Скоро имахте възможност да прочетете подготвения документален материал за двете мисии на П. Р. Славейков в Македония и Одринско за предотвратяването на униятската опасност за македонските и тракийските българи през 70-те години в Македония и Одринско. Сега ще имате възможност да се запознаете с една особено любопитна публикация на П. Р. Славейков по македонския въпрос в издавания от него в. „Македония“ и реакцията на българската възрожденска интелигенция от Македония след това.

Без да си поставям за цел да оборвам процъфтелите през последни­те десетилетия теории за отделна македонска нация, език и литература бих искал да предоставя на Вашето внимание няколко публикации от българския възрожденски периодичен печат, които са най-използвани, за доказването на неверните и труднозащитими тези. Смятам, че това се налага и поради някои други причини. Какво имам предвид? По тези проблематики в Република Македония, (а преди в СФРЮ) на основата на измислени доку­менти или на тенденциозни извадки от съществуващи извори (без да се пуб­ликуват цялостно, или ако се публикуват се правят пак само в извлечения) се създаде огромна литература, която залива научния свят с лъжа и може да се отбележи, че тя вече има редица завоевания, като по този начин отново се доказа максимата, че една лъжа повторена сто пъти става истина, а в слу­чая лъжата е повторена не сто, а хиляди пъти. Тя звучи на международни конгреси, макар и не винаги успешно, но и там завоюва нови територии. Ис­кам да отбележа, че макар това творчество да е предназначено главно за външно ползване, въпреки посочените в книгите малки тиражи и в България някои историци започнаха да използват скопските публикации, въпреки достъпността на изворите(1).
Някои от предложените на читателите възрожденски статии бяха използвани в Скопие от Блаже Коневски(2), Драган Ташковски(3), Славко Ди­мевски(4), Боро Мокров(5) и Блаже Ристовски(6) за отстояване на невярната и ненаучна теза за формирането на македонския език, литература и нация. През 50-те и 60-те години Юрдан Анастасов подготвя за печат труд с подбрана публицистика от българската възрожденска периодика, съдържащ стотици ста­тии за Българското възраждане в Македония, сред които включва и няколко изключително интересни статии от българските вестници, излизали в Цариград, преписи от които се съхраняват в Централния държавен ар­хив (ЦДА, ф. 1887 к). Макар че посочените статии са извлечени от богатия книжен фонд на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и са дос­тъпни за всеки читател, те са почти неизвестни за нашите съвременници, въпреки че за изследователите са известни и са използвани в тяхната работа, а част от тях са публикувани(7). Не смятам за необходимо да коментирам начина на работа на македонските учени, тъй като всеки непредубеден човек ще забележи този непозволен и неморален начин на боравене с историческите изво­ри. Любителите на диренето на фалшификациите на българската история могат да направят сами съпоставки между оригиналните извори и скопските им интерпретации. За тази цел съм посочил само основните съчинения, а сравненията могат да доведат изследователя и обикновения читател до умопотресающи констатации.

Петко Славейков
Включените тук публикации от възрожденската периодика се отна­сят до повдигането на македонския въпрос успоредно с учебникарската дей­ност на „македонско наречие“ на Кузман Шапкарев и Вениамин Мачуковски, намерила отражение в цариградските вестници „Македония“ и „Право“. Центърът на тежестта в случая е неподписаната редакторска уводна статия на Петко Рачов Славейков „Македонският въпрос“ от в. “Македония“, в ко­ято той визира главно Шапкаревото творчество, но без никъде да отбелязва това. Това е времето на Българското възраждане, когато заедно с борбата за независима българска църква се формира и българския книжовен език, процеси преминали през различни етапи на противоборство и сътрудничест­во. По същото време сред нашия народ една от най-четените книги е извест­ната „Александрия“ („Животът на Александър цар на македонците“), а в главата на учителя Иван Гологанов се ражда тракийски и македонски „епос“ („Веда словена“), добре плащан от сръбския емисар в Македония Стефан Веркович, предизвикал един от най-големите литературни скандали на XIX в., имащ своите поддръжници и противници и до днес и все още очак­ващ категоричен отговор дали Голаганов е велик откривател или талантлив фалшификатор“. Романтизмът на нашите възрожденци Георги С. Раковски, Иван Богоров, Любен Каравелов, Иван Гологанов, Кузман Шапкарев и дру­ги, търсещи българските корени в далекоизточната, тракийската и македонската античност и днес дава храна за плодовити манипулатори, които не се съобразяват нито с извори, нито с научни постижения.
Тази статия е използвана от скопските изследователи в потвържде­ние на тезата им, че и П. Р. Славейков е забелязал оформилия се през 60-те години на XIX век македонски сепаратизъм. От статията на Славейков се цитират само определени пасажи, а при включването й в документалния сборник „Документи за борбата на македонскиот народ за самостойност и за национална држава“(9) са направени значителни съкращения, променяйки от­ново по този начин нейния смисъл. Подбрани откъси се използват за отстоя­ване на ненаучната македонистка теза и от статиите на Димитър Македонс­ки, Кузман Шапкарев и Петър Иванов, като се разчита на тяхното непозна­ване от читателите. Въпреки, че използва първостепенни извори и литера­тура Бл. Ристовски прави неверния извод, че в началото на 70-те години на XIX в., „беше изградена и македонската национална програма“, която „е забелязана и изложена от най-изтъкнатият български възрожденец Петко Славейков в неговите статии (1871) и главно в неговите писма до екзарха от Солун (1874)“, като подчертава, че „униятството и протестантизмът бяха са­мо средствата за постигането на по-големите цели“(10). Констатациите на Бл. Ристовски, свързани със статията на П. Р. Славейков и репликата на Д. Македонски по повдигнатия въпрос, са предадени от него многократно в различни публикации. В доклада си „Македонското етнокултурно и националнополитическо развитие до началото на XX век в балканския културно-исторически контекст“ на руско-македонската конференция за етнокултурните и политическите аспекти на формирането на македонската нация в бал­канския културно-исторически контекст, състояла се в Москва от 17 до 19 юни 1999 г. Ристовски отбелязва: „И българският национален деец и пи­сател П. Р. Славейков още през 50-те години слушал“ от македонистите. че те не били Българи, но Македонци, потомци на древните Македонци“ и че „упорствуват в своето македонско потекло“. „Най-после - започва статията си Славейков - Македонският въпрос излезе наяве и се показа в печатът. Ние казваме най-после, защото този въпрос не е нова работа. Ние сме го чу­вали още преди десетина години от някои от Македония. Най-напред взехме думите на тези млади патриоти като шега и като резултат на повишената температура на нашите не толкова сериозни разправии. Така и си мислехме ние до преди една-две години, когато нови разговори с някои Македонци ни показаха, че работата не е само голи думи, но мисъл, която мнозина искат да прекарат в живота.“ Своят етногенезис те го основават непосредствено от античните Македонци: „Когато старите Македонци са живеели на същите тия места, - казвали - защо и днешните жители да не са от македонска кръв? Те са цели Македонци...“ Отговаряйки на Славейков, младият маке­донски учител и учебникар Д. В. Македонски между другото го подсеща: „Македонците не са се изгубили от лицето на земята, както си позволяват някои да казват, защото, до колкото знаеме ние те не са сгрешили никога, щото да зине земята и да ги глътне“. Такова беше съзнанието на нашия пис­мен свят в средата на XIX век.“(11) Давам целия цитат от доклада на Ристовски макар и голям, за да може да се направи сравнение с оригиналните текстове от статиите на П. Р. Славейков и Д. В. Македонски, за да се види метода на работа на този „най-изявен" македонски изследовател. Тук той вече поставя долната граница на този процес не през 60-те, а през 50-те години на XIX в.

Кузман Шапкарев

Ако македонските историци са фалшификатори, то как да обясним и българската плахост и страхливост тези статии да не се печатат и да се премълчават. От подготвения за печат от Юрдан Анастасов том, уважаван български историк, рецензент на сборника преди няколко десетилетия изважда тези материали с препоръка да отпаднат от изданието. В края на краищата не само тези материали отпадат, но и останалите публицистични материали не са отпечатани. Преди няколко години Държавна агенция „Архиви“ по мое и на Ива Бурилкова  предложение публикува подготвеният от Ю. Анастасов том. За съставител на вече съставения сборник тогавашният председател на архивите определи Стоян Райчевски. Въпреки, че обяснихме на председателя на архивите и на Ст. Райчевски, че от този том има извадени важни материали по македонския въпрос никой не ни обърна внимание и той беше отпечатан в този му осакатен вид. Сборникът излезе от печат под заглавието „Архив Юрдан Анастасов. Възраждането в Македония. Материали от българския възрожденски периодичен печат“, като пореден номер 57 от поредицата „Архивите говорят“. (2009 г.) За значимостта на тези материали смятам, че сами ще имате възможност да се убедите след като ги прочетете. Същевременно аз вече ги бях оповестил в сп. „Македонски преглед“, но те така и останаха незабелязани от изследователите. По тази причина тук им давам още по-голяма гласност. (Вж. Ц. Билярски, Из българския възрожденски печат от 70-те години на XIX в. за македонския въпрос, сп. „Македонски преглед“, г. XXIII, София, 2009, кн. 4, с. 103-120.) Определено те са необходимо допълнение към отпечатания вече том и така би трябвало да се възприемат.
Материалите от вестниците „Право“ и „Македония“ Ви предлагам цялостно, без каквито и да било съкращения, като са запазени дори и право­писните грешки от оригинала. Различията с оригинала са само в буквописа им. Смятам, че оповестяването и на други материали от възрожденската пе­риодика, отнасящи се до македонския въпрос трябва да продължи, тъй като на публикациите сътворени в Скопие не може да се вярва без съответните сравнения с оригиналните текстове.

Цочо В. Билярски

--------------
Бележки:
() Вж. З. Маркова, Българската екзархия 1870-1879, С.., 1989, с. 85; И. Тодев, Националната идея у българите 1862-1912, Историческо бъдеще, 1998, кн. I, с. 90-102; И. Тодев, Митът Македония. - в Към другото минало или пренеб­регвани аспекти ма българското национално възраждане. Сбирка от опити и изслед­вания, С, 1999, с. 65-74. За използваните от двамата автори, измислени от Сл. Димевски писма на П. Р. Славейков за мисията му в Македония за борба срещу униятството, а не срещу „македонския сепаратизъм“, въпреки уговорката на Тодев, вж. Ц. Билярски, И. Пасков, Писма на Петко Рачев Славейков по унията в Македо­ния през 1874 г., сп. „Векове“, 1989, кн. 1, с. 57-76. Вж. и Ц. Билярски, И. Пасков. Писма на Петко Рачев Славейков до Екзарх Йосиф, сп. „Векове“, 1989, кн. 2, с. 68-79. Изобличавайки фалшификациите на покойния Сл. Димевски, неговият колега Бл. Ристовски отбелязва, че „обявените от д-р Славко Димевски „Две писма на Петко Рачев Славейков за македонизмог“ („Разгледи, XIV, 5, Скопjе, 1972, с. 557-566) са пуб­ликувани некоректно и не стават за научна употреба“. Вж. Бл. Ристовски, Македониjа и македонската нациjа, Скопjе, 1995, с. 161.
(2) Бл. Конески, Граматика на македонскиот литературен jaзик. Дел I н II. Скопjе, 1976, с. 34.
(3) Др. Ташковски, Раганьето на македонската нациjа, Скопjе, 1966, с. 8 и сл., Др. Ташковски, Корените на великобугарскиот национализам и санстефанска Бугариjа, Скопjе, 1982.
(4) Сл. Димевски, Две писма на Петко Рачев Славеjков за македонизмот. Сп. „Разгледи“, г. XIV, кн. 5, Скопje, 1972, с. 557-566.
(5) Б. Мокров, Збор, печат, време. Зборник трудови од историjата на македонскиот печат. Скопje, 1987, с. 23-29.
(6) Бл. Ристовски, Македоискиот „национален сепаратизам“ како идеjа и како движенье во врска со поjавата и дейността на К. П. Мисирков, Скопjе, 1966, с. 29-32 (Отделен отпечатък), Бл. Ристовски, Поjавата на македонската национална миела и формираньето на национална програма (до 1878 година), в Портрети п процеси. Т. III, Скопje, 1990, с. 33-57, Бл. Ристовски, Македониjа и македонската нациja, Скопje, 1995, с. 130-131, 158-159 и др. и посочената огромни библиография и литература на автора в научния апарат.
(7) Български възрожденски книжовници от Македония. Избрани страници, С, 1983, П. Р. Славейков, Съчинения. Т. VII. Публицистика, С., 1981, с. 21-24. Тук ис­кам да отбележа, че остава загадка защо редакторите на този том от публицистика­та на Славейков - Стоянка Михайлова и Дочо Леков, са отпечатали само част от статията „Македонският въпрос“.
(8) От архива иа Веркович може да се видят и тесните връзки, които той под­държа с К Шапкарев, Д. Македонски, В. Мпчуковскн и др. Вж. М. Арнаудов, Верко­вич и „Веда словена“. Принос към историята па българския фолклор и на Българс­кото възраждане в Македония. С неизвестни писма, доклади и други документи от 1855 до 1893 г., С., 1968; Документи за Българското възраждане от архива на Сте­фан И. Веркович 1860-1893, С., 1969 и А. Райкова, Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875), С, 1978.
(9) Документи за борбата на македонскиот народ за самостойност и за иациопална држава. Том први. Од населувапьето на словените во Македониjа до краjот на Првата светска воjна, Скопjе, 1981. С. 208-210.
(10) Бл. Ристовски, Македониjа и македонската нациjа, с. 262.
(11) Македониjа - прашаньа од историjта и културата, Скопjе, 1999, с. 24.

ДОКУМЕНТИ:

№ 1

Писмо от Велес до редакцията на в. „Право“

ПИСМО ПРИЯТЕЛСКО
Любезни ми приятелю! Във Велес. Ще ся почудите мислим, като ви­дите писмото ни. Един у[чите]л на имя г-н Шапкаревич, когото може да позна­вате лично дойде на училището за да ме посети, в същият ден ми стигнаха и книжките които ми ги изпроводихте, чрез г-на Лазара П. X. Стоянов. Нъ чтом ги виде, каза че не требало да ся преподават в македонските училища, понеже биле българско наречие, ами да земем от неговите книжки, понеже били ма­кедонско наречие. Нъ какви са неговите книги, щото едно малко дете да ся смее. При всичко това като ся противихме неколко време си отиде, тогава оти­шъл при старейшините на града ни и им казал „да ги запрат тия книжки да не ся преподават в училището“. И они като прости ми казаха да ги върнем тия, а на местото им донесоха ми от неговите. Това за знание ви.
В. „Право“, г. 5, бр. 40, Цариград, 30 ноември 1870 г.

№ 2

Статия от „Един истинен македонец“ във в. „Право“

ЕДНА ИСТИНА

„Измите злаго от вас самех“ (1-во Коринт. 5:13)
Нека ни бъде простено с настоящата статия да изявим на българс­кия свят едно зло намерение, което, може би, поразява всяко чувствително българско сърдце, щом чюе.
През 1868 год. един македонец издаде неколко книжки; те са: Бук­вар, читанка, землеописание, първи познания, св. история и още една или две, на които наименованието не паметя. Тия книги, вместо полза, принесо­ха вреда в местата, гдето г-н К. А. Шапкарев бе честит да ся въведат, и то поради големата простота на тия места. Не само сбърканото нареждание на речените книги е, което помрачява умовете на децата; но и язикът, който е употребен у тех, малка цена има в Македония. Това наречие е чисто охридс­ко, което не е в употребление у другите македонски градове.
И наистина, Македония състои от следующите по главни градове: Солун, Битоля, Велес, Прилеп. Щип, Скопие и пр. Тука не сметам Охрида; защото той е в Албания, а не в Македония. - Нъ да ли има един барем от тех да се съгласи с язикът на г-на Ш-ва? Не; защото помежду всичките тия съществува различие, а ни един от тех не произноси: „ходает“, орает, викает и пр. Като при това се разумеват и толкова други речи - не ща да влеза в исчисление - както и реч: „зил, зильосви!“ които съвсем се не употребими в казаните градове; следува, че язикът на самозванийт македонец, македонски българин е не налучен, а за това у повечето от тия места книгите му не са прияти.
Нъ що прави г-н К. А. Ш-в? Познали погрешката си? и да влезе в кръга на мира! - Не. Той като бедннй учител в Кукуш, оставя, когато му скимне, службата си, завърля бедните деца на произвола да се скитат по со­каците, и ходи от град на град да проповеда кърстов поход против книгите от славено българский язик, въведените за учебници но училищата и в ръ­цете на всяк развит българин, като ги описва пред очите на простодушните с черни слова и най-гнъсни думи. - Това може да се види и в предговорът на Читанка, а особно в сегашнийт у: „Неделни евангелски чтения“, гдето горно-българите ги нарича „шопие“, прости! - „Виж му ума, та му крой за до­ма“. (Бъл. пословица)
През миналий септемвр. докле още ние бехми учител в Ресен, пре­мина същийт, като носяще и от напечатаните негови Апостоли и Евангелия. Нъ за да си покаже своята мъдрост и пред нас дойде, та ни посети.
Безумните хвалби, зверската лютина, - има и свидетели за них. два­ма от първенц. в Ресен - които забележих в тоя случай у речения, правят ми да мисля, че г-н К. А. III. не знае, що е нравственно поведение и каква тежка отговорност стои на гърба му, гдето е търгнал с цел да развраща народа. - Лютината се въскачи до тая стенен у него, щото му забележих. че книгите му не струват пари. За съжаление са бъл. първенци в Ресен, гдето повервали думите на К. А. Ш-ва, който пак сега послене дошъл в тоя град та повели­телно заръчяли на учителя да врати книгите на книжарницата г-н Данова у Велес, и да употреби от Шапкаревите. - Ами просвещение, от где?
Братия ресенчани! Не бивайте така прости, та да вервате думите на всякого, който ви лъже, вие имате свест сами съдете за всичко, и избирайте но харното, по ползователното; а не това. което еще ви помрачява и унижа­ва. Не ли аз поради вашата воля употребих Букварят и Землеописанието на Ш-ва в училището ви? Нъ да ви кажа ползата от них, за която не щехте да знаете! Букуварът неколко деца, хем големи по една година го учиха, и ни­що не научиха от него; защото той не е нареден добре. А 4-ийт клас, който учи Землеописанието, една цела год. (слушайте) нито стъпка не напредна.
В Охрида, като отечественно нему место не знам до колко г-н К. А. III. е успел да отврати българите от братята им; нъ утвърдително ми са каз­вали, че там повече буйствувал, като има за целта си съдружник брата си. Първите му думи за омраза към всичко, що е българско били: „едвам се ослободихме от гърците, сега пак шопие ли да станеме“!!! (И другий път сми чували от пътници за некои от учителите но Македо­ния. и именно за г. Шапкарева, че ся трудял да убеди македонските наши братия как друго било българин и българский език, и друго македонец и македонский език, нъ не верувами; едно защото мисляхми че туй моге да е гръцко лукаво средство за раз­двоение на народността ни в тези деликатни времена при възобновлението па народната ни йерархия, а друго, защото личио познавами г-на Ш-ва и неговите в книжевно отношение благоразпологения; нъ за зла чест, тъзи дописка, придружена е писмо до един приятел на дописника ни, подтвърдява всичко що сми чувале, и ний не можем освен да и дадем место в листа си, и да помолим г-на Ш-ва да ни обесни туй приписвано нему поведение. Р.)
От всичко, що до тука казахми, се разумева, в каква пропаст иска да тикне народа ни речений г-н: защото некои даже дързнаха да казват: „ние сме македонци, не сми българе“. При това нека ни бъде позволено да кажем още две думи по тоя предмет.
Г-н К. А. Ш. (сми чели в „Македония“) препоръчва себе си. предста­вител към Бъл. книжевно дружество от страна на всички българи в Македо­ния, и дързнува да показва своето наречие за да ся тури в дело. Ние обаче ще кажем: Бъл. к. дружество да си кара работата чистосъвестно, и да не да­ва внимание на думите на К. А. Ш.; защото както казахми, в Македония не саществува едно и само наречие, което вервами знае и Бъл. к. дружество.
Прочее, ето истинната, ето разорителната цел на К. А. Ш-ва, който дано даде Бог да се оправи, като гледа погрешката си ясно, като ден, и треб­ва да знае. че охридското наречие не е съвсем мед и млеко, както той верва; защото до вчера смърдеше на гръцизм: а от арнаутското племе то е коренно искривено.
Един истинен македонец.
В. „Право“, г. 5, бр. 40. Цариград, 30 ноември 1870 г.

№ 3

Писмо от Кузман Шапкарев до редакцията на в. „Право“

Кукуш, 13 декемврия 1870.

Достоночтенним р-ре на в. „Право“!
В 40-ий брой на вестника ви видех дописка от некого Истинскаго уж македонци, под сладкото име ЕДНА ИСТИНА, с коя н. милост сторил доб­рината да осветит (подобре да заслепит) светът, нападающ на нас немилос­тиво и незаслужно.
Понеже имах честта да позная от близу притежателят на речената дописка, мисля да е излишен всекой отговор на подобни истини, следовател­но неке ви додевах, ако не бихте чрез забележката ви посакали разяснения върху съдържанието на многословутата Велешка дописка и върху слухове­те пътнички.
Прочее кои от читателите ви желаят да ся осветят в истинността на моите към народа ни расноложения. зли или добри, та да оценят дописката, за коя ни е речта, и нейната „ЕДНА ИСТИНА“, нека сторят един малечък трудец да прочетат внимателно предговорите на моите издадени книжки, нахождащи ся в Читанката ми от 1868 и в Евангелските чтение от 1870, нека ги сравнят беспристрастно с дописката, та лесно ке разберат колко моето намерение към милийт ни българский народ е зло, или какво е, и колко доб­ре достопочтенийт ви дописник можел да разумеет съдържанието на помянутите ми предговори, следователно от що происхождат учтивото (?) напа­дение на дописника, та нека ме осъдят или оправдаят.
И за поведението ми такожде непринадлежит мене да ся оправдавам сам: Оние от нашите сънародници, кои имали злочестината да ме познаят, са разбрали и можят, ако искат, да оценят колко речената дописка заслужават насловът си „ЕДНА ИСТИНА“.
А и за писмото, което са нахождат на крайната страница на същийт лист, никакво съмнение немат, че е такожде измислено.
„Имайте добрината, прочее, г-не р. да вместите овня редчиня“.
Беднийт в Кукуш учител
К. А. Шапкарев
В. „Право“, г. 5, бр. 44, Цариград, 28 декември 1870 г.

№ 4

Уводни статия на в. „Македония“ от Петко Рачев Славейков

МАКЕДОНСКИЙТ ВЪПРОС
Най-после македонский въпрос излезе наяви и ся показа в печатът. Ний казвами най-после, защото този въпрос не е нова работа. Ний сми го зачували още от преди десетина години от некон из Македония. Изнай-напред зехми думите на тези млади патриоти като за шега и за подплаха в горещи­ната на нашите не толкоз сериозни препирания. Така и мисляхми ний до пре­ди една две години, когато нови разговори с некои македонци ни показаха, че работата не е само голи думи, но мисъл, която мнозина искат да прекарат в животът. И жално, и тежко ни беше да слушами таквизи думи, но ний не ся решихми да говорим за тех през печатът, защото ни ся виждаше работата доста деликатна, и особенно за в обстоятелствата които прекарвахми. Днес този въпрос излезе вече на пазар, благодарение на неосмотреливостта на едного от събратията ни, и ний сми вече принудени щем не щем да ся обадим.
Ний пак не щехми да говорим никога за този въпрос, ако беше със­тоял само в отделението на учебните книги, защото ние не видим вреда в то­ва, дето некои желаят да ся учат децата на бащиното си наречие; напротив, ний видим в това един знак на свестявание. Първоначалното преподавание само тогаз бива плодотворно, когато става на язик който разбират децата. Всичката вина тука, че не ся избира един такъв път, който да докара не раз­деления в наречията, но съединение, съгласие. Колкото е криво и това да ся учат македончетата по наречието на горните българи, толкоз е криво дето да ся дроби язикът в училищата на всякакви наречия и всякой да следва сво­ето, без най-малко внимание към другите. В 'такъв случай всяко наречие треба да има своя книжовност и никоя да не достигне онова състояние, кое­то треба да има като книжевност на цел народ. Разлика в наречията има у всичките европейски народи, и даже много по-голема от колкото у нас; но ни един от тези народи не е помислял да раздроби учебний си язик на мно­жество наречия и литератури. Те са избрали един среден път и са приели са­мо един учебен язик, който е вече най-напреднал в тех. Това требаше да нап­равим и ний. От всичките наречия требаше да изберем едно средне, което да бъде понятно на всичките области, и на него да учим децата си. Това ще бъде и право, и разумно, и полезно, защото ще упази единството на наший народ.
Само последнето обстоятелство е доста да ни предпази от всяко раздробение на нашата бедна книжнина и да ни повдигне срещу онези, които искат, таквози разделение. Но когато в раздробението влазят и други цели, цели за разкъсвание на неустроеннийт още наш народ, тогаз всякой има длъжност да ся противи на таквози зло. Таквази цел ся виждат да има некои от македонските наши братя и тази цел крият те под булото на язика и на неговите наречия; за това си позволяваме и ний да кажем нещо за македонский въпрос.
Много пъти сми чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сми чакали некакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето ма­кедонско происхождение. което никак не могат да прокарат до дето треба. Ний сми прочитали в историята, че в Македония е живял един малък народ македонци; но в нея никъде не сми намерили ни що са били тези македонци ни от какво племе са происхождали, а малкото некои македонски думи спа­зени у некои гръцки списатели съвсем отричат таквъзито предположения. Освен това. подир завоеванието на Македония от римлянете вече ни помян нема от тези македонци. Ний срещами по техните места всякакви други на­роди, само тех, македонците не виждами. Що са станали и в кой народ са се слели, ний не знаем, защото историята не ни го казва. Ний можем да предполагами всичко с еднаква вероятност: можем да казвами, че македонците продължават своето съществование и до днес; можем да кажем и че са ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бъде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достоверни свидетелства. Ний можем да примем и онова мнение че уж старите македонци били българе, т. е. славени. Но всякак потеклото на македонистите от старите македонци е от най-съмнителните неща. Техното мнение днес не може да ся опира освен на местото, дето живеят, а то е от най-шатките опирания. Като са живели старите македонци на тези същи­те места, защо и днешните жители да не са от македонска кръв? Те са цели македонци, заключават македонистите и ся успокояват на своето големо от­критие!
Ако беше Македония исключена от историческите променения, таквози заключение можеше негли да има некаква вероятност. Но ний зна­ем, че тази страна е подпадала на големи променения откъм населението. Подир много разбъркания на нейното население с нови преселенци, дошли са най-сетне българите, прострели властта си надалеч и направили царство в Охрид, в отечеството на некои от върлите македонисти. Те живели в тези места дълго време и слели в себе си всичкото население. Кой ще ни каже се­га каква кръв тече в жилите на македонистите? Кой ще ни каже, че те не са от българска кръв, но от кръвта на старите македонци? Прочее, и на това не могат да ся опрат македонистите без да ся покажат смешни и плитки.
Чували сми и друго основание. Некои македонисти ся делят от бъл­гарите по друга причина, по тази: че те са чисти славене, а българете са татаре и незнам що. Ако земем пред очи онова, което ся каза по-горе за исто­рическите променения в Македония, нам не ще бъде мъчно да покажем всичката неоснователност и на последнето основание. Когато българете слели в себе си, или по-добре, когато славените слели в себе си българите не само в Македония но и в другите области на Балканский полуостров; то не зная защо македонската смес да бъде друг род, а тракийската и българската от друг. Таквъзи основания могат да дават само глупавите деца, които не знаят еще що ще каже историческо свидетелство.
За да придадат сила на своето произволно основание, македонистите посочват разликата на наречията македонско и горнебългарско. от които първото било по-близу до славенский язик, а второто било размесено с татаризми и пр. Нам не ни ся искаше да вервами в сериозността на подобни по­сочвания. каквото не са верва и на читателя, но принудени бехми да повервамп, когато видехми с каква упорност ся защищаваше от македонстите. На­шите думи, че различието на наречието нищо не показва, че то е следствие на исторически обстоятелства, а не на различно произхождение, - тези думи нищо не помагаха. Македонистите пак упорствоваха на своето.
Въобще мненията на македонистите немат ни зрелост, ни еднаквост. Един говори още едно, друг говори друго, което му са види по-добро. Жела­телно е да ся види техното учение наредено в обща форма, за да може да ся оцени напълно неговата основателност и неговите последствия. Додето дочаками това, ний ще си позволим да искажем тука неколко от сетнините, ко­ито ще излезат за наший народ и за македонистите от разделението.
Каквото всичките българе, македонските наши братя са до толкози прости и слаби, щото разделението неможе да не разбърка умовете и да по­роди противници. По-големата част от населението всякога ще мисли и треба да мисли не като некои от върлите представители на исказаните мнения за македонците. Следователно ще се появят партии с противоположни инте­реси. ще излезат раздори и вътрешна слабост, а от тех - натискания отвън и късания. Занети във вътрешни расправии какви са и какви не са, нашите българе в Македония не ще могат да ся запазят от външните посегнувания и от неприятелските притязания на гърци от към юг на север [трябва да се разбира „сър­би“. Бел. на Ц. Б.] откъм север. Тогази? - Тогаз, като не българе, нищо.
Ако има днес българский народ, ако той ся е чул и е спечелил едно место между другите народи в Турско, той го е достигнал само чрез това, де­то ся е съединил в едно и е показал значителност по число, чрез това пак и ще се закрепи, чрез него и ще улучиш състоянието си, чрез него ще ся запази и от външни посегнувания. Доброто положение днес ся спечелва повече­то със съединение в едно цело, а не с разделение на части слаби и незначи­телни. Когато настанат други времена и настане равноправството на всички народи мали и велики, тогаз делението може да бъде оправдано. Към таквъзи форма на общежитието и на политический живот върви человечеството, но е еще много далеч. Свободата на всякой гражданин, на всяка община и на всяка област, и правото да ся уреждат сами, това е една от главните цели на человеческото напредвание. Към самостоятелност, а не към подчинение отива човечеството; но там е работата, че тая самостоятелност ще ся добие само чрез съединението в едно цело, в едно тело. Днес всичките народи при­познават тази нужда за единство и бързат да ся стегнат; само ний ли ще вър­вим наопаки? Другаде ся съединяват елементи, които са били цели векове разделени, като прусци и баварци; пиемонтези и неаполитанци; а ний исками сега да ся делим, да ся делим ний, които сми от еднороден елемент и сми би­ли до сега съединени. Не е ли разумно и достопохвално?
Ний сми уверени, че желанията на македонистите треба да имат и други основания и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонски българе по число и по напреднувание. Македонистите може да мислят, че в народните работи всякога ще боравят горните българе, като по-многочисленни и по-събудени, и че македонците ще останат на второ место. Това значат думите на македонистите: Отървахми ся от гръци под други ли да паднем? Едно просто обстоятелство, това дето горните българе до сега пишат на свое наречие без най-малко внимание към македонското, то ся зема от македонци като знак за горнина на горните българе и за стрем­ление да заповедват. Но работата е далеч от таквози значение, ний пишем на нашето наречие, защото него знайм, а не от незачитане на македонското. Кога ся усили между нас изучението на язика и са познае нуждата от общ книжовен язик, ний с най-големо благодарение ще пишем на македонско наречеие, ако ся види това за добро и полезно, или ще заемем от него онова, което е необходимо за допълнение.
Колкото до страхуванието от числото на горните българе и от техното по-ранно пробуждание, за това не е прилично и да ся помянува, какво­то не треба да ся гледа това и между децата на един баща. Че некои братия са свестили час напред, от това не следва, че те треба да бъдат по-горни.
Нашето заключение е, че нема причини да ся делим и не треба да ся делим, ако обичами народа си и неговото добро.
В. „Македония“, г. V, бр. 3, Цариград, 18 януари 1871 г.

№ 5

Статия - отговор от Димитър В. Македонски на статията на Петко Рачев Славейков във в. „Македония“

ПО МАКЕДОНСКИЙТ ВЪПРОС
Познанието на всякой предмет състои от познанието на свойствата му, от които едни научавами от пригледвание, а други от опити. В пригледванието чрез чувствата ни ний употребявами по некога искуствени спомагателства. Възможно е, прочее, или от нашите чувства, или от несъвършенст­вото на спомагателствата и опитите да отдадем на предметът некое свойст­во, което да го нема действително в него, или да го има, но различно от как­вото ся мисли да е, или пак да презрем друго, което го има, и тогаз ще да имами несъвършенно или не точно познание за предметът. Таквизито поз­нания тии от нас самите преобразовани, или от други приети, като ся земат после в нашите разсуждения, треба естественно да на хвърлят в измама, ко­гато гледами самите предмети като причини на некои следствия. Ако несъвършенното или неточното познание на предметът е некое вещество, метал на пример, или растение, то може да ся гледа като причина на некое следст­вие добро или лошо, когато действителното не е таквоз или, пак да ся упот­реби дето не изнася. Такива погрешителни разсуждения стават най-често в занаятите или в домостроителството. Това същото ся разбира и за всякакъв друг вид неща. А понеже нашийт дух не ся ограничава в частните познания, но от тези образува в себе общи разсуждения и тех като ги има като типове и правила съди после за частните работи, тук измамата случва ся да бъде несравнено по-голема чрез распространението й, и най-неисцерима чрез силното прилепвание на духът в такивато общи разсуждения или начала, които или той ги образува или от наставления са ся пригърнали.
В таквъз категория подпадате, мисля, г-не редакторе, от несъвършенното ви или неточно познавание на един предмет, като си позволихте да бутнете в очите на българската наша публика един въпрос, македонскийт, който несъществува действително в наша Македония която, с прискърбие го прочете и не може да не пророни горещи сълзи и прокълне злата си съд­ба която й е отредила таквъз жизн. И наистина искате ли да ся уверите, че таквоз ръждясало мнение не съществува в нашето българско отечество ос­вен може би, в едно или две частни лица? (Писателят нарича по име едно лице. Б. Р.)
Идете като българин и публицист при св. Архиерейский наш събор и привременната комисия в Ортакиой и ще имате пълно познание; или попи­тайте онези македонци, които ся слухтат днес по цариградските улици гладни и с запустели къщи и дечица и те ще ви расправят по-добре. Ако частни не­кои лица, по не знам по какви частни каприции и кефове умствували или бълнували таквоз нещо, като прасе македонско требяше ли да стане теватурработата, та днес и от представителите некои си да претендират да искат да не остават да присъствуват македонските представители в народнийт събор, в който ще ся разгледва органическийт Устав на самоуправляемата ни Българс­ка Екзархия, и да исказват за доказателство на туй частно свое мнение таквиз нелепи причини, каквито са на пример тези: че македонските представители не бивало да присътствуват в тоз събор, защото уж щели да претендират да искат да стане седалище на Българский Екзархат Охрид? или че щели да ся отделят от другите българи и щели да искат особига Йераршия?? а още по-логично че македонците не са били българи но цинцари и пр.?!! Ох, логика, о, знание на история, о, велико умствувание! (Почтенийт писател на този член допуща, гледами, и той че може да има един или двама, които но некои каприции или кефове мотат да имат таквоз мнение което осъдихми. Ний мислим, че ако и в половин лице само ся съзреше таквоз мне­ние требаше да го осъдим и ний испълнихми длъжността си, за което не треба да е мъчио на братията ни македонски българи, защото злото е заразително и единият неизобличен днес заразява утре и други. Б. Р.)
Ний мислим и вервами, както и през вестниците ся публикува че за представители са ся избрали человеци учени, опитни, и с една дума способни за великото дело, което има да вършат. Но ако тези представители познават всичките работи и народни нужди тъй както македонската история, тежко на горкия и окаян наш народ. Таквиз хора ли ще разгледват уставът?! (Ако ний сми сбъркали и вместо едното или двама македонисти погадихми общо македонците и сми ги обидели, в същата погрешка пада и нашийт дописник, като обличава всички представители, когато таквиз некакви мисли ся не исказаха освен от един двама и то невинни, но умишлено надъхани от други по своекористна цел; никога обаче техно мнение не са споделяли другите представители и по големата част от комисарите. Б. Р.)  Ако пък туй е от боязни да не би македонците да ся възродят некога и станат каквито са били в древност и искони яки и силни че да ги завладеят, това е такваз глу­пост каквато не бихме си помислили да съществува у никого от нашите бълга­ри; но като за жалост тя ся проявява виждами у некои, ний сми принудени да кажем: не бойте ся, братя представители, идет несг боязни! Македонските ва­ши братя всякога ще ви уважават и ще ви почитат за туй че вий сте ся по-нап­ред събудили и вий дадохте тем пример да искат и те да си отърсят яката от фенерските потисници; не съдете за таквиз важни работи и в тез критически обстоятелства тъй повърхну и глупо; македонците, бъдете уверени, не бълну­ват таквоз нещо каквото си вий въображавате че мислят. И понаучете ся мал­ко историйка, или изучете поне характерите на историята и ще ся уверите че македонците не са цинцари нито друг некой народ, но чисти българи като вас; от там ще ся научите еще че македонците не са ся изгубили от лицето на земя­та, както си позволяват некой си да казват, защото, до колкото ний знаем, те не са съгрешили некога до толкоз щото да зихме земята и да ги поглътне.
Д. В. Македонский
В. „Македония“, г. V, бр. 7, Цариград, 16 февруари 1871 г.

№ 6

Отговор на Кукушката българска община на статията на Петко Рачев Славейков

Кукуш, 10 февруари 1871 г.

ОТГОВОР НА „МАКЕДОНСКИЙТ ВЪПРОС“.
Г-не редакторе на в. „Право“. - С ускърбление прочетохме и 3-ий брой на Македонскийт (?) вестник един дълг член под име „Македонский въпрос“ с кого редакторът на Македония ся мъчи да докаже че в Македония имало некоиси македонисти, които мислили божем да отцепят своите съотечественници - македон. българи, от общата маса на българският народ, ка­то показували потеклото им не от българското, ами от потеклото на стари­те македонци, следователно искали да съставят особен македонский язик и отделен мак. народ. На това почтенийт съчинител на реченийт член ся осно­вавана първо на преди 10-шне некакво основание; което тога замълчел по причини, исказани и същийт член; а второ на некои разговорки, станали пре­ди една две години между него и некои македонци, които, според членописецът, упорствували много на своите гнили мнения, инак съвсем не имеющи никаква зрелост и еднаквост. При това, авторът на македонскийт въпрос ду­ма, че върлите македонисти своята за народа ни пагубна цел крияли под бу­лото на разликата на наречията, горне - българско и македонско, която не е друго, освен следствие на исторически приключения а не на друго т. п д. ...
Ние, не како вещи в исторически работи и повещи от г-на р-ра на „Македония“, нъ како българе, населящи един град от Македония, и како членове на българската голема фамилия, за длъжност своя считаме неот­ложна да извадиме истината на яве, и да докажеме, колко що ние знаеме. че страховете на г-на Славейкова са съвсем праздни. Ние до днес не сме могли да узнаеме никого от нашите съукоряеми македонски българи, които да мисли толко глупаво щото да ся раздели народът на послаби парчи, а ся чюдими как н. милост и некои негови съмишленници от книгопродавско - мо­же да са, съсловие, това научили, та толко много са ся уплашили да не пострадае народът ни! Ние сме имали случай да изучиме потънко мислите на укоряемите „македонисти“ особито на едно лице, на кое, как ся види, уждира повике и повике секирата како на от „най-върлите македонисти“ заради из­данието на неколко малечки уч. книжки за училищата по нашите страни, ко­ито, както сам доказува членописецът, исповедаме и ние че голема полза са принесли в местото ни и многу са послужили на страната ни. Мислите на това лице не са от достоукоряемите, напротив совсем съгласни с г-на р-ра на „Македония“. Това ся рекло и доказало и другош устно же и писменно, чястно и публично, та излишне беше сега пак да повтаряме.
А,    ако членописецът за такви разумева цели общини, тога он е пад­нал още в по-големо заблуждение. Понеже дванадесетгодишното обношение на македонските общини, особито на подозряемито, в народоцърковнийт ни въпрос авно свидетолствува и велегласно доказува що мислели и що мислят тие общини; напротив они можят да подозират друго нещо, - че мис­лите за разделение са раждат повике в главите на некои от горните наши жярки родолюбци, които предпочитали собственото си добро от общенародното...
Сакаеки да докажеме че нема в Македония макед. въпрос, не отри­чаме че нема никакъв въпрос македонски, не; македонски въпрос съществу­ва, нъ той не е от качеството на Славейковийт „македонски въпрос“. Същинскийт македонски въпрос, наречен българский, наистина е породен пред дванадесетина години, кога нашата епархия, а после и Охридската заедно с всите български епархии станаха да си искат народоцърковните си правдини. А понеже колко за горне - българските епархии той въпрос ся реши окончателно чрез в. ц. ферман от 28 фебр. 1870 год. а за македонските оста­на недорешен, то въпросът за нас си се пак въпрос; а понеже речта е за ма­кедонските бъл. то и въпросът е македонски въпрос, е въпрос не за разделе­ние от българската маса, какщо сънува р-рът на в. „Македония“ ами за съе­динение с нея. Ето ти го прочее същинскийт „македонски въпрос“ за когото непрестанно ся молиме на ч. ц. правителство да го реши и за нас окончател­но, да ни съедини духовно с другите ни братя.
Ето що требаше, г. Славейков да нарече „макед. въпрос“, и да го развие по-добре, ако имал желание да послужи на македонските си братя, а не, както ся види в членът му, да ги наскърбява и раздързнува; зер не им стигаше скърбта, що ги яде како цървецът дръвото, защо са останали вънка от народната си църковна градина, ами още им липсуваха да слушят и укоре­ния оти искали да ся отделят? от кого пак да слушят? - от своите народни наставници, от българските вестници, и то от оногова, на челото на когото блещит местното им име „Македония“!
Толко, мислиме, стига за отговор на „триколоннийт“ несуществуем Славейков въпрос, а за повике оставяме да ся отговорят поспособните.
В Кукуш 10-ий фебр. 1871.
Кукушка Българска община
Следуват печатът и 20 подписа.
В. „Право“, год. 5, бр. 52, Цариград, 22 февруари 1871 г.

№ 7

Обява на Вениамин Мачуковски във в. „Право“

Кукуш, 16 август 1872 г.

ОБЯВЛЕНИЕ
ЗА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ПО МАКЕДОНСКО НАРЕЧИЕ
Изучението за българската грамматика но македонските училища е един от най-трудните предмети за учениците, и вместе с тем най-безтолковий. Он им отнима доста дълго време, и това не им мешае пак да немат по­нятие от граматика. Това происходи от носообразността в граматическите форми на досегашните издадени бълг. граматики е ония на македонското на­речие. Това ми е дало повод от време още да обърнам внимание върху на­шето наречие и да го подведам под грамматически форми и правила. Съм наредил веке първата част за грамматиката и успехът, що са показале уче­ниците в изучението на този предмет по записките ми, напълно съм се убе­дил за достижението на целта ми.
За да дадам едно лесно ръководство и на другите ученици по Маке­дония, и да избавам своите от да преписват, към са решил да напечатам този мой трудец; но единственната ми спънка са средствата, които ми препятствуват да извършам това.
Поради това са обръщам с покорна просба кам г-да учителите по Македония да са постараят да ми соберат спомоществования, от които зависе исключително издаванието на книжката ми.
Спомоществованията са пращат до мене в Кукуш, придружени с 3 гроша предплата половината цена на книгата.
В. Мачуковски
Кукуш, 16 авг. 1872.
В. „Право“, г. 7, бр. 28, Цариград, 18 септември 1872 г.

№ 8

Статия от Петър Иванов във в. „Право“

БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ПО МАКЕДОНСКО НАРЕЧИЕ ОТ Г-НА МАЧУКОВСКИ
Ний, българите, и нашите списатели сми чудни хора. От ден на ден, на место да си съсредоточавами мислите и работите ни да гонят една и съща цел, напротив отивами към разединения и разстроения. Секаш колкото по вече отивами срещу мъчни обстоятелства и борби с нашите вечни неприяте­ли на язика ни и народността ни, толкова ний се захласнувами и незнаем какво правим. Сами ставами причина да се разкъсваме и раздробяваме; сами сеем плевели в полето на нашата книжевност, кои скъпо ще костоват. До когато хората с най-силно убеждение употребяват литературата си за стълп непоколебим на народното единство и целокупност, ний напротив чрез лите­ратурата си още в началото на възрождението й, исками да се разйединявами, исками сами със собствената си ръка за теглим ножа в сърцето си. И действително, каква е тази неразбория коя владее днес в българските писа­чи и граматици! Колко, мислите читатели, има теории чрез които българи­нът си изражава мислите на писменно? - Колкото писачи толкова и теории, ако смея да кажа ... Секой с нови правила, с нови начала се показва, къто че с туй иска да покаже своята високоученност. Народ, който има нужда от закрепяванье на целокупността си, каквито сми ний, треба йедно и също да мис­ли и една цел да гони, казах, нашата писменност къто представлява нашите мисли треба да е и тя една и съща. Ний лесно можем да един общ начин за изражаваньето на нашите мисли на писменно, ако не бъдем фанатици и изх­върлим некои поетически и среньовековни знаци, кои заедно с времето изиграха си своята роля.
Но нека дода на туй за което съм се наел и което ми даде причина да пишя настоящето. В един от последните броеве на в. ПРАВО г-н В. Мачу­ковски къто видел практичността и добрата сполука (!) в преподаваньето на граматиката по македонско наречие, намислил да я печата та че и моли сво­ите събратия но Македония учители да го подпомогнат в туй. Бог знай, кол­ко изящно съчинение. Некои си нови сълдати къто ги запитали в кой ред на войнството искат да влезнат? Тий отговорили: в офицерски ред. Та и нашия г-н Мачуковски иска да го запишат между граматиците та било какво било. Па и незаслужава ли я? Човека пише граматика българска по МАКЕДОНС­КО НАРЕЧИЕ. Какво искате да покажете с туй г-не Мачуковски? Не сти­гат ли ни 4-5 граматики тюрлю би тюрлю, ами и вие искате да се прочуете къто Найден граматика? Или нещо друго мислите с туй? Давате ни причина да се съмняваме. Не сте ли съгласни, че сички българи треба да имами една писменност? Не сте ли съгласни да бъдем целокупни? Не сте ли съгласни сички българи да говорят един правилен чист и книжевен йезик? каква цел гоните с вашата българска граматика на македонско наречие, коя къто йе на македон. наречие треба да я назовете Бугарска, а не Българска. От кои народи зехте пример да правите провинциална граматика. Нима русите имат граматика и за велико-русите и малорусите. Нима сърбите имат граматика особена за сърбите в Сърбия и особена за сърбите в Босна? Не дейте мисли че български език в Македония йе нещо особенно от онзи в Тракия и Бълга­рия. Само че македонско названото наречие твърде много се е развалило под влиянието на арнаутско, сръбско, цинцарско и гръцко наречие. Туй на­речие треба да се сведе по правилата на до сега напечатаните български гра­матики. Ако пък ви се не аресват Груевата, Момчиловата, Войниковата и други граматики, направете по-добра, но не на македонско, шопско или бал­канско наречие, а на едно, което да не йе ни едно от речените но посред - направете граматика на българско наречие приспособена на сички провинциализми ако е възможно, инак намерението ви е непатриотическо. Да ли не щехте да се смеете г-не Мачуковски ако сутра видите едно обявление че се издава българска граматика и на шопско наречие?!
Аз немога да си съставя понятие къто каква ще бъде тъзи нова гра­матика на македонско наречие. Да ли тя ще обема нравилата на некоя от до сега напечатаните български граматики изражени по македонски или и пра­вилата и измененията на думите ще са нещо съвсем ново. Ако г-н Мачуковс­ки иска да прави съвсем нова граматика за македонците, то той се лъже. Аз казах че македонското наречие йе развален български йезик под чуждите влияния които го окръжават, а за да се оправи не треба да се прави нова гра­матика, но да се сведе под правилата на сегашните български граматики. Туй го изисква и българската писменност и българското йединство. Съзирал съм в македонски български език такива неправилности, кои ако би да се сведат под нови правила, треба да излезе едно чудовище за сички граматики на разни йезици. напр. В Македония кога искат да изрекат: кажи туй на Петра, казват: „му го кажи ово на Петра“. От койето се вижда че тук освен къто са споменати съществителното Петър и местоимението ово споменават се още един път и техните местоимения. Да ли г-н Мачуковски ще сведе и тази неправилност под правила? Тъй също и в изражението: донеси я брадвата и м. други. Къто извадим тези и други некои неправилности, македонското на­речие ще си остане чисто българско и не му треба нова граматика.
Моето мнение йе щото сички българи колкото е възможно да се учат но една граматика и но едно наречие, а не да имами пет - шест, при то­ва да правим и провинциални граматики. А пак да додим до една обща гра­матика треба да се работи. Мненията относително за туй треба да се оценя­ват безпристрастно, не фанатически, а разборно и човечески. Защото наши­те до сега граматици не им става добре, ако им напомни човек за погрешките и с мълчание или с един вид надуто презрение искат да си останат при мнимий си граматичен авторитет. Г-н Мачуковски пак моля да отложи изда­нието на своята граматика по македонско наречие, до когато македонците не се откажат, че са българи или бугари. Ако сме един народ треба да имами един книжевен език и една граматика. Може да съм в заблуждение, който ме извади от туй заблуждение ще му благодаря.
П. Иванов.
В. „Право“, г. 7, бр. 34, Цариград, 30 октомври 1872 г.