ВАНДАЛЩИНАТА СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА КНИГА СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г.

С личността и делата на Димо Казасов се занимаваме вече многократно и като че ли ще се окаже неправ онзи мой професор от Софийския университет, който изпитваше някаква неприязън към още живия дребничък и вече на преклонна възраст български политик и държавник. А тогава в края на 60-те и началото на 70-те излизаха книга след книга, изпод неговото перо. Като че ли нямаше тема, до която той да не се е докоснал. Та професорът думаше: „Как е възможно толкова български политици и държавници да си отиват от този свят без да са написали мемоарите си, а един Димо Казасов непрекъснато да ни се натрапва с писанията, след като неговата роля е толкова незначителна?!“ Оказа се, че много от нашите политици и държавници са водили и дневници, а са написали и спомени, обяснявайки своите действия и днес повечето от тях са публикувани и представляват важен извор за историята ни, а учените ни са преситени от информация и едва ли скоро ще успеят да я прочетат, осмислят и анализират.

А по отношение на Димо Казасов трябва да се каже, че неговото място в политическия, държавния и културния живот, както и в спасяването на българските евреи, в дипломацията и в профсъюзното движение е значително. Той е сред видните дейци на БРСДП (шс), създател на ПК „Звено“ и един от учредителите на Отечествения фронт, а същевременно и участник в превратите на 9 юни 1923 г. и 9 септември 1944 г. Участието му в превратите винаги създава условия да участва и във властта, уж в не толкова важни министерства. Благодарение на неговите книги днес може да станат още по-ясни действията и честата промяна в политическите му превъплъщения. Голяма част от архивът на Димо Казасов също е достъпна и от нея могат да се изяснят не малко все още забулени в мълчание тайни от нашата история. Сред тях са огромния брой писма от евреи от цял свят, с които му изказват благодарност за избавлението си, неговите дневнични бележки от пътуването му до Израел и удостояването му с най-високите отличия на еврейската държава, дневниците му от пътуването му до Латинска Америка, както и друг един непубликуван негов дневник в който коментира политическите събития от 60-те години. Изключително любопитна е неговата кореспонденция с Жорж Нурижан, както и политическите портрети на неговите съвременници, като сред тях особено се откроява портрета (в различни варианти според времето и ситуацията) на неговия съратник, а както се оказва и съперник Кимон Георгиев.



Тук ще имате възможност да се запознаете с друга недостатъчно известна дейност на Димо Казасов след 9 септември 1944 г. Участието му в учредяването на Отечествения фронт и в Деветосептемврийски преврат отново вкарва във властта изпечения заговорник. Още в първото правителство на Кимон Георгиев той е назначен за министър на пропагандата (1944–1946 г.). На 10 септември 1945 г. Министерството на пропагандата е преименувано на Министерство на информацията и изкуствата. Във второто правителство на К. Георгиев (1946 г.) и в първото правителство на Георги Димитров (1946-1947 г.) Д. Казасов е отново министър на информацията и изкуствата. Още преди да дойде на власт на 29 август 1944 г. Националният комитет на ОФ разпространява манифест към българския народ, в който в точка 12 е отбелязано искането: „Разтуряне на всички противодемократични организации и унищожаване на всяка следа от авторитарна идеология.“ За „унищожаването на всяка следа от авторитарна идеология“ още на 9 септември 1944 г. с Указ № 14 е създадено Министерство на пропагандата (МП). Неговата главна задача ще бъде „да осъществява единно ръководство и координация на работата на всички служби, институти и обществени организации, които чрез своята дейност се явяват фактори на идеологическото преустройство, като най-важните от тях – печат, радиото, киното, театрите, библиотеките, музеите и др., постепенно обединява в себе си.“ И първото учреждение, което ще бъде поставено под надзора на МП още на 6 октомври 1944 г. е Камарата на народната култура. Предприемат се и законодателни мерки за изпълнението на задачите на МП. В член 5 на приетата Наредба-закон за защита на народната власт се предвижда строг тъмничен затвор за всички, които в писмени и печатни произведения възхваляват или одобряват подривните действия срещу народната власт, расовата ненавист и други опасни прояви. („Държавен вестник“ № 62 от 17 март 1945 г.) С Постановление № 12 на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г. пък се изземваха от държавата „всички книги с прогермански, фашистки и расистки характер, както и книгите, написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи, от всички лица и места, където и да се намираха те.“ На основание на постановлението на 8 април 1945 г. министърът на пропагандата Д. Казасов издава Наредба № 10 с указания как да се изпълнява. Към нея е приложен и списък със 701 заглавия, подлежащи на изземване. В последствие са изготвени и други допълнителни списъци. Тук искам да направя едно уточнение, че тази дейност на правителството и конкретно на МП съвсем не е самоволна. Още в Московското съглашение за примирие след излизането на България от войната се предвижда известен контрол върху печатната продукция, кинофилмите, театралните спектакли, радиото и др. Протокането на изпълнението на наредбата, поради причини от обективен и субективен характер, ще доведе до настояването от Съюзната контролна комисия от 31 юли 1945 г. до Министерството на външните работи нейното срочно придвижване, като към 20 август 1945 г. в Съюзната комисия трябвало „да бъдат представени списъци и сведения за окончателното изземване, надеждно съхраняване и претопяване на фашистката и антисъветската литература.“ По сведения на Иван Пейков на основата на запазената документация в бившия Централен държавен архив на Народна република България (днес част от общия ЦДА) в Бургас са събрани 10 120 тома, в София – 8910 тома, в Плевен – 28 000 тома. Акцията по изземването продължава и през 1946 г. С помощта на администрацията, комитетите на ОФ и училищните власти са иззети 382 085 броя книги от деветте области на страната. (Вж Ив. Пейков, Разгрома на свалената от власт монархо-фашистка буржоазия в България (9.IX.1944-9.IX.1945). София, 1982, с. 62-63.)

В допълнителните списъци Д. Казасов по-нататък ще включи и някои свои книги, сред които са книгата му за Италия и Бенито Мусолини, книгите му за Деветоюнския преврат, публицистиката му за ПК „Звено“, за тоталитарната държава и за масонството. Може би той беше чел спомените на великият Й. В. Гьоте, „Поезия и истина“, който разказва за горенето на книги от инквизицията и опитите на някои посредствени автори да пробутат и собствените си книжки, за да се изпечат в огъня и по този начин да се предреши тяхната положителна оценка от бъдещите поколения. Това е мое предположение, но когато се отнася до Димо Казасов всичко е възможно?!
Само десет години по-късно (1956 г.), когато бях ученик в първо отделение в т.н. „Долно“, за разлика от „Горното“ училище в моето село Орешак, учителят ни Стойчо Ковачев ни накара да извадим букварчетата си и да задраскаме уроците и портретите на Й. В. Сталин и Вълко Червенков. (Бог да го прости, но много биеше с показалката по пръстите и по ушите! Сигурно и учителят ни се е чудил що за дивотия става, а той не беше даскал от скоро, а стар преподавател. Като негови ученици той беше учил с думи, а и с показалката си и баща ми и чичо ми.) И портретите на Сталин и Червенков бяха бързо свалени и от стените, а книгите им иззети и заключени, защото наскоро бяха отминали XX конгрес на КПСС и Априлският пленум на ЦК на БКП. Моят баща беше успял да запази, като скрил Сталиновите „Въпроси на ленинизма“, „Краткият курс по история на ВКП (б)“, „Марксизмът и националния въпрос“, Сталиновата биография и Материалите за изучаването на историята на БКП, протоколите от V и VI конгреси на БКП, както и редица любопитни брошурки от Сталиново време, един Закон Божи и един стар учебник на история от времето преди 9 септември 1944 г. След години, когато имах възможност да се разровя в библиотека на тъста ми попаднах на някои интересни книги, сред които беше първият превод на Димитър Благоев на Плехановата книга „Монистическият възглед върху историята …“, отново Сталиновите „Въпроси на ленинизма“ и две не по-малко любопитни книги. Едната беше сборник, посветен на 25 годишнината от Септемврийското въстание от 1923 г. От сборникът бяха откъснати статиите за въстанието от Вълко Червенков и Трайчо Костов. А другата книга, подвързана по много елементарен начин, не можеше да се разбере коя е, но като се зачетох разбрах, че това са лекции по история на БКП. Четейки тази анонимна книжка, след като стигнах до средата й се оказа, че са подшити заедно първа и втора свезка от лекциите на Трайчо Костов по история на БКП, но предвидливия ми тъст беше скъсал само първата титулна страница, а оставил втората, тъй като трудно можеше да се разбере какво представлява и колко е опасна. Тази нова вандалщина беше извършена също така след Априлския пленум, а Тр.-Костовите писания след процеса срещу него. Книгите, които беше скрил баща ми и тъста ми пазя и до ден днешен, само Благоевият превод някъде се загуби. Те са редом с книгите на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини, Йозеф Гьобелс, двата цитатника на Мао Дзе Дун, книгите на Лео Троцки, защото без книги и без знания никой човек не може да съществува и да оцелее.
В България продължиха да се унищожават книги и през следващите години и десетилетия. Както се появиха по времето на Н. С. Хрушчов, така и бързо изчезнаха книгите на Солженицин. Спряха да печатат и толкова добре приетия Хайнрих Бьол, също заради Солженицин. Джон Стайнбек също спряха да го издават заради Виетнамската война. Спряха да издават и Албер Камю и Жан Пол Сартър, заради Чешките събития и отношението им към комунистическата партия и към Източния блок.

Дойде 10 ноември 1989 г. Изхвърлиха от всички библиотеки съчиненията на Тодор Живков, а подготвените за печат томове на Георги Димитров излязоха до 1925 г., като останалите готови томове бяха зарити в земята с булдозер в двора на АОНСУ. За добро и за лошо паметта на българина трябваше да бъде изтрита и то досега доста добре се изпълнява, само погледнете и се вслушайте в думите на нашите политици и държавници, журналисти и националисти, а не споменавам и имената на някои учени глави, които мислят че всичко започва от тях. Направо да се изчервиш от срам отвътре!
Ще Ви припомня един случай, който се е загнездил в паметта ми от ученическите ми години. Беше времето, когато четяхме и обсъждахме Шолоховата „Разорана целина“. Там се разказваше за арестуването на един „белите“. Куфарът му бил натъпкан с марксическа и комунистическа литература. На въпроса, как той врагът носи и чете тези книги, белогвардеецът отговаря, че за да се бори успешно с тях той трябва да познава и идеологията им. Шолохов беше усетил тази истина и беше я разказал. Българското партийно издателство беше издало тази книга години преди 9 септември 1944 г., но явно че е нямало кой да я прочете, а не да изземват, забраняват и унищожават книги. Тук бих искал да Ви припомня думите на Рей Бредбъри от неговата пожарникарска книга. Но по-добре Вие сами да я разгърнете, макар че великият фантаст едва ли е имал предвид нашето малко и незабележимо на картата изтерзано Отечество.
Още един кратък спомен по този повод искам да споделя с вас. Когато бях студент в четвърти курс в Софийския университет на изпита по история на БКП ми се паднаха въпросите за „Военното-техническата подготовка на Септемврийското въстание 1923 г.“ и „Приемствеността в областта на културата от буржоазния в социалистическия период“. И двата въпроса бяха катастрофални. Знаете каква е подготовката и осъществяването на този лошо и набързо замислен метеж по настояване на Коминтерна, който преди не беше успял да предизвика социалистическа революция в Германия, а Унгарската вече беше само спомен. А по въпроса за приемствеността, също ще си отговорите сами след като прегледате наредбата и списъка, как може да приемаш дори и критично, нещо което си унищожил!?
Но да се върна отново на наредбата и на приложения списък на фашистката литература. С това и ще завърша. Когато бях студент в края на 60-те и началото на 70-те години и аз като болшинството български студенти често оставах без пари. Най-лесно да се намери някой лев беше, като се разровиш в библиотеката си и да подбереш нещо от което можеш да се лишиш за момента. И аз пълнех чантата и директно - в безистена срещу голямата антикварна книжарница на „Граф Игнатиев“. Там, в средата, сред другите изкупвачи стоеше Иван Ганчев, който слагаше книгите на бюрото пред него и изваждаше от чекмеджето едни одърпани циклостилни тефтери със списъците на забранените в България книги. Ако избереше нещо, което го нямаше в списъците, касиерката даваше нещо скромно. Това което ми връщаха веднага носех при другите двама книжари, които понякога вземаха и без разрешение от цензурите от безистена тази ценна стока. Това бяха (Лека им пръст!) Иван Николов на „Витошка“ и бай Боян, под колоните на „Графа“. Като получех я стипендията, я майка ми и баща ми ми като ми пратят някой лев, бързо тичах до антикварите да си върна отново моите книги, но този път на значително по висока цена. Но това не винаги ставаше, защото някой вече ги беше купил. Но за какво ми е думата? Затова, че и през 70-те години тези наредби и списъци все още бяха в сила. А в Народната библиотека или в Студентската и Столичната, книгите от списъка бяха извадени от каталозите. За да се докопаш до тях първо трябваше да имаш софийско жителство, после да си член на БКП и най-накрая (а може би най-напред) Народната милиция да ти издаде разрешение като благонадежден и от нефашистки произход, за да стигнеш до книгите от тези списъци. В Народната библиотека пък имаше и поверителен каталог, до който те допускаха чак след като представиш удостоверението от МВР, а той се намираше зад информаторите, за да бъде и наблюдаван по всяко време.
А какви книги бяха забранени? Това ще имате възможност да прочетете в приложените Наредба и списък. Там съвсем не е само „фашистка“ литература, а и патриотична книжнина, сред които се откроява името на Димитър Талев и водещи още по онова време наши писатели и учени. С най-голямо „уважение“ в този списък се ползва и литературата по българския национален въпрос, там където се говори за Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини, Нишко и Пиротско.
Разгърнете този документ на онова време, когато книгите са изгаряни, защото са били опасни със своите съдържание и посланията, които се съдържат в тях. А авторите на някои от тях вече са избити от Народния съд, а други са вече затворници и концлагеристи, като първо наред с книгите им е иззето и имуществото, а близките им изхвърлени на улицата и интернирани.

 

Цочо В. Билярски

* * *

СПИСЪК НА ФАШИСТКАТА ЛИТЕРАТУРА, ПОДЛЕЖАЩА НА ИЗЗЕМВАНЕ СЪГЛАСНО XII-ТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 6 ОКТОМВРИ 1944 ГОД.

(„Държавен вестник“, бр. 225 – 1944 г.)


МИНИСТЕРСТВО НА ПРОПАГАНДАТА

НАРЕДБА

№ 10

Съгласно 12-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 6 октомври 1944 г., протокол № 194 (Д. В. бр. 225 1944 г.), изземват се от държавата всички книги с прогермански и из­общо фашистки и расистки характер, както и книгите написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи от всички лица и места, къ­дето и да се намират те.
В изпълнение на горното нареждам:
1) Подлежат на изземване, като литература, която се засяга от 12-то постановление на Министерския съвет, книгите вписани в прило­жения списък, изработен от Министерството на пропагандата и състав­ляващ неразделна част от настоящата наредба.
Книги, невключени в приложения списък, но които по съдържа­ние отговарят на квалификацията дадена от поменатото постановление, може да се изземват, съгласно допълнителни списъци, които ще се из­работват последователно от Министерството на пропагандата. Ако та­кива се окажат, без да са посочени в списъците на Министерството, то се предоставя на областните инспектори на Министерството на пропа­гандата, със съдействие на ОФ комитетските органи и тия на милиционерските власти, да ги блокират и донесат в Министерството с моти­виран доклад, след което с тия книги ще се постъпва съгласно допъл­нителните наредби на Министерството.
2) Задължават се гражданите да предадат на областните инспек­ции на Министерството на пропагандата по начин определен от тях, или на местните органи на милиционерските власти, под наблюдението на инспекторите на пропагандата, всички книги посочени в списъците към тая наредба като подлежащи на изземване.
3) Не се изземват книги от народните библиотеки, от универси­тетската библиотека и от библиотеките на висшите културни и учебни заведения. Не се изземват също така книги с религиозно съдържание.
4) Книги с квалификацията определена в 12-то постановление, които се съхраняват в селските, градските, общинските библиотеки и читалища, библиотеките на Б.З.К. банка, Б.Н. банка, Популярните банки, Военните библиотеки (в казармите и военните клубове), библиотеките на всички видове кооперации, училищни библиотеки, тия от разни друже­ства (въздържателни, научни, спортни и пр.) и всички други книги от обществените библиотеки и читалища не се изземват, но се отделят, описват и запечатват, като по един екземпляр от подробния опис се из­прати веднага в Министерството на пропагандата, Дирекцията на народната милиция и Народната библиотека. С тия книги ще се постъпва, съгласно допълнителните упътвания, които ще последват от Министер­ството на пропагандата.
5) Областните инспекции на пропагандата да съставят списъци на немски, италиански и др. книги със съдържание, което може да бъде квалифицирано като такова, което се засяга от 12-то постановление на Министерския съвет и по един екземпляр от тия списъци да изпратят в Министерството. Дирекцията на народната милиция и Народната биб­лиотека. Министерството на пропагандата ще определи окончателно, кои книги от тия списъци ще подлежат на изземване.
6) Всички книги на немски и италиански дружества, институти и училища да бъдат прегледани от нарочно съставени комисии при об­ластните инспекции на пропагандата, със съдействието на органите на Народната милиция и тия на училищните, библиотечни или читалищни власти. Ако в тях се укажат книги със съдържание, което се инкрими­нира от 12-то постановление, да се състави списък за тях, от които по един екземпляр да се изпрати в Министерството на пропагандата, Народната библиотека и Дирекцията на милицията. Инкриминираните книги се блокират от местните милиционерски власти до получаване допълнително нареждане от Министерството на пропагандата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това нареждаме важи за книгите, които не са вклю­чени в списъците на Министерството на пропагандата. Включените в списъ­ците книги се изземват направо.
7) Библиотеките на лица, осъдени по Наредбата-закон за Народ­ния съд, трябва да бъдат незабавно запечатани и описани от органите на народната милиция със съдействието на органите на Министерството на пропагандата, библиотечните или училищни власти, като подробен опис на книгите се изпрати до Министерството на пропагандата, Дирек­цията на Народната милиция и Народната библиотека. С тия библиотеки ще се постъпва съгласно допълнителните наредби на Министерството на пропагандата. Книгите включени в списъците на Министерството за подлежащата на изземване книжнина, се изземват направо.
8) Иззетите книги се съхраняват до предаването им, от местните власти, които провеждат изземването, под наблюдението на органите от областните инспекции на Министерството на пропагандата. Тия книги подлежат на претопяване, заради което и съгласно 4-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 27.IV.1945 г. про­токол № 74 (Д.В. бр. 110 от 15.V.1945 г.) чл. 6, пета група, област­ните инспектори на пропагандата да съставят подробни протоколи заедно с органите на Дирекцията на Храноизноса и при съдействието на тия на Милиционерските власти, въз основа на което ще става предаването на иззетата книжнина, като книжни отпадъци, на Дирекциятя на Храноизноса. Предаването, превозването и претопяването на въпросната литература става под непосредствения надзор на органите на Народната милиция.
София, 8.VI.1945 год.
Министър: (п) Д. Казасов
Верно с оргинала,
Началник на административния отдел: (п) Тр. Трифонов

СПИСЪК

на фашистката литература, която се иззема и забранява

 


Име на автора и на книгата
1 Антонов Любен Ликът на Македония
2 Аргуст Петер Победата на истината
3 Ангелов Иван Светлина
4 Абаджиев Крум За величието на Царя и Родината
5 Антим Ловчански митр. Църквата и социалните учения
6 Александров Гр. свещ. Заветите на Царя Обединител
7 Андреев Димитър Реч произнесена по проекта за отго­вора на тронното слово на 8.Х1.1943 г.
8 Атанасов Никола Царят говори
9 Атанасов Никола Царят пред своя народ
10 Абаджиев Любомир Марония, градът на маслиновата рента
11 Балкански Б. Н. Материална и духовна култура на Германия
12 Беро Анри Трябва ли света да се освободи от английското иго
13 Бобевски Л. Към победа
14 Бръшлянов Ц. Държавната реформа
15 Боев Асен Рицарите на новото време
16 Боев Асен Велика и вечна България
17 Боев Асен и Н. Котов Защо е гордост да си българин
18 Бачеваров Б. Истинският образ на амер. демокрация
19 Близнаков д-р Т. Стопански организации и институти за съгласуваме на тяхната дейност в Германия
20 Бенте Херман Германската земевладелска политика
21 Бауер д-р Вилхелм и д-р Петер Деен Факти и цифри в Германия
22 Брюи де Жорж Виновникът Рузвелт
23 Бергер Ханс Шварц Случай край границата
24 Батай Корпоративен строй
25 Бердяев Николай Съветската философия и воюващия атеизъм.
26 Богданов Иван Д-р Анте Павелич разреши Хърват­ския въпрос
27 Бояджиев Христо Реч на организатора при главния щаб на Бранник, произнесена в Шумен
28 Боев Петър Човекът в комунистическия рай
29 Болер Ханс Херман Занаятчийството в Германия
30 Валини Г. История на унгарския народ
31 Браник Камен На война
32 Браник Камен Песни за България
33 Балканджиев Иван Беломорието
34 Божинов Асен Из кой път
35 Балабанов Г. М. Мисли на един българин
36 Бурилков Ж. Проблема на националната индустрия днес и утре
37 Божинов Радослав Бог, Цар и Родина
38 Батембергски Иван и Лазар Попов Българската младеж (речи)
39 Бояджиев Ст. Съществува ли македонска нация
40 Бързицов Хр. Как ми се мерна Европа
41 Белополски Г. Тодоров Залезът на една епоха
42 Банков Стоян Трима български работници в Герма­ния
43 Бакалов В. и Д. Цветков Възспоменателен сборник нa народните представители от 24 обикн. Нар. съ­брание
44 Братанов Г. Дух и победа
45 Божилов Добри Политиката на правителството
46 Беседовски Г. Из спомените на един съветски дипло­мат
47 Бутенко Защо избягах от болшевиците
48 Белчев Т. Труд и радост
49 Белчев Т. Труд и радост 4-та година
50 Белчев Т. Чрез „Труд и радост“ към българския трудов фронт и всички издания на "Труд и радост“.
51 Белчев Т. Германски трудов фронт
52 Белчев Т. България и международното движение
53 Владикин Л. проф. Националсоциал. трудово право
54 Владикин Л. проф. За правото на нацията
55 Владикин Л. проф. Нова Европа
56 Владикин Л. проф. Нова Европа (научна библиотека)
57 Владикин Л. проф. Съвременни държавни стопански про­блеми
58 Владикин Л. проф. Демокрация и диктатура Същината на германското право
59 Владикин Л. проф. Революция на мисленето Държава и стопанство
60 Владикин Л. проф. Идеология на национал-социализма
61 Владикин Л. проф. Политическия образ на днешна Япония
62 Владикин Л. проф. Що е народ
63 Владикин Л. проф. Майн камф
64 Владикин Л. проф. Влиянието на българската младеж
65 Владикин Л. проф. Национална авторитарни Словашка държава
66 Владикин Л. проф. Кръв и земя
67 Владикин Л. проф. Корпоративния строй
68 Владикин Л. проф. Духът на днешното време
69 Владикин Л. проф. Философски основи ма национал-со- циализма
70 Владикин Л. проф. Държавното и общинско управление във време на война
71 Владикин Л. проф. Борба за нов ред
72 Владикин Л. проф. Хитлер говори, I и II т.
73 Владикин Л. проф. Национална държава, т. II
74 Владикин Л. проф. Христо Ботев и Кьорнер
75 Владикин Л. проф. Организация на демократичната дър­жава
76 Владикин Л. проф. Нашата академическа младеж и националните идеали
77 Владикин Л. проф. Идеалите на българската младеж
78 Владикин Л. проф. Общо учение за държавата. Универси­тетска библиотека
79 Вирзинг Гизелхер Сто фамилии владеят Британската им­перия
80 Вирзинг Гизелхер Континент без мярка Нова финансова наука
81 Василев инж. Д. България и нейната вечна борба за на- цианално обединение. Реч произне­сена на 5.ІІІ.1944 година във Варна
82 Василев инж. Д. България в строеж. — парламентарни речи.
83 Вълкова Ана Впечатления от нова Италия
84 Велинов Кр. Илинден 1903 година, библ, „Бранник“
№ 4
85 Винцент Рене Леон Корнил Английската безспирна въздушна офанзива
86 Вълканова Ана 180 дни с българските работници в Германия
87 Величков С. Кой ще победи?
88 Везенков Есто Говори се
89 Величков Борис Противодържавни идеи и борба с тях
90 Вендершек Херман Лъжите на английската пропаганда през световната война и сега
91 Вунд проф. В. Воюващите народи и тяхната филосо­фия
92 Георгиев Йордан Една страница от сръбаката пропаганда в Дебърско
93 Генов Г. П. Всебългарският съюз „Отец Паиси“
94 Генов Г. П. Рухна последната постройка на Вер- сайлската система.
95 Генов Г. П. Нашите национални идеали
96 Генов Г. П. България и Европа
97 Гориг А. Г. П. У. всред белопвардейците
98 Георгиев инж. Евгени Основната причина на световните со­циални революции.
99 Габровски Петър Политическите задачи на момента
100 Горянин Змей В освободена Добруджа
101 Горянин Змей Духът на българина
102 Горянин Змей Подир стоманените птици
103 Горянин Змей Борци за родината
104 Горянин Змей Безстрашния конник
105 Горянин Змей Спасителната искра
106 Гаврийски Димитър Философия и политика на войната
107 Гаврийски Димитър Възродена Германия, Адолф Хитлер Европа и България
108 Гаврийски Димитър Воюващите народи и тяхната фило­софия
109 Гаврийски Димитър Социални и морални условия на нова Европа
110 Гаврийски Димитър Възраждане на Германия
111 Гаврийски Димитър Адолф Хитлер
112 Гаврийски Димитър Европа — България
113 Ганчев Александър Нова Европа и утрешна България
114 Ганчев Александър Многовековният ни стремеж към юг
115 Ганчев Александър Впечатления от днешна Германия
116 Ганиели Нино Творци на светло бъдеще
117 Гьобелс д-р Истината върху Испания
118 Гьобелс д-р Духът на днешното време
119 Георгиев д-р Ж. Защо България е против комунизма
120 Георгиев Серафим Безпартийният режим — реч
121 Граматиков Г. През кървавият път
122 Гешев Николай Багри
123 Гарден М. Е. Между Темза и Потоман
124 Гюзелев Димитър Първите лъчи на свободата
125 Главосанов И. Нашите владетели
126 Дойтел д-р Арно Англия срещу Скандинавските дър­жави
127 Дитрих д-р Ото Революция в мисленето
128 Дитрих д-р Ото Философски основи на национализма
129 Дитрих д-р Ото Теосовските основи на националсо­циализма
130 Дитрих д-р Ото Как се очертават духовните основи на нова Европа
131 Дитрих д-р Ото Национал-соц. политика
132 Дитрих д-р Ото Германската борба за свобода на су­рови материи
133 Дитрих д-р Ото Евреи правят световна политика
134 Дитрих д-р Ото Народ — пространство — политика
135 Дитмер Ханс Хазарния режим
136 Дитмер Ханс Европа може да жъне повече
137 Дитмер Ханс Германските земеделски кооперации в изграждането на земеделското сто­панство
138 Димитров Иван Пакт против Европа
139 Дорн д-р Карл Новите германски индустриални мате­риали
140 Думанов Петър Целостта на отечеството
141 Димитров Ст. България без партии
142 Даре Кръв и земя
143 Димитров д-р Делчо Тракийски въпрос
144 Димитров д-р Делчо Тракия и българския излаз на Егея
145 Димитров д-р Делчо Корсарът на въздуха
146 Демагер Жорж Кого ползуват цените на житото
147 Дочев М. Подготовка на държавата за война
148 Даскалов Т. Актът против Европа
149 Димитров Иван Словашките войни в Европа
150 Димитров Иван Море и суша, морски брегове и хинтерланд
151 Дарвингов Н. Жестоки признания
152 Добринов Александър Маджарските борби за свобода и независимост
153 Дякович Ал. Вл. Корсарът на въздуха
154 Драндаров Борис Историческата мисия да българския народ
155 Домусчиев Г. Ненчо Безпокойни времена
156 Домусчиев Г. Ненчо От хан Истперих до цар Борис
157 Димитров Борис С. С. С. Р., на Изток всичко нова
158 Добревска Сийка Слънчеви мрежи. Стихове.
159 Деянов Деян Две думи в Народното събрание
160 Дряновскй Петър Защо пропадна Русия
161 Джумалиев Г. Ст. Беседи с войниците по противодържавн учения и борбата с тях
162 Делчев Делчо В кръчмата на бай Танаса
163 Драганов Георги Нови насоки в културата
164
Червеният звяр (болшевизма)
165 Денев Ст. Борба с франкмасонството
166 Денев Ст. Царски дар за нашите деца
167 Душков Ат. Литературата на днешна Германия
168 Данаилов Славчо Разкази за рождението и кръщениета на Симеон Търновски
169 Дермишков Н. Маркови песни за еднороден хор. Свитък първи.
170 Димитров Г. Герой на пустинята
171 Езебек фон Ханс Герт. Ужасите на чеката
172 Есив М. В подземията на одеската чека
173 Есив М. Какво накара Хитлер да вдигне знамето на борбата против световното еврейство и масоните?
174 Есив М. Ритуални убийства
175 Есив М. Основните цели на юдомасонството
176 Еделвайс капитан Да живее царя
177 Стратев Емил Германия и независимостта на Бълга­рия
178 Жишки Ан. Петрол и кръв
179 Жеков генерал Германия и България
180 Жеков генерал Масонство и еврейство
181 Жеков генерал Впечатления от обиколките по бойните полета на западния фронт през 1941 год.
182 Проф. Загоров Славчо Стопанската политика на българското правителство — парламентарни речи
183 Злъчкин С. С. Гангрената на България
184 Зиберт Волф Национал-социалистическо право
185 Зяпков Петър Избрани страници за новия световен ред
186 Златаров В. Българите в Украйна. Германо-съветската война
187 Завоев Петър Град Щип
188 Зановини Г. Корпоративните органи на италианска­та държава
189 Илиев Б. Борис III цар на българите
190 Илиев Б. Стръмен път
191 Илиев Б. Царица Иоанна
192 Иванов Защитници на болшевизма
193 Илиев Атанас Национално възпитание
194 Икономов Иван Какви са евреите и тяхната рожба — комунизма
195 Иванов Генов Към нови задачи
196 Иванов Ангел Адолф Хитлер — творецът на нова Европа
197 Йоцов Димитър Сан-Стефанска България
198 Йорданов Минчо Новият свит, който се ражда
199 Крачунов Германска империя
200 Камчийски Н. Борис III цар на българите
201 Камчийски Н. Негово Величество Фердинанд I
202 Камчийски Н. Нашият цар
203 Кирязов Стопанския образ на нова Германия
204 Комош д-р Рудолф Как управляват евреите в света
205 Крис фон Вилхелм Стратегия и тактика на английската военна пропаганда — 1841 (Англия без маска)
206 Кожухаров Тодор Зад Червената завеса
207 Кожухаров Тодор Разкази и фейлетони, кн. 1
208 Кожухаров Тодор Разкази и фейлетони, кн. 2
209 Кьолройтер Политическия образ на Япония
210 Кьолройтер Устройството на германската водаческа държава.
211 Казанджиев Вождът и кумирът Ленин
212 Котов Н. Цар, народ и армия
213 Караджов д-р Ст. Социални и морални условия на нова Европа
214 Константинов Георги Отец Паисий
215 Константинов Георги Мечтател беумен, библ. „Бранник.“ № 5
216 Калфов Дамян Бойни другари
217 Калфов Дамян Славни времена
218 Красински Славчо Пропаднали революционери
219 Капитанов Христо Д. Българските писатели за Македония
220 Караиванов Иван Обединена България
221 Кристерн Ханс Червените командири и тяхния ко­мандир.
222 Кап д-р Ролф Германското мнение по френско-гер- манските отношения.
223 Кирков д-р Кирил Болшевизъм и комунизъм
224 Кирков д-р Кирил Зависимост между стопанския потен­циал и съобщителния пробием на нова България
225 Кирков д-р Кирил Бисмарк и България
226 Кирков д-р Кирил Историческия път на Велика България
227 Колев Александър Нацията като жизнена същност. Реферат.
228 Карагевреков Н. Нова Испания и нейната свещена борба
229 Кацев Д. Бургски Испания в миналото и сега
230 Кацев Д. Бургски Генерал Франко като човек и вожд на
Испания
231 Крастев П. С бдинци в огъня
232 Каваев Асен Ела в Охрид
233 Крапчев Любен Днешната война и нашия път
234 Кузманов Г. К. Обичай ме
235 Кимов В. Слънчеви дни
236 Котев Лазар М. Беседи по отечестволюбие
237 Кушев Димитър За напредъка на българското земеделско стопанство
238 Кушев Димитър Към изграждане цялостна стопанска финансова и политическа система
239 Корунов Владимир За нашата земя ще мрем (драма)
240 Крапчев Данаил Изминат път том I
241 Крапчев Данаил Изминат път том IІ
242 Кирицов Вл. Планински Велика България
243 Кожов Георги Нова Европа
244 Казанлиев Борис Две речи
245 Кунчев Христо Новият дух на фашистка Италия
246 Кунчев Христо Болшевизма на теория и практика
247 Кунчев Христо Фашизма е дело на пролетарията
248 Кунчев Христо Комунизма без маска
249 Кунчев Христо Какво ни учат Хитлер и Мусолини
250 Кунчев Христо Сигнал на новото време
251 Кунчев Христо Мусолини ви говори
252 Каролев подполковник Мирният договор от Ньой
253 Кецков Кирил История на велика България
254 Косе Босе Приказки за царя-обединител
255 Лотец Вилхем Красотата на труда в Германия
256 Леерс д-р фон Йохан Силите, които стоят зад Рузвелт
257 Лай д-р Роберт Германският трудов фронт
258 Лапор Морис Мистериите на Кремъл — зад кулисите на трети интернационал
259 Левашев Всеволод Болшевизмът
260 Лодолини Армандо Идеи и планове за преустройство на Европа
261 Ламер Ханс Идеология на национал-социалистическата държава
262 Лазаров Дано Културно-политическата съдба на Ма­кедония и Моравско
263 Луц д-р Г. Нитче и нова Европа
264 Лютцо Фридрих Днешното морско воюване
265 Люлинов Драгомир Испания в нова Европа
266 Люлинов Драгомир Еволюция на модерната държава
267 Линков Крум Партизаните и предстоящите избори
268 Лоокс Ото Влязохме в морски бой
269 Лалов Г. Цар и държава
270 Лалов Г. Царският институт
271 Минчев Иван Сръбските ламтежи
272 Майнен д-р Ф. Общи задачи на Германия и България
273 Маковски Б. Царствения войн
274 Маковски Б. Победата на истината
275 Маковски Б. Краят на илюзиите
276 Маковски Б. Победа
277 Маковски Б. Три дни в тила на противника
278 Маковски Б. Германското командуване и германско­то воинство през 1939-40 год.
279 Маковски Б. Нарвик—Дюнкерк
280 Малеев Лука Възход на Хитиер
281 Малеев Лука Тъй побеждава Хитлер
282 Малеев Лука Адолф Хитлер
283 Малеев Лука Генерал от пехотата Н. Жеков
284 Мюлер Постиженията на германската трудова повинност
285 Макаров Н. Ужасите на чеката
286 Малтер Алберт Английските работници и тяхните водачи
287 Мережковски Д.. Кой бе Исус
288 Мусолини Б. Стоте дни на Наполеон
289 Мусолини Б. Моят боен дневник
290 Мусолини Б. Учението на фашизма. Разрешен пре­вод на Александър Филипов.
291 Меджедиев Д. Табло на обединена и целокупна Бъл­гария
292 Мелнишки Нова Европа
293 Мутафов Хр. Световно-стопанска криза
294 Манчев Н. Национализъм, интернационализъм и човешко добруване.
295 Мутафова Фани Попова Нова България
296 Минков Георги Днешната кооперация в авторитарната държава.
297 Мутезиаус Ф. Въглищата като оръжие
298 Мутавчиев Петър История на българския народ
299 Медюи Жорж Албион потегля на война
300 Моравек М. Играта на запада зa бившата Чехословакия.
301 Милев Н. Чудният сън
302 Минков д-р Никола Към новите поколения
303 Минков д-р Никола Амнистията
304 Минков д-р Никола Основите на един нов политически и социален ред (реч).
305 Минков д-р Никола Карта на труда
306 Марков Н. Е. Ликът на Ираела
307 Москов д-р Атанас Въпроси на войната и на мира
308 Мусевич Бориков Масонството
309 Начев Сотир Възкресение. Македония 1941 год.
310 Николов К. Търговската индустриална камара и нова Германия
311 Николов Г. Германия (историко-държавен етюд)
312 Неболиев Лулчо Книга за Япония
313 Недялков Г. Юда.. Ти си комунист
314 Николов Г. Борис III, царят Обединител
315 Никитов Никола Аз съм българче
316 Наков Нако Либерализъм и новия стопански ред в Европа (реферат).
317 Наков Нако и Шутилов В. „Отменете обесването на Коста Тодоров".
318 Неев Панчо-Петрони Възродена Испания
319 Ничков П. Адолф Хитлер
320 Николчев Г. Комунизъмът
321 Николчев Г. Комунизмът загива, погромът му в Испания.
322 Найденов Ст. Трудът срещу златото
323 Обер Шарл Какво очаква България ако комуни­стите дойдат на власт.
324 Огнянов Райко Организация на синдикалното и сто­панското самоуправление на фашистка Италия.
325 Оливер Крона Карл Англия или Германия
326 Попов Д. Франкфурт на Рейн
327 Попов Д. Германизъм и цивилизация
328 Партов К. Правосъдието в България
329 Полянов Владимир Веднаж тъй, после тъй
330 Полянов Владимир Ероика
331 Преславски Бр. Спомени и преживелици
332 Презмехулев Иван Помирителен съд и безработица
333 Пайнов Д. М. Първото послание на Н. В. Царя
334 Пеев Петко Политическата реч на Хитлер
335 Пеев Петко Фердинанд 1-ви, цар на българите библиотека „Прослава“.
336 Бердчев Социализъм
337 Бердчев Нашите херои, год. II-ра кн. 6 библ. „Прослава“.
338 Бердчев Нашите херои, год. 5. кн. 17 библ. „Прослава“.
339 Бердчев Цар Борис като воин
340 Плочева д-р Вера Идеология и организация на германката.
341 Попов Лазар Реч на Иваиловградския народен пред­ставител по бюджетопроекта на дър­жавата за 1942 година.
342 Похронски Ю. Подвигът на словашките летци (превел Борис Маковски.)
343 Похронски Ю. Словашките орли на източния фронт
344 Примов Борислав Македония в историята на българския народ.
345 Петков Н. През България за Дарданелите
346 Перниклийски Захари Г. Държавнознание Фронтът говори
347 Пихт Вернер Краят на илюзиите
348 Пихт Вернер Скандинавската морска операция
349 П. Калянджиев На гости в Германия
350 Прайс Уорд Познавам тези диктатори (Хитлер и Мусолини).
351 Падарев Александър Евреите в България и света
352 Ризов Д. Самоопределението на народите национално и политически.
353 Ризов Д. Европейската криза
354 Ризов Д. Средноморския въпрос
355 Розенберг Борба за нов светоглед
356 Ритенбум П. Демокрация и диктатура
357 Роймер Лидия Семейство на нова Европа
358 Ройтер Кьолн Политическия образ на днешна Япония
359 Радев Ангел Българския народ и евреите
360 Русев Любомир Днешната германска философия, психология и социология.
361 Рехер Вернер Национал-социалистическа организация и социални грижи в Германия.
362 Рина Пина На родината, кн. ІІ-ра
363 Родбран Гао Еврейството във френската революция.
364 Росицов Българският народ първовърховен великан.
365 Росицов Съборът на мира
366 Росицов Великобългарската сватба
367 Росицов Народният благословител
368 Росицов Народният благословител
369 Росицов Поема на великобългарската покана към бойна Германия.
370 Росицов Поема на великобългарската благосло­вия за христианската дружба между Германия и България.
371 Росицов Поема на трапезните наздравици за Ве­лика България.
372 Росицов Beликопреславските театралци
373 Росицов Великобългарската прозорливост за съдбата на днешните народи.
374 Росицов Великобългарската действителност
375 Росицов Великобългар. идея за световния мир
376 Росицов Великобългарското посрещане на миротворните саборяни.
377 Росицов Великобългарските зидари на святата народна държава.
378 Росицов Великобългарската реч на народностна исторически основа за великобългарските идеали на младежта.
379 Рудин Ф. Словашката войска в Украйна. Превел Б. Маковски.
380 Райчев Иларион Г. Какъв е произхода, на българския народ.
381 Русев И. А. Обществени и политически мисли
382 Разбойников д-р Д. Коментар на закона за защита на нацията.
383 Райшле д-р Херман Германската стопанска политика и България
384 Сукачев Стефан Автобиография на плутоболшевизма.
385 Симидов Димитър Гости на небето
386 Симидов Димитър Огнена пътека
387 Солни Ариго Поява и развой на фашизма.
388 Солни Ариго История на фашистското движение.
389 Стоименов Комунистическото безбожие
390 Соларов Цар и отечество
391 Стюд Командер Или, или (Християнската алтернатива)
392 Сулис Едгардо Нова цивилизация за нова Европа
393 Стоянов Ил. 20 години царувине на цар Борис 111.
394 Стоянов Ил. Върховен вожд на българската войска — Борис III.
395 Стратев Е. Германия и независимостта на България.
396 Стефанов П. Виновни ли са евреите
397 Салазар С Една мощна революция
398 Савов Димитр. Международното стопанско положение (реч).
399 СтефановВ. Павлов Г. и Денев Вл. Борба и градеж на идейния фронт
400 Строгов Ивайло Стефан Хорти, библиотека „Нова Унгария“ № 22.
401 Скопаков Климент В борба за роден край
402 Статев Христо Българския възход
403 Сарафов Илия "Еврейския въпрос като национално зло
404 Станишев проф. А. Културно политически отношения меж­ду България и Германия.
405 Станишев Т. С. Най-сетне се доказа, че някои работ­ници създават войната.
406 Солоневич Тамара Зад кулисите на Съветската пропаганда.
407 Строгов Ив. Д. Какво казах на цар Борис III, за вой­ната и нашето еврейство.
408 Сакарски Марко Д. Две речи
409 Сабатие Ф. Фридбал М. Въпросът за петрола и Германия
410 Снегаров проф. Иван Град Охрид
411 Серафим архиепископ Руская идеология
412 Солоневич Иван Русия и хитлеризма
413 Смородин Красная каторга
414 Савинов П. Охрид — свещения български град
415 Спасов Павел Шлеповете пътуват
416 Тодоров Германската индустрия и българското стопанство.
417 Темистоклиев К. Цар воеводец
418 Темел Карл Ленин против Христа
419 Трубецкой Европа и човечеството
420 Талев Димитър Великият цар
421 Талев Димитър Град Прилеп. Борба за род и свобода
422 Теодоров Ев. Проблемът за държавно-национална общност у X. фон Клайст
423 Ташков Лазар Комунистическа теория и съветска практика.
424 Тошев А. Страници из миналото.
425 Тошев А. Бегли спомени зa Македония
426 Тодескини А. Революционера на Мусолини
427 Търновски Петър И. Земеделска България и нашия износ
428 Търновски Петър И. Н. В. Царят и Б. Н. Б. С.
429 Търновски Петър И. Германия и световната търговия и политика.
430 Тодоров Г. Велополски Новия ред на Европа
431 Тодоров Георги Германската индустрия и българското стопанство (бълг. и нем. издание).
432 Трот Вернер Тежки танкови напред!
433 Троцки Л. Процесите в Москва
434 Тодоров Р. Труд и радост
435 Тодоров Р. Херман Гьоринг
436 Франк Райнхард Господството на Англия в Индия
437 Функ д-р Валтер Новия стопански ред в Европа
438 Фриш Херман Основите на прехраната в Германия
439 Филов Б. проф. Пътят на България
440 Филов Б. проф. Управлението на България
441 Филов Б. проф. Идеология и програма на управлението в България.
442 Филов Б. проф. Идеите и делата на днешния безпар­тиен режим. Речи.
443 Фишер А. Г. Стопанско самозадоволяване
444 Франк д-р Ханс Правни основи на националсоциалистическата водаческа държава.
445 Филипов Никола Нашето възраждане чрез литературата
446 Фридрих Карл Вийбе д-р Германския и еврейския въпрос
447 Хенке проф. Реч на Адолф Хитлер
448 Хйон Райн Хард проф. д-р Същината на новото германско право
449 Хитербу Паул проф. Демокрация и литература
450 Хунке Спек. Строит. стоп. политика
451 Хунке Основите на международните стопан­ски отношения в Европа.
452 Хунке Реч произнесена по случай откриването панаира в Бреслау — 1940 година.
453 Хунк д-р Валтер Стопанският образ на нова Европа
454 Христов Н. д-р Богата земя — беден народ
455 Херберт Валтер Революция на европейските селяни
456 Хаджийски Мишо Българи в Таврия
457 Хаджийски Мишо Пуста чужда, чужда чужбина
458 Хаджийски Мишо Стопанството и нова Европа
459 Хитлер. Функе и др. Реч при откриване акциите за зимната помощ, 1942-1943 година.
460 Хитлер Реч произнесена на 3 октомврий 1941 г.
461 Хитлер Реч произнесена на 28 април 1939 год.
462 Хитлер Реч
463 Хубер Държава и стопанство
464 Хумер д-р Р. Разпутин
465 Христов Г. Буквар на Велика България
466 Хаджиев М. Тъй видях Германия
467 Христов Любомир Братята българи идат
468 Хутер проф. Какво ще стане утре
469 Христов Дочо Реч по закона за защита на нацията
470 Хумел X. и Зиверт В. Защо Италия иска Тунис
471 Цанков Христо Цялостна България
472 Цветков и Иванов 20 годишнината на Фердинанд
473 Цанков Ал. Трите стопански системи
474 Цанков Ал. Идеите регулатори на социалния живот
475 Цветков Богомил Що е комунизъм?
476 Цонев Звезделин Борис III
477 Цонев Звезделин С кръв и меч
478 Цанков Ст. Иудеи
479 Цанков Ст. Настолна книжка на българската младеж I и II
480 Цонев М. Новия обществен порядък
481 Ценов д-р Ганчо Хуните, които основаха българската държава, тяхния произход и тяхното постоянство.
482 Чилингиров Ст. Поморавия по сръбски свидетелства
483 Чилингиров Ст. През Македония
484 Чинков П. К. България 1941 год. в слава и образи
485 Чинков П. К. Геройство отдалеч
486 Чавдаров М. и Гърков Ив. Защо залезе болшевизма
487 Чолакова Златка Свободата на Македония
488 Чилев Т. Един срещу три
489 Чачановски Цветан Сълзи за царя
490 Шишков Ст. Едва страница от историята на сръб­ската пропаганда
491 Шверин граф По пътя на европейската стопанска общност.
492 Шмиц Паул Английското насилие в Египет
493 Шулце Ханс Георг Изправена пред решителния бой
494 Шулце д-р Лъжата като политическо оръжие на Англия.
495 Шустер Роберт Болшевизмът враг на Европа
496 Шустер Роберт СССР без маска
497 Шустер Роберт СССР. На изток всичко ново
498 Шадевалд Ханс Гладна блокада над континентална Европа.
499 Шалдев Хр. Македония и копнежът й за свобода
500 Шивачев Ив. Н. Беседи за войниците
501 Шейтанов д-р Н. и Найден Памукчиев Великобългарската младеж
502 Шейтанов Найден Великобългарски светоглед
503 Шаранков Богомил Какво видях в Унгария
504 Щиве Фридрих Кой отхвърли мирните предложени на Хитлер.
505 Щамлер X. Същност и задачи на печата в нова Европа (Реферат).
506 Щерев Любомир Стихове. Прелом.
507 Юрданеску Вал. Християнството в комунизма
508 Юнг Вили Германската трудова младеж
509 Юнг Вили Англия и английска критика
510 Ярл Хералд Жените работят за Германия
511 Ярл Хералд Селския труд в Германия
512 Янев Г. Занаятчийството и комунизма
513 Янев Сотир Пътят на нацията
514 Янев Сотир За Съветска Русия, отношения и преценка
515 Янакиев И. Д. Цар Борис III, из книгата „България през вековете“.
516 Ако Италия се намеси.
517 Американският журналист Квикерн Бокер за болшевишкия рай
518 Американски въздушни крепости в пламъци.
519 Атака.
520 България под Фердинанд.
521 Библиотека „Парламентарни речи“.
522 Броня и кръв.
523 Болшевизма вчера и днес.
524 Библиотека „Съвременна България“. Всички книги от всички годишнини.
525 Болшевизъм — превел от сръбски Ст. Тодоров.
526 Библиотека „Бранник“ № 1. Родината в песни.
527 Български младежки съюз „Отец Паисий“ (брошура против комунизма).
528 Библиотека „Прослава“ — Разкази год. III, кн. 12.
529 Борис III цар на българите — З.Х.1918 год. — 3.X.1938 год.
530 Български младежки съюз "Отец Паисий“ идеен сборник.
531 България и международното движение.
532 Библиотека „Народна дума“ кн. 11 — на колене пред българския гений.
533 Българо-германска изложба — пловдивски мострен панаир.
534 Библиотека „Бранник“ № 2. — Бленуваната родина.
535 Български работнически съюз — София 7 год. 1936-1942 год.
536 Болшевишките зверства над германски пленници.
537 Б. Н. С. Ф. 19. юний България и Германия.
538 Библиотека „Бойни позиви“.
539 Библиотека „Прослава“ цар Борис III като воин.
540 Библиотека „Прослава“ год. 1, кн. 9. год. 4. ке. 13.
541 Всички издания на „Германското издателство“.
542 Великата сила стомана.
543 Всички на германската академ. културна обмяна (до 9.IX.1944 год)
544 Всички издадени речи на министрите и народните представители след 1.І.1944 година.
545 Всички речи на Адолф Хитлер, Гьобелс и др. германски министри националсоциалистически водачи.
546 В името на демокрацията.
547 Въздушен бой.
548 Всякога непобедими.
549 Всебългарски — Отец Паисий, упътване за учрежденията, живота
550 и дейността на местните представители, групи и клонове
551 Вестник „Народна дума“ — отворено писмо до Д. Мацанкиев.
552 Вестник „Народна дума“ — На колене пред българския гений.
553 Вестник „Народна дума“ — Отворено писмо до В. Карастоянова
554 Вестник „Национална България“ — Протокол на сионските мъдреци.
555 Вестник „Национален страж“ — Истината по списъка на българските масони и „Масонството“ като фактор на всички световни революции и Атентати, кн. 3.
556 Вестник „Бранник“.
557 В СССР под кошмара на един вечен страх.
558 Възпоменателен сборник „Епопея на българския войн“ бойна библиотека, книга 7.
559 Във верно, другарство и неразривен съюз.
560 В немският международен есенен панаир, 1939 год.
561 Германският работник.
562 Германското министерство на вътрешните работи — тайните документи на френския генерален щаб.
563 Гладния рай.
564 Голямата реч на г. фон Рибентроп.
565 Гората на смъртта или изстрел в тила.
566 Градът и селото (една общност).
567 Дарения за германски войници от стол. гражданство — издание на столичната община
568 10 години изминат път 1931-1941 год. Варненска студентска корпорация Одесус.
569 Две речи на фюрера 9.XI. и 10.XIІ. 1940 год.
570 Добруджанче — Златна страница за златна Добруджа.
571 Двадесет години на престола на великите български царе.
572 Двадесет и пет години за цар и родина.
573 Две години война.
574 Икономическо сближение с централните сили.
575 Европейска култура.
576 Еврспа побеждава.
577 Европейска трудова общност.
578 Европа се увеличава от година на година.
579 Евреите и България.
580 Евреите и Англия.
581 Европейска библиотека — Проспект.
582 Зависимост между стопанския потенциал и съобщителния про­блем на нова България.
583 Закон за защита на нацията.
584 Закон за организиране, на българската младеж.
585 Защо българското село подкрепя безрезервно правителството на Багрянов.
586 Идеологията на англо-германската война — издание на П. Атанасов-Ромел.
587 Издание на П. Атанасов — Велика и речна България.
588 Издание на П. Атанасов — Социална и мюрална основа на нова Европа
589 Издание на П. Атанасов — Възродена Германия — Адолф Хитлер.
590 Издание на П. Атанасов — Корпоративен строй.
591 Издание на П. Атанасов — Две години война.
592 Издание на П. Атанасов — Българският народ и конституцията.
593 Издания на германската информационна служба.
594 Истинския лик на Болшевизма.
595 Из Беломорието и Македония — І-во и ІІ-po издания.
596 Истинския лик на Съветския съюз.
597 Издание на П. Атанасов — Ромел.
598 Кървавия поход срещу Христовата вяра.
599 Какво си мисли нашенецът
600 Какво иска Чърчил на Балканите.
601 Какво иска Съветският съюз от България.
602 „Кьонингсберг“.
603 Колективен трудов договор, сключен между родовия съюз на бъл­гарската памучна индустрия и първия групов профсъюз на текстилните работници в България.
604 Кникербокер — За болшевишкия рай.
605 Корсари.
606 Крепости в пламъци.
607 Какво става в Близкия изток.
608 Кой е Александър Стамболийски.
609 Летец майор Вик.
610 Малка музикална библиотека № 1 — Маршови пести на три гласа.
611 Македонските българи в борбите за свободата и обединението на българския народ.
612 Македония в българската история.
613 Млада воля (сборник от статии).
614 Македонските славяни са българи.
615 Морално падение в С. С. С. Р.
616 Между два свята и две войни.
617 Нашият цар.
618 Нептун.
619 Народно събрание.
620 Нашата борба. Легион „Иван Асен II“ — Варна.
621 Национален спортен събор в гр. Добрич.
622 Нашите гори (сборник).
623 Националната организация Дополавора в Италия.
624 Н. Ц. В. Симеон, княз Търновски.
625 Нашата борба, кратък разбор на програмата на бълг. нац. легиони.
626 Ние и светът.
627 Организация и възпитание на бранническата младеж
628 Огнен път.
629 Обществения фалит на комунизма.
630 От думи към дела. Прилагане на стопанските реформи на министър Багрянов.
631 Обществото на българските разузнавачи № 8.
632 Осем години легионна борба.
633 Отворено писмо до Георги Димитров — Москва.
634 Организация на българските младежи-разузнавачи бранници.
635 Петдесет години живот в България. 30.І.1894 — 28.VІІI.1943 год.
636 Политическите тезиси на росийското народно имперско движение.
637 Пред съда и избирателите.
638 Програма-декларация на българското правителство.
639 Победата в Крит.
640 Примирието 1918-1940 година.
641 Победата за Европа.
642 Песносбирка. Библиотека „Бранник“.
643 Пристанище в Пламъци.
644 Просветно дело в Съветския съюз.
645 Подвига на капитан Брин.
646 Победители.
647 Паисиевата борба. Защо станах паисиевец.
648 Прославата на Н. Ц. В. Симеон княз Търновски.
649 Реч на Петър Думанов. Целостта на отечството.
650 Реч на проф. д-p X. Xунке
651 Реч на Адолф Хитлер пред Райхстага на 30.І.1939 год.
652 Реч на Добри Божилов — Народно събрание.
653 Реч на Добри Божилов — по бюджета на държавата за 1942 год.
654 Реч на А. Хитлер произнесена на 30.І.1940 год.
655 Реч на Фюрера.
656 Реч на Фюрера произнесена на 11.XII. 1941 год.
657 Реч на Б. Филов — Народно събрание.
658 Разлагане на семейството в болшевишка Русия.
659 Реч на министъра на вътрешните работи П. Габровски произнесена на 6 декемврий 1940 година.
660 Реч на Хитлер — 4.V.1941 година.
661 Реч на Д. Костов против юдомасонството.
662 Реч на д-р Липовански по бюджета за 1941 год.
663 Реч на министъра на финансиите Д. Божилов по бюджета за 1941 г.
664 Реч на П. Габровски по закона за защита на нацията.
665 Стопанството в нова Европа.
666 Съдбата на чекистите Менджински и Ягода.
667 Стопанска съпротивителна мощ на обединена Европа.
668 Страданията на Българите в Съветска Русия.
669 Списание „Орле“.
670 Списание „Бранник“.
671 Стопански наръчник за селото (германско издание).
672 Списание „Млада Европа,“ (списък на европ. акад. младеж).
673 Списание „Заветът на героите“. Всички книжки от всички годишнини.
674 Списание „Философия и психология“ всички книжки от всички годишнини.
675 Списание „Нова Европа“ всички книги от всички годишнини.
676 Списание „Нова Унгария“ всички книги от всички годишнини.
677 Сталинизъм
678 Студентски стол „Бранник“ и висшето търг. училище във Варна.
679 Селяните и Болшевизма.
680 Сто години ново българско училище гр. Плавен.
681 Сеанс в Атлантика.
682 Светкавичната война в Югославия и Гърция.
683 Стачката на тютюноработниците и текстилците.
684 Статут и правилник на българските разузнавачи.
685 Съвременната италианска култура.
686 Сръбските зверства.
687 Скритите зад болшевизма.
688 Съветските процеси в съдбата на чекистите.
689 Слава.
690 Трудът на Българина. Български младежки съюз „Отец Паисий“.
691 Увереност в победата.
692 Учредяване, цели и задачи на всебългарския съюз „Отец Паисий“.
693 Ф. Разколников до Сталин.
694 Хората около Чърчил.
695 Хляб за Европа и за окупираните източни земи.
696 Цялостното земеделско стопанстко подобрение в Италия.
697 Цялостна България вчера, днес и утре.
698 Царят обединител.
699 Чърчил винаги обещава.
700 Черно море и борбата за Дарданелите
701 Шпионаж на Балкана.

 

Публ. в Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване, съгласно XII постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г. („Държавен вестник“, бр. 225 – 1944 г.), 21 с.