През декември т.г. се навършват 120 години от рождението на капитан Георги Радков,един от най-достойните представители на българския офицерски корпус.Поради съществуващата някога политическа конюнктура,името му в продължение на десетилетия бе покрито със забрава и оставаше неизвестно както за широката обществена аудитория,така и за изследователите.

Капитан Георги Радков е роден на 12.ХII.1889г. в Разград,в семейството на Руси Илиев Радков и Руска Цонева.Баща му е завършил Военното училище в София.Участва като доброволец в Сръбско-българската война.През 1893г. е изпратен да следва Генералщабната академия в гр.Торино,Италия.

Там той пребивава със семейството си.Преди това работи във Военното министерство.Полковник Руси Радков служи в армията около 25 години и се пенсионира през 1910г.По време на Балканската война е мобилизиран като командир на 44-ти пехотен полк.Взема участие в обсадата на Одрин.По спомени на дъщеря му,Надежда Анастасова,той възпитава децата си в дух на патриотизъм и уважение към националните ценности.Години наред семейството му по традиция тържествено чества празника на българската войска и храбростта 6 май.Когато полковник Р.Радков е вече пенсионер,винаги на този ден,военни украсяват със зеленина входа на къщата му,а двама войници стоят на почетен караул.

Капитан Георги Радков
Фонд ГИМ - Балчик

Като дете Георги Радков прекарва с родителите си няколко години в Торино.По-късно след завръщането си в България постъпва юнкер във Военното училище.Завършва го през 1909г.,когато е произведен в чин подпоручик(лейтенант) и е назначен в първи артилерийски полк в Разград.През 1912г. Г.Радков е произведен в чин поручик(старши лейтенант).До включването на България в Първата световна война е вече кавалер на народен орден за военни заслуги Vст.,на военна лента и орден “Св.Александър”.Званието капитан получава през есента на 1915г.По спомени на сестра му Г.Радков притежава голяма ораторска дарба и се отличава със своето дар-слово.Той споделя с нея,че когато се е налагало е изнасял речи пред войниците си,които са им правили дълбоко впечетление.Интересува се от музика и свири добре на цигулка.В компания Г.Радков проявява своя весел нрав и демонстрира добре развито чувство за хумор.С подчинените си поддържа добри отношения и когато се налага умее да ги вдъхновява,за което се ползва с тяхното доверие.Обича да прави подаръци на сестрите си и на по-малкия си брат.Любопитен факт е обстоятелството,че първи братовчед на Георги Радков е световно известният авиоконструктор Асен Йорданов.Уместно е да се отбележи,че Г.Радков е от семейство на дълголетници.Едната му сестра Пенка Батоева умира на 86-годишна възраст.Другата му сестра Надежда Анастасова навърши през септември 2002г. 100 години и почина на следващата година в София.Понастоящем брат му Емил Радков е на 98 години.През 2001г. той дойде в Балчик и присъства на откриването на паметника на българската брегова артилерия.Дъщеря му Лиляна Станилова е на 91 години и живее във Варна,а синът му Руси Радков почина на 82 години през 1997г.

През Балканската и Междусъюзническата война поручик Георги Радков е адютант на командира на първи нескорострелен артилерийски полк.Участва в боевете за овладяване на Лозенград,Бунар Хисар и при Чаталджа,както и в превземането на Одрин.В продължение на около година(1.ХII.1913 - 1.I.1915г.) служи в бреговата артилерия във Варна.

През Първата световна война,по време на военната кампания срещу Сърбия,капитан Радков е командир на втора 150мм. скорострелна гаубична батарея от Видинския тежък артилерийски полк.От бойния и дневник се вижда,че неговите артилеристи демонстрират добра бойна подготовка,водейки точен огън по противника.Особено красноречиво свидетелство за това са следните редове описващи сломяването на неприятелската отбрана при редутите Гарваново било и Връшка чука в средата на октомври 1915г.:”Организирането,управлението и действията на артилерията бяха образцови и блестящи.Тя разколеба и съкруши неприятеля.Отличните попадения на снарядите го изгониха от окопите и укрепленията.” Доколкото липсват сведения командваната от капитан Радков батарея да е претърпявала загуби в личен състав или унищожена материална част,той явно е бил прецизен в избора на огнева позиция.Младият офицер има още един ценен плюс в характеристиката си.Той владее италиански,френски,английски,немски и руски език.

По някакво стечение на обстоятелствата,по някакъв каприз на съдбата,бойния път извървян от капитан Георги Радков повтаря бойния път изминат от българската армия по време на трите войни за национално обединение,които България води през второто десетилетие на миналия век.След като воюва последователно с турци,гърци и сърби,изпълнявайки самоотвержено войнския си дълг,в края на 1916г. този доблестен наш офицер се бие и с руснаци.През лятото на същата година е назначен за командир на батарея от южната артилерийска група,защитаваща Варна.В края на октомври командваната от капитан Радков 100мм. морска батарея стационирана дотогава южно от с.(дн.квартал) Галата е преместена на открита огнева позиция на около 2км. източно от Балчик.Преди това,на 7 и 9.IХ.1916г. малкия черноморски град става обект на 2 корабни артилерийски удара нанесени от ескадрени миноносци тип “Новик”,числящи се в състава на руския черноморски флот.При тези нападения на противника е опожарена и унищожена мелницата на Анонимното индустриално дружество,най-голямата по онова време в България,индустриалната перла на Балчик и крайморска Южна Добруджа.

Варна – къщата в която е живял капитан Г. Радков
Фонд ГИМ - Балчик

Към края на 1916г. руско-румънските войски са разгромени на Северния фронт и изтласкани от Добруджа.Неприятелят е деморализиран.Волята му за победа е разколебана.Бойният му дух е понижен.Въпреки това той разполага с огромен военен потенциал.Военноморският му флот господства в Черно море.Във всеки момент той е в състояние да нанесе удари по брегови обекти,демонстрирайки мощта си.Подобни действия на флота показват,и на съюзници и на противници,че макар да е загубил инициативата по суша,той владее инициативата по море.Те повишават самочувствието на собствените му войски и същевременно упражняват тягосно и стресиращо въздействие върху населението от крайбрежните градове.

Поредният артилерийски удар на противника не закъснява.Сутринта на 13.ХII.1916г. отряд руски бойни кораби в състав:крайцера “Память Меркурия” и ескадрените миноносци “Громкий” и “Счастливый” приближават Балчик.Отрядът се движи в строй килватер.Флагманският кораб “Память Меркурия” се намира между двата есминеца.Той има водоизместване 7428т.Теглото на бронята му е 765т.(11,4% от водоизместването).Въоръжен е с 30 оръдия,от които главен калибър - 16-152мм.Разположението им е такова,че позволява 10 от тях да водят огън едновременно по една цел.Постъпва в строя през 1905г.По това време той е един от най-сполучливите крайцери в света.Негов командир е капитан I ранг Александър Гад,доказал в редица бойни походи на дело,че е сред най-добрите и опитни,най-смелите и решителни морски офицери от руския черноморски флот.

Двата бойни кораба съпровождащи руския крайцер са ескадрените миноносци “Громкий” и “Счастливый”.Те са тип “Новик”.Артилерийското им въоръжение се състои от 3-102мм.(главен калибър) и 2- 47мм. зенитни оръдия (от 1916г.).На борда им са монтирани 5 двутръбни торпедни апарата.Според руски изследвания мощното артилерийско и торпедно въоръжение прави есминците тип “Новик” най-силните в света кораби от своя клас.Трите неприятелски бойни кораба имат твърде ценно предимство.През 1908-1912г. руски военни инжинери създават изключително точни оптически прицели за корабните оръдия от всички калибри.Системата прибори за управление на артилерийския огън е изработена от конструкторския колектив на фирмата “Гейслер” и постъпва на въоръжение от 1910г.Тя включва сметачно-решаващи устройства,облекчаващи изчисленията на специалистите от централния артилерийски пост.

Бреговата батарея защитаваща Балчик е известна в изворовия материал и като “Света Троица”.Така се нарича съществуващия тогава манастирски параклис край с.Галата,където тя е разположена преди преместването и в Балчик. Състои се от две 100мм. Д-50 морски оръдия,производство на френската фирма “Шнайдер”.Далекобойността им е 8 км. В това отношение оръдията от главния калибър на неприятелския крайцер и съпровождащите го есминци ги превъзхождат.Теглото на един снаряд от оръдията на батареята е 22кг.,а техническата скорострелност е един изстрел в минута.Следователно огневата и производителност за 1 мин. е един залп с тегло 44кг.Личният състав на батареята включва 37 души.

Сведение за службата на Георги Радков
Фонд Централен военен архив (ЦВА)

В 8ч. и 23мин.(по руски данни в 8ч. и 12мин.) “Память Меркурия”,отстоящ на 6 км. от брега,открива залпов огън от десния си борд по Балчик.В 8ч. и 25 мин.,когато неприятелските кораби преустановяват приближаването си и градът е обект на ожесточена бомбардировка,100мм. батарея открива огън по челния ескадрен миноносец от дистанция 5200м.Той започва да се отдалечава с пълен ход,докато излиза от нейния обсег и повече не се приближава на изстрелно разстояние.Батареята пренася огъня си по крайцера и с прекъсване води артилерийски двубой с него до 10ч. и 50 мин.,когато противникът се отдалечава към н.Калиакра.Бойците от личния и състав не са участвали в морски бой.Нейният командир капитан Радков(навършил само ден преди това 27 години) има богат боен опит,натрупан в три поредни войни.Макар и да е служил в продължение на една година(1914г) в бреговата артилерия,той също като своите подчинени няма практически опит във воденето на морски бой,който значително се отличава по своята специфика от сухопътния.Въпреки това при отразяване на руското нападение българските артилеристи демонстрират много добра бойна подготовка.Чрез максимално напрежение на силите те се опитват да компенсират доколкото е възможно малката скорострелност на оръдията.Благодарение на бързите си действия бреговите артилеристи успяват при техническа скорострелност 1 изстрел в минута да постигнат бойна скорострелност 40 секунди за изстрел.По време на боя батареята изстрелва по противника 186 снаряда(обикновени гранати-130,пробивни( бронебойни) гранати-44 и шрапнели-12).В бойния и дневник е отбелязано,че руския крайцер е улучен от 4-5 снаряда.В интервала 9ч.и 10 мин.- 9ч.и 16 мин. той е поразен от 2-3 снаряда,а между 9ч.и 40мин. и 9ч.и 50мин. в него попадат още два.В руски публикации се отбелязва,че 100мм. брегова батарея стреля добре.В 9ч. и 42мин. три нейни снаряда улучват крайцера.В наши архивни източници се посочва,че по донесения на страничния наблюдател едно от последните попадения на батареята предизвиква взрив на кърмата,тъй като свидетелства за активната работа на противопожарната инсталация по ликвидиране последиците от взрива.С точната си стрелба бреговата батарея привлича огъня на противника върху себе си.Водейки артилерийски двубой с флагманския крайцер на неприятеля тя го отвлича от изпълнение на основната му огнева задача - да нанесе максимални поражения на сградовия фонд на Балчик.Така проявявайки героизъм с риск на живота си артилеристите на капитан Радков предпазват града от по-големи разрушения.

По време на морския бой при Балчик една българска брегова батарея се противопоставя на отряд руски бойни кораби,които я превъзхождат 20 пъти по брой на оръдията.Категорично е изразено и артилерийското превъзходство на крайцера “Память Меркурия”,с когото тя влиза в двубой.По общ брой на оръдията той превъзхожда батареята 15 пъти,само оръдията от главния му калибър са 8 пъти повече,а тези от него,които едновременно стрелят по батареята - 5 пъти.По техническа скорострелност артилерията от главния калибър на крайцера превъзхожда батареята 6 пъти,а по огнева производителност за една минута десетте му 152мм. оръдия изстрелват залпове с общо тегло 3063кг.,което е 70 пъти по-голямо от теглото на единствения залп,който може да изстреля батареята.Общо артилерията от главния калибър на трите неприятелски бойни кораба изстрелва за една минута залпове с общо тегло около 4755кг.Следователно противникът превъзхожда българската брегова батарея над 100 пъти в огнева мощ.

Когато съпоставяме съотношението на силите между нападатели и отбраняващи се уместно е да обърнем внимание и върху факта,че само теглото на бронята на крайцера “Память Меркурия”(765 тона) е по-голямо от общото тегло на шесте миноносеца представляващи тактическото ядро на българския военноморски флот(всеки с тегло от по 97,517 тона).

Следва да отбележим,че преди героичния отпор който нашата брегова артилерия дава на отряда руски бойни кораби другото забележително и открояващо се събитие в морската ни история е торпилирането на “Хамидие” през Балканската война.За сравнение уместно е да изтъкнем,че атаката на нашите миноносци срещу неприятелския крайцер трае броени минути.По време на стълкновението между българските и турските бойни кораби са преброени общо 152 оръдейни изстрела(включително и от малокалибрената артилерия) след което бойният контакт между тях е преустановен.В морския бой при Балчик огневата производителност на руския крайцер и съпровождащите го ескадрени миноносци е такава,че позволява още в първата минута на нападението само артилерията от главния им калибър да изстреля 180 снаряда.Боят продължава час и половина.

Полковник Руси Радков, баща на Георги Радков
Фонд ГИМ - Балчик

В морския бой при Балчик през декември 1916г. по особено убедителен начин се изявяват командирските умения на капитан Георги Радков.В него той демонстрира,че еднакво добре се справя както с командването на полева батарея,така и с командването на морска батарея,макар,че за това не е бил обучаван във Военното училище.Подобно на хилядите войници и офицери от Трета българска армия,той е поставен пред голямо морално изпитание.Чувството му за историческа признателност към руския народ не подлежи на съмнение.В записната си книжка от Военното училище юнкерът Г.Радков изразява отношението си към приноса на Русия за ликвидиране на петвековното чуждо иго.По повод честването на трийсетата годишнина от Освобождението,на 18.II .1908г.,той отбелязва лаконично:”Русите проливаха толкова кръв за нас,сложиха костите си,за да извоюват нашата свобода”.Чувството му за войнски дълг обаче стои над личните емоционални пристрастия.Впечетляващото превъзходство на неприятеля не го плаши.Хладнокръвно започва неравния артилерийски двубой и остава спокоен пред смъртоносната заплаха да бъде унищожен заедно с батареята си във всеки момент на боя.През 1917г.,вероятно за героичния отпор даден на отряда руски кораби,капитан Радков е удостоен с военен орден за храброст IVст. II клас и германски железен кръст II ст.Заслугите на младия офицер за отразяване на неприятелския артилерийски удар са оценени от командването на Варненския укрепен пункт.Със заповед на неговия началник,на 31.ХII.1916г.,той е назначен за командир на 240мм. батарея,която познава добре,тъй като преди това е служил там.

Капитан Радков е своеобразен носител на най-добрите професионални качества на българския офицерски корпус и принадлежи към неговия елит.За всяка една армия по света би било чест да има в редиците си офицер с подобни заложби.Неговите артилеристи са получили военната си подготовка в редовете на българските въоръжени сили.Те са обучавани от наши офицери.Като следват примера на командира си,запазвайки самообладание,те водят точен огън по противника.Огромната му огнева мощ не е в състояние да ги разколебае,деморализира и сломи волята им за съпротива.Доказателство за високата степен на боеготовността им е фактът,че при максимално морално и физическо напрежение те успяват да постигнат бойна скорострелност около 40 сек. за един изстрел,като намаляват с 33% норматива за техническа скорострелност,който е една минута.Твърде показателен за борбения дух на бреговите артилеристи е следният кратък и впечетляващ пасаж от бойния дневник на батареята:”Прислугата при оръдията запази,през всичкото време на тая неравна борба,едно чудно спокойствие и прояви едно себеотрицание, вън от всяка похвала .Нито многочислеността на стрелящите срещу ни оръдия,нито близките попадения на пръскащите се с грамаден трясък 15см. бризантни гранати можеха да попречат на бързата им и спокойна работа”.

Огромното превъзходство на неприятеля мобилизира докрай волевите качества на артилеристите.Започвайки двубоя те демонстрират висок боен дух,готовността си за саможертва в името на националната кауза,което е своеобразен висш израз на тяхната морално-психологическа устойчивост.Действията на българските брегови артилеристи,в морския бой при Балчик,за пореден път доказват значението на един от принципите на военното изкуство формулиран от Наполеон,че 3/4 от победата в една война зависи от духа и морала на армията.Според него чрез духа ние винаги побеждаваме сабята.Той потвърждава мисълта на адмирал Нелсън,че сраженията се печелят от хората,а не от корабите.

Скица на разположението, времето и разстоянието на отряда руски кораби в боя на 13..ХІІ.1916 г. със 100 мм брегова батарея
Канавров, Д. “Военноморски действия по черноморското крайбрежие на Южна Добруджа през Първата световна война”

С оглед на редица причини които не могат да бъдат посочени в рамките на едно не голямо изложение следва да изтъкнем,че заедно с торпилирането на крайцера “Хамидие” морският бой при Балчик е централно събитие в историята на българския военноморски флот.Героичният отпор срещу отряда неприятелски бойни кораби обаче е постигнат при определено по-неблагоприятни обстоятелства и съотношение на силите.

Данните за следвоенния период от биографията на капитан Георги Радков са общо взето оскъдни.След края на войната той се демобилизира.В продължение на около една година (8.IХ.1920-15.Х.1921г.) е на дипломатическа работа последователно изпълнявайки длъжността втори секретар при българските легации в Лондон,Париж и Рим.Според спомени на сестра му Надежда Анастасова това вероятно става под давление(или с протекциите) на неговия кум Станю Златев,който е народен представител по време на управлението на БЗНС.През 1922г. Г.Радков е вече в България,като постъпва на работа в българо-италианската банка в София.След това се прибира във Варна,където вече е създал семейство и има син и дъщеря.След преврата на 9.VI.1923г. е арестуван и пребит.Впоследствие работи като застрахователен деятел в дружество “Орел”.След атентата в църквата “Св.Неделя” отново е арестуван.Поради липса на вина е освободен след няколко дни.Около 1928-29г. се премества със семейството си в Русе.През трийсетте години на миналия век Георги Радков служи в трудовите войски.През периода 1940-1944г. заема различни длъжности в тогавашната изпълнителна власт.През 1940-1941г. той е кмет на Девин,с.Костенец-Ихтиманско.След това е командирован за околийски управител на Охрид.На 23.I.1943г. е назначен за околийски управител на Оряхово.По негова молба е освободен от тази длъжност на 19.III.1944г.Когато постъпва в трудови войски,той е член на БЗНС”Ал.Стамболийски”.След 9.IХ.1944г. Георги Радков е арестуван и съден.На 23.III.1945г. четвъртият състав на Народния съд на Врачанска област-гр.Оряхово го осъжда на смърт заедно с още 7 обвиняеми.В 21ч. и 30мин. вечерта на същия ден,на 200 крачки югозападно от изхода на Врачанския затвор Георги Радков и останалите обвиняеми са разстреляни.В правото си на последна дума той казва:”През цялата си служба като околийски управител абсолютно никому зло не съм желал и зло не съм сторил,никой не е арестуван или преследван по мое нареждане.Нямам никакви вулгарни или користни прояви”.

Паметен знак на площад “Капитан Георги Радков”
Фонд ГИМ – Балчик

Следва да отбележим,че на 14.ХII.2001г. по повод 85-годишнината от морския бой при Балчик в града бе открит паметник на българската брегова артилерия.Площадът на който е издигнат,бе преименуван на капитан Георги Радков.Във връзка с това в архива на Министерството на вътрешните работи бе извършено предварително проучване на всички документи,имащи отношение към наказателното дело,повдигнато срещу Г.Радков от Народния съд.Не бяха открити свидетелства,уличаващи го в преследване и репресиране на нелегални или техни роднини и близки.Най-общо отправените срещу него обвинения се свеждат до това,че е провеждал политика на тогавашното управляващо правителство.

Отдаване почит на героите защитавали Балчик през декември 1916 г.
Фонд ГИМ - Балчик

Интересно е да споменем,че в своя молба до Врачанския областен народен съд от 5.II.1945г. Г.Радков моли да бъдат допуснати и призовани за разпит по наказателното дело,повдигнато срещу него,5 свидетели.Петият е бъдещия председател на БЗНС Георги Трайков,тогава областен директор във Варна,”…който ще установи какъв съм аз по партийна принадлежност,каква борба съм водил заедно с него срещу режима на реакцията в миналото и защо съм приел да бъда околийски управител…”Няма данни молбата на Г.Радков да е била удовлетворена.

Макар и късно справедливостта възтържествува.След многократни постъпки пред съответните инстанции,благодарение на настойчивите и последователни усилия на дъщеря му,Лиляна Станилова,той бе реабилитиран.С определение №986 от 4.VI.2007г. на Окръжен съд - Враца неговата съдебна реабилитация стана юридически факт.

Дарин Канавров