РАЗКРИТИЯ ЗА ТУРСКИЯТ ШПИОНАЖ В БЪЛГАРИЯ

Темата за турския шпионаж в българската история и литература съвсем не е непозната. Може би донякъде е позабравена, но ако разгърнете страниците на Иван-Вазовото „Под иго“ ще се срещнете с турския шпионин Христаки Заманов, който слухти около подготовката на Априлското въстание. Все пак доколкото си спомням, Вазов не ни го представя като напълно отрицателен образ. Платеният турски шпионин не е забравил българския си произход. (По-долу ще се сблъскате с един подобен действителен случай половин век по-късно.) Може би литераторите отдавна да са анализирали Замановия образ и действия, както и да са намерили неговите прототипове в действителността.
В „Миналото“ на Стоян Заимов също ще срещнете доста страници, посветени на турския шпионаж сред българските революционери от времето преди Освобождението. При Заимов шпионите не са измислени, а са действително съществували персонажи от онова бурно време. Скоро ще имате възможност да прочетете и напълно непознати текстове, излезли изпод перото на най-големия български публицист и журналист, историк и дипломат Симеон Радев. Той разказва за внедряването от турските тайни служби сред нашите революционери във Влашко на сина на видния просветител, книжовник и педагог Райно Попович – Теофан Райнов, също добре платен турски шпионин. Малко търпение и скоро ще имате възможност да се запознаете с тези останали неизвестни до днес проучвания за революционното движение от 60-те и 70-те години на ХІХ век.
Сега ще се запознаете с автентичните показания на един турски шпионин, също българин по произход. За него едва ли ще срещнете нещо написано в сериозните научни изследвания. Доколкото знам няма нищо написано и в художествената литература. Става дума за Георги Тодоров Парталев, потурчен българин от Велес, приел мюсюлманското име Исмаил Хакъ бей. В младостта си е четник във ВМОРО, но след Младотурската революция, когато организацията слага оръжие и се легализира той първоначално се записва да следва история. Но интересите му са в друга посока и скоро зарязва историята и се прехвърля и завършва право. След приемането на мохамеданската вяра, бързо се издига в тогавашната иерархията на Турската империя и е назначен за инспектор на полицията в Цариград. Този пост той заема през времето от 1912 до 1915 г. Същевременно Г. Парталев членувал в турската анархистка организация “Червените братя” и организирал изпращането на терористи в България. Тази организация, съюзена с българските анархисти през 1912 г. убиват по най-жесток начин един от първите хора на ВМОРО Пере Тошев по време на предвижването му към родния Прилеп. „Червените братя“ получават информация за пътуването на Пере Тошев от Турското посолство в София, което му е издало открит лист за преминаването на тогавашната българо-турска граница и за пътуването му в Македония.
„Червените братя“ заедно с българските анархисти подготвят и извършват кървавия атентат в Софийското казино. След като започва съдебно следствие срещу д-р Никола Генадиев като организатор на атентата поради лъжесвидетелствания българското проговаря в бившия турски шпионин. Той дава писмени показания в София, които са писани през времето от 18 септември 1915 г. до 10 декември 1916 г. Екземпляр от  тях са адресирани и до самия д-р Никола Генадиев. Тези негови писмени показания разкриват истината по атентата в Градското казино в София – неговата подготовка и изпълнение. Сред организаторите е и известния Наум Тюфекчиев, организаторът на убийството на Стефан Стамболов през 1895 г. По време на атентата той си сътрудничи с турската анархистка организация “Червените братя”. Георги Парталев разкрива и целия механизъм, който цели злепоставянето на д-р Никола Генадиев и да се прехвърли отговорността върху него и Викенти Попанастасов. „Червените братя“ подготвят атентат и срещу руския император Николай ІІ и българския цар Фердинанд Сакскобургготски. Тези атентати не успяват, както и подготвените атентати срещу д-р Н. Генадиев, Симеон Радев и Христо Матов.
Архивът на д-р Никола Генадиев и до днес е в неизвестност. Но негови документи се съхраняват в архивите на неговия брат Павел Генадиев и на Петър Карчев, един от най-близките хора на д-р Генадиев, които се намират в Централния държавен архив в София. Фотокопия и преписи от писмените свидетелства на Георги Парталев се пазят в архива на Павел Генадиев.
Тези показания дават изключително ценна информация, както за действията на турския шпионаж, така и за събитията и политическия живот в България в един продължителен период от време от първите десетилетия на миналия век.
С голяма стойност са и сведенията за дейността на ВМОРО и за нейните ръководители, както и за проникването в нейните среди чрез българските анархисти, в болшинството си родом от Македония. Няма да се спирам повече на този въпрос само ще посоча, че Тодор Александров ще успее да се справи с някои от тези анархисти, но за зла участ оцелелите по-късно ще организират убийството на проф. Никола Милев и ще са сред организаторите и изпълнителите на атентата в софийския храм „Света Неделя“.
Ще Ви направи впечатление и факта, че този разкаял се турски шпионин на места е позабравил родния си език – българския и допуска доста правописни грешки. Въпреки тях, неговите показания имат изключителна стойност за разкриването на тези жестоки истини, в които е намесена тогавашната Турска империя.

Цочо В. Билярски

* * *

ДО ГОСПОДИН Г-НА Д-Р Н. ГЕНАДИЕВ,
ТУК

Централний мл[адо]турский комитет в едно близко време – после обявен[ата] им сляпа конституция, не забрави да създаде и изтреблението, чрез разни второстеп[енни] покровителствувани от “горния” “комитет”, на по-видните – водители българи в Македония и Царството България.
В 1908 год. 1-ий септемв. образува се комитета “Джемиети истихбарие”(1) – мрежа шпионаж, центъра в Солун, под председателството на Христо Янков, служащи: Кочо Х[аджи]тонев (винар и бивш солунский войвода, р[одом] от гр. Велес), Георги Тодоров, бивш четник, по-рано студент тук по история, в Солун такъв по правото, по-после – до Балк[анската] война чиновник нахие мюдури(2) и член съдия, Иван Икилюлев, бивш учител и четник, Владимир П[оп]найденов, четник, Милан Манолев, бивши учител, войводата – велешки Дачо, войводата Герасим Огнянов и др. и др.
В 1909 г. 1-й януари комитета “Иститляат комисиони”(3) в трите румелийски вилаети (Македония), под председател[ството] на валиите, централните вилаетски каймаками и такива коменданти на жандармерията, с която комисия (обезоръжителна), по-сетне се събра и оръжието (с помощта на горните – като доносчици).
Същата год[ина] на 1-ий май организираха комитета “Сиях ел Джемиети – Черната ръка”, в Солун под предс[едателството] на жандармерийский майор (бимбаши) Хафъз бей, понастоящем – от 2 години дивани харб реизи (предс[едател] на воений съд в Стамбул), подпредс[едател] жандарма бимбашиси (майор) Кязим бей, сега комендант на жандармер[ията] във вилаета Ван, като подпредс[едател] българин: Герасим Огнянов, а самите им платени слепи оръдия с Герасим заедно нарекоха “Ал бирадерлер – Червените братя”, следующите: велешкия войвода Дачо, Милан Митрев, б[ивш] четник, Иван Икилюлев, Владимир П[опнайденов], Милан Манолев, Георги Михайлович (руснак), Ерофеев и още един негов другар (руснаци) и др. българи. По-сетне организираха комитетите “Мудафаи Мильлие – Народна отбрана”, “Хелял-и-Ахмер – Червения полумесец”, “Тешкляти Махсуса(4) – революционния”.
Заб[ележка]: Управителното тяло на к[омитета] “Черната ръка” си състоеше от 8 члена: начело Дахилие Миктубчси – гл[авен] секретар на М[инистерст]вото на вътр[ешните] работи Шукри бей (сега м[инистър] на просвещението), тогавашний солунски валия Хюсеин Кязим бей, депутата Маноел Карасо, бивший отговорен секретар на Централний Мл[адо]турс[ки] комитет, сегашний такъв Митхат Шукри бей (бивш серски депутат) и гореспоменатите Нафъз и Кязим бейлер.
След многото извършени жестокости и оправдани от слепите им закони: обезоръжителния, за четите и настаняването на турците бежанци в Македония, замислиха чрез своите платени маши (българи) да посегнат на живота на българските държавни мъже и Н[егово] Величество Царя както следва:
І. В 1912 г. през мес[ец] февруари пристигна в Стамбул (от Солун) Петър Блъзков, от Червените братя, българин, р[одом] от гр. Г. Джумая, бивш техник в арсенала тук. На 10-ий февр. Заедно с пору[чик] Шереф бей – черкезин – убиеца на Абдуллах Атъф паша, после някой ден от провъзглас[яването] конституц[ията] на булевард “Диван Йолу”, заминаха за Египет, със себе си занесоха 3-те адски машини (ерменска история), след унищожаването на марките египетски завърнаха в Стамбул в първите денове на мес[ец] март с. Г. двамата и още елбасанли Кямил бей (полицейски инспектор) заминаха за София и лично разнесоха (преоблечени в разсилнишки дрехи, затова и не се откриха раздавачите) по една на адресите: Господин г-на Н. Генадиев, г-на Симеон Радев и г-на Т. Николов.
ІІ. В 1912 г. на 26 февр. изпратиха се лицата: Мехмед Садък бей, потурчен, старото му име Стоян Димитров – Инджето, р[одом] от с. Върбица, Шуменско, тогава и сега управител на тайната полиция в Скутари, Александър Попов, варненски гражданин, тог[ава] агент, Ниязи ефенди, потурчен грък и още един тукашен албанец – името му не зная, да убият господ. Г-н Н. Генадиев, г-н С. Радев, Хр. Матов и Т. Николов, обаче още със започването на първата и ІІ-та игри, следих с внимание и след заминаването за София на първите и вторите, предадох писмено (чрез съгражданина ми Петър Х[аджи]стоянов, тогава държавен студент по правото в Стамбул, сега тук ул. “Ст. Караджа” № 14 при г-жа Свакярова), на тогавашний пълном[ощен] м[инистъ]р господин г-н Сарафов и тогаваш[ния] столич[ен] градоначалник (тук) господ. П. Шопов. Пакетите останаха без последствия, авторите им незаловени – завърнаха се в Стамбул, а последните, само Стоян Инджето и Ал. Попов се заловиха.
В ІІ-та игра беше забъркан и капитан Тодоров, дезертьора през 1911 год.
ІІІ. В 1912 год. През мес[ец] май, изпратиха лицата (Черв[ените] братя) Иван Икилюлев, Милан Манолев, Владимир П[оп]найденов, Георги Михайлович, Панчо Костов и др. Двама да извършат покушение върху живота на Н[егово] Величество Царя и Н[егово] Величество Руский Император на пристанището Варна или в деня на освещението черквата “Невски”. По горния начин чрез Петър Х[аджи]стоянов предадох на м[инистъ]ра Сарафов и градоначалника Шопов. Ив. Икилюлев и Вл. П[оп]найденов заловиха на гарата Горна Оряховица, а другите сполучиха да се върнат в Стамбул.
Г-не докторе,
От време на време чувам разни и съвсем далеч от самата истина, мръсни клюки “от горепоменатите пакети” по Ваш адрес, както сте били нареждали мрежата – атентатори: Стоян Инджето и сие, още какво се нарежда от “правителствени лица” по адреса Ви (бекае от атентата в казиното сега зная някои подробности), ако се пожелае, готов съм да Ви дам, и като съм уверен, че няма да бъда издаден оставам
С най-отлични почитания:
Георги Тодоров (бивш полиц[ейски] инспектор в Стамбул).


СТРАХЪТ НА “МЛ[АДО]ТУРЦИТЕ” С НАПРАВЕНАТА ВИЗИТА НА Д-Р ГЕНАДИЕВ “В РОМА” – И СРЕДСТВАТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОПАСНОСТТА.
Знаейки добре, че визитата бе от политически характер – свързка с “македонските два вилаета: Скопие и Битоля” и турянето “черний голям кръст на Стамбул”, послужиха си под съветите и нареждането на Н. Тюфекчиев, със старите си платени агенти неоткрити от властите в 1912 г. Чолаков – прикриван нейде из трънските села, – Георги Михайлович, или Христо Иванов – неоткрит от властите в 1912 г., дошъл преди една седмица от Египет, Милан Манолев – неоткрит от властите в 1912 г. (чиновник в Статистиката) и освободените със съдействието на Етхем Рухи и Фетхи Бейлер(5) и земений мотив “недоказаност” по делото им съзаклятието против Н[егово] Величество Царя, гледан в 1914 г. 14 или 18 декемврий, върналият се в Стамбул Ив. Икилюлев и Мехмед Садък бей – тогава и сега управител на тайната полиция в Ускюдар и съдействието на инспектора на полицията Стоилов, подкупен от първий за 30 000 лева, по следующите начини: на 22-ий януарий 1915 г. Ив. Икилюлев замина от Стамбул за София с турски паспорт (Заб[ележка]: преди него, без паспорт – със съдействието на властите замина турчето Мехмед Сейфедин), в последните денове слиза от горепоменатите села Чолаков и прибират се в къщата на другаря си анархиста Шикорски, мисля в ул. “Опълченска”, в самия ден от Стамбул заминава и Христо Дежурния и, в нея вечер направиха страшний атентат в Градското казино – приписан на Викентий П[оп]анастасов – само за дето е можал да узнае от ученика си (от Педагогическото училище в Скопие в 1906 г.) М. Манолев за съзаклятието против д-р Генадиев, наредено от Мл[адо]турс[кия] комитет в 1912 г. и е бил попречил на туй убийство. В нея вечер Мехмед влиза в казиното, отваря една от задните врати, влизат Икилюлев и Дежурния, единия прикрит от другия изкарва още едно парче от счупения прозорец, Чолаков отвън поставя на стола бомбата, Икилюлев покрива внимателно с пердето бомбата и всички с изключение Мехмед напускат залата, а купения големец – Стоилов – в същата минута се явява при казиното и както е известно почват арестите, между които и Икилюлев, Мехмед (пред следствените власти отказват че се познават с Икилюлев), по-късно: М. Манолев по нарежданието на Т. Александров, маскиран Ицо Сантов даде показанията си какво Викентий е бил дирижирал атентата, а бомбата, от останалите цял куфар в 1912 г. в М. Манолев, залавя се Санко и Шикорски (укривателя им), обаче отказа всичко по нея афера – Икилюлев (на когото показанията знаят само следствените власти) бе подведен като свидетел и само 4–5 дена преди делото, биде изпъден зад граница – в Гърция. Дежурния до края като какъв – знае се – а по-късно изпратен в Египет да открива атентата с адските машини в 1912 г. (Заб[ележка]: Икилюлев след делото върна се и стана орган на Георгиев – инспектора на “Обществената опасност”, още по-късно какво е станало знаят властите и [...](6) Мехмед след 27 дни затвор в V полиц[ейски] участ[ък] пуснат на свобода. Чолаков, не разчитайки много на властите, по случай избиването на стражарите в Пловдив, избяга, преследван и убит във врачанските села в първите дни на м. март с. г. Края на атентата знае се. По-късно за награда и неговото мълчание, Мехмед стана контрольор (общински) по трамваите, а днес или утре заминава като военен чиновник (видях му документа, издаден от тиловото управление за по треновете София – Добрич. [...](7)
Компанията: Икилюлев, Дежурния, Чолаков и Сие са актьорите и на аферата, нападението “Банката Юда Б. Израел” и мисля, че избиването на стражарите в Пловдив е плод на таз афера.
Заб[ележка]: Другите начини за предотвратяването опасността – подозирана – виждана – във визитата направена в Рома, са:
По съветите на Н. Тюфекчиев – и нареждането му – създадената “Валандовска афера” през м. март 1915 г., с цел да се увлече и ангажира “българското правителство”, преждевременно, срещу тогавашните “букурещки съюзници” Румъния, Гърция и Сърбия и се изигра свободно – по турското желание – аферата – наредена мисля – продиктувана на “турските сляпи управници” – Таляат и Сие от австрийский пълном[ощен] м[инистъ]р в Стамбул конт Палавичини и такъв германский Вангенхаем – прекарването 40000 турци македонци (само от Скопский вилает), за гарнитура на играта: някой албанец и бошнак, водител и депутат от същий вилает, през Русе, Брашов, Виена, Сараево, Ени Пазар, санджак, Митровица, Скопие с околиите си, начело като организатор Исмаил Хакъ бей (Георги Тодоров), друго течение Шкодра, Битолския вилает (с такова число диваци) под командуването на друг полиц[ейски] инспектор, Елбасанли Кямил бей (той държеше длъжността свързка между Централ[ния] комитет и Главн[ата] дирекция на полицията в Стамбул и дирижираше атентата през 1912 г. м. март. Вижте името му в другите писма). След моето оставане в България и откриването мисията си на правителството, той бе измамен от Тиранли Есад паша и биде обесен, а другаря му Дяковали Риза бей по-късно умря от своя смърт.
След туй за турците нещастие, г. Тюфекчиев зема от горните 10 000 лири турски, за създаването на свое име комитет (отчасти бе сполучил във вербуването хора) нареждаше разцеплението “М[акедоно]–О[дрински] комитет” и свърши както се знае.
За сега толко, ако има още какво неясно, дайте въпроси.
Георги Тодоров.


СТРАШНИЙ КОМПЛОТ ПРОТИВ ЖИВОТА, НАРЕДЕН В СТАМБУЛ ОТ ТАЛЯТА И СИЕ НА “Н[ЕГОВО] ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ”, ЧРЕЗ ОРГАНИТЕ – ЧЕРВЕНИ БРАТЯ – НА КОМИТЕТА “ЧЕРНА РЪКА”.
След неуспеха при двата опити, нареди се третий с хора умни и предприемчиви – атентата против “Негово Величество” и “министрите” г. г. д-р Н. Генадиев, А. Малинов, Данев, Гешев, генер. Савов и Ляпчев, обаче аз, вагабонта – както ме нарекоха “силните на деня некадърни българи” Мавродиев, С. Златарев, началника на Обществ[ената] опасност Георгиев и тяхните апостоли, и тоя път осуетих “турс[ката] мръсна игра” по горните два начина.
През 1912 год. м. май, по случай освещението на черквата “Ал. Невски”, в Централ[ния] мл[адо]турски комитет, получи се сведение, че “руский император” ще замине за София през Варна, едновременно получи се сведения, както за посрещането на “великий гост” “Н[егово] В[еличество] Царя” ще замине за Варна. Турците знаейки добре че тези срещи стават за тяхна сметка, наредиха следното: докараха от Солун анархистите: Владимир П[оп]найденов, Иван Икилюлев, Милан Манолев, Христо Дежурния, Чолаков, Панчо Йосифов и др. С два куфара бомби. По заповед на Талят и Шукри бей, м[инистъ]ра на просвещението, пречаках ги на гарата Сиркеджи, изкарах бомбите им – занесох в хотел “Олимпия” в “Галата”. След 4–5 дена пак по заповед, улесних при заминаването и сам с ръката си пренесох бомбите им на парахода, своевременно (чрез поменатий студент Петър Х[аджи]стоянов за всяко поотделно донесох писмено на г. г. м[инистъ]ра Сарафов и гр[адо]на[чални]ка Шопов с подробности; в случай не успеят да убият “двамата владетели” на пристанището Варна, това ще направят на всяка цена – заедно с министрите – на самия светъл ден в София, и на основание туй мое предателско писмо, г. Шопов направил е нужното, чрез органите си заловиха: Владимир П[оп]найденов и Ив. Икилюлева на гарата “Горна Оряховица”, Георги Михайлович – Христо Дежурния – с Панчо стреляйки върху полицията при Турското консулство във Варна, спасяват себе си, спасяват и Милан Манолева с бомбите и 100 лири турски. Дежурний с книжата си върна се в Стамбул, М. Манолев с бомбите остана неоткрит и от “същите бомби турски” нареди се страшний атентат в “Градското казино” м[иналата] год[ина] в София, както следва:
„ПО АТЕНТАТА В ГРАДСКОТО КАЗИНО”.
Подробно писал съм във “В. Търново” предадох на кмета г. Борис Мокрев и той е препратил същото на г-н д-р Н. Генадиев, в което писмо изложих подробно прибирането на “играчите”. “Атентата в казиното” в самото надвечерие в София: Ив. Икилюлев на 22-ий януари от Стамбул, Чолаков от трънските села, Дежурния от Стамбул в самий ден турчето Мехмед Сейфедин и задачата му в същата вечер, поставянето бомбата от счупений прозорец и прикриването й с пердето, експлоадирането, залавянето на Ицо, М. Манолев, Дежурния, Мех. Сейфедин. Ив. Икилюлев и Дежурния като свидетели подведени, съмняването на следствен[ните] власти в Икилюлев (да не разтури плана им пред съда), екстернирането му в Гърция 5–6 дена преди започването разглеж[дането] на делото, след свършването на делото отново връщането му в София и назначаването при началника на Общ[ествената] опасност на Дежурния и Икилюлев. Изпращането на дежурния в Египет да (нареди) и разкрие играта с адските машини за сметка на д-р Генадиев, подробно писах в горепоменатато си писмо, затуй не ще повтарям тук – ще прибавя само това, което не можах да разкрия пред г. Б. Мокрев – защо не е доложил г. м[инистъ]ра Колушев на властите? тъй като на него – Колушев – донесох за “Турский замисъл” преди заминаването от Стамбул на Ив. Икилюлев, Христо Дежурния и турчето Мехмед Сейфедин, чрез “българските държавни истуденти“ Атанас Думчев, 36 год., р[одом] от Демир Хисар, Алексиев, р[одом] от Кичево и Петър Х[аджи]стоянов, род[ом] от гр. Велес (и тримата студираха правните науки в Стамбул), за също[то] донесено е от същите и на г. Пеева – тогава секретар, сега консул в Стамбул.
Георги Тодоров.


“ГРОЗНАТА ИГРА – АДСКИ МАШИНИ” -, НАРЕДЕНА ОТ КОМИТЕТА “СИЯХ ЕЛ ДЖЕМИЕТИ” – “ЧЕРНАТА РЪКА” – КЛОН ОТ “ЦЕНТРАЛНИЙ МЛ[АДО]ТУРСКИЙ ИТИХАД ВЕ ТЕРЕКИ ДЖЕМИЕТИ” В СОЛУН И РАЗИГРАНА ПРЕЗ М. МАРТ 1912 ГОД. В СТОЛИЦА[ТА] СОФИЯ.”

Не след много от обявяването “конституцията турска” в Солун образува се комитета “Сиях ел Джемиети” – Черната ръка, а органите му нарекоха “Ал Бирадерлер” – Червените братя, под председателството на майор Нафъз бей, предс[едател] на Воен[но]пол[евия] съд в Цариград, подпредс[едател] капитан Кязим бей – сега майор и комендант на жандармерията във “Вилаета Ван”, за подпредсед[ател] българин “Герасим Огнянов” – бивши войвода в Горноджумайско, оръдия “известните анархисти” Владимир П[оп]найденов, Иван Икилюлев, Милан Манолев, Петър Блъзков, велешкий войвода Дачо, Тодор Зуграфов, руснака Ерофеев, под псевдоним Георги Михайлович – “Христо Иванов Дежурния” и много др. студенти от хората на “Яни Сандански”, с цел да се избие всичко годно за каузата им, официално и неофициално.
В 1912 г. през последните денове на м. февруарий пристигнаха в Стамбул – от Солун – Петър Блъзков, бивш техник в столичний арсенал, капитан Шереф бей, черкезин, убийца на Абдурахман паша, на Зеки бей, сега член в комитета [по] предвидливостта в Стамбул и след дългите съвещания с Талят и Шукри бейлер, направиха се два костюма дрехи – форма на “българските пощенски раздавачи”, заминаха през Варна за София, да занесат подаръка “арменска история” на г. г. д-р Генадиев, Симеон Радев и Таню Николов, обаче, аз вагабонта, мислейки че върша добро, без да познавам д-р Генадиев, нито другите, знаейки само че Генадиев е потребен всякога на “българский народ”, не ми се щеше да бъдат убити, своевременно донесох чрез българс[кия] държавен студент Петър Х[аджи]стоянов писмено на тогавашний българ[ски] пълномощен м[инистъ]р в Цариград г. Сарафов, чрез същия и пощата на столичний градоначалник г. Шопов (мисля тия писма ги притежава и полицията), да се съобщи на горните господа за “турский подарък” и се вземат нужните мерки за предотвратяването опасността.
Подаръкът се раздаде от поменатите облечени в български пощенски дрехи раздавачи и неоткрити – благополучно върнаха се в Стамбул, а властите какво са сторили за това сами знаят.
След научаването за неуспеха с “подаръка”, по нареждането на м[инистри]те Талят и Шукри бейлер, Еюб Сабри бей – отговорен секретар на Централ[ния] комитет, за същата цел плюс Христо Матова, експедираха се през Одрин – Варна – Кюстенджа: полицейский инспектор Елбасанли Кямил бей, управител на тайната полиция в Скутари (Мехмед Садък бей, органът на личната полиция на Талят бей Александър Попов, тогава и сега преводчика на Главната полиц[ейска] дирекция Ниязи бей и др. двама обаче и тоя път “вагабонтинът аз”, както ме нарекоха: Мавродиев, Огнянов, Златарев, Митаков, Георгиев и Сие по същий горен начин донесох на г. м[инистъ]ра Сарафов и г. Шопов и, още при влизането им в София Мехмед Садък и А. попов бидоха заловени, другите избягаха. При разпита “заловените” съгласно вагабонтските ми писма признаха всичко и показанията им се пазят и до сега при майор Тасков.
Гореизложеното миналата 1915 г. през м. април казал съм писмено пред г. г. ст[оличния] комендант подполк. Атанасов, ст[оличния] градоначалник Мавродиев, следователя Чуклев, майор Тасков, гл[авния] окръж[ен] прокурор Балъкчиев, помощника му Огнянов, Митакова, Георгиева и др. Още пред полковник Костов, съм готов да кажа при удобни времена, в името на истината, както и пред целий свят.
Георги Парталев.
ЦДА, ф. 140 к, оп. 2, а. е. 233, л. 28–34, 35-42, 58-62, 63–66. Фотокопия и препис. Ръкопис и машинопис.
------------------------
(1) Комитет за информация.
(2) Началник на подоколия.
(3) Смесена комисия.
(4) Специална организация.
(5) Едхем Рухи бе депутат и редактираше и издаваше турски вестник в Пловдив, а Фетхи бей бе пълномощния министър на Турция в София. – Бел. П. Генадиев.
(6) Заличена дума. Бел. на П. Г. “Убит е бил в зданието на Мак[едонския] комитет на ул. “Гурко”.
(7) Заличена половин страница текст.