Петър Морфов е личен секретар на българския цар Борис III с известни прекъсвания от 1936 г. до самата му смърт през 1943 г. Като такъв той поддържа кореспонденцията на Двореца на френски и английски език, подготвя речите на царя, следи за него чуждестранната преса и пише по този повод комюникетата за БТА.
На неговите спомени попаднах случайно работейки с архива на нашия дипломат Любен Златарев, който си е направил препис от тях, без да отбелязва от къде ги е намерил. Спомените на П. Морфов са един изключително интересен разказ, както за дейността на мемоариста, така и за българския монарх и неговото обкръжение, изчистени от каквито и да било емоции. С голяма стойност са текстовете, отнасящи се за включването на България в Тристранния пакт и за извънредно големия натиск, на който е бил подложен българския цар от Фюрера Адолф Хитлер. Към спомените има и един допълнителен фрагмент за спасяването на българските евреи и за статута на българската администрация в Беломорието и Македония, таксувани от страна на Германия като окупирани от нея, а не от България.
Смятам, че е безсмислено да Ви преразказвам приложения по-долу текст, за да не отнемам от удоволствието да се запознаете с един наистина сензационен текст за българската история и за нейния монарх - цар Борис III. Сигурен съм, че няма да отминете без внимание и разказа на П. Морфов за посещението му при абдикиралия цар Фердинанд, като пратеник на неговите синове - българския цар Борис III и княз Кирил Преславски по случай неговия рожден ден. Бих Ви само насочил вниманието към думите на синовете на Фердинанд към него, както и на неговото отношение към тях. Изключителен интерес представляват и предадените разговори на царя и на П. Морфов с българските министри, служителите в Двореца и с чуждестранните дипломати в България.
Накратко ще Ви запозная с известните факти за живота на Петър Морфов, този незаслужено забравен български дипломат и умел съветник на българския цар Борис III, който заради своите качества за малко да плати с живота си.
Петър Богданов Морфов е роден е на 23 август 1910 г. в София.
Той е син на Богдан Морфов, строителен инженер, директор на Българските държавни железници и известен български дипломат. П. Морфов е и племенник на бележитата оперна певица Христина Морфова. Завършва право по време на дипломатическото назначение на баща му в Париж. След завръщането си в България за известно време работи по професията си, но след като спечелва обявения конкурс в Министерството на външните работи е назначен на длъжност аташе. През 1935 г. получава назначение като секретар в Българското посолство в Лондон, където пълномощен министър е Симеон Радев.
Лично по настояване на цар Борис III е назначен за секретар на личният му кабинет. След смъртта на царя през 1943 г. с протекцията на принц Кирил, който е регент, П. Морфов се връща отново на работа във Външното министерство. През есента на 1944 г. е привлечен като обвиняем от Народен съд и осъден на доживотен затвор, и конфискация на цялото имущество. Персонално за него и за другите, т.нар. съветници на цар Борис III Трайчо Костов настоява за смъртна присъда.
След освобождаването му от затвора е изселен с цялото си семейство във Велико Търново, където работи в Търновската митрополия при митрополит Софроний Търновски. В неговото жилище по сведения на съвременници се нанася не безизвестния Мирчо Спасов.
Петър Морфов умира през август 1975 г.
Предлагам Ви да се запознаете със спомените на П. Морфов във варианта, съхранен от Любен Златарев в неговия личен архив в Централния държавен архив. Към тях прилагам и дознанието, снето по време на Народния съд от П. Морфов и едно негово запазено писмо до българския монарх, с което по най-умел начин прави опит да подаде оставката си в навечерието на подписването на Тристранния пакт. Дознанието и писмото допълват с някои факти спомените на П. Морфов. Приложенията се съхраняват сред документите на бившия Архив на Министерство на вътрешните работи. Те бяха публикувани и от проф. Диню Шарланов и Поля Мешкова в тяхната книга Съветниците на цар Борис III. Народен съд, дознания. София, 1993, с. 273-275, 315-316.
При подготовката на спомените за публикуване съм доразкривал срещащите се съкращения на думи и имена в текста. Навсякъде в текста името на цар Борис III e изписвано като „цБ“, което аз съм си позволил да разкривам без да го упоменавам повече в текста.

Цочо В. Билярски

* * *

ПЕТЪР МОРФОВ

СПОМЕНИ

Постъпил в министерството през есента 1933 г. (при Мушанов) Като частен секретар на Баталов поддържал връзки с журналистите Коста Купенков, Григориев и Мишо Георгиев. През 1934 г. отишел с Батолов и Петър Тодоров в Женева.
Изправен пред двете злини през май 1934 г. Цар Борис: правителство на Цанков, опиращо се на широко политическо движение и правителството на Военната лига, излъчено от малкия идеен кръг "Звено", предпочете по-малкото зло, разчитайки че с течение на времето и с подкрепата на верните му офицери да се освободи по-късно от "професионалните превратаджии". Цар Борис възприе единствената възможна и правилна линия на поведение за него - тази на поставения под домашен арест владетел, разчитайки на времето да подобри положението си благодарение на грешките на другите и самонадеяността на своя упорит личен враг.
I нагледен удар срещу Военния съюз нанесоха студентите, когато го посрещнаха с бурни овации на 12.8.1934 г. в Берковица при освещаването на почивния дом на съюза, а също и в резолюцията на конгреса на БНСС: даваме клетва да защитаваме съществуването на българската държава, чийто символ е върховния вожд на всички българи - Цар Борис.
II - При освещаването на 25.8.1934 паметника на Шипка.
Аташиран бил през октомври 1934 г. към пристигналия съветник на съветската легация във Варшава да приеме сградата на руското посолство.
На 20.4.1937 г. придружавал турския министър председател Исмет Иньоньо след аудиенцията му при царя до двореца във Враня - гдето бил поканен на обяд. Майката на Иньоню била от турско семейство от Дели Орман.
След назначаването на Ив. Стаменов за пълномощен министър в Москва Морфов бил командирован от министерството на служба в двореца.
Личен кабинет на царя - начело на Груев, при когото работел Морфов и канцелария на двореца - К. Панов.
По-късно бил командирован и Св. Балан.
Личния кабинет подържал връзка с Външното министерство, министър-председателя и членовете на дипломатическия корпус, а канцеларията се занимавала с ордените, прошенията.
След 19 май цар Борис се разделил с Панов и Драганов.
Чрез Груев цар Борис внушил на Ал. Оббов да се отдалечи от София докато "трае бурята".
Драганов телеграфирал, че в Германия била издадена карта на Балканите на която Македония и Тракия били обозначени като "окупирани области" и искал разрешение да протестира.
Цар Борис и Севов разисквали еврейския въпрос. Морфов се намесил и казал: Германците прехвърлят и продължават да прехвърлят гърци от Беломорието в Лариса. Щом като те смятат и даже вече официално означават територията като "окупирана". Явно е, че се считат за законно владе деющи, а ние за техни изпълнители. Следотателно ако те днес разселват самите гърци, то те ще са властни да преселят когато и където пожелаят както евреите от Тракия, така и от Македония. Що се касае до еврейското малцинство в България то се състои от напълно равноправни български поданици, за живота, имота и дейността, на които отговаря законната българска власт, а не окупираща армия или администрация.
Цар Борис към Севов - вървете веднага при Габровски и обсъдете този въпрос и елате утре вечерта с него и Филов да видим как да оформим отговора.
Да картата, която спаси синовете Израелеви. Добре, че телеграмата на Драганов дойде на време.
През 1940 г. остър ишияс. С Кирил, Елин Пелин, арх. Георги Овчаров и Морфов - в с. Баня.
Финансовия Д. Божилов закупил от европейските борси леи обезценени по 2-3 стотинки и преди румънците да се досетят им изплатил договорената сума по спогодбата в Крайова - 1 милиард леи.
На 16.10.1940 г в 20.30 ч. му наредил по телефона да отиде в италиянската легация и да доведе в двореца лице, което Мажистрати щял да му представи.
Анфyзо - началник кабинета на Чано.
Бедния Чано, как е могъл да помисли дори за момент, че ще се хвана на такава въдица и именно ceга. Не съм мародер и не забивам никога нож в гръб, най-вече на моите противници. Как изглежда пратеника му?
На 24.10.1940 рано сутринта го извикал в кабинета си и му наредил да се снабди с югославянска, унгарска и германска визи. След като се върнал предал му един дебел плик, адресиран до Драганов и му казал, че след обяд на летище Темпелхоф в Берлин щял да го чака лице от Легацията. След като предал писмото на Драганов, последният телефонирал на Вайцзекер, че имал да предаде на Хитлер лично писмо от цар Борис. Обаче Хитлер отсъствувал от града, но скоро щял да се завърне.
След 3 дни Вайцзекер помолил Драганов да му донесе писмото до Хитлер, за да го изпратят на Хитлер, който отсрочил завръщането си в столицата.
След завръщането си в София и след като разказал на цар Борис, че всяка нощ английските самолети бомбардирвали Берлин: Цар Борис и всичко това само няколко седмици след битката за Англия. А военните ми аташета не си задават дори въпроса как се е стигнало до тези системни нападения? Това са моите дипломати, вашите колеги, които и сега се мъчите да защитавате. Нямат капка чувство на мярка и родолюбие. Престоят ли няколко месеци в една страна стават по-католици и от Папата. Не мога да разчитам на никаква обективна информация от тях. Или ще възпроизвеждат безкритично всичко което чуят или ще преписват от вестници. Никаква инициатива, никаква самостоятелна мисъл.
На 17 ноември 1940 г. цар Борис бе поканен да се присъедини към Тристранния пакт. Отказа по следните основания: 1. България не е въоръжена 2. След водените нещастни войни народа не желае война. 3. Със своя неутралитет България задържа най-малко 30 турски дивизии.
След една седмица пристигна Соболев. Отговора на предложението му не се отличаваше съществено от дадения такъв на Хитлер: 1. След национални катастрофи народа не желае война и подобен пакт, явно насочен срещу Турция, ще засили неминуемо опасността от война. 2. България винаги е страдала когато са я подозирали, че е руско оръдие. Предложения пакт неминуемо ще породи подобни подозрения и у двете воюващи страни. 3. Ние се стремим да осъществим националните си идеали по мирен начин с двустранни спогодби като Крайовската,
В началото на февруари 1941 г. българското правителство връчи на германското условията, при които България може да се присъедини към пакта: 1. Присъединението да се отложи до идването на германските войски 2. Да се дадат съответни успокоения на съседите и 3. България да получи Тракия и да не участвува във войната.
Обстоятелството, че външният министър Попов не придружи м[инистъ]р председателя "поради здравословни причини" подчерта тлеящите в кабинета две основни различия по въпроса, Попов се бе решително противопоставил на подписването и бе поднесъл оставката си с обоснование, че не вярва в германската победа. Съветваше в краен случай подписването да стане след влизането на германските войски в Югославия и България и то след предварително съгласуване между Белград и София. Филов бе решително за незабавно подписване на пакта. Друг изход нямаме. Преминаването, следвало да стане с нашето съгласие - с нас отколкото против нас. Свалянето на княз Павел и отвеждането му в Кения бе голям морален удар за царя, вещаещо евентуалната му съдба понеже въпреки роднинските връзки едва ли Англия един ден би била снизходителна за него.
Какво може бедният да направи под сянката на Килиманджаро? Телеки се самоуби в деня на влизането на немските войски в Унгария защото намери това за несъвместимо с подписания от него пакт за приятелство с Югославия, а моя Попов се разболя - каза царя на Груев след телефонния си разговор с Попов на 1 март 1941 г.
При посещението си в Париж и Лондон през есента 1937 г. царят бе посъветван от Даладие и Чембърлейн да възстанови час по-скоро партийната система и парламентарния режим в страната с оглед на надвисналата се над страната Европа "черни облаци". Техните мнения се покриваха напълно: престижа на държавния глава се нуждае, особено във военно време от солиден гръмотвод - парламент, съставен от свободно избрани представители на народа. Те го посъветваха час по-скоро да пристъпи към избори и да се опре здраво на един парламент. Протичането на тези и други такива още разговори цар Борис описа подробно в една памятна бележка от 3-4 страници на писающа машина, която той ми продиктува в Париж и още същия ден изпрати на Груев, за да я прочете на м[инистъ]р-председателя Кьосеиванов. Обаче той последва само отчасти дадените му в Парии и Лондон съвети: възстановен бе през пролетта 1938 г. един своего рода безпартиен парламент, по-голямата част на народните представители, на който бяха открито поддържани ако ли не направо посочени от правителството. И тъй въпреки всичко народа бе изпратил в него около 1/4 бивши министри и видни представители на разтурените партии. Този парламент бе разпуснат на следната година и заменен през пролетта 1940 г. с друг, чийто състав бе много по-сив, но затова пък всеотдайно предан на личния режим на царя като се изключат, разбира се, броящите се на пръсти по-видни членове на бившите политически партии.
Обстоятелството, че в писмата си до царя водачите на разтурените политически партии като подчертаваха, че всяко обвързване с която и да е страна означава война и съветваха да се направи всичко, за да запазим обявения предната година неутралитет, но не посочваха как да се действува в случая с малко или повече забулен немски ултиматум, за да пропуснем немските войски да се насочат против Гърция като и при липса на парламент, който да отразява действителните въжделения на народа и да излъчи съобразно с това подходящо правителство било в навечерието на войната или в течение на последната изправи царя в края на 1940 и в началото на 1941 г. пред една истинска корнелиянска дилема: как да спаси от разорение застрашената от 3 колоса страна:
1. Да се пожертва лично като откаже да влезе в пакта, респективно да пусне немските войски като съюзници при предпоставката, че страната не е нито психологически, нито военно подготвена за това и не може да разчита на военна помощ от никъде.
Той го стори през ноември 1940 г., но последвалия през декември ултиматум не остави никакво съмнение относно участта ни ако дръзнем дори да се съпротивляваме на решението на Хитлер да насочи през наша територия войските си против Гърция.
2. Да очаква спасение от провидинието като
а. последва примера на датския крал, който против волята си остави германските войски да окупират страната му. Подобен модус вивенди не навлече на Дания гнева на Хитлер. Но положението на България в предверието на Проливите не можеше да се сравнява с това на Дания.
От друга страна силно развитото чувство на достойнство и чест едва ли би могло да му позволи да се реши на подобна капитулация, която би го превърнала в безпомощна пионка в ръцете на един гаулайтер - българин или германец. И наистина няколко дни след окупирането на Дания когато радиото предаваше телеграмата на Ройтер, че по време на парад датския датския крал паднал от внезапно подплашилия му се кон царят промълви дали този кон не се е нарочно подплашил.
б) да подпише пакта след влизането на немските войски у нас като запази при това добрите си отношения и с двата воюващи лагера и така да останем извън конфликта. Това бе препоръчаната от Попов алтернатива. Тя имаше предимство да докаже, че ние не сме в състояние да възпрем германската бойна машина от една страна, а от друга, че влизането на немските войски не става въз основа на съюзен договор, понеже подписването пост фактум на пакта би могло да свидетелствува за упражнен натиск.
Външният министър Попов бе човек със здрав разум и дълга дипломатическа подготовка. Престоя му в Белград очевидно му бе дал възможност да си състави ясна представа за становището на Цветкович по редица въпроси, а най-вече oтноснo неутралитета на Югославия. Подобна алтернатива предполагаше съвместно и сръчно убеждаване на Рибентроп в предимствата на Германия от един неутрален блок на Балкана. И обратно той би бил обречен на неизбежен провал при най-малкото колебание от наша или югославянска страна. Английският пълномощен министър Рендел нескрито подчертаваше облагите, които бихме извлекли ако останем извън конфликта: справедливите ни искания щели да бъдат взети под внимание при сключването на мирните договори. Но най-вече тази алтернатива държеше сметка за настроението на народа, който с малки изключения, особено след подписването на германо-съветския договор на 23.8.1939 г. бе напълно в полза на една политика за оставянето ни извън конфликта. При позната надменна гордост на Рибентроп и вродената у Хитлера мнителност и тази алтернатива вещаеше за България кръв, сълзи и нещастие.
в) Да подпише пакта едновременно с влизането на немските войски като по този начин разсее и най-малкото съмнение относно дружелюбивите ни чувства и използвайки ловко сравнителната свобода на действие, което пакта би му дал да остане извън конфликта и да извлече за страната колкото може повече облаги както по време на войната, така и при сключване на мирните договори. Нея именно царят възприе и то против волята си. От една страна подобна алтернатива предполагаше безспорно здрави упорни точки и в двата лагера, които да позволят от самото начало да се обоснове по най-правдив и убедителен начин невъзможността, при така създадените обстоятелства да постъпим по друг начин. Такива упорни точки царят имаше в Англия, САЩ и в редица неутрални страни.
От друга страна тази алтернатива предлагаше също и народно сцепление и доста гъвкавост. Но най-вече изискваше бърза и интуитивна преоценка на евентуалните "непредвидени фактори", които променят коренно хода на събитията и играят особено съдбоносна роля при всяко военно стълкновение.
През последните месеци на 1940 г. всред близките на генерал Жеков и други бивши бойци от I световна война усилено се заговори за евентуално посещение на Фердинанд в България. Благодарение на неговата политика и връзките му в Германия, твърдяха подобни родолюбци, ние можахме да си възвърнем Добруджа. Тези му връзки ще ни позволят да си възвърнем и други наши земи. Редно е прочие, да му засвидетелствуваме чувствата на нашата признателност.
Налагаше се тази идея да бъде окончателно отстранена по подходящ начин и при подходящ случай. Такъв именно царят съзря в наближаващия рожден ден на своя баща. Към края на февруари 1941 г. царят ме повика в частния си кабинет и ми подаде няколко дебели плика надписани с различни почерци. Утре баща ми навършва 80 години. Рождения си ден ще чествува във Виена. Днес по обяд тръгвате със самолет, ще намерите монарха в хотел "Майсл" и ще му предадете тези пликове от нас и от децата като му изкажете устно и нашите най-добри пожелания за здраве, бодрост и дълголетие. Разбирате ме добре, нали?
На летище Асперн във Виена пристигнах към 3 часа. За мое учудване на изходната врата се приближи към мен възрастен мъж и ми заговори на чист български език - Г-н Морфов нали? Аз съм генерал Ганчев. Очаквах да видя Ханджиев или някой друг. В колата обясних на генерала, че всичко станало много бързо и понеже Ханджиев бил здравословно възпрепятствуван, в последния момент възложили на мене да предам писмата с честитките. Ганчев ме заведе в запазената за мен стая. След 1/2 час се върна и се отправихме към апартаментите на бившия цар. Отваряйки вратата Ганчев ми прошепна "Правите 3 крачки и се покланяте дълбоко". След като съобщи името ми затвори вратата зад мен.
Фердинанд седеше на люляющ се стол с гръб към вратата и с лице към прозореца. Препоръката на Ганчев за дълбок поклон ми се стори неуместна и смешна. Отправих се към лявата страна на човека, които с едно престъпно безумие бе осъдил България на вечни окови. Застанах на 2 крачки разстояние редом с него и изрекох:
- Здраве желая В.В. При тези думи той обърна глава към мене и аз леко се поклоних.
- Кой сте вие?
- Петър Морфов, секретар от личния кабинет на вашия син.
- Кой Морфов?
- Син на инженер Богдан Морфов.
- Аха синът на моя бивш министър на железниците.
- Син на бившия пълномощен министър на Н.В. в Париж, - добавих. Тази сутрин Н.В. ми възложи да ви предам неговите и на семейството му най-сърдечни пожелания за здраве, бодрост, дълголетие по случай рождения ви ден. Ето честитките, които те всички, а най-важно децата снощи до късно ви писаха.
- Та ще трябва да взема дългосрочен отпуск, за да прочета всички тези послания - отвърна с нескрита досада Фердинанд, поемайки писмата и ги положи без дори да ги погледне на една малка масичка.
След това, бавно насочи към мене показалеца на дясната си ръка. Очевидно жеста не означаваше разрешение да седна понеже наоколо нямаше никакви столове, а представляваше снизходително благоволение да се ръкува с мен. Покланяйки се леко стиснах цялата му десница.
След това ме обсипа с куп въпроси относно милата му България, дворците в Евксиноград, Кричим, Царска Бистрица, но прояви твърде малък, да не кажа ничтожен интерес към семейството на сина си и на другите си две деца в София.
Независимо от това подробно му описах топлите бащински грижи с които цар Борис обкръжава децата, с трогателната обич между сестрата и братята й, задушевността, която отличава семейния им живот, било в София, Чам Кория, Кричим или Варна. Тези подробности като чу ли отегчаваха Фердинанд, който слушаше разсеян, чертаеше някакви фигури с бастуна си по килима. За момент спрях. Спря и бастуна и Фердинанд ме погледна пак половинчато и протегна към мене бавно не само показалеца, но и следващите 2 пръста на ръката си. Повторно стихнах цялата му десница, поклоних се леко и се отправих към вратата. Срещата ми с него бе траяла 35 минути.
В стаята си дълго размишлявах върху цялата тази смешна инсценировка - обърнатия гръб към посетителя, степенуване своеобразни поздрави, подигравката с писмата, невъзмутимото лице и липсата на каквато и да е топла дума за децата си.
На следната сутрин Ганчев ми каза, че от Кобург, за гдето след малко цар Фердинанд заминавал щял да отговори на посланията, които съм му донесъл. Отидох в консулството и помолих генералния консул Ходжев да телеграфира на Груев, че съм изпълнил поръчението и си заминах за София.
По време на престоя в Белград отскочих до легацията и се видях с п[ълномощния] м[инистъ]р Стоилов. Последният на няколко пъти настоя да предам на цар Борис дълбокото му потвърждение с всеки изминат ден неубеждение, че подобна стъпка (присъединяване към 3 пакт) била крайно непопулярна сред югославянския народ, поради което могло всеки момент да се очаква изненада, дори и "Най-лошото".
На гара София ме чакаше дежурната дворцова кола с поръчение да се явя при цар Борис.
И макар да бе настъпило обичайното време за вечеря царят и Кирил дойдоха в канцеларията ми непосредствено след моето пристигане. Предадох с най-пълни подробности цялата среща. И двамата следяха думите ми с видим интерес без да ме прекъсват. Когато завърших по лицата им се изписа широка усмивка.
- А "малин", "малин" и половина (злобен, лукав). Виждате ли сега,че съм бил прав като ви казвах, че само младото ще я свърши - каза царят на брат си, видимо доволен. Обърна се към мен с добродушна усмивка:
- Знаете ли защо баща ми е бил седнал с гръб към вратата? За да подчертае, че съм му напълно безразличен. Защо първоначално ви е подал само показалеца си? - За да изрази недоверие към вас. А при сбогуване още 2 пръста? За да ви покаже, че сте му спечелили част от доверието му. Разбирате ли сега при какви условия сме расли и как сме били третирани вашите предшественици? Надявам се, че поне вие ще можете да оцените разликата. - Да такъв беше баща ми - груб, и недоверчив към нас, тираничен с хората си. Посред нощ ги викаше на доклад и ги ругаеше. Единствено изключение беше баща ви - него той продължаваше да уважава заради знанието, скромността и честността му дори и след като подаде оставка. Не ви ли прави впечатление, че и аз не мога да ви се карам? По наследство може би. А сега вървете да почивате.
- В.В. в Белград се отбих тази сутрин при Стоилов.
- Добре сте направили. Каза ли    ви нещо интересно?
Извадих бележника си и дословно му прочетох записаното поръчение.
Веселото настроение мигновено изчезна.
- Стоилов е умен човек. Не е паникаджия. Работата е сериозна. Трябва, добре да се мисли и умно да    се пипа. Кажете на Филов да дойде утре сутрин в 10 часа в кабинета ми.     Лека нощ.
На средния ден в Кричимския дворец цар Борис в присъствието на Кирил, д-р Даскалов и Морфов:
- Кажете ми как да подмладявам кадрите? Двореца ми не е само дворец. Той е дом и канцелария. Баща ми търсеше преди всичко хора, които да знаят да мълчат. Времената сега са други и мълчанието не е достатъчно. Трябват ми хора, които да знаят да говорят, които да мислят преди да говорят. От къде да ги взема? Па дори да допуснем, че ги намеря за колко време и как ще усвоят работата един господ знае.
След 19 май цар Борис се допитваше за всичко до Генчев. След провеждането на законодателните избори той се върна към началото, с което се бе ръководил повече от 15 години - да не вмесва чиновниците си в обсъждане на въпроси от външната и вътрешна политика поради което Генчев се върна към чисто служебните си функции - инспектор по дворците. Чисто рутинираните служебни въпроси с министрите поддържаше чрез секретарите си или чрез членове от свитата, а въпросите от политически характер обсъждаше с лично свое доверено външно лице, което да поддържа и непосредствена връзка с министър-председателя и министрите.
В началото на януари 1941 г. цар Борис изпрати под предлог на лечение Филов във Виена да увери Хитлер и Рибентроп, че българското правителство е склонно да се присъедини в подходящия момент към пакта при условия, обаче да не участвува във военните действия и да бъде гарантирано от евентуални усложнения, породени било от Англия и Турция или от СССР.
След завръщането на Филов Рендел заяви на българското правителство, че ако България се присъедини към пакта английския флот ще навлезе в Черно море, СССР недвусмислено подчерта интереса си в Проливите.
Донован настоя пред цар Борис и правителството да не допуснем германската войска през наша територия като заяви, че САЩ ще се бият на страната на Англия против Германия.
Уверенията на Съмнер Уелс, че дори германските войски да преминат Дунава "САЩ ще гледат съчувствено на България в чиято искреност не могло да съществува съмнение" подхранваха у цар Борис надеждата, че времето и провидението ще позволят на България да стигне невредима до спасителния бряг.
При тези обстоятелства в началото на февруари 1941 г. българското правителство връчи на германското условията, при които то би се присъединило.
Сбогувайки се с Рендел на устроения от него прием той подхвърли шеговито некому в присъствието на Ърл - Ще видим ли скоро германците тук?
- Ако тази година те са решели да вървят на юг - бе отговора, който получи, виждате ли реална възможност Югославия и България да им укажат по успешна съпротива от Дания, Норвегия или Франция?
- Драги Рендел, се намеси Ърл, ако Ламанш: а не Дунав разделяше Румъния от България германци тук скоро няма да видим и обратно ако Дунав, а не Ламанш делеше Франция от Англия, то германците отдавна щяха да бъдат в Лондон.
На 1 март немските войски преминаха през България. Отклика на този ход бе мигновен: или немските войски не биваше да влизат като съюзници или Филов трябваше да си отиде преди те да влязат.
Същия ден Евдокия каза в канцеларията ми: Кога ще си вървят тези германци? Знам как ще свърши всичко, но от тук ще ме изнесат само с краката напред.
На следния ден Рендел поиска аудиенция и докато чакаше ми каза:
- Вие поемате пътя, който преди 25 години ви доведе до Добро поле.
- Обстановката сега е твърде различна, за да бъде отъждествявана с тогавашната. Освен това самото влизане на немските части у нас не означава обявяване на война на Англия.
- Е, да но до кога?
А на излизане от аудиенцията: - Познаваме се отдавна затова ви казвам само слепеца не може да види как ще свърши войната.
През лятото 1938 г. през посещението в Англия, независимо от посредничеството на Мусолини английският крал Георг замоли цар Борис да използва благоразположението на Хитлер към него и да се опита да отстрани надвесилата се над Европа угроза от нова световна война. За успешния завършек на това посредничество цар Борис получи саморъчно благодарствено писмо от английския крал.
1. На следната година след обявяването на война от Англия и Франция на Германия Груев ме повика от казармата, гдето отбивах военната си служба, за да преведа от английски на български второ едно писмо от английския крал, а няколко дни по-късно и отговора на царя. В това си саморъчно писмо крал Георг съветваше цар Борис да запази неутралитет понеже войната не била по нашите сили и подчертаваше увереността си, че в крайна сметка изхода могъл да бъде само една пълна английска победа. В отговора си цар Борис също така убедително уверяваше братовчеда си, че ще запази пълен неутралитет.
Влизането на германските войски у нас като съюзници представляваше явно нарушение на даденото преди 18 месеци писмено уверение в противна смисъл. То неминуемо е предизвикало у Чърчил и Идън чувство на гняв и мъст.
- На искането на СССР да подпишем пакт за ненападение, който при един благоприятен развой на събитията да ни осигури излаз на Бяло море, ние отхвърлихме, че при наличността на германо-съветски пакт от 23.8.1939 г. ние, като неутрални, не можем да подпишем пакт с едната страна без да сме подписали такъв с другата.
3. Може би най-сърдечни отношения бяха между цар Борис и княз Павел.
Влизането на германските войски на 1.3.1941 г. само в България, насочването им към югославянската граница идваше да потвърди опасенията на п[ълномощен] м[инистъ]р Стоилов относно състоянието на духовете в Югославия, а именно, че подписването на пакта от страна на Югославия можело да доведе до изненади, дори и най-лошите. Имах и пред вид и предишното приятелство на цар Борис със семейство Станчови и по-специално с леди Мюр от една страна и близките връзки, която последната поддържаше с Роберт Ванситар, дипломатически съветник на английското правителство. Отчаяното положение на италиянските войски в Албания както и различните отклики на мисията на Донован в София и Белград нанесоха коренна промяна в положението на Балканския полуостров.
За да възстанови престижа на Оста и да прочисти гръцката територия от английски военни части на Германия се наложи да се намеси и немските войски преминаха Дунава. От друга страна Донаван успя да разколебае вярата на по-голямата част от югославянските военни и управляющи в непобедимостта на немското оръжие и лозунга "по-добре война отколкото пакт" осуети едновременното подписване на пакта от страна на България и Югославия. Положения подпис на Цветкович няколко седмици по-късно върху този документ бе немедлено последван от военния преврат на генерал Симович, отявлен противник на Германия.
На 31.10.1942 г. привечер с Кирил, 2 адютанти и аз цар Борис замина за Добруджа и на следната сутрин от гара Ботево с кола отидохме в Добрич, гдето неочакваната поява на цар Борис прояви спонтанен изблик на чувства у населението. След молебена и парада цар Борис отиде в общината гдето изслуша подробен доклад, за който държах подробни бележки, за които още на обяд цар Борис ми продиктува ред свои нареждания във връзка с всеки повдигнат въпрос. На другия ден на път на Генерал Тошево се спряхме в Пчеларово. От изказаните мнения и отправените искания ясно се откроиха два недоверяващи се един на друг елементи: преселниците със здравото незасегнато от румънските власти българско чувство, които никога не бяха живяли в България и бяха понесли тежките условия, при които живее едно малцинство, както и последствията от една договорна размяна. А от друга местните добруджанци. Първите търсеха минималното, за да преодолеят лишенията, последици от преселването като им се помогне да си набавят най-същественото - сносни жилища и памучни изделия за облекло, а вторите тъгуваха за известни румънски порядки, които биха им позволили да си осигурят по-голяма материална изгода, по-охолна, ако не винаги в рамките на закона. След посещение в Г[енерал] Тошево, вечерта се прибрахме във вагона на гара Ботево, гдето царят не скри задоволството си от видяното като особено наблегна на необходимостта от упорита психологическа работа, за да се заличи разликата между северняци и южняци, а така също и снабдяването им с памучна тъкан и сечива.
На следния ден след посещение в Шабла, Калиакра, Каварна и Балчик - в Евксиноград.
На 10 ноември 1942 г. след пробива при Ел Аламейн и десанта в Северна Африка цар Борис ми нареди да отида при Добрович, вече 80 годишен, и да му покажа всички съобщения относно десанта. След като ги прочете каза: - Кажете на Н.В. че това е началото на края.
В началото на пролетта 1943 г. се получи едно многозначително изненадващо по своята внезапност, но в същност напълно закономерно доказателство за отпочналото вече дипломатическо надпреварване - подписаната между Турция и Англия военна спогодба, която за лишен път отразява гъвкавостта на турската политика, неизменността на английските жизнени интереси в Източното Средиземноморие и очевидното вече безсилие на Германия, въпреки присъствието на фон Папен в Анкара да запази извоюваните на дипломатическия фронт позиции.
Свойствената и самобитна черта от характера на цар Борис неизменния му навик обстойно и всестранно да обсъжда и най-дребните дори на глед въпроси, който му даваше възможност да стигне до най-логичното, най-целесъобразното и същевременно най-елегантното решение. Мислеше бързо и продължително и излагаше мисълта си плавно, ясно и повелително като не оставаше място за никакви възражения. По време на този мисловен процес при обсъждане на важни въпроси той не веднаж прибягваше до един негов, може би странен, способ за да изтръгне от своя събеседник, в повечето случаи Севов, понякога и Лулчев, задълбочени и убедителни доводи, той изпадаше в отчаяние, громко твърдеше, че бремето било преко силите му и не можал повече да го носи, останал на саме, обаче той съпоставяше веднага техните доводи със своето становище по въпроса и чак тогава се явяваше пред своите министри с ясна вече представа за това, което правителството следваше да направи. У тези, които не го познаваха отблизо този дълъг мисловен процес създаваше впечатление на колеблива нерешителност и дори слабост, но естеството и формата на взетото, обаче решение скоро идваше да им докаже противното. Така, когато му прочетох от поверителния бюлетин телеграмата на Съюзниците да не се дава убежище на "военнопрестъпниците" тъй като те щели да бъдат съдени след края на войната, цар Борис сви многозначително вежди, но не направи никакви коментарии. Няколко дни по-късно, обаче по повод на един съвсем дребен случай, който Груев му докладваше цар Борис гневно удари с ръка по масата и се провикна: - С такива хора Груев не се управлява. Знам, че ще ме обесят, но ще искам последен да ме окачат на въжето, за да видя всички други увиснали там преди мен!
Друга една не по-малко свойствена и самобитна черта на характера на царя бе неговото умение "никога да не скъсва мостовете", дори, а може би най-вече когато у наши и чужди държавници и общественици той съзираше прикрита враждебност към него или пък когато сам той изпитваше ненавист към тях; никога не пропущаше случай да се срещне и разговаря с първите, да ги поздрави с новогодишните празници или пък да им изкаже съчувствието си за сполетялото ги нещастие; а към вторите проявяваше още от възшествието си на престола завидна способност да ги разколебава в противобългарските им чувства и да ги спечели след това за нашата кауза. Тази именно последователност му бе позволила да превърне в искрени приятели на България повечето от членовете на Междусъюзническата комисия у нас (?), а впоследствие да установи трайни лични приятелски връзки с комисарите по репарациите г.г. Шарли и Шарон (?). И беглото впечатление, което споделяха с мен приетите на аудиенция дипломати и държавници - в това число Чемберлайн, Ванситар, Ерио, Даладие, Шотан, Ърл, Рендел, фон Папен и др. говореха за силното въздействие върху тях от един бърз и обхвателен ум, за една здрава и непогрешима логика. Царят не лиши, както мнозина настояваха, от поданство Никола Момчилов, когато през април 1941 г. последния си даде оставката от поста п[ълномощен] м[инистъ]р в Лондон поради несъгласие за присъединяването ни към пакта. Рендел излезе от прощалната си аудиенция с много по-добро чувство към цар Борис от тези, които изрази пред мен преди аудиенцията си А на сбогуване Ърл подари на царя малкия си леопард, с който понякога се разхождаше из софийските улици.
Но скоро след Адана, разчитайки именно на тези свои връзки цар Борис извика на доклад п[ълномощния] м[инистъ]р Сава Киров и го натовари поверително да сондира Ърл относно становището на Рузвелт спрямо България - ще бъде ли тя третирана на равна нога или по-благоприятно от останалите държави на Оста. За подобни сондажи цар Борис прибегна и до свои лични приятели: Шарон в Швейцария и на леди Мюр Станчева в Лондон? В резултат на това в началото на юли 1943 г. Момчилов уведоми царя, че е готов да посредничи между нас и англичаните, а наскоро след това Шарон изпрати от Женева 6-те предварителни условия, които България трябва да изпълни ако иска да излезе от войната: изтеглянето на корпуса от Сърбия, отменяването на извънредните закони и др.
Десанта в Сицилия, 2 месеци след падането на Тунис, доказа безсилието на Германия да възпре нахлуването на англо-американските войски в Европа и бе последвало от Антонеску "непосредствено да обсъдим мерките за запазване интересите на нашите две страни", както и на насилническото сваляне на Мусолини от власт към края на месеца. Първите сведения за това неочаквано събитие, предадено от емисиите на телеграфните агенции бяха твърде лаконични и не даваха възможност да се състави правдива и приемлива представа за начина, по който е била извършена промяната. Следобядните емисии на ББС все още лаконични оставяха да се подразбере, че напускането на властта от Мусолини не е станало по "здравословни причини". Тази именно въздържаност на Ройтер и ББС се стори твърде загадъчна, дори подозрителна на царя и той на няколко пъти през деня ме пита дали има телеграми от нашите п[ълномощ]ни министри? Към 19 часа в м[инистерст]вото се получиха 2 телеграми от Караджов в Рим и Загоров в Берлин и ми казаха да отида да ги взема след половин час.
- Добре ще ви чакам, отвърна царят, когато му предадох разговора с колегите си.
И действително той ме чакаше, лицето му издаваше дълбока загриженост, а свиването и отпускането на пръстите на ръцете му, нервност, която до сега не бях забелязал у него.
- А ето ви най-после, се провикна.
И двете телеграми бяха твърде кратки. Караджов просто предаваше събитието без да го тълкува или изказва мнение докато Загоровата телеграма позволяваше да се подразбере, че се касае за някакъв преврат. Явен признак за силно душевно смущение. (Ръкописно допълнение от 2-ия екземпляр - Ц.Б.)
- Нито осведоменост, нито мнение. Да бяха поне се срещнали с някого, та ако не друго то неговите думи да предадат - каза видимо раздразнен - А какво мислят вашите колеги от министерството за цялата тази галиматия?
Те са склонни да видят в нея пръста на вашия бабълък.
- И може би са прави - отговори натъртено.
На 1 август 1943 г. на връщане от разходка с царското семейство (и с мен, Надя Стоянова и гувернантката) узнахме, че в София била дадена въздушна тревога - голям брой ята бомбардировачи, под силна охрана от изтребители, прелетяли край столицата и се отправили на север.
- Очаквах това - промълви    едва доловимо царя. Няма съмнение. Това е началото на края.
На 8 август царят нареди да уведомя пристигналия предната вечер п[ълномощен] м[инистъ]р Кьосеиванов от Берн, че ще го приеме в 5 ч. сл. обяд във Враня. По пътя за Враня К[ьосеиванов] не скри пред мене убеждението си, че войната за Германия е загубена и че ние трябва да се стремим да се измъкнем колкото се може по-невредими от това страхотно стълкновение. Италианският опит обаче който е отворил очите на Хитлер и го е направил много мнителен и бдителен по отношение на останалите съюзници доказва, че това не ще е лесно.
Царят прояви към Кьосеиванов особено, дори рядко внимание, излязал бе да го посрещне в парка, взе го под ръка и двамата се отправиха към старото крило на двореца. Едва влезли работния му кабинет той ми нареди да донеса цигари и    пепелник и да поръчам кафе.
- Е мой скъпи министре, провикна се засмян, поемайки от мене цигарите и пепелника, за да ги сложи пред своя бивш м[инистъ]р-председател - както виждате не съм забравил вашите навици - същия пепелник, същите цигари подчертано желание да се хвърли було върху старите недоразумения и нескрит намек за близко ново сътрудничество.
На връщане, видимо доволен от продължителната аудиенция Кьосеиванов бе също словоохотлив: обстойно обмисляхме въпроса за "завоя" и се съгласихме да не форсираме събитията, а "да се изчака най-благоприятния момент за нас, та да не се излага напразно страната на гнева на Хитлер".
На 14 август царя замина със самолет за главната квартира на Хитлер, от гдето се завърна на 15-й сл. обяд и без да се отбива в София се отправи за Враня.
Ст. Ал. Балан. - Напротив: слезе в двореца София, прати до Хитлер телеграма с която благодари за указаното гостоприемство в Главната квартира, но по странно изключение не отиде на вечеря във Врана и дори остана да спи в София. На всичко отгоре пропуснал да се обади на жена си, че е пристигнал благополучно! (Ръкописно допълнение от 2-ия екземпляр - Ц.Б.)
Искал ли е, на тази среща, Хитлер от царя войски за Източния фронт или е настоявал само да засилим ефективите си в Македония?
Втората алтернатива изглежда по-правдива и логична: в момента отбраната на Балканския полуостров е от голямо значение тъй като обезпечава дълбокия тил на германската войска откъм евентуален десант на далматинското крайбрежие, респ. Северен Епир и Албания, и мобилизира нашата войска там и осуетява в зародиша й всяка евентуална помисъл да следваме примера на Италия.
Намекнал ли му е Хитлер, дори коствено, за предложението на Антонеску или за сондажите в Анкара и дал ли му е да подразбере, че дори и най-малкия опит да последва своя бабълък е предварително осъден на неуспех? Твърде вероятно, ако се съди по думите на самия цар, че "бил желал по пътя си за София някой неприятелски самолет да свърши с него". Проявената от Хитлер решителност "да го държи до край под ръка” не може да не е дала на царя да разбере, че "благоприятния за нас момент за завой" не ще настъпи така бързо и без сътресения.
На всеки случай при примането на прощална аудиенция на хърватския п[ълномощен] м[инистъ]р на 16 август цар Борис не бе така бодър и свеж, а след аудиенцията на Сл. Загоров на 20 август изглеждаше дори твърде отпаднал и мрачен. На 23 август на обяд се отби за малко в канцеларията ми и ме попита има ли нещо ново. Дадох му един от хвърлените хвърчащи листа, които английски самолет бе хвърлил предишната вечер над София. Представляваше старинен стенен часовник, чийто стрелки сочат 12 часа без 5 минути и едно голямо ухо.
- Какво ли ще представлява следващия?, бавно и замислено промълви той.
- Според Миката Шишманов голям пръжолник с мозък върху него - отвърнах почти машинално.
Съзря ли царя в този малък хвърчащ къс хартия нагледно потвърждение на утвърденото у него убеждение, че ако в мирно време династическите връзки и приятелски отношения с държавници играят голяма роля (посещението на английския разрушител "Лондон" във Варна през август 1934) то в случай на война тези връзки по силата на обстоятелствата отстърват място на редица върховни държавни интереси и съображения било по решаване на съществени конюнктурни въпроси свързани с хода на военните действия, било при изготвяне на предварителните или окончателни условия на бъдащия мирен договор.
На всеки случай той сгъна листчето, сложи го в джеба си и с твърди крачки излезе от канцеларията.
Привечер със същите твърди стъпки влезе в кабинета на Груев, който му поднесе за подпис някои укази, и му докладва за изпълнението на някои поръчения.
Не след дълго време ме повика да му прочета получените през деня доклади и шифровани телеграми и ми поръча да проверя в министерството кога ще пристигне новия хърватски п[ълномощен] м[инистъ]р, за да определи деня на приема му.
След това чевръсто и най-сърдечно се ръкува с нас двамата:
- Господа благодаря ви за вашето усърдие и преданост, каза с благовидна усмивка и със свойствената си твърда стъпка се отправи към вратата, която силно тръшна след себе си както често правеше, когато бърза.
- Странно, учуди се Груев, началството за пръв път се ръкува и благодари при вечерна раздяла.
Това бе последната ми среща с цар Борис.
Докато коментирахме този необичаен жест на царя от форплаца телефонираха и запитаха Груев може ли да сервират вечерята.
- Не е ли много рано. Часа е едва 7,30. Началството няма ли да се храни тук?
- Началството е неразположен и няма да вечеря.
На следния ден, вторник, към 10 часа сутринта Свилен Николов дойде при мене твърде развълнуван.
- Г-н секретар елате бързо в станцията на Шиваров да вземем Загоров по телетипа. Началството е много болен. Разберете ще ни избият ако умре. Ще искаме Зайц да дойде веднага, ще повикаме д-р Цончев от Ксанти.
Указа се, че Берлин бил тежко бомбардиран през нощта така щото връзка със Загоров можахме да вземем доста късно. Докато чакахме Свилен ми даде следните подробности относно заболяването на царя:
Вчера сутринта началството станал бодър и весел. Когато се раделял с децата си, за да се качи в автомобила нещо го присви, олюля се и се подпря на вратата като с дясната си ръка силно притискаше мястото около сърцето. След като му попримина целуна децата и им каза: Ако не се върна ще слушате леля си Кока и чичо си Кики. По пътя за София не се оплака от нищо щом пристигнахме нареди да повикам д-р Александров. Последният го прегледа, каза му нещо на немски и настоя веднага да си легне и да не мърда от леглото. Началството, обаче не легна, а тръгна да обикаля канцелариите. Ходи и там гдето почти не стъпваше - във военната канцелария. "Гледайте бай Васил, той е болен. Мен ми няма нищо, - ми отвърна когато му повтарях какво бе наредил д-р Александров. Не преви крак през целия ден. В 7,30 падна по стълбите и повърна.
Професар Зайц пристигна от бомбардирания Берлин още същата вечер докато д-р Цончев дойде от Ксанти едва на следния ден по обяд. Поставената диагноза бе категорична: тромбоза - запушване на лявата артерия, която храни сърцето.
В среда привечер в канцеларията ни дойде, видимо съкрушен инспектора на дворците Дим. Генчев.
- Началството е много сериозно болен, каза на Груев с едва сподавено вълнение. Зайц не иска да поеме сам отговорности за лекуването му.
Повикахме и Епингер. Може да се очаква и най-лошото. Из града се носят вече най-различни слухове. Изготви едно комюнике за печата.
Пристигането на Епингер несъмнено ще да е успокоило Зайц, но то не допринесе с нищо за отстраняването на тромбозата. Недостатъчното подхранване на лявата половина на сърцето водеше до загниване на сърдечния мускул инфаркт и до отслабване на нейната дейност, респ. до по-усилена дейност на дясната му половина и следователно до увеличаване обема на последната и притискане на белите дробове, до огнищата на пневмонията и до редица други усложнения.
В събота, 28 август, към обяд в състоянието на царя настъпи ново значително влошаване и в 16,20 ч. почина.
Докато Груев изготвяше комюникето за печата в канцеларията дойде д-р Цончев, който ме помоли да го подпомогна в заключителната част на неговата работа - написване на протокола за протичане болестта на покойния цар. Обстойното описване на развоя на самата болест, както и поясненията, които д-р Цончев ми даваше утвърдиха у мен убеждението, че ако и запушването на сърдечната артерия по начало да е най-смъртоносна около 50 годишна възраст, то царят съзнателно е улеснил настъпването на евентуално фаталния край на болестта си като е предпочел една достойна смърт пред незавидната участ на бедния княз Павел.
Съставения от д-р Цончев протокол около десетина страници написах в 6 екземпляри, пет от които поставих в желязната каса на канцеларията, а шестия предадох на княза заедно с писмената си молба за бъда освободен от заеманата от мене длъжност в дворцовата канцелария.
Към средата на септември 1943 г. прочее аз отново се върнах при колегите си във Външното министерство.
Р[оден] 23.8.1910, п[очинал] VIII.1975.

ПЕТЪР МОРФОВ
Драганов телеграфирал, че в Германия била издадена една карта на Балканите, в която Македония и Тракия били обозначени като "окупирани области" и искал разрешение да протестира.
Цар Борис и Севов разисквали еврейския въпрос. Морфов се намесил и казал: Германците прехвърлят и продължават да прехвърлят гърци от Беломорието в Лариса. Щом като смятат и даже официално означават територията като "окупирана". Явно е че те се считат за законно владеющи, а ние за техни изпълнители. Следователно ако те днес разселват самите гърци, то те ще са властни да преселят когато и където пожелаят както евреите от Тракия така и от Македония. Що се касае до еврейското малцинство в България то се състои от, напълно равноправни български поданици, за имота живота и дейността, на които отговаря законната българска власт, а не окупираща армия или администрация.
Цар Борис към Севов - вървете веднага при Габровски и обсъдете този въпрос и елате утре вечерта с него и Филов да видим как да оформим отговора.
- Да картата, която спаси синовете Израелеви. Добре, че телеграмата на Драганов дойде на време.
ЦДА, ф.1870 к, оп. 1, а. е. 73, л. 1-10. Препис. Машинопис.

* * *

ПРИЛОЖЕНИЯ:

№ 1.
ДОЗНАНИЕ
СОФИЯ, 7 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

Казвам се Петър Богданов Морфов, 34 годишен, българин, източно православен, женен, неосъждан.
След като завърших средното си и висше образование във Франция, завърнах се през 1932 година в София. Направих постъпки да бъда назначен във Външното министерство, но не бях допуснат до състезателен изпит, тъй като се даде предпочитание на кандидатите с партиен оттенък. На следващата година, обаче издържах състезателния изпит пръв по успех и бях назначен за аташе при министерството.
През 1935 година бях изпратен в легацията ни в Лондон. На следващата година за погребението на английския крал в Лондон дойде покойният цар Борис III. От неговата свита никой не знаеше английски език и на мен предложиха да се грижа за кореспонденцията, както и да изпълнява поръчките на царя. От друга страна, царят чул от средите на английското Външно министерство добри отзиви за мен, и едва завърнал се в София, наредил да бъда отзован от Лондон и командирован в канцеларията на двореца. По това време у нас вееше привиден английски вятър и вероятно царят е искал да има в свитата си човек, който да знае английски и да е служил в Англия. Да се спре върху мен, царят трябва да е взел предвид и обстоятелството, че баща ми като бивш пълномощен министър в Париж е познат в нашите политически среди, като франкофил и умерен човек...
Г-н Груев изтъкнал пред царя, че съм още млад и от твърде кратко време в Лондон: тези съображения отсрочили моето повикване. Но през октомври 1936 година получих предписание за заминаване веднага за София и да се явя на работа в двореца. Баща ми прави по мое искане постъпки да бъда оставен в Лондон поне до изслужване на установените три години. Г. г. Панов и Груев му отговорили, обаче, че решението на царя било окончателно и всеки опит да бъде то отменено е безсмислен.
Така към края на 1936 година постъпих в канцеларията на двореца. Службата ми се състоеше изключително в завеждане на английската и френската кореспонденция и преса, изготвяне на речи при връчване на акредитивни писма, комюникета за аудиенции и други протоколни работи. Тази служба не ми допадаше, защото се чувствувах с вързани ръце и без поле на инициатива, особено след престоя ми в Англия, където като единствен секретар на легацията, възглавявана от вече уморения г. Симеон Радев, завеждах цялата легационна служба. Поради това, именно, още с постъпването си в двореца, започнах да мисля как най-безболезнено бих могъл да изляза от там. Последицата от това бе, че през цялата дворцова служба аз останах чужд на средата, в която служих, не положих никакви усилия да се сближа по-тясно с новите си колеги, или да вникна по-дълбоко в особеностите на дворянството. Първият ми опит да изляза от двореца датира от 1937 година, когато повдигнах въпроса за военната си служба: разрешено ми бе да вляза в казармата през март 1938 година. Но опитът излезе несполучлив, защото след изслужване на военната си повинност, пак бях повикан в двореца. Последователните ми ежегодни опити също бяха несполучливи. Едва след смъртта на царя, княз Кирил, по мое искане, ми разреши да се върна в министерството.
Политически характер моята служба в двореца не е имала и не може да има: тя беше чисто секретарска, и то в строго определени рамки, очертани по-горе. Чисто политически работи не минаваха чрез мене, и дори и г. Груев не беше в течение на по-голямата част от тях, тъй като по вътрешната и външната политика царят се съвещаваше направо с министрите, главно с министър-председателя, министъра на вътрешните работи, на външните работи и министъра на войната.
Горното написах сам на пишуща машина за което се подписвам.
П. Морфов
Архив на МВР, II НС-12, л. 8-9

* * *

№ 2.
ПИСМО ОТ ПЕТЪР МОРФОВ ДО ЦАР БОРИС III
СОФИЯ, 16 ЯНУАРИ 1941 Г.

Ваше Величество,
Моля да имате добрината да изслушате едно мое искрено откровение, което отдавна ми тежи на сърцето и чието премълчаване спъва работата ми и се отразява твърде зле върху самочувствието ми.
Чувството ми на дълбока признателност към Ваше Величество за всички добрини към баща ми и към мен ме кара да бъда преди всичко добросъвестен и искрен към Ваше Величество, та да имам пред вид интереса на службата при Ваше Величество, та да мога поне от части да се отплатя за голямото Ви благоволение към мен.
Ето защо, като правя това откровение, позволявам си да Ви помоля да вярвате, че то идва направо от сърцето и че изпълнявам един граждански дълг, като го изповядам пред Ваше Величество.
Характерът на всеки човек се състои от вродени и придобити елементи. Призванието е от вродените качества и то тежи еднакво върху работоспособността и качеството на работа на човека. "Иде му от ръки тази работа" казват хората от народа, и този израз най-правилно отразява ролята на призванието в избраната професия.
Още от гимназист дълго се мъчех да отгатна къде бих бил най на място, не от гледище на кариеризъм, а от гледище на съзнание за съвест и дълг, та да не посрамя името на баща си. Към инженерството нямах влечение, нито към адвокатството или съдийството. Като съдебен кандидат не се чувствувах в средата си, но въпреки това работих усърдно; същевременно, обаче, се готвех за конкурса във Външното министерство, защото чувствувах, че там именно е моето призвание, че там ме влече една неудържима невидима сила, която не би ми дала нивга покой, ако се насоча другаде. Във Външно министерство влязох пръв по успех и, под ръководството на г. Караджов заработих с жар, чувствувайки, че всичко ми се отдава с лекота. Поръчение получих от всички началствуващи лица, които ми посочваха както грешките, тъй също и пътя да ги избегна. Най-голямото удовлетворение за мен, бяха думите, които Ваше Величество благоволи да каже на баща ми на Гергьовденския парад през 1936 г., както и благоволението на Ваше Величество да иска да бъда командирован от Министерството на служба при Вас
Полагам всички усилия да оправдая това голямо благоволение и доверие, но чувствувам сам, че не съм доволен от себе си: чувствувам, че не Ви служа така, както другите Ви служат, защото чувствувам, че по природа не съм създаден за Дворцова служба. Може би някой друг на мое място не би имал доблестта да Ви направи подобно откровение. Смятам обаче, че изпълнявам един свой граждански дълг, като чистосърдечно го изповядам пред Ваше Величество, с една откровеност и добросъвестност, която не крие зад себе си нито манкирване на дълга, нито непостоянство в характера: мой граждански дълг е да бъда откровен и искрен към Ваше Величество, особено когато се отнася до самия мен - да не Ви заблуждавам нито по отношение на моите недъзи, нито по отношение на моите способности. Изпълнявайки именно този мой граждански дълг и спомняйки си ласкавите думи на Ваше Величество в Лондон относно молбата на баща ми да бъде освободен от министерския си пост, позволявам си да отправя към Ваше Величество горещата молба да благоволите да ме върнете в първоначалното ми лоно, където, дълбоко съм убеден, ще бъда най-полезен.
Уверен, че Ваше Величество ще оцени това мое откровение като напълно добросъвестно и чистосърдечно и пак ще се покаже така щедро благосклонен към мен.
Съм на Ваше Величество предан служител
П. Морфов
Архив на МВР, II НС-12, л. 7-8