ОСВОБОДИТЕЛИ ЛИ СА РУСНАЦИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ ИЛИ СА ЗАВОЕВАТЕЛИ ВСЪЩНОСТ?

Опит за етично-херменевтичен анализ на историята

Както е добре известно, една истина никога не може да е нито само черна, нито само бяла, а винаги е низ от противоречиви тези и виждания за нея. А и времето е такова, че повечето съвременни науки и по-специално, историята изискват разглеждането и изследването им да става чрез интегрален анализ с помощта на интердисциплинарен подход на изследване. С тази статия ще покажа как от етична гледна точка историческата истина може да бъде разтълкувана адекватно, независимо от превратните и фалшиви послания, с които недоброжелатели и врагове на България деформират истината за близкото и по-далечното ни минало.

Около времето на аферата със спорния проект „Южен поток” и анексиране на Кримския полуостров по нареждане на руския президент Владимир Путин (2014 г.) в медиите се появи изразът „Хибридна война”. Журналисти и политолози нарекоха по този начин организираната от Русия широко мащабна информационна пропаганда в полза на нейната политика и интереси у нас, в Украйна и като цяло в региона. В резултат от това, в Българските социални мрежи и по форумите в електронни медии се разрази истинска битка между привърженици на Русия (русофили) и Българи патриоти, които се опитват да неутрализират заливането на електронните медии от хвалебствия и манипулирани славословия за Руската федерация и нейния президент, съпроводено с унищожителна критика към България, нейното членство в ЕС и НАТО, както и на институциите й – президентска, правителствена; политиката на Българския министър-председател и правителството, което, според тях не личало да работи целенасочено „в подкрепа” на Кремъл, което русофилите твърдят, че се наричало „патриотизъм”. Наскоро един от тях дори си позволи абсурдния „бисер”, че „всеки, който не обичал Русия не бил Българин”?!? Обратно, патриотите, покрай грубите сблъсъци с размяна на любезности с про- руските си опоненти („патриотари”), все по-често започнаха да си задават въпроси и да търсят отговорите им относно неизвестни факти и истини около все още не артикулираната официално, нито докрай изяснена, разкрита и ревизирана история на, т.нар. „Трета” Българска държава (1878 г. – понастоящем).

Тезата на първите е до болка позната, по причина на това, че от десетилетия тя се повтаря, потретва, преповтаря и утвърждава, подчертава постоянно в учебници, списания, книги, медии и т.н. и повсеместно се внушава сред Българите, че „Русия е нашата освободителка от турско робство”. Позицията на вторите е свързана с желанието за преосмисляне на тази разпространена теза, в желанието тя да се освободи от про-руската си пропагандна същност и така да предизвика обществен дебат по нея с цел излизане наяве на историческата истина за това, което от десетилетия преповтарят русофилите: да се установи, действително ли руснаците са „освободители” на Българите във войната с Османската империя от 1877-`78 г. или истината е съвсем друга?

Ето каква е картинката с етическата гледна точка за т.нар. „освобождение”.

1. Дължим ли вечна признателност на спасителите си или (не)? В живота, когато някой изпадне в нужда, беда, опасност (риск за здравето, живота и имота му) често някой се намесва и му се притича на помощ, за да го избави от това настоящо или предстоящо нещастие. Само че, когато някой се дави или е в горяща къща и бъде спасен, обикновено нещата приключват с момента на спасението. Често избавените желаят някак да се отблагодарят на избавителите и ги канят на гости или им предлагат награда (пари, символичен подарък или нещо друго). Случва се избавителите им да приемат посещение и гости или да завържат контакт с тях (приятелство и нещо повече в отношенията между спасителя и жертвата, както при случая с трагедията с катастрофиралия автобус с Български ученици в бивша Югославия, преди повече от десетилетие, когато мюсюлманин-спасител от съседно село се залюби с избавеното Българско момиче и се ожениха). Всичко това обаче става единствено и само по добрата воля на спасения, а не по задължение. Етиката, боравеща с идеални категории налага скромно и непретенциозно отношение от страна на спасителя, притекъл се на помощ. Нещо повече: истинските и качествени хора на честта обикновено отказват всякакво възнаграждение или заплащане за хуманния акт, който са направили. За тях е достатъчно удовлетворението, че един живот, здраве, имот или достойнството на човешко същество са били спасени от намесата им. На такива хора дори е неудобно да се срещат със спасените от тях, по причина на това, че последните винаги ще се отнасят с признателност, благодарност, а това често притеснява хората, за които скромността е добродетел. Крайно неуместно, не етично и безотговорно обаче е избавителят да напомня, да натяква постоянно, нежели да изисква благодарност и признателност от тези, които някога е спасил. Такъв човек има сериозни проблеми с възпитанието, ценностната си система или е с отклонения на психическо ниво.

Преди повече от месец обаче, Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров публично подчерта, че „България да не забравя кой я е спасил от Турско робство (в смисъл – Русия)” (?!? – http://www.faktor.bg/novini/balgariya/65448-lavrov-predupredi-balgariya-ne-zabravyayte-koy-vi-osvobodi-ot-osmanskata-vlast.html). Не след дълго това беше преповторено и от руския посланик, да не говорим за постоянния лайтмотив в припяването и припомнянето на това клише от страна на русофилите у нас, едва ли не за „вечната ни задълженост към Русия за Руско-турската война от 1877-`78 г.” На практика, това е точно пример за дебелашко, нахално и нагло отрицание на всякаква етичност, скромност (морал) или чест. Това е изключително грозна, безпардонна и безподобна манипулация на крайно некултурен и некоректен човек с обноски на невъзпитан каруцар.

Не само това, но и натякването от страна на руските управленски канцеларии (някога царски, после председателски, а днес и президентски) до ден днешен за тяхното „освобождение” над Българите (вече 138 г.!!!), освен проява на лош вкус, но прилича и грубиянско поведение на невъзпитан бабаит-побойник, израснал по ТВУ и затвори, който държи по-слабите от него постоянно да му засвидетелстват благодарност, почит и слава (едва ли не да му козируват), защото твърди, че ги бил избавил или закрилял от нещо.

Казано с други думи, истинският спасител – коректен и възпитан човек в доблест и благородство нищо не изисква от спасените от него. Той просто си тръгва от мястото на събитието с достойнство и чест и НИКОГА ПОВЕЧЕ не им напомня какво е направил за тях. Да не добавяме, че „признателност” е едно, а съвсем друго е „вечно длъжен” някому... Русия и нейната Пета колона у нас, настояват, че е второто (?!?).

 

2. Спасението – еднократен и окончателен акт или съвсем не? Това е другата, крайно слаба страна в пропагандата на Кремъл и русофилите у нас. Прокарва се внушението, че, „ако не била Русия”, днес нямало да има България. Това обаче е поредната пропаганда, нямаща нищо общо с истината. Да оставим настрана факта, че Русия винаги е била против независима Българска държава, на което се спирам по-долу в точки „4.” и „5.”, но съществуването на една държава не е еднократен и вечен акт, а е необходимо непрекъснато да се защитава и отстоява до край. Тук трябва да припомним, как, независимо от въпросната 1878 г., 41 г. по-късно – с края на Първа световна война (1919 г.) е имало реална опасност България да престане да съществува като държава като бъде поделена между съседите ни– Сърбия, Гърция и Румъния по настояване на Венизелос, гръцкият министър-председател, подкрепено и от европейските им партньори Франция и Англия. По онова време единствено ветото, наложено от САЩ в лицето на американския президент Удроу Уилсън осуетява този пъклен план. Така на практика, днес България продължава да я има като отделна и независима държава именно, благодарение на САЩ през 1919 г. Ето защо – един подобен политически акт, като този на американския президент и респективно на Руско-турската война от 1877-`78 г. имат стойност сами за себе си, но в съответното време, като положителни резултати за тогава, но не и завинаги. Защото, т.нар. „освобождение” нямаше да има никаква стойност, ако през 1918 г. България беше разкъсана между съседите си (http://populiarnaistoria.blogspot.bg/2014/11/1919-usa-frustrate-death-of-bulgaria.html). По същия начин, благородният акт на президента Удроу Уилсън не беше акт за вечни времена и не се оказа никаква гаранция, че България няма да бъде окупирана от СССР 26 г. по-късно и превърната против волята й в руски сателит (фактически колония), довело страната почти до унищожението й в края на ХХ и началото на ХХІ в. (http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/03/2715954_sedem_mita_za_osvobojdenieto/).

 

3. Освободител или наемник? Когато купим от магазина хляб, мляко, месо и плодове, ние заплащаме стойността им и не се налага да благодарим за покупката им или да бъдем признателни на търговеца, че ни е доставил или продал въпросните стоки. Представяте ли си, години по-късно той да повтаря и да потретва как ни бил „спасил” от гладна смърт еди кога си, при условие че ние сме му заплатили въпросния продукт?!? Това е възможно само в театър на абсурда.

Една страна, управлявана от достойни мъже, възпитани в доблест и чест – аристократи, никога нямаше да напомни дори и веднъж на България, че е направила нещо добро за нея (пък било то и „освобождение”). Българите сами щяха да търсят приятелство и връзка с една достолепна и благородна Русия, която безвъзмездно и рицарски я е спасила и избавила от властта на Османската империя. Истината обаче, освен въпросното (не)етично и невъзпитано поведение е, че Русия не ни е помагала безвъзмездно. Тя е получила твърде сериозни финансови средства като отплата (Вж Държавен вестник" м. януарий 1884г., Указ №1144. "Ний, Александър Първи с Божия милост и народна воля княз на Българите: П Р О В Ъ З Г Л А С Я В А М Е: Народното Събрание прие, Ний утвърдихме следующата "Конвенция за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Императорски войски, съгласно определението на Берлинский договор..."

С други думи, тези данни недвусмислено сочат, че за „Освобождението” ни от турско робство ДЪЛЖИМ на Русия 10 милиона и половина рубли и 43 копейки!!! Към онзи момент реципрочната стойност на тази сума е приблизително 32,5 тона ЗЛАТО! За своята военна интервенция срещу Османската империя в Българските земи през 1877-`78 г., отбелязва Цеци Лилков  във ФБ). За каква благодарност тогава може да настоява Русия в този случай, че дори и 138 г. по-късно. Илиза така, сякаш Българският елит е наел срещу определено заплащане руски войски и политици с поръчението да воюват срещу Османската империя, след което въпросните са си взели заплатата и са се прибрали в земите си. Нима някога Рим или Картаген са дължали благодарност или са издигали паметници на наемните бойци измежду хуни, германци и траки, на които са заплащали за участие във военните си експедиции?..

Това е в тотален разрез с всякаква коректност и елементарна култура. Да не говорим в какво противоречие е с Християнската (православна) ценностна система, за която в Кремъл особено много парадират напоследък.

 

4. „Спасителка” или завоевателка (окупаторка) на Българските земи и народ? Известни са думите на Левски: „Който ви освободи, той и ще ви пороби” и те в пълна степен се отнасят до събитията около Руско-турската война, наречена некоректно „освободителна” (1877-1878 г.). Каква, всъщност е била целта на Русия с тази война? Именно завладяване на земите на Българите и превръщането им в руска земя-предмостие към завладяване и анексиране на европейската част на Турция с Цариград и проливите – Босфор и Дарданели, което е отдавна лелеяна от нея мечта за стратегическо господство – излаз на Средиземноморието и контрол над пътищата на Изток (http://slavimirgenchev1953.blog.bg/history/2016/03/04/ne-svobodata-na-bylgariia-a-carigrad-i-prolivite-sa-bila-cel.1434813). Цар Петър І (Велики) и наследницата му Екатерина Велика (за която напоследък почна ТВ руски сериал по БНТ http://tvnovini.com/ruski-serial-ekaterina/), както и следващите царе имали виждане за стратегическия излаз на Русия на всички възможни морета и океани. Поради това, първият воюва срещу Швеция и побеждавайки ги, придобива излаз на Балтийско море, където Русия не е имала никакъв достъп. Екатерина Велика във войните си с Османската империя при победите си заграбва земи и излиза на Черно море, където до тогава не е била. С времето завоюват северните брегове и на Каспийско море, а достигат и до Тихи океан.

Авантюрата на Леонид Брежнев с нахлуването в Афганистан показа, че и СССР също се придържа твърдо към тази столетна имперска стратегия. Идеята на Кремъл тогава е била скоро след Афганистан да нахлуят и в Пакистан и така да излязат и на Индийски океан, след което вече да имат излаз и контрол във всички морски посоки. Западът и САЩ обаче не позволиха това и първо осуетиха опита им да завладеят проливите, а после и да установят траен контрол над Афганистан (респ. Пакистан). А след поражението там, СССР беше принудена да се прибере обратно в земите си, погребвайки 50 000 съветски войници, станали жертва на руската алчност за заграбване на нови и нови територии...

 

5. Свободна и независима Българска държава или подчинен и управляван от Русия Български народ?!? Малцина от патриотите обаче подлагат на размисъл именно израза „освобождение”. Които са го направили, са стигнали и до следващия въпрос: какво или кого е „освободила” Русия. И тук отговорите са интересни и неочаквани, защото те започват да се нижат, като се забравя какво, всъщност представлява Българското национално възраждане и Българската революционна борба за Освобождение от Турция (Османската империя). На първо място, това е дългогодишна, почти вековна битка за събуждане на народното съзнание на Българите, тяхното съзнание за историчност, само ценност, достойнство и самоопределение. На второ, след събуждането, възраждането на Българския дух, е спояването на частите на народа и израстване на хората, на тяхното съзнание до ниво на единна Българска нация.  Вече посочих, че „нацията” е придобивка на Европейската цивилизация от времето на Европейското просвещение – ХVІІ-ХVІІІ в. и е част от световната Християнска история и култура. Нацията предпоставя и собствено независима ДЪРЖАВА. Фактически, въжделенията на Българските възрожденци от Паисий до Левски, а и след това са включвали именно план за създаване на отделна, свободна и независима Българска държава в крайна сметка.

Точно тук обаче, аргументите на русофилите напълно се провалят. Защото никога и никъде в имперските канцеларии, нито в политиката на Петербург и Москва по-късно няма никакво гледище изобщо за отделна Българска държава, още по-малко свободна и независима. Напротив, плановете на руските императори и дипломация са били превръщането на тези ЗЕМИ и НАСЕЛЕНИЕ в тях в „Задунайска руска губерния (област, територия)”. Казано по-просто, земите на Балканския полуостров, населени с Българи е трябвало да бъдат включени към Руската империя по същия начин, както били завоювани последователно независимите царства на Туркмения, Узбекистан, Таджикистан, Азербайджан, Казахстан, Армения, Грузия и др. Но докато тези републики (или монархии) са имали свое самоуправление, елит и своеобразна автономност, подобна за Българите изобщо не е била предвиждана. За какво „освобождение” изобщо може да се говори, при условие че никой от Русия не е имал и елементарно намерение ние да имаме Българска държавна организация?!?

Неслучайно, русофилските митрополити начело с търновския Климент в края на ХІХ в. от Българската екзархия при богослужения споменавали името на Руския император, но не и това на Българския престолонаследник, по онова време княз Фердинанд (изискващи същото и подопечните си свещеници). За което и Стефан Стамболов заточил целият Св. Синод по онова време в разни села с наказателна и назидателна цел. Защото този подчертано анти Български произвол на владиците е бил категоричен предателски акт спрямо независимостта и самостоятелността на Българската държава и е обслужвал именно Руските имперски и владетелски интереси в земите ни. Казано с други думи, старците от Синода по онова време признавали върховната власт на Руския император в земите ни, но изобщо не признавали Българския владетел като такъв?!? А този предателски и противодържавен акт е бил в съгласие именно със завоевателната политика на Русия, която изобщо не е желаела независима Българска държавност и пречела на това по всякакъв начин.

 

6. Единство и цялост или разпокъсване на Българския народ? Още от времето на Българското национално възраждане като идеал било поставено Единството на Българския народ заедно в едни политически граници – тези на държавата България. По онова време, Българите са най-многобройният етнос на Балканите и обитават най-обширните територии и части от полуострова (сравнено с другите народи – румънци, гърци, сърби и турци). В този смисъл, думите единство и цялост са ключови и неотделими от идеята за Освобождение на Българите. Те обаче са сериозен дефицит и изцяло отсъстват от лексиката и защитните пледоарии на русофилите, настояващи на идеята за „освобождение” по принцип, без обаче да изясняват какво, всъщност означава това.

Защото, когато Българите са въоръжавали чети, организирали въстания, просветна и комитетска революционна дейност, те ултимативно са се борели за ЕДИНСТВО и ЦЯЛОСТ на земите, компактно населени с Българи. Русия обаче винаги е била за категоричното разпокъсване на Българските земи, за което говори и о. Методий Кусев в своята книга „Погромът на България. Виновникът.”. Самата Русия не е имала и никакво виждане, нито намерение за каквато и да било ЦЯЛОСТ или СЪХРАНЕНИЕ на земята на Българите (http://trophyplus.org/2014/10/15/тайната-спогодба-на-русия-за-разпокъс/). Доказателства? Те са следните:

Първо, Русия заграбва Бесарабия – територия от Молдова, която за кратко време е осигурявала на Влашко (Румъния) излаз на Черно море (Е, друг е въпросът, че дори и тази територия е била населена гъсто с Българи, освен, че и векове преди това също принадлежи на България...). И за да успокои румънците обаче, щедро ги „ОБДАРЯВА” със... земя, принадлежаща на Българите – компактно населена с Българи – Северна Добруджа до делтата на Дунав с граничното речно пристанище Тулча. Тези земи, впоследствие Румъния колонизира и асимилира там сънародниците ни... Русия „щедро” ги „харизва” на румънците... С какво ли право?!? Може би с правото на нашественика, завоевателя и крадеца? Ако тя наистина милееше за Българите, нямаше да подари изконно Български територии и население на друга, чужда държава. Румънските власти веднага преминават към насилствена асимилация над Българите, които записват като румънци и им се забранява да говорят Български. В този смисъл, Румъния, като държава и румънски представители нямат никакво морално право да присъстват в България на 3 март за честване на края на Османското владичество (или робство) сред Българите, защото те са се изявили като колонизатори и асимилатори на Български народ и земи, а не като освободители.

Второ, Сърбия е поканена от Русия да се включи в коалицията и войната срещу Османската империя (1877-1878 г.). За което после Сърбия също е „наградена” от Русия с Поморавието – основни градове Ниш и Пирот и прилежащите им окръзи – и тук компактно населени с Българи. Някогашната легенда – революционер и възрожденец, о. Методий Кусев разказва за тези трагични събития – сърбите веднага изгонили Българският владика от онези региони. След което набързо организират скалъпен референдум под гаранцията на сръбските щикове и окупационни войски за това, кой е сърбин и кой не е. Всички Българи, смело определили себе си публично като такива били избесени по дърветата в градовете за назидание и сплашване на останалите. Естествено, изплашени до смърт и за да запазят живота си и семействата си, те се записали като „сърби”. И след целия този терор и убийства, след преброяването, направено без неутрални или чуждестранни наблюдатели и свидетели, „сръбското население”, се „оказало” с няколко човека повече от Българското, разбира се (?!?). И Кралство Сърбия гордо (и нагло) обявило пред света, че „освободило” тази територия и... сръбското население там. Днес, 138 г. по-късно в тези земи вече има само сърби, а Българският дух и народност е изгонен и унищожен там. Затова, преди години, покойният вече, д-р Петър Константинов казваше: „Аз няма да допусна сърби да присъстват на Шипка при тържествата по случай 3 март. Те не са идвали тук да `освобождават`, а да мародерстват...” Наистина, с какво право те идват да празнуват, при това на наша територия, която са окупирали, завладели, произвели терор и в крайна сметка асимилирали населението там?!?

Трето, определяйки Сърбия за свой съюзник и приятел (?!?) Русия щедро ги толерира от десетилетия. Тяхната нагла претенция към Македония, на практика, Руският цар твърдо подкрепя и руски дипломатически представители безочливо убеждават и оказват натиск над България да отстъпи Македония в името на „добросъседското приятелство” със сърбите, наричайки това „цимент” в отношенията между двете страни. На което Методий Кусев възразява: „А защо този `цимент` да е за сметка на България?!?” И така Македония също е откъсната от снагата на България със съгласието и настояването на Русия. В полза на кого тя е предадена за заграбване и асимилация? На Сърбия и Гърция, които си я поделят... За сметка на кого става това, от кого е отнета земя и население, подхвърлено на репресии и насилие там? От България и от Българите, които са ощетени... Това не означава ли, че Русия е по-голям приятел на сърбите и гърците, отколкото на Българите?!? Какъв „освободител” е това? И за какъв „приятел” може да се представя, като какъв „доброжелател” може изобщо да внушава, че е?!? Приятелите дават, подаряват на приятелите си, жертват се за тях, а не ги ограбват, нито ги ощетяват; не отнемат тяхно имущество, за да го подарят на други свои приятели, както в случая... Не може да си и „освободител” и в същото време „грабител и разделител”, разкъсал и разпродал големи части от етническите територии и население на Българите, които иначе претендира, че „освободил”. Или си едното, или си другото, но не може да си и двете едновременно.

Фактически, Русия постъпва с въпросните обширни Български територии и население в тях точно като грабител-завоевател, който като крадец, плячкосал тези земи (или стока) гледа като на своя собственост (?!?), поради което и смята, че има право щедро да ги хариже на когото реши, обслужвайки по този начин свои себични цели... Още по-парадоксалното е, че се намират все още такива измежду Българите, които да наричат един такъв грабител „освободител” и „спасител”?!?

Какъв бил руският интерес конкретно от тези актове – Северна Добруджа, Ниш, Пирот и Македония – ОТКЪСНАТИ от България и харизани на нейните съседи?!? Първо, пренася проблема между България и съседите й Румъния, Сърбия, Гърция (а един ден вече и Република Македония) на принципа – „разделяй и владей”. По тези причини, в най-новата история те се превръщат в изконни врагове на Българите и чрез тази руска дипломация Балканите завинаги остават разделени, вместо да бъдат приятели и сътрудници, обединени за благото на всички общо. Русия обаче няма интерес от това. Второ, най-голямата някога по население и територия на Балканския полуостров Трета държава на Българите е фатално разпокъсана и числено намалена, за да не бъде никога вече толкова силна, независима и фактически доминион на полуострова, за каквато е имала потенциал да бъде и да се превърне.

Нито един от всички гореописани и обяснени в светлината на елементарните принципи на морала и благоприличието въпросни политически актове не свидетелства по никакъв начин, че в лицето на Русия България е имала нещо друго, освен безмилостен, безжалостен, безскрупулен и нагъл завоевател, грабител, поробител и съсипател на Български земи, народ и държавност.

В. Алтънов