След броени дни ще се навършат 92 години от едно от най-големите злодейства в нашата история – убийството на бележития български революционер Тодор Александров. Около убийството на революционера, както и около целия му живот все още витаят редица неясноти и легенди. Вече от години неговият богат архив стои подготвен за печат, но поради липса на средства и незаинтересуваност на тези, от които зависи той все още е непознат за историческата наука.

Направеното досега, макар и значително е недостатъчно. Публикуването на архива му ще допринесе за изясняването и разсейването на тиражираните полуистини за него и натрупаните с времето и с непознаването на документацията и на живота му твърдения.

Сега ви предлагам да прочетете неговата автобиография, писана през 1923 г. и предназначена за публикуване в изданията на ВМРО. Тя засега е единствената негова запазена автобиография.

Заедно с автобиографията ще имате възможност да се запознаете и с неговия дневник, обхващащ едно десетилетие от живота му. Той на практика не е дневник в истинския смисъл на думата, а представлява отделни дневнични бележки, имащи повече характер на паметни бележки, с които се е целяло да се запази информацията за станалото във важни дни от неговия живот, от дейността на ВМОРО и от важни моменти от историята на България през времето от 1913 до 1924 г.

През това десетилетие страната ни участва в три войни, които донасят на народа ни две национална катастрофи, едната с Букурещкия, а другата с Ньойския мирен договор, преживява едни държавен преврат и Септемврийското въстание от 1923 г., а ВМОРО на два пъти се възстановява – единият след Балканските войни, а вторият след Първата световна война, а през 1924 г. членовете на ЦК на ВМРО слагат подписите си под т.нар. Майски манифест, който се оказва сериозен удар върху самата организация и нейните принципи.

Тези дневнични бележки на Т. Александров са запазени в архивните фондове на Централния военен архив във Велико Търново, в Българския исторически архив при Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и в Централния държавен архив в София и по-специално в неговия личен архив и в архивите на ген. Александър Протогеров, д-р Васил Радославов, Григор Василев, както и в публикуваните История на Македоно-Одринското опълчение от полк. Петър Дървингов и в приложенията към спомените на Кирил Пърличев.

За първи път тук правя достояние на по-широка читателска аудитория списъка с вещите на Т. Александров, съхранявани след неговото убийство от проф. Стефан Баджов и предадени впоследствие на семейството на революционера. Ще ви направи впечатление, че сред тях не се е съхранявал неговият архив, тъй като той заедно с войводската чанта е бил прибран веднага след убийството му от ген. Александър Протогеров. Днес този архив се съхранява в Централния държавен архив в личния фонд на Т. Александров, като няма информация дали от него не е изчезнало нещо, по времето докато е бил в ръцете на Протогеров, а след това в други лица. Би могло да се допусне, че в него е имало и други документи и писма, тъй като от съвременници и съратници на Т. Александров, дори и от самия Протогеров е известно, че той е пишел почти всеки ден по няколко писма. Това личи и от запазените два копирни тефтера с Т. Александрови писма в неговия архив, но при запознаването с архива се виждат редица значителни празноти, които може би са резултат от Протогеровата злонамереност, а вероятно и не само негова. Тук искам да припомня и един важен и недостатъчно известен факт, че Т. Александровия архив постъпва първоначално в Централния партиен архив при ЦК на БКП заедно с Протогеровия архив, където са обработени по най-безобразния и варварски начин, като от тях са извадени много документи, от които са направени още десетки архивни фондове, чрез т.нар. фондиране, сред които и няколко сборни и документални колекции. Така също не са запазени и т.нар. дела на фондовете, от които би могло да се възстанови историята на съхраняването, постъпването и обработката на съответните фондове. В началото на 90-те години на миналия век тези архивни фондове бяха предадени в този непрофесионално обработен вид на Централния държавен архив, когато ЦПА при ЦК на БКП престана да съществува.

За читателите би било любопитен и следния факт. Още приживе на ген. Ал. Протогеров той допуска до съхраняваните от него документи известния биограф и сродник на Апостола на българската свобода Васил Левски Данаил Кацев Бурски, на когото дава и интервю. Тогава Д. Кацев Бурски прави препис и от писмото на Васил Левски до братята Робеви в Македония, което му предоставя самия Протогеров от своя архив. Преписът на писмото Д. Кацев Бурски публикува в българската периодика и благодарение на този препис и на неговата публикация днес имаме текста на този важен документ, от който се вижда че Апостолът на българската свобода е включил в революционната мрежа на БРЦК и в своите бъдещи планове и третият дял от българското землище – Македония. Днес този документ не се съхранява в Протогеровия архив и не е постъпвал в ЦДА и е неизвестно къде се намира или е скрит или унищожен от злосторници. Но това са други теми, за друг разговор!

Цочо В. Билярски

 

* * *

АВТОБИОГРАФИЯ НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ

На 24 март 1923 г., безсмъртният водач на ВМРО Тодор Александров, по молбата на някои свои приятели написа в Македония кратка автобиография, която беше предназначена за едно юбилейно македонско издание. Част от автобиографията на Тодора предаваме във факсимиле на друго място във вестника.

Ето дословно автобиографията на Тодор Александров, която е писана в трето лице.

РЕДАКЦИЯТА НА В. “МАКЕДОНИЯ”

 

Роден на 4 март 1881 год. в гр. Щип. Свършил Скопското педагог[ическо] училище през 1897 г.(1), той веднага става учител и организационен ръководител в Кочани, Виница и Кратово. Началото на 1903 г. при подготовката на голямото Илинденско въстание той е бил учител в Кочани и околийски ръководител на Кочанската револ[юционна] околия, през която са минали много чети и материали почти за цяла Македония. С негово съдействие са прекарани през Кочанско голяма част от експлозивите, които през април 1903 г. послужиха за известните Солунски атентати: вдигане във въздуха Банк Отоман, газовото осветление, парахода “Гвадалкивир” и др.

Предаден от власи кочански, от които искал налог за подготовка на въстанието, Александров бива арестуван на 3 март 1903 г. и още същата нощ с много голяма стража – за да не бъде освободен из пътя от организац[ионни] чети и милиции – бива закаран в Скопие при Македонския губернатор от реформената акция – Хилми паша. Понеже при обиска в квартирата му били намерени шифровани писма и печатан правилник за четите, Александров бива осъден от Скопския извънреден съд на 5 год. тъмничен затвор. В затвора престоява около 13 месеца; през април 1904 г. той бива освободен от затвора следствие голямата полит[ическа] амнистия, наречена Начевичева – последният я издействал като спец[иален] пратеник на бълг[арското] правителство в Ц[аригра]д след Илинденското въстание за водене преговори с турците.

През учебната 1903/1904 год. Александров бива назначен главен учител в П-кл[асното] училище в гр. Щип (мах[ала] Ново село) и като член на Окол[ийското] ръков[одно] тяло заедно с двамата великани в македон[ското] револ[юционно] движение: окол[ийския] ръководител Тодор Лазаров и войводата Мише Развигоров, се заемат да организират гр. Щип и околията. В това успяват напълно – много години Щипската р[еволюционна] околия се е сочила за образец в организационно отношение в окръзите до Вардара. Турците скоро подушват какъв род “учителска” дейност развива гл[авният] учител Александров и още през ноември му забраняват да учителствува и даже да стъпва в училището. Благодарение [на] стегнатата орг[анизация] в Щип обаче той е продължавал още цели 2 месеца да върши своята работа като главен и винаги е бивал навреме предизвестяван от гражданите, когато органи на турската власт са идвали да правят проверка, дали той отива в училище или не. На 10 януари 1905 год. поради заловено писмо, след сражението в с. Лезово на турците с четата на Мише Развигоров, Александров бива потърсен от турците да бъде арестуван. Къщата му [е] обградена, но той успява да се изплъзне от ръцете им и веднага отива в четата на Мише Развигоров и става секретар на четата. На първия окръжен конгрес на Скопския револ[юционен] окръг (16–22.І.1905 год.) като делегат на Щипската револ[юционна] околия той бива избран за секретар на конгреса(2).

На 1906 год. той заболява от стомашно разстройство и по съвета на лекари есента остава учител в гр. Бургас. През същата год[ина] (2–10.VIII) той зима участие във II редов[ен] конгрес на Скопския р[еволюционен] окръг като делег[ат] на Щип[ска] р[еволюциона] околия(3). Като узнава обаче за убийството на Мише Развигоров, той напуска учителството през пролетта на 1907 год. и заминава пак за Македония като секретар на кочанския окол[ийски] войвода Симеон Георгиев. На III редовен конгрес на Скопския револ[юционен] окръг през 8–14.XI.1907 год. като делегат на Кочанската револ[юционна] околия Ал[ександро]в от секретар на Кочанската околийска чета бива избран от конгреса направо за окръжен войвода на Скопския револ[юционен] окръг заедно с Ефрем Чучков. На 23 юли 1908 год. като обявиха младотурците своя хуриет, след като се легализираха сички чети на Серския и Струмишки окръзи, избързаха да влезнат в градовете и четите от Битолския и Солунски окръзи. Ефр. Чучков и Александров, предвиждайки, че с тая “революция” – фарс младотурците целят да се спасят от реформената акция, за да задържат под турско робство Македония, задържаха четите на Скопския револ[юционен] окръг седмици по-късно, докато укрият оръжието и подготвят селяните за временно пасуване до по-удобен момент. След легализиране на четите Александров продължавал да обикаля градове и села в Скопския р[еволюционен] окръг, в началото “да се вижда с приятели”, а по-късно като окръжен “ревизор” на черкви, училищни здания, манастири и пр. с цел да поддържа духа у борческото население.

На 2 август 1909 год. властта в Щип се опитала да арестува Александрова, но той успял да избяга. След една малка обиколка като нелегален в някои околии на Скоп[ски] рев[олюционен] окръг той заминава за България на почивка и за да не излага преждевременно населението. През пролетта на 1910 год. той заминава с четата в Скопския рев[олюционен] окръг, възстановява организацията там и с успех се бори против жестоката обезоръжителна акция на младотурците, като успява да запази голяма част от оръжието и да прибере големи парични средства за засилване на орг[анизация]та. С това спасено оръжие и събрани пари на Скопския р[еволюционен] окръг Т. Ал[ександров] услужи и на дейците от другите рев[олюционни] окръзи за възсъздаване и засилване на орг[анизацията] там.

В началото на 1911 год. се постига пълно разбирателство между дейците на засилената вече ВМРО и се избира с писмено разбирателство, съгласно правилника на организацията(4), Центр[алният] комитет в състав: 1. Хр. Чернопеев, 2. Т. Александров, 3. П. Чаулев и 4. допълнителен член Ал. Протогеров.

През пролетта на (1911 год.) с. г. Чернопеев, Александров и Чаулев заминават за Цетина да се срещат с албански водители с цел да се споразумеят за задружна дейност против турското иго.

През лятото и есента на 1911 год. и през лятото на 1912 год. под ръководството на Ал[ександро]в войводите и атентаторските местни групи извършиха систематично редица динамитни атентати над тренове, ж.п. мостове и гари, над жандарм[ерийски] постове, в градове и др., на много места в Македония.

През лятото на 1912 год. и при обявяване на войната между съюзените балкански държави и Турция Ал[ександро]в с няколко души другари се е движил в Кукушко и Солунско, дето са предприели преди и след обявяване на войната редица атентати над тренове, на австрийската поща и трамваите в Солун, на моста при Ново село до гр. Солун и пр., пр.

След обявяване войната 1912 год. той съдейства на армиите на съюзените балкански държави и с Кукушката чета и милиция успява няколко дена преди да стигнат бълг[арските] войски, да завземе гр. Кукуш, да спре ж.п. съобщение на турците до р. Галик, да обезоръжи турското население там и да приготви и складира големи запаси храни за бързо настъпващата (с обоз от волски коли) бълг[арска] армия(5).

В началото на 1913 год. бива изпратен в Македон[ското] опълчение, дето бива зачислен в Щаба на III макед[онска] бригада на Алекс[андър] Протогеров, откогато се опознават добре с него и стават интимни и неразделни другари и обществ[ени] дейци(6).

През Междусъюзническата война Ал[ександро]в е бил даден в разпореждане към 8 Тундж[анска] дивизия, на която е принел с другарите си големи услуги.

След погрома (1913 г.) той е останал да живее в България, отдето през 1913, 1914 и 1915 г. е пращал агитаторски групи за поддържане духа в Македония и за възсъздаване орг[анизация]та.

През време на Голямата война е бил в Щаба на партизанската рота при 3-та бригада на 11 Македонска дивизия.

(Може да се спомене тук за полезните инициативи: издаване серия книжки (библиотека)(7), вестници “Народност” и “Nation”(8), албума “Македония в образи”(9) и пр., и пр., борба с корупцията през войната и пр., и пр.)

 

Веднага след погрома Ал[ександро]в се заема да възстанови връзките с поробените части на Македония и да събира редовни сведения за вършените от сърби и гърци там зулуми. (На 4 ноември 1919 г. арестуван като “виновник за погрома”(10), а избягал от затвора на 13.XI. с.г.)

През пролетта [на] 1920 г. заминал с чета в Македония, дето и досега се намира там.

П.П. Тези сведения за дейността на А[лександро]в са дълги за списания и вестници и може да се дават според случая с по-големи или по-малки съкращения.

М. Христов(11)

ЦДА, ф.396 к, оп.2, а. е. 2, л. 24–25. Оригинал. Ръкопис. Публикувано е с известни промени и незначителни съкращения във в. „Македония“, № 865, 31 август 1929 , с. 2.

------------------------

1. Т. Александров е допуснал грешка. Той завършва Скопското българско педагогическо училище не през 1897, а през 1898 г. Вж. свидетелството му за завършване на училището в Гергинов Кр., Билярски Ц. Непубликувани документи за дейността на Тодор Александров и ВМОРО (1910–1919 г.) – ВИС, 1987, № 2, с. 191–193.

2. Спомените на Т. Александров за Първия Скопски окръжен революционен конгрес вж. в настоящия сборник, а протокола от конгреса вж. в Мирчев Б. Първият Скопски окръжен революционен конгрес. – Илюстрация Илинден, 1933, № 4(44), с. 11–13.

3. Протоколът от Втория Скопски окръжен революционен конгрес вж. в Билярски Ц., Петров Т. Документи от конгресите на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание. – ИБИД, 1986, т. 38, с. 346–390.

4. Тодор Александров има предвид чл.112 и 121 от правилника на ВМОРО, приет на Кюстендилския конгрес през 1908 г. Вж. Елдьров С., Правилникът на ВМОРО от 1908 година. – ВИС, 1986, № 3, с. 193 и Пърличев К., Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908. С., 2001.

5. По този повод полковник П. Дървингов пише, че на 23 октомври 1912 г. “четите на Тодор Александров, Г. Мончев и Гоце Междуречки обявяват гр. Кукуш за освободен и нареждат българското управление” (вж. Дървингов  П., История на Македоно–одринското опълчение, т. І, С., 1919, с. 625).

6. Тодор Александров е назначен от щаба на Македоно – одринското опълчение за началник на разузнавателния пункт в Щип (вж. Дървингов П., Пос. съч. т. 2, С., 1925, с. 10.). Негово донесение от Щип от 27 май 1913 г. до щаба на опълчението вж. Пак там, 74-75.

7. Става дума за поредицата книги от библиотека “Балкански въпроси”.

8. В. “Народност”, № 1–115, 24 ноем. 1918 – 8 окт. 1919 г. Орган на Изпълнителния комитет на македонските братства в България. Сътрудничат му проф. д-р Ив. А. Георгов, Й. Бадев, Г. Белчев, Д. Немиров, Ал. Ганчев, Г. Райчев, проф. М. Арнаудов и други. Обсъжда въпросите “за обединяване на българския народ с Тракия и Македония”. В. “Nation” (“Нация”), № 1–43, 18 ян. – 13 ноем. 1919 г. Главен негов сътрудник е проф. д-р Ив. А. Георгов. Защитава историческите, етнографските и културните права на България пред външния свят в навечерието на Парижката мирна конференция.

9. Македония в образи. Издава Комитет за изучаване българските земи, С., 1919.

10. За арестуването на Т. Александров вж. Георгиев А., Т. Александров, в. „Камбана“, № 3610, 20 ноем. 1919, с.1.

11. Миле Христов – псевдоним на Т. Александров, използван след Първата световна война.

 

 

ДНЕВНИЧНИ БЕЛЕЖКИ

 

[ЩИП], 26 МАЙ 1913 Г.

СВЕДЕНИЯ ОТ ГР. КРАТОВО ОТ 26. V. 1913 Г.(1)

1. Квартирующия в гр. Кратово и околията 8-и полк целия се пренася за “Султан тепе”, а вместо него дойде от с. Страцин 7-и полк, който изключително е от белградчани. В Страцин е пристигнал един полк, казват че бил 18-и. От 7-и полк 2 батальона са заминали за към “Черни връх”, от които единия заминал за “Градище” над с. Секулица, а квартирующите войници от 8-и полк на “Черни връх”, заминали към “Султан тепе”. Два батальона от 7-и полк са разположени на височината “Габреш” над Кратово, където имат направени окопи. От тези 2 батальона има отделени 2 роти, едната е разположена в с. Неокази, а другата е разхвърляна по 10–15 души по околните села. Знае се че в с. Близанци квартируват 50 души.

2. 7-ия полк има със себе си 8 горски топа и 50 матрольоза. Говори се, че те са в казармите, но точно за сега не може да се определи именно где са, защото приказват че имало поставени такива 3–4 и на “Черни връх”. 7-и полк има със себе си всичко 20 – 30 кавалеристи за разезда. Вчера 4-ма от кавалеристите заминаха към с. Близанци.

3. Нощеска е разпоредено да дойдат 30–50 коня, за да носили муниции някъде. До тая минута бяха дошли 33 коня от Шлеговската община. Обоза на полка е разположен вън от града при казармите. Какви муниции имат не се знае, защото никого не пропускат вън от града.

4. Вчера заран бяха надошли около 200 души доброволци от към Германските села (Прешовско), всички въоръжени – и по-рано имаше 50 – та всичко 250 души, които били изпратени по селата да вършат комитетска служба.

5. От вчера почнаха да записват турците в града за войници, които щели да ги изпратят на къде границата на Стара Сърбия. От 3 дена, а особено от вчера взеха строги мерки, за да се попречи на съобщението от града със селата и от селата в града. Има разпоредба от началника. Никой да не излиза вън от града – даже и до лозето си. Никой не може да отиде за каквато и да било работа от селата в града или от града в селата. На селяните запрещават да се движат от едно село в друго. Вчера некои от селяните по незнание бяха дошли на пазар, обаче бидоха повърнати. Из града циркулират стражари и с камшик разгонват селяните.

28 МАЙ 1913 Г.

6. На “Черни връх” имало сега сичко 1500 души. Артилерия още не са изкарали. На ридът над с. Строиманци (между с. Макреш и Дол[но] Гулянци) сърбите изкарали на позиция неколко топа.

7. Сърбите потърсили 320 души селяни от калнишката община за “направа на път”. Зели от с. Бучище 20 души, от с. Респавици – 15, от с. Неокази – 15 и др.

8. Сръбски войник от поста при с. Неокази се преоблякъл в селски дрехи, въоръжен с револвер и 1 бомба минал Злетовска река и през Бучище и отишел към с. Лепепелци с разузнавателна цел.

28 МАЙ 1913 Г.

ДВИЖЕНИЕТО НА СРЪБСКИТЕ ВОЙСКИ В ЩИПСКО.

9. В с. Лесковица около 40 души, в Патрик 5 д[уши], Пиперово 14 д[уши], Гарван 15 д[уши], Загорци 10 д[уши] и Скоруша 40 души. Окопи има в Кара-Ходжалиския и Чифлишкия ридове. Наскоро са поставени топове край шосето за с. Криволак до кулата при с. Шеоба. Колко и какви са не се знае положително.

10. Окопи са направени между гара Криволак и Неготино на местността “Лачани” и край “Маркова” воденица до Неготинския манастир “Св. Георги”.

За пунктов началник

Член в Центр[алния] комитет на В. М.–О. Р. Организация:

Т. Александров.

ЦВА, ф. 422, оп. 2, а. е. 18, л. 311–312. Оригинал. Ръкопис.

---------------------

1. Сведенията са от Канцеларията на пункта на ВМОРО в Щип и са под № 20. На 1 с. е отбелязано, че са получени на 30 май 1913 г., 10 ч. преди пладне. Те са препратени със следното писмо на Т. Александров от 29 май 1913 г. от Щип, адресирано до подполковник Протогеров: “Приключвам Ви един препис от сведения от гр. Кратово, Кратовско и др. “Скромни”, който изпраща сведенията от Кратово пише, че пратил бързо писмо, адресирано до коменданта в кочани или Щип, в което писмо давал ценни сведения за разположението на сръбските войски до Куманово, добити от пратен от него специален куриер. Запитва, ако не е получено това писмо, да повтори тия сведения. Моля проверете. Отзаран телеграфирах да се изпратят четниците на Чаулева и Милана, за да заминат за към Струмица. Тая вечер изпращам Кръсто Кумански със 6 души четници, четирма пионери, един (за Велешко) и необходимия динамит и др. с поръчка веднага, щом стигнат да вдигнат два моста: между Куманово и Табановци и между Куманово и Скопие. Утре вечер ще пратя Дончо и Славчо за Кратовско, а др[угата] вечер – за Скопско.От там да се изпрати Петко Стефанов от с. Тлъминци във ІІ Скопска дружина, ІІІ рота със 7–8 момчета за Паланечко. Той трябва да земе един интелигентен секретар и Серафим Трайков от 5 Одринска дружина. Преди 3–4 дена удариха сърбите нашите момчета с велешанеца Коце Бондиков когато се опитваха да отидат за с. Богословец. Двамата четници и куриерите се завърнали обратно, а Бондик[ов] и до сега не се е вестил. Не знаем успел ли е да се добере до някои богословски овчари и да замине за Велес, или е убит. Да е заловен не вярвам, защото до сега нищо подобно не се чу. Сърдечно Ви поздравява Т. Александров. Вж. л. 313.

 

ЩИП, 27 МАЙ 1913 Г.(1)

Куриерите от с. Криводол и Богословец донасят:

1. В нашите места няма изнесени на позиция топове. Горските топове са оставени при Каменарска чешма, близо до село Серчиново, а полските са близо до кулата край пътя за Неманци. Числото им е неизвестно, защото не позволяват никому да се доближи до тях.

2. Окопите срещу Велес и Щип почват по гребенът близо до с. Кюселери, между Хаджиаматово и Сарамзалино, продължават по гребена на з[апад] от с. с. Горно и Долно Църнилище, из лозята на с. Кнеже, ридът между Кнеже и Св[ети] Никола, Милинската курия, зад с. Гурубинци излизат над с. Тръстеник на Гюрище. Върху изкопаната от окопите пръст посяха ечемик, за да не се познават отдалеч.

3. От Крупище донасят с дата 26.V., че там имало 600 д[уши] пехота. Всички сръбски пехотинци носили бомби, прилични на калъпи сапун.

Изпратената разузнавателна група в Кратовско донася:

4. Завчера са дигнати сръбските войници от Трооло (Щипско). На 26.V. в 2 и половина часа вечерта пристигнали от Св[ети] Никола нови 200 души с трима офицери и се настанили из къщите.

5. На 26.V. в 4 ч. вечер в с. Неокази (Кратовско) пристигнал от Кратово кавалерист и обявил на околните села, че никой сръбски гражданин или селянин да не смее да напусне местожителството си (да избегне), защото според най-новата заповед от върховната команда в Скопие, на забягналите семейства ще се закарват в Сърбия, движимите им имоти ще се конфискуват от държавата, а къщите им ще се изгорят.

6. На 25.V. около 3 часа вечерта докарали от Куманово на Черни връх 146 коня с боеви и хранителни припаси, същия ден минали през с. Стубли 20 души кавалеристи за черни връх.

7. На 25.V. е арестувана жената на забягнали от Злетово свещ[еник] Коце и цяла нощ е държана в стаята на войниците.

За пунктов началник,

Чл[ен] в Центр[алния] к[омите]т на ВМОР Орг[анизация]

Т. Александров.

П. Дървингов, История на Македоно–Одринското опълчение, Т. ІІ, С., 1925, с. 74–75.

----------------------

1. Сведението е било на бланка на Щипския пунктов началник и носи пореден № 19. Т. Александров е назначен от полк. Ал. Протогеров за началник на разузнавателния пункт на ВМОРО в Щип през май 1913 г. Вж. П. Дървингов, пос. съч., с. 10.

 

ЩИП, 1 ЮНИ 1913 Г.

СВЕДЕНИЯ ОТ РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ГРУПА ОТ “ОВЧЕПОЛЕ” (ЩИПСКО)

ОТ 31. V. 1913 Г.(1)

Сръбски войници има: 1. На ридът над с. Крупище – 15 палатки по 10 души у сякоя – сичко около 150 души; 2. На ридът над с. Горни Балван – 3 големи чадъра (палатки); 3. Над лозята на с. Пишици – 10 палатки; 4. Около с. горно Трогерци – 160 малки палатки (30 души войници живеят в жандармерийската кула край с. Гор[но] Трогерци. В тая кула има телефон, който върви край лозята на с. Пишици, и от там до с. Гуиновци); 5. На ридът над с. Гуиновци, край Злетовската река има два реда окопи, единия по-долу, а другия – по билото. Там има изкарано едно оръдие с 12 коня; 6. От Пишичките лозя до с. Гайранци има войска, но неизвестна колко; 7. От върха “Руен”, който се намира между селата Краньевци, Тооль и Судик, до местността “Шаренковец” между селата Гор[но] Трогерци и Краньевци и около с. Краньевци има сичко 6000 души войници, 12 полски оръдия и по няколко горски оръдия и картечници. (Завчера тия войници говорили да заминат за Черни връх, но още не са заминали); 8. Няма никакви войски в селата: Судик, Стануловци, Арбаванци, Мечкуевци, Ранчинци, Патетино, Неманци. (Само малки групи отивали в общините); 9. Над с. Св[ети] Николе – в Кнежевските лозя има около 50 малки палатки. (От Кнежевските лозя по гребена до с. с. Църнилище (Динлер) има 3 линии окопи); 10. Под с. Св[ети] Николе, в младите край черквата “Св. Стефан” има 10 турски чадъра (палатки), под които има 16 полски оръдия с муниците им; 11. На пътя и под за с. Муставино има на две места по 50 палатки. Срещу тях пак има 50 – 60 палатки. Наблизо до тях има 12 полски оръдия; 12. В мерата (пасището) край с. Ерджелия има 300 души кавалерия; 13. Над с. Чардаклия сърбите поправят турските окопи. Там на “Ушите” има 20 палатки ; 14. На ридът “Лозен” (Д[олно] Балванско), срещу Карбинци има на 2 места около 30 палатки.

На 29 май, в сряда се вдигна сичката войска, която бе разположена край селата Серчиево, Кадрафаково, Варсаково и Крсевид и замина по направление към гр. Велес, като занесе со себе и и по-голямата част от оръдията. Останаха само около 30 палатки зад “Ежово”, при чешмите.

Сръбски войници говорят, че от с. Крупище, Пишица, по гребена над Горно Трогерци, Тоольската къшла се намират част от Вранската (вероятно Моравската) дивизия, а към Кривидол – Серчиево и др. до Велес – части от Дринската дивизия.

СВЕДЕНИЯ ОТ ЛАКАВИЧКАТА РАЗУЗНАВ[АТЕЛНА] ГРУПА ОТ 1.VІ.1913 Г.

1. Около с. Драгоево има 1 полк сръбска войска или 16 чети, както казват те. Броят на полка ще научим и явим допълнително. Поддържката им била пак 1 полк, разположен между селата Аджирджиплия и Кара Ходжалия, край кулата, на 10–12 клм. Далече от с. Драгоево.

2. Окопи има: а. по целия гребен (рид) от с. Селце до с. Софилари; б. зад с. Драгоево по пътя към Криволак, на дясно от шосето на 1–2 клм. вън от селото. Тука имало и оръдия, конете на които пасят край окопите на ляво от шосето. (Конете ги сваляли ноще край р. Лакавица, за да ги поят); в. На Вардарчифлишкия и Караходжалишки гребен, който се намира между селата Шеоба и Караходжилия. На път за Криволак тоя гребен остава на ляво от шосето. Там има направени 16 окопа по за 270 души в единия. Няколко оръдия има зад с. Драгоево при с. Аджирджиплия до текето – “Шей баба”.

3. Сръбски офицери са преглеждали тия дни старото кале на ридът над с.Пушче или Степанци, вероятно, за да поставят оръдия там.

4. От Неготино писват, че в Тиквешко сърбите са събирали войници и от турското население. Говорили да земат и от българите, но досега не са зели. Първенците българи са молили да им разрешат да молят да бъдат освободени сега от военна повинност, но не им допуснали това.

За пунктов началник

Член в Централния комитет на ВМОР Организация:

Т. Александров.

ЦВА, ф. 422, оп. 2, а. е. 18, л. 360–361. Оригинал. Ръкопис.

----------------------------

1. Сведенията са от Канцеларията на пункта в Щип и са под № 21. На последната страница има следната резолюция: “Извлечено за бюлетини от 3 юни. М[айор] Дървингов, 3.VІ.”

 

[ЩИП], 1 ЮНИ 1913 Г.

СВЕДЕНИЯ ОТ РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ГРУПА В КРАТОВСКО ОТ 31.V.1913 ГОД.(1)

1. Постовете по височините “Бреза”, “Карвак” и с. Близанци се заемат от по 50 войника от квартирующите в града две дружини от 7 п. В с. Купово 20 души, с. Емирица над махалата “Шуманци” има 200 души. Последните са дошли от Султан тепе.

2. От манастиря “Св. Яким” (Паланечко) до Калин Камен и от Калин Камен до Султан тепе са направени окопи за стоешком, маскирани с бюсье (трябва изкопана със земята и сложена върху изхвърлената пръст от окопа). Над “Св. Яким” по рида до “Калин Камен”, на много места има изкопани ями с побити дървени колове и покрити отгоре с бюсье. Непропускали никакъв добитък да мине оттатък.

3. Пътища за кола и полска артилерия са направени от паланка, минава от дясно манастиря “Св. Яким” – “Калин Камен” до върха “Султан тепе”. Друг път има направен от с. Конопница, излиза при местността “Цървено цвете”, от там на “Вакъв” до “Султан тепе”.

4. До сега на Султан тепе има само горска артилерия – от колко оръдия не се знае за сега.

5. На 29.V. едно отделение (6 войника) от Серската дружина отишли до с. Злетово предизвикали престрелка и вследствие тая престрелка движението на неприятелските войски по цялото продължение на Злетовска река е усилено. (Отделението опълченци е от ротата на Тодоров).

6. В с. Злетово дошли 50–60 кавалеристи; по височините “Кременик” и “Валуек” на запад от Злетово разположени под палатки има 200 войника. По[...] е поставено едно оръдие полско в местността “[...]ваник” над с. Бучище с около 180 войника. Оръдието и войниците са дошли от Св[ети] Николе. Оръдието е обърнато към с. Бунеш.

За пунктов началник

Член в Центр[алния] комитет на ВМОР Организация:

Т. Александров.

Р. S. Тия сведения, може би, са изпратени и направо в Кочани, според поръчката ми до разузнавателната група. Т. Ал.

ЦВА, ф. 422, оп. 2, а. е. 18, л. 359. Оригинал. Ръкопис.

-------------------------

1. Сведенията са от Канцеларията на пункта в Щип и са под № 22. Върху тях има следните резолюции: “Получено по-рано от С. Абазов. 3. VІ. М[айор] Дървингов.” и “Четох. М[айор] Дървингов.”

 

СОФИЯ, 15 НОЕМВРИ 1915 Г.

БЕЛЕЖКА ЗА ПРЕСПАНСКИЯ КРАЙ

1. Долна Преспа (главно малкото Преспанско езеро с околността) е сега в гръцки ръце, но година време бе в сръбски ръце: гърците я завзеха през октомврий 1913 г.

В Долна Преспа бе столицата на цар Самуила. В остров Ахил бе патриаршията: и сега е запазена черква с чудно хубава архитектура. В село Герман и сега стои надгробна мраморна плоча на цар Самуиловата майка: надписът е най-старият паметник от старобългарска редакция.

Ето защо желателно би било да се положат сички усилия (ако потрябва и с отстъпки другаде), щото тоя малък ъгъл да влезне в пределите на България. Юридически нам се пада, понеже по право бе сръбско владение. За нас Долна Преспа много струва, а за гърците нищо не струва.

2. Тук ще отбележим още, че остров Град (в голямото Преспанско езеро) е също тъй историческо място за нас и че е тъкмо до гръцката граница, та трябва да се не пропусне веднага да се завземе от наши войски – за секи случай.

По същите причини трябва веднага да се завземе с войска и манастирът Св. Наум (на юж[ния] бряг на Охридското езеро): там е изобразен Св. цар Борис-Михаил. И на тоя манастир гърците имат око, между друго[то] зарад големите му имоти.

3. И ако съществува и ако не съществува Албания като държава, трябва по възможност целият западен бряг на Охридското езеро да остане в наши ръце.

Вж. приложената карта.

Христо Матов, Т. Александров

ЦДА, ф. 313 к, оп. 1, а. е. 675, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

 

[СЛЕД 28 ДЕКЕМВРИ 1915 Г.](1)

Н[аум] Тюфекчиев и Фаик бей Коница се обещаваха писмено на Н[егово] В[еличество] Ц[аря], че ще организират Албания да остане под протектората на България с княз Кирил Преславски начело. Затова Тюфекчиев извикал Коница и искал среща от царя за двамата.

Говорих на Н[егово] Ц[арско] В[исочество] за опасностите за България от тая въдица в срещата на 9.І.1916 г., когато ме извикаха за награждаване с герм[ански] и бълг[арски] орден.

Тодор Александров

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 134. Оригинал. Ръкопис.

---------------------------------

1. Бележката е написана на гърба на следното писмо на проф. Никола Милев от понеделник 28. ХІІ. 1915 г.: “Драги Александров, Взехме си белята с тия арнаути. Антрефилето за Фаик бей Коница, в редакцията, в която е поместено в “Народни права”, го донесе у нас Матей Геров; и понеже аз чувах често това име, поместих го, като го измених. Преди празниците ме срещна Дервиш Хима, който ми благодари, но ме помоли да поправим съобщението, в смисъл, че Ф. б. К. Не е бил министър на Wied, и че те и двамата били противници на княза, когото считали пакостен за Албания. Да се връщаме сега пак на неговата личност, ще бъде излишно и досадно. Съобщението на албанците ще го препратя в “Народни права”. Със сърдечен поздрав Н. Милев.”

 

9 ЯНУАРИ 1916 Г.

Среща с царя на 9.І.1916 г.

1. Глав[ното] командуване – Жостов – Правителството

2. Тилово управление – лошо прехранване; пътищата; опасност от свършв[ане] храната; да не се изнася никаква [храна]

3. Комитета на предвидливостта

4. Награди за офиц[ери] и войници

5. В. „Родина”

6. Администрацията

7. Точков – Берлин

8. Розелиус – икономич[еското] повдиг[ане] страната; никому концесии; Манделбаум – тютюнът; Канала – Рейн – Майн с Дунава

9. Тюфекчиев – Конница, обещ[ал] Добрович

10. Изпращане хора в странство – Точков ...

11. Коя партия хора на орг[анизацията]?!

12. Гърция – Румъния между силите немци?

13. Адреса от Битолското братство

14. Отношение с Пр[авителство]то – пролетта без храна – износа забранен

15. 200-тях милиона помощ за войната – Тончев – заем

16. Администрацията

17. Почистването – Моравско и Македония – чети Пирот, Княжевац – Негот[ино].

Т. Александров(1!

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 133. Оригинал. Ръкопис.

----------------------------

1. Същите въпроси, обсъждани с цар Фердинанд в 14 т. вж. и в бележката на Т. Александров в същата а. е., л. 193.

 

* * *

 

1. Продоволствуването на армията е много лошо уредено. Цели месеци голяма част от войската получава 1/2 хляб. Освен на лошите пътища, това се дължи до голяма степен на неуредицата на Глав[ното] тилово управление.

Необходимо е да се назначи по-деятелен и по-умен началник(1) от по-младите офицери.

2. Има голяма опасност да(2) останем без достатъчно храни поради износа на храните за Австрия и Германия. Желанието е да се забрани износа на храни.

3. Големи грабежи върши Комитетът за обществената предвидливост. А сега са оставили продоволствието на армията на реквизиционните комисии, като са ограничили(3) Комитета(4) да се грижи само за снабдяване(5) мирното население в градовете с необходимите хранителни продукти. Тая двойственост е вредна. Най-добре е да се остави само на реквизиц[ионната] комисия и от нея да получава Комитетът за общес[твена] предвид[ливост] за прехран[ване] на населението. Да се стегнат глав[ният] интен[дант] и председ[ателят] на глав[ната] рекв[изационна] комисия. Да се изплати по-бърже старата реквизиция, а новата да се извършва в брой.

4. По-добър подбор на назначаваните администр[ативни] чиновници в Македония и Моравско.

5. Необходно е да се пратят повече професори, журналисти и др. в странство и да защищават правата кауза на България, да отбиват клеветите на гръцки и др. агитатори и да подготвят общ[ественото] мнение, особ[ено] неутралните страни и в Германия и Австрия в наша полза на разни въпроси и главно по нашите аспирации по отношение на Гърция – Кавала.

6. 200-тях милиона лв. безвъзмездна помощ за Германия сега се обръща в заем с лихви. Мислим трябва да се употребят усилия от всички страни(6) да остане помощ, за да не се товари с излишни тяжести българ[ският](7) народ(8).

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 191. Оригинал. Ръкопис.

 

[СЛЕД 10 МАЙ 1916 Г.]

ПАМЕТНА БЕЛЕЖКА ОТ РАЗГОВОРА НА ПОЛКОВ[НИК] ПРОТОГЕРОВ И Т. АЛЕКСАНДРОВ С Н[ЕГОВО] Ц[АРСКО] В[ИСОЧЕСТВО] КНЯЗ КИРИЛ ПРЕСЛАВСКИ НА 9.V.1916 ГОД.

(Дадена на княза на 10.V.1916 год.)

1. Лошо прехранване на войската

2. Глад в Македония

Главната причина на това е антагонизма между Военния министър и Началника на Глав[ното] тилово управление.

Продоволствието на войската и населението трябва да се ръководи от едно и също място.

Необходимо е да се внесе единство във военните учреждения, като Главнокомандующия стане и Военен министър, в който случай, при нужда, да оставя заместник, както това бе през Съюзническата война с генерал Ковачев.

3. Грабежите в Комитета за Обществена предвидливост.

4. Износа на храна и др. сурови материали досега ставаха от отделни лица и големите „печалби” оставаха в тяхна полза. Последствията от това са неимоверно поскъпване на живота, липса на най-необходимите за живеене продукти, забогатяване на отделни облагодетелствувани партизани, което поражда:

а) завист и злоба всред пренебрегнатите партизани и от опозицията,

б) упадък в духа на армията,

в) отчаяние всред населението и

г) отслабване в нашите съюзници вярата им в нашите сили и способности.

Мислим, че е нужно:

а) бърза и коренна промяна в Комитета за Обществ[ена] предвидливост,

б) излишните храни и др. сурови материали да се изнасят от държавната комисия или бюро, в който случай печалбите да останат част за самите производители и част за държавата.

5. Лоша администрация в новите земи.

6. Никакво желание от Министъра на вътрешните работи да се подобри тя. Необходимо е за министър на вътрешните работи да се постави др[уго] лице строго, справедливо, добросъвестно и честно.

(Ако е полезно, Организацията може да земе участие в управлението.)

7. България, поне до мира трябва да има мощна армия и правителство силно вътрешно и с пълно доверие пред съюзниците.

Поради това считаме, че не е добре сега да става промяна на сегашния кабинет по важни политически причини, външни и вътрешни, по-необходимо е да стане реконструкция:

а) Главнокомандующия Жеков да стане и Военен министър,

б) Министърът на вътрешните работи да се замени с друго лице,

в) Министърът на финансите Тончев да земе др[уго] Министерство, а секретаря му Пиперков да се уволни,

г) Ако е нужно, могат да излезнат от кабинета и министрите Динчев и Апостолов.

Пропуснато да се говори:

1. Щабът на 2-а армия изгонва от Неврокоп пунктовите началници Ст. Филипов и Ив. Вапцаров и ги замества с Паница и др[уги] подобни. (Генерал Тодоров на годишнината от смъртта на Сандански ходил на гроба му на поклонение.)

2. За началниците на Военно инспекционните области в Македония и Моравско.

След няколко дена виждаме заедно с Протогерова и поотделно Н[егово] Ц[арско] В[исочество] престолонаследника. Говорихме и по последните два въпроса.

На Протогерова му бе много мъчно, задето царят не ни прие, макар да бяхме искали това с писмо. Тогава правителств[ените] хора бяха пуснали интрига, че Глав[ната] квартира (полк[овник] Сапунаров с Протогеров) образували военна лига. (По-късно се установи, че франкмасонската ложа, в която влизат горните двама, са я взимали за лига.)

Установи се също, че донесените сведения от Протогеров, какво ген[ерал] Тодоров с група офицери от Щаба на 2-а армия са били на гроба на Сандански на годишнината се оказа неверно. Царят направил бележка на генер[ал] Тодоров, а последният доказал, че това не е верно, и царят му съобщил, че тая интрига е пусната от Протогеров и мен. С това се изложихме тв[ърде] много както пред царя, тъй също и пред ген[ерал] Тодоров, който почна систематически да преследва Протогеров и хората на Вътр[ешната] организация.

Тодор Александров

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а.е. 227, л. 144-145, 147-148. Оригинал. Рькопис.

 

Б. М., Б. Д.

Ст. Коцов, І Доп[ълняюща] друж[ина], майор Шапкарев и друж[инния] поручик Паскалев,

Д. Чавов – 1. Учител [...] инвалид Райко Дамянов, 2. Зах. Георг[иев...]

Против амнистията в интерпелац[ията]

Законът против разбойничеството

Наем на бежанките

Методи Гелев – Швейцария, жена му близка роднина на един влиятелен полит[ически] мъж в Швейц[ария], член във Федератив[ния] съвет.

В Русия – Стеф. Лечев знае [срещу кого се изпращат сърбите.]

При Черна наши 10 батареи, техни 40

Гаубична артилерия и муниции;

Подкрепления – пресни, запазени части (корпуси),

Грешки – а) искат да вземат “Чеган”, Ф[ердинанд] не позволи, б) 9 дивизия ноще изтеглена от Морихово, в) 12 и 23 п[олкове] – изпр[атени] от Кемал – издържаха, г) при Добруджа 8 дена изгубени ...(4200 Бриг.), д) Румъния по-рано (Сект)

Триенията – послед[ните] скандали

Кюстендж[анското] губернаторство – на нашите войски не дават храна в Балчик брашно закупено по-рано от герм[анските] фирми. Петрол и бензин не дават на нашите.

Вътрешното положение – Правителството декл[арира] – няма да има амнистия; Законопроект против разбойничеството (Балкан); Депутати решили да дескрид[итират] Главн[ото] командуване.

[...]

Комитетът за Общ[ествена] предвидливост дават дневно 102 вагона вместо 40. Полков. Лавчев – храни и фураж.

Кюстенджа: 1. Бижутерии, платове (маниф[актурни] стоки), готови дрехи, гумени работи, кожени изделия, мобили, 2. Незачитане откр[ити] листове на нашата Глав[на] квартира, 3. Надменно държане, 4. Не съобщават на наши ранени войници кога има трен, а влачат пол[ковия] лекар [от] Добрич д-р Станишев.

Сърбите 6 карт. на дружина, а у нас полк. – 4 кар.

Срещу 12 наши батареи – те 40 бат[ареи].

Нови 1 руска бригада, 2 италиански бригади и 1 нова фр[енска] кон.

Само от Кюстенджа 20–21 вагона – Морфов.

Кюстенджен[ския] ген[ерал] – губернатор научил от Хинденб[ург е] подч[инен] на Макен[зен], а след това само известиха в нашата Глав[на] квартира.

Тая телегр[ама е] подадена лично [на] Ганчева.

Генер. Типен – н[ачални]к щаб при Макензен българофоб. Сект.

Полк. Хесен при Макенз[ен] отличен човек.

В Кюстенджа:

120 000 000 кгр. бензин, 40 милиона газ, 30 [милиона] машин[но], 30 [милиона] катран, 61 цистерни за носене течн[ости], 280 вагона, 11 локомотива, брашно 700 вагона, овес 100 [вагона], ечемик 800 [вагона], боб 400 [вагона], жито 600 [вагона], царевица 400 [вагона] = 30 000 000 [вагона].

Мекленбург[ския] херцог – Славкову – Народ[ното] събр[ание] не трябва да игнорира Макензена, а да хвали само нашата армия и телегр[ама] само Тошеву.

Бълг[арските] железници в герм[ански] ръце.

[...]

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 167, 167 а–167 г. Оригинал. Ръкопис.

 

СПИСЪК НА ВОЙВОДИ И ЧЕТНИЦИ ОТ ПАРТИЗАН[СКИТЕ] ОТРЯДИ, КОИТО СЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЗА НАГРАДА

Кап[итан] Панов – начал[ник] на раз[узнавателната] сек[ция], Тодор Александров [и] Петър Чаулев – членове на ЦК на ВМРО, д-р Д. Точков – съветник при Задгранич[ното] представителство, поруч[ик] Лефтеров – бивш войвода и взв[оден] в пар[тизанската] рота, Хр. Матов, П. Карамфилович, Т. Костов, П. Овчаров, Н. Ф. Кузинчев, Л. Стоенчев, Сл. Пирчев, Сим. Георгиев, Ив. Янев Бърлю, Дончо Ангелов, Ив. Вапцаров, А. Тодоров, Кр. Лазаров, Алек. Стефанов, Стойчо Чочков, Ичко Дими[тров]?, 16. П. Лесев, 17. М. Гюрлуков, 18. Хр. Георгиев, 19. Д. Петров, 20. Гоце Междуречки, 21. Кр. Леондев, 22. П. Шишков, 24. Ан. Петров, 25. П. Пенчев, 26. Г. п. Христов, 27. Пав. Христов, 28. М. Матов, 29. Ив. Джонев, 30. М. Костадинов, 31. Лаз. Венков, 32. Иван Пальоша, 33. Радев Странджа, 34. Лаз. Делев, 35. Ст. Мутев, Ангел Узунов, Ив. Караджов, Ст. Филипов, Зах. Новев, Юр. Тренков, К. Ципушев, Ар. Манасиев, Малко Иванов, дяк[он] Евстати, Славчо Абазов ?, Кръсто Н. Стефанов [и] Рашко Н. Лесев – близки, придруж[аващи] минис[тър]-предс[едателя] д-р Радославов, Христо Ат. Клятев – дългогод[ишен] четник при полков. Протогеров, Хр. Матов, д-р Татарчев, проф. Д-р Л. Милет[ич], [проф.] д-р Ив. Георг[ов], д-р Д. Точков.

Да се пита Панайот Кондев с него войвода и кои са.

П. Чаулев, подпор. Хр. Божков – списък на офицерите, Анд. Великов, дядо Илия, Мито Илиев, Ив. Стоянов, Чучков и П. Ацев. Л. Кльонков.

При г-н м[инистъ]р-председателя Кръсто Н. Стефанов, Рашко Н. Лесев за кръст.

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 217–219. Чернова. Ръкопис.

 

[СЛЕД 15 ЯНУАРИ 1917 Г.]

ЗА Крапчев във в. “Пряпорец” за Д. Владов.

“Но д-р В[ладо]в не бе от ония македонствующи, които се затварят в македонското дело и извън него нищо друго не виждат и не искат да видят. Неговата култура, още по-малко неговата душа му позволяваше да не гледа на широко. Той бе не само македонствующ, а и общественик”.

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 250. Оригинал. Ръкопис.

 

СОФИЯ, 17 МАРТ 1917 Г.

Днес, 17 март 1917 г., бях при м[инистъ]р–председателя (7–7 1/2 ч. в[ечерта]), след като се изредиха при него преди мен: граф Чернин (австрийския пьлномощен м[инистъ]р), граф Оберндорф (германския пълномощен м[инистъ]р), кореспондента Бам (той информира граф Оберндорфа) и подполков[ник] Челбов (Председателя на Софийския полеви военен съд).

Мин[инистър]-предс[едателят] д-р В. Радославов днес в 11 ч. с[утринта] беше при Н[егово] В[еличество], след като се съвещава в Мин[истерския] съвет с министрите Петков, Попов, Тончев и ген. Найденов. Научих по околен път, че изработват указ за правата на Главната квартира – Главнокомандуещия и по това главно м[инистъ]р Радославов ще вижда царя.

1. Разправих му за размерите на сръбското въстание (върнах се от Ниш на 15 т.м.), организацията, начинът на потушаването. Това силно го интересуваше: слушаше с голямо внимание и зададе няколко въпроса.

2. Той ми каза, че гр[аф] Чернин и гр[аф] Оберндорф дошли, за да научат новини по Руската революция и мнението му по нея. Те искаха от мен новини, аз – от тях: нямаме много сведения. Аз им казах, обаче, че съм оптимист и вярвам, че ще има в Русия междуособици, кръвопролития и германците да отидат в Петербург да въдворят ред. „Това ще го телеграфират (смигна дяволито) в Берлин и ще им стане приятно. Но аз вярвам, че това може да стане.”

3. За речта на Ив. Ев. Гешев, с която иска по-скоро да сключим мир, каза: „Вест[ник] “Мир” списват добре, но те са непоправими.”

4. Казах му, опозицията мисли, че Г. Занков е нападал в камарата Глав[ната] квартира, Главнокомандуещия и въобще генералите, с Ваше съгласие. Той отговори с видимо възмущение: „Не е вярно; аз му казах да не говори, но той не ме слуша. Научих, че речта му я писал изгоненият от мен бивш окр[ъжен] управител д-р Ив. Димитров, като мисли с това да ни напакости последния.”

5. Изложих му нашето решение да се опитаме най-първо да спечелим Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Престолонаследника за промяна в Главната квартира (Наследника – Мих. Савов - Жеков – Найденов). Той отговори: „Царят не иска да чуе за М. Савов; аз не се решавам да му говоря за това, но ако се спечели Наследника за тая комбинация, работата е наполовина спечелена.”

6. Говорих му, че трябва да стане по-широка реконструкция в кабинета: Тончев да земе др[уго] министерство и ген. Найденов да излезне. Каза: „Днес говорихме с царя по тоя въпрос; щом се закрие камарата, ще направим подобна реконструкция.”

7. Настоях му още тая вечер да мине внесеният вече в Мин[истерския] съвет доклад за отпускане 5 милиона лв. за доставка на моторни плугове и др[уги] за засяване Македония. Обеща.

8. Помолих го да каже на м[инистъ]р Пешев да отмени писменото си предписание до ректора на Университета: да се удържи заплатата на проф[есори]те Милетич и Милев през време на отсъствието им, защото заминали без негово разрешение, понеже те заминаха с негово (на м-р Радославов) съгласие и по важни държавни работи. Той каза: „Имаме доклад от проф. Милетич от Букурещ за старобълг[арските] ръкописи, ще го четем него в съвета и ще кажа на Пешева: той не знае нищо по тия въпроси, затова постъпва така; аз не им казвам сичко по тях.” (Подметва).

9. За превеждане и издаване на френски книги на проф[есори]те Иширков и Йорд. Иванов каза: „Превеждаме и ще печатим на френски книгите на Челингиров, на Д. Мишев, бълг[арска] история и др. Рачо Косев е натоварен да се занимава с това. Кажете му и за книгите на Иширков и Иванов.”

10. За командироване поруч[ик] Илия Колчаков в Щаба на Планинската дивизия в Ниш, казал на Военния министър и той си зел бележка, но обеща пак да му напомни.

11. За отпускане народни пенсии на майката на Ив. Гарванов и на г-жа Шумлянска даде ми писмо за предс[едателя] на Прошетарната комисия Йонко Веселинов.

Останах от 7 1/2 ч. в[ечерта] – 8 ч. 40 м. при секретаря да видя какви книги ще искат от съвета. Най-напред потърсиха протоколите от м. септември 1915 г. Като ги занесе секретарят, Радославов прочел в един от докладите: „Мин[истерският] съвет натоварва м[инистъ]р Попов да уреди цензурата” и му казва на Попов: „Видиш ли, защо не стори това?” След това искаха протокол за определените тогава цензори. Оказа се, че няма протокол за това, а писмо до Глав[ната]квартира. Георгиев (общ[ествената] безопасн[ост]), каза: „Сега ще турят в ред и цензура и Военно-полиц[ейската] секция.”

За да изработват указ за правата на Главнокомандуещия, да се опитват да турнат ръка на цензурата и да ограничават Воен[но]-полиц[ейската] секция, треба да са се убедили: или че царя не иска да прави промяна в Главното командуване, или най-малко отхвърлил им е техния кандидат за Главнокомандуещ.

Т. Александров

ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 196, л. 1–2. Оригинал. Рькопис.

 

СОФИЯ, 18 МАРТ 1917 Г.

Вчера виждах депутата д-р Н. Сакаров.

1. Той не одобрява речите на Гешев и на Г. Занков. Последния той го прекъсвал и апострофирал на няколко пъти, особено като говорил, че треба нашата Главна квартира да подчиним на фелдм[аршал] Макензен.

2. Той мисли, че Занков е говорил самичък, без да земе съгласието на Радославов за това. Когато говорил той, м[инистъ]р Пешев и др[уги] министри се мръщели и изказвали видимо недоволство от глупостите на Занкова.

3. Той счита необходимо да излезнат от кабинета Тончев и Найденов. Той мисли, че първия може да бъде заменен от Попов, когото счита за умен човек, макар да го нарича „чамова дъска”. „Ще бъде от полза Тончев да бъде заменен с кой да е друг честен човек от болшинството”, прибави Сакаров.

4. Престолонаследника-главнокомандуещ. Одобрява тая комбинация, защото ще се избегнат триенията между Глав[на] квартира и правителство и ще се подобрят отношенията ни с германците.

5. Говорихме още за басейна на Перник и за отпускане народна пенсия на майката на Гарванов и на г-жа Шумлянска.

Т. Александров

ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 196, л. 3. Оригинал. Рькопис.

 

СОФИЯ, 20 МАРТ 1917 Г.

Днес (20.III.) към 8 ч. в[ечерта] бях в Камарата. Срещнах при входа на стаята министрите, м[инистъ]ра на правосъдието Попов. Той ме покани вътре да поговорим. Като влезнахме, той каза: „Не ли е по-добре да отидем с автомобила у дома ми, дето ще бъдем по-спокойни?” Аз се съгласих и отидохме у него.

1. Почнахме най-първо с триенията между Глав[ната] квартира и Правителството и вредата от това за отечеството. М[инистъ]ра каза: „Радославов създаде Жекова, а той сега иска да ни се качи на главата.” (И министър-председателят Радославов един ден инервиран каза за Жекова: „От полковници направихме ги генерал-лейтенанти и искат да ни се качат на главата”). „Жеков си мисли, че като е станал главнокомандующ, той е вече неприкосновен, обаче аз му доказах мн[ого] добре с отговора, който Мин[истерссият] съвет одобри, на неговото поверително до воен[ния] министър под № 42 от 17.1.1917 г.” ... Даде ми 1 препис на пишеща маш[ина] от това изложение, изпратено вече в Двореца, като каза да го пазя в тайна.

2. За промяна в Глав[ното] командуване министърът намира уместно Престолонаследника да стане Главнокомандуещ, но за Пом[ощник]-главнокомандуещ по никой начин не бива да остане „сегашния, който се лансира много против правителството”, нито пък трябва да се настоява за ген. Мих. Савов, защото и той през мин[алата] война правил на тогавашното правителство същото, което сега Жеков върши спрямо тях. Той мисли Наследника да си избере генералите, с които ще работи, вън от тия двама – Жеков – Савов.

3. Запитан за впечатлението, което извлече от срещата си с царя, каза, че Н[егово] В[еличество] не иска да се раздели от Радославова.

4. Говорихме за по-голямата реконструкция, която царя и м[инистъ]р-председателя са решили да правят след закриване на Камарата. Аз му казах, че считаме наложително да излезнат от кабинета Воен[ният] м[инистъ]р и м[инистъ]р Тончев. Последният, ако е потребен за гласовете му в Камарата, може да земе др[уго] по-маловажно мин[истер]ство. Добавих му още, че ние мислим него да препоръчаме за мин[истър] на финансите. Това му стана мн[ого] приятно. Каза, че той се е занимавал с финанс[ови] въпроси и че е писал в юбилейния брой на в. „Народни права” статия, която обема цялата финансова наука. Ненадейно ме запита: „Ами Радославов съгласи ли се на тая комбинация.” Отговорих му, че за лица за заместници не сме говорили още. Той също е на мнение, че Тончев и Найденов трябва да излезнат, защото първият е станал милионер от кражби и че само писмото на Тончев до „Дисконто” за каменовъглените басейни е достатъчен факт за даване под съд, а генер[ал] Найденов има много сделки не само за клинците и подковите...

Той счита, че е най-добре след закриване на камарата сами либералите да образуват хомогенен кабинет, като изхвърлят от кабинета и Стамболовисти, и Тончевисти. В такъв случай той мисли, че правителството ще бъде по-самостоятелно и по-силно, че в тоя кабинет той и др[уги] либерали министри ще имат по-голямо значение и влияние над Радославов и ще го принудят да се откаже от престъпниците си приятели – партизани: „Мантовци”, „Свиняровци”, „Златевци” и др. в такъв случай за камарата той мисли, че 1 месец имали право да я отлагат. Значи могли да я свикат на 28 ноември. Понеже имало мн[ого] земледелци депутати, на които не се отива на фронта, като ги заплашат, че ще закрият камарата, той вярва, че ще гласуват бюджета. „И да гласуват, и да не гласуват бюджета, ние можем да разпуснем камарата, каза той, още повече нейният мандат изтича след 2 месеца, а разпусната 2 месеца по-рано нищо не значи.”

5. След това зема да се оплаква от Радославова как не им казвал нищо, как ги тероризирал сичките; как един път, като отишъл в Пловдив като министър, Р[адославо]в му пратил детектив да го следи, поради което той не ходил вече в Пловдив; как когато той каже някоя хубава реч, Р[адославо]в търси из министер[ството] му грешки, за да го компрометира; как Р[адославо]в го карал да извърши беззаконие, за да го има в ръце, но той не се съгласил и пр., и пр.

6. Каза, че Жеков е ходил у Д[обри] Петкова, преди да си подаде оставката последния.

Покани ме, пак да отида, когато желая.

Т. Александров

ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 196, л. 6-7. Оригинал. Ръкопис.

 

СОФИЯ, 21 МАРТ 1917 Г.

Днес, в 9 1/2 ч. с[утринта] виждах у дома му Главнокомандуещия ген.-лейт[енант] Жеков.

1. Разправи ми, че кюстендженци – българите – се оплакали и пред наследника от герм[анския] воен[ен] губернатор, който ги считал за румъни, въпреки техните протести. Каза, че сега положението там значително се подобрило, че губернаторът признал, че станали някои грешки, които обещал да поправи.

2. Аз му казах, че правителствените кръгове са използували много:

а/ Вашето поверително писмо от 17.І.1917 г. под № 42 до военния министър, като Мин[истерският] съвет е държал постановление в отговор на това писмо и го е препратил на царя. Казах още, че фактически в Германия напр. сега Хинденбург стои и над военен министър, и над правителството, а по военните и др[уги] въпроси той се налага даже на кайзера, обаче не с поверителни писма и изложения е извоювал той това положение; б/ също и Вашето отиване при Добри Петков, преди той да си подаде оставката: считат, че вие имате участие с тая оставка, че по тоя начин сте целели оставката на целия кабинет. За поверителното писмо не иска нищо да каже, но за оставката на Петкова призна, че е бил у него и че го е съветвал да не върши това, ако е само за промяна на министри, защото ще се орезили, а има смисъл да подаде оставка само ако мисли, че с това ще повлияе да се подобри вътрешното положение и да се уреди въпросът за прехраната.

3. Казах му, че правителството изработва правилник за Главното командуване на Дейст[вующата] армия, с който цели да направи главнокомандуещия отговорен пред правителството и да го принуди той да се сношава с царя чрез военния м[инистъ]р, а не направо, както досега. Добавих му още, че правителството настоява за неговата смяна, че ние запитахме някои от министрите: ами ако царя постави за главнок[омандуещ] ген. Мих. Савов, какво ще правите? Те не искат и Савова за главнокомандуещ, защото той вършел на тогавашното (1912-1913 г.) правителство това, което вие сте им вършили сега на тях.

Казах му, че за да се отстранят недоразуменията и триенията между Глав[ната] квартира и правителство и за да се подобрят отношенията ни с германците, ние мислим Престолонаследника да се назначи за главнокомандуещ. По тоя начин ще може да остане неутвърден и тоя правилник за обвързване и обезличаване на Главното командуване.

Той заяви, че ако остане в сила подобен правилник, ще си подаде непременно оставката. Той няма нищо против наследника да стане главнокомандуещ. Той, макар да се счита един от виновниците, за да се възприеме и наложи тая политика, обаче той е знаел още в началото, че ще бъде ритнат, щом свърши работа. Той винаги заявявал на царя и наследника, че е готов да си подаде оставката, щом това е в полза на отечеството; че той никога не е искал да създава мъчнотии на правителството, иначе имало е моменти, когато е можал да си подаде оставката – напр. по въпроса за мината Перник – и да тури мн[ого] на тясно правителството.

4. Говорих му, че се съмнявам какво правителств[ените] кръгове мислят да го заменят с генер[ал] Нерезова, който е добре поставен в двореца, обаче от мн[ого] страни се говори, че той е негоден за такъв. Той също мисли, че ще бъде фатална грешка, ако поставят Нерезова за глав[нокомандуе]щ. Като му съобщих, че ще виждам престолонаследника и го замолих да ми каже някои от недостатъците и извършени грешки от Нерезова, за да ги кажа там, той ми възрази, че той не иска да говори против Нерезова нито пред царя, нито пред други, за да не мислят, че го клевети, като заинтересуван. При се това каза, че той много угажда на германците, вероятно мислил чрез тях да се издигне и е ожесточил срещу себе си цялото офицерство от своята армия. (Майор Соларов, н[ачални]к щаба на Конната дивизия, ми каза същото за Нерезова, че той е намразен от сички офицери и че е извършил крупни военни грешки).

Т. Александров

ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 196, л. 8-9. Оригинал. Ръкопис.

 

ДЕБЪР, 15 АПРИЛ 1917 Г.

(ИЗВАДКИ ОТ ЕДНО ИЗЛОЖЕНИЕ ОТ ГР. ДЕБЪР)

ПОЛОЖЕНИЕТО В ДЕБЪРСКО (БЕЛЕЖКИ)

I. Поведението на албанците, особено на тие от град Дебър става заплашително. Прежните симпатии към нас не само че са изчезнали, но и са отстъпили място на нескривано негодувание и закани. Фрази, като „надминахте сърбите”, „ще си отмъстим” и тям подобни, се чуват на всяка стъпка.

Главните причини, които създадоха тоя обрат в настроението на албанците, са:

1. Лошата администрация.

2. Австрийската пропаганда. Изглежда, че нашите съюзници се стремят по един скрит и ловък начин да дискредитират нашите власти и държавата ни пред албанското ни население. Всеки забягнал от военната повинност албанец е сигурен да намери в австрийска територия добър прием и даже да бъде назначен на полицейска или друга длъжност. Най-опасните разбойници, като Кальош от Заяс, безпрепятствено живеят и зимуват в Долни Дебър. За самия град Дебър албанците са сигурни, че с австрийска подкрепа той ще бъде присъединен към бъдещата им държава. Нещо повече, те разчитат и на Подградец, Охрид, дори и Битоля. Стремежът на ред австрийски войскови началници да вземат в свои ръце администрацията на Подградец и организирането на албанските доброволци е известен.

3. Военната повинност. Свикнали от векове да бъдат волни птици в непристъпните си планини, албанците са особено ожесточени, че им се иска кървавия данък, и то за една кауза, която те считат за чужда.

4. Гладът. И не толкова гладът, колкото неравното разпределение на храните между християни и мохамедани.

5. Отнемане имотите им – най-важната от всички причина. Съгласно една обща наредба на Финансовото министерство, завърналите се след окупацията на нашите войски собственици се въвеждат във владение на недвижимите си имоти само ако представят официален превод на тапиите си крепостни актове за тия имоти. Инак последните се третират като безстопанствени. Близо 90% от дебърските албанци не могат да представят исканите документи (преводи) по две причини. Както е известно, повече от половината недвижими собственици в Турция, също и у нас, владеят имотите си не на основание официални документи, а по давност. От друга страна албанците дебъряни в края на 1913 г. предприеха масово въстание срещу сърбите, което жестоко биде потушено. Голяма част от албанското население биде изклано, ред села се опожариха, а особено албанските махали в Дебър. Изплашеното население едва се спаси в новосъздадената албанска държава и неговите тапии бидоха или изгорени, или се разграбиха с покъщнината им. След освобождаването на Дебърско, албанските бежанци не закъсняха да се върнат, със съзнанието че и те са допринесли за общата свобода. И какво бе тяхното възмущение, когато им се отнеха имотите, неоспорвани от никого, докато на завърналите се бежанци българи не се правеха никакви спънки. въпросът е отнесен във Фин[ансовото] м[инистер]ство.

6. Въпросът за новата баня в Дебър. Тая баня е джамийски вакъф, от който тамошното мюфтийство е черпело главните си приходи. След въстанието сърбите туриха ръка на банята и я дадоха на градската община, която я експлоатира и досега. Въпросът е бил отнесен във Финансовото министерство и оттам е отговорено, че вакъфът ще се повърне, ако се представи превод на тапията за него. Подобна тапия съществува, но по мохамеданските религиозни закони тя се съхранява в Цариград в Министерството на изповеданията, от дето нашето Фин[ансово] министерство може да я изиска.

7. Посегателство върху семейната чест. В това отношение особено е провинен началникът на телеграфо-пощенската станция. Срещу него има съставен акт за блудство в мусюлманска къща, а Тасун Сефедин от Дебър е подал тъжба против него и Мерджан Георгиев, че са задиряли и гонели жена му. Последният е заварен в блуд с жената на Дебърския гражданин Кямил Кьор Мехмед. Той (Мерджан) е всеизвестен сводник, дезертьор от македонското опълчение през 1912 г., сръбско оръдие, посредник за рушвети (през н. г. той е заловен като взел 54 меджидии, за което е наказан и е върнал парите), а по-настоящем предприемач на пощата Дебър-Струга, чрез което контрабандира.

Посоченото негодувание на албанците се е изразило в една тайна организация, за съществуването на която има сериозни улики и която има по-широки размери и връзки с албанското население в Австрия. Имайки пред вид националния темперамент на албанеца, лесно поддаващ се на въоръжена саморазправа, нищо чудно, ако един ден осъмнем с бунтове в тоя край. Необходими са бързи и ефикасни мерки, толкова повече и нашите сили и внимание са ангажирани почти изцяло в борбата ни срещу неприятеля. Причините, които са предизвикали възбуждението, посочват ясно какви трябва да бъдат тие мерки.

ІІ. Разбойничеството

Ако и да не са напълно зашумени горите, албанските разбойнически чети започнаха своите грабежи. Факти има доста. Необходимо е добре на самото място и специално да се проучат мерките, необходими за борбата срещу това хроническо зло. Едни от най-важните мерки ще бъдат и следните:

1. Разбирателство с австрийските власти за съвместно преследване на разбойниците, тъй като последните имат гнездото си в Дарда (при Елез Юсуф), Лурия, Реч и въобще в планините на Долни Дебър, отдето нахлуват у нас през проходите на Кораб.

2. Постоянен гарнизон, по подобие на сърбите, поне от 2 роти около тие проходи.

3. Широка телефонна мрежа от Мавровските ханове, дето имаме една рота, през „Вълковия” към тие проходи.

4. Желателно е да се почне радикалната поправка на тъй необходимото шосе Гостивар – Дебър по Радика, с което разбойниците ще се принудят да изоставят тоя край, както ще изоставят и Кичевско с привършването на теснолинейката.

ІІІ. Корупцията

А. Митнишкият управител Димитър Митишев от всеки сандък захар за обезмитване взема по 1–2 оки захар уж за проба, а за написване на декларация взема по 10 лева като такса. Също взема повече от декларациите суми. Такъв е случаят с Блаже Симеонов от Дебър. Случката е станала достояние в града и изплашеният управител, за да прикрие престъплението си, налепил в гербови марки върху декларацията разликата между взетата и обявената суми. Чрез посредници управителят търгува със стоките, които взема под предлог за мостра и др. Да се разпита за това Търпе Костов Кърчешки, а също и митническите стражари.

Б. Околийският пристав Дончо Христов от всички чиновници е безсъмнено най-компрометираният и уличен в разни тъмни сделки. Ето някои от тях:

1. Синът на Сали Цам от Вичища е бил арестуван от съдебния следовател. След като привършил следствието, последният дал заповед за освобождението на арестувания; въпреки заповедта, Д. Христов задържа арестувания и незабавно праща известие на баща му посредством Тробишкия секретар бирник, че ще освободи сина му, ако даде 10 наполеона. Сали Цам, не знаейки че син му и без това е освободен от следователя, се съгласил и броил сумата. Случката се знае от Хамид Цам от Дебър.

2. Тробишкият председател Стефан Стойчев е пращал редовно всяка седмица по куриера Фидан Георгиев за околийския пристав и въобще за цялата полиция кокошки, масло, яйца, тютюн и др. веднъж по същия е изпратил за пристава един плик с пари. Фидан Георгиев лично е признал всичко.

3. Като войник той служи без заплата, обаче това не му е попречило в началото на тая година да даде 1500 лева аванс на околийското управление. Тоя факт ще се потвърди от секретаря на управлението и от Мило Зафиров.

4. Като заместник на ок[олийския] началник той е направил обиск в дома на Кямил Кьор Мехмед от Дебър, дето намерил 1 пушка. За да прикрие работата, взел му 100 л[ири]. Знае мюфтията.

5. От Малик Шакир Бегов от Дебър е искал 100 л[ири], за да го спогоди с неговия кредитор.

В. Бившият градски пристав Димитров често е сменял дребни банкноти срещу едри в банката. По думите на банковия агент сменил е кръгло 4000 л[ири] само в 2-3 месеци.

Г. Сегашният градски пристав, ако и нов, е успял да извърши ред афери. Една от тях е извършена с горепоменатия Кямил Кьор Мехмед от Дебър. Веднаж той изненадал жена си в блуд с Мерджан Георгиев и я изпъдил. Тя се оплакала на полицията; приставът арестувал Кямила и го пуснал след един ден срещу задължение всеки месец да му брои по 100 л[ири] уж за издръжка на жена му. Първата вноска от 100 л[ири] е дадена. Кямил лично признал това. И друга случка. На 8 того Байрам Али Ески от Дебър плачешком разправял, че градският пристав, ако и да бе неприсъствен ден, го викал в полицията и го заплашил, за да приеме вместо 216 лири 120, които имал да взема от някой си Юнуз Туркеш и да скъсали след това записа. Той заяви, че ще приеме или цялата сума, или ще чака установяването на съдилищата.

Д. Сделки на разни общински чиновници. По-голямата част от председателите, кметовете и секретар бирниците на Дебърската околия са мародери и рушветчии, сигурно в съдружие с полицията. Оплакванията от селата са масови, но винаги остават безрезултатни. Особено са провинени Тробишкият и Коджажишкият председатели. Първият, Стефан Стойчев, е бивш сръбски шпионин, презиран от всички селяни. Той е, който всяка седмица праща рушвети на полицията и който е организирал редовна служба с Албания за контрабанда, а може би за шпионаж. Да се разпита Серафим Танасков от Дренок. Прилага се една молба от съселяните от общината му до г. полковник (сега генерал) Протогеров за илюстрация на общественото настроение срещу него. За уволнението на тоя председател разпореди и самото окръжно управление, обаче околийският началник още го държи, защото както се говори за назначението му са взети 500 л[ири] рушвет. вторият председател Юсуф Таир, ако и със заслуги към револ[юционното] ни дело, е станал цял деребей. Изнудил е с десетки селяни, за което има подадена тъжба до прокурора. Той е една от главните причини да се изсели половината село Коджажик.

Е. Разни афери.

1. В Дебърско е организирана специална служба за освобождаването на албанци, подлежащи на военна повинност. Случаи: Рауф Нурединов от Дебър избягал от заминаването си за войник, полицията го заловила и след 24 часа арест го освободила срещу рушвет. Знае Гани Алмазов от Аме, дългогодишен наш гавазин, награден с 2 наши ордена за заслуга. Амир Цам, Абдула Ерец, Фикри бей, Рамадан Сефедин Пустина, Мехмед ефенди Хаджи Яшаров, Лиме Рушидов, Мерту бей и ред други албанци от Дебър свободно се разхождат из града, ако и да подлежат за войници.

2. Срещу подкупи са уволнени стари общински чиновници и на мястото им са назначени младежи, за да се освободят от военна повинност. Случай: Търпе Ванев по-млад от 30 години за кмет на Аме, вместо заслужилия Гани Елмазов, подведен да си даде оставката. Малче Т. Бояджиев, 24 год. секретар бирник в Аме, син на най-богатия гражданин на Дебър. Иван Петров, 29 г. кмет в Райчица, Коста Кръстев, 26 год. в реквизиционна комисия, Стойче ... кмет на Гаре, 28 г.

3. Срещу големи подкупи са изпуснати от затвора най-опасни престъпници, имената на които се знаят от Силко Цветков.

4. Организирана била специална мрежа за контрабанда, главно износна, по 2 направления – през Аме и през село Куки. Гани Алмазов е видял как през м. март през с. Аме са биле изнесени 20 товара царевица срещу рушвет по 1 наполеон на товара. Околийският пристав е дал заповед на стражара на града да отиде на уговореното време на друга работа и тогава е извършил износа. Кметът на Аме се подозира, че не е чужд на износната контрабанда. Втората мрежа през село Куки е била организирана при бившия ок[олийски] началник от окол[ийския] пристав, старшия Делирадев и някой си Шабан Реджов от с[ъщото] с[ело], сега интерниран. Кметът на селото Селим Хасан и Дестен Юсеин и Осман Айдар от с[ъщото] с[ело] изрично са признали това.

В заключение посочва на следните мерки за успокоение на възбудените духове – и наши и албански:

1. Да се отмени наредбата за тапиите, щом като даден имот не се оспорва.

2. Да се предаде на мюфтийството новата баня.

3. Да се предпише за съблюдаването на една относителна справедливост между християни и муслюмани при раздаването на храните. Количеството на последните да се увеличи, понеже населението буквално умира от глад.

4. Да се преместят: н[ачални]кът на телегр[афо]пощенската станция, управителят на митницата, околийският н[ачални]к, без знанието и съгласието на когото не биха могле да се вършат всички тие скандални афери, двамата пристави, Стрезо Йовчев и околийският управител. Безусловно необходимо също е и преместването на коменданта, един полуграмотен бивш фелдфебел, без инициатива и сигурно посветен в аферите на полицията.

Ако се предприеме анкета, така необходима за тоя край, да се има пред вид, че населението избягва да се тъжи до военния съд, понеже до Прилеп само за отиване и връщане са нужни тъкмо 8 дни. Мнозина потърпевши ще се откажат и от показанията си и от тъжбите си, ако ги викат в Прилеп. Добре е един състав от съда периодически да заседава в Дебър или поне в Кичево. Най-ценни показания ще дадат: Христо Атанасов, секретар на Митрополията, Петков, агент на банката, Мило Зафиров и Силко Цветков. Посветен е и д-р Николов.

Преписът е точен: Т. Александров

София, 28. IV. 1917 г.

ЦДА, ф. 313 к, оп. 1, а. е. 2479, л. 1-3. Заверен препис. Машинопис. Ръкопис.

 

27 МАЙ 1917 Г.

Телеграфирано на 27 май 1917 год. от Външното министерство до легацията в Берлин: Генерал Протогеров и Тод. Александров молят г. Министър Ризов да съобщи на Манесман, Розелиус и Фридерикс, че Кр. Станчев е техен пратеник – да имат пълно доверие в него.

Ако не е получено още изпратете до него пълномощно за Кр. Станчев

Т. Александров(1)

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 249. Оригинал. Ръкопис.

--------------------------

1. Бележката е написана върху следната телеграма на Кр. Станчев от Берлин 26 май 1917 г. до ген. Ал. Протогеров: “Моите писма, включително пълномощното са изпратени чрез М[инистерство]то на вън[шните] раб[оти] от София в Берлин но и до днес не са получени. Необходимо е да ми се изпрати телеграфически пълномощно чрез бълг[арския] пълном[ощен] министър Ризов и на Хенинг, ул. Бел-вю 14. В сряда отпътувам. Станчев, Кайзерхоф.”

 

11 ОКТОМВРИ 1917 Г. – важна дата от историята на България – посещението на Кайзер Вилхелм II в София. След блестящо и сърдечно посрещане на гарата и из града ( 4 ч. 45 м. в[ечерта] – 5 1/2 ч. в[ечерта]), вечерта имаше поканени в Двореца около 100 д[уши] на динето, дадено в чест на Кайзера и др[уги] около 100 д[уши] в 10 1/2 ч. в[ечерта] на приема. И аз бях поканен на приема.

След разговорите и срещите: с Т[ехни] Щарски] В[исочества] Князете, главнокомандующия, н[ачални]к щаба на Д[ействующата] армия, мнозина министри, депутати и др., към 11 1/2 ч. бях се спрял на разговор в една група, състояща се от м[инистъ]р-председателя д-р Радославов, м[инистъ]р Д. Петков и депутата Д. Кьорчев, когато се доближиха до мен Н[егово] Ц[арско] В[исочество] престолонаследника и полк. Ганчев. Последният ме повика по-близо до двамата и ми казаха, че ще ме представят на кайзера. Тръгнах след тях. Минахме през салона, дето Н[егово] В[еличество] Царя седнал приказваше с Кюлман, държ[авен] секр[етар]. Спрях се малко пред тях и с поклон ги поздравих. Н[егово] В[еличество] Щарят] прекъсна разговора си за малко и ми отговори тв[ърде] любезно. Наближих вратата на салона, дето кайзерът прав, зел една отворена внушителна стойка, приказваше с непознато мен гражд[анско] лице от опозицията. Пред мен чакаше своя ред зап[асният] ген. Паприков. След няколко минути полк. фон Масов ме заведе близу и ме представи: Н[егово] И[мператорско] В[еличество] Кайзера усмихвайки се ми стисна ръката и ми каза: „Не можахме да Ви позная, защото в Ниш Ви виждахме в др[уго] облекло, а сега сте в цивилно” – запита ме за някои войводи и четници, които в Ниш му бяха направили по-силно впечатление едни с външността си, други със знанието на чужди ез[ици]. След това аз изказах благодарностите на сички македонци и признателността на бълг[арския] народ и на храбрата германска армия за съдействието, което дадоха и продължават да дават за освобождението на Македония и обединението на бълг[арския] народ. След това аз му казах:

- Ний македонците сме най-благодарни и целият бълг[арски] народ е признателен на В[аше] И[мператорско] В[еличество] и на храбрата германска армия за съдействието, което дадохте за освобождението на Македония и за обединението на бълг[арския] народ.

- Взаимната помощ е дълг на съюзниците. Ние се считаме щастлив, че можахме да съдействуваме за освобождението на измъченото македонско население и за обединението на терзания от векове и разпокъсан бълг[арски] народ.

- Доволни ли сте от станалото досега, запита ме Кайзерът.

- Много доволни сме, В[аше] И[мператорско] В[еличество].

- След срещите ни в Ниш станаха мн[ого] нови събития, благоприятни за България.

- Да, В[аше] И[мператорско] В[еличество]: нещо пожелах на Сърбия, поразена и заслужено е наказана и Румъния за подлостта, която извърши тя срещу България през 1913 г. при измяната спрямо Съюза.

- Да, тя е наказана мн[ого] заслужено и добре.

- Още един нов неприятел на Съюза се яви на Балкана, това е Гърция, вековният заклет враг на Бълг[ария].

- И с нея ще се разправим, каза с енергичен тон Кайзерът. Погледна в тоя момент ордените ми, всред които личеше Железният кръст II ст[епен], с който благоволи да ме награди чрез Н[егово] В[еличество] Царя при срещата в Ниш, Нишката среща и ми каза: „Заповядахме да Ви предадат ордена, с който Ви награждаваме.”

Поблагодарих му за това ново внимание спрямо мен.

Стисна ми пак засмян ръката и ми каза: „Предайте нашите поздрави на генерал Протогеров, когото виждах преди малко, и на другарите ви.”

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 169-170. Оригинал. Ръкопис.

 

ДНЕС, 25 ДЕКЕМВРИ 1917 Г. (10 – 10 1/2 Ч. С[УТРИНТА]) виждах м[инистъ]р-председателя д-р Радославов (в Минист[ерския] съвет). На въпросите ми: „Как вървят преговорите?” той отговори: „Лошо, много лошо. На руското предложение без анексии и без обезщетения, германци, австрийци и турци са се съгласили. Настояват нам и ние да дадем декларация, че сме съгласни, та на тая база русите да поканят, в 8-дн[евен] срок, и техните съюзници да земат участие в преговорите за общ мир. Ние настояхме за нас да се счете, че не вършим анексии, а национално обединение, като присъединяваме области, признати за български, обаче нашите съюзници не допускат да направим това възражение, защото се боят да не станем ние причина за скъсване преговорите. Аз ето какво телеграфирах снощи на Попова”: (Прочете ми копие от добре редактирана телеграма в смисъл) „Българският народ влезе в тая велика война и даде скъпи жертви за своето обединение. Ако нашите съюзници не успеят да защитят нашите законни и справедливи искания, като се преговаря сега отделно само с русите, колко по-малко ще могат стори това пред една обща конференция. Такъво отнасяне спрямо нас ще погребе тук: тая политика и пр.” Запитах г. Радосл[авов]: „Нашето възражение направено ли е в общо събрание и какво отговорили на това русите?” Той ми отговори: „Това ми е мъчно мен, че съюзниците не ни позволяват да внесем нашето възражение в общите събрания, та там да го отхвърлят русите, а те предварително го отхвърлят. вагабонти излезнаха германците. Обещават ни германци и австрийци срещу нашата декларация, че сме съгласни с тая формула: без насилствено присъединяване и без обезщетявания, Кюлман и Чернин да ни дадат от името на своите правителства следната декларация.” Почна да чете дълга телеграма от м[инистъ]р Попов: „Герм[анският] секретар фон Кюлман от име на Импер[аторското] Прав[ителство] и австр[о]-унг[арския] м[инистъ]р граф Чернин от име на Крал[ското] и Импер[аторското] Австр[о]-Унгар[ско] правит[елство] се задължават пред българското правителство да подкрепят България със сички сили и средства, за да реализира тя своето национално обединение, съгласно сключените досега с нас договори и спогодби”... Продължава да чете дългата телеграма на Попова: „По наше настояване се прибави вместо думата анексии – насилствено10 присъединяване” (друг израз на немски). Попов продължава: „Снощи седях до главния руски делегат Йофе и заведох с него следния разговор:

- Добре е за България да се признае предварително, че тя не върши анексии, а се обединява национално, като присъединява безспорно бълг[арски] земи.

- Не можем да правим за никого никакви изключения, но вие ще можете при плебисцита да си получите сички ваши земи.

- Как мислите вие да става плебисцита?

- Като се опразнят завзетите земи от воен[ната] окупация.

- Ами когато градовете са населени с друга националност, а хинтерланда с друга, кое ще се зема във внимание?

- Разбира се хинтерланда, защото градовете живеят от хинтерланда.”

М-р Попов продължава телеграмата в смисъл: „Като зехме пред вид новата прибавка – без принудително присъединяване, второ, декларациите на съюзниците германци и австрийци, трето, че Англия и др[угите] няма да се съгласят на плебисцит за колониите, и четвърто, че ако България с упорството си стане причина да се прекъснат преговорите, ще се изложи много пред съюзници, и пред врагове, и пред неутралните, ние сички делегати сме на мнение, че тряба да приемем декларациите на Германия и Австрия и да се съгласим с новата поправена формула”...

Радославов каза: „Аз не мога да реша сам тоя въпрос, затова свиках сега Министерския] съвет да реши какво да правим.”

Аз казах: „Мисля, че е добре ние на секи случай да си направим в общо събрание нашите възражения, макар да бъдат отхвърлени; за сетне може да ни послужат.” Запитах: „Не мислите ли да искате подобна декларация и от Турция?” Р[адославо]в отговори: „Като имаме от Германия и Австрия, няма нужда да искаме и от Турция.”

На запитването на Р[адославо]в: „Какво мислите за плебисцита?”, отговорих му: „За Македония ние сме зели известни мерки и вярвам, че можем да бъдем напълно сигурни; след сичко сторено в Добруджа, и за там вероятността е голяма да спечелим; в Драма, Кавала, Сяр, въпреки факта, че с последното обезоръжаване и с грубото третиране на населението там сме изгубили напълно симпатиите, които имахме от мирното турско население, като се повърнат сички българ[ски] бежанци в тоя край и като се поработи умело, пак е много вероятно да спечелим, но за Моравско, след сичко, което стана там, при един референдум сигурно ще изгубим. А за нас е една голяма необходимост да имаме обща граница с Унгария, за да сме освободени малко от обръча, който ще ни стяга от страна на нашите ожесточени съседи врагове: Сърбия, Румъния и Гърция, към които винаги ще клони и Турция.”

„Да, каза Р[адославо]в, много грешки станаха там, но ще видим.”

Напомних на г. м[инистъ]ра, че трябва да се ускори изпращането за Копенхаген – Петроград Борис Симидов, шир[ок] социалист, близък другар на Троцки. Той отговори: „Нека замине още в сряда с балк[анския] вл[ак].” Помолих го да се изпратят по-скоро и повече хора в Петроград. Той потърси да ми покаже списъка от 10 души, за които са решили в Мин[истерския] съвет на 23 т. м. да ги пратят в Петрогр[ад]. Не намери списъка и каза „Аслъ някои от тях се отказват, дайте ми вие списък и ще ги пратим.” Бях му спомнил за майор Преславски, Мих. Монев и др. За последния каза, че той ще бъде необходим за плебисцита в Македония. След мен дойде при Р[адославо]в Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Наследника.

Т. Александров

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а .е .227, л. 184-185. Оригинал. Ръкопис.

 

[СОФИЯ, ПРЕДИ 30 ДЕКЕМВРИ 1917 Г.]

Разединение и незаинтересуваност

Комитета за изучване Бълг[ария] –

а) книжките

б) съветници при делегатите – Морфов – Загорски; Милев – Милетич; Йорд. Иванов

в) изпращане хора [в] странство: Симидов – Петроград; Преславски; д-р Петров

Кредити в бюджета

Цариград – д-р Николов – писмата – ордени за турците; Влахов

Букурещ – Розелиус – данни – ордени: за него оф[ицерски] кр[ъст за] хр[аброст]; W. Лукаш ф[он] Кранах – гр. ІІІ; Костенц – [гр.] – ІV

Берн – Пасаров – Червенаков – смяна на двамата; Недков – професорите; Милев

Плебисцит – мерки: Македония – Битоля, Енидже, Воден, Лерин, Костур – тур[ския] полк езерото; Сяр, Драма, Кавала – обезоръж[аване] турците; Моравско – Тимошката долина – обща гран[ица] [с] Унгария; Добруджа

Дирекцията – Протогеров – Точков

Хербст – Милев

Интервюто

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 130. Оригинал. Ръкопис.

 

4 ЯНУАРИ 1918 Г., 7-9 Ч. В[ЕЧЕРТА]

Рачо – Спиране балк[анския] влак – куфара с пълномощ[ията]

Изгонване експертите и Анастасов в Пред-л.

Телеграмите – не сам той (Попов) – атласът на Ризова

Резервата по „без анексий”... Нежеланието у четиримата др[уги] да дойдат професорите

„Какво лайно настъпихме, как ще го мислим” в София без позволение...

Кюлман – „Сепаративния” мир с русите – Кюлман

Русите да признаят нашите граници – L`unification de la Bulgarie ne constitu pas l`anection(1)

1. Черния Талят

Кюлман – Хофман – Попов – Розенберг – Холубович

Дезавуиране на г. д-р Р[адославо]в

Марков – Отворете въпросите за Добруджа? Глав[ата] квартира

Делегатите от Добруджа

2. Нови делегати (Тончев и др.)

Добруджа отделна република? (Марков)

Точков – Македония отделна република? (Берлин) Д. Тончев

3. Ганчев – Интриги

4. „Въпросът за Добруджа не повдигнат още”

„Ти не бива да ми говориш като немец”

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 126. Оригинал. Ръкопис.

---------------------

1. Обединението на България не представлява анексия (фр.).

 

[СОФИЯ], 4 МАРТ 1918 Г., 5 Ч. ВЕЧЕРТА(1)

По телефона ( № 18) от Мин[истерския] съвет говорих по телефона с ген[ерал] Протогеров и се установихме да пиша писмо на Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Престолонаследника, което и сторих в 5 ч[аса] в[ечерта].

Тодор Александров

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 132. Оригинал. Ръкопис.

------------------------------

1. Бележката е написана в долната половина на следното писмо от полковник Коста Николов: “Тодоре, Генерала тази минута говори с Жекова. Генералът каза, веднага да отидеш при Престолонаследника и го помолиш той да извика Жекова, за да бъде тая вечер тука. Полков. Николов.”

 

СОФИЯ, 17 МАРТ 1918 Г.

От Гюмурджина съобщават с писмо от 8 т.м. имената на главните войводи на турските чети в тоя край, както следват:

1. Сюлейман Зааде от Егридеренските села, движи се с 25 души четници из Егридеренска околия и Мастанли, Гюмурджински окръг.

2. Юзир Чауш с 15 души, движи се понякога и с 25-30 души четници турци. Върлува повечето около Кушукавашка околия, прескача и в Суфлийските села Хибилево и Мерекс и село Къзър, Гюмурджинско.

З. Юсеин Чауш движи се из Гюмурджинска околия повечето из планинските места към Кирилика и Аландаа.

4. Братя Шаламетови от Пашмаклийско, които върлуваха още от Балканската война, но те преди няколко дена са се предали и околийският началник в Пашмаклки им дал оръжие да преследват другите турски чети. При все че им са дадени пушки, но надали ще направят това.

Има и други турски четички, но те се движат по 3–4 души; сигурно те се отделят от горепоменатите чети, натоварени с работа и после пак се събират.

Тия чети са съставени от дезертьори от отряда на Фуад бей и на турските дивизии, които действуваха по-рано на Серския фронт. Но в удобен момент те могат да бъдат използувани и за политическо движение против България и в полза на Турция от агентите на Младотурския комитет, каквито има много в Беломорския край (Драмската в[оенно] и[нспекционна] област).

За очистването на тия засега разбойнишки чети и за туряне в известност сички оръдия на Цариградските конспиратори (против България) в тоя край, необходно е да се земат следните мерки:

1. Да се поканят сички турци дезертьори от турските части (от милицията в Гюмурджинско и от полка в Македония) да се явят в известен кратък срок да служат в българската армия. Мнозина от дезертьорите били готови да се легализират и да служат в българската армия, стига да се уверят, че няма да бъдат наказани за досегашното си дезертьорство.

2. Да се командирова за 1–2 месеца в Гюмурджинско Н[ачални]к щаба на Моравската в[оенна] инспек[ционна] област полк. Дървингов, който има вече нужната опитност, за да организира унищожаването на непредалите се до обявения срок разбойници, както и да разузнае и състави списъци на оръдията на Мл[адо]-турския комитет, за да се земат навреме срещу тях нужните мерки.

3. Да се дадат в разположение на полк. Дървингов 40–50 души бивши войводи и четници от тоя край, които познават местните условия там, както и 2 – 3 планински взвода от ония, които действуват в Моравско.

4. Сички мерки, които ще се предприемат в Гюмурджинско, ще трябва да бъдат легални, облечени в законна форма и в съгласие с правителството, респект. М[инистъ]р-председателя г. д-р В. Радославов и Глав[ната] квартира, респект. Главнокомандующия г. генерал-лейтенант Жеков.

Изпратено днес и на Главнокомандующия

Т. Александров

 

[СОФИЯ, 27 ЮНИ 1918 Г.]

БЕЛЕЖКА

Държали се добре:

Щип – Окр[ъжен] управител Мирчев

Предс[едател] на Окр[ъжната] пост[оянна] комисия Ефр. Чучков

Член в [Окръжната постоянна комисия] Ант. Тошев

[Член в] Окр[ъжната] пост[оянна] [комисия] Геор. Гочев

Радовиш – Окол[ийски] началник Маджаров

Полицейски пристав П. Овчаров (бив[ш] войвода)

Св[ети] Николе – Окол[ийски] н[ачални]к Ив. Мангъров

Секретар в [Околийското] управл[ение] Ант. Хилядников

Кратово – Окол[ийски] н[ачални]к Ст. Бидиков

Кмет Дончо Ангелов

Кочани – Окол[ийски] н[ачални]к Мих. Монев

Царево -

Скопие – Предс[едател на] Окр[ъжната] пост[оянна] комисия Лаз. Томов

Член [на Окръжната постоянна комисия] Атан. Албански

Кмет – Хр. Коцов

Призрен – Окр[ъжен] упр[авите]л Йорд. Тренков

Куманово – Окол[ийски] н[ачални]к Ст. Мишев

Струмица – [Околийски началник] Арг. Манасиев

Кавадарци – [Околийски началник] Попантов

Кмет Хр. Стоянов

Прилеп – Окол[ийски] н[ачални]к Пет. Ацев

Крушово – [Околийски началник] Мил. Матов

Струга – [Околийски началник] Г. П[оп]христов

Охрид – Окр[ъжен] управит[ел] Ефт. Спространов

[Охридски] градоначалник П. Чаулев

Алексинац – П. Караманов – Окол[ийски] н[ачални]к

 

Добре е да се преместят другаде:

Тетово – Окол[ийски] н[ачални]к Зах. Новев

Гостивар – [Околийски началник] Сп. Георгиев

 

В Министерството:

Хр. Ачев, инспектор на полицията

Методи Гелев, [инспектор] на преселването

 

Заслужават уволнение веднага: – разбойници

Окр[ъжен] управител в гр. Прищина Брадистилов

Кметът на гр. Прищина Арсени Йовков

Окр[ъжен] управител в Кичево

 

Могат да бъдат добри окр[ъжни] управители в Македония:

Велко Думев, сега окр[ъжен] учил[ищен] инспектор в Ниш, р[одо]м от Воден, Крапчев го познава

Лазар Симитчиев, сега гимназиален учител в Русе, р[одо]м от Скопие, брат на Екат. Симитчиева

ЦДА, ф. 135 к, оп. 5, 1 л. Оригинал. Ръкопис.

--------------------------

1. Тази бележка със списъка е приложена към следното писмо на Т. Александров до депутата демократ Григор Василев, изпратено от София на 27 юни 1918 г.: “Др. Григоре. Търсих те по телефона и снощи и тая заран. Прилагам ти списъка, за който говорихме в Ниш. Има и много пристави и др., за които не ти пиша нищо. Побързай с постъпките си. С поздрав: Т. Александров”. Публ. в Григор Василев, Един живот в писма, Т. ІІ, С., 2000, с. 25 – 26.

 

* * *

 

I. Д-р В. Радославов

1. Обезмитяване вещите за турците(1)

2. Тюфекчиев – Бакладжиев

Вещи, пушки, интернир.

3. Пушките за Турция – ст[арши] стражар Даме Мартинов (8000 лв.) купува пушки за турците.

4. За книгата – сръбските зверства (Хербст).

5. Разговор с Баучера – 400 лири на “The Near East”.

6. Д-р Николов – парична помощ.

7. Изпращане хора в странство.

8. Пера Попович – 200–300 лв. помощ.

9. Заплата на свещ[еник] К. Апостолов.

II. За освобождаване Славе Иванов

Военния прокурор и Чуклев.

III. За назначаване Ангел Узунов – книговодител в Зем[еделската] банка в Кюстендил.

IV. Клането в Радовиш

V. Разпит на Слави

VI. Каназирев

1. Нота за кланетата в Радовиш, Каменица и пр.

2. Баждарев

3. Хора в странство – Милетич и др.

4. Проток[ол] от Соф[ийския] ком[итет] за бежан[ците] – да се дава храна на семейст[вата] на взетите войници.

5. Дервиш – Хима.

ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а. е. 8, л. 3. Оригинал. Ръкопис.

------------------------

Целият ред е задраскан от Т. Александров.

 

***

Жандармите в Кратовско са говорили на селяните:

„Вие отказвате, че има чети тука, но скоро ще видите, когато ще дойдат и други – от България и като почнат да се бият те помежду си.”

Изглежда, че за това има някое споразумение между сръб[ското] и бълг[арското] правителство и са предизвестили с писма сички жандармски постове в Сръбска Македония.

 

17 ЮНИ 1920 Г.

На 1 т.м. в с. Мужково, Кратовско, имало сватба. Били са на сватбата и сръбските жандари от кулата при с. Кнежево. Те са се опили много и един от тях в пияно състояние е стрелял с пушката си и наранил тежко бившите председници Йован Георов и Антония Илиев и един жандар – Драгутин.

Разбира са, че за това не е получил и няма да получи никакво наказание.

ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а. е. 8, л. 1. Оригинал. Ръкопис.

 

Б. М., 5 АПРИЛ 1923 Г.(1)

УСТАВ НА ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНО – ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ

(ПРЕРАБОТЕН ОТ ОБЩИЯ КОНГРЕС ПРЕЗ 1905 Г.)

чл. 3 – задраскано “турската”, добавено “сръбската и гръцка” власт.

Чл. 5 – задраскано “Европейска Турция”, добавено “Македония”.

 

ПРАВИЛНИК НА ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНО–ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ

След чл. 282 – “Най-необходимите поправки са направени в текста.”

Член от ЦК на ВМР Организация

Т. Александров

[Печат: “Вътрешна МОР Организация. Централен комитет”]

НБКМ БИА, ф. 189, а. е. 7, л. 51. Оригинал. Ръкопис.

---------------------------

1. Бележките на Т. Александров са върху издадените от Алеко Василев и Георги Атанасов през 1923 г. Устав и Правилник на ВМОРО, приети от Рилския и Кюстендилския общи конгреси на организацията. Т. Александров е използувал това издание, въпреки че през 1924 г. Когато започва спора му с Алеко Паша и Г. Атанасов и ги обвинява, че въпросното издание е направено без знанието и съгласието на ЦК на ВМРО.

 

9 АВГУСТ 1923 Г., 2 Ч. ВЕЧЕРТА.

1. По съотношението:(1)

Това не е мн[ого] важно, но за да има по-голяма искреност, заслужава и 12–12, обаче може и 10–12 да се запомни едно, че това съотношение няма нищо общо със съотношението за депутатските мандати.

2. Стари и млади е най-мъчния въпрос. Най-добре е по този въпрос вашите предварително да заявят, че се оттеглят, както заявил вече хитрия Фаденхехт, та да влезнат само необходимите засега Ляпчев, Буров. Ако мине и без тях на първо време по-лесно ще мине и няма за никого обиди.

3. Името: “Демокр[атически] сговор”.

4. Може за пресилените радикали в протокола да стои обедин[ение] между Съюз на демокрац[ията] и Народ[ен] сговор. Ако обединистите не приемат това, пратете ги при мене (Буров и Хр[истов]) за ½ ч.

5. Може да се задоволят сички с формулата:

Демократ[ическият] сговор подкрепя правител[ство]то в сегашния му състав и влиза в разбирателство за изборите с други партии като устно се спомене, че се разбира и нац[ионал]–либерали.

ЦДА, ф. 135 к, оп. 5, 1 л. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Григор Василев, Един живот в писма, Т. ІІ, С., 2000, с. 30–31.

-----------------------

1.В тази бележка Т. Александров излага пред Григор Василев, по това време член на Демократическия сговор, мнението си за условията за постигане на споразумение между партиите в Сговора.

 

[АВГУСТ 1924 Г.](1)

І. Опитите на болшевиките или да направят свое оръдие ВМРО, или да я разцепят и отслабят.

1. При създаването и борбата Х[аджи]димовото(2) “Освобождение” и “Работнически вестник”.

2. Превземането и чрез разб[ойнически] банди – Пандурски и сие Малешевско, Чочков, Леонид, Г. Воденски, Воденско и пр.

3. След разбиване бандата на Пандурски и убиване комуниста д-р Петров – един от инспираторите на бандата, дупнишки кмет, болщевиките почват опити за преговори и купуване Организацията, същевременно прибиране всички осъдени престъпници от Организацията и подкупване дейците.

ВМРО, за да намали болшев[ишката] опасност за Орг[анизацията] и Македония, решава да почне преговори, чрез които ако не успее да ги отклони от престъпния път, да узнае истинските им намерения и замисли, за да вземе предохранителни мерки.

ІІ. Исканията на болшевишките представители от ВМРО бяха не само неприемливи, обидни, но и чудовищно отвратителни.

1. Да се споразумее с “федералистите”, като се образува общ Централен комитет от двата такива:

а) Илия(3), Богдан(4) и Езерски(5); б) д-р Ф. Атанасов(6), Славе(7), Паница(8) и ... може би Ст. Мишев.

2. Общият конгрес на ВМРО да се свика в странство – предпочтително във Виена.

3. Разбойниците – ренегати Стоян Мишев, Суджукаро, Циклев и сие да не се преследват, защото били “федералисти” революционери. Болшевиките били във връзка с тях чрез д-р Атанасов и Славе и вярваха, че когато им заповядат: а) те ще преустановят преследванията към македонското население и ВМРО и б) при удобен момент, след известно време ще се обявят против сръбското правителство, ще предприемат акции и атентати и ще станат нелегални.

Поради това настояваха: а) да не се посяга на техния живот, б) ВМРО да ги остави свободно да вършат своята “революционна” дейност в завладените от тях райони и в) да произведат и те околийски и окръжни конгреси и да пратят делегати в общия конгрес ...

4. Публично да порицае всички, които през месец септември м. г. взеха участие за потушаване метежите в България.

5. ВМРО да се споразумее с българските комунисти и с дружбашите – крило Грънчаров – Петрини за сваляне правителството на Цанкова.

ІІІ. Езерски:

1. 4–5 години, когато другите работеха усилено за създаване и преустройство на ВМРО, той пасува и създаваше пречки ...

2. Лятото на 1922 г. заминава за Албания уж с цел да замине в Охридско – Битолско, заканва се на тръгване пред другарите в София, че щом стигне Охридско, ще подигне въстание, ще изгони сърбите и ще кани другарите на гости в Скопие. Спира се в Рим и не само не заминава вътре, а извиква и жена си там.

3. Не стига че харчи много организационни пари, а почва да пише до познати, че не е време за революционна дейност, хората търсели от нас депутати, че не одобрява дейността на другарите си ... по това време обаче изобщо не пише нито един ред на последните. (Вж. Писмата му до Петрински(9) и надписа върху тях от Богдана.)

4. Лятото на 1923 г. уговарят се с Илия заедно да влезнат. Езерски изклинчва, а Илия, по-възрастен, със слабо сърце и пр. Влиза в Битолско.

5. Сдружава се с Митко Пенчев(10), авантюрист, платено оръдие на болшевиките, подсъдим пред ВМРО за злоупотребени суми и изиграване Илия. Изисква чрез Пенчева пари от болшевиките. За това има заловено негово писмо – да се потърси от Илия. Във Виена признава пред Миле(11), че секретаря на болшевишката легация в Рим, после преместен с повишение другаде, за което Езерски съжаляваше, му е дал 500 долара. Миле и Илия пред Данилова(12) му предложиха да му дадат от касата тези пари, да ги върне на болшевиките, за да е с достойнство пред тях. Той обаче отблъсна тая покана, от което заключихме: а) че е взел по голяма суми и б) че е обвързан с тях и не може да се откаже ...

6. Последното се потвърди още в два случая. Като се чуха неприемливите предложения на болшевиките към ВМРО, на поканата да отложим или прекъснем преговорите той отговори: “Аз съм подписал вече, не мога”. По-късно другите двама членове на ЦК на Организацията решават формално с вишегласие да се отхвърлят неприемливите условия на болшевиките и предупреждават Езерски за това с телеграма, писма и специални пратеници(13). Той не само не се подчинява на решението, а печати престъпни интервюта, “манифести”14, пише разколнически писма.

ІV. Данилов:

1. Злоупотребил с доверие и превишил правата си, като дал на 9. ІV. на болшевиките писмо от името на ВМРО, без да е упълномощен за това, с което излага Организацията и я тласка в опасен път.

2. Издавал на болшевиките организационни и държавни тайни, като си позволил да отваря частни поверителни писма за тая цел.

3. В качеството си на временен касиер на Организацията раздавал големи организационни средства за противонародно дело, без формално решение за това и даже след като му се забранява от двама членове на ЦК.

4. Автор на известния партизански и престъпен “манифест” заедно с Харлакова(15) и виновници с последния за напечатването му, като са злоупотребили ...

----------------------

1. Датирано според текста на бележките. Публ. в 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев, С., 1999, с. 469–471.

2. Става дума за издавания от Димо Хаджидимов, член на БКП, депутат и деец на левицата в македонското движение в. “Освобождение”, който той спира след постигнатото споразумение.

3. Илия – псевдоним на ген. Ал. Протогеров, член на ЦК на ВМРО.

4. Богдан – псевдоним на Т. Александров.

5. Езерски – псевдоним на П. Чаулев, член на ЦК на ВМРО.

6. Д-р Ф. Атанасов, ръководител на революционното крило на Македонската федеративна организация.

7. Славе Иванов, деец на ЦК на МФО, автор на книгата “Тодор Александров и македонското освободително движение, Виена, 1924.”

8. Тодор Паница, деец на левицата в македонското движение.

9. Петрински – псевдоним на д-р Георги Николов, представител на ВМРО в Цариград.

10. За връзките на П. Чаулев и Димитър Пенчев, брат на Петко Пенчев със съветския представител в Рим вж. рапорта на дипломата Г. Т. Радев от Рим от 5–9 януари 1924 г. до Хр. Калфов в ИДА, кн. 60, 1990, с. 253–256.

11. Миле – псевдоним на Т. Александров.

12. Данилов – псевдоним на Димитър Влахов, член на ЦК на ВМРО (об.).

13. Телеграмата и писмото от Т. Александров до П. Чаулев вж. в Трите дела (Прага – Виена – Милано), София, 1990, с. 285–289.

14. Става дума за Майския манифест, подписан във Виена на 6 май 1924 г. и публикуван във в. “Балканска федерация”, г. І, № 1, 15 юли 1924, с. 11–16. Вж. БКП, Коминтернът и македонския въпрос (1917–1946), т. І, С., 1998.

15. Никола Харлаков, деец на БКП, редактор на в. “Балканска федерация”.

 

 

СПИСЪК НА ДРЕХИТЕ И ВЕЩИТЕ НА УБИТИЯ ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ, СЪХРАНЯВАНИ В ПРОФ. СТЕФАН БАДЖОВ

10 ДЕКЕМВРИ 1924 Г.

 

У ПРОФ. СТ. БАДЖОВ

1. Куртка и панталони на Т. Александров.

2. 1 каса месинена

3. 1 патронташ

4. 1 чанта (1 карта, ведомост и 1 ножче в отд[елен] плик затворено)

5. 1 чифт цървули

6. 1 чифт калци

7. 1 чифт калцуни

8. 1 пелерина

Раница и месалче

Ст. Баджов

ЦДА, ф. 1933 к, оп. 1, а. е. 2, л. 7. Оригинал. Ръкопис.