Кафандарис” за свободата на емиграцията на малцинствата. Женева, София, 9 декември 1927, 3 и 13 април 1928 г.; Планът за изплащанията, които България и Гърция ще извършат в изпълнение на Гръцко-българската конвенция за взаимното и доброволно изселване на малцинствата, подписана в Ньоий-на-Сена, на 27 ноември 1922 г., одобрен от Министерския съвет с XV-то постановление, взето в заседанието му от 20 септември 1922 г., Протокол № 91 и възприет от Смесената комисия за гръцко-българското изселване в заседанието й от 8 декември 1922 г.; Протоколът на Международния комитет на експертите и съглашение между България и Гърция относно репарационните плащания и изпълнението на спогодбата „Моллов–Кафандарис”. Лондон,  Атина, София, 11 ноември 1931, 21 януари, 24 март 1932 г.;

Съглашението, постигнато между Българското Царско Правителство и Правителството на Гръцката Република, относително приложението на предложението Хувър към българските репарации и изпълнението на спогодбата „Моллов–Кафандарис” през течението на годината Хувър 1 юли 1931 – 30 юни 1932 г. (Всичките тези документи може да видите в книгата „От Сан Стефано до Париж 1878-1947. Най-важните договори за България”, София, 2009 г., която излезе като № 20 от поредицата на „Сите българи заедно” и в книгата Гръцките жестокости и варваризъм над българите 1912-1923 г., София, 2012 г., която излезе като № 29 от поредицата на „Сите българи заедно”.)

А за сплашване на двоумящите се българи да се откажат от имотите си и да напуснат родните си места беше проведена показната акция и разстрел на 27 мирни селяни от Търлис, които бяха завързани и избити с картечница на 24 юли 1924 г. Тази акция е ръководена от гръцкия началник на пограничния участък 51- годишния майор Калабаликис, родом от Крит, повишен в офицерски чин заради злодействата си над българското население като андартски водач в Костурския край. До този момент според доклада на назначената Смесена гръцко-българска комисия „българските села Ловча, Каракьой и Търлис, находящи се на самата българо-гръцка граница, са били населени със 750 и повече български семейства”. По такъв начин се ускори ходът на преселението, тъй като трябваше да се освободи място и територия за гръцките несретници, прогонени от турците след малоазийската катастрофа, и за изгонените от съдружниците на Турция от Южна Русия и от Северното Черноморие. За това може да прочетете повече в автобиографичния роман на големия гръцки писател Никос Казандзакис „Рапорт пред Ел Греко”, който е натоварен да организира преселението на гръцките бежанци. Не малко място той е заделил на този въпрос и в книгата си „Алексис Зорбас. (Зорба гъркът)”, която му донася Нобеловата награда за литература. Малко са случаите от човешката история, когато един народ като нашия, който е подложен на изтребление само заради етническата си принадлежност, нещо, което сполетява сънародниците ни в Тракия и Македония.

Теодорос Пангалос
Подобна провокация гръцката страна организира и следващата 1925 г. по време на диктатурата на гръцкия генерал Теодорос Пангалос, отдал години от младините си също в злодейства срещу сънародниците ни. Уж от един случайно възникнал пограничен инцидент гръцките униформени варвари и злодеи преминават през слабоохраняваната българо-гръцка граница на българска територия, почти без да срещнат българска въоръжена съпротива и се повтарят кървавите дни и нощи от лятото на 1913 г. – кланета, пожарища, грабежи, изнасилвания, гаври с невръстни български жени, деца, бременни и старици. За да се убедите, че инцидентът не е случайност, а замисълът е да бъде ускорено преселването на българското население от Егейска Македония и Тракия, ще Ви цитирам препоръките на назначената анкетна комисия от Съветът на Обществото на народите в Женева – „Комисията се спира също върху причините, които стават извор на тия постоянни борби, чието премахване може да внесе известно успокоение между двете държави. Според нея  трябва по възможност в най-скоро време да се ликвидира с конвенцията за гръцко-българското изселване от 1919 год. В България има много бежанци-българи от Гърция, които са оставили своите имоти там; те желаят да се завърнат в своите огнища, но гръцкото правителство не им позволява това; последното разпорежда с техните имоти, които раздава на своите бежанци, избягали от Мала Азия. Комисията мисли, че гръцкото правителство трябва да побърза и обезщети собствениците на тези имоти и с този въпрос да се ликвидира. Съветът на ОН в заседанието си на 14 декември 1925 г. одобри така изработения доклад на комисията. С надзора върху границата се натоварват шведски офицери. Двете правителства, българското и гръцкото, се съгласяват да ускорят ликвидацията на бежанските имоти по конвенцията за изселването и да държат в течение Съвета за направеното.”

Георги Въндев


Четата на Георги Въндев

В резултат на Петричкия инцидент след доклада на английския представител Остин Чембърлейн Обществото на народите осъжда Гърция като агресор и е определено тя да изплати на българската страна компенсация в размер на 30 милиона лева. Това е един от малкото случаи, когато тази международна организация се произнася в полза на България.
По-долу ще имате възможност да се запознаете с дневника на българския военен кореспондент Христо Братанов, който е непосредствен, но не и безпристрастен свидетел на събитията. След това Ви предлагам да прочетете и изложението на големия български учен и историк на българската дипломация проф. Георги П. Генов от книгата му „България и Обществото на народите”, която той отпечатва през 1938 г. В тази си книга големият учен, професорът в Софийския университет, който е и ръководител на Всебългарския съюз „Отец Паисий” най-подробно и аргументирано разказва за тази гръцка агресия, непредизвикана с нищо.

Йордан Гюрков


Наум Томалевски, съпругата му Елена Кондова, Йордан Гюрков /отзад/ и Петър Шанданов


Борис Бунев

Ще Ви направи впечатление, че в двата текста се говори и за организираната милиция от пограничните с Гърция села. В действителност става дума за организираните от ВМРО българи, които в много отношения спират гръцките варвари да нахлуят още по-дълбоко в българска територия. Това нахлуване на гърците става възможно и защото Ньойският договор от 1919 г. не само че съкрати армията ни до опасен минимум, но и я обезоръжи, докато съседите ни се въоръжаваха с най-модерно оръжие и се съюзяваха срещу ограбената ни родина. От текста на военния кореспондент и на проф. Генов ще видите, че тази дейност и съществуването на ВМРО ще бъдат разкритикувани и порицани от ОН. Ако разгърнете изследванията по македонския въпрос, не може да не забележите, че за Петричкия инцидент се споменава само тук-таме и то много срамежливо. Този въпрос би трябвало в бъдеще да намери своите изследователи, още повече и документите, свързани с него, съвсем не са малко, а вестниците от онова време са препълнени с информация за него.

Цочо В. Билярски

* * *

Христо Братанов – Bran, военен кореспондент

СРЕЩУ ГЪРЦИТЕ НА БЕЛАСИЦА И СТРУМА

Дневник на събитията по инцидента в Петричко през есента 1925 година.
„Ако в изпълнение задълженията на държавата пред ОН нашите офицери бяха принудени да извадят затворите от пушките на своите войници, за да не стрелят срещу похитителя, то очевидно е, че същото това Общество не трябва да свързва ръцете на обезоръжения народ достойно да се защити”. (стр. 40).
Донесение на командующия български фронт
Полковник Златев
София, 1927-1928 г.

БЕЛЕЖКА
Като редактор при Военните издания, бях изпратен, през дните на инцидента в Щаба на т. н. „Струмски отряд", за кореспондент на нашия военен вестник „Народна Отбрана". – В качеството си на такъв, смятам че дължа едно по-подробно описание на събитията, още повече, че и до днес не е излязло на български съчинение, което да даде на обществото представа за станалото в долината на р. Струма и билото на Беласица. Това е една епопея на доброволческото българско войнство, която иде да докаже на съставителите на ужасния Ньойски договор за мир, че ако забраниха на България да има редовна армия, то немогат забрани на българската майка да ражда храбри защитници на Отечеството ни.
На младите и самоотвержени доброволци посвещавам трудът си, защото ако бяха се развили събитията до край – Петрич – щеше да бъде втора Сливница.
Автора
Началото на инцидента
На 19 октомври 1925 г., началника на 2 пограничен сектор полковник Стойнов донася по телефона от Св. Врач, че от 15 часа с. д. на пост № 1, – Демир Капия, се води пушечна стрелба с гърците от насрешния пост. Според съобщението на началника на 6 пограничен участък, причината за да се открие огън и от наша страна била, за гдето гръцкия часовой стрелял из засада върху нашия. В резултат на това, гръцки един войник, вероятно нападателя, бива убит в наша територия:
Престрелката е била предизвикана при следните обстоятелства.
В момента, когато към 14 часа с. д., една част от нашите постови войници са били на пране, а другите в помещението, гдето един от войниците свирел на гайда, гръцки един граничар, (който от по-рано се е заканвал, „че ще изпие кръвьта на нашите войници"), се примъква незабелязано и възползван от това, че нашия часовой се бил заслушал в свирнята, стреля от засада върху него с цел да го убие. За щастие, обаче, куршумът не улучва. В отговор на тази опасна изненада, нашия часовой инстинктивно заляга и открива огън по посока на коварния си нападател. Предвид на тази тревога и неочаквано предизвикателство, притичват се на помощ и другите войници от поста. Понеже и гърците правят същото, (още повече че вместо да спрат, засилват огъня си), – престрелката и от двете страни тревожно се усилва: гърците, за да оттеглят своя убит вече нападател, а нашите да им попречат и се защитят.
Общото впечатление в нашите щабове от всичко това бе, че въпроса се касае за един обикновен пограничен инцидент, който следва да се уреди по обикновенно му. Затова такъв е смисълът на съответните инструкции дадени от наша страна: – първом да се прекрати стрелбата и после влезе в споразумение. Въпреки всички усилия, това не се постига; едно, защото гърците не го желаят и друго, защото със сила искат да измъкнат от българска територия нападателя, – убития техен граничар. Разбира се, че и едното и другото, нито им се позволява, нито пък удава. По тази причина нощта минава доста тревожно, а денят 20 октомври заварва двете страни в натегнато положение.
Свръх всички тия обстоятелства в часът 15, един гръцки аероплан се издига над град Петрич и лети по границата на планина Беласица. Това ново предизвикателство доста тревожи населението и нашите постове, още повече, че през цялото време, гърците продължават стрелбата си. Този аероплан е летял съвсем ниско, особено над мястото на инцидента, очевидно, за да направи снимка на разположението, затова и нашите за да не му попречат не са го обстрелвали. И до днес, обаче, гърците не са показали тези снимки, вероятно защото не им изнася да се знае, както мястото гдето е бил убит часовоя, тъй и тяхната виновност.
На няколкократните постъпки от наша страна за прекратяването на стрелбата, както и на съответните български бели флагове, гърците отговарят с още по-ожесточен огън. Въпреки това началника на 6 пограничен участък (нападнатия) изпраща телеграма до гръцкия дружинен командир в гр. Демир Хисар с предложение да нареди спирането на стрелбата и се яви на среща за уреждането на въпроса.
От гръцка страна отговор няма. Нощта срещу 21 октомври минава почти спокойно, а на утринта стрелбата е прекратена, обаче от към страната на гърците, се забелязват съмнителни раздвижвания.
Отговорът на гръцкия дружинен командир от гр. Демир Хисар гласи: – „Дал съм заповед да се прекрати стрелбата, очаквам такава и от горе; тогава ще изляза на среща". Въз основа на това, двама български офицери, биват изпратени на границата, за да чакат идването на гръцките такива. Към 14 часа пада гъста мъгла, гърците не само че не се явяват за срещата, но и отново откриват стрелба срещу нашия пост, гдето са офицерите. Наред с всичко това, скоро се узнава, че на гара Бутково, гърците разтоварват пристигналите из вътрешността техни войски.
От пост № 13 на 3/5 пограничен подучастък донасят, че гръцки войскови отделения се окопават на самата граница. Независимо от това, друга една гръцка част в състав около една рота, движейки се прикрито из долищата, се насочва към нашия пост № 3 на 6 пограничен подучастък. Съобщава се също, че гръцкия часовой, находящ се срещу нашия пост № 5 от същия погр. подучастък бива сменен, а зад него в долът се чува шум – движение на една рота с двама офицери. Към 16 часа, друга една войскова част с картечници (84 товарни коня) се развръща срещу нашия пропускателен пост № 11 на Марино поле, преминава откритото пространство с прибежки и се събира в с. Райковци, което се намира между постовете № 11 и 12. В същото време, срещу пост № 6 от 7 погр. подуч. се явява един гръцки артилерийски офицер с адютанта си, прави оглед на местността и си отива. На същия този пост, сутринта е летял един гръцки аероплан. Към 19 часа пък, войниците от пост № 15 виждат, че в с. Ляхово, което е по на половина в наша и гръцка територия, пристига една доста голяма войскова колона, а на гръцкия пост, който е срещу нашия, се явяват около 10 гръцки офицери с 40–50 конника.
Изобщо през този ден е забелязано голямо раздвижване и прииждане на гръцки части срещу нашия 6 пограничен участък. Въпреки всичко, обаче, инструкциите от наша страна гласят – да не се прави никакво предизвикателство от наша страна, а да се действа само в случай, че гърците нападнат. В свръзка с това, началника на 5/5 пограничен подучастък, капитан Николов отново иска среща с гръцкия пограничен офицер.
Последният не се явява...
До 20 часа и 30 м. с. ден по цялата гранича линия е спокойно.

Гръцкото нахлуване
Вместо да започнат обичайните преговори за мирното уреждане на инцидента, гърците, през нощта на 21 октомври изнасилват нашите слабо защитени граници и хайдушки нахлуват в земята ни. Това лесно им се удава, защото България, съгласно „Ньойския договор за мир" не може да държи повече от 5–6 войника на пост, а разстоянието между постовете е от 2–5 километра. Освен това на България не се позволява никаква концентрация на войски, нежели мобилизация, – дори и свикване на местна милиция в подобни критични моменти. По тази причина утрото на 22 окт. завари гръцките войски, (привдигнали се тайно през нощта) по височините на левия бряг в р. Мелнишка, спокойно да се окопават, вече на българска територия. Освен това забелязват се и други сгъстени войскови части да се движат по левия бряг на р. Струма, по скока Маринокостово – гр. Петрич. Една гръцка батарея обстрелва българските слаби части, – граничари от щабовете на подучастъците и участъците (войниците от някои постове са в неизвестност), които инцидентно са образували една рядка защитителна верига.
До 12 часа с. Петрово е в наши ръце. Вземат се мерки за устройване отбраната на кота 178 – шоссето за гр. Петрич. Към 17 часа града Петрич неочаквано бива обстрелван от гръцката артилерия: осем снаряди са попаднали в най-населената част на града, гдето безпричинно са покосили живота на мирни граждани, жени и деца. От наша страна, поради липса на артилерия и достатъчно войски, не се отговаря сериозно на тези гръцки издевателства. Затова пък какво е станало в гръцките редове през нощта срещу 23 могат самите те по-добре да знаят. Впрочем не току-тъй утрото на 23 октомври завари фронта „спокоен" с изключение на редки пушечни изстрели тук и там. Към 10 часа през с. д. се вижда дори, че гърците са се поотеглили от фронта срещу 1/6 и 3/6 погр. подучастъци, като са се установили на следующите си позиции. Срещу участъка, обаче, западно от р. Струма продължават да стрелят с пушечен и артилерийски огън. Снаряди отново попадат около гр. Петрич. В участъка западно от р. Струма, обстрелват с артилерия сградата на баня Марикостово... Нашия пограничен пост № 8 е в пламъци.
Гърците, които се намират пред 2/6 пограничен подучастък, стоят на същите позиции: левия бряг на р. Мелнишка и височините; една тяхна батарея е на позиция западно от с. Долно Спанчево.
Нашите граничари, разположени западно от р. Струма, макар доста слаби и без артилерия, предприемат общо настъпление за да си заемат отново граничната линия. Тези, обаче, източно от р. Струма продължават да се укрепяват на позициите си северно от р. Мелнишка. Правят се разузнавания с патраули, за да се узнае по-точно мястото, силата, състава и устойчивостта на противника. Резултатите са отлични, защото гърците са изненадани от нашата смелост и предприемчивост; смятали са, може би, че пътят им към София отдавна е разчистен.
Пристигат вече, макар и в ограничено количество, първите подкрепления на войниците – доброволци из близките гарнизони. Другите по разпореждането на Обществето на Народите са задържани по гарите или върнати.
Очевидно е, че същото това „Общество", по отношение на по-силните и въоръжените, още не е в състояние нищо да разпореди. И наистина, гърците, необезпокоявани от никого, отново обстрелват между 9 и 10 часа с. Пиперница, гр. Петрич и баня Марикостово, а по целия фронт поддържат картечна и пушечна стрелба. А нашите разпоредби, като че ли на пук гласят: – „атакуваните от неприятеля погранични постове да се отеглят постепенно на север, без да оказват сериозна съпротива (получено 15 часа)"!...
В същото това време, гърците, безнаказано обстрелват с оръдията си при Марикостово във фланг и тил височините на десния фронт на река Струма, гдето е нашето разположение. Две гръцки дружини настъпват по десния бряг на р. Стума, северно от моста. Други противникови части се преместват към левия ни фланг, съсредоточавайки се на височините при с. с. Спанчево – Кромидово. Нашите части, стоят непоколебимо по местата си, готови да посрещнат врага на близките дистанции, и да впишат в аналните на историята една нова Сливница. И наистина гръцките части, които усилени с картечници успяват да заемат позициите при нашите постове № 14 и № 15, биват веднага сметени от шепата защитници граничари, умело подпомогнати от съседните им постове № № 16 и 17. Всичко това вниса доста смут в редовете на противника, който разпръснат по този участък, като няма какво друго да направи, почва да обстрелва с артилерията си с. Габрово и върха ю. от с. Пиперница, а към 17 часа, отново и гр. Петрич.
През целия този ден гърците ограбваха окупираните български села и палеха пограничните ни постове, чувствувайки се господари на положението. С настъпването на нощта, обаче, положението се промени, пушечния, картечен и бомбов огън се усили от към гръцка страна. Това трая цяла нощ, въпреки че от наша страна не им се отговаряше. Изглежда, че страхът от българския нож, не даваше спокойствие на героите от при Сакария...
Може би имаха право! И дано не е далеч времето, когато ще ни се развържат ръцете да опишем делата на тия, които достойно защитиха огнищата си …   
Противника се изчислява:
Пехота -
2 дружини, източно от гр. Петрич – к. 178 и к. 66 при шосето;
2 дружини, по хребета из. от с. Марикостово.
По целия фронт (неизв.) на 300–1000 м. в наша земя.
Артилерия -
батарея при с. Юруклери (ю. от Петрич).
полски батареи около с. Марино поле.
2 дълги 10 1/2 см. оръдия в района с. Спанчево.

Гърците са отбити – югославянците нападат
Денят 24 октомври още заварва противника на българска територия, който разнебитен от изживяното през нощта, отново обстрелва от 9 ½ до 10 часа с интензивен артилерийски огън, постоянните си обекти гр. Петрич и с. Пиперница.
Промъкнали се с голям риск на живота си българи, бежанци из Македония, съобщават че са видели на четири места по четири оръдия.
Към 16 часа наши разузнавателни патрули се насочват пред фронта на гърците, които незабавно ги посрещат с пехотен и артилерийски огън. Към 17 часа от пост № 5 западно от с. Юруклери, една гръцка верига се насочва към гр. Петрич. В това време срещу нашия пост № 8 са вдигнати бели флагове, обаче, точно на това място при р. Струма и гребена на планината, противника съсредоточава свои части. Една негова рота успява, да се доближи на около 200 кр. пред позицията ни к. 178 Митилово, като открива и огън. Нашите, разбира се, отговарят; – след 15 минути, неизвестно защо огъня и от двете страни бива прекратен. До към 20 ½ часа, положението остава непроменено, за през този ден.
Съобщава се, че Обществото на Народите с обща телеграма, е наредило щото воюващите да се оттеглят в своите територии. По този случай от наша страна се нарежда да се даде всичката възможност на чуждите кореспонденти да установят, че никакви български войски не са били на гръцка територия и най-важното да констатират гръцките зверства и опустошения.
До 1 ½ часа през тази нощ артилерийската канонада от към гърците не престава. Към 2 часа се счува движение по цялата им позиция. Вярва се, че може би, ще се оттеглят. На разсъмване се вижда че западно от пост № 8, гърците са издигнали бял флаг. За голяма изненада скоро се констатирва, че пак са на вчерашните си позиции. Не само това, но в 6 ½ часа артилерията им внезапно открива огън към с. Петрово от гдето се дочува пушечна и картечна стрелба. Изпратеният наш патрул в 11 часа към зданието на с. Картечно у-ще к. 178 при шосето, бива посрещнат с пушечен огън. Изглежда, че в желанието си да грабят, гърците още се държат там.
Днес, източно от р. Струма, за пръв път се забелязва свободно движение по окопите им, – красноречиво доказателство, че и там е известно вече съобщението на Обществото на Народите. Дори една група от 10 техни конници охолно галопира през полето. При все това оттеглюване в този участък не само че няма, но още преди обед на пост № 8 гърците изкарват няколко оръдия, а към 6 ½ часа отново почват да стрелят, макар и с интервали чак до 15 ½ часа. Няколко снаряда от голям калибър попадат и към гр. Петрич.
По другите участъци, през целия ден, гърците плячкосват селата, като запалват 2 къщи в с. Марикостово и новата бежанска махала при с. Ляхово.
В 18 часа и 50 м. гърците от фронта на 4, 5 и 6 постове неочаквано и възползвани от дрезгавината настъпват с около три роти срещу нашата охрана, като откриват силен пушечен и бомбов огън из бомбохвъргачки. Нашите малки части, макар и изненадани, успешно отбиват и тази неочаквана атака за реванш. Тя костува на гърците много и чувствителни загуби. Цялото предпозиционно пространство бива усеяно с трупове, оръжия и други бойни съоръжения ...
Нощта, срещу 26 е доста тревожна за гърците, които непрекъснато стрелят с пушки и картечници, като осветляват предпозиционното пространство с ракети. Утрото заварва и двете страни на старите им позиции с изключение към пост № 1, гдето гърците неизвестно защо са се оттеглили на 1–2 километра, до като пък срещу пост № 2 са наблизо по височините от гдето стрелят непрекъснато. Нашите не им отговарят.
Убития тук в началото на инцидента гръцки войник, стои непокътнат в българска територия, там гдето е паднал; – при него е и пушката му с изстреляния патрон срещу нашия часовой.
Към 17 часа, една противникова батарея от при пост № 8, заедно с около една пехотна дружина се привдигва към с. Тополница. В района с. Марикостово са забелязани четире бивака (3 дружини и 1 конен полк); на височините при Д. Капия са изнесени на позиция 2 оръдия. През целия този ден противника се окопава, като не забравя да обстреля с артилерията си с. Ляхово, а към 21 часа, отново се чува пушечния му огън и към гр. Петрич.
Вече е очевидно, че през последните три дена, 24, 25 и 26 октомврий, гърците преустановиха нахлуването си, било под натиска на Обществото на Народите, било пред самоотверженната защита на шепата наши граничари и доброволци, подпомогнати от местната милиция. Днес се знае, че през това време е имало големи бунтове в редовете на гръцките войски, които се надявали, според както им било казано, че в разстояние на 2–3 дена ще направят една разходка до София. В действителност, както вече видяхме, работата излезе по-друга. Това е обяснимо. Обаче необяснимо е поведението на Югославия, която до тоя момент беше почти неутрална.
При неизвестността на положението, когато още не се знаеха далечните цели на гръцкото нашествие, особено след оглушките, с които гръцкото правителство отговаряше на ОН за спиране военните действия, много важно бе да се знае поведението и на нашата западна съседка. За последното, обаче, по понятни причини не може да се съди по изявленията на този или онзи държавник, както и меродавните статии на зле или добре настроените спрямо нас югославянски вестници. Югославия, по това време, бе изправена пред две съблазнителни алтернативи; не говорим до колко тя би имала реалната възможност да ги разреши.
Това беше от една страна въпросът за Солун, който осигуряваше делтата на Вардара заедно с тъй наречените „южни славяни" за каузата на Югославия. Второто пък чертаеше една перспектива за пристискане в недрата на Пирин, оня македонски дух и призрака на Тодор Александров, който не даваше покой на днешните похитители на централна Македония. Първото за момента бе по-изгодно за България, понеже създаваше един вид единен фронт против Гърция, но Югославия, изглежда, се страхуваше от това изкушение, затова предпочете второто.
Налагаше се от страна на югославянците една акция, която хем да се хареса на техния съюзник, хем да накаже „комитатжите", като косвено уязви и България – без да предизвика до такава голяма степен европейското обществено мнение срещу себе си. Всичко това бе лесно изпълнимо, като се знае колко и какви са „неотговорните фактори", които зидат съдбните на днешна Югославия. Оставаше само изпълнението, което, разбира се, незакъсне. Тъй например на 25 октомври в 22 часа, въоръжени команди от Югославия минават по примера на Гърците, незащитената, особено в този момент българска граница и нападат с. Габряне, находяще се на 2 клм. ю. от щаба на 5 пограничен подучастък, в долината на Струма. Използувайки предположението, че българската въоръжена сила от този район ще е изпратена на юг към Гърците; нападателите, разбира се, остават изненадани от съпротивата на местното население. В резултат на всичко това, югославянските бандити, превъзходни по число, успяват да се приближат до селото за да го запалят, но пристигнала на време помощ от погр. подучастък, осуетява нападението; все пак 2 къщи биват запалени, един старец и две деца убити. Без да бъдат обезкуражени от неуспеха си, югославянските части повтарят нападенията си на другия ден 26 и срещу селото Клепало, но пак при същия неблагоприятен за тях резултат. За всичко това може да се каже, че не е инспирирано от официалната сръбска власт, обаче поведението на нейните органи не говори в полза на последнята. Тъй например през целия този ден югославянските постове обстрелват милицията от Добрилак, когато преминава през местността „Злоба", за да отиде в помощ на нападнатите български села...
Безпорно е, че Югослазия искаше да даде малко кураж на своя окаян съюзник, поставен в невъзможност да действа при Струма, а може би готвеше и друго, но енергичните протести на нашето правителство, ведно с давленията на някои от световните фактори, им попречиха на плановете. Все пак тия, макар и наглед, малки инцинденти, както и раздвижването на дружбашо- комунистическите емигранти в Г. Милановец, издават едно настроение, което не влиза в полза на България. За момента то имаше големи последици, както за духът на борците при Струма и Беласица, тъй и за подронване сигурността на една от най-важните и удобни комуникации в случай на по-големи и важни операции на юг. Всчко това не само имаше последствия за момента и едно бъдаще поведение, но то издаваше и една голяма предпоставка. Очевидно е, че Гърция, за да се решеше на една акция спрямо България, имайки предвид югославянските аспирации за Солун, очевидно, предварително се осигурила и от към Вардара. – Резултата е на лице, когато гърците бяха възпрепятствувани от ОН и спрени от шепа български юнаци да опустушават Петричкия край, от Югославия се опитаха да им помогнат.

Намесата на Обществото на Народите и поведението на Румъния
На 27 октомври в 9 часа и 25 минути, предават по телефона, че в вчерашното си заседание Обществото на Народите е решило:
„В срок от 24 часа, воените действия да престанат, от 20 часа на 26 октомврий 1925 год. В срок от 6 часа завзетите територии да се изпразнят. След това ОН ще се занимае с отговорностите и санкциите."
Същото е възложило на военните аташета на Франция, Англия и Италия, находящи се в Югославия да контролират изпълнението на горното негово нареждание. Аташетата да заминат в Петрич, като комисия, за да констатират положението в заетата от гърците зона.
Съгласно това нареждание, българското командване издаде следнята заповед до войските в театъра на воените действия:
„Да се запрети под страх на най-строго наказание, каквато и да е стрелба.
Да се укаже пълно съдействие на военните аташета за изпълнение на възложената им задача.
Нашите части да не се местят от местата си".
Какви нареждания е издало от своя страна гръцкото командуване не ни е известно, обаче, един бежанец из окупираното от гръцките войски с. Ляхово, донесе следното
Обявление
„Заявяваме на населението от всички села, че гръцката армия предпочита живота, имота и честта на противника и не обича да напакости ни на едно влакно на миролюбивите селяни затова позволяваме свободно завръщане всекиму, който е изоставил селото си поради пропаганда; в случай че някои не се съобразяват с горното и ни сбстрелват изненадано и с това нарушават договора на пресичането на огъня, – заявяваме че ще извършим най-строго наказание, за което ще се разкайват горчиво".
26 октомврий 1925 г.
Противоположен комендант
Кокинос”
(Настоящето „обявление" даваме в същия вид, както е било разгласено между населението.)
В същност, обаче, между думите и делата на гърците, както винаги, така и сега имаше голяма разлика, защото точно в 9 часа на другия ден, артилерията им отново обстреля с. Нови Чифлик. Независимо от това, към 14 часа едно гръцко войсково отделение настъпва по пътя за гр. Петрич. Два часа по-късно откриват силен артилерийски огън по посока на кантона 8 клм. от Петрич, гдето са нашите части и гдето се насочват гърците. Приближили на бл. пушечен изтрел, гърците, след като констатирват че българите не отстъпват, като че ли потъват в земята и не се забелязват повече. Към 23 часа, те правят нови разузнавания, като откриват пехотен огън срещу нашите погранични постове № 4 и № 5. Българските части продължават да се окопават и на гръцките предизвикателства вече не отговарят.
От обявлението на Кокинос се вижда, че и на гърците е известно нарежданието на Обществото на Народите за „пресичането на огъня", но те не се считат задължени да го изпълняват.
На 28 към часа 15 и 40 минути на пост № 1 – при „Демир Капия" се явява гръцкия подполковник Серигис, придружен от майор Пулас, поручик Кокинос и капитан Канакис. С тях е и директора на печата от гр. Солун, един чуждестранен журналист и други двама гръцки такива. – От наша страна се явява полковник Златев с пограничния ротен командир. В същото време пристигат подполковник Саръилиев и чуждите кореспонденти от София г. г. Жирандо, – французин; Танхауер, – немец и българските: г. г. Сереков, Григоров и Алтънов.
Гръцкият капитан Канакис, който говори български, предава желанията на полковник Серигис, вследствие на което между последния и полковник Златев се завързва приблизително следния
Разговор
Сергис: – Дошле сме с инструкции да уредим повръщането на нашия пост.
Златев: – Нямам инструкции за преговори.
Сергис (очудено): – Аз имам нареждание да се явя на пост „Демир Капия", гдето от София ще дойде офицер за уреждане на въпроса.
Златев: – Осведомен съм за дохождането Ви, за което и излязох да узная вашите искания.
Сергис: – Да, Ние идваме да уредим съвместно с Вас заемането на нашия пост.
Златев: – Никой не Ви е пречил да заемете поста си, още повече, че от четвъртък на този участък не сме стреляли нито един куршум, нито пък навлизали нито крачка във ваша територия.
Сергис: – И ние не сме стреляли; от три дни имаме заповед да не стреляме.
Златев: (сочи участъка по двата брега на р. Струма); – Там днес стреляхте с артилерия, картечници и пушки.
Сергис: (извинява се): – Знаех само за положението пред сектора "Демир Капия".
Златев: – Тогава няма за какво да преговаряме, защото няма и не е имало нито един български войник на гръцка територия. Въпросът за изпразването на българската територия, която понастоящем се заема от гръцки войски е отнесен в ОН; тъй че това вече не е въпрос между нас и вас.
Сергис (въпрос): – Можем ли да си заемем поста?
Златев: – Никой не Ви е пречил, нито ще пречи!
Сергис: – Искам един офицер, който заедно с нас да дойде по границата, за да определи на войниците линията и местата, а Вие в това време може да чакате на поста.
Златев: – Линията е определена от пограничната международна комисия, имате и специална карта за нея; вашия пограничен офицер и войници знаят и ако искат да я заемат няма защо да Ви даваме офицер.
Канакис (преводчика, към Серигис): – Где стои часовоя!
Сергис (сочейки мястото до един от гробовете на заровени български войници в българска територия): – Там!
Златев (възразява); – Възможно ли е гроба на български пограничен войник да бъде на гръцка територия! Нека вашия пограничен офицер, Ви каже где е мястото на поста ви.
Граничарите: (показват местото и поставят часовоя).
Серигис: – Моля, заповядайте да се оттеглят милиционерите от граничната линия.
Златев: – Те са в наша териториия и не Ви пречат да си заемете линията.
Серигис: – Где е трупът на убития наш войник?
Златев: (сочи на 7–8 крачки от местото). – Ето го, но до като не мине комисията да анкетира случката, не мога да позволя вземането му, обаче ще заповядам да бъде покрит с папрат.
Сергис: (възразява нещо)…
Златев: – Давате ли уверение и честната си офицерска дума, че няма да правите опити за отвличането на трупа и че няма повече да предизвикате престрелки.
Сергис: – Обещавам и давам офицерска дума, обаче, моля Ви, повърнете трупа!
Златев: – По този въпрос вече имате отговора ми. (Сочи покрива на нашия пост). Вие първи нападнахте и хвърлихте бомби върху него. Прегледайте вашия пост, който от 6 дена е напуснат и ще видите, че нищо не е повредено.
Сергис (след прегледа): – Липсват 30 одеяла, 1 манто на подофицера и 1 сандък патрони.
Златев: – Всичко това ще го намерите във вашите милиционери власи, които последни на 20 т. м. напуснаха поста.
Серигис: (възразява нещо)   
Златев (иронично): – С по колко одяла се завиват вашите войници, та за 8 души имате 30 одяла?...
Отговор не последва.
С това разговорът се прекратява и други въпроси не се повдигат. Журналистите възмутени от нахалното поведение на гръците, спорят нещо и си вземат бележки.
Описаната среща е от голямо значение, защото е един последен опит от страна на гърците да се изплъзнат от международната отговорност. Това е един гръцки маниер за диверсия, който не успя благодарение ловкостта на нашата дипломация, а най-вече томува, комуто бе възложено да отклони тази примка. Поставени в безизходно положение, огорчени от неуспеха си за по-дълбоко нашествие, гърците търсеха начин да избегнат анкетата, т. е. инцидента да се уреди на базата на взаимно споразумение, за да не става той предмет на разискване в ОН, гдето знаеха че ще загубят. Уверени, че ние няма да се съгласим доброволно на такова споразумение, те се опитаха да си послужат с хитрости, което се вижда и от разговора полк. Златев – Серигис. Те искаха да поставят света пред свършен факт, за което и Атинската телеграфна агенция преднамерено излъга, че споразумението на Беласица е постигнато. Една малка непредвидливост, една излишно казана думица, една малка отстъпчивост от наша страна, щеше до затрудни българската теза. Не току-така през същото това време, гръцкия делегат при ОН заяви на последното, използвайки горната среща на „Демир Капия," че няма вече нужда да се разисква въпросът в Събранието, тъй като българските и гръцки власти са се били споразумели.
В тази си, ако е позволено да я наречем „далавера", гърците бяха подпомогнати от втория си балкански съюзник – Румъния. Докато сърбите се опитваха да засвидетелствуват своята съюзническа вярност с нападения по западната ни граница, по най-чувствителното място на нашите комуникации, румъните направиха същото, за да ги подпомагат в полето на дипломацията. Не току-така букурещката радиостанция първа стана проводник на новината за постигнатото споразумение между нас и гърците на Беласица. Разбира се, че и тук България изживя една втора криза и макар атакувана из засада – чисто по румънски, изнесе с чест борбата. Светът скоро узна истината, а ние своите приятели и неприятели. Много пъти гърците са лъгали, но този път не успяха...
Озлобени и от този си неуспех, въпреки заповедта на ОН, гърците подновяват към 1 часа стрелбата си по десния бряг на р. Струма срещу пост № 5 и гр. Петрич. – През нощта по цялата тяхна линия клокочи стрелбата, а към часа 23 в тилът на близкото им разположение се чуват бомбови трескотни и гърмежи от избухване на снарядни складове... Всичко това сигурно не ставаше от самосебе си, както и онзи пушечен и картечен огън, който се разви пред фронта ю. от гр. Петрич и Маринокостово. Като финал на всичко това бе и силният взрив към 4 часа от към тилът на гърците, по шосето за „Демир Хисар": – някакъв склад пак избухваше!?...
Утрото на 28 октомври завари противника на старите му позиции, двата бряга на река Струма. В часът 11 ½ на предните наши постове се яви гръцки офицер парламентьор, който биде приет. Въпросният известява, че имал нареждание да се определят границите и моли да се изпрати български офицер, който заедно с тяхното началство да уреди изпразването на заетата територия. Изглежда, че гърците не са се отказвали от вчерашния си опит за диверсия, защото търсят да го повторят на този пункт. Затова на този своего рода парламентьор се отговори (на френски) със следното:
До командующия гръцките войски, окупирали българска територия.
„На вашата покана да се изпрати български офицер, който да влезе в преговори с гръцкото командване относно изпразването на българската територия заета от гръцките войски, българското командване отговаря:
Въпросът относително изпразването от гръцките войски на българската територия окупирана от тях е отнесен пред Съвета на ОН. Тоя въпрос не е вече такъв, който трябва да бъде обект на преки преговори между България и Гърция, но въпрос между двете страни и Съвета на ОН. България на пълно изпълни в това отношение нареждането на Съвета на ОН. Не остава освен и Гърция да направи същото, като предизвести българското командване по какъвто и да е начин относно момента, когато ще започне изпразването на българската територия."
Как гръцкото командване се отзова на горната покана и кой начин за предизвестяване е избрало, се вижда от следното.
В часът 14 и 32 минути се дават от към гръцка страна пушечни изстрели по източния участък от фронта. (В последствие гърците ни обвиняваха, че ние сме били открили огъня, както по техния пост, тъй и по парламентьора, а едва ли не и срещу самата комисия.) В същото време при махалата Картечно училище ю. из. от гр. Петрич, се явяват трима парламентьори, които известяват че военните английски, френски и италиански аташета, идящи от гр. Д. Хисар, чакат автомобили, за да преминат в наша територия през Петрич.
Към 16 часа военните аташета, пратеници на ОН полковниците Дантел – Франция, Чаил – Англия, Висконти – Италия, биват посрещнати като спасители с подобающата церемония и тържественоет от самото население.
Между тях и нас, през дните на пребиваването им, до окончателното изпразване на окупираната територия, станаха пет срещи, при всяка от която се сключиха съответни протоколи.

Дейността на военните аташета
Първа среща
На 28 октомври 1925 г. в часа 16 и 40 м. военните аташета, делегирани ог ОН влязоха във връзка с българското командване, представлявано от г. полковник Златев. При тази среща на българското командване биде връчена следнята покана.
“Да преустанови напълно всякакви неприятелски действия.
Да съобщи на войските, че всяко подновяване на огъня ще бъде обект на строга санкция.
Полковник Златев се задължава да осигури изпълнението на тия условия.”
Що се касае до местонахождението на войските, военните аташета съобщиха на полковник Златев своето намерение да неутрализират движението напред на българските войски, освен в срок след 4 часа, после изпразването от гърците на частта от българската територия, окупирана по настоящем от гръцки войски. Полковник Златев поиска тоя срок да бъде увеличен на 48 часа, за да се даде възможност на българската власт да установи щетите, които са били нанесени в окупираната територия.
Военните аташета удовлетвориха това искане на полковник Златев с голяма готовност, защото по тяхното мнение, искането е особенно полезно и за избягване инцидентите между войските, които заемаха едни срещу други, постове разположени често пъти на близки разстояния. Българските войски следва да заемат, прочие, старите си позиции – границата, на 30 октомври е 19'25 ч., начиная от 13 часа.
За да се избегне всяка причина на инцидент, биде уговорено, че комисиите, които българското правителство би пожелало да направи за оценяване щетите, не ще проникнат в зоната окупирана по настоящем от гърците, преди 13 часа на 29 октомври 1925 г.

Втора среща
На 29 октомври от 12–13 часа в гр. Петрич, стана втората среща с военните аташета, комисия на ОН. В тази среща се разменят мисли относно изпразването на територията от гръцките войски; българите повдигат въпроса за военноплениците – граничари, а Гърците признават, че на 28 с. м. не е имало никаква стрелба от наша страна срещу тях. Освен това делегираните военни аташета, получиха от полковник Златева следнята
Декларация
“Българските военни власти признават, че гръцките войски са преминали своята граница през нощта на 28 срещу 29.
При тая операция не се е случил никакъв инцидент. Взети са от българското командвание мерки, щото граничните постове да бъдат наново заети утре 30.X. от 13 часа и от този момент цивилното население да може да се върне в територията, която е трябвало да изпразни. Полковник Златев се задължава да се дадат на всички началници на постове най-строги заповеди, като избягват всякакви инициденти.”
Относно трите пунка (възвръщането на българските пленници, гръцкия протест пред ОН за стрелба на 28 срещу техния пост № 73 и анкетиране началото на инцидента), комисията направи следното: 1. Задължи се да говори на гърците за освобождаването на плениците. 2. Гърците сами потвърдиха, че нито стрелба, нито атака е имало от наша страна по техния пост № 73 и 3. Военните аташета се съгласиха да отидат на пост № 1 при „Д. Капия", за да констатират, но не и да анкетират случката от 19 октомври, – повода за инцидента.
При свършването на тази среща военните аташета изпратиха следните две
Телеграми:
Д. Хисар, 28.X., Петрич, 29.X., 15 ч. 50 м.
Председателю ОН.
Париж.
Тръгнали на 27.X. можахме да пристигнем от там на 28 в 14 ч. на полето на конфликта, благодарение специалния трен даден на нашето разположение от сръбското и гръцко правителства. Встъпихме в работата си след обяд, в контакт с гръцкото и българско командване и им предложихме устно и писмено Вашите решения. Двете страни се формално задължиха:
Да не започват повече никакви военни действия.
Да предупредят техните части, че каквото и да е подхващане на огън, ще бъде предмет на много сериозни санкции.
Това което се касае до отеглюването на гръцките части започнато от днес на обед и констатирано от нас за кавалерията и артилерията; гръцкото командване пое задължението, че отеглюването ще бъде свършено в определения срок от Вас, утре сутринта 29.X. 8 часа.
Накрай, за да направим невъзможни нежелателните инициденти в случай, че българските части предприемат тяхното преместване напред по-рано, ние решихме българите да не преокупирват изпразнените територии, освен след едно известно време и по искането на българското командуване, българските части няма да заемат старите си позиции, освен на 30.X, от 13 часа.
Чиновниците и разни комисии, които българите мислят че трябва да употребят в тези територии преди тяхното преокупирване, ще могат да влязат там начиная след 13 часа.
Ние ще проверим срещу 29 того изпразването на българската територия от гърците и ще Ви протелеграфираме първите резултати от тази контрола, която ще трябва да продължим на 30 сутринта по причина на мъчнотиите при преминаването на местността.
Формалните уверения дадени от двете страни, спокойствието което царува по целия фронт и положението описано от нас ни позволява да се надяваме, че никакъв инцидент не е на очакване.
Изключая непредвиденото днес за 29 и 30 в Д. Хисар.
Телеграма (втора)
- Като резюме –
- Председателю ОН.
Париж.
Петрич, 29.X., 13 ч. 30 м.
Гръцките войски са привършили изпразването на българската територия на 28.X. в полунощ.
Изпразването на българската територия от гръцките войски не е дало повод на никакъв инцидент.
Гръцките войски, отстъпвайки назад, бяха разположени на 29.X, пр. пл. както следва:
Главна квартира – Д. Хисар.
Пехота – Три дружини в района източно от р. Струма в Сингел, в Драготин и Рупел. Една пех. друж. западно от р. Струма във Ветрен, Хаджи Бейлик. Една рота 5 км. източно от Тополница
Планиска артилерия – в Ченгел и Рупел.
Конна артилерия – в Рупел
Полска артилерия – в Д. Хисар
Пионери – в Рупел
Кавалерия – Д. Хисар
Обози – Д. Хисар
Гръцките войски взеха отново постовете си на границата с ефективи еднакви на тези, които имаха преди инцидента, а именно: Една рота разделена между Струма и пост № 70 на 5 км. източно от Д. Капия. Една рота разпределена между Струма и височината на 1–2 км, североизточно от Крушево.
Взети са мерки от българското командване щото граничте постове да бъдат отново заети утре 30 след 13 часа и също след този момент цивилното българско население да може да влезе в територията, която е имало преди опразването от него.
Българското командване взе ангажимент да даде на всички началници на постове най-строги нареждания за избягване на всякакви инциденти в момента на реокупацията на постовете.
Ние ще продължим този след обед нашите мерки на контрол и ще присъствуваме на реокупацията от българските войски.
Изключая нещо непредвидено на 31.X. ще се върнем на пост Д. Капия, гдето почна инцидента и ще присъствуваме при вземането от гърците трупа на техния войник, убит от българите.
Нашето присъствие при тази окупация дължи да отстрани всякаква операция за нов конфликт.

Трета среща
На 30 октомври в 12 часа нашите постови команди тръгват да заемат старите си гранични места. Към 13 часа избягалото от окупираните села население, с чувство на радост и печал, пред неизвестността за своите имоти, бърза към милите си огнища. Трябва човек сам да е присъствувал на тази сцена от изнурени старци, жени и деца, пък и да е присъствал едва ли би могъл да опише ония чувства, които вълнуваха душите в този момент. Това бе едно ято, което в момент на буря е търсило само да се спаси, а сега, след като опасността е минала и направила опустошенията си, всеки се пита защо му е вече живота, с какво ще преживее по-нататък, как ще прекара зимата, нежели тия изнемощели старци и деца, когато, всичко е ограбено от гърците. И тогава неволно човек се запитва, от где иде първоизточника на всички тия злощастия, каква е тази орис за българския народ, това гонение на българите, не само от родните им предели на Тракия, Македония, Добруджа и Моравско, но и от новите им поселища. Впрочем на тези въпроси трябва да отговорят тия, които създадоха тежките клаузи на Ньойския договор за мир и по чиито вкусове днес се уреждат съдбините на света. – Няма що да се каже, – добри вкусове имат!...
Часът е 8 ½ час на третата среща с военната комисия на СН, в която аташетата съобщиха на полковник Златев следното:
“Поискано е от гръцкото командване да върне българските военнопленници на поста при с. Кулата в най-къс срок.
Делегираните военни аташета ще отидат на 1 ноември на българския пост при Д. Капия, за да присъствуват на вдигането на трупа на гръцкия войник от българска територия и да съберат първите елементи за една анкета, относно началото на инцидента.”
Освен това комисията иска от полков. Златев да нареди за изпълнението на следните мерки:
Ще присъствува на 1 ноември в 10 часа на българския пост Д. Капия офицера, който е командвал поста в деня на инцидента, както и войниците, които са съставлявали поста сжщия ден.
Един лекар.
Един офицер, който ще донесе рапорта на българското командване, относително инцидента при Д. Капия с едно кроки към него.
Тия нареждания нямат организационен характер и българските власти могат да изпратят в горепоменатия ден, час и место някое лице, чиито показания ще осветлят за необходимото, както и да предадат на делегатите, военни аташета, всякакви допълнителни документи от естество да възстановят фактите с достоверност и точност.
На 31 октомври началниците на съответните участъци донасят, че всички български постове са заели местата си, с изключение на пост № 3. При отиването да заемат този пост, войниците са били изненадани от цяла една гръцка рота, обаче умело избягват устроения им капан и не се подават на новите гръцки предизвикателства. За станалото веднага бива осведомена мисията, която изпраща един офицер да разузнае за случката; – гърците отговарят: – „станало грешка"!
Останалата част от деня минава спокойно. В 6 часа гърците предават на пропускателния пост № 11, – при с. Кулата, пленените при изненадата в началото на инцидента български войници (7 души) и милиционери (6 души).

Четвърта среща
В уречения час, членовете на комисията от Обществото на Народите, се събират. Присъствуват пратениците на България и Гърция, както и съответните компетентни военни лица. Не липсват и кореспондентите, които, както винаги със своите любопитства, внисат известно оживление и тържественост на момента.
Картината от тук е чудесна: вижда се поробена Македония и бреговете на славянското море. Сърбите, колкото отбягват въпроса за Македония, толкоз по-охотливо говорят за нашия излаз на Бялото море и тяхната свободна зона в Солун, свръзвайки го с кондоминиума в Тракия. Обаче, Бай Ганю, еднъж напарен, казва: тук вече ще имат думата и македонците …   
Ето и военните аташета се приближават към нашите граничари, които сръчно им вземат за подчест; – английския, като най-старши ги поздравлява, – отговорът е дружен и войнишки. Бодрият вид, спретнатост, и смел поглед запленяват неговото воинско сърце. Той потупва едного по рамото и казва:
- Добри войници имате.
- Да, но малко.
- Затова пък и храбри са.
Всички неволно отправят поглед към насрещния гръцки пост, гдето също така са събрани, какво мислите, всичко друго но не и войници ...
След кратки съвещания, комисията, без кореспондентите и другите странични лица, се отправя към трупа на гръцкия войник, който отдавна вече е почнал и да се разлага. Пръв англичанина се опитва да го обърне, но о, чудо, това му е невъзможно! Трупът като че ли е залепнал в земята.
Нашите граничари се подсмиват.
Има нещо!
И наистина, скоро се оказва, че трупът е здраво завързан с телове в земята. Това, чисто войнишко, изобретение за запазване на трупа, който гърците през време на силните престрелки и атаки са се опитвали да отвлекът, като не еднъж са го теглили и с въжа, е повече от похвално.
То издига престижът на българския войник от чиято съобразителност се възхищават всички.
След съставянето на нужните документи, скрепени с подписите на страните, гърците отнисат трупа на убития.

Пета среща
При тази среща, която стана на 2 ноември в гр. Петрич, се формулираха разменените мисли от конференцията на 31 станала в същия град. А именно:
“Полковник Златев признава, че е получил 13-тях български пленници.
Делегираните военни аташета изтъкват на полковник Златев, че съществува интерес да не стоят в близост по границата войските, които са били повикани в тая област, поради инцидента.
Те настояват също, че гражданските и военни власти да наредят потребното, щото да се отстрани всякакво отмъстително действие от страна на бъгарското население по границата. При това полковник Златев съобщава, че отеглюването на войските е започнало тази сутрин. Що се касае до българското население, полковник Златев уверява, че властите ще удвоят своята бдителност. Военните аташета искат от полковник Златев да им представи най-късно до 4 ноември с. г. вечерта:
1. Един подробен рапорт върху операциите, който да съдържа всички необходими приложения за едно точно и пълно изложение.
2. Едно извлечение от походните дневници и от операциите на войските, които са взели участие от 1 октомври до сега.”

Шеста среща
В станалата шеста и последня среща с военните аташета на 3 ноември в гр. Петрич, -
“г-н полковник Златев съобщи на военните аташета, че отеглюването на войските, който са близо до границата е продължено на 1 и 2 ноемврий. Тия войски се отправят към постоянните си гарнизони: София, Дупница, Джумая, Самоков, Радомир и Враца.
На 4 ноември по обед ще останат само 2 отделения по 50 души, които ще се задържат в гр. Петрич и Св. Врач за успокояване на населението.”
Военните аташета от своя страна пък, помолиха полковник Златев да удовлетвори следните техни искания:
“Да връчи на военните аташета служебните книжки на началника на пост № 1; един официален документ относно изпълнение длъжностите на тоя войник; постовете гдето е служил, отпуската му, наказанията, подсъдим ли е бил преди да постъпи на служба, както и една атестационна бележка от ротния му командир за службата, моралните качества и характера на същия войник.
Да връчи на военните аташета един рапорт, съдържащ инцидентите станали от 1.VI до 19.X. в оная част на границата, която се заключава от пост № 12 на 5 подучастък до пост № 18 на 6 подучастък, като особено се подчертае инцидента, който е станал на 7.VI. на пост № 4 в 6 погр. подучастък.
Да връчи на военните аташета в препис на френски, инструкциите за службата на постове № № 1, 2, 3 и 4.”
Денят 4 октомврий 1925 г. може да се счита, като последен на опасния гръцко-българския инцидент, въпреки че към 6 часа гърците са дали няколко изстрела по нашият пост № 4 и обстреляли патрула му. От наша страна не им се отговори, защото от по-рано още така се е носила службата по тия места, тъй изглежда и ще бъде, въпреки разните разпоредби на Обществото на Народите. Така го налагат гърците.

След гръцкото оттеглюване
Сутринта на 29 октомври 1925 год. командующия войските в Петричкия район донася:
“В този момент гърци на българска територия няма; аташетата на обяд ще бъдат в Петрич.”
В часа 10 и 45 м. полковник Златев заедно с г. И. Петров и подполковник Недев, пратеници от София, заминават за среща с военните аташета. Към 11 ½  по посока на селото Марино поле и границата се виждат големи пушеци и огньове – значи, при оттеглюването си гърците опожаряват окупираните от тях български заселища и реколтата: зимовище на бедното бежанско население. В часа 12 и 30 м. комисията по определяне щетите, заминава заедно с чуждите кореспонденти по определяне причинените - от гръцките войски повреди. При обхождането на селата Кулата, Марикостино, Чучулигово, м. Картечно Училище, комисията констатира следното:
В с. Чучулигово множество изгорени и разрушени къщи, а в м. Картечно Училище още по-големи разрушения, като освен покъщнината са вдигнати и покривите на къщите. Навсякъде из селата добитъкът е отвлечен, като онзи, който не е искал да се отдали е бивал убит, затова цялата околност е усеяна с такива разлагающи се трупове. Всички свине са изклани, а по-хубавитe части от тялото им изрязани. Не се пожалени дори и кучетата. Цялото поле е усеяно с кокоши глави и птича перушина. – Изглежда, гърцитe са искали да се покажат достойни съперници в това отношение на своите съюзници, особенно с миротворците румъни в прочутия им поход от през 1913 г. – “Din Karpati pesfi –Dunere lа Ваlkani"!...
Всичката изоставена покъщнина на населението е оплячкосана или направена негодна и неузнаваема. Всичките произведения на реколтата, като жито, ориз, царевица, боб, овес, ечемик, памук и пр., е отнесена или просто разпиляна по пътищата и полето. Касите на общините са изпотрошени, ценностите и архивите унищожени ведно с всичката мебел на канцелариите, както и всичките картини и потрети по стените. Особенно е кощунствувано с ония, изобразяващи ликът на Н. В. Царя – любимеца на българския народ.
В селата няма нито жива душа, освен в с. Кулата – един 70-годишен старец, двама мъже по на 40-50 год., една 70-годишна баба и една 35-годишна жена, агонизираща (бере душа) поради срамни изнасилвания от гърците. Всички тия нещастници са в едно окаяно и безнадеждно болнаво състояние, поради зверски изтезания, за да кажат где им са парите…
В с. Марикосово моторът на една модерна мелница е разглобен с цел да бъде отнесен, а в последствие, вероятно поради невъзможност е бил изпочупен. Всичката стока от магазините е оплячкосана; което не е могло да бъде отнесено е или изпочупено, или замърсено с човешки извержения....
На 30 октомври с. г. комисията продължи анкетата си в селата Д. Спанчево, Враня, Петрово, Яново, Пиперница, Ляхово, Ново Ляхово и колибите.
В с. Д. Спанчево всички къщи разрушени, храните напълно изнесени. По-малко са пострадали с. с. Враня, Петрово и Яново, понеже като отстранени, по-компактни гръцки части там не са могли да действуват. Затова пък с. Ляхово е окончателно разнебитено. Вратите и прозорците на училището и черквата задигнати или изпочупени. Нещастното момиченце, 15-годишната Гица Димитрова Шаркова дефлорирана от един гръцки офицер, а в последствие предмет на удоволствие на други 10 души. Майката на същото момиче е била поливана с гас и след това запалвана, за да каже где й са парите. У нещастната са били намерени и ограбени 38 турски лири, 2 наполеона и 1 петолевка, които била вшила в дрехите си. Недоволни от това палачите й, виждайки че са попаднали на добро, повторно са я горили, вследствие на което, предвид адските мъки, тя изказва и другите пари: 40 турски лири, които нейния мъж е бил предназначил за покупка на имоти, като бежанец.
Същите гърци са изнасилили и друга една жена, 30-годишната Султанка Г. Качулева, която е на смъртно легло.
В същото това село, са изгорени из основа 4 къщи и 7 други разрушени от гръцката артилерия. Намерени са труповете на убитите от гърците Иван Кръстев Шарков и на един селянин от с. Петрово. Извадени са от един пресен гроб труповете на Тодор С. Бумбев и на едно 15-годишно момиче, чиято глава е разцепена. Безследно изчезнала е жената Стефана Костадинова...
Селото Пиперница, най-богатото в околията е съвършено ограбено и разрушено до неузнаваемост. Жената Стая Тодорова, която не успяла да избяга, поради двете си деца кърмачета, е най-вулгарно изнасилена от гръцки офицер. Същият е искал да направи същото и със Стоица Антова Миржева, която като родилка е лежала сама в къщата си. Виждайки я в това положение, т. е. че не може да бъде предмет на щения, гръцкия офицер я ритва в утробата, от което тя е в несвес...
Всичките тия ужаси, на които е било подложено населението са описани от г. Ф. де – Жерандо, кореспондента на в. „Матен" в книгата му „L'incident greco-bulgare d'осtоbre 1925", гдето между другото, като говори за обстрелването на гр. Петрич, пише: (стр 35).
„Тази бомбардировка свърши с голяма паника в населението. От 4 до 10 хиляди души са избягали през нощта и сега лагеруват край пътищата и нивите и по бреговете на реките. Тълпи от изгладнели деца кръстосват полето. Жени със сълзи на очи спират пътниците по пътя, просейки хляб за децата си. Околността, северно от Петрич, има един съвършено плачевен вид.
– Где е, Европа? Где е Цивилизацията?"
Где е, ще се запита всеки човек у когото има капка човещина.
Затова и едно от миналите донесения на командующия българския фронт с право гласи:
„Ако в изпълнение задълженията на държавата пред ОН, нашите офицери бяха принудени да извадят затворите от пушките на своите войници, за да не стрелят срещу похитителя, то очевидно е, че това Общество не требва да свързва ръцете на обезоръжения народ достойно да се защити"!...
Какво направи това ОН и как се изтъкнаха истините там ще видим в следващите глави. Преди това, за уяснение на въпроса, ще дадем някои красноречиви сведения относно гръцката и български тези за причините на инцидента.

Гръцката и българска тези за причините на инцидента
Като причина за нахлуване в българска територия, след убиване на гръцкия войник на пост № 1 при „Димир Капия", гърците сочат и убиването на техния парламентьор, изпратен във връзка с пограничния инцидент. – Капитан Василиядис, за когото те казват, че е бил убит от нашите войници на 21 окт., когато е отивал на поста при „Демир Капия" в качеството си на парламентьор не отговаря на истината, още повече, че и до днес не са констатирани атрибутите му на такъв. Според Женевската конвенция истинския парламентьор требва да бъде с бяла превръзка на ръката, достатъчно видим бял флаг и придружен със сигналист. Мнозина допущат, че въпросният може би е убит и случайно, движейки се в зоната на огъня, или най-малкото, опитвайки се да окаже въздействие за спирането му. Впрочем, колкото за последното, не е в обязаностите на парламентьора, нежели пък да се явява на самото местопроизшествие и то в разгара на боя. Освен това в продължението на пет войни, които сме водили, никаде не е зарегистрирано такова невежество от страна на бълг. войници – да убият парламентьор; напротив нашите противници винаги, когато са се намирали на тясно, са злоупотребявали с белите флагове.
Истината по убийството на капитан Василиядис стои малко по иначе; тя е в свръзка с друга една негова мисия, която няма нищо общо с инцидента, нито с мнимото му парламентьорство. Въпросният е бил убит в едно кафене в с. Порой още на 18 октомври, като организатор на андартите – контрачетите, за борба с македонците. Може да се приеме, че случайното съвпадение на неговото убийство, с онова на гръцкия войник при „Демир Капия", е доста умело използувано от гърците, за да увеличат вината на България. Обаче едно е необяснимо, как в дадения момент, почти в същия ден на инцидента, техните войски заеха следното положение:
6-а Дивизия (превозена от Серес и Лариса) в състав 3 полка.
20 полк с. Кулата
24 Сингел Капе
21 Горно Броди
1 Друж. евзони, – Кулата
1 команда „Демократи" страус (нарадна добровол. армия плащана много скъпо)
Тежка пол. артилерия, – Синделово
1. еск. конница
щаба на дивизията – с. Кулата
щаба на корпуса – Дойран.
Очевидно, не в денят на инцидента целия ІІІ армейски корпус, състоящ се от 1, 6 и 11 дивизия, е могъл да прехвръкне на българската граница. Явно е, като бял ден, че гърците от по-рано са подготвили акцията за нахлуването в българска територия и че затуй именно сами създадоха инцидента при пост № 1, на границата - като нападнаха нашите граничари, почти из засада.
Пост № 1 – „Солун" – при прохода Демир Капия, е летен и се заема от пограничните войници в края на пролетта до началото на зимата. Тази година преди заемането му, гърците са били излезли по-рано за съответния свой пост, като са ограбили от нашия керемидите, креватите, бойните щитове и разрушили гимнастиките, таваните, кухните и пр.
След заведения спор за грабажа и разрушенията, гръцкия ротен командир разрешил да се върнат само керемидите и креватите.
Към края на август с. г. гръцкият патрул от пост № 69, който е срещу нашия № 1, командван от един кавказец-бежанец, като минавал по граничната линия, тайно съборил един от нашите окопи, строени там още през войната. Затова си деяние въпросният бил похвален от своето началство и пуснат в отпуск.
На 14 октомври, часовоят от гръцкия пост № 75, пък се похвалил на нашите войници, че след пет дни ще бъдат в Дупница – (град в старите предели на България).
На 19 октомври, гръцките войници казали на нашия часовой, (дошел наскоро) че пак ще съборят окопа, който нашите си възстановили, но той им отговорил, че при него няма лесно да им се удаде и се обърнал към постовото помещение, гдето както знаем свирела гайдата. В това време гръцкия войник гръмва върху него, но не улучва; изненадан от това, нашият веднага открива огън и убива гърка, който незабелязано се бил промъкнал близо до него в нашата територия.
Прави впечатлание, че веднага след тия изстрели, гръцките войници незабавно открили огън и от картечници, което издава тяхната бойна готовност, – нещо необикновенно за техните порядки.
Нашите войници, от които 2 в помещението, 2 на пране и 2 в патрул, само първите 2 са могли да се притекат на помощ на часовоя. Завързалата се по този начин престрелка, не е траяла дълго, защото в помощ на граничарите се явяват ф-ля на подучастъка с неколцина войника и милиционери въоръжени с брадви и мотики, както са били на работа в полето. На смъркване на местопроизшествието пристигнал и офицера н-к на погр. подучастък, обаче огъня спрял едвам към 13 часа на 20 окт. без предварителна уговорка.
В този ден към 14 часа се явили двамата гръцки офицера срещу нашия пост № 13 за уреждане на инцидента, обаче недоизчакват идването на нашия офицер, който както видяхме по-горе е бил в това време на пост № 1. Те не поискали да го изчакат, а се оттеглили уж, за да вземат мнението на своето началство.
Това мнение вече се знае, защото веднага след тяхното заминаване, откъм гръцка страна се отправи пушечен и картечен огън, който продължи чак до 21 октомври. На този ден към обед стрелбата попрестанала, смятало, се че гърците ще се отзоват за уреждането на инцидента; обаче, вместо това към 15 часа, под прикритието на мъглата, нахлуват с големи сили в българска територия. Нашите отстъпват на височината Д. Капия и застават западно от нея, защото на поста им е невъзможно да стоят под кръстосания огън на гърците. Последните не се задоволяват само с това, но минават в наша територия, за да отрежат шепата защитници на височината. Достойните наши граничари, не само издържат до край, но подкрепени от милицията и с викове „на нож" и „ура", прогонват гърците от нашата територия, които в бягството си изоставят много материали, между които и една картечница „Lewis".
Към 16 часа, гърците издигат бял флаг и нашитe им отговарят със същото. Нашият офицер бива повикан по име от гърците, на което тутакси се отзовал, понеже по гласът познал насрещният гръцки граничен офицер с когото били в приятелски отношения. Оказало се, че там е и неговяят началник, подполковник Серигис. Последният поискал от нашия офицер да му опише случката, което той драговолно и сторил. На всичко това, подп. Серигис казал: – Добре, за войника не претендираме, но за парламентьора".... - ??,..

Анкетната комисия от Обществото на Народите
След като военните аташета на Англия, Франция и Италия изпълниха мисията си, – прекратяване на военните действия и евакуирането на българската територия от гръцките войски, въз основа на техните доклади и искането на двете, заинтересовани правителства, Съветът на ОН реши съгласно докладът на г. Чемберлейн да назначи една друга, т. н. анкетна комисия. Тази комисия биде натоварена да пристъпи към обстойното анкетиране на гръцко-българските инциденти, като изтъкне с всички възможни точности, както произходът им, така и фактите, които са дали повод за намесването на Съвета на ОН. Комисията, ще трябва да подчертае фактите, които позволяват да се установят отговорностите и да доставят ония елементи, които улесняват определянето всички подходящи обезщетения или репарации. Комисията следва да представи своя доклад преди изтичането на м-ц ноември, за да може Съвета да го разучи през Декемврийската сесия. Тя ще трябва да представи в Съвета било в доклада, било по-после, всички предложения за средствата, които смята че са необходими и способни да направят изчезването или да се ограничат общите причини на тия инициденти, като се попречи на тяхното повторение.
Съставът на комисията е следния: Хорест Ръмболд, английски посланник в Испания; генерал Серини, французки помощник началник щаба на армията; генерал Ферарио италианец; г. Адлеркройц, – шведски пълномощен министер, г. Фортуин, холандски депутат и секретарите г. г. Ебрахам, Манте, Пиетро Марки и Сеспендес.
На 14 ноемврий 1925 г. в часът 9 анкетната комисия се явява на българския пропускателен пост Кулата в долината на р. Струма. Тук тя се срещна с тримата военни аташета г. г. полковниците Далтел, Чаилс и Висконти. С встъпването си на българска територия, комисията биде посрещната с тържествен церемониял и военни почести. Гвардейският ескадрон на ротмистър Тошков направи отрадно впечатление. Генералите Серини и Ферарио, след като изказаха своето задоволство от видът на българските конници, предадоха чрез ротмистр Тошкова своите поздрави командиру гвардейския полк.
От Солун до Демир Хисар, комисията е била придружавана от бившия гръцки пълномощен министер в Берн г. Колкотрони, а от там до границата от гръцкия капитан Канакис. Заедно с комисията пристигнаха и 8 души кореспонденти на солунските атински и чужди вестници. По решение на самата комисия, на последните не се разреши да я придружат при обиколката й.
След срещата с Българската комисия, под председателството на главния секретар на М-ството на външните работи г. К. Милков, анкетната комисия реши да образува три подкомисии, за да може по-лесно да обходи окупираната от гръцките войски област. Подкомисиите бяха в следния състав:
1. Сър Хорес Румбод, полковник Джайлс и секретар Ебрахам. Към тази комисия се присъедини и членът на военноликвидиционния орган в България, майор Нит. Тази комисия има за задача да посети селата Тополница, махалата Картечно училище и гр. Петрич. Към нея се аташирват г. г. Минков и Консулов (окръжния управител на Петричко).
2. Генерал Серини, полковник Далтел и секретар Манте със задача да обходят селата Хажхови Колиби, Долно Спанчево, Пиперница и Ново-Ляхово. От българска страна с нея е г. Полковник Златев.
3. Генерал Ферарио, Фортуин, Адлекройц, Висконти, Сеспендес и Пиетромарка, ще посетят селата, Кулата, Чучулигово, Марино поле и Маринокостово. От българска страна са г. г. Карагьозов и Разсуканов.
Така разпределени, членовете на комисията тръгнаха по обиколки, за да извършат анкетета, с която бяха натоварени.
Вечерта, след като комисията привърши работата си, замина за Д. Хисар, а от там за Атина.
Членовете на същата комисии ще трябва да пристигнат в София на 21 ноември.
И наистина в събота на 21 ноемврий 1925 г. въпросните пристигнаха в българската столица, и бяха настанени в хотел „Юнион Палас" гдето и ще водят заседанията си. В неделя, 10 часа 20 м., същите бидоха приети в Министерството на външните работи от м-р Калфов. Този прием трая до 12 ½ часа на обяд. След това френският генерал Серини даде в „Юнион палас" дежоне, на което присъствуваха нашите висши военни лица с полк. Златев и аташираните към генарала български офицери. В 17 часа двамата генерали г. г. Серини и Ферарио бяха приети от м-ра на войната г. генерал Вълков, при когото останаха до 18 часа.
На 22 ноември 1925 г. всичките членове на комисията се разписаха в двореца.
Комисията следва да остане в София до сряда сл. обед. През това време членовете на комисията, между които е разпределено събирането на данните от анкетите, получиха и нужните сведения за загубите ни от гръцкото нападение.
На 23 в часа 11 членовете на комисията бяха приети в Министерския съвет от м-р председателя Ал. Цанков, а вечерта от страна на правителството им се даде прощална вечеря в „Юнион клуб".

Докладът на анкетната комисия
Информационната секция при Обществото на Народите, обнародва в резюме доклада на анкетната комисия по гръцко-българския инцидент, който предаваме изцяло. Този доклад е един мемоар от около 15 страници, подписан от председателя и останалите трима членове на комисията. Той се разделя на четири части: въведение, анкета, отговорности и произтичащите от тях обезщетения, – препоръчителни мерки (заключение).
I. Въведението
Във въведението комисията напомня целта на своята мисия така, както е била определена от решението на Съвета на ОН от 29 октомври.
Комисията ще трябва да установи фактите, позволяващи установяването на отговорностите и събиране на елементите необходими, за да се определят всички дължими обезщетения или репарации, ако има място за такива.
Освен това, за да се даде на Съвета възможност да отправи до заинтересуваните правителства нужните препоръки, комисията се замолва да представи: било в доклада си, било по-късно, всички мнения за средствата, които тя би сметнала за подходящи, за да се премахнат или ограничат общите причини на инцидентите, подобни на тоя, с който бе сезиран Съвета, както и да се попречи на повтарянето им.
Въведението съдържа, освен това, подробно описание на пътуването на комисията през време анкета й на самото място – в Демир Хисар – Петрич и на срещите й в Атина – София с гръцките и български власти.
II. Анкетата
Главата относително анкетата се подразделя от своя страна на две части: случката при Демир Капия (историческо резюме и заключенията, които трябва да се направят от инцидента) и гръцката военна акция в българска територия.
Комисията е използувала: изложенията отправени от заинтересованите правителства до Съвета на ОН и последующите писма, с които тия изложения се изменят; анкетите извършени на самото място от военните аташета в съгласие с гръцките и български офицери, свидетели или действуващи лица в инцидента; изявленията направени във време на допълнителните разпити, които тя е извършила, за да освети някои точки, останали неясни.
Тя излага в своя доклад: как й се струва, че се е развил инцидента; колко чести са такива инциденти, като се имат предвид условията на живота и организацията на пограничната стража от двете страни.
Докладът засяга, освен това, обстоятелствата при които сведенията от Демир Капия са били получени в Атина и реакцията, която те са произвели в духа на членовете на гръцкото правителство. А именно:
Случката при Демир Капия, казва комисията, беше в действителности само един граничен инцидент, който би могъл и би трябвапо да бъде ликвидиран на самото място. Погрешните сведения, съобщаващи за една българска атака, които подчинени органи са предали, без да ги проверят (а понякога и изменят) и които при това гръцкия Генерален щаб е приемал прекалено лесно, са причина за извънредното усложнение на случката.
– „Гръцкото командвание, наистина, се е бояло от едно насилственно нахлуване в неговата територия. Предумисълта трябва да бъде изключена за едната и за другата страна. Изглежда изобщо, че гръцкото правителство е искало да запази своите съобщения с Тракия и да извърши една полицейска операция."
III. Отговорностите и произтичащите от тях обезщетения
Комисията констатира, че българското правителство е действувало съобразно с пакта на ОН и че гръцкото, окупирвайки с войските си част от българската територия, е нарушило същия пакт (устав).
От това следва, според мнението на комисията, че:
1. Исканото обезщетение, представено от гръцкото правителство, трябва да бъде отхвърлено, с изключение на обезщетението, засягаще гръцкия капитан, убит при изпълнение функциите на парламентьор.
2. Гръцкото правителство е отговорно за разноските, загубите и страданията, които нашествието на гръцките войски е причинило на българския народ и на българското правителство и затова дължи възмездия на последните.
Комисията установява две категории щети и обезщетения:
Първата засяга значителните загуби, претърпени от населението в движими имоти (покъщнина, добитък, храна работни сечива и т. н.) и за които комисията, въз основа на правото, което й дава решението на Съвета, сметна за справедливо да реши, че гръцкото правителство трябва да плати на българското едно обезщетение от 20 милиона лева. Тя е съобщила на гръцкото правителство това решение.
Втората категория обезщетения дължими на българското правителство се отнасят до:
а)    Загуби в убити и ранени, – като се спаднат убитите и ранени милиционери, както и разноските за издържането им тъй като комисията смята, че свикването под оръжие на тия жители от пограничните области е противно на постановленията на Ньойския договор.
б)    Загуби от материален и морален характер, – работни дни, причинени на населението от нашествието и за които комисията препоръчва на Съвета да определи дължимите на българското правителство обезщетения на 10 милиона лева.
IV. Препоръки
Тая последна част от доклада съдържа, преди всичко, едно общо историческо изложение от и друго едно по-кратко от общ характер, както и едно изложение на въпросите относно: бежанците в България и Гърция; действията на македонския революционен комитет и четниците.
Тя съдържа освен това военни и политически препоръки.
Военни препоръки
а) Мерки, целящи да предотвратят пограничните инциденти чрез реорганизиране службата на пограничната охрана с отдалечаване постовете от граничната линия. Един неутрален офицер, аташиран към главното командване на двете страни, би могъл да помогне на правителствата да се уверят, че тази форма се предприема и извършва при еднакви условия.
б) Мерки, целящи да ограничат инцидентите. Съставяне в случай на нужда една помирителна комисия от представители на двете страни, а именно: един гръцки и един български офицер, подпомагани от един неутрален такъв, под преседателството на чуждо лице. (Може и друг неутрален офицер, или лице от състава на ония организации, които работят на Балканите и зависят от ОН или са във връзки с него).
в) Мерки, за да се позволи на ОН да действува бързо в случай на сериозни конфликти. Докладът отбелязва тук, че спирането на военните действия, по случай гръцко-българския инцидент, е станало при изключително благоприятни обстоятелства. Така напр., искането на българското правителство, отправено до главния секретар, се е получило в Женева на 29 октомври сутринта. Председателят на Съвета е могъл, благодарение леснотата на телеграфните съобщения между Париж и Женева да отправи още в 13 часа своя бърз апел към двете правителства за прекратяване на действията. – В този момент в областта на операциите е предстояло сражение. Гръцкото правителство е било дало заповед на своите войски да започнат настъпление срещу Петрич на 24 октомврий в 8 ½ часа. Силите, стоящи една срещу друга, са били доста значителни и иницидентът е могъл да има тежки последици. Гръцките части са били около 10 000 души с 3 батареи. Българите заемали отбранителна позиция с около 1 дружина и 2 оръдия. Заповедта за прекратяване настъпателните действия изпратена от Атина, след получаване телеграмата на председателя на Съвета, е пристигнала на мястото на военните действия в 6 часа сутринта, т. е. само 2 ½ часа преди момента в който е трябвало да започне настъплението срещу Петрич. Според мнението на комисията, горните факти показват, че при подобни случаи, бързината на действието на Съвета е много важен фактор.
За да се ускори намесата на Съвета на ОН комисията препоръчва, при случай на опастност от война: – на правителствата и на секретарията на ОН да се дават специални улеснения за съобщения! Касае се главно, за използване на безжичния телеграф за телеграми, които да имат предимство пред всички други.
Политически препоръки
Бидейки помолена от Съвета да представи всички мнения или средства които тя намира целесъобразни за премахване и ограничение на общите причини на подобни инциденти, комисията смята за необходимо и в интереса на двете страни да се премахнат двата главни източника на недоволство. А именно:
а)    Трябва, преди всичко да се ускори ликвидационната работа по конвенцията за доброволната размяна на населенията между Гърция и България, като се тури край на всички стеснителни мерки.
б)    Комисията отбелязва, че в България има голям брой лица от българска народност, дошли в разни времена от Гърция, гдето са изоставили имотите си. Според договора за малцинствата, тези хора имат право да се върнат в Гърция, обаче, последнята вече не може да ги приеме, понеже е раздала имотите им на бежанците от Мала Азия. Признавайки че се касае за юридически постановления, които не могат да се приложат, комисията препоръчва на гръцкото правителство да даде на тези лица едно удовлетворение за имотите им, срещу отказ от тяхна страна от правото им да се завърнат в Гърция.
Заключенията
„Общността на мерките, предложени в този доклад както изглежда, би спомогнали, значително, да се намалят обтегнатите отношения между населенията в двете страни и особено край границата. От друга страна македонският революционен комитет, ако намира все по-малко и по-малко недоволство и страдания за използване между бежанците в България, скоро ще види влиянието си да отслабва. Гръцките населения, настанени близо до границата не ще имат основание да се боят от действието на комитажиите и враждата на българските населения, чиито места те са завзели. Така постепенно ще изчезнат причините за недоволства и огорчения, между двете страни, че даже и на Балканите, ще се почувства облекчение."
За да свърши, комитета смята, че Съветът би имал интерес да помоли двете правителства да го държат в течение за изпълнението на препоръчаните от него мерки. Тя е убедена, че двете правителства ще могат да се обърнат към Съвета и да получат помощта, която би им била необходима, за да осигурят изпълнението на препоръките, които настоящия доклад съдържа.
Анкетната комисия за бежанците и македонския комитет.
В докладът на анкетната комисия, като се излага въпроса за бежанците в България и Гърция, се казва:
В България близо до границата с Гърция съществуват десетки хиляди селяни от българска народност, произходящи от включените днес в гръцката република провинции. Други пък десетки хиляди, са пръснати из цяла България. Всичките принадлежат на едно племе, упорито, войнствено и гордо. Те са дошли в България през Балканската война. Голям брой от тях е трябвало да оставят в Гърция земи, къщи, добитък, а малко от тях са получили стойността на изостаналото. Мнозина хранят желанието и пазят надежда да се върнат един ден в родното си село и да намерят там някогашната охолност. Една активна пропаганда ги подканя към това и държи будни в сърцата им, спомените за получените ранни, омразата и духа на отплата. Известен брой, въпреки че са се настанили окончателно в България, също не забравят миналото, но между тях има, може би, мнозина които биха се възползували от случая, ако такъв им се представи, за да се завърнат в Гърция.
Според комисията, Комитетът на македонските братства преследва благотворителни цели. Колкото до Македонския революционен комитет, той, според сведенията на комисията, работи за една автономна Македония, обхващаща териториите, включени днес в границите на тритех балкански държави. Днес тази организация, без да изоставя предишните си схващания, иска за македонците предвиденото по договорите покровителство на малцинствата. По този повод докладът отбелязва, че що се отнася до Гърция, не може вече да става въпрос за македонци не гърци край българската граница, тъй като тези области са населени вече, почти изключително от гърци.
На комисията са направили впечатление оплакванията, които постоянно е чувала против комитаджиите. Тя, обаче, е получила и противоречиви сведения. Гръцките депутати, които се оплаквали от терора на комитаджиит не могли да посочат, освен два факта: един ранен през 1922 год. и един убит през 1925 г.
Въоръжени цивилни лица имали обичай да вършат грабеж и даже да участвуват заедно с войските в конфликтите, които стават от време на време. Фактът, че от двете страни на границата цивилните са въоръжени увеличава причините за търканията. Напротив, гръцките власти сами потвърдили, че дейността на комитаджиите е на отслабване, че те не могат да проникнат вече в гръцка Македения и че споменатите факти са по-скоро изолирани дела и грабеж.
В България комисията е узнала, че четите се образуват без знанието на правителството и че те се рекрутират във всички части на страната, но главно между македонските бежанци, които са недоволни поради материалните загуби, които са били принудени да понасят. Българското правителство е съобщило на комисията заповедите, които е давало на пограничната стража, за да не позволява организирането и преминаването на четите.
Освен това комисията е била осведомена, че в България има много хиляди семейства бежанци останали още без подслон и без земя, в тежест на българското правителство. Свободни земи имало, но преди да се заемат те, трябвало да се извършат дренажни работи, нещо, което изисква средства с каквито държавата не разполага.

Пренията в Обществото на Народите
На 7 декември 1925 година в 11 часа биде открита в Женева обикновената сесия на Съвета на ОН. Многобройна публика и повече от 100 кореспонденти на големи европейски и американски вестници, изпълват залата на главния секретар, когато членовете влизат в нея. Щом като последните заемат местата си, председателят г. Шиалоя, съобщавайки че първата точка от дневния ред е доклада на анкетната комисия по гръцко-българския инцидент, поканва представителя на Гърция – г. Рентис и тоя на България г. Калфов и членовете на анкетната комисия, начело с г. Ръмболд да заемат местата си на масата на Съвета.
Председателят дава думата на докладчика сър Чемберлейн, който заявява, че тъй като доклада на комисията е обнародван, Съветът би могъл да чуе евентуалните възражения на представителите на заинтересуваните страни, както и обясненията на председателя на анкетната комисия.
След това председателят дава думата на България, г. Калфов, който със спокоен тон и висок глас прочита изложението. В него се изказва, най-напред, благодарността на българското правителство към Съвета на ОН за интереса, който е проявил към инцидента и взетите от него мерки, за да се избегнат усложнения на Балканите и после, формулираните възражения по някои точки от доклада на комисията.
След като изказва благодарността си и на комисията за начина по който е изпълнила задачата си, г. Калфов, казва:
„Щастлив съм да констатирам, че заключенията на анкетната комисия потвърждават по всички съществени точки българската теза относно инцидента при Демир Капия и неочакваните събития. Не от суетност, но защото чувствувам облегчение, като виждам моята страна освободена от тежките отговорности, с които се опитаха да я натоварат. Установено е по категоричен начин, че събитието което послужи, като повод за нахлуване в българска територия на гръцките войски, е било един обикновен пограничен инцидент, неразличаващ се по нищо от толкова други в миналото, при които често са били отбелязани и човешки жертви от българска страна.”
След като споменава за начина, по който е избухнал инцидента, за изпращането на недостатъчни подкрепления и че броя на българските войски не е надминавал 1000 души, българският представители продължава:
„България е разоръжена и поставена при такива условия, че преместването на една рота само създава празнота, която веднага се чувствува. Чудно е, че висшето командване на гръцката войска, е могло да отдаде значение на неверните слухове, дошли до него посредством местните власти.”
Говорейки за присъствието на известно число жители от окупираната област при българските войски г. Калфов изтъква, че по-голямата част не са били въоръжени или пък са носили стари пушки, раздадени им от общинските власти. Общият брой на тия милиционери, включително и тези, които не са били въоръжени, не е надминава 100 души. При това г. Калфов, казва:
„Българското правителство никога не се е опитвало да пази тайна по този въпрос и българският делегат в Париж каза за присъствието на тия жители в българските войскови отделения. Царските власти побързаха да дадат необходимите сведения по тая точка на анкетната комисия през време на изследванията й. Комисията изказа мнение, че повикването под оръжие на тия жители е противно на клаузите на мира. Въпреки дълбоката почит, която храня към мнението на уважаемата комисия, изглежда ми че нейното тълкувание на мирния договор не държи достатъчно сметка на особените условия, които станаха причина за това повикване под оръжие. Би било очебиюща несправедливост, страната, чиито средства за отбрана са намалени до краен минимум да бъде длъжна да се откаже от върховното право на законна отбрана на гражданското си население при еднакви условия, каквато има противната страна, чиито източници не са подчинени на никакви ограничения. Анкетата установи, че българските войски не са навлизали в гръцка територия, тогава, когато официалното твърдение на гръцкото правителство беше, че Гърция прибягнала до извършените от нея операции, за да застави българските войски да изпразнят гръцката територия.”
Говорейки по въпроса за комитаджиите, повдигнат пред Съвета от гръцкия делегат, българският представител подчерта, че не за пръв път Гърция обвинява България, че търпи образуването на революционни чети и минаването им в гръцка територия. Господин Калфов напомни за Търлиската афера и за доклада на смесената комисия, изтъквайки, че в Търлис и околността не е констатирана никаква следа от комитаджийска дейност.
„Сегашната анкетна комисия не можа също така да установи съществуването на комитаджии, тъй като в нейния доклад се споменава само за два случаи, които не са установени по категоричен начин.”
Българският представител добавя,
„че истината е, какво българските революционни части, чиито следи публичната мълва в Гърция вижда навсякъде, са само една фикция, служаща да се покрият известни отговорности, или да се оправдаят някои преследвания.”
Господин Калфов се спря върху мнението на анкетната комисия за признаването на Бьлгария правото на обезщетение за материалните и морални загуби, които страната е претърпяла от гръцкото нашестве.
„България поиска 52 милиона и 450 хиляди лева. Комисията определя една сума от 30 милиона лева. Трябва да призная, че предвидената сума ми изглежда недостатъчна, за да се поправят претърпените от нашата страна морални и материални загуби.”
Спирайки се на въпроса за бежанците, за които се говори и в доклада на комисията, г. Калфов изтъква, че никоя страна не е толкова страдала от бежанския въпрос, колко България. Давайки общата цифра на бежанците в България и говорейки за помощта, която българското правителство дава на тези нещастници, българският представител добавя, че
„До сега България не е получила от чужбина никаква финансова подкрепа за подобрение положението на тези стотици хиляди бежанци. Малкото което е направено в тази посока, струва свръхчовечни усилия.”
Господин Калфов се спира и на факта, че смесената комисия за размяна на населенията не е успяла да накара гръцкото правителство да приеме ценоразписа за имотите на българите, които напустнаха Гърция. Продължавайки в този ред на мисли, г. Калфов заключва, че въпроса за бежанците не е изключително български. Неговото разрешаване не интересува само България.
Говорейки за военните мерки, коита комисията препоръчва като такива, които ще могат да предотвратят бъдащи погранични инциденти, г. Калфов потвърдждава само отговора на българското правителство. След това се спира на предложението на комисията за използването на неутрални офицери от двете правителства изтъквайки, че
„Трябва преди всичко да се култивира чувство на разбирателство от двете страни на границата и че за напред анкетите по пограничните инциденти би трябвало да се водят от висши офицери, назначени от двете правителства и само в случай на разногласие, да се прибягва до неутралални личности, избирани измежду ОН, които да идват на самото място или в близост до него, или пък да се прибягва до военните аташета на великите сили в балканските столици. Единствено уместно прибягване до неутрални офицери, би било ако се повери на такива да изберат местата на новите постове.”
Изследвайки пасажа от доклада на анкетната комисия относно третирането на малцинствата в Гърция, българският представител казва, че
„България съжалява дето не може да приеме направеното в доклада предложение за продължение срока на декларациите на бежанците, тъй като това продължеше ще има резултат да доведе в България, една нова вълна бежанци от Гърция, без да се промени положението на тези, които до сега отказват да искат ликвидацията на техните имоти. Независимо от тия практически съображения, има мотиви от висше естество, които ни пречат да вземем посочения от комисията път. Не можем да се съгласим щото установения от мирния договор ред да бъде изменен във вреда на нашата страна, тогава когато големите тежести и ограничения от всякакъв вид продължават да тежат върху ни. Анкетната комисия разви свръх похвални усилия, за да определи условията, при които е минал инцидента. Готов съм да приема всички заключения на комисията, но ще добавя само една единствена мисъл, която балканската действителност ми вменява в дълг да изтъкна пред вниманието на Съвета. В миналото са ставали много по-тежки инциденти в Балканите, отколкото тия при Петрич, без заинтересуваните страни да си служат със средствата, към които прибягна гръцкото правителство. Причината, е че никога по-рано не е съществувала между държавите, констатираната днес несъразмерност в силите.”
Завършвайки, представителят на България заяви, че неговото правителство е убедено, какво с възприемане на препоръчаните от анкетната комисия мерки ще се направи лишно повторението на подобни инциденти, но че мирът и спокойствието на Балканите не ще бъдат окончателно осигурени до като предвиденото в договорите разоръжение не стане действителност.
След г. Калфов, дава се думата на г. Рентис, който заявява, първом, че гърците приема безрезервно съдържащите се в доклада на комисията предложения, като при това излага възраженията на гръцкото правителство, спирайки се на разните въпроси, предмет от важните точки на доклада. Когато говори за бежанците г. Рентис се връща към далечното минало, казвайки че
„В Източна Румелия числото на гърците е било 200 000 души, след това намалява на 60 000 и понастоящем е по-малко от 10 000.”
След това минава на въпроса за доброволното изселване на гърците от България и българите от Гърция, г. Рентис заявява че
„Гърция приема продължаването на срока за исканията на бежанците при условие, че гърците, гръцки поданици, живущи в България ще могат също така да се ползуват от това продължение.”
Рентис повдига въпроса и за излаза на България на Бялото море, като подържа че
„България отказва предложението на Гърция за икономически излаз, искайки един териториален коридор, нещо, което би било нарушение на Ньойския договор. България пренебрегва систематически военните клаузи на Ньойския договор.”
Той говори и за някой нарушения на военните клаузи от страна на България, прочита цяла редица от стари документи относно повдигнатите от посланическата конференция и нейните военни органи в България въпроси, без обаче да добави, че тия въпроси са вече уредени. Усилията на Рентис целят да се докаже, че
„България не е още разоръжена и че в нея съществува още военният дух – l'animus belli, тогава, когато никакви такива подобни домогвания не могат се установи в Гърция, по отношение на България.
Гърция е теоритически въоръжена, а практически разоръжена. Нашествието на гръцките войски в българска територия е само една изправителна мярка, тъй като Гърция винаги се е оплаквала от нахлуването на българите в нейна територия, по най-слабите точки на съобщенията й в Тракия.”
Рентис констатирва на края в речта си правото на Съвета на ОН и косвено това на анкетната комисия да определи обезщетението и репарациите. По тази причина, добавя той, Гърция, ще се види, може би принудена да прибегне до международния съд в Хага.
Завършвайки изложението си, г. Рентис отправя позив към Съвета на ОН щото Гърция да бъде обезщетена с 52 милиона драхми, като определеното за България обезщетение бъде отхвърлено, тъй като инциндентът е бил предизвикан от нея.
Председателят на Съвета г. Шиалойя обявява, че часът е напреднал, за което предлага разискванията да продължат след обяд.
Следобедното заседание се открива в 3 ½ часа. Председателят г. Шиалойя дава думата на председателя на анкетната комисия г. Ръмболд, който заявява че
„докладът е приет от всички членове на комисията и те държат на неговата цялост.”
След това се дава дума на г. Калфов, който прави заявления в отговор на представените от г. Рентис възражения. При това казва, че няма какво да добави към възраженията направени от него сутринта по доклада на анкетната комисия.
Относно речта на г. Рентис българският представител отбелязва, че
„По-голямата част от въпросите на които се спре г. Рентис нямат пряка или косвена връзка с недавнашните събития.
Относно излаза на Егейско море гарантиран на България от Ньойския договор, българското гледище бе напълно изложено пред Лозанската мирна конференция в 1923 г. Тези които се интересуват да знаят гледището на България, могат да се отнесат до протоколите на казаната конференция.
На няколко пъти след тая дата, гръцкото правителство направи на България по косвен път известни неопределени предложения.
България отговори, че това е въпрос между нея и главните съюзни и сдружени сили.
Гръцкият делегат се спря на дълго върху някакви нарушения, извършени от България по отношение военните клаузи на мирния договор. Позволявам си да напомня на уважаемия Съвет, че съществува особен орган натоварен да бди върху изпълнението на поменатите клаузи. Гръцкия делегат ви прочете някои писма датирани от м. г. на което ще отговаря, че напоследък поменатия орган се произнесе официално, че България е изпълнила всичките си военни задължения.
Гръцкият делегат направи също някои възражения относно компетенцията на анкетната комисия и Съвета да определят на едната страна обезщетение, давайки да се разбере, че гръцкото правителство мисли да отнесе въпроса пред постоянния международен съд в Хага.
По тоя повод позволявам си да напомня на Съвета, че през време на извънредната сесия в Париж, гръцкият делегат заяви, че приема предварително всички решения на Съвета по въпроса за обезщетението.”
На свой ред г. Рентис прекъсва, като иска от българския представител да заяви, че България се подчинява на постановленията на договора за мир относно излаза на Егейско море.
Г-н Шиалойя прекъсва гръцкия делегат, като заявява, че
„Мирните договори подписани един път, немогат да се подписват повторно.”
След това докладчикът г. Чемберлейн бива натоварен от Съвета да изработи заедно с г. г. Химанс и Уши, решението което ще се гласува от Съвета. Затова идущето заседание на Съвета следва да се състои след като въпросното проект-решение бъде приготвено. Заседанието се вдига за този ден.

Решението
Решението на Съвета на ОН по т. н. гръцко-българска свада, се забави цяла една седмица – от 7 до 14 декември 1925 г. Причините за това закъснение не са само от технически характер. В самия Съвет на Обществото на Народите докладът на анкетната комисия изглежда е предизвикал за някои от неговите членове нежелателна изненада. По дипломатически връзки и по традиция, някои от членовете на Съвета, – безрезервните поддръжници и приятели на Гърция, не са могли така лесно да се примирят с единодушното решение на комисията, издадено въз основа на лично видяното, лично провереното. При това положение, разбира се, България не можеше да разчита на същите протекции, когато се обсъждаше едно злодеяние далеч от мястото на неговото извършване. България остана да разчита само на истината, която проблесна в доклада на комисията и на хуманитарните чувства на века, следователно, най-малко и на своята дипломация. А последнята, въоръжена с истината, трябваше да се бори с интригата и лъжата, – оръжие съвсем слабо на борсата на днешните политически спекулации, когато и Светът в ОН е разделен на победители и победени.
Към докладът на комисията на тримата има едно приложение, като гласи:
„В заседанието си държано на 12 т. м. в присъствието на членовете на анкетната комисия, Комитетът изслуша гръцкия представител, за да добие пояснения по представените от него възражения по доклада на Анкетната комисия и заключениятя й. В това заседание, гръцкия представител повдигна въпроса за размера на обезщетенията, предвидени от анкетната комисия, за движимите имоти. След като се оплака, че неговото правителство не е имало възможност да даде обяснения по българските искания, гръцкия представител заяви, че според сведенията дадени от Гръцката легация в София, въз основа на българските официални статистики, обезщетенията, предвидени в движимите имоти, добитък и пр. били силно преувеличени. В подкрепа на това сведение гръцкият представител представи една таблица, съдържаща статически данни за годините 1922–1924 за десеттях села засегнати от гръцкото нашествие. Според тая таблица, стойността на движимите имоти възлиза само на 8 милиона и 96 хиляди лева. Проучването позволи на анкетната комисия да констатира, че тоя документ не включва стойността на реколтите, които съставляват на земледелското население съществените доходи и че не изглежда да е държана сметка за покъщнината и облеклото. Комисията констатира чувствителната разлика между броя на населението посочен в тоя документ, а именно 2338 души и броя даден в сведенията, които са им били съобщени на самото място, а именно 3500 души. Тъй като комисията беше вече направила значителни намаления на българските искания, тя смята, че липсват данни които могат я накара да измени своите решения.”
Два дена след това, т. е. на 14 декември 1925 г., точно в 10 часа Съветът на ОН се събира, за да обсъди доклада на комисията на тримата. Всички членове на Съвета, г. г. Калфов, Ръмболд и другите членове на анкетната комисия заемат мястото на масата на Съвета. Председателя г. Шиалоя, дава думата на г. Чемберлейн, който прочита доклада.
Докладът на комисията на тримата е изработен въз основа на доклада на анкетната комисия. Той признава Гърция за виновна и я осъжда да заплати 30 милиона лева в срок най-късно до 2 месеца. По военните и политически препоръки, докладът възприема мнението на анкетната комисия, но държи сметка и за възраженията на българския делегат.
След прочитането на доклада г. Чемберлейн произнася от името на комитета на тримата кратка реч, с която благодари, преди всичко, на анкетната комисия, която с работата си е улеснила задачата на комитета, и след това на двете заинтересувани страни, които също са улеснили Съвета да вземе решение, позволяващо да се затвърди световния мир. По думите на г. Чемберлейн, представителят на Швеция в Съвета е бил уведомил комитета, че шведското правителство е наклонно да даде поисканите двама офицери и предлага на Съвета да благодари на шведското правителство.
Пол Бонкур, от името на френското правителство, се присъединява към думите г. Чемберлейн, като казва че специалните мерки, взети от Съвета по повод инцидента, създават една нова юриспруденция. Г-н Бонкур подчертава и оная част от доклада, която говори за мерките, предвидени за в случай на инцидент.
Приемайки доклада на тримата, българският делегат, г. Калфов, заявява следното:
„Особено съм щаслив да констатирам, че комитета на тримата е благоволил да вземе под съображение резервите, които аз сметнах задължен да направя по отношение препоръките на анкетната комисия, които препоръки биха имали за последица косвеното отменяване на някои постановления на Севърския договор относително малцинствата в Гърция.
Що се касае до категорията бежанци визирани по-специално от анкетната комисия и от комитета на тримата, българското правителство никога не е помислювало да им създава мъчнотии, за да им попречи да се възползуват от гръцко-бьлгарската конвенция за доброволното изселване.
Наопъки, българското правителство направи в миналото всичко зависяще от него, за да създаде благоприятни условия за лоялното следване на тая спогодба, забравяйки обстоятелствата, при които тя бе подписана от България. В същия дух на лоялност и зачитайки волята на лицата, заинтересувани при прилагането на тая конвенция, българското правителство ще продължава да действува и в бъдаще.”
От своя страна и г-н Рентис взема думата, като също изказва няколко думи на благодарност и заявява, че Гърция приема доклада.
Сър Хорас Ръмболд от името на анкетната комисия поблагодарява на г. Чемберлейн за добрите думи и добавя, че за комисията е било чест да работи в такава пряка връзка с OН.
Председателят г. Шиалоя, казва че става тълкувател на мнението на всички свои колеги, като заявява че Съветът приема доклада.
„Щасливи сме, добавил той, че инцидентът, който представляваше опасност от война, е уреден приятелски.”
След това той изказва съжелания за отсъствието на г. Бриян, които бил казал в Париж:
„– Hямa победители и победени, – честитя на страните, които след кратковременното недоразумение, си подават ръка.”
Вземайки отново думата, българският представител г. Калфов, казва:
„От името на България, благодаря на почитаемия Съвет на ОН, на неговия бележит докладчик, на видните му колеги, на Главния секретарият и на анкетната комисия за всичко, което те направиха, за да постигнат миролюбивото уреждание на гръцко-българския конфликт.
По–признати от мене лица ще изтъкнат международното значение на това дело. Като делегат на българското правителство, аз ще се огранича само да кажа, че вашето решение ще вдъхне на българския народ вяра в бъдещето и ще му позволи да се отдаде с удвоена енергия за общото повдигане на страната. Това е една от най-големите услуги, които вие можахте да направите на българския народ, и той ще ви бъде дълбоко признателен.”
На свой ред и г. Рентис, накрая в речта си изказва пожеланието, щото трудът и решението на Съвета да послужат, като здрава гаранция за в случай на възможни инциденти в бъдаще.
След окончателното приемане на доклада и преди продължаването на заседанието, в което Съвета минава на другите точки от дневния ред, г. Калфов бива поздравен от мнозина членове на Съвета и, заобиколен от многото журналисти, напуска залата.
Докладът на комитета е направил дълбоко впечатление върху всички присъствующи. Общото убеждение е било, че докладът потвърдил проличалото още в първото заседание впечатление, че България, вярна на устава на ОН, е имала пълно право да апелира към високата международна институция, за да иска закрила и обезщетение за накърнените свои права и интереси.
Публ. в Хр. Братанов, Срещу гърците на Беласица и Струма. Дневник на събитията по инцидента в Петричко през есента 1925 година. София, 1927-1928 г., 71 с.

* * *

Проф. Г. П. Генов

КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ ГЪРЦИЯ И БЪЛГАРИЯ.

Гръцкото нахлуване в Петричко.
На 19 октомврий 1925 год. гръцките погранични постове по гръцко-българската граница в Петричско започват да стрелят без всякакъв повод срещу българските постове и да настъпват в българска територия. Още при първите изстрели е бил убит един български войник. Българите отвърнали и гърците съобщават от своя страна, че един гръцки офицер бил също убит.
Българското правителство, като се позовава на международното право, поиска от атинския кабинет да се назначи смесена комисия от двете страни, която да анкетира случката и да посочи отговорностите. Гръцкото правителство, вместо да се съгласи на така легално направеното му предложение, обвинява България и поисква от нашето правителство да се извини, да накаже виновните и да плати обезщетение на семействата на убитите гръцки военни чинове.
В това време престрелката продължава и гръцките войски, екипирани за поход, нахълтват в българска територия в околностите на Петрич и започват да завземат и разрушават едно след друго граничните села. За да заблудят света, гърците съобщават, че български войскови отделения били настъпили в гръцка територия. Напротив, българското правителство съобщава, че е дало заповед на своите войски не само да не преминават границата, но да не оказват никаква съпротива на нахлуващите гръцки войски, изчаквайки намесата на OН.
При така създаденото положение българското правителство се обръща към Секретарията на OН и неговото оплакване пристига в Женева сутринта на 23 октомврий 1923 г. Няколко часа по-късно Главният секретар сър Ерик Дръмонд (сегашният английски посланик в Рим, лорт Пърт), в съгласие с председателя на Съвета, тогавашният френски министър на външните работи, Аристид Бриян свика самия Съвет на извънредна сесия. Едновременно с това същия ден – 23 октомврий след пладне, Бриян отправя до двете правителства еднакви по съдържание телеграми, в които им напомня задълженията, които те имат, като членове на OН, по силата на чл. 12 от устава, да не прибягват до война, а да отнесат своя спор до предвидените международни институти, като им посочва и тежките последици, които според устава ще произтекат за тях от неговото нарушение. „Аз поканвам, завършва своята телеграма Бриян, двете правителства да дадат веднага наставления, докато трае разглеждането на техния спор от Съвета, не само да не се извършват никакви нови военни действия, но войските на всяка една от държавите да се оттеглят незабавно зад своите граници".
Оплакването на българското правителство, поканата за свикването на Съвета и еднаквите телеграми до двете правителства бяха съобщени телеграфически същия ден на всички държави, членове на OН, както и на печата.
Три деня по-късно, на 26 октомврий 1925 г. – Съветът на OН, пред който бяха поканени България и Гърция да изпратят своите представители, се събра в Париж. Един от членовете, за да бъде на време там, пристига със самолет, явление все още твърде рядко в оная епоха. Всички заседания стават публично.
Първият въпрос, който се постави пред Съвета, беше за оттеглянето на войските, които бяха заели земи принадлежащи на другата държава. Представителят на България, пълномощният министър в Париж, г. Б. Морфов, заявява пред Съвета, че нито в един момент и в никоя част българските войски не са нахлували в гръцка територия и не са завземали гръцки земи. Представителят на Гърция, Карапанос, отговорил, че неговото правителство, се съобразява с поканата на председателя на Съвета и е съгласно да оттегли гръцките войски от българските земи, щом гръцките земи бъдат освободени. Тази декларация на гръцкия делегат беше неточна, защото гръцки земи нямаше завзети от български войски.
Съветът решава тогава, по доклад на английския представител Чембърлейн, представителите на двете държави да му съобщят, в 24 часа, че българското и гръцкото правителства са дали безусловна заповед на своите войски да се оттеглят зад своите граници, и в 48 часа, че това е вече свършено и че всякакви враждебни действия са вече прекратени. Съветът, най-после, предупреждава, че всяко подновяване на престрелките ще предизвика налагане най-строги санкции.
Това решение на Съвета, което еднакво засега и България и Гърция, се обяснява с неговото желание да щади честолюбието на гърците, защото, в действителност, както казахме, само гръцки войски бяха нахлули в български земи, докато българските войски, както това е заявил г. Морфов, никъде не са преминали граница. Поканата за оттеглянето на войските трябваше, следователно, да бъде отправена само към гръцкото правителство.
Едновременно с това Съветът помолва правителствата на Англия, Франция и Италия да заповядат на свои офицери, които се намират най-близо до мястото, където е избухнал конфликтът, да отидат там и да следят за изпълнението на горните решения, чиито срокове започват да текат още от същата вечер – 26 октомврий. Всичко това било в същия момент телеграфирано и на двете правителства.
В заседанието на 27 октомврий, по повод някои възражения, които направил гръцкият делегат, председателят на Съвета сметнал за необходимо да подчертае, че каквото и да бъде решението на последния, то трябва да бъде изпълнено изцяло, без резерви и ограничения. На следния ден представителите на двете правителства съобщават, че последните са взели всички мерки да изпълнят точно решението на Съвета.
По този начин Съветът извърши първата част от своята работа: гръцките войски се оттеглиха зад границата, и неприятелските действия бяха преустановени.
Оставаше да се уреди политическата страна на конфликта, да се определят отговорностите и да се накаже виновният. Още в заседанието на 26 октомврий докладчикът Чембърлейн подчертал, че конфликтът е изникнал между две държави, членове на OН, които са приели задълженията по устава и специално разпоредбите на неговите чл. чл. 10 и 16. Той подчертал, между другото, че подобни нападения съставляват един афронт на цивилизацията. Ако някоя държава има да се оплаква от нещо, тя трябва да потърси добрите услуги на Съвета, а не да напада.
Гръцкият представител се опитал да направи диверсия. На няколко пъти той изтъкнал, че неговото правителство било взело тия мерки, защото се намирало в положението на законна самоотбрана. На това председателят на Съвета, Бриян, отговорил в заседанието на 28 октомврий, че подобни твърдения не могат да съществуват в умоветe на членоветe на OН, нито да вземат характера на една юриспруденция.
Под предлог на законна отбрана, казал той, могат да избухнат конфликти, които, макар първоначално ограничени поради враждите, които пораждат, стават после много опасни, и веднъж избухнали, могат да вземат тъй големи размери, че държавата, която ги е започнала под предлог на законна отбрана, да изпустне работите из ръцетe си и да дойдем до неочаквано големи международни усложнения.
Но Съветът на OН с всички средства, с които разполага, дава на народите средство да избягнат тези печални събития. Те трябва да се обърнат до Съвета. Може да се критикува дейността на OН, че действува бавно, но Съветът сега доказа, че тези критики не са оправдани и, че когато един народ се обърне към OН, чувствувайки се заплашен в своя живот, може да бъде сигурен, че Съветът винаги ще отговори тук съм и съм готов да извърша моето дело на примирение – завършил Бриян.
Хубави надежди, които, за жалост, не можаха по-късно при по-големи конфликти да се осъществят. Бриян умря твърде рано да не види опровергани тия така розови надежди, които той с такъв възторг поддържаше преди 12 години!
От своя страна, и Чембърлейн се присъедини, от името на английското правителство, към мислите, изказани от френския министър на външнитe работи и председател на Съвета. Той подчерта, че направеното в случая от Съвета може да служи за пример на всички народи, членове на OН. Останалите членове на Съвета също се присъединиха към изявленията на Брияна и настояха особено много върху важността на тържественото обещание, взето от всички държави, по силата на чл. 10 от устава и върху бързината, с която трябва да действува Съветът.
Представителите на две южно-американски републики: Гуани (Урагвай) и Мело Франко (Бразилия) заявиха, че решението на Съвета, взето в настоящия случай, ще окаже голямо влияние във всички държави на Латинска Америка. В същото време седем американски държави: Куба, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Перу, Салвадор и Венецуела отправиха телеграми до Секретарията на OН, по случай разглеждания спор, в които подчертаха големия интерес, проявен в тия държави към мирното уреждане на конфликта. Същото нещо сториха и много европейски държави. Изобщо, всички правителства проявиха извънредно голям интерес към гръцко-българския конфликт, защото тогава за първи път Съветът се намесваше по един решителен начин за разрешаването не само на един спор, а за прекратяването на една вече започнала истинска война. В действителност, с тази намеса на Съвета се правеше една проба, до колко установените по устава институции ще могат да действуват ефикасно при най-трудните и решителни моменти, каквито може да преживее OН. С други думи, не само ще може ли да предупреди една война, която може да избухне, но нещо повече, да прекрати една война, която е вече избухнала. По-ясно казано, да се види, до колко е приложим чл. 10, за който в същото заседание на Съвета белгийският представител Химанс каза, че този член е „самата душа и същност на устава". Всичко това обяснява големия интерес, който бе проявен към гръцко-българския конфликт.
По-нататък, Съветът пристъпва да потърси средствата, с които ще може да разреши самия спор, защото, макар гръцките войски да бяха изпразднили вече българската земя, оставаше въпросът за отговорността за това тежко нарушение на международните задължения.
Най-първо Съветът изслуша представителите на двете страни. Представителят на българското правителство заяви, че последното, още щом получило съобщението за инцидента, предложило в Атина да се назначи една смесена анкетна комисия, която да ликвидира инцидента, но гръцкото правителство отказало. Г-н Морфов повтори също така, че нито за един миг и нито на едно място българските войски не са окупирали гръцка територия. Изобщо, български войски не са минавали границата. Заради това трябва да се изключи всяка мисъл, че е имало нападение от българска страна. Той напомни, че разпоредбите на чл. чл. 10, 11, 12 и 15 от устава налагат на всички членове на OН да не си служат със сила, че Ньойиският договор е намалил въоръжаването на България до краен минимум, който не й позволява да мисли за нападение, и че всичките разпоредби на тоя договор, касателно разоръжаването, са изпълнени изцяло от страна на неговото правителство. В заключение българският представител покани да се произведе анкета, да се плати обезщетение за причинените вреди на българската държава и на българските поданици, както и да се освободят заловените пленници.
Представителят на Гърция отговори, че всички мерки, които било взело неговото правителство, имали за цел да защитят народната територия и че гръцкото настъпление в българските земи е последвало вследствие накърнението целостта на гръцката територия от българска страна и че цялата гръцка операция технически е имала характера на една отбрана.
Към това той добави, че българското правителство е предложило анкета, след като неговите войски били претърпели поражение. Самият инцидент той приписа на действията и организацията на комитаджиите (Вътрешната революционна македонска организация) и на факта, че българското правителство не е спазило клаузите за разоръжаването, предвидени в Ньойиския договор. Той поиска Съветът внимателно да проучи всички местни причини, които причиниха избухването на тоя инцидент на гръцко-българската граница, като се вземат мерки да не се повтарят подобни инциденти за в бъдеще. На края настоя на своето твърдение, че имало български армейски корпуси, готови във всеки случай да влязат в действие.
В отговор на това, българският представител заяви, като обори твърденията на гръцкия си колега, че българското правителство е съгласно въпросът за комитаджиите да бъде осветлен от анкетата.
По тоя начин бе ясно, че двете правителства, българското и гръцкото, желаят, щото Съветът да пристъпи към произвеждането на една анкета, която да засегне произхода и дълбоките причини на инцидента, който е станал на общата им граница, с цел да се установят отговорностите както и дали има место да се плати обезщетение или репарации. Съветът прие да се натовари сам с тая задача, като потърси, освен това, и средствата, чрез които биха могли да се избягнат за в бъдеще инциденти, подобни на този който предизвика интервенцията на Съвета. В заседанието си на 29 октомврий последният назначава исканата анкетна комисия в състав: сър Хорас Ръмболд, английски посланик в Мадрид, генерал Серини (Франция), генерал Ферарио (Италия) и г. г. Адлеркройц (Швеция) и Дрооглеевер Фортуин (Холандия).
Съветът определи по-точно задачата на казаната анкетна комисия: първо, да проучи фактите, които ще позволят да се установят отговорностите, и да посочи данните, по които ще трябва да се определи обезщетението и репарациите, ако за такива има място; второ, да даде всички сведения на Съвета, за да може той, от своя страна, да даде на заинтересованите правителства надлежните препоръки за ония мерки, които те трябва да вземат, за да изчезнат или поне да се ограничат общите причини, които предизвикват инциденти подобни на сегашния.
Комисията ще има голяма свобода на действие. Тя ще има право да води анкетата било на самото място или в столиците на двете държави. До нейното пристигане военните аташета на Англия, Франция и Италия, които се намират на самото място, ще останат там, за да надзирават развитието на събитията и да предадат на комисията сведенията, които са добили от направеното от тях предварително разследване. Комисията ще трябва да представи своя доклад до края на м. ноемврий, за да може Съветът да се занимае с доклада на комисията в своята предстояща сесия през м. декемврий.
Представителите на двете правителства заявиха, че приемат това решение на Съвета, като добавиха, че се съгласяват предварително да изпълнят решението, което Съветът ще вземе по тоя спор. Те дадоха формални уверения, че пленниците, които са били заловени от техните войски, ще бъдат незабавно освободени и възвърнати за сметка на държавата, чийто войски са ги заловили. Също всички вещи, добитък и пр., които са били заловени, ще бъдат веднага възстановени, възвърнати за предаване на техните собственици или, в случай, че това е невъзможно да стане, ще се плати справедливо обезщетение, определено при нужда от самата комисия.
В протоколите на Съвета на 29 октомврий 1925 г. са отбелязани изявленията, които са направили некои от представителите на силите както върху гръцко-българския конфликт, така и върху общия дух и работите на OН, свързани с подписаните едва преди няколко деня Локарнски споразумения. Пръв говори председателят на Съвета Бриян. Като разгледа извършеното дело, той благодари на представителите на двете спорящи страни за готовността на двете правителства да се отзоват на поканата на Съвета, да предоставят нему разрешението на спора и да избегнат по нататъшните усложнения. Той изказа радостта си, че в случая няма ни победител, ни победен. Има само две нации, които правейки част от едно и също велико семейство на мира, показаха своето желание за споразумение, като предоставиха на разума и справедливостта да кажат своята последна дума... OН, завърши Бриян, е съставено от големи, средни и малки нации, всички равни и, най-вече, всички сигурни да намерят в неговата среда еднаква справедливост и защита за всекиго. В настоящия случай OН не се отклони нито от духа, който бе вложен от неговите основатели, нито от своето предназначение.
Английският делегат, Остин Чембърлейн, подчерта от своя страна, че значението на извършеното от Съвета дело се състои в факта, че се създава ясна и постоянна юриспруденция за OН. Благодарение бързината, с която действуваше Съветът, той успя да тури край на един инцидент, който заплашваше да смути сериозно мира на Балканите. Това пък, което извърши Съветът, трябва да служи за пример на всички членове на OН, когато един спор изникне между тях. Ето един пример за начина, по който Съветът може да използува своя авторитет и на властта, която му е поверена от устава, с цел, чрез помирение да възстанови приятелските отношения между народите и да отстрани всички причини за спорове и над всичко да поддържа мира в света. Ние всички сме свързани в OН с постановленията на устава, така че всяка опасност от война, където и да бъде тя, и от където и да иде, засяга всички.
Японският делегат, Виконт Ишии, изрази на представителите в Съвета на Англия, Франция и Италия поздравленията на своето правителство за делото, извършено в Локарно, в което Япония е радостна да види осъществяването на ония тъй скъпи за нея идеи, и които Японската делегация поддържаше в последното общо Събрание на OН: установяването на регионалните споразумения, които да бъдат разширени, доколкото обстоятелствата ги позволяват и в другите части на света, именно, въвеждането и усъвършенствуването на системата за международното помирение, изработена от трето Събрание на OН. Виконт Ишии завърши с бележка, че Локарно е кристализирало в една ясна формула общата идея, която господствува в Женева. Тая формула постепенно ще завладее цялото OН и дори целия свят. Гръцко-българският спор можа да бъде разрешен бързо и успешно, поради общия дух на сътрудническо и взаимно доверие, което бе установено между силите в Локарно. Към тези мисли се присъедини и представительт на Испания, Кинонес Де Лион.
Преди да закрие заседанието на Съвета, Бриян заяви, че преговорите в Локарно успяха, защото там силите не търсеха егоизтични и крайни национални решения, а работеха от началото до края в духа на OН и неговия устав.
Това беше преди повече от 12 години. От тогава станаха много промени в международната политика. Днес ясно се забелязват увлеченията, на които са се отдавали тогава представителите на силите. Локарно погина под ударите на Хитлера. ОН живее своя анемичен живот, критикувано дори от своите основатели, особено от англичаните.
Назначената от Съвета анкетна комисия привърши скоро своята работа. В три седмици тя обиколи местата на инцидента, влезе във връзка с заинтересованите правителства, направи своите проверки, събра необходимите й данни и приготви своя доклад според наставленията, които й бе дал Съветът. Докладът е от около 15 страници, подписан от всички членове на комисията, и се състои от следните части: въведение; анкета; отговорности и обезщетенията, които произтичат от тях; най-после, препоръки.
Във въведението комисията напомня своята задача: да установи фактите, които ще позволят да се видят отговорностите и, ако е нужно, да се определи обезщтението, което би трябвало да се плати, както и да посочи средствата и начините да се избягват за в бъдеще подобни инциденти. Независимо от това, комисията описва своето пътуване до Демир Хисар и Петрич и разговорите, които е имала в София и Атина с българските и гръцки власти.
Нейната анкета обхваща: 1) аферата Демир Капия (инцидента на границата) и 2) гръцките военни действия на българска територия. В случая комисията се ползува, както от онова, което двете заинтересовани правителства – българското и гръцкото, са й донесли, така и от анкетата, която преди нея са направили военните аташета на Англия, Франция и Италия, заедно с българските и гръцките офицери, свидетели или дори дейци на станалите събития и, най-после, от сведенията, които са добити допълнително за уясняване на някои спорни въпроси. В своя доклад комисията излага, как са се развили, според нея, събитията и защо този вид инциденти са така чести и мъчно предотвратими: това се длъжи на особените условия на живота там и на начините, по които се охранява границата. Според комисията, един обикновен граничен инцидент се развива едва ли не в една война, поради преувеличения страх у гърците от едно нападение от българска страна. Разбира се, това е било гръцко твърдение, което не отговаря на истината, защото България нито е имала намерение да напада, нито е могла да стори това, поради факта, че беше разоръжена. Комисията се старае да премахне всяко подозрение за предумисъл при нападението от гръцка страна, за да облекчи положението на гръцкото правителство и да намали неговата отговорност. Постъпката на гърците е неоправдана и необяснима, според самата комисия, още от факта, че всички стратегически пунктове по границата са в ръцете на гръцките войски и, следователно, нейната отбрана е твърде лека за тях. В това отношение комисията не намира никакво оправдание за нахлуването на гръцките войски в българските земи.
В заключение комисията препоръчва:
1. Гръцкото искане за обезщетение, което България би трябвало да им плати, да бъде отхвърлено, с изключение онова, което се дължи за убития гръцки офицер на границата;
2. Гръцкото правителство е отговорно за разходите, загубите и страданията, които нахлуването на гръцките войски е причинило на българското население и на българското правителство, и заради това то дължи на последното нужното обезщетение.
Комисията посочва два вида обезщетения: 1) за големите загуби, които е понесло населението в своите имоти (покъщнина, добитък, храни, земеделски и др. оръдия и пр.). Комисията определя размеpa на тия обезщетения на 20 милиона лева, които гръцкото правителство трябва да заплати на българското; 2) за убитите и ранените (12 убити и – 19 ранени) от българската войска, както и за материалните и морални загуби, причинени на българите – още 10 милиона лева. Тая сума е така малка, защото комисията приспада онова, което България дължи на Гърция за убития гръцки офицер. Комисията не присъжда никакво обезщетение за загубите на българските милиционери – местни граждани, които са се притекли на помощ на българската войска, по мотиви, че тяхното повикване под оръжие било противно на разпоредбите на Ньойиския договор.
На края комисията препоръчва редица мерки, за да не се повтарят за в бъдеще инциденти, като току-що станалия:
1) да се отдалечат един от друг граничните постове. От двете страни на границата да има по един офицер от неутрални държави, които да наблюдават, раздалечаването на постовете да стане при едни и същи условия;
2) да се назначава при всеки случай една помирителна комисия с участието на офицер от една неутрална държава, която комисия да разглежда и предотвратява всеки въоръжен инцидент.
Комисията се спира също върху причините, които стават извор на тия постоянни борби, чието премахване може да внесе известно успокоение между двете държави. Според нея, трябва по възможност в най-скоро време да се ликвидира с конвенцията за гръцко-българското изселване от 1919 год. В България има много бежанци-българи от Гърция, които са оставили своите имоти там; те желаят да се завърнат в своите огнища, но гръцкото правителство не им позволява това; последното разпорежда с техните имоти, които раздава на своите бежанци, избягали от Мала Азия. Комисията мисли, че гръцкото правителство трябва да побърза и обезщети собствениците на тези имоти и с този въпрос да се ликвидира.
Съветът на OН в заседанието си на 14 декемврий 1925 г. одобри така изработения доклад на комисията. С надзора върху границата се натоварват шведски офицери. Двете правителства, българското и гръцкото се съгласяват да ускорят ликвидацията на бежанските имоти по конвенцията за изселването и да държат в течение Съвета за направеното.
Разрешението на конфликта е предизвикало значително доволство в Женева. Новият председател на Съвета, италиянският делегат Шиалоя, заяви: Съветът е щастлив, че този граничен инцидент, който би могъл да се превърне в един опасен за мира конфликт, не само за балканските държави, но за цяла Европа, се завърши по един така бърз и приятелски начин.
Българският представител г. Xр. Калфoв, тогава министър на външните работи, каза:
Решението на Съвета ще вдъхне по-голяма вяра у българския народ за в бъдеще и ще му позволи да се отдаде на работа с удвоена енергия за общото издигане на страната. Това е най- голямата услуга, която Съветът можа да окаже на българският народ, и последният ще му бъде винаги дълбоко признателен.
Гръцкият представител Рентис, изказва пожелание да се не нарушават границите, което ще бъде един от най сигурните залози за мира. Странното е, че тази констатация се прави от представителя на Гърция, когато се знае, че не българите, а гърците предизвикаха инцидента. Впрочем, това беше нова диверсия с нарушението на границата и с нахлуването в българските земи от гръцка страна, след избиването на 17 души българи от гръцките андарди при с. Търлис (Демир-Хисарско) през лятото на 1924 год. Все пак лесното уреждане на конфликта породи големи надежди, че могат да се разрешават и по-големи междудържавни спорове чрез OН. По-късно тези надежди не се оправдаха. Както вече казахме, гръцко-българският конфликт беше между две малки и слаби държави. За тях авторитетьт на OН безспорно беше голям, и те не можеха лесно да не се подчинят на неговата воля. В по-късните конфликти, когато се намесиха интересите на големи и силни държави, видя се, наопаки, колко е трудно да се въздействува върху техните воли. За тях нито престижът, нито силата на Женевската институция не бяха достатъчни да спрат техните действия.
Гръцко-българският конфликт не бе желан от самите народи. В България нито правителството, нито народът искаха, каквато и да било разправия с гърците. България имаше нужда от пълен мир и спокойствие, особено след печалните събития, които бяха станали в нейната столица през пролетта на 1925 г. – атентатът в Софийската катедрала „Св. Неделя”. При това не бива да се забравя, че България беше разоръжена и съвсем неготова за каквото и да било нападение. В Гърция народът също не желаеше конфликта. Той бе дело на правителството на генерал Пангалос, което чрез него търсеше да отклони навън вниманието на общественото мнение от вътрешното недоволство.
На трето място, не бива да се изпуща из предвид, че конфликтът стана само няколко деня след подписването на Локарнските спогодби, с които се смяташе, че се установява нова ера на мир и спокойствие в Европа. Дипломатическите канцеларии на великите сили бяха, естествено, твърде неприятно изненадани от това нарушение на мира на Балканите и за това взеха мерки час по-скоро да се уреди самият конфликт. Много естествено, те не желаеха да видят системата на колективната сигурност, която с толкова труд установяваха в Женева, да бъде компрометирана на Балканите още в първите дни, след като бе създадена. Атмосферата бе твърде миролюбива в цяла Европа, и не можеше да се допусне нейното заразяване с бацила на нови недоразумения и конфликти.
Така може да се обясни лесното уреждане на гръцко-българския конфликт.
Но минаха няколко години, в международната политика изникнаха нови големи парливи въпроси от жизнено значение за отделните държави. Засегнаха се интереси на велики сили. Посредническата роля на OН се оказа недостатъчна да разреши тия въпроси. Съединените Щати взеха поведение напълно отрицателно, както към европейските работи, така и към OН. Германия, недоволна от невъзможността да се постигне общото разоръжаване, при явното желание на някои от силите победителки само победените да останат разоръжени, напусна OН и прекъсна всякакви връзки с него. Япония влезе в недоразумения с Женева още при започване на своето настъпление в Манджурия. Тя се оттегли също от OН, когато последнето пожела да вземе санкции спрямо нея, когато тя прояви своята воля да се неподчини на искането на Съвета и Събранието, да се оттегли от Китай. Най-после, същото поведение възприе и Италия, когато OН отказа да признае извършената от нея анексия на Мбисиния.
В тези важни случаи Женевската институция не успя да се наложи. Понякога тя дори трябваше да прояви пълно бездействие, като наруши задълженията си по устава, само да може да запази мира.
Затова нейното днешно състояние е така незадоволително и опасно за нейното по-нататъшно съществуване. Правят се много предложения за нейното заздравяване и засилване. В същност, нейното бъдеще е в пълна зависимост от политическите условия, главно в Европа. Ако силите успеят да се помирят и престанат да враждуват, OН ще може да придобие своята пълна сила и да стане истински фактор в живота. Понастоящем Англия чрез своя министър-председател, Невил Чембърлейн, прави героични усилия в това направление. Дали ще успее, е въпрос, който ще получи своето разрешение само в бъдещето. Защото в международната политика въпросите се разрешават не по желание, а както диктуват интересите на отделните държави. Заради това, за да съществува OН, ще бъде необходимо да се съгласуват интересите на отделните страни – задача, която не лесно се постига.
При предложените през 1936 г. изменения на устава, България поиска да се спази началото на равенството и при избора на членове на Съвета. Главно, да могат всички държави, членове на OН, да станат негови членове. Понеже при сегашната система някои по-малки държави, които нямат големи покровители и не влизат в различните системи от Съюзи, нямат изгледи да бъдат избрани от Събранието, българското правителство поиска при това изменение на устава да се даде възможност и на тия държави да станат членове на Съвета, не чрез избор, а по ред, както това е прието да става с председателството на някои международни конгреси и конференции, както, впрочем, това се спазва и за председателството на самия съвет.
Дали подобно предложение ще бъде възприето при едно възможно изменение на устава, трудно е да се предвиди още от сега, както, изобщо, не може да се предвиди, дали изобщо ще се постигне съгласие за изменяване на самия устав. Всичко е в пълна зависимост от разрешението на редица предварителни политически въпроси, защото самото OН, като политическа институция, е подчинено на влиянието на редица политически фактори, които могат да окажат своето въздействие в благоприятна или неблагоприятна смисъл за неговото съществуване и развитие.
Публ. в Проф. Г. П. Генов, България и Обществото на народите. Библиотека Четиво по българска история. Г. VІ, кн. 1. С., 1938, с. 154-173.