МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

(ЕДИН ДОКУМЕНТАЛЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 3

ВМОРО И БЪЛГАРИЯ

Въпросът за отношенията и връзките на македонското революционно и легално движение с българския дворец и правителства специално не е изследван. В много документални публикации и в научни изследвания той присъства без да се акцентира на него. А той е изключително важен както за историята, така и за изясняване на един факт, който макар и премълчаван съществува. Тук няма да се спирам на неговото проучване, а ще представя на читателите и изследователите тази важна кореспонденция и документация с официалните български институции, такава както е запазена в нашите архиви. Още повече че тези документи, не са само емоционални хрумвания на ръководителите на Вътрешната организация, а наистина са изпращани до българските монарси и правителства и от тях личи, че не само са четени, но са били и повод за съответни действия.

 

Те се съхраняват в Централния държавен архив – в личните архиви на ген. Ал. Протогеров, на д-р Константин Стоилов, на д-р Васил Радославов, на Андрей Ляпчев, на д-р Никола Генадиев, на ген. Никола Жеков, на Григор Василев, на Христо Калфов, на Тодор Александров, на Иван Михайлов, на П. К. Яворов, във фондовете на Двореца (Монархическия институт), на Министерския съвет, на Министерството на външните работи и изповеданията, на българската екзархия и др. Голяма част от документите се съхраняват и в Българския исторически архив при Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”  – личния фонд на Григор Начевич, Научния архив на Българската академия на науките – личните фондове на Андрей Тошев и Иван Йосифчев, Военния архив във Велико Търново и Архива на министерство на вътрешните работи.
Досега беше публикувана значителна документация, показваща тесните връзки на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и Вътрешната организация с българските дворец, правителства и партии. Първият председател на Вътрешната организация д-р Христо Татарчев с това аргументира и създаването на Задграничното представителство на ВМОРО в София след Солунския конгрес на ВМОРО (1896), което проличава още при правителството на д-р Константин Стоилов, който осигурява и парична подкрепа за ВМОРО, а на ВМОК поръчва изработката на проекта за реформи в Европейска Турция (1896), за да му послужи при посещението му в Цариград. По думите на първият председател на ВМОРО в Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. и в Четническата акция от 1895 г. дейците на Вътрешната организация виждат “еднаквост на политиката си с оная на Княжество България”. Когато говори за отношенията между ЦК на ВМОРО и българските правителства и за задачите, които стоят пред ЗП д-р Татарчев уточнява, че “това обстоятелство туряше базата на паралелност в стремежите и целите между политиката на българското правителство и ВМРО, както и в средствата и методологията им. От паралелизма, чието начало бе поставено и фактически санкционирано във въстанието от 1895 г., не можеше да не печели общата кауза, ако той се съблюдаваше в неговата идейна форма. ЦМК схващайки великата отговорност пред племето и бъднината му, считаше за прям дълг, даже обязаност, да поддържа, въобще, близки и лоялни отношения с българските правителства и общество. Едно искрено помежду им комбинирано сътрудничество, би спомогнало да се избягват грешки, от която и да би било страна и би се постигнали по-реални резултати от съвместната им акция. В духа на тая идеология ЦМК се мъчеше да бъде в контакт с българските правителства и съществуващите в България корпорации”. В спомените си д-р Татарчев изрично подчертава, че в “кръга на тая директива трябваше да действуват задграничните представители”. На българското правителство възлагат надежди и въстаналите българи през Илинденско-Преображенското въстание (1903), който факт също е документиран. Следващият период също е богато документиран по отношение на тези връзки и материалната подкрепа. Това добре се вижда и от запазената документация на Сарафовия комитет след въстанието. По-късно парична подкрепа за Вътрешната организация осигуряват от безотчетните фондове на българските правителства и министърът д-р Никола Генадиев и министър-председателят Андрей Ляпчев. Към правителството се обръща ВМОРО през целия си период на съществуването си, а Ив. Михайлов нарежда на организационните дейци да не вдигат оръжие срещу българските власти, дори и в един такъв момент когато Кимон-Георгиевото правителство разтуря ВМРО и започва преследване и разправа над дейците му (1934), нещо което вече беше се случвало на организацията при управлението на БЗНС (1919-1923). Предлагам читателят да размисли върху призива на Ив. Михайлов от юни 1934 г. към дейците на организацията: „Във връзка със станалата на 19 май т. г. правителствена промяна в България и прокламирането и провеждането от правителството 14-та точка от манифеста към българския народ, ВМРО заявява, че по силата на конгресните решения от 1931 г. нейните кадри на българска територия се разформироват и се подканят да станат лоялни граждани на страната. Така че, при създаденото положение, пределите на България автоматически престават да бъдат обект за дейността на ВМРО.” Българският патриот Михайлов не призовава дейците да грабнат оръжието и да се противопоставят на този антибългарски акт на правителството, което също като правителството на Стамболийски поема пътя на сближение с Югославия.
Изпратените и подписани от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров мемоари и писма до българския дворец и паметните бележки от срещите с царя и престолонаследника, които са намерили място в този том, се съхраняват във Военния архив, в архива на двореца и в архива на ген. Протогеров, като само част от тях са публикувани.
ВМРО активно ще участва в свалянето на правителството на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски и вземането на властта от правителството на Демократическия сговор. Без да се абсолютизират сведенията и фактите стана ясно, че ген. Протогеров има пръст и в ранен опит за свалянето на правителството на Стамболийски, което не само поема пътя на сближение със Сърбо-Хърватско-Словенското кралство и започва преследване на ВМРО и нейните чети, като върхов момент в тази му дейност ще бъде Нишкото споразумение (1923), което прелива чашата и само след един месец правителството ще бъде свалено, а четите на ВМРО ще участват в редица не до там славни акции, като убийството на Ал. Стамболийски и на Райко Даскалов и осигуряване въоръжена подкрепа на превратаджиите в столицата, а Т. Александров ще се срещне персонално с редица колебаещи се първоначално сговористи, за да ги убеди. Наистина надеждите, които възлагат Т. Александров и ген. Ал. Протогеров на новосформираното правителство на Демократическия сговор също не се оправдават тъй като се оказва, че и това правителство не е национално-отговорно както и предишното и също поема пътя на сближение с Триединното кралство и на преследване и ограничаване на ВМРО, което пък от своя страна ще доведе до една от най-сериозните грешки в дейността на ВМРО през цялостния период на нейното съществуване – подписването на Виенския манифест (май 1924).
Включените документи са автентично свидетелство за близостта на ръководителите на ВМОРО с българския дворец и правителства. Като български патриоти и от позицията на ръководители на ВМОРО сътрудничат с българските правителства д-р Христо Татарчев, Христо Матов, Гьорче Петров, Гоце Делчев и особено Дамян Груев, който стои и зад настояването пред правителството да се намеси по най-категоричен начин по пътя на войната да освободи подложените на изтребление българи по време на Илинденско-Преображенското въстание (септември 1903). Тук не става дума за никаква автономия и за каквито и да било държавни формирования от Македония и Одринско, а за освобождение на поробените българи.
В тази документация Т. Александров и по-специално ген. Протогеров и се изявяват като своеобразни тайни съветници на двамата български монарси, за което ще е необходимо още документи за да се потвърди изпълнението от монарсите на съветите им, по въпроси които са убягнали на изследователите. По време на една от срещите на дъновиста Любомир Лулчев с цар Борис ІІІ, той ще посочи вратата през която го е посещавал и е напускал двореца Т. Александров. Ген. Протогеров в писмата си защитава статута на ръководената от него Дирекция за Стопански грижи и обществена предвидливост през Първата световна война, а за младия цар Борис ІІІ той е един много важен съветник, който не само му вдъхва кураж, но и го напътства по въпросите за положението на българското офицерство. Протогеров дава ценни съвети на цар Борис ІІІ и за отношенията му с правителството на БЗНС, което се стреми и към намаляване на армията и към създаване на своя оранжева гвардия, към промяна на конституцията и дори към обявяване на България за република. Важна е и информацията, която Протогеров и като велик майстор на Великата масонска ложа на България споделя с престолонаследника и с царя, за да се сключи споразумение за излизането на България от Първата световна война. Особено ценна е информацията за времето на управлението на БЗНС, което влиза в конфронтация с ВМРО, като организира контрачети, за което има информация във включената тук кореспонденция.
Темите и въпросите от документацията, която е от периода след убийството на Т. Александров (1924) има по-различен характер от тази от предходния период. След убийството на Александров ръководството на организацията постепенно минава в ръцете на младия и напорист Иван Михайлов. Въпросите, които има да решава ВМРО вече изискват по-други методи и по-гъвкава структура. Промяната преди всичко се дължи на Михайлов. Действията на четите постепенно са изместени от действията или на малки терористични групи или от отделни атентатори, които изпълняват най-безмилостно и точно начертаната задача по ликвидирането на враговете на българското население в Македония или по неутрализирането на ренегати и предатели. Пропагандата също е на много по-високо ниво, като се достига до отправянето на протести и мемоари до Обществото на народите и до международни правни институции, защитаващи правата на човека и гражданина. Това новаторство трудно се възприема от старите дейци в движението, което довежда до недоразумения, противопоставяния и разцепление.
Определено искам да подчертая тук, че изследователите, симпатизиращи на ген. Протогеров и на неговите последователи вероятно ще бъдат изненадани от позицията и действията на генерала, запечатана в тези документи, но когато фактите говорят и симпатизантите трябва да замълчат или да намерят контрааргументи. Развитието на македонския въпрос, на което сме свидетели и съвременници изисква цялостно изкарване на всички документи на бял свят, от което ще спечели не само България, но и историческата истина ще бъде пълна.


Смятам, че с тази и предишните публикации ще се сложи едно ново начала да се покаже свързаността на регионалните революционни и легални български движения (македонско, тракийско, добруджанско, западнопокрайнско и др.) с българската държава. По този начин ще се види, че българската държава не е абдикирала от задължението си към останалите извън границите ни българи.
Грешните постановки на БКП и българските правителства по националния въпрос бяха една от причините да се премълчава съществуването на тесни контакти между революционната организация на българите от Македония и Тракия с официалната българска власт, за да се изтъкне самостойността и независимостта на тази организация. Това премълчаване доведе до това че фалшификаторите на родната ни история можеха без каквито и да било препятствия да моделират нашата история и манипулират с фактите безнаказано. Нещата достигнаха дотам, че просто сме принудени да извадим тази служебна документация да се види истината, за да се спре един път завинаги ширещата се вече извън държавните и етническите граници на народа ни лъжа. Стана така, че думите на лъжците и манипулаторите повторени сто пъти стават вече истина и шестват необезпокоявани на различни езици в псевдонаучни издания. Не са спестени както положителните така и негативните моменти от сътрудничеството или протвопостяването на Вътрешната организация с официалната българска власт. Документите се публикуват цялостно без каквито и да било промени, и представляват продължение на вече известната кореспонденции на Т. Александров и ген. Протогеров с българските царе и с правителствата.
Този втори, документален дял е подреден по хронологическия принцип, като всеки документ се предхожда от пореден номер, редакционно заглавие, място и дата на написването му. Заглавията и номерата на документите са редакционни и са изготвени от съставителя.
Подчертаванията в оригиналния текст са предадени с друг шрифт, а изпуснатите в оригиналите текстове или отделни думи са отбелязани с квадратни скоби и многоточие. При доразкриване на думи и имена, там където това е било възможно също са използвани квадратни скоби.
За удобство на читателите, за изясняването на срещащи се в текстовете имена на личности или при споменавани отделни събития са правени коментарни бележки към отделните документи или е посочвана допълнителна литература и предишни публикации.


Цочо В. Билярски

№ 128
Писмо от Т. Александров до княз Борис Търновски за необходимостта от промени в правителството на д-р В. Радославов

София, 17 октомври 1917 г.

Ваше Царско Височество,
Приятен1 дълг ми е да изкажа на В[аше] Ц[арско] В[исочество] моите сърдечни благодарности за оказаното внимание към мен: с покана на ресепцията и с представянето ми на Н[егово] И[мператорско] В[еличество] Кайзера и да уверя В[аше] Ц[арско] В[исочество] в искрената ми преданост към Отечеството и Династията, която е емблемата на националното2 обединение, страж за вътрешното уреждане и преуспяване както и за всестранния напредък на обединена и силна България.
Няколко пъти търсих случай да изкажа устно чрез В[аше] Ц[арско] В[исочество] някои нови данни за лошото вътрешно положение, за големите триения с нашите съюзници – германците, за липса на запаси с храни за войската и др[уги] под[обни]. Като не ми се удаде случай за това, осмелих се да пиша тия няколко реда.
Другарите и аз много пъти молихме Н[егово] В[еличество] Ц[аря], В[аше] Ц[арско] В[исочество] и министър-председателя за една промяна в кабинета на двете фатални за икономическата независимост на България личности – министрите Тончев и Найденов и заменяването им с лица пак от либ[ералните] партии, но да бъдат честни и неопетнени с нищо досега.
С голямо задоволство узнаваме, че Н[егово] В[еличество] много отдавна3 е съзнавал също тая неотложна необходимост и е настоявал за това, обаче неговите благородни стремления са се разбивали от силното противодействие на министър-председателя. За голямо наше учудване и съжаление напоследък м[инистъ]р-пред[седателят] д-р Радославов и м[инистъ]р Тончев много са се сближили и има силни улики, че те вършат заедно всичко – и добро, и лошо. Лошото вътрешно положение4 у нас увеличава недоволството вътре в страната, убива духа у войниците на фронта и което е много опасно за бъдещето на Царството, почва да се отразява зле върху авторитета и популярността на Династията5 особено като се знае, че вътрешните врагове на последната6 и България, продължават да вършат подземно своята разрушит[елна] работа.
Преди няколко седмици за последен път направих опит да съглася м[инистъ]р-предс[едателя] за такава промяна. Говорих за същото и на м[инистъ]р Петков. Какво беше обаче моето учудване, когато след няколко дена само почна из улиците и кафенетата да се приказва главно от приятелите на м[инистъ]р Тончев – Ставри Наумов7 и Ж[ечо] Бакалов8, какво аз съм ходатайствувал вместо Тончев финансов м[инистъ]р да бъде д-р Точков.
Научих, че тая интрига е станала със знанието на Н[егово] В[еличество] Ц[аря] и В[аше] Ц[арско] В[исочество]. Това е една несполучлива диверсия, пусната от9 м[инистъ]р Тончев. Подобно мнение аз не само не съм изказвал пред никого, но и никога не съм помислювал даже, защото познавам добре тая с лоша репутация личност ( д-р Точков) и от 5-6 месеца с тоя г-н аз съм скъсал всякакви връзки10 и почти съм успял да го изолирам и отстраня от нашия кръг, обстоятелство отдавна известно на м[инистъ]р-председателя.
Намерих за нужно да явя горното на В[аше] Ц[арско] В[исочество] и да ви помоля да го донесете до знанието на Н[егово] В[еличество] Царя.
Като се надявам11 и да мога при удобен случай да осветля устно по-подробно В[аше] Ц[арско] В[исочество] както по тоя, тъй и по др[уги] въпроси.
Оставам завинаги най-искрено предания
Тодор Александров
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 171-172. Чернова. Ръкопис.
--------------------
1 Изречението започва със зачертаните думи „преди всичко”.
2 Над „националното” е изписана незадрасканата дума „народното”.
3 Следва задрасканата дума „също”.
4 Следват зачертаните думи „на работите”.
5 Следват зачертаните думи „още повече”.
6 Следва зачертаният текст „които съзнателно или не са врагове”
7 Ставри Наумов, издател на в. “Вечерна поща”, редактор във в. “Дневник”.
8 Жечо Бакалов, министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на д-р В. Радославов (1913-1918).
9 Следва зачертаната дума „чрез”.
10 Следва задраскан нечетлив текст.
11 Следва задрасканият текст „че при удобен случай”.

№ 129
Писмо от Т. Александров до княз Борис Търновски за необходимостта продоволствените въпроси на армията да не се разискват публично в камарата

Б. м., 17 октомври 1917 г.

Ваше Царско Височество,
В Н[ародното] събрание днес ще определят деня за разглеждане на някои интерпелации на опозицията. Понеже при разглеждане някои от тях, особено ония по прехраната, възможно е да се изнесат известни данни като напр[имер], че във всичките складове няма1 никакви запаси храни за войската и др[уги] под[обни], които е вредно да се знаят от враговете на България, В[аше] Ц[арско] В[исочество] не намира ли за уместно с одобрението на Н[егово] В[еличество] Царя да внуши на м[инистъ]р-председателя подобни2 въпроси да се разглеждат в тайни заседания на Камарата?
Оставам на В[аше] Ц[арско] В[исочество] винаги най-искрено предания
Тодор Александров
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 172. Чернова. Ръкопис.
-----------------
1 Следва задрасканата дума „складирани”.
2 Следва нечетлива дума.

№ 130
Писмо от Т. Александров до д-р В. Радославов за отпускане на хляб за бежанците и кредит за хлебарите

София, 18 октомври 1917 г.

Уважаемий г. Министър-Председателю,
Чаках до 12 ч. да Ви видя.
По ваша заповед от 2–3 мес[еца] се дава на кредит хляб на бежанците – вдовици, сираци и др. Хлебарите имали да получават 9–10 хиляди лв. и отказвали повече да дават на кредит.
Понеже м[инистъ]р Тончев още не е повърнал доклада за тоя кредит от 50 хиляди лв., моля ви да имате добрината да разпоредите врем[енно] да се отпуснат пари от някой др[уг] кредит, за да се изплати дългът на хлебарите и като се гласува кредитът за бежанците, да се повърнат тия пари.
С почит Т. Александров1
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 175. Оригинал. Ръкопис.
---------------
1 Резолюция: „Нека дойде някой при мен да му дам пари за хлебарите. Р[адославов]”.

№ 131
Покана от д-р В. Радославов до Т. Александров за прием във Военния клуб

София, 30 октомври 1917 г.

Министър-председателят има чест да покани г. Т. Александров да участвува на вечерята, която ще се даде днес, вторник, 30 октомврий, на 8 1/2 часа във Военния клуб.
Облекло: фрак и декорации.
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 174. Оригинал. Машинопис.

№ 132
Писмо от ген. Ал. Протогеров до княз Борис Търновски за намерението му да си подаде оставката като директор на СГОП

София, 1 ноември 1917 г.

Ваше Царско Височество,
За да изпълня дълга си към Негово Величество Царя преди да направи последната стъпка, моля Ваше Царско Височество да докладва, че утре 2-и того окончателно ще настоя пред Министерския съвет да ми бъде приета оставката, понеже задължението което поех пред Негово Величество Царя да остана да управлявам Дирекцията докато се свърши посрещанието на Височайшите Гости се свърши, от друга страна положението на прехраната се влошава.
Най-покорен и предан на Ваше Височество
Генерал-майор Протогеров1
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
----------------
1 Запазена е и следната чернова на това писмо:
“В.Ц.В. Понеже посрещанието на В[исочайшите] гости се свърши и месец октомври мина без да се съобразуват никакви запаси, утре повторно ще настоя пред М[инистерския] съв[ет] да ми бъде приета оставката.
Понеже не бях удостоен от благовол[ението] на Н.В.Ц. да бъда приет на доклад, моля В.Ц.В. да докладвате това на Н.В.
*
Положението на прехраната ще охарактеризирам само със следните няколко пункта:
1. Постъп[ъпките] на храните спроти дадения наряд бяха през август …%, през сеп[тември] …%, а през ок[томври] …%, дневните постъп[ки] са по-малки от дневните нужди.
Дъждовете започнаха и превозването на храните се затруднява благодарение на корумпираната администрация и личната предвидливост и алчност за забогатяване у производителя храните се скриват.
Ако реквизицията не се милитаризира, ако админис[тративната] власт по изземванието не се подчини на Дирек[цията] и ако изобщо не се вземат мерки за да се внесе промяна в състоянието на управлението храни няма да се съберат и още през януари ще има глад.” Вж. л. 60-61.

№ 133
Писмо от ген. Ал. Протогеров до княз Борис Търновски за намерението му да си подаде оставката като директор на СГОП

София, 1 ноември 1917 г.

Ваше Царско Височество,
Понеже задължението, което поех пред Негово Величество Царя, да остана да управлявам Дирекцията докато се свърши посрещанието на Височайшите Гости и до края на месец октомври, си изпълних, моля да се доложи на Негово Величество, че утре 2-и того ще настоя пред Министерския съвет да се приеме окончателно оставката ми.
Понеже няма благоволението на Негово Величество да бъда приет на доклад по положението на прехраната, тоя доклад считам се задължен да го направя писмено, вече не като директор, а като българин, защото ако вървим в сегашния път неминуема е катастрофа за родината поради прехраната.
На Ваше Царско Височество най-покорен и предан
Генерал-майор Протогеров
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 5-6. Оригинал. Ръкопис.

№ 134
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Фердинанд І за подадената си оставката като директор на СГОП пред Министерския съвет

Б. м., Б. д.

За Н. В. Ц. на българите
Чрез генерал-майор Стоянов

И сега, след като изпълних волята на В.В., виждам, че моята дейност по прехраната е невъзможна по причините, които изложих на Ваше Величество, затова днес повторно молих Минис[терския] съвет да ме освободи от длъжността дирек[тор].
Моля В.В. да ми даде място в редовете на борците от храбрата армия на В.В., за да изпълня войнишкия си дълг към Господаря и Отечеството; там сладко се умира защото тия жертви под скиптъра на В.В. градят величие на България, което е нямала никога от както българско име съществува.1
Генерал-майор Протогеров
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 66. Чернова. Ръкопис.
-------------
1 Други варианти и чернови на това писмо вж. в същата а. е., л. 62-64, 65, 68.

№ 135
Бележки на Т. Александров за срещата и разговора му с министър-председателя д-р В. Радославов

25 декември 1917 г.

Днес, 25 декември 1917 г. (10 – 10 1/2 ч. с[утринта]) виждах м[инистъ]р-председателя д-р Радославов (в Минист[ерския] съвет). На въпросите ми: „Как вървят преговорите?” той отговори: „Лошо, много лошо. На руското предложение без анексии и без обезщетения, германци, австрийци и турци са се съгласили. Настояват нам и ние да дадем декларация, че сме съгласни, та на тая база русите да поканят, в 8-дн[евен] срок, и техните съюзници да земат участие в преговорите за общ мир. Ние настояхме за нас да се счете, че не вършим анексии, а национално обединение, като присъединяваме области, признати за български, обаче нашите съюзници не допускат да направим това възражение, защото се боят да не станем ние причина за скъсване преговорите. Аз ето какво телеграфирах снощи на Попова”: (Прочете ми копие от добре редактирана телеграма в смисъл) „Българският народ влезе в тая велика война и даде скъпи жертви за своето обединение. Ако нашите съюзници не успеят да защитят нашите законни и справедливи искания, като се преговаря сега отделно само с русите, колко по-малко ще могат стори това пред една обща конференция. Такъво отнасяне спрямо нас ще погребе тук: тая политика и пр.” Запитах г. Радосл[авов]: „Нашето възражение направено ли е в общо събрание и какво отговорили на това русите?” Той ми отговори: „Това ми е мъчно мен, че съюзниците не ни позволяват да внесем нашето възражение в общите събрания, та там да го отхвърлят русите, а те предварително го отхвърлят. Вагабонти излезнаха германците. Обещават ни германци и австрийци срещу нашата декларация, че сме съгласни с тая формула: без насилствено присъединяване и без обезщетявания, Кюлман и Чернин да ни дадат от името на своите правителства следната декларация.” Почна да чете дълга телеграма от м[инистъ]р Попов: „Герм[анският] секретар фон Кюлман от име на Импер[аторското] Прав[ителство] и австр[о]-унг[арския] м[инистъ]р граф Чернин от име на Крал[ското] и Импер[аторското] Австр[о]-Унгар[ско] правит[елство] се задължават пред българското правителство да подкрепят България със сички сили и средства, за да реализира тя своето национално обединение, съгласно сключените досега с нас договори и спогодби”... Продължава да чете дългата телеграма на Попова: „По наше настояване се прибави вместо думата анексии – насилствено1 присъединяване” (друг израз на немски). Попов продължава: „Снощи седях до главния руски делегат Йофе2 и заведох с него следния разговор:
- Добре е за България да се признае предварително, че тя не върши анексии, а се обединява национално, като присъединява безспорно бълг[арски] земи.
- Не можем да правим за никого никакви изключения, но вие ще можете при плебисцита да си получите сички ваши земи.
- Как мислите вие да става плебисцита?
- Като се опразнят завзетите земи от воен[ната] окупация.3
- Ами когато градовете са населени с друга националност, а хинтерланда с друга, кое ще се зема във внимание?
- Разбира се хинтерланда, защото градовете живеят от хинтерланда.”
М-р Попов продължава телеграмата в смисъл: „Като зехме пред вид новата прибавка – без принудително присъединяване, второ, декларациите на съюзниците германци и австрийци, трето, че Англия и др[угите] няма да се съгласят на плебисцит за колониите, и четвърто, че ако България с упорството си стане причина да се прекъснат преговорите, ще се изложи много пред съюзници, и пред врагове, и пред неутралните, ние сички делегати сме на мнение, че тряба да приемем декларациите на Германия и Австрия и да се съгласим с новата поправена формула”...
Радославов каза: „Аз не мога да реша сам тоя въпрос, затова свиках сега Министерския] съвет да реши какво да правим.”
Аз казах: „Мисля, че е добре ние на секи случай да си направим в общо събрание нашите възражения, макар да бъдат отхвърлени; за сетне може да ни послужат.” Запитах: „Не мислите ли да искате подобна декларация и от Турция?” Р[адославо]в отговори: „Като имаме от Германия и Австрия, няма нужда да искаме и от Турция.”
На запитването на Р[адославо]в: „Какво мислите за плебисцита?”, отговорих му: „За Македония ние сме зели известни мерки и вярвам, че можем да бъдем напълно сигурни; след сичко сторено в Добруджа, и за там вероятността е голяма да спечелим; в Драма, Кавала, Сяр, въпреки факта, че с последното обезоръжаване и с грубото третиране на населението там сме изгубили напълно симпатиите, които имахме от мирното турско население, като се повърнат сички българ[ски] бежанци в тоя край и като се поработи умело, пак е много вероятно да спечелим, но за Моравско, след сичко, което стана там, при един референдум сигурно ще изгубим. А за нас е една голяма необходимост да имаме обща граница с Унгария, за да сме освободени малко от обръча, който ще ни стяга от страна на нашите ожесточени съседи врагове: Сърбия, Румъния и Гърция, към които винаги ще клони и Турция.”
„Да, каза Р[адославо]в, много грешки станаха там, но ще видим.”
Напомних на г. м[инистъ]ра, че трябва да се ускори изпращането за Копенхаген – Петроград Борис Симидов, шир[ок] социалист, близък другар на Троцки4. Той отговори: „Нека замине още в сряда с балк[анския] вл[ак].” Помолих го да се изпратят по-скоро и повече хора в Петроград. Той потърси да ми покаже списъка от 10 души, за които са решили в Мин[истерския] съвет на 23 т. м. да ги пратят в Петрогр[ад]. Не намери списъка и каза „Аслъ някои от тях се отказват, дайте ми вие списък и ще ги пратим.” Бях му спомнил за майор Преславски, Мих. Монев5 и др. За последния каза, че той ще бъде необходим за плебисцита в Македония. След мен дойде при Р[адославо]в Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Наследника.
Т. Александров
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а .е .227, л. 184-185. Оригинал. Ръкопис.
-------------
1 Над „насилствено” Т. Александров е написал „принудително”.
2 Адолф Абрамович Йофе (1883-1927), член на ЦК на РСДРП (б) и на ВЦИК; председател, а в последствие консултант на Руската делегация на преговорите в Берст-Литовск (1917-1918) – стои на позицията на Троцки; член на Съвета за отбрана (1919-1920); нарком на държавния контрол в Украйна; на дипломатическа работа в Берлин (1918), Китай (1922-1924), Австрия (1924-1925); член на ЦИК на СССР; привърженик на троцкистката опозиция във ВКП (б); самоубил се през 1927 г.
3 Над „воен. окупация” Т. Александров е написал „(войските)”.
4 Лев Троцки (1879-1940), деец на ВКП (б), народен комисар на външните работи (1917) и на войната (1918–1925) на Съветска Русия, председател на Руската делегация на преговорите в Брест–Литовск. През 1927 г. изключен от ИК на Коминтерна и от всички заемани длъжности в Съветска Русия, интерниран първоначално в Казахстан, а след това екстрадиран в Турция, където живее на Принцовите острови (Принкипо) до края на 1933 г. От там последователно живее в Западна Европа и Мексико, където става жертва на изпратения от НКВД убиец Рамон Меркадер.
5 Михаил Монев (1881, Кратово – 1944, Горна Джумая), деец на ВМОРО и ВМРО, член на Кратовския околийски революционен комитет, зет на Т. Александров, изпълнява отоговорни задачи на ЦК на ВМРО в Съветска Русия и Виена.

№ 136
Писмо от Т. Александров до княз Борис Търновски с молба за аудиенция по въпроси от външен и вътрешен характер

София, 26 декември 1917 г.

Ваше Царско Височество,
При сегашните съдбоносни за Отечеството и Династията моменти, считам за свой дълг да донеса до знанието на Н[егово] В[еличество] Царя известни данни от външен и вътрешен характер, и мнения по актуални въпроси.
Най-почтително моля В[аше] Ц[арско] В[исочество] да благоволи да ми яви на г. Добровича или на кое друго доверено на Н[егово] В[еличество] лице бих можал да изложа веднага всичко?
Като прося извинение за безпокойствието, което съм принуден да причинявам на В[аше] Ц[арско] В[исочество], оставам завинаги най-искрено предан служител на Отечеството и Династията.
Т. Александров
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 182. Оригинал. Ръкопис.

№ 137
Писмо от Т. Александров до княз Борис Търновски, с което изпраща паметна бележка и получени сведения от проф. Н. Милев за лошите отношения между българските дипломати в Швейцария

София, 30 декември 1917 г.

Ваше Царско Височество,
Приятен дълг ми е да приложа тук паметна бележка от въпросите, по които имам честта тая заран да говоря обстойно на В[аше] Ц[арско] В[исочество], както и извадки от писмото на професор Милев от Берн от 4 ноември т. г., които извадки се отнасят до лошите отношения там между пълномощния министър г. Пасарев и военното аташе г. полковник Червенаков.
Оставам на В[аше] Ц[арско] В[исочество] завинаги най-искрено предан
Т. Александров

София, 30 декември 1917, г., 10 1/2-11 3/4 ч. с[утринта]
Срещата стана днес 30 декември, неделя, в 10 1/2 – 11 3/4 ч. с[утринта].
Т. Александров
Паметна бележка
1. Разединение, желание за лесно забогатяване, демагогия.
2. Преговорите за мир и България:
а) Съветници при делегатите – професорите г. г. Милев, Милетич, Иширков, Йорд. Иванов и инж. Загорски.
б) Комитет за изучване българските земи книжки № № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 по 2 екз[емпляра]
в) Изпращане повече хора в странство (и в Америка)
(Вписване в бюджета по-голям кредит за тая цел).
г) Издаване книжки в защита на българското дело на 5 езика: френски, немски, английски, руски и български.
(Книгоиздателя поруч[ик] Паскалев – субсидия 30-40 хиляди лв.)
3. Плебисцит – подготовка за секи случай:
– отнета от сърбите,
Македония – отнета от гърците – Кавала, Драма, Сяр, Воден, Енидже, Лерин, Костур
– за отнимане [от гърците]
Моравско – Тимошката долина – Обща граница с Унгария. Добруджа.
4. Турците с англичаните – сондажи за сепаративния мир.
5. Берн – Отношенията между г. Пасарев и г. полк[овник] Червенаков.
6. Хербст1 – професор Милев.
7. Дирекцията за СГОП – Законопроекта.
8. Интервюто на Н[егово] В[еличество] Царя пред професор Щраус. (Интерпелац[ия] от опозицията).
9. Ордени за турците и за Л. Розелиус, Лукаш фон Кранах и Костенц.
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 181, 183. Оригинал. Ръкопис.
------------
1 Йосиф Хербст (1875-1925), журналист, служи в I Софийски пехотен полк, директор на печата, участник в Балканската война (1912-1913), един от основателите на Дружеството на българските писатели и публицисти, редактор във в. “Български търговски вестник”, “Време”, о. з. майор.

№ 138
Покана от Т. Александров до д-р В. Радославов за вечеря в чест на българския генерален консул в Бремен Лудвиг Розелиус

Б. м., Б. д.

До Господин г-н М[инистъ]р-председателя д-р В. Радославов,
в града.
Чест ни е да ви поканим на вечерята, която даваме на 4 т. м., в 8 1/2 ч. в[ечерта] в салона на „Юнион – клуб” на царския генерален консул в Бремен г. Розелиус по случай гостуването му в нашата страна.  С отлична почит:1
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 223. Чернова. Ръкопис.
----------------
1 Следват имената на поканените на вечерята. Запазен и друг вариант на поканата за същата вечеря, която гласи: “Чест ни е да Ви помолим да присъствувате, днес в 8 ½ ч. в[ечерта] в “Юнион Клуб” на вечерята, която Ви даваме по случай Ваошето гостуване в нашата страна. Поканени са още: 1. Министър-председателя д-р В. Радославов, 2. Германския пълном[ощен] министър Н[егово] Пр[евъзходителство] граф Оберндорф, 3. [Германския] военен пълномощник Н[егово] Пр[евъзходителство] полков[ник] фон Масов, 4. [Германския] морски аташе Н[егово] Бл[агородие] капитан фон Арним, 5. Флигел-адютант на Н[егово] В[еличество] Царя г. генер[ал] Марков, 6. Н[ачални]ка на Тайния каб[инет] [на Негово Величество Царя] г. Добрович, 7. Директора на Дойче Банк тук г. Алфр. Гюнтер, 8. Кмета на столицата г. Р. Д. Радев, 9. Г. Професор д-р Л. Милетич, 10. [Г. Професор] Ив. Георгов, 11. Кр. Станчев, 12. Д-р Д. Точков. С отлична почит.” Вж. л. 222.

№ 139
Телеграма от ген.-лейтенант Н. Жеков, главнокомандуващ Действащата армия до Т. Александров с поздрави за Новата година

Кюстендил, 1 януари 1918 г.

Главната квартира, 1 януари 1918 г., 6,50 ч. в[ечерта]. Благодаря за изпратените приветствия и хубави благопожелания. Нека Новата година носи за вас всичко добро.
Генерал-лейтенант Жеков
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 129. Бланка. Ръкопис.

№ 140
Телеграма от цар Фердинанд до Т. Александров с благодарност за новогодишните поздравления

Муранитвар, 4 януари 1918 г., 8 ч.

Благодаря Ви сърдечно за изказаните ми приветствия по случай Новата година.
Царят
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 128. Бланка. Ръкопис.

№ 141
Бележки от Т. Александров

4 януари 1918 г.

4 януари 1918 г., 7-9 ч. в[ечерта]
Рачо – Спиране балк[анския] влак – куфара с пълномощ[ията]
Изгонване експертите и Анастасов в Пред-л.
Телеграмите – не сам той (Попов) – атласът на Ризова1
Резервата по „без анексий”... Нежеланието у четиримата др[уги] да дойдат професорите
„Какво лайно настъпихме, как ще го мислим” в София без позволение...
Кюлман – „Сепаративния” мир с русите – Кюлман
Русите да признаят нашите граници – L`unification de la Bulgarie ne constitu pas l`anection2
1. Черния Талят3
Кюлман – Хофман – Попов – Розенберг – Холубович
Дезавуиране на г. д-р Р[адославо]в
Марков4 – Отворете въпросите за Добруджа? Глав[ната] квартира
Делегатите от Добруджа
2. Нови делегати (Тончев и др.)
Добруджа отделна република? (Марков)
Точков – Македония отделна република? (Берлин) Д. Тончев
3. Ганчев – Интриги
4. „Въпросът за Добруджа не повдигнат още”
„Ти не бива да ми говориш като немец”
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 126. Оригинал. Ръкопис.
------------
1 Става дума за издадения от Д. Ризов през 1917 г. в Берлин атлас „Българите в техните исторически, етнически и политически граници” на български, немски, английски и френски език.
2 Обединението на България не представлява анексия (фр.).
3 Става дума за великия везир Талаат Паша.
4 Ген. Тодор Марков (1870, с. Хисар, Карловско - 1950), генерал-майор от генералщабното ведомство, служи във 2 тракийска дивизия, началник-щаб на 2 бригада от 2 пехотна дивизия, началник на разузнавателната секция в Щаба на армията, началник-щаб на кавалерийската инспекция, началник-щаб на Конната дизивия, военен аташе в Цариград (1913-1916), командир на 5 конна бригада, началник-щаб на 1 армия, инспектор на конницата и началник на 1 конна дивизия; след Първата световна война е изпратен с официална мисия в Турция, генерален консул и управляващ Българската легация в Цариград (1923).

№ 142
Телеграма от княз Борис Търновски до Т. Александров с благодарност за новогодишните поздравления

Двореца София, 11 януари 1918, 2,15 ч. вечерта.

Любезните честитявания за светлите празници и преданите пожелания за полученото повишение ме дълбоко зарадваха. Като благодаря сърдечно, оставам винаги ваш
Борис Търновски
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 125. Бланка. Ръкопис.

№ 143
Писмо от Тайния кабинет на царя до ген. Ал. Протогеров за предадено писмо до цар Фердинанд І и за предстоящата му аудиенция

София, 22 януари 1918 г.

Многоуважаеми Господин Генерал,
Не пропуснах да докладвам на Н.В.Царя писмото, което ми отправихте на 21 того. Негово Величество ме натовари да Ви предам, че ще Ви приеме подир няколко дена. Допълнително ще имам грижата да Ви явя в кой ден и час ще бъдете приет. С отлична почит
С. Д. Добрович
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 244, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

№ 144
Писмо от Т. Александров и ген.-майор Ал. Протогеров до княз Борис Търновски с молба за аудиенция преди отпътуването на делегацията за преговорите в Брест–Литовск

София, 26 януари 1918 г.

Ваше Царско Височество,
В свръзка с преговорите в Брест–Литовск и по дейността на Добруджанската организация и идването на добруджанската делегация тук, най-почитателно молим В[аше] Ц[арско] В[исочество] да благоволите да ни приемете преди приема на добруджанската делегация от Н[егово] В[еличество] и преди заминаването на делегатите за Брест–Литовск.
Оставаме на Ваше Цар[ско] Височество завинаги най-искрено предани
Ген.– м[айор] Протогеров, Т. Александров.
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 127. Оригинал. Ръкопис.

№ 145
Бележка на Т. Александров

[София], 4 март 1918 г.

4 март 1918 г., 5 ч. Вечерта1
По телефона ( № 18) от Мин[истерския] съвет говорих по телефона с ген[ерал] Протогеров и се установихме да пиша писмо на Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Престолонаследника, което и сторих в 5 ч[аса] в[ечерта].
Тодор Александров
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 132. Оригинал. Ръкопис.
----------------
1 Бележката е написана в долната половина на следното писмо от полковник Коста Николов: “Тодоре, Генерала тази минута говори с Жекова. Генералът каза, веднага да отидеш при Престолонаследника и го помолиш той да извика Жекова, за да бъде тая вечер тука. Полков. Николов.”

№ 146
Писмо от Т. Александров до княз Борис Търновски за възникналите разногласия със съюзниците по преговорите с Румъния за Добруджа

София, 4 март 1918 г.

Ваше Царско Височество,
Исканите от съюзниците ни компенсации за Добруджа са невъзможни и крайно обезпокоителни. Начинът на водене преговорите с Румъния и фактът, че съюзниците дружно искат да ни изнудят, са знаменателни.
Само чрез енергично противодействие и с бързи и общи усилия ще може да се спаси България от грозящата я опасност и бъдещето на съюза.
Както при всички съдбоносни за Отечеството и Династията минути, тъй също и сега желаем да бъдем в услуга на Негово Величество и В[аше] Ц[арско] В[исочество], за да допринесем каквото ни е по силите за преодоляване сегашните мъчнотии.
По тия въпроси желаем да видим Ваше Царско Височество по възможност наскоро, за което молим най-почтително с ген[ерал] Протогеров да благоволите да ни удостоите с тая висока чест.
Ако Н[егово] В[еличество] и В[аше] Ц[арско] В[исочество] намирате за уместно, мислим, че ще бъде от полза в тия важни минути да бъде извикан веднага тук: и главнокомандующия, за да може с общи усилия да се преодолее сегашната криза.
В очакване резултата оставам на В[аше] Ц[арско] В[исочество] завинаги най-искрено предан
Тодор Александров
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 131. Оригинал. Ръкопис.

№ 147
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Фердинанд I с молба да се приеме оставката, му като директор на СГОП поради предстоящите промени в закона за Дирекцията по настояване на министър-председателя и Парламентарната комисия

София, 7 март 1918 г.

Ваше Величество,
Ползувайки се от благоволението на Ваше Величество да бъда изслушван и от доверието, че това което докладвам е само от преданост към Господаря и Отечеството, осмелих се да напиша това писмо.
На 27-и януари министър-председателя ако и да обеща да не внася в Народното събрание на разглеждане законопроекта за Дирекцията на 6-и того в негово присъствие и това на военния министър е бил разглеждан от Парламентарната комисия.
След нелестни думи против Дирекцията военния министър се е произнесъл за закриването й, което се споделяло и от министър-председателя, като останела да съществува само като реквизиционна комисия при Военното министерство, само за прехраната.
Вчера наново е заседавала Парламентарната комисия, а днес в дневния ред на Нар[одното] събрание е предвиден за второ четене тоя законопроект.
След ред опити с комитети и дирекции, закриването на последната ще внесе бъркотия в народното стопанство и прехраната.
Благодарение благоволението, доверието и подкрепата на Ваше Величество, въпреки всички пречки, ето вече 11 месеца откак непоколебимо стоя на поста си, на една от най-отговорните служби, считайки, че изпълнявам свещен дълг към Господаря и Отечеството.
Сега обаче пак от преданост към Господаря и Отечеството считам, че е необходимо да моля да бъда освободен от тая служба.
Това ми се диктува от обстоятелството, че правителството, не можейки да се противопостави на волята на Ваше Величество, избира друго средство, за да се освободи от мене и някои чиновници от Дирекцията, като прибягва до закриване на самата Дирекция.
Това средство беше ненужно, защото както докладвах на Ваше Величество, аз много пъти съм заявявал на министър-председателя, че щом нямам неговото доверие във всяко време съм готов да напусна службата.
Обаче повтарям да се посяга върху Дирекцията ще има много лоши последствия.
Отечеството ни преживява много трудни минути и за да изкара Ваше Величество обединителното дело до добър край необходимо е да бъде подкрепен с пълна преданост от всички, като му дадем възможност да съгради Велика България не само по територия но и в стопанско отношение мощна и независима.
На Ваше Величество най-покорен и предан служител
Генерал-майор Протогеров
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 7-8. Чернова. Ръкопис.

№ 148
Писмо от ген. Ал. Протогеров до княз Борис Търновски за намеренията му да си подаде оставката като директор на СГОП и причините за това

София, 7 март 1918 г.

Ваше Царско Височество,
Откакто се е върнал министър-председателя от Брест-Литовск ако и да искам вече няколко пъти по-бързи работи не ме приема, вместо това той се занимава с разисквания по прехраната с разни комисии, без обаче да използува опита на Дирекцията. Това всичко значи амбициите да се поставят по-горе от интереса на Отечеството.
Това е игра с огъня. Аз съм с разстроено здраве и от днес вече преставам да се явявам на работа, като остава да ме замества началник-щаба и по важни въпроси, докато се назначи мой заместник, той ще се явява на доклад при мене в къщи.
Аз моля най-настоятелно да бъда освободен от длъжността, за да се турне край на тези пречки, които се правят на Дирекцията и се прави пакост на прехраната и народното стопанство.
На Ваше Царско Височество най-покорен и предан
Генерал-майор Протогеров
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 9-10. Оригинал. Ръкопис.

№ 149
Писмо от ген. Ал. Протогеров до княз Борис Търновски за намерението му да си подаде оставката като директор на СГОП

София, 9 март 1918 г.

Ваше Царско Височество,
Ако и да се съгласих да остана до разрешението на добруджанския въпрос, сега съм принуден по-рано да си дам оставката, защото новия законопроект, с който съществено се изменява досегашния закон за СГОП е вече внесен в Народното събрание, поставен е на дневен ред и ще почнат да го разглеждат.
Тоя законопроект ще внесе голямо разстройство в стопанството и прехраната и аз по никой начин вече не мога да стоя начело на Дирекцията, като моля да бъда освободен преди да се приеме новия законопроект.
От друга страна разстроих си вече здравето, нервите ми вече не могат да издържат тези разигравания, а главно не мога да търпя така леко отнасяние с най-главния въпрос прехраната.
Вместо благодарност, че поддържах добрия дух в армията и населението цяла година, аз бях разиграван и унижаван.
Утешавам се че поне Негово Величество Царя и Ваше Царско Височество ценят моята преданост към Престола и Отечеството.
Оставам предан и покорен служител на Ваше Царско Височество
Генерал-майор Протогеров
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 13. Оригинал. Ръкопис.

№ 150
Писмо от Т. Александров до княз Борис Търновски за мненията на комисията по преговорите с Румъния, за злоупотреби в Скопие и др.

София, 12 март 1918 г.

В[аше] Ц[арско] Височество,
Считам за приятен дълг да приложа тук, за сведение на Н[егово] В[еличество] и Н[егово] Ц[арско] В[исочество]:
1. Препис от 2 писма от д-р Николов до Царицата
2. 4 листа с аргументи и мнения по актуални въпроси, изработени от специална комисия, изпратени навреме за сведение на нашите делегати по преговорите за мир в Букурещ, дадени също за използуване и от пратените със съгласието на м[инистъ]р-председателя г. д-р В. Радославов лица: проф. Георгов1 – в Берлин, г. проф. Балабанов2 – във Виена и г. г. Тодор Павлов и П[анчо] Дорев – в Будапеща.
3. Един лист с извадки от писмо от Скопие с факти за рушветчилък и злоупотребление с власт от окр[ъжния] управител д-р Тихов и от полк[овник] Петев там.
Най-искрено предан на Ваше Царско Височество
Тодор Александров
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е, 227, л. 178. Оригинал. Ръкопис.
------------
1 Проф. д-р Иван Георгов (1862, Велес – 1936, София), философ и общественик, професор по история на философията в Софийския университет, педагог, член на БАН, председател на Македонския научен институт.
2 Александър Балабанов (1879, Щип – 1955, София), филолог, поет, преводач и публицист, драматург на Народния театър, професор по класическа филология в Софийския университет, редактор на сп. “Художник”, в. “Време”, “Архив на МНП”, в. “Развигор” и сп. “Прометей”, литературен критик, преводач, изпълнявал важни външнополитически мисии на ВМОРО, член на МНИ и на СБП.

№ 151
Писмо от ген. Ал. Протогеров до княз Борис Търновски с молба да бъде приет и изслушан по въпросите за прехраната, и за отношенията със съюзниците

София, 15 март 1918 г.

Ваше Царско Височество,
Моля да благоволите да ме приемете, за да Ви докладвам:
1. Върху прехраната;
2. Моето невъзможно стоене вече начело на Дирекцията - по много причини;
3. По отношенията ни със съюзниците.
Зная, че положението на България, поради преговорите в Букурещ, не е добро и че Ваше Царско Височество сте много заети, обаче именно поради това положение смятам, че ще бъде полезно ако бъда изслушан.
На Ваше Царско Височество най-покорен и предан
Генерал-майор Протогеров
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 17. Оригинал. Ръкопис.

№ 152
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Фердинанд I с нова молба да се приеме оставката, му като директор на СГОП.

София, 16 март 1918 г.

Ваше Величество,
Ползувайки се от благоволението на Ваше Величество да бъда изслушван и от доверието, че това което докладвам е само от преданост към Господаря и Отечеството, осмелих се да напиша това писмо.
На 27 януари министър-председателят ако и да обеща да не се разглежда вече законопроекта за Дирекцията, не само че комисията се занимава с него, но вече е поставен на дневен ред за разглеждане от Народното събрание на 2-о четене; независимо от това една парламентарна комисия се занимава изобщо, за да се измени закона за стопански грижи и общест[вена] предвидливост като взели участие министър-председателя и военния министър и последният е казал нелестни думи против Дирекцията, а имало мнения и за закриването й.
Откакто се е върнал министър-председателя от Брест-Литовск, ако и да съм искал да бъда приет на доклад вече на няколко пъти, обаче не ме приема; имам много важни и бързи доклади представени в Министерския съвет, които нито се утвърдяват, нито се повръщат неутвърдени. Всеки ден постъпленията на храни намаляват, обаче на обстойния ми доклад от 20 февруари, за да се вземат мерки, никакъв ход не се дава.
Благодарение благоволението, доверието и подкрепата на Ваше Величество, въпреки всички пречки, ето вече 12-й месец как стоя непоколебимо на поста си, на една от най-отговорните служби, считайки, че изпълнявам свещен дълг към Господаря и Отечеството.
Сега обаче, пак от преданост към Господаря и Отечеството, считам, че е необходимо да бъда освободен от оная служба.
Това се диктува от обстоятелството, че правителството, неможейки да се противопостави на волята на Ваше Величество и избира друго средство, за да се освободи от мене и някои чиновници от Дирекцията, като ще прибегне или до закриване на Дирекцията или до ограничения нейната дейност, а сега с пречките прави невъзможно прехранването и може да предизвика катастрофа.
Това средство беше ненужно, защото, както докладвах на В[аше] В[еличество], много пъти съм заявявал на министър-председателя, че щом нямам неговото уверение, във всяко време съм готов да напусна службата.
Длъжен съм да подчертая обаче, че закриването на Дирекцията ще бъде пакостно за прехраната и народното стопанство; моето стоение начело на Дирекцията, поставен при невъзможност да бъда полезен е вредно и трябва да се търси друго лице, но което непременно да бъде честно и ползуващо се с доверието на В[аше] В[еличество] и правителството и да има морален кредит пред обществото, а не само пред властвующите партии.
Съм на В[аше] В[еличество] най-покорен и предан служител
Генерал-майор Протогеров
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 15-16. Чернова. Ръкопис.

№ 153
Писмо от Тайния кабинет на царя до ген. Ал. Протогеров с покана за аудиенция от княз Борис Търновски

София, Неделя вечер.

Уважаеми господин Генерал,
Негово Царско Височество Княз Търновски Ви моли да дойдете за кратко време в Двореца при него, ако разбира се, здравето Ви позволява това.
С отлична почит
С. Д. Добрович
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 244, л. 4. Оригинал. Рькопис.

№ 154
Писмо от Т. Александров до д-р В. Радославов за издадена книга по националния въпрос в Букурещ и за уреждане на парични сметки за издадени книги

София, 4 април 1918 г.

Уважаеми г. Мин[истър]-Председателю,
Оставам ви 2 екз[емпляра] от издадената в Букурещ книга. Ще разпратим чрез Външното м[инистерст]во на мнозина от нея.
От дадените напоследък 10 хиляди лв. изразходвани: около 2500 лв. за напечатване тая книга на румъно–немски и румъно–френски, на двамата, които събират документите досега за 2–3 месеца 1500–2000, сега трябва да пратя още 2000–2500 лв.; на Тод[ор] Павлов дадох от тях 2500, разписката за които е у Вас.
Моля, имайте добрината да дадете бележка до сметоводителя да брои 2500 лв. дадени на Павлов и сумите срещу разписките на Протогеров.
Благодаря ви предварително.
С почит Т. Александров
ЦДА, ф. 313 к, оп. 1, а. е. 22, л. 1. Оригинал. Ръкопис.

№ 155
Писмо от ген. Ал. Протогеров до началника на Тайния кабинет на цар Фердинанд І, Страшимир Добрович, с което изпраща писмо до княз Борис Търновски

Скопие, 27 май 1918 г.

Многоуважаеми Господин Добрович,
Тук приключено прилагам едно писмо за Негово Царско Височество Престолонаследника.
Отговора на Негово Царско Височество може да ми съобщите по телефона на областта в Скопие или с писмо, което ще изпратите до г-н Т. Александров, улица “Гурко" № 22, който ще ми го изпрати веднага със специален куриер.
С отлично почитание
А. Протогеров
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 19. Чернова. Ръкопис.

№ 156
Писмо от ген. Ал. Протогеров до княз Борис Търновски с молба за среща да му предаде немска книга за масонството и за обмяна на мисли как да се използува българското участие в масонски конгрес за прекратяване на войната

Скопие, 27 май 1918 г.

Ваше Царско Височество,
Чрез професор Иек получих тайното съчинение на немски "Хохенцолернския дом и Франкмасонството"  съчинение, за да го предам на Негово Величество Царя.
Професор Иек беше изпратен от "Великата пруска ложа", за да ни уведоми, че съюза на Германските Велики ложи признават за независима Великата ложа на България и да ни покани да вземем участие със свои делегати на масонския конгрес, който се свиква в края на юни или началото на юли от Великите масонски ложи на съюзните държави.
Конгресът е и от голяма политическа важност, защото в него ще се разглежда и въпроса за влизане във връзка с масонството на неутралните и неприятелските държави по прекратяването на войната.
Българската Велика Ложа е единствена, която е в свръзка с масонството на неприятелска държава - В[еликата] Л[ожа] на Франция и ще може да посредничи в тоя случай.
За да докладвам подробно по това и да поднеса книгата моля ако Негово Величество Царя благоволи да ме приеме. Ако ли Негово Величество не е разположен, моля Ваше Царско Височество да ме приеме, за да можем по тоя случай да действуваме според инструкциите, които ще ни се дадат.
Съм на Ваше Царско Височество най-покорен и предан
Генерал-майор Протогеров
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 17-18, 67. Чернова. Ръкопис.

№ 157
Бележка на Т. Александров със списъци на дейци на ВМОРО, заемали административни длъжности

[София, 27 юни 1918 г.]

Бележка
Държали се добре:
Щип – Окр[ъжен] управител Мирчев
Предс[едател] на Окр[ъжната] пост[оянна] комисия Ефр. Чучков
Член в [Окръжната постоянна комисия] Ант. Тошев
[Член в] Окр[ъжната] пост[оянна] [комисия] Геор. Гочев
Радовиш – Окол[ийски] началник Маджаров
Полицейски пристав П. Овчаров (бив[ш] войвода)
Св[ети] Николе – Окол[ийски] н[ачални]к Ив. Мангъров
Секретар в [Околийското] управл[ение] Ант. Хилядников
Кратово – Окол[ийски] н[ачални]к Ст. Бидиков
Кмет Дончо Ангелов
Кочани – Окол[ийски] н[ачални]к Мих. Монев
Царево -
Скопие – Предс[едател на] Окр[ъжната] пост[оянна] комисия Лаз. Томов
Член [на Окръжната постоянна комисия] Атан. Албански
Кмет – Хр. Коцов
Призрен – Окр[ъжен] упр[авите]л Йорд. Тренков
Куманово – Окол[ийски] н[ачални]к Ст. Мишев
Струмица – [Околийски началник] Арг. Манасиев
Кавадарци – [Околийски началник] Попантов
Кмет Хр. Стоянов
Прилеп – Окол[ийски] н[ачални]к Пет. Ацев
Крушово – [Околийски началник] Мил. Матов
Струга – [Околийски началник] Г. П[оп]христов
Охрид – Окр[ъжен] управит[ел] Ефт. Спространов
[Охридски] градоначалник П. Чаулев
Алексинац – П. Караманов – Окол[ийски] н[ачални]к

Добре е да се преместят другаде:
Тетово – Окол[ийски] н[ачални]к Зах. Новев
Гостивар – [Околийски началник] Сп. Георгиев

В Министерството:
Хр. Ачев, инспектор на полицията
Методи Гелев, [инспектор] на преселването

Заслужават уволнение веднага: – разбойници
Окр[ъжен] управител в гр. Прищина Брадистилов
Кметът на гр. Прищина Арсени Йовков
Окр[ъжен] управител в Кичево

Могат да бъдат добри окр[ъжни] управители в Македония:
Велко Думев, сега окр[ъжен] учил[ищен] инспектор в Ниш, р[одо]м от Воден, Крапчев го познава
Лазар Симитчиев, сега гимназиален учител в Русе, р[одо]м от Скопие, брат на Екат. Симитчиева
ЦДА, ф. 135 к, оп. 5, 1 л. Оригинал. Ръкопис.
-------------
1 Тази бележка със списъка е приложена към следното писмо на Т. Александров до депутата демократ Григор Василев, изпратено от София на 27 юни 1918 г.: “Др. Григоре. Търсих те по телефона и снощи и тая заран. Прилагам ти списъка, за който говорихме в Ниш. Има и много пристави и др., за които не ти пиша нищо. Побързай с постъпките си. С поздрав: Т. Александров”. Публ. в Гр. Василев, Един живот в писма, Т. ІІ, С., 2000, с. 25–26.

№ 158
Бележка на Т. Александров

Б. м., Б. д.

I. Д-р В. Радославов
1. Обезмитяване вещите за турците1
2. Тюфекчиев – Бакладжиев
Вещи, пушки, интернир.
3. Пушките за Турция – ст[арши] стражар Даме Мартинов (8000 лв.) купува пушки за турците.
4. За книгата – сръбските зверства (Хербст).
5. Разговор с Баучера – 400 лири на “The Near East”.
6. Д-р Николов – парична помощ.
7. Изпращане хора в странство.
8. Пера Попович – 200–300 лв. помощ.
9. Заплата на свещ[еник] К. Апостолов.
II. За освобождаване Славе Иванов
Военния прокурор и Чуклев.
III. За назначаване Ангел Узунов – книговодител в Зем[еделската] банка в Кюстендил.
IV. Клането в Радовиш
V. Разпит на Слави
VI. Каназирев
1. Нота за кланетата в Радовиш, Каменица и пр.
2. Баждарев
3. Хора в странство – Милетич и др.
4. Проток[ол] от Соф[ийския] ком[итет] за бежан[ците] – да се дава храна на семейст[вата] на взетите войници.
5. Дервиш – Хима.
ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а. е. 8, л. 3. Оригинал. Ръкопис.
--------------
1 Целият ред е задраскан от Т. Александров.

№ 159
Писмо от ген. Ал. Протогеров до княз Борис Търновски с молба да бъде приет за да уточнят имената на делегатите, които трябва да присъстват на масонския конгрес в Берлин

София, 6 юли 1918 г.

Ваше Царско Височество,
Днес получих поканите за делегатите на конгреса, който ще се състои в Берлин на 19-ий того и ще трае до 22-и.
Понеже остава още много малко време, а на 10-ий того трябва да отговорим, като съобщим имената на делегатите, моля да благоволите да ме приемете да докладвам по това.
Ваш предан
Генерал-майор Протогеров.
ЦДА, ф. 3 к, оп. 12, л. 1. Оригинал. Ръкопис.

№ 160
Писмо от генерал–майор Ал. Протогеров и Т. Александров до цар Фердинанд с покана да присъства на честването 15–годишнината на Илинденско–Преображенското въстание в Скопие и молба да амнистира осъдени дейци на ВМОРО

София, 31 юли 1918 г.

Генерал Протогеров и Тодор Александров молят да се донесе до знанието на Негово Величество Царя следното:
Упълномощени от военните, административни и общински власти в Скопие и от име на цялото Скопско и Македонско българско население да поканим лично Н[егово] В[еличество] Царя – Освободителя на Македония и Н[егово] Ц[арско] Височество, достойния негов наследник, да направят високата чест на борческа, сега свободна Македония, като почетат с присъствието си в Скопие празненствата по случай 15–годишнината от Илинденското въстание, осмеляваме се да поднесем тая покана телеграфически, като молим най-почтително Негово Величество да ознаменува това празненство, тая светла дата от новата ни история, като благоволи да помилва, за да заминат на фронта, осъдените 20–30 души четници, повечето от които са задържани за политически престъпления.
Ако Негово Величество удостои с височайшата си милост тия заслужили на българското дело за народното обединение лица, молим да ни се извести, за да бъде представен списък чрез Щаба на Действующата армия или направо.
На Негово Величество Царя за винаги най-искрено предани:
Генерал–майор Протогеров,Т. Александров.
ЦДА, F 7б – 1, 1 л. Оригинал. Машинопис.

№ 161
Писмо от Т. Александров до княз Борис Търновски с предложение за обсъждане интерпелацията по прехраната на тайно заседание в Народното събрание

София, 17 септември 1918 г.

Ваше Царско Височество,
В Народ[ното] събрание днес ще се определя денят за разглеждане някои интерпелации на опозицията. Понеже при разглеждане някои от тях, особено оная по прехраната, възможно е да се изнесат известни данни като напр., че във военните складове няма никакви запаси храни за войската и др[уги] под[обни], които е вредно да се знаят от враговете на България.
В[аше] Ц[арско] В[исочество] не намира ли за уместно с удобрението на Н[егово] В[еличество] Царя да видите м[инистъ]р-председателя интерпелациите да се разгледат в тайни заседания в Камарата.
Оставам на В[аше] Ц[арско] В[исочество] най-искрено предания
Т. Александров
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 172 . Чернова. Ръкопис.

№ 162
Писмо от Тайния кабинет на царя до ген. Ал. Протогеров с покана за аудиенция от княз Борис Търновски

София, 26 септември, събота

Многоуважаеми Господин Генерал,
Негово Царско Височество Престолонаследника ще Ви приеме днес, в 10 1/2 часа преди обяд.
С отлична почит
С. Д. Добрович
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 244, л. 3. Оригинал. Ръкопис.

№ 163
Писмо от Тайния кабинет на царя до ген. Ал. Протогеров с покана за прием от цар Фердинанд І, заедно с Т. Александров

Б. м., Б. д.

Уважаеми Г-н Протогеров,
Негово Величество Царя ще благоволи да Ви види заедно с Т. Александрова в Двореца довечера в 5 1/2 часа.
С почитание
С. Д. Добрович
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а.е. 244, л. 5. Оригинал. Ръкопис.

№ 164
Паметна бележка на ген. Ал. Протогеров от разговора си с цар Борис ІІІ за състоянието на България и принципите на неговото царуване

София, 8 октомври 1918 г.

Четено и обяснявано с коментарии на цар Борис III
1. Състоянието на крепостта и разположението на войските.1
2. Състоянието на духовете в страната - Мехомия, Неврокоп, изземванието спряно, особено в Южна България. Безчин[ства] на германц[ите] и тяхното разположение.
3. Демобилизац[ията] върви без сътресения; 5 и 9-а дивизия се направ[ляват] през Самоков; 7-а дивизия е по местата си.
4. Прехраната върви засега спокойно; изземван[ията] спират. Ще има недостиг около 100 мил[иона] кил[ограма]. Дирекц[ията] трябва да продължи дейността си, нов законопроект, но още не зная правител[ството] какво мисли; във всеки случай законопр[оектът] трябва да се приготви. Правител[ството] не зная какво мисли, но ще бъде добре да ме освободите от директор.
5. Какво е необходимо сега:
Бързо преустройване на армията, нейното организиране, въоръжаване, снабдяване, а главно дисциплиниране. Преди всичко армията да се съгради на здрави стълбове, в лицето на нейните водачи офицери.
Царят да има предвид, че има виновници измежду висшите офицери за тоя погром, които трябва, да се привикат под отговорност и на никого от тях да не се дава отговорна висша служба. След това трябва Царя да си избере воен[ен] м[ини]стър и начал[ник]-щаба на армията - първият да бъде добър организатор, с твърда воля и работлив; вторият високо интелигентен. При избиране на тия две лица да не се обръща внимание на никакви чинове и дали ще бъдат угодни на тогоз или оногоз. После Царят заедно с тях да избере: начал[ници] на Инспекц[ионни] области (бъдащи к[оманди]ри армии), начал[ник] артил[рия], кавал[ерия], Воен[но] съдеб[на] част, инженер[ни] войски и сан[итарна] част.
С тях пък наедно да се изберат начал[ници] на дивизиите, бригад[ите] и полковите к[оманди]ри.
Това трябва да стане най-бърже, защото вътреш[ното] сгокойствие, дисципл[ината] в народа ще зависи от дисципл[ината] в армията.
6. По управлението изобщо:
а) Сам да бъде най-точен изпълнител на всички закони, а не както беше авгус[тейшия] баща, който манифестираше своето могъщество с нарушението на законите (по производ[ството], награди и пр.)
б) Почитане на всички държавни мъже и обществени служители (а не както ги снижаваше авгус[тейшия] баща и ги изхвърляше като парцали);
в) Никога да не се издигат на висшите държавни и обществени места лица без морал, осъждани, забогатели по незаконен ред, бездарници, влечуги и пр.
г) Сам Царят да се огражда със съветници морални, умни, характерни, които ще му казват истината, а не такива, които само ще угодничат.
д) Обичайте всички българи без разлика на обществено положение, занятие, образование, като свои братя, свои чеда.
е) Да се захвърлят завинаги Макиавелистическите принципи за управление; не с разделяне на общес[твените] сили да се владее, а чрез тяхното обединение и използуване особеностите на всеки обществен деец, обществена сила.
Принципи на управление:
любов и преданост към България и към всички граждани; справедливост към всички, без всякакви фаворизации; преди всичко грижливост за бедните класи; търсене истината; за идеал - обединение на българското племе; всичкото не е материалните блага, а заедно с духовното повдигане; трудолюбие; познаване на целия народ - на всички среди, затова да бъде в съпрекосновение с всички слоеве на обществото; голяма нужда се чувствува от морализиране преди всичко на интелигенцията; за дипломати да не се изпращат лакеи, а умни, интелигентни и наблюдателни хора, а не от дипломатическата кариера само; добре е Царя да има определени дни, в които да приема граждани на аудиенция (досегашният цар не приемаше даже министрите).
А. Протогеров
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а.е. 187, л. 69-71. Оригинал. Ръкопис.
-------------
1 Става дума за столицата и за положението след Войнишкото въстание, което е потушено под ръководството на ген. Ал. Протогеров.

№ 165
Писмо от Тайния кабинет на царя до ген. Ал. Протогеров  с покана за аудиенция от цар Борис III

София, 8 декември 1918 г.

Уважаеми Господин Генерал,
Царят ми заповяда да Ви известя, че той желае да Ви приеме на аудиенция днес, 8-и того, в 5 ч. 30 минути след пладне, в Двореца.
Форма - служебна.
С отлично почитание
Фл[игел] адютант на Н. Величество
Подполков[ник] Калфов
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а.е. 244, л. 6. Оригинал. Ръкопис.

№ 166
Отворено писмо от Т. Александров до д-р Н. Генадиев с обвинения за политическата му дейност и настояване да освободи арестуваните дейци на ВМОРО

София, 13 ноември 1919 г.

Г-н д-р Генадиев,
Обществото знае, че Вие сте факторът на всичко извършено. Стига сте тъпкали конституцията и законите. Стига сте се гаврили със свободите и живота на българските граждани! Поканвам Ви: 1) Да бъдат освободени в срок от три дни Протогеров и д-р Точков; 2) В седемдневен срок да се освободят Вашите лични неприятели Д. Кьорчев, Хр. Статев1, Марков и Чуклев2; 3) За всички останали да се проверят в най-скоро време обвиненията, за повечето от тях скроени и да се съдят само доказаните продажници, които са получили за лични облаги средства от чужди държави, и доказаните спекуланти; 4) Виновниците да се съдят от законните български съдилища, а не от някакъв народен партиен съд; 5) Да не се разтакават и тормозят от полицейската власт майка ми, сестра ми, моите роднини и другари. Опомнете се и не революционизирайте българското гражданство! Ветрове сеете, бури ще жънете!
Задграничен представител на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров.
Публ. в Р. Ардити, Спасяване на български евреи или най-голямата шпионска афера, Пл., 1993, с. 57–58.
-----------
1 Христо Статев (1887-1967), адвокат, политически и държавен деец, член на Национал-либералната партия и на Народносоциалното движение на проф. Ал. Цанков, министър на земеделието и държавните имоти (1931), народен представител в ХХV ОНС.
2 Пано Чуклев, юрист, член на Демократическата партия, началник на Обществената безопасност (1908-1911), столичен градоначалник (1918-1919), убит 1922 г.

№ 167
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Борис ІІІ с оценка за неговата дейност и предупреждения за ударите, които му се готвят

Б. м., 23 май 1920 г.

Ваше Величество,
Досега сте действували добре. Запазете спокойствие и в бъдеще.
В интереса на България е да проявите твърдост и на всяка цена да запазите Престола.
Гответе се системно, за да противостоите на ударите, които Ви се готвят.
Имате подкрепата на българския народ и армия и Бог е с Вас.
А. Протогеров.
ЦДА, ф. 3 к, оп. 12, а. е. 1287, л. 5. Оригинал. Ръкопис.

№ 168
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Борис III за ролята му като представител на народа и армията

Б. м., 1 юли 1920 г.

Ваше Величество,
Пътят, по който вървите, е добър ако и тесен, бавен, труден за възкачване.
Добре правите, че винаги сте между народа и армията.
За да олицетворявате народ и армия трябва да бъдете носител на техните мисли, които ще ги възприемете не само чрез управниците, но и непосредствено.
От друга страна Царя, като носител на народната Мисъл, трябва да бъде в положение чрез Силата, Любовта и Мъдростта, които са в Него като божествен дар, тая кондензирана мисъл да я предава и разпространява между народа и армията.
На народа ще въздействувате непосредствено, като влизате в съприкосновение с него. На армията обаче, която е Сила, трябва да въздействувате и непосредствено, но главно чрез полковите командири и по-горните началници. Тия началници, тия нерви, само от вас трябва да се привеждат в движение.
Бъдете цар по Любов, Мъдрост и Сила, които само ако ги проявите царствено ще бъдете истински заместник на невидимия Цар.
Опитът да се разстрои и опартизани армията трябва да се осуети с твърдост, каквато изглежда че вече се проявява, брой 353 от в. "Народна отбрана". В тоя случай Вашата намеса с такт и системно е удобен момент, за да застанете на върховното място.
Раздорите между управниците и алчността ще способствуват много наскоро, щото чрез руско и сръбско злато комунистите да почнат бомбени атентати.
Това да не Ви изненадва, защото Вие сте под Божия закрила. Само, че знайте това и се гответе за посрещане такива моменти.
Нека Бог Ви закриля и ръководи
А. Протогеров.
ЦДА, ф. 3 к, оп. 12, а. е. 1287, л. 3-4. Оригинал. Ръкопис; ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 20-21. Чернова. Ръкопис.

№ 169
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Борис ІІІ за действията на сърбите в България

Б.м., 12 юли 1920 г.

В[аше] В[еличество],
По сведения от най-положителен източник, сърбите са изпратили големи суми в София за подкупи на вестникарите, а чрез нашите комунисти други суми за бомбени атентати, даже и специално против Вас.
Вземете мерки специалните Ваши агенти да бдят за това без обаче това да разкривате на правителството.
Беше ми много неприятно да Ви съобщавам подобни неща, от една страна да не влизам в ролята на Вашите пазачи, които най-лоши неща Ви съобщават, за да се препоръчат за предани.
Това обаче съм принуден да Ви съобщя, понеже ми се каза, че трябва да Ви се съобщи без друго.
Друго сърбите вземат мярка, за да настанят на мината „Перник” сърби миньори работници и при нужди чрез подкупи да направят стачка, а също и да направят разрушения на мината, та да нямаме въглища и да се спре движението по железниците; това е чудновато, понеже и на тях даваме въглища, но то е така. Това може и на правителството да се каже.
Да се проследи и ще се види, че постоянно приидват сърби и това ще продължава и ще се увеличава.
Нека Бог да Ви запази за благото на българ[ския] народ
А. Пр.
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а.е.187, л. 92-23. Чернова. Ръкопис.

№ 170
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Борис III за политиката, която преследва правителството на БЗНС, като организира контрачети срещу ВМРО, нанася удар срещу българското офицерство, който е и удар срещу царя

Б. м., 6 септември 1920 г.

Ваше Величество,
Това което става безспокои ме; отиваме към анархия, защото Държавния глава престава да изпълнява оная функция, която му дава конституцията, а щом тая власт премине в ръцете на друго лице или власт, неминуемо ще преминем към промяна на държавния строй.
Системно се действува, за да се направи армията преториянска – да служи на една партия, а не на държавата и на Държавния глава. Офицерството се организира, за да се противопостави на преторианството и за щастие, че това организирано тяло се води от офицери, предани на Държавния глава, а не от водачи, които биха били готови да станат оръдие на тая или оная партия, или пък те да играят някоя политическа роль.
Обаче, когато тия офицери виждат, че Държавния глава, комуто дават клетва за вярност, е безсилен и че те, когато се противопоставят на желанието на правителството да ги прави партизани, то ги уволнява и Царя подписва заповедта за уволнението, ще стане ясно за всичкото офицерство, че Държавния глава им посочва, че той е безсилен и че за да запазят положението си трябва да изпълняват партизанските прищевки на правителството, а не на тоя комуто са се клели за вярност.
След тоя удар, който се нанесе на Държавния глава, неминуемо ще последва и друг последен удар.
Алармите, които се вдигнаха че има военнолюбци между армията, демократите и македонците, бяха за да се създаде благоприятна атмосфера пред Съглашението и народа преди посяганието на офицерството, демократите и македонците.
С офицерството почнаха и успяха, защото Държавният глава, който трябваше да се застъпи за офицерството, като главнокомандующ, не направи нищо, а наопъки помогна на правителството, за да се освободи от доблестните офицери.
За демократите почнаха следствие, обаче досега се колебаеха, но щом смазаха офицерството ще посегнат и на тях. Какво ще правят не зная, обаче при тая абсолютна, тираническа и противоконституционна диктатура са в недоумение от държанието на Държавния глава.
На македонците посегнаха отдавна, обаче тяхната любов към родината и пасивното им държание взеха го за слабост и почнаха да кроят убийства. Изпратиха чети в Сръбска и Гръцка Македония да убият Александрова, а едновременно да прибягнат и до предателство, за да унищожат организацията. Войводата Коце Иванов, изпратен от правителството, е заловен вече от сърбите и почна да предателствува. Но има и друга опасност – той може да признае, че е изпратен от правителството, като докаже, че то му е дало пушки, облекло и пари. Тогава какво ще бъде положението на правителството пред Съглашението? Има 2 чети, изпратени и в Гръцка Македония, едната от които минала границата, когато Стамболийски бил в Петрич. Какво ще прави правителството, когато гърците заловят и тая чета? А трябва да се знае че в тези чети има сръбски и гръцки шпиони, които знаят кой дава пушките, парите и облеклото – Вътреш[ното] министерство.
Хвърлената ръкавица на нас за убийствата приемаме я; обаче как ще се оправдае България пред Съглашението, което не ще откаже на Сърбия и Гърция да окупират България, щом тя праща чети, за да внася смут в държавите им. Та и тоя шантаж в “Утро”, брой 3341, че аз с Никита1, Анунцио2 и албанците съм атентирал срещу Югославия, дали не е скроен в свръзка със залавянето на тая чета? Заинтересувайте се и ще видите: тая чета на Коце Иванов беше разоръжена от погранична стража и изпратена в София. Обаче не се минаха и 20 дена, правителството заповяда да се върне всичко на четата и да се пропусне да мине границата, което и стана. Правителството недоволно от пограничната стража изпрати специален полицейски инспектор в Кюстендил с 15 агенти да помага на своите хора, които ще убиват Александрова и ще предатателствуват. Ние сме бодри на поста си.
Досега действувахте много тактично, но след всички беззакония, които се извършиха, след анархията която се внесе, ако изпуснете от ръцете си и армията, очаквайте неминуемо че ще се посегне и на вас. Ударът който се нанася на офицерството е удар, който се нанася на Държавния глава. Тоя момент е много важен и като че Вий изпускате вече армията от ръцете си, а заедно с нея и Короната.
Моментът е критичен; народът и армията са с Вас, но трябва да ги водите и никой не ще ви помогне ако се откажете сами от водителството. Знайте че и Бог е с Вас, затова смелост и разумност.
Бог да Ви закриля
А. Протогеров.
ЦДА, ф. 3 к, оп. 12, а. е. 1287, л. 10-11. Оригинал. Ръкопис; ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 24-26. Чернова. Ръкопис.
-----------------
1 Никита I (Никола Петрович Негуш) (1841-1921), черногорски княз (от 1860) и крал (от 1910-1916), поет, писател и учен.
2 Габриеле д`Анунцио (1863-1938), италиански писател, драматург.

№ 171
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Борис III със съвети как да действа при случаите когато правителството настоява за съкращаването на офицерите и армията

Б. м., Б. д.

Ваше Величество,
Позволявам си да продължавам да Ви се обаждам и да си казвам мнението по събитията у нас.
Постъпката Ви пред френския представител военен, за да се запази армията в досегашния състав и да не се уволнява офицерството е отлична и ме радва, че сте добили съгласието му.
Обаче очуден оставам, че след това въпреки, че добито [това] съгласие правителство Ви поднесе Височ[айши] заповеди, или щяло да поднесе, но е решило вече това, да не използуват това съгласие и да уволнят всички офицери, като остави армията даже [по-далеко] от договора. Още повече останах изненадан, че Вий сте се съгласили на исканието на правителството и по тоя начин сте се изложили много пред френ[ския] генерал и пред френ[ското] правителство, че френците искат да ни се увеличи армията. Не стига това правителството разредило оберофицерите да се уволняват по жребие, а не по изработения списък от В[аше] В[еличество] по достойнство и това е предизвикало добрите офицери сами да си дадат оставките и да се откажат от жребието.
Щом това е така, тогава ясно е че Вий вече сами разоръжавате армията, че Вий вече сами въоръжавате цялото офицерство против себе си и сами си приготовлявате детрониранието и то не от комунисти, но от самата армията. Аз бях участник при детрониранието на покойния добър, но малодушен княз Батенберг и ще Ви кажа, че него не русите го детронираха, а неговото малодушие и защото настрои против себе си най-добрите офицери.
Бързам да Ви предупредя и даже да Ви моля от интересите на България и династията по никой начин да не подписвате заповедите за уволнението на офицерите и без друго да използувате съгласието на френ[ския] генерал.
По въпроса за жребието веднага вземете мерки да съветвате добрите офицери да не си дават оставките и да не подписват заповедите за уволнението им. При възцаряванието Ви казах, че по душа сте добър, но не зная как ще се проявите като характер. Помнете добре, че любовта към родината Ви налага да се проявите като характерен човек, иначе ще направите големи пакости на България. Ако се проявите като характерен човек, ще останете винаги почитан от народа иначе сте изгубен.
Тези дни ще Ви пиша по-обстойно както по тоя, така и по други въпроси, но сега бързам да Ви моля по това, докато не сте направили непоправима грешка, за Вас лично и за България. Длъжни сте като главнокомандующ и пръв гражданин да си изпълните дълга като запазите армията, а чрез нея и към България.
Дано Бог да подкрепи силите Ви, за да не погубите себе си и България
А. Пр.
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 42-44. Чернова. Ръкопис.

№ 172
Отворено писмо № 28 от Тодор Александров до Александър Димитров с предупреждение за действията му срещу ВМРО

Б. м., септември 1920 г.

До г-н земледелския министър на вътрешните равоти Ал. Димитров в София
(Копие до г. г. другите министри, шефовете на партии, главните редактори на столичните вестници, видни общественици в България и др.)
Господин министре,
От няколко месеца напуснах Царството, угнетявано от тираническия режим, натрапен от другарите Ви и Вас, и заминах за поробената си родина Македония, дето да изпълня, както аз разбирам, своя дълг към нещастните си съотечественици. Ако мислехте, наистина, че имате основание да се боите от мене до като бях в България, поне тук, надявах се, да освободя от грижи по мен Вас, другарите Ви и Вашите органи и оръдия – явни и тайни полицаи, комисари за настаняване бежанците и др. подобни, които имат не малко работа там в царството, ако желаят да изпълнят добросъвестно службите си ..., понеже дейността ми тук, вън от пределите на царството, засяга изключително поробеното население и сръбските и гръцки власти. Какво бе очудването ми, обаче, като узнах за мерките, които сте замислювали да предприемете против мен вътре в поробена Македония! Помислили сте, види се, че сте уредили напълно вътрешното управление на България и считате границите на царството тесни за своя полицейски талант, или намирате сръбската полиция и войска негодни или недостатъчни да се справят сами с вътрешните си врагове, та се явявате Вий – кой знае срещу какви облаги – със своите органи в услуга на “братска” Сърбия – на Сърбия на Пашич и Александър, която стъпка договорите с България на 1913 г. и заграби подло сърцето на българска Македония, която на 1919 г. задържа заграбеното и отне на България Струмица, Цариброд, Босилеград и други български покрайнини и се надвеси над столицата на Царството почти на пушечен изстрел!... с намерение по-късно да заграби до река Искър или да излиза на Черно море, като изгори всички български книги и унищожи българската интелигенция…
От няколко седмици насам Ваши чиновници, инспектори, явни и тайни полицаи, са се разтичали по София, Кюстендил и другаде да събират изхвърлени по-рано от редовете на Организацията бивши нейни членове за разни престъпления, като убийства, грабежи, изнудвания, злоупотребление на пари и др. под. – и да увещават и подкупват мои другари, както и мнозина съчувственици на Организацията там, за да образуват и изпратят чети от България, с цел да ме убият тук. Напразни усилия: организираното население тук сигурно ще съумее да се разправи лесно с тези натрапници, както това е вършило не един път в миналото!
Според най-положителни сведения главното Ваше оръдие в тази престъпна акция е Гйорче Петров, назначен от Вас председател на Комисията за бежанците, доскорошен самозван представител на бивша Вътрешна Македоно–Одринска Революционна Организация и известен на българското общество и македонските среди под прозвището “Велзевул на Организацията”.
Българското общество би се потресло ако изнеса всички факти, които са ми известни, но тази Ваша престъпна замисъл, а именно: организирането на група детективи в чета, която е получила вече снаряжение и всички инструкции; опитите за назначаване специален човек по границата, натоварен с мисията да улесни влизането на проектираната хайка в дирите ми тук; полуофициалното изявление на един пограничен Ваш администратор, че най-голям триумф за правителството Ви би било моето убийство и пр. 3ная, че за да оправдаете престъплението си пред ония порядъчни, хора, които още са останали около Вас, сте пуснали интригата, че аз съм комплотирал, заедно с демократите, против скъпия живот на министрите, с цел да падне сегашния кабинет, за да бъдел заместен от демократски. Тази клевета остава за Ваша сметка, тъй като всички знаят, че аз не се числя към никоя политическа партия и няма да се числя в такава до освобождението на Македония.
Но що се отнася до опитите Ви да пращате чети в Македония, които да служат за кърсердари на нейните поробители, аз не мога да ги отмина мълком и счетох за свой дълг да Ви отправя това писмо. Разбира се, аз не си правя илюзията, че Вие и другарите Ви ще се вразумите и че ще престанете да вършите лудости, разноските на които ще плаща българския народ, както заплати скъпо “подвизите” Ви при “Добро поле”, Радомир и Владая, – а отправям това писмо, за да се осветли съзнателната част от българското общество върху новите “подвизи”, които му готвите.
Знайте следното: никой не може да ни отнеме правото да разполагам със своя живот, както намеря за добре и да служа по силите си и съгласно разбиранията си на поробената ми родина. Който се опита да стори това, уверен съм, – благодарение на закрилата на Провидението и на съдействието на организираното македонско население, – ще си счупи непременно главата.
С почит:
Тодор Александров1
ЦДА, ф. 11 к, оп. 1, а. е. 96, л. 1 и плика на л. 2. Копие. Машинопис; и ф. 135 к, оп. 3, а. е. 23, л. 17. Копие. Машинопис.
---------------
1 Върху плика Никола Илиев Сакаров е отбелязал “1.ХІ.1920 преди обед в клуба, дадено ми от Страшимир Богданов. Лично.) Пликът е адресиран “До господин Никола Сакаров, журналист в Социалистическия клуб, улица “Нишка” № 15, София”. Върху печата на плика личи само “Радомир”.

№ 173
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Борис III с поздравления за годишнината от възцаряването му и съвети как да управлява

Б. м., 3 октомври 1920 г.

Ваше Величество,
Отдалечен от шумът на световния живот, търсейки смисъла на живота, като получавам впечатленията си не от материалните, физическите сетива, но от духовните сетива, ето какво виждам: насочена мисълта ми да провери и прерови миналите събития, които преживяваше човечеството в последните само няколко десетки години, а особено в нашата родина, за констатиране е, че враждата е голяма в човечеството; а тая вражда се дължи на факта, че цел на живота на отделния човек, на семейството, на обществата и на народите е материалното благо, а не духовното, животинското, а не божествено човешкото.
Материалното благо носи само вражди, нещастия, а духовното благо носи любов, щастие.
Поставена криво целта на живота в крив път върви отделния човек, обществата, народите, а заедно с тях и водачите на човечеството.
Материалното благо от капиталиста създава тиранин, който чрез ограбване чуждия труд иска да натрупва материални блага и да благоденствува.
Материалното благо от властника създава тиранин, който чрез властта тиранизира управляваните, за да добие материални блага повече от тях и да благоденствува.
Поставена целта на живота на здрави основи, на вечната, нетленната основа – на духовното благо на човека, тогава щастието на отделния човек се слива с щастието на всички хора; тогава тоя който притежава материални богатства ще бъде щастлив, че може да помага на другите; тогава той не само никога няма да ограби чуждия труд, но и материални богатства не може да трупа, защото щом още ги добие ще ги сподели с тия които имат нужда.
Властникът, духовно издигнат, винаги ще счита себе си като слуга на по-низко стоящите от него духовно, за да им помага и те да се издигнат, да могат и те да почувствуват тая духовна наслада да се слеят с всички човеци, като със свои братя и с Бога, като синтез на всички човеци и на Вселената, като баща на всички.
Ваше Величество,
Горните мисли Ви ги нахвърлих, съзерцавайки, както Ви казах, миналото, а особено близкото минало, от септемврий 1918 год. досега, след възцаряванието Ви.
Днес, когато Ви пиша писмото е 3-ий октомврий, денят когато абдикира Вашия баща, а утре е 4-ий октомврий, денят когато Ваше Величество се възцари.
Вашето възцаряване стана в тежки дни за отечеството, когато то е разпокъсано от външни врагове и ограбено, и когато вътрешно е разпокъсано от партийните вражди.
Вашето възцаряване стана в дни, когато цялото човечество е недоволно от царе и управници, защото те не бяха слуги народни, та тям приписва всичките си страдания и иска да променява социалния строй, да променява идеите, които трябва да ръководят човечеството. Царувате във време когато трябва да понесете страданията на всички.
Ваше Величество,
Тия страдания ще ги посрещнете радостно от момента, когато си кажете, че сте извикани за да облекчите страданията на българския народ, че сте извикани да се слеете с тоя народ, да почувствувате в своята душа всеки българин за свой брат и така с всички заедно да се слеете с Бога.
Само чрез тая любов и с това духовно сливане с българския народ и с Бога ще можете да получите Божията благодат, а чрез него и любовта народна.
Ваше Величество,
По случай празника – Възцаряванието Ви на престола, ще Ви кажа:
Потърсете в душата си Бога и там в него ще намерите тая изобилна любов, която да излеете върху българския народ. С тая любов ще унищожите страданията народни и Ваши и ще докарате благоденствие.
Бог да Ви помага
А. Протогеров.
ЦДА, ф. 3 к, оп. 12, а. е. 1287, л. 7-9. Оригинал. Ръкопис; ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 36-39. Чернова. Ръкопис.

№ 174
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Борис III за необходимостта от тесен контакт между царя и офицерството, за да бъде свалено правителството на БЗНС и съвети как да бъде осъществен този контакт

Б. м., 17 октомври 1920 г.

Ваше Величество,
Много ме радва, че в критическите минути проявихте и смелост и мъдрост. Смелостта я проявихте по отношение офицерството, като не подписахте докладите за преместванията на офицери. Това ще се разбере в армията и ще се цени. Там трябва да проявите още по-голяма смелост и да бъдете в постоянен контакт с офицерите до командир на полка включително. Има една стара заповед, според която всеки офицер до командир на полк включително, а също и тези с по-низши офицерски чинове, които имат кръст за храброст ІІІ-а ст[епен] са длъжни при идване в София от провинцията да се явяват в двореца. Това положение да използувате и да напомните на начал[ник]-щаба да се изпълнява, а Вие да ги приемате, а не само да се разписват. Към това само да прибавите начал[ниците] на частите до командир на полк включително от Соф[ийския] гарнизон да се явяват на доклад при Вас на всяко 1-о число на месеца, като им разпределите времето.
На начал[ник]-щаба достатъчно е само да се каже и той ще го изпълни.
Никакъв доклад без подпис от начал[ник]-щаба да не приемате.
Мъдростта сте я проявили по отношение партиите, като сте им казали, че те трябва да не чакат да им се дава властта като манна от Господа, но да я искат от народа и когато Вий ще видите, че народа негодува от управниците, тогава само ще имате основание да им я дадете. Нека отидат между народа и от него да искат властта и когато ще каже Вам народа да свалите правителството, само тогава ще го свалите.
Това е един урок, за да тръгнат те между народа и чрез него да се обърнат към Вас. Те сега щат не щат това трябва да го направят.
Конституционни мотиви за сваляне правителството има много, обаче трябва да получите още и тоя – на народния глас, колкото и да се задушва тоя глас с цензура, непозволяване събрания и митинги и други мерки; обаче и това ще бъде за Вас мотив, че на народа не се позволява даже да издигне гласа си до Вас против правителството.
Народът и армията са с Вас, но Вий не трябва да изпускате армията от ръцете си като нейн Водач.
Водете, за да не Ви водят, защото ако Ви водят изгубени сте. Дано Бог Ви даде мъдрост и смелост, за да извадите родината на добър край.1
А. Протогеров.
ЦДА, ф. 3 к, оп. 12, а. е. 1287, л. 12-17. Оригинал. Ръкопис.
---------------
1 За този ранен заговор за свалянето на правителството на Ал. Стамболийски вж. спомените на Лука Малеев в БЗНС, Александър Стамболийски и ВМРО. Непознатата война. С., 2009, с. 732-740.

№ 175
Писмо от Серски революционен окръг на ВМРО до цар Борис ІІІ за възникналия конфликт между ВМРО и български военни в Петричко

Македония, 14 ноември 1920 г.

До Министерския съвет и българските общественици
За Н[егово]В[еличество] Царя на българите.
В. М. Р. О.
Сер[ски] рев[олюционен] окръг
№ 72
14 ноември 1920 г.
Македония.
Г. Г.
На 9-й този месец командующ войските в Петричкия окръг г-н майор Никифоров1, безпричинно е стрелял 7-8 гранати в селото Горна Сингария и Манастира - Неврокопско, повредил две къщи и ранил една жена и едно дете, а войници разграбили продукти от няколко къщи.
Ако докараните войски в окръга ще имат за обект невинното население, нека се знае, че то се тласка умишлено към въоръжена самоотбрана, която по дълг ще бъде взета в ръцете на Организацията.
Окръжната нелегална група в Серския революционен окръг и Петричко, счита за длъжност да предупреди инспираторите на тая провокация, както и др[уги] български общественици, че тя е в сила да се справи с това положение, като се притекат на помощ на страдающето население с оръжие в ръка.
Но, като счита, че последствията от една масова въоръжена борба в част от Сер[ския] р[еволюционен] окръг под българска власт (Петрички окръг) ще бъдат само гибелни за българското племе, особено днес, когато сичкото ни внимание и сили трябва да не се отвличат другаде, освен на юг към поробена под чужденеца грък част от Македония, предупреждава инспираторите-злосторници, че те ще бъдат държани лично отговорни за злините от тая братоубийствена война, а бездейните, отговорните общественици ще са, без друго техни съучастници.
Приемете почитанията ни:
Заведующ окръга: Ал. Василев
За Секретар: П. Вангелов
[Печат: "В.М.Р.О. Серски революционен окръг"]
ЦДА, ф. 3 к, оп. 1, а. е. 553, л. 48. Оригинал. Машинопис. Публ. в Из тайния архив на българския цар Фердинанд І. Документи за военната и политическата история на България, с. 156-157.
--------------
1 Майор Никифор Савов Никифоров, род. 1889 г. в Севлиево, майор от българската армия, служи в 20 пехотен полк, 1 бригада на Планинската дивизия, ковандир на Търновската дружина, командир на 2 и 7 погранични участъци.

№ 176
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Борис III, за намеренията на правителството на БЗНС да разформирова българската армия, за организирането на опозицията и офицерството за свалянето правителството и нуждата от категорична подкрепа от страна на царя

Б. м., 28 ноември 1920 г.

Ваше Величество,
На 25-ий того Ви писах и обещах, че ще продължа писмото си.
Тогава писах Ви какво ви се налага по отношение армията, открито без стеснение, така както виждам в моето уединение. Така също не се стесних да кажа открито и на организираното офицерство какъв е техния дълг към Царя, армията и Отечеството.
1. че армията дава клетва на Царя и Отечеството, като така тя трябва да е безпартийна; понеже единствено Царя е безпартиен, неутрален, но тя трябва да служи на него, а не на партиите, дотогава, докогато по конституционен ред, а не по насилнически, не се измени конституцията;
2. че организираното офицерство трябва да се противопостави на насилническото изменение на конституцията мимо волята народна;
3. че партията, която властвува иска да унищожи армията, за да създаде своя оранжева армия и чрез нея да се държи на власт и по насилнически начин да измени конституцията;
4. че опозиционните буржоазни партии искат също да си послужат с организираното офицерство, за да вземат властта, когато те трябва да искат властта от Царя чрез народа;
5. че организираното офицерство досега със своето безсилие е послужило на правителството, за да разстрои армията, да ограби арсеналите и складовете и да въоръжи оранжевата армия;
6. че организираното офицерство нито в един случай не подкрепи Царя, когато той със седмици не подписваше незаконните заповеди за уволнения и превода на офицери;
7. че организираното офицерство прояви своето безсилие, като се опита да наложи да не се уволнява генерал Вазов1 и не успя, а само бе изложено на присмех от правителството, че можа да бъде задоволено с това, че неговия заместник бе взет от средата на Постоянното присъствие; щом направи постъпки трябваше да отиде докрай, или само се чувствуваше безсилно по-добре беше да мълчи;
8. че с постъпката на организираното офицерство да не се уволнява полков. Константинов, началник на арсенала2, само се изложи, понеже не само не ги послушаха и го уволниха, без те да протестират, но по най-нахален начин правителството чрез Народното събрание узакони обиранието на арсенала;
9. изброих изобщо всички случаи, в които организираното офицерство прояви своето безсилие да се наложи на правителството да не върши беззакония с армията; указах също случаите, в които не подкрепи Царя в борбата му с правителството за армията, а го остави той да се обляга на земеделците, а не на армията.
След това казах им, че моето мнение е:
1. Опозицията да си върви по своя път – да се бори и да получи властта с борба; нека се бори и с революционни средства, както това прави даже правителството, но това е тяхна работа, обаче организираното офицерство, като войска трябва подкрепата си да даде на Царя. Щом са се обърнали към тях трябва да ги поощрят да се борят като се обединят всички буржоазни партии и да им кажат, че те са готови при първата заповед на Царя.
2. В организираното офицерство да има пълно единодушие, а не да взимат решения при вишегласие с един глас по такива капитални въпроси.
3. Да влязат в пълно разбирателство с Царя, комуто са дали клетва за вярност. От една страна да го подкрепят да не подписва незаконни заповеди, а от друга – да му дадат подкрепата си, когато им я поиска според конституцията, за да се смени правителството, в което народа няма доверие.
4. Да поискат от Царя да наложи да се запази армията в състав, в който се е съгласил генерал Форту3.
5. Да поискат от Царя щото началник-щаба на армията по технически въпроси за армията и по личния състав да се явява на доклад лично при Царя.
6. Само Царя е компетентен да ги осветли върху външното положение на България, за да се съобразява и с това положение при избора на момента за вътрешни промени. Ето защо само той може да ги осветлява.
Сега ще трябва да кажа на Ваше Величество, че трябва да използувате момента, за да внесете единодушие в офицерството и да вземете армията в ръцете си, иначе тя е решена да действува мимо Вас и безогледно дали момента е удобен или не. Ако тя действува мимо Вас, по свой почин или по подтикване от опозицията може и да мине благополучно, но има голяма вероятност, че не ще успеят и тогава голяма е опасността за Вас и за България.
Ето защо повтарям положението е сериозно и опасно ако Вий не застанете на мястото си, като водач на армията и на съдбините на България, за да не оставите армията да отива по свой път, водена от други, или пък да сме без армия народна, а да има оранжева армия.
Сега ще Ви кажа по общото вътрешно положение следното:
1. Опозиционният блок от Народно-прогресивната и Демократическата партии е решил преди още да се разформирова армията, облегнат на нея и облегнат на народа между които ще влезнат, да искат от Вас да свалите правителството.
2. Организираното офицерство обвинява Царя, че той се е отдал в ръцете на Земледелческия съюз, на когото ще се опре, за да си задържи престола, с условие да се унищожи армията, защото ще го пази оранжевата армия. За да се запази армията организираното офицерство се солидаризира с Опозиционния блок да се свали правителството преди да е успяло то да разформирова армията.
3. Твърди се че съветниците на Ваше Величество са Т. Теодоров4 и Костурков5, които Ви съветвали да не сваляте правителството, но да чакате то да се разкапи от собствените му грешки, кражби и пр. Армията се възмущава, ако това е действително, че по техен съвет отстъпвате да се разстрои армията, защото те не знаят назначението на армията и тяхното схващане е от партизанско гледище. От друга шокира и партийни водачи и видни политически мъже, че тези двама сте приемали и изслушвали, а другите, а даже шефове на партии не сте приемали, а сте ги изслушвали чрез г-н Добрович. Аз зная, че Вий сте много демократичен и почтителен, та затова останах учуден от това.
4. Безспорно е вътрешни промени в управлението, при сегашното положение на България, не могат да стават без оглед на външното положение. Промяна на правителството не може да става, без новите управници да имат доверието на Съглашението, или поне на една от Великите сили (Франция или Англия). От друга страна, понеже сегашното правителство вероятно е че няма да напусне властта без насилие, даже без да вземе характера на вътрешна революция, понеже то си готви армия да се бори, за да стои насила на власт, промяната на правителството може да стане, когато нашите съседи са заети със силни вътрешни борби, за да се избегне опасността да бъдем нападнати от тях. Това положение може само Вие да прецените и по най-щателни проучвания от доверено Ваше лице. Трябва да се добиете с най-верни сведения за това, което е свършил министър-председателя при обиколката си и да действувате разумно, но с твърдост и смелост.
По отношение на армията гледате всячески да я запазите даже с рискове за себе си.
Помнете добре Ваше Величество:
1. Че армията е потребна Вам за вътрешното положение и тя наскоро ще Ви потрябва за разширяване границите и обединението на българ[ския] народ; това го подсказват събитията, които се развиват и ще продължават да се развиват в наша полза. А щом се разстрои армията тя лесно не се създава, а особено за да се използуват бързотекущи удобни моменти.
2. Че тая армия трябва да бъде непосредствено във Вашите ръце, а не на партиите.
3. Съветвайте се с всички държавници и избягвайте да давате вид на предпочитание едни през други; обаче винаги да имате едно твърдо свое решение, без да се люшкате насам нататък, основано на истинското познаване външното и вътрешното положение.
4. Запазете достойното си положение, което Ви дава конституцията – да стоите над партиите и никога да не се поддавате на тая или оная партия. Писах Ви по-рано, че действувате разумно и тактично, като се съобразявате с условията, в които се намирате и с хората с които управлявате. Правите това, което е възможно да се прави от интереса на престола и на родината. Обаче имайте предвид че Вас държат отговорен, че допускате правителството да върши беззакония: 1. Че допуснахте правителството да си създаде болшинство в Народното събрание по насилнически начин и след това с така създаденото болшинство да прокарват противоконституционни закони; в тоя случай Ваш дълг беше да се допитате до народа дали има доверието на това правителство; 2. Ограничава се свободата на печата, на словото, на събранията, даже личната свобода и неприкосновенността на жилищата – това са основни свободи, за които царя е длъжен да се застъпи, понеже те лежат в основата на конституцията. 3. На опозицията казвате властта не търсете от мен, а от народа; в това сте прави. Опозицията трябва да се бори с всички средства, както прави правителството, законни и незаконни, и да поведе народа да иска от Вас да свалите правителството, понеже народа не одобрява неговата дейност. Е добре, но опозицията Ви казва, че въпреки конституцията запратено е на народа да се изкаже в събрания, в печата, за да чуете Вие неговия глас. А кой е пазителят в случая на конституцията? Царят. По тоя начин, лишени от свобода, опозиционните партии, даже буржоазните, се настройват против царя.
И аз намирам, че опозиционните партии не проявяват тоя борчески дух, който проявява правителството; намирам за оправдателно, че имаше моменти, когато Царя, макар да беше длъжен да се допита до народа, но не можеше да направи това по много причини от висш отечествен интерес; обаче не бива беззаконието да стане нещо нормално и Царя завинаги да абдикира от дълга, който му налага конституцията.6
Ваше Величество,
Може би в писмата си, в своята откровеност и откритост да бъда остър, обаче мога да Ви уверя, че това което Ви пиша е от абсолютна преданост към родината и дълбоката ми увереност, плод на интуитивно схващане, че народното обединение ще стане, и ще стане без друго, под скиптъра на Ваше Величество. Ето защо всички опасности, които биха угрозявали Вас, съм длъжен да Ви ги кажа открито да взимате мерки да се отстранят, защото повтарям имам пълна вяра в Бога, че те са опасности и за България.
Дано Бог по интуиция Ви дава своите мъдри съвети и той да затвърди волята Ви като неразрушима скала, за да приведеме в изпълнение тия решения.
Бог да Ви запази.
Ваш предан
А. Протогеров
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 27-35, 53-58. Чернова. Ръкопис.
------------
1 Ген. Владимир Вазов (1868, Сопот – 1945, Тетевен), генерал-лейтенант, командир на Плевенската дивизия през Първата световна война, кмет на София.
2 Полков. Константинов, началник на арсенала.
3 Генерал Барди де Форту, френски кавалерийски офицер; през 1915 г. е изпратен на Македонския фронт; на 13 юли 1920 г. е назначен за началник на френските войски в България, а след ратифицирането на Ньойския договор е председател на Военно-контролната комисия в София.
4 Теодор Иванов Теодоров (1859, Елена – 1924, София), един от лидерите на Народната партия, министър на финансите в правителствата на д-р К. Стоилов (1897-1899), Ив. Ев. Гешов (1911-1913) и д-р Ст. Данев (1913) и на правосъдието в правителството на д-р К. Стоилов (1896-1897), на външните работи и изповеданията в правителството на Ал. Малинов (1918-1919), министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (1919), председател на Българската делегация на Парижката мирна конференция, деец на Демократическия сговор.
5 Стоян Костурков (1866, Панагюрище – 1949, София), един от основателите и лидер на Радикалната партия, министър на просветата (1918–1919, 1945–1946), на железниците (1931–1934), публицист.
6 В същата а. е. е запазено следното допълнение към параграф 4 от писмото, което ген. Ал. Протогеров е задраскал с червен молив: “Към п[араграф] 4. Недейте изпуска из вид Вашата отговорност пред конституцията, макар и безотговорен, че допускате правителството да върши беззакония: Кому не е известно, че правителството си създаде болшинство в Народното събрание по насилнически начин, а вие не трябваше да допускате това. Щом искахте да бъдете конституц[ионен] господар еднакъв към всички, трябваше да разтурите Народното събрание, за да се консултирате с народа на кого той дава доверието си да го управлява.
С това насилнически създадено болшинство в Народното събрание, правителството прокара маса противоконституц[ионни] закони и вие ги санкционирате и поемате отговорност, защото нарушихте задълженията си да пазите свято и ненарушимо конституцията. Правителството въпреки конституцията ограничава свободата на словото, на печата, на събранията на всички партии, като я запазва само за себе си. Вие не се противопоставяте на това нарушение. Нещо повече правителството посяга на личната свобода и неприкосновеността на лицето, които свободи са в основата на конституц[ионното] управление и Вие не се противопоставяте. Е добре, Вие казвате, аз не мога да свалям и качвам правителства, като баща си, мимо волята народна. Нека опозицията иска властта от народа, защото народа е властораздавача, а не Царя. Вие казвате на опозицията идете между народа, борете се и от него искайте властта. В това донякъде сте прави; обаче само донякъде, защото те ще Ви отговорят: Вие ни насъсквате от народа искайте власт, а на правителството дали сте му властта, без то да има народното доверие по законен път, а я има от Вас, добита по насилнически път.
Вие казвате ни, идете между народа, осветлявайте го за беззаконията на правителството, то той да поиска от мене да го сваля, обаче едновременно става Вие одобрявате всички беззакония на правителството, за да тъпче народа и да не може той свободно да се изкаже пред Вас, та по тоя начин Вие да имате извинителни причини, че народа е доволен от делата на правителството, затова не протестира. Вие казвате на заяка беж, а на кучето дръж, но след като сте дали възможност на заяка да избяга и кучето да изгуби дирите му и после кучето обвинявате го че не уловило заяка.
Това са или игри от Ваша страна, с каквито си служеше баща ви, или ако не са игри, това е безволие от Ваша страна, като сте престанали да бъдете конституционен господар, а сте играчка в ръцете на Земледел[ския] съюз. Щом Царят изпуска от ръцете си единствения мотив, като говори в полза на монархичес[кото] конст[итуционно] управл[ение] – да бъде над партиите, тогава монархичес[кото] конституц[ионно] управление става по-лошо и от републиката, понеже при републ[иканското] кон[ституционно] управл[ение] стеснява се държав[ния] глава в известен период години и няма опасност от диктатура, обаче когато Царят стане партизанин на една партия той дава възмож[ност] да управлява неограничено време тогава.
По тоя начин Вие въоръжавате против себе си единствените крепители на монархизма – буржоазните партии, а в тях ще се създаде убеждението че е републикан[ско] управление е за предпочитане пред монар[хията] щом Царят става партизанин; а още по-жалко става неговото положение, когато това убеждение се вкорени и в армията.” Вж. л. 45-47.

№ 177
Писмо от ген. Ал. Протогеров до цар Борис III с настояване да не се поддава на натиска на правителството на БЗНС да абдикира и да се обяви България за република

Б. м., Б. д.

Ваше Величество,
По дълг към Отечеството пак продължавам да Ви се обаждам.
Макар и да съм дълбоко убеден, че Вие и България сте под Божия закрила, не считам за излишно да си кажа мнението за мерките, които трябва да се вземат, за да се избегнат опасностите от вътрешни сътресения при предстоящия Замледел[ски] конгрес. Да се взимат мерки против несъществующа опасност, а особено ако тези мерки бъдат открити, би значило да им се посочи, че те ако не са мислели трябва да помислят това или че тези които препоръчват мерки без да има опасност са алармаджии.
Обаче да не се взимат мерки, при вероятност даже само 5 %, че може да има опасност, пак ще бъде грешка, само че тия мерки по никой начин не трябва да излагат Короната.
Моето мнение е че народа и армията са за Царя и не може да се обяви република ако Царя не желае, или ако той не е слабоволен и се подчини на волята на няколко безумци. Ако правителството иска да обяви република, то това е само негово решение и на хората, които то ще доведе в София.1
Вий може и да не желаете да царувате, обаче в интереса на Отечеството е сега по никой начин да не абдикирате нито доброволно, нито чрез насилие.
Ето защо в интереса на Отечеството през време на Земледел[ческия] конгрес, ако има даже само 1 % вероятност, че може да мислят да обявяват република има да вземат само някакво решение по това, да се скриете било в София, било в провинцията. Щом това пожелаете веднага ще Ви се намери място.
Има добри българи, които обмислят какви мерки да се вземат в София и в провинцията, за да се реагира и осуети опита за обявяванието на републиката; обаче Ваш дълг е, ако мислите да царувате и милеете за Отечеството си да бъдете в контакт с най-доверените от тия добри българи. Те винаги са готови да изложат себе си, но няма да изложат Короната.
Подчертавам, че интереса на Отечеството Ви налага да проявите по-голяма твърдост, смелост, себеотрицание, не в готовността Ви да се откажете от престола, но в готовността Ви да останете на поста си като предан син на Отечеството си и при най-големи опасности за Вас, щом Отечеството е в опасност. Бездействието не е себеотрицание.
Дано Бог Ви запази за благото на Отечеството, като Ви даде сила да останете твърд и непоколебим на поста си, когато Отечеството има най-голяма нужда от Вас.
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 187, л. 48-51. Чернова. Ръкопис.
-------------
1 Изречението е задраскано в черновата от ген. Ал. Протогеров.

№ 178
Писмо от Тодор Александров до Н… за действията на правителството на БЗНС и получена молба от правителствени среди ВМРО да не предприема никакви акции докато трае срещата на Ал. Димитров с Н. Пашич

Май 1921 г.

Господин Н…, в София
Получи се писмото Ви със списъка. Преди Вашето съобщение и заедно с него получиха се от други лица същия въпрос още няколко подобни, едно от които изхождало от министър-председателя и в подробности за вътрешното лошо положение и за външните опасности за България и което е много неудобно за нас, с обещания за непреследване и други подобни.
Скърбя много, че България е така зле и че при такива именно обстоятелства сме търсени и се иска съдействието на организацията, за да се спасява каквото може от останалото. Ако бяхме егоисти, ние трябваше сега да кажем: “Кой каквото е дробил, нека сърба”; преди да се събарят всички стари ценности, трябваше да се направи преоценка на тях и да се създадат нови, които да заместят само негодните и вредните. Но – интересите на отечеството над всичко! Готови сме и сега да изпълним дълга си както винаги.
Нека се знае, обаче, предварително, че ние няма да приемем да служим на личности и партии – да сваляме едни от власт, за да качваме други – заради лични облаги или групови интереси; няма да се съгласим също за нищо на света чрез нас да се продължава властта на тоя или оня кабинет; обидно ни е и направеното съобщение, че било разпоредено да не бъдем преследвани, та един вид в замяна на това да услужим на България… Ние сякога сме били готови да изпълним дълга както към неосвободените части от отечеството ни, така също и към свободното царство – ако България пропадне, освобождението на Македония става проблематично или поне се отдалечава за неопределено дълго време – но ние ще услужим на България, обаче, не за да ни се облегчи положението – за това по-добре да не се говори – а само като изпълнение на дълг.
Няма да бъдем злопаметни и егоисти, та заради грешките на отделни български управници или заради престъпленията на известни органи на властта, да откажем своята помощ на освободената част на отечеството ни, когато последното има нужда от нас и търси нашето съдействие по един въпрос, от бързото разрешение на който много зависи съществуването на България, а донякъде – и свободата на Македония. “Заради бълхата, няма да оставим да изгори юрганът!’”
За да се свърши работата добре, мислим, че е нужно от правителствена страна да не се занимават с това, както до сега, едновременно и чрез разни лица: и отделни министри – направо с терористи и двама – трима началници и даже отделни офицери и полицаи. (Добре да се знае там, че всички поканени до сега да услужват се отнесоха пак до нас, едно за да проверят да не е някаква измама, друго да искат план на действие, и най-сетне да си усигурят при нас място за прибежище, ако им дотрябва това. А докато стигнат тези съобщения по разни пътища до нас, с горест узнаваме, че са станали достояние на мнозина. Отговорните фактори там, ще преценят по-добре от нас каква пакост на България може да се нанесе, ако враговете узнаят сичко това.)
Предвид изложеното до тук, ние бихме се ангажирали да услужим само, ако заинтересуваните фактори групират своите усилия в едно и определят едно свое доверено лице да се занимава и разпорежда по тая работа. Така само вярваме ще може да се постигне бърже гонимата цел, без да се излага България. И ние ще посочим един посредник там, измежду некомпрометираните граждани или чиновници, та по тоя начин да става разбирането и да се почне работа.
Това писмо, ако е нужно, може да се прочете на лицето, което Ви е дало списъка и на н[ачални]ка на джандармерията, като се каже на двамата, че за секи опит за измама, ще държим отговорни тях двамата!
Понеже е много важно и бързо, па и за да не попадне в чужди ръце, пращам писмото със специален куриер, който ще чака отговор.
С поздрав: Т. Александров
П. П.: Бях свършил писмото, когато един от няколкото случайни посредници там ми изпраща от правителствена страна молбата: тези няколко дена да не пращаме никакви чети, за да не сме попречили на важните преговори, които щели да се водят в Белград между министър Димитров и Пашич.
Кажете, дето трябва, че предупреждението е излишно.
Макар аз лично, доколкото познавам манталитета на сърбите и сегашното им настроение на “онеправдани” от великите си съюзници и “неудовлетворени” от нас “победители”, никак да не вярвам, че от тази среща може да произлезе нещо добро за обезоръжена и слаба вътрешно България – напротив, предполагам, че ще се преживеят нови унижения за страната и разочарования за управниците й – макар да споделям от друга страна, с малки поправки, мнението, изказано от някого в “Ново време” от 14 т. м., изрезка от което ти прилагам тук, пак по тактически съображения считам, че на сърбите не бива да даваме никакви поводи от наша страна, за да могат с това да оправдават своите лудости вън и безумия вътре. От няколко седмици насам не са пращани никакви наши агитаторски групи. Разбитата при Страцин чета на Григора1 е заминала без наше позволение. Тя беше съставена повече от разбойнишки елементи и е отивала, вероятно, за грабежи. Тъкмо ние обмисляхме начина как да я унищожим вътре при съдействието на един – двамата наши хора, заминали с нея нарочно, за да препятствуват, ако могат, да не се вършат изнудвания и за да услужат за премахването й вътре, но далеч от населени места, за да не пострада населението, получи се известието, че е открита от сърбите. Сега не само не се пращат от там никакви чети и групи, но за известно време спряно е и заминаването на отделни куриери.
Създава ни, обаче, големи грижи заминалата на 16 т. м. разбойнишка банда на Мите Соколарски със 7–8 души другаир, за да извърши обири и грабежи в Кочанско. Лесно бихме могли да се справим с нея вътре, но това ще стане известно на сърбите и ще използуват подобно сражение – между разбойниците и хората на организацията – за да хвърлят нови обвинения против България, и ще си изпати населението в Кочанско. Пак щяхме да му търсим колая вътре, ако не беше заминала тъкмо в това време, когато ще става среща в Белград.
Ето един случай за бълг[арското] правителство с наше съдействие да унищожи тая банда отсам границата и да използува тоя случай за своята политика и пред Сърбия и пред съглашенците. Бихме предпочели заедно с военните да се свърши това, но при условие: първо, да се избият тези разбойници, ако се съпротивляват всички до един, а ако се предадат доброволно, поне двама–трима от най-опасните, под предлог че се опитали да бягат после, и второ – да ни се предадат сички ограбени вещи и пари, за да ги върнем ние на пострадалите собственици.
Вие знаете, че това е един опит хем да се услужи на България и на Македония, хем да се пробва искреността на факторите там. Ако се съгласят на горните условия, нека пратят веднага телеграфическо нареждане или специален човек, който да уреди бързо това, като иска от наша страна съдействието на бившия кочански войвода Симеон Георгиев2. Да се побърза, защото разбойниците няма да се бавят там повече от 3–10 дена.
Същия.
ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а. е. 32, л. 1. Копие. Машинопис.
----------------
1 Става дума за войводата на контрачета Григор Циклев и споменатият по-долу войвода Мите Соколарски.
2 Симеон Георгиев Клинчарски (1866, с. Просека, Кочанско – 1921, с. Жиленци, Кюстендилско), кочански войвода на ВМРО.

№ 179
Поверителен рапорт от Ангел Димитров, агент на Обществена безопасност [до министъра на вътрешните работи Константин Томов]1 за убийствата на Симеон Клинчарски и Гьорче Петров и за подготовката и изпълнението на атентата срещу министър Ал. Димитров от ВМРО

[Горна Джумая, след 24 юни 1921 г.]

Поверително.
През месец май, настоящата година бях натоварен от покойния министър Димитров да изуча има ли четническо движение в гр. Кюстендил и ако има да задържа водителите му. Веднага заминах за Кюстендил и почнах да разузнавам, при което разузнаване се натъкнах на следните факти: Тод. Александровщината е пуснала корени не само между гражданството, но има известни връзки с тамошната полиция. Така например: Преди Великден две седмици били се сбрали в града една група от около 30-40 души четници, които са гуляли из тамошните кръчми и бирарии, без да бъдат обезпокоявани от когото и да било. Имало е нареждане да бъдат задържани и интернирани във вътрешността на царството неколцина македонствующи. Бившия полицейски пристав Главев вместо да изпълни това нареждане изпратил е стражар да предупреди дирящите се за арестуване лица да напуснат за известно време града, като на тяхно место е арестувал други, които изпратил по “принадлежност”. Не зная с каква цел е вършил горното, но това може да се провери от стражата в участъка с уволнения стражар Никола Димитров от с. Конйово.
Няколко дни преди заминаването си групата се е сформировала в три чети под водителството на Иван Янев (Бърлю войвода), втора Кръсто Лазаров2, кумановски войвода и трета – Григор Нанов. Така приготвени четите последователно една след друга са минали границата при Сажденик. При Страцин е открита една от четите, от която се върнали само трима ранени. Останалите две чети са се върнали след около един месец. Отказали са да минат с четите една група от около десетина души, които казвали “не е време да ходиме сега, и с ходенето си вътре пакостим не само на себе си, но и на България, едничка която ни дава прием.” За да премахнат тази група, която им пречела на “делото”, Т. Александровите хора, начело със Симеон Георгиев Клинчарски (кочански войвода)3 дават списък на окръжния управител чрез баджанак му на “провинени хора в убийства и грабежи” вътре, които да премахнели от там. Посочените лица се задържат, и биват интернирани във вътрешността на царството. Същите интернирани лица миналата година са били чиновници в “Бюро за преследване разбойниците” и като такива са върнали неколко чети. При такова сътрудничество на полицията, не само не бе възможно спиране на четите, но и улавяне на водителите бе невъзможно. Това положение съобщих на покойния министър Димитров. По нареждане на министъра взех със себе си пет стражари от VІ полицейски участък в столицата и заминах в Кюстендил.
Това бе два дни преди убийството на Георче Петров4. Въпреки псувните и заканите на няколко административни органи в Кюстендил, защото не сме им се обадили когато сме отишли и за какво сме отишли, сутринта рано обсадихме къщата на Симеон Георгиев когото уловихме след като видя, че е невъзможно да бяга. От направения обиск в дома му се установи по най-положителен начин, че Симеон Георгиев не само е бил човек на Александров, но и негово доверено лице, което е изпълнявало ролята на „пунктов началник”. Нему са поверявани всички тайни писма, и той се е грижил да омундирова четници, които пращал „вътре”. Намерих „сведения за събраните глоби” от населението; куп писма, няколко костюма, дрехи четнически, бинокъл, раници, царвули, навуща и пр. Между писмата личеха и такива от Александров. В едни му предписваше как да изразходва „събраните штрафове”, а в други начин на действие. Последното му писмо беше от м. юли с.г., в което казваше, че „интернирането било Георчевска лъжа” и му предписваше на „Балкански” (псевдоним на Симеона) да изпрати в неделя или най-късно в понеделник вечерта „Мите” (псевдоним на Ражеп) за споразумение. Това писмо идеше да докаже, че „Мите” най-късно в понеделник вечерта е трябвало да бъде в София. Въпросния „Мите” е пристигнал според признанията на Симеона в София в неделя, в понеделника а и в целия ден са били в сладкарница „Охрид” и вторник вечерта е станало убийството на Георче Петров. Обиска правих в сряда сутринта без да знам за извършеното убийство. Списък на вещите ведно с цялата кореспонденция и доклад дадох на покойния министър Димитров. След това продължавах да следа четничеството, макар и да бях предупреждаван да се откажа от това или щял съм да бъда убит. Два дни след убийството на Симеона научих за състоялия се отвъд границата конгрес на “нелегалните революционери”, на който е присъствувал Туше Скачков5 от Джумая и един албанец. След около две седмица след конгреса, научих че в с. Богослов, Кюстендилско в кръчмата на Чавдара квартирували дванадесет души под водителството на помощника на Симеон Георгиев, които дебнели момента да “заколят” няколко души от града Кюстендил. Един ден около здрач забелязахме, че около групата, в която бях аз, че се движили след нас непознато на мен лице. Исках да узная кой е, но при обръщането ни хукна да бяга към барището. Спуснаха се двама да го гонат, но той избяга. Не можеше да се стреля защото имаше хора из улицата. След няколко дни от горната случка, Симеоновия помощник Стефан е пратил на Тодор, в което му съобщава “че полицията в града е усилена и за това не могли да извършат нищо”.
Със същото писмо е искал наставления “какво да прави”? Да се върнат ли или да останат. Получил е отговор, в който му се предписва да “остане там, като настани хората си в околността на града като работници и пъдари, че ще прател от три чети по пет души и наставления”. Това съобщил на г. окръжния управител, като му обърнал внимание да се пази и той, защото може би да посегнат и на него. На следующия ден баджанак му Благой Варадинов ми каза буквално следното: “Казвал си на Асена, че го следили да го убият и в Богослов имало “дванайсет души, които чакали момента”. “За тебе и за него, няма нищо. Ако Тодор иска да убива, той ще почне от по-големите. Нищо подобно няма само си разтревожил домашните му”. През същото това време един от групата осъдена на смърт е получил писмо от Тодора чрез Маца от Сажденик, в което му предлагали да убие двама от групата и да си “отиде вътре”. Ще му се простяла грешката. На това предложение той отговорил по същата куриерка следното “ако е ербап да дойде сам да убива или да прати свои хора от там, а не да ги кара едни други да се убиват.” В началото на месец септември т.г. почна да се шушука, че щели да убият министър Димитров. Явих се у дома му и му казах да се пази, че го следят. Обадих на стражата пред дома му да следи двама, които търсех да арестувам. Казах на шофйора същото като му дадох и отличителните черти. Обърнах му вниманието особено на завои гдето сигурно биха използували намаление движението на автомобила. Дадох му свирка “фик, фик”, която да употребява извън града, защото гласа на клаксона им е познат. Помолих г. министъра да ми позволи да взема крути мерки спрямо всички провинени лица, но той не се съгласи. Съобщих му, че в бирария “Дълбок зимник” се среща с Лазо Тодоров (Фертика)6 и че той ми каза какво Стоян Мишев и Славе Иванов7 готвели тук в града покушение върху министър Димитров, като наели за тази работа някой си Цветан от Орашец. Искаше среща с него, за да му каже датата, когато Александров му е предлагал да убие г. министър Стамболийски, а така също участието на някои политически групировки в убийството. Преди последното заминаване отново помолих г. министъра да отложи заминаването си докато уловим покушителите. На това той ми благодари и каза “ще видя”. Тук трябва да отбележа, че бяха се промъкнали нарочно около г. министъра хора като Христо Даскалов8, Крум Зографов9 и други, които достатъчно много го отклониха от същността на работата и по такъв начин спомогнаха за извършване на убийството. На 22 октомври останах тук, за да следя покушителите. Около 2 часа сл. обед същия ден научих от вратаря на Военното министерство, че негде в балкана автомобила се обърнал и убил четирима съпътници на г. министъра, а той бил ранен. Усъмних се във верността на горното съобщение. Предчувствувах, че не случай обръщане на колата, а атентата е извършен вече. С рапорт до началник на Обществената безопасност посочвах като съучастници в това покушение и исках задържането на Лазо Тодоров (Фертика), който няколко дни преди убийството посочваше, че Славе Иванов и Стоян Мишев готвели убийството. Славе Иванов и Стоян Мишев като интелектуални убийци и Милан Гюрлуков10, Панче Сарафов като техни другари, които са знаели за убийството и Цветан от Орашец като убиец. Веднага след като дадох рапорта на началника на безопасността като му съобщих и свърталището им, заминах за Кюстендил през Конйово. Видях местопроизшествието. Продължих до Кюстендил и дадох списъка на следните провинени според мен лица на г. околийския началник.
1. Благой Варадинов, човек на Александров и чиновник в Окръжното управление. Той е приказвал няколко дни преди убийството, че “имал куп кореспонденция от Тодора и вътре имало убити осем души, а тука щели да бъдат заклани още осемнадесет и после ще се оправела организацията.” Групата бивши агенти в “Бюрото за преследване разбойниците като агенти на правителството щели да бъдат заклани, Бог да ги простел, те били умрели.”
Същото е говорил и сладкара Шоляков. Горното ще удостоверат: Яким шивача, Лазо Ефремов, Наце Нушев и др.
Александър Георгинчев, македонец шивач е също получавал кореспонденция. Шиел и изпращал четнически костюми и навуща на Тодора. В петък на 21 октомври е пратил също пратка с дрехи Иван Янев (Бърлю)11 като познавач на местото, и е бил в местото на убийството до 30 октомври. Това ще удостоверат Коце Сиромашки, слугата му и Атанас Границки. В последния е спал срещу 30 м.м. Васил Хараламбиев от с. Конйово, четник секретар на Бърлю, който го е придружавал при криенето му в Конйовско преди убийството с пушка в ръка. Същия е присъствувал с Бърлю в конгреса на “нелегалните”. Цена Бонева, държанка на Бърлю, която го крие всякога когато стане нужда. Три седмици преди убийството една вечер в разговор между Цена и Васил, последния е съобщил на Цена, че имало дванайсе души комити, които чакали да мине министър Димитров.
Разговора е чут от снахата на Цена, която го е съобщила на другарките си.
Един дървар от с. Гращица, който една седмица преди убийството е бил на същото място гдето е убит министъра и е видял убийците Вангел и Таско от Сажденик, които донасят кореспонденцията до града и обратно и спомагат при минаване границата.
Ангел Димитров,
Чиновник Обществ[ена] безопасност.
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 490, л. 47-51. Оригинал. Ръкопис.
----------------
1 Коста Томов (1888, с. Кунино, Врачанско – 1935, София), деец на БЗНС, министър на вътрешните работи (1921) и на войната (1921–1923) в правителството на Ал. Стамболийски, ръководи БЗНС–Оранжев (1926), присъединява се към Народното социално движение на проф. Ал. Цанков (1934 г.), народен представител.
2 Кръстю Лазаров (1881, с. Коню, Кумановско – 1944, Куманово), кумановски околийски войвода на ВМОРО, един от най-активните борци срещу сръбската пропаганда в Кумановско. Убит е от сърбите през септември 1944 г. в Куманово заедно с други 40 българи, също от Куманово, като той е жив закопан.
3 Повече подробности за дейността и убийството на Симеон Георгиев Клинчарски вж. в допълнението към бойния отчет на ВМРО, изнесено от Ив. Михайлов на VІ конгрес на организацията през февруари 1925 г.
4 Гьорче Петров е убит на 28 юни 1921 г. в София.
5 Туше Скачков (1887, Кукуш – 1922, местността Шейтан дере, Кресненско), кукушки войвода.
6 Лазар Тодоров (Фертика), род. 1885 г. в Щип, тиквешки войвода, участник във войните за национално освобождение и обединение; през първата световна война е старши подофицер в партизанската рота на пор. Н. Лефтеров.
7 Славе Иванов, род. 1888 г. в Щип, войвода на ВМОРО, деец на ЦК на МФО и на ВМРО (об); през 1948 г. е съден от югославските съдебни власти; автор на книгата “Тодор Александров и македонското освободително движение, Виена, 1924.”
8 Христо Даскалов, агент на Обществената безопасност, организатор на контрачети за действия срещу ВМРО в Кюстендил.
9 Крум Зографов (1884, Велес – 1922, с. Кошево, Щипско), щипски войвода на ВМОРО и на МФО; участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903), ръководител на Велешкия околийски комитет на ВМОРО (от 1904), доброволец в 13 кукушка дружина на МООП, командир на 49 планински взвод в Моравско военноинспекционната област през първата световна война, убит от сърбите.
10 Милан Христов Гюрлуков (1884, с. Кривогащани, Прилепско – 1945, Прилеп), учител, четник при Гюрчин Наумов, Пито Гули, Толе Паша и Петър Ацев; секретар на четата на Ванчо Сърбака, крушовски, кумановски и велешки войвода; светиниколски околийски войвода.
11 Йован Янев Бърльо (1877, с. Горни Балван, Щипско – 1925, Кюстендил), щипски войвода на ВМРО и ръководи Щипска околия след 1920 г., организира нападението на четите на ВМРО срещу заселеното със сръбски колонисти с. Кадрафаково; заедно с Панчо Михайлов ръководи окупирането на Кюстендил на 4 декември 1922 г.; един от непосредствените участници в убийството на министър Ал. Димитров; осъден е на смърт и екзекутиран от организацията за неморални деяния.

№ 180
Отворено писмо от ВМРО за убийството на министър Ал. Димитров, изпратено до Григор Василев1

Декември 1921 г.

Документи и факти, които рисуват положението в България.
Ние, тримата – X, Y и Z, които отървахме българския народ от чудовището, наречено Ал. Димитров, считаме за свой повелителен дълг да изнесем за сега само пред ограничен брой видни български граждани – бивши и сегашни министри, депутати, гл[авни] редактори на вестници и др. обществени дейци... част от намерените у убития книжа – някои в препис, а други в резюме -, като премълчаваме за сега известни имена и документи, които би изложили силно България. Това правим освен като изпълнение на нашия дълг към Отечеството, още и да обърнем вниманието на всички, които милеят за тази злочеста страна, да сторят възможното, за да спрат загазилите дълбоко бълг[арски] управници, да не вършат безумия, щуротии и лудости, които мн[ого] скъпо заплаща целия български народ. Ако не се опомнят тия г. г., ще се видим принудени наскоро да факсимилираме сичко важно, за да види бълг[арското] общество какви изроди може да имат човешки образ, да носат, за голямо наше съжаление, името българи и което е най-печалното, да ръководят съдбините на цял народ!
Ако и това не ги вразуми, а продължат предизвикателствата и жестокостите, ще изпълним докрай отечествения си дълг!
Между многото др[уги] книжа, у убития намерихме и следните:
І. Грижливо написана от самия него сметка, възлизаща на обща сума 3 009 500 лв., изразходени в обиколката му [в] странство, както следва:
“за изготвяне позитиви 7000 м. и 5 копия Х 45 лв. метр. – 1 575 000
“платени на д[ружест]во “Луна” – 194 000
“на … – 100 000
“на … Прага – 20 000
“за … – 11 500
“на … – 20 000
“чрез … – 50 000
“мнопредст.: Прага, Варшава, Виена и Грац – 30 000
“За цензуриране филмите Чехия, Полша и Австрия – 12 000
“Помощи, подаръци, разни – 34 000
“Вечери в Прага, Полша, Виена – 25 000
“Афиши за филмите – 8000
“На … – 50 000
“За портретите 60 000 кгр. Х 1, 15 – 69 000
Панчев и Василев 13 250 фр. и 105 фр. – 139 0002
“В Сърбия – 27 000
“Виена на … – 50 000
“Изучване в Швейцария, Герм[ания], Ви[ена] – 50 000
“Пътни и дневни Ал. Димитров 89 дни по 200 шв. фр. – 243 000
“К. Тодорову 40 дни Х 100 Х 8 – 32 000
Забел[ежка] 1. Поради изтъкнатите в началото съображения, за сега не изнасяме някои имена в тая сметка.
Забел[ежка] 2. 3а сметката не минати пътните и дневни дадени на Д. Цоков3 в Белград на 7.V.1921 г. срещу отделна разписка, а именно: (1693,60) кор[они] чешки, 21 233, 40 кор[они] австр[ийски], 414 фр[анка] френски, 360 кор[они] мадж[арски], 488 динара, 7230 марки полски и 118, 50 фр[анка] швейц[арски].
ІІ. Три писма “дупликата” от Бълг[арска] генер[ална] банка, с които съобщават на г. министър Ал. Димитров следното:
1.”16 юни 1921 г, …, че минахме в заверение сметката Ви при нас сумата лева лева … – 25 090
2. “22 юни 1921 г. (също) … – 157 500
3. “23 юни 1921 г. (също) … – 250 000
ІІІ. Изложение от убития – причините за оставката на Ал. Ботев, бив[ш] м[инистъ]р на жел[езниците].4
ІV. Следните бележки, написани от самия м[инистъ]р Димитров:
“15 души мандатьори 15 ауто
“1 министър без портф[ейл] делегат М. С.
“Данък лукса: лишение от права на упр[ажняващ] занятието, администр[ативен] съд – веднага; глоби с кочани.
“Специалистите в областта на специалността си.
“Банка “Спасение”. Офиц[иално] задълж[ение] за всички Х 50 лв.
“Износа в санд[ъци] чрез частно лице …”
“Трошачки на всеки 3–4 общини.
“Концесия за строене опера, Дир[екция] БДЖ, гара и др.”
V. Между многото други и следните разписки:
“27.6.1921. Получих от г. м[инистъ]р Ал. Д[имитро]в сумата хиляда лева във връзка с разкрития в Кюстендил. Получател: …” (подп.)
“8.7.1921 … три хиляди лв. за разход по разследване македонски четници. Получател: Анг. Димитров.” (подп.) (Същият изрод Ангел Димитров, агент в Общ[ествената] напаст и жалко оръдие на Димитровци и Сие, отишел преди известно време в гр. Г[орна] Джумая и по заповед “отгоре”, разпоредил да се изпратят в София мирните граждани там Ив. Караджов5, Ив. Попефтимов6 и Мих. Монев. Арестувани еднаж, той настоял пред окол[ийския] н[ачални]к да му ги предаде, той с другарите си – детективи, да ги заведе “в София”. Н[ачални]кът отказал това и ги пратил с един стражар. Из пътя и на столичната гара Димитров и другарите му се помъчили да земат от стражаря трите жертви, но последния отказал да ги даде. Сетне станало ясно, че нямало заповед за арестуването на тримата, а било наредено из пътя да бъдат избити.)
“… сумата 27 000 лв. Получател: Хр. Даскалов. (подп.). (Хр. Даскалов е бивш големец в тайната полиция, уволнен след като е бил даден под съд за изнудвания. В края на май м[инистъ]р Димитров го зема на служба при себе си и го праща в Кюстендил с права да отпочне хайка против бившите македонски дейци и …”да ги избие като кучета, из участъците и по пътищата, както сам се бил изразил пред известните граждани. Даскалов, Илия Тончев, Стойче Добрев, Анг. Димитров и др. са зели участие едни при арестуването, а други при убийството на заслужилия на бълг[арското] дело Симеон Георгиев Клинчарски, който по заповед на м[инистъ]р Димитров е бил изваден от участъка в София и даден на горните лица да го изнесат с държавен автомобил и убият, което и сторили край с. Жилинци, Кюс[тендил]ско. След като по-късно по заповед на м[инистъ]р Димитров бива убит Илия Тончев на шосето край с. Панчарево, за да не разкрие един ден интелектуалните убийци на Симеона – м[инистъ]р Димитров и др., Даскалов с един другар, за да се спасят от същата участ, избягаха в Сърбия, а друго оръдие на Димитрова – Стойчо Добрев се предаде на сърбите и сега бил потераджия в Македония).
4. “... Получих ... – 2000 лв. за организ[иране] пропаганда. Получ[ател]: Т. С. Василев (подп.)
5. “9.7.1921 Получих ... – 2000 … Получател: Ат. Стойчев (подп.)
6. “9.9.1921 Получих ... 2000 ... Поучател: К. Чеков (подп.)
Забел[ежка]. Всички разписки са написани от убития, и подписани – от получателите.”
VI. Списък, написан от ръката на най-близкия сподвижник на убития ...; на една страна изброени македонци: обществ[ени] дейци, учители, чиновници и др. в София, Кюстендил, Г[орна] Джумая и Петрич, които да се накажат (... като Симеона Георгиев) и които са се спасили от смърт, благодарение на шумът, който се вдигна на времето поради убийството на последния, а на другата (страна) – благонадежни, “за чиновници”.
VII. Картички от известни лица, които искат да ги приеме убития, напр.:
“Nicolas Juroucoff, membre de la commission des emigres macedoniens. Rue Legie 2, Sofia”
Върху нея написано с молив: “Моля за две минути време. Арх. Юруков.7” (подп.)
VІІІ. Сведения за изпратени “с важна мисия” в Албания, уж от Времен[ната] комисия на македон[ската] емиграция, чрез д-р Ф. А[танасо]в8, бившите македонски дейци: Павел Христов, Кр. Льондев9, Хр. Цветков10 и др. (Това ще бъде второ издание: Грозков – Ангора, Николаев – Москва11, Караджов12 – Цариград, г-л X. Y. – Цариград и Албания. Управниците на България непрестанно декларират за миролюбива политика и за сближение със сърбите, а пращат бивши македонски дейци да преговарят с албанци за задружна революц[ионна] дейност в Македония.) Боже, пази България!
Не е неинтересно да споменем тук, че оповестената в печата сума, прибрана от атентаторите, далеч надминава намерената у убития и прибрана заедно с книжата му, които ни интересуваха главно. Неговите близки са намерили сгоден случай да направят един неморален гешефт, като използуват смъртта на своя другар, за да направят нещастните селяни, Цървенайци, чиито големи “престъпления” са: 1. защото селото им се намира на шосето, дето минава автомобила на министра и дето може заинтересовани, след като се снабдят с храна отдалече, да се крият с месеци там, без да може да ги види някой и 2. защото не са вездесъщи и всезнаещи, за да видят, узнаят или отгадаят: де е дянал убития тая сума, преди да потегли на път.
За сега толкоз.
От трима българи – родолюбци: X. Y. Z.
П. П. Да не се учудва никой, че не излизаме с имената си. Ако бълг[арските] министри, които разполагат с държавната власт – с полиция (явна и тайна), с жандармерия и войска, със съдилища, затвори и бесилки, избиват бълг[арски] граждани по градове и села, в “Одеон” и бул. “Дондуков” или ги изваждат из ареста и ги пращат с държавни автомобили за избиване на определена “голгота”, а сетне се стараят да се укриват зад гърба на жалките оръдия, едни от които избиват в затворите, по пътищата или из улиците на столицата, за да не разкрият един ден интелектуалните убийци, а други “забягват” в странство или се предават на сърбите, за да се спасят от явна смърт -, какво остава да правят беззащитните граждани в тая злочеста страна, нападнати от “блюстителите” на реда и законите?!...
В евангелието е казано: “Ню же меру мерите, возмерится вама”.
Същите
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 92, л. 3–4. Оригинал с печатни букви. Ръкопис.
-----------------
1 Григор Василев (1883, с. Радово, Трънско – 1942, София), участник в македоно–одринското движение, адвокат, публицист и журналист, деец на БРСДП (ш. с.), Демократическата партия и Демократическия сговор, редактор на в. “Камбана”, министър на земеделието в правителството на А. Ляпчев (1929-1930).
2 В следната телеграма на Ал. Стамболийски до Ал. Димитров в Прага от 15 март 1921 г. става ясно, че тези средства са употребени за пропагандни материали по време на командировката на Ал. Димитров и К. Тодоров в Чехословакия и Австрия: “Василев и Панчев получили негативите от М[инистерст]вото [на] вът[решните] работи на 14 март. Надписите и групирането им ще бъдат готови на 19-и. Същия ден те тръгват за Прага. Съобщете легацията Виена къде да ви срещнат. Брошурите от конгресните речи и събора да се печатат на хартия формат 63/95. Портретите за брошурите се носят от същите. (п) Стамболийски”. ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а. е. 1397, л. 32. Публ. в Ал. Стамболийски, Документално наследство. Външната политика на правителството на БЗНС (ноември 1919 – юни 1923). С., 1989, с. 136-137.
3 Димитър Цоков, дипломат, управляващ в Атина (1899), дипломатически агент в Лондон (1903-1907), Русия (1908 и пълномощен министър от 1909-1911), пълномощен министър в Лондон (1911-1913). След избухването на Първата световна война  остава във Франция, тъй като е свързан с английските и френските разузнавателни служби; участник е в неуспешните преговори за сключване на сеперативен мир с България през 1917-1918 г.
4 Александър Ботев (1878-1947), деец на БЗНС, народен представител (1914-1923), председател на Народното събрание, министър на железниците (1921).
5 Иван Караджов (1875, с. Лешко, Горноджумайско – 1934, Горна Джумая), член на Петербургския македоно–одрински кръжок, студент в Консерваторията в Санкт Петербург (до 1902 г.), учител в Солунската българска гимназия, в Скопие и Горна Джумая. След солунските атентати през 1903 г. е арестуван и лежи в затвора “Беяз куле”, председател на Серския окръжен комитет (1905–1907), член на ЦК на ВМРО (1928).
6 Иван Попевтимов, род. 1882 г. в Радовиш, учител, член на Радовишкия околийски комитет на ВМОРО, доброволец в 9 Велешка дружина в МООП, щипски околийски началник през Първата световна война, запасен член на ЦК на ВМРО (1928).
7 Архитект Никола Юруков (1880,  с. Лобаница, Костурско – 1923, София), архитект, председател на Костурското благотворително братство в България, един от учредителите и председател на Македонската федеративна емигрантска организация в България.
8 Д-р Филип Атанасов, от с. Смърдеш, Костурско, ръководител на революционното крило на Македонската федеративна организация и деец на ВМРО (обединена). След станалите разногласия във ВМРО (об.) се завръща в България, но по-късно емигрира в СССР, където е подложен на репресии и умира през 1956 г.
9 Кръстьо Льондев (1876, с. Неокази, Леринско – 1927, Битоля), войвода на селската чета в Неокази през Илинденско-Преображенското въстание, лерински районен войвода (след 1905).
10 Христо Цветков (1877, с. Кономлади, Костурско – 1934, с. Нови чифлик, Светиврачко), костурски войвода, участва в Илинденско-Преображенското въстание, Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата (1913) война.
11 Става дума за мисията на подполк. Николай Николаев в Съветска Русия по репатрирането на български поданици. Николай Николаев. Д-р Николай Петров Николаев (1887-1960), род. в  Шумен, майор (1917), подполковник (1920), служил в 10 конен полк, военен съдия при І конна дивизия, председател на 2 жандармерийски военнополеви съд, депутат, създател на Ротари клуб в България, главен секретар на МВРИ, министър на народното просвещение в правителството на Г. Кьосеиванов (1936–1938), пълномощен министър в Швеция (1944).
12 Вероятно става дума за Дечко Дянков Караджов (1889–1978), дипломат. Има висше юридическо образование, специализира в Париж и завършва с титла “Д-р по политически и икономически науки”. Работи като секретар в българската легация във Виена и Рим, консул в Милано, началник на архивите и пазител на Тайната архива в МВРИ, извънреден посланик и пълномощен министър в Прага, Белград, Берлин, Женева, Берн, Рим. Делегат на България в ОН и в Международното бюро на труда в Женева.

№ 181
Писмо № 239 от Т. Александров до всички културни и професионални дружества за разногласията между ВМРО и правителството на БЗНС

Македония, 2 април 1922 г.

До г. г. Председателите на всички културни и професионални националистически сдружения в Царство България.
Вътрешната Македонска революционна организация веднага след погрома на 1918 година реши – по право и дълг да се притече на помощ на останалото в робство под сърби и гърци македонско население с цел: да облекчава до възможна степен злата му участ, да поддържа неговия дух, да го подкрепва в съпротивата му за запазване народното име и съзнание, да го подготви за евентуален плебесцит и да го насочи в правилен път в предстоящите борби за извоюване човешки права и свободи съвместно с другите поробени народности и области в Югославия и Гърция.
Всичко това Македонската организация върши доста тайно, много предпазливо и по начин да не се излага с нищо победена, ограбена и унизена България.
Българското земеделско правителство вместо да се занимава сериозно и с разумни мерки да цери раните от войните на Царство България, зае [се] с непосилната и престъпна задача да унищожи Вътрешната македонска революционна организация, да убие националното съзнание и борческия дух у поробените под Сърбия македонски българи с цел да подпомогне крал Александър и Пашича в усилията им да посърбят българите в Югославянска Македония, която Стамбол1 я нарича в уводна статия в официоза “Земеделско знаме”, та по този начин да подготви почвата за безусловно предаване и на свободната част от българското племе под сръбския хомот на Шумадийска Югославия.
За постигане на горната цел земеделските министри си послужиха с всички непростени и нечовешки средства, а именно:
Изхарчиха и продължават да харчат много милиони български лева, за да унищожат водителите на Македонската организация;
Започнаха да разтакават и изтезават по участъците и интернират бившите македонски дейци;
Избиха некои от най-заслужилите идеални борци, като Симеон Георгиев Клинчарски, кочански войвода, Стефан И. Антов, тиквешки войвода2 и др.
Насърчиха появилото се разбойничество в Македония, като закриляха и назначиха на служба всички живущи край границата разбойници и контрабандисти, които организацията беше започнала да преследва и наказва. Тези разбойници извършиха над българи, турци и власи в Македония, редица грабежи придружени с редица убийства и най-мръсни зверски изтезания над жертвите, за да ги принудят да дадат скритите си пари и скъпоценности, като: горене с нажежени връшници главите им, горене с нажежени железа гърдите на туркини в село Пеширова, стегане с часове тестикулите на жертвите в село Орел, Св[ети]николско, на българина първенец Филип и на богатия влах кехая Димо Челебиев, който след неколко месеца биде повторно обран и убит от същите разбойници само за гдето ги изказа на организацията и пр., пр. Всички тези разбойници-изроди, които опозориха българското име в Македония и в странство за обира извършен от тех в село Лапа, Тиквешко, има съглашенска анкета с участието на американци и които петнят човешкия образ, са назначени на служба при българските земеделски министри и чрез тях последните мислят да избият водителите на Македонската организация както и да унищожат самата организация, които цели не ще могат постигна по никой начин.
Гласуваха специален закон против четничеството в чужда държава, с който сами по обратен път доказаха съществуването му.
Опитаха се само за угода на сърбите – да наложат с декрет просташки своеобразен правопис на целия български народ.
Изработиха и предложиха на сърбите правилник за съвместно преследване на организационните нелегални агитаторски групи в Македония – това потвърди белградския пълномощен министър Коста Тодоров, в интервю дадено на сръбския печат и с това подтикнаха сърбите да засилят терора над беззащитното македонско население.
Турнаха в пряк контакт българските окръжни управители в Кюстендил и Петрич със сръбските такива в Щип и Кавадарци за задружно преследване на българщината в Македония и пр., и пр.
След изброените и много други непоменати предизвикателства от страна на Земеделското правителство спрямо Вътрешната македонска организация – последната пое с достойнство хвърлената ръкавица и се виде принудена енергично да защити своя престиж и своите неотемливи права и дълг да се бори за свободата на поробената си родина против всички външни и вътрешни врагове на тази свобода. И от резултатите на досегашната си борба срещу поробителите на Македония – сърби и гърци и против всички техни явни тайни оръдия и помощници вътре и вън, организацията е напълно доволна, защото въпреки всички противодействия от разни страни, тя успя вече да застане здраво на краката си, организира по-голямата част поробеното българско и инородно население в Македония, постигна споразумение за задружна дейност с организациите на другите поробени народности в Македония и области в Югославия, унищожи разбойничеството в страната, уплаши до голема степен повилнелите завоеватели и пр.
За да се види, че организацията се засили и стигна до положение, щото никоя земна сила да не е вече в състояние да я унищожи или отслаби, преди да се извоюва свобода за поробена Македония, ще приведем за доказателство факта, че през цялата минала лоша зима организационните агитаторски нелегални групи останаха вътре в повечето околии на Македония и въпреки най-свирепия систематичен терор, упражняван от сърбите над поробеното население и указаното им съдействие в тая посока от българското земеделско правителство тия групи бидоха запазени от населението. А следните резултати от четирите последни схватки доказват силния борчески дух у поробеното население, както и моралното превъзходство на борците в сравнение с техните тирани.
На 23.ІІ. т. г. група от 12 души скопски качаци има престрелка при село Жидимирци, Скопско с поляците и жандари – сърби; от сърбите един убит, а от нашите никаква жертва.
На 25.ІІ. сражения в село Арбанаси, Св[ети]николско между щипската нелегална група засилена с качаци – всичко 20 души – с потеря около 500 души; резултати: от потерята убити 7 души и ранени 14 души, а от борците само 4 души ранени.
На 27.ІІ. сражение при с. Гюрище пак между същата скопска група – 12 души качаци и потеря около 400 души; резултати – от потерята 12 души убити и много ранени, а от революционерите само 1 леко ранен.
На 4.ІІІ. с. г. сражения в село Спанчево, Кочанско Поле между нелегална група и около 60 души сърби: резултати: от сърбите 3 убити и няколко ранени, а от борците само един леко ранен.
Като Ви заявяваме горното, което моля и да имате добрината да разгласите между организацията и членовете на Вашия съюз или на Вашето сдружение, смеем да вярваме, че ще ни укажите Вашата морална и материална подкрепа за изкарване до благополучен край започнатото велико и свето дело.
Вътрешната македонска революционна организация макар да има за своя пряка цел да се бори за извоюване свободата на Македония, не може да не гледа със симпатии на подетата борба от съзнателното гражданство в царството против престъпното земеделско правителство, което работи не само за унищожаване на Македонската организация и против свободата на поробена Македония, но и против интересите на свободна България и на цялото българско племе.
Сегашните земеделски министри, след като извършиха навремето предателство при Добро поле, измяната при Радомир – Владая, скодоумието преди и в Ньой със своята реформаторска дейност докараха населението в царството до просешка тояга, а с безумието и лудостта си застрашават съществуването на България.
Същите те въздигнаха добродетели: простащината, предателството, измяната, мракобесието, престъпността и моралното падение от всякакъв вид, а което е най-важното, те посегнаха да унищожат създадените с толкова усилия и жертви ценности и светини на българския народ, като Българската конституция, родната армия, университета, църквата, просветно дело, съдебно дело, правописа и пр., пр., някои от които бидоха пощадени и от жестокия победител.
С тая своя отрицателна дейност земеделските министри надминаха по “слава” известния “герой” грък Херострат.3
Сега, когато в България е отпочната вече борба против тези българи херостратовци от всички непокварени и родолюбиви граждани, водени от, най-добрите сили на българската интелигенция Вътрешната македонска революционна организация вярна на своята традиция да симпатизира и да дава подкрепа на всички, които се борят за потъпкани права и отнети свободи не може да не изкаже най-горещи симпатии на борците за свобода и законност там, готовност да им съдействува по силите си и по желание за близък успех.
От Централния комитет
на Вътрешната македонска революционна организация:
Т. Александров
ЦДА, ф. 105 к, оп. 1, а. е. 669, л. 1–5. Копие. Машинопис.
---------------
1 Стамбол, един от най-употребяваните псевдоними на Ал. Стамболийски в журналистическата и публицистическата му дейност. Противниците му го използват и като обидно обръщение към Стамболийски.
2 Стефан (Стоян) И. Антов (1884, с. Мързен Ораовец, Тиквешко – 1921, Кюстендил), тиквешки и кочански войвода.
3 Херостраст, грък от Мала Азия, който за да се прослави подпалил храма на Артемида в Ефес.

№ 182
Декларация от [Т. Александров] за причините за убийството на министъра на вътрешните работи Ал. Димитров

Б. м., 7 април 1922 г.

Около убийството на министър Димитров
Подписаните Х. У. Z., които отървахме бълг[арския] народ от чудовището, наречено Ал Димитров1, за да възстановим истината по въпроса, заявяваме по най-категоричен начин – ще дойде време да докажем това и с документи, че антрефилето на в. “Победа”, бр. 40, от 20 март т. г. “Убийците на м[инистъ]р Димитров” съдържа само измислици и явни лъжи.
За спасяване на бълг[арското] племе от тирани, кръволоци и предатели като чудовището Димитров, родолюбивата майка-българска раждала е, ражда сега, ще ражда и занапред храбреци-охотници, за да няма нужда от теглене жребие.
Столичната “полиция”, която е заловила тия “две съмнителни лица, по произход македонци” (Хр. Петрев и Димко…?), трябва да е съставена от наемници много боси за начините, по които се уреждат убийства, за да допуска: 1) че може да се възлагат подобни работи на лица като горните – единият – късоглед, а другият – болнав и дърдорко и 2) че може да се свършват подобни важни и мъчни работи чрез принудително жребие и то теглено публично, та да узнае за него даже земл[еделската] “полиция”, която се указа некадърна да разкрие или залови авторите на атентати, извършени всред столицата и пред носа на самите земл[еделски] министри – “Одеон”, “Св. Св. Кирил и Методи”, “Панах”, “Американската легация” и мн. др.
Ако писаното в “Победа” не е измислица на някой от репортьорите на вестника, двамата заловени нещастници сигурно са изпитали в подземието на някой столичен участък модерната инквизиция, запазена марка “Ал. Димитров – Прудкин2”, за да излезнат от устата им толкова лъжливи самообвинения, каквито и луди [не] биха направили.
“Земл[еделската] полиция” по задължение от своите министри, градоначалници, н[ачални]ци на общ[ествената] напаст и др. под., по доказана некадърност или поради небивала поквара, заблуждава обществото и изтезава невинни хора. Професионален и човешки дълг на бълг[арското] правосъдие налага, обаче, то да спре на сяка цена тая гавра с правата на бълг[арските] граждани.
На набедените “полицаи” и тоя път не ще се удаде да получат обещаната награда за откриване на. ... Х. У. Z., които провидението и българския бог закрилят, защото са още толкова нужни...
Х. У. Z.3
ЦДА, ф. 122 к, оп. 2, необработен, л. 1. Хектографно копие на ръкопис с печатни букви.
-------------
1 Заплашителното писмо на Т. Александров до министъра на вътрешните работи в правителството на БЗНС Ал. Димитров още през септември 1920 г. вж. в Правителството на Стамболийски и Македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, Май 1923 год., с. 109–111.
2 Антон Прудкин (1880–1942), морски капитан, анархист, столичен градоначалник по време на управлението на БЗНС, агент на ГРУ в България, обесен през 1942 г. във Варненския затвор.
3 Писмото има следната бележка в горния ляв ъгъл: “Г-н Председат[еля] на Студентск[ата] националистическа група в гр. София.” Това писмо е втори окончателен вариант, в което са отпаднали подробностите от първия вариант от декември 1921 г. Вж. док. № 180 в настоящия сборник.

№ 183
Интервю на Ал. Стамболийски пред сръбските журналисти на Белградската гара

Белград, 9 ноември 1922 г.

Изявление на м[инистъ]р Стамболийски пред журналистите в Белград
На 9 т. м. министър-председател г. Ал. Стамболийски, при пребиваването си в Белград е приел тамошните журналисти и кореспонденти на чуждата преса, пред които е направил следните декларации:

Защо съм дошел?
Естествено ще питате господа, защо идвам в Белград. По право ще бъде да ме питате защо така късно идвам. На този въпрос сами дайте отговор. Не бива да ви учудва, че един български министър-председател идва във вашата страна. Аз твърдя, че ако преди кървавото и братоубийствено минало българските първи министри посещаваха по-често Сърбия, а сръбските – България, това мрачно и печално минало сигурно не щеше да съществува. Не забравяйте още, че българският народ не беше свободен и самостоятелен, че той беше под гнета на един личен режим.
Аз идвам, следователно, да направа всичко възможно да се ликвидират по-скоро всички последствия от войната и да се създаде основа за сближение между двата братски народа, за което и като опозиционер и като властник, с еднакъв жар и с еднаква енергия съм работил.

Какво ни дели.
Мога да ви кажа още от сега, че съм предоволен от онова разположение, което намирам в Белград. Срещнах се с вашите министри г.г. Пашич, Нинчич1, Прибичиевич2, Трифкович3, Воя Маринкович4, Лазар Маркович5 и другите. Утре ще имам честта да видя и Негово Величество Краля, а след това ще бъда на обяд у министър-председателя г. Пашич. Сигурен съм, че с моето посещение се създава една нова ера на добри отношения, на сигурно сближение.
Да бъдем откровени. Нека се запитаме: какво ни дели? Прочитайки вашите сутрешни вестници аз видях, как вие отговаряте на тия въпроси и ще се спра да ги разгледам тук пред вас.

Мирния договор.
Вие ни съветвате да изпълним договора за мир. Питам ви кога сме престанали да изпълняваме? Не забравяйте, че тоя договор трябва да се изпълни в течение на 37 години.
Аз идвам в Белград между другото да подчертая, че договорите за мир трябва да се изпълняват, но не само от нас, а от всички, които са ги подписали. По тези договори имаме и права и на тях държим и ще продължаваме да държим. Забележете, че България не иска ревизия на договорите, особено по отношение на Европа и, че тая ревизия поискаха и ще направят Великите сили на Съглашението и за ревизия Сърбия побърза да се съгласи. Значи вие сте за ревизия, ние сме за спазване на договорите. Впрочем тези големи въпроси ще се разрешат от Великите сили.
Нашата мисия в Лозана ще бъде да апелираме да се изпълни чл. 48 от Нйойския договор, така както го подписахме с Великите сили, т.е. излаз на Егейско море не през гръцка или турска територия, а през отстъпената на същите Велики сили Тракия.

Комитаджийството.
Второ. Вие искате от нас да премахнеме комитаджийството. Никога българското правителство от примирието до сега не си е служило с комитаджийството. То се е борило и ще продължава да се бори с него. Последният, приет в Народното събрание, закон за разбойничеството е едно ефикасно средство с тая борба. Комитаджийството, уверен съм, повече пакости е правило на България, отколкото на Сърбия. Седалището на щаба на комитаджиите е в сръбска територия, но никога не сме се оплаквали от това нещо. Напротив, да биха нашите съседи поддържали комити, ние пак нямаше да се оплакваме на някого, а щяхме сами да се разправим с тях, макар да сме разоръжени. Ние имаме привичката да търсим причините за злините в собствената си страна, а не у другиго.

За Македония.
Трето. Вие открито ми казвате, че не бива да говорим за Македония и сами признавате в своите вестници, че действително не говорим, но добавяте, че ние мислим за Македония и искате да не мислим за нея. Аз ви отговарям: Ние не мислим за Македония. Вие сигурно не вярвате на думите ми. Как да ви уверя? Апелирайте към Едисона да измисли един апарат, чрез който да се пробват мислите на хората.
Кой мисли за Македония? Вярно е, че ние българите не говорим за Македония, но има и други, които говорят и мислят за нея – това са самите македонци. Искайте вие не от нас, а от македонците да престанат да говорят и мислят за Македония. Не забравяйте, че македонците са истинските славянски ирландци, в които националното съзнание е силно развито и, които се раждат борци. Направете щото тези хора да бъдат легални граждани на вашата страна.
Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се бием. Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем, не само защото не желаеме да повтаряме миналото, като дохождаме във вечни конфликти с нашите съседи, но и защото дълбоко вярваме, че никой при това положение така лесно не може да владее македонците. Ние казваме, нека ви са халал. Вие, обаче, които вземахте цялата им земя трябва да приберете и самите тях. Не можете да задържате по огнищата им жените и децата, а да преследвате мъжете, които се скитат немили, недраги, по урви и балкани, и създават търкания в нашите отношения. Ето големия въпрос, върху който вие трябва дълбоко да се замислите. Вие не искате да се казват те българи, а ги наричате славяни. Добре, третирайте ги каквито искате, но направете всичко възможно, те да се завърнат по огнищата си и да заживеят легално.

Виновниците за войните.
Четвърто. Вие искате още от нас да накажем виновниците за братоубийствената война и злочинията в Моравско. Ние вършим това. Ние бихме могли да ги натоварим в няколко вагона и да ви ги изпратим, но не желаем да ги правим национални герои. Оставете българския народ да се разправи с тях, защото те са извършили повече пакости над него, отколкото над вас. 17 септември – 19 ноември и още други дати – това са дати на великата народна разплата със своите врагове.

Преди и сега.
Ще ме извините за гдето ще ви направя този упрек: Вие винаги искате от нас, без нещо да давате. Аз искам да припомня и вашите задължения. Ще се съгласите, че от всички досегашни братоубийствени войни вие спечелихте играта, вие станахте велика Сърбия, вие сте в реда на великите богаташи от войната, а ние сме ония, които тя опропасти. Евангелието казва: на комуто е дадено повече, повече ще се иска от него. Когато ще говорим за бъдащето не забравяйте вашия дълг, който е по-голям от нашия.
Вярно е, че вие можете да живеете и без нас, но вярно е, че и ние можем да живеем без вас, макар вие да сте 15 милиона, а ние – 5. Не забравяйте, че вие бяхте само 2 и пол[овина] милиона и не само можахте да живеете под гнета на една голяма Австрия, но можахте да създадете и велика държава. Вашето минало може да ни служи за един прекрасен пример, но аз искам бъдащето на двата народа да не прилича на тяхното минало, а смятам, че те по-добре ще живеят с приятелството, отколкото с неприятелството. И вие и ние требва да работим за това приятелство.
Двата братски народа са готови за сближение. Не е готова интелигенцията, която живее със старите предразсъдъци. Аз апелирам по-рано към сръбската интелигенция, а после към българската за прераждане, за опомнюване. По-рано към вас, защото вие сте представители на общественото мнение, не вече на един малък народ, а на една голяма държава. Когато от ратайството съдбата ти помогне да преминеш в класата на господарите, трябва и своята психология да погодиш съобразно новото положение.
Особено към вас сръбските журналисти, аз отправям своя апел и своя упрек. Не ни се сърдете, защото и аз съм журналист. Журналиста може да се яви в положението на дявол и да създаде ад в отношенията и живота на народите; журналиста може да се яви в положението на дявол и да създаде същински рай в отношенията на два съседни народа. В миналото, ще признаете, вие бяхте представители и носители на пъкъла. Аз апелирам към вас в бъдащето да бъдете такива на рая. И сръбското и българското правителства правят усилия за помирението и сближението на двата братски народа.
Моля ви не пречете, а съдействувайте на тия правителства и на великата идея.
Публ. във в. „Земледелско знаме”, г. 19, бр. 29, С., 18 ноември 1922 г., с. 1.
-------------
1 Проф. Момчило Нинчич (1876-1949), деец на Сръбската радикална партия, югославски министър на финансите (1915–1919) и на външните работи (1922–1926), министър в югославското правителство в изгнание в Лондон през Втората световна война.
2 Светозар Прибичевич (1875–1936), сръбски и хърватски политически и държавен деец, публицист, водач на хърватските сърби в Австро–Унгария, привърженик на федеративното устройство на СХС кралство, присъединява се към Хърватската селска партия на Ст. Радич, обявява се открито срещу диктатурата на крал Александър и затова е хвърлен в затвора, но под натиска на чуждото обществено мнение е освободен и живее в емиграция – Чехословакия и Франция, издава и редактира в. “Будучност”, автор на книгата “Диктатурата на крал Александър”.
3 Марко Трифкович (1864-1928), сръбски политически и държавен деец, премиер-министър и министър на външните работи (1911-1912).
4 Воислав Маринкович, министър на външните работи на Югославия.
5 Лазар Маркович, помощник-министър на външните работи на Югославия, посланик в Брюксел и Берлин.

№ 184
Писмо от Панчо Михайлов1 до военния министър Коста Томов с условията, при които четите на ВМРО, окупирали Кюстендил ще се изтеглят от града

4 декември 1922 г.

І. Да ни се предадат всички разбойници, взели участие в грабежите в Македония и похода срещу хората на организацията, убийците на Алайков Велин2, Ал. Гергинчев, Ст. Иванов - кавадарски войвода3, и др. в срок от 15 дни.
ІІ. Да не се допускат никакви македонци и други в София и Кюстендил, които инспирират грабежи и убийства в Македония без разрешението на нашите пълномощници в споменатите градове.
ІІІ. Да коригира министър-председателя г. Ал. Стамболийски чрез в. “Земл[еделско] Знаме” изявленията, направени през Белградската преса по македонския въпрос.
ІV. Да престане всякаква провокация към нашите хора.4
НБКМ БИА, ф. 812, а. е. 88, л. 3. Оригинал. Ръкопис. Публ. във В. Василев, Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения. София, 1991, с. 203-204.
---------------
1 Панчо Михайлов (1891, Щип – 1925, София), кочански войвода на ВМРО, ръководил акцията на ВМРО по окупирането на Кюстендил.
2 Велин Алайков (1882, с. Богослов, Кюстендилско – 1922, Кюстендил), деец на ВМОРО, подофицер от българската армия и участник във войните за национално обединение, председател на Дружеството на запасните подофицери, завеждащ пункта на ВМРО в с. Гюешево, Кюстендилско.
3 Става дума за тиквешкия войвода Стефан (Стоян) Иванов Антов.
4 По-различна е формулировката на исканията на ВМРО към правителството на Ал. Стамболийски, фигуриращи в речта на войводата Панче Михайлов в Кюстендил. Вж. Речта на войводата Панче Михайлов в Кюстендил. Защо дойдохме? С., 1924, с. 10-11.

№ 185
Доклад от д-р Стоил К. Стоилов до цар Фердинанд І за външната политика на правителството на Ал. Стамболийски, за негови изявления пред сръбски журналисти срещу македонските българи, за Кюстендилската акция на ВМРО и др.

Мюнхен, 22 януари 1923 г.

Царското българско консулство
Мюнхен

ДОКЛАД ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАР ФЕРДИНАНД І.
Ваше Величество,
В изпълнение заповедта предадена ми чрез господин Хаусмаршала Е. Вайх, имам чест да донеса на Ваше Величество следното:
След сватбата на краля на Югославия - гдето бяха събрани министър-председателите на Югославия, Румъния и Гърция, министър-председателят Братияно предаде на царския пълномощен министър в Букурещ генерал Фичев, една ултимативна нота от страна на трите правителства, с която се предупреждава българското правителство за последен път да престане да сформира и изпраща чети в съседните нам държави.
Царското правителство виждайки, че въпроса може много да се разточи и да вземе неблагоприятен ход за него, реши да поиска уреждането му да се вземе от Великите сили на Съглашението - респективно Обществото на народите, чрез назначение на международна анкета или по начин, който силите намерят за добре.
По този случай се свика в края на юлий в Лондон Конференция.
На тази конференция се взе решение, балканските държави сами да уредят въпроса относно минаването на чети през границата им, за която цел се съставиха смесени комисии.
Не дълго след тази конференция почнаха редовните заседания на Обществото на народите в Женева.
Постоянните успехи на армията на Кемала в Мала Азия и пълната дезорганизация на гръцката армия след поражението й при Ески Шехир накараха Европа да се стресне пред новата турска опасност и да бъде загрижена за съдбата на Източна и Западна Тракия.
Министър Стамболийски бивайки тогаз в Женева на заседанията на Обществото на народите решава да се обърне с нота до Великите сили и да иска даването на автономия на двете Тракии, защото намерил че това е най-износно за България и това най-лесно ще отърве Европа от загрижеността, как да се спре турската опасност.
При подаването на тази нота от Париж генерал Савов1 се противопоставя, като изтъква, че въпроса с Източна Тракия е вече решен и тя ще се върне обратно за турците.
Господин Симеон Радев, който беше също делегат в Женева, не се съгласява с мнението на генерал Савов и убеждава министър Стамболийски да подаде нотата, понеже бил сигурен, че Великите сили никога няма да върнат турците обратно в Европа.
След подаването на тази нота турското правителство се почувства обидено от неискреното държане на България. Така министър Стамболийски изгуби поддръжката на турската делегация.
През м[есе]ц август изтече военният договор между Франция и Югославия.
Това накара някои французки държавници да почнат да гледат на България с по-добро око. Обаче сърбите подновиха срока на договора и по този начин Франция е длъжна да поддържа Югославия в балканската й политика. Тя от всички съседи е най-ожесточена спрямо нас и е за пълното и точно прилагане на Ньойския договор. Така че правителството беше изоставено от поддръжката и на тези французки държавници.
Министър Стамболийски се убеждава след това, че най-лесно може да се постигне нещо добро за България, само ако се разбере със сърби и румъни. Направи им визита преди да отиде в Лозана. Приет беше дружелюбно и му обещаха поддръжка в конференцията.
В речта, която е държал в Белград на сръбските журналисти той е казал изразите:
а. Че македонците не са българи.
б. Вземете македонците и ги направете честни граждани.
Туй изнесено в италианския печат е много разсърдило цялата Македонска организация начело на която са Тодор Александров и Протогеров. Ето защо те решават, да поемат ръкавицата, която Стамболийски им хвърля и да обявят война на водачите на Земледелския съюз.
За тази цел от името на Македонската организация се изпраща в Лозана зап[асния] полковник Ив. Тантилов2, който е доложил на мин[истър] Стамболийски следното:
Че Македонската организация му обявява война.
2. Македонската организация иска щото мин[истър] Стамболийски да съобщи официално в пресата вярно ли е че македонците не са българи и нечестни граждани.
3. Дават на Земледелския съюз срок в който да се предадат на организацията:
а. Всички българи или македонци, които са водители на контрашайки против хората на Т. Александров - Протогеров.
б. Министрите Ал. Стамболийски, Р. Даскалов, председателя на Камарата Н. Атанасов3, пълномощния министър в Белград К. Тодоров да се предадат от съюза на Македонската организация, която е свободна с тяхната съдба, а съюза да си намери други водачи на тяхно място.
в. Мак[едонската] организация не желае горе споменатите хора да ги осъжда на смърт, понеже смята, че за тях наказанието смърт е малко.
4. Македонската организация иска да се зачита от правителството, като Македонска орган[изация] само тази на Т. Александров - Протогеров, а всички други да се преследват от самото правителство.
5. Македонската организация декларира най-тържествено, че тя няма нищо общо с останалите български буржоазни партии и че тя не действува, като тяхно оръдие.
Министър Стамболийски посреща това доста изненадан и заявил на полковник Тантилова, че той е готов да влезе в разбирателство с Т. Александров - Протогеров, но да изпълни всички негови искания му е невъзможно да го направи.
Т. Александров с цел да манифестира силата си пред земледелците в началото на м[есе]ц декемврий м. г. заповядал да се заеме града Кюстендил от четниците.
Една голяма група от около 4000 четника, 50 конника, с 20 картечници и 2 оръдия влиза в Кюстендил и го заема, като арестува хората на властта и тези граждани провинили се във вражда спрямо македонците.
Всички четници участвующи в тази акция са били милиционери от Щипско и Кочанско.
Войводата П. Михайлов се съгласява да опразни града, след като му е дадено обещание, че провинилите се граждани ще му бъдат предадени.
След 24 часово стоение в Кюстендил, четниците мирно и тихо напуснали града. Те в града са се държали отлично, като не си позволили нищо, което би ги компрометирало. От тука се върнали направо в Македония. По пътя при Султан Тепе ги хваща голям студ и замръзнали 12 души, които били разстреляни от своите другари, за да те ги мъчат. Там също са имали и малка схватка със сръбските погранични войски, но разбити сърбите отстъпват без да ги безпокоят повече.
От тази македонска акция Министерският съвет в София се е много изплашил и отначало се е помислило, че македонците идат за да освободят от затвора арестуваните министри от блока, за което веднага всички арестувани са били преместени в Шуменския затвор.
При навлизането в Кюстендил, македонските войводи, в която среда е имало голяма част офицери са заявили на властта, че те са верни на Негово Величество Царя и ще изпълнят само неговите заповеди. Готови са да изпразнят града само пред войски, които са изпратени лично от Негово Величество Царя, но не и пред тези изпратени от Министерския съвет.4
В Парламента и по вътрешното управление на страната, земледелското правителство се подкрепва само от комунистите, всички други партии са против него.
В една част у земледелците и в младите либерали се е появило желание за разбирателство и съвместно подпомагане. Ще се постигне може би споразумение, ако земледелците дадат обещание, че ще се амнистират затворените либерални министри. По тези преговори досега няма още нищо постигнато.
Към 20 декемврий м. г. една вечер при Народното събрание бяха хвърлени две бомби по автомобила на министъра на вътрешните работи Райко Даскалов. Не бе ранен никой и автомобила без да пострада си продължи пътя. Този атентат против министъра стана причина да се стечат много младежи от селските дружби в София. Те почти всичките на коне манифестираха из София начело с министър Даскалов, също качен на бел кон.
Една нощ те запалиха и сринаха до основите, като унищожиха цялата архива на Клуба на демократите и редакцията на вестниците "Пряпорец" и "Зора".
Хора близки до властта казват, че тези бомби са били хвърлени от правителствени хора с цел да предизвикат струпването на земледелска младеж в София и се нанесе удар на буржоазните партии.
В Лозана министър Стамболийски не можа да постигне големи успехи, понеже почти целата Малка Антанта бе против даването на България териториален излаз на море.
От визите в Букурещ и Белград се постигна само това, че се назначи смесена Румъно-българска и Сръбско-българска комисии, които ще уредят всички спорни въпроси между съседните страни.
Тук прилагам едно копие на нотата, която аз като управляющ Виенската легация подадох до австрийското правителство, от която нота Ваше Величество ще разбере становището на Царското правителство по този въпрос.
Оставам предан на Ваше Величество
[Ст. Стоилов]5
Публ. в Из тайния архив на българския цар Фердинанд І, с. 157-160.
---------------
1 Става дума за ген. Михаил Савов, по това време пълномощен министър в Париж.
2 Полковник Иван Тантилов, род. 1874 г. в Калофер, служил в 3 артилерийски полк, в щаба на армията, флигел-адютант на царя и военен пълномощник при австрийския император.
3 Недялко Атанасов (1881, с. Сломер, Великотърновско – 1960, София), деец на БЗНС, депутат в НС, министър в правителствата на Ал. Стамболийски, ВО при ЦК на БКП му помага да избяга от Софийския затвор в Сърбия, член на ЗП на БЗНС (след 1924 г.); след 9 септември 1944 г. е деец на БЗНС “Н. Петков”.
4 За отношението на Стамболийски към ВМРО вж. Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация. Май 1923 и В. Василев, Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения, С., 1991.
5 Д-р Стоил К. Стоилов (1889, София – 1941, София), управляващ Българската легация в Австрия (1922-1924), пълномощен министър в Унгария (1935-1940) и Югославия (1940-1941).

№ 186
Смъртна присъда1 на Райко Даскалов, издадена от ЦК на ВМРО заради антибългарската му дейност и за дейността му спрямо организацията

Македония, 3 март 1923 г.

Поверително.
СМЪРТНА ПРИСЪДА
Централният комитет на Вътрешната македонска революционна организация взе пред вид:
Установено е че Ал. Стамболийски, Р. Даскалов, Ал. Димитров и другарите им чрез своите предателства докараха новото робство на Македония;
Че Р. Даскалов е главния организатор на бунта при Владая, служейки си за това с всички непозволени средства на демагогия и подвеждане на хиляди деморализирали български войници, който бунт в не малка степен допринесе за установяването на един несправедлив мир в Ньой по отношение на Македония;
Че същият Р. Даскалов, както се вижда от изложението по разбойничеството на Ц[ентралния] к[оми]тет на орг[анизацията] от 1 юни 1922 г., като член на кабинета на Ал. Стамболийски, в качеството си на министър на вътрешните работи, многократно по своя лична инициатива, а в други случаи в съгласие с други свои колеги изпращаше въоръжени групи-разбойнически шайки, състоящи се от професионални апаши, пускани от затворите, които под маската на разни анархистически, “федералистически” и комунистически теории са се занимавали изключително с престъпления от общ характер и които идваха на няколко пъти в територията на организацията с цел да убиват нейните вождове, да се демонстрират пред сръбските власти нейните членове и въобще да се турят в услуга на сръбското правителство на терор и изтезания и всичко това срещу огромни суми платени по изричното нареждане на Ал. Стамболийски и Р. Даскалов от българската хазна;
Че по заповед на Р. Даскалов, заедно с убития бивш министър на войната Ал. Димитров и др., техни другари, изваден е от затвора на VI полиц[ейски] участък в София и с държавен автомобил закаран в землището на с. Жилинци, Кюстендилско, дето е убит по най-зверски начин от платени оръдия на държавна служба заслужилия многогодишен член на ВМРО и общоуважаван стар войвода на Кочанската револ[юционна] околия Симеон Георгиев. Убитият остави 5 малолетни деца и жена. Тоя факт е доказан за цялото българско общество в Царство България, както и за всички членове на ВМРО.
И най-после, че Р. Даскалов като министър и общественик не само се е поставил в пълно противоречие с цялата дейност на ВМРО за извоюване независимостта на Македония, но си е поставил за цел: да унищожи ВМРО, да избие вождовете и да остави Македония вечно под чуждо робство, за което съгласно правилника и наредбите на организацията именуемият Райко Даскалов, министър от кабинета на Стамболийски, родом от с. Бяла Черква (България); православен по националност, явно антибългарин, трябва да понесе заслуженото си наказание в най-близко време и в пълен размер, при многобройни отекчающи вината му обстоятелства.
По всички тия съображения ЦК на ВМРО реши:
Осъжда на смърт Райко Даскалов
Изпълнението на тая присъда се възлага на Атанас Николов2 от Македония, член на ВМРО, който да извърши лично дето го намери като при туй на всяка цена осигури желания резултат.
На същия трябва да се припомни още веднъж клетвата му и последствията за него лично в случай на най-малко отклонение от длъжността му – чл. 4 от правилника и забележката при чл. 6 от инструкциите.
От Цен[тралния] к[омите]т на ВМРО
Т. Александров
[Печат: “Централен комитет. Вътрешна М.-О. Р. Организация”]
ЦДА, ф. 396 к, оп. 2, а. е. 73, л. 1. Оригинал. Машинопис.
---------------
1 Като документ на ВМРО смъртната присъда има № 375.
2 Става дума за Йордан Цицонков (1901, Щип – 1926, гр. Ичин, Чехословакия), терорист на ВМРО, четник в четата на В. Велянов; изпълнява смъртната присъда над Р. Даскалов в Прага; след оправдаването му е съден повторно и осъден; самоубива се в затвора.

№ 187
Писмо № 423 от Т. Александров до министър-председателя Ал. Стамболийски с последно предупреждение за вземане на мерки срещу него поради организираните от правителството контрачети от федералисти за преследване на ВМРО

Македония, 10 април 1923 г.

Последно предупреждение.
До г. Ал. Стамболийски, копие – другарите му министри
и известни видни общественици, редактори на вестници, депутати, председатели на дружби и др. в София.
Ако въпреки нашите няколкократни напомнювания за това, пак се одързостите да изпратите в Македония под българска власт известните на българското общество разбойници – “федералисти” и дискредитиратите пред всички български граждани и пред света обирджии – оранжевогвардейци, В. М. Р. Организация, преди да турне в изпълнение: т. 2 от решенията в окръжно № 303/1922 г. И окръжно № 416/1923 г., по един екземпляр от които Ви се прилагат тук счита за свой повелителен дълг да ви предупреди за последен път, че за сички лоши последствия от това безумие за Царство България и за цялото българско племе държи отговорни: Вас лично, другарите Ви министри и сички усърдни участници в това мръсно и предателско злодеяние, председатели на дружби и др. земледелски големци.
Приложение – 2 окръжни № 303/1922 и № 416/1923.
Чл[ен] в Цен[тралния] к[омите]т на В. М. Р. Орг[анизация]
Т. Александров.
Приложения:
№ 1
Окръжно писмо № 303 от Тодор Александров до заведущите революционните окръзи и до околийските нелегални групи в Македония
Македония, 22 август 1922 г.
До заведущите окръзите
и до окол[ийските] нелегални групи
в Македония.
Централният комитет на Вътрешната македонска революционна организация, като взе пред вид:
1. Декларациите на Българското правителство на 1919 год., че за създаване Автономна Македония то е готово да отстъпи частта от нея, останала в пределите на Царство България;
2. Че на с[ъщата] год[ина] Българското правителство предложи плебисцит под сички свои покрайнини, върху които изявяват претенции съседите на България, като молене да се простре той и над Македония, Добруджа и Тракия;
3. Че населението в останалата под Бълг[арска] власт част от Македония се изказа по осезателен начин, какво то ще предпочете да влезне в състава на Автономна Македония, щом бъде създадена тя и
4. Че това население по право и дълг, както и в изпълнение дадената в миналото клетва пред Орг[анизация]та, не може да не подпомага морално и материално борбите за свобода на своите братя от поробена Македония,
реши: Да се възобнови и преустрои Организацията в тоя край, като спомагателна на ВМРО със следните цели:
1. Да подпомага морално и материално ВМР Орг[анизация] в поробените под Сърбия и Гърция части на Македония;
2. Да премахва сички пречки за успеха на Орг[анизация]та, а именно: унищожаване разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите и рушветчиите и зулумджии чиновници и др.;
3. Да дава прием и съдействие за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци и бежанци от Македония под Сръбско и Гръцко робство, както и да съдействува на желаещите от тях да се завърнат в родните си места;
4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат те вредни за каузата на роба;
5. Да подпомага законноустановените власти за закрепване реда и законността в тоя до скоро най-размирен край на Царство България;
6. Да уреди и там милиции главно за засилване охраната на селата и границата срещу нападения от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. под.
Организацията1 в тия земи, както Макед[онска] орг[анизация] изобщо, е самостойна и безпартийна; тя не се меси във вътрешните работи на Царство България, нито зима страна в партийните борби там. Ако, обаче, бъде засегната или предизвикана от личности или групи, безразлично какви у убеждения имат те, Организацията се разправя лично с тях, съгласно правилника и традициите си.
С много сърдечни поздрави
Чл[ен] в Цен[тралния] к[омите]т на Орг[анизация]
Т. Александров
(Печат: “Вътрешна М.–О. Р. Организация. Централен Комитет”)
ЦДА, ф. 396 к, оп. 2, а. е. 2, л. 53. Оригинал. Ръкопис. Хектограф.

№ 2
Окръжно писмо № 416 от Тодор Александров до завеждащите окръга, околийските войводи и нелегалните групи на Спомагателната организация на ВМРО в Македония под българска власт
Македония, 5 април 1923 г.
Окръжно. Най-тайно.
До завед[ущите] окръга, окол[ийските] войводи и нелегалните групи на Спомаг[ателната] орг[анизация] на ВМРО в Македония п[од] бълг[арска] власт.
По повод настъпилото смущение в населението там след Нишките сръбско-български преговори; поради заканите сръбски войскови части да влизат в българска територия, с цел да преследват чети, или разбойници “федератисти”, заедно с “оранжевогвардейци”, предвождани от изверги като Паница, П. Ангелов и др[уги] под[обни] да нахлуят в границите на Македония, с цел да унищожават, задружно със сърбите, Спомагателната и ВМРО и при заплашването на земледелското правителство да обяви военно положение в Петричкия окръг и да отложи депутатските избори там, за да се успокои населението и запази престижа и обаянието на ВМРО, поканвате се, да вземете веднага следните най-сериозни мерки:
1. Ако се яват в Македония под българска власт омразните сръбски капи – синоним на робство и кърджалийски зулуми – да се избиват от нелегалните групи на Орг[анизацията], щом минат по-навътре от бълг[арската] граница.
2. Ако потеглят за там известните разбойници “федератисти” да се избиват безмилостно, без да им се позволи да сквернят с присъствието си борческа Македония.
3. Ако бъдат пратени от безумното българско правителство “Оранжевогвардейци” които се “отличиха” до сега със своите грабежи, буйства и “храброст” към беззащитното население, за първи път да се предупредят да се върнат обратно или да се обезоръжат и пратят в родните им места, а след първото – едно за всички – предупреждение, да се ударят и избиват до крак от нелегалните групи, подкрепени от четници в отпуска и др. нелегални там, като се внимава да не се спасят по никой начин ни един от извергите-водачи.
4. Ако наистина “народовластническото” земл[еделско] правителство се реши да обяви военно положение в Петричкия окръг и отложи изборите там, да се вземе мнението на населението: трябва ли да плаща данъци и да изпълнява наредбите на сегашното “българско” правителство, което го лишава от изборното право – това, що не посмяха да сторят даже тираните сърби и гърци в частта на Македония под сръбско и гръцко робство.
Българското правителство е своевременно предупредено да не допуска сръбски части да минават там, нито да праща оранжевогвардейци. Ако при все това дръзне да ни предизвика, бъдете безпощадни в мерките, понеже остава върху него цялата отговорност за всички лоши последствия от това.
Които, поради малодушие, небрежност или по други причини не изпълнят горните нареждания, ще бъдат наказани със смърт.
С много сърдегтни поздрави,
Чл[ен] в Ц[ентралния] к[омите]т на ВМР Орг[анизация]
(под.) Т.Александров.
Публ. в Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната Македонска Революционна Организация. Май 1923, с. 98, 99-100, 101-102; Ив. Михайлов, Спомени. ІІ. Освободителна борба (1919–1924 г.). Лувен, 1965, с. 240–241, 245-246 и Ив. Михайлов, Спомени. ІV. Освободителна борба (1924–1934 г.). Индианаполис, 1973, с. 916.
-----------
1 На с. 100 от брошурата Правителството на Стамболийски и … “Организация” е отпечатано като “Спомагателна организация”.

№ 188
Известия № 6 на Централния комитет на ВМР Организация

Македония, 20 април 1923 г.

Нишката среща.
Сърбите до преди 2 години бяха уверени, че в кратко време ще се справят с недоволството в Македония – ще унищожат ВМР Орг[анизация]. Това именно самооблъщение накара Пашича да приеме бълг[арския] министър Ал. Димитров, като наказан ученик прав, на крака, само за 30–40 мин., да държи пред него крайно обиден за България език и което е най-важно – да отхвърли с презрение предлаганата чрез пълном[ощния] министър Коста Тодоров помощ от Царството на българите за унищожаване “българските” чети.
Пашич отблъсна тогава българската помощ и планът на бълг[арското] правителство задружно да унищожат четите на ВМР Орг[анизация], но ухажванията на Доброполци – Владайци му развързаха ръцете откъм България, отдето той е очаквал, изглежда, най-голямо противодействие за прилагане своя груб план за посърбяване на Македония. След тези именно опити на Стамболийски – Димитров да се споразумеят “на сяка цена” със Сръбска “Югославия” или поне да получат от Белград среща или усмивка, правителството на крал Александро сформирова сръбските джелатски чети на главорезите Кръсто Търговишки, Дончо Църцорийски и др. под[обни] изроди, при които наскоро бълг[арското] правителство прати в помощ своите оръдия – полицаи-разбойници: Максим Страцински и Стойчо Добрев и се почна поголовно изтребление на българското население, не само с благословията на Стамболийски и другарите му, но и при тяхната задкулисна помощ,
Цели две години сръбските джелати вършиха своето разрушително дело в Македония при аплодисментите на сегашното “българско” правителство. Много буйна кръв на македонски българи се проля, но ВМР Орг[анизация] наместо да бъде унищожена, тя се засилваше непрекъснато, докато израства в нов мощен фактор на Балкана, признат вече за такъв от незаинтересувани чужденци-наблюдатели.
И грандоманите “победители” Александър и Пашич, стреснати от тоя нов фактор – от тая хиляди-глава хидра, която застрашава вече тяхното владичество над Македония, а заедно с това и техните политически успехи, принудиха се да потърсят подкрепа срещу тая опасност от победена България, от омразните българи.
Г-н Стамболийски, наместо да разбере истинските причини за любезностите на крал и министри към него в Белград и да запази и използува за бълг[арските] интереси, при благоприятни моменти тоя коз, той прави позорящи него и България изявления и поема ангажименти пред Пашича да помогне на сърбите за унищожаване ВМР Орг[анизация], без да схваща, че с това бълг[арската] политика реже клона, на който стои. Последствие на тези ангажименти е Нишката среща, а нейните резултати: клането в Гарван, нечуваните зулуми в Македония под сръбско робство и подготвяните от Стамболийски – Райко – Недялко братоубийства и касапници в Македония под бълг[арска] власт.
Печалното за бълг[арското] племе е, че сърбите вършат жестокости в заграбената от тях част от нашата родина над едно чуждо тям и омразно население, при това – нека им признаем – в името на един идеал (Велика Сърбия), макар престъпен по замисъл и невъзможен за изпълнение в сегашно време и при техните замисли. Българските управници, обаче в името на какво вършат тези лудории и безумия? В случая те не са ли по-големи престъпници пред ВМР Орг[анизация] и пред цялото българско племе?
Македонската Рев[олюционна] Организация е уверена, че ще преодолее и сегашните мъчнотии, както е преживяла и надвила много по-големи пречки и мн[ого] по-силни и по-опасни противници. За изпълнение на дълг обаче, тя прави последни опити да вразуми известни безумци; ако не успее в това, сичката отговорност остава върху тях!

Македонската Манифестация в София.
На Томина неделя (15 т. м.) една 40 000-дна маса македонски бежанци – мъже, жени и деца – са манифестирали из Софийските улици като протест за клането в с. Гарван. Носени били плакарди с надписи: “Искаме Независима Македония”, “Да се приложи договора за покровителство на малцинствата” и пр. Държани били и много речи. Знае се, че речи, и митинги и апели не ще трогнат нито палачите на разпокъсана и поробена Македония, нито световните дипломати. Важното в случая е подчертаното единодушие сред емиграцията и копнежа им да видят свободна своята Родина. Като се знае голямата воля на македонеца и непоколебимото постоянство, няма никакво съмнение, че той скоро, ще извоюва своята независимост.

Борба с разбойничеството.
В началото на тоя месец е бил заловен от милицията в село Бучино, Г[орно]джумайско избягалия от Софийския централен затвор разбойник Христо Иванов, родом от село Бараково. При дознанието, след като е заявил, че ако други го разпитват и на късчета да го нарежат той не би казал нищо, заловения разбойник е направил много интересни разкрития около убийствата на д-р П. Чуклев1 и директора на Софийския затвор. Същия е пожелал да остане в състава на някоя чета, но понеже в редовете на ВМРО няма място за разбойници и убийци и въобще за криминални престъпници, въпросния Христо Иванов е предаден срещу разписка на горноджумайския околийски началник, за да може българската съдебна власт да разкрие мистерията, с която са забулени горните две убийства.
Както е известно, освен че ВМРО се бори и жестоко преследва и наказва разбойничеството, тя винаги полага грижи да издири и повърне ограбеното на пострадалите. Напоследък Ц[ентралния] к[омите]т на Орг[анизация]та е поверил следните суми и вещи, ограбени от поробеното македонско население от бандата Пандурски – Чочков:
На г-жа Йорданка Псалтиркова, жена на убития и ограбен Псалтирко Иванов, от село Суострел: 9 лири зл[атни] т[урски], 7089 лв. ср[ебърни], 1 1/2 бяла меджидия ср[ебърна], 118 лв. ср[ебърни] и 1,65 лв. никел.
на друго ограбено семейство – върнати 600 лева, с прибавка от касата на Орг[анизация]та като помощ – 100 динара;
на трето семейство е повърнат един хубав кюрк, задигнат от разбойниците.
По тоя повод г-жа Псалтиркова е отправила до Ц[ентралния] к[омите]т едно писмо, в което, след като благодари за повърнатите й суми казва: “До като съществува тая сила, (ВМР Орг[анизацията], б. н.), която се грижи за освобождението на нашата измъчена Македония, ние ще бъдем винаги гарантирани. Прочее да живее независима Македония, както и смелите борци!”
На 17 т. м. двама организационни храбреци-артисти, облечени в стражарски дрехи с подправени документи, са изискали и прибрали от гарнизонния затвор в Кюстендил известния разбойник – “полицай” Яне Велинов, от с. Цера, Царевоселско. Те са го закарали наместо на столичния градоначалник, както гласели книжата на “софийските стражари” в Македония и са го предали в ръцете на организационното правосъдие, за да получи и той заслуженото наказание.

Терор и произшествие.
Гръцка Македония. Духът у войската е съвършено отпаднал. В Кавала 7 дружини се разбунтували избили 4 души офицери. В Драмско и Кавала не минава ден без грабежи и убийства, – с една реч владее пълна анархия. Бежанците се ползуват с привилегии и тормозят тамошното население – предимно българите и турците.
На 1-и т. м. в гр. Драма са обесени двама турци и един грък; други двама турци са изведени извън града и заклани, същата участ е постигнала трети двама, взети от едно градско кафене.
Една организационна група е екзекутирала в село Терновица, Драмско, общинския секр[етар] бирник за взимане на рушвет и измъчване на българското и турското население.
Двама организационни куриери, открити случайно на едно място, са се сражавали три часа, а вечерта са се оттеглили без жертви.
Една група бежанци гърци заедно с Хайдар бей, турчин от гр. Демир Хисар са се представили в село Елешница, Д[емир]хисарско като българско-турска чета и след като преденували, си отишли. Веднага след тях пристигнали гръцки войници, които заловили 8 души селяни и ги завели в Еди Куле, Солун.
Кратовско. На 7–14 т. м. се е появила потеря в Кратовско, движуща се от Злетово – Лесново към Опима. Потерята е правила строг обиск в продължение на 5 дена без да намери нищо. Бити са 25 души селяни от Секулица и затворени. След 2 дена били задържани само: Лазо Вуканов, Милош Спасов, Серафим Кралев и Ефтим Митев. На 14 потерята се оттеглила.
ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 113, л. I, 2 и 3. Хектограф. Оригинал. Ръкопис.
--------------------
1 Пано Чуклев, юрист, член на Демократическата партия, началник на Обществената безопасност (1908-1911), столичен градоначалник (1918-1919), убит 1922 г.

№ 189
Из Протокол № 44 за заседанието на Министерския съвет за създаване на концлагери за дейците на македонското освободително движение

София, 7 май 1923 г.

Протокол за заседанието на Министерския Съвет от 7 май 1923 година.
№ 44.
Заседанието се отвори в 11 часа.
Присъствуваха:
Г. Г. П. Янев - Председателствующ Министерския съвет, министър на финансите1; Хр. Стоянов - министър на вътрешните работи и народното здраве2; Ст. Омарчевски - министър на народното просвещение; К. Муравиев - министър на войната3; А. Оббов - министър на земледелието и държавните имоти4 и Н. Атанасов - министър на железниците, пощите и телеграфите.
Слушаха:
…XVII. Устния доклад на г-на министра на вътрешните работи и народното здраве;
Постановихa:
Министерския съвет като взе пред вид:
1) Че до сега земледелското правителство се е държало настрана от борбите между двата македонски лагера: автономисти и федералисти, давайки своите съвети за примирение и търпимост, а не за братоубийства, като е привличало под отговорност пред законите в страната всички провинили се лица и от двете страни;
2) Че е употребило всички усилия за защита интересите на българския народ и българското племе и пак непрекъснато работи в това направление – усилия увенчани вече с добри резултати;
3) Че въпреки неговите нареждания и съвети за запазване реда и спокойствието в страната, както и авторитета на законите - отделни лица, особено такива от страна на македонската автономистическа организация, продължават да вършат беззакония, произволи и убийства в Петричкия, а отчасти и Кюстендилския окръзи: чрез налагания на произволни данъци на населението в тези места, чрез учредяване на някакви нови съдилища, чрез парализиране действията на официалните държавни органи, чрез извършване убийства, атентати и устройване засади на български войници, подофицери, офицери и полицаи и пр.
4) Че тези безсъвестни лица, които дейетвуват там и уронват престижа на държавната власт, имат своите ятаци, конспириращи не само в столицата, а и на някои други селища в страната, както и подкрепата на някои уж неутрални "Научно културни организации", и партийни вестници;
5) Че за запазване реда и спокойствието в Петришки и Кюстендилски окръзи, както и за запазване престижа на властта в цялата страна, - е необходимо да има една единна и силна държавна власт.
6) Че в изпълнение на направената декларация от министъра на вътрешните работи и народното здраве, от името на правителството по повод заплашителните писма на Тодор Александрова, отправени до министър-председателя Ал. Стамболийски, - при наличността на извършено вече умишлено предизвикателство, става необходимо бързо и енергично да се действува и
7) За предотвратяване в бъдаще на подобни кървави случки като тази станала на 2 този месец по пътя между Св. Врач и село Белица, гдето автономистическата чета от засада е стреляла върху войниците и стражарите-полицаи от стара България, убила е един войник и трима стражари и е наранила тежко един войник и деловодителя на една от пехотните дружини там и то по начин най-зверски и осъдителен: убитите са били застреляни като нишанки след като са си сложили оръжието;
Реши:
1) Да се арестуват всички нелегално действующи лица в българска територия: автономисти и федералисти, заедно с техните разклонения из Петришкия и Кюстендилския окръзи. Да се арестуват техните ятаци и идейни вдъхновители и ръководители из горните окръзи, столицата и вътрешността на царството.
Арестуваните да бъдат разпределени в разни концентрационни лагери в страната и следствието срещу тях ще се започне след като се създаде специален закон за съденето им.
2) Разтурват се всички Илинденски организации.
Дава се пет дневен срок на управителните тела на последните в села и градове, след публикуване на настоящето постановление и съобщението му, да предадат всичките си архиви в респективното околийско управление и писменно декларират за разтурване на организациите.
Които управителни тела не сторят това в горния срок, или ако го сторят, но организациите продължават да съществуват негласно, то те, заедно с всички членове на последните, се обявяват за нелегално действующи срещу съществующия ред и държавна сигурност, арестуват се и се предават за съдене по специалния закон, който ще се създаде;
3) Да се спре издаването на всички вестници, които раздухват страстите и подготвят почвата за престъпни действия и анархия по повод станалите инциденти в Петришкия окръг;
4) На войници, офицери, полицаи и цивилни лица, участвуващи при залавянето на нелегално действующи лица се дава парични награди със заповед от министъра на вътрешните работи;
На убити или ранени такива, по решение на Министерския съвет, въз основа на доклада на министъра на вътрешните работи, се отпуща достатъчна помощ за обезпечение прехраната на семействата им;
5) На министъра на вътрешните работи се възлага приложението на настоящето постановление, както и издаването на наредби за начина на действията във всичките им детайлности.5

Заседанието се затвори в 15 часа.
Председателствующ Министерския съвет,
Министър на финансите:
Министър на вътрешните работи и народното здраве:
Министър на народното просвещение:
Министър на войната:
Министър на земледелието и държавните имоти:
Министър на железниците, пощите и телеграфите:
Верно,
Секретар на Министерския съвет.
ЦДА, ф. 284 к, оп. 1, а. е. 4787, л. 1, 3-4. Копие. Машинопис.
-------------
1 Петър Янев (1886, с. Гарваново, Хасковско – 1925, София), деец на БЗНС, министър на правосъдието (1921–1923) и на финансите (1923) в правителството на Ал. Стамболийски.
2 Христо Стоянов (1892, Оряхово – 1970, Шумен), деец на БЗНС, главен директор на Трудова повинност и министър на вътрешните работи в правителството на Ал. Стамболийски; ВО при ЦК на БКП му помага да избяга от Софийския затвор в Сърбия, член на ЗП на БЗНС (след 1924 г.), секретар на БЗНС–Обединен и член на БЗНС “Н. Петков” след 9 септември 1944 г., депутат в НС.
3 Константин Владов Муравиев (1893, Пазарджик – 1965, София), политически и държавен деец, капитан от българската армия, частен секретар на Ал. Стамболийски на Парижката мирна конференция, министър на войната (1923), министър на народното просвещение (1931–1932) и министър на земеделието и държавните имоти (1932–1934), министър-председател (2-8 септември 1944), съден от Народния съд.
4 Александър Оббов (1887, Плевен – 1975, София), деец на БЗНС, публицист и журналист, редактор на в. “Земеделско знаме”, министър на земеделието и държавните имоти (1920–1923) и управляващ МВРНЗ (1923) в правителството на Ал. Стамболийски; един от ръководителите на Задграничното представителство на БЗНС в Югославия и Чехословакия след Деветоюнския преврат; министър без портфейл и подпредседател на МС и и. д. министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на К. Георгиев (1944–1946) и подпредседател на МС в правителството на Г. Димитров (1946–1947).
5 Повече за това решение на МС и за прилагането му вж. Ц. Билярски, Кой създаде първите концлагери в България. Сп. “Македония”, С., ноември 1993, бр. 4, с. 16-19.

№ 190
Отворено писмо от ЦК на ВМРО до Ал. Стамболийски, министър-председател, за конфликта между ВМРО и правителството на БЗНС

Дъбница, Възнесение, 17 май 1923 г.

Отворено писмо
До г-н министър-председателя Ал. Стамболийски.
“Истината е по-силна от светлината,
но който може и желае да я види!”
През този месец Земеделското правителство в царството предприе репресивни мерки против македонските емигранти и съчувственици на ВМРО, които по-отблизо или отдалеч съчувствуват или помагат на борческа Македония за добиване независимоста й. Същите раздели на категории: вдъхновители, ятаци и нелегални.
Какви върховни български интереси са продиктували тази хайка против македонските емигранти и всички съчувственици на независимостта и мирни граждани, това по-късно ще отбележи историкът в съвременната българска история, но за сега българското общество знае следното:
Г-н Ал. Стамболийски и правителството му с македонците емигранти отиде в Ньой, Генуа, Рим, Лозана, Париж, Лондон за защита на българските интереси (г. г. С. Радев, Н. Милев, Каранджулов1, д-р Стоянов2 и др.), а след това някои от тях изпрати затвора. (Г-н Милев подирен от полицията да бъде арестуван – не намерен, а г-н Каранджулов – арестуван в Шуменския затвор.)
С македонците – против македонците за избиване на бивши македонски революционери и други обществени дейци (София, Кюстендил, Неврокоп, Пловдив и др.).
С Македония – в Белград и Ниш, а от там г. Пашич по кървавия Вардар за Солун, а г. Стамболийски за Егея.
С македонците – отделни престъпни синове на родна земя, пропъдени във вътрешността на царството, облечени в полицейска държавна форма и въоръжени, окичени с етикета “федералисти” – изпрати в Петричкия окръг (Неврокоп) да възстановят авторитета на законната власт и да внесат ред и спокойствие. С престъпници да се възстановява авторитета на законна власт е колкото смешно, повеч престъпно.
От една година нададе се изкуствен вик от правителството, че в Петричкия окръг е възникнала власт над законната власт, там законите на свободното царство не се зачитали, авторитета на властта не се чувствувал, нелегални лица смущавали реда и спокойствието. Правителството (чрез г-н Стамболийски и Р. Даскалов), знаейки истинските причини за създаденото положение в окръга, подиря разковничето за умиротворяването на този край и решава: да се изпратят в този край лица честни с добро име в македонските среди, които облечени с доверието на правителството да заемат административни служби и вдъхнат доверие между населението у законната вдаст и се повдигне авторитета й – унизен пак от правителствени избраници (като Козлев, Славов, Кушев и др.). (Козлев, Кушев и др. наказани от местното население със смърт, а Славов убит в София.)
Тази мярка на правителството доколко тя е била искрена по замисъл, бе повече от похвална що се отнася до вътрешния ред и спокойствие в царството и специално за Петричкия окръг.
За целта през м. декември м. г. поканен е бил от правителството чрез земеделските депутати г. г. Йорданов, Илиев и Хайдуков (избрани от окръга) – известния в македонските среди и българското общество дългогодишния гимн[азиален] у[чите]л и окр[ъжен] учил[ищен] и[нспектор] г. Сребрен Поппетров3 (Сега арестуван и изпратен в Шуменския затвор при другите македонци, като награда за дейността му в окръга), комуто се поверява върховната власт в окръга окр[ъжен] управител с избрани от него сътрудници – окол[ийски] началници, с инструкции; по миролюбив път с разумни действия да се заработи между изстрадалото население (местни и бежанци), което жадува да види честни и истински представители на законната българска власт за различие от бившата турска, а в родните им огнища – сръбска и гръцка власт. Препоръчаните окол[ийски] н[ачални]ци се назначиха и се заработи между населението в духа на инструкциите дадени от правителството, като се пази да не се изложи страната вътрешно и външно. Този начин на работа намери пълното удобрение и от г-н Ал. Стамболийски, който потвърдил това с телеграмата си до окръжния управител [в] Петрич:
“На № 1140. Удобрявам изложението Ви. Вярвам [в] искреността Ви. Продължавайте да действувате в духа на инструкциите на моя предшественик. Очаквам още по-добри резултати от Вас. № 1930. 25 февр. 1923 год. София.
Министър-председател (п.) Ал. Стамболийски.”
Но този ред на нещата продължи много кратко време. Прокудени синове от окръга, уличени в престъпления, но приближени до правителството и Постоянното присъствие на Зем[еделския] съюз (Д. Кемалов, П. Ангелов и др.) по поръка успяха отново да очернят положението в окръга и го представят за такова каквото не е, а това подхожда от похватите на г. Стамболийски и другарите му за водене вътрешна политика с вънкашни задачи: чрез Кемалова, Ангелова и др. – против окръга, дето фактически цари спокойствие, сигурност за живота н имота на населението. Тази игра се свежда към приказката за вълка и агнето: “Мътиш не мътиш водата, ще те изям!”
Не след много време миролюбивата политика на г. Стамболийски към окръга се замени с военна експедиция, разиграване войскови части от всичките гарнизони на царството и лишни разходи в тежест и на българския данъкоплатец.
Към войската придаде й се полицейска стража с младши, старши стражари, пристави и окол[ийски] началници членове на Зем[еделския] съюз, а към последните като украска над всичко и една редовно формирана при Вътрешното м[инистер]ство полицейска команда, съставена от всички избягали престъпници от окръга под началството на осъдения по чл. 4, Т. Паница, К. Попиванов и др. с етикет: “федералисти – членове на Зем[еделскня] съюз.”
На полицейската команда в окръга край другото възложено им е било: да заемат административните длъжности в окръга, да проагитират между населението идеите и програмите на Зем[еделския] съюз, да се борят срещу всички които не споделят това що мисли и крои Зем[еделския] съюз (били те автономисти, комунисти, блокари и др.) и се отвори път на верните на съюза членове – престъпници за окръга Кемалов, Ангелов и др., първият да надникне в Неврокопско и лови риба в мътна вода, а вторият под формата секретар на окр[ъжния] у[правите]л [в] Петрич да се приближи пак до с. Петрово, Мелнишко и подири сметка от мирното население за отнетите му заграбени от същия турски безстопанствени и др. имоти и справедливо раздадени на местни безимотни жители и бежанци.
С навлизането на тази смесена експедиция в окръга, положението вместо да утихне, отново се смути. Участта на полицейската команда, назначена за Неврокоп знае се вече: подгонена от местната милиция, една част войската обезоръжила и повърна в София, друга – с Т. Паница забягнала в гората, а трета част с К. П[оп]иванов минава граничната линия и с оръжието предава се позорно на гръцката власт. Обезоръжени закарани в Солун, дето свободно се разхождали по кея на Солунското пристанище и правили фотографии снимки при Беяз куле с гръцки офицери и стражари, за да запечатат с това още едно престъпно дело – позор за племето ни. Очаквали параход да ги повърне във Варна.
Друг един престъпник прокуден син на окръга некой си Лако Иванов от с. Петрово, Мелнишко, тоже от полицейската команда за Неврокоп, отлъчва се от нея в Неврокоп и решил да се поразходи из Мелнишко.4 Озовава се в с. Малки Цалин – околията, но подгонен от местната милиция намира подслон – скривалище при другарите си [от] полицейската команда в Св[ети] Врач. Пазен там 4 дни и на 2 май т. г. под конвой за лична негова охрана като мъченик със стражари оранжеви и войници жандармеристи бива изпратен за Гор[на] Джумая, а от там в София. Местната милиция подушва го и по шосето за Г[орна] Джумая при с. Белица, Мелнишко, отнима го от конвойните, но това не минало без жертви. Паднали са случайно убити 1 войник и 3 стражари, а престъпника Лако Иванов заловен жив закаран от милиционерите неизвестно де. (Лако Иванов на 7 май т. г. намерен е обесен на един телеграфен стълб по шосето Св[ети] Врач – Левуново, с плакарда на гърдите: “Наказан за предателство, извършени убийства, грабежи и др. От ВМРО.”) Тази нежелана случка съвпадна с друго едно случайно убийство на някой си Молеров от Разлога – член на Зем[еделския] съюз, ето че роди се Министерско постановление XVII № 44 от 7 май т. г.: борба срещу всички автономисти и федералисти (някои от последните довчерашни оръдия на правителството) и техните ятаци и вдъхновители. Да се разтури Илинденската организация, защото тя макар легална и узаконена боде ни в очите с истините чрез своя вестник “Илинден”; Да се спрат и вестниците “Слово”, “Епоха”, “Независимост”, от които едни независими, а други изразяващи политическото верую на една част от българския народ и по вестникарски дълг изнасят недъзите в управлението и пр. Конспиративни са, защото някои съчувствуват на автономното движение.
Г-н Стамболийски знае най-добре от всичките, че България колкото е на Зем[еделския] съюз, толкова е на целия български народ (комунисти, били те анархисти, блокари, национал-либерали, широки социалисти и пр.). И действително последните дни разнесе се вестта, че в София е имало заловени и арестувани 40 души мирни македонци емигранти и съчувственици на автономното движение, същото се повторило в Кюстендил и други провинциални градове и изпратени в отредените за същите лагери: Шуменския и Сливенски затвори. Други пък, за да не попаднат по затворите и бъдат разигравани и позорени за благовременно взели предпазителни мерки за себе си, а трети пък по буйни – смутени от тази неочаквана буря забягнали в гората и усилили редовете на борците за независимостта на родината.
Станалото се свежда към народната мъдрост: “вместо да се изпишат вежди, извадили са очи”. След това г-н Стамболийски самодоволно може да се усмихне и каже: “Превих врата на всички македонци мирни граждани и всички онези, които съчувствуват на автономното двжение (били те македонци, или свободни родни братя), изчезна у мен призракът, че македонци и революционери заплашват мен и колегите ми със смърт и пр., а сега ще изкова закони и закончета да унищожа и всичко що не е с мен.”
Из миналото на македонското революционно движение се знае, че Абдул Хамид с помощника си Хилми Паша с орди и потери в съдружие със сръбски въоръжени банди и гръцки държавни андарти, не успя да унищожи реполюционното движение и духа на борческа Македония, а още по-малко днес г-н Стамболийски с няколко негови министри при обезоръжена по зла съдба България даже в съдружие с разнебитена вътрешно Сърбия и смачкана от Кемала Гърция, може да стори това.
Той имайки властта в ръцете си може стотици мирни граждани били те емигранти македонци или свободни родни братя съчувственици на автономното движение чрез изковани закони, съд, бесилки и затвори да унищожи и победи, но той духът у борческа Македония не може да сломи. Тоже от миналото знае се, че и други правителства в царството правили са политика с Македония и македонския въпрос, прикачвали са Македония на тази или онази колесница за своя сметка, но това що се върши днес надминава всички.
Само едно паметно ще остане в историята [на] българското племе: “Позор и търговия със съдбата на родно племе”.
Изстрадала борческа Македония преситена е от такива грижи и гавра със съдбата й.
Македония и борците й начертали са своя път и го следват твърдо.
Не смесвайте съдбата на борческа Македония и идейните й водачи с вашите сметки, партизански ежби и страсти. Задачата на борците (легални и нелегални) не е да сваля и качва правителства, мина това блажено време.
Не, заблуждавайте народа и не го насъсквайте един срещу друг, брат срещу брата, защото македонецът еднакво дължи признателност към целия български народ за грижите в недалечното минало: жертви материални и човешки за просвета и свобода.
Не сквернете паметта на всички загинали синове на родно племе за свободата на своя брат.
Стига закани по стъгди и мегдани. Опомнете се, оставете борците спокойно да вършат своето свято дело, не ги отклонявайте от прямите им задачи.
Ако не им помагате, не им пречете!
С почит: Р. N. – Емигрант, който еднакво обича: “Братска България като неин мирен гражданин, робска Македония, като неин верен син.”
ЦДА, ф. 105 к, оп. 1, а. е. 377, л. 1. Печатно, и ф. 3 к, оп. 12, необработен. Печатно.
----------------
1 Иван Каранджулов (1856, Прилеп – 1930, София), председател на Изпълнителния комитет на македонските братства, главен прокурор във Върховния касационен съд, публицист, деец на ВМРО.
2 Д-р Никола Стоянов (1974, Дойран – 1967, София), математик и физик, професор по астрономия в Софийския университет, директор на държавните дългове, главен секретар на МФ, председател на МНИ, подпредседател на Българското икономическо дружество, секретар на Изпълнителния комитет на македонските братства.
3 Сребрен Поппетров (1869, с. Екши Су, Леринско – 1950, София), учител, публицист, член на Скопския окръжен революционен комитет и председател на Солунския градски революционен комитет на ВМОРО, окръжен управител в Битоля, Куманово и Петрич, народен представител.
4 Лако Иванов Лазаров (1898, с. Петрово, Мелнишко – 1923, Свети Врач), член на БЗНС, старши стражар по време на управлението на БЗНС, обесен на 25 юни 1923 г. от ВМРО в Свети Врач.

№ 191
Съобщение за пресата от министъра на вътрешните работи Хр. Стоянов за получените заплашителни писма от Т. Александров до Ал. Стамболийски, К. Муравиев, до него и др. министри

Б. м., Б. д.

Новите заплашвания на нелегалните автономиcти.
Организирането на убийствата на министър-председател, на министъра на вътрешните работи и други земеделски дейци. Заплашителните им писма до административните власти в Петричкия окръг.
Изявлението на министъра на вътpешните работи по този повод.
Министъра на вътрешните работи господин Христо Стоянов, повика тази сутрин в кабинета си представителите на столичния печат пред които направи следното изявление:
“Вчера един от околийските ми началници от Петричкият окръг ми донесе заплашително писмо, което е получил със саморъчния подпис на Тодор Александров, и което има следния текст:
“Свобода или смърт
Македония.
За новоназначените околийски началници в Българска Македония.
Ако у вас няма съзнание и доблест да не приемате мястото на несправедливи и без всякакви причини уволнени добросъвестни чиновници, поканвате се поне веднага да подадете писмена декларация до комитета на Вътрешната Македонска Революционна Организация, че ще изпълнявате законите на царството и наредбите на организацията и че няма да слушате гузни престъпни съвести за отпочване братоубийствена борба в границите на Македония.
В против случай, всяка ваша грешка ще ви струва живота. Разбира се, че ще получат заслуженото и вашите изпращачи вдъхновители. ВМРО не остава длъжна никому.
Член в Централния комитет на BMPО:
Тодор Александров.”
Писма със съдържание, като горното са изпратени до всичките ми административни органи в Петричкия окръг.
Като добър българин и висш администратор, който трябва да предвижда развоя на събитията и да предупреждава когото трябва, аз не мога от свое име и от името на правителството да не изнеса тези факти на преценка пред народа и историята.
Властта от писма, като горното не се страхува, а напротив още повече се стяга, когато вижда, че със съзнание и по предварителен изработен план се готви проливането на кръв.
Трябва да се вземат мерки, когато престъпната ръка се надигне, за да нанесе братоубийствения удар, с един замах да бъде отсечена. Който има уши нека слуша, който има разум нека чете между редовете.
Търпението на правителството взе вече да се изчерпва и може би скоро чашата ще се прелее.
След самоубийството на запасния поручик Георги Трайчев, който натоварен със специална мисия от нелегалните автономисти да извърши и организира няколко политическа убийства, - откриха се потресающи работи.
Решението от Централното тяло на ВМPО за убийството на миниcтъра-председателя Александър Стамболийски, на моето, на министър Муравиев и на още други двама-трима видни съюзни дейци, и е взето.
Изпратените убийци са в столицата, те ни дебнат стъпките, правят разузнаванията си чак до Славовица и тъpcят удобния момент да извършат покушенията.
Полицията е в дирите им. Ако тя успее да ги издебне, всеки може да отдъхне с облекчение.
Но, ако те не я издебнат - тежко и горко ще бъде на убийците, на техните сънародници на идейните им ръководители и съчувственици и всички съмишленици.
Какво точно ще стане – не може да се определи.
Обаче с положителност може да се каже, че много кръв ще се пролее и жертвите ще бъдат неизброими.
Не дай Боже, събитията да се стекат така, че отмъщението на хората от Земледелската организация и на българския работен народ се наложи. Петричкия край, а вероятно и Кюстендилско и столицата ще заприличат на гробница.
Който тогава ще носи отговорността за тези развалини, които ще изникнат и за изобилната човешка кръв, която ще се пролее? Естествено е, че предизвикателите.
Нима с това ще се облекчи участта на поробените братя или спечели с нещо идеята на онеправданите!
Не вярвахме още, но вече окончателно се убедихме, че нелегалните хора от авнономистическата организация са плюли върху жизнените интереси на своя народ и под блясъка и опиянението на чуждото злато искат да лочат българската кръв.
Жалко, че изражданието е отишло до там. Все пак, макар че още няколко мига ни делят от катастрофата, тя все още може да бъде избягната.
Дано в последният момент провидението просветли мозъка на самозабравилите се и вложи здрав разум в делата им.
А този здрав разум не може да не им продиктува това, което и властта иска от тях. То се състои от следното: Край на произволите и на убийствата; предаване на престъпниците за съдене и наказание от законна власт; край на самоволно издаваните присъди и събиране на данъци; край насилственото подвеждане под клетва и зачитане законната власт и нейните нареждания както това е в старите предели в царството.
На негово може да се видя, че в тези изявления има пресилени изрази. Който е следил събитията в близкото минало, ще разбере, че във всяка дума се влага съществующото съдържание, преценявайки се важността и критичността на момента.
Като завършвам, аз апелирам към Македонската емиграция в страната, между която има добри и трезви българи, бързо да въздейства гдето трябва догдето не е късно.
Защото никой не желае в сблъскването да се дадат невинни жертви. Обаче, известно е, че когато градоносен облак се излее той не опустошава само нивата на богатия, а убива живота и реколтата в цялата местност.
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 490, л. 44-46. Копие. Машинопис.

№ 192
Телеграма от Арсени Йовков, редактор на в. “Илинден” до Ал. Стамболийски, Хр. Стоянов и българската преса за започналите арести на македонски дейци и хвърлянето им в затвора сред криминалните престъпници

Русенски затвор, Б. д.

София
Министър-председателя,
Копие: министър на вътрешните работи:
Редакции: “Победа”, “Независимост”, “Мир”, “Пряпорец”, “Ден”, “Работнически Вестник” и “Зора” и “Народ”.
След като разтурихте легалната “Илинденска организация”, а оставихте Революционния федеративен комитет, който действа пред очите Ви в София и Пловдив; след като хвърлихте в затвора мен, мирен труженик на перото, без да имате един-единствен факт на конспираторство, а оставихте спокойни в София и Пловдив ония, които събраха насилствено стотици хиляди левове; след като арестувахте десетки кротки граждани, между които даже инвалиди — разсилен на Държавните имоти, а не побутнахте кюстендилските и софийски убийци, чиито имена Ви лично посочихме; след като нарушихте собственото си постановление, като вместо в лагери ни хвърлихте в затвори, за да приравните писателя с апаша — питам: докога ще ни държите тука като доказ за едно флагрантно Ваше нарушение на всякакъв закон? Обаче голата истина е вече известна и нея не ще закрият нито постановления, нито фрази, нито стените на Русенския затвор. Тая истина Ви носи и всичката отговорност.
Ар. Йовков,
редактор на в[естни]к „Илинден".1
Русенски окр[ъжен] затвор
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 490, л. 54. Оригинал. Машинопис.
---------------
1 Арсени Йовков (1882, с. Селце, Дебърско – 1924, с. Бараково, Кюстендилско), поет, дебърски войвода, редактор на в. “Илинден”.

№ 193
Декларация на правителството на БЗНС за отношението й към дейността на ВМРО

Б. м., Б. д.

Декларация на българското правителство по държането му спрямо македонците.
Земледелското правителство на нова България, в стремление си да поведе България по нови пътища и да я изведе от падението, което я докараха големите грехове на миналите управления, изостави старата политика с намиращите се у нас македонци, която ги и ползуваше за вътрешни цели и фаворизираше разприте между тях, за да ги владее. Спомените за 1913 и 1915 години и ролята, която играха тогава някои македонствующи, особено съучастието на бившия цар и германците при втикането на страната ни във войната, са пресни в паметта на всички българи; тези размирни елементи имаха пръст в причиняването на голямото нещастие, което постигна родината ни.
Никога в миналото Земледелския Съюз не е одобрявал четническата политика, подклаждана от София, която предизвикваше крути мерки спрямо българщината в Македония, разсипа стопански тази хубава страна и я почти обезлюди. Четническото движение увреждаше целокупните интереси на племето ни; то караше владетеля на Македония да сътрудничи с другите националности против българите.
Но ако тази политика в миналото бе вредна и даде лоши резултати, нейното продължаване днес, когато България е обкръжена от съюзници и разполага само с 10 000 доброволци, ще бъде пагубна за нея. - Нека не се смесва възвишения патриотизъм с неговите крайни и неразумни проявления. Сегашното правителство даде ярки доказателства за своите родолюбиви чувства. То е най-добре в положение, поради богатата информация с която разполага, да прецени положението на страната и да определи насоката на нейната политика, на която трябва да се дочакат резултатите. Правителството ще отговаря пред народа и историята за нея. Всяка друга политика може да докара до авантюри, война и окончателно пропадане на родината, до разпокъсване на нашата държава.
Появяването на чети в България и борбите на българска земя, превзимането на "неприятелски” чисто български градове е най-доброто доказателство, че четничеството се е изродило. Това внася смут в страната; тези действия стават причина за проливане на българска кръв. Нима в днешните нещастни за България дни ний трябва да отидем до братоубийствената междуособна война? Дават ли си отчет тези заблудени хора за мощта на българския селски народ! Те стават оръдия на патриотически замисли и на чужди планове и политики, поддържани с чужди средства и повеждат България към пропаст най-вече в един момент, когато един европейски аеропаг ще се произнася върху нейните искания. Не се ли услужва по тоя начин на нашите противници, не се ли черни България!
Нека се знае, че българското правителство ще изпълни дълга си до край; че то ще стори всичко за издигането престижа на българската държава. Водено от смели водачи, от хора които в 1915 г. изложиха главата си за спасяването на България, то не ще се уплаши и ще върви решително в своя път. Българският народ има средства, за да обуздае забравилите се негови синове и той ще бъде немилостив, защото още чувствува болезнено раните от войните.
Българското правителство не може да взима страната на никоя от македонските организации, то не може да покровителствува специално никога. Още не са заличени спомените на взаимните гонения и убийства между македонците, които погубиха жестоко толкова ценни българи. Една подобна политика на разделяне от страна на правителството би способствувала за взаимното им доунищожаване и тя би била престъпна.
България е изправена днес пред един договор за мир, който тя е подписала и е принудена да изпълни, колкото и несправедлив да е той. Този договор потвърди присъединението на Македония, за която се дадоха толкова жертви, към държавата на сърбите, хърватите и словените. Да предяви днес отново страната ни претенции за нея това значи българското правителство да заплашва целокупността на съседната държава и следователно да иска война и погубваното на България.
Да се подкрепят чети и нападателни организации спрямо нашите съседи, това означава те да се предизвикат, да се стяга обръча около нас и да загубим и ония надежди, които имаме за излаз през Западна Тракия към свободното море. Заплашвана постоянно от съседните държави, България не би могла да се развива; нейния свободен живот и стопанската й независимост ще бъдат заплашени. Това ли искат хората, които се зоват борци за народни правдини!
Българското правителство изпълни своя дълг, в границите на възможното, на защита на нашите сънародници в Македония. То подигна въпроса за правата на малцинствата и защити благотворителните македонски дружества и братства в България. Македонците трябва да отстояват правата си в самата Сърбо-Хървато-Словения и в чужбина; в България те няма кого да убеждават.
Българското правителство, за да може да осигури мирния напредък на България и обезпечи нейното бъдаще, желае да подобри своите сношения със съседите си. То е дълбоко убедено, че има и друг начин да разрешение на македонския въпрос от този на авантюрите и войната.
Водимо от твърдото си желание да защити правата на България и да изведе отечеството на добър край, опирайки се на изразената воля на българския народ, българското правителство ще следва неотклонно и най-енергично своя път на мир и сговор със съседите си и довчерашните ни неприятели, като ще се съобразява и със съветите на Великите сили. То смята, че по този начин ще успее да гарантира условията за истинския прогрес на България и да доведе до доброволното признаване от света на онези правдини на българския народ, които са свързани със съществуването и бъдащето на нашето племе.
Българи! Нова България само в едно кратко време успя вече да закрепи позициите на България в чужбина. С мирни средства, тя ще изведе България на спасителния бряг. Имайте вяра във високия и доказан патриотизъм на нейните избрани водачи!
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 490, л. 55-57. Копие. Машинопис.

№ 194
Бележки на Т. Александров със списъци на политически дейци по партии участвали в Деветоюнския преврат и за участието и на ВМРО в преврата в отделни населени места в страната

[След 9 юни 1923 г.]

1. От висшите парт[ийни] съвети на политическите партии в организацията са следните лица:
а. Демократи:
1. Янко Стоянчев1 – София
2. Антон Козаров2 – Бургас
3. Адам Нейчев – Станимака
4. А. Христов – Пловдив
5. Еким Топузанов – Габрово
6. Д-р Чирпанлиев – Казанлък
б. Обединисти:
1. Дим. Христов3 – София
2. Ц. Бръшлянов4 – Плевен
3. Д. Бошнаков – Враца
4. Кънчо Миланов – Шумен
5. Н. Патев – Ловеч
6. В. Парасков – Хасково
7. Н. Ченков – Бургас
8. Ц. Бобошевски5 – Враца,
в. Н[ационал]либерали:
1. Методи Хранов – Кюстендил
2. Н. Кемилев – Русе
3. Д. Върбенов6 – Плевен
4. Кр. Станчев7 – София
5. Хр. Статев – София
г. Радикали:
1. Кметов – Златна Панега
2. Освен в по-горе упоменатите градове има организации и в следните по-големи населени пунктове:
Радомир, Дупница, Сарамбей, Лъджене, Батак, Пещера, Пазарджик, Борисовград, Чирпан, Ст[ара] Загора, Н[ова] Загора, Търново Сеймен, Харманли, Свиленград, Ямбол, Сливен, Карнобат, Севлиево, Казанлък, Трявна, Д[олна] Оряховица, Орхание, Ябланица, Сливница, Драгоман, Бойчиновци и Кърджали.
3. Организацията е взела участие в преврата в следните населени пунктове и в околността им:
София, Кюстендил, Ново Селце, Орхание, Етрополе, Тетевен, Златица, Пирдоп, Плевен, Севлиево, Габрово, Казанлък, Ст[ара] Загора, Н[ова] Загора, Чирпан, Пазарджик, Лъджане, Славовица, Хасково, Бургас, Айтос, Месемврия, Каяли, Карнобат и Шумен.
ЦДА, ф. 1933 к, оп. 3, а. е. 35, л. 1. Оригинал. Машинопис.
--------------
1 Янко Д. Стоенчев (1881, Търново – 1927, София), адвокат, съдия, окръжен управител в Кюстендил, Бургас, Търново, Враца, капитан от българската армия, юристконсулт в Дирекция СГОП, адютант на ген. Ал. Протогеров (1918), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в двете правителства на проф. Ал. Цанков (1923–1926).
2  Антон Козаров, софийски областен директор; битолски областен директор през Втората световна война.
3 Димитър Христов (1871, с. Градец, Котленско – 1944)), деец на Прогресивно-либералната партия, депутат, министър на търговията и земеделието и на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Ив. Ев. Гешов (1911–1913), министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на проф. Ал. Цанков и А. Ляпчев (1926-`930), главен редактор на в. “България” (1900-1901), редактор на сп. “Бюлетин на Софийската търговско-индустриална камара” (1896-1898), сп. “Бюлетин” (1898-1899) и сп. “Сила”.
4 Цоню Бръшлянов (1876, Плевен - 1947), член на БРСДП (т.с.); през 1906 г. преминал към анархо-либералите; от 1908 г. член на Прогресивно-либералната партия, а след 1923 г. в Демократическия сговор; депутат.
5 Цвятко Бобошевски (1884, Враца - 1952), юрист, член на Народната партия и на Обединената народнопрогресивна партия, министър на търговията в правителствата на проф. Ал. Цанков (1923–1926) и на Ан. Ляпчев (1926–1930); регент (1944-1946).
6 Димитър Върбенов (1884, Плевен - 1961), депутат, министър на правосъдието в правителството на Народния блок (1931-1832).
7 Кръстьо Станчев (1879, Котел – 1944, Своге), широк социалист, публицист и журналист, редактор на в. “Камбана”, “Работническа борба”, “Заря”, “Независимост”. Тясно свързан с македоно–одринското революционно движение, като в. “Камбана” винаги е бил трибуна за македонския въпрос.

№  195
Бележки от ген. Ал. Протогеров, адресирани до Андрей Ляпчев1 с вижданията му за управлението на България от правителството на Демократическия сговор след идването му на власт след Деветоюнския преврат и критика към действията му за превръщането на Сговора в политическа партия чрез поглъщането на буржоазните партии

Б. м., [Между 9 юни и 26 август 1923 г.].

Драги А. Л.2, решил съм да не ви безпокоя по-нататък, обаче отечествения дълг ми налага да ви се обадя и да си кажа мнението, по това което стана досега защото се боя да не би грешките, които са неминуеми при всяка по-голяма работа, да имат плачевни резултати.
Най-напред вие смесихте назначението на новото правителство чрез революционни средства3, въпреки всякакви закони, като за единствено законно се има предвид благото на родината, да се очисти страната от всичко онова, което може да я хвърли отново в калта и след това да възстанови законност и ред, но не по стария ред на нещата, не при новите условия, които се налагат. След това, като се тръгне в един нормален път, без всякаква опасност от нови сътресения, за да възстанови конституционния ред. За управлението на страната чрез революционни средства се искаше начело революционери, които не се боят от отговорност и които не мислят дълго време да властвуват, но които ще приготвят почвата за едно ново правителство конституционно. Обаче революционното правителство, още от първия момент, щом то е властта по революционен път, обяви, че то ще управлява със законни средства, че то не е революц[ионното] правител[ство], а конституционно. Като така то още от първия момент си свърза ръцете в законите и само осъди всяка своя незаконна постъпка, която би му се наложила от условията на времето. То не си очисти пътя, а наопъки задръсти го самичко, та не може да отива нито напред, нито назад.
Не стига това, но квазиреволюционното правителство, което е било революц[ионно] само половин час може би, си зададе за цел да създава някаква нова партия под формата на сливане на всички буржоазни партии, по тоя начин създаде си врагове и между самата буржоазия, между самите съществующи партии, понеже иска да им отнеме насила правото на самостоятелни партии, което право са си извоювали от 30-40 год. В коя страна на света, в коя държава, цялата буржоазия е съединена само в една партия? Абсолютно в никоя? Най-малко – трябва да има 2-3 буржоазни партии. Тия буржоазни партии в критически минути се коалират не само помежду си, но привличат в управлението и социалистическите партии. Възможно ли е тия партии, главно три – консервативната (обединисти), либералната (всички крила) и демократическата (заедно с радикалната) да се съединят, да се слеят? Невъзможно е? макар програмата и да е еднаква и на трите партии, обаче те психически се различават една от друга и това всеки българин го чувствува; те могат да се коалират за известни работи, обаче да се съединят, да се слеят, в една партия е невъзможно. Даже и да се слеят то ще бъде изкуствено и не след години, но след месеци пак ще се разединят. Убеден съм, че сливането което се стреми да направи правител[ството] ще даде само тоя резултат: ще създаде новата партия “сговор”, от която ще се отделят демократи и радикали, които ще работят отпосле със социалистите. Това не е “сговор”, а ще бъде нов “раздор”, ново групиране на партии, което за изборите ще насърчи в борбата земледелци и комунисти и ще се получи едно недееспособно правителство. Може би даже накара правител[ството] да прибегне и към военна диктатура, която ще се отрази зле и вътрешно и външно.
Това, което сега правят “Сговор” и “Кубрат”, като събира милиони, под лъжливата форма че са за М[акедонската] орг[анизация] и да послужат в революц[ията], а в същност, за да образува фонд за новата партия, говори много зле за правителството – говори, че то се опартизанило, че то мисли да прави партия и с партия да управлява, а не мисли да управлява с революц[ионни] средства.
Един виден земледелец ето как се произнася за сегашното правител[ство]: “Днешното българско правителство на г-н Цанкова е едно правителство, което не скрива дори своята очебиюща слабост, своята кекавост, своята нищета. Едно правителство…”
Вие смятате, че като групирате около себе си запас[ните] офицери, армията, безпартийните, а също и като приберете даже и партизани  от другите партии ще можете да управлявате с конституц[ионни] средства и да се борите против Земл[еделския] съюз и комунис[тите], които ще се борят против вас с революц[ионни] средства – като имат на страната си първите Сърбия, а вторите Съвет[ска] Русия.
За революц[ията] ви помогна Мак[едонската] р[еволюционна] организац[ия], обаче по-нататък тя не ще може да се меси и на нея не бива да се надявате. Не само това вие самите ще го обявите против нея, защото от една страна у вас ще се яви самолюбието да се избавите от нейното опекунство, а от друга страна от сега вече почвате да не се разбирате с нея, защото вие отхвърляте нейните средства за управление в началото - революцион[ното]. Нещо повече като политически такт се възприе да се прикрие каквото и да е участие в революц[ията] на М[акедонската] р[еволюционна] ор[ганизация], обаче още един месец не се е минал и вие самите почнахте да претендирате, че това не е било само такт, но това било и в действителност така; а след няколко месеца много е за вярване, че ще влезнете в конфликт и с М[акедонската] р[еволюционна] орг[анизация], било по ваша вина, било по нейна.
Задавам си следните въпроси?
1) След като почнахте да управлявате законно, а не революционно, ще се избавите ли от опасните елементи? Не. От Луковитския процес стана ясно, че никой няма да бъде осъден на смърт.
2) Ако даже някои революц[ионни] елементи и мимо вас прибягнат да чистят някои предатели не ще ли изложат самото правител[ство], щом като то обяви че ще пази законите? Всяко убийство ще ви компрометира вън и ще насърчи земледел[ците] с подкрепата на сърбите да правят атентати и нападения. Даже акциите на М[акедонската] р[еволюционна] ор[ганизация], които тя ще ги прави за свои цели ще се приписват на вас, ето защо и тя закъсня; но тя както и да е революц[ионна] и не може да държи сметка за вас и не може да се откаже от своите цели.
3) Какво ще правите, когато ще почнат да воюват от затворите всички тия престъпници, които не ги очистихте и ще почнат да ви правят нападения откъм Сърбия. Ето вече стотини има в Прага и в Белград?
4) Какво ще правите, ако за изборите се отделят от вас Демократичес[ката] и Радикал[ната] партии, а също и социалистите?
5) Още отсега се замисля, напр., при назначението на дипломатическия персонал, че назначавате или некадърници, бракувани от разните режими чиновници или пък успява да се присламчат и при вас деморализирана интелигенция, която служеше и на земледелците?
6) Може би с моя другар4 да сте се разбрали и да сте определили ясно отношенията помежду правител[ството] и МРО, обаче за мене това не е ясно.
7) Бъдете уверени, че Райко Даскалов е вече в редовни връзки със затворените си другари. След[ният] пример е най-характерен за вашето управление: съобщи ви се шифровано, че Райко Даскалов изпраща Ц… в София, за да даде инструкции на земл[еделските] друж[баши] и на затворниците. Обаче въпреки това предупреждение тоя чиновник на Праж[ката] легация се върна в Прага.5 У вас няма нищо революционно и конспиративно, а противниците са изпитани и безскрупулни конспиратори.
Вие вървите по пътя на старите партии – да управлявате с речи, литании и молитви, а те водят към Търново6.
Вие знаете много добре, че аз ви почитам, че почитам вашия висок патриотизъм, вашия безукорен морал, вашите способности и че ако зависеше от мене вас щях да поставя начело на управлението на България, защото по-желани и по-достойни за дадените тежки минути не бих могъл да намеря. Аз познавам старите водачи, които водят партиите и споделям напълно, че те трябва да се пооттеглят малко настрана; аз споделям, че досегашните партийни бюра са в по-голямата част кооперативни сдружения, на роднински начала, а не политически ръководни тела. Подобни ръководни тела са съставени и из страната.
Споделям, че тоя начин на организиране народа в партии трябва да се премахне. Вие сте решили да се създаде ново организиране на българ[ския] народ в политически партии; да си останат комунистичес[ки] и социал-демокр[атически] партии, а от всички буржоазни партии да се образува една партия “сговор”. В България буржоазията е която управлява. Да се мисли, че целия буржоазен народ ще се сплоти в една партия, която да управлява постоянно е немислимо и не е в интереса на страната, защото е необходимо да има и буржоазна опозиция, която да контролира и коригира властвующата партия и когато се наберат много грешки или пък външни политически условия направят невъзможно стоението им на власт да ги заменят. Ето защо и да се слеят всички буржоаз[ни] партии в една, пак след няколко месеца даже, а не след години, самите …
ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 186, л. 1-6. Чернова. Ръкопис.
---------------
1 Над текста на бележките ген. Ал. Протогеров допълнително е написал "Цанк[ов], Стоен[чев], Молов, Русев и Вълков", но впоследствие е задраскал имената на Русев и Вълков.
2 “Драги А. Л.” е задраскано в оригинала.
3 Ген. Протогеров има предвид Деветоюнския преврат от 1923 г., извършен от Демократическия сговор с помощта на ВМРО.
4 Протогеров има предвид Т. Александров.
5 Това раздвижване, за което съобщава ген. Протогеров вероятно е във връзка с подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г.
6 Ген. Протогеров има предвид, че правителството на Сговора върви по стъпките на правителството на Ал. Стамболийски, което разгонва събралите се лидери на опозиционните буржоазни партии във Велико Търново.