ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ И РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЕ В ОДРИНСКО (1899 – 1903 г.)

В дните на юбилейната 100-годишнина от Илинденско–Преображенското въстание подготвихме и отпечатахме документалния сборник “Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г.” В него са включени 620 писма, телеграми и пощенски картички съхранявани в личния фонд на Гоце Делчев в Централния държавен архив – София (ЦДА). От документалния сборник всеки читател може сам да се убеди, че македоно–одринското революционно движение, един от ръководителите на което е апостолът от Кукуш Гоце Делчев не е ограничено само в рамките на Македония и Тракия движение, а всенародно българско движение, дело на цялата българска общност. В сборника са включени документи от различните краища на българската земя, на хора жертвоготовни в името на свободата на братята си от Тракия и Македония. Значителен дял от тази документация е свързана и с Одринския революционен окръг и пунктовете по границата между Българското княжество и Одринска Тракия, както и с борбата на тракийските българи за свобода.


Конгреса на Петрова нива

Тук са намерили място документите на двата важни за Одринско погранични пунктове Чепеларския и Хебибчевския. Сред съратниците на Г. Делчев, които са и негови кореспонденти са толкова скъпите за всеки тракиец имена на Михаил Герджиков, Георги Минков, Лазар Маджаров, Петко Напетов, Янаки Гочев, Александър Кипров, Георги Кондолов, Спас Мартинов, Георги Василев, Димитър Общински, Димитър Катерински, Владимир Бочуков, Константин Антонов, Кръстьо Петков и редица други. Тук е подбрана само малка част от документи, свързани с дейността на Гоце Делчев с Одрински революционен окръг. Всеки любознателен тракиец може да намери много повече за славните си деди, ако разгърне страниците на сборника “Из архива на Гоце Делчев”.
Известен е патриотизъмът на нашите революционери, за които са еднакво скъпи както Тракия и Македония, така и Добруджа, Западните покрайнини и Княжеството. В пантеона на безсмъртните знайни и незнайни участници в революционните борби може да открием имената на загиналите тракийци в Македония, както и загиналите македонци в Одринско, а всички те заедно участват в борбите за освобождението и на останалите извън България Добруджа и Западни покрайнини. Българският патриотизъм никога не е бил регионален, а винаги национален – в името на общото Отечество – майка България. Стремежите на нашите революционери от самото създаване на революционните организации (македоно–одринска, добруджанска и западнопокрайнска) са били, минавайки през етапа на автономията, да постигнат обединението на целия български народ и земя в едни граници. Рамо до рамо в освободителната Балканска война бяха отново тракийци и македонци в славното Македоно–одринско опълчение, начело на което стоеше севлиевеца генерал Никола Генев, а дружините му носеха имената на родните места в Тракия и Македония.
Макар че са известни връзките и дейността на Гоце Делчев в Тракия, тук само ще припомним някои факти. Издирването на данните за тази дейност дължим преди всичко на неуморимия изследовател тракиеца Иван Орманджиев, делото на когото и до днес стои недовършено. За Г. Делчев и Одринско пишат още Ламби Данаилов, Стилиян Нойков, Никола Спиров, Христо Караманджуков.
По сведения на свещеник Петър Киприлов от с. Пирок през 1898 г. Г. Делчев прави две обиколки в Одринския революционен окръг, като обикаля Източна Тракия. В началото на 1900 г. Г. Делчев се среща в Бургас с одринския задграничен представител Георги Минков. От тук, предвождан от куриера Никола Сербеза, през с. Пирок и Койово заминава за Лозенград, където се среща с лозенградските ръководители Лазар Маджаров и Димитър Груев. Гоцевите разяснения за стратегията и тактиката на Вътрешната организация много допринасят за укрепването на революционното движение в района. От Лозенград през с. Дерекьово Делчев заминава за Малко Търново, където отново има срещи с ръководителите на революционния комитет Лефтер Мечев и Стефан Добрев. Следва бърз преход и на Великден Г. Делчев е в Бунархисар, където се среща с ръководителя на Бунархисарския революционен комитет Христо Настев и инспектира дейността на организацията в района. По време на тази си обиколка през март и април 1900 г. в Лозенградския район Г. Делчев посещава с. Пирок, Лозенград, с. Дерекьово, Малко Търново, с. Каракоч, с. Раклица, с. Докузюк, Бунархисар, с. Курудере, с. Велика и с. Маглаик. Постоянен негов куриер е лозенградския революционен деец Стоян Лазов. Тази обиколка на Г. Делчев в Одринско значително повдига революционния дух на населението, революционната организация става още по-масова, като в нея навлизат значителен брой нови революционери. По думите на Димитър Груев “посещението на Гоце и другарите му беше за нас младите, ентусиазирани дейци събитие от особена важност и полза. Заработихме още по-усилено.”
Друг важен момент, който свързва Г. Делчев с Одринско е Пловдивският конгрес на Одринския революционен окръг, който се състоял от 13 до 15 април 1902 г. в бащината къща на Михаил Герджиков в Пловдив. На този важен за Одринско конгрес присъствували: Гоце Делчев и Михаил Герджиков, като представители на ЦК на ВМОРО, Димитър Стефанов и Туше Делииванов, като задгранични представители, Спас Мартинов и Георги Василев, като членове на Одринския окръжен революционен комитет и делегатите Лазар Маджаров, Петко Напетов, Гоерги Кондолов, Тодор Шишманов, Коста Нунков, Христо Караманджуков, Александър Кипров, Иван Тодоров, Тодор Петков и Георги Калоянов. На конгреса Гоце Делчев изнесъл доклад “За начина на организиране на Одринско”, а Михаил Герджиков “Как да се агитира между населението”. Г. Делчев обърнал специално внимание на новото райониране на Одринския окръг на две инспекционни области – Западна и Източна, което да благоприятства подготовката на населението за бъдещото въстание и за пропагандирането на революционната идея. По препоръка на Г. Делчев за ревизор-инспектор на Източната инспекционна област единодушно бил избран Михаил Герджиков, а по-късно за ревизор-инспектор на Западната инспекционна област бил назначен Константин (Вълчо) Антонов. Било определено Димитър Стефанов да представлява Одринско в Задграничното представителство на организацията. Пловдивският конгрес се оказал от изключително значение за укрепването на ВМОРО в Одринско и дал тласък за по-нататъшното революционно движение по посока на въоръженото въстание.


Паметникът на Петрова нива

Борбата на тракийските и македонските българи продължила и след обиколките на Г. Делчев в Одринско и Пловдивския конгрес по предначертания от програмите на ВМОРО път в последвалото Илинденско–Преображенско въстание. Като български революционер Г. Делчев  еднакво принадлежи, както на революционна Македония, така и на революционна Тракия.
Приложените документи са подредени по хронология, като се публикуват цялостно без каквато и да било наша намеса. За удобство са приложени кратки бележки за имената на срещащите се дейци и за някои събития.

 

Цочо В. Билярски


ЛИТЕРАТУРА:
Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г. Подготвили за печат Ива Бурилкова и Цочо Билярски. София, 2003, 632 с.
Гоце Делчев. Писма и други материали. Издирил и подготвил за печат Дино Кьосев. София, 1967, 345 с.
Гоце Делчев. Спомени, документи, материали. Съст. Л. Панайотов, К. Пандев, К. Палешутски, Тр. Трифунов, П. Пеев. София, 1978, 419 с.

ДОКУМЕНТИ:

Писмо от Гьорче Петров до Владимир Бочуков

Пловдив, 5 ноември 1899 г.
Брате Бочуков(1),
Идването ми в Чепеларе беше най-вече, за да се видя с тебе и с някой друг от вас, вътрешните приятели, както и за да ме осветите вие върху положението на работите и условията с вашенско, така и аз да ви поосветля върху духа и направлението на нашите работи. Не стана желаемото. Кой прав, кой крив не зная, но мен ме е много яд. Заслужава при възможност да вземеш някога отпуска и да дойдеш да се видим. Твоето идване тук е по-лесно, нежели моето там. Пречка си имал от някои от селските дерибеювци. Постави се каквото ти да ги владееш със зло или добро. От писмото ти до комитета, от разговорите с някои момчета в София и с приятелите в Чепеларе виждам, че ти си слабо проникнат в съществото на нашите работи. Ще се ползвам от всеки случай с писмата да запълня празнината. Не е желателно да повторите нашите грешки при горчивите работи, които нам е донесъл досега опитът. Ето ти сега някои указания:
1) Съществуват две организации по освободителното дело, една вътре, друга тук. Управителните тела: ЦРМ-ОК там, “Върховен Мак[едонски] комитет” тук, са в съюз, без да се бъркат единия в работите на другия. Посредникът съм аз, като член на Ц[ентралния] комитет и такъв по пълномощно във ВМК. Вие сигур влизате в района на ЦК (в кой окръг още не е определено) и трябва да влезнете в прави сношения с него.
Тук ще се обръщате до мене само за работи бързи и зависещи изключително от България. Посредници за това ще бъдат чепеларските ни приятели. Понеже съобщенията с вътрешните още не ви са уредени, засега сношенията ще стават чрез тук. Вън от тук никакви сношения с когото и да е в България не се допускат на отделните комитети. Това изисква както нуждата от цялост във Вътрешната организация, така и интересът на самите местни погранични комитети. Сто тояги по чужди гръб са нищо. Тукашните хора са сигурни от всякаква опасност със своите намисания само пакости могат да ви причинят. Имаме горчив пример от този род. Пазете се от такива намисания на неканени патриоти, ако не искате да ви постигне участта на пограничните македонски комитети. Основни начала на нашата организация е – приготовление на едно повсеместно въстание с чисто народни средства и сили, което начало съдържа в себе си друго едно – самонадеяност, вяра в себе си. Трудно е прокарването на туй начало, но е необходимо за благополучното изкарване докрай. Трудно е защото нашите хора без кураж и силна воля с много закрепени робски черти все отвън очакват, все другиму се надяват, все яка подпора искат. Необходимо е то, защото не може да се нарече готов за въстание онзи народ, онази негова част, па ако ще и онзи индивидум, който не се надява на себе си, не вярва в своите сили и още защото без него (туй начало) ние ще бъдем играчка на шарлатаните и бездушните политикани. В духа на това начало сам се сещате какво направление да давате на работите при всеки конкретен случай. Силата във всяко едно у нас трябва да върви отгоре надолу. Работниците поотделно със своята готовност на материални и морални жертви за общите нужди на мястото, готови всеки за себе си в морално и материално отношение, съставляват силата на местния комитет, отделните местни комитети – на ЦК. Заблуждение или по-добре слабост е на отделните лица да искат всичко от комитета. Същото е и за местните комитети по отношение на ЦК. Всеки работник ще се мъчи, като набави и направи нужните за себе си да послужи и на цент[ралното] управител[но] тяло за общите нужди, всеки местен комитет ще прави същото и за себе си и ЦК. Исканието от теб оръжие от тук, както разбираш, не отговаря на горното. Когато комитетите (Ц[ентралния] и Върхов[ния]) намерят средства да доставят оръжие, то ще бъде на тяхно разположение в резерва – няма да го раздават. Стига толкова теория. Практически работи. В началото полакомихме се за хора. Горчиви резултати получихме. Не повтаряй грешката – сиреч избор прави на хората.
Мъчи се да създадеш ограничена количествено, но здрава организация в твоя край; на първа ръка ще трябва главното управително тяло у вас да има полиция и куриери с нужното за тях оръжие. Канали здрави. Скривалища за хора и материал и известно число отбрани момчета, готови да излязат с пушки в ръка във всякакъв случай и всякога, а не само в момента на въстанието и заедно с всичките, както обикновено казват. Това е то организацията в същинския смисъл на думата. Вън от това чрез вестниците и устни агитации се води широката агитация. Главно трябва да се убеждава населението, без разлика на членство или нечленство, да се въоръжават.
2) Правилника строго изпълнявайте. Пропусканията на малки работи ще ви разглобят с време.
3) Откъде вас има гурбетчии работници, които мислят, че и военните тук им съдействуват. Щом минат границата, говорят като у дома си. Да се предупредят за това всичките членове, ако не искате да знаят шпионите тук туй, което вършите вие там.
4) членски внос да има, макар и малко. Той има и морално значение. С тях щ посрещаме належащите нужди. Недостатъка ще допълняте с волни помощи и доброволни помощи от добри, но не готови за смърт работници или съчувственици. За събраните и похарчените пари ще трябва да държите сметка навсякъде. За посрещане крайните нужди на организацията и местните комитети в частност събирайте пари с разписка от ЦК и едно знай, че разписката не излиза за по-малко от 5 лири т[урски]. За тази цел да ми изпратиш списък на хората, за да се напишат разписките. Ако разчиташ на голяма сполука, пиши ми да ти изпратиме човек от тука за другар.
Разписките ще се дават на хора, които няма да издадат, защото самите вие не сте закрепили, пък и другите работи ще пречат временно на терора. Добре ще бъде, ако гледаш да ангажираш хора за оръжие, за да може по-тихо да се свърши планът с него.
Постъпката ми за Тошевото премещение беше късно, та не можах да сполуча. Виках го в Чепеларе с вас, но не дойде. Крайни мерки спрямо него ще вземете, след като се получи писмо от ЦК, за която цел пишете, за да пиша и аз.
Петтех револвера на братството нека останат комитетски, а вие и ръководителите частно ще си купите по един, защото и онези ще са при вас, но ще трябват за куриера на т[айната] поща.
Два товара пушки в скоро ще трябва да заминат за Габрово. За тази цел споразумейте се с Вълчева в Чепеларе.
Накрай ще кажа, че времето не позволява да вървим полека, а бързо, защото не знам на каква пролет ще осъмнем.
Работете да не би някога да се каете.
Марко
* * *

Разписка от Делчо Коцев за получени пари от Гоце Делчев

София, 9 февруари 1900 г.
Разписка
Долуподписания дава настоящата разписка на Георги Делчев в удостоверение на това, че получих от него 40 (четиридесет) лева.
Получател: Д. Коцев
Горната сума е получена от касиера на Върховний Мак[едоно]-Одр[ински] комитет г. Г. Петров.
Г. Делчев
Удостоверявам разхода
Председател: Б. Сарафов
* * *

Писмо от Гьорче Петров до Георги Минков

София, 12 септември 1900 г.

Георги,
Не съм ти писал от отделно. Като наближава времето да си идеш, рекох да ти припомня някои работи:
1) По работата с материалите на Зориян(2), за да не отиде работата на вятъра, искай му чрез тефтерите да се узнае сметката или най-подир определено да му се искат 3–4000 лева. Ако ли си направил справка чрез Зориана, искай според неговите показания.
2) Може би грях правим, но като идеалисти все си даваме право да го говорим. Не ми прави добро впечатление късното бягание било на селяните, било на учителите, в случая на тамкашните бежанци и на техните даскали, които се навъртат тук. Кондолов както ми говореше, и вие в този дух сте им говорили. Не е зле да ги накарате и на работа от този дух. Не може ли с някои от тях поне като единици да се възбуди чувството за отмъщение и да се тласнат на работа в това направление?
Не можете ли с някои от тях да си послужите за възнаграждение на л[озен]градския приятел, за когото ви писах с Лазара(3), да търсите средство и хора? Във всекакъв случай гледайте, докато си там, да се съберат онези от тях, които могат да бъдат за работа и се съгласявате с това, а на другите да се каже да си търсят работа. Дългото хрантутене не е хубаво.
Настев(4) ще си замине за учител някъде в Македония. Лазар Димитров остава тук. За учителите оттатък не може нищо да се направи. Екзархът показа упоритост нечувана. Препоръчаните от там две момчета Асенов и ? заминаха за селски учители отсам. Лазар вярвам е отишъл вече по селата. По желанието на Кондолов писах му за това. От Одрин никакви известия.
3) Складовете за оръжие вярвам са вече наредени. Преди идването непременно ще трябва да ги прегледаш и да наредиш хора за пазението им, а при възможност и за преноската им.
4) Не може ли ти да свършиш работата с пласирането на облигациите, за да не става нужда да ида аз? Във всекакъв случай поне говори по това и изучи положението.
Побързай с идването и предай приключеното [писмо] на жената на Янаки Щерев(5).
Твой Гьорче
Бай Минков, изпращам ти и пълномощното за всеки случай. При обиколката си по границата имай предвид на складовете да се оставят все местни хора, които да не са тежест на делото и които с малко възнаграж[дение] ще вършат работа. Вземи мерки за очистване на граница[та] от нехранимайковци[те].
С поздрав: В. Ковачев
* * *

Писмо от Георги Минков до Георги Кондолов

София, 12 октомври 1900 г.
Кондолов,
Гьорче Петров беше по Кюстендилската граница. Сега се върна. Говорихме по нашенските работи.
Ще направят сериозна стъпка пред Кулеви – Миневи(6) в късо време да приготвят 82 мартинки срещу 82 наполеона.
Ще се срещнеш с ахчията (македонец) Кузман, който има дюкян до скелята, и го питаш за колко може да достави една пушка “Гра” до Бургас с патрони и пиши.
За Лозенград нищо няма да се направи, защото работите не вървят розово. Ще се реши наскоро да пратят четица за обикаляне и повдигане духовете в нашенско.
Какво поведение държи по дружествените работи Чакъров(7)? Посещава ли поне заседанията? Нека знае, че той е избран в настоятелството, за да ти бъде дясна ръка в тайните работи.
С поздрав
Твой: Г. К. Минков
* * *

Писмо на Георги Минков до Георги Кондолов

София, 16 ноември 1900 г.
Кондолов,
Получи се пушката “Гра”. Одобрена е. Решиха да купят 1000 с 200 000 патрона. Ще ги пренесат гърци. Да се уговори на колко сефера и с гемии или параход ще ги пренесат. Въпроса за митницата ще уредят от София.
С. Аланкайряк е добър пункт и ще се складират там пушки за изпращане във вътрешността, колкото е възможно по-скоро и повечко. Питай Мих. Миланов, имат ли от онези пушки с патрони, за да купим на първа ръка 100 пушки и 20 каси патрони. [...]
Направи потребното чрез хората в селото ви(8), щото това село да го направим важен пункт, оттам да се разпространява оръжие и други материали. Да можем поне на 1000 души хора да дадем пушки в нашенско, ще бъде богато. [...]
Арестуваните изпратили от Одрин в Беязкале.
От братя Кулеви внушително ще искаш да приготвят 82 чисти, здрави мартини, защото комитетите (арм[енския] и бълг[арския]) не искат да играят на орехи.
Г. К. Минков
* * *

Извънреден протокол за споразумение между Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Върховния македоно-одрински комитет и Българските офицерски освободителни братства

София, 16 май 1901 г.
Извънреден протокол
Днес на 16 май 1901 г. подписаните членове на В. М.–Одр. К-т Ст. Михайловски, Вл. Димитров, Г. Петров, Г. Минков, Ив. Кепов, д-р Владов от една страна, делегата на Революционната организация в Македония и Одринско Г. Делчев и членовете на тая организация д-р Руменов и М Герджиков, от друга, запасния генерал Цончев и запасния подполковник Ст. Николов, от трета, се събрахме на извънредно заседание в помещението на ВМК, за да резюмираме и формулираме окончателно тридневните си разсъждения и дебати, станали на [...] май по въпроса за досегашната дейност и взаимни отношения на 2-те македоно-одрински организации, както и за по-скорошното осъществяване крайната тяхна цел - освобождението на Македония и Одринско.
В това си заседание, като взехме пред вид:
1. Че Тайната революционна организация в Македония и Одринско се развива и действува при особени местни условия;
2. Че поради това тя е независима и самостойна във всичките си действия и не може да търпи каквито и да било пресилвания отвън;
3. Че Македоно-Одринската организация в Княжество България е чисто легална институция, която съществува и се развива в кръга на действуващите в това княжество закони;
4. Че следователно нейните задачи се свеждат само в материална и морална помощ и подкрепа на революционната организация в Македония и Одринско;
5. Че най-после, за да могат да действуват независимо и в пълно съгласие тия 2 организации, всички единодушно решихме:
1. В състава на ЦК на революционната организация в Македония и Одринско да влязат за членове 2–3 офицери, като специалисти по военното дело, на еднакви права с другите членове на същия комитет;
2. Във всички революционни райони на Македония и Одринско тоя комитет има право да назначи по 1 запасен офицер като специалист по военното дело, който да действува с еднакви права на член в надлежното районно управително тяло;
3. Революционната организация в Македония и Одринско има право да се представя при ВМК от специално упълномощени делегати, които на равни права с членовете на тоя комитет ще третират с него всички въпроси, отнасящи се до нуждите (материални и морални) на тая организация;
4. Всички погранични пунктове и канали на българска територия са неотемлема собственост и владение на революционната организация в Македония и Одринско;   
5. Бойните материали и припаси, които се намират в складовете по българската граница, са собственост на ВМК, завеждани и опазвани от специално назначено и упълномощено лице, което ще предава тия материали и припаси на ВР Организация по изричната заповед и решение на ЦМ-ОК.
* * *

Писмо от Одринския окръжен революционен комитет до Георги Минков

Одрин, 23 май 1901 г.
До Господина Георги Минков
в София
Уважаеми Господине,
Решихме да пишем във Върховния македоно–одрински комитет да Ви приеме занапред като наш представител. Щяхме да съобщим това решение преди да Ви питаме, за да не се бавим и вярвайки, че нищо няма да ни откажете, но все пак намерихме за по-добре да Ви съобщим решението си и да не пишем във Върховния, докато не ни отговорите. Молим Ви най-учтиво да не се отказвате от възлаганата от вас длъжност, понеже нямаме  друго лице по-подходящо за тази работа. С това ще направите особени услуги на организацията на оная част от нашата татковина, отдето сте Вие родом(9) и на която организация в цялата ни татковина сте се посветили да служите.
Твърдо уверени, че ще приемете и ни соъбщите в най-скоро време Вашето решение в положителна смисъл, оставаме с братски поздрав.
От Братята
* * *

Писмо от Георги Минков до Георги Кондолов

София, 23 май 1901 г.
Кондолов,
От съдържанието на телеграмата си разбрал, навярно, че писмото ти без дата съм получил късно, защото Лазар Вишин беше в Плевен и неговата хазяйка разтворила писмото и след два дни ми е дала въпросното.
Патрони манлихерови, както и няколко изхвъргачи, пружини и пружинки, имам. Патрони имаме много, но как да се изпратят. Не е лесна работа изпращането им. Аз ти казвах, че патроните, тези които имаме от миналата година и тези които изпратих с момчето, - ще са достатъчни. Не ли е така? Няма да водим сражение я? По 100 патрона са повече от достатъчни за 1 човек. Аз ако дойдех щях като багаж да донеса такивато. Инак е трудно. И така и инак мислехме с Георги Делчев, не е възможно пренисънието на такивато материали. За пренисънието на такивато има специални условия. Миланов знае тези условия. Можеш да го питаш.
Аз трябваше да дойда, но сега има толкова работа, има такива въпроси за разрешение, щото моето присъствие е необходимо. Владимир е във Варна. Като се завърне, тогава само ще мога да дойда.
Аз напълно съм съгласен да оставиш за свой заместник Миланова. Ако не дойда до заминаванието ти, ще трябва да предадеш всичко при опис Миланову и вземеш от него разписка, която да оставиш в Бургас, за да се предаде на мен. Същото ще направиш със Стамо Грудов от с. Алан Кайряк. Ще направиш списък на момчетата, които ще бъдат с теб, също и каквото вземите с Вас. Казал съм на няколко да гледат, ако замине някой за Бургас, да изпратя по него, като багаж патроните.
Кога мислиш да заминаваш? И двамата които изпратих от тука пристигнаха ли, или само Душо(10) е пристигнал.
Трябва да знаеш, че окончателно се съединихме, се разбрахме и с вътрешните, и с генералитета и всички с единодушие и едногласие подписахме един протокол. Само на тези, които се интересуват по делото и знаят за разцеплението, като кап. Енева, ще съобщиш, че имаме помежду си пълно съгласие вече. На други, които не знаят по това нищо не съобщавай.
Вземи мерки, щото момчетата да не стоят в градът.
С поздрав към теб и другарите,
твой: Георги
* * *

Писмо от Георги Минков до Георги Кондолов

София, 24 май 1901 г.
Кондолов,
Днес предадох багажа. Не можа стоката да се предаде с голяма бързина, тъй като няма време.
Изпращам много брошури. Те за сега ще останат в склада. Също изпращам и 600 манлихерови патрони, 50 револверни “Лебел”, да станат за всеки револвер по 40 патрони, така също изпращам и няколко изхвъргачи, пружини и пружинки. 5-тях револвери са за М[алко]търновско. От тях 3-та може да се дадат на тези, които си бяха платили, а не можаха да им се доставят.
Бързам.
С поздрав Георги
P. S. Взе се решение за отпущанието ти 60 лева пътни и дневни по командировката ти в г. г. Сливен и Ямбол по покупка на материали, нужни за Вътрешната организация. Изпрати документ за 60 лева.
Кажи на наш Тодор(11), че и нему се отпусна длъжимото. Тези дни ще му се изпрати.
* * *

Писмо от Георги Минков до Янаки Гочев

София, 1 юни 1901 г.
Бай Гочев(12),
Писмото Ви от 28 м[иналия] месец получих. Също получих и това от Наню Димитров. Ще отговоря сега на Вас. На Наню не съм отговорил. Последний добре ще направи, ако не пише надълго, а бъде кратък, също и да не пише с шифър, който аз не зная. За прочитането на писмото му трябваше да ходя при Ковачева в затвора. Да се иде в затвора е много трудно; трябва билет от следователя, който не благоволява да дава такъв.
Днес донесоха от Дупница пет (5) карабинки “манлихерки” от най-новите, още не употребявани, които заедно с един сандък патрони ще Ви изпратя в Харманли по нарочен человек. Вероятно человекът ще тръгне в неделя и аз ще Ви телеграфирам да го посрещнете.
За маслото говорих на приятелите офицери; те ще намерят и ще Ви се изпрати. Засега с такъво не разполагаме.
Къде вторник ще замина за Бургас и оттам за лозенградската граница. Нищо не ще да пишете за мен. Колкото се отнася до паричната част и до други обикновени работи, ще пишете до председателя на комитета. Относително материалите, които трябва да Ви се изпращат, ще пишете до мен след завръщането ми, което ще Ви съобщя.
По най-главния въпрос. Да, получих писмото от братята в Одрин, с което искат съгласието ми, за да бъда техен представител при Върховния комитет. Аз много се чудих!... Сам не зная що да правя. Да приема, това ще бъде голям товар. Аз не се отчайвам просто... От толкоз много из Одринско емигранти, никой, с малки изключения, не се интересува от делото... Туй отчайва человека. Голям товар и голяма отговорност. Освен това, нали трябва това делегиране при Върховния да става от Централния [комитет]. Дали братята от Одринско са взели мнението по тава на Централния? Да не би те от Централния на това делегиране да дават характер на отцепление? Но, както и да е, “като няма риба и ракът ще мине за риба” – съобщете на братята в Одрин, че аз не мога освен да се съглася на предложението им и да бъда техен делегат при Върховния. Засега толкоз. По моето делегиране ще трябва да пишат във Върховния комитет, също да изпратят и на мен нужното пълномощно.
С братски поздрав
Ваш: Г. К. Минков
* * *

Писмо от Гоце Делчев до Янаки Гочев

София, 19 юни 1901 г.
Драгий Гочев,
Писъмцето ведно с онова от Одрин получих. Парите днес ще ги пратим до Матеев, за което съобщавам и на приятелите си тук приключеното(13). Погрижи се да им го препратиш по-бърже.
Делчев
* * *

Писмо от Лазар Димитров до Янаки Гочев

Одрин, 6 юли 1901 г.
Една скръбна вест ще ви явим. Вчера Ви писахме за задигането на сина на Дертлията(14). Мислехме, както [сте] забелязали от вчерашното писмо, че левканците(15), за които Вие ни писахте, обаче от това, което вече тука се знае, излиза, че е друга чета, но пак българи. Говореше се, че са гърци, турци и арменци, но излиза от подирните сведения, че не е така, а са българи, между които е бил и Георги Фотакев от Саръкмегдан и някое кондураджийце Димитров. Имало един арменец, па и турци говори се, че има, но тези думи – не вярваме да е така – няма турци. Както и да е, но предприятието е злополучно: шестима са убити и четирима или трима живи ранени и не ранени, но умряло е и бейчето. Обиколена била четата при Киречли – Хаскьой, при чифлика на същия бей, дето се спряла четата не се знае по какви причини. Говори се, че стигнали границата, но българската погранична стража стреляла върху им и те били принудени да се върнат. От вси страни били обиколени со конница. Почнали да се сражават от четири часа по турски през нощта, до шест през деня се продължавало сражението. Доведоха живите късно снощи, а убитите казват, че ги оставили там. Днеска погребват бейчето. По-нататък що ще излезе не се знае, но може да се предвиди. Говори се, че четата се срежавала геройски и турците се чудят на пушките и револверите им, както и на тяхната решителност, но каква полза от всичко това, когато отиват толкова отбор момчета. Жално! Жално! Жално!!... Подозираме во тази работа да има пръст Генадиев, па и Александър Димитров(16). Не е зле да се позаинтересувате, ако можете да научите истина  ли е това или не и ни съобщете. Това обаче трябва да пазите во тайна.
Одрин, шести юли деветстотин и първата година. Со братски поздрав
Витанов(17).
* * *

Писмо от Георги Минков до Янаки Гочев

София, 7 юли 1901 г.
Секретно
Бай Гочев,
Писмото ти изпратено чрез Цуцева(18), получих снощи. Бързам да ти отговоря още с днешната поща.
За заминаването на четата в Одринско с цел да направи политически грабеж комитетът няма хабер. Знаем обаче, че в нея влизали хората, които съставляват анархическата група, която не признава нито Върховния, нито Централния, а работи самостоятелно. Че в тази четица влизат такива, наскоро се научихме от хората, близки на Бориса. Ако успеят удачно да си изпълнят мисията, но тези суми ще ги употребят за делото и за набавяне разни материали, нужни тем за техните анархически предприятия в Цариград, Солун и пр. Те не са счели за нужно да известят на комитета за заминаването си, защото той по никой начин нямаше да се съгласи. Ако, както слуховете се пускат тука, тази чета е пръсната, хората са избити до един, това ще бъде голяма загуба за делото ни, защото лицата, които са влизали в нея, са интелигентни, решителни и биха били полезни твърде много за делото, особено в деня на революцията. Както слушам, те са изпъдили Александра като негоден человек. Не вярвам да са взимали оръжие от склада в Соуджак. Добре си направил, гдето си изпратил Наня да изучи по този въпрос.
Тука прилагам няколко документи, дадени от мен на комитета за получените материали за Одринско. Моля, пиши да ми изпратят един документ от Одрин за прилагане при другите. Такъв ще ми бъде необходим преди конгреса. Вчера взех още 15 револвера. И за тях пращам препис от разписката. Поискай от одринци разписка за 1000 лв., които комитетът отпусна и изпрати. И този документ ще трябва преди конгреса. Бях ти писал да изпратиш опис на всичките в поверените ти пунктове материали. Побързай.
Д. Варимезов(19) от Соуджак пише, че възнаграждението му за м[есе]ц май не му било изпратено. Бай Георги Петров(20) каза, че изпратил Ви за този м[есе]ц следуемото се. Прилагам тука и писмото му. Тези дни ще искам да дойда към Вас.
Бъди здрав
Твой Г. К. Минков
* * *

Писмо от Лазар Димитров до Янаки Гочев

Одрин, 8 юли 1901 г.
Днес писмото Ви се получи. Излязоха верни нашите предположения, че тези работи са на Генадиев и Александра. Писахме ви за злата участ на четата. Вече положително се знае, че четата се състояла от българи и арменци(21); арменците са едри хора, един от българите бил слаб, предполагам да е Александър, ако и той е участвувал во заграбването. Друг път ще Ви пишем какви мерки трябва да се вземат против тези непоправими самозвани патриоти…
Со поздрав от всички ни към всички Ви. Осми юли хилядо деветстотин и първа година, Одрин.
* * *

Писмо от Георги Минков до Янаки Гочев

София, 20 юли 1901 г.
Бай Янаки,
Писмото ти получих. Представи обща сметка за наема. По въпроса за разноските по погребението на Чалъкова(22) ще представиш отделна, специална сметка, като приложиш и телеграмата на Бориса Сарафова. Аз ще се застъпа. Ангажирал съм няколко револвери за тамошния пункт и за вътре. Братята от Одрин да побързат да изпратят документите, защото ще се приключват сметките за конгреса(23).
Друго. Не зная защо досега не сте пристъпили към избор на делегати в Хебибчево, което има право на делегат, и Харманлий. Оттам трябва да дойдат 3-ма делегати. Агентите на княза Фердинанда, начело на които стои зап[асният] генерал Цончев, употребяват най-мръсните средства, за да дойдат и вземат в ръцете си комитета; те харчат пари. Князът иска да вземе организацията и да си играе с делото, както през 1895 г. Отваряйте си очите. Ако спечелят тези агенти на Фердинанда, ние, одринци, нищо не трябва да очакваме от такъв комитет, също и Вътрешната организация. Иван Коларов, К. Грозев и др. мустафапашанци трябва да помръднат; трябва да се съберат и изберат делегати. Ти може да се прокараш. Има борба между всичките демократически елементи от организацията с реакцията, представлявана от генералитета. Затова гледай да се прокараш в Хебибчево, или ако не искаш, да се прокара други. Не ще бъде зле в днешните критически времена да изберете в Харманлий Александър Димитров, който е против генералитета; разбира се, ако е възможно прокарването му. Ако ли други от Харманлий не желае да дойде, то добре ще бъде, ако е възможно, да избере от там Симеон Радев, член на организацията, ред[актор] на женевския мак[едонски] революционен вестник(24). Както и да е, настойте за избирането на делегати(25). Разпореди да се приберат вещите и оръжието на разбитата чета. Трябва да има останало и друго оръжие. Представи разписка 30 лева за Варизмезова. Пиши ми.
С поздрав
Георги
* * *

Писмо от Георги Минков до Янаки Гочев

София, 11 август 1901 г.
Драги Янаки,
Бързам. Сега се завърнах от Кюстендил. Не съм питал Цуцева дали имам писмо от теб. Гледам да не изтърва днешната поща.
По Ив. Коларова ти изпратих десет (10) револвера система “Лебел” с 400 патрона за изпращане, където ти кажат одринци. С първа поща пиши на одринци да ми изпратят разписка само за 20 револвера система “Лебел”, 100 патрона лебелови и 10 ками – ножове. В горните влизат и тези материали, които изпратих по Ив. Коларова. Другите са изпратени в Бургас и тях ще предам на Напетова и Лазар Маджарова. Нека побързат с изпращане тази разписка, за да не дрънкат новите величия(26) по мой адрес. Разписката ще изпратиш чрез Цуцева за Георги Петрова в ковчежничеството, който от своя страна ще я представи в комитета, за да вземеме тази, която аз съм дал. Тези хора не трябва да ме излагат пред хора, които от дън – душа мразя. Аз не бях кандидат и както видяхте, пропаднах с 2 гласа. И да бях избран, пак щях да откажа. Ще си остана като вътрешен человек.
До второ разпореждане не ще да признавате който и да е, щом не притежава пълномощно от одринци. Няма да предавате нищо никому. По тези работи ще Ви дам допълнителни наставления, като определим нашата линия на поведение спрямо генералитета. Дай по-скоро в такъв смисъл наставления на  работниците в твоя район. Всичко да става тактично.
В Мустафа Паша искали добър учител за класното училище. Нека приемат нашенеца Дим. Михалчев, сериозен человек, студент тука по философията. Той е добър приятел на Георги Василева. С първа поща пиши и по това. Аз ще се побавя още няколко дни тука, за да вземем някакви решения с Делчева и др. за бъдещето направление, което трябва да държим, и после ще замина за Бургас. На заминаване възможно е да замина през Харманлий.
Поздрави Коларова, себе си и пр.
Георги
Кажи на Душо Желева и Делчо Коцева ще им пиша.
Същия
* * *

Писмо от Туше Делииванов и Димитър Стефанов до председателя на Казълагачкото македоно–одринско дружество

София, 14 декември 1901 г.
Секретно.
До г. Председателя на Македоно-одринското
дружество в г. Казълагач
С настоящето си Ви явяваме, Господине Председателю, за знание, че Вътрешната организация от 8 того завинаги скъса връзките си с Върховния македоно–одрински комитет в сегашния му състав.
Принудени сме да Ви съобщим това направо, защото Върховният македоно – одрински комитет, който с окръжно № 1035 от 2 ноември бе Ви съобщил, че е в пълно съгласие с Вътрешната организация, въпреки молбата ни от 8 того в 48 часа, пред вид новонастъпилите обстоятелства, да отмени окръжното си № 1035, досега още не е сторил това.
Делегати на Вътр[ешната] организация: Т. Д[ели]иванов, Дим. Стефанов
* * *

Писмо от Лазар Димитров до Георги Минков

София, 7 април 1902 г.
Господин Г. Минков,
Известно Ви е може би, че отдавна се проектираше да стане среща между вътрешните и погранични дейци по освободителното дело в Одринско, на която среща щяха да дойдат някои по-първи македонски дейци. Това се налагаше час по-скоро да стане, едно за да се запознаят и опознаят всички дейци, що работят в Одринско, обстоятелство твърде важно за взаимна солидарност, без каквато немислим е какъв да е успех, да се разменят мисли върху начина на водената досега дейност било от страна на вътрешните, било от онези по границата, та, ползувайки се от опита да се установи занапред определен, точен план и начин на действие; друго, да се решат някои въпроси, отнасящи се до взаимните отношения на вътрешни и външни отделно и да се определят точно районите и лицата, които ще действуват в тях, и още много други твърде важни въпроси.
Такава среща решено е да стане на Великден в гр. Пловдив(27).
Натоварен съм да поканя и Вас на тази среща. Затова ще Ви моля, ако Вие сте съгласни с това решение и приемете да дойдете на събор, веднага ми отговорете на адрес: Висше училище, Л. Димитров, студент.
С поздрав
Л. Димитров
* * *

Писмо от Иван Пожарлиев до Гоце Делчев

Казанлък, 9 април 1902 г.
Делчев,
Изолиран тук в затънтения Казанлък, нищо не мога да се науча по македонското дело, което, няма съмнение като син на тази страна, ме интересува много. От всичко написано до сега по делото в разните вестници не може да не се възмущава човек и да съжалява или по-добре да плаче за печалното положение, в което е доведено делото. От време на време преминават от тук другари като метеори и ми разправят неща много изумителни. Не можах да чуя положително нищо  добро за делото, а само “кражби”, “отклонения от директиви на сегашния комитет”, “вътрешни”, “външни”, “неутрални зони”, “диктовки”, “царски хора”, “разцепление”, “извънредни конгреси” и пр.  и то тези ежби стават не между чужди хора, а между тези, които са се били рамо да рамо и които са предани искрено на делото.
Като гледа човек на всичко това, чуди се как така до сега не се намерил ум, който да турне край на всичко това. Неуже ли едните са предатели, а другите истински борци, та съществуват такава вражда? Според мен тук има не предатели, а сблъскване на мнения и смесвание интереса на делото с частни амбиции. Нима не може де се избере нещо средно и полезно от всички мнения и да се удовлетворят всички. Нима няма туй съзнание във всекиго, че трябва да се оставят на страни тези амбиции и всички да си подадем ръка за дружна работа? Още ли ще хабим сили за самоунищожавание  за сметка на роба? Защо да не се срещнем при мисълта, че правим престъпление  и голям грях с днешното си  поведение? Кой е виновен за това положение на работите не зная, защото не съм осветлен във всичко и ще греша да се произнеса на личности, но който и да е виновен, трябва солидарност, отстъпки свети и обич, ако искаме да успеем във великата задача, с която сме се нагърбили.
Виновни сме пред роба всички, защото не искаме да се помирим, и да си подадем ръка.  Делчев още ли ще хабим сили? Няма ли мощна сила, която да сплоти всички и да турне край на всичко? Да, има една сила, която всичко ще свърши в тоя свят, това е “съгласието”. Подайте си ръка всички и недейте губи време. Всички сме синове на тази Македония и дългът ни към нея на всички ни е еднакъв. Тогава защо е това гонение и вражда?
Стига, че бързам. Надявам се, че ще ми пишеш нещо по нашите работи.
Какво става с Манолов(28)? Искам да му пиша за 200-тях лева, които съм отделил от залъка и съм ги изпратил за него едно време, додето ме вкопчи в клетката и до дето да изплатя полицата, постоянно ми пишеше и звездите ми сваляше от небето да ме увери, че няма нищо да платя, обаче сега не се обажда. Световни работи. Моята глава много е патила от подобни хора и много ще пати, додето мисли, че всички хора светът са искрени.
Надея се, че ще ми отговориш. Тук беше Гоце Такеджиев(29), които ми разправи подробности за делото. Кое е вярното и къде ще му излезе края не зная.
Къде е Гьорчето?  Целуни го по брадата. И за него съм чувал неприятни работи. Дявол да ни знае всички. Кой знае кой е прав, кой е крив. Ний смъртните не остава нищо друго освен да свиваме рамене и да се чудим на всичко, което се върши около ни.
Поздрави всички
С поздрав твой Пожарлиев
* * *

Разписка от Христо Караманджуков за получени пари от Гоце Делчев

Пловдив, 20 април 1902 г.
Разписка за 15 лева сребро
Удостоверявам, че получих от г-н Гоце Делчев горните петнадесет (15) лева сребро за пътни до София.
Получател: Х. И. Караманджулов.
* * *

Телеграма от Гьорче Петров до Туше Делииванов

Айтос, 26 април [1902 г.]
Г. Туше Делииванов, хотел “Китанчев”, София
Подадена в Айтос, 26. ІV.
Изпрати телеграфически петстотин лева, Бургас, хотел “Москва” за мен. Сряда заминавам [за] Варна; днес тук по работа.
Марко
* * *

Писмо от Гоце Делчев до Георги Минков

София, 1 май 1902 г.
Драгий Гйорге,
Приносящи настоящето, Хр. Караманджуков, е наш който ведно с Кондолов ще заминава в Малкотърновско.
Бъди другар, какъвто си се моля.
Сърдечен поздрав
Гоце Делчев
* * *

Пълномощно на Одринския окръжен революционен комитет за Вълчо Антонов

[Одрин], 2 май 1902 г.
Пълномощно
Дава се настоящето на г-на Вълчо Антонов от Ст[ара] Загора за удостоверение, че той е подвижен член на Одринския окр[ъжен] комитет и като такъв той има право да ревизира всичките градски и селски местни комитети, да устроява такива, където има нужда, както и да зима отчет за действията на всичките подвижни чети, които се движат в тоя окръг, от страна и от името на Окр[ъжния] комитет.
От Управлението
[Печат: “ІV окръж[ен] македоно–одринсски революционен комитет. Свобода или смърт. 1900”]
* * *

Писмо от Тома Пожарлиев до Гьорче Петров

[София], Б. д.
Бай Марко,
Моля смазка, запасни части, 100 патрона “Лебел”, 5 малки ножчета за фитилите и обещаната пушка.
Не забравяй.
Пожарлиев
Тютюн вземете, защото Дечев дал всичкия. А. Мурджев, С[офи]я.
* * *

Пощенска картичка от Д. Бодуров до Гоце Делчев(30)

Айтос, 22 май 1902 г.
Георгие,
Бях ти писал завчера отворена картичка, с която те питах за Маджарова(31) - вътрешен човек, който за сега се е установил в Бургас. После разбрах, че направих грешка, за гдето написах с отворена картичка, но … Маджаров е идвал в Айтос и е искал да купува пушки, поръчал е и от Ямбол за пушки и патрони, които ще ги изпраща във вътре. Какъв е той? Човек на Вътрешната организация ли е или да не е генералски човек, та да му подпомогнем да вземе пушки, с които да Ви бие? Пиши ми още с първа поща. Предполагам тези дни да дойде, но пушките за сега не са готови, та отговора непременно ще получа преди да му се предадат.
Преди 1-2 дена тук полицията бе докарала един черногорец - човек на Цончева, но наивен до безобразие и разправи всичките им вагабонства. Изчезна безследно, но мисля, че го направих безопасен. Днес има изправен Спиро Костов с лъжливо име пред полицията. Стаменко Стойнов – хванат в Кюстендил - от четата на Аргир Манасиев. Какъв е той? Иска да се върне за София - трябва ли или какво трябва да прави? Ако е наш човек и ще работи,  да му се дадат пари, та нека Туше или Стефанов пишат. Другарят му Гоно Балабанов е в Карнобат интерниран. Пиши ми какви са и какво трябва да правим с тях. Но непременно за Маджарова ми пиши.
Поздрав на другарите. Тук има един другар - Георги Петров, началник станция (ж. п.), който те поздравлява.
Здравей: Д. Бодуров - тъй ми е адресът: Д. Бодуров, Айтос, бивш […]
* * *

Писмо от Константин (Вълчо) Антонов до Димитър Стефанов

Б. м., 13 юни 1902 г.
Г-н Стефанов,
Повторно ви изяснявам казаното за Л[азар]. Парите, които е искал от вас, не са за негово издържане, а за непредвидени нужди, каквито  е имало случай да се появят. Да има у него една сума от 100 л., с която да си служи при непредвидени случай, съм повече от съгласен. А за издържането му вий сте наредили, според него.
Ту се срещнах с кап[итан] Митрев(32), лично познат на Делчев, който изглежда да е добър човек. Не отказа съдействието си при търсенето на п[атрони], но не заб,ави да ми посочи бедата, която го сполетяла от такова услужване. Работата се състои в туй: преди смъртта си Чалъков, посредника на Мустафапашенския комитет, помолили Митрева от името на последния да намери и изпрати 7 мартинки заедно с 800 патрона. След приемането на туй оръжие Чакълов умря без да е внесъл похарчените от Митрев за оръжието 300 л. Аз, понеже познавам много добре Чалъкова, не допусках да е задържал горната сума у себе си. В това още повече вярвам, като си припомня тактиката на мус[тафа]пашенци, че те предварително не обичат да внасят пари, за каквото и да е. От качеството на оръжието заключавам, че то не е комитетско, т. е. не  е купено с комитетски пари и не е предназначено за чета. Това обстоятелство ме навежда на едно друго предположение: парите от лицата, на които вече трябва да са предадени мартинките, понеже не допускам да са внесени на Чалъкова, да не би да са задържани от някого? За проверение и уста[новя]ване истината, аз мисля, че не ще бъде зле да похарчите малко труд. Както обичате. Ако тези пари са употребени в други комитетски работи, вярвам, че Митрев не ще ги поиска. Ако пък те са задържани от някого много по-добре е да се вземат и една част, ако не всичките, да се повърнат на Митрева, за да не мисли, че ний сме способни само да завличаме “искрените патриоти”.
Съобщете ми мнението си по това. След дядо Петра в София са интернирани още двама, Петър Кузманов и Христо Лакутата. За наша сметка - тези пари ще ви се върнат, като и ония, които аз тук харча по издържанието на работниците и себе си - дайте им по 15 лв. Потрудете се малко за Петра да бъде интерниран в Хасково, понеже той тук ще може да работи и частна работа. А Христо ще стои там  още десетина дни, докато му се нареди да избяга.
Поздравлявам ви В. Андонов(33)
* * *

Писмо от Петко Напетов до Лазар Димитров(34)

Варна, 21 юни 1902 г.
Др[аги] Л. Димитров,
Все тъй се случва много набързо да Ви пиша. Ще замина за едно село, но не искам да изтърва добрия случай да Ви пиша по приятеля си Страшимиров.
Оттатък направих обиколка с двама другари в повечето и по-главни села. Не отидох в Одрин, защото мислех, че няма никаква работа там. По селата говори се, що трябваше. В някои села, дето по една или друга причина не ходихме, повикахме ръководителите. Между другото имахме предначертано да уредим Окр[ъжното] упр[авително] тяло(35). Това не можа да стане  още сега по липса на интелигентни сили. Но след като се подействува малко повече  върху някои млади сили, ще могат се приготви хора. Това   остава работа на другарите.
Също можеше да се съберат и пари. Но не искахме да ги вземем ний, затуй събирание на пари ще става след уреждание на управителното тяло. Затова както аз, така и другарите останаха без стотинка. Аз с глад и дълго бъхтание се домъкнах до границата до тук пешком. Направих само в Бургас 20 лв. дълг, каквито пари ви исках телеграфически,  но не дочаках. Пратете ми ги, за да издължа на тоя сиромах и добър наш приятел.
Нанко Димитров е без стотинка. Те сега са двама, но са повикали още един момък и може да са вече трима.
Нужно е да им се прарти сега в началото до урежданието на управителното тяло поне 50-60 лв., за да не гладуват.
От тук са заминали стотина момчета за София – вътре. Тревожни сллухове се пръскат тук. Навярно се готви нещо. Пиши ми по това. Какво поведение мислите да държите?
С поздрав Напетов
Адрес: ІV участък, № 1270.
* * *

Писмо от Кирил Пърличев до Гоце Делчев

[Стара Загора], 21 юни 1902 г.
Бай Делчев,
Получих телеграмата. В писмото си до г. Яворов бях казал, че нещата ще са готови между 15-20 того. 20-ий мина, но още не съм готов да отговоря. Материалите ще излязат из склада, но се чакаше попривършване на стрелбата. Тя се прекъсна по случай сматър на полка, от дето се и забърка нашата сметка. Човекът ни уверява, че след 3-4 дена ще е в състояние да отговори. Той предполага, че ще може да даде повече. Ще Ви известя телеграфически щом се улесним. Моля, почакайте.
Ваш Пандов
П. С. Този час е тук Карайовов. Довечера ще държи сказка. Вчера се срещнах с Конст. Антонов (Вълчо) и той търси материали.
Същий
* * *

Пощенска картичка от Петко Напетов до Лазар Димитров

Варна, 28 юни 1902  г.
Драги ми Лазаре,
От границата до Бургас стигнах без стотинка. Тук телеграфирах за 20 лв. и  аз се отбих в минералните бани при Бургас да полекувам що годе ревматизма си.Като не ми се пратиха скоро парите, дадох адрес с намерение парите ще може да ги получи адресанта, пък аз взех 15 лв. в заем от него и се върнах на баните, от дето по липса на пари пристигнах пешком тук – цели 24 часа път. Сега ми съобщавате, че парите били пратени, но не могли да ги изтеглят, защото не били адресирани направо на посочения адрес и парите върнати обратно.
В Бургас оставих повече от 20 лв. дълг, който сега няма от де да платя, а пък човека, от който са взети не може да ме чака. Добре е да ми пратите тук тия пари, за да платя тоя дълг. От вътре би могло да се съберат малко пари, но това не исках да сторя, докле не се уреди околийското управително тяло.  Такова пък още сега не може да уреди по липса на интелигентни сили. Ще пиша. Утре тръгва за София приятеля ми Страшимиров. По него ще пиша по-дълго.
Същий(36)
* * *

Писмо от Димитър Общински(37) до Гоце Делчев

Пловдив, 4 юли 1902 г.
Делчев,
Получих писмото ти и бързам да отговоря.
От онез бинокли други няма. Има един по-малък, стойност 40 лева, него опитах не е лош, но е по-слаб от първите. Ако обичаш прати пари да го купя.
Друго. Герджика беше оставил една турска лира тук у едного за … (знаеш). Купени са, пиши ми да ги прибера и като мисля да дойда в София, да ги донеса ли?
Моята кандидатура тук не може да се наложи по много причини.
1) По силното настояване на някои да я отстъпят на Симона;
2) Защото бай Атанас не се съгласяваше, даже не искаше, защото съм “социалист”.
3) Пресметнаха, че ако я обява, ще създам разцепление, от което щеше де спечели опозицията и всички други биха пропаднали.
4) и т. н.
За другаде негде да се съм наложил, нямало възможност. Аз съм човек, гдето мога да препоръчам другиго, но не себе си. От друга страна за всичко се иска харчение. Има се възможност в Пазарджик, Борисовград, Панагюрище и Ихтиман. Но пък навсякъде от тез е вече положена и не е добре да се разваля направеното. Мисля тез дни да замина по тез места, за да подкрепям положените кандидатури, особено пазарджишките. Вярвам, че ще спомогна, защото има хора, които ме познават и добре вярват.
Саракинов е ударен с камък по главата от турците и уловен жив пленник. Горкий не бил достоен за куршум! Това е станало в Ахъчелебийско.
За мен има надежда да бъда избран от тук на мястото на Симон, защото не щял да дойде. Бай Апостол(38) за сега с най-голяма готовност е съгласен за мен. Той е разочарован от д-р Костов и съзнава грешката си.
За сега толкоз. Гоце други път повече.
Поздрав на всички
Твой Д. Общински
* * *

Пощенска картичка от Илия Ангелов и Александър Кипров до Гоце Делчев(39)

С. Хебибчево, 5 юли 1902 г.
Г-н Делчев,
Нашето Каваклийско окол[ийско] д[руже]ство не е признато от комитета. Имаме до 1000 лева приход. След 1-2 месеца ще са и до 2000 л. Моля с отворено [писмо] отговорете на адрес Кавакли, Върпаров как да постъпим с делегат. М[иналата] год[ина] при редовния конгрес внесохме 117 л. [на] ком[итета], а от тогава до сега нищо не сме внесли, разбира се, като отцепени.
С поздрав, другар Ил. Ангелов
Мите, Лазар ми предаде парите. Ще ти изпратя разписка
Твой Кипров
* * *

Писмо от Константин (Вълчо) Антонов до Димитър Стефанов

[Стара Загора], 21 юли 1902 г.
Г-н Стефанов,
Снощи пристигнах в Ст[ара] Загора. Преди още да дода, аз бях писал на един мой приятел за оръжие и той вследствие на туй ми писмо е направил постъпки, но с предполагаема полза. Пандов не ми обеща, защото нямало; така представи работите тук, че е невъзможно за сега и с патрони да се снабдя. Но аз ще поседя тук 10-на дни, докато отвъд пристигне ако не оръжие, поне дрехи от балкана. През туй време ще потърся тук и ако намеря, ще ви съобща (предразполагам ви за пари).
Не е мястото, ако от тук ви пиша да изпратите Делча Коцева, защото оттатък дохажданието му щеше да обърне вниманието на полицията, понеже е пограничен град, когато тук може да мине незабелязан, както е минавал преди няколко месеца. Само едно - дайте му пари.
Оръжието изпратете на старото място, а тук само картите, ако не сте ги изпратили.
Адрес: г-жа Рада Хр. Кацарова (до пощата) на външния плик
Поздравлявам ви В. Андонов
* * *

Писмо от Д. Бодуров до Гоце Делчев

Айтос, 25 юли 1902 г.
Драгий Делчев,
Аз няма да вземам и да се оправдавам, за гдето в предстоящия конгрес не можах да дойда – обстоятелствата, или по право казано семейните задължения ме накараха да постъпя така; но за това пък ний избрахме човек, който ще да извърши това, което ний искаме. Той е  новак и незапознат още хубаво с работата и от тук,  колкото и да му се разправя все таки не е достатъчно. Затова нека нашите хора му обясняват работите. Аз съм напълно убеден, че той ще да оправдае даденото му доверие.
Какво ще може да ни донесе конгреса, не зная, но ако и да не съм оптимист, ще ми се да вярвам, че повече хубаво можем да очакваме, отколкото зло. Генералите са разбити, което даже се вижда и във в. “Р[еформи]”. Но все таки драсни няколко реда.
Да подчух, че щели да искат отделянето на “Одринското” дружество от “Македонското”; аз не зная до колко ще съм прав, но доколкото съм запознат, работата, ето моето мнение.
1) Ако “Одрин[ското]“ дружество се отдели и заработи като самостоятелна единица, то първо и първо ще да работи да се разделят и без това малкото деятели, както вътре, така и тук;
2) От разделението нема да има една системна ръка в деятелността, и
3) От неразбориите може да почнат един други да си пречат -  българи сме.
Този, които искат да го повдигнат този въпрос, при всичко аз не се съмнявам в тяхната искреност, но те са прави, като казват, (че ний одринците им помагаме (на мак[едонците]), но те какво направиха… Нима трябва да се гледа освобождението на Македония и Одринско като на отделни неща?
Но пиши, аз живея, може да се каже, в един затънтен кът, гдето много рядко ще науча нещо.
Здравей Д. Будуров
* * *

Писмо от Таню Стоев до Гоце Делчев

Панагюрище, 6 август [1902 г.]
Господин Делчев,
С настоящето си реших да ви моля, сиреч да издействувате да ме преместят в Стара Загора. Тук в Панагюрище е град беден, че и аз не мога да заловя никаква работа, понеже няма такава. Следствие на глад здравето ми е повредено значително. Ако отида в Стара Загора, там ще си изкарвам прехраната, тоже и домашните ми в Турско мрат от глад. Ако съм в турски затвор, приемам с благодарност да страдам, но тук защо не ми се даде възможност да отида там, дето мога да намеря работа. Аз имам дадена гаранция хиляда лева. Един приятел ми гарантира.
Знаете ли, че аз и брат ми сме жертва на интригите на Върховни турски комитет от София, който е начело Цончев -  Михайловски. Тия избраха в Чепеларе най-мизерната личност, директора Шишков  и този мръсен Шишков като не можа мен и брат ми  да подкупи, колкото пъти и да ни кани, ние отказвахме. Най-после, защото не можаха да превземат Ахъ Челеби, събрал подписи от родното си село Устово от негови роднини - шпиони, които ги преследваше организацията и то такива подписи, че аз и брат ми сме били причина на всичките нещастия в Ахъ Челеби, че сме изнудвали и причинявали всички бъркотии и тези оплаквания изпратили до българското министерство и правосъдие, понеже в Пловдив, когато ме изследва следователя каза, че имаше преписки за мен от Ахъ Челеби,  които молят българското правителство да ме осъди, още повече да закрепят своите мръсни планове. От Чепеларе Шишков и Коджабашев и други четири души продажни емигранти, по диктовката на Шишков […](40) подават заявление до пристава колективно, че сме се заканвали и прочие и прочие. Като ни затвориха, Шишков писал на окръжния управител, в случай че ни освободят под гаранция, да не позволят завръщането в Чепеларе, но да бъдем екстернирани, както и направиха. От друга страна комитетските мръсници от Чепеларе писали до наши членове в Чокманово в Турция, така: поверете се нам и да оказвате съдействие, защото ние сме истински, които с помощта на българското и руското правителство ще освободим Македония Второ, там и г. Антонов(41) са ви лъгали, които българското правителство ги е затворило и ще ги осъди на застрелвание туй ми го писа от Пловдив един член, който е дохождал по търговски работи в Турция и си замина обратно.
Делчев, ако можете направи нещо, че се потрудете да ме преместят в Стара Загора. Ще бъде крайно несправедливо жена и децата ми да мрат за хляб в Турция. И за брат ми Христо тоже никой не знае къде са го интернирали, не се знае даже жив ли е, къде е. Някои казват,че е в Тутракан. Запитайте да не е убит от комитета, защото той беше им трън и искаха да го убият в Чепеларе. Името му е Христо Стоев(42). Настоятелно моля, питайте за него правителството. С нетърпение очаквам отговор за мене и за брат ми. Адреса ми е Илия Д. Баров, манифактурджия, за Таню Стоев, Панагюрище. По този начин ще ме намери писмото и ако имате възможност пратете ми десет лева - в отчаяно състояние се намирам.
С поздрав Таню Стоев, Панагюрище, шести август
* * *

Писмо от Тодор Шишманов до Гоце Делчев

Бургас, 7 август 1902 г.
Г-н Делчев,
Мисля да Ви е съобщено за моето завръщание и кои са причините. В две писма изложих в какво положение се намира Б[унар]хисарско и какво трябва да се направи. Писал бях още и за 200 лева, но ние не ми е отговорено. Това не зная защо. Моля час по-скоро да ми отговорите ще се изпратят ли пари или не, поне да не стоим 5 души да трупаме безполезни дългове, защото се яви нужда да заминем вътре, но с какво, когато нямаме нужните оръжия. За пушки ще намериме каквито и да са, но патрони няма и ками ни трябват по 3 за момчетата. Поръчах и 10 чиф[та] опинци, но няма пари да ги взема.
Аз не допущам в този случай, че ще се откаже помощта от 200 лева за Бу[нар]хисарско. За това ангажирах и други работници -  емигранти от Бу[нар]хисарско, защото без тях не може нищо да се направи, но комитета, ако откаже на тази, взаимно искана сума и материалите, които пишех в писмото, то не остава друго освен да ни се отговори. Ако пък ли се гледа на личности и комитета няма доверие в мен, то защо тогава това нещастие да се случи в Бу[нар]хисарско; щом като се отказа всякаква помощ от страна на комитета, докато се уреди, естествено, че не само аз, но и който и да бъде ще бъде безполезен.
Следва, че не може да се уреди нищо, защото всички предначинания, всички идеи за успешен вървеж на работата се осуетяват. Мисля, че ме разбрахте  поне вий, др[аги] Делчев.
Пишете нещо по работите, понеже Минков(43) често отсъствува, до адреса ми чрез Янчо Димов, бакалин, улица “Фердинандова”. До сега съм заел 25 лева от Караманджуков.
С братски поздрав Шишманов
* * *

Писмо от Георги Василев до Димитър Стефанов

[Мустафа Паша], 12 август 1902 г.
Братко Стефанов,
Мисля, в правото си съм да ви поздравя с победата ви на конгреса. Зная, че за сега съществуват два комитета – стария и оня на Станишев. Но все пак това е чувствителна победа от нас. Мисля, че те са от тези, що симпатизират на вътрешните. Още мисля е победа и за това, че за вътрешните борба[та] с Цончев много се улеснява. Явява се на сцената нов борец против същия враг, силите стават две против една. За сега остава като насъщна работа на нас, вътрешните, да им гониме от всякъде влиянието на цончевистите и да не оставаме да го спечелят наново. Всичко е възможно, стига да има съгласие между работниците. Ако пък е така, например както е било миналата година из Одринско, то всеки ще може да си играе с нас като с безсилни отделни елементи.
Тъй като мимоходом загатвам за този край, то искам да ви запитам що мислите за неговото уреждане. Направено ли е нещо за настаняването на учителите, напр. Лазара и Мартинов(44) или ако е направено нещо, вярвате ли, че то ще се осъществи сигур? Напр. от Солун ми пишат, че в Одрин щели да остават, покрай другите, и мене. Никой от тамо не е уволнен и ако нямаме преместване, това ми се вижда невъзможно. Как ще стане настаняването и за Лазар. Архимандрита(45) е против него. Твърде злобно го е настроило шпионството на Манола. Хора, които са отишли в Цариград, го казват. Ами как ще стане назначението на Тодорова, Цветанова, Спасова и пр., когато в тези пунктове учителите не се местят и не са уволнени? Всичко това в мои очи е неосъществимо. Интересувам се много от тези неща, за това моля, ако обичате поставете ме на ясно в течението им.
Друго. Ако се назначават нови хора в Одрин, то те трябва към петнадесети вечерта да са тамо. Тогава от Одрин заминават селските учители за местоназначението си и се нуждаят от упътване. През годината те почти не могат да се явяват в Одрин. Както говорихме с някои местни ръководители, трябва в интереса на делото новия Окръжен(46) по-рано да се установи в Одрин, за да може в предвечерието на отварянето на училищата да се свика един вид конгрес, който ще бъде в състояние да унищожи старите грехове и въобще ще намери мерки за повдигане на делото в този район, па и Окръжния ще се възползува от случая, за да им разясни подробно принципите на Вътрешната организация.
Та, ако повторим, аз, Лазар и Пърличев оставаме например в Одрин, това требва да го знаем по-рано, за да се намираме по-рано на постовете си.
Селвие
Адреси – или направо до мене у Мустафа Паша, написано с нишесте(47), или с отворена шифровка чрез Одрин на този адрес:
Васил Николов, гавазин в агентството в Одрин. Вътрешния плик за Селвие.
П. П. Коцев(48) замина ли за Дедеагач? Имам стихотворения от Ружкин, убития(49); да ви ги пратя ли да ги печатите като характеристика за него? Те са любовни, но добри.
Поздравете Тодорова. Получих мунистата(50).
* * *

Писмо от Спас Мартинов до Задграничното представителство на ВМОРО в София

Одрин, 13 август [1902 г.]
За братята във Висока, писано в Орлеан на тринадесети август.
Става вече три недели от как сме ви пратили едно писмо с важно съдържание и неотложен отговор. Преди това тоже ви изпратих едно писмо, но и на двете никакъв отговор не ни изпратихте. Защо това? Ето веч трето писмо ви пиша и искам бърз отговор. Отговорете ни що стана с Напетов(51) и неговия другар Наню(52). Предполагаме последния писа заплашителни писма до някои хора в Турция, от които ние сме земали пари вече.
Пишете ни Вълчо(53) ще ли замине за Стара Загора и то накъде? Той иска пълномощно за агитаторите в Ахъчелебийско, па не ни пише сам той и не ни определя адреса. Споразумейте се по тоя въпрос.
Въпроса на малкотърновци с четата що стана? Наскоро пишат ни от Лозенград, че разпрата между двете страни още продължава и не може да се изглади и за да не последва някоя афера, според тях е неминуема, ако се не предвари, предлагат да пишем ние на четата временно да се оттеглят от там. Ние се двоумим как да постъпим, защото не сме напълно сведущи по разпрата. За това вземете мерки бързи и изпратете един човек да изглади работата. Съобщете навреме за това.
Преди месец нещо Шишманов(54) прати ни един рапорт, в който ни излага кои места посетил и какви личности срещал и че дошъл до заключение какво много по-полезно е да се оттегли четата от там, което и направил. Сега той е на мнение да поднови агитацията си с двама - трима преоблечени на есен, когато смята да пренася и оръжие, за която цел той иска да му се отпуснат пари за добитък. Ние за сега нямаме пари, та зато дайте му средства вие.
В последното писмо писах ви за Стефан. Макар и той още не дошъл тук, необходимо е убийството на тоя човек. Казах ви в по-напрежното писмо, че ахъчелебийци на брой 15 души, доведени тук заедно с Александър Филипов(55). От тех всички са освободени, изключая попа, жената, един от Кушланлии и Александър Филипов. Последния държал отлично поведение при изследването. Всичко отказвал и поради това са освободени. Той заборчел доста много в затвора. Ние пратихме му малко пари, защо[то] и малко имаме. Вижте там да му се изпратят пари. Още присъдата не е излезла.
Разпоредете се да ни се пращат новите “Реформи”(56). вие дадохте последните дописки на Наумов(57)? Защо аз ги не срещнах в “Право”? давид от Света Гора ще ли замине за там или не? Отговорете ни по-бързо.
Братски поздрав Воин(58)
* * *

Писмо от Димитър Стефанов до Гоце Делчев и Туше Делииванов

Хебибчево, 16 август 1902 г.
Братя Гоце и Туше,
Александър(59) има нужда от средствата за пункта за последния месец. Ръководителите от Мустафа Паша, с които се виждах тук, категорически заявяват, че сега за сега не могат да поддържат четата и молят временно да ги подкрепим оттук. На мнение съм да се отпуснат Александру исканите пари (средно за месец около 130 л.), след като ви представи оттук сметката за изразходваното през месеца за поддържане на пункта.
Утре заминавам за  Каваклий по настояването на Пандеви.
Д. Стефанов
* * *

Писмо от Константин (Вълчо) Антонов до Димитър Стефанов

[Стара Загора], 19 август 1902 г.
Г-н Стефанов,
Всичко от вас до сега съм получил 933,5 л. златни и 600 л. ср. От тях сме дали: 600 л. за 6 манлихери (всяка по 95-100 лв.) и 60 л. за 1300 манлихерови патрони; 160 лева за две мартинки и 450 патрони - 135 л. за две бердани и 450 патр[они], 110 л. за дрехи на някои, сухар, патрондаши, цървули и навуща; изпратил съм на Лазара 60 л., на интернирания Т. Стоев(60) 50 л. пътни на момчетата до мен и обратно до Чепеларе, Хасково и Харманли 140 л., останалите са употребени за издръжка на всички ни. Но имайте предвид, че един от нашите работници на излизане от Турция донесе 17 лири турски. Парите ни ще стигнат без да направим борч. Обаче тук остава един наш работник, който да приема и изпраща материалите и писмата от и за нас. Той трябва да се издържа, а за сега това ний не можем да направим, освен да му оставя 20-30 л. Ето защо, ако ви поиска, изпращайте му по 30 л. месечно за храна. Той се казва Петър Кузманов, а адреса му ще бъде чрез капитан Митрева. Други наши двама работници остават като слаби на поправка - изпратете чрез Кузманова и за тях 20-30 л.
Тук намерих още една къса манлихера, която не можем да вземем, защото нямаме толкова пари. Ангажирайте я с 10-20 л.  докато се снабдим с пари. Ако нямате кочани с разписки, съобщете, иначе изпратете няколко подпечатани кочана. Още от сега вземайте мерки за снабдяването с взривни вещества.
Вчера при един спор между сарафисти, Митрев и др. с мен за разликата в убежденията ни относно разбирането на македон[ското] дело и радушното служение на интереса му предложиха да се срещна с Бориса. Аз не отказах и телеграфирахме му да дойде в Хасково. Обаче и до сега няма отговор от него дали ще дойде.
На Делчо Коцев писах да доде като четник, но отговор нямам. Изпращайте вестници и брошури разни за нас и организацията. Довечера заминаваме.
Поздрави всички
Твой В. Андонов
* * *

Писмо от Димитър Стефанов до Гоце Делчев

Бургас, 25 август 1902 г.
Гоце,
Снощи пристигнах тук, като изминах пеш почти цялата граница (Хебибчево – Соуджак – Дервент – Дерекьой – Каваклии – Бургас). Тук се срещнах днес  с  Караманджукова(61), Кондолова(62) и Шишманова. Утре заминавам за Айтос, гдето има около 170 дълги и 50 сандъка. Ще прегледам стоката с оръжеен майстор и ще направя пазарлъка, та като се завърна  ще Ви съобщя.
В сряда ще замина за Варна, за да се разправя с Напетова, който е оставил навред много лоши спомени, а главно да видя за дълги. Тук по пунктовете такива съвършено липсват, та покупката е наложителна. За Ямбол ще замине утре Караманджуков, за да нареди работата, за която щях да ходя аз.
Ако Александър Павлов е в София, задържете го още няколко дни - той ще бъде много подходящ за Чокинския пункт. Като се върна, след като поговорим, ще трябва да го изпратим.
За Шишманова не чух добри отзиви. Сега за сега ще му дам един човек, който ще замени Асена(63). Ще играе неговата роля в четата на Шишманова. По-после Мишев като замине може повече да направи.
Поздрави всички Д. Стефанов
Човекът, който пращам към четата на Шишманова, е много добър и е роден от Бунархисарско. Той е бивш учител и ръководител в тоя район. Той обеща.
* * *

Писмо от Димитър Стефанов до Гоце Делчев

Айтос, 26 август 1902 г.
Гоце,
Вчера ти писах, но забравих да ти съобщя  адреса на Света гора, той е: Кулушев, секретар на Българското търговско агентство; това всичко като се преведе на френски ще бъде написано на външния плик; на вътрешния ще се напише: за Страшимира (или Димко)(64).
Когато се завърна, ще говорим по-подробно по пътуването ми покрай границата. Сега за сега ща кажа само, че против очакванията ми Хебичевския пункт е един от най-добрите. На първо място между работниците и по уредбата на района и пункта стои, разбира се, Маджаров(65), след него иде Александър(66), най-калпавия отвън и доколкото може да се разбере, отвътре е Напетовия пункт.
Не можах да се срещна само с Маджарова, той е влязъл вътре преди 2-3 седмици, като се почувствувал здрав.
Парите не ми стигнаха, 1) защо Вълчо(67) взе повече, отколкото предполагах да му дам и 2) защото разплатих някои и други борчове, които от години не беха изплащани. Принуден бях да ги изплатя, защото неудоволствията и нареканията беха доста силни.
Мишев трябва да тръгне по-скоро и да започне от М[алко] Търн[ово], защото там е доста голяма бъркотия, за което не малко са виновни одричани. Карамандуков от ден на ден ги очаква, за да може да се почне работата.
Вчера като пристигнах, разбрах, че Пере, Матов, Татарчев, Пасков(68) и др. още няколко души са освободени, но и днес не вярвам, че това е истина. Все ми се струва, че това е уйдурма. Все търся официоза “България”, за да проверя тези слухове, но за жалост не съм го още намерил. Ще ми се да дойде по-скоро в София, за да проверя по-скоро този извънредно приятен слух.
В София ще бъда, вероятно, на 31 того.
С бр[атски] поздрав  Д. Стефанов
* * *

Писмо от Спас Мартинов до ЗП на ВМОРО в София

Одрин, 26 [август 1902] г.
Драги братя во висока, писано на двадесет и шести в Орлеан(69).
Става вече четири писма как ви пращам, отговор никакъв нямам. Що става? Не ги ли получавате или не искате да отговорите? Ако адреса не ви е сигурен, то съобщете. Въпросите, които третирах в писмата, беха важни и не търпеха никакво отлагане. Тук пристигна преди два - три дена [...](70) каза, че ще да стигне и Марков Търпена(71), той още го няма. Кога мисли да пристигне? А назначенията ще почнат утре - в други ден. За мен се говори от доста положителен източник, че ще бъда назначен уж в Света Гора, за това трябва да се помисли за мой заместник. Чух от Тодоров.(72), че К. Пърличев щял да бъде назначен в Орлеан на местото на Манова(73), който е вече уволнен. Съобщете му това.
Манолов(74), заминавайки за Солун, отби се в града ни и каза нещо относително на скорошно дохождане на Луканова(75) къде нашия край. Има ли някаква истина в тия думи? Ако има, защо не пишете направо, а пращате ги чрез хора, на които пълна вяра не можем да имаме. Той замина за Лозенград по частна работа, както той казва. Ние ще узнаем може би коя е истинската цел на пътуването му.
Пишете по-скоро отговор, за да ме завари писмото тук.
С братски поздрав Воин
* * *

Обяснителни бележки и сметка от А. Христов по покупка и предаване на пушки и патрони(76)

Б. м., [след 27 август 1902 г.]
Според утвърдената сметка у мене остават сто петдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки, а от оръжието две мартинки предадох на Сандо Колчагов. 250 мартински патрони и 210 манлихерави зема Караманджуков. Чрез зетят на дядо Иван Граченов от София ще получите 250 патрони манлихерови. У мене остават три мартинки, една манлихера и 880 патрона мартински и бердански. Тези последните са за Караманджуков, когато ги потърси.
Аз съм на мнение да купим мартините в Сливен  ( 2 х 40 лева). Има една в Нова Загора за 30 лева. А пък за да се намали цената на тези един мой роднина в Сливен ми обеща да подари една къса бердана, Вий ми казвате да не се движи нищо от майдшала. Ако дойде Сандре тези дни аз мисля да му предам каквото имаме. Виждам, че в купуванието на манлихеровите съм се излъгал, но търговец без да го излъжат  няма. Пиши ми прие ли патроните. Само да има патрони тук, аз ще мога да ви ги пращам много безопасно по същия начин. Онова което съм купил за Караманджуков  и онова което дадох Кантарджиову(77), правя на основание бележката на г-н Стефанов.

Сметка
Приети                                                                                         Разходвани

 

От Ив. М. Колчагов

От Д. Лазаров

 

236

 

200

 

 

-

-

 

5-и авг. 2 мартини

9-и авг. 1 манлихера с 80 патр[они]

22-и авг. 1 мартинка

24-й авг. 250 патр[они] мар[тински] за Карам[анджуков]

24-й авг. 210 п[атрони] манл[ихерови] за Карам[анджуков]

27-й авг. 880 п[атрони] мар[тински] и бер[данови] за Карам[анджуков]

27-й авг. 160 п[атрони] манлихерски

27-й авг. 2 мартини

27-й авг. 1 чувал за увивание

27-й авг. Разноски за връщане от Сли[вен]

[27-й авг.] Оставих на Кантарджиев

[27-й авг.] Дадох пей на Х. Алексиев

Готови у мене

Всичко:

 

49

90

30

25


10


88


16

65

-

3

35

5

118

536

 

-

-

-

-

50

-

-

-

95

30

-

-

25

 

-

536

Останали у мене,

Кантардж[иев] и Алек[сиев] 158.

-

 

 

25




-

* * *

Писмо от Димитър Общински до Гоце Делчев

Пловдив, 10 септември 1902 г.
Драгий Гоце,
У мен има близо 30 фр[анка], за които съм пазарил 240 парчета. Днес, тази вечер, ще ми се донесат в къщи близо 100 парч[ета] (две раници), които ще струват по 10 ст.- сто лева. За туй с първа поща изпрати тази сума. Разбира се ако ти това одобряваш.
При заминаването на Стефанов от тук ми беше казал, че ти си мислил, какво аз съм бил докачен за че не ми се било услужило от Туше. Вярвай, че това беше странно за мен. Нямало е никакво основание, за да бъда докачен или сърдит. Моето внезапно заминаване без сбогом е от една случайност, без никаква тенденция.
Тук работите са още не уредени; в неделя пак ще имаме заседание, гдето ще се определят отношенията на нашето др[ужество] с Върх[oвния] ком[итет]. За да се протака тъй, е следствие на тактични съоръжения, които ни се налагат от местни условия. До сега е имало за таз цел 4 заседания от които 2-те са се отлагали по причина на неявяването на особните членове, опозиционери на нас. Както и да е, в неделя, вярвам, да се свърши всичко.
Дино Филов е тук и сегиз - тогиз работва по нещо. Поздравлява те.
Аз ще ли мога да бъда назначен даскал? Имам диплом № 17663 “за учителска правоспособност” от М[инистерст]вото на нар[одната] просвета на име Генко Д. Хаджийски, родом от Калофер. Тоз диплом придобих завчера. Пиши ми къде да се отнеса с нея и вий там ще ли можете да действувате за мен.
За сега толкоз, чакам твоя отговор.
Поздрав на всички мои приятели и другари.
Тук всички твои познати се здрави и добре, всеки ден сме заедно.
Поздрав сърдечен и теб
Д. Общински
П. П. Ген[ко] Д. Хаджийски е свършил Земедел[ско] училище в Садово и е държал държ[авен] изпит пред министерска комисия в Казанлък за степенуван учител.(78)
* * *

Писмо от Доброгоров до ЗП на ВМОРО в София

[Одрин], 12 [септември 1902] г.
мартинов замина за Солун. Тук оставам само аз. Вчера дадохме заплашително писмо на Софрони, за да ходатайствува да бъдат назначени Лазар Димитров и Пърличев во Одрин. Снощи от страх да не би го убием, избяга в Цариград. Направете нужното от там.
Марков и Тодоров още са тук. Няма още назначения нито за селските, нито за градските екзархийски учители. Ако Марков не бъде в списъка за Малко Търново, що да правим? Тодорова е добре да не го назначават общински. Да употребиме ли сила? Нека побърза Герджиков с дохождането си, понеже голяма деморализация има между хората.
Пишете ни що за човек е Конев(79)?
С братски поздрав
Псевдоним Доброгоров
* * *

Писмо от Доброгоров до ЗП на ВМОРО в София

Одрин, 14 [септември 1902] г.
Днес дадоха назначенията за гимназиалните и селски учители. Резултат никакъв от нашия списък. Назначават само Василев в едно от махленските училища и туй-то. Назначен е също и Велко Думев(80), скопския инспектор, за учител. Какъв човек е той?
Екзархията уволни и премести учители и учителки и си назначи свои роднини. Ето: уволнени са учителките от тукашната Д[евическа] гимназия Лазева и Александрова, а пращат някой си Блъскова, сватя на Екзарха(81), и Илиева, роднина на Илиев. Също Йорданов си праща внучката си Греченлиева от Варна, току що свършила гимназията. И трите от България, роднини на големците. Също и в Лозенград местото на ръководителя Чонтов(82) е заето от една учителка от България, също роднина на Екзарха.
Не ни остава нищо друго освен да поведем явно борба против Екзархията и чиновниците и съмишлениците, та да можем се поуреди трябва да падне една черна капа, но да теглим жребие докле е скоро. Ако същото правят в Македония, то жалко за нас!
Останал съм сам. Пишете ми какво да правя докле е скоро. Според доклада на Тодоров, който бе в М[алко] Търново, и оня на Чонтев тъкмо в Л[озен]град със съгласието на последния решихме да се убие чорбаджията от М[алко] Търново Дяков(83), понеже освен дето бил вреден за делото, но и пречел при назначаването на учителите, като пъдел нашите хора и си назначавал свои мекерета.
Доброгоров
* * *

Писмо от Димитър Общински до Гоце Делчев

Пловдив, 14 септември 1902 г.
Драгий Гоце,
Перото вземам, за да ти пища нарочно за новината.
Истина ли е, че в Битолско се дигнало въстание?(84) Бай Апостол се научил чрез телефона от София
Таз новина ни тури всички в тревога, а костурчани просто възпламенени.
Какво мислите вие там? Ще се взима ли участие? Каква тактика, какво поведение ще се държи тук? Бай Апостол и сие и аз категорично явяваме, че ще вземем участие в случай, че вий дадете достатъчно онез нужни обяснение, които би говорили в полза на един честен характер спрямо делото.
Поздрав от всички братя, бай Апостол и мен
Твой Д. Общински
* * *

Писмо(85) от ЗП на ВМОРО в София до Ефтим Дабев

Б. м., 17 септември 1902 г.
За Одрин. 17. ІХ. 902 г., Ефтим Дабев, ученик в Българската гимназия
С предпоследното писмо ви се съобщава как тряба да се отнасяте спрямо новия учител Конев. Ние не виждаме в неговото лице некой важен агент на Цончевия комитет и не верваме, че му е възложена некаква особена мисия, но във всеки случай следете внимателно постъпките му – с кого дружи, какво говори по нашите работи и след това направете заключението си. А по въпроса за назначението, писано е вече един път и днес повтаряме да пишем по-настоятелно. Ако иска Екзарх[ията] да назначи, не ще да бъде късно, тъй като почти за никъде още няма назначителни.
С братски поздрав Пандо(86)
* * *

Писмо от Димитър Общински до Гоце Делчев

Пловдив, 19 септември 1902 г.
Драгий Делчев,
Таз сутрин замина Мишел, а днес по обед се получи и тук от Хебибчево следната телеграма: “Пловдив, Мих. Герджиков. Можем ли направи среща Пловдив и да повикаме Стефанова или Делчева, защото голяма е необходимоста? Отговори телеграфически, та утре да дойда.
Кипров”
Снощи тук имаше общо дружествено събрание по повод “въстанието”. Резолюцията днес пратих на ком[ите]та - Станишев. Жалкото е само това, че бай Апостол е много увлечен по патриотарското авантюристическо въстание - напълно искаше да се поукрепят авторите, па макар и да не [са] комитет. Начело с всички костурчани той искаше материалната и моралната подкрепа на местното общество и да беше възможно даже и с пушки в ръка да прехвръкне в Мак[едони]я.
Събранието беше като никога извънредно многолюдно и наелектрезирано от “революционерство” (Герджиков не присъствуваше, добре направи, аз добре го разбрах още първий ден от думите: “Ний нямаме никакви сведения за въстанието: всичко що пишат и говоря - да би било после половината истина”.)
Пръв взе думата бай Апостол. След него аз му се противопоставих. Мъчно ми беше да отнема скоро образуваните чувства на събранието. Без милост осъдих авторите на “въстанието” и доказах, че старий комитет не съществува(87), че Михайловски не е подписал окръжното № 81 и следователно не можем да приемем подобно окръжно за автентично и пр. Много мъчно ми беше да влизам в конфликт с онзи човек,  с когото до вчера мислехме наедно. Мен подкрепиха Хр. Ив. Попов  и Денчо Манев. С големи усилия можахме да вземем резолюция макар и не желателна, но поне удовлетворителна. Агнето здраво, вълкът сит. Днес разгласих телеграмата на Станишев, захваща едно успокоение веч и вярвам, че ще се осъдят авторите на авантюрата.
Много съжалявам, че ви излъгах там за патроните, съжалявам  тоже, че Герджиков не можа да вземе обещаните от мен. Но какво да правя, когато и самия мен излъгаха. Герджика сам беше свидетел на това. Тук после намерих от едно място само 30. От много места ми обещават, дано се изпълнят тези обещания. На едно място намерих  мартинкови патрони 1000, които ще ми дадат за 85 л.,  а други 1060 за 106 лева. В Габрово у търговеца Априлов имало 50 - 60 мартинки с 2500 патрона. Ако имате там човек и ако намираш за нужно, разпореди се. Или пък пиши аз да се разправя. Тук имало няколко кила динамит, който се продава. Пиши ми както за последното, така и за март[инските] патрони какво да правя?
Кураж, делото ти ще се увенчае, всичко младо разбира като теб.
С поздрав
Твой Д. Общински
* * *

Писмо от Михаил Герджиков до Гоце Делчев

Сливен 20 септември 1902 г.
Мон шер(88),
В Пловдив се бавих повече, отколкото предполагах. Всичките ми усилия да намеря патрони отидоха по дяволите. Освен 100-те парчета, които бяха заедно с пушката у Апостола(89), и други 30 случайно намерени – нищо друго не излезе на мегдан.
Манджуков(90) сварих в Пловдив. Той се готвеше да замине към Скечанско (според думите му) заедно с другарите си, където мислили да предприемат вдигането на трена. За заминаването им и за извършване на някои необходими покупки, те взели 30 лева от Апостоля, които той отделил от тези, които бяха у него за пушките. Поискаха и от мен 30 лева – дадох им. В замяна на тези 60 лева те се обещаха да изпратят, щом стигнат към границата около 500-600 манлихерови патрони плюс една електрическа лампичка от същите за които ти ми бе поръчал да взема от Виена където те били доставили 4. Наредих да поръчат в Пловдив тези работи и да ми ги изпратят в Ямбол.
В Пловдив срещнах тоже и Арнаудов(91). Той бил при Кипров. Запитах го защо не са влезли още, каза ми, че в Мустафа Паша и Одрин нямало с кого да работят. Щели да влязат тогаз, когато вътре се установило нещо. Изпратих го в Хебибчево и му казах да не се бавят много по границата, а да влязат.
Слуховете, които въстаниците и Цончевия комитет пущат за въстанието в Македония, силно са подействували в Пловдив. Особено възбудени са костурчани. Сам Апостол Димитров е заразен до толкоз от тамошните събития, щото всичките ми старания да го въздържа и твоето писмо до него не бяха в състояние да го умирят. Той, заедно със своят си кружок от близо 200-250 души костурчани са решили да изпратят 2-ма души в Атина, които да изучат въпроса за тяхното заминаване за през там. В случай, че те не успели да си прокарат път през Гърция за Костурско, те всички ще заминат през Кюстендил, Дубница или Одринско. Това ми съобщи той на заминаване. Не знам дали си получил писмо от него, но добре ще бъде да му пишеш и го осветлиш върху положението. Пиши ми и мен нещо чрез Христов в Ямбол(92), защото днес съм пристигнал в Сливен и навярно ще се бавя 3-4 дена, тъй като господинът, у когото е пушката, бил по командировка и щял да се върне след 2-3 дена. Ще видя с Кантарджиев да мога през туй време да намеря патрони и др.
Целувам те
Мишел
Съобщи ми цената на мартинките, мартиновите патрони, берданите, бердановите патрони и сръбските.
Същи
* * *

Писмо от ЗП на ВМОРО в София до Одринския революционен комитет(93)

[София, втората половина на септември 1902 г.]
Това писмо е за Одрин.
Преди шест дена писах ви едно писмо в отговор на вашето по въпроса за учителя Конев. Получихте ли го? Повод за настоящето писмо ни даде оплакванието на Кипров Александър(94). Той описва района, в който се движи, и изобщо цялото нашенско в доста мрачни краски и фактите, на които той се основава, са твърде правдоподобни, та ние не можехме да не вземем акт от това му изложение. Преди всичко във вашия град още не било формирувано Управително тяло на Окръжния комитет. Второ, учителският въпрос изобщо в Одринско не само че не бил удовлетворително разрешен, ами напротив – при назначенията вършени са били и произволи и други работи, които свидетелствуват за ненормалния вървеж на работите там. Ето защо подканваме ви на първо време да прибързате час по-скоро с избирането на бюро за Окръжния комитет. Ето вече напоследък заминава във вашенско и Герджиков.
Обстоятелствата са такива, събитията се развиват с такава бързина, че стоенето в бездействие е повече от осъдително. Прочее, погрижете се за уреждането на горния въпрос. В противен случай ние мислим да помолим Централния комитет да издаде Кипрову пълномощно, в сила на което, несъществувайки Окръжен комитет, той сам (Кипров) да действува в района си от името на организацията както намира за добре.
* * *

Писмо от ЗП на ВМОРО в София до Одринския революционен комитет(95)

[София], 4 октомври 1902 г.
писмото ви от двадесет и седми септември получихме(96). По въпроса за Кипрова не трябва да съжалявате, затуй, че сме се увлекли, понеже в случая няма никакво увличане от наша страна. Защото преди всичко ние нямахме причина да не вярваме на сведенията на Кипрова. Друго, и самите вие признавахте и признавате част от онова, което той не е говорил и писал върху тамошните работи, а не трябва да забравяте и друго едно още по-важно обстоятелство, а именно отсъствието (до сега) на всякакво Управително тяло във вашенско, което да може да постави в известни рамки неудържимия излишък от енергия у тоя човек с буйна натура. Според нас тоя нежелателен разрив, който настанал между него и мустафапашенци, се дължи главно на това обстоятелство, а при това прибавяте отпосле и малко личен елемент. Като зехме предвид тези съображения ние решихме да се уреди една среща между него и мустафапашенци в присъствието на специалния ни пратеник, който ще разгледа въпроса всестранно, след което да се дойде до едно справедливо решение. Надявам се, че всички ще съдействувате на едно миролюбиво разрешение.
Правилници сме поръчали и скоро очакваме да дойдат, след което ще ви изпратим исканото количество.
За учителя Конев писахме ви, че не се смята за някой важен агент на Цончевия комитет. Но във всеки случай вие ще имате възможност да следите за поведението му, от което ще зависи и как да се постъпи с него по-нататък.
За сега толкова. С братски поздрав и целувки
пише за Ахил пандопулов
* * *

Писмо от Стеф[…] до Гоце Делчев

Стара Загора, 22 октомври 1902 г.
Гоце,
Преди няколко дена беше тук дошъл Стефанов за материал и веднага се върна в Ямболско. С него говорихме за оня ашлак (моето момче Петър). Той ми каза за сега да го отправим към Кавакли там да се навърта, което днес направих. Защото вчера дойде тук пеш от София, изпокъсал си е обуща, и дрехи. Купих му цървули и го изпратих при Кърпаров в Кавакли, гдето за сега имаме нужда там от момче за местни нужди, но както ти казах и по-рано, също и на Стефанов, това момче ще бъде полезно особено за около Одринско, а специално за Дедеагачко и Димотишко, гдето познава местата, дори и хората. Затова, ако в скоро време ще минава някой татък, добре е и него да приберат.
Има още един мъж, туй лято дошъл от нашите места, и той по-рано ми говореше, че иска да се харчи и молеше да го запишем в някоя чета, но за сега тук го няма, отишъл е към Бургас.
Тук пристигна едно от момчетата на Вълча(97), който отдавна е пристигнал в Гюмурджинско и се отправил и към Дедеагачко. Разправя, че до сега нищо не е вършено там и се имало голяма нужда от агитатори. Населението бодро, но без водители и главно, нечувствувайки гнетът на тиранина, както е в Македония, обзето е било повече с междуселски разправии – кой да бъде селски първенец.
Друго, завчера се домъкна тук един момък на име Анастас Николов(98) родом от Охрид, страдающ от ревматизъм в коленете. Носи едно писмо от Пловдивското д[ружест]во до Сливенското по препоръката на някой си доктор Костов от Пловдив и отива в Сливенските бани на лечение, за гдето е бил изпратен от войводата си в Охридско Георги Василев. Преминал е границата от към Баташко, гдето е бил заловен от властите и закаран в Пловдив и там освободен. Преминал е през Солунски и Неврокопски райони. Разправя, че те познава добре и мнозина други вътре и миналата година е бил с Я[не]то С[андан]ски. Разпитах го за работите от настоящето положение. Разправя го с една много ясна положителност, както са си. Спокойствие почти навсякъде е било запазено, освен към Петричко, но и там скоро щяло да угасне всичко. Ужасно се сърди на тебе, че не си позволявал черния кьотек от лани към разните Дончовци, Алексовци и Стояновци, но пак си бил харен човек и акълия, ама това дип не ти харесвал, че си прощавал, когато неприятеля и убийците на Ал. Илиев(99) не се шегували?! Въобще по всичко се разбира, че този момък е сведущ и навярно се движи в четите. Това ти го съобщавам за сведение да проверите какъв човек е. Мене ми направи добро впечатление, че е добър човек и от нашите, затова дори го улеснихме с десет лева за път до Сливен.
Казва, че имал и шифър, но го е дал в Пловдив на д-р Костов или Ат. Димитров да го съобщят тебе. Ако искате подробни сведения, ще трябва да се отнесете в Сливен до някой верен човек, а че е болен от ревматизъм, очевидец бях като се свиваше от болки пред мене. Във всеки случай пиши ни какъв човек е, та в случай, че пак се срещнем, да знаем как да се държим.
Освен това казва, че щял да гледа ако може от Сливен да събере патрони, като се надявал на роднините на някой си Папанчев, родом от Сливен, сега е бил към Битоля или Охридско.
За мене си няма какво да казвам. Ти ми знаеш хала. Това, което можах, направих. Остава сега и Вий да си покажете могуществото на правото и в никой случай да не остане не уредена работата, особено материалната й част. Това ще е грях на душата ни. Калпаво ми е положението във всяко отношение, затова действия по-нататък от моя страна не намирам за полезни за общото добро, аслъ не остава друго освен да се приспособи силата на справедливата строгост.
За възвръщане не правя постъпки, защото оня бакалин още се тътри в м[инистер]ството, та ще почакам, ако го изхвърлят, инак с него не можем се разбра по никой начин.
Поздрави Георче, Савата, Туше и всички другари по оръжие чаша бира “в ръка”. Ама без докачение! Лафа е такъв сега в патриотите на въстаналото население отсам Рила и Родопи!
С поздрав твой Стеф.
* * *

Писмо от Димитър Стефанов до Янаки Гочев

4 ноември 1902 г.
Драги Гочев,
Приносителят на настоящето Кръстьо Николов(100) отива специално в Чокенско по уреждането на района и четата. Той е дългогодишен и опитен войвода (в Македония), идва в края ви, така да се каже, по командировка и не ще се бави много. Щом пристигне той, пиши на м[устафа]пашанци, ако се разкаяли, ако мислят наново да формират чета, да се възползуват от услугите му. Даже ако не искат още да формират чета, могат (но това след завръщането му от Чокенско) да се възползуват от услугите му, като или изпращат момчета в Хебибчево да ги обучава на владеене с оръжие, или като го пуснат вътре с чета временно.
Щом се разбереш с м[устафа]пашанци по тоя въпрос и се окаже, че те нямат нужда сега засега от него, с верни наши хора изпрати го в Соуджак, гдето той ще трябва да се види с Илия Ангелов от Каваклий(101). При тръгването му веднага телеграфирай Ангелову да отиде в Соуджак (телеграфирай чрез Карпарева).(102)
В приносителя имай пълно доверие. Ако стане нужда да му се отпуснат за въоръжаването му патрони или пушка, или друго, без колебание му отпусни (но не забравяй сетне да прибереш [оръжието] на пункта си).
Христо(103) да не бърза с пълненето, защото, казват, от дълго стоене вътре се разваляла сместа.
Изпращам Ви чрез приносителя 4 ½ кила смазка за пушки и берт[олетова] сол.
Поздрави Христо и приятелите оттатък и отсам.
С поздрав Д. Стефанов.
Р. S. Александру(104) ще пиша да напусне селото ви и да замине в Пловдив временно.
Същий.
* * *

Писмо от Димитър Катерински до Димитър Стефанов

5–10 ноември 1902 г.
Другари,
Аз не знам шифър, затова Ви пиша така. Вчера Ви изпратихме очаквания отговор, но днес се научаваме, че не сте го получили, затова изпращам специален човек. Ние извънредно сме благодарни от г-н Кръстю, от г-н Стефанов и от Вас(105) за тези грижи, които проявявате за нашия край. Но в настоящия момент ние заобикаляме селата насаме, за да уредим по-напред работите, че тогава ще тръгнем с чета въоръжена; затова недейте задържа г-н Кръстю, а нека си отиде на предназначеното място(106). Поздравете го и му кажете как ме казват. Аз обичам тези хора и му изпращам сърдечния си поздрав.
Изпратете вестниците.
Ваш брат [Димитър Катерински](107)
* * *

Писмо от Александър Кипров до Гоце Делчев

Хебибчево, 7 ноември 1902 г.
Драги Делчев,
Като прочетох писмото на Стефанов, че “с удоволствие ме приемаш” при себе си, стана ми много приятно. Ти знаеш, че аз отдавна съм изказал желание да бъда с тебе и винаги с тебе.
Прочее благодаря
Зная, че си претрупан много с работа. Иначе искаше ми се да побеседвам по-надълго с тебе по М[устафа]пашалийский район. Но нека сега да ти не правя главоболие. Когато се видим тогава.
Ти когато заминаваш, пиши ми преди 10-на дни.
Вчера в Харманли дойде Дървингов, а преди 3-4 дни момчето от неговата чета. Никакъв полицейски надзор няма върху му. Един негов приятел ме уверява, че той (Дървин[гов]) чудесии ще направи по този край в Турция. Ти разбираш какво би могъл да направи той. Много лесно ще стане и ще го направи. Нека нашите “ръководители” да вземат нужните мерки.
Аз прекарвам тук много мизерно. Тук-таме намирам от свойте приятели. Вярвам, че се интересуваш за положението ми, та за това ти пиша.
Твой Александър
* * *

Писмо от неустановен автор до Димитър Стефанов

С. Каялъ-дере, Хасковско, 8 ноември 1902 г.
Драгий ми Стефанов,
Най-първо моля извинение, че Ви пиша с молив, тъй като не бях при мастило, а приносителя Динко Червенков бързаше пред разсъмвание. Той е един свестен приятел, общин[ски] кмет в с. Каялъ-дере, при когото със съдействието му събрах помощ 75 л. при село от 60 къщи.
Друго.
Вярвам, че сте недоволни, загдето при завръщането на мом[четата] веднага не Ви съобщих, тъй като г. Павлов(108) каза: “Няма нужда, то е моя работа, аз ще изпратя доклад”. Те се завърнаха на 23 м[иналия] м[есец] и до днес са във Вакъв, хубавия Вакъв. Нищо общо с Наня(109) нямам, нито с вътреш[ната] работа на […]. Обаче Павлов дойде, влезе и разбрал много и много нещо. Остана доволен от всичко уредено, разбрал, кой знае какви глупави детински замисли и пр. пр., решил веднага да напусне поста си и вчера ненадейно се срещнах с него в Кавакли, а заявяваше на Кърпаров, че заминава за София, като оставя мом[четата] на някого. От като се е завърнал той не иска нито да ме погледне, нито продума, нито да ми каже някаква дума.
До днес мълчание и сериозно мисление също и пред момчетата, освен пред Христо. Вярвам, че не е обадил и на момчетата, че той напуска и кому предава. Чудно и чудно ми е, какво ще се прави с женски хора. Дали ще му вярвате на оплакванията, не зная. Той ще подлъгва, защо няма никой при него.
Ако всичките момчета са доволни от него и от неговите глупави обноски, живение и агитация, кому служи и от кого се опасява, та остава. Ако бърка мене, от къде на къде, когато общо нямам в работата.
С приносителя на това писмо ми изпратете 50 патр[она] лебел, но нямам, тъй като моите, които бях дал надолу, всичките ги изгърмели. Моля, ако Павлов действително остава нашето место, дано по-скоро назначите човек, който е врял и кипял, а не страхливци като досегашни. Това е мое мнение, не ми се сърдете.
Моля дано ми съобщите къде е бай Атанас. Ах, тая дума, на всички се посвиди.
* * *

Писмо от Александър Кипров до Туше Делииванов и Гоце Делчев

Б. м., Б.д.
Драги Туше и  Делчев,
След като говорихме с ръководителите ни за много работи, в присъствието на Стефанова, дойдохме до преглеждание на сметките. Мустафапашанци ни заявиха, че за днес в касата ни няма пари. И представете си: преди мене са събирани суми, които са отишли на вятъра. Три години става как това население страда от глад вследствие на суша и неурожай поддръжка на района и купувание на оръжие, колкото хората искат.
Стефанов говори на дълго, както с ръководителите, така и с прости работници от града и селата. Какво впечатление му е направило това, не зная, но той естествено ще ви разправи в подробности след завръщането си. На думата: дългове, които са направени тука в мое отсъствие, както и от преди ви ги представям в най-малки подробности. Всичко това е направено от 2-и юли до сега. Има и преди - от тях турям отделно, като ги присъединявам към общата сума. Може би всичко това ще ви се види твърде много, но като имате предвид живостта на пункта и движението, което става от работниците, ще се уверите, че аз съм един строг економист.
Пак ще повторя, че за всичкото това ще ви разправи Стефанов. Той щеше да ви пише на дълго, обаче работата му не го остави да направи това.
Ето сметките:
За храна
На Ат. Кръстев                          41,30
На Хр. Иванов                        32,60
За Стою …                                      19,-
Слави Петров                                    11,40
Петър Фотев                                            4,50
За Митю и Христо                               33,40   
За Алекс. Кипров                          4,60
Всичко              186,80

Имайте предвид, че тук влизат и храната, която се е давала на вътрешни работници и тук - таме в мое отсъствие заемали са пари за нужди от човекът, комуто дължим тази сума
От напред останали:
За дрехи - панталони и куртки                        15 лв.
За Топалов                                    28,65
На Димо Странджата                    12,40
Всичко        56,05
Значи всичко е:               232,85
Това е дълг до вчера. Имаме днес работници, които ще пращаме на вътре за учители и които се хранят на обща сметка. Но те са дошли много скоро, та техната сметка не представям.
Ще ви моля тази сума да я пратите по-скоро, защото мисля заминавам. Трябва да се изплатим, за да ни имат хората доверието и за в бъдеще.
Не мислех тъй да стане, но така стана.
Тук приключвам писмото на Стефанов.(110)
Непременно изпратете ни и ками.
Чакам с първа поща парите.
Ваш Ал. Д. Кипров
П. С.  Останалите от напред 28,05 и 12,40 сме купували патрони.
Същий
* * *

Писмо от Георги Минков до Димитър Стефанов

Бургас, 8 ноември 1902 г.
Драгий Стефанов,
Писмото Ви от 3-й того получих. Ще Ви отговоря по всичко. Аз не искам месечна заплата, а такъва сума, каквато да ми е достатъчна за прехранвание, а такъвата сума ще бъде много по-малка от 100 лева. Аз зная как се събират комитетски пари. Така щото от тази страна можете да бъдете спокойни. Аз ще гледам колкото се може по-икономически да се прекарва, както тука, така също по пунктовете. Получих 300-те лева. Къде по-напред да дам? Трябваше да разчиствам старите сметки, за да не мислят добрите хора, които са кредитирали момчетата, че сме батакчии.
Съобщавам Ви, че благополучно свършихме с материалите. 150 кринкови пушки и 25 каси патрони изпратихме вече в Гергебунар, близо до Къзъклисе от където всякога могат да се пренесат вътре. За пункта Аланкайряк изпратихме 75 кр[инкови] пушки и 15 каси патрони; останалите толкози днес-утре ще изпратим пак за Аланкайряк. Така щото този въпрос е почти свършен.
Добре беше ако купехте и останалите кринкови пушки и патрони от братя Иванови, които са предадени Радеву, тук. Слушам, че братя Иванови са ги продали на братя Кулеви, тука и че първите са писали Радеву да ги предаде на Кулеви. Моля щом получите настоящето, идете при братя Иванови и ги ангажирайте. Ако са ги продали на Кулеви, то тогава ще трябва да купуваме въпросните пушки за цена двойно. По това пишете с първа поща, та да можем от братя Кулеви да ги купим за сметка на Лозенградския район, ако действително са продадени, макар по-скъпо.
На Ив. Попов от с. Къзъклисе се дължи повече от 100 лева. Добре ще направите да му се изпратят, защото той дава добър приют на момчетата от Лазар Маджаровата чета.
Шишманов е останал с един другар в Бунархисарско. Другите момчета се завърнаха тука. Те са около Андрей Стоянов. Казват, че са имали сражение с потерята при с. Урумбеглии, Бунархисарско, и малко останало да бъдат избити. Пушките им били много калпави. Те чакат да се снабдят с добро оръжие и да заминат. Добре ще бъде, ако се купят ангажираните материали, за да има тука на разположение такъво оръжие поне за още една четица.
Искали сте от ханджията - бакалин в Бургас Янчо сметка за дълговете, които са направили момчетата. Той ми даде такъва, която тука приключена Ви представям(111). Този дълг е стар, както виждате освен него има да му се дължи една малка сума от 20-30 лева. От тази сметка се вижда, че най-много има да дължи Дико Г. Джелебов(112). Той е в Кондоловата чета и не се е завърнал. Понеже Вие му сте казали да Ви представи подобна сметка, та аз Ви я изпращам. От сумата 300 лева, които изпратихте тези дни, не можах да изплатя всичките дългове. Остава да се дължи на Стамо Грудов(113) в с. Алънкайряк, близо 36 лева се дължели в с. Урумкьой, дълг направен от момчетата на Т. Шишманов и Андр. Стоянов. Наскоро ще Ви представя оправд[ателни] документи за оправдание на аванса от 330 лева. Ще трябва да ми отпуснете още един аванс за прекратявание всичките дългове и сметки с някои кредитори.
Никакво писмо не съм получил от Герджикова. Наскоро е убит в М[алко] Търново Георги Дяков, първ богаташ от българите в Лозенградско(114). Убийците не са заловени, обаче имало е много арестувания. Това зная по частни слухове. Писмо не се е получило.
Моля, отговорете по-скоро. Тези дни, ако един добър приятел ме снабди с пътните пари, ще дойда в София, за да ме прегледа пак д-р Гиргинов, защото очите ми не отиват добре.
Поздрави Делчева и другите, па и себе си.
Г. К. Минков(115)
* * *

Пощенска картичка от Кирчо Каратанев(116) до Гоце Делчев

Бургас, 21 ноември 1902 г.
Земете нарочен поздрав от ваши Кирчо Каратанев от село Загоричани. Известявам Ви, вчера земах едно писмо от Цариград – ми описват, че била една чета предадена в село Бобища. Заобиколили я, турците убиха четници 3 и войводата хванат жив. Турци убити 70, ранени 40, селяни убити 10, къщи изгорени 3, вътре в къщите и деца изгорени, но не ми писаха коя чета била, името на войводата не ми писаха. Надоле няма какво да ви известа. Аз се намирам в Бургас. Адреса ми: Млекарница на Петър Мишаков.
* * *

Писмо от Константин (Вълчо) Антонов до Димитър Стефанов

Хасково, 22 ноември 1902 г.
Г-н Стефанов,
В Одрин решихме да дода при вас за осветление и съдействие. Предполагаемите опасноти обаче, свързани с пътуванието ми през Пловдив за София ме задържат за няколко дни. Днес ще замина за Ст[ара] Загора, гдето ще чакам писмо от вас. Там има 2-3 момчета, които преди да замина за Турция изявяваха желание да дойдат. Ще гледам да ги подготвя за Турция.
Съобщете ми: има ли опасности за мен и ако да, то как тогаз да се избягнат.
Поздравлявам ви В. Андонов
* * *

Писмо от Александър Кипров до Димитър Стефанов

Хебибчево, 22 ноември 1902 г.
Драги Мите,
Ако не съм ти писал до сега, откакто се разделихме, причината е тази, че не исках да те отегчавам, като зная, че си претрупан с работа. Но когато ножът опре до кокалът, когато душата на човекът доде до носът, не може да се търпи!… Ти познаваш вече добре мене; познаваш окръжающите ме хора; познаваш  и усилията, при  които съм поставен или по-добре принуден да живея тук. Нека това ми писмо бъде от приятелски характер. Ти ще ме извиниш, ако кажа някоя по-голяма лакардия.
Миналата година, когато М[устафа]пашанци се съгласиха да замина в района им, придадоха ми села, населени от чисти българи, които до тогава тук-таме бяха чули за революционното дело. Нямаше никаква организация. Само две села по 2-3 човеци знаеха ”великата тайна”. В останалите села хората дълбоко спяха. 4-5 годишната деятелност на “интелигенцията” се простирала само в града с шушукания по между си. И нищо повече.
Тогава на мене предстоеше не да уреждам, а да създавам. Мъките, които прекарах, трудностите които изпитах, бяха неописуеми. В много села трябваше да влизам силом; в някои села трябваше да лъжа; другаде трябваше хитрост, а негде се явяваше не възможно да се пробие път, тогава сам - сами, пред пладне съм ходил в селото и съм пръскал страхът на хората. А това са незабравими мъки. И тогава всичко ми се признаваше.
Когато ти дойде в Хебибчево през август, сам видя всичко и излезе с “добри впечатление”. Крилати надежди имам по-нататък за доброто уреждане на района. Всичко бях изложил Делчеву при последното си виждане с него в София. Но когато се върнах, намерих “ултиматума”, в който се излагаха най-мръсни нападки и хамалски псувни върху ми. Аз обичах делото и не исках сам да се разправям. Исках анкета, която да провери всичко и да уреди всичко справедливо. Дойде ми. Цяла седмица стоя и намери за добре този ред, който го иска “управителното тяло”. Не можах да се помиря с това. Ти ме убеди, че това било каприз и капризът трябвало да стои по-ниско от интересите на делото. Това е вярно, но моето не бе каприз, моето бе справедливост, а капризът както ще се убедите от долните ми редове - беше другаде. У добрия революционер трябва строга честност и висока искреност. Ти ме убеди, че у тези “момчета” има надежда, искреност и желаят по-добро и хубаво уреждане на района - нека ги оставим. Нека. Че има надежда, че имат желание - глупаво ще бъде ако откажа това, но че са искрени, че имат искра от “искреност”, необходимо ще ми бъде, ако признаеш това. Ето един факт, разигран пред тебе, пред твоите очи.
Тяхното писмо беше насочено изключително против мене. В него ми се приписваха качества на един низкопробен човек. Тези качества ги карат да не ме търпят… Същевременно виках четата – без мене да замине в околията. Ти дохождаш. Аз им съобщавам. Те се отклоняват от първите си обяснения и “принципално” говорят против всяка чета под ръководството на когото и да е било. Даже, ако, забеляза срамно им беше да повторят всичко онова, което са писали против мене. Още същия ден, когато получили моето писмо, с което им съобщавах за твоето идване, стреснати от това, че ще се изобличат сами, съобразили са и дошли до заключението, че действително направили грешка, като ми писали едно такова оскърбително писмо. Най-после решили да поддържат това, което говориха пред тебе. А това искреност ли е ?!..
След напущането ми говорих ти, че искам да напусна вече. Исках да се заловя на работа, учител щях да стана. Ти ме убеди, че аз трябва да продължа в други край. Каза ми още, както и по-после ми писа, да отида с Делчева, а от тука трябва да оставя. Аз уважавам своите приятели, слушам техните съвети и напуснах. Обичам Делчев и приех с удоволствие да бъда при него. Жал ми беше само за добрите ми другари, които гледах, че така се изтезават по тази случка. Жал ми беше, че един ден ще ги гледам - днес ги гледам - за корица да се изтезават така безполезно, чужди ратаи!.. Чужди ратаи тези неоценими сили!…
Ти си отиваше вече, а аз ти говорих, че тези хора (м[устафа]п[ашалийците]) не ще престанат да ме оскърбяват, ако стоя тук и всички кражби, които ще стават, ще ги предават мене. Ти и в това ме успокои. Ала аз си зная имането. Не минаха нито пет дни от заминаването ти, аз започнах да слушам най-ужасните приказки, по мой адрес говорени. По кръчмите, по хората, в училищата и всякъде, дето са намерили случай, ще изтърсят псувня или клевета върху ми. Даже в едно село единия приятел не изпуснал да каже пред селяните, че аз съм бил “цончевист” и че съм искал да вдигам въстание и щял съм окончателно да опропастя селяните! А хората дохождаха и ми казваха.
От всички села са дошли хора да ме питат. Аз съм се чудил какво да отговоря. Селяните настоятелно са ме канили да отида в селата им. Аз съм отказвал и съм посочвал М[устафа] Паша. Мнозина граждани възмутени от това (от тези клюки), нарочно са дохождали и са ме изобличавали, че така индеферентен стоя. Канели са ме да замина и са ми обещавали своето пълно съдействие. Аз отказвах. Когато изпращат куриерите си, тука изрично са им казвали и да не ме поздравяват даже. Те ми казваха, аз мълчах. Пръснали слух в М[устафа] Паша, че аз съм станал турски шпионин. И това ми казаха, аз се насмях. На мен добри приятели са говорили най-кални гнусотии, а последните със сълзи на очите са ми разправяли всичко. Аз безропотно слушах.
Не стигаше това. Трябваше още. Трябваше врътоломни епитети да ми се прикачат. Трябваше със злодейски качества да бъда унизен, за да стана грозен и отвратителен. Но тук трябваше обмисленост и тактика. Трябваше да се скрои нещо близо до ума. И скроиха: аз, заедно с Георги касапина, отишли сме в с. Буноклий (България) и сме вземали шест наполеона от някой си дядо … (забравих му името). Това ми съобщи пръв Вълчо Антонов. Той ще ти разправи работата в подробности. Аз не познавам и самия дядо.  А дядото бил казал - имал съм да му давам 12 лева. Чудно нещо! Това ме най-много изненада. Това беше възмутително.
Ти ме остави тука само с 4 лева. Аз бях принуден още след 3 - 4 дни да прося от приятели и приятелки. Аз не исках да пиша за пари, защото зная, че това е най-умразното един човек да не работи и да яде. Мислех, че положението ми като запасен революционер ще трае за малко време. Но при всичко, че трая толкова и трае още, аз се боря с оскъдността и мъчнотиите и пак не се решавам да пиша в София. Срамно ми беше.
Пак на думата: допустимо ли е, Боже мой, аз в името на делото да искам пари за лично своя полза? Цели четири години как боравя с това дело и сега ли ще злоупотребявам с него? Така ли то из един път ми отмиля? Така ли съм бил с грапавата съвест? И то за колко? -  за три нап[олеона] (по три с Георги) !… Нима аз тези 60 лева не можех да ги намеря другаде? Нима, ако пишех вам, нямаше да ми се изпратят? Голяма е сериозността. В тези села, гдето имах най-голяма тежест и авторитет, хората искат да ги подбият. Дали ще успеят, това е още въпрос.
А за Георги какво да кажа? Нека каже Вълчо. Този човек - най-напред работник, който е вършил и извърши чудесии, дохождат непризнателствани твари и мръсни влечуги да го позорят с качества по-гнусни и от душите им! От един месец мене ме хранят хазяите, а той един месец гладува, стои у дома си и никому не протяга ръка. Той е способен да извърши кражба без да се научи и Господ. Никогаш няма да протегне ръка и да иска в името на делото от един старец, който го подържал, (както ми казва Георги) като касапин.
Тази година аз, като вземах 73 лири, които предадох на управителното тяло, с чие съдействие беше и кой ме узна? – никой не знаеше и никой не ми даде съдействие, освен камата ми… Възмутително е и ти ще кажеш: нищо няма търпи! “Търпи и ще се спасиш”. Бъди уверен, брат мой, че възмущението ми и вълнението ми душевно нямат граница. И още толкова да пиша, пак не ще мога да ти се изкажа. Чудя се какво да правя. Когато ей за това писмо ще диря пари, хората имат дебелоочието да ме обвиняват в злоупотребление на 60 лева!… Пфю! Срам! Мискинлък!
Но ще спра вече. Ако щеш, ме разбери. Па и ако щеш, погледни в кесията си и я попитай разположена ли е да ми прати няколко лева. Да бих имал пари, ще отида да живея в Харманли, докато дойде време за заминаване.
Истина ли е, че сте направили съглашение с генералите? Пиши ми повече по този въпрос: какви са условията и какво ви е накарало да направите съглашение.
Предай една целувка на Делчева.
Твой Ал. Д. Кипров
* * *

Писмо от Делчо Коцев до Димитър Стефанов

Станимака, 25 ноември 1902 г.
Уважаеми Стефанов,
Идеологията на живота добре е схваната в писмото Ви – нищо, такъв ще бъде може би края не само на мен, но ще бъда може би последния аз. Печалното е да бъде човек ръководител и да мисли пропагандата излишна, едничкото могъщо средство за онеправданите, работи в неравната борба, и когато се приема, че е възможно да се мисли, какво един народ е израстнал до положението, щото да престане да има нужда от агитатори, а още като се има предвид обстоятелството, че той ще се ръководи сам, което безспорно е желаната цел да дойде до туй разбиране. Тогава позволете да питам: в сила на кое ме отделяте от цялото? Нима ме поставяте вън от рамките на същия народ!? Ако е така, ако приемем за начало това, ще трябва ли всякой неродом от там да си прибере чантата? Но где е тогава последователност! Когато виждам обратното? Ето защо г-н Стефанов, аз се чувствувам доста силен да виждам, да прониквам в същността на хвърлената сянка.
Може би това Ви обижда, но виновен ли съм? За всеки случай аз прося извинение – ако греша, хора сме, може да се видим и опитаме пробния камък – “Истина и правда е оковима”. В заключение на горното ще ми се да кажа, че изпитвам право на задоволство, че едва след толкова време е постигната гражданската доблест от нашите братя роби – сами да ръководят съдбините си, но даже по родител ще бъда, когато те ще бъдат освободени и от опекунството и на султани и садързами и други, а в лицето на Вас виждам искрения изразител на народната воля – аз Ви честитя.
Г-н Стефанов, не ща Ви главоболя много, за пари ако ще Ви помена не стига ли, дето аз ясно прочетох в писмото Ви, какво не съм потребен Вам, което безспорно е тежко – непосилно, обидно и горчиво, но казвам и след това, но и към това да остана почти плачевно материално положение и то тъкмо, когато ме очаква 3 години казармен живот, тъкмо сега, когато нямам възможност – и да се намери – да заловя работа, а пък ял съм досега, спал, прал и носил всичко на кредит. От где тогава да взема и платя? Аз оставам на Вас, лично на Вас, да направите едното или другото, но като ще да вярвам, че ще се погрижите да се облегчи положението – нали не ща да чакам за дълго, Стефанов?
Изразходвани са суми от мен: 35 лева на тръгване – 13,50 за път, 5,50 за калъф за револвера и остатъка за ядене. 35 лева пратени в началото на август за храна и други. Тъй щото други суми не съм получавал, както упоменатите в писмото. Ще Ви представя общи разписки за изхарчените и за тези, що искам.
Стефанов, аз ще да вярвам, че Вий употребите всички старания, за да облегчите що годе положението ми. Мисля, че не се лъжа във Вас. За това благодаря предварително.
Д. Коцев(117)
* * *

Писмо от Симеон Дечев до Гоце Делчев

Чепеларе, Б. д.
Г-н Делчев,
Аз Ви съм непознат, но при все това Ви пиша настоящето, което моля търпението Ви да го прочетете до край.
От една година насам аз съм работник на организацията. Пролет бях в Скопско със заславения Ал. Филипов, а напоследък бях с чета из Гюмурджинско, от която се отделих и след като заобиколих Скечанско, върнах се в България. При завръщането ми в България ме заболя десния крак и с големи мъки и риск минах границата. След няколко дни крака ми замина и аз отидох до Хасково при Петър Кузманов(118), гдето престоях няколко дена, след което се завърнах в Чепеларе. След някой ден пристигна и Петър, болен. На другия ден от пристигането ми лягам и аз болен от пневмония! След няколко дни хоп, заболява ме наново кракът! И ето става вече 3 седмици лежа без да мога да помръдна.
А средства?
От никъде!
Доктора е дохождал около 15 пъти, 5 пари не съм му дал – от где да взема?
Лекарствата тъкмя от тук – от там. Ами храна?
Положението ми, г-н Делчев, е критическо, затова моля Ви час по-скоро, даже телеграфически, изпратете ми някой лев. Ако бях здрав, никой път не ще дръзна да поискам пари, при всичко, че имам право като работник на една организация, която е длъжна да се грижи за своите членове.
Ако не ми изпратите пари, това ще ме много огорчи, та и отчае.
Акъла ми е залисан, та писмото излезе съвсем глупаво, освен това и ръката ми трепери, та заприлича на египетски ероглифи, но извинявайте.
Чакам с нетърпение.
С поздрав
Ваш С. Дечев
Адрес: Симеон Дечев, Чепеларе
* * *

Писмо(119) от М. Н. Кърпаров до Димитър Стефанов

Кавакли, 29 ноември 1902 г.
Г-н Стефанов
За сумата 81 л. 40 ст., която бе отпусната на разни работници и за която, когато бяхте тук, дал бележка, а Вий сте се погрижили за изплащането й, комитета ми иска разписка от Вас, тъй че Ви моля с първа поща ми изпратете разписка, че сте получили горната сума.
Павлов(120), както вече знаете, си замина. Кръстю(121) дойде и обещава да направи много, но за да заминат трябва цървули, гащи, ризи, памуклии и др., за които се изразходваха 140 лева, като им дадох в брой до где заминат, затуй моля говорете с комитета да ми изпрати разписка, че ги е получил.
С поздрав
М. Н. Кърпаров
Много здраве от д[окто]ра
Същий
* * *

Писмо от Кръстьо Петков до Гоце Делчев

Варна, 14 декември 1902 г.
Уважаемий г-н Делчев,
От пристигането ни във Варна нашите приятели добиха голям кураж и се заеха всички за работа, която отива много успешно. Противниците са съвсем разнебитени - понеже навсякъде ги посрещат с презрение, даже в самите им ашлаци има голямо разцепление, понеже не можали да ги поддържат и понеже почувствуваха нашата груба сила, с която сме окръжени.
Тук дойдоха много момчета от Вътрешната организация и всички са струпани към нас. Марковото(122) идване тук не беше безцелно, но понеже сега за сега разполагаме с доста сили такива, то можете, ако имате нужда от него там, да си го повикате.
Скомбрий(123) имаше около шест хиляди, предполагаме тези дни да пристигнат около 4000, но не толкова ефтини, както мислехте. Ако можете наредете друг способ за пренасянето им, ако ли не - ще ги пратим, както можем.
Пребиваването на Марка тук и срещите му с някои от военните е дало съмнение на капитан Джерова и онази вечер пред Мурджева и др. повикал лицето, т. е. федфебела в домът си и го питал срещал ли се е с Марка и за какво е дошъл. След разпита на федфебела, казал му е, че от военните никой не трябва да се сношава с Марка, защото той е бил от лошите хора.
Понеже разполагаме с доста добри хора тук, с които сме се ангажирали да ги поддържаме, то моля Ви, когато Ви става нужда от тия хора, за да пращате вътре имайте предвид и тях, понеже не им се седи твърде тук, между които има и одринци които са работили вътре.
Марко ме задължи да ви пиша и по въпроса за ходене в Котел, ако има нужда да замине от тука направо, за да събере сведения за покойния и доблестен войвода Марко(124).
Приемете сърдечни поздравления от всичките ни приятели и ги предайте на г. г. д-р Татарчев, Матов, Силянов и др.
Със сърдечен поздрав
К. Петков(125)
Адрес: Кр. Петков, ІІІ уч[астък], Варна
Гр. Варна
* * *

Писмо от Кр. Петков до Г. Делчев

Варна, 17 декември 1902 г.
Уважаемий г-н Делчев,
Преди няколко дена Ви бях писал, че скомбриите са готови и да наредите способ за пренасянето им. Днес Ви явяват, че стоката всичката, десет хиляди парчета, е готова и трябва да се дигне непременно от там, гдето се намират. За това, моля Ви по-скоро да ни съобщите, даже телеграфически, как да ги изпратим. Аз мисля, ако вий не сте наредили друг способ за пренасянето, да ви ги изпратя чрез комисионер, който ще костува много по-евтино и съвсем безопасно. Само да ни явите едно лице, на името на който да адресираме стоката. Ще Ви ги пратя като железария моя.
Тук днес доде Саракинов, но всички са мирни за сега, че да видим за по-после.
Ний от ден на ден напредваме и момчетата заедно с Марко ще трябва да поседят още няколко дена. Не зная защо не ни се изпрати протокола на помирителна комисия(126), за което нашите приятели се безпокоят. Не е зле нашите приятели там сегиз-тогиз да ни осветлят в някои въпроси.
Поздравлявам Ви сърдечно всички приятели. Поздравлява Ви и Марко и Цицов.
С поздрав
К. Петков
* * *

Писмо от Кр. Петков до Гоце Делчев

Варна, 23 декември 1902 г.
Уважаемий г-н Делчев,
Телеграмата Ви от 20 того получих и днес предадох в два сандъка 9870 парчета от железарията на адрес Борис Ташков, от когото ще ги получите. Стоката ще пристигне в София може би към петък - събота, според обещанието на комисионера, който се казва А. Илиев и Сие. Стоката е предадена и заплатена за 10 000 парчета по 90 лева - 900 лева, обаче след проверяването й се оказа, че липсват от цялата сума 210 парчета, които търговеца се обеща да дотъкми и за възнаграждение да подари 1000 парчета, но още не си е изпълнил обещанието, защото не е освободил стоката от митницата.
Обеща ми още търговеца, че може да ми набави до известно време още  6-7000  парчета, за това ще трябва, ако можете, да ми изпратите пари. Освен парите, които платих на Марка, аз броих още:
За сандъци                     2 х 4 = 8 лв.
За навло по 3,50 % на 380 к.                                  13,30
За превоз и др.                    2. -                       
Всичко              23,30 които остава да ми дължите.
Днес получих от Силянов една отворена картичка, в която ми пише, че е пристигнал в София доблестния труженик на делото Петър Тошев, което много ни зарадва, че повечето дейци се събрахте в София, но не можем да си обясним защо мълчат още нашите приятели там и не започнат борба чрез печата и чрез сказки по провинцията. Това обстоятелство дава съмнение на много, наши слабохарактерни приятели да мислят, че ний сме слаби и нямаме мотиви да излизаме явно на борба. Даже протокола на помирителната комисия и окръжното на Станишевия комитет не сме получили.
Агентите на Цончева не спят; тук са пристигнали Саев и Саракинов и продължават да заблуждават обществото. Очаква се тези дни да пристигне и Янков, когото не знаем какво поведение ще държи, но от думите на неговите близки тук се вижда, че си пее пак същата песен, която пееше по-рано.
Аз пак ще си позволя да Ви напомня, че ако ний искаме да имаме тукашните (в България)  дружества на страната си, то трябва много по-сериозно да гледаме на Варненското д[ружест]во, а пък за да можем да имаме на наша страна тукашното д[ружест]во необходимо е да доде един от другарите Ви, а именно: д-р Татарчев, Матов или Тошев, но най-добре е, ако доде д[окто]ра. Това да не ви се вижда чудно, защото тукашното по-горно общество е заблудено и иначе е много мъчно да се разубеди, още повече когато това не иска и помирителна комисия да направи. Ний се мъчим с всички сили да го поведем в правия път, но виждам, че няма да сполучим напълно, макар, да имаме вече повече от 200 члена сигурни, но това не е достатъчно, защото са повечето хора от простата маса, а пък средството, с което мислехме да си служим, именно с момчетата, ми се вижда не толкова сполучливо, защото ще си навлечем омразата на гражданите и ще вземе и самата власт да ни преследва. Това средство ни помогна и ще ни помага, сами за да дадем отпор на техните брутални средства, а за повече е необходимо непременно и съдействието на властта, а ний това нямаме. Да останат тук две д[ружест]ва  е вредно за делото, защото няма да може да събира по-големи средства нито едното, нито другото.
За сега както Ви пожелавам да прекарате весело светлите празници, поздравлявам Ви най-сърдечно Вас и всичките Ви приятели.
С поздрав: К. Петков(127)
* * *

Писмо от Кр. Петков до Гоце Делчев

Варна, 26 декември 1902 г.
Уважаемий г-н Делчев,
Вярвам да сте получили писмото ми, с което Ви явих, че изпратих вече железарията. Тя (железарията) може да позакъснее, но това да не Ви безпокои, защото е изпратена с малка бързина и защото комисионера със същия вагон взема стоката и от др. станции, та по тези причини позакъснява.
Завчера пристигнаха 3 момчета заедно с Андрея, за които вземахме грижата да ги настаним на работа. Вчера пристигна и Коста Калканджиев, а Бицанов(128), за когото ми пишеше Силянов, не доде.
Моля ви се, ако намерите за добре, кажете на г-н Борис Сарафов, ако си спомва за некой си негов познат Наум Павлов от гр. Охрид, фамилията на когото е в София, а той тук е старшия на ІІІ полиц[ейски] участък, да му пише едно писъмце чрез мен, за да го разположи към нас, защото имаме голям интерес от него и защото ми се вижда, че съчувствува на Сарафова като познат.
Днес едвам получих на мой адрес окръжните № № 102, 109 и 111 на Станишевия комитет и протокола на помирителната комисия и то без писмо, от кого са ми изпратени и без печат от комитета. Дадох ги на другарите си да ги четат и си обясниха положението в София.
Поздравлавям Ви
Твой К. Петков
* * *

Протокол на Солунския общ конгрес на ВМОРО

Солун, 4 януари 1903 г.
Централният македоно–одрински комитет, като взе пред вид особеното положение на страната, изключителните условия, в които се постави Организацията след провъзгласеното от Върховния македонски комитет Джумайско–Петричко въстание, като съобрази, че Организацията грози опасност от нови опити за въстание, опустошаване и деморализиране нови райони; като взе пред вид изявеното желание от някои райони за едно общо съвещание, и най-сетне като взе пред вид и разположението и интереса на европейската дипломация към народното ни дело, реши да свика конгрес от представители на окръжните и по-важните околийски райони за обсъждане на всичко това. На конгреса присъствуваха: членовете на Централния комитет Иван Гарванов, Спас Мартинов и Димитър Мирчев; двама наскоро освободени и заслужили дейци на народното дело – Христо Коцев и Тодор Лазаров, и представители от дванадесет района; от Цариградския Никола Петров, от Одринския Велко Думев, от Серския Лазар Димитров, от Кукушкия Влахов, от Солунския Иван Сапунаров, от Гевгелийския Хърлев, от Воденския Димитър Занешев, от Велешкия Пейков, от Скопския Ганчев, от Струмишкия Ингилизов, от Битолския Лозанчев и от Радовишкия Георги Варналиев. Отсъствуват поканените представители от Щип и Тиквеш, първият, защото властта попречила на идването му, а вторият, защото е бил арестуван. При всичката голяма важност и значение на конгреса, Централният комитет не можа да извика представители и от други райони поради голямата бдителност на полицията и възможната опасност от откриването му.
Конгресът в горния си състав почна заседанието на вторий януарий 1903 година в девет и половина часа преди пладне, открит от господина Иван Гарванов, който се избра за председател, а за секретар се определи Димитър Мирчев.
Поради тясната връзка и зависимост на всички предстоящи за решаване от конгреса въпроси с въпроса за едно близко въстание, по общо желание на членовете председателят поиска, всеки представител да изложи състоянието на всеки район, от гдето да се съди по-нататък за въпроса за въстанието.
След това председателят постави на разискване въпроса: трябва ли да има въстание напролет? Сериозни и дълги разисквания се почнаха от страна на всички членове, разкриха се и се осъдиха всички страни на въпроса. Разискванията продължиха и на другия ден, 3 януарий. След като се намери въпросът напълно изчерпан, пристъпи се най-сетне към гласуване, и всички единодушно гласуваха в положителен смисъл. Това стана на 3 януарий, на единадесет часа и двадесет минути преди обед, минута свещена и съдбоносна за един петвековен роб. Дано тя, изходеща от мрачното минало, озари бъдещето с щастие на страдалческия народ! Това бе общ сърдечен клик на членовете, които решаваха съдбата на народа. Разискван и въпросът, какво трябва да бъде въстанието, частично или повсеместно стратегично, реши се да стане повсеместно – стратегично. Направи се още един преглед на действуващите по настоящем войводи и колко такива са още потребни за деня на въстанието, за да вземе акт от това Централният комитет за по-нататъшно разпореждане. Постави се на разискване въпросът за начина на действуване в големите градове.
Заседанието продължава до четири и половина часа и продължи на другия ден, 4 януарий, от четири часа след пладне до пет и половина, когато се призна закрито със сърдечни благопожелания.
(Подписали): Иван Гарванов, председател на конгреса, Спас Мартинов и Димитър Мирчев, членове на Ц[ентралния] комитет, и членове представители: Лазар Димитров, Тодор Пейков, Иван Сапунаров, Велко Думев, Никола Петров, Влахов, Хърлев, Д. Занешев, Лозанчев, Димитър Ганчев, Иван Ингилизов, Георги Варналиев, Тодор Лазаров, Христо Попкоцев.
* * *

Известие от ЦК на ВМОРО до Гоце Делчев

[Солун, януари 1903 г.](129)
Т. М. О. Организация е натоварена от всичките ръководители на революционните райони в страната и от всички видни дейци на Т. М. О. Организация да ви извести следното:   
1. Т. М. О. Организация реши да подигне в недалечно бъдеще на настоящата година въстание в Македония и Одринско и да се бори с всички средства, докогато не извоюва човешки права на роба.
2. Организацията осъжда домогванията на всички официални и неофициални фактори в България, които мимо нейното съгласие са се старали и се страят да увличат народа на въстание, защото тези фактори съзнателно или несъзнателно са подкопавали и подкопават от основи каузата на македоно – одринския роб, като със своите действия са давали на борбата му колорит на външно подстрекателство – обстоятелство, толкова силно експлоатирано от Турция и европейската дипломация.
3. Организацията заявява велегласно, че до денят на въстанието ще се бори с всички комитети, корпорации или частни лица, които с постъпките си би я изнасилили да се хвърли в неравната борба не навреме и би разсипали планът й за действие. Тя ще държи сметка за всички онези, които по какви и да е съображения и влияния би пожелали да използуват борбата на роба за други цели, а не за подобрение на неговата участ.   
4. След обявата на въстанието всички борци, готови да подкрепят роба в неравната борба, ще бъдат посрещнати с отворени обятия. Желателно е обаче всички боеви сили да влязат в предварително съгласие с организацията.
* * *

Писмо от ЦК на ВМОРО до районните ръководителни тела, препратено от Одринския революционен комитет

Солун, 22 януари 1903 г.
Чрез Орлеан до районните ръководителни тела на Македонската – одринска революционна организация.
Централният ни комитет изисква от всички ръководители да му изпратят в най-кратко време следните от голяма важност и значение сведения:
1) Карта на района, в която по възможност точно да се начертаят, първо – границите на района; 2) в ней поименно да се отбележат планините, полетата и реките; 3) проходите, сиреч връзките на една планина, с кръстчета, а прекъсването […](130); 4) кои проходи, села и градове могат да се считат за важни стратегически пунктове в района ви; 5) кажете нещо за спънките или ползата от реките в стратегическо отношение, например могат ли попречи минаването на борците от едно място на друго, или може да послужи за крепост на борците против неприятеля, да се означат тези точки на реките пак с кръстчета; 6) означете селата, като отбележите чисто българските с колелце и арабски цифри, турските  с колелце и римски, а смесените турско – християнски – само с колелце, и да се кажат по колко къщи има във всяко село и каква е пропорцията на смесените; 7) кои села и градове могат да се владеят и с каква сила, има ли такива съвсем непристъпни за турската войска и могат ли те да служат за стоварище на храна, разбира се, като се има предвид това – свързват ли се с други села, сиреч могат ли да служат за сборни пунктове на четите. Да се означават […] пунктовете, като се определи каква част от […]лоние ви сили да се прибират в тях на ноч и кои за почивка и за такива сборни пунктове могат да служат и ненаселени места в горите, стига да са непристъпни за неприятеля. Посочете и тях на горската линия с кръст и колело; 8) колко храна може да изнесе всяко село в пунктовете. Колко храна още ще трябва да се набави, че въстаниците да се поддържат най-малко 4 месеца, каква и колко жива стока има храна при отделение сборните пунктове трябва […] дали има нужната вода за пиене […]лия от неприятеля; 9) колко пушки притежава този район, но разбира се, годни за работа, и с по колко патрона са; 10) освен воюващите сили с пушки още каква резерва има за попълване загубите; 11) има ли се нужда от набавяне друго оръжие и колко – съобщете; 12) допълнително изучете състоянието на турската сила в селата и градовете, колко войска има, кавалерия или пехота, оръжието им. Има ли такава, в бой те може ли да се превземат и с каква сила, има ли казарми или са разположени по къщята. Где пазят оръжието си нашите и де не, с колко коне и коли разполагат, колко бекчии има в селата и колко пушки могат да се вземат от тях; 13) посочете план на действие съгласно възгледите на войводите, като се покаже колко чети ще трябва да действуват с по колко борци и с каква резерва ще бъде всяка, кои места ще нападат, где ще могат да развалят железни линии и мостове, где ще се оттеглюват за защита (пунктът за храна и прибежище да се избира така, че една чета винаги да може да се намира в свръзка с друга). Какви терористически акции могат да станат в града. Може ли районът да набави за себе си всичките потреби за мобилизиране на борците – патрондаши, цървули, чанти […]ерве, дрехи, знаме. Горните сведения ще послужат като суров материал за един общ план за действие, изработен от вещи лица, и навреме ще се представи на ръководителите на районите за тяхно по-нататъшно разпореждане и прилагане.(131)
Централният комитет, пише Страшимир от Света гора.
П. П. Час по-скоро пратете сведенията.(132)

БЕЛЕЖКИ:
(1) Владимир Бочуков от с. Райково, Смолянско, учител, офицер от българската армия, от 1899 до 1901 г. е председател на Смолянския околийски революционен комитет, основател на революционни комитети в Смолянско, Ксантийско, Гюмюрджинско и Дедеагачко.
(2) Степан Зориян от Ростов на Дон, председател на Арменския комитет в Пловдив.
(3) Лазар Маджаров.   
(4) Христо Настев по това време е главен учител в Бунархисар и ръководител на Бунархисарския околийски революционен комитет.
(5) Янаки Щерев от с. Търново, Битолско, битолски войвода. По това време Я. Щерев се намира в Битолския затвор по Попставревата афера.
(6) Кулеви – Миневи, търговци в Бургас.
(7) Ради Чакъров от Лозенград, адвокат в Бургас, член на МакедоноОдринското настоятелство.
(8) С. Велика.
(9) Лозенград.
(10) Душо Желев по това време влиза в четата на Г. Кондолов.
(11) Тодор Шишманов.
(12) Янаки Гочев Вълчанов от Харманли, учител, пунктов началник в Хебибчево.
(13) Не може да се установи за кое приложено писмо става дума.
(14) Нури бей, син на богатия чифликчия Мустафа Дертли бей бил отвлечен  за откуп от смесена българо – арменска чета, ръководена от Славчо Мерджанов.
(15) От с. Левка, Мустафапашанско.
(16) Става дума за Александър Димитров Кипров.
(17) Витанов, псевдоним на Л. Димитров.
(18) Става дума за печатаря Ив. К. Цуцев в София.
(19) Димитър Варимезов от с. Соуджак, отговарящ за оръжейния склад на организацията в родното си село.
(20) Касиерът на ВМОК.
(21) Заловени са били войводата на четата Светослав Мерджанов, Христо Хаджиилиев, Бедрос Сиремджиян и Оник Торосиян.
(23) Ангел Чалъков от Мустафа Паша, учител, приемник на пункта в Хебибчево от Петър Митев. Я. Гочев е назначен за началник на пункта след смъртта на А. Чалъков през март 1901 г.
(24) Става дума за ІХ конгрес на ВМОК, който заседавал в София от 29 юли до 5 август 1901 г.
(25) В. “L`Effort”.
(26) Става дума за новоизбрания ВМОК, начело със Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев.
(27) Става дума за срещата – конгрес на одринските организационни дейци, която се състояла в Пловдив и на която присъствали и Г. Делчев и М. Герджиков.
(28) Иван Манолев от гр. Кукуш.
(29) Гоце Такеджиев от Кукуш, приятел на Г. Делчев.
(30) Тъй като част от картичката е откъсната не може да се установи самоличността на кореспондента. Възможно е да е Димитър Бодуров, свещеник в Бунар  Хисар, който емигрирал в България.
(31) Лазар Маджаров.
(32) Вероятно става дума за капитан Пантелей Иванов Митров от Прилеп.
(33) Вълчо Андонов, псевдоним на Константин Антонов.
(34) Лазар Димитров по това време се намира в София.
(35) Одринският окръжен комитет временно престанал да съществува поради арести и напускане на града от членовете му.
(36) Картичката е без подпис. Друго писмо от П. Напетов не е намерено в архива на Г. Делчев.
(37) Димитър Общински от Пловдив, деец на ВМОРО, от лятото на 1902 г. е четник при М. Герджиков в Одринско, по-късно войвода в Одринско.
(38) Апостол Димитров.
(39) Картичката е адресирана “Господин Гоце Делчев, хотел “Батемберг”, ст[олица] София”.
(40) Нечетлива дума.
(41) Константин Антонов.
(42) В архива на Г. Делчев се намира част от трудно четливо и объркано писмо, от което се вижда, че Христо Стоев е интерниран в с. Мечка махала.
(43) Георги Минков.
(44) Лазар Димитров и Спас Мартинов по това време учители в Одринската българска гимназия “Д-р Петър Берон”.
(45) Архимандрит Софроний.
(46) Става дума за Одринския окръжен революционен комитет.
(47) Симпатично мастило, направено от воден разтвор на нишесте, което се проявявало с намазване с йодна тинктура.
(48) Вероятно става дума за Делчо Коцев от Харманли, кочански войвода. През 1901 г. е в четата на одринския войвода Георги Кондолов.
(49) Ружкин, псевдоним на Христо Силянов. Информацията, че е убит, не отговаря на истината.
(50) Муниста или мъниста – става дума за патрони.
(51) Петко Напетов от с. Галата, Варненско, агитатор и одрински войвода.
(52) Наню – става дума за Стоян (Наню) Вълчев Махеров Камилски от с. Камила, Малкотърновско, Малкотърновски участъков и цикнихорски войвода.
(53) Вълчо, псевдоним на Константин Антонов от Стара Загора, учител,  член на Одринския окръжен революционен комитет, ахъчелебийски войвода, пунктов началник в Чепеларе.
(54) Тодор Шишманов от с. Пенека, Визенско, бунархисарски войвода.
(55) Александър Филипов от София, гюмюрджински войвода. През 1902 г. е заловен от турските власти в Смолянско, осъден и заточен в Паяс кале, Мала Азия.
(56) Става дума за в. “Реформи”, орган на ВМОК - инж. Хр. Станишев – Т. Карайовов.
(57) Никола Наумов от Щип, член на ВМОК, журналист, учител, секретар на Българското търговско агентство в Скопие, издател и редактор на в. “Право”  и сп. “Македоно – одрински преглед”.
(58) Воин, псевдоним на Спас Мартинов.
(59) Става дума за пунктовия началник на Хебибчевския пограничен пункт Александър Кипров.
(60) Вж. писмото на Т. Стоев от 6 август 1902 г.
(61) Христо Караманджуков от с. Чокманово, Смолянско, смолянски войвода, агитатор – организатор в Смолянския, Гюмюрджинския, Дедеагачкия и Малкотърновския революционни райони.
(62) Георги Кондолов от с. Велика, Малкотърновско, малкотърновски и одрински войвода, началник на всички чети по време на Илинденско – Преображенското въстание.
(63) Вероятно Асен Хадживасилев.
(64) Подчертаното е написано с шифър. Н. Колушев е бивш член на Българското тайно революционно братство в Солун. Като секретар на Българското търговско агентство в Солун неговият адрес служи за пощенска кутия на ЦК на ВМОРО и чрез него се препраща и кореспонденцията със ЗП. Страшимир, псевдоним на Спас Мартинов. Димко, псевдоним на  Димитър Мирчев. Тримата, заедно с Иван Гарванов съставлявали ЦК на ВМОРО в Солун.
(65) Лазар Маджаров от с. Негован, Солунско, лозенградски организатор и войвода.
(66) Александър Кипров.
(67) Вълчо - Костадинов Антонов (Сеченката).
(68) Васил Пасков от с. Осиково, Неврокопско, учител, публицист, член на Битолския окръжен революционен комитет, арестуван и осъден през 1900 г., присъдата си излежава в Куршумли хан. Освободен през август 1902 г.
(69) Датирано по съдържанието.
(70) Името не е нанесено в оригинала.
(71) Търпен Марков от с. Вишени, Костурско, учител. Член на Малкотърновския околийски революционен комитет. От есента на 1902 г. е учител в Малко Търново.
(72) Георги Тодоров от Тетово, учител  в с. Велика, Малкотърновско и ръководител на селския революционен комитет, член на Малкотърновския и Горноджумайския околийски революционен комитет.
(73) Панайот Манов от Щип, учител в Одрин, член на Одринския окръжен революционен комитет.
(74) Вероятно Димитър Манолов от ференско.
(75) Тодор Луканов, името под което се крие Михаил Герджиков като учител в Българската гимназия в Битоля.
(76) Бележките за без заглавие, дата, адрес на получателя и подпис на автора, но по почерка може да се заключи, че са писани от А. Христов.
(77) Чудомир Кантарджиев от Сливен, учител, четник при Я. Сандански, член на Серския окръжен революционен комитет. (78) От ляво на свободното поле на първата страница Г. Делчев е отбелязал: “Туше, прати 100 лева на Общински с пощенски запис”.
(79) Михаил Конев, учител в Одринската българска гимназия “Д-р П. Берон”.
(80) Велко Думев от Воден, учител, председател на Одринския окръжен революционен комитет след Лазар Димитров, член на Битолския окръжен революционен комитет, публицист.
(81) Йосиф І, Български екзарх.
(82) Иван Чонтев от Велес, учител, секретар на Лозенградския околийски революционен комитет (1901 – 1902), секретар на Дедеагачкия околийски революционен комитет (1902 – 1903).
(83) Анегности Дяков, чорбаджия и лихвар в Малко Търново, наказан от ВМОРО за сътрудничество с турците.
(84) Става дума за действията на четата на полк. Ан. Янков
(85) Писмото е отговор на Доброгоровото от 12 септември 1902 г. Адресът на посоченият получател Ефтим Дабев е служил вероятно за пощенска кутия за получаване на кореспонденция от Одринския комитет.
(86) Пандо, Пандов, Пандопулов, псевдоним на К. Пърличев.
(87) Става дума за ВМОК до неговото разцепление на Х му конгрес.
(88) Мон шер (фр.) - мой мили, драги мой.
(89) Апостол Димитров.
(90) Петър Манджуков.
(91) Христо Арнаудов от Мустафа паша, гюмюрджински и дедеагачки войвода,  работи в пограничните пунктове в Чепеларе и Хебибчево.    
(92) Антон Христов.
(93) Черновата е писана от К. Пърличев, секретар на ЗП в София. Датирано по съдържанието му.
(94) Александър Димитров Кипров от Мустафа Паша, мустафапашански войвода, агитатор в Беломорска Тракия, известно време началник на пограничния пункт в Хебибчево, поет и публицист. Оплакването на Кипрова, за което става дума не се съхранява в архива на Г. Делчев.
(95) Писмото е адресирано с псевдонима на Одрин “за град Орлеан”.
(96) Писмото на Одринския комитет от 27 септември не се съхранява в архива на Г. Делчев.
(97) Вълчо, Константин Антонов.
(98) Атанас Николов, четник в четата на Дончо Божков в Поройско. Вж. Г. Делчев, Писма и …, с. 332.
(99) Александър Илиев от Враца, петрички околийски войвода на ВМОРО.
(100) Кръстьо Николов Българията.
(101) Илия Ангелов от Кавакли, пунктов началник в гр. Кавакли и с. Вакъф.
(102) Карпарев, аптекар в Кавакли и член на ВМОРО.
(103) Христо Арнаудов от Мустафа паша, пълняч на бомби в Хебибчево, гюмюрджински и дедеагачки войвода.
(104) Александър Кипров.
(105) Писмото е препратено чрез Я. Гочев.
(106) Чокенско.
(107) Димитър Катерински от Мустафа Паша, учител, председател на Мустафапашанския околийски революционен комитет.
(108) Александър Павлов, войвода в Одринско.
(109) Наню – Стоян Махеров Камилски.
(110) Споменатото писмо на Д. Стефанов не се съхранява в архива на Г. Делчев.
(111) Сметката не се съхранява в архива на Г. Делчев.
(112) Дико Джелебов от с. Ятрос, Бунархисарско, учител, малкотърновски войвода.
(113) Стамо Грудов от с. Аланкайряк, Бургаско, председател на Македоно–одринското дружество в селото, четник в Радовишката чета.
(114) Става дума за малкотърновския чорбаджия Анегности Дяков, доставчик на турската войска, прекупвач на данъци, наказан със смърт от ВМОРО през 1902 г. по нареждане на М. Герджиков.
(115) Георги К. Минков от Лозенград, представител на Одринско във ВМОК. Писмо на Г. Делчев до него от 1 май 1902 г. вж. в Г. Делчев, Писма и други материали, С., 1967, с. 287.
(116) Пощенската картичка е адресирана до “Столица София, дохна Прилепски, за г-н Делчев да се предаде”.
(117) За Д. Коцев вж. и писмото на В. Антонов от 19 август 1902 г.
(118) Петър Кузманов от с. Долно Дереке, Смолянско, член на Беломорския околийски революционен комитет, ръководител на революционния комитет в родното си село, пунктов началник в Чепеларе.
(119) Писмото е изпратено във фирмен плик на “Аптека на М. Н. Кърпаров – Кавакли” до “господин Димитър Стефанов (хотел “Батемберг”) ст[олица] София”.
(120) Одринския войвода Александър Павлов.
(121) Кръстю Българията, който е бил прехвърлен от Скопски в Одринския революционен окръг.
(122) Гьорче Петров.
(123) Патрони.
(124) Става дума за убития войвода Марко Лерински (Георги Иванов от Котел).
(125) Кръстьо Петков от с. Мерхамли, Софлийска околия, Западна Тракия, племенник на войводата капитан Петко Киряков, деец на Варненското македонски дружество и един от основателите на  Тракийското дружество  “Странджа” във Варна
(126) Става дума за опитите за помирение между двата ВМОК на Михайловски - Цончев и Станишев – Карайовов.
(127) Към писмото на К. Петков е приложен препис от писмото му до комисионера Борис Ташков в София, с което се нарежда пратките с патрони да бъдат предадени на Георги Динев в София.
(128) Лазар Бицанов от с. Зелениче, Леринско, ръководител на селския революционен комитет в Зелениче и председател на Леринския околийски революционен комитет.
(129) Това известие ЦК на ВМОРО изпраща до двата ВМОК в София и до Г. Делчев, който по това време се намирал вече в Неврокопско на път за Македония. Вж. П. К. Яворов, Гоце Делчев, с. 108.
(130) Неразчетен текст.
(131) По-късно, след заседанията Битолския окръжен конгрес през април 1903 г. и като има на разположение и отговорите на районните комитети, Хр. Матов, с помощта на военни специалисти изработва Общ план и цел на въстанието. Вж. Ц. Билярски, Планът на Илинденско–Преображенското въстание 1903 година, ВИС, 1987, кн. 6, с. 213–222.
(132) На гърба на писмото М. Герджиков е написал: “3 за Лозенград, 2 за Малко Търново, 2 за Бунархисар”.