ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ ЗА ВМРО КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ

След Парижката мирна конференция (1919 г.) на нашата западна съседка Сърбо-Хърватско-Словенското кралство (Югославия) й предстоеше да проведе парламентарни избори за Учредително събрание (Конституанта).
Тъй като Вътрешната Македонска Революционна Организация (ВМРО) не е легална организация в Триединното кралство и няма възможност да излъчи свои кандидати за Учредителното събрание през 1920 г., повежда агитация в полза на Сръбската комунистическа партия (СКП), единствената тогава политическа сила, която все още признава българската националност в Македония и настоява да й се дадат малцинствени права – да се запазят българските училища, църкви и останалите културни и просветни институции. По такъв начин с намесата на ВМРО, която макар и чужда на комунистическите идеи, в изборите от 58 избрани комунисти за цяла Югославия 16 са от Македония. По повод на гласуването за комунистическата партия Иван Михайлов пише в том ІІ на „Спомените“ си: “Чрез това македонският българин изяви протеста си против решенията в Париж; показа, че не е сърбин, както Пашич искаше да го представи. Ако би съществувала по-крайна по-опозиционна партия в Югославия, без съмнение, ВМРО би препоръчала да се гласува за нея, щом като е забранено да се създаде местна, македонска партия, нито има възможност за се изберат хора, в които народът има доверие. Народът гласува – в ноември 1920 г. – с комунистическите листи, макар да не му бяха познати кандидатите.” (Вж. Ив. Михайлов, Спомени, т. II Освободителната борба 1919-1924 г., Лувен, 1965, с. 124–125.)
Идеята на Т. Александров и на ръководителите на ВМРО за формирането от революционната организация на политическа партия и която да започне легална политическа дейност намира място в техните публични изяви. За тази цел Т. Александров изрежда не един път условията за реализирането й.
Един от най-важните документи за историята на ВМРО е нейният мемоар до Обществото на народите в Женева представен на нейната асамблея през септември 1924 г. Документът е изготвен от най-добрите специалисти, с които разполага революционната организация и със съдействието на изявени български учени. Наистина мемоарът е връчен в ОН след убийството на Т. Александров, но е подготвен под неговото наблюдение и на практика в него се излагат идеите на този велик български революционер. По въпроса за една евентуална бъдеща легална дейност на ВМРО и необходимите условия за това в мемоара се отбелязва следното: „През превратностите, които разтърсиха Балканите, историческата мисия на ВМРО от четвърт век насам е била да защитава македонското население и да се бори за мир и свободно развитие, ето защо тя ще е първата, която ще приветствува обрата във вътрешната политика на Югославия по отношение на Македония, ще бъде щастлива да съдействува като легална партия за заздравяването и развитието на една федерална югославска държава с оглед конфедерирането на всички балкански народи, в което Македония ще се включи като предан член. Удовлетворяването на тези скромни искания, което би трябвало да интересува Обществото на народите и особено страните, към които Сърбия е поела морални задължения, би било достатъчно за възвръщането на спокойствието в Македония и на Балканите. Но ако Белград и Атина продължават да задълбочават грешките си и откажат на македонците елементарните права, които им се полагат по договорите, Вътрешната организация след като е уведомила правителството и общественото мнение на всички демократични страни, ще продължи с удвоени сили и с всички средства своите усилия за победата на своя благороден идеал за мир, свобода и разбирателство на Балканите, който не е изоставяла и в най-критични мигове, като предупреждава, че няма да носи отговорност за усложненията, които могат да настъпят на Балканите вследствие на незачитането на правата на Македония.“
По-долу ще имате възможността да се запознаете с окръжното писмо-призив от Т. Александров до членовете на ВМРО и нейните съмишленици във Вардарска Македония с инструкции да гласуват за излъчените кандидати за депутати от Сръбската комунистическа партия, тъй като в момента само тя все още признава българския характер на населението в Македония. Окръжното писмо за пръв път е публикувано – разчетено и във факсимиле - от водача на ВМРО Иван Михайлов в неговите спомени през 1965 г.
Предлагам Ви да се запознаете и с декларацията за създаването на Македонска парламентарна група в Българското народно събрание. Тя е изработена във Виена успоредно с останалите документи на ВМРО, когато се подготвя и известният Майски манифест. Групата продължава да съществува по-малко от едно десетилетие до суспендирането на Търновската конституция, забраната на политическите партии, разтурянето на Народното събрание и обявяването извън закона на ВМРО след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Първоначалната идея е била да се създадат общо три подобни парламентарни групи, както в българския, така и в парламентите на Гърция и СХСК, като в тях влизат представители от трите дяла на Македония – Вардарския, Егейския и Пиринския. На практика тя се реализира само в България, като групата е обособена чак през 1927 г. За да се покаже надпартийния характер на групата нейните кандидати за депутати се явяват на изборите през този период с различни партийни листи. Членовете на групата са постоянно живеещи в България, но произхождащи от трите дяла на Македония. Като печатна трибуна на Македонската парламентарна група се явява излизащият тогава вестник „Македония“. Освен с положението на населението в Пиринска Македония МПГ издига глас и в защита на малцинствените и човешките права на българите в съседните държава. Тя става и инициатор на редица външнополитически изяви, които в действителност се реализират от ВМРО, македонските легални организации в България и МПО, а не рядко и със съдействието на Всебългарския съюз „Отец Паисий“.

Цочо В. Билярски

* * *

№ 1
ОКРЪЖНО ПИСМО ОТ ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ВМРО ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ И ДО СЪМИШЛЕНИЦИТЕ Й ЗАД ГРАНИЦА С ИНСТРУКЦИИ ДА ГЛАСУВАТ В ИЗБОРИТЕ ЗА СКУПЩИНА ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА СРЪБСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ПОДКРЕПЯТ ФЕДЕРАТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕТО НА ДОГОВОРА ЗА МАЛЦИНСТВАТА В ЮГОСЛАВИЯ И ПРИЗНАВА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ


МАКЕДОНИЯ, 28 ЮНИ 1920 Г.

До членовете на Вътр. М. Р. Организация в Македония
и до съмишлениците и зад граница
След тежката голяма война (1914 – 1918 г.), която причини толкова злини и бедствия на сички почти народи в държавите-победителки, победени и даже неутрални – особено на народите в цяла Европа – нашата многоизстрадала героична родина Македония остана пак поробена и разпокъсана. Въпреки програмата за траен мир в светът, прогласена от председателя на Сев[еверо] Американските съединени държави и приета от великите сили на Съглашението, програма, изразена главно в известните 14 точки – новото политическо евангелие на народите – при определяне съдбата на Македония гласът на нейното храбро и измъчено население не бе чут, нито изразената с толкова героични борби негова воля зачетена. Но ... “не се гаси туй що не гасне”!
Борбата за освобождението на Македония ще се продължи, докато се извоюва поне автономно управление на трите части на тая област, сега разпокъсана между Сърбия, Гърция и България. Тая цяла, обединена независима или автономна Македония може да бъде поставена под покровителството на Съвета на Обществото на народите или на една от великите сили, членове в него, или даже може да влиза в Югославянската държава, като равноправен член в една федерация, ако сърбите приемат федеративното управление в новата държава.
Вътрешната организация в желанието си да улесни извоюване подобно автономно управление за Македония, ако е възможно по легален начин, без жертви, без революции и войни – реши за сега да подкрепи сички сдружения и партии от Македония, както и всички политически партии в др. области на Сърбо-хърватско-словенската държава, които се борат за извоюване на федеративно управление в Югославия, като сека област се управлява самостойно и влиза като равноправен член във федерацията.
За постигане горната цел, поканват се сички членове и съчувственици на Орг[анизацията] да работат в следния дух:
1). При общинските избори, които ще станат на 22 август т.г. сички, които имат право на глас, да дадат гласа си за предварително определени добри свои съграждани или съселяни, които ще може да защищават най-добре интересите и правата на населението и да улеснят спечелването на депутатските избори.
2). Когато ще се произведат изборите за учредителното народно събрание (учредителната скупщина), сички избиратели да гласуват за най-достойните местни народни водители, останали да живеят тук, които ще могат най-добре да се борат в учредителната скупщина, заедно със сички депутати хърватски, словенски, босненски и др., които преследват същата цел, за извоюване федеративно управление в Югославия.
3). Ако сръбската шовинистична власт попречи, не позволи да се изберат за депутати местни водители, сички избиратели да дадат гласа си за комунистите, с условие, последните да приемат на първо време да се борат за федеративно управление и за прилагане договорът за малцинствата.
4). Първенците в градове и села, дето е имало по-рано бълг[арски] училища, заграбени от сърбите и превърнати в сръбски или закрити, да подадат заявления до правителството в Белград, с преписи до съвета на Обществото на народите и до пълномощните министри на Сев. Американските съединени държави, на Англия, Франция, Италия, Япония и др., с които заявления да се иска възвръщането на тези училища на населението, за да учи то децата си на роден майчин език, както и за прилагането на “Договорът за покровителство на малцинствата в Сърбо-хърватско-словенската държава”, който договор е изработен от Съглашенските държави и приет от Югославия (прилагат Ви се тук няколко отпечатъка от тоя договор за ръководене, както при съставяне на заявленията, така също и при по-нататъшната работа за прилагането му).
Желателно е заявленията да се подадат по-скоро и едновременно от по-вече градове и села, като се съгласят, ако е възможно, да сторят същото и турските, влашки, и др. малцинства, дето има такива.
Ако тая легална борба не успее, събитията ще ни научат какво да правим по-нататък.
Голямата война не е свършена още. Руската съветска република води война на всички страни, покрай другите свои цели, още и против насилнишките договори, изработени в Париж. Турците в Тракия и Анадола също са се хванали за оръжие и са във война с Гърция и даже с Англия и Франция против несправедливия мир както целите народи на победените държави Германия, немска Австрия, Унгария и България, така също и голяма част от населението в държавите победителки и неутрални.
Създаденото положение е толкова нетрайно, че са възможни всякакви и бързи изненади.
От нас се иска само сплотеност, постоянство, твърдост и усърдна работа до близък благополучен край – да изгрее пак слънцето на свободата над нашето поробено отечество Македония.
С мн. сърдечни поздрави,
Чл. от Цен. К-т на Орг. Богдан (Т.Александров)
Публ. в Ив. Михайлов, Спомени, т. II Освободителната борба 1919-1924 г., Лувен, 1965, с. 116-118 (В приложенията на книгата е отпечатано факсимиле на ръкописния оригинал на окръжното, с. 700-702.). БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917 – 1946). Съст. И. Бурилкова и Ц. Билярски. Т. І, София, 1998, с. 53 – 55.

№ 2
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МАКЕДОНСКАТА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА, СЪСТАВЕНА ОТ ЦК НА ВМРО

ВИЕНА, 6 МАЙ 1924 Г.

Подписаните народни представители: Ив. Каранджулов и д-р П. Кушев от Неврокопската избирателна околия, Сребрен Петров, М. Маджаров и Хаджиев от Петричката избирателна околия, К. Николов, Мих. Монев и... от Горноджумайската избирателна околия, избрани за народни представители на казаните околии от цялото население на българска Македония да представляваме в XX Обикновено Народно събрание в България интересите на поробения македонски народ в неговата цялост,
Декларираме:
1. Политическото положение на Балканите, създадено от Ньойския договор, постави българския и македонския народи в еднакво положение на борба за разкъсване веригите на тоя договор. Тая борба установява общността в интересите на двата народа, която ни дава правото и възможността, представлявайки в Българското народно събрание интересите на македонския народ, да представляваме същевременно и добре разбраните интереси и на българския народ.
Пред вид на това, ние заявяваме: а) че македонския народ се бори за освобождението на разпокъсаните части на Македония в една самостоятелна политическа единица, в нейните естествени етнографически и географически граници между р. Места, планините Родопи, Рила, Шар, р. Дрин, планината Грамос, р. Бистрица и Егейско море; в) че македонския народ и Независима Македония се борят и ще се борят за икономическото и политическо съюзяване на всички балкански държави в една Балканска федерация, която едничка може да гарантира икономическата независимост и политическото съществувание на всяка една от тях, да им обезпечи икономическият достъп до трите балкански морета, да разреши правилно националните спорове на Балканите, като осигури културното развитие на всички етнографически малцинства и да въдвори по тоя начин окончателен мир на Балканите.
Подписаните заявяваме, че за осъществяването на тоя идеал, еднакво спасителен за Македония, България и всички балкански държави, България с една здрава народна вътрешна политика и с една целесъобразна външна политика в указаната посока може да изиграе решителна роля.
Вярвайки, че днешното правителство ще намери средства, за да поведе политиката на България в тоя път, ние подписаните, като отделни народни представители, не принадлежащи до сега към никоя от съществуващите парламентарни групи в това Народно събрание, сме подкрепяли, явно или мълчаливо днешното правителство, за да му дадем време и възможност да очертае окончателно своята вътрешна и външна политика.
Днес, когато тая политика е напълно оформена, както по въпросите на вътрешното управление на страната, тъй и по външната му политика, а особено, когато неговото отношение към македонския народ и аспирациите на македонския народ изпъкна с една яснота, която не допуща никакво съмнение за насоките, по които то поведе вече външната политика на България, ние заявяваме, че преставаме да бъдем отделни народни представители и образуваме самостоятелна Македонска парламентарна група, която, в рамките на легалната борба, определена от българската конституция и закони, ще се бори за издигането на българския народ и България до степента на решающ фактор за освобождението на Македония и образуването на Балканска федерация.
4. От това гледище, в качеството си на новообразувана група, Македонската парламентарна група протестира против цялата вътрешна политика на днешното правителство, основана на терор, убийства, преследване политически противници, разтуряне на цели партии, отнемане свободата на словото, печата, събранията, сдружаванията – въобще суспендиране на елементарните демократически гаранции за личността и нейните убеждения.
Тя най-енергично и решително протестира особено пък за незаконните арести и интернирания, извършени над стотици македонци в България и спирането печатните органи на македонската емиграция в България още повече, че българското правителство върши тия действия, за да угоди на незаконните домогвания на едно съседно потисническо за македонския народ правителство.
Тя констатира, че поради тая си вътрешна политика, днешното българско правителство изпъква не само като враг на македонския народ и неговата освободителна кауза, но то е изкопало дълбока пропаст между себе си и голямата част от българския народ, в града и селото, която го прави не само негодно да организира България за елементарна съпротива срещу външните й врагове, но заплашва страната с нови кървави сътресения, които окончателно ще обезсилят България, а може би и ще я заличат от картата на Балканите.
5. Македонската парламентарна група констатира, че поради вътрешната слабост и изолираност на днешното правителство, това последното е принудено да води една съвършено противонародна външна политика. То е безсилно да изтръгне каквото и да е облекчение за България на нейните репарационни задължения, които са я превърнали в трибутарна държава, то изпълнява и е готово да изпълни най-унизителните за достойнството на народа и държавата прищевки на съседните правителства. То се готви, в сътрудничество със сръбската империалистическа политика към Солун да въвлече България в нова авантюристична политика към Кавала, с която не само увековечава дележа на Македония, но осуетява за дълги години едничкото правилно и спасително, за всички балкански народи, разрешение на балканския въпрос чрез Балканската федерация.
Тая противонародна външна политика на днешното българско правителство се дължи и на неговата некадърност да постави България в контакт и разбирателство с държавите, които имат общи интереси с нея.
Македонската парламентарна група със съжаление констатира, че правителството не е намерило още средствата и пътищата за възстановяване редовни дипломатически сношения с Албания и Турция. Но тя трябва с особена енергия и възмущение да протестира срещу престъпното нехайство на българското правителство да завърже приятелски сношения със Съюза на социалистическите съветски републики (СССР), едничката държава, която днес не преследва на Балканите никакви завоевателни и империалистически цели, особено пък в един момент, когато и малки и големи държави се надпреварват да завържат не само дружески, но дори и съюзнически отношения. Това нехайство е толкова е по-престъпно, че тая държава, която на дело осъществява принципа за свободното самоопределение на народите, има да играе решаваща роля в окончателното уреждане съдбините на народите в Европа и особено на Балканите.
Като протестира най-енергично против цялата вътрешна и външна политика на днешното правителство, Македонската парламентарна група заявява, че кабинета на Цанков е изгубил всякакво доверие на народа отсам и оттатък Рила и трябва да си отиде.
Македонската парламентарна група заявява, че ще даде своята подкрепа на едно такова българско правителство, което, опирайки се върху доверието на трудещите се маси от града и селото, ще има моралните сили да даде едно истинско демократическо управление с всички гаранции за свободата на личността, словото, печата, събранията, сдружаванията, парламента и свободното прибежище за политическите изгнаници на поробените народи; ще обедини народа около делото за по-скорошното заличаване раните от разорителните войни; ще даде пълна амнистия за да успокои развълнуваните от кървавите събития народни маси и ще организира силите им за евентуална съпротива на външните врагове, без да се бои, че тия сили ще бъдат обърнати срещу него; а в областта на външната политика ще има смелостта да извади България от нейната безпомощна изолираност, като я постави в разбирателство с държавите, които се борят за разкъсването робските вериги на Парижките мирни договори, за истинско самоопределение на народите и на първо място като я постави в контакт и разбирателство със Съюза на социалистическите съветски републики.
8. Македонската парламентарна група заявява, че в интереса на освобождението и обединението на Македония, в собствения интерес на целия български народ и на България, в интереса на Балканската федерация, тя е готова да даде своето съдействие на всички политически групи, даже и на крайно-левите за образуването на такова едно спасително – за Македония, България и всички балкански народи – правителство, стига само те да застанат и възприемат настоящата платформа.
Да живее свободна, обединена и независима Македония!
Да живее мощна България, освободена от веригите на Ньойския договор!
Да живее Балканската федерация!
Македонска парламентарна група в XX Обикновено народно събрание:
(следват подписите на депутатите)
Настоящата декларация на Македонската парламентарна група в Българското народно събрание е изработена и одобрена от Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация, съгласно публикуващия се през юни манифест от 1924 г. на същата.
Централен комитет на ВМРО
Подп.: П. Чаулев, Ал. Протогеров
За Т. Александров и по негово пълномощие
Подп.: П. Чаулев, Ал. Протогеров.
ЦДА, ф. 396 к, оп. 2 а.е. 12, л. 6–7. Препис. Ръкопис с печатни букви. Публ. в Д. Влахов, Изменниците на македонското дело, Виена, 1926, с. 64–67 и в БКП, Коминтернът и македонският въпрос, с. 223–226.