ЗА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА МИСИЯ НА МАРКО БАЛАБАНОВ И ДРАГАН ЦАНКОВ СЛЕД АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ 1876 Г.

За мисията на двамата български дипломати Драган Цанков и Марко Балабанов досега е писано многократно. Незаменим извор за историята на мисията досега бяха спомените на самия Марко Балабанов, които той издава 28 години след началото й.(1) Един от първите които оценяват резултатите от мисията е Стефан С. Бобчев.(2) През 1985 г. бяха публикувани и основните документи, свързани с нея от В. Павлова(3), а през 1986 г. О. Мажракова, публикува два новооткрити документа, свързани с мисията, изработени от жителите на Пазарджик и от правено до двамата делегати.(4) Е. Стателова през 1995 г. също публикува неизвестни до тогава документи за мисията на двамата в Европа.(5)


В “История на България”, т. 5 от О. Маждракова и Ц. Генов накратко е представена мисията на М. Балабанов и Др. Цанков в Европа. Тя, според авторите е осъществена като инициатива на бившия комитет на “старите”, организационен център, на който от началото юли станало Българското човеколюбиво настоятелство, председателствано от митрополит Панарет Рашев и от фактическия му ръководител Евлоги Георгиев, както и от родолюбци от страната, които я снабдили с пълномощни писма. Идеята за делегацията била реализирана от цариградската българска колония, която била организирана тайно дори от Българската екзархия. В организирането й освен Ев. Георгиев дейно участие взел и Найден Геров. Двамата делегати, пишат авторите, били отправени от инициаторите за Европа от османската столица. Те посетили Англия, Франция, Германия, Италия, Русия, Австро–Унгария, като целта била не само да се запознае западната общественост и правителства с борбите на българите като повдигали въпроса за бъдещето на България и пледирали за автономия. Своите искания делегатите защитавали в изработения меморандум и брошура “България”, в които обосновавали искането за автономия на България и народно правителство. Искането на делегацията се различавало с това на революционното течение, което се стремяло за възстановяване на независимата българска държава. Делегатите били приемани в Европа като официални представители на своя народ. Тук се прави важния извод, че в резултат на мисията “пребиваването и политическите разговори на делегатите в другите столици (след Англия) също затвърдявали убеждението, че българите не само са жертва на мюсюлманския фанатизъм, но са нация с политическо бъдеще.”(6)
За настроението в Англия по време на Източната криза и специално по време на Априлското въстание и непосредствено след него се спира Андрей Пантев в свое изследване.(7) А. Пантев подлага на критика тенденциозното омаловажаване на постиженията на българското национално развитие, което е характерно както за английската позиция, така и за мисията на Балабанов и Цанков. Липсата на орган и институция на българското национално освободително движение го е оставило в известна степен на секретност пред Европа. По такъв начин то е останало и непопуляризирано пред света. “За него, пише А. Пантев, в значителна степен допринася и официалната позиция на цариградския и букурещкия кръг от българската едра буржоазия, които непрекъснато изтъкват пред света мирните намерения на поробените българи. При официалната мисия на Др. Цанков и М. Балабанов, която има предназначението да направи проверка на общественото мнение в Западна Европа, залегнали в Мемоара идеи за “мирния, добродетелен, благочестив и хрисим български народ” са главната аргументация за исканата дипломатическа помощ.”(8) Въпреки това му мнение проф. Пантев отбелязва, че благодарение на “българската агитация” на тази мисия “много общественици научават за самото съществуване на българите и за тяхното пряко или косвено въвличане в голямата европейска политика.”(9)
За отзвукът от въстанието и на мисията на Балабанов и Цанков отбелязват и Константин Косев, Николай Жечев и Дойно Дойнов в “История на Априлското въстание”, които дават и редица подробности около мисията публикувани в тогавашната преса, като особено наблягат на по-продължителното им пребиваване в Англия.(10)

 

На мисията се спира и Христо Христов, но и той я показва като целяща да омаловажи революционното движение и с брошурата се правели внушения, че въстанието е “плод на турските интриги и замисли”. Христов пише, че според мнението на Балабанов, изразено в брошурата “българският народ не е мислел да възстава. Той бил “мирен” народ (това била интимната мисъл), който не е създавал и няма да създава трудности на европейската дипломация чрез свои масови самостоятелни действия.” Твърденията в брошурата предизвикали острата реакция на революционерите, които отправили писмо до делегатите, подписано от Ст. Стамболов, Т. А. Кърджиев, Ради Иванов, Никола П. Карчов, Петър Енчев, М. Узунов, Христо Караминков, Д. Н. Пъшков, М. П. Луканов и Ив. Хаджидимитров, в което се осъждал опитът да бъде отречено Априлското въстание и че бунтовете на българите са по побуждение на чужди агитатори.(11)
Важна допълнителна информация за мисията на М. Балабанов и Др. Цанков се съдържа в тогавашния български периодичен печат, който излизал в Цариград и Букурещ, преди всичко във вестнициге “Нова България”, “Стара планина”, “Източно време”, “Възраждане”, “Български глас”, “Зорница” и “Напредък”.(12)
Макар, че спомените на М. Балабанов досега са били най-достоверният извор за тази мисия и написаното от него се подкрепя и от запазените документи и от отражението му в пресата В. Павлова в посочената по-горе публикация изразява известно съмнение в тяхната достоверност, тъй като “е написана след години”.(13)
От направеното напоследък случайно откритие в ЦДА, в личния фонд на Султана Рачо Петрова вече с твърдост може да се твърди, че спомените на М. Балабанов са писани на основата на водени бележки от автора всеки ден по време на мисията му с Др. Цанков. Оказа се, че в архива на една от първите дами на българското висше общество е запазена първата тетрадка от дневника на Марко Балабанов, за който в описите грешно беше отбелязано, че е дневник на съпруга й генерал Рачо Петров. Това се дължи на липсата на отбелязване върху дневника на кого е принадлежал и само след внимателно прочитане на трудно четливия ръкопис става ясно чий е бил. Още повече, че на много места самия М. Балабанов пише за себе си в трето лице единствено число. При сравнението на текстовете от спомените с тези от ръкописа на дневника се вижда, че някои от думите и имената в дневника самия Балабанов не е успял да разчете при работата върху спомените си. Със съжаление трябва да отбележа, че докато подготвях това тефтерче за печат нямах информация за второто тефтерче на Балабанов. В последствие то се оказа, че се съхранява в личния архив на Марко Баланов. Бележките си Балабанов започва да води на 6/18 август 1876 г. когато тръгва от остров Халки за Цариград, а последният запис в дневника си прави на 16/28 ноември 1876 г. в Париж преди да потегли делегацията за Рим.
М. Балабанов е отразил накратко всички срещи и разговори, които водят първоначално във Виена, Париж и Лондон, както и повторното минаване през Париж, на път за останалите европейски столици. Информацията, която се съдържа в дневника не само допълва и конкретизира това, което е разказано в спомените, които представляват подробен и преосмислен преразказ на направеното, но в много отношения като се имат предвид и вече публикуваните документи на мисията имаме вече пълна картина за този откъслек във времето от дейността на мисията. Макар и накратко предадени някои факти от станалото, специално в Англия и Франция те дават възможност за по-категорична оценка на свършеното от двамата делегати, приемане като официална делегация на българския народ. Важна информация се намира на страниците на дневника и във връзка с офиалното опълномощаване на българската делегация. Тук има и някои нови моменти, които се нуждаят и от допълнителни издирвания в архивите, доколкото се отнася за подкрепата, която делегатите намират в лицето на гръцката общност в Европа, факт не до там известен дори и за професионалните изследователи.
От страниците на този дневник може да се получи още важна информация за всичко направено от двамата, и преди всичко от Балабанов, макар че не съм чужд и на мнението, че тук надделява и голямата доза субективизъм когато той представя отношенията си и дразгите си с Др. Цанков, разказани след години преди смъртта си, но след смъртта на Цанкова пред журналиста Петър Карчев, че Алеко Коснстантиновия Бай Ганю е именно Др. Цанков. Интересни нрави на току-що възстановената Трета българска държава. Пътищата на М. Балабанов и Др. Цанков ще се разделят още през Учредителното народно събрание във Велико Търново, като и двамата ще са сред водачите на противопоставящите се партии на политическата сцена – либерали и консерватори. А пък що се отнася до Др. Цанков той пък посмъртно ще си отмъсти на Георги С. Раковски в интервюто си пред проф. Иван Шишманов, като ще го обяви че е дервишин. Двамата делегати, натрупали опит в журналистиката, науката, църковните борби и преди всичко по време на тази си мисия в защита на бедстващия си народ в европейските столици ще бъдат за десетилетия след първите “строители на съвременна България”, натрупали по нейно време опит, авторитет и познанства.

Цочо В. Билярски

--------------
БЕЛЕЖКИ:
(1) М. Д. Балабанов, Страница от политическото ни възраждане, С., 1904, 483 с.
(2) С. С. Бобчев, Марко Балабанов (1837–1921), Летопиис на Българското книжовно дружество, кн. VІ, С., с. 99–104.
(3) В. Павлова, Документи за българската дипломатическа мисия 1876 (Из фондовете на НА на БАН и БИА при НБКМ), ИДА, кн. 50, 1985, с. 283–326.
(4) О. Маждракова – Чавдарова, Революционните дейци от пазарджишкия край в подкрепа на българската освободителна акция след Априлското въстание, ВИС, 1986, кн. 1, с. 119–143.
(5) Е. Стателова, Неизвестни документи за дипломатическата мисия на Драган Цанков и Марко Балабанов, ВИС, 1995, кн. 6, с. 102–114.
(6) Вж. История на България. Т. 6. Българско възраждане (1856–1878), С., 1987, с. 419. Автори са О. Маждракова – Чавдарова и Ц. Генов.
(7) А. Пантев, Другото лице на “българската агитация” в Англия (1876-1878 ) в Изследвания по българска история. Т. ІХ. Българо–английски отношения в ново и най-ново време. С., 1987, с. 5–22.
(8) Пак там, с. 20.
(9) Пак там, с. 20.
(10) К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов, История на Априлското въстание, С., 1976, с. 487–505.
(11) Хр. Христов, Освобождението на България и политиката на западните държави (1876–1878), С., 1968, с. 47–48.
(12) Прочитаме в “Исток”. (По-нови известия), “Нова България”, г. І, бр. 27, 29 август 1876 г., с. 108; Цариград, 24 август . (Особена дописка до “Стара планина”), “Стара планина”, г. І, бр. 7, 1 септември 1876 г., с. 2–3; От същото място пишат … (Разни новини), “Нова България”, г. І, бр. 29, 4 септември 1876 г., с. 114; От София пишат до “Политише Кореспонденц”, че станало ясно, че българския Екзарх самси проводил Цанкова и Баланова… (Разни вести), “Стара планина”, г. І, бр. 14, 25 септември 1876 г., с. 4; За българската депутация. (Разни вести), “Стара планина”, г. І, бр. 14, 25 септември 1876 г., с. 4; Българският мемоар, “Стара планина”, г. І, бр. 15, 29 септември 1876 г., с. 1–2; Прочитами във вчерашний брой на вестник “Стамбул”… (Последни новини), “Източно време”, г. ІІІ, бр. 18, 2 октомври 1876 г., с. 4; Двамата български представителе Д. Цанков и Балабанов пристигнале в Лондон и подале на лорда Дерби, както и на другите европейски кабинети, един мемоар. (Известия), “Български глас”, г. І, бр. 24, 2 октомври 1876 г., с. 98; Българите до английския народ, “Стара планина”, г. І, бр. 17, 6 октомври 1876 г., с. 4; Местните вестници обнародваха… (Разни новини), “Зорница”, г. І, бр. 41; 8 октомври 1876 г., с. 4; Нашите делегати в Лондон, “Стара планина”, г. І, бр. 18, 9 октомври 1876 г., с. 2–3; Из Лондон пишат в “Presse”, “Български глас”, г. І, бр. 25, 9 октомври 1876 г., с. 4; “Българските представители в Лондон, “Източно време”, г. ІІІ, бр. 19, 9 октомври 1876 г., с. 4 и бр. 20, 16 октомври 1876 г., с. 2; Адресът на г-да Балабанова и Цанкова до анлийската царица. (Политически новини), “Зорница”, г. І, бр. 42, 15 октомври 1876 г., с. 167–168; Адресът на г-да Балабанова и Цанкова до анлийската царица, “Стара планина”, г. І, бр. 21, 20 октомври 1876 г., с. 1; Българските представители. Под горния надслов в. “Стамбул” от 8/20 октомври обнародва следующето…, “Напредък”, г. ХІ, бр. 103, 16 октомври 18786 г., с. 404–405; За нашите делегати в Англия, “Стара планина”, г. І, бр. 20, 16 октомври 1876 г., с. 1–2; Нашите народни представители в Лондон. (Разни известия), “Възраждане”, г. І, бр. 23, 17/29 октомври 1876 г., с. 2; За нашите делегати в Англия, “Стара планина”, г. І, бр. 21, 20 октомври 1876 г., с. 1; Д. Цанков и М. Балабанов в Англия, “Нова България”, г. І, бр. 41, 21 октомври 1876 г., с. 160–161; България от нашите двама делегати, “Стара планина”, г. І, бр. 29, 17 ноември 1876 г., с. 1; Последните новини за нашите делегати, “Стара Планина”, г. І, бр. 30, 20 ноември 1876 г., с. 4; Последните новини за нашите делегати, “Български глас”, г. І, бр. 31, 27 ноември 1876 г., с. 4; Нашите делегати, “Стара планина”, г. І, бр. 31, 24 ноември 1876 г., с. 4; Срещания на българските представители в Париж. (Разни известия), “Напредък”, г. ХІ, бр. 107, 27 ноември 1876 г., с. 420; Нашите делегати във Франца, “Стара планина”, г. І, бр. 32, 1 декември 1876 г., с. 1; Нашите делегати и редактора на “Франс”, “Стара планина”, г. І, бр. 33, 4 декември 1876 г., с. 1; Нашите делегати в Парис, “Нова България”, г. І, бр. 51–52, 5 декември 1876 г., с. 202–203; Рим, 26 ноемврий. (Особена дописка на “Стамбул”). Всред смущението, което владее в Източна Европа, Италия гледа да запази своето спокойствие…, “Източно време”, г. ІІІ, бр. 28, 11 декември 1876 г., с. 3; Из Цариград ний се принасяме в Петерсбург, дето днес са намерват нашите делегати…, “Стара планина”, г. І, бр. 37, 22 декември 1876 г., с. 3; Г-да Цанков и Балабанов обиколиха… (Разни новини), “Зорница”, г. І, бр. 53, 31 декемвр 1876 г., с. 212; Нашите делегати в Росия, “Стара планина”, г. І, бр. 38–39, 1 януари 1877 г., с. 2; Българските делегати. (Разни новини), “Нова България”, г. І, бр. 59, 9 януари 1877 г., с. 4; Българските делегати, “Стара планина”, г. І, бр. 50, 12 февруари 1877 г., с. 1; Нашите делегати и сър Хенри Елиот, “Стара планина”, г. І, бр. 55, 13 март 1877 г., с. 2–3.
(13) В. Павлова, Документи за …, с. 284.

* * *

Марко Балабанов
БЪЛГАРСКАТА МИСИЯ ПРИ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СИЛИ ПРЕЗ ЛЯТО 1876.
Книжка първа. Пътуването ми от месец августа.

6/18 август. Са приготвих и оставих сбогом на българете в Халки.

7/19 август. Тръгнах от Цариград за Триест с параходът “Ettore” от Лоид. Иванчо(1) наш ма изпроводи. Параходът са дигна на часът 11 по френски.

8/20 август. Пристигнахме в Сира на 5 ½ подир пладне. Бавихме са цяла нощ. Изпратих писмо към съпругата си. На утринта като са дигаше параходът сблъсна са с един гръцкии. Това отложи диганието му за 4 часа. Тъй ний тръгнахме часът на 6 ½ сутринта.

9/21 август. От Сира до Малса доста силен вятър, но не ни стана нищо. От Сира влезе в параходът едно старче, родом немец, по звание музикант, с когото пътувах до Виена. Остави ми разни въспоминания.

10/22 август. Към пладне почнахме да гледаме Закинт, Кефалония, Итака, Левкада или Св. Мавра. Познанство с двама капитана славяне от Далмация.
Нека приложа и това че на параходът ни са нахождаше и управителят на компанията Лойд в Ц[аригра]д, барон фон Брюх заедно със съпругата си.
На същият параход беше и Георги Кожухаров от Батак,(2) който минуваше за във Виена да са учи под покровителството на тамошното дружество. С него бяхме неотделни.

11/23 август. Рано часът на 3 ½ през нощта стигнахме в Корфу. Капитанинът не ни остави да излезем защото нямало време. При всичко това, параходът са дигна часът на 7.

12/24 [август]. Нищо забележително. Време хубаво.

13/25 [август]. Рано часът на 11 стигнахме в Триест, хубав и приятен град. Посещение на по-главните места и на гръцката църква. тука доста свят, поради последнийт параклис.
Пратих писмо за съпругата си.
От Триест тръгнахме за Виена часът на 10 ½ вечерта. Немецът и Кожухаров и аз можахме да останем сами в един вагон. Смешно дело на другарят ни немец.

14/26 август. До Грац пътят обикновен. От там, той става чудо неописуемо. Във Виена пристигнахме часът на 6. На 6 ½ бяхме вече на “Stadt London”, гдето са срещнахме с г-на Цанкова.

15/27 август. Разискание в стаята ми, за изпращанието на един българин в Белград, който да се споразумее с Кишелски(3) за устройството на български чети. Несъгласие и нерешение. Между тем по повод на пристиганието на Кожухарова, разисквание и въпросът: какви тряба да са възпитаниците на Дружеството. Нищо не са реши.

16/28 август. Ходихме с Цанкова при Каница.(4) Учтив прием, доста дълъг разговор. Каниц изказва мнение чи тряба да са иска възможното и чи във всякой случай, тряба да са определят подробно  исканията, както и границите.
Изпратих писма до съпругата си, до дяда си и до А. А. Стояновича.

17/29 август. Посетихме Новикова.(5) Той ни каза, чи няма никакво известие за нас.

18/30 [август]. Нищо.

19/31 [август]. През денят нищо. Вечерта само разговор с г. Станишева,(6) който бе пристигнал от Москва миналийт ден.

20 [август]/1 септ[ември]. Нищо.

21 [август]/2 [септември]. Нищо.

22 [август]/3 [септември]. Нищо, освен една разходка.

23 август/4 септември. Решава са аз да тръгна за Париж. През денят са видяхме с г. Дринова,(7) който нарочно доде от Прага във Виена. Часът на 6 ½ тръгнах.
Писах писмо до съпругата си.

24 [август]/5 [септември]. Път и нищо друго.

25 [август]/6 [септември]. Рано часът на 6 пристигнах в Париж. На пладне ходих да видя дядо Гете.(8) Там са намери и г. Теденева. Пратих писмо Цанкову.

26 август/7 [септември]. Ходих в руската църква, видях са с г-на Прилежаева и той ми даде потребно препоръчително за Руското посолство в Париж. Този ден дъжд в Париж. В посолството видях само 1-вий писар г-на Бутенева. Вечерта ходих при г. Алекс. Екзарха. Чувства родолюбиви.

27 август/8 септември. Ходих при дяда Гете. След обед тръсихме заедно къща. Часът на 2 ½ са представих пред конт Капнист, руский charge d`aferes. Учтив, прям, добри чувства, добри съвети.
Пратих писмо до Д. Цанкова, в което му явявам чи тука няма нищо.

28 август/9 септември, събота. Денят са мина просто напразно. Изпратих само писма чрез Паница(10) за Ц[аригра]д до съпругата си и Стояновича. Също писах и до г-да бр[ат]я Паница и попитам що прави Цанков. Дъжд в Париж.

29 август/ 10 септември, неделя. Ходих в руската църква, от там при Ал. Екзарха, а от там при дяда Гете. От Виена никакво известие. Безпокойствие и утешение.

30 август/11 септември, понеделник. Щом станах, написах трето писмо до Д. Цанкова, в което му привличам вниманието върху критическото положение и го питам какво мисли и какво трябва да стане. В случай, чи писмата ни не додат за много дена, тряба ли ний да стоим с кръстосани ръце, особено когато въпросът са положи от европейски знаменитости? Казвам му при това чи има днес възбудени чувства, от които тряба да се възползувами и прилагаме ги ний, които носим голяма тежест, голяма отговорност на съвестта си в критически времена, ще бъдем виновни, ако не размислим както тряба и не извършим всичко, що е потребно. Писмото беше приготвено вече за пощата, когато получих от Цанкова писмо, в което ми казваше във Виена още нищо не пристигнало за нас. При всичко това аз му пратих мойто писмо като прибавих още един лист в отговор на неговото.
Същийт ден получих писмо и от съпругата си, в което ми явява, чи детето ми извадило зъб.
Ходих да търся Убичини, но не го намерих.

31 август/12 септември, вторник. Пратих писмо до съпругата ми и до Иванча. Също писах и до г-на П. Б. да му съобща, че съм дошъл в Париж. Но това писмо се изпрати на другийт ден.

1/13 септември, сряда. Прибрах полицата от 2067 франка. Понеже са шконтира, а са зеха и 4 франка за тембри, то ми са броиха само 2058,60. В тази работа ми помогна дядо Гете, защото потряба да представа пашапортът си, но той не задоволи съвършено банкеринът по причина чи името “Балабанов” не стои в него. Утеснен, аз ходих да са разходя до S-t Cloud, но щом като отидох, аз са и върнах. Не може са описа положението, в което са нахождам, по причина на бавението ми в този град при известните обстоятелства на злополучната България. Париж не ма побира и страх ме да не са разболея. Всяка вечер са прибирам у дома часът 7–8, стоя не стоя до 10 и си лягам, за да са освободя от мислите, които ма обладават. Като гледам чи общата работа са провлича тъй гибелно за жизнените интереси на отечеството аз скърбя и въздишам; но от друга аз съм постоянно обзепокоен и за състоянието на фамилията си, като не зная ни що да й пиша, ни що да сторя с нея при такива бъркотии и неизвестности.

2/14 септември, четвъртък. Освен едно писмо до Цанкова, в което му разкривам пак надълго нашата работа и го питам защо да нямами от някъде поне едно писмо, денят са мина без нищо.

3/15 [септември], петък. Рано получих писма от Виена, - съпругата си, Цанкова и Паница. Неизвестността са продължава. Много са наскърбих от сведенията, които ми дава г. Цанков. Неволно са питам какво са върши? Какви тайности има в тази работа. Същийт писах Цанкову в еднакъв смисъл. Тоже писах и на Паница, на съпругата си, на баща си и на сестра си. Вечерта ходих при Ал. Екзарха, с когото са разговорихме надълго за минали народни работи. Съгласен с мене осъжда турското тиранство.

4/ 16 септември. Рано получих писмо от Цанкова, в което ми явява чи по действие на Каница, Андраши(11) склонил да ни приемне и да му подадем мемуарът си. Цанков ми пише да побързам да съчиня нещо та после той ще ми телеграфише какво тряба да вършим в това обстоятелство.

5/17 септември, неделя. Занех са със съчинението на един мемоар. Подир пладне ходих на разходка до Арк – де – Триумф.

6/18 [септември], понеделник. Като са надеях да получа през денят телеграф от Цанкова за път, ходих да оставя сбогом на дяда Гете, при когото и обядвах. Върнах са после и намерих писмо от съпругата ми и Цанкова. До 6 часът подир пладне нямаше никакво известие от Виена. Голямо безпокойствие. Чаканата депеша доде най-после часът на 9. Цанков ми известява чи тръгнал от Виена за Париж.

7/19 септември. Денят са мина напразно.

8/20 [септември]. Рано, часът на 6, посрещнах Цанкова. Ходихми преди пладне при Екзархът. Цанков не донесе никакви книги. Ходихми да тръсим Убичини. Не го намерихме. После посетихме Боре.(12)

9/21 септември. Денят се мина пак без нищо. Надвечер посетихме директорите на “Journal de Debats” и на “Temps”. Телеграфисахме на Паница да питаме: има ли отговор от Букурещ? Приехме от него телеграф, с който казва че имаме писма.

10/22 [септември], петък. Часът на 2 подир пладне намерихме в Руското посолство един пакет писма изпратен от Цариград под дата 30 август. Освен няколко нови сведения за нови злоупотребления и свидетелства, в този пакет не намерихме друго нещо доста забележително. Вечерта, часът на 7,35 спретнахме за Лондон. В железницата се запознахме с един добър немец, търговец в Лондон, на име W. S. Solty. Той ни заведе в “Hotel Royal”, гдето после се научихме че ще ходим на денят по 12 шилинга за спане, обяд и вечеря. Подир пладне по настояването на Цанкова че в Руското посолство в Париж, произходящи от Ц[аригра]д. Подир се наканихме да идем при “Deily Нюс”, но Цанков намери причина че трябвало да сме облечени с черни дрехи, за да се представим пред управлението на този вестник, и тъй са върнахме пак в Hotel Royal. Скръбно ми стана гдето се така по една или по друга причина започнуванието на нашите работи се бави. Но що да правя, тряба съгласно да се действува за да може да се извърши нещо. Онова, което ме най-много обезпокоява при това бавене на работите, то е че дипломатическите преговори по въсточнийт въпрос се водят от няколко дни насам с голяма бързина и деятелност, но както се случва нещо да отлагаме работата. След вечерта ний се запознахме с г-на д-ра Протича,(13) от Букурещ, който се намерваше в Лондон за няколко дни.

12/24 септември, неделя. Рано прегледахме мемоарът си(14) при присъствието и на докторът като член, казва Цанков, от Букурещката община. С няколко твърде незначителни променения относящи ся повече до някои изражения нежели до мислите, той се одобри пак от нас и решихме, като го препишем на чисто, да го покажем предварителон на г-на Гладстона.(15)
Подир обед са поразходихме с докторът.

13/25 септември. Рано преписах мемоарът с малко някои поправления. Часът каде 11 ½ ходихме да тръсим управителят на “Deilly Neus”, но на писалището ни казаха, че той не се нахожда там освен часът по 10 през нощта. Тогава ний тръгнахме да идем да видим Lady Strangford,(16) но тя била тръгнала за България, каза ни дверецът. Подир това ний се пренесохме от Royal Hotel, гдето ни бееш твърде скъпо, в един приватен Hotel, Warwick Street, 28 за 21 шилинга на неделята и за двама, разумява се само за жилище.
На пренасянието ни отгоре Цанков виде че загубил 100 франка, които, колкото и да ги търсихме, не можаха да ес намерят. Скърбя и аз, но какво да се прави?
Вечерта часът на 10 тъкмо намерихме се пак в писалището на поменатийт вестник. След като начартахме на една книжка целта на нашето посещение, въведоха ни в една стая, в която подир малко влезе един мъж, на възраст 50–55 годишен, с брада доста дълга. Тип на английский мисионерин. Говори доста французки. Първата му работа беше да ни попита: имаме ли писма препоръчителни до някои лица поне? Отговорът ни биде отрицателен. На това той ни каза, че без такива писма трудно е да може человек да се представи пред някого в Англия. Същото ще ни се случи, каза, и с Гладстона. Попита ни дали познаваме Генадия, еллинскийт посланик в Лондон. Той, ако ни познава, може най-добре да ни даде писмо въведително за при Гладстона. Отговорих че аз го познавам малко, но не и толкоз щото да очаквам от него и препоръка. Наистина аз преди 5 години бях препоръчан нему в Ц[аригра]д, Rue Vendik, 14, от г-жа Априлова. Както и да е, остана да видим как ще намерим писма препоръчителни. Мина ни през ума да ида и при еллинскийт поп, когото мисля да познавам от Богословското училище. Простихме се с управителят на вестникът, като му изразихме в името на българскийт народ тепли благодарения за всичко що извърши този вестник за този народ.

14/26 септември, вторник. Подир няколко размишления, решихме да стане един от нас да иде в Манчестер, за да види тамошните български търговци. Часът на 2,45 тръгнах аз и на 7,30 бях в Манчестер и слязох в Hotel Albion, един от по-сгодните. Стана вечеря и сутринта кафе, за всичко платих 10,50 шилинги.

15/24 септември, сряда. Рано часът по 7,20 ходих да търся българете. Най-напред намерих Вулчова, който ме заведе после при Михайлова. Последнийт, по мое предложение, ме заведе при гръцките търговци, именно при С. Хаджопулу. Той се намери да познава дяда ми и ме прие с голяма учтивост. Сам ме заведе с Михайлова при г-на Рали, който ми даде едно писмо за къщата “Рали” в Лондон. (Хаджопуло ми даде при това сам писма за г-на Зарифи в Лондон и за Валета. Вечерта бях на гости у него, гдето видях добрата му съпруга, децата му. Къщата му е превъзходна и е обиколена с прекрасна градина. Подир вечерта додоха на гости еллинскийт консул и двата писари от къщата на Рали. Еллинскийт консул ми се обеща да ми даде едно препоръчително до г-на Спартали, еллинскийт консул в Лондон, както и направи сутринта. У Хаджопуло има едно българче, на име Верби, родолюбив момак. Отидох си часът на 11 ½ и спах у Михайлова.

16/23 септември, четвъртък. Рано Михайлов ме води при един честен и добър английски търговец, Carrik et Brockbank, който пак ни заведе у едного от манчестерските представители, от Консервативната партия, на име Hugh Birley, който, като виде особено и препоръчителното писмо на рали, ме снабди с едно писмо до Lord Derby, министърът на външните дела.17 Подир това Михайлов се погрижи да се обнародва в манчестерските вестници нашето пристигване в Англия, както и стана.
Купих си 6 ризи за 5 шил. и 3 п. едната. Също и две вратовръзки по 1 ш. и ½.
Вечерях после у Михайлова гдето видях с очите ис момичето от къщата в която той живее да работи дрешки за бедните в България. Тръгнах после часът на 11 през нощта за Лондон.
В тойзи ден писах писмо до съпругата си, до дяда си, до Иванча, до д-ра Лонга.(18)

17/29 септември, петък. Рано часът на 6 ½ пристигнах в стаята си у Лондон. Щом пристигнах, залових се за работа. По съвет на рускийт посланик, мемуарът трябало да се даде на владетелиет, а не на правителствата. Трябало само да се съчини едно писмо до царицата английска, както и до Дерби, та че и за посланиците на силите в Лондон, на които да се даде и мемоарът, за да го пратят до господарите си. съчиних най-напред писмото до царицата, което ми се виде за твърде улучено. Съчиних после и писмата до Дерби и до посланиците. Между тям един преписач се занимаваше с преписът на мемоарът. От наша страна всичко биде приготвено за

18/30 септември, събота. Часът на 11 ходихме да подадем на рускийт посланик мемоарът с писмото до него. Прие ни учтиво. Показахме му и приготвеното за царицата писмо. Той го одобри. Подир обяд, часът на 2 ½ ходихме при Дерби. Въведоха ни в един салон. Той прие чрез свой человек писмата ни и подир малко обади ни, че ще ни приеме и лично в понделник часът на 3 ½.
От там ходихме при австрийскийт посланик и при италианскийт, но не ги намерихме.
Тъй са свърши тоз ден, - началото на действителната ни мисия.

19 септември/1 октомври, неделя. Рано доде един евреин немец да четем заедно английския. Подир това тръгнахме да идем на гръцката църква, за да видим как можем да подадем препоръчителните писма от Манчестер до някои греци. Понеже часът, когато бяхме там, не беше още за отваряне на църквата, то ний ходихме по-рану и като заминахме един храм влязохме в един друг. Качихме се горе. Понеже портичките се затвориха и богослужението започна с голямо благоговение, то ний бяхме принудени да останем до край. Едвам излязохме часът на 1 без четвърт. Пе са една песен за бедна България. Трогателна минута за нас. Изрече са после едно слово доста длъжко. Когато излязохме да идем в гръцката църква, та беше вече пуснала. Искахме да видим попът, иероним Мириантеа, но той се извини че бил много занят и уморен. Оставих му няколко думи написани защото го познавам от Богословското училище в Халки. Върнах ми се после у дома и се залових със съчинението на благодарителното писмо, към английскийт народ чрез вестниците.(19)

20 септември/ 2 октомври, понделник. Рано приготвих всичко за да поднесем мемоарът на посланиците и да идем после при лорд Дерби. С посланиците  и да идем после при лорд Дерби. С посланиците свършихме часът на 1 ½. Лично не видяхме освен италианскийт генерал Манебрея, който ни прие учтиво. “Италия, ни каза, както и аз сам много съчувствовам към вашът народ. И ний теглихме, - истина не колкото вий, но се теглихме, та знаем що е народ подчинен. Ето защо и в Италия се занимават с вас, и аз тука ежедневно почти се разговарям с лорд Дерби за вашето отечество, и зная че лорд Дерби готви нещо практично. С една дума, ако не стане друго, то поне ще се издействува във всеки случай да имате ваша собствена администрация.” Ний му благодарихме за добрите чувства на Италия към нашът народ и му се помолихме да поддържат мислите, изложени в мемоарът, който му подадохме. Той ни се отговори, чи официално няма да го приемне, но частно като генерал Манебрея. И ний му казахме нямаме тази претенция, защото не представляваме правителство, но сме изпратени на един народ, който не може вече да живее под тежкото иго, което лежи върху му, и се молим да му се помогне, за да се отърве от това иго. “Бъдете спокойни, ни каза, се ще стане нещо.” Така излязохме твърде благодарни. Часът на 3 ½ се намерихме във Foreing Office. Лорд Дерби ни прие щом се обадихме. Като влязохме в салонът, ний се намерихме пред един доста личен старец, изправен близу до огнището. Облечен с черни дрехи, той ни посрещна с твърде приятен начин. Израст висока, физиономия повече привлекателна от колкото строга. Без брада, без мустаци, и глава покрита с коса побеляла. До този старец стоеше едно друго лице, съветник или писар, както ни се видя. Лорд Дерби ни покани да седнем и като седнахме всички, той почна така разговорът:
“Имам тук в нашите книжа вашия мемоар; вие сте дошли вероятно да ни поговорите за съдържанието на тоя мемоар. Аз желая да ви изслушам.” Лицето до него държеше в ръката си нашите книги. По миг на Цанкова, Балабанов отговори по следующий начин на лорд Дерби: “Дошли сме в Англия, Ваше Превъзходителство, да благодарим на английското правителство за участието, което зима за въвеждане някои преобразувания в Турската империя, по-частно пък за усилията, които полага да се измени в смисъл на подобрение досегашния ред по управлението на България, нашето отечество. Вие знаете бездруго, Ваше Превъзходителство, какво е положението на българския народ в тази империя и на какви неописуеми злощастия и теглила е изложен той в нея от няколко време насам. Българският народ разчита много за подобрение своята участ върху могъщественото английско правителство. Знаем, че съдбата на тоя народ е тясно свързана с източния въпрос, който днес отново занимава тъй сериозно всичкия политически свят, но, колкото сложен и да е тоя въпрос, каквито международни интереси и да се преплитат по него, българският народ се надее, че просветените европейски правителства, просветеното английско правителство, все ще могат да измислят някои средства, за да дойдат на помощ на тоз немалочислен и трудолюбив, но злочест и отчаян народ в Европейска Турция, все ще могат доде до едно споразумение, за да създадат на тоя народ едно по-сносно положение, като се премахне веднаж за всякога изпомежду му несносната турска администрация. Той се надее, че великите европейски сили, подписавши Парижкия договор след Кримската война, като знаят твърде добре, какви задължения взе отгоре си Турция след направените за нея жертви, и колко малко изпълни тя тия си задължения, ще оценят и сега в своята спаведливост достоплачевното състояние на тоз народ в тази държава и ще се потрудят задружно да направят всичко възможно, за да се тури веднаж за всякога край на несносните му тегла под един режим, осъждан днес от всички, а при това и причина на чести размирици в ущърб на самия европейски мир. Българският народ желае да се отърве от тоя режим, който не е нужно да описваме тук пред Ваше Превъзходителство, и той моли за това мъдрите владетели и просветените правителства на великите европейски държави. Ето защо, ето за каква цел ни е изпратил пред тях нещастният български народ. Ние молим Вас, молим чрез Вас Великобританското правителство, молим могъществена Англия да обърне внимание върху несносното положение на тоя народ и да даде всичкото си съдействие да се подкрепи и приложи мемоарът, който поднасяме на Нейно Величество английската кралица и в който са изложени вкратце както оплакванията, така и желанията на народа ни за подобрението неговата участ.”(20)
Подир това лорд Дерби зе в ръката си писмото за царицата и ни каза: “Тук имате, гледам, и едно писмо до кралицата”.
Балабанов: “Да, Ваше Превъзходителство, тя е една покорна просба, с която счетохме за длъжност да придружим мемоара си.”
Дерби: “Аз няма да пренебрегна да й го предам.”
С движението си лорд Дерби показа че тука разговорът се свърши. Цанков и Балабанов побързаха да станат: като се оттеглюваха, последнийт се обърна към лордът и му каза: “Ваше Превъзходителство, българскийт народ разчитва на могъществена Англия.” Лорд Дерби се понаведе с един приятен и одобрителен начин.
Среща с турския посланик Мусурус Паша.(21)
Вечерта, часът по 10, ходихме при “Daily News”. Оставихме мемоарът и писмото към царицата. Директорът ни поиска и една бележка за свижданието ни с Дерби. Съкратихме горното и тази бележка се яви във вторник.

21 септември/3 октомври. Рано приготвих писмото за да благодарим на английската публика, което подир пладне занесохме на горепоменатийт вестник. В същото време писахме писма до директорът на “Journal des Debats”, на ”France”, на ”Nord”, на “Allgemeine Zeitung”, за да ги помолим да обнародват мемоарът, от който им проводихме по един препис. Написахме тоже писмо и за г-на Каница във Виена. Часът по 4–5 ходихме, по препоръка на г-на Hill от “Daily News”, при Форстера(22), но не го намерихме. На връщанието си у дома, намерихме Георги Тотю, пристигнал от Манчестер, за да ни види. Вечеряхме на “Кафе де Пари”. Платих 3 шилинга.

22 септември/4 октомври. Часът на 12–1 ходихме при Форстера. Той ни прие твърде учтиво. Разговорихме се въобще за положението на народът, преди свирепствата. Той чул, ни каза, че българите в последне напреднали и са пообогатили. Как може, му казали, това да стане, ако правителството турско е било така лошо както го казват. Отговорихме му, че ако българите са понапреднали, то е плод на тяхното трудолюбие, но преднината им сравнително с турците, които са лениви. Другите народи са много по-напред във всичко от българите, които ако да бяха угнетявани, можеха чрез трудолюбието си да са хилядо пъти по-добре. Колкото за границите на автономията, Форстер приема почти всичко до Едрене, но не и от този град по-нататък. Каза ни да идем подир 2 недели да го видим пак. Тойзи ден беше и ден на писма, които ни се изпроводиха подир обнародванието на благодарителното към английский народ.

23 септември/5 [октомври], четвъртък. Този ден рано получихме писма от Комитета на митингът в [Накиеу] с подпис на E. Walker. Решихме да не идем по причина че имахме да направим препис от мемоарът, за да го дадем да се преведе. Писахме обаче едно благодарително писмо. Часът към 11 доде писарът от комитета на Централний комитет за митинг в City и в Westminster да ни призове, за да идем в петък на този комитет, гдето ни чакат да ни приемат прилично. Обещахме. Вечерта доде да ни посети Major de Winton, който бил в Кримската война. Приказва ни учтиво работи.

26 септември/6 [октомври], петък. Часът на 11 доде да ни посети прочутийт оратор г-н Мериман. Той ни каза чи като председател на гореказанийт комитет, той сам пожелал да ни призове, за да ни представи. Пред членовете на този комитет, а после да ни заведат и при лорд Мер.(23) Часът на 12, подир като занесохми мемоарът за превод, ний се намерихме в този комитет. Голям и учтив прием. Часът на 2 комитетът ни заведе при лорд Мер. Той ни прие с голяма учтивост. Балабанов пое думата и му благодари от страна на българскийт народ за симпатиите, които изказва лондонскийт народ към българете. Балабанов приложи чи българскийт народ се надее за възражданието си от тия симпатии. Малките народи, прибави той имат нужда от големите и само чрез тяхната помощ могат да се възродят.
Лорд Мер стана прав и благодари на българските депутати. Той каза че лондонското народонаселение всякога е готово да доде на помощ на бедните. И в този случай, прочее, то си изпълни длъжността. Лорд Мер се надее че българскийт народ ще получи по-добро положеине. Но това е въпрос на дипломацията.
На тръгвание лорд Мер ни призова да идем на събранието в градскийт дом, гдето, на 3 часът, ще се сбере то, за да размисли върху помощите, които се събират за България. Ходихме и като едно средство за раздаванието на тия помощи, посочихме Екзархията с общините. Тука лорд Мер ни попита кое тяло народно представляваме и кои са поверителните ни писма… Както и да е, работата се свърши доста добре.
Вечерта ходихме при Меримана. Госпожата му Hangly Ловердо. Един доктор. Добър разговор.

25 септ[ември]/7 [октомври], събота. Подир обед ходихме да земнем преводът на мемоарът. Платихме 4 л. sterl. и един шилинг. Дадохме го после на Меримана, за да го даде на вестниците. Подир това се върнахме у дома. Там се срещнахме и с г-на д-ра Протича.

26 септ[ември]/8 [октомври], неделя. Свят ден. Ден неописуем. О незабравен разход в Ришмонд през паркът на Ришмонда. Возене на кон. О благородност и скромност, о чувства високи и человеколюбиви, о учтиво и фамилиярно приемване във фамилията на лорд Джона Рюсселя(24)! Съпругата му, сестра на Sir Henry Еллиота(25), госпожица дъщеря му, в албумът на която написах нещо, внучетата му от умрелейшийт му син, Stanley и пр.
Ами що да кажа за добрейшийт ни гостоприемник Jonhsona.(26) Ангелче, Fanny Hamilton(27)! Тъй, като тебе, ще гледам да възпитам дъщеря си, ако ми даде господ дъщеря, и твоите скромни и человеколюбиви чувства ще гледам да вдъхне в женскийт българский народ, ако времето ми позволи това. Християнко просвещенна, ти си плакала за бедните българи не веднаж и дважд, та си ронила горчиви сълзи при прочитанието на кървавите събития, изложени в английските вестници. Девичице добродушна! Бог щедро да те награди във всичкото ти житейско поприще.

27 септември/9 [октомври], понделник. Ден триумфален за нас. Угощение в Westminster. Слово от Балабанова. Сълзи от приятелствующите. Голяма част от това слово се обнародва във вестниците вчерашни, както и в “Tiemes” и “Dailly News” на другият ден. Посещение после в “Hyde Parc”. Вечерта в “S-t Games”. Навсякъде голям и учтив прием. Ръкопляскание.

28 септември/10 [октомври], вторник. Janhson ни посети рано. Каза ни, че словото ще направи в Англия голямо впечатление. Извести ни че словото на Форстера в Братфорд било някак против автономията на народът ни. Каза ни, че трябва да надращем нещо във вестниците. Съветва ни още да издадем словото на брошурка за английскийт народ. Каза ни, че тряба час по-скоро да се видим с Гладстона.
Часът на 11 ½ посетихме “Лорд Едмонд Sitymaurice”, член от Парламентът в долната камара. Человек свободолюбив, той се произнесе за нашето освобождение, за автономията. Той ни каза че пътувал по България преди 4 години. Каза ни че не бил благодарен от последното слово на Форстера и приложи ги от няколко дни насам в Англия са подели някак мнението в полза на турците, но то няма да трае. Говорихме за границите. На тръгвание, той ни даде по един екземпляр от словото си, произнесено на 31 юлий 1876. Подир него ходихме у James Stensfield, член такожде от Парламентът, и бивш министър. Той беше председател на митингът в Saint James миналата вечер, каза хубаво слово. Благодарихме му. И той се оплака от Форстеровото слово. Подир посетихме Давидова, първейшийт писар на Руското посолство.(28) Той намери словото на Форстера като твърде умерено.
Часът на 3 ходихме при арменецът Терхам, който ни води при Rever Дендона.(29)
Вечерта бяхме при Меримана, после при госпожа Новиков(30), родена Киреев, сестра на Киреева, убит в Зайчар.

29 септември/11 [октомври], сряда. Приехме писмото на Гладстона, в което ни казва че желае да ни види. В същото време реши са да идем в Бирмингам по предложение на Janhsona и на Меримана. Изпроводих писмо до Иванчо и до съпругата си, включени в писмата до Бурмова.(31) Общото писмо до последнийт носи дата от 5 и 11 окто[омври](н).
Привечер ходихме при Меримана, който ни беше поканил да идем за да тръгнем в Бирмингам, сутринта. Подир това ний ходихме при г-на Ралстона, англичанин, който познава руски. Разискание по славянскийт язик. Там познахме и първийт писар на Американското посолство в Петербург.
Сръдня против Цанкова, че той не върши нищо, когато всичкийт товар, - писма, документи, слова, - лежи върху ми.

30 септ[ември]/12 [октомври], четвъртък. Часът на 10 тръгнахме с Меримана и с Janson за  Бирмингам. Там тръгнахме на един часът. Учтив и сърдечен прием. Посрещно словце от страна на една жена. Угощение часът на 3 ½. Присъствие на депутатинът Cleryman. Словце от моя страна. Вечерта на 7 ½ в комитета за събиранието на помощ за България. Словце пак от моя страна.
Вечерта на 7 ½ в комитета за събиранието на помощ за България. Словце пак от моя страна. Часът на 9, посещение в театърът на Town House хиляди свят, ученици и ученички. Прием възхитителен.
Писмо до дядо ми.(32)

1/13 октомври. Разход. После посещения във фабриките. За пушките, Elsington за сребърни и златни неща, Smith et Writ за копчетата. Навсякъде голям и учтив прием. Посетихме такожде и новосъграденото училище. Часът на 2 ½ посети кметът на градът. На 6 часът ний тръгнахме за Лондон гдето пристигнахме на 10.

2/14 октомври, събота. Писма от Паница. Полица от 100 англ. Лири. На 2 часът г-н Janhson ни заведе пак в Rickmond, гдето останахме и в

3/15 октомври, неделя. Домашно гостоприемство от най-добрите. Часът на 11–1 ½ в черкова. Слово, в което са развива нуждата да се отправят тепли благодарения Богу за добрите жестви. Вечерта домашен приятен разговор. Табла, прочитане.

4/16 октомври. Връщане в Лондон. Представяне на полицата. Писмо до Гладстона.

5/17 октомври, вторник. Занимание с брошюрата.33 Телеграфи че Россия не приема примирието.

6/18 [октомври], сряда. Дохождане на Георги Тотю от Манчестер. Писма от Цариград, от архимандрита.(34) Разни дописки. Превод на писмото на архимандрит и изпращанието му до Дерби и Гладстона. Писма чрез Манчестер до дядо ми, жена ми, Денелон. Телеграф за Ц[аригра]д.

7/19 октомври. Продължение на брошюрата. Посещава ни Janhson. Второ писмо до дядо ми чрез Манчестер. Вечерта посещение при Меримана. Приемане на писма от Женскийт комитет.(35) Писмо общо до Евлоги(36) и до Паница.

8/20 октомври, петък. Продължение на брошурата. Писмо до Иванча чрез А. Стоянова.

9/21 [октомври], събота. Продължение на брошурата. Писмо от жена ми и от Иванча. Надвечер посещение от Артюр Меримана. Терхан.

10/22 октомври, петък. Свръши са брошурата. Посещение в Ричмонд при Jahnsona. Брошюрата преведена на английски от г-жица Fanny Hamilton.

11/23 октомври, понделник. Писмо до Клио. Писмо до жена ми чрез Ат. Стояновича(37). Общо писмо до същий и чрез него до Бурмова. Часът на 4 при Jahnsona.
Племенникът ми ни каза че всяка неделя дава уроци, два пъти по Библията. Чудене на Цанкова с това нещо. Вечерта по причина на едно неразположение аз не излязох. Часът на 10 доде в стаята на Манев с другарят си.

12/24 октомври. Писмо от жена ми, Бурмова, архимандрита, Иванчо. Интриги на Чомакова38 в Ц[аригра]д. Писмо от Гладстона.(39) Иска да ни види в четвъртък. Писмо до Fanny El. Albert по адресът на жените. Събрание при Меримана вечерта. Запознавание с няколко депутати, именно с Мундела от Schifild; между тях и Herbert, който ни покани да идем в чифликът му. Часът на 9 проводихме писмо до Гладстона че ний тряба да идем да го видим първьо.
Писмо от жена ми и от Иванча.

13/25 октомври, сряда. Рано приехми писмо от Гладстона че той ще ни чака в четвъртък, 14/26, часът на 12 ½. Писмо до Михайлова(40) за изпращането на дрехи от Довер, госпожа E. Haddon. Казвам му да се погрижи, за да не стане погрешка. Този ден нямахме друга работа.

14/26 октомври, четвъртък. Часът на 12 ½ бяхме при Гладстона!  Belle tete, belle intelligence, belle ame! Очарована от това посещение. Разпитва ни много подробности за България. Съветова ни да проповядваме навсякъде, че ще бъдем праведни към меншествата, турци, евреи и прч. защото това било едно от най-големите възражения на противниците. Увери ни, че каквото и да стане България ще се освободи. Каза ни че английският народ е добър и прадолюбив, но има и хора които са лоши, а такива са някои богати в Лондон, някои членове от някои клубове, някои интересати. Те са приятели на турците. Говори за Католическата римска черкова и каза ни че той знае какво въсточните народи няма никога да се подчинят на папата. Голяма учтивост от страна на Гладстона при тръгванието ни. Прати ни подир два часа брошюрите си. Вечерта ядохме със син на Меримана.

15/27 октомври, петък. Писмо чрез Атанаса (осигурено) до съпругата си, Елена и дядо Анг. Общо писмо до Бурмова и до Атанасака чрез същийт път. Посещение при Спартали и при Ласкариди, консул и подконсул еллински. Спартали ни говори за поверителни писма, уж го питал за това някой англичанин.
Надвечер при Меримана, негови лудории за английскийт превод на брошюрата. Сърдня, че не я превела съпругата му. Решаване за напечатването на тази брошюра.

16/28 октомври, събота. На 11 ½ посетихме Maecom Coll. Учтив прием. Покани ни да му идем един ден на госте.
Същийт ден предадох ръкописът на брошюрата за печат.
Писмо от жена ми. Стефан Илич благодарил за патриотическите ни деяния.

17/29 октомври, неделя. Часът на 11 се намерихме в храмът “St. Martin le Grand” гдето беше се казало че френскийт свещенослужител г-н Догард ще говори по българските работи. Той бил болен, но другарят му разви доста хубави и поучителни мисли за духовното постоянно възраждание на християнинът, което е съвсем друго нещо от кръщението. Поведе се в това словце от Евангелието на Йоанна, Гл[ава] 3 стих … гдето се говори за Никодима. Това място сближи с главите 7 и 19 гдето пак се говори за Никодима. Мимоходом каза, че по негово лично мнение, децата, които умират малки щом се кръстят, са спасени.
Часът на 3 ½ бяхме при Fanny Elen Albert. Жена развита, деятелна, жива, добродушна, с разни познания. Също и двете й сестри. Съболезнува към българите, иска доброто им, иска възражданието им, желае тоже в България да се разпространи религията на суедецът Swedenborg.(41) Желае да основе Азил(42) в България за бедните по настоящему. Чувства религиозни, сердце человеколюбиво, ум развит. Казахме, че щом се освободи България ний ще я поканим там да бъде управителка на едно първостепенно женско училище. Тя прие. Останахме при него часът до шест. Къща хубавичка с една малка градинка. Тя била пет години при Мустафа Фазли Паша и възпитала дъщеря му Назли, една от съпругите сега на Халил Шериф Паша. Ходила после в Мадрас при братът на Хобарт Паша, когото оставила, като видяла че всичкийт свят е против Турско. Тя е най-много работила за женскийт адрес до английската царица.

18/30 окт[омври], понделник. Часът на 11 ½ ходихме при еллинскийт посланик Геннадий, когото не намерихме. Оставихме картите си както и писмото от Ралли, препоръчително. На едната от картите турихме адрессата си. После ходихме при Станлий но не го намерихме. Пратих писмо до жена си направо чрез дяда си. Вечерта скръбната новина за превземането на Джюнис. – Чудя се с Цанкова. Пуши, па пуши и пак пуши. Това е единствената му работа! Заедно с прочитанието на 2–3 френски вестници. За нищо друго не го е грижа.

19/31 октомври, вторник. Часът на 10 при Меримана. На 3 управия френски от брошюрата. Също на 5.
Безпокойствие че нямам писма от Ц[аригра]д. Писмо от Терхана. Поздравления от Христича.(43)
Русский ултиматум.(44)

20 октомври/1 ноември, сряда. Преглеждание на управиите до пладне. Вечерта на госте при г-на Флечера в Chalsa – Kangton. (M-r G. Hamilton Fletcher, Barron Hedges Carshalton Surrey). Голям имот. Писма от жена ми, от дяда ми. Общо от архимандрита с разни дописки от България. Интриги на Чомакова в Ц[аригра]д.
Паница известява че загубените писма от Париж се намерили. Пратил ги в Ц[аригра]д. Посещение на едно училище с M-elle Albert.

21 октомври/2 ноември, четвъртък. Писмо до Михайлова, и чрез него, до дядо ми за жена ми. В писмото до Михайлова приключвами, мината върху му, полицата на Савва Илиева от 25 от върху Марко Вълчева и Сие. Пишим му еще да минем името му на полицата върху Mauro Valieri джиросани от Паница.
Земане на Алексинац от турците. Казва се и за Делиград. Много съм наскърбен. Ядосах се надвечер с Цанкова. Reputation toul – a ufait usurpea! Всичката му способност състои в пипата. Яде набързо, за да пуши. Става на 9 и неомит, необлечен пие кафето си, яде по нещо, па надуе пипата, когато аз стоя от 6 на столът и работя. Салонът се пълни с дим и ме дави, но аз си мълча. Не, не мога такъв живот!

22 октомври/3 ноември, петък. Писмо до Бурмова направо, Панкалди – оздравено. Надвечер писма от Михайлова с 25-те лири. Писмо от съпругата ми.

23 октомври/4 [ноември], събота. Писмо второ до жена ми чрез Михайлова, който ми пише че писмото от 2 ½ не пратил поради променението на пощата. Писмо до Михайлова заедно с полицата от 150 лири. Посещение на Westminster.

24 октомври/5 [ноември], неделя. По поканвание ходихме пак на Ричмонд. Janson не беше се върнал. Разговор приятен. Вкус артистический в Англия. Часът на 9 ½ се върнахме.

25 октомври/6 [ноември], поднелник. Писмо до архимандрита заедно с друго от Цанкова само за някои лица. писмото са прати чрез А. Антоновича. Посещение при Дентона. Казаха му че за Гласко нямали пари. Той каза че ще пише за това от себе си. Пътувание до Cristal palace. Неща превъзходни!

26 октомври/7 [ноември], вторник. Святий Димитр. Мисли за баща си, за дяда си, за сина си. Часът на 12 ходихми при русскийт посланик. Каза ни откровено че в Цариград ще стане конференция и че нашата мисия в Англия е свършенна. Конференцията ще разиска върху предложението на Англия за един вид автономия на Босна и на Херцеговина. За България те говорили просто за реформи, но, по настоявание на руссите, Англия приела да се дадат и на България правдини от ред подобен (similaire) с правдините на казаните две области.(45) Във всекий случай посланикът каза че руссийт император няма да остави българете без правдини, които да им обезпечават благоденствието и материално благосъстояние. За политическа автономия не гарантира по настоящему. С България той разумява двете страни от Балканът. От този разговор разбрахме че ний тряба да побързаме да идем в Петербург. С тази цел ний писахме до Евлогия Георгиева да му поискат мнението. – Прибрахме парите 150 л. англ[ийски]. Писахме до госпожите от Единбург. Вечерта писахме до лорда Дерби да го видим преди да тръгнем, до Disraeli с молба да го видим като слушаме че той не обичал нашийт народ, до Марка Хартинктон, за да го видим и сърадваме и лично за словото което казал на 3 ноемврий, в Keigley, в Yorkshire.

27 октомври/8 ноември, сряда. Рано посетихме Геннадия, еллинскийт посланник. При него намерихме и Ваклодати, бившийт посланник. Разговор обикновен около въсточните работи. Ходихме при Форстера, но не го намерихме. Ходихме после при Давидова за някои сведения. Надвечер зех английските управия и ходих на Ричмонд за да пригледам у S. W. Janson. Превод неточен, лош, самопроизволен. Отчаяние с тази брошура. Глупости и славолюбие на госпожа Мериман. Решихми у Jansona да задвижим този превод и да дадем на печат преводът на Fanny.

28 октомври/9 [ноември], четвъртък. Поставянето на новийт лорд Мер. Тържество. Разправа надвечер с Меримана. Той иска да се откаже от да пристои за издаването на брошурата. У дома намерихме писмо от Дерби че поради многото му занимане, той не може да ни приемне преди тръгванието ни. Минахме вечерята у Miss F. E. Albert. Разговор по религиозни въпроси и по нашите работи. Съчувствие.
Писмо до жена ми.

29 октомври/10 [ноември], петък. Пращам писмо до Михайлова в което им известявам че ще приемат от Scotland, от страна на г-жа Hamilton, един вид тамошен шаек за мене. Няма да плащат нищо, ще го пратят само направо в Цариград. Вечерта у Jansona.

30 октомври/11 [ноември], събота. Занимахме се с брошюрата. Писмо от Дизраели. Janson и Мериман се вече съгласиха напълно. Вечерта с Цанкова в Ричмонд. Весела вечеря.

31 октомври/12 [ноември], неделя. В черкова с James и с F. Hamilton. Подир пладне посещение у лорд Рюмеля. Разговор с госпожата по една книга на S-t Clair. Вечерта добри разговори.

1/13 ноември, понделник. Лудории на Меримана по книжката. Писмо до жена ми.

2/14 ноември, вторник. Научаваме ся че Мириман пратил писма до F. Hamilton. Ходихме при него. Луд чиляк. Цял ден загубихме по таз работа без да я свършим.

3/15 ноември, сряда. Свършихме най-после като ходихме при печатарят та му платихме 39 анг[ийски] лири с право да ни даде 250 английски екземпляри и 250 френски. Съгласихме се после с Goubaud et Son, 39, Bedfor Str. Ако има полза ще ни даде. Купих си после ковчег за 2 лири английски.
Приех писмо от жена си и от мадмоазелата. Телеграф от Евлогия да идем в Париж.

4/16 ноември, четвъртък. Писмо до жена ми направо. Надвечер ходихме при F. Хила. Оставихме му портретите си. На 5 часа тръгнахме за Манчестер. На 11 се посрещнахме от Михайлова.

5/17 ноември, петък. Посетихме гладоначалникът заедно с едного от първите английски търговци. Водиха ни после гдето жените шият дрехи за бедните българи. Там молитви за тях трогателни. Зехми от Михайлова и Сие и от М. Вулчов и Сие 40 англ[ийски] лири за брошюрата, по 20 с Цанкова. Мое дело с Михайлова. Надвечер ни водиха в Ливерпул. Часът на 10 ходихме у М. Вулчова. На 11 ½ си тръгнахме.
Писмо до дядо ми чрез Михайлова. Покупки.

6/18 ноември, събота. Приготовление за път. Земане подпис от Goubaud че ако има полза, ще се предаде на Михайлова. Буйна разпра с Цанкова за неговите каприции. Вечерта на Ричмонд.

7/19 ноември, неделя. Ходихме при Давидова. После пак на Ричмонд. Добра вечеря. Преглеждание на рисованието на M-elle Fany.

8/20 ноември. Часът на 10, 45 за Париж. Добро пътуване.

9/21 ноември, вторник. J. Valfrey(46) от “Moniteur universal” ни се обеща да ни представи пред Деказа.(47)

10/22 ноември, сряда. При Жирардена, “France”,(48) Guenee.

11/23 ноември. Писмо до Жирардена. Bianconi Granet, Манев и пр.

12/24 ноември, петък. Обнародвание на писмото ни във “France”. Часът на 2 ходихме при Деказа. Прием от най-добрите. Казах му най-напред: “На 3 octobre подадохме едно прошение на Френското посолство в Лондон. Там излагаме положението и желанията на българскийт народ.” “Имам понятие, отговори министърът.” “Ваше Превъзходителство”, продължих аз тогава, “християнските народи от Въсток са научени да обичат и да уважават Франция като страна на свободата и на всичко, което се касае до доброто на человечеството. Всички изпомежду нас, които имат добрийт случай да се изучват преди всичко с французкийт език, за да вникнат във великите начала на Западната цивилизация. Тези народи, Ваше Превъзходителство, между които нашийт народ не е нито най-последнийт, нито най-малко злополучливийт, са научени при това да се уповават всякога върху Франция за подобрението на своята съдбина. Нашийт народ, на който злощастията обиходиха целийт свят и навсякъде произведоха най-жалостни впечатления, счита днес върху Франция. Той й се моли чрез нас да му помогне в този случай, за да се избави от своите челести. Молим ви се да подкрепите, нашийт мемоар тъй щото изказаните в него желания да се турят в действие.”
Министърът чу с внимание и някак с покъртено сърце тия думи, изказани с тон трогателен.
“Какво ви каза английското правителство?”, ни попита. Като му разправихме накъсо това, той побърза да ни каже че наистина всичките правителства имат голяма симпатия към вашийт злополучен народ и всички се грижат да стане нещо сериозно за него. Бъдете спокойни. Министърът ни разви после един вид програма, която обласна административна автономия върху широки основи, с местни съдилища, с местна полиция, с областни режименти. Това е възможно, каза ни той, и това е почти цяла автономия.
Ний му казахме че сме натоварени от народът си да искаме, пълна автономия, но отнасяме се във всекий случай до просвещенната, но добра воля на европейските правителства. Както и да е, прибавихме, няма вече за българскийт народ живот, ако не се отърве от турската администрация. “То ще бъде”, ни каза с тон положителен министърът.
Подир това разговорихме за границите на България. Казах му че името “България”, както се среща в обикновенните карти е съвсем произволно. Българите живеят от векове до отвъд Едрене по южната линия на Балканът, и надалеч от Рилската планина към югозапад. Той ни припомни една нота на руското правителство от 1867, в която то казвало че България е от Дунава до Балкана. Това е географическо заблуждение, му казах. Впрочем, по църковнийт въпрос Россия всякога показа, че не разумява така българските граници.
Подир това министърът ни пита какво е днешното положение на България. Като му разправихме истината, - плач и ридание, - той подметна че не ще да е лошо, ако можехме някак полуофициално да се намерим в Ц[аригра]д при конференцията, за да просветим членовете й. Казахме му че това нам е невъзможно за сега, но мислим че в Ц[аригра]д нашите могат да извършат нещо косвенно, при всичко че страхът от турците е голям. Подир това, министърът ни говори за бъдещийт началник на България, и като му казахме че желаем да бъде нито арменец, нито грък, нито българин, но добър някой и честен чужденец. Той ни каза, но това е май мачно, но прибави, бъдете спокойни, във всекий случай положението на вашът народ ще се подобри. Това всички го желаят.
Тук се свърши аудиенцията, която държа 55 минути. Министърът ни изпроводи до вратата. Писмо до жена ми.
Посещение вечерта при Louis Leger,(49) Place Pigale 5.
Писмо до дяда ми.

13/25 ноември, събота. Ходихме пак при Жирардена. Каза ни че Тиер(50) е за турците. Часът на 5 ходихме при “Temps”.
Писмо до Иванча.
Телеграф до Goubaud.
Видяхме Hebrand.(51)

14/26 ноември. Granet ни води при Challmel-la Cour, сенатор. Добър разговор. “Изходът на войната между Россия и Турция” – неизвестен, каза. Писмо за Женсона. Писмо до Goubaud оздравено.

15/27 ноември, понделник. На 9 ½ ходихме при Тиера. Прие ни учтиво и ни изпроводи после до прагът на външния салон. Симпатии към нашът народ, но “Европа иска мир, повтаряше да казва.” Впрочем elle est de`qoutees de toutes ces autonomies. Чувства неприятни за сърбите. – Вечерта часът на 9 ½ при Gambetta.(52) Прием фамилиарен. Той ходил в България, обича българите, иска освобождението им, и чака много нещо от конференцията, не вярва във войната. “Няма Европа, каза, защото няма Франция.” Не одобрява сърбите и мисли че трябало да се чака.

16/28 ноември, вторник. На 11 ½ тръгваме за Рим.

(Следва друга книжка).
ЦДА, ф. 128 к, оп. 1, а. е. 70, л. 1–69. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Ц. Билярски, Дневник на Марко Балабанов за българската дипломатическа мисия през 1876 г., сп. „Известия на държавните архиви“, кн. 91, София, 2006, с. 286-309.
----------------------
БЕЛЕЖКИ:
(1) Става дума за Иван Д. Гешов, шурей на М. Балабанов, по-късно адвокат в София.
(2) Георги Кожухаров, от Батак, учител и училищен инспектор, училищен директор.
(3) Ген. Иван Попкиров Кишелски, генерал от руската армия, поддържал връзка с българските дейци в Букурещ, участвал в Руското–турската война 1877–1878 г.
(4) Феликс Каниц, унгарски етнограф и археолог, пътешестветник, художник. Автор на “Дунавска България и Балканът” в 3 тома.
(5) Новиков, руски посланик във Виена.
(6) Става дума за Константин Николаевич Станишев от Кукуш, професор в Москва.
(7) Марин Дринов, професор в Харковския университет, историк, министър по време на Временното руско управление.
(8) Вл. Гете, французин, католически свещеник, доктор по богословие, преминал към православната руска черква, историк на християнството.
(9) Александър Стоилов Екзарх, журналист и обществено-политически деец. Издава и редактира след Ив. Богоров „Цариградски вестник” в течение на 10 години. Прави изложения пред европейската общественост по българския въпрос, развива голяма дейност за подпомагане училищата в България. След Освобождението е кандидат за български княз.
(10) Братя Паница, собственици на българска търговска къща във Виена.
(11) Граф Юлий Андраши, австро-унгарски държавник, министър на външните работи. На 24 декември 1876 / 5 януари 1877 г. двамата делегати били приети от граф Андраши.
(12) Убичини, френски публицист и пътешественик. Боре, ръководил френския католически Лазаритски орден. Привърженик на унията.
(13) Д-р Протич, от Велико Търново, професор в Медицинското училище в Букурещ.
(14) Мемоарът е озаглавен “Мемоар, представен в името на Българския народ, на шесттях велики сили, покровителки на източните християнски народи”. Вж. М. Балабанов, Страница от политическото ни възраждане, С., 1904, с. 139–149.
(15) Уйлям Юарт Гладстон, английски политически и държавен деец, лидер на Либералната партия, министър-председател (1868-1874, 1880-1885, 1886, 1892-1894). След Априлското въстание се обявява в защита на българския народ с речи и брошурите си "Българските ужаси и Източния въпрос" и "Уроци по клане".
(16) Емили Странгфорд, член на Английската благодетелна мисия след Априлското въстание. Посещава пострадалите български селища след въстанието и раздава помощи на населението.
(17) Лорд Едуард Хенри Смит Дерби, министър на външните работи и на колониите на Англия.
(18) Д-р Алберт Лонг, американски мисионер и педагог, установява се в България след 1856 г. и живее в Шумен и Търново. Редактор на сп."Зорница", орган на Американската протестантска мисия в Турция (от 1863 г.), професор по физика в Роберт Колеж (от 1872 г.).
(19) Писмата до английската кралица Виктория и до английския народ, отправено чрез издателя на в. “Дейли Нюз”, носещи дата 29 септември 1876 г. вж. в М. Балабанов, Страница от политическото ни възраждане, с. 160–166.
(20) В оригинала обръщението е на френски език. Тук е дадено на български език, преведено от самия М. Балабанов. Вж. в М. Балабанов, Страница от политическото ни възраждане, с. 160–152.
(21) В спомените си М. Балабанов отбелязва, че срещата с турския посланик пред кабинета на лорд Дерби е станала случайно и вероятно той е идвал с цел да предотврати срещата на английския министър с българските делегати. Вж. в М. Балабанов, Страница от политическото ни възраждане, с. 154–155.
(22) Форстер, депутат в Английския парламент, деец на Либералната партия.
(23) Кметът.
(24) Лорд Джордж Ръсел, депутат в Английския парламент, деец на Либералната партия, министър на външните работи, заместник-държавен секретар за Индия.
(25) Хенри Джордж Елиот, английски посланик в Цариград (1876–1877).
(26) Английски търговец.
(27) Фани Хамилтон, племенница на Женсон, преводач на брошурата “България” от френски на английски език.
(28) Александър Давидов, първи секретар в Руското посолство в Лондон, руски дипломатически агент и генерален консул в София (1878–1879).
(29) Дендон, английски пастор, защитник на борбите на сърбите за свобода.
(30) Олга Новикова, писател и публицист.
(31) Тодор Бурмов, политически и държавен деец, редактор на сп. “Български книжици”, в. “Съветник” и “Време”, първи български министър-председател и министър на вътрешните работи (1879), министър на финансите в правителствата на Л. Соболев (1883) и на митрополит Климент (1886).
(32) Димитър Ив. Гешов, тъст на М. Балабанов.
(33) Става дума за брошурата “България от двамата й делегати Др. Цанков и М. Д. Балабанов, Лондон, 1876 г.”, съставена от М. Балабанов на френски език, а след това преведена на английски. Текстът на брошурата вж. в. М. Балабанов, Страница от политическото ни възраждане, с. 439–483.
(34) Става дума за архимандрит Методий Кусевич, протосингел на Българската екзархия, старозагорски митрополит (1894-1922), участник в национално-освободителните борби на българите, управляващ Българската екзархия, ректор на Цариградската духовна семинария.
(35) Писмото на английския женски комитет до кралицата вж. в М. Балабанов, Страница от политическото ни възраждане, с. 248. Писмото е подписано от 43845 английски жени от цяла Англия.
(36) Става дума за Евлоги Георгиев, крупен търговец и банкер в Галац и Букурещ. С брат си Христо оглавява партията на „старите”, основател на Добродетелната дружина. Крупен дарител в Румъния и България, завещава 6 млн. златни лева за строеж на Висше училище в София (днешния Софийски университет).
(37) А. А. Стоянович, търговец в Цариград, член на настоятелството на българската мисия, подпомагал с пари делегатите.
(38) Д-р Стоян Чомаков, лекар, обществен деец, представител на Пловдивска епархия в църковните борби и в Църковно-народния събор, депутат в Народното събрание, министър на народното просвещението.
(39) Писмата на У. Гладстон вж. в М. Балабанов, Страница от политическото ни възраждане, с. 229-237.
(40) Михайлов, българска търговска къща в Манчестер.
(41) Става дума за шведския философ мистик Емануил Сведенборг.
(42) Азил – убежище, скривалище, храм.
(43) Йован Ристич, министър на външните работи на Кралство Сърбия.
(44) След превземането на Княжевац, Алексинац и Зайчар от турските войски през Сръбско–турската война 1876 г., когато Сърбия била изправена пред поражение последвал на 31 октомври 1876 г. руски ултиматум към Турция, с който се искало незабавното спиране на настъплението в Сърбия и сключването на примирие. Ултиматумът оказал своето въздействие и Сърбия била спасена от поражение.
(45) Цариградската посланическа конференция заседавала от декември 1876 до януари 1877 г. Тя била свикана от Великите сили под натиска на Русия с цел въвеждането на реформи в Турция.
(46) Ж. Валфрей, редактор на парижкия в. “Moniteur universal”.
(47) Дюк Деказ, френски министър на външните работи.
(48) Емил дьо Жирарден, френски публицист, главен редактор на парижкия в. “La France”. Писмото до Жирарден вж. в М. Балабанов, Страница от политическото ни възраждане, с. 297-299.
(49) Луй Леже, френски славист, професор по славянски езици и литература в Сорбоната и Колеж дьо Франс, автор на книгите “Сава, Дунавът и Балканите” (1883), “La Bulgarie” (1885), “Турци и гърци против българите в Македония” (1904), “Сърби, хървати и българи” (1913) и др.
(50) Адолф Тиер, френски държавник и историк, министър-председател и председател на Френската република след 1871 г.
(51) Хебранд, френски публицист, главен редактор на парижкия в. “Le Temps”.
(52) Леон Мишел Гамбета, френски министър-председател. След поражението на Франция във Френско – пруската война се опитал да организира френската армия за продължаването на войната срещу Прусия