Лудата алчност на българските депутати за пари и привилегии

Изминалата 2008 г. поднесе на българския народ няколко изключително неприятни и грозни изненади от страна на избраните от него уж български депутати.

За пореден път те доказаха с действията си, че главната и единствената им грижа са безбожните мераци за лично обогатяване. Сигурно много им е паднала на сърцето и душата позорната практика за народни пенсии на фалшивите пишман антифашисти след 9.ІХ.1944 г., която практика се лансира и сега от някои самозабравили се некадърни депутати.

Тази идея намери добра почва в алчните душички на депутатите, разви се и разцъфтя на три пъти в парламента и получи изключително уродлив вид. Казвам «уродлив», защото на фона на немотията на обикновения български народ, който се чуди как да оцелее с мизерните си пенсии и ниски заплати, депутатите играят на едро - пенсии, привилегии и субсидии за десетки хиляди левове. И то на прага на започналата дълбока икономическа криза, която криза ще принуди много българи да продават мило и драго, за да оцелеят физически.

 

Но нека разгледаме поотделно трите апогея на безподобна алчност, дебелоочие, цинизъм и арогантност на българските депутати.

1. На 18.05.2008 г. българският парламент гласува на два пъти първия си циничен проектозакон: нашите евродепутати да ползват всички привилегии на депутатите в българския парламент. На първото гласуване 114 депутати подкрепиха идеята за още благинки на сиромашките ни представители в Европарламента. А проектът за тази лапачка бе внесен на 10.09.2007 г. в Народното събрание с подписите на всички евродепутати, с изключение на Румяна Желева и Николай Младенов. Какво единодушие! Жалко, че то бе проявено само когато се касае да си натъпчат гушата и да си напълнят джобовете. Ето и мераклиите за допълнителна аванта на държавната ясла с техните подписи.

При тази нечувана наглост независимият депутат Минчо Христов се опита да охлади мераклиите с кратко изказване, което цитираме по стенограмата на Народното събрание от 18.01.2008 г.

„Предлагам да прегласуваме този текст и ще се опитам да обясня аргументите за това:

Нито една страна в Европейския съюз не си е позволила да дава такъв двоен статут на своите евродепутати. Колеги, въпреки че някои евродепутати плакаха колко им е ниска заплатата от 600 евро, искам да ви кажа, че един евродепутат, освен тези 600 евро от българската държава, получава и 15 000 евро месечно за секретарски услуги, 4 или 5 хил. евро за канцеларски услуги и отделно за транспорт - по 200-300 евро на ден за пребиваването му в Брюксел или в чужбина. Ето това е - на месец на един депутат се събират минимум 60-70 хил. лв.

Мисля, че това, което си позволява българският парламент, не е коректно и е едно безумие.

Предлагам да прегласуваме този текст.”

И този отчаян зов за малко скромност, за известно приземяване, съобразяване с дереджето на българския народ се оказа глас в пустиня. Неистовата алчност на нашите депутати отново победи - законопроектът бе подкрепен с 90 гласа „за”, 23 „против” и 13 „въздържали се”. Ето и таблицата на гласувалите за допълнителна аванта (сиреч привилегии) на евродепутатите.


При тази разбойническа наглост на нашите евродепутати на всеки човек неволно и логично му идват на устата, наред с по-засуканите и пиперливи нашенски благословии, и познатите поговорки: „Пази, Боже, сляпо да прогледа” и „Дай му власт, и му гледай сеира”.

Но от гласуването се набиват на очи и още някои пикантни подробности:

1. Управляващата коалиция е абсолютно задружна в гласуването за допълнителна плячка за евродепутатите. Казваме плячка и стопроцентова далавера, защото те със своята дейност спрямо България не са заслужили и една стотна от това, което нашите евродепутати получават.

2. Плътно, изключително активно и единодушно с управляващите партии търчи отчаяно да гласува за привилегии, за далаверата на евродепутатите и семейната партия „Атака”. Ето това е техният истински неподправен „патриотизъм” - неистова любов към авантата, безпределна и всеотдайна привързаност към плячката, и особено към държавната ясла. Този факт отново подсказва, че не случайно в редиците на шуробаджанашката партия „Атака” има толкова много агенти и доносници.

Все пак накрая, под натиск на общественото мнение, този нагъл законопроект за привилегии на евродепутатите беше отхвърлен и евродепутатите останаха с пръст в уста.

Но този резил на нашите депутати не беше достатъчен. Техният мерак за привилегии, за топло местенце на държавната ясла и за плячка е неудържим, неповторим и всеобхватен.

Съдете сами:

На 19.11.2008 г. нова група зажаднели за държавна лапачка депутати от 11 души внесоха ново идиотско предложение.

И тази група, водена от ударен отряд на крякащата партия „Атака” - Ваньо Хърков, Христо Попов и Илиян Илиев, ошашави целия българския народ с изключителната наглост и арогантност на своя авантаджийски проект:

1. Всички депутати да се пенсионират на 55 години;

2. Пенсията им да бъде в размер на 70% от заплатата на депутата или от 1500 лв. нагоре;

Ето имената на тези баш мераклии за „партизански” пенсии, декорирани с личните им мераклийски подписи:

 

Тази нечувана нова наглост на нашите уж български депутати вече преля чашата на търпението. Всички медии, всички журналисти се опълчиха на безогледното и нахално искане и извадиха на показ тези безобразия. И тук последва още един нов и невиждан цинизъм от страна на уж българските депутати, загорели и зажаднели за пенсии на 55 г. и от 1500 лв. нагоре. Някои от тях, вместо да се засрамят, вместо да се извинят и да се скрият вдън земя, нарекоха вестниците помиярски. Помиярски, защото са били против депутатите, които като полудели от глад животни искат и се натискат да лапат безконтролно, до насита и до края на живота си от държавната копаня. Най-важното тук е, че и този законопроект бе отхвърлен за голямо облекчение на целия народ. Но само дотук. За жалост не се видя нито грам разкаяние, съжаление или извинение от мераклиите за нови народни пенсии.

Също така очакванията за някакво, па макар и малко възмездие за алчните и разпищолили се наши депутати се изпариха яко дим. Нито един от тези безсрамни кандидати за „партизански и яташки” пенсии не беше даже и порицан от своята партия или от своите ортаци. Даже един от главните мераклии - г-н Илиян Илиев, бе издигнат за организационен секретар на лъжепатриотичния семеен клан „Атака”. Това отново показа за кой ли път какъв е патриотизмът на тая побъркана команда - любов към държавни заплати, пенсии, привилегии, любов към високи държавни постове, държавни мерцедеси и всякакъв вид аванта. И тази безкрайна любов съвсем закономерно отново е споделена и изразена единодушно с уж най-големите й врагове - БСП и ДПС.

Но и това не е всичко. Последва още по-голям и по-брутален цинизъм. Сигурно научени от практиката, че българският народ хич не обича привилегиите и ще реагира много остро на всяка простотия в тази посока, българските депутати много хитро и коварно, съвсем „потихонко” си гласуваха нови, още по-нагли, по-арогантни и по-цинични привилегии. Гласувайки Закона за политическите партии, депутатите най-безцеремонно си осигуриха по 15 000 лв. държавна субсидия на месец за всеки депутат от партиите, представени в парламента. Точно по 15 000 лв. на калпак, независимо дали господин депутатинът е ходил, или не е ходил на работа. Независимо дали е спал в Народното събрание, дали си е чел вестници или писма от гаджето, или е броял мухите и не е свършил дори и за пет пари някаква полезна работа. Независимо дали е продавал, или предавал България на нашите врагове. Независимо от жестоката криза, обхванала България. Независимо от факта, че над 2 000 000 пенсионери живеят на ръба на оцеляването с мизерните си социалистически пенсии. Независимо от факта, че повечето българи нямат даже и пари да си платят тока и да се нахранят, а за лечение даже не смеят да си помислят. Независимо от всичко. Независимо че депутатите Минчо Христов и Стела Банкова внесоха предложение за отпадането на тази срамна субсидия от ремонтирания Закон за политическите партии. Управляващата коалиция и «Атака» се съюзиха и опълчиха дружно срещу тях и опазиха нечуваната далавера на депутатите.

Ето гласуването, което гарантира на народните представители по 15 000 лв. на месец, или годишно 43 000 000 лв. бадева да им се дават, за да безделничат, за да отсъстват, когато им скимне, да политиканстват, за да ни лъжат и за да предават България. Защото, дали е присъствал депутатът в Народното събрание, или е остъствал, субсидията от 15 000 лв. на месец на калпак си тече.

 

1. Ето това е най-точният отговор на въпроса защо най-кьопавите, най-некадърните, най-простите, най-сбърканите и най-орезилените депутати бягат като дявол от тамян от истинско мажоритарно гласуване.

2. Ето защо някои некадърници и пишман политици от „Атака” и НДСВ реваха като магарета за въвеждане на задължителното гласуване, даже съвсем по комунистически предлагаха парични и други санкции за негласувалите българи.

3. Ето защо БСП, ДПС, „Атака” и РЗС на Яне Янев гласуваха дружно като стари бойни другари за 8-процентова бариера за коалициите (сигурно за да не ги избута някой случайно от държавната хранилка), защото без държавната хранилка повечето от тях ще ходят като просяци по улиците.

4. Ето защо псевдопатриотичната партия „Атака” е винаги заедно и неотлъчно при гласуванията с ДПС, когато става въпрос за плячка и аванта и за насъскване на раздори и кавги между етносите и религиозните общности.

Защото всички те искат да си останат вечно на държавната ясла. Защото в цивилния живот повечето от тях даже и чеп за грозде не стават и въобще не могат да си осигурят с честен труд дори нормална прехрана извън парламента. Защото извън парламента тези политици ще гледат лъскавите държавни коли, държавните привилегии, почивни станции и други подобни през крив макарон.

Но всичко казано пък е предостатъчно основание никога вече да не ги допускаме отново в парламента. И на първо място, разбира се, всички мераклии, поискали допълнителни привилегии за евродепутатите. И задължително всички, които се натискаха и предложиха безбожните пенсии от 1500 лв. нагоре на 55 г. за депутатите. И на всяка цена онези, които осигуриха на депутатите тлъсти държавни субсидии от 15 000 лв. на месец. Готованковците вън от парламента! Това ще спаси България и българите. Дошло е време вече. Нека този път да не забравяме националните грабители, обирджии и плячкаджии да ги изхвърлим безвъзвратно там, където им е мястото - далеч от държавните дела и особено от държавната ясла. Този път завинаги!