ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

С тази четвърта част вече може да се каже, че читателите на сайта „Сите българи заедно“ разполагат с пълния текст на книгата ни за великия български революционер Дамян Груев, назован от патриарха на българската литература Иван Вазов като македонският Васил Левски. Тази част се състои от автентични документи за живота и дейността на създателя на ВМОРО Д. Груев. Това на практика е най-пълната публикация на негови и за него документи, издирени от наши и чуждестранни архиви и периодична преса. Те по безспорен начин са свидетелство за неговия български произход и дейност като революционер и учител. Редица от документите са от чуждестранен произход, но и те потвърждават горните ми думи. Особено интересни за читателите биха били документите от сръбските архиви, които се отнасят до учението на Д. Груев в Белград, заедно с редица други българчета от Македония, когато са подложени на натиска да се откажат от народността си и да обявят публично, че са сърби. За дейността на Сръбското дружество „Свети Сава“ и за злодействата на сръбската културна и въоръжена пропаганда свидетелства и други документи, включени тук.

От списъка на учещите в Белград македонски българчета може да видите, че те са сред създателите и първите членове и ръководители на ВМОРО. Явно, че сръбската пропаганда не само, че не е могла да ги пречупи, но е помогнала да се събуди още повече тяхното българско съзнание. Сред тях може да видите и името и на Кръстю Петков Мисирков, който също поема пътя от Белград за София, отвратен от действията на сърбите.
Бих насочил вниманието Ви и към документите, в които сръбската преса злорадства за гибелта на Дамян Груев и изразява съжаление, че сърбите не са могли те да го убият.
Към текста на документите прилагам и именния показалец на книгата и списъка на псевдонимите, тъй като в тях също се съдържа важна информация, която би могла да Ви послужи.

Цочо В. Билярски

* * *

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ

№ 1
Писмо от бившите ученици от Солунската българска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, сред които  Дамян Груев, до сръбския министър на просветата д-р Владан Джорджевич за пристигането им да учат в Белград
Белград, 21 септември 1888 г.

Ние сме, по препоръките на уважавания г. Пере Тодорович1, дошли от Солун преди два дена, който ни  обеща да издейства издръжка и записване в гимназията.
Но поради това, че г. Пера е заминал на път и ще се върне след два дни, то ние си позволяваме да помолим господин министра да разреши, одобри и разпореди да бъдем записани в класове, съответно на нашите свидетелства и да определи средства за  най-нужното на нашата издръжка.
Нашите свидетелства са останали в Солун у г. Новак Йованович – търговец, който ще Ви ги изпрати до няколко дни.
Молим г. министра да ни приеме и ни подкрепи, а ние ще направим от наша страна нужното, за да усвоим необходимите знания нужни и в полза на нашия край, а и с това на цялото Сръбство, та повече да не ни мъчат Българите и останалите чужденци.
1. Дамян Груич, ученик в V гимн[азиален] клас от Смилево, Битолска нахия
2. Димитрие Илич, ученик от І гимн[азиален] клас в педагогическото училище Върбяна, Дебърска нахия
3. Димитрие Пирузич, ученик ІІ гимн[азиален] клас на гимназията в О[х]рид
4. Владимир Бояджия, ученик V гимн[азиален] клас на гимназията в О[х]рид2
5. Никола Герасимович, ученик І гимн[азиален] клас на гимназията в О[х]рид
6. Иван Велимирович, ученик І гимн[азиален] клас в педагогическото училише в Бистрица, Велешка нахия
7. Иван Велич, ІV гимн[азиален] клас от гимназията в Дебър
8. Ристо Н. Попович, ученик от VІ клас от гимназията в Щип
9. Димитрие Мирчевич, ученик от V клас на гимназията в Прилеп3
10. Петър Паскалевич, ученик в ІІІ гимн[азиален] клас от гимназията в Енидже Вардар
Публ. в Грага за историjата на македонскиот народ од Архивот на Србиjа. Т. ІV, кн. ІІІ (1888 – 1889). Београд, 1987, с. 219 - 220; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 95. (Превод от сръбски език Лозан Митев.)
------------
1 Перо Тодорович (1852 – 1907), сръбски журналист, собственик на белградския вестник “Мале новине”, издаван в неговата печатница “Смилево”, която той нарекъл в чест на квартиранта си Д. Груев.
2 Става дума за Владимир Бояджиев, роден през 1869 г. в Охрид, по-късно учител, член на Одринския окръжен революционен комитет (1897 – 1898) и на Охридския околийски революционен комитет.
3 Става дума за Димитър Мирчев, по късно учител и член на ЦК на ВМОРО.

№ 2
Молба от 17 ученици от Солунската българска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” до Сръбското министерство на просветата и изповеданията да бъдат приети за ученици в сръбско училище, сред които е и Д. Груев
Белград, 31 октомври 1888 г.

До господин Министъра на Просветата
и Църковните дела
Когато чухме в Солун и на други места в Македония и Стара Сърбия, че наши приятели и земляци са приети тук да продължат своето обучение, и ние едва дочакахме тази желана новина, та подкрепени от нашите родители, както и насърчени от известни сърби в Солун, които ни дадоха пари за пътни разходи, сме дошли вече един месец тук за да продължим обучението си на своя майчин език, което би било от голяма помощ за нас при връщането ни по родните места, а най-вече и за идеята на сърбите и Сърбия, пък и за нас и самата наша родина.
Тук ни прие Дружеството „Св. Сава” и ние се записахме в училището в съответните класове и паралелки, но както вече изтече около месец, ние сме на разноските само на Дружеството „Св. Сава”, то ние най-учтиво молим господин министра, да разреши отпускането на помощ, както на всички останали, а ние ще се трудим под надзора и упътванията на Дружеството „Св. Сава”, да оправдаем средствата с учение и да се сближим с нашите свободни братя за да поддържаме, в бъдещата наша работа за святата нам идея за сръбството, тъй като до сега бяхме в мрака на пропагандните училища.
Долуподписани ученици на висшата школа:
1. Димитрия Михович
2. Ристо Попович от Шип, ученик от VІ клас на гимназията
3. Димитрие Мирчевич от Прилеп
4. Дамян Груевич от Смилево, Битолска нахия
5. Владимир Бояджийч, от Охрид
6. Никола Наумович, от Щип, ученик от V клас в гимназията1
7. Иван Велич
8. Димитрие Пирузович, ученик от ІV клас на гимназията
9. Тома Каранджулович, от Прилеп
10. Петър Паскалевич, от Енидже Вардар, ученик от І клас на гимназията
11. Ристо Попович от Богомила, ученик от ІІ клас на гимназията
12. Антоние Гропинац, от Енидже, ученик от І клас на педагогическото училище
13. Димитрие Илиич от Връбница, Дебър
14. Иван Венелинович от Бистрица, Велес
15. Никола Герасимович от Охрид
16. Антоние Ристич от Енидже, V клас на гимназията
17. Танасие Йонич от Енидже Вардар, ІІ клас на основното училище
Публ. в Грага за историjата на македонскиот народ од Архивот на Србиjа. Т. ІV, кн. ІІІ (1888 – 1889). Београд, 1987, приложение № 8 (факсимиле); Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 96 - 97. (Превод от сръбски език Л. Митев.)
-------------
1 Става дума за Никола Наумов (1871, Щип – 1927, София), по-късно член на ВМОК и на ВМОРО, секретар на Българското търговско агентство в Скопие, журналист, учител, секретар на Българското търговско агентство в Скопие, издател и редактор на в. “Право”  и сп. “Македоно – одрински преглед”.

№ 3
Училищно свидетелство на Д. Груев от учението му в Белград през учебната 1888/1889 година.
Белград, [ преди 23 юни 1889 г.]
Свидетелство1
Дамян Груич от Смилево (в Битолска нахия, Макед[ония]), роден на 6 януари 1871 г., е учил през 1888/1889 в шести клас като извънреден ученик в Белгр[адската] гимн[азия] и е показал [следния] успех:
По християнските науки: -
[По] сръбски език:
а) сръбска граматика –
б) славянска граматика –
в) литературна морфология
г) сръбска история и литература – много добър
[По] латински език – не е полагал изпит
[По] френски език – добър
[По] немски език –
[По] история:
а) сръбска -
б) обща – много добър
[По] география:
а) политическа –
б) математическа и физическа -
[По] математика:
а) аритметика –
б) алгебра  – добър
в) геометрия – много добър
г) геометрично чертане –
Публ. в Д. Хр. Константинов, Дамяjан Груев. Личността на револуционерот, неговата улога и неговото место во нашето револуционерно и националноосвободително движение (Дисертациjа). Смилево, 1984, с. 325 (факсимиле на сръбски език); Д. Константинов, Даме Груев – детство и училищни денови, в Даме Груев (1871 – 1906) (Истражуваньа и материаjали). Битола, 1981, с. 134 (факсимиле на сръбски език).
-------------
1 В горния ляв ъгъл на свидетелството е отбелязано на ръка на сръбски език: “Безплатно, като благодеяние”.

№ 4
Писмо от Милойко Веселинович, управител на пансиона на Дружеството „Св. Сава”, в Белград до Светомир Николаевич, председател на дружеството, за отпускане на парични средства за пътуването на българчетата от Македония по родните им места, сред които и Д. Груев
Белград, 23 юни 1889 г.

Питомците на Дружествения пансион, които завършиха изпитите си, изявиха желание да прекарат ваканцията в своите родни места:
Димитрие Михович, Иван Трифунович, Петър Паскалевич, Антоние Групинац, Дамян Груич, [Ристо Попович,] Димитрие Джорджевич, Андрея Ристич, Сима Димитриевич, Михайло Питович, Магдалена Михайло[вичева].
Поради далечината на пътя, предлагам да им се дадат средства за пътуване и то:
Димитрие Михович, Иван Трифунович, Дамян Груич, Антоние Групинац, Петър Паскалевич, по 80 динара, всичко 400 динара
[Ристо Попович] и Димитрие Джорджевич, по 48 динара всичко 96  динара
Сима Димитриевич, Магдалена Михайло[вичева],  по 48 динара общо 96 динара
Михайло Питович 90 динара
Или общо 682 динара
Заедно с тези пътни разходи, да им се издаде към министъра на гражданските дела, безплатна железопътна карта от границата в двете посоки. А за Михаил Попович, да се иска карта до Крагуевац и нататък.
И най-подир да се иска карта до Сталач за Мила Миленичич, ученик от VІІ клас на гимназията.
Не трябва вече на никой да се отпускат пътни разходи.
М. В. Веселинович
Публ. в Грага за историjата на македонскиот народ од Архивот на Србиjа. Т. ІV, кн. ІІІ (1888 – 1889). Београд, 1987, с. 461 - 462; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 98 - 99. (Превод от сръбски език Л. Митев.)

№ 5
Писмо № 792 от Св. Николаевич, председател на Дружеството „Св. Сава” до министъра на строителството на Сърбия, за отпускане на пари за пътуването на питомците на дружеството, сред които Д. Груев до родните им места в Македония
Белград, 24 юни 1889 г.

Господине,
Както Ви е познато, Дружеството „Св. Сава” с помощта на държавата поддържа един пансион, в който има 12 питомци от Стара Сърбия.
На седемнадесет от възпитаниците е необходимо по различни въпроси от домашен характер да пътуват до своите къщи.
За Др[ужеството] „Св. Сава” е и морална полза да изпрати тези младежи, които са под негово ръководство да отидат по своите родни краища, а и е от материална полза, с оглед намаляване на разходите по тяхната издръжка в пансиона по време на ваканцията. Заради това съм им позволил да пътуват, а към Вас господин министре, се обръщам с учтива молба да подпомогнете Др[ужеството] “Св. Сава” и да наредите да се издадат 15 карти за пътуване до Ристовац и една крата за пътуване до Сталач и 1 до Крагуевац.
Имената на тези, които пътуват до Ристовац са:
Димитрие Попович, Владимир Бояджийч, Димитрие Михович, Дамян Груич, Димитрие Пирузевич, Андрия Ристич, Петър Паскалевич, Диаманди Колевич, Риста Попович, Магдалена Михайлович, Антоние Групинац, Димитрие Джорджевич, Никола Наумович, Сима Димитриевич
До Крагуевац Милайло Питович
До Салач Миле Миленич
Приемете Г-не  и т.н.
Председател на Др[ужество] “Св. Сава” Светомир Николайевич
Публ. в Грага за историjата на македонскиот народ од Архивот на Србиjа. Т. ІV, кн. ІІІ (1888 – 1889). Београд, 1987, с. 462 - 463; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 98 - 99. (Превод от сръбски език Л. Митев.)

№ 6
Писмо № 363 от Джордже Козарац, директор на Първа Белградска гимназия, до Светослав Милославлевич, министър на просветата и църковните дела в Сърбия, за явяването на Димитър Мирчев, Владимир Бояджиев, Никола Наумов и Д. Груев на изпит по латински език
Белград, 1 юли 1889 г.

Учениците от VІ клас на гимназията: Димитар Мирчевич, Владимир Бояджийч, Никола Наумович и Дамян Груич, които са завършили в Солунската българска гимназия V клас, където не се учи латински език, Съветът на гимназията, нямайки информация за това обстоятелство, както и това, че тези ученици, освен другите затруднения трябваше да овладеят и сръбския език, със свое решение от 7 март публикувано в бр. 63 на печатния орган на дружеството, е одобрил молбата на тези ученици, да бъдат положени изпитите по латински за края на месец май, като първо се вземе този за V клас, а после за VІ клас.
На изпита по латински по програмата за V клас Дим. Мирчевич е постигнал оценка добър, а останалите трима ученика са получили слаби оценки.
По  молбата на тези ученици, да им се даде на тримата със слаби оценки правото отново да бъдат допуснати за полагане на изпита по латински език за V клас и в случай на добър успех и на този за VІ клас до края на месец август, взимайки предвид всички обстоятелства, Учителският съвет взе решение да одобри молбата на тримата ученика и да им разреши допълнително да се явят на изпит по латински език със свое решение от 20 юни публикувано в бр. 340 на изданието на  гимназията.
Чест ми е да представя този случай пред г. министра с молба да одобри решението на Съвета.
Директор на І Белградска гимназия Дж. Козарац
Публ. в Грага за историjата на македонскиот народ од Архивот на Србиjа. Т. ІV, кн. ІІІ (1888 – 1889). Београд, 1987, с. 473 - 474; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 99. (Превод от сръбски език Л. Митев.)

№ 7
Писмо от Д. Груев, Димитър Мирчев и Владимир Бояджиев, стипендианти на пансиона на Дружество “Св. Сава” до Главния съвет на Дружеството „Св. Сава” за желанието им да следват право.
Белград, 25 септември 1889 г.

В началото на тази учебна година Съветът на дружеството ни заяви, че можем от шестия клас на гимназията да преминем във Висшето училище, за да завърши нашето обучение та да може престоят ни да се използва в нашето отечество и да послужи на сръбската народна идея. За това дело и ние от своя страна искрено благодарим на Съвета.
Някои от нас са се записали във Философския факултет, някои отново ръководени от своите наклонности и поради различни причини са се записали право.
Потребността изисква, както сами виждаме, да се подготвят повече просветени хора, да се развие просветата като основа на народната свяст. Но не трябва да се занемарява и обстоятелството, че в обхвата на просветното дело ще ни се окаже отпор: ще трябва да дойдем в противопоставяне на българската и гръцката пропаганда и още повече с турските власти, които вече са изпълнени с омраза към всичко онова, което е сръбско.
За да може по-нататък да се разширява просветата в Стара Сърбия и Македония, трябва да се защитаваме от неприятелските нападения, трябва да умеем да се застъпваме за това или онова народно дело пред турските власти и в най-затънтените места, където не може да стигне консул. Тогава между нас би било потребно, наред с толкова философи, да има и по някой правник. Между другото не е никаква трудност и правници да се използват като учители в долните класове на гимназията., което не е рядък случай и тук в Сърбия. Освен това напомняме и на предложението на Съвета: би било доста разумно правниците да се подготвят две години във Висшето училище по сръбско право, а третата година да слушат турско право в Цариград, за да научат турски език и да изучат правото в турската държава и тогава ще имаме авторитет сред турските специалисти и пред самите турски власти в Македония и Стара Сърбия.
С това молим най-учтиво Съвета - ако види, че нашите предложения са основателни, нека ни остави да продължим правото, както сме се записали в този факултет.
Смятаме, че ще бъдем много щастливи, ако Съветът изпълни нашата молба и по такъв начин всеки от нас ще може да учи това, което най-много го интересува и към което има най-много наклонности.
Покорни:
Дамян Груич, Димитрие Мирчевич, Владомир Боянич.
Публ. в Грага за историjата на македонскиот народ од Архивот на Србиjа. Т. ІV, кн. ІІІ (1888 – 1889). Београд, 1987, с. 578 - 579; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 100. (Превод от сръбски език Л. Митев.)

№ 8
Списък на възпитаниците на Дружеството “Свети Сава” в Белград, сред които и Д. Груев
Белград, 3 октомври 1889 г.

І списък на учениците , което се намират в интерната на Дружеството “Св. Сава”

Име и презиме    Къде се учи и в кой вид училище
Гимназия    Подготв уч.    Висше училище
Риста Огнянович        ІІІ   
Никола Герасимович        ІІ   
Димитрие Илич        ІІ   
Йордан Крапчевич1        ІІ   
Антоние Групчевич        ІІ   
Нако Силянович    VІ       
Михайло Йованович    VІ       
Ефтимие Димитрович    VІ       
Йован Велич    VІ       
Тома Каранджулович    V       
Антоние Ристич    VІ       
Яков Джингович    ІІ       
Сима Димитриевич    ІІ       
Йован Трифунович            ІІ Ист. фил.
Димитрие Михович            ІІ Ист. фил.
Петар Арсич2            ІІ Ист. фил.
Риста Попович            ІІ Ист. фил.
Никола Наумович            І Ист. фил.
Давид Попович            І Ист. фил.
Михайло Питович            ІІ Ист. фил.
Дамян Груич            І Право
Димитрие Мирчевич            І Право
Владимир Бояджич            І Право
Анастасие Панович
ІІ г. Осн. уч.           
Публ. в Грага за историjата на македонскиот народ од Архивот на Србиjа. Т. ІV, кн. ІІІ (1888 – 1889). Београд, 1987, с. 595 - 597; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 101. (Превод от сръбски език Л. Митев.)
--------------
1 Става дума за Йордан Мойсов Крапчев, роден около 1865 г. в Прилеп, по-късно директор на гимназията в Пловдив, училищен инспектор.
2 Става дума за Петър Попарсов (1868, с. Богомила, Велешко – 1941, Костенец), по-късно учител, един от създателите и член на ЦК на ВМОРО, задграничен представител на ВМОРО в София, деец на Временното представителство на обединената бивша ВМРО.

№ 9
Писмо от Д. Груев, стипендиант на пансиона на Дружество “Св. Сава” до Милойко Веселинович в Сръбското посолство в Цариград за отпътуването му да учи право в сръбската Велика школа
Белград, 13 октомври 1889 г.

Унажаеми г-не,
В Цариград.
Дойде 30 август и аз вече, знаейки моята значима длъжност, която се очаква от мен като възпитаник, се върнах от родния ми край, където прекарах „Голямата университетска ваканция” във веселие и подготовка на пътя за бъдещата идея, която трябва всеки родолюбец да посвети живота си, а не само своя труд и призвание. Но още не съм слезнал от железницата и ме порази като гръм, като ми казаха, че Вие, Вие който сте най-големия деятел на Сръбската идея, сте отпътували от Белград. Но, веднага (?), дойдох да радост и упование, като чух, че сте заминал за Цариград, там където е ключа за осигуряване (?) онова, което от толкова време се желае и очаква.
Господин Милойко, особено Ми е да благодаря, за вашето изволение и помощ и имам честта да Ви съобщя, че съм вече постъпил във Висшето училище и съм записан във факултета по право, осланяйки се на своето желание и мисълта, че с това ще има голяма полза за моето отечество.
Извинете, че съм забавил отговора и най-много, както знаете заради болестта, която още ме държи.
Тъй като нямам друго какво важно да Ви съобщя, освен голямата благодарност на управата на Др[ужеството] „Св. Сава” и особено на господин управителя на пансиона и по такъв начин приемете моите отлични поздрави оставайки винаги към вас благодарен.
Дам. Груич
Публ. в Грага за историjата на македонскиот народ од Архивот на Србиjа. Т. ІV, кн. ІІІ (1888 – 1889). Београд, 1987, с. 579 - 580; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 104. (Превод от сръбски език Л. Митев.)   

№ 10
Статия от “Мехурджия” за разговора му с българчетата от Македония, ученици и студенти в Белград по повод на обвиненията срещу тях от в. “Свобода”, че са се посърбили.
София, 10 януари 1890 г.

“Македония и в. “Свобода””
Много пъти “Свобода” обвинява македонците, че си продават народността за пари. Между другите наивни доказателства — миналата година навеждаше пример с македончетата ученици, които са в Белград, като искаше да каже, че те са затрити от списъка на македонските българи, защото си изменили имената от Попов на Попович, от Вълков на Вълкович и пр. Гдето ще се рече ако прибавим на името Петков — слогът ич, той е сърбин.
Преди всичко ще отговоря на почитаемите редактори, че изменяванието на фамилията ни най-малко не бърка да си бъде човек българин, сърбин и пр. Тези неща стават по целия свет, подобни изменения се срещат и в най-образованите държави, а между нази българите — най-много. Който живеял в Романия, знае че много фамилии се срещат — Иванеско — Георгеско — Драганеско и др. българска имена благодарение, на които ни се виждаме днес свободни и пишем във в. “Свобода”. Да не ходим на далеч, нека вземем за пример Търново — центъра на нашето образование и най-изобилния източник от съвременни патриоти, и до днешен ден ще чуят господа редакторите Фодулаки, Сарафиди — Стефанидис — Николеки и пр., и пр., които гордо гордо се носят от Шишмановите потомци. — Точка да турим — поменатите личности са или гърци или ромъни! Странна логика! дивно заключение! отиде, изгуби се българското име.
Колкото за учениците македончета в Сърбия, много добре казва “Свобода”, че имало од V—VI класове, още по-верно говореше, че си изменили имената, но заключението беше пристрастно, да не каже нещо повече. Аз се заинтересувах с тези изгубени овце от българското стадо, според “Свобода”, падна ми се път през Белград. Първото нещо което направих беше да се срещна със сръбските македонци и действително сполучих право в гостилницата гдето се хранят тъй наречените гяци из Стара Сърбия, те са на брой около 60 - 70 души от 16 – 17 - 25 годишна възраст, некои напуснали от Солунската гимназия, други - Велес, трети - Битоля, четвърти - Дебър и пр. С една дума, има ученици от четирите краища на Македония, некои следват във Великата школа, други в учителската, която има за цел да приготвя хора за учители. Хранят ги, обличат ги и им дават по 10 - 12 л. на месец арчлък. След като се запознах с неколку души, отидох си вечерта на хотела. На сутринта дойдоха при мен техните водители, ако може да се каже тъй, бивши ученици в Солунската гимназия от VI клас, а сега студенти във Великата школа. Аз им отправих неколко докачителни думи, за гдето си продават съвестта, те тържественно заявиха, че са българи и че ще си останат такива, с исключение на 4 - 5 души, от които един се казва сърбин, други - гърк, трети - цинцарин, четвърти македонец и най-последния е човек - демек социалист, на никоя народност не принадлежи. Това са посърбените македонци, против които се дигаха и дигат кръстоносни походи.
Тука му е местото да се попитаме кои са причините, които накарали тези младежи да напуснат родното си место, да си изменяват имената от ов и ев на ич. В известен човек има желание да се учи, той търси всевъзможни средства, за да постигне целта си, гдето се казва и с дявола става другар докато мине моста, защото инак рискува да се удави, понеже реката е голема. Същото нещо може да се каже и за посърбените (според “Свобода”) македончета. Те хлопат в Солун и не им се отваря — нещо твърде естествено, отиват в София — брадвата удря в камък, връщат се в отечеството си, нема храна за техните млади души. Една малка искрица от надежда се светва в океана на неизвесността. “В Сърбия ще ме приемат”. След като настъпва една ужасна душевна борба, разсъдъка командува напред, съвестта вика стой нещастнико. Резултат от тъзи борба е или победител, или победен. Лицемерието — свойствено на нашия век, решава въпроса. “Ще си изменя името, хората ще ме мислят за сърбин, докато си свърша работата, по-нататък аз знам.” Заключава младия Телемах и на другия ден съмва в Белград.
Това е безчестно! ще извикат списвачите на “Свобода”. Тъзи постъпка е срамна, ще се обадят подобните тем. Позор на XIX в. — ще заключат прекалените патриоти. Търпение господа. Всичко нещо си има и своята причина. Ви видехте какво накарало тези младежи да се скитат като Хамовото семе. Нещо повече. Неколко души ученици ходили при деда Цанкова да го питат дали ще направят добре, ако напуснат Сърбия всичките македончета (за кефа на патриотите около “Свобода”) и да ли ще има за всичките стипендии в България. Стареца им отговорил да си налегат парцалите, докато свършат, защото сега мъчно се дават стипендии, още повече за македонци. Науката на каквито язици да се учи, се си е наука. Той навежда пример с българчетата, които отиват да се учат в странство и пак са българи и патриоти. Аз с ушите си чух как негодуват самите сърби с постъпката на правителството им за гдето е приело тези хора на техните училища. Хич ти 20 годишен мъж, който е свършил V или VI клас в бъл[гарска] гимназия, хората ще могат на стари години да го прават сърбин. Ако от 200 годишен дъб става вретено, то и от тези хора може да станат шовинисти.
Публ. във в. “Македония”, г. ІІ, София, бр. 15, 10 януари 1890 г., с. 2 – 3.

№ 11
Адрес от българчета от Македония, бивши възпитаници на дружеството „Св. Сава” в Белград до Сръбското народно събрание, сред които и Д. Груев, за причините, поради които напускат Белград
Белград, 1 февруари 1890 г.

Господа народни представители,
Бъдете така търпеливи да изслушате тия няколко изявления, които отправяме към Вас представителите на сръбския народ, надявайки се, че всеки обичащ истината, ще ги одобри, тъй като те не са нищо друго освен самата истина. Преди всичко искаме да се извиним за тази постъпка, знаейки, че ще има хора, които ще бъдат дълбоко засегнати, но какво можем да направим? Ние не сме виновни за това, че е изкривявана истината, която често пъти е била насилвана, но винаги е оставала победителка.
В дъното на душата ни е жално, че точно ние сме тези, които сме допуснали една дълбока грешка против истината и правдата, въпреки че други биха могли да направят това, без да им се наложи като вид пристрастност. За нас като цяло, които сме най-наясно, знаем кои сме, какво сме и най-добре знаем коя е нашата майка, отколкото другите мислят, че знаят това по-добре от нас. Сега вече сте разбрали, че става дума за самите нас, които сме се подписали по-долу и за нашата родина Македония.
На всеки е известно, че тази земя е населена в мнозинството си от славяни и то – българи. Между другото от известно време сръбското официално мнение така се ангажира с посръбчването на македонците, че тази тема стана истинска страст на сръбските журналисти, държавници и научни дейци, както и на обикновените хора. Не слушайки научните авторитети от целия свят, те искат насила да уверят целия свят, че в Македония живеят чисти и истински сърби.
Между тези грешки спада и основаването на Дружеството „Св. Сава” със задачата да разширява сръбството в несръбските земи! Ние, които до вчера бяхме подпомагани от това дружество, сме дошли някои от началото на тази, а други от миналата учебна година да се възпитаваме на разноските на това дружество. Мислехме, че нашите братя сърби ни издържат без каквато и да било задна цел, но за съжаление сме се заблудили много. Ако сме знаели, че нашето пристигане тук, ще има такива последици, никога не бихме дошли. Но какво сме знаели тогава?! На нас ни се обясняваше, че от нас не се иска нищо друго освен да се възпитаваме. Тогава за нас целта на Дружеството „Св. Сава” е била народна, свята. Но какво виждаме сега? Виждаме, че от нас се иска да изпълняваме някаква политическа цел, виждаме, че вече сме превърнати в оръжие против своята народност, с една дума – измамени сме.
Това ни измъчваше много.  Сърцата ни бяха изпълнени с болка, след като вече от година слушаме да се говори за Македония като за покрайнина населена със сърби. В последно време, въпреки всички обещания на Дружеството „Св. Сава” и държавата да ни издържат само заради образование, ние видяхме, как Дружеството “Св. Сава” изгони от пансиона трима възпитаници, а полицията изгони двама от тях извън страната, само защото са посмели гласно да изявят своята народност. Това скорошно събитие ни жегна дълбоко в сърцето, заради това, че те са изгонени като българи и следователно ние, които оставаме, означава че не сме българи, а сме сърби. Та нима ние сме сърби? Ние, с които всякога се е постъпвало като с българи, ние които и от тукашните малки деца сме наричани „българи”?! Та какво би останало за зрелите и възрастни хора? Ние само може да се чудим на дързостта на тези, които ни наричат „сърби”, и които не правят нищо друго, освен да нараняват сърцата ни, както и на всеки свободолюбив македонец.
Това са по-нататък примери, които ни дадоха повода малко по-задълбочено да се замислим и какво е възможно да се направи, за да престанем да бъдем оръжие за повдигане на нова пропаганда в нашето мило отечество, където сега, благодарение на мъдрото управление на нашия възвишен господар – султана, съществува най-добър ред.
По-нататък ние идваме и до това да благодарим на Сърбия, а също и на Бога и късмета.., но да не би да се прехвърли върху нас и това, че ние заради ”недоволство” се отричаме от благодеянията, ние искаме да ви осведомим, че между нас има и държавни стипендианти, които са имали право на  60 динара месечно – сума,  която нито един от нас никога не е получил. За всичко останало, благодарност за голямата човечност на сръбския народ, че ни е издържал за това време, но в интерес на сръбството и в интерес на по-сериозните отношения между сръбския и нашия българския народ, ние съветваме сръбския народ за такива цели да не влага за в бъдеще своите средства, защото господа народни представители, тези средства ще отидат в прахта. „Кръвта не е вода” казва сръбската поговорка и е време сръбският народ да използва и разбере това, което е създало народното творчество. Тоест нека всеки сърбин да знае, че както всеки сърбин с радост би си дал главата, но няма да промени своето народностно име – сърбин, така и всеки българин брани своята народност до последния час на живота си от всяко насилничество и тиранство.
Бивши държавни и на Др[ужество] “Св. Сава” възпитаници:
Панто Кондов, Давид П. Илиев, Дамян Йов. Груев, Димитър Мирчев, Владимир Бояджиев, Никола Н. Герасимов, Димитър Илиев, Йордан Крапчев, Исаило Илиев, Анастас Думев, Тома Димитров, Сида Стоянов, Стоян Неделчев, Гоно Ковачев, Костадин Янков, Димитър Георгиев, Евтим Михайлов, Нако Силянов, Михаил Кратовалиев, Климент Бояджиев1, Григор Караиванов, Димитър Лешкинов, Харалампи Илиев, Георги Каранджулов2, Тома Каранджулов, Георги Пекмезов, Ахил Карадшичев, Анастас Баласчев.
От лявата страна са имената на учениците, които вече са отпътували за София:
1. Сидо Стоянович, Костур, 2. Панта Кондович, Прилеп, 3. Тома Димитриевич, Воден, 4. Анастас Думович, Воден, 5. Антоние Гропинац, Енидже, 6. Димитрие Джорджевич, Криворечна паланка, 7. Григор Карайованович, Енидже, 8. Димитрие Лешинович, Енидже, 9. Кръсто Петкович, Енидже3, 10. Риста Попович, Богомила, Велешки окръг, 11. … Здравкович, Богомила, Велешки окръг.
Публ. в Грага за историjата на македонскиот народ од Архивот на Србиjа. Т. V, кн. І (1890). Београд, 1988, с. 84 – 87; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 104 – 107. (Превод от сръбски език Л. Митев.)
---------------
1 Климент Бояджиев, от Охрид, по-късно български учител в Солунската българска и Битолската българска гимназия.
2 Става дума за Георги Каранджулов (1868 – 1951), от Прилеп, завършил Педагогическия профил на Солунската българска гимназия, откъдето се сближил с Гоце Делчев; учител, председател на Варненското македоно – одринско дружество, директор на Варненската и Ловчанската гимназии.
3 Става дума за Кръстьо Петков Мисирков (1874, с. Постол, Ениджевардарско – 1926, София), председател на Петербургския македоно – одрински кръжок (от 28 септември до ноември 1902 г.), учител в Битолската българска гимназия и в гимназията в Копривщица и Карлово. Един от проводниците на македонизма.

№ 12
Писмо от Д. Груев до Никола Дейков за пристигането му в Битоля и за подадена молба за екзархийски учител
Битоля, 6 август 1891 г.

За Господин Никола Дейков,
секретар при ІІ-ий Мир[ови] съдия в гр. София.
Бай Дейков,
Ево 4 месеца ще минат вече, откакто съм напуснал София, тъй щото мисля досега требва да се е забравило за моята работа1, а затуй и аз решавам се да ти пиша неколко думи.
Познавайки твоята натура - като страхливче, - вервам извинително ще бъде за мене, задето не бех те поздравил досега непосредствено. Не ще бъда излъган, даже ако кажа и туй, че с хиляди псувни щеше да ме благословиш, а споменуванието на самото писмо и да не говора.
Както и да е, и с една дума по-добре направих асла, че досега не ти писвах. Сега обаче кое от жал, като си припомна за другарския ни живот, кое от радостта, която ми причини Мирчев2 със своето дохождане в Битоля, аз се реших макар и с тънко плайвайсче3 да ти напиша неколко селски глупости - вервам, както ще ги наречеш ти. Селски ще бъдат, ефенди, защото от тех по-благородните наричаш ги градски, както напр. тези, с които едно време И. Карамбулев4 те благославяше.
Дейков! Като се надевам, според както ме уверяваха Мирчев и Карамбулев, че скоро ще пристигнеш по нашите места, считам за излишно да ти пиша за работите както как вървят по наз, а остави пък и туй, че малко се интересираш. Но ще кажа, като за утешение, само туй, че досега никаде не съм назначен. Един месец има вече, откакто съм изпроводил прошение при Екзархията, а отговор още нема. Както се вижда, има Господ да посета още един път България! Чини се мукает за вакантно место, разбира се — секретарско, или за началник - на кокошките.
Поздрави Вишина5 и кажи му нека е на здравие ракията, що щеше да я чува. Мирчев дойде тук да купува лук от некоя жена, но се излагал. Тие краставици не се продават тука. Те могат да се продават само в квартирът ти, за което ти завиждам. Очакваме ти да дойдеш и в случай че потеглиш, извести ми предварително, за да можем да се ставим; има важни сведения да ти доклада — асли йок! Адресът ми: Чрез Наум Г. Кузманов, бакал при Фасул-пазар...
С поздрав
Д. Гр.6
Публ. К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, ИВИНД, т. 47, София, 1989, с. 211-212; Д. Груев, Спомени, кореспонденция. Предговор, съставителство и бележки Ц. Билярски, София, 1999, с. 107 – 108.
---------------
1 Вероятно Д. Груев има предвид неговото арестуване във връзка с убийството на министър Хр. Белчев. (Бел. К. Ц.)
2 Става дума за Димитър Мирчев.
3 Моливче.
4 Ицо Карамбулев от Прилеп, буден българин, деец на ВМОРО, лежал дълги години в турските затвори. (Бел. К. Ц.)
5 Лазар Вишин, чиновник при Санитарната дирекция в София, приятел на Д. Груев и Н. Дейков. (Бел. К. Ц.)
6 По-надолу следва текста на писмо от прилепчанина Д. М. Клисаров до Никола (Ничо) Дейков, който има следното съдържание:
“Бай Дейков,
И така, на 4-ий того реших и тръгнах за в Битоля, дето сега уживам. По пътът другарът ми бе Х[аджи] Спиро Х[аджи]огнанов. Разнообразието ни беше разговорът со Хаджията, ту за свобода, ту за вино хубаво, ту за жена – дебела, - каквото той обичал. Арно ама само со това не се свърши пътуванието ни: бай Хаджията се косна и до по-сериозни въпроси, но не мисли, че той си отбира, но ей така само за “лаф олсун”, бир люле тютун. След като превъртехме и добри жени, и старо вино – душман вишини – дълго време мълчехме. Арно ама Хаджията, ти казах, говорлив, прекъсна мълчанието и захвана: “Абей, вистина ли от Кима детето (Ничо) кажувал, оти нема Господ? Ех, ако е така, барем да удрам. Аз не потвърдих питанието, а разговорът продължаваше се така разнообразно.
Сега съм тук, а за некой ден ще те чакам в Прилеп.
Битоля, 6. VІІІ. 1891 г.
Здравейте!
Д. М. Клисаров
П. П. Поздрав на всички – Вишину и на французойчето.” (Кимо – Яким е бащата на Н. Дейков. – Бел. на К. Ц.)

№ 13
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за назначаването му за учител в Прилеп, за желанието му да се открие неделно училище, уточнения за по-нататъшното им кореспондиране и др.
Прилеп, 18 ноември 1892 г.
Дейков.
Та и тъй отиде чак във Виена, не можеше ли поне оттам да те вземе врага, та да те отнесе на дявола пешкиш1, туку ми остана за сермия пак при Симова, за да ми пишеш послания, кожа като на какараска2...! Вярвай, друже, че аз още продължавам да се смайвам от писмото ти; едно само споминание на „предрагое ми словесие..." и др. тем подобни, достатъчно с, за да предизвика на смех и да ме препоръчи за луд в очите на онез, които не са известни за виновника на моето маймунствувание. Самия ти, вервам, не по-малко си се смеял при цензуриран[ето] му с Вишина, особено при „зело возлюбленному молитвено". А и какво ли не още — откато почнех, догде да го свърша, пъпъка насмалко остана да ми се пукне. Не стигаше туй, туку пак отива човека, че ме пита дали съм бил с намерение да се жена. - Ебате дяволе! И аз не зная откъде би могло да се породат подобни мисли - от гъзът ли го мъкнеш, та че ти услужват така навреме, гаче ли ги турил в запас или же Вишин ти пристъпва на помощ със своето „лукче, лук, лук...".
Ах, пусто и зле направено человечество, какви ли не мисли ми се асоцират по повод само на едно „лук", и все напусто - нищо не е вечно.
Писмото ти, ама да не се сърдиш (санким ако се сърдиш...) идущата поща ще го препрата на Мирчев да му се намери в архивата като образец на хрисовула. Най-подир нека и той види какво е родила тиквата — а, пардон, исках да кажа главата (шуплива, а?) на Нича Кимовчето3 (що казва Колачето), който не даваше парите на баща си, за да би как по-скоро да допълнеше кемерчето си. Ама кемерче, да!
„Ебаго излайно, откъде помни още от стари тефтери!" — ще си кажеш, вервам ти. Истина, Дейков, дали те е запитал некой път къде се дженемосах „продадените" - както ме упрекваше бедния. Бедния Кимо! Туку и аз ама те погодих да те питам. Господ знае, от новина на погибел се виждате?
Сериозно - (драпеш).
Друже, от кореспонденцията] ми с Мирчев (ако не се лъжа даже и теб един път ти писах, за което ме възнагради с мълчание), вервам да си известен веч за митарствата, през които требваше да прекарам с владици и комисии, доде дойда в Прилеп, дето могъ да се препор[ъчам], че се наслаждавам с едно прилично спокойствие от висш надзор. Но да видиш пак и туй доде ще трае, понеже Прилеп е, както свидетелств[уват], дето „маймуна не играл". Все таки твоята популярност - (т.е. по кьошетата), а и от авторитетността на Ицка4 ще може да ми проправи път между тукашните овци. Аз поне един път (ама само един път) не губя надежда — защото съм заставен, отговори ти.
Съгласно уведомл[ението] ти винаги аз ще се старая да бъда предпазлив в преписката си, само и само да не би те предизвика да я прекъснеш, защото ти си малко муасаллия, както брата ти - сещаш ли се?
Днес Танче5 тегли за при вас и постарай се чрез някоя чашка на Гаки да му се обикнеш, както и аз ще се постарая, дано да го калайдисам некак.
Почеркът ти познавам, затуй ако не разполагаш с псевдон[им], можеш без подпис. Писал бех преди на Гр[уева]6 и Крапаца7, ако би да се съобщавате, известите ме, да не се бъхтя с все същото и във всичките писма. Яка надежда полагам, за да се отвори училище, жалко само, че средства не разполагаме за учители. Що ли направихте вие с остатките?
Ами протестан[тинът] Ицо що си прави? Чувам, че отличен стрелец станал - Господ да чува!
Поздрави Вишина, комуто крайно благодаря за поздравът и дълбоко съжалявам, дето вследствие краткостта на времето принуден съм да отложа отговора си.
Кореспонд[ира] ли некой са Пелагича8? Поздравете го, когато пиш[ете]. Живейте задружно, другови, поне вий, що сте там! Такмо сега аз се уверих, че за пълно щастие човек не требва да ламти, понеже то било далеч от нашата планета.
Поздрави Груева, Тодора9 и повторно Вишина и не забравяй, че твоите писма са храна на „прикования Прометей".
Твой за всегда любящ та
Лавда10
Публ. К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 213-215; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 108 – 110.
-------------
1 Подарък.
2 Сврака.
3 Ничо Кимовчето е самият Никола Дейков, по баща Якимов (Кимов). (Бел. К. Ц.)
4 Ицко Карамбулев. (Бел. К. Ц.)
5 Вероятно Тодор Танев от Прилеп, по-сетне учител в Мъжката гимназия в Солун. (Бел. К. Ц.)
6 Става дума за приятеля на Даме Димитър Груев от Прилеп, заради когото той е арестуван след убийството на министър Белчев. Димитър Груев по онова време е бил чиновник в Дирекцията на пощите в София и полицията е сбъркала имената им.
7 Вероятно Йордан Крапчев, учил заедно с Д.Груев в Белград и заедно напуснали Висшата школа. (Бел. К. Ц.)
8 Става дума за сръбския социалист Васа Пелагич (1833 – 1899), който по това време се намирал в България и поддържал връзка с българските социалисти. (Бел. К. Ц.)
9 Вероятно Тодор Богатинов. (Бел. К. Ц.)
10 Лавда, един от псевдонимите на Д. Груев. (Бел. К. Ц.)

№ 14
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за участието си в представянето на пиесата „Вяра, надежда и любов" и др.
Прилеп, 13 декември 1892 г.
Друже!
Неделя е - часът по 3 дойде ми на визита зетът ти, благороден човечец - демек съгласно с препоръката ти, не ли?
Извини, дето не съм ти писал повторно - Луция съм от драм[ата] „Вера, надежда и любов", която тъкмим за празниците. Ягк материал готвя да ти изпратя подир празниците, приготви се за посрещането му.
Зная, че любопитствуваш да узнаеш нещо от разговора ни със зетът ти. Засега бяхме ограничени изключително с разточителността негова (!).
С приятелска целувка
твой Д. Груев1
Публ. К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 215; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 110.
------------
1 На гърба на писмото се намира текста на трудночетливо писмо на Никола Хаджиристев, зет на Н. Дейков, вероятно съпруг на сестра му Фанка. Писмото гласи:
“Любезни ми шура Никола Дейков. Еве ти пракям 3 писма, на никое немам отговор и еве пак сега да ни пратиш отговор. Еве за вас молиме бога за вашето здраве. И ние сме здрави и живи до ден. Яс ви пишаф за моята работа що е со Кима. Ти не даваш никаков отговор. И ти живейш да страда твоите нучина. Дай ми отговор баре да имам тамо да си прайме есапо со Кима, защо той нема ниет да се платиме. Оти еме со уми[рачка] не мисли. И еве ти яувам за … Яс сакам от нив пари и ти да му пратиш: “Защо на Нича не му и пракяте парите? Али сакате той да оди да ве срами и да арджи пари? Не ви е стамно от …? Аце се откажва, не ми пракя пари да ти дам. Яс немам ни една пара да ти дам. И така да му прогоориш ти али Кимо. Що отговор ке ти дай да ми пишиш да знам. Те молам бездруго ке ми явиш. И еве от Донета писмо немаме и не знайме той али е здрав и жив. И да ми пишете али ви дошло писмо от него. Явете ни. И за сите прашаме како сте со здравйето. Поздравление от … и от … и от нас. Яс Никола Ристе бояджия оставам ваш отговор. 1892 г. декември 10.”  Стамно – свян; прогоориш – проговориш. (Бел. К. Ц.)

№ 15
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков, с което опровергава слуховете за начина му на живот, със сведение за техни общи познати, за скандалната сватба на българка от Прилеп за влах-гъркоманин и др.
Прилеп, 9 януари 1893 г.
За Н. Дейков,
Секретар при III Мир[ови] съдия в гр. София
Друже,
В последното ти, изпратено посредством зета ти писмо, обръщаш ми внимание върху некои нелепости относително моето поведение — нелепости, обвинати може би във форма на глупост - в отношение с предразсъдъците на прилепските почетни граждани.
Да, не отричам, че си справедлив, макар че ми се струваш, уж в донешенията самия ти не верваш. Не могъ да не изповедъ тоже и похвалата, която заслужаваш, дето си се решил да станеш апел на заявленията, предадени от некои мои доброжелатели. - „Драпеж!" - си казваш на туй отгоре, но нищо от това - предизвикан съм на ответ и не требва да губим време или же както обичат да се изразяват велеучените - да не се злоупотребл[ява] с търпението Ви.
Както и да е, но в качество на обвиняем лаская се с надежд (термин на в. „Новини"), че ще имаш търпение да изслушаш и моите ответи, които, вервам, ще бъдат в състояние да подкрепят твоето несъгласие по повод кривите доношения.
Като ти са писали, че черквата не посещавам никак, знай, че с туй са те излъгали, понеже ако не другож, то поне на Св. Димитрия и Св. Василия не съм изпуснал. Но и да не съм отишъл никак, това не значи, че заслужавам изблюваните гущери от докладчика ти, понеже живея в ,,Мак[едонски] Берлин", дето досега поне не само пряма, но и косвена забележка не съм претърпял по повод отклонението ми от черквата.
2. Че притежавам крената глава и че освен властта не съм искал да зачитвам незаконните насилия на частни единици, то си е верно — както и ти самия го знаеш. Да навеждам глава, макар и да съм немал никакво познанство, и на последния „Беломоре"1, или на ма какъвто и да било самозванец (от която болест страдат доста ветърничави), предвид да не се лиша от благоволението им или же все едно, за да не би пострадали интересите ми за в бъдеще, това би било голем удар на моята честна съвест, която ми диктува, щото докато ме слушат мишците, да не навеждам глава на подлостите, които макар и да ми обещават отворени врата на рая - разбира се, доколкото могъ да се предпазвам от тех, но не когато и неволно ги упражна. Тъй щото, късо казано, и докладчика, ама вследствие кухото (повърхностно) оценение на обноските ми, имало защо да ми забелезва, но това не значи, че съм достоен за ешафота, понеже само от него за пръв път съм обвинат в покушение на узакон[ения] обичай. Всичко туй пак погледнато през мое око, а още и при днешното направление на духа ми, то даже и тая отстъпчивост, която показвам към господството им, считам я за „сувишна"2, но нека продължението оставя за друг път, когато бъдъ предизвикан повторно и разполагам с повечко простор, а засега минавам на дневен ред.
Ицко засега страдае от жълтица. Обеща ми се да ти пише, но не зная дали устоял на думата си. Бил съм у дома му и при зета ти два пъти. Всички са здрави и весели, само невестата на Ицка вижда ми се да страдае от „грубост". Братът на Димка беше го зел на душа-гьоа3 Белазелка4 чужуй! Сестра ти Фанка със здръвето особено добра е, пачек5  ти се готви с някои други да те посети по март. Карамбулевица, како що я знаеш, абонирала го кьошето до оджака и само за чорапи говори. Колкото за мене, вервам, досега да съм ти писал, че съм установен при Конета Браиловец - до Васил Крапче6, срещу биляртото на Чича7. Еснафски живот карам с хазаина, който има три омажени дъщери (двете преди седмица нещо родиха), което най-много вервам ще те зарадва, нали? — „Курот ми дреми!" — ще последва отговора, без съмнение. В училище съм много рахат, с изключение във време на заседанията, било на съвета, било на Друж[еството], когато не могъ да се въздържам, макар и при най-нищожни предизвикания или мълчания от страна на колегите ми. По чаршия и на визити малко обичам да излизам, повечето дома се въртя и прекарвам времето си или във водене преписка с приятели иже в прочит на некои социал[истически] брошурки. При туй, по твоему, може би и да ми го припишеш за хвалба, но аз, водим от друж[еска] любов, за грех го считам да не ти се изповедам как от една година насам, ако съм разтревожен от мисълта, дето абсолютно щастие в света нема, суета е всичко и че самия човек толкова зле създаден не може да бъде плод на висшата разумна сила. - Нека и туй го оставим засега в запаса.
Питаш ме кои ми съ другари. Отговора е - почти никой. Причината е, не че задето не съм достоен да се ползовам с обичта и на най-последния, но задето своеволно избегвам туй благоволение, което подир се указва твърде злетворно, като ме заставя в крайно задължение спрема приятеля нов. Все таки намира се по некой измежду по-близките; навеждам ти: П. Тошов8, Ил. Самарджиев9, Сотир Хаджиилиев10, Г. Х[аджи]панов11, Ицко Х[аджи]ангелов, Йован на Димка, братът му и неколко други.
През празниците дойдоха Пенджерков, който ти изпраща и поздрав (пачек с намер[ение] беше да ти пише) и В. Дудев12. Прекарахми времето удовлетворително - не губи от предвид и туй обстоятелство, че страдая от флегма.
Новост!!! Днес се сгоди по-големата дъщеря на К. Бомболов13 за едно влахо-гъркоманче, ако го знаеш синът на Кърцута14. Ужасно вълнение низ града се чувствува, хули, негодование и всекакъв род епитети постоянно на гърба на господство му се адресират, дето като „най-почетен" общинар предпочел влах пред алтън парче си българе-ергенчета. Утре очаквами сатири по стените. Делата фамилия въпрос на време поругания е станала. И нашия Д-р15 вижда се да е почувствувал ялнашлака - няма ги по бело видело сиромасите! Остави това, току самата случка се съвпадна, когато требваше кандидатите със списъка на членовете от бъдъщата община да се правят, потвърдени от еснафите до бюрото, но кога ти се научили некои еснафи по-рано, въпреки че един път съ го избрали за член, скъсват пликовете и зачеркнуват името му, като турили вм[есто] него другиго. Ето що се казва докачение на народната гордост, синковец!
С намерение бех да пиша и на Крапчева, само че, понеже Никола ми се изтресе сабайлечки, не ми остава време, освен да те замола теб да го поздравиш.
Кажи на Груева дали получил писмото ми, недела. Пощата тогава не потегли по причина на снега, тъй щото зорт да го приел. В неделя ще те запозная по-подробно с течението на общинския избор, както със следствията на поменатия годеж. Знай при туй, че в целото бекярско коло, начело с настоятел[ството] ни чувствува се до кокали нараненото от тази постъпка - демек - загуба.
Поздрави Лазара и останалите аркадаши. Не ми писахте какво стана с Пелагича! Уживай, друже, и за твоя
Д. Лавда
Публ. К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 216-219; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с.110 – 113.
--------------
1 Става дума за Найдо Беломаре. (Бел. К. Ц.)
2 (сръб.) – излишно.
3 Уж.
4 Става дума за прилепския род Белазелкови. (Бел. К. Ц.)
5 Дори, даже.
6 Васил Крапчев, виден прилепски възрожденец, баща на журналиста Данаил Крапчев. (Бел. К. Ц.)
7 Става дума за прилепския род Чичовци. (Бел. К. Ц.)
8 Петър (Пере) Тошев (1865, Прилеп – местността Дренова клисура, Велешко, 1912), учител и училищен инспектор, член на ЦК на ВМОРО, задграничен представител на организацията в София (1902 – 1903).
9 Илия Самарджиев от Прилеп, училищен настоятел, брат на книгоиздателя и печатаря Коне Самарджиев. (Бел. К. Ц.)
10 Сотир Хаджиилиев, от Прилеп, училищен настоятел. (Бел. К. Ц.)
11 Гьорче Хаджипанов, от Прилеп, училищен настоятел, брат на революционера Александър Хаджипанов. (Бел. К. Ц.)
12 Васил Дудев от Прилеп, учител в Битоля. (Бел. К. Ц.)
13 Коста Бомболов, един от видните прилепски граждани, богаташ, син на възрожденския деятел Мирче Бомбол, дългогодишен член на Прилепската община. (Бел. К. Ц.)
14 Кърцута, влахо-гъркоманин, противник на българите в Прилеп. (Бел. К. Ц.)
15 Вероятно Йордан Бомболов, доктор по право, по това време директор на Прилепското училище и директор на Търговската гимназия в Солун. (Бел. К. Ц.)

№ 16
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за заличаването на Коста Бомболов като кандидат за член на Прилепската община заради годежа на дъщеря му с гъркоманин-влах, за осмиването на случката в прилепски стенвестници и др.
Прилеп, 17 януари 1893 г.

Ничо,
Бех ти се обещал, че наскоро чрез Крапаца1 щех да те запозная по-надълго с хода на тукашните работи, поне за изхода на които като прилепчанин все требва да те интересира.
Неделен ден е. Надъхан със сърп[ски] традиции, вместо в черква, дето от снега са падали гьерамиди, аз предпочех дома да си остана, за да не би да претърпа загубата, в случай че бих забравил 25-драмничето с рома, което що-туку, преди да седна до масата, разпара ми гърлото, та ме омая дотам, щото и аз самия не зная какво искам да ти писвам. Но верно с народното изречение: два дала, дорде влези (в хорото), пет дава, не я пущат. И мен не ми остава друго, освен да прибегна по-скоро до обещаната закуска, за да бих могъл да я дрецна писалката по-скоро.
Още от миналото писмо теб ти е известно за чюствителното изменение на общината, както и за загубата, която претърпехме ергените-българчета. Сега остава да те запозная с новодошлите общинари и отзива на народа по повод годежа. Бъдещата Общ[ина], според избора, ще бъде съставена от Н. Крапчев2, Аце Търпев, баща на Дудев, Йов. Фукара3, Богдан4, Тоде Х[аджи]попов и още някои други, кой от кол, кой от фортома. Халваджиите (х[аджи] Здраве, Бомбол и Небреклия5) паднаха, дойдоха бозаджиите, познати между слепия народец и за безмилостни крадци. Важното е, че Бомб[олов] беше бил препоръчен от всички 30 еснафи за бъдещ член, но какво да се прави на гърмогласното гърло на Ташко Филипов6, което е в сила да свали пет пъти по-голем Иерихон. а камо ли въпросния, но което, след като разгласи на 4-те части на Прилеп в най-привлекателно обсъждающа форма постъпката на господството му, разяри мало и големо, от което следствието биде не само името от кандидат да му го заменят с друго, но още и да го украсат с разни иронии, читани в негово присъствие в общ[инско]то заседание.
Бастилия биде срутена, но и туй не се показа достатъчно, за да утихне негодуванието - появи се ожесточена борба на литературното поле! Ево една седмица стана, откакто ден не се минало, а в. „Шебек", „Кикиригу"7 и др. да не е изпълнил своите колони с антични куриози. Колкото иде и абонат[ите] им се увеличават, което явно се види, че напоследък повече листа почна да издава, но затуй и съдържанието му се побогати с дописките на некои Евр[опейски] капацитети. Най-важно е туй, че се дават от редакцията на безплатно ползование на всекиго. Не по-малко требва да благодарат и притежателите на изпадналите къщи, понеже с прилепянието на в[естника] и грубостта на стените се закрива.
Доколкото се научих, уж ни един от учителите немал намеса в редактирането, но съмнението не вервам да не обвини некого и от тех. На Ицка Кар[амбулев] и на Никола зета ти не им се ни подзагатнува за годежа - дотам национ[алната] гордост счита им се обидена. Кой знае дали ще ми завидиш, но аз съм предпочел неутралността, защото виждам, че с кресъците на сганта злото не се изцерява, макар туй вълнение да ги препоръчва за събудени граждани и да дава надежда на просветителите, че рано или късно ще бъдат възнаград[ени] техните трудове. Въобще всеки бълг[арин] вервам. ако и да не им удобри средствата, с които си отмъстява народа, но все таки не би требвало да не се почувствува трогнат от безпристрастната присъда и двигающе чувство на народа.
Макар и да е още утро, клепачите почнаха да не ми се покоряват, види се от топлия ромчец, какъвто надали е пил Гаки, а камо ли мущерията му Лаза и Ничо, на когото само от загатването не е чудно лиги да му текът. Ами що щех насмалко да забравя!... От Крушево дават ми едно пипале с двесте л[ири] т[урски] на 15 год[ишна] възраст. Да го земам ли, а? Как би ме съветвал да постъпя? Имай предвид, че от моя страна на разположение ще ти бъде — дестур8, де!
Поздрави Лазара и му кажи, че доде той търси изхода на този вълшебен и несъвър[шен] свет, не е чудно аз ще се върна оттам.
Привет на Груева. Остани с поздрав, друже. Поне ти добрувай и за твоя флегва9.
Д. Лавда
Публ. К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 219 - 221; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с.113 – 114.
-----------------
1 Вероятно Йордан Крапчев. (Бел. К. Ц.)
2 Никола Крапчев, един от първите прилепски граждани, дългогодишен църковно-училищен настоятел, участник в четата на Спиро Църне през 1880 г., която унищожила насилника Кючук Сулиман в Прилепско. (Бел. К. Ц.)
3 Вероятно Д. Груев е сбъркал името. Отнася се за Ицо (Христо, Ристе) Фукара, един от най-видните и заслужили прилепски граждани и църковно-училищни деятели, общинар, голям дарител за училището и черквата. (Бел. К. Ц.)
4 Става дума за Георги Богданов, виден прилепски гражданин, общинар. (Бел. К. Ц.)
5 Вероятно Кочо Небреклия, виден прилепски гражданин и аза в хюкювата. (Бел. К. Ц.)
6 Ташку Филипов е син на известния в Прилеп лъжелекар и аптекарин Филип екимот. (Бел. К. Ц.)
7 “Шебек” и “Кукуригу”, прилепски хумористични вестници, за които никъде досега не е отбелязано. (бел. К. Ц.)
8 Дестур (архаично) – позволение.
9 Флегма.

№ 17
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за достигнали до Дейков измислици за неговия морал, за разочарованието му от Прилеп, за упадъка на неделното училище и др.
Прилеп, 20 май 1893 г.
Драги ми друже,
Макар и да не ми изнася, следвало би да се уважи сърднята ти, предизвикана от дългото ми мълчание. Но вервам, че и теб ако би се паднало да страдаш от подобен припадък, с какъвто ме сдоби тонът на писмото ти, то и ти надали би отстъпил от това, което и аз върша. А и за шака1 ли требва да се счита още, байно! Да бъда предосторожен, недопуслив, внимателен и строг съдия и към най-очевидното предначинание, за да не би могло да се хвърли сенка от противоречие с веруюто ми, и напоследък да изпадна до такава нелепост? О, ако и късно, стига, дето съм в съзнание да призная, че тази неволна прибързаност, взета поне за мен, повече е и неопростителна. Тъй, да!... Да се стремя да бъда образец на поведение, олицетворение на идеала, надежда на недоволството, бич на телесното сладострастие и какво ли не още, та и след всичко туй да изкажам готовност за да се причисля в пионерите на разврата! Та с подобни ли отстъпничества да гаем2 надежда за осъществяване на идеала, или види се, искало се да се създаде предлог за възобновление на отвращението ми към света, от което при първия още опит да отстъпя виждам се пропаднал в трапа! Без съмнение, че то се привтича повечко на помощ на второто негли на първото: понеже ако тази неприятност ми спомогна да оцена песимизма като най-практичен за мен, с който не би требвало още веднаж да се разделям, то от това не излиза, че с туй ослабва предаността на идеала. Напротив, то само закрива останалите мечти в полза на последната. След всичко туй любознателността, вервам, ще земе конеца: Поява ти се въпроса, как да не се досета, не ли? - Ами питаш ли?
Писмото беше се сготвило, но то надали достигна и Плетвар, когато аз, виждайки се подкрепен от всички допреди напуснавши мя сили, заех се да търся отчет от съвестта на приключената й волност. Тя се червеше пред предначертанието ми за живота, като не може пак ни глава да дигне пред примера, който тя се наемаше да покаже. Късо казано, целата картина, която за дълго време вълнуваше мозъчното ми кофарче, колкото и да е била богата с предвижданията си, но тя доби своето най-реално изображение в лицето на адресир[ания] ти конфуз. Но друже, както се вижда, впуснах се доста и не е чудно да си стреснал да не би от благонамереността ти да съм се докачил. Продължавай да верваш, че не съм дотам бос! И без да беше си ми писал ти, ако и късно, самия можах да предвидя лошите страни на подобни похождения. Обаче с туй ни най-малко не се убива целостта на отговорът ти... Сириозния тон вместо да нарани егото на личността ми, то дойде да подкрепи и малаксалостта3. За другаря ти по-радостна вест и не можеше да има от констатиранието, че ти поне си бил в състояние да се предпазиш от да ми укажеш съдействие за постигание на илюзията и дето в сегашното ти поведение в случай на продължението му предвиждам утешение на мечтата ми. Но стига толкова за глупостите. Вервам, че в мъчносмилат. ще заеме ложа. Нека след толкова мълчание да направим един полет върху околността. Без съмнение, че първенството ще отдадем на Прилеп като на светилник, както го епитетизират учените лугье. По моему пак не си струва ни труда да се говори за него, защото ако има место в нашия вилает убито, за да подаде иницатива (тълкувана с нашия речник) и утешение на просветителите за полезността на труда им, то наверно ще е Прилеп. Никъде високомерието, прикритата умраза помежду и поклонничеството на парата не съм забелязал другаде да съ намерили почва за вирение, както в нашата „Германия". Водими от техната жадност за лично благоденствувание не би направили грех, ако ги причислим към живите представители на семитското колено. Техната обществена дезорганиз[ация] най-добре се угледва и във всекигодишния отпадък на уч[илищния] бюджет. Ако има некой, който да предпочел общото добро пред своето, то е или по погрешка, или от жадност за ознаменува[не] епохата на неговото управление в сравн[ение] с некой умразен предшественик, а не дето е трогнат от полезността на добродетелта. Славния Фукара4, на когото подаръка от 300 л[ири] т[урски] за издиг[ане] новото училище се прогласи с херув[имски] тръби по небо и земя, не счита за нужно нито да отговаря на апелите, които му прават 3 мес[еца] насам управляющите отдела; наш Бомбол пак отказва да ги вложи останалите под предлог, че сътрудника (Фукара) не е дал още нищо и дето и за тази година Д-ра5 пари нема да земе. Парите на последния очакваха се от Екзар[хията], която отказа да ги отпусне, задето не се приел предвидения от нея Д. Мирчев.
Ето това са резултатите на нашите пожертвуватели в допълнение на разположеността на масата към новите учения. Само че недей си съставя същото мнение и за другите места, които все таки съ утешителни в сравнение с очакванията от Прилеп и за положението на които с надежда съм да ти пиша дореда.
Да не идем до крайности. И тук все се намира по някоя чувствителна единица, само че техната разсеяност спомага, за да е осязателна кухостта на целия град. Обаче, вервам, всичко ще бъде извинено, като се вземе предвид печалния факт, дето уч[ителският] персонал, на който за девиз станала ненавистта помежду себе, заема главата на летаргията.
,,Нед[елното] уч[илище]" е в предсмъртния час. От 3 отд[еление] останаха още 7 учен[ици]. Чест на учителите за редовността им! Засега задоволи се с толкова. То е алфа и вервам да бъдъ постоянен до омега.
С Вишина на мой счет (плащане на онзи свет!) да пийнете едно хозе, за да се разсъните от завладяването на Б. Jакшиhа'6. С отговора бъди по-бърз. Здраствуйте утешения мой! В трудните мин[ути] съветвал бих ве да прибегвате на помощ до Шопенх[ауера] или же „Астроном" от Фламариона - приспивача на неспокойните.
П.П. Направи труда да предадеш приключението.
Д. Груев
Публ. К. Църнушанов, Новооткрити писма па Дамян Груев, с. 221-223; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с.115 – 117.
------------
1 Шака (диал.) - шега.
2 Гаем (сърбизъм) - храним.
3 Малаксалост (сърбизъм) - отпадналост, изнемога, немощ.
4 Ицо Фукара. (Бел. К. Ц.)
5 Става дума за директора на училището д-р Йордан Бомболов. (Бел. К. Ц.)
6 Джура Якшич, сръбски поет-класик, известен в частния си живот като голям пияница, което дало повод на Д. Груев да се шегува с приятелите си. (Бел. К. Ц.)

№ 18
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за намерението му да замине за с. Смилево след завършване на учебната година, за опасенията му, че няма да бъде назначен отново в Прилеп, и намерението му да търси работа в Солун и др.
Прилеп, 21 юни 1893 г.
Г-ну Н. Дейкову,
Секретар при ІІІ-ий Мир[ови] Съдия в гр. София
Ан Бюлгари а София
Друже,
Днес изпитът веч свърши и утре или же следующия ден с надежда съм да потегля за в село. За да остана тук и идущата година, изгубена е всека надежда. Вакантен нема да остана и по всека вероятност в Солун ще се отзова. С Мирчева правим една цела седмица, откакто сме наедно, не е чудно и в Битоля да се срещнем повторно. Време немам да ти пиша обширно за „влажностите", толкоз повече, дето и ти не ме задължи, за да побързам.
Очаквам отговор чрез Битоля. Адресът ми: чрез Г-н Наум Кузманов бакал при Фасулпазар, за Д. Гр[уев] в с. Смилево. Кажи и на Груева да се смисли малко за сиромасите.
Поздрави другарите, особено Лаза „смирений". Вервам да се утеша чрез второто писмо с по-приятни новини.
С поздрав
твой Д. Груев1
Публ. в К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 223-224; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с.117.
-------------
1 На гърба на писмото има трудночетлив текст до Н. дейков от неговия зет Никола Хаджи Ристо Бояджия. (Бел. К. Ц.)

№ 19
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за назначаването му за коректор в печатницата на Коне Самарджиев в Солун, за живота му в Прилеп и Солун и др.
Солун, 28 юли 1893 г.

Друже,
В случай, че ти е писал Мирчев, според заканванието му, вервам досега да си се известил вече, дето и с Прилеп се опропастих. Работата е вече свършена и ево веч изтича и третата седмица, откато заемам коректорската длъжност при печатното отдел[ение] на Самарджиев1 в Солун. Не е чудно да ми се сърдите с Лаза за последната ми волност, но бъдете уверени, че не ми предстоеше друг изход. Да се примирех още за една година да търпя философствуванията на А[це] Янов2, Димкара3 и Сие не беше по силите ми. От друга страна и тоз товар да бех се наел да нося, все пак, при днешната обстановка на нещата моето по-нататъшно задържание не ми се виждаше да е от особена полза.
Трудът, постоянството, умереността, а най-више верата в идеала канари разрушават. Може би да ми се възрази? Всичко може да се приведе в изпълнение, но малко да се възнагради в концов. При тази преданост на парата, робска подчиненост на модата и изнежеността (всеки човек и със спална роба разполага) и при съдействието на подобни сътрудници, уверявам те, съвсем слаб успех може да се постигне. Предстоело би му човеку първо да привлече симпатиите на предстоящите си колеги, с чиято помощ предстои му да работи, но как ще може той да ги трогне, когато с предупреждение го посрещат. Всека независима от тех и открита постъпка, без съмнение, макар и свята, егото им ще съумее пред грубото обществено мнение и да йъ бламира. Оставало би да се пригърби тайнствеността, а, за жалост, само в Прилеп подобно нещо не може да съществува, толкоз повече, че там живее Гьоргимайков4 — дипломирана клюкарка, с когото по туй изкуство опитват се да конкурират и некои други, условени сермии и за предстоящата година. Късо казано, безукоризнена проповед там мъчно път си пробива.
Само миналата година аз видех в положение да оправдая некогашните оплаквания на Ил. Дяков. Все таки нека не бъдем до крайност Томовци. Абсолютна надежда нека не се губи, само че едно коренно преобразование в учителския състав би требвало да последва наскоро. Колкото за селските учители, то ни дума не требва да се хаби, понеже ради форма съществуват и никакъв живот не проявяват. За директор малко зорт ще го видят, понеже помощта екз[архийска] намали се на 50 л. т., която сума, както се научавам, я отблъснали каприция ради. За Прилеп достатъчно и толкова, а сега нека се запознаем и със Солун.
Е, ефендъм седмисъм5, условен съм за 50 л. т. годишно, с условия да не ми се намиса в длъжността. Досега майсторът коректно поведение изглежда се да води, а че дип-дип не е птица пак, за да му се боя и робски подчинявам.
Къде с бело, а че тук с черно! Харджовете особено големи, та че съмнявам се да не го затърня накрая. София е почти нищо в сравнение с туй обиталище на клефти6 и клетка на пожари. Времето засега прилично е прохладно, само че доста променчиво. Търбухоугодни българчета има ги доста и тук. Както се вижда, девизът на всички е да конкурират с представителите маджари. Имали са право хората, дето толкова възнасяли талантът на Бадева7 - истина си е, нужен им е бил. Подобно чувствителни стомаси водят (а за тех тепърва искат) и развити слухови тъпанчета.
Има се надежда, ще излезнем наглава туку де...! Засега близки познаници немам, затуй търпение до вторий път.
Приключеното на Крапчева8 ще го предадеш. Требваше да ти се рече „ако иска", но нищо засега. Особен поздрав на Вишина и Груева. Панта икономия предприел да прави, та че със своеволно заточение в Сяр си плаща.
Адреса - чрез книжар[ницата] на господарът ми.
Здрав бъди!
Твой Д. Груев
Публ. в К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 224-225; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с.118 - 118.
-------------
1 Коне Самарджиев, от Прилеп, книжар и печатар в Солун, деец на Българското тайно революционно братство в Солун. Д. Груев първоначално започва работа при него като коректор в печатницата му.
2 Аце Янов, виден прилепски гражданин и училищен настоятел. (Бел. К. Ц.)
3 Става дума за Диме Янев – Димкар, прилепски гражданин, училищен настоятел, прилепски летописец, автор на песни с патриотично съдържание. (Бел. К. Ц.)
4 Става дума за Георги Трайчев Гьоргимайков (1869, с. Богданци, Генгелийско – 1943, София), учител и училищен инспектор, директор на Прилепското училище и училищата в Кавадарци, Дойран, Сяр, Скопие, Охрид, Ресен и др., председател на Прилепския революционен комитет (1907 – 1908), автор на книги със спомени за революционните борби в Македония и за историята на отделни градове в Македония, сред които “Книга за мияците”. “Град Прилеп. Историко-географски и стопански преглед”, “Манастирите в Македония”, “Старини в Преспа” и др.
5 Популярен турски израз като обръщение преди започване на разговор. (Бел. К. Ц.)
6 Клефти (гр.) – хайдути.
7 Атанас Бадев, от Прилеп, учител по пеене в Мъжката гимназия в Солун, композирал черковни и литургийни песни, които са се пели в прилепската черква. (Бел. К. Ц.)
8 Става дума за Йордан Крапчев. (Бел. К. Ц.)

№ 20
Писмо от Д. Груев до Йордан Крапчев за техните отношения, за отпечатана телеграма на агенция „Хавас", искане да му се изпрати руско-български речник и др.
Солун, 28 юли 1893 г.

Крапчев,
Кой знае що за дявол те зима, та че винаги пазиш само да се притайваш! Холан, добър момък беше по едно време. Опасявай се друг път подобни предсказания да не създаваш. Наверно надеждата за по-добър диплом тика те в туй грехопадение, че не ти остава време да се подсетиш и за пишущия? Ако навеждаш за извинение туй обстоятелство, браво, за завиждане си бил. Майстор си бил в избора - с него начин най-добре със симпатиите на обществото можеш се сдоби. Един път то става, пази! Дръж, дръж, Крапчев! Когато има кой да слуша. Тази дизакордия в света умишлено е създадена, за да се виждат в привилегировани мантии неколцина. Щастлив е онзи, който би заел почетното кресло. То е нагласено тъй, че само за издавание заповед служи!
Друго нещо, в свръзка с първото и малко нещо от по интерес!
С една последна телеграма агенц[ия] „Хаваз" съобщава ни последното решение на ареопага от VІІ-та инстанция на блаж[ена] Теодора, че и занапред остава си същото правило: „девет педи надолу за всеки смъртен без изключение". Едно само възнаграждение за силните на деня се направило, дето след смъртта им всеки бил свободен да ги критикува и слюнки по колкото ще на гроба им да натрупва, да би много по-голема влага за мозъка им да се запазва. - Колко несъобразно постановление, чорт ги побрал!... Га че ли не знаят, че тук капацитетността (особено ако да е начетен доста) има си своята стойност. Че как смехът да се разпореждат тъй глупаво против нашите мечти, разве не знаят, дето ний с туй се храним!... Нищо, за нас туй не важи нито лула тютун — нека ний продължим с химери да се храним. За нас достатъчно е, дето през живота с пърсхи ни посочват.
Съгласно рецептите на „Зорница" за дописч[ика] не отговарям.
Речник Руско-бълг[арски] от Карадж. непременно очаквам. В случай че нема дребни (за кога крупни), поискай от Дейкова или Илиева, на които при първ сгоден случай готов съм да им ги изпроводя. За дохожданието ми в Солун изумех да ти съобщя, види се, надевайки се, че от Дейкова ще се научиш подробно, комуто и писах.
Какво ли радостно чувство требва да вълнува сега твоя Ил. Крапчев1, като вижда, че от мен се освобождава! Дано с по-добри се снабдят.
Особен поздрав на Груева, Илиева2, Герасимов3 и др. стари познайници.
Илиев нека разгледа по-добре ІІІ-а кн[ижка] от „Книжици"4. Кажи му, ако искаш. Дали Груев още в същата канц[елария] служи? Писма адрес - чрез книжарницата. Недей забравя Лаза нарочно да поздравиш. За втор път, може би, и повечко.
С поздрав
Твой Д. Груев
П. П. Дохажданието ми недейте осъжда. То стана със съгласието на мнозина. Обяснение след познанството ни.
Същий
Публ. в К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 226-227; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с.119 - 120.
-------------
1 Става дума за Илия Крапчев, чичо на Йордан, син на Никола Крапчев. Бил е училищен настоятел. (Бел. К. Ц.)
2 Навярно Йордан Илиев, от Прилеп, съученик на Д. Груев от Солунската българска гимназия. (Бел. К. Ц.)
3 Вероятно Никола Герасимов, от Охрид, съученик на Д. Груев в Солун и Белград. (Бел. К. Ц.)
4 Става дума за сп. “Книжици за прочит”, издавано от книжарницата на Коне Самарджиев след 1889 г. в Солун. (Бел. К. Ц.)

№ 21
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за работата си в печатницата на Коне Самарджиев, за идването на Димитър Мирчев в Солун и за назначаването на Георги Баласчев в Сяр
Солун, 21 август 1893 г.

Едно пристигане в Солун, нещо преди месец и половина, не закъснех да ти пиша и зарадвам с новата ми професия. Отговор досега не съм приел, но за туй нито дума не бива да става. — Зная ти нрава, това с теб не става само сега; първо - навикнал съм вече на немарливостта ти спрема симпатиите ми. Вервай, доволен оставам и от толкова и знай, че мълчанието твое не може да предизвика подобно настроение и у мен. Ти добре знаеш, дето колкото иде, се повече афифтер1 ставам, а от последните друго и не можем очаква освен постоянство в намерението им до жестокост. Описанието живота на лудата в „Нотр дам" ще те накара, вервам, да се съгласиш с думите. Целта ми на всичко последно казано е в кратце, че и да не отговориш, решил съм се да те обезпокоявам. Верен на девиза си, виж, ето ме пак. Не е чудно да се ребриш сега, бедния, в некое кьоше, като четеш заканванието ми, обаче бъди свободен. Ти добре знаеш умереността на езика ми и дружеския ми живот, тъй щото, освен да те разсмея, надали за друго и съм способен.
Тук със Самардж[иев]2 караме я, кажи си, кучешката, асла както, наверно, предвиждаше и ти. Човек себичен, невежа, интригант и интересния, само какъвто можеш да го представиш ти, който особено му симпатизираш. Ще се търпи, та макар и воплощение на дявола да е, комуто нито една йота и не отстъпва асла. Ръцете ми са свързани отвсекъде, всека надежда отнета е. Аз се съмнявам да доцелем годината, обаче все пак куража се, дето от толкова по-суров не може и да ми се представя, та ако остане само на тоз уровен, аз нема и защо много да му мисля, понеже досегашната степен на мръщение ангажирвам се да йъ понасям. Колкото за по-натъшния изход на плачевното ми състояние нека оставим до втора ръка, а сега да се видим кой къде сме засега.
Мирчев пристигна преди 4-5 дена. Съобщи ми, че некое писмо от теб, адресирано в Битоля, носел ми, но че го изгубил. Доста му е и туй, което му се изтресе по каната за неговата немарливост. Той ще остане пак в Солун, а Баласчев3, по причина дето го местели в Сяр със същата заплата, не е чудно да ви се изтресе некой ден. Героизъм на бегание!
Заплатата ми едвам закрива разноските ми, за което от голема полза намерил бих всеки съвет от страна на приятели. Нема що да се прави; всички трошат, длъжен съм и аз в хорото участие да земам. Климата доста променчив, та досега нито един час не съм се почувствувал бодър. Бабан Прилеп за планинския Груев!
Друже, и тъй ще платя грош за пощата; аз намервах и повечко да ти пиша, но какво правиш на Мирчева, кого на пишеньето ме завари, та не ме остава и да продължавам, дженабетина.
Засега задоволи се, прочее, и с толкова. Ако би си ми писал в миналото (впрочем изгубено засега) писмо некоя смехория, свойствена на твойто перо, направи труда да ме освободиш от апатията, в която ме е завладела и не ме пропуска. Особен поздрав от Мирчева. Поздрави, моля, Крапчева и Груева.
Желателно е да последваш Вишина в писателската арена. Ами Тодора Богатинов не ще ли поздравиш?
Със сърдечен поздрав твой Дамян
Публ. в К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 227-228; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с.121 - 122.
---------------
1 Афифтер (тур.) – празен.
2 Д. Груев споменава за работата си като коректор в печатницата на Коне Самарджиев в Солун.
3 Георги Баласчев, от Охрид, учител, историк, издател и редактор на сп. “Минало”. Член на Младата македонска дружина, един от “лозарите”, автор на статии в сп. “Лоза”. Училищен другар на Д. Груев от Солунската гимназия и Висшето училище в София. (Бел. К. Ц.)

№ 22
Пощенска картичка от Д. Груев до Лазар Вишин с искане да му бъдат изпратени 100 екземпляра от някаква книга и др.
Солун, 5 септември 1893 г.
Г-ну Вишину при Санитарната дирекция в гр. София.
Вишине, Писмото ти от 31-ий миналия приех го. От съдържанието му, както се види, ти не си приел последния ми отговор, с който те канех да изпроводиш неколко екземпл[яра]. Във всеки случай, щом си сторил ниет1 да ни предвариш от злото, недей закъснява да проводиш само сто (100) екземпл[яра], понеже за повече нема шанс. Стига само да се разпродадат, та не сме далеч. Кажи на Дейкова, да за ...2  си, за да ги разгласи ...". Препоръката е необ[хо дима] ... же само в Прилеп, ... ма клон ... към всички кардаши3. Недей Виа Землин, за по-скоро.
Твой Лавда
Публ. в К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 229; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с.122.
--------------
1 Ниет (тур.) – намерение.
2 Многоточията са поставени върху липсващия текст, изрязан заради пощенската марка на обратната страна. (бел. К. Ц.)
3 Кардаши (тур.) - братя, другари.

№ 23
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за предстоящи назначения на учители в Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий", за пристигането в Солун на Димитър Мирчев, Петър Попарсов и Емануил Иванов и др.
Солун, 5 октомври 1893 г.

Дейков,
Какво е туй, що направих, бе, аласеламет версън!1 Дали дума пада ми се да продумам още? — Съвнявам се ума ми да е на местото му, понеже, както се вижда, той съвсем мя е забравил. Но, било що било, нека остане между нас казано. Лазар, комуто обязателно беше да пиша преди ... преди колко де?! - в пълно право е повече да се сърди, но тежко нему, ако и той би се повлекъл по моя акъл.
Без съмнение, осъдително е дългото ми мълчание и безполезно би било вече да прибегвам до извинения. Толкоз повече, че и не ми иде отръки некое, което би могло всецело да го оправдае.
Значи, работата е да се задоволите със самопризнанието ми, за да се успокоим всинца ни и по такъв начин ми се даде възможност да мина направо към дневния въпрос, което и правя.
Приготви се за Мирча, чиито мустаци конкурент не могат намери в целия Солун. Еле, а то отдавна вече беше, изтресе ми се господство му от Прилеп зачервял и весел до немайкъде. „Маре, що за необикновеност ми представляваш човече?" - питах го аз, който при толкова другар[уване] редко ми се удавало да го виждам в подобно настроен[ие]. — „Кюталос!2 Ишала!3 Щастието и мен ще се усмихне" - бе предпазливия му отговор.
Е, и това може да бъде - казах си с ума, предполагайки, че Морийово по известността си заема место на некогашна Америка. Нейсе, откри ми човека причин[ата] на радостта му, ила4 не бех от естество, за да им се поверва. Та и как да им се поверва, кога, осланяйки се на куражът от кумът му - моя майстор - омаял си се човека, че уж в Отдела оценили го за голема птица, вследствие което в правото си бил човека да се счита за силен и по такъв начин зима мерки, за да го изиграва. Целата комедия се състоеше в желанието му за повешение, т.е. с още некоя лира парично възнаграждение. И минаха се така неколко дена, ако не и цели седм[ици], а нашия Мирчо назначение още нема. Назначават други учители и надзират[ели], а за него га че ли не се досещат. Стесн[ение]то не закъсне да го посети. Преместв[ането] на Баласчева бе предвеститела, за да си стега царвулите и се готви за път. Страхът бе на вратата и току го вижд и прегърнал бе икономията с която нема да се раздели и до гроба. Гайрет5, холан! — дерех си гърлото аз, но напусто. Ти самият го знаеш какъв е на зорта. Естествено беше, че в акъла му не можеше вече да намира гостоприемство не само мисълта за възнаграждението], ами и за задържание. Ненадейното изтресвание на Арсова (та и той филолог)6 не ще ни дума, че го стесни съвсем. Е, оре де!... Само да го бе видел отнекъде! Но нека продължим.
Дойде новия д-р, захванаха редовни занятия; назначиха 3-ма надзиратели (Тенчев, Десковский и Василев, ланския иконом), а пустия му Мирчев още занемарен. Е, това веч не бе за търпение и туку хванаха зъбите му да правят като на поп Бечва бройниците. След неколкодневна агония оправи се малко сиромаха, защото беха го вече поканили за надзирател, което и безцеремонно прие. „Маре, защо не се поланча малко след толкоз мъки, що ти причиниха" — питам го аз, е алабелани версе! Арно, ама Арсов бе в запас.
Еле утихна човека оттогаз, като не преставаше да ме изиграва. Не отиде много време, а ето че вчера ми се изтресе още един филолог — д-р Еман[уил] Иванов7, назначен за Соф[ийска] гимн[азия] и по Лазар[ово] настояване преместен за тук. С него стават вече 4 филолози! Тъй щото един е излишен по всеки начин. Кому ще падне жребието не се знае, а засега важното е, дето и 3-мата стари наклонил са да ги стресе. Пустия му М[ирчев] место не го хваща! Умът му е кайме. Свършиха ми се всички мъки, неспособен съм веч още да го утешавам!...
Това е накратко тревожното състояние на нашия Мирчев. А това са отчасти авантюрите на нашия Отдел. От филол[ози] и естеств[еници] глава не можем дигна, а от високи заплати (дир[екторът] напр. 500 нап[олеона] год[ишно]!) възмущение у човека се поражда. Края къде ще излезе, не му се знае, но че и таз година в гимн[азията] бури предстои да се създадат, това още отсега мога го предсказа. Директора бил с неограничени права, а ради егоизма нетърпим става.
Очаква се тези дни некой си Д. Пенчов, д-р по историята. Е, така е веков, само доктори!
С майсторът съмнявам се да я доизкараме, а че и паричните разноски ми ме закриват. Друг изход нема, освен да привиквам на търпение - как би ме посъветвал? Прочита съм зарезал, понеже докарва ми безпокойствие. На пиене еснафски се бех предал, ама що [да] му се прави на д-ра, който привременно ми запрети всеко питие.
Ничо, вервам, ще ме удостоиш с едно посещение поне през зимата, нали? Тогаз е гумното на портокалите, не ще се излъжеш! Не се стеснявай ни най-малко, дето за пари ти се оплаквам. Аз мога още отсега [да] пестя, само и само с приятеля си да се поразвеселя. Най-после, ако не за друго, то в правението на халва да ме видиш доколко съм се упражнил.
На тебе се пада думата.
Както се вижда, с Крапчева сте боздисали, та че още не ми е отговорил. Би ви заблазнил човек - още това ви оставаше.
Как си с Кима? Ами с Лаза? Не сте изпиле ли още неговата печалба от превода?
Бива го за предс[едател] на Бахусовото дружество, дженабетина, че тъй майсторски препоръчват със своя автор пиението отред. Добра гаранция би ми били съветите им, ама що [да] му се прави на д-ра!
Много писах, а нищо не извърших. Задоволи се с толкова засега, понеже и мръква вече, а и на Лаза требва да се надращат неколко реда. Изумявам за какво да ти писвам, затуй, за друг път, подсещай ме с въпроси с какво обичаш да те занимавам.
Бадева мразя, дето е вреден, излишен на касата с длъжността си начело, затуй не му предадох поздрава ти.
Пиши нещо новост, ептен ме забрави. Желая ти здраве и веселост!
Твой Дамян
Публ. в К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 229 – 232; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 123 – 125.
--------------
1 Аласеламет версън (тур.) - Бог да ти е на помощ.
2 Кюталос (диал.) - мълчание, да мълчим.
3 Ишала! (тур.) - слава богу, дай боже.
4 Ила (тур.) - ала, обаче.
5 Гайрет! (тур.) – успокой се!
6 Става дума за Петър Попарсов.
7 Д-р Емануил (Манол) Иванов, историк, учител в Солунската мъжка гимназия през учебната 1893/1894 и 1895/1896 година. (бел. К. Ц.)

№ 24
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за голямата реколта от портокали, за очакването му да започне да излиза педагогическо списание в Цариград, новини около Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий" и др.
Солун, 2 ноември 1893 г.

Ничо,
Писал съм ти отдавна и макар че още мълчиш, аз не мога да се съмнявам писмото ми да не си приел. Да закъсняваш толкоз досега немаше обичай, па кой те знае отсега: което бива, я! Не е чудно да си причастен в издаването на „Другар"', ама и това не те омива, понеже от мен по-достоен за портокали „Другар" във Франца не можеш намери. На добър път!... Друго нещо. Таз година щели сме да имаме достатъчно портокали. Още отсега почна да ме ударя рея1 в носът покрай морето. На една кошница турил съм мерак, та пълна да ти я изпратя, ама бакалъм2, са кисели. Около Нова Год[ина], казват, че донасяли най-благовонни. Наистина от векявание3 кукя не се разсипва, ще си кажеш ти, ама требва да знаеш, че байо ти, ако е сиромах за много, а колкото за 2 лева не ще има слабостта да ги счете за сермия.
На Мирчева не са достигнали още неколко „танета"4, за да си дотъкми кемерчето, макар че направил голема икономия от обещан[ите] ти портокали.
Против Панта завели процес комшиите му, дето не ги оставал мирно да стоят. По некой път чак тук достигат миризми „балъктаваси" и гласове „На престола Халиор седи..." Оттук по-далеч, казва, не ни пускат и туку го чуваш да извие „Грана от гора" и да мине към „Льепа Паво”5.
Боравите вие с „Братство" и др., ако немате друга работа.
Ами, истина, какво е това ропотници от братята в „Новини". Златен поп Бечва за такивато!
За неколко време очаквам да се появи Педагогическо сп[исание] в Цариград като притурка на „Новини", но при новия цензор не е чудно и да се откажат от тоз мерак. Берикятвърсън6, че Сарафов7 дойде там, за да си земе фамилията, та учителите поотдихнаха. Игнорира им съвършено правата и от най-силния до най-слабия не са нищо друго освен оръдия на неговата воля. Думата заседание чувствува се за излишна в гимн[азиал]ния им речник. Никакъв предметен час не зема и се занимава изключително с администр[ацията], а не е чудно и само с пишение на стат[ии] в Бълг[ария] - 500 напол[еона]!!!
Но това за друг път, стига да те интерес[ува]. Недей мисли, че поканата ти изпращам, за да се запишиш. Гроша ти куртулам.
Поздрави Вишина, Дякова, Груева, Крапчева и др. аратлици8. Стига мълча, де!
Твой Лавда
Публ. К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 232-233; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 125 – 126.
--------------
1 Рея (диал.) – аромат.
2 Бакалъм (тур.) – да видим.
3 Векявание (диал.) – обещание.
4 Танета (тур.) – парче; подразбира се лира.
5 Популярни сръбски песни.
6 Берисятверсън (тур.) – благодарение, че …
7 Михаил Константинов Сарафов (1854–1924), от Велико Търново, директор на Солунската българска гимназия “Св. св. Кирил и Методий”, дипломат, статистик, националреволюционер, общественик и дипломат. Министър на народната просвета (1880, 1881), министър на финансите (1884, 1902–1903), министър на вътрешните работи (1901–1902). Дипломатически агент във Виена (1903–1909), пълномощен министър в Цариград (1909–1912), член на българската делегация в Ньой, създател на българската статистика, министър.дописен (1881) и редовен (от 1884) член на Българското книжовно дружество. Автор на научни трудове по статистика и финанси
8 Аратлици (тур.) – другари от компания.

№ 25
Пощенска картичка от Д. Груев до Н. Дейков за заминаването на Дейковия брат за Прилеп поради холерата и др.
Солун, 23 ноември 1893 г.

Друже,
Брат ти вчера бе заминал оттук за Прилеп, ала поради лошавото време не можех да се срещна. Уфейкал веднага, понеже азиатската1 и при нас на гости дойде. Доста сериозни случаи вчера и завчера констатирани били - превозходен случай за разпродав[ане] на Лазаровото произведение. Подсети го, как те заведе при влахът.
Дали не си приел отговорът ми? Има за много неща да ти се пише, ем от голем интерес, ама след като се отговориш. Мъчя се вече да бъда сериозен - не се страхувай.
Докъде ли е Груев, че и той твоето поведение, както се вижда, пригърби. Много здравие на Лаза, Дякова, Богатинова, Мутафова и осталих2 стари достове. Обонянието наближава да ми се затъпи от пустите портокали. Било и друга година, ама като настоящата!...
Отговор очаквам, алнат3.
Публ. К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 233; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 126 – 127.
-----------
1 Д. Груев има предвид азиатската холера. (бел. К. Ц.)
2 Осталих (сърбизъм) – останалите.
3 Алнат (тур.) – непременно.


№ 26
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за конфликта между учителите от Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий", за първоначалната дейност и виждания на ВМОРО, за отношението й към училищната политика на Българската екзархия, за откриването на неделно училище в Солун и др.
Солун, 7 февруари 1894 г.

Ничо,
Исаф, бе душко, ептен клоним да се забравим! Пак ти като закълнат плашиш се и от писалката, види се. Мене ме гледай, аз съм под по-строга повелба, отколкото ти при куция. Много чемер ми се набрало от паления ми майстор, туку хайде нека върви засега.
Честно слово, много пъти съм се наканвал да ти отговора на приетото ти още в предисторическо време писмо, но кой знае как, ето че едвам днес пристъпвам. Признавам си погрешката. Извини!
Отсам доста важни и напъстрени новини предстои ми да ти съобща. Набрали са се. Отдавна не сме си писали. Изумил съм докъде съм стигнал в миналите писма, но нека захванем най-подир отгде и да било - всичко интерес представлява.
Прилеп ще пропусна, вервайки, че Иван, братът ти, редовно оттам требва да те бомбардирва. На разположение представям ти се и за осветлен[ие] тамошните явления, стига само ако се нуждаеш от подробности.
Тук силни вражди върлуват между българското общество Сарафов, акибет1, не ще да кьердоса2 поста си. Учителите — един в осой, други — в присой, само моя Мирчев вижда се да заповедва на страстта. Той, като се вижда, с всички се представя да е добър, иле и на всички трап би приготвил, стига само без жертви ако би му се удало. Пак ми се кичи, че старите ни идеали го движат, но вероятно ще е - едничко заради забавление. През Бо[жикната] ваканция беше в Битоля да се види с брата му Йов[ана], който по туй време опасно бе болен. Братята му станаха съдружн[ици] с Белазелк[ов] и работят на крупно в Битоля. Още една година служ[ба] потребно му е било на господство му, за да усигорел окончателно фамилията си, следова[телно] не е законно да изисквал идеала големи жертви засега от него. „Принуден съм на глух да се представям" е началото, от което се ръководи при смелото му действув[ане]. Но да оставим него, понеже и казаното е повечко.
Както и да е, но между действующите най-значителната партия е горе-долу титулираната „Сепарационна", на която й предстои успеха. Ти, не е чудно, отвисоко да погледнеш на туй движение, но требва да знаеш, че и Исус е бил от Назарет3.
Работата ево как е.
Преди всичко сепарац[ионното] стремление не требва да го считаме за утопия. То не обзима и крайностите на същинската сепар[ативност], както си я представят крайните шовинисти. Тя е плод (разбирам нашето ново сепар[атистично] направл[ение]), та именно плод на несъстоятелността на България да спомогне насам. Тя намира изхода само в зиманието едно друго поведение от страна на македонц[ите] спрема съседите. Съществ[уването] на учил[ищата] ни при такова управл[ение] и подържка намирами го за съвсем вредно за страната и способно само да изцежда страната от младите ни сили и изгубва (ослабва) духа между задържавш[ето] се население. Имайки предвид злините от тази тактика на действуванието, новите сепарационисти поставят си за цел прокарванието между насел[ение]то мисълта за самостоятелно работение. Почва се от училищата, понеже таз тема може да бъде достъпна пред секиго.
Но това не значи с байрак още отсега да се проповедва. За неколко време устремили сме се тайно да пропагандираме, докогато се поусилим, а и за да не дадем възможност на неприятели да се предпазва и пречи.
Действията ни ще се съобразяват с местността. Тъй напр. по-слабо събудените страни, като Костур, Сяр и др., засега остават пренебрегнати, понеже там вече се е почнало да се работи с пари, ние чувствуваме се слаби засега за такъв дуел.
Тук изглежда се доста да прогресирваме и за първо дело счита ни се успешното отваряне на „Неделно училище" като продължение на вечерното. Поставили сме го на съвсем засебна4 основа и въпреки всички лукавства бай ти Сарафов не успе да го подчини.
Без да се отнася некой до него, сиромаха, пратил бе посредници да ни канят да се събираме в екзархийското училище. Ударивши по такъв начин на камен, почнал господство му да се оплаква защо да не сме му го подчинили, както що са другите училища, за да би могло и то да цъфти и преуспява под неговия ретрограден режим.
Досега те съмнително да са схванали крайната ни цел, но ишала5 доще ред да я почувствуват.
Ами досетих се да те питам как си ти с некогашното ни бълнуване за извоюване правдин[ите], допуснати от Берлинския договор? Ама канцеларски размишления допускали сме си, де! Пиши нещо по тоя въпрос, понеже Букурещ клони да не претече6. Мен яде окото Туркиява, що мислиш ти? Отговори се по-скоро и относително загатванието в миналото писмо, за да се видим. По много неща предстои ни да разговаряме, а страхливецо низедни!
Уморих се вече, а бело още има, за да се черни. Да прекратам - грош и тъй ще давам; да продължавам - изгубих фурка и вретено, кога гледаш, че още едно остава, и аз като милостта ти с по една дума ред да почна да пълна. Никола Наумов наляво-надясно в епархията си деятелност проявявал. Панта дрочел7 с„покит"8.
Много здраве Вишину и от творението му, което в немалко екземпляри спи спокойно в рафтовете.
Поведението ти с Груева и Крапчева не ми се нрави. Не ви предстои само с намръщеност времето да прахосвате. Ръкъ с ръка се мие.
Селям на Ил. Дяков и Мутафов. От Македония нема нито да се поместа, макар че майстора ден за ден чека пръта да ми удари.
С отговора побързай, и то на адреса чрез книж[арницата] на Ив. Х[аджи]николов9, Френкчаршия, за шутрако10.
Д.
Публ. в К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 233-236; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 127 – 129.
---------------
1 Акибел (тур.) - по всяка вероятност.
2 Кьердоса (тур.) – прокопса.
3 Д. Груев има предвид навярно скоро основаната Вътрешна организация. (бел. К. Ц.)
4 Засебна (сръб.) – отделна, самостоятелна.
5 Ишала (тур.) – дай боже.
6 Претече (диал.) – изпревари.
7 Дрочел (диал.) – наслаждавал се.
8 Покит (сръб.) – накит, украса.
9 Иван Хаджиниколов (1961, Кукуш – 1934, София), учител, един от основателите на ВМОРО и секретар на ЦК, книжар в Солун. Заедно с д-р Хр. Татарчев, П. Тошев и др. са били арестувани в началото на 1901 г. по Солунската афера и осъдени на доживотен затвор.
10 Шутрако (диал.) – глупак.

№ 27
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за възникналия конфликт между Солунската българска община и Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий", за създаването на комитети на ВМОРО във вътрешността и необходимостта от задгранично представителство на организацията и др.
Солун, 9 март 1894 г.

Бюлгари - Луковит, Н. Дейкову, Мировий съд.
В гр. Луковит (Плевенско окръжие)
Ничо,
Отдавна съм ти изпратил писмо и не ми се верва да не си го приел, макар и още да мълчиш. Научих ти табиета, та не си стегам душата вече. Мълчи, мълчи, душко, дори да се умориш.
Работите насам зимат добър обрат. В миналото писмо, вервам, да се докоснах нещо и до солунските недоразумение между общината и директора на М[ъжката] гимн[азия], та излишно е и в подробности да влизаме наново.
След отказването от страна на директора да признае новоизбраната комисия за пансионите, общината веднага взе решение да прекъсне и всекакво съобщение с Уч[ебния] отдел, па накрая и с Екзархията по причина, че последните се виждаха наклонни да удобрят постъпката на Сарафова. Решено-свършено, и писмото, с което се съобщаваше на Екзарх[ията] за намерението на общината пристигна в Екз[архията] 2-3 дена по-късно след отиването на общ[инския] председател"1, който нарочно бе заминал да дава устно ответ на Блаженството. Неговото отиване бе предизвик[ано] от дързостта на общината едничко като чиновник, за да не се случи и във време на съзаклятието им срещу началството му.
Отговорността чернокапеца, види се, избегнал, че, както се научаваме, след некой ден щел повторно да ни се изтресе. За нашата мисъл той е добър. Положението му пред Самардж[иев] и Сие е поклатено, та е принуден да угажда нам, едничко, което осигурява задържанието му в Солун. Той не знае за крайните ни желания, та всичките ни действия тълкува гаче ли нарочно за негова милост се вършат. Със сблъскванието на общ[ината] и Сарафова нам ни се удаде да създадем любов и интерес между масата, която бе се преобърнала в проста зрителка и доверила бе всичко на отделни избраници, а и това засега не е малко. Назад са още същинските гюрултии, но те са неизбежни, за да се посъживи народа. Ептен го убиха с тия пусти помощи. Редки са даже хората, които да знаят, че имаме гимназия. Какво можеш да очакваш от такъв народ и може ли най-после да се нарече и народ, когато нищо нема, каквото би го свързало и насърчавало? Тоз недостатък на досегашното действувание осъди се на много места и във вътрешн[остта] ни, че вред почнаха да се образуват тайни кружоци от местни хорица, които ше работят за самостоят[елно] подвизавание или же в краен случай — понеже на много места националн[ото] съзнание и единство само с парата сме докарале да се добива, то поне да се постават действията на Екз[архията] в зависимост от общините, нещо което не малко би спомогнало за създавание интерес между населението. Кружоците се подчиняват на известна организация и се намират във взаимни отношения. В случай на нужда ще се подкрепят един с други срещу общия враг. Инструкциите се уважават само като станат решение на Центр[алния], който тоже е във вътрешността.
Подобно предприятие бе нужно от първа степен, за да се уверим доколко нашинеца е готов тайно да работи.
Чувствува се особена необходимост от образованието на такъв и зад граница, понеже има нужда и от орган. Целта може и да се поуголемява съгласното от подготовката и разположението на членовете.
Битолската случка не малко насърчи слабодушните и разубеди заблуделите.
Отговори се, а да би устата ти занемела. Днес съм работил доста, а и машините силно бучат, та вервам разсеяно да съм ти писал. Мъчно ми е да го чета, а и време нема - ти да си жив; отбери го2, ако имаш нужда.
Мирчо е здрав и те поздравява. Бая таанета спестил, ала пак не дава. Домъчня ми вече да драскам, ила3 грошът лаком ме прави.
Како си с Лаза? Готвите ли се за Лаз[аров] ден?
Ох, къде съм аз да кръкна некоя! И за мен честити му, ако забравя официално да го поздрава.
Твой Дамко
Публ. в. К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 236-238; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 130 – 131.
-------------
1 Става дума за архимандрит Козма Пречистански от Кичево, бъдещ дебърски митрополит. (Бел. К. Ц.)
2 Отбери го (диал.) – разбери го.
3 Ила (тур.) – само, обаче.

№ 28
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков за вървежа на църковно-училищиите работи в Македония, за хвърлянето в затвора на учители и училищни дейци от Битоля, за отпечатана дописка срещу Антон Наследннков във в. „Глас Македонски" и др.
Солун, 31 март 1894 г.

Ничо,
Та що толкоз си се отдалечил, ала белани вере1! Дявола не би могъл да те намери дори тамо, а камо ли пак аз с всичкото ми късогледство. „Д-р Марков" медиум да бех, пак надали щех да те открия, ако днес не ми връчехъ писмото ти.
Правото да кажа, и при заминаването на брата ти Йована оттук чух да загатва за подобна нелепост, но можеше ли да се поверва, че теб ще намерят да изпратят на дявола тамян да кадиш. О, чудо!... Ама удари заекът барем де! Лаф некьум.2 Капата над око, при патронството на представителя на Семерджиева. Пак той ли бе оттам депутата?
За мене, братко, се едно си е: боех се да не отидеше некъде, за където на поща би ми искали повечко пул пара си.3 Минава ли с грош, ако щеш и в Си[ли]стра мести се. Че ще задоцняваш с отговорите, на това аз отдавна веч съм привикнал. И до мене да си, тая сермия си оставаш, в джендема да отидеш, пак толкоз ще закъсняваш.
За сумичката (350) по-добре щеше да стане, ако никак не бе ми писвал или поне да ме улеснеше на Мирча да му не загатвах. Потъмня човека, та това си е...
Оттогаз пред очи още не ми се изпречил, но наверно в несносно положение требва да се намира. Арна чивия му се закачи с това туку де, не е чудно и за доктора нужда да почувствува. Удоволствие чувства в повтарянието на думата „не вервам", но по-добре ще е така да си се гали, нежели ако да поверва и се разболее. Кой знай с Панта пак какво би се случило, но извини, научих се сега как се свири. Нема хората да ходя да ги разболявам. „Барем да се опечали4 да пести..." бе последната дума на Мирча, и то, види се, за да остане и той от них една чашка „пенява" да кръкне.
Нейсе, и по-сиромашки ще се кара, щом не хванал топа... Моето съждение, голем дрочалник5 ти предстои да изиграеш. Тамошния провинциален живот не е както по нашите страни. Аз даже не съзирам и разлика със Софийския. Каквото се намира в София и Пловдив, може да се срещне и набави и в Луковит, стига човек да има желание. Тъй щото от страна на душевна храна мисля да не си за окайване, па и да си — с ептен малка разлика. Стопанската част, не ще и дума, че ще е много по-износна, отколкото в София. Череците агнешко от Кима, вервам, в изобилие да се намерат и тук. Остава вакантно още прекаленото удоволствие - сладострастието и плътските удов[олствия], лаким6 и без тех мирен ще си бъдеш, та аслъ и пророк на целомъдрието си.
Най-подир, арно-лошо, това е. Дупи, догде намираш на меко, защото 350 ги викаат.
И ние насам доста прогресираме. То се видело, че с въжето или свинеца рано или късно ще требва да се целувам, но нека се стараем барем от малко-малко целно да бъде. Народа ни е затъпел, своето презира, а за вера у себе мъчно иска и да слуша. Ц[ърковно]-училищните работи от неколко години станали са владение само на неколцина, та били те директорите или Ацеяновци7. Народа, оттеглил се окончателно, малко съзира и цени интереса си. Затуй потърсванието сега съдействието му удари често пъти на камен, като да се кани за поход в Китай.
Основаванието кружоци си следва доста прогресивно, макар и ограничавающи се с малко членове. Мирчо не знае, имай предвид.
Крайната цел остава засега в бездействие между частните; даже на мнозина членове и от главния още не им е открита, па и още ще се държи в тайност, докогато не се калят предпазливи, характерни и тайни да станат. Нещо повече: откриванието на крайното стремление и би побъркало на групировката, понеже народа е страхлив до крайност и не би се решил и да се сношава даже, стига да подозира некого, че ептен остро против закона работи. Нека за неколко време навикнат на тайното работение, нека от опит се уверим, че възможно е и за по-деликатни работи да се заемаме; нека по-благонадеждните се отделят още отсега и се възкресява духа им, че подир [ще] правим както времето и опита ни свири. А засега ограничаваме се в групировка с цел да се действува за ц[ърковно]-уч[илищни] подобрения. Требва първо във всеки град и село да добием превес в управлението, за да можем негодяите да [из]кореним и от нашата секта да установяваме. Наследниковци8, Наумовци9, Гьорче-Петровци10 и др. требва да се отстраняват, понеже и присъствието им вреди на проповедта, а камо ли пък съ длъжност и действуват.
Миналия петък Гр. Пенджерков11, Н. Наумов (инспектор е в Бит[олското] окр[ъжие]) и Трайчета Доревски (учител в IV кл[асното] уч[илище])12 затвориха в затвора по доношение (собствено по заявление) на Наследников, о[тец] Неофита, председ[ател]13 и Доре Книжарът. Григор и Трайче пуснати се, а Никола още е под сенка. Причината е ето в какво:
В 15-ий бр[ой] на ,,Гл[ас] Мак[едонски]" поместена бе една дописка, с която се бичуваше Насл[едников]. Предал му некой един брой от изпращащите се навсекъде, за да си се огледа дали сполучливо е изрисуван. Той отива при муарифа14, комуто, уж приятелским образом, и се оплаква, като му казал, че не само за туй, ами имало хора, които и „за други работи" навън писват. На въпроса, кои са, той се въздържал и само се обещал, че ще сполучи да ги открие и му ги посочи за некой ден. Разчува се низ града и за некой ден сатирите по черковните стени се появяват. Изсмевани били само поменатите трима патриоти, които не закъснели и заявление да подадат против 3-мата наши. И тукашните с това се хвалят.
Както и да е, за Николов късмет по туй време в Битоля се изтресва и некой си Никола Велков, пом[ощник]-пристав в ІІІ-ий уч[астък] в София, който само разпитвал ли или пак отишъл да доносва, но работата излегла по-изпукана. Подозират чиновника за шпион (какъвто и бил), и двамата в ямата. Повторно известие още немаме за следствието, но ето как почнаха да действуват прослепителите15, ето как се гази делото от страстта.
Друго нещо, което е и най-важно. За членовете задължително е да внасят по известна сума във фонд съобразно състоянието, а по-добре — добрата воля. Кой по лира, кой по половин л.т. внасяме ето толкоз време ежемесечно. От вътрешността има некои, които и по-малку влагат, но има пак и наеднъж коджа сума да са вложили.
Куража там е повече, друже; там е най-болното место, което малу по малу требва да се изцерява. Сетваш се къде ми сечат думите, не ли? Да не мога аз и да се посъмня даже, че ще се откажеш. На твоята добра воля остава, но вервам - не ще отидеш да псуваш на онова, което и теб вълнува. И без един може да бъде, но и с един често пъти много бива. Оттам има и други, които зимат участие, а че не би било зле и там с такава цел - групировка да стане. С целия си копуклок целия съм се заложил, що остава за тебе 350, и то в Луковит. Винаги в кърпа съм те имал, остава да потвърдиш, че не съм се лъгал. Прости слуги с по 10 лири год[ишна] плата се въодушевляват и 5-ти ги влагат, та що остава за теб сега, е, бароне луковитски. На Лазо могъл би доста да подействуваш, но пази пак на пазар да не се изнася. Ако ти откриваш нещо по тоя въпрос, то е само с предвар[ително] одобрение на главата, към която припадам и на която името ти не съм открил, нито пак бих открил без твое съгласие. Членовете помежду си не е необходимо да се знаят и само председат[елите] се сношават.
Ще требва и свой орган да се предприеме, но това е леко, а требва преди всичко да се създаде кой да го чита.
Здравей и лапай поезия край „Алтан Панига"!16
Твой Д.(Богой)17
Публ. е. К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 238-241; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 131 – 134.
----------------
1 Ала белани вере (тур.) – да пази господ.
2 Лаф некьум (диал.) - дума да няма.
3 Пул пара си (тур.) - пощенски разноски (пари за марки).
4 Да се опечали (диал.) – да се постарае.
5 Дрочалник (диал.) - наслаждение, широк живот.
6 Лаким – бидейки.
7 Ацеяновци – по името на прилепския търговец и член на Прилепската църковно-училищна община Аце Янов. (Бел. К. Ц.)
8 По името на директорът на Битолското класно училище Антон Наследников (1856 – 1930). Той бил директор на училището и управител на двата пансиона в града (1890 – 1894); преди това бил директор на Мъжкото четирикласно училище в Скопие; участвал активно в борбата срещу сръбската пропаганда. (Бел. К. Ц.)
9 По името на Никола Наумов (1871, Щип – 1927, София), член на ВМОК, секретар на Българското търговско агентство в Скопие, журналист, учител, секретар на Българското търговско агентство в Скопие, издател и редактор на в. “Право”  и сп. “Македоно – одрински преглед”.
10 По името на Гьорче Петров (1865, с. Варош, Прилепско – 1921, София), учител, географ, член на ЦК на ВМОРО и задграничен представител на организацията в София, деец на Временното представителство на обединената бивша ВМРО, председател на Бюрото за бежанците към МВР в правителството на Ал. Стамболийски.
11 Григор Пенджерков, член на Ръководното тяло на ВМОРО в Битоля. (Бел. К. Ц.)
12 Трайчо Доревски, от Ресен, учител, член на Цариградския революционен комитет и на Битолския революционен комитет, работи във в. “Пряпорец”, публицист.
13 Става дума за архимандрит Неофит, наместник на битолския владика.
14 Муариф (тур.) – началник на просветното отделение в съответния вилаетски център.
15 Прослепителите – подигравателен израз за “просветителите”. (Бел. К. Ц.)
16 Алтан Панига (тур.) – Златна Панига.
17 Д. Богой – псевдоним на Д. Груев.

№ 29
Визитна картичка на Д. Груев, изпратена до Н. Дейков, за заминаването си за Прилеп
Солун, 17 юли 1894 г.

Никола,
На последното ми [писмо] отговор не съм приел. Днес тегля за Прилеп. С поздрав
Твой Дамян И. Груев
Публ. в К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 242; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 134.

№ 30
Писмо № 2100 от Училищния отдел на Българската екзархия до свещеник Иван Маджаров, председател на Българската църковна община в Солун, за назначаването на Д. Груев за училищен инспектор в Солунската каза
Цариград, 19 август 1895 г.

Точни обстоятелствени сведения за вървежа на училищата ние имаме почти от всичките кази на вилаетите; изключение правят в това отношение Солунската и Лъгадинската каза. Сведения за деятелността на учителите в тия кази, за тяхното поведение, за материалното състояние на училищата и пр. нямаме. Годишни рапорти обаче имаме, но те като се пишат от самите учители, които са заинтересувани, не може от тях да се правят съвършено верни заключения за истинското положение на учебното ни дело.
Предвид на тия съображения Училищният отдел при Екзархията взе решение да се назначи едно лице, длъжността на което да бъде да надзирава по-често българските училища в Солунската каза, да бди за изпълнението на програмите и да ни дава сведения за деятелността на учителите. Всичката преписка по назначението на учителите и по възникналите през годината училищни въпроси се възлага нему. По тоя начин се прави едно улеснение на общината, която досега ставаше нужда да се занимава понякога и с подобни работи.
Измежду лицата, които са подали прошение в Екзархията за длъжността, намери се за подходящо за горната длъжност лице г-на Дамян Груева, познат в Солун, тъй като е преживял повече време там. Той вече е назначен със заплата седемдесет (70) лири турски годишно, начинайки от 1 септември т.г. Рапортите си ще изпраща в отдела чрез почитаемата Солунска община. Своите ревизии ще прави всякога с предварителното споразумение с председателя и то когато се намери за нужно благовременно. Архивата му ще се опазва в общината, дето ще бъде и канцеларията му.
Като Ви съобщаваме за това, молим Ваше Благоговейнство да разпоредите тук приложеното назначително писмо да се връчи на споменатия Дамян Груев, понеже не знаем точния му адрес.
Управляющий отдел: (п.) Н. Лазаров
Секретар: (п.) К. Танев
Верно, за секретар: иеро[дякон] Инокентий
ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 85, л. 194. Заверен препис. Ръкопис. Публ. в Т. Петров, Ц. Билярски, Документи за дейността на Дамян Груев, сп. ВИС, г. 58, София, 1989, с. 174; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 135.

№ 31
Пощенска картичка от Д. Груев до Н. Дейков за назначаването му за училищен инспектор в Солунско
Солун, 20 септември 1895 г.

За Г-на Н. Дейков,
Мир[ови] съдия в гр. Луковит (Плевенско окръжие)
Драги ми Никола,
Аз още не съм те забравил, ако и досега и да мълчах. Като нов домакин, досега съм бивал аз винаги на пост, та не толкоз от немание свободно време, колкото от зашеметеност продължил съм да се тая едвам до днес. И днес ти писвам на отворена карта не задето нема с какво по-сериозно да те занимая, ами едничко да си проверим първо верността на обиталищата.
За тая год[ина] предвиден съм като учил[ищен] инспектор в Солунско със 70 л.т. и става 1/2 месец, откато занимавам въпросната служба. Тя е нова служба за тук и назначението ми не е баш по угодата и на самото началство, но требваше да ми се даде хлеб в Солун понеже физич[еското] ми разстройство изисква това. И да знаеш, друже, колко съм сега здрав и бодър! Авансирам удивително. - Мирчо добър изглежда за жена си, та и срещите ни са доста редки.
Адресът ми само чрез Виа Землин и рекоманде до книж[арница] Ив. Х[аджи]николов, а на вътрешния плик - за поздравляващия те с братска целувка
Браян Митрев
Публ. в К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 242 Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 136.

№ 32
Писмо от Д. Груев до Н. Дейков с настояване да подаде молба за овакантеното секретарско място в Скопската митрополия
Солун, 8 октомври 1895 г.

Любезний Никола,
Откакто съм се установил преди време, изпратил съм ти досега само едно писмо на пощен[ска] карта, отговор на което не съм приел още. Бързам да ти съобщя ето какво. Едно време ти дава обещание, че би ти се щело да работиш в отечеството си. Сега пак отваря се вакантно место за секретар тъкмо при Скопската митроп[олия], където напоследък работите са влезнали в един задоволително правилен ред. Момент най-благовиден и има голем шанс, за да успееш, за което едновремен[но] предизвестявам приятелите ми там да подготвят условията. Остава немедлено да отправиш едно прошение до митрополита Синесий1, направо, без да уведомяваш брата си.
Хайде, нека е хаирлия! Побързай само.
С поздрав
Твой Браян
П. П. За по-скоро, прошението отправи по турск[ата] поща.2
Публ.  К. Църнушанов, Новооткрити писма на Дамян Груев, с. 243. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 136 - 137.
--------------
1 Синесий, скопски и охридско - преспански митрополит.
2 На писмото има следната бележка на Н. Дейков: „Пратих прошение до Скоп[ската] Митроп[олия] на 21.Х.1895. Д." В архива на Н. Дейков е съхранено писмо от Скопската митрополия до него, от което се вижда, че молбата му не е била удовлетворена. (Бел. К. Ц.)

№ 33
Секретно писмо № 8 от Върховния македонски комитет до председателя на Централния македонски революционен комитет в Солун за взетите решения от ІІ Македонски конгрес, политиката на правителството и княза по македонския въпрос, опитите на Наум Тюфекчиев и офицерите да разцепят комитета и да създадат втори комитет
София, 28 декември 1895 г.

Секретно
До Председателя
на Централния революционен македонски комитет
В Солун1
Копие до председателя в Цариград.2
Господин Председателю,
Ред събития от твърде важно значение за нашето дело се случиха напоследък. Свикванието на ІІ Македонски конгрес, неговите решения и станалия на 16-и того избор за Върховния македонски комитет са неща, с които считам за нужно да Ви запозная, защото съставлявате част от общата ни организация.
Известно Ви е, че бившия Македонски комитет бе свикал дружествата в България на извънреден конгрес, който се откри тук на 3-и того и се закри на 16 същий. Причините за свикванието на конгреса бяха следующите: 1) след смъртта на покойния председател Китанчев3 бюрото на бившия комитет, поради отсъствие на взаимно доверие и солидарност, бе поставено в невъзможност да продължава своята деятелност, без ущърб интересите на делото; 2) от горната причина произлезе и една особено важна, пред вид на разпърсканите компрометирующи някои лица слухове, задача за конгреса, а именно: преглеждание и проверявание на сметките на бившия комитет; 3) изработената в І-ия Македонски конгрес организация, според указанията на практиката, се показа много недостатъчна и затова пристъпи се към нейното изменение и поправяние, 4) разисква се поведението, което избрания вече комитет ще трябва да държи и 5) на края се пристъпи към избирание състава на комитета.
В разискванията на конгреса взехме участие 37 делегати, изпратени от разните дружества в България. След откриванието изведнъж се пристъпи към проверявание пълномощията на г-да делегатите. По този случай в конгреса постъпи и едно само пълномощно от Революционния македонски комитет в Цариград, с което се упълномощаваше запасния подпоручик Ю. Венедиков4. По тоя случай стана принципиално разисквание на въпроса: могат ли Революционните тайни комитети в Турция да изпращат свои делегати в конгреса, или не? При разискванието на тоя въпрос, което взе доста широки размери, подпредседателя на бившия комитет г. Наум Тюфекчиев5 съобщи, че той е изпратил още 8 или 9 такива покани и до Тайните комитети в Македония, като е поставил кандидатурата на запасните офицери, които ходиха това лято в Македония; обаче пълномощия от казаните комитети с изключение на Ц[ари]градския, не се явиха в конгреса. От сведенията, които дадоха другите членове на бюрото, се указа, че г. Н. Тюфекчиев съвършено произволно, без съгласието не само на комитета, но и на неговите другари от бюрото, е изпратил казаните покани; и то с цел, както ще видите по-долу, да предразположи в своя полза г-да офицерите. След дълги разисквания, които продължиха в две заседания, конгреса, като взе пред вид долните съображения, реши да не допущат за делегати в конгреса други, освен изпращаните от дружествата в България. Съображенията на конгреса по тоя въпрос са следующите: 1) нашата организация има двоен характер: тя е тайна и явна, с главен център София; от тук произлиза, че за успеха на делото необходимо е, щото по-голямата част от нашите действия да са покрити с мрака на тайнствеността. Противното условие не само ще изложи на преследванията на турското правителство лицата, които ръководят делото във вътрешността, но което е още по-важно: ще открие нашите сили на противника, а в тоя случай той рискуваше да изгубим оная стойност и сила в неговите очи, които можем да имаме като покриваме делата си с мрака на тайнствеността. 2) възраженията на страната, която бе за приеманието делегати от Тайните комитети, се основаваха на това, че тези делегати могат да дадат много ценни осветления по вътрешната ни организация; обаче, голямото болшинство на конгреса противопостави на тези възражения следующите: а) ако дойдат делегати от вътрешността и от самите комитети, то тяхното връщане назад е вече немислимо, а това е голяма загуба за делото; б) ако ли, напротив, тези комитети дадат пълномощно на лица, които отдавна, или отскоро са напуснали Турция, а поради това не тъй добре познават условията, при които се развива нашата деятелност там, такива лица няма да бъдат повече полезни от ония, които са изпратени от дружествата в България; тези тъй упълномощени делегати, вместо някаква полза, ще принесат вреда с туй, че през един конгрес, състоящ от 40 – 50 души, а за в бъдеще може би и от повече, ще се открие в кои места в неосвободеното ни отечество съществуват тайни комитети – нещо твърде рисковано за целостта и здравината на нашата организация, и 3) конгресът остана съгласен с духът на нашата организация, щото и за напред Централния македонски революционен комитет да се сношава тайно с Върховния македонски комитет, за да може, както деятелността, тъй и местонахождението на комитетите да остане тайно. Тези са г-не председателю, съображенията, които ръководиха конгреса, за да не приеме пълномощието на Ц[ари]град[ския] комитет и принципиално да се произнесе против приеманието на делегати от тайните комитети в Турция.
При разгледание на горния въпрос конгресът водим от съображенията: 1) да засвидетелствува уважението си към г-да офицерите, които тая година ходиха да се бият в Македония и 2) за да се ползува от тяхното мнение по разни въпроси, реши да ги покани, в знак на почет, да присъствуват в конгреса със съвещателен глас, т. е. както и членовете от комитета, които не бяха упълномощени от никое дружество. Г-да офицерите, намирайки в това решение някаква обида за тях, с едно заявление до конгреса6, се отказаха да вземат у[ча]стие в него, и преди още да бъде разискван въпроса за бъдащата деятелност заплашиха, че те се отцепват и съставляват нов комитет, който щял да бъде таен и чисто революционен. От това, което ще Ви съобщя за бъдещата деятелност на Върховния македонски комитет Вий ще имате възможност да си съставите мнение до колко това решение на г-да офицерите е гибелно за делото и до колко съществуванието на друг комитет в България може да има своя raison d`etre7.
Конгресът със скръб констатира, че г-да офицерите са увлечени подир г. Тюфекчиева, поради обещанията, които им е давал от сегашното правителство, че то щяло да отпусне пушки и пари на комитета, председателствуван от г. Тюфекчиева. Конгресът намери, че тези обещания нямат никаква действителна стойност за делото, защото се правят с неискрена цел, както това се доказа от поведението на сегашното правителство спрямо лятошното движение. Като говоря по тоя въпрос, аз считам за нужно да бъда съвършено откровен към Вас: Известна Ви е борбата между партиите тук, с цел да поемат управлението на България в ръцете си. Всички българи, включително и живущите тук македонци, се числят в тая или оная партия. Това е твърде естествено за конституционни страни, каквато е нашата и злото не е в туй, но в онова гибелно стремление на някои, щото такъв светъл идеал, какъвто е освобождението на поробените ни братя, да се експлоатира с користна цел в полза на една партия, или правителство, а такъво стремление в някои партизански сфери, за жалост, не липсва. Освобождението на Македония е най-светлия идеал на целия български народ, който засвидетелствува тия свои чувства това лято. Повтарям да кажа, че освобождението на Македония принадлежи на целия български народ и поради това нито една опозиционна, нито една правителствена партия няма право да го монополизира и още по-малко да го експлоатира за свои лични цели. Трябва да кажа нещо повече за правителствата в България принципиално, защото те са, които могат да принесат и голяма полза и голяма вреда на делото; опозицията, каквато и да е тя, в това отношение всякога е стояла и още стои по на заден план от правителството. Погледнато от гледната точка на един разумен и патриот държавен мъж в България, не може да се откаже едно нравствено влияние на кое и да е българско правителство върху делото. Това влияние се оправдава още и с чисто материални причини: няма да го скрият, че за делото е необходимо не само дипломатическото, но даже и въоръжено, застъпничество на България в решителния момент; необходима е още и материална и оръжейна поддържка на нейното правителство за подготовление на тоя момент; а не по-малко е необходима и неговата пасивна роля, т. е. прикриванието, търпението и не преследванието на нашите действия. Несъмнено е, че едно българско правителство, което ръководи съдбините на народа, което дава всичката тая поддържка в името на България и което не може да не води сметка за течението на общата политика – несъмнено е, казвам, българското правителство да иска да има едно нравствено влияние върху делото, като знае до каква точка на развитие е достигнало то. Това влияние, обаче, не може да надмине границите, които един просветен патриотизъм ще диктува; то не може и не трябва никога да обърне хората, които ще ръководят македонското дело, в послушници на прищевките на едно развратено българско правителство, а заедно с това да направи от освободителното дело оръдие за политически, партизански, та даже и полицейски, спекулации. Въпросът, който ни занимава – взаимните отношения на българските правителства към македонското дело и неговите ръководители – е от чисто нравствено свойство, а във въпроси от такъво свойство мъчно е, и едва е възможно, да се прокара една ограничителна линия на взаимно влияние. Урежданието на тоя въпрос зависи от нравствените качества на лицата и от двете страни и от солидността на тукашната ни организация, която ще трябва да служи за отпор срещу домогванията на всяко българско правителство. Господствующата идея по тоя въпрос в конгреса бе: да не се допуща никакво безнравствено влияние, на което и да е българско правителство в освободителното дело, а горните мисли са по обширното развитие на тая идея в конгреса.
Като Ви изложих принципиалните възгледи на конгреса по горния въпрос, аз ще Ви съобщя някои факти, които хвърлят ясна светлина върху отношенията на сегашното българско правителство и които доста добре ще илюстрират и поведението на ония господа, у които се забелязва тенденция за отцепвание. Известни Ви са началата, изказани в отговора, който княз Фердинанд8 отправи към депутацията на І-ия Македонски конгрес; тези начала ръководеха българското правителство в отношенията ми към македонското дело до края на май, т. е. няколко време, след преминаванието през границата четите на Димо Дядо9 и двамата Николовци, за сформируванието на които правителството направи твърде много пречки. През това време, обаче, нашето правителство, или по-добре нашия агент в Ц[ари]град бе зле третиран от турското правителство, и главно в Европа се захванаха ред събития, при които нашето правителство за свои някои цели поиска да тури в движение и нашия въпрос, за която цел то улесни комитета във въоръжението на четите и пропущането им през границата. Това положение, обаче, не трая един месец даже, защото българското правителство в края на юний не само затвори границата за навлизането на стеклите се в София доброволци, и с това постави в трудно положение комитета; не само разкарваше върналите се въстаници по вътрешността на България, като ги принуждаваше с всичкия си полицейски позор, но което е най-важното, настоящето българско правителство, което е моралния съучастник и насърчител на движението, не направи никаква дипломатическа постъпка, а със своето мълчание и даже унизявание на движението чрез неговия печат послужи, за да погуби то в дипломатическо отношение оная громка стойност, която отначалото си спечели с превземанието на Мелник и боят при Струмица. От горното става ясна непоследователността и даже недобросъвестността на сегашното българско правителство спрямо македонското дело, защото държавния и народен интерес изисква, когато правителството реши да поддържа едно въоръжено македонско движение, то да вземе всички мерки да осигури и дипломатическийт успех, на пролятата кръв; а това нещо, както видяхте и по-горе, ни най-малко не помисли да направи сегашното българско правителство. При разследването на тоя въпрос трябва да се имат пред вид и следующите извънредно важни условия от сегашнийт ни политически живот: 1) че външната политика на България се направлява лично от княза Фердинанда, 2) че сегашното българско правителство се крепи на власт по изключителното доверие на княза, под условие, че ще слуша напълно неговите заповеди и 3) че единствената политическа задача и на княза и на правителството е да се действува с всички средства за признаванието законността на първия от европейските държави. Като се знаят тези три условия може да се обясни непоследователността и даже недобросъвестността на настоящето българско правителство по отношение на освободителното дело, за което Ви говорих и по-горе. С възбуждението на македонския въпрос от една страна, и внезапното му спирание от друга, с една телеграфическа заповед на княза от Карлсбад, която той съобщи и на някои кореспонденти, не се е гонило друга цел, а само тая: княза да се представи като фактор на Балканския п[олуостр]ов, който (фактор) държи ключовете на мирът на Изток. Този възглед намира своето потвърждение още и в обстоятелството, че не се направи никаква дипломатическа постъпка, за да се осигури успеха на пролятата кръв. Сегашното българско правителство като излиза от тая гледна точка по общенародните въпроси, не може да остави без внимание такъв един важен въпрос, какъвто е македонския, който живо интересува европейската дипломация и с който могат да се разиграват важни интереси. По тая причина правителството пожела или да държи в свои ръце македонското дело, чрез предани нему лица, или, ако не сполучи в това, да разстрои и да унищожи всяко друго независимо начинание. Начало за постигание на една от тези две алтернативи е поставено. Конгресът със скръб констатира, че бившия подпредседател на Македонския комитет г. Н. Тюфекчиев играе предписаната нему роля от сегашното правителство. Вероятно, за постигание на тая цел г. Н. Тюфекчиев е препоръчал без съгласието на другарите му пред Вашите комитети, г-да офицерите за делегати в конгреса, като е мислил по тоя начин да ангажира тяхното честолюбие; а освен това, той е мислил чрез тях да състави едно изкуствено болшинство в конгреса, за да поеме в свои ръце и сегашния комитет, та да може, покрай другото, да прикрие нередовностите в представените от него и г-да Братя Иванови10 сметки. Правителството, като виде, че г. Н. Тюфекчиев ще бъде отстранен от бъдещия комитет, опита се да привърже г-да офицерите към последния и с обещания, покрай ангажимента от честолюбие, който те имаха спрямо него; тъй щото, под условие, че ще съставят особен комитет под ръководството на г. Н. Тюфекчиева, правителството обеща на г-да офицерите и пушки и пари, които щяло уж да им даде идущото лято. В дадения случай интересно е да се знае: 1) ако се произведе едно движение идущото лято с навлизание от тук на чети, не ще ли си послужи сегашното българско правителство за свои собствени сметки, както това стори и миналата година? 2) едно такъво слабо, само вънкашно движение, не ще ли причини повече вреди идущата година, когато Турция няма да бъде тъй ангажирана в Армения, както беше миналата година? и 3) когато тя се убеди, че Европа стои хладнокръвна пред кланията на беззащитните християни, не ще ли повтори същите ужаси и в Македония, дето нашето население е тъй обезоръжено? Преди да се предприеме каквото и да е действие, трябва да се обмислят сериозно тези въпроси, да се премерят и противните сили и да се държи сметка и за общото политическо положение. На основание на горните съображения, конгреса усвои мисълта, че обещанията на правителството нямат никаква действителна цена за освободителното дело, а с тях се гони целта, да се измамят г-да офицерите да съставят отделен комитет под ръководството на г. Н. Тюфекчиев, като доверено лице на правителството и по тоя начин да се разруши това дело, създадено с толкова жертви на народа и запечатано с кръвта на най-отбраните синове на отечеството. Тия бяха възгледите и съображенията на конгреса по тия въпроси, и аз се постарах да Ви ги предам колкото е възможно с голяма точност.
По ІІ-ия пункт от задачата на конгреса заслужава да се отбележат следующите факти: От страна [на] бюрото докладва г. А. Ляпчев11 общото течението на делото; от страна на комитета, със специалния доклад по сметките бе натоварен г. д-р А. Радев12, а от страна на конгреса за същата цел бе избрана една комисия, заключенията на която се докладваха от делегата на Ловчанското дружество г. А. Башев. Последните двама – докладчика на комитета и конгреса, останаха съгласни в следующите неща: 1) общия разход не може точно да се определи, но той възлиза на около 120 х. л., а прихода само на 92 х. лева. 2) в сметките на г-да Братя Иванови се указа една сметка от 12 х. лева, за която липсват оправдателни документи 3) в сметката на г. Н. Тюфекчиева има две сметки – едната за 12 х. л., а другата за 7 х. л. – всичко за 19 х. л. без оправдателни документи, 4) в последната сметка от 7 х. л. са записани разходите по динамита и бомбите, които разходи докладчиците, на основание сведения добити от специалисти, намират за извънредно високи и 5) указа се, че в сметките на г. Н. Тюфекчиева не фигурират някои суми, изпратени от дружествата чрез него за комитета. Конгресът, след като изслуша докладчиците и г. г. Братя Иванови и Н. Тюфекчиева, намери, че въпроса не е изчерпан и затова избра една тричленна анкетна комисия, състояща се от: осоичкия делегат г. А. Константинов13, от разградския делегат г. д-р Сава Иванчев14 и от софийския делегат г. Н. Наумов. На тая комисия се възложи длъжността да изучи сметките по същество и да докладва на комитета. За осветление деятелността на конгреса по третия пункт отделно ще получите “Статутите, приети от ІІ-я конгрес”, от които ще се запознаете с въведените изменения и поправки. Най-важното от тези поправки се отнася до организацията на комитета. Миналогодишната система се указа много недостатъчна за туй, че всичката власт бе съсредоточена в бюрото, а в същност в неговия председател, или подпредседател само. Това положение даде възможност за многобройни прозволи и злоупотребления от страна на бившия подпредседател; за избягвание на тези печални случки, според новото устройство на комитета, цялата власт е съсредоточена в съвкупността на неговите членове, които изпомежду си избират и председател. Към миналогодишното наименование на комитета се добави и титлата “Върховний” за отличие от съществующите в странство тайни и явни комитети. За напред комитетът ще състои от 12 члена.
При разискванието бъдещата деятелност на комитета, конгреса призна един съществен принцип, а именно: Върховния македонски комитет трябва да действува независимо от всякакви външни и вътрешни влияния, като се съобразява единствено с интересите на освободителното дело и интересите на целокупния български народ. В глава ІІ-ра от приетите “Статути” са предвидени средствата, с които да си служи комитета. Там фигурират всичките родове средства, като захванете с най-невинните и свършите с чл. 3, в който буквално се говори следующето: “прилагание мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата”, което в тайните протоколи фигурира тъй: “терор и въстание”. При обширното разисквание на тоя въпрос в конгреса се изказаха следующите мисли: “Македонският въпрос живо интересува целокупния български народ, който във всяка минута е готов да даде всичките жертви за своето окончателно освобождение; но, в същото време, призна се, че той като въпрос от капитална важност за съществуванието на Турция и за историческото равновесие, не по-малко интересува и европейската дипломация; толкоз повече, че сегашното положение на Македония се дължи на известни трактати и то не може да бъде изменено, освен по същия ред от дипломацията. Тези мисли наведоха конгреса към следующите заключения: че факторите за освобождението на Македония са два: първия по ред и важност е нашата сила, която трябва да се прояви в решителния и сгоден момент и втория, който произтича от първия е европейската дипломация. От тука произтича и двойния характер в деятелността на комитета: тя е: 1) военно организационна и революционна и 2) дипломатическа. Тази двойна деятелност, наложена от конгреса, е така тясно свързана, щото не може да се говори за едната без другата. Несъмнено е, че ний трябва да заявим своя протест пред Европа и да искаме своите права, и за да ни послуша тя, тоя наш протест трябва да бъде от такъво естество, щото тя да не вижда в нас само беззащитни роби, на които е омръзнал живота та доброволно се подлагат на неприятелския меч, но напротив, достойни богатири за свободата, която искат. Понеже международния характер на нашето дело не може да се откаже, то считам за нужно тук да прибавя и един важен принцип на международното право, а именно: за да се признае правото на воююща страна на един въстанал народ, а следователно, правото на дипломацията на вмешателство, той трябва в своята отбрана да бъде тъй силен, щото, поне в известни места, да установи своето надмощие над неприятеля; в противен случай, въстаналия се счита за вътрешен враг, с който държавата има право и власт сама да се разправи по вътрешните закони. Нагледното приложение на тоя принцип виждаме в арменското въстание и в обсадата на града Зейтун. В дипломатическо отношение важно е следующето обстоятелство, че при настоящата политическа констелация, държавите в своята далновидност се стремят да предупредят с едни или други средства избухванието на каквито и да е искри, особено на Изток, които могат да увлекат държавите в някоя обща война, от която те тъй много още се страхуват. Не е тайна за никого, че нашата деятелност подготовлява тези искри, от които тъй много се опасява дипломацията. Ето защо, направлението което ще държи дипломацията спрямо нашето дело, ще бъде определено не само от нейните собствени сметки, но още и от туй, до колко ний представляваме от себе си една компактна, организирана и решителна сила на Балканския п[олуостр]ов, която с това да задава страх, че в един даден момент може да изненади Европа с избухванието на някой страшен огън. Тези обстоятелства придобиват една особена важност днес, когато се протака обмислянието съдбата на арменците. Ако тези обстоятелства са в състояние да въздействуват върху европейската дипломация, то какво да се каже за въздействието, което те могат да укажат на отношенията на турското правителство спрямо поробените ни братя. Благодарение на това вигодно наше политическо положение, ний направихме това лято много по-големи пакости и гюрултии на Турция, а какви са нашите загуби, в сравнение с тия на арменците, Вий знаете. Като вземете пред вид необходимостта за настоящия момент, да представим от себе си една компактна организирана и решителна сила на Балканския п[олуостр]ов, както казах и по-горе, Вий можете да си представите, вън от другите загуби, каква е загубата в политическо отношение от онова разцепление, което сегашното българско правителство поддържа и което съзнателно оръдие остава г. Н. Тюфекчиев, а несъзнателно г-да офицерите. Комитетът като усвоява тоя възглед на конгреса, в своята двойна деятелност ще се опира главно на българския народ, от който съставлява неразделна част и неговото правителство. Комитетът ще черпи потребните средства от тях, без да взема някакви ангажименти, защо[то] той счита тях длъжни да дадат тази помощ само от патриотически съображения. За изпълнение на възложената нему задача, комитетът в едно от последните му заседания, реши да се образува при комитета един генерален щаб, в състава на който ще влязат някои запасни офицери, заедно с ония, които това лято ходиха в Македония. Турянието в действие на това решение се предостави на председателя. Генералният щаб ще има за цел да изучи местните условия, да приготви един план за бъдещите военни действия и да намери средства за отбрана и нападение. В дипломатическо отношение, комитетът ще ползува от политическото течение и ще прави някои постъпки от дипломатически характер, когато това се намери за добре. Тия са решенията на конгреса по тоя въпрос, които и комитета усвои и ще се старае да ги приложи в действие дотолкова, доколкото силите и окръжающите обстоятелства му позволяват.
След свършванието на всичката тая работа конгреса завърши своята мисия с избиранието състава на бъдащия комитет. Избрани са следующите лица: г. г. запасния генерал Д. Николаев15, Йосиф Ковачев16, Д. Матов17, А. Константинов, Д. Ризов18, Илия Георгов19, А. Ляпчев и Т. Карайовов20. След това конгресът се закри на 16 того.
Комитетът на основание приетите “Статути”, в учредителното си заседание на 17-и того, избра за председател запасния генерал г. Д. Николаева, за подпредседател: Йосифа Ковачев, за касиер: д-р А. Радев и за секретар: г. д-р Г. Паунчева21, до пристиганието на когото в София, длъжността му ще изпълнява Т. Карайовов.
Като Ви съобщавам това, моля Ви, да вземете бележка горния избор.
С почит.
Председател:
И. д. секретар: Т. Карайовов.
П. П. Анкетната комисия, като е влязла в дирите на някои злоупотребления по приготовлението на бомбите и динамита и пренасянието им, моли комитета да достави някои сведения по това дело. На основание на това, моля Ви, г. пред[седателю] да ми съобщите: 1) колко динамит и бомби са внесени във вътрешността на Македония и в Цариград и 2) колко пари са изпратили арменците от Ц[ари]град до г. Н. Тюфекчиева срещу изпратените от тука комитетски бомби и динамит.
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1, а.е. 302, л. 1 – 5. Чернова. Ръкопис.
------------------
1 По това време председател на ЦК е д-р Хр. Татарчев (1869, Ресен – 1952, Торино, Италия), лекар, основател на ВМОРО и първи председател на ЦК, задграничен представител на ВМОРО в София.
2 По това време председател на Цариградския македонски революционен комитет е Димитър Ляпов Гурин (1870, с. Бобища, Костурско – 1941, София), член на ВМОК, редактор на в. “Реформи”, главен екзархийски секретар; поддържал тесни връзки с арменските революционери.
3 Трайко Китанчев (1858, с. Подмочани, Ресенско – София, 1895), създател и пръв председател на Македонския комитет (по-късно ВМОК), учител, поет и писател, публицист, деец на Демократическата партия, ръководител на Четническата акция на Върховния комитет от лятото на 1895 г., народен представител.
4 Юрдан (Йордан) Венедиков (1871, с. Баня, Разложко – 1957, София), генерал от българската армия, военен историк, редактор във в. “Воля”.
5 Наум Тюфекчиев (Ресен, 1864 – София, 1916), подпредседател на ВМОК, търговец на оръжие, съден като организатор на убийството на Ст. Стамболов, организатор и участник в покушенията срещу министър Хр. Белчев, д-р Вълкович, дипломатически агент в Цариград.
6 Писмото на офицерите до председателя на Втория извънреден конгрес вж. в ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 241, л. 1 и в Княжество България и македонския въпрос. Т. І. Върховен македоно – одрински комитет 1895 – 1905 г. (Протоколи от конгресите). Съст. Ц. Билярски, София, 2002, с. 74 – 75.
7 Raison d`etre (фр.) – оправдание, повод.
8 Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски (1861–1948), немски принц, български княз (1887–1908) и цар (1908–1918). Абдикира след поражението на България в Първата световна война в полза на сина си, престолонаследника цар Борис ІІІ.
9 Димо Дедото (Д. Тодоров), от Прилеп, прилепски войвода, участва в Четческата акция на МК през 1895 г., загива с почти цялата си чета на 13 юни 1895 г. в местността Чифте хан, Кривопаланечко.
10 Братя Иванови, дейци на ВМОК, търговци на оръжие.
11 Андрей Ляпчев (1866, Ресен – 1933, София), политически и държавен деец, икономист, министър в правителствата на Ал. Малинов - на търговията и земледелието (1908 - 1910, на финансите (1910 - 1911, 1918), на войната в правителството на Т. Теодоров (1918 - 1919), министър-председател (1926 - 1931), деец на Демократическата партия и лидер на Демократическия сговор, деец на ВМОК и на ВМОРО, журналист, публицист, редактор на в. “Реформи”, “Пряпорец”.
12 Д-р Александър Радев (1864–1911), юрист, политически деец. доцент по византийско право в Софийския университет. Министър на правосъдието (1901–1902) и министър на народната просвета (1902–1903).
13 Алеко Константинов (1863, Свищов – 1897, убит по пътя между Пещера и Пазарджик, писател, адвокат, деец на ВМК, родоначалник на организираното туристическо движение в България.
14 Д-р Сава Иванчев, юрист, подпредседател на НС, деец на ВМОК.
15 Генерал Данаил Николаев (1852–1942), генерал от българската армия; участник и командир в Сръбско-турската (1876), Освободителната и Сръбско-българската война; възглавява войската в Пловдив при Съединението; министър на войната (1886–1887, 1907–1911), председател на ВМК.
16 Йосиф Ковачев (1839, Щип – 1898, София), учител, главен секретар на МВР, член на Държавния съвет и кмет на София, подпредседател на ВМК, преподавател в Софийския университет.
17 Димитър Матов (1864, Велес – 1896, Дрезден), председател на ВМК, преподавател по славянска етнография във Висшето училище в София.
18 Димитър Ризов (Битоля, 1863–1918, Берлин), журналист, публицист и дипломат, деец на ВМОК, участник в Съединението, търговски агент в Скопие (1897 – 1899), дипломатически агент в Черна Гора (1903 – 1905), дипломатически агент в Белград (1905), Атина (1908) и Рим (1908), пълномощен министър в Рим (1910) и в Берлин и в Сакскобургготското херцогство (1915 – 1918). Деец на Либералната партия (Др. Цанков). Автор на трудове върху политическата история на Македония и България, с псевдоним Балканикус.
19 Илия Георгов (1860, Велес – 1945, София), адвокат, член на ВМОК и на Радикалната партия, редактор на в. “Демократ” (1906 – 1934) и сп. “Демократически преглед” (1902 – 1928).
20 Тома Карайовов (1869, Скопие – 1950, София), секретар и подпредседател на ВМОК “Станишев – Карайовов”, председател на Съюза на българските конституционни клубове в Солун, редактор на в. “Право” и “Автономия”, задграничен представител на ВМРО. Дипломат.
21 Д-р Георги Паунчев (1858, Охрид – 1915, София), учител, секретар на ВМОК, един от основателите на Съюза на учителите в България, автор на учебници и изследвания по естествени науки, психология и логика.

№ 34
Писмо № 115 от Централния македонски революционен комитет, подписано от д-р Христо Татарчев, председател на Комитета и Д. Груев, секретар на Комитета до председателя на Върховния македонски комитет с изразено съжаление за станалите разцепления на ІІ конгрес на ВК.
[Солун], 20 януари 1896 г.

До г-н зап[асен] генер[ал] Николаев,
председател на Върх[овния] м[акедонски] комитет
в гр. София.
Копие: г-ну Н. Тюфекчиеву.
Писмото Ви, с което ни сведявате с резултатите на ІІ-ий мак[едонски] конгрес, получихме навреме и нека си изповядаме, разцеплението ви там произведе върху ни най-грозно впечатление. Ний изказваме своето горчиво съжаление за станалото ви разцепление и боим се да не би то да повлияе пагубно, деморализирующе и на цялото ни дело въобще.
При това положение на работите, правото да си кажем, ний не виждаме никаква сериозна помощ за делото, толкоз повече, че разединението ви става тъкмо в момента, когато се чувствува най-голяма нужда от хармония и съвкупност на всички действующи в негово направление. Виждаме ви разединени тъкмо сега, когато ни остават едвам още няколко седмици, за да бъдем веществено1 подпомогнати. Разтопиха ли се по планините снеговете, и нам пътищата са веч хванати, а с туй и работниците ни до друга зима обезсилени.
Независимо от туй ний продължаваме да готвим народа в духа на предначертаната ни програма и оставаме съгласни с всички, които споделят девиза ни.
За оръжие роптае народът ни и ний сигурно вярваме в готовността на ангажираните да се жертвуват – трябва да побързате с изпращание на помощ!
С братски поздрав
Председател: А. Светомиров2
Секретар: Браян Митров
[Печат: “Македонски централен революционен комитет”]
НБКМ БИА, ф. 224, а.е. 17, л. 53. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Македония. Сборник от документи и материали. София, 1978, с. 393 – 394; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 137 и др.
----------------------
1 Думата “веществено” е написана върху задрасканото “материално”.
2 А. Светомиров, псевдоним на д-р Хр. Татарчев.

№ 35
Писмо № 218 от Българската църковна община в Солун до Българския екзарх Йосиф I за изплащане на възнаграждението на Д. Груев като училищен инспектор
Солун, 24 февруари 1896 г.

Ваше Блаженство,
Приложена към настоящето, като Ви изпращаме една разписка за 400 гр[оша] зл[атни], броени на училищния инспектор г. Д. Груев, срещу заплатата му за ІІ-то тримесечие от текущата учебна година, чест имам да Ви помоля да благоволите да дадете заповед да се завери делбата на общината ни с тая сума.
Прося и пр.
Вр[еменен] председател свещ[еник] Ив. Маджаров
Верно с първообразното, общински секретар: [подпис не се чете]
ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а.е. 516, л. 211. Заверен препис. Ръкопис. Публ. в Т. Петров, Ц. Билярски, Документи за дейността на Дамян Груев, с. 175; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 135.

№ 36
Протокол № 14 от заседание на Върховния македонски комитет за обсъждането на исканията на ЦРМК в Солун към ВМК, представени на заседанието от Д. Груев.
София, 7 март 1896 г.

Заседание на 7 март 1896 г.
Отсъствува: Д. Николаев, В. Диамандиев1, Г. Паунчев, Ризов. В заседанието присъствуваше още и г. Д. Груев, пратеника на ЦРМК в Солун. Заседанието се откри от подпредседателя след което на разискване биде поставен въпроса:
За организацията на делото и за отношенията на ЦРМК в Солун към ВМК.
Г. Д. Груев представи исканията на ЦРМК, които се състоят в следующето: Последният да запази за себе си не само вътрешната автономия по отношение на пропагандата и подготовката в Македония, но още да остане напълно независим спрямо ВМК в действия като: избиране на дати за въстание, неговото прогласяване и водене на преговори по делото както с частни и официални лица и учреждения, тъй и с някои правителства. ВМК решително отхвърли тези искания ръководим както от нуждата за запазване единството в нашата организация, тъй също и от предписанията на “Статутите на ІІ конгрес” според, които върховенството в ръководенето на освободителното дело се представя на ВМК. След разменените възгледи по тия въпроси, ВМК остава съгласен с пратеника на ЦРМК върху следующите точки:
1. Само по решението на ВМК ще бъдат предприемани каквито и да е действия в Македония; той е единствено компетентен за определяне датата за повдигане на въстание.
2. Решенията на ВМК ще бъдат туряни в изпълнение чрез ЦРМК; обаче, последния ако намира невъзможно или неудобно изпълнението на тия решения, той съобщава това заедно с мотивите, на ВМК; ако последния и след повторно изучаване и обсъждане на взетото решение и представените мотиви настоява на първото си решение, ЦРМК се задължава безпрекословно да го изпълни.
3. ЦРМК без знанието и съгласието на ВМК не трябва да влиза в споразумение нито с частни и официални лица и учреждения, нито с каквито и да е правителства; той не трябва да получава от тях каквато и да е помощ в пари, в оръжие, или в съвети.
Освен това, г. Д. Груев се задължи, от името на ЦРМК, щото последния, след като вземе съгласието на комитетите в Македония върху изброените решения да съобщи за резултата на ВМК.
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1, а.е. 300, л. 6 – 17. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Княжество България и македонския въпрос, с. 81 – 82.
----------------
1 Васил Диамандиев (1839, Охрид – 1912, София), учител в Кукуш, Велес, Охрид и др., народен представител в Учредителното и Първото Велико народно събрание, член на Върховния касационен съд (1883), директор на Народната библиотека в Пловдив (1891), участва в учредяването на македонските дружества в България, член на ВМОК.

№ 37
Писмо № 58 от ВМК до председателя на ЦМРК в Солун за необходимостта от единство в македонското движение и за постигнатите споразумения между ВМК и ЦРМК.
София, 20 март 1896 г.

До господина председателя
на Централния революционен македонски комитет
В Солун1
Господине Председателю,
Подир едногодишна деятелност на ръководящите патриоти в неосвободеното ни отечество и подир настаналите тук събития нашето дело влиза в една нова и твърде важна фаза на своето развитие. Изобщо може да се констатира сравнително с миналата година, една по-добра подготовка на духовете в Македония; обаче, политическото положение на княжеството изглежда, поне за сега, прямо противоположно на тая подготовка и на това настроение. Лесно е да се разбере, че на това поведение на княжеското правителство се дължат неотдавнашните събития и още повече тези, които едва преди няколко дена се извършиха в Цариград.
В замяна на изтеглената от Македония жертва справедливо е щото княжеското правителство да съдействува за облекчение положението на македонеца. Обаче, комитетът не е още в положение да Ви съобщи дали ще се сбъднат тия общи желания, и то, защото той (комитетът) още не е можал да получи отговор на постъпките, които са направени от него пред някой висши дипломатически места. Има се надежда, че в непродължително време тоя отговор ще се получи, след което ще бъде определена линията на поведение, което ще трябва да държим това лято.
Единството в начинът на действие, единството в организацията е било всякога, в дела от подобен характер, краеъгълния камък. Това единство е толкоз по-необходимо днес, когато се намираме пред такива важни събития и противоположни факти. В. М. Комитет, убеден че само чрез това единство ний ще можем да удържим на потребната висота делото и да го изкараме на желаемия бряг, е решен, при каквито и да е условия, да остане верен на тоя принцип. От тоя същия принцип са се ръководили и двата досегашни македонски конгреси, които предадоха на тукашния комитет върховенството в ръководение на нашето дело. Едно повърхностно разбирание може да всели у мнозина страхът, че това право на ВМК ще стане източник за полагание на незрели и необмислени мнения. ВМК съзнава, че от това дадено нему право произтича и едно съразмерно задължение и съответствующа отговорност и затова неговото стремление е било и си остава да отговори достойно на това задължение чрез своите зрели и обмислени решения и мерки.
Тоя въпрос биде пространно третиран с Вашия пратеник в заседанието на комитета от 7-й т. м.2
В това заседание Вашият пратеник остана съгласен с ВМК в следующето: 1) само по решението на ВМК ще бъдат предприемани каквито и да е действия в Македония; той ще се счита единствено компетентен за определение датата за повдигание на въстание; 2) неговите решения ще бъдат туряни в изпълнение чрез ЦРМК; обаче, ако последния намира неудобно или невъзможно изпълнението на тия решения, той съобщава това заедно с мотивите на ВМК; ако той и след повторно изучвание и обсъждание на взетото решение и представените мотиви настоява на първото си решение, ЦРМК се задължава безпрекословно да го изпълни; 3) ЦРМК без знанието и съгласието на ВМК не ще може да влиза в споразумение нито с частни и официални лица и учреждения, нито които и да е правителства; той не ще може да получава от тях каквато и да е помощ в пари, в оръжие, или в съвети.
Вашият пратеник изслуша мотивите, които продиктуваха горните решения и ний се надяваме, че тези мотиви са вече известни Вам. Освен това, Вашият пратеник се задължи, от името на ЦРМК, щото последния, след като вземе съгласието на подведомствените нему комитети върху изброените решения, да съобщи за резултата на ВМК. Нуждата от постигание на тоя краен резултат е толкоз по необходима, защото твърде е възможно да бъдем принудени, в интереса на делото в едно по-близко бъдеще да предприемем действия от сериозен характер. Надяваме се, че Вий ще побързате с известието за взетото решение по горните въпроси от ЦРМК и от подведомствените му комитети.3
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1, а.е. 302, л. 6 – 7. Чернова. Ръкопис.
------------------
1 Допълнително надписана върху първата страница на писмото: “До Господина Председателя”.
2 Първоначалният вариант на този текст е бил следния, след което е задраскан и коригиран: “Тоя въпрос биде пространно третиран с Вашия пратеник, който присъствува в заседанието на комитета от 7-й т. м. и има случая да се запознае с взглядовете на изникналите от тук два практически въпроса се разрешиха в удовлетворителна смисъл, както за комитета, тъй също и за Вашия пратеник. Тези два въпроса са: решенията на ВМК.” Този пратеник е Д. Груев. Вж. протокола от 7 март 1896 г., публикуван по-горе.
3 В личния архив на Юрдан Анастасов в ЦДА (ф. 1887 к, оп. 2) се съхранява препис от неговата ръка на писмо от ВМК до председателя на ЦМРК в Солун със същия номер 58 от същата дата 20 март 1896 г. от София, което гласи: “Съобщаваме, че представител на ЦРМК се споразумя с ВМК в смисъл, че последния да решава за въпроса за въстание, а първия да му бъде подчинен.” Ю. Анастасов никъде не е отбелязал от къде е направил този препис.

№ 38
Писмо № 60 от ВМК до председателя на ЦМРК в Солун, с което му изпраща изработената “Бележка за реформите в Македония”.
София, 22 март 1896 г.

До Председателя
на Централния революционен македонски комитет
В Солун
Господин Председателю,
Приключени при настоящето изпращаме Ви една “Бележка за реформите в Македония” заедно с обяснителната записка към тях, които комитета напоследък изработи.
При това считаме за нужно да Ви съобщим, че горните документи бидоха представени на някои видни политически личности тук, които се ангажираха да подействуват дето трябва за въвежданието на тия реформи в Македония. Комитетът още не е получил никакъв отговор от тия лица, нито пък вижда някаква стъпка от страна на турското правителство за изпълнение исканията на комитета. Последният е решен да почака още едно кратко време, за да види резултата на своите дипломатически постъпки и миролюбива деятелност; но след туй, когато се увери, че всичките тия усилия остават безплодни, той ще счита, че е изчерпал първия род средства и ще съсредоточи вниманието си върху пущанието в ход на втория род средства, предоставени нему от Македонски конгрес.
Като се надяваме, че приложенийт тук проект за реформи в Македония, отговаря на интересите на македонското население и е съобразен с неговите желания, молим Ви чрез подведомствените Вам комитети на тези документи.
С почитание
Председател
И. д. секретар: Т. Карайовов
Приложение:
Бележка1
за реформите, които трябва да се въведат в Македония, за да се умиротвори възбуденото там християнско население
1. От днешните Солунски, Битолски и Скопски вилаети да се образува един само вилает със седалище Солун в следующите граници:
Пограничната линия на тоя вилает ще почва от сръбската граница срещу Враня, ще върви по северозападните межди на каазите Прешовска, Кумановска, Качанишка и Тетовска, ще съвпада с билото на Карадаг и от върха Люботен по билото на Шар планина ще достига до Кораб — най-високия връх на Дешат; от Кораб тя ще отива по потока Велещица, на който се намира голямото село Радомир, до вливанието на тоя поток в Църни Дрин; от туй място тя ще следва по последната река до с. Нидред и оттам, минавайки по западните межди на каазите Охридска и Корчанска до самия връх Грамос, ще върви по южните межди на каазите Костурска, Кайлярска, Воденска и Караферийска до онова място, гдето междата на последната кааза се пресича от потока Бистрица; от тая точка тя ще върви по течението на последния поток до вливанието му в Егейско море и сетне, като извива към изток по крайбрежието и като обгръща Халкидическия полуостров, ще отива до устието на р. Места; оттук по същата река тя ще върви на североизток до онова място, гдето се влива в нея притокът, на който се намира с. Радибощ, а оттам по тоя приток ще пристига до границите на Източна Румелия, откъдето по-нататък ще съвпада с границите на Българското княжество и Сръбското кралство.
2.  Да се назначава за  валия   на  този   вилает със срок за 5 години лице, напълно удовлетворяюще условията на справедливостта и толерантността и принадлежаще на преобладающата във вилаета  народност.
Н. Б. Назначението на тоя пост княза Алеко Богориди или Гаврийла Кръстовича Паша, които винаги са се отличавали с редки качества като висши сановници на Отоманската империя, ще бъде най-съответствующе и най-задоволително за християнското население във вилаета.
3.  Валията да управлява вилаета с помощта на едно Вилаетско събрание, което да се избира непосредствено от самото население при строго съблюдение правата на меншествата и да решава всички   въпроси, относящи се до вътрешната уредба на вилаета.
4.  Личността и жилището да бъдат еднакво неприкосновени за всички граждани на вилаета. Цензура на печатното слово да не съществува.
5.  Всичките  вилаетски  чиновници  да  се вземат от оная народност, която преобладава в тяхното  местослужение. Висшите  от тях да се назначават от Н. И. В. Султана по предложение от   валията,  а  останалите да се назначават направо от самия валия.
6. Езикът на главните народности във вилаета да бъде официален наравно с турския във всичките  вилаетски учреждения,  като се предостави правото на административните единици да избират  един от тия езици за своите официални сношения.
7.  Учебното  дело   на християнските   народности   да   се предостави всецяло на грижите на респективните им училищни организации.
8.  За поддържанието реда и тишината във вилаета да се организира една вилаетска жандармерия, основана върху началата на рекрутната система и непосредствено подчинена на валията. Тази жандармерия наедно с офицерите й да принадлежи на местните народности съразмерно с числеността им и да не надминава повече от 1 % на местното мъжко население. Висшите офицери на тая жандармерия да се назначават от Н. И. В. Султана по предложение от валията, а останалите да  се назначават направо от самия валия.
9. Бюджетът и данъците на вилаета да се определят от Вилаетското събрание. 25 % от доходите на вилаета да се внасят в общото държавно съкровище, а останалите да се употребяват за нуждите на вилаета.
10. Същевременно с назначението на валията да се назначи и една комисия ad hoc, в която да бъдат достатъчно представени местните народности и която под председателството на валията да изработи подробностите на горните реформи.
11. Да се даде обща и пълна амнистия на всички политически престъпници, осъдени и не, както и на всички заподозрени в неблагонадеждност вилаетски уроженци, които са извън родината си.
12.  Подобни реформи да се въведат и в Одринския вилает.
Обяснителна записка
към „Бележка за реформите, които трябва да се въведат  в  Македония, за да се умиротвори възбуденото там християнско население".
Към 1-й пункт — Туй ново териториално разпределение не само не противоречи на досегашните турски мероприятия от подобен род, но в съществените си черти е просто едно възстановление на съществуващото административно разпределение на Македония в навечерието на последната Руско-турска война. То напълно обема естествените граници на Македония в географическо, етнографическо и търговско отношение и е напълно съобразено както с мнението, което е преобладавало в Цариградската конференция през 1876 г. (виж: ІІе Ргоtосо1, Seanсе du 16/28 Dесеmbre 1876), тъй също и с духа на Берлинския договор (вж. XIII протокол на Берлин[ския] конгрес), който дух е движил европейската дипломация всякога когато се е разисквало върху мирното разрешение на Източния въпрос.
Към 2-й пункт - Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] от 1876 г. (виж: Reglement Organique de la Bulgarie, чл. 4, алинеи 1 и 6), както и с духа на изработения през 1880 г. от Източно-румелийската европейска комисия проект за реформи в Турция (виж: Lоi des Vilayets de la Turquie d`Europe, titre I, агt. 21, еt titre II, агt. 27, alinea 3).
Към 3-й пункт — Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (виж: ibidem, чл. 4, алинеи 7—17), както и с проекта на Изт[очно]-рум[елийската] евр[опейска] ком[исия] (виж: ibidem, titre IV, аrt. 82).
Към 4-й пункт — Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Изт[очно]-рум[елийската] евр[опейска] ком[исия] (виж: ibidem, titre I, art. 4, 11, 15, 19).
Към 5-й пункт — Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (виж: ibidem, чл. 3) и съответствува с проекта на Изт[очно]-рум[елийската] евр[опейска] ком[исия] (виж: ibidem, titre I, art. 21, alinea 2, еt titrе XVI, ай. 293).
Към 6-й пункт — Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (виж: ibidem, чл. 7, ал. 5) и с духа на проекта от Изт[очно]-рум[елийската] евр[опейска] ком[исия] (виж: ibidem, titre I, аrt. 22).
Към 7-й пункт — Тоя пункт е напълно сходен с чл. 1 от „Закона за народното просвещение" в Турция от 1869 г.
Към 8-й пункт — Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (виж: ibidem, чл. 8, ал. 3) и с духа на проекта от Изт[очно]-рум[елийската] евр[опейска] ком[исия] (виж: ibidem, titre XVII, ай. 305, 307 еt 310).
Към 9-й пункт — Тоя пункт съответствува на проекта от Цар[иградската] конф[еренция] (виж: ibidem, чл. 5, ал. 11).
Към 10-й пункт — Тоя пункт е напълно сходен с ал. 3 на 23-й член от Берлинския договор.
Към 11-й пункт — Тоя пункт съответствува на проекта от Цар[иградската] конф[еренция] (виж: ibidem, чл. 9).
Към 12-й пункт — Тоя пункт е напълно сходен с ал. 2 на 23-й чл. от Берлинския договор.1
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1, а. е. 302, л. 8. Чернова. Ръкопис.    
---------------------
1 Текстът на “Бележката” вземам от публикацията му в “Македония. Сборник от документи и материали”, с. 398 – 400. Този проект на ВМК става основа в исканията и програмите на Вътрешната организация през следващите години.

№ 39
Писмо от Д. Груев до Андрей Ляпчев за залавянето на куриера Доне Стоянов в Битоля при пренасянето на бомби
Солун, 9 април (вторник) 1896 г.

Андрей,
В неделя вечерта колджиите1 на тютюна уловиха при “Св. Неделя”2, в Битоля, кираджията3 щипянец Доне4, с 10 празни бомби в чувалите с ориз след силни съпротивления и опитвание да уфейка. В продължение на две денонощия бит е до обезсвестявание. Досега нищо друго не е изказвал освен фразата: „Купих го ориза във Виница и го донасям на пазар, без да зная какво друго е съдържал." Турското население е в паника при мисълта, че и други са били вкарани от по-рано. Обиски още никъде няма.5
НБКМ БИА, ф. 224, а. е. 17, л. 202. Оригинал. Ръкопис. ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1, а. е. 50, л. 9. Препис. Ръкопис. Публ. в Б. Николов, Писма на Дамян Груев, ВИС, София, № 5, 1985, с. 196; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 135.
---------------
1 Колджия (тур.) – пазач.
2 Църквата “Св. Неделя” се намирала край града.
3 Кираджия (тур.) – лице, което срещу заплащане превозва със собствена кола пътници или стоки.       
4 Със залавянето на Доне Стоянов и откриването на бомбите, които превозва, започва поредицата от афери срещу ВМОРО, които нанасят редица сериозни вреди на организацията. Андон (Доне) Тошев Стоянов (1868, с. Ерджели, Щипско – 1931, Кюстендил), близък сътрудник на Г. Делчев, Д. Груев, един от първите членове на ВМОРО. Той е първият куриер по уредения от Г. Делчев канал Щип, Виница, Кочани, Велес, Прилеп, Битоля.
5 В горния ляв ъгъл има резолюция на А. Ляпчев: “Получено на 10. ІV. 1896. Вх. № 90”.

№  40
Писмо от Д. Груев до А. Ляпчев с подробности за арестуването на куриера Доне Стоянов и за необходимостта от по-голяма конспиративност при воденето на кореспонденцията между ВМК и ЦМОРК
Солун, 10 април 1896 г.

Андрей,
Битолската случка, която вкратце ти изложих във вчерашното ми писмо, тук още не е разгласена, но правителството се вижда силно да е стреснато и взима доста строги мерки. Не подлежи веч на съмнение, дето е внушено на всички полицейски органи строга бдителност, едновременно с което и военното управление върши си своето. Днес например един трен с войска мина за в Битоля и сме в очаквание да се обяви военно положение. Вън уловените веч 10 парчета нищо друго не се чува досега някъде да е открито, а за в бъдеще, бакалъм1 на провидението. Пристигнали пътници от местопроизшествието ни уверяват, че силно вкаменявание в турските духове се забелязвало, когато между българите — обратното. Искат да кажат даже, че туй нещо е послужило като подкрепление и на самата пропаганда на делото. По моему, счетена, даже в някои отношения, дори и за ползотворна, но направена погрешката, остава си пак като погрешка. Докато размерът на жертвата се ограничава само със затваряния, както и да е, но поведе ли и други жертви след себе си - ударихме тогаз кьорявото. Впрочем, веднъж станало, то и ще си остане като станало.
В свръзка с горното, бързам да ти съобщам и друго нещо. Дошлият при Вас преди ми пратеник, с когото другарите ти бяха се оцапали, не е чудно и понастоящем да се намира в Кюст[ендил], без да знае за станалото в Б[итоля].2 Неговото дохождание в поменатии град се тъкмеше преди ставането на фат[алната] случка, та не е чудно, като се намира в неизвестността, на времето си да побърза да се прибере на мястото си, което нещо, не е чудно, да навлече друга погрешка. Рандевюто3 му бе проектирано главно с окол[ийския] н[ачални]к от въпросната околия, от когото, вярвам ще можете взе и сведения за местонахождението му. Желателно е немедлено да вземете мерки за задържането му зад граница докогато се провери несъществуването на опасност от прибирането му назад. Засега още нищо не може да се предвиди, понеже арестуваният продължава да отказва виновността си, а още повече и съучастието на други, но може ли да се вярва в неговата твърдост и за нататък? За нататък остава веч на вас.
Друго. Двете писма от В[ърховния], както и твоето до мен, приети са навреме. Лошо бяха направили, като изпратили 1-то чрез турската поща. Забележи им, за друг път да не се повтаря и за напред макар и да надписват писмата с „Via Zemlin"4 винаги да бъдат и рекоманде5, което условие милостта ти бе си занемарил с частното си писмо. Голяма неразбранщина имате и в пощенск[ите] писалища, понеже господство им на непрепоръчаните писма не обръщат внимание, та ни заставят да се преребваме, когато разсилният от турската поща ни носи писма с надслов „V[ia] Z[emlin]" Замолете и Стояновича6 да им внуши по-голяма бдителност.
Ами щях да забравя да ти изкажа сръднята ми от съобщението на В[ърховния] до Ц[ентралния], в което, като предлагате 3-те точки на приемане, предава ги като решение и с моето съгласие.7 Е, артък, поне в дадения случай нямаше нужда от подобно изопачаване, но нека и то остане на сметка на съставит[еля].
П. П. Ето, че щях да пропусна още нещо.
Временно, по описаните веч начини на другия лист, писмата можете адресирва тъй:
,,Reverand Frere Antoin, Ecole des Freres - Salonique", а вътре на другия плик:
M-r A. B. Lambro, ingenieur.8
В свръзка със занятието на последний, още по-добре ще бъде, ако бъде и съдържанието на писмото, особено изложено на някой европейски език, а големите страници изписв[ани] с хим[ическо] мастило. Защо не употребявате шифров[ана] азбука или ни считате, че живеем в Швейцария? Когато се пише до Ц[ентралния], избягвайте да му нареждате титулите, а особено местонахождението. Ние се крием от дявола, а вие изкарвате ни на пазар. Тъй щото, занапред просто като на едно лице, без всяко предвар[ително] обозначение на председ[ател] и др[уги] подобни излишества, да се почва и свършва само с предмета.
Вън туй, за да не бъде попа9 забелязван от служащите на пощата, които особено много обичат бълг[арски] марки (!) писмата, които не ще бъдат спешни, да препращате чрез някое лице в Австрия, а само бързите направо. Обязателно ще ви бъде обаче, едновременно с изпращането на пратката да предавате на пощата и по един визит карт на мой или от Хаджията10 адрес само с някой поздравителен инициал или дума, от което ще съдим, че писмо има, за да си го търсим.
По длъж цялата страна владее небивал може би досега иконом[ически] кризис. Безработица по всички клонове царува. Същински глад в буквален смисъл в много места вече е проявен. И вярвай, Андрей, ей Богу, никакво преувеличение не си допускам в туй. До такъв размер безделието е дошло, щото както ме уверяваха някои близки, само от града ни били подадени няколко колективни прошения до валията, с които го поканвали да се погрижел за настаняването им на каквито и да били работи. За селата не питай, а за вътрешността пък не трябва ни да се загатва. Голямо отчаяние обзело хората, та кой знае, докъде ли ще му излезе краят. Тук търговията си спи доволно безнадеждна за съживяване; търговец просто няма от вътрешността за илач11 човек да търси.
Но стига толкоз, че е късно.
Много ви здравие на всички!12
Браян
НБКМ БИА, ф. 224, а. е. 17, л. 203. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Б. Николов, Писма на Дамян Груев, с. 196 - 197; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 139 - 141.
----------------
1 Бакълъм (тур.) – очаквам, гледам, виждам.
2 Д. Груев има предвид Г. Делчев, който в с. Виница, Кочанско, на път за Кюстендил научава за станалото и се връща в Щип.
3 Рандеву (фр.) – уговорена среща.
4 През Землин (фр.) – Земун, Австро – Унгария.
5 Рекоманде (фр.) – препоръчано.
6 Става дума за Иван Стоянович (Аджалето), обществено-политически и държавен  деец, участник в съединисткото движение в Източна Румелия, член на БТРЦК, секретар на Дирекцията на правосъдието в Източна Румелия, редактор на в. “Балканска зора” и “Независимост”, генерален консул в Будапеща, дипломат. По това време е главен директор на пощите, телеграфите и телефоните.
7 Вж. протокол № 14 от заседанието на ВМК от 7 март 1896 г.
8 (фр.) – Преподобен брат Антоан. Училище на братята – Солун. М-р А. Б. Ламбро, инженер.
9 Д. Груев има предвид българските пощенския марки, върху които е изобразен българския княз Фердинанд І с брада.
10 Хаджията - става дума за Иван Хаджиниколов.
11 Илач – лекарство.
12 В горния ляв ъгъл има резолюция: “Получено на 11. IV. 1896. Вх. № 91.”

№ 41
Писмо от Д. Груев до А. Ляпчев за развитието на Доневата афера и за настъпилата паника сред турската власт
[Солун, преди 17 април 1896 г.]

Ан. Ляпчеву,
Никакво самопризнание досега от затворника не е било получено. Безброй обиски са направени в Битоля и Прилеп, без най-малка компрометирующа улика да е заварена у някого. Правителствени хора са се хвалили, че се очаквал от Ц[аригра]д, д[окто]р хипнотизатор за тая цел. Правителството е вън от себе си от яд за неудачността си в похода му. Арестувани няма никъде досега, ето цяла седмица изтича до снощи.
Три табора войска е била изпратена в Аласония1. Едни го отдават уж гръцка чета от 40 души да преследва, а други уверяват, че правител[ството] добило известие как наскоро бълг[арите] щели да внесат оттам взриви. За положително уверяват уж, че покрай гръцко изнамерени били 4 черешови топа, но навярно то е погрешно разгласено за битолските клубове. Самата случка, колкото по-достъпна става за турската маса, толкоз повече се удвояват охканията. Вместо българ[ите] да се топят от страх, пустите аги изгубили са си и свестта.
Ново! Снощи от верен канал дознах, че в Скопие при оценението на една огнеупорна каса в митницата, изпратена от Европа по Шанкер компания за в Битоля, мисля, открити били 70-80 килограма патрони, вмъкнати вместо пепел. За истинността още не гарантирам, но низ града ни вижда се да се [е] раздрънкало по вси направления.
За уловените 2 черешови топа в едно сърбоманско село в Порече, Кичевско преди Пасха2 вече трябва да знаете. Събирайте книги с революционно съдържание.3
Твой Борой3
НБКМ БИА, ф. 224, а. е. 17, л. 231. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Б. Николов, Писма на Дамян Груев, с. 198; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 141.
--------------
1 Еласония, Еласон, близо до гръцко-турската граница.
2 Има се предвид Великден.
3 В горния ляв ъгъл има резолюция: “Получено на 17. IV. 1896. Вх. № 93.”
3 Борой, псевдоним на Д. Груев.

№ 42
Писмо от Д. Груев до А. Ляпчев за опитите на Ляпчев, Димитър Ризов, Тома Карайовов и други дейци на Върховния комитет да дискредитират Д. Груев и ръководителите на ЦМОРК
Солун, 27 август 1896 г.

Господин Ляпчев,
Едно време — не помня кога бе, но навярно след Великден — Христо1 получава едно писмо от Божирада2, с което последний, изказва своето съжаление, че д[окто]ра е бил обиколен в Солун с „най-низки твари", според съобщението му от София. Съдейки по указанието на града, от дето му е бил възбуден тоя еремиев плач, не ще съмнение, че авторството на предметното съжалително доношение трябва да се дължи на вас, или поне на вашето коло3. От скромност, види се, пропуснал е горкия да изреди поименно подразбираемите лица, обаче и без туй, леко може да се разбере, че милостта ми трябва да съм началото.
Мина се то, пристигва Панов4, а след него още двама, Гйоре5 и Матов6. И тримата имаха услужливостта да ме запознаят със срещите и разговорите ви почти в подробности. Аз оставам смаян, но за туй пак и доволен, че ми се удава случай да проверя, какво се мислило и приело по вънка, макар за мен и неприятно. В благодарността си, тъкмях се да ви се издължа веднага, но хайде, си казах след като се поумира, та ето, че едвам днес ми се попада, туй да направя.
Обвинителните точки, в които съм набедяван, чувах да се повтарят и от тримата горепосочени лица, изключая размера на възмущенията ви и епитетите, с които съм бил украсяван, според кой колкото могъл да помни. Няма да повтарям течението на разговорите ви, понеже, като съучастник, вярвам, по-точно ще можеш си ги възпроизведе сам в паметта си. От всичко се вижда обаче, че ненапразно сте сбрани повечкото адвокати.
Че съм син на „селянец" и от „селска простота" може би да страдам и аз не отричам, но че съм още и гамен, артък това пръв път сега по вашето предаване чувам. Безсъмнение от туй аз не трябва да се възмущавам, понеже декорацията ми се прави от хора като г. г. Ризов, Карайовов и Сие, които малко ме познават, а първия даже никак — е! малко по-тежко се чувствува и вашата грижливост приизобретявам, като се забелязва, но няма какво да се прави, жив в гроб не се иде. Но друго. След тая и много други ваши сполуки в уподобленията и празнословието, аз не мога да не ви съжаля, дето с върховенството убивате си призванието, когато пак вам мястото ви е било приготвено в някоя порнологическа академия. И пак хората не искат да признаят, че всичко туй вършите само в интереса на братството и взаимното доверие, ама пусто тяхно скудоумие!7
Та казахте, че ангажименти сте имали спрямо „царигр[адските] големци", плод на което било е и повикването ми пред В[елик]ден в Ц[ари]град8. Вай, вай, а ние пак нищо още да не знаеме! и виж, какви грижи и старания горките сте полагали за вътрешното ни разстройство в интереса на делото! Ама това не помогнало, стига че през града ви вървят пътници, пак чрез тях ще се опитате. Тримата гореспоменати еле че сте се опитали да ги ориентирате, но аз съжалявам защо не могат да се изредят всички живущи в Макед[ония], та да могат лично се увери с вашето стремление и по такъв начин да се върнат с по-голямо разочарование в спасителната мисия на Олимпийското ви коло. С ония, които досега [са] ви посетили, достатъчна услуга сте ни направили, неволно като сте им закрепили съзнанието за необходимостта от вътрешното ни единство, бакълъм, какво ще последва от бъдащите ви интриги.
Колкото: за от наша страна, както и досега, можете да бъдете уверени, че никога не можете да ни бъде предмет за занимание, поне докато страдате от досегашната бездеятелност. Какъв е бил тоя или оня ние винаги противоцелно сме считали, пред света да ви описваме, а и гаменското ни възпитание и йогуртчийско съсловие не ни е позволявало наравно с вас строги да бъдеме. Е, като хора от долен слой и с ограничена претенция, гледали сме и ще гледаме в границите на посилността да се движим, та малко ни важи кой как ни разбирал. Не сте искали за друг път да съм бил опълномощаван, че нямало да съм бивал приеман; с всяко благодарение от желанието ви акт взимаме, но тогаз не се оплаквайте от прекъсване на съобщения, за което досега поне повод не сте имали. Оскърбявани сте се чувствували от неизделаността на обръщенията ни, а ние пак слепците искали сме да виждаме, че с туй закрепване фамилиярността, помежду, за как плач измиявате, а забравяме че нас ни деляла пропаст по различие на положение. Но виждате ли, как сега с ви и госп[один] обръщенията си украсявам?
В заключение, като изказвам личната ми благодарност за факта и опитванията ви, желая ви сполука в разпростран[яването] на акциите, които навярно ще ви освободят от досегашната самозаслужена агония.
Моите благодарения и за грижите на г. Тома, когото подканям да поднови задълж[енията] си спрямо „Ц[ариградските] големци", та аслъ и мен се желае да се дяна негде в дно земя.
— Ето това сте ми редкост на времето — бабам-ръководители, де!...
С приличното уважение и признателност,
Ваш познайн[ик] - Дамян
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1, а. е. 50, л. 5-8. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 142 - 143.
---------------
1 Става дума за д-р Хр. Татарчев.
2 Божирад Татарчев, от Ресен, лекар, братовчед на д-р Хр. Татарчев, деец на ВМОРО и представител на Организацията в Лондон пред Балканския комитет.
3 Коло – хоро. Тук е използвано в смисъл на “кръг”.
4 Александър Хаджипанов (1875, Прилеп – 1900, Солун), убител, председател на Прилепския революционен комитет; един от първите дейци не ВМОРО.
5 Става дума за Гьорче Петров.
6 Христо Матов(Струга, 1869 – София, 1922), учител, филолог, езиковед, фолклорист, публицист, поет, член на ЦК на ВМОРО и задграничен представител на ВМОРО в София, автор на библиотеката “Македоно – одринска революционна система”.
7 Следва задрасканото от Д. Груев: „нали?!"
8 Д. Груев има предвид срещата си с Българския екзарх Йосиф І след уволнението му като учител.

№ 43
Поверителен рапорт № 57 от българския търговски агент в Солун Атанас Шопов до д-р Константин Стоилов, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, за участието на дейците на ВМОРО под ръководството на д-р Христо Татарчев и Д. Груев в общинските избори в Солун
Солун, 16 януари 1898 г.

Поверително.
Господине Министре1,
Считам за нужно да Ви съобщя, че завчера в неделя се произведе избора на новите членове на Солунската българска община, избор, който обикновено се произвежда в началото на всяка година. Както миналата, тъй и тая година, в избора надделя тъй наречената народна партия, предвождана от д-ра Татарчева и от Груева. Другата партия, в която влазят всичките почти видни български търговци и учители и която има за водители книжара Самарджиев и банкера Кондов2, почти не взема участие в изборите. Партията на Груева-Татарчева се счита партия крайно либерална и противоекзархийска, в противоположност на партията Самарджиев-Кондов. Поименно избраните общинари са следующите: свещеник Христо, свещ[еник] Стамат3, д-р Татарчев, Т. Х[аджи]мишев, Ил. П. Стефанов, Д. Петров, Хр. Пиперов и И. Янушев.
Председателствующий общината, назначаван от Екзархията, е свещеник Ив. Маджаров, тукашен енорийски свещеник, който от няколко години изпълнява длъжността на председател. Една от главните причини за честото недобро отивание на тукашните общински работи е, че общината се лишава от един достоен и постоянен общински председател, какъвто се предвижда и в екзархийския бюджет. Добре би било по-скоро да се назначи такъв за да не страдат общинските работи. Мнението ми е, че най-сгодните кандидати за тоя важен пост са: архимандрит Теофилакт или архимандрит Софроний. Трябвало би да се възбуди и разреши този въпрос.
Приемете Господине Министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.4
Княжески търговски агент:
А. Шопов5
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 1075, л. 14. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 144.
--------------
1 Д-р Константин Стоилов (1853, Пловдив – 1901, София), държавен и политически деец Народен представител в Учредителното народно събрание в Търново (1879) и един от водачите на Консервативната партия. Началник на политическия кабинет на Александър Батенберг. По-късно става ръководител на Народната партия. Министър на външните работи (1881, 1883, 1886), министър на правосъдието (1883–1884, 1886–1888), министър-председател (1887, 1894–1899).
2 Д. Груев има предвид дейците на Българското тайно революционно братство Коне Самарджиев и Йосиф Кондов. Йосиф Кондов (1868, Прилеп – 1944, Хасково), солунски търговец и банкер, един от основателите на Братството, член на ЦК на ВМОРО (от 1900 г.).
3 Поп Стамат Танчев (1857, с. Бугариево, Солунско – 1904, Солун), свещеник при българската черква “Св. Димитър” в Солун, председател на Българската община в Солун, член на ЦК на ВМОРО.
4 На първата страница на рапорта има следната резолюция: „Четено от г. Мур." и „Вх. № 103, 19 януари 1898 г." Г. Мур. – Мурани, псевдоним на княз Фердинанд.
5 Атанас Шопов (1855, Панагюрище – 1922, София), книжовник и дипломат, публицист, секретар на Българската екзархия, търговски агент в Солун (1897 - 1908), а от 1908 до 1913 г. генерален консул в Солун, автор на книги за положението на българите в Македония, член на БАН.

№  44
Писмо от Ат. Шопов до д-р К. Стоилов със сведения за Д. Груев
Солун, 11 февруари 1898 г.

Частно - поверително
Г-ну Д-ру К. Стоилову,
министър-председател в София
Дълбокоуважаемий Г-н Стоилов,
И трите ви лични - конфиденциални писма получих и много Ви благодаря за разясненията, които ми давате. Аз употребих сведенията Ви за опровержение лъжливите слухове и ще се съобразя с предписанието Ви.
От разговорите, които съм имал с разни лица - българи - още от миналото лято насам можал съм да извлеча, че революционните движения в Македония, в това число и прекарване пушки, пращане чети и пр., се е ръководило от някакъв офицерски комитет, който е имал своите видни хора във Военното министерство. Водителите на тукашните комитети тоже ми са разказвали това. Казвам Ви откровено, че тука се среща рядко интелигентен човек, който да няма тия сведения. Аз съм имал случай в номерни поверителни писма да съобщавам това в министерството.
За Груева лично знам следующите сведения. Родом е от Битолското село Смилево. Учил е до петий клас в Солунската гимназия, след което е бил учител в Щип. След едногодишно учителствувание, отишъл е в Сърбия и е постъпил в Белградската велика школа. Знаете, че във времето на Стамболова десет-петнадесет души българчета демонстративно напуснаха Белградската Велика школа и се прибраха в София. В тяхното число е бил и Груев. Той е следвал само една година във Висшето софийско училище, след което е отишъл учител в Щип, дето е учителствувал две години. От четири години насам той е в Солун. Три години е бил училищен инспектор в Солунската каза, назначаван от Екзархията. Текущата година е без работа. Назначението му като инспектор в Солун е станало по препоръката на тогавашния военен министър полковник Петров1. Всичкото време в Солун той е бил председател на комитета и се е занимавал с организацията. Инспекторството и учителството му е било само за очи. Кореспондентите му от София са Гьорчо Петров и Стаматов, бившия секретар на Солунското т[ърговско] агентство, който беше човек на офицерския комитет и работеше по негово наставление.
Като Ви давам тия сведения, моля Ви да приемете сърдечните поздрави и дълбокото почитание на преданий Ви
Ат. Шопов
НА БАН, ф. 41 к, оп. 1, а. е. 67, л. 36-37. Чернова. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 145.
---------------
1 Става дума за ген. Рачо Петров (1861–1942), генерал от българската армия, началник-щаб на армията (1885 – 1894), министър на войната (1887, 1894, 1896), министър на вътрешните работи (1900–1901), министър-председател и министър на външните работи (1903–1906), командир на ІІІ армия през Междусъюзническата война (1913), военен губернатор на Македония през Първата световна война (1915 – 1918).

№ 45
Писмо от А. Шопов до д-р К. Стоилов с молба да се повлияе на Д. Груев да престанат да се вършат убийства от ВМОРО
Солун, 16 март 1898 г.

Лично - поверително
Г-н К. Стоилову, министър-председател
в София
Любезний и дълбокоуважаемий Г-н К. Стоилов,
Известния Вам Груев е в Цариград. Ще направите много добре ако телеграфирате Г-ну Маркову, да го повика при себе си и да му поговори по-сериозно за прекращаването на тия много опасни убийства и предизвикателства. Действително, комитетите по разните градове вземат повечето пъти решенията си самостоятелно, но пак Груев има известно влияние и не ще бъде зле да му се внуши и в Цариград, както му се внушава в Солун, че бълг[арското] правителство е строго против тия вредни и рисковани за делото работи и ще бъде принудено най-после, ако се продължава същото поведение, да вземе нужните мерки.
Слушам, че някои заплашвания и убийства щели да се предприемат в София и Солун. Това ме кара още по-горещо на Ви помоля да телеграфирате Г-ну Маркову да се разговори с Груева. Върху тоя въпрос аз не един път вече съм тълкувал с тукашните водители на комитетите, включително и с Груева. Всички казват, че те са против тия рисковани работи, които се вършили мимо тях.
Според мен, сериозно внушение в същата смисъл би трябвало да стане и на водителите на тия комитети в София, отдето собствено излазят главните разпореждания.
Приемете и пр.   
Ат. Шопов
НА БАН ф. 41 к, оп. 1, а. е. 67, л. 47. Чернова. Ръкопис.

№ 46
Писмо от д-р К. Стоилов до А. Шопов за разговора му с Д. Груев в София за действията на ВМОРО и политиката на Стоиловия кабинет
София, 25 април 1898 г.

Конфиденциално.
Драгий ми Господин Шопов,
Ползувам се от случая да се отговори изведнъж на три Ваши поверителни писма от 8, 10 и 18 априлий т. г. Д. Груев е бил действително в София и аз имах дълго свиждание с него. Моята цел беше да видя какво гонят тия господа, да им дам да разумеят, че те не могат да налагат нам — на правителството техните взглядове и че ако искат да работят полезно, те трябва да са в хармония с нас. Исках да ангажирам водителите на Организацията да работят с нас, защото аз мисля, че съществувание на Организация като средство за събужданието на народното чувство и като средство против нелоялните действия на противните нам пропаганди е нещо полезно. — Вместо тая пропаганда да стои под влиянието на неотговорни хора със съмнителен патриотизъм и още по-съмнителен здрав разум, по-добре е да се намира под контролът на правителството. - Г. Груев ми изложи действително твърде откровенно техните взглядове и положението на работите в Македония. Аз му изложих твърде категорически ясно моите идеи върху пропагандата. - Той се напълно съгласи с това. На краят ми се помоли да им дадем оръжие, за да може да го раздадат на населението по окръжията, които граничат с България и пари, за да купят оръжия от Гърция, за да го раздадат на населението в ония окръзи, които граничат с Гърция. — Аз му възразих че раздаванието на оръжие на населението само по себе си е добро нещо, защото възбужда у селянина самосъзнанието и чувството на собствена сила. Който има една пушка, той е по-горд и по-самостоятелен. Опитът обаче ни показва, че тия пушки могат да дадат повод на произшествия като във Виница и във всеки случай констатирано е, че тия пушки не остаят у българите, но се вземат от турците, тъй щото няма полза от това, и понеже системата е тази която се намира в България. Всяка намерена пушка хвърля подозрение върху б[ългарското] правителство и когато настане часа на действие и наши войски стъпят в действие и се намери полезно да се тури в действие населението в Македония, тогава нашето правителство ще има грижата да снабди населението с нужните оръжия. От сега няма нужда да се готвим за оня момент. Колкото за идеята на купуването пушки от Гърция, аз я намирам практическа и като правя по нея бележките, които направих по-горе въобще за пушките, мисля, че може да се оползотвори. Забележих обаче на г. Груев, че за тази година нямам пари, с които да може да разполагам. - Г. Груев ми отговори, че за насърчение добре би било да им отпусна една колкото и малка сума тази година още. Аз поисках време да направя справки, и на другия ден чрез г-на Тъпчилещова, главен секретар на Министерския съвет1, му съобщих, че окончателен отговор ще му дам чрез г-на Ризова. Определих г-на Ризова, защото той има връзки с тях и исках да го повикам в София да се разговоря с него и след осветленията, които ми даде, да взема решението си.
Туй е то целия ни разговор с Груева. Както виждате никакво обещание не е имало и ако се говори за обещание и други неща, то е с цел на експлоатация. Нашата политика е ясно указана в нашите циркулари и само нашите официални органи имат право да говорят от името на правителството и да тълкуват неговите намерения. Тия намерения са мир и тишина, никакви авантюри. Ваша длъжност е да бдите, щото тия намерения на правителството да се знаят от всички и да не дръзва някой да противодейства или да осуетява.
Поздравлявам Ви и съм Ваш преданий   
Д-р К. Стоилов
НА БАН, ф. 41 к, оп. 1, а. е. 67, л. 54-60. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 146 – 148.
----------------
1 Става дума за Славчо Тъпчилещов, секретар на княз Александър Батенберг и началник на канцеларията на княз Фердинанд.

№  47
Писмо от Дворцовата канцелария на султан Абдул Хамид до Великото везирство за полученото съобщение от Турското комисарство в София, че е необходимо да се следи Д. Груев по време на инспекциите му в българските училища в Солунско
[Цариград], 1 май 1898 г.

Софийското комисарство донася, че лицето Груев, под предлог че инспектира българските училища в Солунско, обикаля навсякъде; трябва да се следи поведението му. При това комисарят препоръчва да се помилва войводата Георги — който бе осъден в Скопие и бе изключен от последната амнистия, — ако обещае да разкрие комитетските тайни.1
Н[егово] Величество заповяда Високата порта да обсъди това предложение на комисаря и да донесе до височайше знание.
Тахсин2
Публ. в Документи за българската история, т. IV, София, 1942, с. 164; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 148.
--------------
1 Вероятно става дума за ръководителя на Винишкия комитет на ВМОРО Георги Иванов, който след направените от турските власти разкрития по т. н. Винишка афера (от ноември 1897 г.), започва да издава имена и складове за оръжие на Организацията, за което е осъден от нея на смърт.
2 Тахсин Паша, първи секретар на султан Абдул Хамид.

№ 48
Писмо от Дворцовата канцелария на султан Абдул Хамид до Великото везирство за помилването на Д. Груев с височайше ираде
[Цариград], 10 май 1898 г.

Съобщаваме на Ваше Височество, че с височайше ираде се помилват именуемият Груев, който като училищен инспектор обикалял Солунския вилает, и войводата Георги.
Тахсин
Публ. в Документи за българската история, с. 164; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 148.

№ 49
Писмо от А. Шопов до д-р К. Стоилов за разговора му с Д. Груев за насилственото събиране на пари за нуждите на ВМОРО и за отношението на организацията с българското правителство
Солун, 1 юли 1898 г.

Г-н Д-р К. Стоилов, министър-председателв София
Дълбокоуважаемий Г-н Стоилов,
Вчера се срещах и разговарях с Д. Груев. Целта ми беше да го убедя, че не е в интереса нито на делото, нито на Организацията, а напротив, много е рисковано, да се събират от хората пари със заплашвания и убийства. Аз още един път му изложих при това взглядовете на кн[яжеското] правитество по тоя въпрос. Той ми отговори, че и сам съзнава че това е против интересите на Организацията, но нямало друго що да се прави, защото иначе, ако не се работило нищо, Организацията щяла съвършено да се разложи. Той ми даде да разбера, че ако са имали други източници, пари със сила и убиване не щели да се събират. Оплака ми се при това, че княжеското правителство не стояло на думата си и не било искрено спрямо Организацията, на която правело големи препятствия, интернирало хората й и пр. При тия условия, ми повтори Груев, ние не можем да се съобразяваме с политиката и желанието на кн[яжеското] правителство, а ще работим самостоятелно и ще се борим и с него тъй, както се борим против всичките наши противници...
С дълбоко уважение
Ат. Шопов
НА БАН, ф. 41 к, оп. 1, а. е. 67, л. 74. Чернова. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 149.

№ 50
Писмо от А. Шопов до д-р К. Стоилов за разговора си с Д. Груев и Христо Матов за заплашителните писма до богати българи от Македония и за насилственото събиране на пари от ВМОРО
Солун, 21 август 1898 г.

Лично - поверително.
Г-ну Д-ру К. Стоилову, министър-председател
в София
Дълбокоуважаемий Г-н Стоилов.
За много работи искам да Ви пиша, но не знам от коя по-напред да захвана. От някое време насам тукашния комитет изново е захванал да разнася по тукашните български търговци заплашителни писма и, под страх на убиване, да събира пари. Показаха ми няколко такива писма. Искани са пари чрез подобни  писма от търговците: Саздо Ризов, Коце Кямилов, Диме П[оп]гьорчев, Михаил Пенюшлиев, Кожинков, Алексо Панчов и пр. Някои са вече дали, а някои отказват, защото били давали и миналата и по-миналата година. Дохождат да искат мнението ми, аз им излагам взглядовете на българското правителство в тоя случай и към подобни въпроси. Хората се възмущават и питат какво са станали и къде отиват толкова пари, които са събирани и се събират. По тая работа имах случая да говоря с Груева и с Матова и ги убеждавах, че с подобни постъпки святото дело много губи, защото хората се възмущават и отвръщат. Но те са непреклонни. По същия въпрос имах случай да тълкувам и с г-н Д. Ризов когато замина през Солун. Той ми каза, че му сте обещали да отпуснете за Организацията известна сума за текущи разноски и поддържане така щото да могат да се прекратят тия насилствени и много опасни събирания на пари. Ако това е истина, може с по-голяма сила да се настои за прекратяването на тия толкова опасни постъпки, които водят към истинска катастрофа и дезорганизация.
Напоследък по Македония се разпръснаха два слуха, които дават на много хора да тълкуват, че в София около правителството има кръгове, които съчувствуват на работи от рода, които Ви изложих по-горе. Едина от тия слухове е, че княжеското правителство написало на Екзархията да назначи един виден комитетски главатар за учител1 някъде в Македония. В Солун додоха хора, които се разговаряли по тоя въпрос с Негово Блаженство и тоя последния се чудил как да избегне това назначение. Книжара Самарджиев се върна завчера от София и ми съобщи, че Г. Несторов му казал какво Министерството на вънкашните работи, за да се отърве, на тоя комитетски главатар2 препоръка до Екзархията, за да бъде назначен за учител.
Втория слух, който тури в недоумение тукашните кръгове беше назначението на Трайчева3 за драгоманин на Скопското агентство. Тук всякой знае кой е Трайчев и каква роль е играл в убийството на Македонски4.
Аз пред всякого и с всичката си сила опровергавам тълкуванията по тия слухове и излагам взглядовете на правителството. Доказателство, че предположенията не са истински, е отменявание назначението на Трайчева.5 При заминаването си през Солун, г. Ризов ми съобщи, че убийството на игумена на Лешенския манастир, Тетовско, било станало от Организацията за добиване пари. Покойният игумен беше много богат и човек с известни заслуги. Добре че в населението се знае, че е убит от арнаути, иначе истината щеше да бъде много вредна за духа и чувствата на самото това население.
Преди няколко време се открадна детето на един богат гъркоманин от българското село Юнчий, близо до Солун. Сега искат откуп. От кого се открадна това дете положително не се знае, но и тук предполагат ръката на Организацията.
Според сведенията ми, т[урското] правителство знае всичко по Организацията, имало списък на всичките лица, които вземат участие и работят и зорко следи. То следи и мълчи, но това му мълчание е зловещо. Не се ли готвят работи прилични на арменските кланета? Това би било голяма катастрофа за българщината в Македония.
Във всякой случай, трябвало би да се вземат мерки, но какви?...
За други въпроси с утрешната поща.
С дълбоко уважение
А. Шопов
НА БАН, ф. 47 к, оп. I, а.е. 67, л. 85-88. Чернова. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 149 - 151.
-------------
1 Задраскано е името на Гьорче Петров.
2 Задраскано е името на Гьорче Петров.
3 Става дума за Симеон Трайчев Радев.
4 Димитър Македонски (1847, с. Емборе, Кайлярско – 1898, Цариград), учител и книжар, журналист, редактор на екзархийския вестник “Новини” (1897 – 1898).
5 Целият текст за втория слух е задраскан.
№ 51
Разписка № 266 на ЦМОРК за получени 500 наполеона от българското правителство чрез Димитър Ризов
[Солун], 24 ноември 1898 г.

Разписка за 500 наполеона
Получиха се от г-н Димитър Ризов, горнята сума петстотин (500) наполеона, в касата на Македоно-одринските революционни комитети.
От Управлението.1
[Кръгъл печат: „Македонски Централен Революционен Комитет"]
ЦДА, ф. 600 к, оп. 1, а. е. 1311, л. 7. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 151.
-----------
1 За предаването на парите от българското правителство чрез Д. Ризов на ЦК на ВМОРО разказва д-р Хр. Татарчев в спомените си, на когото са връчени парите. Но там той неточно отбелязва, че парите са предадени през лятото на 1898 г. Вж. Д-р Хр. Татарчев, Спомени, документи, материали, С., 1989, с 91. А Хр. Матов в своите бележки, след като разказва за конфликта на българското правителство с ЦК на ВМОРО отбелязва, че “Софийското правителство очевидно се разкая за окръжното и пожела да се помири. Отгоре на това и той прати ни в Цен[трални]я к[омите]т чрез Д. Ризова 500 наполеона. Не са много пари, но за онова време не бяха малко.” Вж. Хр. Матов, Македонска революционна система. Съчинения. София, 2001 г., с. 62. В поверително писмо от 25 ноември 1898 г. Ат. Шопов съобщава на д-р К. Стоилов за срещите на Д. Ризов с ЦК на ВМОРО в Солун. Писмото гласи:
“Г-ну К. Стоилову, министър-председател в София.
Дълбокоуважаемий г-и Стоилов,
От два дена насам г-н Д. Ризов се намерва в Солун. Тая сутрин той си замина пак за Скопие. Защо дохожда в Солун, вярно не знам. Среща се надълго с тукашните революционери, които особно започнаха да го хвалят и превъзнасят след последния му рапорт, от който е изпратил копие до всичките агенти. С мен г. Ризов се разговаря много кратко. Каза ми, че щял да Ви моли да му дадете друга някоя служба, защото му било невъзможно да служи в Македония след циркуляра Ви от 3 септември под № 39. Каза ми, освен това, че Организацията щяла да ме убие, защото съм разгласявал казания Ваш циркуляр и защото съм бил противен да се събират пари със заплашвания. Отговорих му, че аз в нищо не съм противен на Организацията, освен в ония рисковани работи, които княжеското правителство намерва, че не трябва да стаят и които са много вредителни за самата Организация и въобще за делото. - „Не трябва да си противен за събиранието пари чрез заплашвание, защото и самото бълг[арско] правителство отпуща пари за същата цел”, ми каза г. Ризов. - „В такъв случай, ако е истина, че бълг[арското] правителство отпущало пари именно за това не трябва да се събират пари със заплашване; при това, събирание пари по такъв начин е крайно рисковано", му отговорих аз. Той обаче остана на своето.
Г. Ризов ми каза, че щял да прекара по-голямата част от отпуска си в Москва и Петербург.
Вчера получих от Цариград известие, че висшите тамошни български кръгове открито тълкували, че европейските сили, които въдворяват ред в Крит, щели да предприемат въдворявание ред и в Македония, но за това се изисквал някакъв претекст. Претекстът трябвало да се създаде в самата Македония. И сега се търсило мястото, дето трябва да се създаде тоя претекст, защото всъде в Македония не можел да се създаде той успешно. И намервали, че най-сгодното място за това било Охридско, защото само там властите не били в състояние да въздържат турския фанатизъм.
Това Ви съобщавам за сведение и Ви моля да приемете почитанието на Преданий Ви Ат.  Шопов”. НА БАН, ф. 41 к, оп. 1, а. е. 67, л. 118 - 120. Чернова. Ръкопис.



№ 52
Списък-сведение за учители и служебни лица в Пелагонийската епархия през учебната 1899/1900 година
Битоля, 1899-1900 г.

№ по ред    Где преподава     Име и презиме     Длъжност     Месторождение
Заплата

Битоля     Мъжка класическа гимназия    


1.     “    Ат. Ченгелев Ченгелев     Управител     Плевня, Драмско     220
2.     “    Л. Димитров Димитров     учител     Битоля     145
3.     “    В. Пасков     "     Серско     98
4.     “     П. Мартулков Мартулков     “     г. Велес     98
5.     “     Кл. Бояджиев Бояджиев     “     Охрид     98
6.     “    Т. Луканов Луканов3'     “    Пловдив     98
7.     “     Б. Ангелов     “    Солунско     98
8.     “    Г. Ангелов     "     Битоля     90
9.     “    Н.  Темчев     “    Загоричани, Костурско     90
10.     “    Д. Груев     “    Смилево, Битолско    90
11.     “     М. П. Тодоров     “    Серско     98
Забележка от 1. IX. 1899 до 31. VIII. 1900
12.     “    В. Шанов     “    Смърдеш, Костурско     42
13.     “     Сп. Милчев     Инспектор     Прилеп     90
ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 158, л. 20. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, 152.

№ 53
Писмо № 77 от Ат. Ченгелев до българския екзарх Йосиф I в Цариград, с което изпраща списък на учителите в Българската мъжка класическа гимназия в Битоля през учебната 1899/1900 година
Битоля, 16 декември 1899 г.

До Негово Блаженство
господина господина Йосифа I, Екзарх български
в Цариград, Орта кьой
Ваше Блаженство,
По повод окръжното на почит[аемия] Учил[ищен] отдел от 17 м. м. № 1140 чест имам да Ви изпратя в особена препоръчана пратка списък на учителите при Бълг[арската] Битолска мъжка класическа гимназия през текущата учебна година.
Препоръчвам се на Св[етите] Ви молитви, целувам Св[етата] Ви десница и оставам
Ваше покорно духовно чедо.
Управител: Ат. Ченгелев

Списък на учителите при Битолската българска мъжка класическа гимназия през учебната 1899/1900 г.
Атанас Д. Ченгелев, възраст 32 г., родом от с. Плевня (Драмско), българин, източноправославно вероизповедание, турско поданство, женен с еднодете. Свършил: първоначално училище в с. Плевня 1879 г., Софийската класическа гимназия 1885/1886, Висше земеделско и земед[елско]-индустриално училище в Табор (Чехия) 1888 г. Учителствувал 10 г. и половина. Назначен в това училище от 1. IX. 1899 г. с предписание № 411 от 23. IX. През 1898/1899 г. 1-степен учител и управляющ Сол[унската] бълг[арска] мъж[ка] гимназия със заплата 200 л. Има степен управител на гимназията от 1. IX. 1899. Получава заплата 220 л. от 1. IX. 1899. Преподава химия в III кл. 1 ч. и в VI кл. 2 ч., всичко 3 ч.
Лука Димитров, възраст 33 г., родом от гр. Битоля, българин, източноправославно вероизповедание, турско поданство, женен без деца. Свършил Видинската гимназия със зрелостно свидетелство 1885/1886, Лайпцигския университет по естествените науки 1892/1893 уч[ебна] год. Учителствувал в класно училище 6 г., всичко 6 г. Назначен в това училище от 1. IX. 1899 г. Миналата година е бил в Сол[унската] мъж[ка] гимназия със заплата 145 л. (през 1895/1896 и 1896/1897 катоІІ-степенен преподавател в същата гимназия със заплата 176 л.) Има II степен от 1895/1896. 1. ІХ. получава заплата 145,5 л. от 1. IX. 1899 г. Преподава естествена история в I кл. 2 ч., II кл. 2 ч., II кл. 2 ч., IV кл. 2 ч. V кл. 2 ч., VI кл. 2 ч., VII кл. 1 ч., всичко 13. Преподава 5 ч. в девическото ІV-класно училище в града от началото на февруари и физика в III кл.
Георги В. Ангелов, възраст 35 г., родом от гр. Битоля, българин, източноправославно вероизповедание, турско поданство, неженен. Свършил първоначално образование в Битоля гръцко училище, средно — 6 класа в гръцката Бит[олска] гимназия, ІІ-VІІ кл. в Пловд[ивската] гимназия през 1885/1886, следвал през 1888/1889 в Загребския университет по правото, през 1897/1898 следвал по правото в Лозанския университет. Учителствувал 1 г. и половина в класно училище, всичко 1 г. и половина. Назначен в това училище от 1. IX. 1899, през миналата година следвал. Има степен волнонаемен от 1. IX. 1899. Преподавагръцки език в IV кл. 3 ч., в V кл. 3 ч., в VI кл. 3 ч., в VII кл. 3 ч., всичко 12. Преподавал и в Девическото ІV-класно училище, гдето има 8 ч. библиотекарна учил[ищната] библиотека.
Васил Пасков, възраст 27 г., родом от с. Осиково (Неврокопско), българин, източноправославно вероизповедание, турско поданство, неженен, завършил: първоначално образование в Неврокоп, средно в Солунската българска гимназия през 1892/1893 год. висше във Висшето училище в София (Исторически клон) 1897/1898 г. Учителствува в основно училище 2 години, учителствувал в класно училище 2 години, общо 4 години. Назначен в това училище от 1. IX. 1899 г. с предписание № 444 от 27. IX. 1899 г. През учебната 1898-1899 г. учител в Шуменското държавно педагогическо училище с 2400 л. Има степен „временно новоназначен". Годишна заплата 98 л. Преподава всеобща история от І-VІІ по 2 ч., общо 14 ч.; църковна история V-VІІ по 1 ч.,общо 3 часа; логика и психология VII кл. 1 час. Надзирател е в пансиона.
Петър Мартулков, възраст 24 г., родом от г. Велес, българин източноправославно вероизповедание, турско поданство, неженен. Завършил първоначално училище във Велес, средно - в Солунската българска мъжка гимназия през 1894/1895 г., висше във Висшето училище в София (Физико-матем[атическия] клон) 1897/1898 г. Учителствувал в класно училище - една година. Назначен в това училище от 1 септ. 1899 г. През миналата година учителствувал в Софийската гимназия със заплата 2480 л. Служ[ебна] степен „временно новоназначен". Годишна заплата 98 л. Преподава: алгебра ІV-VІ кл. по 2 часа, общо 8 ч.; геометрия ІІ-2, V-2, VІІ-1 ч., общо 5 часа; тригонометрия VІ-1 час; физика-VІ и VIIпо 2 часа, общо 4 часа. Всичко 18 часа. Надзирател в пансиона.
Клим. Бояджиев, възраст 25 г., родом от гр. Охрид, българин, източноправославно вероизповедание, турско поданство, неженен. Свършил Основното училище в Охрид 1888/1889 г., Пловдивската гимназия (класически отдел) 1894/1895 год., Висшето училище в София (Филолог[ическия] клон на Ист[орико] филологически факултет) 1897/1898. Учителствувал в класно училище 1 г., всичко 1 г. Назначен в това училище на 1. IX. 1899. През 1898 г. е бил в Сол[унската] бълг[арска] м[ъжка] гимназия. Служебна степен „волнонаемен". Годишна заплата 98 л. Преподава във II кл. 5 ч., IV кл. 3 ч., V кл. 3 ч., общо 11 ч., аритметика I кл. 4 ч., геометрия VII кл. 2 ч.,краснопис I кл. 2 ч., II кл. 1 ч., общо 3 ч., всичко 20 ч.
Наум Темчев, възраст 30 г., родом от с. Загоричани (Костурско), българин, източноправославно вероизповедание, турско поданство, женен. Завършил първоначално образование в с. Загоричани 1882/1883, средно образование в Сол[унската] бълг[арска] м[ъжка] гимназия през 1889/1890. Учителствувал в класно училище 1 г., всичко 1 г. Назначен в това училище от 1. IX. 1899 г. Миналата година е бил учител в Девич[еското] IV кл[асно] училище в Битоля със заплата 90 л. Служебна степен „волнонаемен". Годишна заплата 90. Преподава бълг[арски] ез[ик] III кл. 4 ч., физ[ика] IV и V кл. по 2 ч., общо 4 ч., арит[метика] III кл. 3 ч., всичко 11 ч. Преподава и в Дев[ическото] IV кл[асно] училище, гдето има 5 часа. Счетоводител е на пансионната комисия и помага в канцеларията. Допълнително са му дадени от инспектора В. Йорданов още 2 часа в Дев[ическо] училище.
Тодор Луканов, възраст 25 г., родом от Ловеч (България), българин, източноправославно вероизповедание, българско поданство, неженен. Завършил: първоначално образование в Ловеч 1885/1886, средно в Габровската гимназия 1892/1893, 2 год. (1894/1895, 1895/1896) е следвал във Висшето училище в София по физ[ико]-мат[ематическия] клон, следвал 2 1/2 години в Женева по правото. Учителствувал 1 год. в класно училище. Назначен в това училище от1. IX. 1899 с предписание № 375 от 1899 г. През миналата учебна година е следвал. Служ[ебна] степен „временно назначен". Годишна заплата 98 л. Преподава „френски език" в I кл. 2 ч., ІІ-VІІ по 3 ч., общо 18 ч.1
Васил Шанов, възраст 26 г., родом от с. Смърдеш (Костурско), българин, източноправославно вероизповедание, турско поданство, неженен. Завършил първонач[ално] образование в с. Смърдеш 1887 г., III кл. при Бит[олската] бълг[арска] прогимназия 1890 г., Ирадието в гр. Битоля 1896/1897 г. Учителствувал восновно училище 2 г., всичко 2 г. Назначен в това училище на 1. IX. 1899 г. През миналата година - главен учител в Хрупища. Служебно положение „волнонаемен", годишна заплата 42 л. Преподава турски ез[ик] в I кл. 2 ч. и от 11 до VII кл. по 3 ч. общо 18 ч., всичко 20 ч.
Дамян Груев, възраст 29 г., родом от с. Смилево (Битолско), българин, източноправославно вероизповедание, турско поданство, неженен. Завършил: първоначално образование в с. Смилево 1882/1883 г., сръбска гимназия в Белград 1888/1889, два курса от Висшето училище в София по историята 1889/1890. Учителствувал в основно училище 1 г., учителствувал в класно училище 2 год., общо 3 години. Назначен в това училище от 1. IX. 1899 с предписание № 626 от 5.Х. 1899 г. Миналата година не е учителствувал. Служебна степен„волнонаемен", годишна заплата 90 л. Преподава: география в I, II, III, VII кл. по 2 часа, общо 8 часа, аритметика във II кл. 4 ч., геометрия в III кл. 2 часа, рисуване в І—ІІІ кл. по 2 ч., общо 6 ч. Всичко 20 часа.
Божил Ангелов, възраст 31, родом от с. Бабакьой (Ен[идже]-Вардарско), българин, източноправославно вероизповедание, турско поданство, неженен. Свършил: първоначално образование в Гумендже 1881/1882 г., средното в Сол[унската] бълг[арска] м[ъжка] гимназия 1888/1889 г., Историко-филологически отдел (по филологията) във Висшето училище в София през 1892/1893 и 1893/1895. Учителствувал в основно училище 3 г., в класно училище 4 г., всичко 7 г. Назначен в това училище от 1. IX. 1899 г. Миналата година е бил във Варненската бълг[арска] дев[ическа] гимназия със заплата 2400 л. годишно. Има степен „волнонаемен", получава 98 л. годишна заплата. Преподава бълг[арски] език в I кл. 6 ч., VI кл. З ч., VII кл. З ч., общо 12 ч., Зак[он] Божи в I кл. 2 ч., II кл. 2 ч., IV кл. 1 ч., общо 2 ч., всичко 19 ч. Надзирател в пансиона.
12. Манасий Поптодоров, възраст 40 г., родом от Субашкьой (Сярско), българин, източноправославно вероизповедание, турско поданство, женен с 5 деца. Свършил: първоначалното образование в Субашкьой 6 год. (1867-1872/1873), Свещеническа прогимназия в монастир „Св. Иван" при Сяр (1873/1877), Гръцкото педагогическо училище в Сяр 1877/1880 г. Учителствувал: в основно училище 5 г., в класно 14 г., всичко 19 г. Назначен в това училище от 8. Х. 1899 г. Миналата година е бил в Самоковската духовна семинария със заплата 2400 л. годишно. Има степен „волнонаемен" от 8.Х. 1899 г., получава 98 л. годишна заплата. Преподава пение в І-ІV кл. по 2 ч. и в V и VI кл. 2 ч. общо 10 ч., Зак[он] Божи в III кл. 2 ч., всичко 12 ч. Преподава и в Дев[ическото] ІV-кл[асно] училище, гдето има 8 ч. Пет години учителствувал в първонач[ално] училище и 6 — в класно гръцко училище.
ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 162, л. 23-30. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 153 – 156.
-----------
1 Под името на Тодор Луканов се крие Михаил Герджиков и информацията за него е невярна. Тя отговаря на биографията на Тодор Луканов, член на БРСДП (т.с.) и на ЦК на БКП. Михаил Герджиков (1877, Пловдив - 1947, София), учител и журналист, анархист, основател и ръководител на МТРК (женевската група), подвижен член на ЦК на ВМОРО, войвода в Македония и Одринско, член на Главното ръководно боево тяло на Илинденско – Преображенското въстание в Одринско. Бащината му къща в Пловдив била използвана от организацията за склад за оръжие и за пълнени на бомби за четите. Поради невнимание при работата боеприпасите избухват и къщата изгаря, като в нея загиват работещите там революционери. Сътрудничи на в. “Реч”, “Революционен лист”, “Борба”, “Балканска трибуна”, “Безвластие”, деец на Временното представителство на обединената ВМРО и на ВМРО (обединена). С Т. Луканов са състуденти от Женева.

№ 54
Писмо от Д. Груев до Охридския околийски революционен комитет за изпратени му вестници, за необходимостта от по-активна организационна дейност, за опита да бъде освободен от затвора Методи Патчев и др.
Битоля, 1 февруари 1900 г.1

Мили ми брате,2
Йерусалим3, първи втория месец за рибарите в Белград".4
Още ли не ви дотегна от мълчанието ви или види се сте заречени без запитвание да не се обявявате за живи. Вестници5 досега своевременно са ви изпращани и верваме всички връзки да сте получили, макар вие и да мълчите. Послужихте ли си со тех или не. Кой знае?! Но по длъжност и занапред ще продължим да ви пращаме. Во днешната връзка освен двата листа за Струга приключваме ви един за Дебър. Как ви е гидиша6 и со какво бихме могли да ви помогнем. Вервайте, че вие и пловдивчани7 най-назад оставате во цела Турция, а времето си върви. Ето че дойде и пролет. Разве не ви жегва наближаванието на последното, а братята зад граница8 какви ли не надежди на нас вътрешните возлагат. Да, те са во правото, навсекъде здрава подготовка да искат, но со такава мудност при вас никой път не ще можем я има. Само при силно влечение, со постоянство и енергия туй може се постигна, но за жалост при все досега някакво раздвижване не се забелезва, което и ни принуди тез неколко реда да ви попишем. По-нататък оставаме на самите вас без всеко стеснение да си направите преглед на досегашната ви дейност, за да се уверите как нищо още не сте направили. При все туй ще чакаме да ни известите со какво е било заето досега вниманието и как мислите поне занапред да поемете работата. Досегашния ви отдих, мислим, достаточен е, за да можите поне занапред со сбрани сили да поемете делото. Бакалъм9 дано тъй да бъде! Никола от Женева10 ни писва, че оставил при вас некакви материали, по всека вероятност за разни золуми и происшествия и ви задължава да ми ги пратите, за да му ги препратим по-скоро. Пратете ни също сметка по разменката на жълтиците и ни повърнете всички мендухи и проче алтъни11, които не можахте да размените на добра цена и ви останаха. Само по-скоро, че ни са нужни! По делото на Методия12 още нищо положително не може да се каже, Реиза ни отблъсна и втория път предложения подкуп като дава да се разбере уж и без това не му се виждал виноват, а от друга страна продължават да протакат делото. Некои търсеха пак Фанчето уж само зарад нея става туй убийствено протакане. Со здравието Методия е много добър, цървен като рак. И секретаря само со голи надежди ни храни и тоя гад нищо определено не казва, а почва со ишала и гайле да немате13 какво зависи от нас со готовност винаги ще вършим. Богдан Ариматейски14
М. Пападопулос15
НБКМ БИА, ф. 583, а. е. 59, л. 1 – 9. Оригинал-шифър. Ръкопис. Дешифровка. Машинопис. Публ. в З. Нонева, Неизвестни писма на Дамян Груев, ИНБКМ, т. XVIII (24), 1983, с. 478-479; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 156 – 157.
-------------
1 В оригинала датата и мястото са дадени като “Кожани, 25. І. 1900” за прикритие. (Бел. З. Н.)
2 Обръщението е на гръцки език, за прикритие. (Бел. З. Н.) 
3 Йерусалим, псевдоним на Битоля. (Бел. З. Н.)
4 Белград, псевдоним на Охрид. (Бел. З. Н.)
5 Вероятно става дума за издавания по това време в Битоля организационен хектографиран вестник “На оръжие”, под редакцията на В. Пасков, Д. Груев, М. Герджиков. (Бел. З. Н.)
6 Гидиш (тур.), в смисъл на работа, поминък. (Бел. З. Н.)
7 Пловдив, псевдоним па Ресен. (Бел. З. Н.)
8 Става дума за ВМОК в София. (Бел. З. Н.)
9 Бакълъм (тур.), в смисъл “да видим” – израз за насърчение. (Бел. З. Н.)
10 Става дума за Никола Филипчев (1863, Охрид – 1910, Охрид), учител, един от основателите на Революционната организация в Охрид, член на Охридския околийски комитет.
11 Мендухи и алтъни, турски златни монети. (Бел. З. Н.)
12 Става дума за войводата Методи Патчев (1875, Охрид – 1902, с. Кадино село, Прилепско), учител, през 1899 г. изпълнил смъртната присъда на охридския гъркоман Димитър Гърданов, след което бил осъден на 15 г. затвор и лежал в Битолския затвор. През 1900 г. Битолският окръжен комитет прави опит да се ревизира делото и през 1901 г. той е освободен и се включва в четата на Марко Лерински. През 1902 г. е прилепски войвода. Самоубива се заедно с четата си на 25 март 1902 г. (Бел. З. Н.)
13 Со ишала и гайле да немате (тур. израз), “С Бога напред и да нямате грижа”. (Бел. З. Н.)
14 Богдан Ариматейски, псевдоним на Д. Груев. (Бел. З. Н.)
15 Подпис на гръцки език за прикритие. (Бел. З. Н.)

№ 55
Писмо от Д. Груев до Охридския революционен комитет с указания за революционната дейност в околията, за въоръжаването на населението и други
Битоля, 1 март [1900] г.

Писано во Йерусалим за Белград. Писано на първи март. Писмата ви приехме. Запознахме се с Васила куриера, но сега пак не ви пращаме нищо, защото времето, както знаете е критическо. Со Сугарев1 ще кореспондирате со същата азбука. Той я знае. Имайте винаги на разположение по-подробни списъци и сведения за селските работници. Главно обръщайте внимание най-главно на организирането. Само това що може да ни здържи и усили. Гледайте да се събират пари в селските каси за оръжия. Сега за сега можете да си набавите оттам, за колкото да не сте без хич. Убеждавайте хората да се снабдяват с оръжия, защото, както сами виждате, самото време не търпи. Най-после ги заставяйте. Главното туй нека ви бъде при агитацията. Никак да не се споменава, че ще им се дадат даром. Подробен списък искаме за селата, в които имате наши хора, и какво имат приготвено и събрано и в кои села няма нищо и защо да нема както и в голема точност сметките ви да се държат във всичко.
Йосиф2 пише.
Публ. в Т. Петров, Ц. Билярски, Документи за дейността на Дамян Груев. ВИС, г. 58, София, 1989, кн. 6, с. 163, Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 157 – 158.
------------
1 Георги Сугарев (1879, Битоля – 1906, край с. Паралово, Мариовско), учител, битолски окръжен войвода, секретар на Битолския окръжен революционен комитет, член на Битолското горско началство през Илинденско-Преображенското въстание, участва в борбите на ВМОРО срещу въоръжените сръбска и гръцка пропаганди.
2 Йосиф, псевдоним на Д. Груев.

№ 56
Писмо от Д. Груев до Охридския революционен комитет за сформирането на охридската чета, за въоръжаването на населението и указания за революционната дейност в околията
Битоля, 12 март [1900] г.

Писано во Йересалим за Белград. Дванадесети март. Писмата ви приехме. Приготовлявайте момчета, за да придружават чета, особено даскалчета, защото от други не толкова има полза и нали по света аскерите како прави. Наблегнете сериозно внимание на селото и то главно за въоръжаването, понеже виждате какво е времето днес, пък утре не се знае. Агитацията да се усили, същевременно не изпускайте изпредвид вътрешната администрация, дисциплина голема.
Йосиф
Публ. в Т. Петров, Ц. Билярски, Документи за дейността на Дамян Груев, с. 164, Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 158.

№ 57
Писмо № 149 от Ат. Ченгелев до Българския екзарх Йосиф I за отказа на турските власти в Битоля Д. Груев да остане като учител в Битолската българска гимназия1
Битоля, 31 март 1900 г.

До Негово Блаженство
Господина г-на Йосифа I, Екзарх български
в Цариград
Ваше Блаженство,
Негово преосвещенство тукашният митрополит2 с № 457 от вчерашна дата ми явява, че тукашните власти повърнали непотвърдено училищното свидетелство на учителя при поверената ми гимназия г. Д. Груев заедно със забележката, че според направените изследвания той не е бил от честните хора.
На основание на това се предписва, щото г. Д. Груев да не се държи на учителска длъжност.
Като явявам горното на Ваше Блаженство, чест ми е да Ви помоля да направите нужното гдето трябва, за да може казаният учител да остане до края на годината, за да не се повреди на преподаваните от него предмети.
Препоръчвам се на Св[етите] Ви молитви, целувам Ви десницата и оставам Ваше покорно духовно чедо.
Управител: Ат. Д. Ченгелев
Верно с първообраза: Управител.
ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 167, л. 23. Препис. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 158 – 159.
-------------
1 Писмото е на бланка на “Българска мъжка класическа гимназия. Битоля”.
2 Става дума за Битолския български митрополит Григорий Пелагонийски.

№ 58
Писмо от Д. Груев до Охридския околийски революционен комитет за организационната дейност в Охридско, за набавянето на оръжие, за събиране на парични средства от населението чрез налог и за предстоящо изпращане на организационна чета в района
Битоля, 11 юни 1900 г.1

Мили ми брате,2
Йерусалим, единайсетия същия, за братята во Белград. Всичките ви досегашни марки получени са навреме. Обърна ни вниманието чувството на самодоволство, каквото се вижда изпитвате от вървежа ви като се съди духот на последното ви писмо, но не тъй гледаме и ние. Вие се утешавате, че сте постигнали много нещо, но това е още дупка во морето. Взети като начало може би да са насърчителни направените ви досега успехи, но сигурно те още не са достаточни, за да можете по заслуженост се наречете революционна организация. Много още ви остава, а времето си минава. Нека признаем и туй, че во подробности не знаем как и докъде сте, но предполагаме, все около старото требва да се въртите, като съдим от досегашните ви изложения все во общи думи. Но независимо от обстоятелството докъде сте сега, по-важно е да се има предвид каква подготовка се изисква да имате и доколко во момента на туй изисквание отговаряте. Така сопоставено, явно ще видите колко сте още назад и доколко досегашните ви резултати са от естество да не отговарят на тона на най-малките изисквания на организацията. Ерго, на работа докато напълно и туй постигнем, а че може да се постигне никакво сомнение не требва да имаме, стига да имате кураж и нужната енергия.
Запитвате ни дали ще можем ви помогна даром со оръжие, макар и да сознавате, че би требвало тъкмо обратното, центъра от околиите да се подържа.
Ние нема да скриеме, че наистина, благодарение на усилената ни деятелност от неколко време насам винаги со пари се виждаме и доста за оръжие сме иждевели, но нека не се забравя, че и ние имаме местни нужди, но право казано и излишък даже да бихме имали, пак не би требвало даром оръжие да ви отпускаме со цел, за да ви принудиме и вие източници да търсите. Ще кажете може би, че при вас всички извори са пресъхнали, поне аз не вервам во туй, а вината е, че немате нужната стремителност. Со молитва само на евреите манна3 е паднало. От дотук изложеното мисля, че разбираме, че даром не требва да очаквате, на местни средства да се вооръжите.
Поканителни писма за помощи, които ви пратихме по Делев4 отдавна сме ги довели тук и са ни давали задоволителни резултати. Верваме да могат да ви послужат и при вас. Употреблението им става по тоя начин: според приключения образец номера ще си следва по ред, а датата винаги да бъде со седум дена.по-рано от деня на поднасянието. Сумата се написва словом и числено според образеца. На учителите се зима годишно по шест на сто и се прибавя отдоле под писаното следното „забележка: сумата еди колко си, според колкото е без съмнение ви се иска като се смета по шест на стоте от годишната ви плата, согласно решението на Централния македоно-одрински революционен комитет за помощите от чиновниците. На следующия ред отдолу ще прибавите - от настоятелството". Така приготовявани писмата ще ги приключвате во пликове и ги надписвате со адреса на човека, комуто се подава, от което лице намерите за благословно. Со туй ще се постигне, за да нема нужда ръководителите да излизате на яве. Бележки от номера, датата и поисканата сума ще държите отделно за во случай на отказ да ни ги сообщите и му изпратим по-заплашително. Разписките ще издавате само след като ви обещае, че ще ви внесе като соблюдавате за датите същото правило, тоест неколко дена по-рано. Стоте други разписки со кочанот са за членски вносове за всеки три месеца по една. Кочаните, очевидно, че требва да пазите. Во них числителя показва номера на работника, а знаменателя во коя група спада. Най-горния номер си продължава до сто и тъй нататък. За редовност бихте могли от тех да им издадете и за прибраните досега вноски като обозначите прибрани от всекиго суми и отбележите по ред през кои месеци. За по-нататък сами се досещайте. Во случай на нужда, от който чешит ви потребват можем ви изпрати. Желаем ви сполука. Недейте гласи само от кого по колко сте взели. Не изоставяйте и селяните. Со намерение сме наскоро да ви проводим и хвърчаща четица от по шест души, предназначението на която ще ви определим по-късно. Като имате предвид туй, вземете мерки още отсега си предначертайте мястото, където ще се прикрива, като подготовлявате хората още отсега, на които ще падне избора за ятаци, куриери и прочие. Ако ни се удаде възможност ще ви пратим и два патрона за безгласно упражнение, а след малко може би и един унтерофицерин, който да ви научи на военно изкуство. От составните части на патроните особено пазете малките части от изгубвание. Такива евзи5, верваме, да се намират и при вас. Джебни револвери система „Тюфекчиев"6 за сега и ние немаме, но що са мания пък за нашите хора такива скъпи револвери, когато всички турци са доволни и от обикновените петлаци7, които асла и са много добри за в работа. До второ известие занапред недейте изпраща комитетски пратки през Пловдив8, защото досегашните ръководители са сменени и заместени со други, адреса на които ще съобщим со второ писмо.
Богдан Ариматейски поздравлявам ви братски
НБКМ БИА, ф. 583, а. е. 59, л. 21 – 38. Оригинал-шифър. Ръкопис. Дешифровка. Машинопис. Публ. в З. Нонева, Неизвестни писма на Дамян Груев, с. 479 - 481; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 159 - 161.
----------------
1 В оригинала за прикритие са дадени мястото и датата за прикритие като “Кожани, 8. VІ. 1900.” (Бел. З. Н.)
2 Обръщението е на гръцки език за прикритие. (Бел. З. Н.)
3 Манна (евр.), храна, която бог давал на евреите през странствуването им в пустинята, според библейския разказ. (Бел. З. Н.)
4 Иван Делев, от Охрид, учител, деец на ВМОРО, войвода през време на Илинденско-Преображенското въстание. (Бел. З. Н.)
5 Евзи (тур.), капсула за подпалване на огнестрелно оръжие. (Бел. З. Н.)
6 Малък джобен револвер със седефена дръжка и пет патрона, наименован по името на софийския оръжеен търговец Наум Тюфекчиев. (Бел. З. Н.)
7 Петлак (тур.), голям револвер – “алтъ петлак”. (Бел. З. Н.)
8 Пловдив, псевдоним на Ресен. (Бел. З. Н.)

№  59
Писмо от Д. Груев до Охридския околийски революционен комитет за набавяне на револвери за Охридско и за подсигуряване на организационен канал
Битоля, 12 юли 1900 г.

Господине,
Писано во Йерусалим за ръководителите во Белград. Писано на дванадесети тоя месец. От заминаването ви никакво писмо не сме получили. Къде остана думата ви? Освен това никакъв човек не ни препоръчахте, за да ви пратим револверите. Преди две недели дойде един оттам и ме потърси во училище на име Кърсте Кундурджия[та], но не можахме да се доверим, защото нямаше никакво писмо от вас. Само с думи ни каза поздрав от Узунов Христо1. Щом получите настоящето веднага се разпоредете за човек да препоръчите, защото во тези критически времена не знаем какво може да изкокне. Колко се може се предпазвайте от шпиони особено от всека външна непозната личност. Едно само гледайте колкото може по-скоро да въоръжите работниците. Дали изправихте канала со Сугарев. Во всеки случай пишете по-начесто, защото гледате какви са времената. Во Демирхисарско сума потера е излезла и прави арести по селата и обиски. Имайте предвид това и вземайте мерки за по селата.
Пише Йосиф Ариматейски
НБКМ БИА, ф. 583, а. е. 59, л. 78 – 84. Оригинал-шифър. Ръкопис. Дешифровка. Машинопис. Публ. в З. Нонева, Неизвестни писма на Дамян Груев, с. 481; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 156 – 157., с. 161.
---------------
1 Христо Узунов (Дуле) (1878, Охрид – 1905, с. Цер, Демирхисарско), учител, охридски войвода, член на Охридския околийски революционен комитет, ръководител на въстанието в Охридско, секретар на Прилепския конгрес, самоубил се с цялата си чета на 11 април 1905 г., за да не попаднат в ръцете на турската войска.

№ 60
Писмо № 245 от Ат. Ченгелев до Българския екзарх Йосиф I с допълнителни сведения към годишния отчет на Битолската българска мъжка гимназия1
Битоля, 14 юли 1900 г.

До Негово Блаженство
Български екзарх г-н г-н Йосиф,
Цариград
Ваше Блаженство,
В допълнение на годишния ми отчет за изтеклата година, през която Вие благоволихте да ме натоварите с честта да бъда управител на Битолската българска гимназия, чест ми е да Ви представя долуизложеното, което е неотложно важно, за да можете да си съставите ясно понятие за всичко онова, което не е предмет за един тъй да кажа публичен и достъпен за всички отчет. Като се захване от глава ІV от рапорта от [14 юл]и2 по всички глави, отнасящи се до гимназиални[те въпро]си, може да се напише несравнено повече от написаното [относно] способността, подготвеността, акуратността и [вър]ху деятелността на учителите от гимназията.
Изобщо вземено тази годишният учителски персонал [на] Битолската гимназия, като да е бил съста[вен] без всякакъв избор. Аз не вярвам, че Почитаемият Учител[ски отдел] би назначил такъв един учителски състав, ако да [знае]ше някои работи от миналото на членовете му. Въ[просът] не е маловажен, тъй като през годината учителите [с] деятелността си са дали най-ясни доказателства, [от кои]то може да се заключи доколко са достойни за възло[жената] им работа.
В глава IV таблицата за закъсняванията [и отсъ]ствията на учителите от час, от отпуск, [от засе]данията на Учителския съвет характеризират най-добре [обра]за на господа преподавателите. Аз оставям все[ки, който] чете, да си състави сам понятие за личностите, написани в тях.
В глава V и VI3 тоже ще оставя да говори само това, което е написано в рапорт-отчета, при всичко, че то е едва 1/10, ако не и 1/100 от това, което може да се каже върху акуратността и добросъвестта на учителите, имената на които се споменават в тази глава.
В г. V не споменавам имена, тъй като през годината съм ги съобщавал, когато е бивало дума за Учителския съвет.
Аз ще се простра малко повече върху глава VII4, в която са поставени числа, които се нуждаят от уговорка. Числата, означаващи общия успех и общото поведение, са значително по-големи от самата действителност. Според годишните успехи аз имам основание да очаквам по много предмети по-слаби успехи, отколкото е показано в таблица IX5, както и пропадването на много повече ученици. Заедно с мене очакваха това и мнозина учители по предметите, на които се виждат твърде много двойки. Съмнителни са бележките по предметите на г. Г. Ангелов и г-да В. Пасков, Д. Груев и Т. Луканов (на последните особено в долните класове). Първият, твърдо съм убеден, не е успял да попречи на учениците да попрепишат един от други писмените изпитни работи, а последните изпитни работи, а последните троица имат за принцип да не се убива (?) бъдещето на учениците. Аз не мога да се начудя как са могли г-н Пасков и Груев да оценят знанията на учениците по преподаваните от тях предмети, когато всякой ученик на изпита бе изпитван по 5 минути време.
Последните троица бяха особено щедри и при матур[ните] изпити, като се мъчеха да дадат възможност на абитуриентите да преписват един от други при писмените изпити и като гледаха да бъдат прокарани всички и на устните зрелостни изпити. Това съвършено не ми се [струва] чудно, понеже от обноските на тези г-да [през] годината, друго [не можеше да се очаква].
В същата таблица на годишния отчет (IX), гдето е показана [такава] оценка на поведението за всички класове, стоят цифри, които би заставили всеки четящ отчета да помисли, че успехът на учениците през изтеклата година е бил такъв, щ[ото ня]ма що повече да се желае в това отношение. Обаче попаднал в ръцете на този същия четец протокол от Учит[елския] съвет, ако този същият четец да знаеше разните разигравани от учениците задкулисни и явни сцени, които по едни или други причини не били поставяни на зелената маса пред Учит[елския] съвет, тогава той би си задал въпроса „Защо така?"
В много мои рапорти поверителни и неповерителни своевременно съм съобщавал на Ваше Блаженство няколко от важните разигравани от учениците и от няколко преподаватели сцени, поради което намирам за необходимо да изясня горния въпрос, който без друго ще се появи и у Вас...6 виждането общата оценка на поведението на цялата гимназия 4,9 (от 5-то бално оценяване).
Нашите училища като че ли са създадени само да пълнят главите на възпитаниците си със знания, без да са длъжни да обръщат и най-малкото внимание върху възпитанието им. Истината е, че със самото изучаване на разните предмети, които се преподават в училищата, се туря една значителна част от основата на нравственото възпитание на учащите се, но не е лъжа, че [това] може да стане само когато изучаваните предмети не се преподават тенденциозно, с цел да се даде съвсем особено направление на възпитателното значение на еди кой си предмет.
Учителите при Българската гимназия във възпитателно, а и във всяко друго отношение могат да се разделят [на две] групи. Едната се състои от лица с либерални в много отн[ошения] съвсем не приспособени и вредни за нашия живот възг[леди]. Тази група, въобразявайки си, че са спасители на [човече]ството от всякакви злини, стремят се да [привлекат кол]кото се може повече привърженици [между] учениците, на които тези учения се представят ... г-да, което както и в ... те учениците стават много лесно техни последователи.
За голяма жалост с такива утопистични възгледи имаме през годината двоица учители (Луканов и Пасков), които в компания с други още двама (Груев и Мартулков), с които те са тясно сдружени въз основа на друг един интерес - успяха да подействуват върху още неуталожените след ланския бунт духове на учениците, които направиха най-върли привърженици на своите възгледи и учения: анархия, безбожие, незачитание правата и мненията на всекиго, който не мисли еднакво с тях и други корупции на крехките ученически души.
Според тези господа всяко друго направление на възпитанието водело към образуването на бабски характери.
Първите трима от тези учители през течението на цялата година са били най-неточните изпълнители на всички разпоредби, били те от местното управление, или от Учил[ищния] отдел. Последният до преди 2-3 месеца бе както първите, но от встъпването му в брачен живот захвана да става един от най-акуратните. Третият - по причини известни на В[аше] Блаженство, и да желае да бъде добър учител не може да направи това.
Тези 4 личности с такива възгледи по възпитанието на младежта успяха да прокарват през цялата година плановете си благодарение на останалите учители, съставляващи една бездушна, твърде малка уповаваща се на себе си група, която е служела на интересите на първата всякога, когато тя е искала.
Аз се впуснах в тези подробности, като искам да уговоря факта, че бележките за поведението на учениците 4,9 не е мярката, с която може да се покаже същинското им поведение, за което аз мисля, че не греша много, като обяснявам с възпитанието им.
Ако аз съм се съгласявал, щото учениците да [получа]ват в много и важни случаи от нарушавание [на] горния ред слабо или съвсем никакви ... от съзнанието, че [за тези] неща виновни са били техните учители, които окуражени от това, че никой не може им направи нищо, са давали воля на [своята] безгранична необузданост, която на толкова пъти докарваше гимназията до затваряне.
Ако се опишат подробно действията и делата на всекиго от учителите в гимназията, [Вие ще се уве]рите, че друг резултат не е могло да се очаква освен [сегаш]ното състояние на ученическата дисциплина и възпитание.
За учителите от първата група аз съм рапортирал до [Вас] колко пъти и чини ми се това е достатъчно, за да може [да се] произнесе върху тях присъдата дали трябва да бъдат [повече] за в бъдеще учители. На г-да Луканова и Паскова училищните стаи се видели тесни за проповядване безв[ластие], което захванаха да проповядват и по кафене[тата].
Както поменах и по-горе, г-н Мартулков в по[следни]те месеци се поправи дотам, щото стана един от най-добрите във всяко отношение учители, който може да [бъде] полезен на заведението, стига да не се намира между [се]гашните си другари.
Като преподавател по знания и способности [наред] с г-н Мартулкова може да се вземе г-н Пасков, ако не беше толкова тенденциозен в преподаванията си [и ако] да не се впускаше (благодарение на характера на преподавания от него предмет - историята) в неща, [които] са вредни за учениците. Тенденциозността в преподаването му се доказва много ясно от това, че за известни [уроци] се е впуснал в подробности, имеющи значение за в[исшите] училища, когато други отдели не е взимал никак. [Така] напр. в VII кл. цяло полугодие е употребено за [историята на] Френската революция, по която причина много [въпроси] от новейшата история не са вземани.
За г-на Груева трябва да спомена още, че [аз] бях повикан при исариф мидюра, где[то ми се ка]за, че за в бъдеще не ще го оставят по ни[кой начин] да бъде учител в ...
За останалите господа, съставляющи .... съм принуден да призная и заявя, че няма нито един учител, който напълно да заслужава да носи това име, наредени така: 1. К. Темчев, 2. Л. Димитров (който си е почти същият както и през миналите години), 3. Шанов, 4. Бояджиев, 5. Б. Ангелов, 7. М. Поптодоров. Колкото по-мнозина се отстранят, начинайки от последния, толкова по-добре. Последният поради маловажността на предмета му (разбира се, в сравнение с другите предмети) може да се тури между К. Бояджиев и Б. Ангелов.
Наредени по тоя начин, аз ще кажа по няколко думи за всекиго отделно, доколкото съм можал да си съставя мнение от хоспитирание7 и от следене по всички пътища, с които разполага един управител. През годината съм хоспитирал: у Б. Ангелов 4 пъти, у Г. Ангелов - 2, у Бояджиев - 2, у Груев - 3, у Димитров - 2, у Луканов - 4, у Мартулков - 2, у Пасков - 21, у Поптодоров - 1, у Панчев - 3, у Шанов - 2.
Г. Ангелов е накъсо казано втори йеромонах Виктор Диамандиев, бившият преподавател по гръцки в Солунската гимназия, от когото може да се отличи само по трудолюбието си. Като нов учител той нямаше метод за преподаване, нещо, което може да му се прости, ако имаше подготовка да преподава такъв един сериозен предмет, както и ако да можеше да си създаде авторитет пред учениците. В последните 2 класа учениците третираха г-на Ангелов много по-лошо, отколкото би могли да третират един ненавистен техен другар и Г. Ангелов не можа да се противопостави на това. Аз съм бивал често пъти принуден в ущърб на авторитета на управлението да се явявам пред учениците да го защитавам.
Б. Ангелов е преподавал тоже с не особено здрава подготовка, за да може да преподава в горните класове литература. Той е мързелив. Най-добре е Ваше Светейшество да поискате сведения от г-на ... за Б. Ангелов като [инспекти]ран т.г. При това да се не забравя, че г-н Ангелов, като знаеше за присъствието на инспектора, се е готвил за това. Учениците са се оплаквали от него пет пъти много справедливо. Що повече може да се каже за филолог-учител в горните класове, когато споре, че ... е родителен падеж, множествено число? Това твърди г. Б. Ангелов при матурата по ст[аро] български език. Той е преподавал чини ми се цели 4 години във Варна, а е станал за смях пред колегите си, че не може да напише един протокол от Учит[елския] съвет както трябва. Б. Ангелов е мързелив. От мързела той е за[късал] дотам, щото е некадърен за преподавател по [тоя] предмет в горните класове.
М. Поптодоров не пада по вродения си мързел по-долу от предидущия. За него аз говоря само като преподавател по пението, което му е уж специалност. Като певец, той не притежава необходимия музикален слух и вкус. Освен пение той преподаваше богослужение и катехизис. Но уверен съм, че учениците няма да научат толкова, колкото научиха под негово ръководство даже и ако бяха оставени сами на себе си.
К. Бояджиев по подготовка и мързел поотстъпва малко от предидущите двоица. Той се задоволява с това що е написано в учебника, зазубря го като ученик и го издекламирва в клас. За него ази си позволявам да предполагам на благосклонното внимание на В[аше] Блаженство препис от протокол на Учит[елския] съвет № 25, изпратен с писмо № 239 преди два дни.
В. Шанов познава турския език ... колко заучен, както и го преподава. Та ... по всички предмети и често се на ...
За Л. Димитров остават само ...
Към глава VIII8 трябва да прибавя, че би било добре да се определи в правилника какъв ред книги трябва да се набавят за ученическата библиотека. Ако в това отношение се предостави съвсем неограничено право на Учит[елския] съвет, ще могат да се прокарват твърде лесно и такива книги, които не би трябвало да се дават на лошите ученици. Трябва да се прави разлика между библиотеки за средните и тия за висшите училища.
Относително зимните литературни забавителни вечеринки на учениците може би трябваше да се дадат някои упътвания, защото разните учителски съвети им дават разни направления и характер.
Макар че не му е тука мястото, понеже не съм поменал където трябва, аз ще си позволя да кажа, че трябва да се определи точно число на класните писмени работи, които трябва да се дават през годината за всеки предмет, както и начинът за поправянето им. Даже не би било зле, ако се препоръчаше и о какъв метод за преподаване би трябвало да се придържат преподавателите за разните предмети. Нека не се забравя, че нямаше стари и опитни учители, на които да се надяваше гимназията да имат установени методи.
За пансионите тука ще кажа нещо само относно надзирателството. Ако почит[аемия] Учил[ски] отдел намери опитен и авторитетен управител, пансионската дисциплина може да се отдели съвършено от ръцете на Учит[елския] съвет. В такъв случай за надзиратели могат да бъдат и лица не учители, но възрастни (искам да кажа в малко по-преклонна възраст), опитни и с темперамент, които да могат да търпят причиняваните ученически главоболия, когато те не са от злонамерен характер.
Досегашният надзирател г. С. Зографов показва очаквания такт и умелост, поради което [аз] не се стеснявам да го препоръчвам на [почитаемия Учителски отдел] и за идущата година, [като в такъв] случай на г-на Зографова би могли да се дадат проформа няколко часа. Той би могъл да изпълнява и писарска длъжност, каквато би трябвало да се открие при гимназията, която има твърде много работа за такава една служба. Преписването и подобни нему работи отнемат много време на управителя, който, изпълнявайки и писарската длъжност, и при най-голямо желание не може да се предаде на интелектуалната работа. Мене ми се чини, че няма нужда от особено мотивирание това мнение, когато и в тукашната гимназия [с гимназиални, пансионерски и комисийски работи] вече има толкова работа, колкото в Солунската, [където] писарят е постоянно занят.
Препоръчвайки се на архиерейските Ви молитви, целувам Св[етата] Ви десница и оставам
Ваше покорно духовно чедо
Управител: Ат. Ченгелев
ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 158, л. 94-98. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 162 – 167.
--------------
1 Писмото е на бланка на “Българска мъжка класическа гимназия. Битоля”.
2 Отчет за вървежа на Битолската българска мъжка гимназия през учебната 1899/1900 г., изпратен в Българската екзархия на 14 юли 1900 г., № 245. Глава ІV. Учителски състав.
3 Глава V. Учителски състав; Глава VІ. Учебния материал.
4 Глава VІІ. Изпити.
5 Таблица ІХ за общия годишен успех на разните класове и всички предмети, преподавани в Битолската българска мъжка класическа гимназия през учебната 1899/1900 година.
6 Многоточията до края на документа са използвани вместо повредения текст.
7 Хоспитирам (лат.), посещавам преподавания.
8 Глава VІІІ. Кабинети и библиотеки.

№ 61
Писмо № 899 от Пелагонийския митрополит Григорий до Българския екзарх Йосиф І за искано от него застъпничество от управляващия Битолската българска гимназия Лука Димитров за отмяна на интернирането на Д. Груев от турските власти в родното му село.1
Битоля, 19 юли 1900 г.

До Негово Блаженство Българския екзарх Господин господина Йосифа І
В Цариград, Ортакьой
Ваше Блаженство,
На 16 того се представи пред нас учителят при тукашната мъжка класическа гимназия г. Л. Димитров и като ни съобщи в качеството на управляющий, че преподавателят Д. Груев бил извикан в тукашното полицейско управление, дето му било съобщено, че по решение на властта ще бъде интерниран в родното му място с. Смилево, помоли да се застъпим пред когото трябва за отменението на споменатото решение на властта.
Молим да се забележи, че гимназиалното управление не е счело за нужно да ни уведоми, че определя г. Л. Димитров за управляющий гимназията, а последният иска нашето застъпничество за гореказания случай. Ние сме получили от почитаемия училищен отдел уведомение, че в отсъствието на Ченгелева делата на гимназията ще се водят от г. Зографов.
Дълго време мислехме, Ваше Блаженство, върху исканото от г. Л. Димитров наше застъпничество и между другото, като взехме предвид, че не ни се съобщи никакво следствие на писмото ни от 29 март т.г. под № 458, с което по един сходен случай се искаше застъпничеството на почитаемия Училищен отдел за същия назначаван направо от него учител, ние не се осмелихме да предприемем някаква постъпка, толкова повече, че не знаем целта на интернирането и причините, които са го предизвикали.
Вчера, 18 того, сутринта Д. Груев, за да не дочака да го конвоират, сам се отправил за родното си с. Смилево.
Гореизложеното като съобщаваме за знание и по-нататъшно разпореждане, препоръчваме се на Св[етите] Ви молитви и оставаме на Ваше Блаженство во Христе брат
Св[ети] Пелагонийски Митрополит Григорий
Верно с първообразното:
Митрополийски секретар
ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 167, л. 14. Препис. Ръкопис. Публ. В Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 167 – 168.
---------------
1 Писмото е на бланка на “Пелагонийската митрополия”.

№ 62
Разписка № 277 на Втори (Битолски) македоно-одрински революционен окръг, връчена на българския търговски агент в Битоля Петър Михайлов, за подпомагане на ВМОРО с пари1
[Битоля], 27 юли 1900 г.

Господине,
В името на светото освободително дело поканвате се да броите на предявителя на настоящето най-късно три дена след получаването му сумата четиридесет лири турски за касата на Макед[оно]-одринските тайни революционни комитети, срещу която сума ще получите надлежна разписка.
Вие знаете целта, която преследва РеволюционГната] организация, както и нежелателните последствия за оня, който би отказал да й помогне.
От Управлението
[Печат:] Македонски революционен комитет
ЦДА, ф. 176, оп. 1, а. е. 1531, л. 4. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Т. Петров, Ц. Билярски, Документи за дейността на Дамян Груев, с. 164; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 168.
--------------
1 Разписката е на бланка на “Втори Македоно – Одрински революционен окръг” и е приложена към поверително писмо от 4 август 1900 г. на търговския агент в Битоля Петър Михайлов до Тодор Иванчов, министър-председател и министър на външните работи на Княжество България по това време.

№ 63
Нота № 51 на Високата порта до Българското дипломатическо агентство в Цариград за ролята на българския търговски агент в Битоля П. Михайлов и на Д. Груев в Попставревата афера
Цариград, 24 август 1900 г.

До Българското и Източнорумелийско агентство.
Битолският валия телеграфически ми явява следующето:
На 17 того, в четвъртък, когато главният свещеник на Българската черква в Битоля поп Ставре влизал в черквата на молитва, бил ранен с револвер от едно лице от махлата „Баир", член от революционните българи. Убийцата бил заловен и при разпита му заявил, че той е от Българския македонски революционен комитет, образуван за нарушение на тишината и повдигане въстание чрез убийства. Свещеникът от своя страна заявил, че вследствие на едно спречкване между него и учителя Даме Груев, който се занимавал със събиране и записване на членове на комитета в Битоля и околността й, българският търговски агент един ден преди случката бил раздал на убийцата и на тримата му другари по 2 лири и по един револвер, за да го убият. Наименованите лица като съучастници били заловени, както и някои противни книжа и разследванията продължавали.
Горното като Ви донасям, моля да се вземат нужните мерки спрямо поведението на търговския агент, което влече наказание според закона, и ме уведомете за следствието.
Ползувам се от случая и др.
Министър на вътрешните дела: [п] Мемдух1
И. д. драгоман: [п.] М. Добрев
Верно, секретар на агентството: А. Неделев.
[Печат:] Българско дипломатическо агентство в Цариград
ЦДА, ф. 176, оп. 1, а. е. 1531, л. 6. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 169.
------------
1 Мемдух Фаик Паша, министър на вътрешните работи на Турция (1903 – 1904)

№ 64
Писмо от Д. Груев до Охридския околийски революционен комитет за арестуването на организационен куриер, за събиране на парични средства от учителите, за настояването от страна на ВМОРО да се назначат организационни дейци за учители и активизирането на Организацията в селата
Битоля, 8 октомври 1900 г.1

Мили ми2,
Писано во Йерусалим за ръководителите во Белград. Писано три дена по-късно от горната дата. Писмото приехме и по немание на човек не ви отговорихме. Човека, който изпращаше и приемаше от нас, се арестува. Гледайте занапред да се уреди оттам тоя въпрос, сиреч да ни препоръчате некое подходящо лице. Докато не се изтеглат парите от учителите недейте му иска на владиката3. Разписката я пазете на Спространов ще го накараме да я приеме. Писах затуй во Крушево да го питат. На Кешиша4 кажете да го назначи Сугарев Георги во Цапари или пак во Смилево, без друго во Рамна пак некой си Русалим Поптодоров, Морулев некой си во Сви Светих5... За во Рамна и Цапари непременно да се настоява, защото са важни пунктове и нищо пак няма изработено. Обърнете внимание на организиранието на селата, особено на онези у които има наместничества. Какво става со Ресен, ние оттук нищо не можем да се научим. Явете ни, ако знаете. Пратете човек да ви пратим изискуемите неща. Пишете ни дали сте прибрали ограбените пари6. Също тъй ни пишете как отиват работите во Елбасан7. Всичко каквото знаете ни явете. Човек непременно ни препоръчайте за изпращание на писма.
Йосиф Ариматейски
НБКМ БИА, ф. 583, а. е. 59, л. 59 - 64. Оригинал-шифър. Ръкопис. Дешифровка. Машинопис. Публ. в З. Нонева, Неизвестни писма на Дамян Груев, с. 482; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 169 - 170.
--------------
1 За заблуда датата е дадена като “5. Х. 1900”. (Бел. З. Н.)
2 Обръщението е на гръцки език за заблуда. (Бел. З. Н.)
3 Става дума за Охридско-Преспанския митрополит Методий (Методи Щерев) (1897 – 1910), от с. Зарово, Солунско. От него Охридския комитет на ВМОРО е искал материална помощ. По разпореждане на Окръжния комитет в Битоля, на владиката е бил предоставен списък за назначение на организационни работници като учители, където е необходимо да се укрепват местните революционни комитети. Този списък е бил допълнително попълван според нуждите на организацията. (Бел. З. Н.)
4 Кешиша, прозвище на владиката, дадено му от Организацията. (Бел. З. Н.)
5 Манастир, близо до Охрид. (Бел. З. Н.)
6 Става дума за обира, извършен в Струга по нареждане на Охридския комитет в дома на Митре Коковчев, който е отказал доброволно да подпомогне освободителното дело. Извършен е на 17 септември 1900 г. от стружките организационни дейци Хараламби Матов и Кръстьо Калайджиев. (Бел. З. Н.)
7 Елбасан, псевдоним на Струга. (Бел. З. Н.)

№ 65
Писмо от Д. Груев до Охридския околийски революционен комитет за набавяне на оръжие за Струга, за липсата на информация за дейността на ВМОРО в Охридско, за назначаването на организационни дейци за учители и за пристигането на Христо Матов в Охрид
Битоля, 26 ноември 1900 г.1

Писано во Йерусалим за ръководителите во Белград. Писано шест дни по-късно от горната дата. Писмото ви приехме. Чудно ни е как не можете да намерите куриер редовен за дотука и освен туй не сте знаели до кого да изпратите писмата. За всичко туй по-подробно ще ви разправи Матов както и да е по-скоро ни явете и ни осветлете относително работите в района. Нищо положително за вас не се слуша. Кой ви е казал да давате оръжие на бедните работници от Струга. Още не е настъпило времето за раздаване даром. Веднага щом получите настоящето ни изпратете една сума от четиридесет лири за ваша полза. Само изисквате работи, за които не сме осветлени. Нищо положително не знаем нито за Ръководителното тяло во града, нито во Струга, пък камо ли в поверените ви села. Що правите и ние се чудим толкова ли сте претрупани со работа, та що не може да дойде некой от вас тук. Да дойде Чакъров2 без друго, заедно со доктора от Ресен3. Как могат от другите райони хора постоянно да дохождат, а от вас пък никой. Чини ми се никак не пречи за туй далечината. Постоянно по-горното началство4 пита ни какво има во Белград, во Ресен и прочее. Ние се чудим що да отговорим. Изпращаме разпорежданията му, но тие за жалост не са дохождали. Ами що има по селата. Има ли нещо организирано? За Преспанско не се слуша нищо, ами и пък за Ресен толкова пъти сме писали да се прати доктора да дойде, наверно никак не сте получили писмата ни. За поправка на канала5, най-добре вие можете оттам да го уредите, понеже ние оттук никого не познаваме. Откак са арестували аджията никак писмо не сме зели. Онова писмо дадено на братът на аджията - Коле, не сме го получили. Та сега като ни разправяте за Райча, некой си, просто ни очудва, защо пък толкоз простор сте му дали. Той навярно схванал слабостта ваша затова и сега врел6 що са тези отлагания и пак условия. Организацията няма нужда от неговите дюкяни тук, не се иска голяма философия - да или не! Ако ли не го оставите или пък заставите привременно да си затвори устата и по-скоро да си внесе предложената сума. В краен случай ни явете що за човек е, каква рол играе спрямо Организацията. Ами Кешиша що са тези условия що туря на средата, ако се убиел Шазе7 щел да даде поисканата сума. Само едно не знаем, ако не се убие що ще прави сумата. Глупаво предложение, значи равносилно на недавание. Недопускайте такива слабости, всичко туй отдаваме на слабото ви организиране, както во града, тъй и во селата, затуй макар и да ви разправя отчасти Матов8, неизбежно е щото да дойдете некой от вас, защото през зимата е времето за работание агитационно. Пари непременно чакаме и то скоро. От всичките райони са внесли, от вас нищо. Сега имаме сума оръжие на разположение. Най-малко от ограбената сума половината я чакаме. Разписки пет печатни ще ви пратим. Устно кажете на Кешиша защо един път назначава учителите после ги уволнява, така например во Леринска кааза Ставрев Димитър назначен отначало во Пополжани, после пак го уволнява. Му кажете да намери място и да се не отнася толко небрежно към работниците, толкова повече, че и той е в работа. Нема що да ви пиша друго. За тукашните работи ще разправи устно Матов.
Йосиф Ариматейски
НБКМ БИА, ф. 583, а. е. 59, л. 65 - 77. Оригинал-шифър. Ръкопис. Дешифровка. Машинопис. Публ. в З. Нонева, Неизвестни писма на Дамян Груев, с. 482-484; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 170 - 171.
--------------
1 Датата е дадена  като “20. ХІ. 900” за заблуда. (Бел. З. Н.)
2 Александър Чакъров (1869, Струга – 1910, Битоля), учител, един от създателите на Стружкия районен комитет на ВМОРО и член на Охридския околийски революционен комитет (1898 – 1901), член на Охридското горско началство през Илинденско-Преображенското въстание. (Бел. З. Н.)
3  Вероятно д-р Божирад Татарчев. (Бел. З. Н.)
4 Става дума за ЦК на ВМОРО в Солун. (Бел. З. Н.)
5 Става дума за канала за пренасяне на кореспонденция, книжнина и оръжие между Битоля и Охрид, минаващ през Ресен. (Бел. З. Н.)
6 Врел (рус.), лъгал.
7 Шазе, разбойник турчин, който действал в Охридско. (Бел. З. Н.)
8 В края на лятото на 1900 г. Хр. Матов идва в Битоля и Струга, където се среща с Д. Груев и води с него разговори по организационни въпроси. (Бел. З. Н.)

№ 66
Писмо от Д. Груев до Охридския революционен комитет за назначаване на дейци на организацията за учители в околията и за събиране на парични средства
Битоля, 11 б. м. [1900] г.

Писано во Йерусалим на единадесети тоя месец за ръководителите во до Езерско1. От вас нищо не се чуе. Защо не пишете за вървежа на работите. Какво стана со въпроса за парите от владиката. Събирате ли пари или не? Учителите всички назначени ли са? Има ли вакантни места? Немате ли нужда от оръжия и то колко? Явете ни по-скоро за всичко, каквото ви е необходимо.
Йосиф от Ариматея
Много поздрави.
Направете енергически постъпки пред владиката за Лука Джеров2, за да бъде назначен во Смилево. Началникът от отдела си дал оставката следствие заплашванията на Върховния комитет по въпроса назначенията.3 Тук върви работата добре. Здравейте същи. Какво стана со въпроса за Розова?4
НБКМ-БИА, ф. 583, оп. 1, а. е. 59, л. 85, 88. Оригинал-шифър. Ръкопис. Дешифровка. Машинопис. Публ. в Т. Петров, Ц. Билярски, Документи за дейността на Дамян Груев, с. 164 – 165; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 171 – 172.
-----------
1 Езерско, псевдоним на Охрид.
2 Лука Джеров (1870, Битоля – 1948, София), учител, войвода, кичевски районен началник през Илинденско-Преображенското въстание, член на Битолския окръжен комитет.
3 ВМОК нееднократно оказва натиск над Българската екзархия за назначаването на дейци на ВМОРО за екзархийски учители в Македония и Одринско.
4 Манол Розов (1878, с. Бобища, Костурско – 1903, вр. “Сокле”, Нидже планина), учител, костурски войвода, член на Костурското горско началство през Илинденско-Преображенското въстание.

№ 67
Писмо от Д. Груев до Охридския революционен комитет за подготвяне на пратка с револвери, за изпращане на организационната чета в Охридско, за прокарване на организационен канал, за засилване на агитацията в селата и други
Битоля, 16 б.м. [1900] г.

Писано во Йерусалим за ръководителите во Белград. Писано на шестнадесети този месец. Писмата ги получихме. Разбрахме, че имате преголема нужда от револвери. Когато ги имахме готови и имахме во изобилие, немаше по кого да ви ги пратим, а сега чак дойде човекът, когото пък немаше. Идущият път ще ви изпратим непременно. Разписките ги приехме. Само ги приготовлявайте хората и селата за приемане на четата. Ние за това, разбира се, предварително ще ви явим и даже човек нарочно ще ви пратим. Канала со Сугарев го изработихте? Установете колкото се може по-скоро канала со пловдивчани.1 Работете по-усилено и предпазливо, защото почнаха да изпращат аскер по селата во Демирхисарско. Направиха доста басканлъци2, но секирата на камен им удари. Колкото можете организирайте селата и ги заставяйте да се въоръжават. Агитацията свестна да се води, за да създадем хора достойни за нашето дело. По-начесто пишете.
Йосиф Ариматейски
НБКМ-БИА, ф. 583. оп. 1, а. е. 59, л. 89, 92. Оригинал-шифър. Ръкопис. Дешифровка. Машинопис. Публ. в Т. Петров, Ц. Билярски, Документи за дейността на Дамян Груев, с. 165; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 172.
------------
1 Пловдивчани, псевдоним на ресенчани.
2 Басканлък (тур.), превес, превъзходство.

№ 68
Писмо от Д. Груев до Охридския революционен комитет за възможностите за въоръжаване на населението
Битоля, б.д.

Писано во Йерусалим за Белград. Приносящият настоящето Гурко1 добър. Можете да го имате предвид за работа. Как вървите со въоръжаването там и со агитацията. Слушаме, че во Дебрата имало во изобилие пушки и патрони. Не може ли да се купуват от Там? Пишете по-начесто.
Йосиф пише ви поздрав.
НБКМ-БИА, ф. 583, оп. 1, а. е. 59, л. 93, 96. Оригинал-шифър. Ръкопис. Дешифровка. Машинопис. Публ. в Т. Петров, Ц. Билярски, Документи за дейността на Дамян Груев, с. 165; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 173.
--------------
1 Става дума за Гурко Садулов, от Охрид, учител, четник в четата на охридския войвода Деян Димитров.

№ 69
Обвинителен акт № 461 на Обвинителната камара в Битоля за съдене на Д. Груев и на другите замесени в Попставревата афера
Битоля, 1 февруари 1901 г.

Обвинителната камара при Битолското първостепенно съдилище, отделение углавно състоеше се от председателя Хасан Фехми ефенди и от членовете Мехмед ефенди и Тодор ефенди, в присъствието на Джефдет ефенди, прокурора при Апелативния съд, изслушаха карарнамето1, съдържащо изследванията, направени от II битолски следовател, и книжата, предадени от прокурора с дата 21 декември 1316 г. под № 429. Ето резюмето на горното карарнаме: От направените изследвания се узна: 1) Трайко от Баира с помощта на Григор Димев, Перо Димев и Петруш е убил с револверен куршум главния свещеник на българската черква в Битоля поп Ставри, който не само се е възпротивил на предложенията, направени от Българските македонски комитети, но за всичко това е явил на правителството; 2) Лицата Ристе Талев, гавазин2 на българското училище, Боше Нечов от с. Трап, живущ в Битоля, на Бяла чешма, Ристе Талев, ханджия, живущ в Ени махале, но родом от с. Будаклар, терзията3 Лазар Йовчев от Баира, Никола Стойков от Крушово родом, хлебар в Битоля, Спиро Костов, бакалин при „Вински хан", братя Петър и Георги Стефанови Попеви, родом от Прилеп и бакали в Битоля, кюркчията4 Михал Наумов от Ени махали, Георги Найденов Песнаджиев от Баира, учителят Васил Попдимитров от Ени махале, учителят Стефан Илиев от същата махала, Дамян Груев от с. Смилево, учител в Българската Битолска гимназия, Трифун Иванов от с. Янковец, Нале Павлев от с. Смилево, ханджия в Битоля, Иван Стерйов, от с. Търново, търговецът Ефрем Хр. Ризев, член във Вилаетския административен съвет, и избягалият учител Тодор Луканов са осъждали на смърт и са убивали всички ония, които би се съпротивили на хората на Революционния комитет; 3) и че от резултата на направените изследвания се установява, какво и българският търговски агент Михайлов във всичко това е имал вмешателство.
Реши се:
Престъпленията на: Трайко, Григор, Перо и Петруш са углавни, които изискват наказание според 45 и 170 членове от наказателния закон; престъпленията на: Ристе, Боше, Ристе, Лазар, Никола, Спиро, Петър, Георги, Михал, Георги, Васил, Стефан, Дамян Груев, Трифун, Нале, Иван, Ефрем и Тодор са углавни, които трябва да се накажат според 56 чл. от Наказателния закон, а с търговския агент Михайлов да се извършат законните формалности съобразно със заповедта, която занапред ще се издаде.
Прокурорът на основание изследванията, изложени в карарнамето на следователя и на всичките признания, изповеди, доношения и признаци, изисква наказанието на всички гореспоменати престъпници според 56 член от Наказателния закон, като се отмени карарнамето, което не е сходно с предписанията на закона, а с другия виновен, агентина Михайлов, да се реши щото да се извършат законните формалности съобразно със заповедта, която ще се получи от министерството.
Прокурорът, след като повтори устно писмените си претенции, излезе от стаята заедно със секретаря си, като предаде на обвинителна камара всичките книжа на изследването, която камара веднага почна своите съвещания. Обвиняемите: Дамян Груев, Веле Иванов, Трифун Иванов, Иван Щерйов, с друго име Мите Ристе Янакиев Щерйо, Гице или с друго име Григор Димев, Перо Димев, Петруш Георгиев, Трайко Петрев, Георги Найдов Песнаджиев, Петре и Георги Стефанови Попеви, търговецът Ефрем Христов Ризев, ханджията Пале Павлев, гавазинът при Българската гимназия Ристе Талев, хаджията Ристе Талев, надничарят Боше Нечов, терзията Лазар Ристев Светловче, хлебарят Никола Стойков, учителят Васил Попдимитров, Стефан Илиев, кожухарят Михаил Наумов, бакалът Спиро Костов и Тодор Луканов са били от хората на Революционния комитет, който имал за цел повдигане на вътрешна революция и който наказвал със смърт всеки, който би му се възпротивил; това ясно се узнава от показанията на Гица Димев, който изповяда при това, че и той също е бил от хората на комитета. Трайко призна, че с помощта на Гице Димев, Петруш Георгиев и на Перо Димев е убил поп Ставри, който отивал в църква и който не е дал на комитета исканите от него пари и задето не е съчувствувал на революционното движение, а това извършил с разпореждането и подстрекателството на казаните по-горе комити; веднага след това той (Трайко) изповядал престъплението си и разказал за всичко извършено на тухларина Андон. Слугинята на българската черква Тафа с клетва е заявила, че е видяла извършеното убийство. Фактът, че след убийството Петруш Георгиев е избягал, доказва това. Когато биде арестуван Георги Найдов, за когото Гице Димев каза, че се числел в комитета, залови му се един напечатан вредителен правилник5, съдържащ плановете и кроежите на комитета, както и дипломата на комитата Христо Чемков, който биде убит в Прилеп при сблъскването с полицейския Емин ефенди.6 Защищаването на казания Георги нито може да се приеме като такова, нито се доказва с нещо. В учителите Васил и Стефан се уловиха вредителни книжа. Трифон Иванов, който бил дошел от България, крил се 40 дни в хана на Нале, и този последният не е явил това на правителството. Същий Нале бил роднина на Дамян Груев. Трифун, като отишъл в къщата на поп Ставри, е бил усетен от полицията и на излизането преследван и уловен; у него е била намерена една голяма кама. Братя Попеви, на които къщите и дюкяните са били на два пъти претърсвани от правителството, са били хора винаги подозрителни. Търговецът Ефрем Ризев е казал, че не знае за отварянето на някакво неделно училище, а после у него са намериле билети от неделното училище и един тефтер за помощи. Ристо Талев, който бил слуга в Българското училище, признавал, че отивал от време на време в къщата на Груева. Противоположните показания на ханджията Ристе и на аргатина7 Ристе Бошков; Мите Янакиев, който не казал името на кираджията, с когото е дошел и който дошъл тука, когато семейството му се намира в България. Между книжата се намира и един препис от комитетски устав, заловен и потвърден от Серското комендантство, в който всецяло се потвърдява показанието на Гице Димев. В този устав се споменава, че и Даме Груев е бил член на Комитета. Показанията на гореказания Гице Димев не могат да бъдат клевети, защото обвиняемите никак не доказват, че са имали вражда с него. Луканов, който е живял заедно с Д. Груев и записвал комити, е избягал в България. От всички горни изводи, показания, признаци и други излизат наяве престъпления углавни, които трябва да се съдят според 56 чл. от Наказателния закон в Битолския апелативен съд, Отделение углавно, като се отменява карарнамето. Това решение се взема по вишегласие за Петър и Георги Попеви, Спиро и Лазар Святиов, а за всички останали решението се взема едногласно. Що се отнася за избягалите П. Георгиев и Т. Луканов, реши се да се уловят дето се намерят, а с търговския агент Михайлов да се извършат законните формалности от после съгласно заповедта, която ще се получи от министерството.
[м. п. на Обвинителната камара в Битолския вилает].
За верността на преводача драгоман: Н. Христов
ЦДА, ф. 176 к, оп. I, а. е. 1531, л. 30-34. Оригинал. Превод от турски. Ръкопис. Публ. в Т. Петров, Ц. Билярски, Документи за дейността на Дамян Груев, с. 176 – 177; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 173 – 175.
-------------
1 Карарнаме (тур.), Решение, постановление, резолюция.
2 Гавазин (тур. от ар.), пазач, телохранител.
3 Терзия (тур.), шивач.
4 Кюркчия (тур.), кожухар.
5 Става дума за Правилника на Българския македонски революционен комитет, заловен от турските власти по време на Солунската афера през 1900 – 1901 г.
6 Христо Чемков (1875, Щип – 1899, Прилеп), учител, председател на Битолския окръжен революционен комитет (1895 – 1896), самоубил се заедно с Йордан Гавазов при опит да бъде заловен от турската полиция.
7 Аргатин (гр. от тур.), наемен земеделски работник, ратай.

№ 70
Писмо от Д. Груев до Охридския околийски революционен комитет за необходимостта да се определят хора за организационната чета в Охридско, за въоръжаването на селата и засилване на агитацията в района
Битоля, 12 март 1901 г.1

Писано во Йерусалим за Белград. Дванадесети март. Писмата ви приехме. Приготовлявайте момчетата, за да придружават четата, особено даскалчетата, защото от други не дотолкова има полза и има ли по селата аскерите. Какво прави2. Наблегнете сериозно внимание на селото и то главно за въоръжаванието, понеже виждате какво е времето днес, пък утре не се знае. Агитацията да се усили, същевременно не изпускайте изпредвид вътрешната администрация, дисциплина голяма!
Йосиф
НБКМ БИА, ф. 583, а. е. 59, л. 17 – 20. Оригинал-шифър. Ръкопис. Дешифровка. Машинопис. Публ. в З. Нонева, Неизвестни писма на Дамян Груев, с. 484; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 176.
-------------
1 Годината е определена по съдържанието. През пролетта на 1901 г. се пристъпва към активна подготовка за организиране на първата районна чета. (Бел. З. Н.)
2 Неясен текст. (Бел. З. Н.)