ЗАЩО НЕ БЕ ДОВЪРШЕНА КРЕСНЕНСКАТА ОПЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ 1913 Г.

Юли 1913г. Тече втория месец на Междусъюзническата война. Война, при която България е хвърлена в кръвопролитна схватка срещу всички свои съседи, съюзили се, за да не допуснат осъществяването на нейното национално обединение.
В тази кратка, но кръвопролитна война България е спасена от нейната храбра войска, поставена да воюва при крайно неблагоприятни условия с превъзхождащите сили на Сърбия, Гърция, Черна Гора и Османската империя. Въпреки загубите, отстъпленията и грешките на Главното командване,  в самия край на войната българският войник напряга всички свои сили, за да постигне две значими победи на Калиманското плато и при Кресна, победи , чиито последствия при определени условия биха довели до обрат в хода на Междусъюзническата война.Ако на Калиманци през юли 1913г. е спрян бесният натиск на връхлитащите сръбско -черногорски войски, то провалът на армията на Гърция начело с нейния крал Константин  настъпва при Кресна. Кресненската операция е завършекът на бойните действия на Българската армия на фронта срещу Гърция.

През 1913г. България разполага с цели пет армии, от които само II -ра армия действа срещу Гърция. Това обаче не е същата армия, която обсажда и превзема турската крепост Одрин. От 17.06.1913г. II-ра армия под командването на ген. - лейтенат Никола Иванов почти цял месец води отбранителни боеве с превъзхождащите гръцки войски в Македония, като отстъпва на на около 140-150 км. от първоначалните си позиции към вътрешността на България.
След победите си при Кукуш и Дойран, в края на юни 1913 г. гръцките войски преодоляват Рупелския пролом и се прегрупират за настъпление на широк фронт. Офанзивата им е подновена на 5.07.1913г. съгласувана със сръбската главна квартира, която пък хвърля войските си срещу Калиманската позиция в посока Царево село (дн. гр. Делчево) и Горна Джумая (дн. гр. Благоевград).
През проходите при Пехчево и поречията на Струма и Места гръцките колони обхващат Пирин и Малешевската планина. 
До 7.07.1913г. западната групa в състав от 3 гръцки дивизии завладява вр. Бияз тепе. Средната, най-голямата група, в състав от 5 пехотни дивизии и една кавалерийска дивизия, настъпила по долината на р. Струма. След тежки боеве тя изтласкала българските войски, отбраняващи Кресненското дефиле, овладяла го и към 11.07. 1913г. излиза в Горноджумайското поле. Тук по-нататъшното настъпление на противника е спряно. Източната гръцка група с 2 пехотни дивизии от района на Демирхисар и Сяр настъпила на север през градовете Драма и Неврокоп (дн. Гоце Делчев). Поради това че тук съпротивата на българските войски била по-слаба, тя успява към 7.07.1913г. да завладее гр. Неврокоп, а към 9.07.1913г. да проникне в Разложкото поле. Създала се реална опасност за излизане на противника към Долнобанската котловина, а оттам към Самоковското поле и София.
Това принуждава българските войски да засилят отбраната. По-нататъшното настъпление на противника и на това направление е спряно.Така на 11.07.1913г. гръцките войски са спрени на старата българо - турска граница край Горна Джумая.  Предните гръцки части достигат до село Церово, на няколко километра от гр. Горна Джумая (дн. Благоевград).
Към 11.07.1913г. линията на фронта достига полите на Западните Родопи, горното течение на р. Места, прохода Предела и Симитлийското поле.

Горна Джумая обаче преживява едни от най-тежките моменти в своята история. Той става прифронтов град. Градът и околността се препълват от бежанци, болни и ранени.  Избухва холера и голям пожар заплашва да изпепели целия град.Положението в редовете на противника обаче също не е добро. Гръцкият настъпателен устрем е на изчерпване. Проникването на гръцките войски между планините Белсаица, Огражден, Малешевска, Рила и Пирин , ги поставя в неблагоприятно положение. Гръцките войски са се отдалечили на 100 км. северно от продоволствената си база в Демирхисар. Извозването и евакуацията се извършват по едно единствено шосе , повредено на много места от ариергардите на българската II-ра армия. Маневрирането на гръцката армия е затруднено от насечения от планини терен в поречието на Струма, а снабдяването и придвижването на артилерията става вечепо- трудно по пътища, разбити от отстъпващите българи и задръстени от бежанци.
Постепенно отбраната на Струмско направление е стабилизирана. При такава обстановка българското главно командване планира контранастъпление. То е улеснено от успешните отбранителни действия на IV-та армия на ген. - майор Вичо Диков на Калиманското плато. След победата над сърбите в Калиманската битка (4-11.07.1913), една част от силите на IV-та армия са насочени на гръцкия фронт. Там са прехвърлени и части от I-ва Българска армия на ген. - лейт. Васил Кутинчев, воювали от началото на войната в поречието на р. Тимок. Така българското командване за кратко време успява да създаде силна групировка, способна успешно да противодейства на гръцките войски и дори да ги контраатакува. Българите постигат числен превес над противника: 110 батальона, 10 ескадрона и над 40 батареи от българска страна срещу 84 батальона, 12 ескадрона и 37 батареи от гръцка, но подразделенията не са в оптималния си размер заради претърпените загуби в първите седмици от войната. Към 14.07.1913г. съотношението в пехотни дружини е 1,3:1, а в артилерия 1,1:1 в наша полза. По фронта на контраударите съотношението е още по-голямо в полза на българите. Превесът е по-голям по фланговете, които съгласно директива на Главното командване от 12.07.1913г. трябва да настъпят и обкръжат гръцките войски в Кресненското дефиле. Всичко това създава благоприятни възможности за успех в операцията.
Замисълът на българското командване  е чрез нанасянето на три концентрични удари в общо направление към прохода Предела да се обкръжат и унищожат главните сили на гръцките войски в района на Кресненското дефиле.Българското командване планира офанзива срещу гърците за първи път от началото на войната. За целта IV-та и V-та българска армии са поставени под общото командване на генерал - лейтенант Михаил Савов и на 14.VII.1913г. II-ра армия също е включена към армейската група. По този начин се създава фронтово обединение. Това става за втори път след боевете срещу турската армия при Чаталджа през Балканската война. Решението е сполучливо с оглед подобряване на взаимодействието между отделните български армии и предстоящото контранастъпление.

Ген.- лейтетнат Михаил Савов
Ген. - лейт. Михаил Савов поема командването на фронтовото обединение. Той е уволнен е от цар Фердинанд на 20.06.1913г. като негов помощник- главнокомандващ. Сега обаче получава нов шанс да се изяви като военачалник и този път няма да го пропусне. Неговата воля и решителност, в допълнение с безспорните му качества на военачалник ще са от огромно значение за успешния ход на българското контранастъпление.Към началото на настъпателната операция (14.07.1913) българските войски на фронта от Голак планина на запад през Горна Джумая до Якоруда на изток са разделени на три оперативни групировки. Дясната, която е най-силната се състои от частите на IV-та българска армия по горното течение на р. Брегалница: 2-ра пехотна тракийска дивизия , 6-та пехотна Бдинска дивизия  и 1-ва бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия (1/3 бригада), под общото командване на генерал - майор Вичо Диков.
Централната групировка се състои от II-ра българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов): две бригади (2-ра и 3-та) от 3-та пехотна Балканска дивизия и една бригада от 10-та пехотна дивизия, остатъците от Серската и Драмската бригада и сборни формации, прехвърлени от българо-сръбския фронт в Северна България. Лявата групировка се командва от генерал - майор Радой Сираков. Съставена е от новосформирани сборни части от различни дивизии. В нея влизат Самоковският отряд и  Западнородопският отряд.
Ген.-майор Радой Сираков е роден на 6.07.1861г. в село Угърчин, Ловешко.Завършва Военното училище в София през 1882г.  и Генералщабната академия в Торино, Италия през 1888-1891г. Служи последователно в  20-та пехотна дружина, 8-ми пехотен Приморски полк и 13-ти пехотен Рилски полк. След това е началник на Оперативното отделение в Щаба на войската, началник - щаб на 3-та пехотна Балканска дивизия, 2-ра пехотна Тракийска дивизия и на 5-та пехотна Дунавска дивизия. От 1911г. е  началник-щаб на 9-та пехотна Плевенска дивизия, а през Балканските войни е неин командир.

Генерал - майор Радой Сираков
Самоковският отряд е образуван на 10.07.1913 г. със задачата да пази от гърците рилските проходи от Царев връх до Белмекен и да организира партизански акции в района на Мехомия (дн. Разлог). Състои се от части на 9-та пехотна Плевенска дивизия - 4-ти, 33-ти и 34-ти пехотни полкове в непълен състав, които са прехвърлени от фронта срещу сърбите в долината на р. Тимок към района на Самоков.
Западнородопският отряд е сформиран със заповед от 10.07.1913г. в района на Якоруда от 11-та пехотна дивизия, подкрепена с допълващи и опълченски части. Неговият командир генерал-майор Васил Делов е пряко подчинен на Главното командване. Първоначално целите на Западнородопския отряд са отбранителни - непосредствено след завладяването на Неврокоп и Мехомия (дн. Разлог) от гръцките войски, той прегражда проходите през горното поречие на Места за Белово и Пловдив. Ген.-майор Васил Делов  е роден на 25.12.1861г. в Котел. Семейството му по бащина линия е от рода на Георги Раковски. Майката е сестра на Гаврил Кръстевич. Начално Завършва Априловската гимназия в Габрово, а през 1879г. пърият випуск на Военното училище в София. Служи в 29-та пехотна дружина. Последователно е командир на на 2-ра дружина от 8-и пехотен полк, с която воюва в Сръбско-българската война през 1885г. и  получава първият си орден "За храброст", IV степен. През 1892г. е командир на 22-ри пехотен Тракийски полк, а през 1893-1900 - на 9-ти пехотен Пловдивски полк .
После командва 3-ти пехотен  Бдински полк, бригади в 6-та Бдинска и  2-ра Тракийска дивизия (1903-1911). В началото на Балканската война е командир на Хасковския отряд,с който освобождава Кърджали на 8.10.1912г. След това е командир на 11-та пехотна дивизия, с  която се сржавава при Одрин.

Генерал – майор Васил Делов
Задачата на трите групировки е различна. Централната групировка трябва да задържи по фронта настъплението на гръцките войски към гр. Горна Джумая. С активни действия се предвижда тя да ангажира основните сили на гръцката армия северно от Кресненското дефиле, а след това съвместно с лявата групировка да ги разчлени и унищожи. Двете флангови групировки трябва да настъпят и обхванат противостоящите им гръцки войски. С ударите си те  трябва да обкръжат противника, проникнал на север от Кресна. Дясната групировка има за задача да настъпи към Берово - Пехчево и да нанесе удар по направлението Брезница - р. Струма. След което да затвори южния изход на Кресненското дефиле. Целта пред генералите Радой Сираков и Васил Делов е да контраатакуват гърците в горното поречие на Места, да завземат седловината Предела и да се спуснат към Кресненския пролом при Симитли и Крупник, така че съвместно с групата на ген. Вичо Диков да обкръжат основните сили на противника.
Самата операция, влязла в българската история под името "Кресненска" е доста рискована. Отслабени са силите ни, действащи срещу сърбите. От техния участък на фронта са изтегли цели две български дивизии, за да участват в контраудара. Рискът обаче е оправдан. С обкръжаването на гръцката армия е трябвало да се  постигне военен успех, но също така и политически ефект с оглед по-скорошно започване на мирните преговори в Букурещ.
Кaкво е положението към 14.07.1914г. преди началото на операцията? Към средата на юли 1913г. гръцката  армия (командващ крал Константин) основно настъпва по направлението през Горна Джумая към българската столица София със силите на 5-та, 6-та и 7-а дивизия, а 1-ва дивизия северно от Симитли. 2-ра и 4-та дивизия заемат района на вр. Руен за атака срещу българските позиции към Царево село, а 3-та и 10-та дивизия заемат крайния ляв фланг при Пехчево в пряк контакт със сръбската III-та армия при р. Брегалница В този момент IV - та Българска армия продължава да задържа позициите си най-упорито, като обръща особено внимание на левия фланг- вр. Руен - вр. Видрен. За да парира евентуален обхват в тази посока, тя изпраща 2 дружини от 65-ти пехотен полк да заемат позиция при село Дебочица. (1)
Гърците продължават да прехвърлят войски в долината на Струма и правят усилия да преминат Кресненското дефиле и прекъснат съобщенията с Горна Джумая - Дупница. Затова те отслабват натиска към Голак планина, към вр. Лешка и от кота 1900 към кота 1490 срещу (6 - та пехотна дивизия), а засилват - към вр. Руен - вр. Видрен срещу десния фланг на II-ра армия. (2)
Към 14.07.1913г. съотношението в пехотни дружини е 1,3 : 1 , а в артилерия 1,1:1 в наша полза. Общо българското командване за кратко време успява да създаде силна групировка от 110 дружини, която трябва да действа срещу 80 гръцки баталъона. По фронта на контраударите съотношението е още по-голямо в полза на българите. Това създава благоприятни възможности за успех в операцията.
Кресненската операция е започната на 14.07.1913г. Българското командване не хвърля веднага всичките си безразумно в атака, макар че моментът е изключително важен и на карта е поставено съществуването на Родината. То включва постепенно в боя своите ударни групировки. Решението е много правилно и обърква командването на гръцките войски.
Лявата българска групировка започва настъпление първа на 14.07.1913г. в общо направление към село Драгалище. Двата български отряда (Западнородопски и Самоковски) настъпват много бавно поради силно пресечения терен. Атакувани са слабите гръцки части в Разложко, които отгоре на всичко са разпръснали силите си в три участъка : преден отряд от около една дружина при височината Батия, друг отряд от дружина и батарея по височините около Добринище и две дружини с батарея в резерв в гр. Мехомия (дн. Разлог). (3)
На 13-14.07.1913г. войските на генерал - майор В. Делов се спускат в Разложката котловина. Без да срещнат съпротива достигат до с. Драгалище. После разгромяват гърците при Батия и Добринище и на 16.07.1913г. завземат  прохода Предела. Гръцките войски побягват към Неврокоп, преследвани по петите от българите.Овладяването на Предела е важен успех, защото ако бъде развит може да доведе до излизане на нашите части във фланг и в тил на гръцките войски при Горна Джумая. Гръцкото командване схваща задаващата се голяма опасност в този участък и решава да контраатакува. В следващите два дни (до примирието) Западнородопският отряд води бой край прохода с две гръцки дивизии.
На 17.07.1913г. частите на 6-та и 7-а гръцки дивизии контраатакуват и отхвърлят войските на генерал - майор В. Делов на около 2 км. източно от Предела, към вр. Капатник - вр. Харманлартепе. Това е само временен успех за гърците, които не могат повече да го развият. Парирани са от падналата гъста мъгла, оказала се скрит съюзник на българите и от действията по фланга им на Самоковския отряд.
Извън постигнатите военни успехи частите на Западнородпския отряд вземат един изключително важен трофей от противника. На 14.07.1913г. при Добринище те залавят войнишката поща на 19-ти полк на 7-а гръцка дивизия.  Гръцката поща е заловена от командваната от подпоручик Футеков 6-а рота от 57-и полк на 11-та пехотна дивизия. Всичките 28 документа ще влязат дословно във вида, в който са отпечатани в българското и френското им издание и в приложението на Карнегиевата анкета. Документите са публикувани веднага след края на войната и нанасят силен удар върху гръцката антибългарска пропаганда. И се явяват важно свидетелство за гръцките жестокости над българите по време на Междусъюзническата война.
Войските на Самоковския отряд под командването на ген. Радой Сираков са с обща численост (към 16.07.1913г.) 4 400 пехотинци с 8 планински скорострелни оръдия. (4) В първите дни на своето същестуване до 12.07.1913г. частите в отряда са в отбрана и изпълняват охранителните си функции в рилските проходи. Така 33-ти Свищовски и 34-ти Троянски  пехотен полк охранява рилските проходи в района на Царев връх и Белмекен.На 12.07.1913г. на отряда е разпоредено да настъпи към Мехомия (дн. Разлог) съвместно със Западнородопския отряд, за да облекчи отбраната на II-ра армия в района на гр. Горна Джумая. След това трябва да продължи през Предела към Симитли и Крупник, за да обкръжи гръцките войски в Кресненския пролом при съдействието с IV-та армия от запад.
В периода от 13 до 15.07.1913г. Самоковският отряд настъпва в три колони, които следват първоначално пътищата през Якоруда за Мехомия, през Демир капия и връх Налбант в същата посока и през Рилския манастир и връх Айгидик към Годлево. (5)
Поради забавянето на Родопския отряд обаче частите му излизат към прохода Предела едва на 15.07.1913г. вечерта.
На 16.07.1913 г. Самоковският отряд разбива гръцките части при Добринище и 33-ти пехотен Свищовски полк освобождава гр. Мехомия (дн. Разлог). Гръцкия ариергард, оставен в района, е разгромен.
Специално за освобожението на гр. Мехомия важна роля според ген.-майор  В. Делов
изиграва дивизионният свещеник в 11-та дивизия протойерей  Георги Стоянов (1874-1937). Той е една необикновена личност, участвал в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание през 1903г., доброволец в Балканската и Междусъюзническата война през 1913г., впоследствие инициатор за съграждането на първия православен храм в Кърджали - църквата "Св. Георги".
При боевете за Мехомия (дн. Разлог) през юли 1913 г. протойерей Георги Стоянов сам повежда разколебаните войници в атака и благодарение на него градът е спасен от настъпващата гръцка дивизия.
Ген. - майор Васил Делов поместа във вестник "Бяло море" (бр. 35, 14.03. 1937г.) своя спомен за приноса на този родолюбив български свещеник:
"Много са случаите, при които отец Георги е проявявал героизъм и себеотрицание и с тях е заразявал войниците, но за забелязване е случая в боя с гърците при Разлог. Гръцката
7-а дивизия настъпваше от към Неврокоп с превъзходни сили - около 15 000 души, против нашата дивизия, чийто състав, след атаката на Одрин, бе останал 3 полка с около 10 хиляди души.
Неприятелят смело напредваше срещу нашите позиции, бойците, в които по едно време, се бяха разколебали, готови да отстъпят. Забелязал колебливия им дух, отец Георги се втурва между тях, окуражава ги и напомняйки им по-силния от смъртта дълг към Отечеството, заляга в предните вериги и, като взема една пушка, започва да стреля срещу настъпващия неприятел. Това връща загубения кураж у бойците и гърците биват принудени да отстъпят към с. Предел, гдето попадат в критическо положение - обхванати от една страна от нашата 9-та Плевенска дивизия от към Пехчево, а от другата нашата 11-та дивизия. И щяха да бъдат непременно пленени, ако не бе намесата на Ромънското правителство с неговия ултиматум - да бъдат прекратени военните действия, иначе ромънците ще настъпят за София. И само спирането на военните действия на 18 юли спаси гърците от плен.
И все пак, действията на нашата 11-та дивизия дадоха своя резултат. Благодарение именно на това обстоятелство с гърците, приключване на договора в Букурещ , нам се отстъпиха Дедеагач, Гюмюрджинско и Ксанти.
За случая трябва най-много да се благодари на протоиерей Георги Стоянов, който, ако не бе въздействал на нашите войници да се задържат на позициите си и отблъснат гърците, нашето положение щеше да се влоши, за да бъде кризата на наша страна.
Заслугата, която в случая пренесе на отечеството протоирей Стоянов, е неоценима. Освен ордена за храброст, с който лично аз го надарих след боя, но неговата храброст и себеотрицание, които спасиха критическото положение на нашата 11-та дивизия заслужават да бъдат сочени всякога като достоен пример за подражание. Затова нека всички се преклоним пред светлата му памет и да кажем: "Бог да прости храбрия и упорит българин отец Георги Стоянов. Вечна му памят"…

Дивизионният свещеник отец Георги Стоянов
Настъплението на Самоковския отряд е спряно на прохода Предела от превъзхождащи по численост гръцки сили.  Точно в момента, когато войските на ген. - майор В. Делов са отхвърлени на 2 км. източно от прохода Предела закъснелите части на Самоковския отряд (4-ти Плевенски полк и 34-ти пехотен Троянски полк) се появяват на хребета Арисваница, на север от Предела и спират гръцкото контранастъпление. Боят на плевенчани и троянци при Арисваница окончателно пречупва всякакви опити на гърците да променят в своя полза хода на опреацията в този участък. В боевете в района на Предела на 17 и 18.07.1913 (до сключването на примирието) частите на Самоковския отряд губят повече от 500 убити и ранени. (6)
За положението на гръцкия фронт  Щабът на армията  съобщава: "Положението на гръцкия фронт на 17-и юлий: Обходното движение на нашето ляво крило е проявено с особена енергия и решителност съгласно настъпващите колони. След упорити боеве всички наши колони до вечерта достигнаха предназначената цел". (7)
Контранастъпление на дясната групировка  започва на 15.07.1913г. - ден след началото на настъплението на лявата групировка. Преди началото му 1-ва бригада на 3-та дивизия е подчинен на щаба на 2-ра Тракийска дивизия. Така се създава нужната координация на цялата дясна българска групировка. Решителен удар е нанесен върху левия гръцки фланг на фронта Бияз тепе - Занога - Руан - Видрен.
2-ра бригада на 2-ра Тракийска дивизия в състав 27-и пехотен Чепински полк и 28-и пехотен Стремски полк са насочени за атака на гръцките войски в участъка вр. Занога - вр. Бияз тепе в посока от север. На свой ред 1-ва бригада на 3-та дивизия атакува гърците в посока от запад.
Противници в този участък на фронта са гръцките 3 - та пехотна дивизия, разположена в първа линия и 10 - та пехотна дивизия, която е във втора линия.  Главният удар поема 3-та гръцка дивизия на ген. Дамианос, която е атакувана още в 5.00ч. сутринта на 15.07.1913г., едновременно по фронта и по двата й фланга. Нейното положение става много опасно и тя е заплашена от обкръжение, поради което след близо  5-часов бой бързо започва да отстъпва към Пехчево и Негрово. (8)
В 12.00 ч. командирът на 3 - та пехотна дивизия ген. Дамианос докладва: "Атакуван от много по - значителни сили от три посоки, принудих се в 10. 30ч. да заповядам дивизията да отстъпи към Негрово и Пехчево, заставайки вляво от 10 - та дивизия." (9) 
Отстъпващите гръцки колони от 3-та пехотна дивизия са обстрелвани от българската артилерия и се налага на застрашената дивизия да се изпращат допълнително артилерийски батареи от другите гръцки дивизии - 4-та и 10-та. (10)
Българското контранастъпление на 15.07.1913г. засяга не само гръцката 3-та дивизия, но също и съседната 10-та дивизия. Тя е прикована на място и започва да събира частите си, за да даде отпор на българските колони, които слизат от Бияз тепе и настъпват към Пехчево.
Нека видим как се развиват действията на дивизиите от дясната българска групировка?
Групата на ген. Вичо Диков преминава р. Брегалница южно от Панчарево на 15.07.1913г. 2-ра Тракийска дивизия атакува от позициите си на десния бряг на р. Брегалница. Тя настъпва към вр. Занога - Бияз тепе. Главен обект й важния вр. Бияз тепе. По северните му склонове настъпва 28-и пехотен Стремски полк, а към вр. Занога - 27- пехотен Чепински полк. На 15.07.1913г. на бойното поле пристига и 9-ти пехотен Пловдивски полк. Той е изпратен от ген. Д. Гешов да действа против гърците вдясно от село Робово в посока към корта 1450, разположена южно от вр. Бияз тепе. Частите на дивизията нанасят удари от север, запад и юг, с което заплашват да обкръжат гръцката 3 - та пехотна дивизия. 1-ва бригада на 3-та пехотна Балканска дивизия оставя 2 дружини от 11-ти и 49-ти пехотен полк срещу сърбите на Голак планина, които впоследствие са подкрепени от 9-ти пехотен полк на 2-та Тракийска дивизия. С останалата част тази бригада получава задача да атакува гърците на фронта Бияз тепе - кота 1450, а впоследствие и към вр. Джама, западно от р. Струма.
Бойният ред на бригадата, усилена с 2 планински батареи се формира от частите на 51-ви , 11-ти и 49-ти пехотен полк, разположени по този начин в посока от север на юг.2 дружини от 51-ви пехотен полк остават край село Разловци със задача да атакуват вр. Бияз тепе от запад. 3 дружини на 11-ти пехотен полк застават южно от Разловци, със задача да атакува височините южно от вр. Бияз тепе. 3 дружини на 49-ти пехотен полк се съсредоточава при село Митрошинци. Неговата задача е да атакува същите височини само че от юг.
На 15.07.1913г. започва настъплението на дружните от 51-ви, 11-ти и 49-ти пехотен полк. Поддържани от артилерията, те бързо преодоляват стръмните склонове на масива Бияз тепе. Тези български части извършват дълбок обход в бойния ред на гръцките войски, ангажирани вече в боеве с 2-ра Тракийска дивизия. Притиснати от север от тракийци, и от запад от балканската бригада, гръцките войски бързо започват да се изтеглят на юг от масива Бияз тепе към Пехчево. Много успешно действа и българската артилерия, която заела позиции открива силен огън от север по фронта на гърците и флангов с планинските батареи от запад.
Много успешни в този момент са действията на 11-ти пехотен Сливенски полк.Още на 14.07.1913г. 11-ти пехотен полк заедно с 49-ти пехотен полк извършва скрит маньовър. Така изненадва гръцката 3-та пехотна дивизия и я атакува " на нож". На вр. Бияз тепе се води едно от най-ожесточените и кръвопролитни сражения. То е и едно от най-тежките по броя на дадените жертви. От 11-ти Сливенски пехотен полк загиват трима подпоручици и 28 войници. Ранени са 244, в неизвестност са 34 бойци. (11). Гърците не издържат българските атаки и се оттеглят безредно на юг към гр. Пехчево. Така с мощни удари и атаки "на нож" 2 - ра пехотна дивизия завзема вр. Бияз тепе. (12).
Падането на Бияз тепе е сериозен български успех, защото е прекъснат пътя за отстъпление на гръцката армия Пехчево - Берово - Хамзали - Струмица. Гърците обаче се отскубват от чувала. Причината е, че 9 - ти пехотен Пловдивски полк  настъпва по- бавно и не успява да прегради пътя на отстъпление на гърците към гр. Пехчево.
На 15.07.1913г. този полк атакува кота 1450 и обръщат в бягство гръцките части. Цялата долина на град Пехчево почернява от бягащите в безпорядък гръцки войници, покосявани от българския пушечен и картечен огън. Когато полкът стига до село Робово, войниците са потресени от тичащите насреща им обезчестени български жени, които молят да бъдат спасени отвлечените от гърците техни мъже, братя и синове.
През следващите дни 9-и пехотен полк отново е насочен за спиране настъплението на сърбите. Успехът с завземането на Бияз тепе не е развит, защото 2 - ра Тракийска дивизия не преминава в преследване на безредно отстъпващите гърци.
След завземането на Бияз тепе командирът на 2-ра Тракийска дивизия продължава настъплението на подчинените му войски в посока  на изток. Задачата е да се достигне към долината на р. Струма, при южния изход на Кресненското дефиле и да се пресече пътя на отстъплението на главните гръцки войски по долината на реката. (13) За тези събития командващият гръцката армия генерал Виктор Дусманис по-късно пише:
"Станалото на 15 юли на нашето ляво крило създаде голяма опасност за целия
ни боен фронт, опрян на десния фланг на сръбската III-та армия. Пробиването на съюзническия фронт беше очевидно ... Едно силно и бързо нападение против нас и, следователно разгромяването на гръцката армия би изменило условията на войната.  Тя би станала победоносна за българите ... Българите атакуваха нашето най-слабо място и имаха всичката възможност да откъснат цялата ни армия от нейната база и да я принудят да я предаде". (14).
По заповед на командирът на 1/3  бригада обаче 11-ти пехотен полк скоро се оттегля северно от града. Тази заповед е странна и меко казано нецелесъобразна. На 16.07.1913г. 2 - ра пехотна Тракийска дивизия продължава настъплението си в две колони в посока към вр. Кравица, вр. Джама и вр. Занога. Положението се усложнява, защото през нощта гръцките войски се подсилват чрез подкрепления от към Симитли. Противникът организира силна ариергардна позиция на линията вр. Кавица - кота 1650, разположени северно от гр. Пехчево.
Колоните на 2-ра Тракийска дивизия веднага атакува тази позиция, но са посрещнати от силен артилерийски огън. До вечерта  частите й напредват бавно и достигат на около 1000 м. от окопите на противника.  (15)
Нови гръцки части, пристигнали от север са хвърлени в контраатаки срещу тракийци, които ги отблъскват с пушечен огън. Важен е боят за вр. Занога. Той е обект на 27-и Чепински полк от 2-ра дивизия. Полкът атакува яростно, но понася сериозни загуби. Атаката на връх Занога е отбита, при което 27-и пехотен полк губи близо 873 убити и ранени.
На 16.07.1913г. 2-ра пехотна дивизия завзема Лехчево и прекъсва комуникациите на противника Берово – Струмица.
На 17.07.1913г. 2 - ра пехотна дивизия  продължава настъплението си и частите й
достигат рубежа Пехчево - Негрово - вр. Занога. На 17.07.1913г. преди разсъмване
27-и Чепински полк успява да превземе вр. Занога, но уморените войници отказват
да продължат настъплението към Кресна. До сключването на примирието частите на 2-ра Тракийска дивизия запазват овладените след тежки боеве позиции. Те се организират на нова позиция, разположена по височините източно и северно от гр. Пехчево, която прегражда посоката Пехчево - Струмица.
От всички части на дясната групировка 2- ра Тракийска дивизия постига най - големи успехи. Тази българска дивизия, командвана от ген. Димитър Гешов е една от най-силните
в Междусъюзническата война. Полковете й творят чудеса на бойното поле. Громят всички свои противници и прославят България. След победата при Криволак на 21.06.1913г., където разгромява сръбската Тимошка дивизия, II-ри призив при Кресна силата на оръжието на Тракийци изпитват на свой гръб и гърците. След поредица от успешни боеве против гърците към 18.07.1913г. 2-ра Тракийска дивизия я дели само един хребет от слизане към р.Струма  и прекъсване на пътя по дефилето.

Командирът на 2-ра тракийска дивизия ген. Димитър Гешов
Най-неефективни от дясната групировка са действията на 6-та пехотна Бдинска дивизия. 
В самия край на войната бдинци демонстрират висок боен дух и се хвърлят с настървение срещу противника, но за разлика от тракийци не могат да се похвалят със сериозни успехи.  На 14.07.1913г. на 6 - та пехотна Бдинска дивизия е заповядано да премине в енергично настъпление към вр. Руен, зает от гръцките войски, като след овладяването му трябва да преследва противника по десния бряг на р. Струма.  Дивизията атакува на 15.07.1913г. на фронта вр.  Руен - кoтa 1194. Обектът й е Горна Сушица. Настъплението е в две колони, по бригадно. 1-ва бригада в състав 3-ти Бдински  и 36-ти Козлодуйски полк под командването на полк. Кантарджиев образува дясната колона и има за обект вр. Руен. 2-ра бригада (15-ти Ломски и 35-ти Врачански полк) под командването на полк. Паков образува лявата колона, чиято задача е да овладее вр. Видрен. (16)
Двете дружини на 65-ти пехотен полк остава на позиция при село Дебочица като маневрени войски.
На 15.07.1913г. 1-ва бригада хвърля срещу вр. Руен само 6 дружини с 9 оръдия.
Командирът на 1/6 бригада обаче спира 36-ти пехотен Козлодуйски полк и заповядва демонстративен бой, като прави контрадонесение, че частите не могат да настъпят.  Води се само демонстративен бой, като се изчакват действията на съседните 2-ра бригада на дивизията и 2-ра Тракийска дивизия. към 19.00 ч. полкът завзема т . нар. Яйцевидна височина, северозападно от вр. Руен.
При опита си да обходи вр. Руен 6-та пехотна дивизия попада под кръстосан огън на противника, заел вр. Занога, и е принудена да спре. Единствено 3-ти Бдински полк успява да се промъкне през неприятелския огън и да заеме позиция по височините между върховете Руен и Занога. Останалите обаче части на дивизията са задържани пред вр. Руен.
2-та бдинска бригада хвърля срещу вр. Видрен 5 дружини с 3 оръдия. Те успяват да достигнат на 800 крачки от гръцките окопи, където са посрещнати от силен пушечен огън и са приковани. Налага се дори да отблъскват гръцки контраатаки. (17)
За 15.07.1913г. бдинските бригади имат заповед да продължат настъплението си с цел да приковат гръцките войски пред своя фронт. Щабът на дивизията разчита обаче повече на успеха на действията на съседната 2-ра Тракийска дивизия.
На 16.07.1913г. 6-та дивизия получава заповед да настъпи най-енергично към вр. Руен и да го овладее , след което да настъпи към р. Струма.
Широкомащабно настъпление на дивизията обаче не се осъществява поради силната гръцка съпротива и настъпилата умората сред войниците. В този участък гръцките войски успяват да изтеглят свои части от към Горна Джумая и да засилят отбраната на вр. Видрен.Поради изтощение и глад 3-та и 4-та дружина на 36-ти пехотен полк даже отказват да настъпват.  Командирът на полка докладва, че "… изтощен, изморен и гладен войник – не е войник и се опасявам от най- лошото". Частите на 35-ти Врачански полк и на 65-ти пехотен полк не само не настъпват, а и се изтеглят назад. Поради всичко това до примирието главният обект на дивизията връх Руен така и остава непревзет. На 17.07.1913г. 6-та пехотна дивизия постепенно се оттегля на старите си позиции, като някои от нейните части остават на позиции, заети при настъплението. (18)
Така за 3 дена боеве частите от дясната българска групировка проникват на 18 км. дълбочина и обхващат левия фланг на гръцката войска.
Задачата на групировката е да прекъсне направлението Пехчево - Берово - Струмица. Тази комуникация се оказва застрашена. Въпреки гръцката съпротива дясната българска групировка общо взето се справя с задачата си. Остава само да се завземе вр. Руен в Осогово, за да отреже пътя за отстъплението на гръцките войски по долината на р. Струма. За положението на фронта в сектора на дясната групировка Щабът на войската отбелязва на 18.07.1913: "...Дясното крило с дивизиите на ген. Тенев и ген. Гешев владее позициите си от вчера, т. е. Занога, Бияз тепе и Гарван".  (19)
Важни събития по същото време се разиграват пред фронта на Българската армия.
Централната групировка е изложена на силен натиск от цели 4 гръцки дивизии -
2-ра, 4-та, 5-та и 6-та. Тук натискът на гръцките войски е много силен, защото с пробива по това направление крал Константин и гръцкия ГЩ се надява да завзема не само гр. Горна Джумая, но и столицата София, където да диктува мира като победител. Тук действията не се развиват по замисления план. II-ра Българска армия води тежки отбранителни боеве и трудно сдържа натиска на 2-ра и 4-та гръцки дивизии при Руен - Лешко и на 5-та и 6-та гръцка дивизия при кота 1023 - Горна Джумая.  Поради силния гръцки натиск II-ра армия е принудена да се оттегля в северна посока.
Това е критичен момент, защото се оголва фланга на 6-та Бдинска дивизия, която и без това бавно настъпва в своя участък. За да избегне разгрома на дивизиите и пленяването на  артилерията, командващият II-ра армия ген. - лейт. Никола Иванов на 15.07.1913г. изтегля лявото крило на своята армия на позиции северно от гр. Горна Джумая. Артилерията ни, разположена по дъбравските височини, не допуска противника да влезе в града. Гръцките войски заемат изоставената българска позиция при кота 1378, но пехотата им, косена със силен огън от българската артилерия целият ден на 15.07.1913г. не успява да настъпи. Отстъплението на частите на II-ра армия на новата им позиция и най-вече изоставянето на кота 1378 се тълкува от командващия обединените II-ра, IV-та  и V-та армии ген. - лейт. Михаил Савов като неподчинение. Заради това той настоява отстраняването на ген.-лейт. Никола Иванов.
Цар Фердинанд, който недолюбва "Одринския герой", приема мотивите на командващия обединените армии и на 16.07.1913г. издава заповед за неговото освобождение. За командир на II-ра Българска армия е назначен ген. - лейт. Васил Кутинчев.В своите спомени за Междусъюзническата война ген.- лейт. Никола Иванов обяснява своето уволнение като резултат от лично отмъщение на цар Фердинанд по две причини:  "за стари грехове още преди войната и защото аз не можах да му доставя удоволствието да превземан Солун и той да се яви и се курдисва пред гръцкия крал Константин." (20)
"Одринският герой" не изпитва никакво угризение на съвестта и отхвърля всякаква своя вина и отговорност за неуспехите на подчинената му II-ра армия срещу гърците, като постоянно се оправдава с нейната малочисленост.
"Решението за моето сменяване не се е ръководило от някакви военни съображения, а само с цел да бъда аз смачкан и оскърбен – да не мога да завършва с чест моето командване" - пише в спомените си ген.- лейт. Н. Иванов. (21)

Генерал - лейтенант Никола Иванов
Тук не е необходимо да анализираме действията на II-ра армия в Междусъюзническата война на фронта против гърците, тъй като това излиза извън темата ни. По-важно е да се посочи, че смяната на ген. - лейт. Н. Иванов, която е закъсняла, е правилна и има положителни последици за по-нататъшния ход на бойните действия на срещу гърците на Струмското направление.
За разлика от ген. - лейт. Н. Иванов приемникът му ген.- лейт. Васил Кутинчев действа  доста по-успешно. Той не преминава веднага в контранастъпление. Но умело избира момента да удари противника. Изчаква да се усети ефектът от действията на фланговите групировки. Те са вече в контранастъпление, с което гръцкият натиск пред фронта на II-ра армия сериозно отслабва. Ген. - лейт. Васил Кутинчев използва ситуацията, за да завземе отново кота 1378, като осъществява сериозен натиск срещу гръцките войски, прехвърлили част от своите сили по фланговете, за да ги усилят.
Вследствие ударите на войските на ген. - лейт. В. Кутинчев на 17.07.1913г. гръцките войски вече се изтеглят на юг по долината на р. Струма. За следващия ден щабът на II-ра армия издава заповед да продължи натиска в същата посока, но сключеното примирие осуетява действията й.

Генерал - лейтетант Васил Кутинчев
Най-голямата заплаха за българите идва от групата на генерал К. Мосхопулос (2 - ра и 4-та пехотни дивизии), които атакуват между 15 и 17.07. 1913г. дясното крило на II-ра армия  в опит да отворят пространство между нея и IV-та българска армия. Атаките на групата на генерал К. Мосхопулос в тези дни в участъка между р. Струма и централните склонове на Влахина е предприет с намерението гърците да се съедини със сърбите при Царево село. За да помогне на групата на ген. Вичо Диков, на 15.07.1913г. ген. - лейт. Н. Иванов хвърля най-боеспособната си част - 29-ти пехотен полк, който настъпва срещу връх Видрен, но атаката му се проваля. Фронтът е удържан от 65-ти пехотен полк от 6-та Бдинска дивизия край Дубочица. Полкът губи 470 души, но удържа фронта и предотвратява проникване на гърците към Царево село от изток. Така дясното крило на II-ра армия атакува успешно лявото крило на гърците при Кресненското дефиле.  На свой ред сърбите се опитват да помагат на своите съюзници гърците. На 16-17.07.1913г. от запад към Царево село настъпват части от 3-та сръбска армия, но са спрени при Гърляно от българската 7-ма Рилска дивизия.
На 17.07.1913г. реорганизираният и усилен десен фланг на II-ра българска армия минава отново в настъпление от Лагодаш. Той нанася поражение на гърците при махалата Чаир и достига Лешко и Падеж, заздравявайки връзката с IV-та Българска армия.
Така централната групировка с контраофанзива не само приковава гърците, но и ги отхвърля. Гръцките войски започват отстъпление от Кресненското дефиле. Частите на централната българска групировка завземат позиции южно от Стара река - Царево и Горно Осеново.
Във връзка с гръцкото отстъпление от Кресненското дефиле и до днес е запазена една легенда. При бягството си на юг стотици гръцки войници падат мъртви в Струма точно на завоя при мистериозната водна пещера. Когато на 18.07. 1913г. боевете приключват и над Кресненското дефиле се възцарява тишина, нашите бойци тръгват да вадят труповете от реката. Около отвора на водната пещера, на стотина метра разстояние нагоре и надолу по течението не е имало нито един труп.

Отстъплението на гръцките войски в Кресненското дефиле.
Национален и исторически музей в Атина

В крайна сметка в резултат на Кресненската операция гръцката армия не е напълно обкръжена. Чувалът й обаче се подготвя, защото към 18.07.1913г. тя е обходена от към двата флага, тилът й е застрашен , а връзката със сръбско-черногорските войски - окончателно прекъсната.
Цели 6 гръцки дивизии (около 120 000 души), считащи се за непобедими дотогава са заплашени с обкръжение. Това е почти цялата гръцка армия начело с нейния главнокомандващ краля. Въпрос на време, дори на часове е да се затвори чувала и тя да бъде унищожена, а крал Константин - може би пленен.
Пленяването на гръцкия крал е можело да стане и по друг начин.  По време на войната на територията на Пиринска Македония в помощ на Българската армия действат старите чети на Серския революционен окръг на ВМОРО. Войводата Яне Сандански разработва дързък план за пленяване на гръцкия крал Константин, който е бил със щаба си в Левуново. Споделя го дори с помощник - главнокомандващия ген. Радко Димитриев.
Той обаче проявява нерешителност и мудност и в крайна сметка не дава одобрение.
Така планът на Яне Сандански остава неосъществен. Непростимата му грешката е, че е потърсил одобрението за своя план от ген. Р. Димитриев, чиято пагубна роял като национален предател признава самият войвода, но след войната . Думите на Яне Сандански са, че " не може да си прости , че първо сондирал мнение с главнокомандващия, който му вързал ръцете".
В крайна сметка усетили опасността от обкръжение, гръцките войски панически побягват на юг. Крал Константин е разярен и обвинява сърбите за своята катастрофата, защото са се забавили в действията си. Той не вижда грешките в своето командване и това на щабовете на гръцките дивизии. Заслепен от успехите в предишните боевете, сега самоувереността на гръцкия крал едва не му струва скъпо.
Взети са спешни мерки за спасяване на армията. Ето как гръцкият публицист Вентирис описва във вестник "Елефтерон Вима" събитията, довели до сключването на примирието в Букурещ: "След като на 16 юли гръцкият делегат Венизелос продължава да отказва всяко примирие без прелиминарен мир, намира същия ден следобед, връщайки се в хотела си, следната телеграма от гръцкият крал Константин:
"Главнокомандващ. До г. министър-председателя Венизелос, Букурещ,
Вследствие на необяснимото бездействие на сръбската войска с нашето настъпление привлякохме по-голямата част от българската войска срещу нас...
Нашата войска стигна до физическите и морални граници на издръжливостта.
При тези условия не мога да отказвам примирието. Постарайте се да намерите начин за спиране на военните действия".
Константин, цар (22)
Това е съдържанието на телеграмата, с която гръцкият крал Константин инструктира своята делегация на конференцията в Букурещ да да побърза да сключи примирие. Министър – председателят Елефтериос Венизелос отива незабавно при румънския министър-председател и го уведомява, че августейшият му господар милостиво се е съгласил на примирието, като израз нахуманност. Всъщност за господаря му то било по-скоро средство за оцеляване."
Вентирис продължава: "Драмата се разигра с мълниеносна бързина в Букурещ; изходът бе сполучлив за Гърция. Но зад дипломатическата сцена, в планинските вериги на Балкана, облятата с кръв гръцка войска преживя моменти на агония".
"За щастие - отбелязва той - българите (т.е. българското правителство или по-скоро българските делегати в Букурещ) още нямаха сведения за сполуката на войската им".Така бързо реагиралата и адекватно действаща опитна гръцка дипломация спасява своята армия. (23)

Гръцкият крал Константин "Българоубиец"
Забележителна е бързата промяна в поведението на гръцкия крал Константин. Докато настъплението към София се развива успешно, той отклонява всяко румънско посредничество за сключване на примирие с България. В разгара на битката за Кресна обаче кралят, който по примера на византийския император Василий II гордо се титулува "Българоубиец" , изпраща спешната си телеграма до премиера Елевтериос Венизелос, с която иска от него да издейства незабавно прекратяване на огъня. Така и става.
На 18.07.1913г. още в 8.00 ч. сутринта гръцки парламентьори възвестяват за сключеното в Букурещ примирие, за което българските войски нищо не знаят. Гръцкият делегат на конференцията и министър - председател Е. Венизелос представя сключването на примирието като израз на хуманност от неговия августейши господар. Истината е, че гръцката армия начело със самият крал е нямала друг избор, освен да избърза да се съгласи на примирие, за да се спаси от надвисналата над нея катастрофа в Кресненското дефиле.

Положението на българските и гръцките войски в деня на примирието -18 юли 1913г.
При бързото сключване на примирие гърците намират съюзник в лицето на … българския делегат в Букурещ ген. - майор Иван Фичев?!
Неговото поведение в дните на сключването на примирието е голяма мистерия, която дълго време остава неразкрита, а по идеологически причини и неанализирана вв българската историография.
Частично светлина по въпроса хвърля дипломатът  историкът Симеон Радев - другият член на българската делегация в Букурещ. И то десетилетия след края на Междусъюзническата война.
На 12.08.1946г. началникът на Военноисторическия отдел при Щаба на армията ген. Кецкаров се обръща към Симеон Радев със следната писмена молба:
" Военноисторическият отдел, като има сведения, че правителството е уведомило телеграфически делегацията за въпросните успехи ( при Кресна - б. м.) , моли Вас като единствен жив член от делегацията да съобщите получавано ли е телеграфическо известие за казаните успехи и как е повлияло то върху сключването на примирието". (24)
Ето отговорът на С. Радев : " …когато на 17-и сутринта тръгнахме за заседанието, на което, както бяхме предизвестени още вечерта, трябваше Майореску (25) да обяви със съгласието на нашите врагове сключването на примирие, достигна ни на вратата на хотела един от секретарите, който , махайки една току-що дешифрирана телеграма, ни каза радостно :
"Добри известия от фронта"  Но Фичев грабна от ръката му тая телеграма, тури я джоба си, без да я прочете, и каза : " Не може да има добри известия от една армия, командвана от Савова и Радкото. " Той прибави даже към името на армията едно прилагателно тъй грозно, че не желая да го кажа тук. Тая сцена е запечатана в моя спомен и неведнъж съм я разказвал като пример на помрачението, до което лошите чувства могат да докарат един човек…"
Така според свидетелствата на големия български историк и дипломат ген. - майор Иван Фичев пренебрегва важната телеграма от България за успешния ход на Кресненската операция. Без да я чете фактически я укрива от другите двама  български делегати - Симеон Радев и Димитър Тончев. Мотивите за това негово действие са неизвестни. Така както разказва случаят С. Радев излиза, че са резултат на личната неприязън на ген. - майор Иван Фичев спрямо генералите М. Савов и Р. Димитриев.
Това поведение е осъдително. Каквито и да са били мотивите с едноличния си ход ген. - майор Иван Фичев улеснява плановете на гърците да спасят армията си от чувала в Кресна чрез бързо примирие. Престъпно нехайство или предателство на генералът русофил?  Въпросът остава все още открит - век след Междусъюзническата война.
Безспорен е обаче фактът, че българското командване не успява да реализира успеха си в Кресненската операция на дипломатическото поле. И то по вина изцяло на ген. - майор Иван Фичев - единственият висш офицер член на българската делегация в Букурещ.Не всичко около неговата дейност по време на Балканските войни е перфектно. Той е безспорен ерудит - автор на военноисторически трудове и дори член на БАН. Но има грехове и то сериозни, допуснати във вреда на България, тъкмо на дипломатическата маса.
През 1912г. ген. - майор Иван Фичев участва в преговорите със Сърбия при сключването на военните конвенции в хода на подготовката за Балканската война. Там капитулира под руския дипломатически натиск и подписва фатално споразумение със Сръбския генерален щаб, давайки възможност цялата сръбска армия да действа в Македония, а целокупната българска - в долината на р. Марица. Така развързва ръцете на сърбите и гърците да окупират Македония - "ябълката на раздора" в Междусъюзническата война.
В добавка ген. - майор Иван Фичев не оставя никаква военна охрана по границата с Румъния, от което тя, въпреки своя неутралитет в Балканската война, няма да пропусне да се възползва. През 1913г. Румъния шантажира България и получава даром с помощта на Русия Силистра на 26.04.1913г. Месеци по-късно в хода на войната със Сърбия и Гърция същата тази Румъния нахлува в оголената от към войски Северна България.
С  "разбойническия" марш на своите войски, достигнали в юли 1913г. чак до Враждебна Румъния забива нож в гърба на беззащитна България. И това е още една непростима грешка на ген. - майор Иван Фичев.
Същият трябва да отговаря пред историята и за други свои грешки като спирането на настъплението за цели три дни на българските войски след успешната операция при Люлебургас - Бунархисар през октомври 1912г. , за късното влизане на нашите войски в Солун на 27.10.1912г., съобразено първоначално с намесата  на сръбския генерал Степанович, командир на II-ра съюзна армия, в чийто състав е 7-а Рилска дивизия, за провала на Чаталджанската операция на 5.11.1912 г. , за недостатъчната ресурсоосигуреност на войската, довела до това хиляди български войници да умрат от тиф и холера.
И въпреки допуснатите серия от грешки ген. - майор Иван Фичев остава на поста си началник на Генералния щаб. Хвърля театрално оставка на 13.05.1913 г., защото бил  на заден план при ръководенето на военните операции. Не е подведен под отговорност , защото бил против Междусъюзническата война и дори е член на делегацията ни за Букурещкия мирен договор, където скривайки телеграмата от София за успехите при Кресна "увенчава" своите дела в ущърб на България.
Чак до края на живота си през 1931г. ген. - майор Иван Фичев счита себе си за непогрешим военен гений. Затова безуспешно се опитва да осъди на 18.02 и 16.04.1914 г. за клевета легендарния български офицер Борис Дрангов, дръзнал да го критикува със статиите си от 1913 г.  "Военни недъзи", "Военно - нравствено тровило"и "Военни въпроси". Б. Дрангов е оправдан и в двете дела, но изпада в немилост. Изпратен е да служи в провинциални градове. Забавят и повишението му в чин. Така висшите офицери русофили си отмъщават на своите критици. През 1913г. тези офицери генерали Радко Димитриев, Иван Фичев, Никола Иванов, Стилян Ковачев, Иван Сарафов са най-овластените в България. Те фактически ръководят войната срещу нашите врагове. Командват армии, дивизии и полкове. Планират и ръководят цели операции, в които се провалят изцяло. Всички до един. Тези генерали русофили проиграват шансовете на България да спечели войната. Дори не допускат с погрешните си и безумни заповеди обрат в нейния ход в наша полза. И поведението на ген. - майор Иван Фичев в Букурещ е финалът на тези усилия България да бъде разгромена, победена и заличена като държавата от враговете й.

Генерал - лейтенант Иван Фичев
Цялата история на Междусъюзническата война доказва, че докато войниците ни печелят с много кръв и жертви своите битки на бойното поле, а накрая спасяват България на Калиманци и при Кресна , русофилите генерали и политици губят войната  с неразумните си погрешни заповеди и действия на "мирни" срещи и конференции, като тази в Букурещ. Тъкмо затова Кресненската операция от юли 1913г. остава незавършена. Плодовете от усилията и жертвите, които даде българския войник на фронта, за да защити Родината остават неприбрани.
Въпреки незавършека си операцията е образец за решително контранастъпление, предприето за кратко време, в много сложни условия, в планинско - гориста местност, с широко използване на тактиката на обхвата и обхода.
С основание тя се счита и до днес за най-големият принос в оперативно-тактическото изкуство на Българската армия през Междусъюзническата война. При провеждането й умело се съчетават фронтални и флангови удари срещу противника. Постигнатите успехи, макар и частични, водят до преустановяване на гръцкото настъпление към София и сключване на примирие, което прекратява войната и предотвратява погърчване на Пиринския край.
На 28.07.1913г. в Букурещ е подписан мирният договор на България с Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора. Още на другия ден се издават заповеди до всички военни части за изтегляне на дивизиите от заетите позиции и насочване към мирновременните им гарнизони за демобилизация.
Паметта за жестоките боеве с гръцките войски в района на Кресненското дефиле се съхранява и до днес в Пиринска Македония. Свидетелства за паметмниците на загиналите български герои, паданали в защита на Родината.
В боевете на Предела на 16.07.1913г. загива капитан Телемах Лазаров Илиев. Той е роден в Рус през 1884г. Възпитаник е  на Санкт-Петербургската военна академия. Бил е командир на 5-та батарея на 11-ти артилерийски полк. Погребан е бил  в двора на църквата " Св. Георги" в гр. Разлог.

Капитан Телемах Илиев, загинал на Предела в бой с гърците през 1913г.
Запазена е фотография от поставянето на паметната плоча на гроба на този български герой в разложката църква " Св. Георги".
На надгробния камък е написано: "Тукъ почива падналия геройски въ боя при Мехомия на 16-ий юлий 1913 г. Капитан Телемах Илиев. Командир на 5-та батарея отъ 11-ий артелерийски полкъ. Роднъ в гр. Русе въ 1884. Вечна му памятъ."
Негова паметна плоча с барелеф има и на разложката улица, носеща днес името му.

В двора на същия храм почива още един български герой - подполковник Григор Христов Спиридонов - командир на 4-та дружина от 4-ти Плевенски пехотен полк.
Роден е през 1868 г. в Севлиево. Син на Христо Спиридонов, известния наш възрожденец и първи кмет на град Севлиево след освобождението. Братът на Григор Спиридонов, подпоручик Александър Христов Спиридонов, загива геройски в първите дни на Балканската война. Григор Спиридонов постъпва като кадет във военното училище в град София през 1882 г. Завършва с отличие Първия випуск през 1886 г. През 1888 г. е произведен в чин поручик и постъпва в Генералщабната академия в Санкт Петербург, която завършва през 1892 г. Награден е от руския император със златен кръст и орден Петър Велики за отличен успех. През 1893 г. е назначен за преподавател във Висшето военно училище на Негово Величество Княза в гр. София. През 1909 г. Григор Спиридонов е с чин майор и като такъв е назначен за командир на 4-ти Плевенски пехотен полк. Изключително уважаван от своите войници, които го наричат нашия най-любим баща- началник, той проявява невероятна храброст и обикновено е на първата бойна линия. Участва във всичките основни сражения от началото на Балканската война, достига до гр. Одрин и Чаталджа, където е ранен. След като е ранен, са му предложени отпуск и служба в Министерството на войната, които той отказва, предпочитайки да остане при войниците си. Получава три ордена за храброст Първа степен, Железен кръст и още много отличия.
След избухването на Междусъюзническа война, той се отправя към новия фронт заедно със своите войници. Сражава се със сърбите при Габровци по десния бряг на р. Тимок и с гърците при Мехомия и Пределските ханчета (в хода на Кресненската операция). Загива геройски на 17.07.1913 г., повеждайки в атака полка си, само 3 часа преди подписването на примирието, в местността Предела до гр. Разлог. Погребан е в двора на храм "Св. Георги" в Разлог и днес улица в същия град носи неговото име.

Надгробен паметник на Григор Спиридонов, загинал през 1913 г. Разлог.
Паметник с плоча за загиналите офицери, подофицери и войници в Междусъюзническата война има в местността "Калинова поляна",  Предел, над Разлог.
Мраморната плоча е с надпис "Тук от 13 до 18 юли 1913 г. българската армия разгроми гръцките нашественици. В ожесточени боеве загинаха 6 офицери и 106 подофицери и войници. Вечна слава на героите!"
В местността "Мразеница" край стария път през Предела е издигнат друг паметник с чешма и плоча на падналите герои през 1913 г.  Известен е още като "Бог да прости".
Той е с чешма и има мраморна плоча с текст "Пий и кажи Бог да прости падналите герои в 1913 година".

Паметникът - чешма в  местността "Мразеница"

Край гр. Добринище е издигнат Гроб на незнайния войн. Паметникът е разположен на мястото на гроба на Иван Маринкин, от Самоковско, убит през 1913г. в Междусъюзническата война в местността "Матевец".
Този паметник е издигнат по особен случай. При навлизането на гръцката войска на север по течението на р. Места те достигат до Добринище. Една батарея заема позиция на Шебелица по точно местността "Св. Връч". От Юндола настъпва 2-ра Тракийска девизия. Първа рота от с. Елешница, се отклонява по течението на р. Ръждавица и заема позиция в местността "Матевец" срещу гръцката батарея на "Св. Връч". Гърците убиват нашия мерач на оръдието, но той веднага е заменен от нов боец мерач, който при стрелбата улучва гръцкото оръдие в цевта. Така гръцката батарея е разбита и отстъпва през Шебелица чак до Неврокоп.

Гроб на незнайния войн в Добринище

 


Бележки:
1. Полк. Таслаков В. , "Моралните сили в боя, извадки от бойните действия на 6.пехотна Бдинска дивизия" юни-юли 1913г. 1932г., С. 2003г.с.67;
2. Пак там, с. 68;
3. Полк. Христов А.  "Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави - 1913г. ", Военна библиотека, N 26, С. 1924г.,с. 215;
4. Ген. - лейт.  Иванов Н., 1925г., "Балканската война" 1912-1913. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 г. София , 1925. с. 316-317;
5. Ген. - лейт.  Иванов Н. "Н. Балканската война" 1912-1913. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 г. София , 1925.,с. 298, 303;
6. Дървингов, П. "История на Македоно-одринското опълчение". Том 2. София, 1925г.с. 712-714;
7. Доклад на ЩДА за обстановката на фронта от 17.07.1913г.; публ. В: Радев С. "От триумф към трагедия", С. 2003г.,с.  197-198;
8-10. Ген. - лейт. Дусманис В. "Войната на съюзените Гърция, Сърбия и Черна гора против България в 1913г.", С. 1929г.,с. 188;
11. История на 11-ти Сливенски полк;
12. ВИА, 7, 15 б, л.29-31;
13. Полк. Христов А.  "Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави - 1913г. ", Военна библиотека, N 26, С. 1924г.,с. 213;
14. Ген. - лейт.  Дусманис В. "Войната на съюзените Гърция, Сърбия и Черна гора против България в 1913г.", С. 1929г.,с. 194;
15. Пак там;
16. Полк. Христов А.  "Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави - 1913г. ", Военна библиотека, N 26, С. 1924г.,с. 214;
17. Пак там, с. 214;
18. Пак там, с. 215
19. Доклад на ЩДА за обстановката на фронта от 18.07.1913г. публ. В: Радев С. "От триумф към трагедия", С. 2003г.,с.  197;
20. Ген. -  лейт. Иванов Н. Спомени , С.1997г., кн. 2, с.160;
21. Пак там, с. 168
22.  Радев С. "Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913г." - публ. В:"От триумф към трагедия", С. 2003г.,с.  197; в. "Зора" 9.02.1931г., бр. 3478;
23. Пак там;
24. Пак там,с. 196;
25. Тито Майореску ( 1840-1918) – румънски политик, член на Консервативната партия, външен министър между 1910 и 1914 г. и министър-председател на Румъния от 1913 до 1914 г. Представлява Румъния на Букурещката конференция от 1913 г., сложила край на Междусъюзническата война.

Янко Гочев, историк