Опитът на Славчо Атанасов и компания да саботират конгреса на ВМРО

1. Г-н Григоров, разцепи ли се ВМРО на Четвъртия извънреден конгрес ?

Не. Това, което стана на конгреса, не е разцепване. Чисто и просто „детската градина” на Славчо Атанасов се опита да си играе на кукли и парцали.

Сърдитковците, като видяха, че повечето делегати не уйдисват на акъла на Славчо и компания, напуснаха най-жалко, позорно и смешно залата. Това са хора, които не са чели устава, в който са се клели, че ще го спазват. А в устава е записано: „Решенията на Конгреса се вземат с обикновено мнозинство”. Затова действията на залязващия пловдивски кмет и компания са действия на пишман последователи на каузата ВМРО. Те ясно показаха, че тях ги интересуват само властта и привилегиите. Тези действия на Славчовата команда явно потвърждават слуховете, че пловдивският кмет търси по-елегантен повод да абдикира от кметския пост. Защото всички пловдивчани вече разбраха, че от Славчо кмет не става. Сигурно са му оказали давление и двамата напълно компрометирани бивши членове на ИК на ВМРО – Боби Ячев и Мирослав Мурджов, които за досегашните си антибългарски и антипартийни дейности трябваше отдавна да бъдат изключени от партията.
Напускането на конгреса беше действие на едни некадърни политици, на едни деца-сърдитковци от някоя квартална детска градина.

2. Как протече конгресът?

Конгресът протече съвсем нормално – с отчети, изказвания, предложения, реплики и гласувания. Всичко протичаше съвсем нормално до момента, когато групата на пловдивския кмет разбра, че няма вече никакъв шанс да пробута Славчо Атанасов за председател на ВМРО. Тук задължително следва да се отбележи, че по време на конгреса и Красимир Каракачанов и Славчо Атанасов най-отговорно декларираха, че ще приемат решенията на конгреса и ще се съобразят изцяло с тях. Даже нещо повече. Красимир Каракачанов, за да избегне разправиите, предложи на Славчо Атанасов споразумение за двама съпредседатели, което първоначално бе прието от Славчо и с-ие. Да, ама не. Боби Ячев от групата на Славчо, след като разбрал, че няма да бъде в ръководството на партията, вдигнал пушилка и споразумението бе провалено. На конгреса правеше впечатление, че Славчо не е главна фигура, а че неговите действия се дирижират от Мирослав Мурджов, Боби Ячев, Бойко Ватев и Илко Илиев. А че конгресът вървеше нормално е доказателство и фактът, че с почти пълно болшинство, включително и от опозицията, се гласуваха поправките на устава и освобождаването на цялото старо ръководство на организацията.

3. Имаше ли уставни нарушения, както твърди пловдивският кмет Славчо Атанасов, който се готви да обжалва решенията на конгреса в съда?

На конгреса не бяха регистрирани фрапиращи уставни нарушения. За проверка на някои делегатски карти бе сезирана мандатната комисия, но тя не чух и не видях да представи някакви сериозни доказателства за това. Но лично и аз видях в групата на Славчо Атанасов хора да гласуват с вдигнати ръце без делегатски карти, които хора веднага бяха отстранени от конгреса. Основното нарушение, но не на устава, а на нормалните човешки принципи и норми, бе неистовият мерак на Славчо и компания на всяка цена и със всички възможни средства да оглавят партията. И то без да се зачита мнението на другите делегати.

4. Беше ли Славчо Атанасов истинският кандидат за лидерското място във ВМРО ?

Не, той никога не може да бъде истински лидер на ВМРО. И не бива. Ето причините за това:
1. Славчо Аанасов стана кмет на град Пловдив с подкрепата на ГЕРБ и около 60 000 гласа на доверили му се провдивчани. А на изборите за евродепутати той не можа с екипа си да събере даже и 4 000 гласа. Това е падение от 15 пъти, което показва, че даже и хората от родния му град не харесват него и неговата команда. Тук много приляга малко перифразираната народна поговорка „Не го искат в родното му село, а той се натиска за поповата къща в столицата”.
2. Славчо Атанасов предаде ГЕРБ, партията която най-много му помогна да стане кмет. А такива неща в политиката не се прощават.
3. Той вкара в местната власт ДПС и БСП, което пловдивчани също няма да му простят.
4. Народната поговорка казва „С какъвто се събереш, такъв ставаш и ти”. А кои хора са в екипа на претендента Славчо Атанасов?
а/ Мирослав Мурджов, който заедно с Николай Кънчев гласува в Народното събрание на 8.ІІІ.2008 г. българският език да не е задължителен в нашите училища. /Според думите на Николай Кънчев г-н Мурджов е гласувал с неговата карта без въобще да има съгласие за това/;
б/ Боби Ячев, който е най-известен, че лъже на поразия, че не си вдига телефона и с това, че дължи на вестник „Вяра” около 8 000 лв. за предизборна реклама;
в/ Бойко Ватев, подкрепил в парламента внесеното от БСП предложение така наречените „активни борци против фашизма” да бъдат признати за ветерани от войните.
5. Славчо Атанасов не може да бъде лидер и поради това, че не зачита решенията на конгреса, не спазва устава на ВМРО и въобще не държи на дадената дума, даже и когато тя е дадена пред целия конгрес. /Това се отнася за изявлението на Славчо Атанасов, че ще признае решенията на конгреса и няма да работи за разцеплението на партията/.

5. Твоята кандидатура също бе завъртяна за председателското място. Имаш ли амбиции в тази посока?

Спрягането на моето име като кандидатура за председател на този конгрес бе нескопосан опит да се внесе разкол в групата, подкрепяща Красимир Каракачанов. Вестник „Стандарт” посочи точно източника на тази интрига – г -н Славчо Атанасов. Аз не съм малко дете. Ако реша да се кандидатирам, съвсем открито ще изляза и ще си кажа. Няма да чакам някой да ми суфлира. Особено пък по толкова важни неща, които биха преобърнали сегашния ми начин на живот.

6.Защо заместниците на Каракачанов го предадоха на конгреса?

Защото умират за власт, защото явно извън ръководството на партията не могат да се реализират и не могат да си осигурят нормален живот. Защото амбициите им са многократно по-големи от възможностите. И защото г-н Каракачанов явно ги е оставил да се правят на по-големи, отколкото са в действителност. С едно изречение, предадоха го поради неистова жажда за власт и партийни привилегии. Разбира се, не трябва да подминаваме и факта, че и Красимир Каракачанов също допусна някои грешки, които, надявам се, в най-скоро време ще бъдат отстранени.

7. Каква е ролята на Борис Ячев в заверата?

Борис /Боби/ Ячев много си повярва и започна да се прави на велик. Забрави той, че в парламента през 2005 г. го прати четата ни „Сите българи заедно”. Жалкото обаче е, че хората в Пиринско са му повярвали.
Лично аз съм имал няколко пъти контакти с него и в нито един от случаите той не си е удържал на думата и ме е подвеждал на два пъти крайно неприятно. Единият път даже се намеси лично Красимир Каракачанов, за да му оправи бакиите, които той забърка на концерта ни в гр. Кресна. Да се свържеш с него е като да улучиш шестица от тотото – или си е изключил телефона или не вдига, когато му звъни. Присъствието му в Народното събрание е най-известно с това, че заедно с идиотската партия Атака беше против присъствието на нашите войски в Ирак и Афганистан, сиреч да се скараме с НАТО сега, когато държавата ни има въпиюща нужда от добри отношения със САЩ и Европейския съюз.

8. Кой от ВМРО пое отговорност за провала на изборите и неудачната коалиционна политика?

Отговорността я пое главно Красимир Каракачанов. Другите се спасиха. Спаси се и Славчо Атанасов. Особено като се разбра, че за злополучния съюз с РЗС най-много са натискали и са искали пловдивските членове на ИК.
Лично моето мнение е, че провалът на изборите е резултат на лоша коалиционна политика, че ВМРО се сети за изборите в последния момент, че не се ангажираха хора, на които вярва и които уважава българският народ и че нямаше изявени личности, които да поведат партията.

9. С какво Каракачанов спечели отново доверието на членовете на ВМРО ?

С това, че декларира, че ще приеме всякакви решения на конгреса, че през цялото време на конгреса се бореше против разцеплението, с предложенията за разбирателство, с призивите за зачитане на устава и другите партийни документи на организацията, с премерените си действия и главно с въздържанието си от груби, непохватни и необосновани нападки. И с желанието си да запази единството на партията.

10. Как оценяваш новите лица в ръководството на ВМРО ?

Считам, че са много по-отговорни от досегашните и са със сериозни амбиции за възстановяване на авторитета на ВМРО. А за това е необходимо само едно – активна работа за доброто на България и за българския народ и главно ясни резултати от тази работа.

11. Какво според теб трябва да се промени за да се стабилизира организацията ?

Има много неща, които следва да се променят, но главните задачи пред ВМРО, пред каузата ВМРО, пред паметта на великите дейци на ВМРО са:
1. Бързата и цялостна просвета по националните проблеми на всички членове на самата организация;
2. Активна и безкомпромисна борба за отстояване на българските национални интереси във всички посоки:
а/ икономически
б/ политически
в/ исторически
г/ културни и т.н.;
3. Ясно очертана коалиционна политика;
4. Твърдо отстояване на ориентацията на България към НАТО и Европейския съюз;
5. Безкомпромисна борба по отстояване на елементарните човешки права на поробените българи в Гърция, Сърбия, Румъния и концлагера Македония;
6. Изхвърляне от редиците на ВМРО на всички парашутисти, ренегати, лъжци, интриганти и некадърници;
7. Много тесни контакти между ръководството и местните организации на всички нива. Сигурно има още, но това са най-главните неща, които следва да се направят.

12.“Сите българи заедно” се оказва мисия невъзможна за всяка една партия , камо ли за един народ. Генетично обременени ли са българите, които винаги са готови да “водят бащина дружина” ? Кога девизът “Съединението прави силата” ще престане да бъде само фраза?

„Сите българи заедно” се оказа мисия невъзможна в партията, защото на тази мисия пречат група случайно попаднали хора в ръководството, чиито възможности са далеч под необходимото ниво. И защото организацията доста търпеше тези хора въпреки бездействията им и въпреки тяхната антипартийна , даже в определени моменти антибългарска дейност. Не бих казал, че българите са генетично обременени. Лошото идва и оттам, че повечето хора влизат в политиката, за да си оправят положението, а не за да работят. Както например групата на Славчо Атанасов се съюзи в Пловдив с БСП и ДПС, само и само за да запази властта.
Девизът „Съединението прави силата” ще престане да бъде фраза, когато сите българи заедно разберем, че срещу нас има заговор за унищожението на българския народ, плод на който заговор бе и опитът за премахване на българския език като задължителен в училищата /в този именно заговор се включи и бившият главен секретар на ВМРО Мирослав Мурджов с неговото гласуване в парламента на 6.ІІІ.2008 г./. Когато разберем, че в този заговор участват Гърция, Румъния, Турция и Сърбия с нейния сателит Концлагера Македония, които и днес подлагат най-безочливо българите там на най-варварски геноцид.
Само инстинктът за оцеляване ще ни обедини, само осъзнаването от всички ни на българските национални идеали, борбата за тези идеали, борбата за опазването на българските национални интереси ще ни накара да забравим партийните и лични пристрастия и само тогава ще тръгнем сите българи заедно. Най-жалкото е, че досега в България няма нито една партия, която да е показала, че е истинска българска партия. Защото нито една партия не е повдигнала сериозно и безкомпромисно въпроса за човешките права на поробените българи в съседните страни, независимо от Европейската харта за човешките права и независимо от подписаните договори от Гърция, Сърбия и Румъния. Включително и ВМРО, която след възстановяването не е изпратила нито един мемоар до съответните световни и европейски организации. Това следва да го оправим на всяка цена. Българският народ ще бъде силен, когато всеки един българин разбере, че българската държава, че всички негови сънародници са готови да му се притекат на помощ, когато изпадне той в беда. Така както го правят например САЩ, Германия, Англия, Франция, Израел и много други. Така както го правят, ако щете, и всички наши съседи, даже и когато защитават идиотски партии като ОМО Илинден.

ИНТЕРВЮ НА Г-Н НИКОЛА ГРИГОРОВ ЗА ВЕСТНИК „ВЯРА”