КРАЙОВСКА СПОГОДБА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ И ВРЪЩАНЕТО НА ЮЖНА ДОБРУДЖА НА БЪЛГАРИЯ

През тази година се навършват 75 години от връщането на Южна Добруджа на България.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и връщането на Южна Добруджа на България (1940 г.) са едни от най-значимите събития в новата история на страната ни. Тяхната значимост се засилва още повече, тъй като те представляват безспорен успех на българска дипломация и една сериозна крачка към обединението на българските земи в една държава.
Южна Добруджа е отнета от България с Букурещкия мирен договор от лятото на 1913 г. и е присъединена към Румъния, като награда за нейния коварен удар в гърба на воюващата с довчерашните си съюзници от Балканския съюз българска държава. По такъв начин в ръцете на Румъния е прибавена към подарената от Русия със Сан-Стефанския (1878) и потвърдената от Великите сили с Берлинския договор (1878) Северна Добруджа. През Първата световна война (1915-1918) двете Добруджи са освободени и до края на войната остават в рамките на България. Ньойският договор (1919 г.) отново ги отнема от Отечеството и ги предава пак на Румъния. След продължителни дипломатически преговори и с подкрепата на Германия, Съветския съюз и останалите европейски държави Южна Добруджа е върната на страната ни на 7 септември 1940 г. Парижкият мирен договор след края на Втората световна война препотвърждава решението на Крайовската спогодба. По такъв начин Южна Добруджа остава неделима част от Родината.

За успеха на българската дипломация трябва да отбележим преди всичко и заслугите на големия български дипломат Светослав Поменов (1887, София – 1945, София), който ръководи по време на преговорите в Крайова българската делегация. Накратко ще припомня най-важните моменти от неговата дипломатическа кариера: участва в Българската делегация на Парижката мирна конференция (1919), управляващ Българските легации в Швеция (1920), Швейцария (1920), Германия (1921); пълномощен министър в Германия (1923), Румъния (1925), Германия (1931), Италия (1934) и председател на Българската делегация за подписване на Крайовския договор (1940). От март 1941 г. до август 1943 г. Св. Поменов е началник на канцеларията на цар Борис ІІІ. За награда за всеотдайната му служба на Родината този бележит български дипломат е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

СЕВЕРНА И ЮЖНА ДОБРУДЖА

С публикуването на документите от Крайовската спогодба искаме да отбележим 75 годишнината от връщането на Южна Добруджа на България и 70 годишнината от убийството на Светослав Поменов.

Цочо В. Билярски


* * *

ДОКУМЕНТИ ПО КРАЙОВСКА СПОГОДБА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ

КРАЙОВА, 7 СЕПТЕМВРИ 1940 Г.


ДОГОВОР МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ

Негово Величество Царят на българите, от една страна, и
Негово Величество Кралят на Румъния, от друга страна,
въодушевени от желанието да уредят в дух на взаимно разбирателство всичките въпроси, засягащи отношенията между двете държави, и да създадат положителни основи за приятелско сътрудничество между своите народи, допринасяйки по този начин за затвърдяването на мира в Югоизточна Европа,
решиха да сключат за тази цел един Договор и назначиха за свои пълномощници, именно:
Господин Светослав Поменов, Пълномощен министър,
Господин Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие;
Негово Величество Кралят на Румъния:
Господин Александър Крециану, пълномощен министър,
Господин Хенри Жорж Мейтани, юридически съветник при Румънското кралско министерство на Външните работи,
които, след като размениха пълномощията си, намерени в добра и надлежна форма, се споразумяха върху следните разпореждания:
Член I.
В сектора, включен между Дунава и Черно море, границата между България и Румъния ще бъде занапред установена така, че да следва трасето, посочено в приложения Протокол към настоящия член (Приложение А.). Този протокол съставя неразделна част от настоящия  Договор.
Начините за прилагането на настоящия член са предмет на една специална Спогодба между Високодоговарящите страни (Приложение Б.).
Член II.
Въз основа на настоящия Договор, Високодоговорящите Страни заявяват тържествено, че установената между тях граница е окончателна и вечна.
Всяка една от Високодоговарящите Страни се задължава, следователно, да не предявява, никога претенции от териториално естество срещу другата Високодоговаряща Страна.
Член III.
Високодоговарящите Страни са съгласни да пристъпят, в тримесечен срок от размяната на, ратификационните инструменти на настоящия Договор, към задължителна размяна между румънските поданици от български народностен произход на Тулчанския и Кюстендженския окръг (за последния окръг в неговите предели до 14 юний 1925 г.) и румънските поданици от румънски народностен произход на Дуросторския и Калиакренския окръг.
Колкото се отнася до румънските поданици от български народностен произход и българските поданици от румънски народностен произход от другите области на Румъния и България, преселването в страната на народностното им родство остава факултативно, в едногодишен срок, смятан от размяната на ратификационните инструменти на настоящия Договор.
Приема се, обаче, че Румънското правителство ще може да разпореди задължителното изселване за България на един брой румънски поданици от български народностен произход, равен на броя на българските поданици от румънски народностен произход, които ще да са упражнили правото си на изселване, съобразно с предхождащата алинея, - като Българското правителство се задължава да приеме, върху територията си казаните румънски поданици от български народностен произход.
Българското правителство ще може, от своя страна, да разпореди задължителното изселване за Румъния на един брой български поданици от румънски народностен произход, равен на броя на румънските поданици от български народностен произход, които ще да са упражнили правото си на изселване, съобразно с алинея втора на настоящия член, - като Румънското правителство се задължава да ги приеме върху своята територия.
Техническите въпроси, които се отнасят до прехвърлянето на населения, са предмет на една специална Спогодба между Високодоговарящите страни (Приложение В.).
Член IV.
Въпросите от финансово естество, които произтичат от настоящия Договор, са предмет на една специална Спогодба между Високодоговарящите страни (Приложение Г.).
Член V.
Селските имоти - покрити и непокрити - намиращи се в Дуросторския и Калиакренския окръг (в техните предели до 14 юний 1925 г.), придобити съгласно с румънските закони и приналлежащи на всички румъни, които не се засягат от прехвърлянето на населенията, ще могат да бъдат доброволно и свободно ликвидирани от собствениците им, без пречка, която да произтича от българските законодателни или административни разпоредби, в срок от 18 месеца, смятан от размяната на ратификационните инструменти на настоящия Договор.
След този срок българските власти ще могат да отчуждат тези имоти срещу справедливо и предварително обезщетение, установено според изчисленията, направени от Смесената комисия за размяната на населения.
Член VI.
Създава се една Смесена комисия, съставена от трима членове румъни и трима членове българи, до която ще се отнасят всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия Договор, за чието разрешение не е била предвидена специална процедура.
Тази комисия ще има седалище в Гюргево и ще се събере в тридневен срок след размяната на ратификационните инструменти на настоящия Договор.
Ако Смесената комисия не намери разрешение на един въпрос в десетдневен срок, смятан от момента, в който е била сезирана с него, казаният въпрос ще бъде отнесен, по искане на една от Делегациите в Смесената комисия, до двете Правителства, за да бъде разрешен по дипломатически път.
Ако в един нов срок от два месеца, смятан от момента, в който едно от двете Правителства ще бъде сезирано от своята делегация в Смесената комисия, преговорите по дипломатически път не завършат със съгласие, спорът ще бъде отнесен на арбитраж.
Всяка една от Високодоговарящите страни ще посочи един арбитър. Двамата арбитри ще се споразумеят за посочването на един свърхарбитър.
В случай на несъгласие, изборът на свърхарбитра ще бъде предоставен на една трета сила, посочена по взаимно съгласие от Високодоговарящите страни.
Член VII.
Настоящият Договор ще бъде ратифициран. Размяната на ратификационните инструменти ще стане в Букурещ най-късно до 15 септември 1940 г.
Съставен в Крайова на 7 септември 1940 г., в два екземпляра.
За България:
(Подписали): С. Поменов, Т. Папазов
За Румъния:
(Подписали): Ал. Крециану, Хенри Жорж Мейтани
Договорът е подпечатан с частните печати на четиримата горни пълномощници.

Приложение А.
ПРОТОКОЛ
КЪМ ЧЛЕН 1-И ОТ ДОГОВОРА, ПОДПИСАН В КРАЙОВА НА 7 СЕПТЕМВРИ 1940 Г.

1. Новата граница ще тръгва от Дунава непосредствено под Силистра, за да стигне до Черно море на около 8 клм. южно от Мангалия.
Между тези две крайни точки границата ще следва една уговорена линия, оставяйки (по карта 1:200 000):
- от една страна, на България, селата: Калипетрово, Кара-Орман, Кранова, Кадикьой (Кадиул), Терз-Кунду (Терс-Чинду), Кечи-Дереси (Пъръул Капреи), Делиюсуф Куюсу (Пъдурени), Хасанчи (Асънещи), Дураси, Енидже (Ениджя-Хайдар), Хисарлик, Чифут-Куюсу, Мурфаче (Предел), Хюсеинче (Вичева) и Аканджи (Вълтоаря);
- от друга страна, на Румъния, селата: Алмали,
Есекьой, Карван Мик, Карван Маре, Великьой, Калайджи (Фъурей), Реджебкуюсу (Тудор Владимиреску), Теке Дереси (Валя Цапулуй), Добромир (Добромир дин Дял), Хисарлик (Четатя), Хайранкьой (Думбръвени), Докузагач (Мъгура), Дерекьой (Черкезул), Дуликьой (Дарабани), Валали (Вълчелеле), Кадикьой (Короана) и Иланлик (Вама Веке).
2. Една Смесена комисия, съставена от представители на двете Високодоговарящи страни, по равен брой от двете страни, ще почне да нанася върху терена, още на другия ден след размяната на ратификационните инструменти на настоящия Договор, трасето на новата граница съобразно с текстовете скиците (мащаб 1:150 000 и 1:30 000), установени и подписани на 5 септември 1902 г. от Смесената българо-румънска комисия, събрана в Мангалия.
Съставен в Крайова, в два екземпляра, на седми септември хилядо деветстотин и четиридесета година.
За България:
(Подписали): С. Поменов, Т. Папазов
За Румъния:
(Подписали): Ал. Крециану, Хенри Жорж Мейтани


Приложение Б.
СПОГОДБА
ВЪРХУ НАЧИНИТЕ ЗА ОПРАЗВАНЕ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА

Частта от територията на Добруджа, включена между сегашната румъно-българска граница и новата гранична линия, тъй както тя е определена в член I на настоящия Договор и в неговия Протокол-Приложение. (Приложение А.), ще бъде опразнена от Румъния и прехвърлена на България при следните условия:
1. Прехвърляне на недвижимите обществени имоти
Прехвърлянето на недвижимите обществени имоти, съществуващи в горната територия, ще се извърши на 4 дела, въз основа на протоколите, изготвени и подписани от упълномощените делегати на двете Високодоговарящи страни.
За тази цел, въпросната територия ще бъде разпределена на четири зони, разграничени респективно с линиите Л 1, Л 2, Л 3, отбелязани върху тук приложената карта 1:200 000.
Румънското правителство ще изпрати на Българското правителство, още на следния ден след размяната на ратификационните инструменти на настоящия Договор, един списък на недвижимите имоти, съществуващи във всяка една от тези четири зони.
На свой ред, Българското правителство ще съобщи своевременно на Румънското правителство имената на лицата, предназначени да приемат казаните недвижими имоти, като тези лица бъдат разпределени на четири групи, съответно на горните четири зони.
Българските делегати, предназначени да приемат недвижимите обществени имоти, които се намират в първата зона, ще се явят невъоръжени на 15 септември 1940 г. в 18 часа, на граничната станция Ботени (Ботьово) и в Тюрксмил, гдето ще бъдат приети от по един представител на двете румънски подкомисии, споменати в точка 1 на Декларацията, следваща настоящата Спогодба.
Другите три групи български делегати ще се явят и ще бъдат приети от същите румънски представители на същите пунктове, респективно на 19, 22 и 25 септември 1940 г., в 9 часа.
2. Архиви.
Архивите на общините и на окръзите, както и архивите на съдилищата и другите обществени власти, съществуващи в прехвърлената на България територия, ще бъдат предадени на българските власти. Също тъй ще им бъдат предадени кадастралните планове, които са депозирани в прехвърлената територия. Що се отнася до плановете, регистрите и другите кадастрални документи, депозирани в Букурещ, на Българското правителство ще бъдат предадени заверени преписи от тях.
3. Опразване на територията.
Територията, предмет на настоящата Спогодба, ще бъде опразнена от Румъния и окупирана от българската войска на четири етапа, между 20 септември и 1 октомври 1940 г.:
а) Румънските войскови единици, включително пограничната стража, намиращи се между сегашната граница и линията Л 1, ще тръгнат на 20 септември, в 9 часа, и трябва да бъдат още същия ден, най-късно, в 18 ч., по линията Л 1. Те ще бъдат предшествувани от румънските жандарми, полиция и административни власти, които са се намирали в казаната зона;
б) Войсковите единици, пограничната стража, жандармите и полицията, които Българското правителство би възнамерявало да изпрати в първата зона ще преминат сегашната граница на 21 септември, в 9 часа, и не ще достигнат линията Л 1 преди 16 часа на 21 септември;
в) Начинът, описан в горните точки а) и б), ще бъде точно повторен за всяка от другите три зони на територията, която се прехвърля:
Линиите Л 1, Л 2 и Л 3 ще бъдат, прочее:
- напуснати от румънската войска на 24, 27 и 30 септември 1940 г., в 9 часа;
- преминати от българската войска на 26, 28 септември и 1 октомври 1940 г., в 9 часа.
Румънската войска, както и румънската жандармерия, полиция и административни власти трябва, следователно, да са напълно опразнили последната зона, включена между линията Л 3 и новата граница, най-късно на 30 септември 1940 г., в 18 часа.
4. Практичните мерки, които ще трябва да се вземат, за да се извършат операциите по опразването и прехвърлянето в добър ред и без инциденти, са предвидени в декларацията, следваща настоящата Спогодба.
Всичките оспорвания, произтичащи от операциите по прехвърлянето, включително и оспорванията, отнасящи се до евентуални повреди на обществени имоти или до липси, които биха били констатирани, ще бъдат предявени пред Смесената комисия, предвидена в член VІ на настоящия Договор.
5. Реколта на царевица, памук и слънчоглед.
Тъй като лицата, засегнати от размяната на населения, не ще могат да оберат и пренесат своята реколта от царевица, памук и слънчоглед, Високодоговарящите страни уговарят следното:
Още в първото си заседание, Смесената комисия, предвидена в член VI на настоящия Договор, ще възложи на необходимия брой Смесени подкомисии да констатират на самото място, в Тулченския, Кюстендженския, Дуросторския и Калиакревския окръг:
от една страна, общата засята площ с царевица, памук и слънчоглед, която не е още обрана и която принадлежи на лицата, подлежащи на размяната на населения,
и, от друга страна, средното приблизително производство на хектар.
Въз основа на докладите, представени на Подкомисиите, Смесената комисия, предвидена в член VI на настоящия Договор, ще установи форфетарните числа, които съответствуват на производството - на хектар - на царевица, памук и слънчоглед, необрани в момента на опразването.
Смесената комисия ще установи количеството, което ще се окаже като остатък в полза на едно от двете Правителства. Тя ще държи сметка за докладите на Подкомисиите, що се отнася до засятата площ с царевица, памук и слънчоглед, която евентуално би била обрана или унищожена преди опразването.
Правителството - длъжник се задължава да предаде тази разлика в натура на другото Правителство, като предаването трябва да се извърши в едно или няколко дунавски пристанища, които Правителството - кредитор ще посочи допълнително най-късно до 1 март 1941 г.
Румънското правителство ще вземе в свое, владение и ще стане собственик на количествата царевица, памук и слънчоглед, принадлежащи на българите - изселници, и Българското правителство ще вземе в свое владение при същите условия съответните реколти на румъните от Калиакренския и Дуросторския окръг.
Съставена в Крайова, в два екземпляра, на 7 септември 1940 г.
За България:
(Подписали): С. Поменов, Т. Папазов
За Румъния:
(Подписали): Ал. Крециану, Хенри Жорж Мейтани

ДЕКЛАРАЦИЯ
Чрез член 4 на горната Спогодба (Приложение Б.), двете Високодоговарящи страни са се задължили да вземат всички практични мерки, та операциите по опразването и прехвърлянето да станат в добър ред и без инциденти.
Високодоговарящите страни заявяват на първо място, че е абсолютно необходимо, операциите по опразването от румънската войска и съответно по окупирането от българската войска да бъдат изпълнени точно при условията, подробно описани в член 3 на Спогодбата (Приложение Б.).
Казаните Високодоговарящи страни се съгласяват да вмъкнат още от сега в настоящата Декларация долуизброените съществени практични мерки, като подчертаватъ, обаче, че те по никакъв начин не трябва да бъдат смятани за ограничителни. Високодоговарящите страни са свободни да ги допълнят отпосле по взаимно съгласие и всяка една от тях ще даде на изпълнителните си органи всички заповеди, годни, да обезпечат преследваната цел.
1. Надзорът върху операциите по прехвърляне на властите, както и контролът върху операциите по опразването и завземането на територията, ще бъдат обезпечавани от една Смесена румъно-българска комисия, съставена от 10 члена (граждански и военни лица) по равен брой и от двете страни.
Тази Комисия ще бъде подпомагана от две сходни Подкомисии: едната за Калиакренския, а другата за Дуросторския окръг.
Българските делегати в Комисията ще бъдат приети от румънските делегати на граничната гара Ботени (Ботьово) на 15 септември 1940 г. в 18 часа, и ще бъдат заведени в Базарджик (Добрич), гдето ще бъде постоянното седалище на Смесената комисия.
Българските делегати в двете подкомисии ще бъдат приети на същата дата и в същия час от съответните румънски делегати в Ботени (Ботьово) и в Тюрксмил, от гдето ще бъдат заведени в Базарджик (Добрич) и в Туртукая (Тутракан). На 25 септември 1940 г., в 9 часа, двете Подкомисии ще заминат съответно за Касим (И. Г. Дука) и за Силистра.
Румънските делегати в Смесената комисия и Подкомисии ще напуснат прехвърлената на България територия на 1 октомври 1940 г., в 9 часа, като бъдат заведени до новата граница от българските делегати.
2. Въздухоплавателните, речните и морските сили на двете Високодоговарящи страни не ще имат в никой момент право да задминават линията, достигната от собствените им сухопътни сили.
3. Войските, които напускат, не ще могат да оставят зад себе си - и войските, които окупират, не ще могат под никакъв предлог да бъдат предхождани от полувоенни формации и от въоръжени с огнестрелни оръжия лица.
4. Всяка една от Високодоговарящите страни ще даде на войските си изрични заповеди да се въздържат от всякакъв грабеж и ще се справя енергично с всяка дейност от този род.
С оглед на това ще става взаимна размяна на сведения в Смесената комисия, посочена в горната точка 1.
Съставена в Крайова, в два екземпляра, на седми септември хилядо деветстотин и четиридесета година.
За България:
(Подписали): С. Поменов, Т. Папазов
За Румъния:
(Подписали): Ал. Крециану, Хенри Жорж Мейтани

Приложение В.
СПОГОДБА
ОТНОСНО ДО РАЗМЯНАТА НА БЪЛГАРСКОТО И РУМЪНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ

Член I.
Съгласно с член III на Договора между България и Румъния, сключен в Крайова на седми септември 1940 г., Високодоговарящите страни са съгласни да пристъпят в срок от 3 месеца, смятан от размяната на ратификационните инструменти на настоящия Договор, към задължителна размяна между румънските поданици от български народностен произход от Тулченския и Кюстендженския окръг (последният в пределите му до 14 юни 1925 г.) и румънските поданици от румънски народностен произход от Дуросторския и Калиакренския окръг.
Що се отнася до румънските поданици от български народностен произход и българските поданици от румънски народностен произход от другите области на Румъния и България, преселването в страната на народностното им родство остава факултативно, в едногодишен срок, смятан от размяната на ратификационните инструменти на настоящия Договор.
Приема се, обаче, че Румънското правителство ще може да постанови задължителното изселване за България на един брой румънски поданици от български народностен произход, равен на броя на българките поданици от румънски народностен произход, които ще да са упражнили правото на изселване съобразно с предходната алинея, - като Българското правителство се задължава да приеме на своя територия казаните румънски поданици от български народностен произход.
От своя страна, Българското правителство ще може да постанови задължителното изселване за Румъния на един брой български поданици от румънски народностен произход, равен на броя на румънските поданици от български народностен произход, които ще да са упражнили право на изселване съобразно с втората алинея на настоящия член, като Румънското правителство се задължава да ги приеме на своя територия.
Член ІІ.
Лицата, които напускат Румъния, респективно България, по силата на настоящата Спогодба, ще загубят на общо основание качеството си на румънски или български поданик в момента на напускането територията на съответната от двете държави.
Член III.
Румънските поданици от румънски или български народностен произход, които са вече напуснали от 15 юни 1940 г. насам посочените в чл. I окръзи, ще се смятат като включени на общо основание в размяната на населения, предвидена от Договора.
Член IV.
Полските недвижими имоти, принадлежащи на румънските поданици от български народностен произход, които ще бъдат задължени да напуснат румънската територия, ще бъдат смятани като изоставени имоти и ще станат, по силата на настоящата Спогодба и от момента на размяната на ратификационните инструменти, собственост на Румънската държава.
Полските недвижими имоти, принадлежащи на румъните, задължени да напуснат по силата на настоящата Спогодба прехвърлените на България територии, стават собственост на Българската държава при условията, предвидени в предходната алинея.
Двете Високодоговарящи страни се съгласяват, лицата, подпадащи под разпорежданията на настоящата Спогодба, да запазят владението на казаните имоти до окончателното си заминаване, което трябва да стане най-късно до изтичането на срока, предвиден в член I на настоящата Спогодба.
В случая на доброволната размяна на населения, предвидена в алинея 2 на член I от настоящата Спогодба, изоставените полски имоти от румънските и българските поданици ще станат собственост на съответните Държави, в момента на окончателното им отпътуване от територията на всяка една от Високодоговорящите страни.
Градската недвижима собственост, принадлежаща на населенията - предмет на настоящата Спогодба, остава частна собственост на сегашните им собственици и, следователно, подчинена на законите на страната, гдето се намира.
Член V.
Румънската държава поема в своя тежест обезщетяването на румъните, които изоставят полските си имоти, намиращи се в прехвърлените на България територии.
Българската държава ще обезщети румънските поданици от български произход, които изоставят полските си имоти, намиращи се в Кюстендженския и Тулченския окръг.
Член VI.
Лицата, предмет на настоящата размяна, запазват собствеността върху всичките си веществени и невеществени движими вещи (tous leurs biens meubles corporels et incorporels).
Тези лица ще бъдат свободни да отнесат със себе си или пренесат чрез другиго движимото си имущество от всякакъв вид, добитък, земеделски инвентар и пр., без да бъдат подлагани поради това на никаква такса или ограничения, било за износ или за внос. Изнасянето на злато и на пари, звонкови или книжни, ще бъде уредено по взаимно споразумение между двете Емисионни банки.
Властите на двете Високодоговарящи страни ще улеснят превоза на лицата, предмет на размяната на населения, и на движимото им имущество.
Член VII.
Никаква пречка не ще бъде правена, по каквато и да е причина, на заминаването на лицата, принадлежащи към населенията за разменяване.
Член VIII.
Румънското правителство ще изготви списъците на лицата, предмет на задължителната размяна на населения, за които става дума в чл. I, първа алинея.
Заинтересуваните ще съставят в два екземпляра един пълен опис на своите недвижимости, който ще бъде представен на Смесената комисия, предвидена в член IX, чрез посредничеството на местните румънски или български власти, които ще върнат на заинтересуваното лице единия от двата екземпляра, надлежно заверен. При липса на представяне от заинтересуваните на подобни описи, местните власти ще съставят сами тия описи.
Българското правителство ще посочи, след изтичането на определения срок за опразване от румънските власти на Калиакренския и Дуросторския окръг, румъните отговарящи на условията, предвидени в член I, алинея първа, и не фигуриращи още в списъците, съставени съгласно първата алинея на настоящия член.
Член IX.
Една Смесена комисия, съставена от 4 члена, като всяка от Високодоговарящите страни назначи двама от тях, ще бъде учредена в петдневен срок, смятан от размяната на ратификационните инструменти на Договора.
В случай на разделяне на гласовете, разногласието ще бъде отнесено от коя и да е от двете страни, в срок от 15 дни от констатирането на казаното разногласие, до Комисията, предвидена в член VI на Договора.
Смесената комисия, учредена с този член, ще има право да съставя, когато намери за необходимо, Подкомисии с еднакъв брой членове, които ще работят под нейните заповеди.
Смесената комисия ще определя правата, които ще се делегират на Подкомисиите.
Член X.
Смесената комисия ще има за задача да бди върху прехвърлянето на населенията, за които се касае, според списъците, съставени съгласно горния член VIII, и върху операциите по доброволната размяна, предвидена в алинеи втора и трета на първия член от настоящата Спогодба.
На Смесената комисия се вменява също:
1. да проверява инвентара на всеки заинтересуван, съставен съгласно член VIII, втора алинея, с оглед да се състави описът, предвиден в следващия член XII;
2. да определя съдържанието на покритите и непокритите недвижими имоти на изселниците, чиито права са надлежно признати съгласно с румънските закони, които са в сила в деня на размяната на ратификационните инструменти на Договора.
За случаите на доброволната размяна, предвидена в алинеи 2, 3 и 4 на член I от настоящата Спогодба, установяването правата на недвижима собственост на изселниците ще става от Смесената комисия според закона на мястото, гдето се намира недвижимият имот.
3. да установява размера на задълженията, вземанията и правата на лицата, подлежащи на размяната на населения;
4. да пристъпва към оценката на имуществата и правата на изселниците.
Стойността на покритите и непокритите имоти ще бъде определена от Смесената комисия въз основа на всякакъв вид осведомителни данни.
Член XI.
Смесената комисия ще има пълна власт да призовава и изслушва заинтересуваните и тя ще урежда всички оспорвания, направени от тях по вписването в списъците на изселниците или отнасящи се до техните имущества и права, обхванати от настоящата Спогодба.
Изобщо, Смесената комисия ще има пълно право да установява производството, което трябва да бъде спазвано, и да взима нужните мерки за разрешаването на всички въпроси, възникнали при изпълнението на настоящата Спогодба, с изключение на споровете, които са от компетентността на обикновените съдебни инстанции.
Член XII.
Смесената комисия ще състави един опис на имуществата, подробно означени в чл. X, точка 2 и 3, принадлежащи на заинтересувания, оценката на неговите имоти и на тежащите върху тях задължения, актива и пасива на имуществената маса, влизаща в рамките на настоящата Спогодба.
Горепосочените описи ще бъдат съставени в 4 екземпляра, един от които ще се пази в архивата на Смесената комисия, а два екземпляра ще бъдат предадени на всяка една от Високодоговарящите страни, която ще установят поединичното обезщетение, дължимо от тях на всеки заинтересуван, съгласно с горния чл. V и ще могат, според случая, да пристъпват към ликвидиране на личните му задължения и изплащането на тежестите върху полските имоти; четвъртият екземпляр ще бъде предаден на заинтересувания.
Смесената комисия ще установи общото салдо, което ще произлезе от поединичните описи, отнасящи се до полските недвижими имущества. Това салдо ще бъде сметнато като вземане на държава спрямо държава, и ще бъде уредено съгласно разпорежданията, съдържащи се във Финансовата спогодба, приложена към Договора (Приложение Г.).
Относно доброволната размяна, салдото ще бъде установено при изтичането на годината, предвидена като краен срок на тази размяна в алинея 2 на чл. I от настоящата Спогодба, и ще бъде сметнато като вземане на държава спрямо държава.
Член ХШ.
Смесената комисия ще прибягва до административните власти на съответната страна за всички служебни съобщения, призовавания и пр., които тя трябва да прави.
Член XIV.
Разходите, наложени от функционирането на Смесената комисия и нейните органи, ще бъдат понасяни по равно от всяка една от двете Високодоговарящи страни.
Член XV.
Настоящата Спогодба ще влезе в сила едновременно с Договора, сключен на седми септември 1940 г., от който тя съставя неразделна част.
Направена в Крайова на седми септември 1940 г. в два екземпляра.
За България:
(Подписали): С. Поменов, Т. Папазов
За Румъния:
(Подписали): Ал. Крециану, Хенри Жорж Мейтани

Приложение Г.
ФИНАНСОВА СПОГОДБА

България и Румъния са съгласни да се откажат окончателно от всякаква претенция от финансово естество на държава към държава, произлизаща от прехвърлянето на територията, предвидено в чл. I на Договора, подписан в Крайова на седми септември 1940 г., и от размяната на населения, предвидена в чл. III на същия този Договор (допълнен със Спогодбата-Приложение относно размяната на населения), чрез заплащане от Българското правителство на Румънското правителство една форфетарна сума от един милиард леи, която ще бъде поставена на разположение на Румънското Министерство на финансите на два равни дяла на 15 януари 1941 г. и на 15 януари 1942 г.
Като последствие на казаната Форфетарна спогодба, Румънската държава се отказва безвъзвратно от всякакви претенции от финансово естество спрямо Българската държава, произхождащи от Договора, сключен в Крайова на седми септември 1940 г., именно:
всички претенции относно: частта на румънския държавен дълг, съответствуваща на отстъпените територии; - инвестициите и последвалата от тях увеличена стойност, постройките на държавата, на румънските власти и на обществените и от обществен характер институции (провинция, окръзи, общини, автономни режии, Румънска Народна Банка, Окръжен кредит, Каса за влогове и консигнации, Спестовна каса и Чекова служба, Кооперации), направени, изградени или придобити от 1913 г. насам в същата тази територия; -вземанията на Румънската държава спрямо двата прехвърлени окръга, техните околии и общини, - вземанията, произтичащи от кредити, отпуснати от румънски обществени институции (Окръжен кредит, Общински кредит, Каса за влогове и консигнации. Спестовна каса и Чекова служба, Кооперации) на Дуросторския и Калиакренския окръг и на подведомствените на тия два окръга общини; - неизплатените още фискални вземания от всякакво естество на Румънската държава срещу лицата, оставащи в прехвърлената територия, и румънските поданици от български народностен произход, които напускат Румъния по силата на Спогодбата, която урежда размяната на населения; - частта, която Румънската държава е понесла при намаленията на задълженията, съгласно Закона за конвертиране на земеделските и градските дългове, който е в сила в Румъния; - вземанията, произхождащи от Закона за обществените осигуровки; - вземанията в полза на държавата, румънските власти, обществените и от обществен характер институции, представящи наеми, аренда и пр.; - евентуалното салдо в полза на Румъния, произхождащо от размяната на населения, предвидена в чл. III на Договора, сключен в Крайова на седми септември 1940 г. (и Спогодбата - Приложение към казания член).
По силата на същата форфетарна Спогодба, Българската държава се отказва безвъзвратно от всякакви претенции от финансово естество спрямо Румънската държава, произтичащи от Букурещкия договор от 28 юли (10 август) 1913 г. или от Договора, сключен в Крайова на седми септември 1940 г., именно:
Претенции на Българската държава относно недвижимите имущества или тяхната стойност, които са принадлежали на тази държава, прехвърлени по силата на Договора от 1913 г. на Румънската държава и отчуждени от последната в полза на частни лица; - земната площ - частна собственост, нейната стойност и равностойността на нейното използуване, която площ е била предмет на откупване на десятъка чрез отстъпването в полза на Румънската държава на третината от тези частни имоти, намиращи се в територията, прехвърлена съгласно чл. I на Договора; - относно упражнението и прилагането на румънските закони за аграрната реформа в същата тази територия; - относно всякакви обезщетения, предявени лично от когото и да било от български народностен произход, живущ в казаната територия от 1913 г. насам, поради упражняването от страна на Румънската държава на нейния суверенитет, поради всякакви висши правителствени актове, актове на властта или стопански актове на администрацията, и изобщо поради всякакво действие или въздържание на румънските власти в тази територия; - относно размера на пенсиите, платени от Българската държава на поданиците й от същата територия, станали румънски поданици в 1913 г.; - евентуалното салдо, произтичащо в полза на България от Спогодбата за размяната на населения.
Всички въпроси от финансово и стопанско естество, произтичащи от Договора, сключен в Крайова на седми септември 1940 г., извън уредените чрез горната форфетарна Спогодба, ще бъдат предмет на специална Спогодба, която ще се сключи между двете правителства.
Направена в Крайова, в два екземпляра, на седми септември 1940 г.
За България:
(Подписали): С. Поменов, Т. Папазов
За Румъния:
(Подписали): Ал. Крециану, Хенри Жорж Мейтани

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Светослав Поменов,
пълномощен министър,
председател на Българската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Вие ми поискахте, румънските поданици от български и турски народностен произход, населяващи територията, която трябва да бъде отстъпена на България, и отбиващи военната си повинност, да бъдат освободени и върнати по домовете им.
След съобщението, което току-що получих от Генералния щаб на Румънската армия, имам чест да Ви уведомя, че всички въпросни военнослужещи, към който и набор да принадлежат те, са били освободени от всякакво военно задължение спрямо Румънската държава и че се намират в този час по домовете си.
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) Ал. Крециану

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Александър Крециану,
пълномощен министър,
председател на Румънската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Имам чест да Ви уведомя, че получих писмото Ви от седми септември 1940 г., с което ми съобщавате следното, от което си взимам бележка:
„Вие ми поискахте, румънските поданици от български и турски народностен произход, населяващи територията, която трябва да бъде отстъпена на България, и отбиващи военната си повинност, да бъдат освободени и върнати по домовете им.
След съобщението, което току-що получих от Генералния щаб на Румънската армия, имам чест да Ви уведомя, че всички въпросни военнослужещи, към който и набор да принадлежат те, са били освободени от всякакво военно задължение спрямо Румънската държава и че се намират в този час по домовете си."
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) С. Поменов

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Светослав Поменов,
пълномощен министър,
председател на Българската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Имам чест да Ви потвърдя, че по нареждане на Румънското правителство се съставя списък на румънските поданици от български народностен произход, установени в Тулченския, Кюстендженския, Дуросторския и Калиакренския окръг, осъдени или преследвани за престъпления от политическо естество, за да бъде поднесен на Негово Величество Краля на Румъния за помилване.
В случай, че между казаните поданици биха се намирали лица, лишени от свобода поради причини от политическо естество, по силата на административни мерки, Румънското правителство ще има грижата да нареди да бъдат пуснати на свобода.
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) Ал. Крециану

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Александър Крециану,
пълномощен министър,
председател на Румънската делегация.
Тук
Господине Председателю.
Имам чест да Ви уведомя, че получих писмото Ви от седми септември 1940 г., с което ми съобщавате следното, от което си взимам бележка:
„Имам чест да Ви потвърдя, че по нареждане на Румънското правителство се съставя списък на румънските поданици от български народностен произход, установени в Тулченския, Кюстендженския, Дуросторския и Калиакренския окръг, осъдени или преследвани за престъпления от политическо естество, за да бъде поднесен на Негово Величество Краля на Румъния за помилване.
В случай, че между казаните поданици биха се намирали лица, лишени от свобода поради причини от политическо естество, по силата на административни мерки, Румънското правителство ще има грижата да нареди да бъдат пуснати на свобода."
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) С. Поменов

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Александър Крециану,
пълномощен министър,
председател на Румънската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Имам чест да Ви съобщя следното:
В желанието си да запази спомена за славното участие на румънската войска в Руско-турската война през 1877 - 1878 година, която завърши с освобождаването на България, Българското правителство реши да поеме в своя тежест поддържането на румънския храм-паметник в Гривица. Специална охрана ще бъде назначена от Министерството на войната, което ще има също така грижата да нарежда да се отслужва всяка година на 30 август - годишнина от битката при Гривица - заупокойка за румъните, паднали на полето на честта.
Царското Правителство ще разгледа също тъй внимателно въпроса за другите възпоменателни паметници за участието на румънската войска във войната през 1877 - 1878 година.
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) С. Поменов

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Светослав Поменов,
пълномощен министър,
председател на Българската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Имам чест да Ви уведомя, че получих писмото Ви от 7 септември 1940 г., с което ми съобщавате следното, от което си взимам бележка:
„В желанието си да запази спомена за славното участие на румънската войска в Руско-турската война през 1877 - 1878 година, която завърши с освобождаването на България, Българското правителство реши да поеме в своя тежест поддържането на румънския храм-паметник в Гривица. Специална охрана ще бъде назначена от Министерството на войната, което ще има също така грижата да нарежда да се отслужва всяка година на 30 август - годишнина от битката при Гривица - заупокойка за румъните, паднали на полето на честта.
Царското Правителство ще разгледа също тъй внимателно въпроса за другите възпоменателни паметници за участието на румънската войска във войната през 1877 - 1878 година.”
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) Ал. Крециану

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Александър Крециану,
пълномощен министър,
председател на Румънската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Имам чест да Ви съобща следното:
Желаейки да запази на Балчик характера на летовищен град, Царското Правителство реши да не смята вилите, построени в неговите околности и предимно по посока към Екрене, за полски имоти, подлежащи на отчуждаване. По този начин техните собственици, румънски поданици, ще могат да разполагат с тях, както им е угодно.
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) С. Поменов

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Светослав Поменов,
пълномощен министър,
председател на Българската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Имам чест да Ви уведомя, че получих писмото Ви от 7 септември 1940 г., с което ми съобщавате следното, от което си взимам бележка:
“Желаейки да запази на Балчик характера на летовищен град, Царското Правителство реши да не смята вилите, построени в неговите околности и предимно по посока към Екрене, за полски имоти, подлежащи на отчуждаване. По този начин техните собственици, румънски поданици, ще могат да разполагат с тях, както им е угодно.”
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) Ал. Крециану

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Светослав Поменов,
пълномощен министър,
председател на Българската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Вие ме сезирахте с въпроса за реквизиционните бонове, издадени от 21 март 1939 г. насам от румънските военни власти за престациите, направени от румънски поданици от български народностен произход, установени в Калиакренския, Дуросторския, Тулченския и Кюстендженския окръг.
Имам чест да Ви уведомя, че Румънското Правителство е съгласно, казаните бонове да му бъдат представени от Българското правителство за приспадане от форфетарната сума, предвидена във Финансовата спогодба (Приложение Г.), приложена към Договора, сключен днес в Крайова.
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) Ал. Крециану

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Александър Крециану,
пълномощен министър,
председател на Румънската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Имам чест да Ви уведомя, че получих писмото Ви от 7 септември т. г., с което ми съобщавате следното, от което си взимам бележка:
„Вие ме сезирахте с въпроса за реквизиционните бонове, издадени от 21 март 1939 г. насам от румънските военни власти за престациите, направени от румънски поданици от български народностен произход, установени в Калиакренския, Дуросторския, Тулченския и Кюстендженския окръг.
Имам чест да Ви уведомя, че Румънското Правителство е съгласно, казаните бонове да му бъдат представени от Българското правителство за приспадане от форфетарната сума, предвидена във Финансовата спогодба (Приложение Г.), приложена към Договора, сключен днес в Крайова.”
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) С. Поменов

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Светослав Поменов,
пълномощен министър,
председател на Българската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Имам чест да отбележа на вниманието Ви голямото значение, за корабоплаването, на фаровете на Шабла и на Калиакра, на радиофара на Калиакра и на инсталациите за сигнализация в Балчишкото пристанище.
Имам чест да Ви предам, тук приложено, описанието на казаните фарове и радиофар, като Ви моля да ми потвърдите, че Българското правителство се задължава да поддържа инсталациите, споменати в горната алинея първа, и да бди, тяхното действие да бъде обезпечавано при каквото и да било време, за да може да се поддържа сигурността на корабоплаването.
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) Ал. Крециану

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
НОТА
ЗА ОПИСАТЕЛНИТЕ ДАННИ НА ФАРОВЕТЕ НА ШАБЛА И НА КАЛИАКРА, КАКТО И ЗА РАДИОФАРА НА КАЛИАКРА

Фарът на Шабла.
Географически координати: 43° 32' 30" север - 28° 38' 50" изток.
Кратко описание: осмоъгълна кула, боядисана в бели и червени ивици; височина 30, 5 метра.
Височина на светлинното огнище: 36 метра над морското равнище.
Обсег: 17 морски мили.
Характеристики: 3 бели блясъка в период от 25 секунди, съчетани по следния начин: 0,36" блясък + 2,77" затъмнение + 0,36", блясък + 10,57", затъмнение + 0,36" блясък + 10,58" затъмнение.
Фарът на нос Калиакра.
Географически координати: 43° 21' 45" север - 28° 30' 30" изток.
Кратко описание: обла кула, боядисана бяло върху бяла сграда; височина 7,9 метра.
Височина на светлинното огнище: 67,2 метра над морското равнище.
Обсег: 21 морски мили.
Характеристики: бял блясък в период от 5 секунди, т. е. 0,7" блясък + 4,3" затъмнение.
Радиофар на нос Калиакра.
Географически координати: 43° 2Г 45" север - 28" 30' 30" изток.
Тип: Маркони W В. 1.
Мощност на трептенията в антената: 200 вата.
Вълни: постоянни - изменяеми.
Дължина на вълната: 970 метра.
Обща консумация: 500 вата
Антена: двужична, 75 метрова, върху метални пилони, високи 21 метра.
Източник на енергията: собствена юзина, съставена от две електрически групи по 3,5 киловата и една акумулаторна батерия с 240 А часа, 50 волта, с автоматически пълнеж.
Характеристика на емисията (изцяло автоматична):
а) при хубаво време се предава буквата Z (— — --), повтаряна шест пъти в 30", след това следва пауза от 15"; този период от 45" се повтаря 6 пъти в 4'30", след това - пауза от 15'30"; целият цикъл е от 20 минути; циклите следват непрекъснато.
б) при мъгливо време, паузата от 15'30" се премахва, като периодът на предаване, означен в предходната точка а), се повтаря непрекъснато.

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Александър Крециану,
пълномощен министър,
председател на Румънската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Вие отбелязахте на вниманието ми голямото значение, за корабоплаването, на фаровете на Шабла и на Калиакра, както и на радиофара на Калиакра, чиито описателни данни ми връчихте.
Като Ви уведомявам за получаването на писмото Ви, чест ми е да Ви съобщя, че Българското правителство се задължава да поддържа тези инсталации, както и инсталациите за сигнализация в Балчишкото пристанище, и да бди, тяхното действие да бъде обезпечавано при каквото и да било време, за да може да се поддържа сигурността на корабоплаването.
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) С. Поменов

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Александър Крециану,
пълномощен министър,
председател на Румънската делегация.
Тук
Господине Председателю.
Имам чест да Ви съобщя следното:
Държейки сметка за желанието на Румънското правителство, Българското правителство реши да направи специални улеснения на лицата, които пътуват с туристически автомобили по пътя Туртукая (Тутракан) - Силистра, що се отнася до минаването по него и митническите формалности.
Смесената комисия, предвидена в член VI на Крайовския договор между България и Румъния, ще бъде натоварена да изработи правилник за гореспоменатите улеснения, както и за тяхното времетраене.
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) С. Поменов

* * *

Крайова, седми септември 1940 г.
До Негово Превъзходителство
Господин Светослав Поменов,
пълномощен министър,
председател на Българската делегация.
Тук
Господине Председателю,
Имам чест да Ви уведомя, че получих писмото Ви от 7 септември т. г., с което ми съобщавате следното, от което си взимам бележка:
„Държейки сметка за желанието на Румънското правителство, Българското правителство реши да направи специални улеснения на лицата, които пътуват с туристически автомобили по пътя Туртукая (Тутракан) - Силистра, що се отнася до минаването по него и митническите формалности.
Смесената комисия, предвидена в член VI на Крайовския договор между България и Румъния, ще бъде натоварена да изработи правилник за гореспоменатите улеснения, както и за тяхното времетраене.”
Моля приемете, Господине Председателю, уверения във високата ми почит.
(п.) Ал. Крециану

* * *

Ние, генерал Йон Антонеску, глава на Румънската държава, председател на Министерския съвет, доверявайки се напълно на  способностите, усърдието и предаността на господин професор Михаил Манойлеску, министър, държавен секретар в Кралския департамент по външните работи, му даваме пълните права да процедира,  заедно с пълномощника на Негово Величество царя на българите, също снабден с пълни права, в съгласие с изискваната форма, при размяната на документите за ратификацията на договора между Румъния и България, подписан в Крайова, на 7 септември 1940; от протокола чл. 1, от Спогодбата за начините на евакуиране и трансфер от територията; от Спогодбата за размяна на румънско и българско население; от  Финансовата спогодба, както и приложените писма. Удостоверяваме, че ние сме му предоставяли настоящите, подписани от нас и  подпечатани с печата на Румънската държава.
Съставено в Букурещ на 13 септември 1940 г.
Глава на Румънската държава
Председател на Министерския съвет
Генерал Антонеску
Министър на външните работи
Манойлеску
[Държавен релефен печат на Румъния]

* * *

ПРОТОКОЛ
Негово превъзходителство, господин Стоян Петров Чомаков, извънреден пратеник и пълномощен министър на Негово величество царят на българите и
Негово превъзходителство господин професор Михаил Манойлеску, министър държавен секретар в Кралския департамент на външните работи на Румъния
Се срещнаха днес в Кралското министерство на външните работи на Румъния, за да процедират за размяната на документите по ратифицирането на Договора между Румъния и България, подписан в Крайова на 7 септември 1940,  от протокола чл. 1, от Спогодбата за начините на евакуиране и трансфер от територията; от Спогодбата за размяна на румънско и българско население; от  Финансовата спогодба, както и приложените писма.
Документите за ратификация бяха съставени и одобрени, и бе направено всичко за тяхната размяна.
В уверение на това, долуподписаните съставиха и подписаха настоящия Протокол
Съставен в два екземпляра в Букурещ на 14 септември 1940 г.
С. Петров Чомаков
Манойлеску
ЦДА, ф. 176 к, оп. 8, а. е. 407, л. 1 – 9 (18 с.). Печатно на български и френски език. ЦДА, ф. 284 к, оп. 2, а. е. 100, л. 1 – 10. Печатно на румънски и френски език. Публ. в Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война (1939-1944 г.). Съст. Ц. Билярски, Ив. Гезенко. София, 2006, с. 514-531.